Преди около месец,Фонтанът

by U-know Yunho Съб Окт 27, 2012 12:54 pm

-Излизаааам!-викна ИТък и затвори врата.Беше на гости на ЙеСънг.От одавна се бяха виждали и имаха доста да си говорят.Беше загубил сааамо три часа в сладки приказки с приятеля си.Нищо...беше му приятно.
Тъки натисна бутона на асансьора и зачака.Проклетата машина беше твъъърде бавна затова заподскача надолу по стълбите.Беше в добро настроение и си подсвикваше с уста.Скоро излезе от модерната сграда и след две секунди чудене реши да се разходи до близкия парк.Макар че знаеше ,че в момента там ще е пренаселено.Мушнал ръце в джобовете си ИТък се движеше бавно по посока на парка.
След като подмина два светофана стигна до входа на Olympic Park.Още от там го посрещнаха с писъци.
Ухилен лидерът раздаде няколко афтографа,снима се и после най-човешки помоли феновете да го извинят понеже искал да се поразходи на чист въздух.Те му отвърнаха с бурни крясъци.С леко крива усмивка мъжът подмина децата докато потъркваше сигорно вече глухите си уши.
Вървеше бавно докато оглеждаше зелените дървета.Винаги е обичал това място...макар всички тези фенове които веднага щом го зърнат тичат при него.Не че не го оценваше...просто дори и идолите имат нужда от маалко спокойствие.
Джунг Су подмина сергийката за цветя на старата госпожа Канг.
-Здваейте госпожо Канг!-поздра ви я и посегна да здрависа ръкат й.Жената беше сляпа...
-Джунг Су...момчето ми ти ли си?-попита го старата дама.
-Да аджума.-потвърди той докато все още държеше ръката й.
-Айгоо от кога не си идвал...Защо не ме посещаваше?-говореше госпожата докато галеше дланта му.
-Защото нямах време.Съжалявам.
-Не се извинявай момчето ми.-тя се усмихна докато слепите й очи шареха някъде зад ИТък.-Айшш за малко да забравя-сети се изведнъж госпожа Канг и се наведе към цветята си.Започна да ги опипва.
-Дайте да ви помогна...-тръгна да казва Тъки и се наведе.
-Не,не,не аз го намерих.-отговори жената и му подаде една червена роза.-Заповядай,дете ми.-подаде я напред.
Джунг Су приятно изненадан пое красивото цвете.
-Благодаря ви.-каза той и се поклони,но тя нямаше как да го види.
-Няма за какво приятелю.-жената отново посегна към него.Лидерът бързо хвана ръката й.Тя се усмихна и леко го стисна.-Преди да тръгнеш...мини пак от тук.-помоли го старата дама.
-Разбира се!-потвърди мъжът и нежно дръпна ръката си от нейната.-До скро госпожо Канг.-високо каза Тъки докато се отдалечаваше.
Отправи се към фонтана.Там като по чудо нямаше много хора.Джунг Су усмихнат доближи розата до носът си и вдиша прекрасния аромат.Омагьосан от прелестната миризма на цветето ИТък се сблъска с някой... розата досега в ръцете му падна.
-Оо извинете!-побърза да каже и погледна въпросния човек.
Беше едно русо момиче.Тя притискаше дланта си в дясната ръка.Любопитен Джунг Су погледан на там.И какво да види...кръв...
-ОМО ,госпожице добре ли сте?!-притеснено попита.
Момичето най-накрая вдигна поглед.
-Да,да добре съм просто розата...-отговори тя докато гледаше раната на ръката си.
-А-аз наистина съжалявам.-отново се извини ИТък и се наведе да вдигне цветето чиито шипове бяха наранили младато момиче.

by **Nana~** Съб Окт 27, 2012 2:53 pm

- Онни .. - изплашеният глас на Лизи, накара Джин Ах да се изправи от леглото.
- Какво е станало? - попита Нана сънливо.
- Майка ти ...
- КАКВО ЗА НЕЯ? - кресна Джин Ах.
- Вкарали са я в болница и баща ти иска да отидеш. - отново гласчето на макнето огласи стаята.
Нана набързо се облече и изхвърча от апартамента. Извика си такси и помоли шофьора да я откара възможно най-бързо до болницата където беше майка й.
Още на входа видя баща си и моментално отиде до него и го прегърна.
- Как е мама?
- По-добре е. - отговори мъжът.
- Татко, какво се е случило. - проплака Нана.
- Паднала е по стълбите и я намерих там ... просто лежеше на пода.
Джин Ах просто се обърна и тръгна. Почуства се виновна за случилото се, защото тя им помогна да купят тази къща и стъпалата в нея. Краката й я отведоха до фонтана, а по пътя не пророни нито една сълза. Такава си беше Нана - изглежда ранима, но истината е че е много силен и борбен човек. Времето беше приятно - слънчево и топло. Изведнъж се блъсна в някого доста силно и усети пареща болка в ръката си. Погледна я небрежно и забеляза, че кърви, но на кого му пука?!
-ОМО ,госпожице добре ли сте?! - попита притеснено мъжът.
-Да,да добре съм просто розата... - започна Джин Ах.
Розите са любимите цветя на майка й и това просто й напомни на нея.
-А-аз наистина съжалявам. - отново се извини той.
Нана не каза нищо. Просто погледна розата. Стоеше и гледаше, и гледаше ...
Сигурно беше за приятелката му. Толкова красиво същество едва ли е само в живота, а Нана дори не знаеше какво е истинска любов. За съжаление така беше в живота - някой летяха от щастие, а други се чудеха как да прикрият мъката, която ги съсипваше. Потънала в мислите си за любовта, доста време гледаше прекрасното растение, накрая се усети и погледна мъжът, който доста се беше притеснил.
- Няма нищо .. - гласеше краткия отговор на Нана. - Но следващия път, ако обичаш гледай къде си носиш розите! Като луд с картечница си.

by U-know Yunho Съб Окт 27, 2012 3:43 pm

- Няма нищо .. - отговори русата след крадко мълчание.- Но следващия път, ако обичаш гледай къде си носиш розите! Като луд с картечница си.-добави.
ИТък леко се стаписа от тона й.Затова реши да се напарви,че не го е чул.
-Извинете, но ми изглеждате позната...дали не сме се виждали някъде?-попита лидерът на Super Junior загледан в познатото лице на дамата.
-Не мисля ,че се познаваме.-бързо отсече тя докато забърсваше кръвта си с носна кърпичка.
Джунг Су седеше пред момичето и се чудеше коя всъщност беше...Хем знаеше,че я е виждал някъде, хем не можеше да се сети кога и къде!Беше му много позната.
-Ъмм,аз към Джунг Су,но всички ми викат ИТък...Приятно ми е.-накрая каза той и протегна ръка към нея.
Момичето гледаше ту него ту ръката му и като че ли двуумеше дали да се представи.
-Аз съм Джин Ах...но ми казват Нана.-отвърна, после предпазливо пое ръката на Тъки.
"Нана...Нана..."мъжът зачовърка мозака си"АМИ ДА!!"-сети се найй-накаря.
-After School!!-каза гласно.
Момичето вдигна глава и погледна Тъки,а той стоеше срещу нея усмихнат.Тя обаче бързо отби поглед и отоново загледа дребната рана.
-Сигорна ли, си че си добре?-отново подхвана темата мъжът.
-Да!-натърти тя.Беше напът да каже още нещо,но беше прекъсната от телефона си.Нана бързо го извади и се загледа в номера който я търсеше.После за момент погледна към Джунг Су ,но веднага се извърна и прие обаждането.
ИТък отстъпи няколко крачки назад за да остави момичето да разговаря на спокойствие.Той чакаше да приключи разговорът на русокосата...Докато тя говореше по телефона лидърт галеше нежно розата си и я чистеше от мръсотията.
Слад като свърши с телефона младото момиче въздъхна,затвори очите си и притисна едната си ръка на челото си.Може би в момента си имаше доста проблеми.Красивото й лице беше уморено и някак тъжно.Ясно беше ,че впрягаше всичките си сили за да прикрие мъката си.Това есетсвено Джунг Су нямаше как да не го забележи.Реши да не я пита отново как е затова само се приближи и й подаде розата.Нана го погледана с въпросителен поглед.Тъки се умихна в отговор и тикна цветето в ръцете й.
-Не си хубава като си тъжна...вземи тази роза и ще видиш,че ще се усмихваш по-често,така ще бъдеш много по-красива!-започна да цитира един то най-любимите си автори.

by **Nana~** Съб Окт 27, 2012 4:26 pm

- Извинете, но ми изглеждате позната...дали не сме се виждали някъде?
Още в момента в който го видя, тя знаеше кой седи пред нея, но се опита да не го показва макар че е доста трудно да се държиш пред лидера на Super Junior.
- Не мисля ,че се познаваме. - каза Нана и извади една кърпичка, за да забърше кръвта от ръката си.
Това си беше самата истина. Тя го е виждала по телевизията и може би и той я е виждал, но никога не са се срещали лице в лице и не са си говорили.
- Ъмм,аз към Джунг Су,но всички ми викат ИТък...Приятно ми е.
"Сериозно?! Не знаех.." - помисли си с ирония Нана, но не го изрече, за де не обиди човека срещу нея.
- Аз съм Джин Ах...но ми казват Нана. - представи се тя и хвана ръката му. Тя беше толкова здрава и в същото време някак нежна ..
-After School!! - изведнъж кресна той.
Джин Ах го погледна, но бързо отмести очите си от ухиленото му лице. Какво се беше захилил?! Голяма работа, че е познал една група.
-Сигурна ли, си че си добре?
- Да! .. - искаше да продължи, но мелодията на телефона й се чу.
Извади го от джоба си и видя че баща й я търси. Без да дава обяснения тя се обърна с гръб и започна да говори...
- Какво? - каза Нана.
- Докторите казаха, че майка ти е по-добре .. къде изчезна едничка моя? Ела да я видиш. - замоли се баща й.
- Ще дойда когато се успокоя .. Обещавам! - отговори Джин Ах. - Сега трябва да затварям до после.
Не очакваше още ИТък да е зад нея, но уви той си беше там с розата в ръчичка. Джунг Су се приближи, а Нана моментално му стрелна въпросителен поглед. Тай просто се усмихна и й натика розата в ръцете.
-Не си хубава като си тъжна...вземи тази роза и ще видиш,че ще се усмихваш по-често,така ще бъдеш много по-красива!
Този пък кой беше, че да й казва как ще е по красива?! На всичкото отгоре ползва цитати от книга, която Нана е чела и лошото е, че много не й хареса, но реши да се направи на проста и все едно не е чувала за това.
- Не мога да прима! - каза Джин Ах и се опита да върне розата обратно в ръцете на певеца.
- Настоявам .. - бутна й ръката като я допря до сивата й блуза.
- Ъм, благодаря?! - Момичето нямаше представа как да реагира в такава ситуация, защото до сега никой не й беше подарявал цветя за това рязко смени темата.
- Какво правиш тук? Не си ли на работа?
Беше чувала разни легенди за S.M и за това, че почти никога не пускат звездите си да излизат в почивка дори и по празницине, но явно са просто някакви си там слухове, измислени от хора без работа.

by U-know Yunho Съб Окт 27, 2012 7:55 pm

- Не мога да прима!-каза Джин Ах и се опита да му върне розата.
- Настоявам .. -Тъки леко бутна ръката й.Очевидно се беше изнедала.Е то кой нормален човек не би се изненадал ако някакъв непознат в парка вземе да ти говори колко си красив и да ти подари роза.
Джунг Су мушна празинети си ръце в джобовете на панталоните си.
- Ъм, благодаря!-едвам отговори Нана.- Какво правиш тук? Не си ли на работа?-реши да смени темата момичето.
-На работа съм естествено!Просто сега съм в малка почивка...и реших да се поразходя .-отговори лидрът.
От S.M Ent. наистина ги бяха пуснали в малка почивка понеже предстоеше доста сложен проект върху който щяха работят доста време.И определено им трябваше енергия.Затова от два дена всички от Super Junior бяха почивка.ЪнХюк и Шидонк решиха да купонясват по баровете с момичета от Girl's Generation само Тъки и ЙеСънг спаха тези дни.А пък другите ...само един бог знаеше какво правеха...
Джунг Су седеше замислен и се беше загледал някъде пред себе си .За да привлече внимането му Нана започна да маха с ръце пред лицато му.Лидерът бързо се върна в реалноста.Усмихна се смутено на момичето
-Сори...ъм...ами ти...ти какво правиш тук?-попита Джин Ах.
Изведнъж лицето на Нана леко се изкриви.

П.С-Съжалявам,че е късо но нещо ми избяга музата...

by **Nana~** Нед Окт 28, 2012 1:11 pm

- На работа съм естествено! Просто сега съм в малка почивка...и реших да се поразходя. - отговори мъжът.
Нана погледна към небето и забеляза няколко малки бели облачета, но това я накара да се сети за студа, който скоро щеше да настъпи. Певицата наистина мразеше студа, дори и сладолед не яде, ако не е поне 40 градуса.
- Не мислиш ли, че живота е прекалено жесток? - попита Нана, но кой ли я слуша?!
Събеседникът й стоеше и си гледаше дърветата и броеше листата. Джин Ах се изнерви и започна да размахва ръка пред лицето му. Най-накрая той се върна в реалността и я озари с усмивката си. Преди отново Нана да го попита, той я изпревари със своя въпрос.
- Сори...ъм...ами ти...ти какво правиш тук?
Нана се намръщи, но беше длъжна да отговори.
- Просто скитам безцелно .. - отговори тя, но нещо в нея се преобърна и очите й се напълниха със сълзи. Джунг Су понечи да каже нещо, но Нана го прекъсна.
- Не, не съм добре. - отсече Джин Ах, но дори и тя самата не знаеше какво говори. - Майка ми падна по онези стълби, в онази къща, която аз им помогнах да си купят, а ако не бях им помогнала щяха да са си в старата къща, без стълби и сега майка ми нямаше да е в болница!
Нана видя, че зад тях има една свободна пейка отиде и седна като остави розата до себе си и зарови глава в ръцете си. Пророни няколко сълзи, но така и не вдигна погледа си. Искаше да остане сама със себе си и да се самообвинява за случилото се. Ако беше срещнала Джунг Су в друга ситуация със сигурност нямаше да се държи чак толкова студено, но целият й свят се преобърна. Майка й и баща й са най-скъпото й нещо, след това са момичетата от After School, а след това си няма никой. Винаги е била пренебрегвана от другите заради по особения си характер.

by U-know Yunho Сря Окт 31, 2012 11:03 am

Момичето се намръщи и все пак отговори на въпроса
-Просто скитам безцелно ..-простичко каза.Докато Джунг Су оглеждаше лицето й изведнъж забеляза...очите й... пълни със сълзи.Шашнат ИТък отвори уста да я попита какво има...дали е добре,може ли нещо да направи,но Нана бързо го изправари.
-Не, не съм добре. –твърдо каза тя.- Майка ми падна по онези стълби, в онази къща, която аз им помогнах да си купят, а ако не бях им помогнала щяха да са си в старата къща, без стълби и сега майка ми нямаше да е в болница!
Джунг Су стоеше втрещен от внезапната промяна на младото момиче.Хубавото й лице се кривеше от мъка.Лидърт все още не мърдаше от мястото си...Не знаеше какво трябва да направи?!Да я прегърне приятелски и да каже,че всичко ще е наред?....Но това явно нямаше да оправи нещата при Нана....Тя имаше сериозен проблем и Тъки не трябваше за се меси..Колкото и да му се искаше.
Джин Ах изведнъж видя нещо зад гърба на мъжът и се отправи натам.Лидрът все още стоеше на мястото си и даже не беше мръднал дори на сантиметър.Загледан право напред все едно Нана беше още там.Когато най-сетне се осъзна,Джунг Су се обърна и потърси с поглед момичето...Намери я седнала на близката пейка заровила лице в ръцете си.
ИТък отново беше замръзнал на мястото си и гледаше плачещото момиче.Той се колебаеше дали да не я остави сама...или да отиде при нея и да се намеси в сложната ситуация в която беше изпаднала...Замислен какво да й каже,Тъки не усети кога вече вървеше към нея.
Внимателно се настани на пейката до Джин Ах...есествено на известно разтояние за да не я притеснява допълнително.Цялата му решителност се беше изпарила.Двамата мълчаха...минута...две...Единствено се чуваше тихите хълцания на Нана.По едно време стесната от внезапния писък на едно дете близо до пейката, Джин Ах вдигна главата си.По лицето й все още имаше следи от сълзи.Тя подсмръкна и избърса сълзите си после погледна към Тъки който най-нахално се беше настанил на пейката.Нана го гледаше с поглед казващ „Какво по-дяволите си мислиш,че правиш?!Нямам нужда от твоята помощ!”...и беше права...Въпреки това обаче Джунг Су отвори уста и започна...
-Джин Ах...-промълви името й -...наистина съжалявам за..майка ти.Но тя ще се оправи нали?..Не се притеснвай ...ти най-малко си виновна...Може би в момента си мислиш защо казвам това...Казвам го защото..защото..Всъщност не знам защо го казвам!Важното тук е,...че ти не виновна!-натърти.После се опита да се усмихне...но не можа...

by **Nana~** Чет Ное 01, 2012 1:33 pm

Нана започна да усеща успокоение и сълзите й постепенно намаляваха. Детски писък я накара да подскочи и да погледне какво става. За нейна изненада не видя дете, което е паднало или което се бие с друго дете, а видя Су Джунг на една ръка разстояние от нея, седнал на пейката. Джин Ах го изгледа на кръв, но той дори не помръдна и вместо да се извини той започна да бръщолеви.
- Джин Ах ... наистина съжалявам за .. майка ти.Но тя ще се оправи нали? .. Не се притеснявай ... ти най-малко си виновна ... Може би в момента си мислиш защо казвам това ... Казвам го защото .. защото .. Всъщност не знам защо го казвам!Важното тук е, ... че ти не виновна!
Може би той имаш право, но до мозъка на Джин Ах не достигаше достатъчно кислород и не мислеше трезво. За нея само тя и единствено тя си беше виновна за положението на майка си. Идеше й да му се развика, но нямаше сили да го направи или може би нямаше смелост ..
Какъв беше той, че да я поучава така?! Нана се почувства ужасно, че се е раздрънкала пред непознат за проблемите си.
- Ако беше на мое място нямаше да мислиш така. Пък и щом не знаеш защо го казваш просто си дръж езика зад зъбите и не ме поучавай! - промълви с нормален тон Джин Ах.
Не напразно й казваха Айс Куин. Винаги беше студена като лед, сега ИТък трябваше да я търпи, но той си беше виновен, че се е захванал с такава личност като Нана.
- Съжалявам .. - изведнъж промълви тя. - .. за това, че се държа така.
Нещо в Джунг Су накара Джин Ах, да се извини, дори самата Нана не успя да се познае. Тя погледна ИТък с леко влажните й очи. Изведнъж нещо й стана и не откъсна поглед от него и по-точно от мускулите на ръцете му. Момичето се почувства неудобно й се обърна на другата страна като зачерви леко бузките на лицето си.

by U-know Yunho Чет Ное 01, 2012 10:03 pm

-Ако беше на мое място нямаше да мислиш така. Пък и щом не знаеш защо го казваш просто си дръж езика зад зъбите и не ме поучавай!-каза Нана.Отговорът й доста страсна Тъки.Той въобще не очакваше такива груби думи.
- Съжалявам .. - изведнъж промълви тя. - .. за това, че се държа така.
Джунг Су още повече се стресна...първо му казваше да си държи езика зад зъбите,а се се извиняваше...Доста странен човек беше това момиче.ИТък отправи към нея поглед пълен с любопитство.Забеляза влажните очи на Нана които го оглеждаха.Естествено му стана малко неудобно,но въпреки това продължи да я гледа. Джин Ах бързо се обърна на другата страна.Лидерът последва примера й и също загледа напред.Двамата мълчаха известно време.Явно просто нямаше какво да си кажат.Ако Тъки заговори за проблема й Нана щеше да му развика защо се меси в живота й,а ако искаше да смени темата...нямаше за какво да си говорят.
-Знаеш ли колко е часът?-попита разсено Джунг Су.
След крадко мълчание момичето отговори.
-12.05ч.
-Хъмм бързо тече времето.-тихо мърмореше мъжът.-Джин Ах искаш ли се разходим из парка?-по-високо попита.-Може да се разсееш...
-Защо?-бързо отвърна Нана.
-Малко да се разтъпчем...
Младото момиче просто изсумтя тихо и се изправи и тръгна напред със скръстени ръце.Джунг Су бързо я настигана и започна да върви с нейното темпо.
След двайсет метра.
-Доволен ли си?Разтъпчихме се.-каза Нана ,рязко смени посоката и тръгна отново към пейката.
-Чакай,чакай...-хвана я за лакъта, плавно я завъртя и двамата тръгнаха отново напред.-Хайде ще те черпя нещо.Наблизо има магазинче.-каза Тъки и щом се увери,че няма да му избяга пусна ръката й и закрачи на известно разтояние от нея.Беше прави и съвсем наблизо имаше малка сергийка.Мъжът се нареди на опашката и зачака.Джин Ах изцътка и сащо застана до него.Скоро дойде и техния ред.
-Здравейте,какво ще искате!-попита усмихнато служителят.Гледаше право към Нана.Е естествено кой не би я гледал...все пак беше доста красиво момиче.Когато не получи отговори мъжът се обърна към ИТък.
-Ъмм един портокалов сок и....-каза също усмихнато и погледна Джин Ах с въпросителен поглед.

by **Nana~** Пет Ное 02, 2012 12:24 am

- Знаеш ли колко е часът?
"Да ти приличам на часовник?" - помисли си Джин Ах, но след известно мълчание тя погледна часовника си и му отговори.
- 12.05ч.
- Хъмм бързо тече времето.Джин Ах искаш ли се разходим из парка? Може да се разсееш... - предложи мъжът.
- Защо? - веднага го центрира Нана, а той й отвърна, че иска просто да се разтъпчат.
Джин Ах се вбеси и стана от пейката. Започна да крачи бързо напред и по едно време ИТък беше до нея и вървяха рамо до рамо. Нана спря.
- Доволен ли си? Разтъпчихме се. - сопна се Джин Ах и обърна посоката, отново към фонтана. Мъжът извика да изчака, но тя нямаше такова намерение, но явно й Джунг Су нямаше намерение да я търпи, хвана я за лакътя и я завъртя.
- Хайде ще те черпя нещо. Наблизо има магазинче. - предложи ИТък.
Нана само стоеше и го гледаше, без да му каже й думичка. Той я пусна и двамата се запътиха към това магазинче. Наредиха се на опашката и зачакаха. Дойде и техният ред.
- Здравейте,какво ще искате? - попита онова зад касата, като не спираше да зяпа Нана. Тя доста се издразни от поведението му, но ако се замислим, тя от всичко се дразни, нали?!
- Ъмм един портокалов сок и...
- И един бананов сок. - тя си поръча любимата напитка.
Джунг Су плати сметката и взе двата сока, като подаде единия на Нана. Тя го пое в ръцете си.
- Благодаря. - промълви Джин Ах.
Двамата започнаха да вървят по алеята, без да промълвят и думичка. От време на време отпиваха от напитките си. Поне този път не бързаха, а си вървяха съвсем спокойно. Мълчаха, но сякаш мълчанието казваше всичко. Не се поглеждаха, но сякаш ИТък стоеше точно пред очите й.
Пред тях се пови малко бяло кученце. Нана отначало се стресира от непознатото животно, но реши да го подмине. Да, ама не! То започна да върви след нея и не я оставяше на мира. Двамата с Джунг Су си вървяха, а мъникът беше ту при нея, ту при него.
- Какво по ангелите иска тази топка косми? - попита Нана.

by U-know Yunho Пон Ное 05, 2012 11:10 am

- И един бананов сок. - поръча си Нана.
Джуг Су плати сметката, взе двете сокчета и подеде едното на момичето.
- Благодаря. - промълви Джин Ах и вниманието бе насочено към напитката й.
Двамата вървяха спокойно по алеята и от време на време отпиваха от соковете си.
По едно време пред тях се появи малко бяло кученце.Лиделът и Нана подминаха животинката.Обаче игривото куче започна да ги следи.Беше ту в краката на Джин Ах,ту в на ИТък.
- Какво по ангелите иска тази топка косми? - неиздържа Нана.
-Просто си изграе...-отвърна мъжът усмихнато загледан в бялото същество.
-Оф не му се хили,че ще ни следва до края на живота ни!-сопна се Джин Ах после се обърна и тръпна с крак по земята.Кученцето отскочи назад.
-Ее недей така!-възпротиви се Тъки и подсвирна на кучето.То излая и весело заподскача към него.Развеселен Джунг Су започна да гали кученцето,а то щастливо се въргаляше по земята.
-Джин Ах...ела да го погалиш!-повика момичето.
-Как не!-чу зад гърбът си ИТък.Той се обръна и видя отдалечаващата се Нана.Размачка за последен път бялата козина на слудурчето и затича към Нана.
-Това беше грубо.-информира я.Тя се обърна със замах и русите й коси се развяха.
-Моля?
-Казах,че беше груба с кученцето...то само искаше внимание.Ако аз не бях там сигурно щеше да го сриташ.Жестока си...-зафилосовства мъжът.
-Каквоо?-високо попита тя, спря се на едно място и го загледа с пламнали очи.
-Каквоо..!?-имитира я Итък и се опита да заеме нейната поза.Джин Ах понечи да хвърли сока си по Джунг Су,но се отказа и директно тръгна към него.Той хилейки се затича напред.Отвреме на време се обръщаше назад за да види дали Нана все още го следва.За негова изненада тя тичаше доста бързо и може би скоре щеше да го хване.Още повече засмян ИТък включи турбото и затина надолу по алеята.Джин Ах обаче не се отказваше и го следваше.По едно време докато си тичаше главата на лидърт бе улучена от кух предмет.Джунг Су заби краката си,спря се и се гледа.На около метър от него лежеше кутийката от...бананов сок.Мъжът бързо погледна към приближавашата се Нана.Тя спря на три метра от него и започна да се смее.Ядосн от унижението си.ИТък се стрелна към нея.Джин Ах тихо изписка и тръгна нагоре.Тя тичаше с все сили,а лидерът вече почти я беше догонил.Беше на ръка разтояние от гърбът й...още малко и щеше да я хване.Изведнъж...Нана изчезна от погледа му.Тъки се спъна в нещо на пътя и полетя към асфалта.Както се беше засилил буквално прелетя метър и половина.Залепи се за земята.Всичко това стана за три секунди...
-АхххХ!!-изпъшка той и се преобърна по гръб.Видя Нана да лежи на алеята близо до него.Явно преди малко в нея се беше спънал....

by **Nana~** Пон Ное 05, 2012 8:03 pm

- Просто си играе... – отвърна ИТък и по лицето му плъзна усмивка.
- Оф не му се хили,че ще ни следва до края на живота ни! – започна да философства тя. Тупна с крак по земята, защото кученцето се приближи прекалено много до нея, а тя не искаше то да е толкова близко до нея.
- Ее недей така! – каза Джунг Су и се наведе, за да погали кучето. -Джин Ах...ела да го погалиш!
- Как не! – сопна се Нана.
Той като иска нека отглежда бълхи по тялото си, Джин Ах нямаше такива намерения и за това се обърна с гръб и реши да си тръгне.
- Това беше грубо.
Нана се обърна към него много учудена.
- Моля?
- Казах,че беше груба с кученцето...то само искаше внимание.Ако аз не бях там сигурно щеше да го сриташ.Жестока си...
- Каквоо? – пак викна тя.
Тоя луд ли беше? Щом иска да се зарази с някоя болест да ходи да гали кучета, но да не замесва и Джин Ах. Всичко в нея вреше и кипеше още от малка не обичаше кучетата и като цяло животните.
- Каквоо..!?
Джунг Су зае същата поза като нейната и започна да пърха с очички насреща й. Аха, да хвърли сока си по него, но се усети, че не си струва да хвърля напитката по ИТък и реши направо да отиде до него и да го цапардоса. Той започна да бяга от нея продължавайки да се смее. Нана започна да го настига, но на токчета, макар и не много високи, е толкова трудно да се бяга, че просто не е истина. Русокосата се сети нещо .. изпи сока си набръзо и бам с точния си мерник по главата на Джунг Су. Той започна да се оглежда и когато съзря кутийката от сока до себе си погледна Нана, а тя започна да се хили. Джунг Су реши да не й остава длъжник и я подгони. Тя изписка и започна да бяга в обратната посока. Чуваше стъпките на ИТък зад себе си, но не можеше да бяга по-бързо. Изведнъж левият и крак подаде и тя се озова на земята, а ИТък здраво я изрита в гърбът. Мъжът направи един полет и се озова на поне един метър от нея на асфалта.
- АхххХ!! – се чу от устата на Джунг Су.
Нана не знаеше на кой свят се намира. Започна да чувства болка в крака си. Погледна отново ИТък, който вече беше седнал и се оглеждаше. Джин Ах се изправи и опипа главата си, за щастие тя беше здрава отново погледна Джунг Су и тогава видя нещо .. нещо което я накара да се уплаши.
- Кръв! – викна Нана. ИТък се обърна към нея, неразбирайки за какво му говори. – Имаш кръв на рамото. – обясни Джин Ах и продължи да го гледа стресирано.
Нана извади от чантата си кърпички и няколко лепенки. Тя беше подготвена за всякакви ситуации, но не и за падане за това не си носеше спирт, за да направи промивка на раната, но и това щеше да свърши работа. Тя се изправи и едва не се строполи отново на земята. Погледна към краката си и забеляза виновникът за цялата тая история – обувката й. Нана се наведе и събу обувките си, остави ги там и отиде до Джунг Су. Той все още си седеше там и не помръдваше. Наведе се до него и директно започна да попива кръвта с кърпичките. Накрая се оказа, че раната въобще не е голяма .. просто някаква си драскотина. Нана се обърна към ИТък, за да му каже откритието си, но той я гледаше и се беше ухилил до уши.
- Какво си ме зяпнал така ухилен? – попита Джин Ах, забравяйки за това което искаше да му каже.

by U-know Yunho Вто Ное 06, 2012 9:17 am

- Кръв! – викна Нана. ИТък се обърна към нея, неразбирайки за какво му говори. – Имаш кръв на рамото. – обясни Джин Ах и продължи да го гледа стресирано.
Джунг Су погледна към раната си.Тя не беше толкова голяма...само ужулване от асфалта.Буквално се беше приземил на рамото си.Въпреки това го болеше доста.В периферното си зрение забеляза как Нана се изправя.Тя леко залитна настрани после събу токчетат си и тръгна към него.В ръцете си държеше бели кърпичи и няколко лепенки.Джин Ах се наведе и започна да попива кръвта.От време на време Тъки стискаше очи защото го болеше,но въпреки това мъжки не издаде нито звук.По едно време вниманието на ИТък беше привлечено от русата коса на момичето.Дългите кичури се спускаха надоло и опираха рамото на мъжът.Лидерът се сети кога и той беше рус.Много се харесваше тогава...но тъпите стилистки му "почерниха" косата.Нищо де пак се харесваше!Загледан в лицето на Нана Тъки съвсем неволно се усмихна.Досега никое момиче то било ,жена,певица,моделка никога не го е карало да се усмихва съмо щом му види лицето.Джин Ах определено беше различна.
- Какво си ме зяпнал така ухилен? – попита Джин Ах и го изкара от мислите му.
Той я погледна право в очите й които все още бяха напрегнати.
-Нищо,нищо...просто се загледах.-обясни то докато местеше погледа си към раната си.
Нана задържа погледа си върху него само секунда после бързо се върна към почистенето на ожулването.
-Готово!-обяви русокосата след малко.Джунг Су опипа с ръка раната си.Усети,че върху нея има лепенка.
-Благодаря ти.-признателно каза и се изправи.След като се изтупа от прахоляка подаде ръка на Джин Ах която все още коленичеше долу.Тя без да се замисля пое дланата му и тръгна да се изправя.
-Охх...!!-изпъшка тя и залитна назад.Ако не беше ръката на Тъки щеше да падне.Той я задържа.
-Какво става?-стреснато попита лидърт.Понеже не получи отговор се наведе към Нана.-Добре ли си?
-Не,не съм добре!Кракът ме боли.-натърти тя и опипа глезена си.
Джунг Су замълча и се изправи.Русокосата поогледа още малко кракът си после подеде ръка към стоящия Тъки.Той се замисли за секунда накрая хвана дланта й и я дръпна нагоре.нана подскачайки на един крак се отправи към близката пейка.Там седна дигна кракът си на високо зада спадне оттокът.Мъжъг тупойки си задника тръгна към нея.Настани се на разтояние от момичето, свали слънчевите си очила и започна да ги върти в ръцете си.

by **Nana~** Сря Ное 07, 2012 6:22 pm

- Нищо, нищо...просто се загледах. – оправда се мъжът.
- Готово! – съобщи Нана.
ИТък се изправи от земята и докосна рамото си. Джунг Су благодари на Джин Ах. Той се изтупа и подаде ръка на Нана, за да се изправи. Тя пое ръката му и се изправи.
- Охх..!!
Джин Ах усети пронизваща болка в крака си. Благодарение на ИТък, тя не успя да падне .. отново. Болката започна да отшумява, а Джунг Су продължаваше да я държи.
- Какво става? Добре ли си?
- Не,не съм добре!Кракът ме боли. – каза Нана със студен глас.
Джин Ах протегна ръката си към Джунг Су, защото сама нямаше да може да се придвижи до най-близката пейка. Той сякаш се замисли за нещо, но бързо хвана ръката на Нана. Тя започна да подскача на един крак и най-накрая седна на една пейка. Вдигна крачето си, а с периферията си видя как ИТък тупа дрехите си, а след това се тупна до нея и свали очилата си. Джин Ах започна да масажира глезена си, защото много я болеше.
Изведнъж цялата изтръпна, очите й се ококориха, погледна уплашено напред и си помисли за цветето, което беше забравила на пейката до фонтана. Изправи се бавно и изглеждаше така сякаш е готова да бие някого .. беше нахъсана.
- Ей сега се връщам! – беше единственото което каза.
С бавни подскоци започна да се движи по алеята. Ако трябваше да спасява нечий живот, човекът по-добре да не я чака, но тя не се отказа. Тътреше крачето си след себе си и докато се усети вече беше на половината път. Джунг Су едва ли щеше да я чака, но на Джин Ах не й пукаше, просто искаше розата, която и бе подарена, отново да е в ръчичките й.
Най-сетне стигна до мястото и за нейна изненада нежното цвете беше там. Тя седна на пейката за кратка почивка и взе растението в ръцете си. Малка усмивка пробяга по лицето й. Не след дълго се изправи и с босите си крачета започна да се движи в обратната посока. Щом приближи мястото където остави Джунг Су видя, че той все още там, все още я чакаше. След пет минути най-сетне се добра до пейката и се тръшна на нея.
- Върнах се заради цветето! Не бива да го оставяме да си седи само. - каза задъхано Нана.

by Sponsored content

Преди около месец,Фонтанът

Преди около месец,Фонтанът

Re: Преди около месец,Фонтанът

Re: Преди около месец,Фонтанът

Re: Преди около месец,Фонтанът

Re: Преди около месец,Фонтанът

Re: Преди около месец,Фонтанът

Re: Преди около месец,Фонтанът

Re: Преди около месец,Фонтанът

Re: Преди около месец,Фонтанът

Re: Преди около месец,Фонтанът

Re: Преди около месец,Фонтанът

Re: Преди около месец,Фонтанът

Re: Преди около месец,Фонтанът

Re: Преди около месец,Фонтанът

Re: Преди около месец,Фонтанът