Студио B

by **G Dragon ♥** Нед Окт 07, 2012 10:24 pm

В работен процес:G Dragon

by Гост Нед Окт 07, 2012 10:50 pm

Сънгри бе завлечен от Джи-Йонг в едно от студията на Green ent. Навън беше заваляло силно, след страстната целувка между двамата певци. Джи беше хванал ръката на по-младия и го беше замъкнал в студио "B". Ако беше по друго време или ако се намираше в друга ситуация щеше да възрази. Но сега в главата му се въртеше случката с целувката. Не го интересуваше, че всички ще ги видят, когато минат покрай другите, хванати за ръка. Искаше да обиколи залата с поглед, но не се осмели, защото не искаше да срещне тревожния и въпросителен поглед на Бом. Не искаше и да срещне погледите на другите му близки приятели. Знаеше, че като се върнат щяха да му задават въпроси. Знаеше, че трябваше да отговори на всички, защото не обичаше да ги лъже, не се осмеляваше. Той си беше страхлив.
Влязоха в студиото. Вътре бе тъмно, затова запалиха лампата и затвориха вратата след себе си. Все още Джи го държеше за ръката. На Сънгри му стана някак си неудобно и си отдръпна ръката. Първоначално не успя, защото лидерът не искаше да я пуска, но при втория опит успя. Повъртя се малко из студиото. Не беше чак толкова хубаво като на Теди, но ставаше. Пространството беше тясно. Огледа се. Имаше само един диван и четири стола. Джи-Йонг беше седнал на един от столовете и го гледаше. Сънгри реши да седне на дивана. Разположи се удобно и погледна по-големия.
- Не...Не мислех, че някога ще се осмеля да те...да те целуна. - каза тихо той.
Спомняше си пътите, в които Джи си беше открадвал малки целувки от него, но само това. Никога не се бяха целували така, както бяха направили преди няколко минути.
- Аз...
Не знаеше какво всъщност да каже, затова се спря и замълча. Погледна към стената зад Джи-Йонг и зачака лидера да каже нещо. И искаше това да стане по-скоро, защото мразеше протяжната тишина, която почваше да се заформя между двамата певци.

by **G Dragon ♥** Пон Окт 08, 2012 11:14 pm

Не можеше да не си позволи една широка усмивка, заради пелтеченето на по - младият. Бе толкова сладък. Не разбираше от какво се притеснява. Джи - Йонг бе обсебеният, който трябваше да получава шок, сгърчен в енбрионална поза на пода.
" Не...Не мислех, че някога ще се осмеля да те...да те целуна ". Джи - Йонг едвам спря кикотът си. Измъкна малък черен изпод столът на който седеше, от там миниятюрно раирано портмоненце и в ръцете си вече държеше пудрата за " спешни случаи ".
Започна да пудри синината си, взирайки се повече в огледалото, отколкото в събеседникът си, за да избегне почервеняване като домат.
Да се осмели ? О, боже, това значеше, че... че си е мислел да го направи ? Че е искал ? Тогава защо 23/24 от денят на Джи - Йонг преминаваше в мизерни мисли как ще умре сам, тъжен и всякакви ужасни неща.
Съвсем скоро синината бе заличена, разкривайки от себе си само няколко много бледи нюанса на червеното.
С усилие затвори капачето, не напълно сигурен, че е готов да погледне към Сънгри без да смени напълно цветът на лицето си.
- Държиш се лигаво, но удряш доста здраво...- Джи се засмя тихичко, но чертите на по - младият станаха по - мрачни
Изглежда го бе срам от постъпката му. Естественно. И колко типично за бившият лидер, че вече напълно бе забравил случилото се от същата тази вечер- как бе дръпнал Бом, какво й бе казал, къде отиде после, какво прави... не го интересуваше изобщо. Това вече не бе важно.
Надигна се от мястото си и се настани на диванът до Сънгри, сядайки по - удобно върху единият си крак.
- Няма страшно. Ще изчезне съвсем скоро. Вече не ме боли.- излъга съвсем неухотно Джи - Йонг, махайки бретонът от очите на макнето.
Отново настана тишина. Литъл Сънг - Хюн стоеше като скован, стреснат от внезапното нарушение на личното му пространство. Джи облегна глава настрани, усмихвайки се съвсем леко. Сега бе само негов. Докато бяха само двамата в тази стая, всичко бе на мястото си, както винаги би трябвало да е. Сънгри винаги би трябвало да е с Джи - Йонг, принадлежеше му, беше си го заслужил и всичко това бе отнело твърде много време. Изглежда на Куон се падаше да наруши мълчението :
- Никога ли...никога ли не забеляза ? Че...правех всичко за теб..., че се скарах с 2ne1, защото се обвинявах, че заради тях те пренебрегвах като по - малък, че постоянно се карах с Топ, защото феновете го харесват повече...не забеляза ли? - въздъхна тежко- Така и не го разбра....и къхъм...сега се чувствам супер глупаво. Съжалявам...
Веднага съжали за думите си. За сега се показваше като много " готин " на който не му пука чак толкова, като далеч не бе така, и тази позиция доста му харесваше, но трябваше да прецака всичко и да е покаже като най - безнадежното същество на земята.
- Минт и Кристъл...- въздъхна, все още можеше да направи нещата по - зле- Шуджи беше права за онова...че съм ги подбирал. Глупаво е, знам...Харесвам и двете, но...
Млъквай, млъквай, млъквай ! ... Чувстваше се че всякаш всеки момент би скочил и избягал от стаята.

by Гост Чет Окт 11, 2012 10:38 pm

Истината бе, че наистина не бе забелязал. Всичко това бе останало скрито за очите му, а може би дори бе твърде зает с друго, за да забележи. А това беше една от многото му грешки. Грешки, които сега му се искаше да не ги бе правил, защото чрез тях е наранявал хората около себе си. Но нямаше да каже на Джи, че не е забелязал. Не искаше да изглежда в очите му, така все едно по-малкия не се интересува от нищо, което той прави за него.
Думите за Минт и Кристъл не го зарадваха особено. Не знаеше защо Джи-Йонг му говореше за тях точно в този момент. Когато дойдоха в студиото, Сънгри си помисли, че е за да останат насаме и да са си само двамата заедно. Да не говорят за нищо друго освен за тях двамата. Но явно не е така, както той си е мислел. Лидерът продължаваше да му обяснява, но той не искаше да слуша. Искаше да си запуши ушите, но не го направи, защото не искаше да се държи като бебе. Вече не беше малкото им бебенце и никога повече нямаше да бъде. Стана по-добре, когато Джи се спря и млъкна.
- Може ли да не говорим за тях...? - попита той.
Явно лидерът се беше съгласил, защото не проговори повече. Сънгри вдигна поглед към него. Стана от дивана и се премести на стола до него, за да е по-близо до него. Отново го погледна.
- Нека да не говорим за нищо, намиращо се извън тази стая. - каза той.
Насили се да се усмихне. Искаше да е щастлив в този момент. Момент, в който двамата бяха насаме. Без никой да им пречи.
Без Джи да има време да осъзнае какво става, по-малкият го целуна страстно. Междувременно приближи стола си максимално близо до неговия и продължи целувката. Усети, че не му достига въздух, затова се отдръпна за малко, като сложи едната си ръка на коляното му. Посегна отново да го целуне, но този път лидерът се отдръпна и поклати глава. Сънгри въздъхна и се отдръпна от него. Явно нямаше да се получи това, което си мислеше, че ще стане. Отдалечи стола си от неговия. Загледа се в бюрото пред него.
- Какво очакваш да стане между нас Джи? - попита тихо той.
Заигра се с пръстените си, докато чакаше отговора му...

by **G Dragon ♥** Пет Окт 12, 2012 3:56 pm

- Може ли да не говорим за тях...?
Еми, за може. Честно казано, отдъхна си. Не му се провеждаха глуповати разговори за трите момичета. И изведнъж от нищото на Джи - Йонг му бе подарена още една оставяща без дъх целувка. След това ръката на по - младият се плъзна по коляното му, правейки си път по - нагоре и на бившият лидер вече всичко му бе напълно ясно.
Шегуваше ли се ? Не, не виждаше нищо лошо в " просто натискане ", но там бе работата че макнето не знаеше какво по - точно е това. Бе известо на всички, че Литъл Сънг Хюн не се задоволяваше с просто целувки и винаги постигаше това, което иска. Не и този път, идглежда.
Проблемът бе че Джи - Йонг достатъчто бе фантазирал относно този момент. Дотолква, че съвсем неухотно да му откаже. Трябваше да е напълно перфектно. Бе сигурен в това и далеч не искаше най - накраяч да се отдаде на тъмнокосият в някакво безвкусно обзаведено студио. На Сънгри можеше да му е все едно как и къде ще му е първият път с мъж , но на Джи - Йонг далеч не му бе все тая, нищо, че нямаше да е нещо ново за него. Искаше да е специално, да мисли само колко му е хубаво с Ли, а не да се притеснява, че някоя пружина от оръфаният диван ще се забие в гърбът му и ще остане на място.
-Какво очакваш да стане между нас, Джи ? - изглеждаше доста ядосан
Джи - Йонг въздъхна недоволно и скръсти ръце прег гърдите си. " Хьонг " поправи го на ум, но реши да ме спести тази малка подробност. Въсщност от край време се чувсташе като по - малък и без това.
- Не става така, макне... Ъ, тоест, Ри - побърза да се поправи от старите си навици - Няма да стане тук. Огледай се ! Да не говорим колко хора има на долният етаж. Не си ли съглсен ?
Изглежда не защащото още бе сърдит. И по - младият въздъхна ядосано и си зататува с крак по мокета.
- Какво има ? - попита Джи - О, наистина, тръгваш си утре...еми...ох, бълха ме ухапала, туко виж съм дошъл другата седмица на гости, нали така ?
Утешаваше го като някакво невръстно детенце, което не си е получило играчката. Звучеше супер свешно.
- О, не, не е това нали ? - повдигна вежда - Бом не ти пуска !
Погледът на Сънгри се отклони виновно към мракът в срещоположният край на стаята.
- Шу е била права !- лека усмивка се разля по лицето му но се скри само след миг се стопи безследно
Ами ако... ако го беше целуннал само защото искаше секс и бе на сухо от толкова време. Не, това бе ужасно...нененнее.... Разтърси глава, за да разкара мисълта си. Познаваше макнето си, то не би направило такова нещо. Бяха го възпитали така.
Изправи се безмълвно и без предупреждение се настани в скутът на Сънгри. Бързо обви ръце около шията му, смачквайки го в силна прегръдка и притискайки носле в извивката на шията му. Миришеше на скъп парфюм примесен с пушък, и много му хареса. Остана така за една минутка, съвсем забравяйки за въпросът си заради топлината и гостоприемсвото на тялото на Сънгри, което му навяваше спомени за сигурност. Такава каквато винаги бе давал, но не бе получавал.
- Нали...нали не е заради нея ?- прошепна най - накрая
Сънгри най - накрая се озъзна и обви ръе около кръста на Джи, давайки му още топлина. Куон наистина го бе страх. Шанса другият мъж да не изпитва същото все още бе повече от огромен. Нищо чудно да е решил да се възползва от Джи - Йонг и постоянната му гостоприемност. Но и така да бе...и да му признаеше, че е прав, болката щеше да си остане вътре, да го изгаря мъчително, но щеше да му се отдаде без да се замисли.

by Гост Пет Окт 12, 2012 9:40 pm

Джи-Йонг бе донякъде прав, за това да не го правят в студиото. Не беше едно от най-удобните и хубави места. Макар, че Сънгри не го интересуваше много къде ще го направят, явно за лидерът имаше голямо значение и той щеше да уважи това.
- О, не, не е това, нали? - Джи повдигна вежда - Бом не ти пуска!
Сънгри погледна встрани. Беше си самата истина. Откакто бяха станали гаджета преди няколко месеца, тя нито един път не му позволи да го направят. Беше пробвал в апартамента му, но там не се бе получило, защото тя си беше развалила настроението, когато той `и зададе въпрос относно най-големия рапър в групата. В Япония, когато тя отиде с него дотам, за да го изпрати, също нищо не бе случило. На Сънгри никак не му беше лесно, защото беше свикнал да получава каквото поиска.
- Шу е била права!
Макнето нямаше никаква представа за какво говори по-големият.
- За какво е била права? - попита любопитно той.
Джи-Йонг не му отговори веднага.Сънгри предполагаше,че е защото в момента си мислеше, че е заради това, че Бом не му пускаше, но не това беше истината. Истината беше, че наистина искаше да го направят. Искаше да му се отдаде. Не го интересуваше, че той беше мъж като него. Имаше доста двойки, мъже, в музикалната индустрия. Прегърна го през кръста. По този начин искаше да му покаже, че не е вярно.
- Естествено, че не е заради нея. - прошепна в отговор той.
Отдръпна се и забеляза, че лидерът се беше успокоил и сега се усмихваше.
- Хьонг, много си сладък, когато се усмихваш така.
Беше се усетил, че трябва все пак от време на време да му казва "хьонг", защото той беше по-голям от него и по този начин показваше уважение към него.
- И особено, когато се изчервяваш.
Погледна го с възможно най-сладкото лице, което успя да покаже, защото знаеше, че Джи-Йонг обичаше, когато той се правеше на сладък...Изненада се, когато лидерът седна в скута му. Не очакваше, че той ще направи това. Джи щипна игриво бузката му. Сънгри му се усмихна.
- Обичам те! - прошепна.
Усети как бузите му се зачервяват. Приближи се и го целуна...

by **G Dragon ♥** Пет Окт 12, 2012 10:55 pm

- Естествено, че не е заради нея. - Джи - Йонг вече пспокойно можеше да се сгуши в Сънгри и да се усмихне доволно - Хьонг, много си сладък, когато се усмихваш така.
По - възрастният от двамата не можа да се сдържи и се изчерви като домат моментално, пускайки лек кикот. Все едно бе малка ученичка, с която някой батко от по - горните класове се задяваше... Излагация.
- И особено, когато се изчервяваш.
Джи - Йонг бе обеден, че дори и ушите му вече бяха пламнали. Заби нос отново в извиката на връта на Сънгри и продължи да се кикоти докато тъмнокосият леко щипна топлата му буза. Някога се случваше обратното, въпреки, че много му се прииска да ощипе Ри, както винаги правеше когато му бяха приложени тези ненормално сладки физиономийки.
Настана кратко мълчание и Куон се принуди да вдигне поглед към другият мъж.
- Обичам те ! - дочу плахо прошепнатите думи на Сънгри, но вече не бе тук
Отговори на нежната му целувка, но си мислеше за друго. " Обичам те ... " казвали са му го милиони пъти, милиони момичета. Фенки, приятелки, гаджета.... но не бе осъзнавал колко хубаво бе звучало до сега. Хубаво ? Това бе най - красивото нещо, което бе чувал. И тогава вече бе сигурен, че сънува. Това бяха най - бленуваните му думи. Винаги бе искал да ги чуе от устните на Сънгри, но никога онова " Обичам те, Джи - Йонг хьонг " на сцената не го бе задоволявало. Най - накрая се чувстваше пълен, довършен, цял...
Целувката бе свършила преди няколко секунди и устните на двамата се намираха на дъх растояние едни от други.
- Утре пътуваш, нали ?... Трябва да си легнеш рано, за да си във форма за полетът. - прошепна несигурно и твърде не на място.
Изправи се бавно от скута на Сънгри и пооправи дрехите си.
- Нали така ?- усмихна се съвсем леко в полумракът щом Сънгри се изправи
Стана доста неловко и настъпи мълчание тъй като Джи - Йонг все още не бе отговорил на по - младият.
- Е, ъм...- Джи позволи на ръката си да се плъзне внимателно по бузата на Сънгри- Грижи се за себе си, панда.
Надигна се съвсем леко и го целунна внимателно. Едно крехко " обичам те " се изплъзна от устните му. Вече го бе казал веднъж тази вечер, но сега се боеше да го повтори.
Погледите им се срещнаха за миг и преди да го осъзнае последва още една сладка целувка. Този път усмивката му бе по - сигурна и красива.
- Обещавам ти че ще ти дойда на гости.- задържа ръката му в своята и се стресна колко се бе променила, вече не бе крехка, мъничка и мека, а груба и мъжествена- Гледай да не настинеш и да се храниш редовно, нали знаеш ?
Шоколадовите очи на Джи - Йонг се замъглиха за миг. Отново пред себе си виждаше онова 16 годишно момче, което не можеше да се грижи пълноценно за себе си.
- Внимавай много, моля те...- целунна го по бузата и хукна надолу по стълбите, обратно при всичките гости

by Sponsored content

Студио B

Студио B

Re: Студио B

Re: Студио B

Re: Студио B

Re: Студио B

Re: Студио B

Re: Студио B

Re: Студио B