Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 114 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 114 Гости :: 1 BotНула
Най-много потребители онлайн: 143, на Нед Окт 13, 2024 7:49 pm
Фитнес салонът
4 posters
Страница 1 от 1
G Dragon ♥- Green Ent.
- БФФ : Mint~;Bang Yong Guk;
Половинка : single
Брой мнения : 1849
Join date : 16.02.2012 -
Re: Фитнес салонът
by CL Съб Апр 21, 2012 12:33 am
Веднага щом отворих очи скочих от леглото.Минах през банята и видях, че Бом и Минджи спят,а Дара не си беше вкъщи.Реших да отида във фитнеса.Имах още четири часа преди да се съберем в агенцията.Нямах много време за себе си напоследък и реших, че сега е идеалния момент за това.Облякох белия си анцуг и белите маратонки,вързах косата си на опашка, взех черния си телефон и излязох от апартамента.
Щом прекрачих прага на фитнеса се "лепнах" за велоаргометъра.Въртях около десет минути, но ми омръзна.Седнах на една пейка за да си вържа маратонката.Станах и се засилих към бягащата пътечката.Изведнъж горнището на анцуга ми се изплъзна от ръцете ми и се озова на земята.Наведох се да го взема, но докато се изправях одарих някого, загубих контрол над краката си и се озовах на земята.Набързо се изправих, изтупах анцуга си и погледнах този в който се ударих.Пред мен не стоеше кой да е а HoyRin от SISTAR.
-Съжaлявам.-След това се поклоних.-Аз съм Чае Рин, а ти си HyoRin, нали?-Ето отново. Действията изпреварват мисълта ми.Просто се усмихнах и очаквах нейната реакция.
П.С-Сори, че е кратко ама друго не ми хрумна...
Щом прекрачих прага на фитнеса се "лепнах" за велоаргометъра.Въртях около десет минути, но ми омръзна.Седнах на една пейка за да си вържа маратонката.Станах и се засилих към бягащата пътечката.Изведнъж горнището на анцуга ми се изплъзна от ръцете ми и се озова на земята.Наведох се да го взема, но докато се изправях одарих някого, загубих контрол над краката си и се озовах на земята.Набързо се изправих, изтупах анцуга си и погледнах този в който се ударих.Пред мен не стоеше кой да е а HoyRin от SISTAR.
-Съжaлявам.-След това се поклоних.-Аз съм Чае Рин, а ти си HyoRin, нали?-Ето отново. Действията изпреварват мисълта ми.Просто се усмихнах и очаквах нейната реакция.
П.С-Сори, че е кратко ама друго не ми хрумна...
CL- YG Ent.
- БФФ : Park Luna, T.O.P, BOM
Половинка : YeSung♥♥♥
Брой мнения : 2233
Join date : 25.02.2012
Re: Фитнес салонът
by ???? Нед Апр 22, 2012 6:29 pm
Бях дошла във фитнеса, защото шефът ни смяташе, че с момичетата се нуждаем от повече упражнения. Постояхме малко заедно, но другите скучаеха, затова си тръгнаха. Останах сам. Смятах, че ще е добре да потренирам малко. Не забелязах кой друг беше в залата. По едно време отивах към пейките и изведнъж някой ме бутна. Залитнах. Оправях си блузата и чак тогава видях, че до мен стои СиЕл. Чух думите:
- Съжалявам. Аз съм Чае Рин, а ти си HyoRin, нали?
Леле - казах си наум. Това не може да е възможно. Току - що СиЕл каза името ми. Идваше ми да изпищя като малко момиченце, което е на първия си кпоп концерт, но се въздържах. Просто се усмихнах мило и отвърнах:
- О, няма проблем. Да, аз съм! Не мога да повярвам, че ме позна.
Думите ми явно са прозвучали странно, но бяха истина. Аз и момичетата от SISTAR бяхме сравнително нова група. Единствените ми приятели звезди са те и членовете на Boyfriend. В малка компания като нашата нямаш голям шанс да се сприятелиш с някой като СиЕл. Тя бе страхотна и аз винаги съм се възхищавала на 2NE1. Сега получавах най - големият си шанс да я опозная. Чудех се какво да кажа, за да се завърже разговор. Изведнъж сякаш главата ми се изпразни. Минаваха ми хиляди мисли, но не се сещах за дори и една дума, която да и кажа. Реших, че ще изглеждам страшно глупаво, затова тихо промълвих:
- Хей, много харесвам новият ви японски албум.
Ооо неee - викаше вътрешният ми глас. Омоо.. това беше най - тъпото, което можех да изръся!! После отново погледнах СиЕл. Вътрешно се молех да не е чула, глупостите, които изръсих. Изведнъж реших да и кажа истината:
- Виж, Чае Рин.. аз... нали знаеш, че съм от малко компания. Нямам много приятели звезди и.. съм леко притеснителна, когато се запознавам. Особено с някого като теб... ти.. наистина си страхотна. Надявам се, че можем да сме приятелки.
Защо всичко звучеше зле?! Сигурно СиЕл ме мислеше за луда. Говорех глупаво и звучеше сякаш и се моля. Просто реших да изчакам отговора и. Изведнъж от устата ми се изплъзнаха още няколко думи:
- Ами.. как върви в YG?
- Съжалявам. Аз съм Чае Рин, а ти си HyoRin, нали?
Леле - казах си наум. Това не може да е възможно. Току - що СиЕл каза името ми. Идваше ми да изпищя като малко момиченце, което е на първия си кпоп концерт, но се въздържах. Просто се усмихнах мило и отвърнах:
- О, няма проблем. Да, аз съм! Не мога да повярвам, че ме позна.
Думите ми явно са прозвучали странно, но бяха истина. Аз и момичетата от SISTAR бяхме сравнително нова група. Единствените ми приятели звезди са те и членовете на Boyfriend. В малка компания като нашата нямаш голям шанс да се сприятелиш с някой като СиЕл. Тя бе страхотна и аз винаги съм се възхищавала на 2NE1. Сега получавах най - големият си шанс да я опозная. Чудех се какво да кажа, за да се завърже разговор. Изведнъж сякаш главата ми се изпразни. Минаваха ми хиляди мисли, но не се сещах за дори и една дума, която да и кажа. Реших, че ще изглеждам страшно глупаво, затова тихо промълвих:
- Хей, много харесвам новият ви японски албум.
Ооо неee - викаше вътрешният ми глас. Омоо.. това беше най - тъпото, което можех да изръся!! После отново погледнах СиЕл. Вътрешно се молех да не е чула, глупостите, които изръсих. Изведнъж реших да и кажа истината:
- Виж, Чае Рин.. аз... нали знаеш, че съм от малко компания. Нямам много приятели звезди и.. съм леко притеснителна, когато се запознавам. Особено с някого като теб... ти.. наистина си страхотна. Надявам се, че можем да сме приятелки.
Защо всичко звучеше зле?! Сигурно СиЕл ме мислеше за луда. Говорех глупаво и звучеше сякаш и се моля. Просто реших да изчакам отговора и. Изведнъж от устата ми се изплъзнаха още няколко думи:
- Ами.. как върви в YG?
????- Гост
Re: Фитнес салонът
by CL Нед Апр 22, 2012 7:04 pm
- О, няма проблем. Да, аз съм! Не мога да повярвам, че ме позна.
Как да не я позная.Тази група още от деня в който дебютира ми направи впечатление. Момичетата просто казаха едно стават“Стават“, когато им показах SISTAR.Но за мен те бяха доста повече от „Стават“.
- Хей, много харесвам новият ви японски албум.
-Благодаря.Радвам се че ти харесва.-И отново си лепнах онази усмивка казваща „I am the best“.
-Вие също направихте страхотен comeback.Очаквам с нетърпение и албума.Alone е страхотна песен.-Получи се малко несвързано, но това си беше направо страхотно пред моите велики оплитания на езика.
- Виж, Чае Рин.. аз... нали знаеш, че съм от малка компания. Нямам много приятели звезди и.. съм леко притеснителна, когато се запознавам. Особено с някого като теб... ти.. наистина си страхотна. Надявам се, че можем да сме приятелки.
За пръв път някой да ми каже, че съм страхотна две минути след като сме се запознали. Приятелки?!Сега имах нужда точно от приятели.Имах само момичетата от 2NE1 и Луна.Не бих отказала на HoyRin, защото ми изглеждаше доста свястна.
-Разбира се, че ще бъдем приятелки.За мен ще си е направо чест да бъдем приятелки.-Сега вече щях да се гръмна.Това “чест“ защо го употребих.Прозвуча все едно съм някоя която няма нито един приятел.
- Ами.. как върви в YG?
-Страхотно.Всички сме доста развълнувани покрай новата група.Всеки им помага с каквото може.Аз помагам на рапърките.Все пак не е лесно да рапираш.А и не знам дали знаеш, но малката сестрича на Сънгри е в тази група.При вас как е?-Поне една нещо да кажа на място днес.Макар, че можеше и по-добре.
Как да не я позная.Тази група още от деня в който дебютира ми направи впечатление. Момичетата просто казаха едно стават“Стават“, когато им показах SISTAR.Но за мен те бяха доста повече от „Стават“.
- Хей, много харесвам новият ви японски албум.
-Благодаря.Радвам се че ти харесва.-И отново си лепнах онази усмивка казваща „I am the best“.
-Вие също направихте страхотен comeback.Очаквам с нетърпение и албума.Alone е страхотна песен.-Получи се малко несвързано, но това си беше направо страхотно пред моите велики оплитания на езика.
- Виж, Чае Рин.. аз... нали знаеш, че съм от малка компания. Нямам много приятели звезди и.. съм леко притеснителна, когато се запознавам. Особено с някого като теб... ти.. наистина си страхотна. Надявам се, че можем да сме приятелки.
За пръв път някой да ми каже, че съм страхотна две минути след като сме се запознали. Приятелки?!Сега имах нужда точно от приятели.Имах само момичетата от 2NE1 и Луна.Не бих отказала на HoyRin, защото ми изглеждаше доста свястна.
-Разбира се, че ще бъдем приятелки.За мен ще си е направо чест да бъдем приятелки.-Сега вече щях да се гръмна.Това “чест“ защо го употребих.Прозвуча все едно съм някоя която няма нито един приятел.
- Ами.. как върви в YG?
-Страхотно.Всички сме доста развълнувани покрай новата група.Всеки им помага с каквото може.Аз помагам на рапърките.Все пак не е лесно да рапираш.А и не знам дали знаеш, но малката сестрича на Сънгри е в тази група.При вас как е?-Поне една нещо да кажа на място днес.Макар, че можеше и по-добре.
CL- YG Ent.
- БФФ : Park Luna, T.O.P, BOM
Половинка : YeSung♥♥♥
Брой мнения : 2233
Join date : 25.02.2012
Re: Фитнес салонът
by ???? Нед Апр 22, 2012 8:14 pm
Идваше ми да крещя от радост... или поне да изпея някоя песен. Не вярвах на всичко, което се случи!! За мен ще си е направо чест да бъдем приятелки. - Това беше страшно мило. Не можех да повярвам, че тя го казва на мен. Имах чувството, че някой седи отзад и Чае Рин говори на него. Но не - всички, което каза бе отправено към мен. Надявах се наистина да го мисли. Аз също бях изключително щастлива. Тя наистина изглеждаше страхотен и мил човек.
- А и не знам дали знаеш, но малката сестрича на Сънгри е в тази група.
- Сериозно ли? - реагирах аз. Леле това ще трябва да се види... сигурна съм, че новата група ще е много добра! Все пак се учат от професионалисти като 2NE1 и Big Bang.
Помислих си, че сестрата на Сънгри трябва да е голяма сладурана.. все пак самият той е такъв - зарадвах се, че последното не беше изречено на глас.
- При вас как е?
При този въпрос се замислих. Всъщност в StarShip Ent. не се случваше нищо вълнуващо... всичко си течеше както обикновено.
- Ами супер е... - казах аз и се засмях. - Нищо интересно няма... само, дето сега имаме повече работа около comeback - а.
В този момент един въпрос изникна в съзнанието ми. О нее - помислих си... сега това ще ме тормози, а няма как да и го задам... Чае Рин ме гледаше и се усмихваше... нее, сякаш не можех да задържа думите в устата си. Те напираха... Ами това е - казах си на ум. Ще я питам, пък каквото стане.
- Ами... аз... - започнах да заеквам дори повече, от колкото в началото. - Просто се чудех... ей така ми дойде на ум.. ти.. дали познаваш... Super Junior. - Щом изрекох името им, се изчервих като домат и започнах нервно да се смея, сякаш, за да отклоня вниманието и. - Аз просто питах... - отново повторих, като се опитвах да изглеждам нормално.
- А и не знам дали знаеш, но малката сестрича на Сънгри е в тази група.
- Сериозно ли? - реагирах аз. Леле това ще трябва да се види... сигурна съм, че новата група ще е много добра! Все пак се учат от професионалисти като 2NE1 и Big Bang.
Помислих си, че сестрата на Сънгри трябва да е голяма сладурана.. все пак самият той е такъв - зарадвах се, че последното не беше изречено на глас.
- При вас как е?
При този въпрос се замислих. Всъщност в StarShip Ent. не се случваше нищо вълнуващо... всичко си течеше както обикновено.
- Ами супер е... - казах аз и се засмях. - Нищо интересно няма... само, дето сега имаме повече работа около comeback - а.
В този момент един въпрос изникна в съзнанието ми. О нее - помислих си... сега това ще ме тормози, а няма как да и го задам... Чае Рин ме гледаше и се усмихваше... нее, сякаш не можех да задържа думите в устата си. Те напираха... Ами това е - казах си на ум. Ще я питам, пък каквото стане.
- Ами... аз... - започнах да заеквам дори повече, от колкото в началото. - Просто се чудех... ей така ми дойде на ум.. ти.. дали познаваш... Super Junior. - Щом изрекох името им, се изчервих като домат и започнах нервно да се смея, сякаш, за да отклоня вниманието и. - Аз просто питах... - отново повторих, като се опитвах да изглеждам нормално.
????- Гост
Re: Фитнес салонът
by CL Нед Апр 22, 2012 9:39 pm
- Ами... аз... Просто се чудех... ей така ми дойде на ум.. ти.. дали познаваш... Super Junior. Аз просто питах...
След това тя се изчерви, като домат.Започна да се смее.Личеше си, че е кълбо от нерви и аз се засмях с нея.Все пак обожавах да се смея и не пропусках възможност за да го направя.
-Познавам се само с двама от тях.Тоест съм говорила с Кангин по телефона, а с Йесънг съм се срещала и всичко това е по вина на Луна Парк от F(x).-После се засмях леко.Благодарение на нея в него ден щях да умра.-Всъщност съм играла баскетбол с Йесънг момчетата от SHINee и Луна .Аз бях в един отбор с ЙеСънг, Кий и МинХо, но тава е доста дълга история.-Реших да й спестя локумите, който разтягахме на алеята.
-Танцувате страхотно.Ти и момичетата сте невероятни.-Просто не се сдържах да не ги похваля.Имаха и много добри хореографии. Около две минути мълчахме.Просто не знаех какво да й кажа.Явно и тя не знаеше.Мълчанието продължи.Това много ме изнервяше.
-Искаш ли да отидем на бягащата пътечка?-Поредната глупост излезе от устата ми.Това мълчание просто ме изнерви.Обичах да бръщолевя.Най-редовно глупости, но това е без значение.
-А ти познаваш ли се с някой от Super Junior?-Щом ме пита най-вероятно не се познава с никого, но какво да се направи…главата ми мисли, ама устата избързва.Точна това си качество мразех.
След това тя се изчерви, като домат.Започна да се смее.Личеше си, че е кълбо от нерви и аз се засмях с нея.Все пак обожавах да се смея и не пропусках възможност за да го направя.
-Познавам се само с двама от тях.Тоест съм говорила с Кангин по телефона, а с Йесънг съм се срещала и всичко това е по вина на Луна Парк от F(x).-После се засмях леко.Благодарение на нея в него ден щях да умра.-Всъщност съм играла баскетбол с Йесънг момчетата от SHINee и Луна .Аз бях в един отбор с ЙеСънг, Кий и МинХо, но тава е доста дълга история.-Реших да й спестя локумите, който разтягахме на алеята.
-Танцувате страхотно.Ти и момичетата сте невероятни.-Просто не се сдържах да не ги похваля.Имаха и много добри хореографии. Около две минути мълчахме.Просто не знаех какво да й кажа.Явно и тя не знаеше.Мълчанието продължи.Това много ме изнервяше.
-Искаш ли да отидем на бягащата пътечка?-Поредната глупост излезе от устата ми.Това мълчание просто ме изнерви.Обичах да бръщолевя.Най-редовно глупости, но това е без значение.
-А ти познаваш ли се с някой от Super Junior?-Щом ме пита най-вероятно не се познава с никого, но какво да се направи…главата ми мисли, ама устата избързва.Точна това си качество мразех.
CL- YG Ent.
- БФФ : Park Luna, T.O.P, BOM
Половинка : YeSung♥♥♥
Брой мнения : 2233
Join date : 25.02.2012
Re: Фитнес салонът
by ???? Нед Апр 22, 2012 10:28 pm
-Танцувате страхотно.Ти и момичетата сте невероятни.-Просто не се сдържах да не ги похваля.Имаха и много добри хореографии.
- Това е наистина мило! - отвърнах аз. Много се зарадвах, че тя ги харесва. Всъщност ние отделяхме доста време на хореографиите.
- Всъщност съм играла баскетбол с Йесънг момчетата от SHINee и Луна.
На това вече реагирах, защото не можах да си здържа емоциите.
- Уаауу!! Наистина ли? Леле сигурно е било страхотно!! Да играеш баскетбол с момчетата от Шайни и с Луна Парк? Това си е сбъдната мечта...
Аз се замислих. Обичах спорта и дори не можех да си представя да играя с тях...
- Леле как ми се иска и аз да бях там - тези думи, може би прозвучаха нагло, но нямах това предвид... просто кой би пропуснал такова нещо!! Усмихна се на Чае Рин и отново добавих каква късметлийка е.
- А ти познаваш ли се с някой от Super Junior?
- Ами... за жалост не.. всъщност много ми се иска да ги опозная... - малко се изчервих и тогава без да се усетя добавих - Аз много харесвам EunHyuk оппа и... - нее как изобщо ми хрумна да го изтърся?? Вътрешно полудях и единственото, което измислих бе - Исках да кажа, че.. - заекнах аз - той ми е като идол.. много добър танцьор е.. и за това... та за баскетбола... ще ме запознаеш ли някой ден с Луна... изглежда много мила... - Отново нервно се усмихнах. После си казах - какво пък.. СиЕл изглежда добра... бих споделила с нея. Въпреки че я познавах от няколко часа - я чувствах много близка.
- Това е наистина мило! - отвърнах аз. Много се зарадвах, че тя ги харесва. Всъщност ние отделяхме доста време на хореографиите.
- Всъщност съм играла баскетбол с Йесънг момчетата от SHINee и Луна.
На това вече реагирах, защото не можах да си здържа емоциите.
- Уаауу!! Наистина ли? Леле сигурно е било страхотно!! Да играеш баскетбол с момчетата от Шайни и с Луна Парк? Това си е сбъдната мечта...
Аз се замислих. Обичах спорта и дори не можех да си представя да играя с тях...
- Леле как ми се иска и аз да бях там - тези думи, може би прозвучаха нагло, но нямах това предвид... просто кой би пропуснал такова нещо!! Усмихна се на Чае Рин и отново добавих каква късметлийка е.
- А ти познаваш ли се с някой от Super Junior?
- Ами... за жалост не.. всъщност много ми се иска да ги опозная... - малко се изчервих и тогава без да се усетя добавих - Аз много харесвам EunHyuk оппа и... - нее как изобщо ми хрумна да го изтърся?? Вътрешно полудях и единственото, което измислих бе - Исках да кажа, че.. - заекнах аз - той ми е като идол.. много добър танцьор е.. и за това... та за баскетбола... ще ме запознаеш ли някой ден с Луна... изглежда много мила... - Отново нервно се усмихнах. После си казах - какво пък.. СиЕл изглежда добра... бих споделила с нея. Въпреки че я познавах от няколко часа - я чувствах много близка.
????- Гост
Re: Фитнес салонът
by CL Нед Апр 22, 2012 11:09 pm
- Ами... за жалост не.. всъщност много ми се иска да ги опозная... - Аз много харесвам EunHyuk оппа и...Исках да кажа, че.. - заекнах аз - той ми е като идол.. много добър танцьор е.. и за това... та за баскетбола... ще ме запознаеш ли някой ден с Луна... изглежда много мила...
-Разбира се, че ще те запозная.Ще си допаднете.Ако трябва да съм честна аз не мога да играя, но късмета беше на моя страна и вкарах кош.-Лепнах си една голяма усмивка.Ама като си спомням този момент винаги си умирах от кеф, а МинХо колко доволно обяви резултата.Естествено Оню се упита да развали настроенита ни , но не успя.-И това беше единствената точка която беше отбелязана в играта, защото коша тръгна да пада върху Луна, а Кий я избута, а ЙеСънг щях да го…-Усетих се, че започнах да дрънкам работи който не трябва да казвам дори и на стената.-Ааа…да го… такова де… да го…целуна.-Какво позайците казах?Но е по-добре от истината.Иначе Луна щеше да ме обеси на бесилото.-Не мислиш ли, че е сладък?
Просто я попитах за да не ме заподозре.Реших, че е време да я попитам за групата, която не можех да понасям.-Какво ти е мнението за Miss A?-Исках да разбера само аз ли нещо не мога да ги понасям.Тогава си спомних, че и Луна не ги харесва и пак се усмихнах.За пореден път днес.
-Разбира се, че ще те запозная.Ще си допаднете.Ако трябва да съм честна аз не мога да играя, но късмета беше на моя страна и вкарах кош.-Лепнах си една голяма усмивка.Ама като си спомням този момент винаги си умирах от кеф, а МинХо колко доволно обяви резултата.Естествено Оню се упита да развали настроенита ни , но не успя.-И това беше единствената точка която беше отбелязана в играта, защото коша тръгна да пада върху Луна, а Кий я избута, а ЙеСънг щях да го…-Усетих се, че започнах да дрънкам работи който не трябва да казвам дори и на стената.-Ааа…да го… такова де… да го…целуна.-Какво позайците казах?Но е по-добре от истината.Иначе Луна щеше да ме обеси на бесилото.-Не мислиш ли, че е сладък?
Просто я попитах за да не ме заподозре.Реших, че е време да я попитам за групата, която не можех да понасям.-Какво ти е мнението за Miss A?-Исках да разбера само аз ли нещо не мога да ги понасям.Тогава си спомних, че и Луна не ги харесва и пак се усмихнах.За пореден път днес.
CL- YG Ent.
- БФФ : Park Luna, T.O.P, BOM
Половинка : YeSung♥♥♥
Брой мнения : 2233
Join date : 25.02.2012
Re: Фитнес салонът
by ???? Пон Апр 23, 2012 8:12 pm
Слуша разказа на Чае Рин за играта на баскетбол с интерес. Беше ми много забавно. Предполагах, че е било страхотно.
- Ааа…да го… такова де… да го…целуна.
Като чух това леко се ухилих, но това не беше нагла усмивка. Тайно предположих, че Чае Рин го харесва. Та той беше страхотен!!
- Не мислиш ли, че е сладък? При този въпрос изведнъж се отклоних от мислите си.
- Ами.. да определено! Всъщност не го познавам лично, но изглежда много мил! Аз съм фен на Super Junior ии той определено има огромен талант!
Тогава нещо ми щукна и не се сдържах да не попитам СиЕл.
- Ти.. да не би.. да го харесваш? - Леле колко съм зле - изкрещях на ум! Това беше страшно нахално.
- Онни... много съжелявам... не искам да ти задавам неудобни въпроси... по - добре не ми отговаряй... все пак това е лично. - После се усмихнах с надеждата Чае Рин да не ме сметне за крайно нахална.
Страшно се зарадвах, че зададе въпроса за групите, защото щях да избегна по - лесно неудобната ситуация. Тайничко си отдъхнах. Тя ме попита за Miss A. За миг се замислих, а после се сетих, че веднъж в предаване аз и Bora гостувахме заедно с Min & Jia. Не разбрах много характера им, но не ми се видяха особено приятелски настроени.
- Ами... - започнах - Аз всъщност.. - не исках да звуча грубо - не ги харесвам особено... Тоест не, че музиката им е толкова лоша... но може би характерите им... ох не знам... Тъй като преди тренирах в JYP, но после.. - малко се натъжих - ме изгониха. Май имах шанса да съм в група с тях, но един ден ми казаха, че не съм достатъчно добра. Момичетата от Miss A не изглеждаха тъжни от напускането му, напротив.. сякаш им бе по - добре, но това е минало... Ти какво мислиш за тях?
Отново се надявах да не звуча зле. Закопчах си суитчъра и чаках отговора на Чае Рин.
- Ааа…да го… такова де… да го…целуна.
Като чух това леко се ухилих, но това не беше нагла усмивка. Тайно предположих, че Чае Рин го харесва. Та той беше страхотен!!
- Не мислиш ли, че е сладък? При този въпрос изведнъж се отклоних от мислите си.
- Ами.. да определено! Всъщност не го познавам лично, но изглежда много мил! Аз съм фен на Super Junior ии той определено има огромен талант!
Тогава нещо ми щукна и не се сдържах да не попитам СиЕл.
- Ти.. да не би.. да го харесваш? - Леле колко съм зле - изкрещях на ум! Това беше страшно нахално.
- Онни... много съжелявам... не искам да ти задавам неудобни въпроси... по - добре не ми отговаряй... все пак това е лично. - После се усмихнах с надеждата Чае Рин да не ме сметне за крайно нахална.
Страшно се зарадвах, че зададе въпроса за групите, защото щях да избегна по - лесно неудобната ситуация. Тайничко си отдъхнах. Тя ме попита за Miss A. За миг се замислих, а после се сетих, че веднъж в предаване аз и Bora гостувахме заедно с Min & Jia. Не разбрах много характера им, но не ми се видяха особено приятелски настроени.
- Ами... - започнах - Аз всъщност.. - не исках да звуча грубо - не ги харесвам особено... Тоест не, че музиката им е толкова лоша... но може би характерите им... ох не знам... Тъй като преди тренирах в JYP, но после.. - малко се натъжих - ме изгониха. Май имах шанса да съм в група с тях, но един ден ми казаха, че не съм достатъчно добра. Момичетата от Miss A не изглеждаха тъжни от напускането му, напротив.. сякаш им бе по - добре, но това е минало... Ти какво мислиш за тях?
Отново се надявах да не звуча зле. Закопчах си суитчъра и чаках отговора на Чае Рин.
????- Гост
Re: Фитнес салонът
by CL Пон Апр 23, 2012 8:32 pm
Когато видях лицето й разбрах, че е доста изненадана от глупостите, който изръсих.Видях и усмихва казваща ми "Ти май си влюбена,а?"Не закасня и въпроса.
- Ти.. да не би.. да го харесваш?
Ами и аз не знам дали го харесвам.Казах го за да не хвърчат глави.Сега как да отговоря на това?
- Онни... много съжелявам... не искам да ти задавам неудобни въпроси... по - добре не ми отговаряй... все пак това е лично.
Доста ме улесни с това изречение, но аз не можех да и кажа просто едно "Не е твоя работа!"Исках наистина да имам приятелка, като нея.
-Ами какво да ти кажа...харесвам го, но само като приятел.В живота ми сега има друг.-Не закасня и усмивката.Дори се зачервих леко.
Започна да говори за Miss A.Слушах я много внимателно.До колкото разбрах тя също не ги харесваше, но не искаше да звучи грубо.Все пак са били в една агенция.Тя закопча суичъра и зачака моя отговор.
-Ами аз ако започна да говоря по техен адрес играта ще загрубее.Ти защо се закопча, да не би да си тръгваш?
Прозвуча все едно я гоня.Не исках да излезе така от устата ми.Просто изчаках тя да ми отговори.
- Ти.. да не би.. да го харесваш?
Ами и аз не знам дали го харесвам.Казах го за да не хвърчат глави.Сега как да отговоря на това?
- Онни... много съжелявам... не искам да ти задавам неудобни въпроси... по - добре не ми отговаряй... все пак това е лично.
Доста ме улесни с това изречение, но аз не можех да и кажа просто едно "Не е твоя работа!"Исках наистина да имам приятелка, като нея.
-Ами какво да ти кажа...харесвам го, но само като приятел.В живота ми сега има друг.-Не закасня и усмивката.Дори се зачервих леко.
Започна да говори за Miss A.Слушах я много внимателно.До колкото разбрах тя също не ги харесваше, но не искаше да звучи грубо.Все пак са били в една агенция.Тя закопча суичъра и зачака моя отговор.
-Ами аз ако започна да говоря по техен адрес играта ще загрубее.Ти защо се закопча, да не би да си тръгваш?
Прозвуча все едно я гоня.Не исках да излезе така от устата ми.Просто изчаках тя да ми отговори.
CL- YG Ent.
- БФФ : Park Luna, T.O.P, BOM
Половинка : YeSung♥♥♥
Брой мнения : 2233
Join date : 25.02.2012
Re: Фитнес салонът
by ???? Пон Апр 23, 2012 9:10 pm
Успокоих се след като СиЕл ми отговори.
- Ами какво да ти кажа...харесвам го, но само като приятел.В живота ми сега има друг.
Леле това двойно събуди любопитството ми.
- Ами... радвам се, че си намерила такъв човек в живота си! - казах аз и отново се усмихнах. Нямаше как да питам кой е... Помислих, че ще е доста нагло. Замислих се, че никога не съм имала някой сериозен приятел. Чае Рин беше късметлийка. Надявах се да е щастлива.
- Ами аз ако започна да говоря по техен адрес играта ще загрубее.
- О... да не би да е станало нещо между вас?
Предположих, че има нещо, но не бях сигурна. Реших, че всъщност не е моя работа.
- Ти защо се закопча, да не би да си тръгваш?
- Ами в момента чакам Bora онни да ми се обади. Сутринта ми каза, че по - късно трябвало да се явя в агенцията. Аз не знам за какво е.. може би пак нещо трябва да оправяме. Все намират грешки в танците ни - тогава се засмях. - Ама наистина трябва доста да тренираме, за да ставаме все по - добри. Наскоро бях болна и.. сега се нуждая и от доста повече вокални тренировки. В този момент телефонът ми звънна.
- Ало? О онни... да в фитнеса съм. Какво? О.. добре... ами щом се налага идвам бързо.
Затворих телефона.
- Ами Чае Рин.. аз трябва да тръгвам. Съжелявам, че така изведнъж, но шефът ни вика. Ами ти.. ако няма да оставаш, можем да тръгнем заедно... Аз само трябва да си оправя косата, защото не нищо не приличам. - Засмях се и се обърнах към едно огледало в салона.
П. П сори ама нищо др не ми хрумна ХД
- Ами какво да ти кажа...харесвам го, но само като приятел.В живота ми сега има друг.
Леле това двойно събуди любопитството ми.
- Ами... радвам се, че си намерила такъв човек в живота си! - казах аз и отново се усмихнах. Нямаше как да питам кой е... Помислих, че ще е доста нагло. Замислих се, че никога не съм имала някой сериозен приятел. Чае Рин беше късметлийка. Надявах се да е щастлива.
- Ами аз ако започна да говоря по техен адрес играта ще загрубее.
- О... да не би да е станало нещо между вас?
Предположих, че има нещо, но не бях сигурна. Реших, че всъщност не е моя работа.
- Ти защо се закопча, да не би да си тръгваш?
- Ами в момента чакам Bora онни да ми се обади. Сутринта ми каза, че по - късно трябвало да се явя в агенцията. Аз не знам за какво е.. може би пак нещо трябва да оправяме. Все намират грешки в танците ни - тогава се засмях. - Ама наистина трябва доста да тренираме, за да ставаме все по - добри. Наскоро бях болна и.. сега се нуждая и от доста повече вокални тренировки. В този момент телефонът ми звънна.
- Ало? О онни... да в фитнеса съм. Какво? О.. добре... ами щом се налага идвам бързо.
Затворих телефона.
- Ами Чае Рин.. аз трябва да тръгвам. Съжелявам, че така изведнъж, но шефът ни вика. Ами ти.. ако няма да оставаш, можем да тръгнем заедно... Аз само трябва да си оправя косата, защото не нищо не приличам. - Засмях се и се обърнах към едно огледало в салона.
П. П сори ама нищо др не ми хрумна ХД
????- Гост
Re: Фитнес салонът
by CL Пон Апр 23, 2012 9:36 pm
- Ами Чае Рин.. аз трябва да тръгвам. Съжалявам, че така изведнъж, но шефът ни вика. Ами ти.. ако няма да оставаш, можем да тръгнем заедно... Аз само трябва да си оправя косата, защото не нищо не приличам.
Намусих се като дете на което току-що му бяха взели играчката.Не исках да си си тръгва.Бих я помолила да остане още малко, но щом шефа я вика нямах право да споря с него.
-Успехи в работата.-Сбогувах ме се аз си включих бягащата пътечка.Тъкмо започнах да бягам, когато се усетих, че не си дадох номера.Ами сега как ще се видим отново?
Чае Рин не се отказва лесно.Набързо си взех телефона и горнището и се затичах към изхода.Огледах се, но не я видях.На връщане съзрях Бора явно търсеше някого.В този момент тя се появи.
-Хей чакай.Вземи това е номера ми, ако искаш ми се обади някой път.-Тя ми благодари. Сбогувах ме се отново и аз се върнах в залата.Имах около час и половина докато трябваше да съм в YG.Реших, че ще потренирам още малко и после ще се прибера за един бърз душ.
Намусих се като дете на което току-що му бяха взели играчката.Не исках да си си тръгва.Бих я помолила да остане още малко, но щом шефа я вика нямах право да споря с него.
-Успехи в работата.-Сбогувах ме се аз си включих бягащата пътечка.Тъкмо започнах да бягам, когато се усетих, че не си дадох номера.Ами сега как ще се видим отново?
Чае Рин не се отказва лесно.Набързо си взех телефона и горнището и се затичах към изхода.Огледах се, но не я видях.На връщане съзрях Бора явно търсеше някого.В този момент тя се появи.
-Хей чакай.Вземи това е номера ми, ако искаш ми се обади някой път.-Тя ми благодари. Сбогувах ме се отново и аз се върнах в залата.Имах около час и половина докато трябваше да съм в YG.Реших, че ще потренирам още малко и после ще се прибера за един бърз душ.
CL- YG Ent.
- БФФ : Park Luna, T.O.P, BOM
Половинка : YeSung♥♥♥
Брой мнения : 2233
Join date : 25.02.2012
Re: Фитнес салонът
by ???? Пет Окт 19, 2012 10:42 pm
Нетипично за повечето момичета, но нещо нормално за Джулиет - винаги, когато имаше свободно време го прекарваше във фитнеса. Тя не можеше без да тренира, без да изгори онова, което е натрупала, не можеше да спи спокойно без да е направила поне едно упражнение през деня. Тъй като напоследък беше самотна, все повече стоеше във фитнес залите. Дори не можеше да се каже, че тренира усилено. Просто се размотаваше по уредите, правеше разни упражнения, бягаше на пътеката, а понякога заговаряше хората и дълго обсъждаха какви ли не неща. Поне можеше да се похвали с едно - беше общителна и лесно намираше какво да каже дори на непознат.
Днес дойде доста рано. Още в осем и двайсет стоеше пред сградата. Влезе вътре и си плати входа. Имаше около четири фитнеса, които редовно посещаваше, но в този идваше най - често, затова и тук я познаваха най - добре. Освен заради посещенията, тя им беше позната и заради приятелите и - всички онези, които за да правят мускули можеше да се каже, че спят тук.
- О, Джули... - поздрави я небрежно един от собствениците на фитнеса, при когото плащаше.
- Не съм в настроение, Те Гьонг. - Отвърна кратко и просто тя, взе си рестото и се отправи към съблекалните.
Добре че беше сутрин. От вратата се понесе свеж аромат - типичната миризма на сутринта. Иначе единственото, което можеше да се усети вътре беше срамдта на пот. Джулиет свали раницата си, отвори най - предния джоб и усилено затърси нещо. Щом го откри, си отдъхна, после закопча джоба и извади от задния дрехите за фитнес. Успя да се преоблече на спокойствие, защото нямаше никой. Ако трябваше да бъде честна - имаше нещо като непоносимост да се преоблича пред много хора. Вече беше готова.
Влезе в залата и забеляза, че не е сама. Вътре имаше още някакъв тип - сигурно на не повече от двайсет. Не и изглеждаше приятен, затова момичето реши, че няма никакво желание да води разговори с него. Застана в един ъгъл и направи няколко упражнения за загрявка, а после отиде на пътеката. Обичаше да тича на нея особено когато я включваше на бързо темпо. Докато се изморяваше и усещаше как сякаш краката и се движат сами, успяваше да се отърси о разни паразитни мисли и да ги захвърли, за да не тормозят съзнанието и.
Сигурно беше тичала повече от двайсет и пет минути. Намали и спря. Слезе от пътеката и се отправи към банята. Имаше нужда от вода - много вода.
Като се върна в залата, реши да си почине, защото с пълен корем нищо не можеше да направи. Вече се бяха насъбрали доста хора. Тя мина покрай всички тях и вниманието и беше привлечено от едно момиче. Изглежда не се справяше добре с упражненията. Джулиет се запъти към нея.
- Искаш ли малко помощ?
Днес дойде доста рано. Още в осем и двайсет стоеше пред сградата. Влезе вътре и си плати входа. Имаше около четири фитнеса, които редовно посещаваше, но в този идваше най - често, затова и тук я познаваха най - добре. Освен заради посещенията, тя им беше позната и заради приятелите и - всички онези, които за да правят мускули можеше да се каже, че спят тук.
- О, Джули... - поздрави я небрежно един от собствениците на фитнеса, при когото плащаше.
- Не съм в настроение, Те Гьонг. - Отвърна кратко и просто тя, взе си рестото и се отправи към съблекалните.
Добре че беше сутрин. От вратата се понесе свеж аромат - типичната миризма на сутринта. Иначе единственото, което можеше да се усети вътре беше срамдта на пот. Джулиет свали раницата си, отвори най - предния джоб и усилено затърси нещо. Щом го откри, си отдъхна, после закопча джоба и извади от задния дрехите за фитнес. Успя да се преоблече на спокойствие, защото нямаше никой. Ако трябваше да бъде честна - имаше нещо като непоносимост да се преоблича пред много хора. Вече беше готова.
Влезе в залата и забеляза, че не е сама. Вътре имаше още някакъв тип - сигурно на не повече от двайсет. Не и изглеждаше приятен, затова момичето реши, че няма никакво желание да води разговори с него. Застана в един ъгъл и направи няколко упражнения за загрявка, а после отиде на пътеката. Обичаше да тича на нея особено когато я включваше на бързо темпо. Докато се изморяваше и усещаше как сякаш краката и се движат сами, успяваше да се отърси о разни паразитни мисли и да ги захвърли, за да не тормозят съзнанието и.
Сигурно беше тичала повече от двайсет и пет минути. Намали и спря. Слезе от пътеката и се отправи към банята. Имаше нужда от вода - много вода.
Като се върна в залата, реши да си почине, защото с пълен корем нищо не можеше да направи. Вече се бяха насъбрали доста хора. Тя мина покрай всички тях и вниманието и беше привлечено от едно момиче. Изглежда не се справяше добре с упражненията. Джулиет се запъти към нея.
- Искаш ли малко помощ?
????- Гост
Re: Фитнес салонът
by Гост Съб Окт 20, 2012 1:03 pm
Пределно ясно е, че фигура като на Хюна не се постига със стоене пред телевизорът, колкото и да й се искаше да бе така. Имаше строга диета, която изключително много мразеше, но трябваше да я спазва, защото диетологът й често я посещаваше без предупреждение, за да се увери, че по цял ден набива зеленчуци. Също така, в добре запълнената й пограма, влизаше и спорт. Както всяка друга родна звездичка и тя разполагаше с личен треньор, но все пак нямаше всичкото скъпо и луксозно оборудване. Занимаваше се с аеробика и упражнения всеки вторник, четвъртък и събота. А в останалите дни бе принудена да ходи на плуване.
Всъщност, май приемаше упражненията най - нармално, заради фобията си от вода и поривът да яде всичко, което й попадне. Всеки път щом навлезеше в олипийският басейн, започваше да пищи и дежурният треньор трябваше постоянно да е до нея, за да потопи главата си поне за три секунди.
Беше четвъртък, осем и тридесет, и Хюна бе в очакване на треньорката си. Но в крайна сметка получи само обаждане от нея, че е болна и изглежда ще трябва Ким да отиде на фитнес. Даде й някакъв адрес и й каза да не се притеснява.
Бе ходила на фитнес само два - три пъти при това за няколко минути. Изобщо не разбираше нищичко от всички тези машинарии, таймери и какво ли още не. Тоест към огромният списък с фобии можеше да се добави и тази към фитнес уреди.
Първата задача на Хюна щом пристигна, както й беше обяснено по телефона, бе да намери един от собствениците на фитнесът и да му се представи. Попадна на някакъв Те Гьонг, който бе така мил да я заведе до малка заключена съблекалня, само за специални клиенти и да й пожелае приятно трениране. Как ли пък не.
Хюна дълго време оглеждаше конфузно тясното помещение с бели стени, лъснати до блясък шкафчета и продълговата пейка. Накрая въздъхна и се зае с преобличането си.
Можеше съвсем спокойно да избяга от упражненията днес, особенно след като този Те Гьонг щеше да потвърди пред треньорката, че е била тук (защото тя със сигурност щеше да провери) но все пак до някъде й пукаше за тялото й.
Въздъхна тежко и излезе от стаята, тътрейки се към първият уред който видя. Веднага около нея се насъбраха потни, огромни мъжаги, с набити вратове, коса 1-ви номер и мускули колкото цялата им глава, готови да й помогнат с каквото могат. Тя се усмихна любезно, благодари им и каза, че е достатъчно опитна, за да се оправи сама. Просто мъжете скали не бяха нейният тип....
Не знаеше как се казва уредът на който се бе настанила, какво се прави, защо се прави и за какво изобщо се бори. Просто дърпаше някакви тежести, махаше с крака имайки представа колко смешно изглежда от страни.
- Искаш ли малко помощ ?
Гласът на светлокосото симпатично момиче я стресна съвсем леко. Хюна въздъхна тежко и се изправи и се усмихна ...
- О, да, моля ви. Препоръчайте ми някакъв уред.- тъмнокосата бе абсолютно сигурна, че девойчето бе от служителите във фитнесът- Нямам си и никаква представа от такива неща. ...Аз съм Хюна междудургото.- подаде ръка
Всъщност, май приемаше упражненията най - нармално, заради фобията си от вода и поривът да яде всичко, което й попадне. Всеки път щом навлезеше в олипийският басейн, започваше да пищи и дежурният треньор трябваше постоянно да е до нея, за да потопи главата си поне за три секунди.
Беше четвъртък, осем и тридесет, и Хюна бе в очакване на треньорката си. Но в крайна сметка получи само обаждане от нея, че е болна и изглежда ще трябва Ким да отиде на фитнес. Даде й някакъв адрес и й каза да не се притеснява.
Бе ходила на фитнес само два - три пъти при това за няколко минути. Изобщо не разбираше нищичко от всички тези машинарии, таймери и какво ли още не. Тоест към огромният списък с фобии можеше да се добави и тази към фитнес уреди.
Първата задача на Хюна щом пристигна, както й беше обяснено по телефона, бе да намери един от собствениците на фитнесът и да му се представи. Попадна на някакъв Те Гьонг, който бе така мил да я заведе до малка заключена съблекалня, само за специални клиенти и да й пожелае приятно трениране. Как ли пък не.
Хюна дълго време оглеждаше конфузно тясното помещение с бели стени, лъснати до блясък шкафчета и продълговата пейка. Накрая въздъхна и се зае с преобличането си.
Можеше съвсем спокойно да избяга от упражненията днес, особенно след като този Те Гьонг щеше да потвърди пред треньорката, че е била тук (защото тя със сигурност щеше да провери) но все пак до някъде й пукаше за тялото й.
Въздъхна тежко и излезе от стаята, тътрейки се към първият уред който видя. Веднага около нея се насъбраха потни, огромни мъжаги, с набити вратове, коса 1-ви номер и мускули колкото цялата им глава, готови да й помогнат с каквото могат. Тя се усмихна любезно, благодари им и каза, че е достатъчно опитна, за да се оправи сама. Просто мъжете скали не бяха нейният тип....
Не знаеше как се казва уредът на който се бе настанила, какво се прави, защо се прави и за какво изобщо се бори. Просто дърпаше някакви тежести, махаше с крака имайки представа колко смешно изглежда от страни.
- Искаш ли малко помощ ?
Гласът на светлокосото симпатично момиче я стресна съвсем леко. Хюна въздъхна тежко и се изправи и се усмихна ...
- О, да, моля ви. Препоръчайте ми някакъв уред.- тъмнокосата бе абсолютно сигурна, че девойчето бе от служителите във фитнесът- Нямам си и никаква представа от такива неща. ...Аз съм Хюна междудургото.- подаде ръка
Гост- Гост
Re: Фитнес салонът
by ???? Съб Окт 20, 2012 8:50 pm
В такъв момент почти всеки би се паникьосал, защото едва ли имаше кореец, който да не познае, че пред него стои Хюна. Да, Джулиет също знаеше с кого разговаря. За нея нямаше обаче значение дали ще каже " Здрасти " на Хюна, на обикновен гражданин, на Кралицата или на който и да било. Нищо от каменното и лице не даде признак, че Джулиет знае кой стои пред нея. Може би точно заради това Хюна се представи.
- О, да, моля ви. Препоръчайте ми някакъв уред. Нямам си и никаква представа от такива неща. ...Аз съм Хюна междудургото.
- О, да... ще ти помогна - усмихна се Джули - не ми говори на Вие, няма нужда. - Тя също подаде ръката си и се здрависа с Хюна. - Знам - засмя се, а аз съм Джулиет Ким.
След това тя се оттегли назад и огледа, без никакво смущение, певицата - от горе до долу. Прецени я добре и по преценката си реши, че за да е постигнала такова тяло са и трябвали доста диети и упражнения. Е, но явно не упражнения във фитнеса.
Джул знаеше всичко тук, затова щеше да помогне на Хюна. Все пак посещаваше редовно фитнес вече две години. Залите и бяха нещо до блока познато - буквално до болка. Да бъдеш част от улична банда не беше като да си играеш на кукли. В началото тя трябваше да покрие разни критерии на издръжливост и на сила. По едно време беше развила доста мускули, но спря, защото никой не харесва момичета с мъжко тяло. Сега, откакто не движеше с тях, се беше поотпуснала. Тоест беше загубила силата, тренинга и издръжливостта, която имаше преди. Подразни се, когато тези мисли за миналото нахлуха в главата и, защото миналото болеше. Спомените за него боляха. Тя знаеше, че има минало, за което не е добре да говори, но трудно можеше да се откъсне от стария живот. Беше съгласна, че промяната ще и се отрази добре и че да бъдеш певец е нещо ново и може би... хубаво. Все пак, както твърдеше брат - не искаше някой ден техните да я намерят полужива - полуумряла в квартална забутана уличка. Но стига толкова... станалото - станало, миналото - минало.
- Защо не започнеш с велоергометъра ето там. - Хюна се огледа очудено, за това Джулиет добави - Онова, което прилича на колело.
Тя заведе певицата до уреда и и каза да го кара петнайсет минути като за начало. Всъщност сега се сети, че и се иска да зададе много въпроси на Хюна. Все пак тя беше много известна певица, а на Джулиет и предстоеше да стане такава... или поне се надяваше, че ще стане. Гледаше как Хюна се мори на уреда цели три минути, затова реши, че ще разсейва вниманието и от умората като и говори.
- Знаеш ли - искам да те попитам няколко неща. Първо... ами.. ъм... не знам как точно да задам въпроса си, но ще карам директно - трудно ли е да си певец?
- О, да, моля ви. Препоръчайте ми някакъв уред. Нямам си и никаква представа от такива неща. ...Аз съм Хюна междудургото.
- О, да... ще ти помогна - усмихна се Джули - не ми говори на Вие, няма нужда. - Тя също подаде ръката си и се здрависа с Хюна. - Знам - засмя се, а аз съм Джулиет Ким.
След това тя се оттегли назад и огледа, без никакво смущение, певицата - от горе до долу. Прецени я добре и по преценката си реши, че за да е постигнала такова тяло са и трябвали доста диети и упражнения. Е, но явно не упражнения във фитнеса.
Джул знаеше всичко тук, затова щеше да помогне на Хюна. Все пак посещаваше редовно фитнес вече две години. Залите и бяха нещо до блока познато - буквално до болка. Да бъдеш част от улична банда не беше като да си играеш на кукли. В началото тя трябваше да покрие разни критерии на издръжливост и на сила. По едно време беше развила доста мускули, но спря, защото никой не харесва момичета с мъжко тяло. Сега, откакто не движеше с тях, се беше поотпуснала. Тоест беше загубила силата, тренинга и издръжливостта, която имаше преди. Подразни се, когато тези мисли за миналото нахлуха в главата и, защото миналото болеше. Спомените за него боляха. Тя знаеше, че има минало, за което не е добре да говори, но трудно можеше да се откъсне от стария живот. Беше съгласна, че промяната ще и се отрази добре и че да бъдеш певец е нещо ново и може би... хубаво. Все пак, както твърдеше брат - не искаше някой ден техните да я намерят полужива - полуумряла в квартална забутана уличка. Но стига толкова... станалото - станало, миналото - минало.
- Защо не започнеш с велоергометъра ето там. - Хюна се огледа очудено, за това Джулиет добави - Онова, което прилича на колело.
Тя заведе певицата до уреда и и каза да го кара петнайсет минути като за начало. Всъщност сега се сети, че и се иска да зададе много въпроси на Хюна. Все пак тя беше много известна певица, а на Джулиет и предстоеше да стане такава... или поне се надяваше, че ще стане. Гледаше как Хюна се мори на уреда цели три минути, затова реши, че ще разсейва вниманието и от умората като и говори.
- Знаеш ли - искам да те попитам няколко неща. Първо... ами.. ъм... не знам как точно да задам въпроса си, но ще карам директно - трудно ли е да си певец?
????- Гост
Re: Фитнес салонът
by Гост Нед Окт 21, 2012 5:19 pm
- О, да... ще ти помогна - момичето се усмихна - не ми говори на Вие, няма нужда. - подаде ръката си и се знависаха - Знам, а аз съм Джулиет Ким.
Хюна кимна учтиво и остави момичето да я огледа. Първоналано и се стори доста дръзко от нейна страна, но все пак вече бе свикнала с хора, които я зяпаха. Да не говорим, че Джулиет си вършеше работата.
Просто стоеше там, всякаш й взимаха мерките за поредният нов костюм и остави момичето да " свърши своята магия "
- Защо не започнеш с велоергометъра ето там.- накрая предложи светлокосата
Хюна й отвърна с глупав празен поглед. Вело...вел...вело-кво ?
- Онова, което прилича на колело. - поясни Джулиет и Хюна се изкиска
Момичето я заведе до странната машина, която приличаше на залепено за земята колело. Странното бе, че певицата никога така и не се бе научила да кара колело. Като малка го бе счупила още на първото карана и родителите й така и не купиха ново. След години вече бе твърде късно да се научи, защото нямаше кой да й помага.
Джулиет й обясни, че трябва да прекара около петнадесет минути на този уред. Този ? Ще има още ? И цели петнадесет минути ?!
Хюна въздъхна тежко и започна да върти педалите. Всъщност, първоначално не й се стори толкова трудно- просто въртене на някакви педали. Момичето продължаваше да стои там дори и когато краката започнаха да я болят. Чувстваше се доста неловко. Първо, тя не отделяше поглед и второ, излагаше се напълно пред някакво тийнче. Вече тотално бе сдала багаджът когато Джулиет проговори:
- Знаеш ли - искам да те попитам няколко неща. Първо... ами.. ъм...- пелтечеше - не знам как точно да задам въпроса си, но ще карам директно - трудно ли е да си певец?
Хюна се усмихна съвсем лекичко, продължавайки да натиска педалите. Поредното момиченце, което дори не ходи в училищният хор, но е решило да стане певица, за да се запознае с Топ. Но все пак трябваше да е мила, нали ? Не всеки ден се срещаха пеещи фитнес инструктори.
- Трудно ли е да правиш упражнения ?- Хюна отговори на въпросът с въпрос и се засмя задъхано- Преди беше много по - трудно. Трябваше да си намериш компания, да се доказваш всеки ден, да се бъхтиш с години и да се надяваш, че няма да ти ударят шута. А сега... Знаеш ли....фуу.... Новите на YG....Neon.M и Mysterie ?... Дам, та те...са били трейнита.... само една година....и...
Спря за секнуда, обърсвайки потта от челото си.
- Колко време мина? - попита
- Седем минути...продължавай.
Хюна въздъхна и се върна към въртенето на педали.
-...тези C3C4 са се запознали в денят в който записали първата си песен. Тоест...дори не са ...били трейнита....нещата се промениха...заради Green. Всички бълват нови и нови ....изпълнители....за да са по- добри от тях.... но според мен няма да могат....щели да пращат онази...Минт или каквато беше в Щатите заедно с Джи - Ди... така чух де...Така, че ако искаш да ставаш.... певица е по - добре да се молиш да те вземе онази Франческа Грийн.... Тази седмица подписвам договор с нея...И, да трудно е... трябва да си глух и сляп...изглеждаш мило момиче, няма да се справиш....
Хюна кимна учтиво и остави момичето да я огледа. Първоналано и се стори доста дръзко от нейна страна, но все пак вече бе свикнала с хора, които я зяпаха. Да не говорим, че Джулиет си вършеше работата.
Просто стоеше там, всякаш й взимаха мерките за поредният нов костюм и остави момичето да " свърши своята магия "
- Защо не започнеш с велоергометъра ето там.- накрая предложи светлокосата
Хюна й отвърна с глупав празен поглед. Вело...вел...вело-кво ?
- Онова, което прилича на колело. - поясни Джулиет и Хюна се изкиска
Момичето я заведе до странната машина, която приличаше на залепено за земята колело. Странното бе, че певицата никога така и не се бе научила да кара колело. Като малка го бе счупила още на първото карана и родителите й така и не купиха ново. След години вече бе твърде късно да се научи, защото нямаше кой да й помага.
Джулиет й обясни, че трябва да прекара около петнадесет минути на този уред. Този ? Ще има още ? И цели петнадесет минути ?!
Хюна въздъхна тежко и започна да върти педалите. Всъщност, първоначално не й се стори толкова трудно- просто въртене на някакви педали. Момичето продължаваше да стои там дори и когато краката започнаха да я болят. Чувстваше се доста неловко. Първо, тя не отделяше поглед и второ, излагаше се напълно пред някакво тийнче. Вече тотално бе сдала багаджът когато Джулиет проговори:
- Знаеш ли - искам да те попитам няколко неща. Първо... ами.. ъм...- пелтечеше - не знам как точно да задам въпроса си, но ще карам директно - трудно ли е да си певец?
Хюна се усмихна съвсем лекичко, продължавайки да натиска педалите. Поредното момиченце, което дори не ходи в училищният хор, но е решило да стане певица, за да се запознае с Топ. Но все пак трябваше да е мила, нали ? Не всеки ден се срещаха пеещи фитнес инструктори.
- Трудно ли е да правиш упражнения ?- Хюна отговори на въпросът с въпрос и се засмя задъхано- Преди беше много по - трудно. Трябваше да си намериш компания, да се доказваш всеки ден, да се бъхтиш с години и да се надяваш, че няма да ти ударят шута. А сега... Знаеш ли....фуу.... Новите на YG....Neon.M и Mysterie ?... Дам, та те...са били трейнита.... само една година....и...
Спря за секнуда, обърсвайки потта от челото си.
- Колко време мина? - попита
- Седем минути...продължавай.
Хюна въздъхна и се върна към въртенето на педали.
-...тези C3C4 са се запознали в денят в който записали първата си песен. Тоест...дори не са ...били трейнита....нещата се промениха...заради Green. Всички бълват нови и нови ....изпълнители....за да са по- добри от тях.... но според мен няма да могат....щели да пращат онази...Минт или каквато беше в Щатите заедно с Джи - Ди... така чух де...Така, че ако искаш да ставаш.... певица е по - добре да се молиш да те вземе онази Франческа Грийн.... Тази седмица подписвам договор с нея...И, да трудно е... трябва да си глух и сляп...изглеждаш мило момиче, няма да се справиш....
Гост- Гост
Re: Фитнес салонът
by ???? Вто Окт 23, 2012 9:29 pm
Точно миг след като вече беше задала въпроса си, Джулиет съжаляваше. Наистина - беше прозвучало доста наивно и дори тя го усети. Понякога се дразнеше на себе си, защото без да иска за минути се разкриваше пред човек, задаваше въпроси, които не са на място или на които времето не е дошло. Но казаното - казано. Момичето видя леката усмивка, която се плъзна по лицето на Хюна, по което вече се стичаха ситни капчици пот. Мамка му - помисли си Джулиет - защо просто не продължиха да говорят за фитнес. На нея не и трябваха повече от минута или две, за да предположи какво си е помислила Хюна - това, което и Джулиет би си помислила на нейно място. Беше в позицията на поредното пуберче, което ще става звезда. Да, те нали в Корея се въдеха като ромски деца певците. Едно след друго, едно след друго, а никой нито ги знаеше, нито ги помнеше. Но тук следва едно голямо НО, защото Джулиет реално нямаше нищо общо с това. Тя не желаеше това, заради славата или заради парите. Тя се опитваше да поеме по друг път, опитваше се да се откъсне от предишния си живот и да опита да започне отначало. И тук да опита е точната дума, защото самата тя не знаеше дали неистина това е нейното призвание и дали наистина това тя ще трябва да прави за в бъдеще.
Идеята първоначално дойде от брат и. Само пред него тя беше пяла или танцувала. Не го правеше често, защото се чувстваше глупаво и не знаеше дали го прави добре, а при еня имаше едно важно правило - прави само това, което можеш. И тъй като в последните месеци преди да дойде в Green Ent. я беше оплескала отвсякъде, сама реши, че това може би ще е една добра възможност. Е, нека да видим...
- Трудно ли е да правиш упражнения?
В първия момент Джулиет не я разбра.
- Преди беше много по - трудно. - продължи Хюна - Трябваше да си намериш компания, да се доказваш всеки ден, да се бъхтиш с години и да се надяваш, че няма да ти ударят шута. А сега... Знаеш ли....фуу.... Новите на YG....Neon.M и Mysterie ?... Дам, та те...са били трейнита.... само една година....и... Колко време мина?
- Седем минути. Продължавай.
- ...тези C3C4 са се запознали в денят в който записали първата си песен. Тоест...дори не са ...били трейнита....нещата се промениха...заради Green. Всички бълват нови и нови ....изпълнители....за да са по- добри от тях.... но според мен няма да могат....щели да пращат онази...Минт или каквато беше в Щатите заедно с Джи - Ди... така чух де...Така, че ако искаш да ставаш.... певица е по - добре да се молиш да те вземе онази Франческа Грийн.... Тази седмица подписвам договор с нея...И, да трудно е... трябва да си глух и сляп...изглеждаш мило момиче, няма да се справиш...
Първото нещо, което се наби в главата на Джули бяха думите - изглеждаш мило момиче, няма да се справиш... те сякаш бръкнаха дълбоко в съзнанието и и дадоха много неща за размисъл, но в същото време накара на лицето и да се покаже едва забележима усмивчица. Добре момиче, мила? Няма да се справи? Не може да мачка, за да постига? Да, тук Хюна грешеше. При други обстоятелства Джулиет веднага би изрекла това на глас, би защитила себе си, би показала и казала за истинската си същност, но сега реши да подходи по - тактично и да изчака. Затова само отвърна:
- Наистина благодаря, че каза всичко, така както си е. Та, ти си в този бизнес от поне пет години. - отвърна Джулиет, а после добави - Само не ме пречислявай към мнозинството. - Джулиет се надяваше, че Хюна е разбрала какво има предвид.
Идеята първоначално дойде от брат и. Само пред него тя беше пяла или танцувала. Не го правеше често, защото се чувстваше глупаво и не знаеше дали го прави добре, а при еня имаше едно важно правило - прави само това, което можеш. И тъй като в последните месеци преди да дойде в Green Ent. я беше оплескала отвсякъде, сама реши, че това може би ще е една добра възможност. Е, нека да видим...
- Трудно ли е да правиш упражнения?
В първия момент Джулиет не я разбра.
- Преди беше много по - трудно. - продължи Хюна - Трябваше да си намериш компания, да се доказваш всеки ден, да се бъхтиш с години и да се надяваш, че няма да ти ударят шута. А сега... Знаеш ли....фуу.... Новите на YG....Neon.M и Mysterie ?... Дам, та те...са били трейнита.... само една година....и... Колко време мина?
- Седем минути. Продължавай.
- ...тези C3C4 са се запознали в денят в който записали първата си песен. Тоест...дори не са ...били трейнита....нещата се промениха...заради Green. Всички бълват нови и нови ....изпълнители....за да са по- добри от тях.... но според мен няма да могат....щели да пращат онази...Минт или каквато беше в Щатите заедно с Джи - Ди... така чух де...Така, че ако искаш да ставаш.... певица е по - добре да се молиш да те вземе онази Франческа Грийн.... Тази седмица подписвам договор с нея...И, да трудно е... трябва да си глух и сляп...изглеждаш мило момиче, няма да се справиш...
Първото нещо, което се наби в главата на Джули бяха думите - изглеждаш мило момиче, няма да се справиш... те сякаш бръкнаха дълбоко в съзнанието и и дадоха много неща за размисъл, но в същото време накара на лицето и да се покаже едва забележима усмивчица. Добре момиче, мила? Няма да се справи? Не може да мачка, за да постига? Да, тук Хюна грешеше. При други обстоятелства Джулиет веднага би изрекла това на глас, би защитила себе си, би показала и казала за истинската си същност, но сега реши да подходи по - тактично и да изчака. Затова само отвърна:
- Наистина благодаря, че каза всичко, така както си е. Та, ти си в този бизнес от поне пет години. - отвърна Джулиет, а после добави - Само не ме пречислявай към мнозинството. - Джулиет се надяваше, че Хюна е разбрала какво има предвид.
????- Гост
Re: Фитнес салонът
by Youngjae. Нед Мар 02, 2014 10:09 pm
Прибрах се от студиото. Толкова изморителна седмица беше, че съм капнал. Няколко нощи изобщо не съм спал и не съм се хранил като хората. Катастрофа. Слезнах от колата и се прибрах у дома. Реших да си взема душ, а след това да отида на фитнес, че отдавна не съм ходил там. Трябва да се пооформя малко и да подобря плочките на корема си xD. Качих се на втория етаж и влезнах в банята. След 1 час киснене излязох. Облякох си зеления анцуг, една обикновена тениска и горнище. Свалих си всички накити (пръстени, обеци, гердани, гривни). Изсуших си косата, няма да се разправям да я оформям. Обух си кецовете. Взех си телефона и слушалките. Пуснах си музика и излязох от стаята, а след това и от къщата. Навих си ръкавите, пъхнах си ръцете в джобовете и започнах да си пея xD "Еее няма лошо, нали съм певец" - мислех си. Фитнес салонът не беше толкова далеч от нас и не вървях много. Стигнах и свалих едната си слушалка. Поздравих хората в залата и инструкторите. Представих абонаментната си карта, слава богу, че още беше валидна. Свалих горнището си и го закачих на една от закачалките.
- Дже човече, от кога не си идвал тук? - запита ме от незнайно къде инструктора ми. Чудесно само той ми липсваше. Поздравих го.
- Хьонг. Усмихнах му се насила.
- Къде са другите момчета, защо вече не идвате? - Почна да ме разпитва за BAP, а после и за новата песен, да я хвали. Били сме много добри "Че кога не сме били" - самочувствието ми се обади xD.. само не му харесала частта с ръката ми. Ох, оттегчи ме. "Няма да му се обяснявам сега". Направо си го подминах докато ми говореше. Запътих се към любимият ми уред - бягащата пътека. Качих се на нея, като увеличих скоростта на почти макс.... започнах да тичам. Сложих си и другата слушалка, за да не чувам никой, особено пък инструктора си.Отнесох се. След 10-тина минути се уморих и намалих скоростта.Слезнах от нея, защото бях ожаднял и отидох да си взема вода. Отворих я и отпих толкова, че почти изпразних шишето xD.. Оставих празното шише и се запътих към друг уред, когато се сблъсках с някой.
-Моля за извинение!-казах аз, като вдигнах глава и видях едно момиче. Тя ме погледна и ми се усмихна.
- Дже човече, от кога не си идвал тук? - запита ме от незнайно къде инструктора ми. Чудесно само той ми липсваше. Поздравих го.
- Хьонг. Усмихнах му се насила.
- Къде са другите момчета, защо вече не идвате? - Почна да ме разпитва за BAP, а после и за новата песен, да я хвали. Били сме много добри "Че кога не сме били" - самочувствието ми се обади xD.. само не му харесала частта с ръката ми. Ох, оттегчи ме. "Няма да му се обяснявам сега". Направо си го подминах докато ми говореше. Запътих се към любимият ми уред - бягащата пътека. Качих се на нея, като увеличих скоростта на почти макс.... започнах да тичам. Сложих си и другата слушалка, за да не чувам никой, особено пък инструктора си.Отнесох се. След 10-тина минути се уморих и намалих скоростта.Слезнах от нея, защото бях ожаднял и отидох да си взема вода. Отворих я и отпих толкова, че почти изпразних шишето xD.. Оставих празното шише и се запътих към друг уред, когато се сблъсках с някой.
-Моля за извинение!-казах аз, като вдигнах глава и видях едно момиче. Тя ме погледна и ми се усмихна.
Youngjae.- TS Ent.
- БФФ : B.A.P, Dara
Половинка : Я марш от тук!
Брой мнения : 221
Join date : 27.11.2013
Re: Фитнес салонът
by Hyeri Вто Мар 04, 2014 4:16 pm
Хьери жизнерадостно прекрачи прага и бутна тежката стъклена врата ,която единствено я делеше от любимия й фитнес.В последно време заради строгата диета й внезапното отслабване и напълняване на женските идоли ,като нея й им се налагаше да се стягат.Не трябваше телата им да висят ,като на стари бабички нали?? Проблема при Хьери обаче беше доста по-сериозен.Как щеше да изневери на обичаната си топла ,мазна храна с ,която беше свикнала?Е да са къмбекът им беше отслабнала доста ,но от край време забелязваше как кантара вече подминаваше 50-те килограма.Това не биваше да се случва ми!Щяха да я накажат! Точно затова младото макне си грабна сака с необходимите принадлежности и без да се двууми беше хукнала към известния фитнес.Знаеше ,че точно този фитенс е доста посещаван от нейни колеги ,така че се беше приготвила прилични дрешки.Последния пък беше заварила един от сладурите от A-JAX и беше успяла да го отвари.Ами да.Макар ,че по шоута я изкарваха спортна натура само защото можеше да вдигне онзи чичка от Weekly Idol и често й се налагаше да мъкне на гръб тежките си чанти .Така де.Хьери имаше доста слаби крака ,но в същото време мощни ръце.Доста мрънкаше на треньора да й позволи да си направи бицепсите ,ама щеше да е смешна.
Макнето на Girl's Day вече се намираше подредена на бягащата пътечка.В ушите й бучеше Скрилекс.Той така я надъхваше и вече беше изминила километър.Времето минаваше доста бавно,а пък фитнесе така и не се пълнеше.По едно време вече започнаха да приидват хора обаче.Можеше да се закълне ,че половината от тях бяха ulzzang модели.Всъщност ...дори познаваше единия,и онзи ииии онази с тях!
"Не Хьери,избяга си километрите!"-нареди си строго наум момичето и притвори очи и се съсредоточи върху музиката и краката си.В съзнанието й се появаваше фигурата на Со Джин .О,колко искаше да я имаааа~ Не след дълго в края на залата пристъпи едно момче и не кое да е ами самия Йонгдже от B.A.P .Шашардисана ,Хье едвам се задържа на уреда .Да това беше той. Докато скришом го гледаше ,тя си спомни как доста често го беше виждала заедно с групата му.Най-вече на онези състезания ,които организираха за идоли.Веднъж май бяха заедно.Все тая ,важното беше ,че това със сигурност беше той. Мъжкия вокал се качи на една от много пътечки за бягане и я включи.През цялото време ,тинейджърката го му хвърляше погледи.
"Да отида ли при него?..Ненене,то е само,а аз съм досадница!Всъщност..защо пък да не му подосаждам?" -размишляваше си наум.На лицето й грейна усмивка която бързо беше скрита.Тя намали значително скороста и вече съвсем спокойно си вървеше.Скоро с периферното си зрение видя как Йонгдже слизаше от фитнес уреда.Хьери го изчака да й обърне гръб и бързо изключи и своя уреди.Грабна кърпата и голямото шише минерална вода което беше курдисала на стойката върху пътека и скочи на земята. Крачетата й веднага потдадоха.От колко време тичаше?!
-Омо,омо.-прошепна сама на себе си ,когато крайниците й се напълниха с иглички.Така мразеше да изтръпват краката,беше толкова неприятно! Вървяща като Баба Меца ,госпожицата тръгна колкото може по-бързо в посоката на идола.
Той се намираше не повече от два метра от нея.Пиеше вода.Макнето несъзнателно направи някаква муцка и се зае да чака мирно.Краката й все още бяха вдървени. Точно тогава той приключи и се извърна пак да върви на някъде.Щеше да я подмине като пътен знак ,когато Хьери отвори уста да го поздрави ,но вместо това усети как дясното й коляно тотално се огъна от напрежението преди малко и тя залитна настрани ,като се сблъска с него.
-Моля за извинение!-дори и да имаше плик на главата щеше да го разпознае по самия му глас.Беше толкова специфичен.Щом двамата срещнаха погледите си Хье така и не успя да въздържи усмивчицата си.
-А,не аз извинявай..охОХАахх~-опита се да му върне извинението ,но точно тогава и другото й коляно се подкоси и макар опитите си да се задържи ,момичето тупна по задник на земята.
"Айшшшш,какъв срам~!"-се въртеше в главата й докато стискаше очи от притеснение.Пак се излагаше.Чудесно. Предпазливо ,макнето отвори едното си очо и погледна нагоре и вяда същисания Йонгдже едва ли не привел се над нея.Хъм,така изглеждаше по -висок...
-Добре съм,хехе.-каза през нервен смях момичето и опита да стане.Щеше да се опре на дланите си ,но те все още стискаха кърпата и шишето с вода.
-Ъ, искаш ли водичка?-беше изцепката ,която се откъсна от устата й докато вдигаше ръката си нависоко за да може той да хване шишето от което евентуално да пие.
"Ех,че си Хьерииии!"-мислено си удряше шамари.Може би затова другите идоли страняха от нея ?Ех -.-
Макнето на Girl's Day вече се намираше подредена на бягащата пътечка.В ушите й бучеше Скрилекс.Той така я надъхваше и вече беше изминила километър.Времето минаваше доста бавно,а пък фитнесе така и не се пълнеше.По едно време вече започнаха да приидват хора обаче.Можеше да се закълне ,че половината от тях бяха ulzzang модели.Всъщност ...дори познаваше единия,и онзи ииии онази с тях!
"Не Хьери,избяга си километрите!"-нареди си строго наум момичето и притвори очи и се съсредоточи върху музиката и краката си.В съзнанието й се появаваше фигурата на Со Джин .О,колко искаше да я имаааа~ Не след дълго в края на залата пристъпи едно момче и не кое да е ами самия Йонгдже от B.A.P .Шашардисана ,Хье едвам се задържа на уреда .Да това беше той. Докато скришом го гледаше ,тя си спомни как доста често го беше виждала заедно с групата му.Най-вече на онези състезания ,които организираха за идоли.Веднъж май бяха заедно.Все тая ,важното беше ,че това със сигурност беше той. Мъжкия вокал се качи на една от много пътечки за бягане и я включи.През цялото време ,тинейджърката го му хвърляше погледи.
"Да отида ли при него?..Ненене,то е само,а аз съм досадница!Всъщност..защо пък да не му подосаждам?" -размишляваше си наум.На лицето й грейна усмивка която бързо беше скрита.Тя намали значително скороста и вече съвсем спокойно си вървеше.Скоро с периферното си зрение видя как Йонгдже слизаше от фитнес уреда.Хьери го изчака да й обърне гръб и бързо изключи и своя уреди.Грабна кърпата и голямото шише минерална вода което беше курдисала на стойката върху пътека и скочи на земята. Крачетата й веднага потдадоха.От колко време тичаше?!
-Омо,омо.-прошепна сама на себе си ,когато крайниците й се напълниха с иглички.Така мразеше да изтръпват краката,беше толкова неприятно! Вървяща като Баба Меца ,госпожицата тръгна колкото може по-бързо в посоката на идола.
Той се намираше не повече от два метра от нея.Пиеше вода.Макнето несъзнателно направи някаква муцка и се зае да чака мирно.Краката й все още бяха вдървени. Точно тогава той приключи и се извърна пак да върви на някъде.Щеше да я подмине като пътен знак ,когато Хьери отвори уста да го поздрави ,но вместо това усети как дясното й коляно тотално се огъна от напрежението преди малко и тя залитна настрани ,като се сблъска с него.
-Моля за извинение!-дори и да имаше плик на главата щеше да го разпознае по самия му глас.Беше толкова специфичен.Щом двамата срещнаха погледите си Хье така и не успя да въздържи усмивчицата си.
-А,не аз извинявай..охОХАахх~-опита се да му върне извинението ,но точно тогава и другото й коляно се подкоси и макар опитите си да се задържи ,момичето тупна по задник на земята.
"Айшшшш,какъв срам~!"-се въртеше в главата й докато стискаше очи от притеснение.Пак се излагаше.Чудесно. Предпазливо ,макнето отвори едното си очо и погледна нагоре и вяда същисания Йонгдже едва ли не привел се над нея.Хъм,така изглеждаше по -висок...
-Добре съм,хехе.-каза през нервен смях момичето и опита да стане.Щеше да се опре на дланите си ,но те все още стискаха кърпата и шишето с вода.
-Ъ, искаш ли водичка?-беше изцепката ,която се откъсна от устата й докато вдигаше ръката си нависоко за да може той да хване шишето от което евентуално да пие.
"Ех,че си Хьерииии!"-мислено си удряше шамари.Може би затова другите идоли страняха от нея ?Ех -.-
Hyeri- Loen Ent.
- БФФ : D.O and Jack.
Половинка : mmm someone :3
Брой мнения : 320
Join date : 09.09.2012
Re: Фитнес салонът
by Youngjae. Вто Мар 04, 2014 8:11 pm
Момичето залитна и падна. Гледах шокирано "Къде са ти обноските, бе Дже?"
- Добре ли сте? - попитах очевидно изчервилото се момиче, което явно се срамуваше, макар че не беше виновна, на всеки се случва. Тя се опита да се изправи, но не успя и отново падна. Попита ме дали искам вода. Нали току-що пих.
- Благодаря! - Взех шишето, което ми подаваше и го сложих на близкия уред. Сетне хванах ръката й и я издърпах.
- Искате ли нещо?- Нищо не ми отговори. Дръпнах момичето към един от уредите и й помогнах да седне.
- По добре ли сте? - Попитах я загрижен. Между другото аз съм Йонгдже - С привидно широка усмивка й се представих. "Няма как да не ме познава, толкова известен" - нда проклетото самочувствие. Отидох до уреда, къде оставих водата й. Взех я и й я дадох. Момичето стана. Видях, че вече може да се задържи на краката си, но все пак мисля, че още не беше добра идея да става и да натоварва краката.
- Седнете! Внезапното ставане е опасно, може да ви се завие свят и пак да паднете, но този път по-тежко и да се нараните. Това момиче доста си го биваше... не какви мисли ти се въртят в главата... НЕ.. ти си обвързан и ако гаджето ти разбере..най-вероятно..абе да не мисля за това. Усмихнах й се и реших, че е време да се завръщам към упражненията.
- Приятно ми беше, госпожице! - Колко съм учтив само. Поклоних й се и тръгнах към уред за мускулите на ръцете. Трябва да си подобря бицепси и трицепсите. Тениската ми беше ужасно мръсна и потна. Ужас. Реших да я сваля и се сетих, че в шкафчетата все трябва да съм оставил други. Запътих се натам. Когато отново срещнах момичето от преди малко. Ох каква ситуация, разхождам се пред жена полу гол... Тя ме загледа. Усмихнах й се, в опит да си прикрия срамът. Ама какво тялото ми не е никак зле тъкмо обратното.. xD
- ъъъ Извинете ме за вида. Поклоних се и се запътих към шкафчетата. Въх какъв фитнес трябва да е, че има шкафчета о.О. Отворих го. Бинго имаше един потник. Навлякох го набързо. Обърнах се и пак засекох момичето. "Това или е съвпадение, или си ме е харесала". Глупости минаха през съзнанието ми. Все едно бях единственото момче в залата.. е поне най-хубавото. Може би гледа друг, с периферието си огледах около мен, но нямаше никой...а може и шкафчетата xD. Както и да е. Затворих шкафчето и хвърлих мръсната тениска в първата кофа, която видях. Тръгнах към момичето.
- Познаваме ли се? Струвате ми се позната? А сетих се, вие сте от Girl's Day, ако не се лъжа най-младата от тях? Страхотно, обичам песните ви. Прекрасна група, прекрасни песни, прекрасни момичета. Определено щяхме да станем приятели :)
- Добре ли сте? - попитах очевидно изчервилото се момиче, което явно се срамуваше, макар че не беше виновна, на всеки се случва. Тя се опита да се изправи, но не успя и отново падна. Попита ме дали искам вода. Нали току-що пих.
- Благодаря! - Взех шишето, което ми подаваше и го сложих на близкия уред. Сетне хванах ръката й и я издърпах.
- Искате ли нещо?- Нищо не ми отговори. Дръпнах момичето към един от уредите и й помогнах да седне.
- По добре ли сте? - Попитах я загрижен. Между другото аз съм Йонгдже - С привидно широка усмивка й се представих. "Няма как да не ме познава, толкова известен" - нда проклетото самочувствие. Отидох до уреда, къде оставих водата й. Взех я и й я дадох. Момичето стана. Видях, че вече може да се задържи на краката си, но все пак мисля, че още не беше добра идея да става и да натоварва краката.
- Седнете! Внезапното ставане е опасно, може да ви се завие свят и пак да паднете, но този път по-тежко и да се нараните. Това момиче доста си го биваше... не какви мисли ти се въртят в главата... НЕ.. ти си обвързан и ако гаджето ти разбере..най-вероятно..абе да не мисля за това. Усмихнах й се и реших, че е време да се завръщам към упражненията.
- Приятно ми беше, госпожице! - Колко съм учтив само. Поклоних й се и тръгнах към уред за мускулите на ръцете. Трябва да си подобря бицепси и трицепсите. Тениската ми беше ужасно мръсна и потна. Ужас. Реших да я сваля и се сетих, че в шкафчетата все трябва да съм оставил други. Запътих се натам. Когато отново срещнах момичето от преди малко. Ох каква ситуация, разхождам се пред жена полу гол... Тя ме загледа. Усмихнах й се, в опит да си прикрия срамът. Ама какво тялото ми не е никак зле тъкмо обратното.. xD
- ъъъ Извинете ме за вида. Поклоних се и се запътих към шкафчетата.
- Познаваме ли се? Струвате ми се позната? А сетих се, вие сте от Girl's Day, ако не се лъжа най-младата от тях? Страхотно, обичам песните ви. Прекрасна група, прекрасни песни, прекрасни момичета. Определено щяхме да станем приятели :)
Youngjae.- TS Ent.
- БФФ : B.A.P, Dara
Половинка : Я марш от тук!
Брой мнения : 221
Join date : 27.11.2013
Re: Фитнес салонът
by Hyeri Съб Мар 08, 2014 11:27 am
Нека земята се разтвори и да погълне Хьери и да я завлече в дебрите на ядрото ,където спокойно да си умре от от срам.Момичето се чувстваше ужасно.Прииска и се да не се беше раждала даже!
- Благодаря! -чу да казва Йонгдже и усети как той взе шишето ,което тя му подаваше.Сърчицето й биеше устремено ,до такава степен ,че се задъхваше и нямаше намерение скоро да се успокои.
- По добре ли сте? -този път Хьери ,вдигна поглед и закима многократно.-Между другото аз съм Йонгдже.-представи се макар ,че беше напълно ненужно. Тук беше и момента в който макнето трябваше да каже ,че й е приятно и също да се представи ,обаче тя си беше глътнала езика!
Момчето отиде до близкия уред ,където преди малко беше осатвил шишето й с вода и й го подаде. Докато той беше още с гръб ,момичето събра силите и останалото си достонство и се скочи на крака бързо.Малко се завъртя крак от рязкото движение ,но когато видя той да се обръща веднага запази самообладание и дори не мръдна от мястото си.На лицето имаше една малка срамежлива усмивка.Есествено отбягваше срещата с очите му ,просто не беше готова още.Какъв срам~~
- Седнете! Внезапното ставане е опасно, може да ви се завие свят и пак да паднете, но този път по-тежко и да се нараните.
След тези думи на Йонгдже ,Хьери тотално я трогна и тя нямаше как да му отговори.Просто наведе главата си напред в покорен поклон. Вече можеше да говори и беше отворила уста да каже ..когато
- Приятно ми беше, госпожице! -и с това певеца й обърна гръб и си тръгна. Устичката на макнето увисна безпомощно надолу ,а скоро от нея се изтръгна тежка въздишка.Защо всички бягаха от нея?Не беше толкова страшна..нали? Тинейджърката се завъртя на петите си и кръгом тръгна на някъде. Може би към прозореца за да се хвърли от там. докато си размишлваше с начумерена физиономия ,Хьери си събра нещата и и се запъти бавно към шкафчетата.Искаше да се махне от тук ,сега щеше да отиде да се наплющи с рамен.
Когато стигна до прословутите шкафчета и щом най-сетне вдигна празни си поглед ,Хье се оказа лице в ...тяло с Йонгдже.Ама,ама,ам ТОЙ БЕШЕ ПОЛУГОЛ! Несъзнателно момичето ококори очите си и просто от изненада не успя да отбие поглед.Е да благодарение на братята си ,тя беше свикнала да ги вижда голи и не се притесняваше ,но сега..бузите й направо светеха!
- ъъъ Извинете ме за вида.-каза Йонгдже след което бързо се навлече.Сега вече щом беше облечен ,госрожицата можеше да преглътне и да премигне.Това беше странна ситуация.
- Познаваме ли се? Струвате ми се позната? А сетих се, вие сте от Girl's Day, ако не се лъжа най-младата от тях? Страхотно, обичам песните ви.-след тези думи късокосата вече тотално се беше освестила и размътения й мозък действаше .
-Ами,хаха,да,Хьери-имида~ -поклони се с усмивка-Приятно ми е .Ааа,аз съм страстен почитател на вас!!
Щеше да изтропа огромна глупост ,като си признаеше ,че в действителност от групата харесваше него и Джонг Ъп ,добре ,че успя да си задържи езика зад зъбите.
-Аз исках да ти се извиня за преди малко ...и за сега.Не трябваше да...сълажлявам.-започна да кърши ръце и да се опитва да обегне погледа му.-А и благодаря~-добави бързо.
- Благодаря! -чу да казва Йонгдже и усети как той взе шишето ,което тя му подаваше.Сърчицето й биеше устремено ,до такава степен ,че се задъхваше и нямаше намерение скоро да се успокои.
- По добре ли сте? -този път Хьери ,вдигна поглед и закима многократно.-Между другото аз съм Йонгдже.-представи се макар ,че беше напълно ненужно. Тук беше и момента в който макнето трябваше да каже ,че й е приятно и също да се представи ,обаче тя си беше глътнала езика!
Момчето отиде до близкия уред ,където преди малко беше осатвил шишето й с вода и й го подаде. Докато той беше още с гръб ,момичето събра силите и останалото си достонство и се скочи на крака бързо.Малко се завъртя крак от рязкото движение ,но когато видя той да се обръща веднага запази самообладание и дори не мръдна от мястото си.На лицето имаше една малка срамежлива усмивка.Есествено отбягваше срещата с очите му ,просто не беше готова още.Какъв срам~~
- Седнете! Внезапното ставане е опасно, може да ви се завие свят и пак да паднете, но този път по-тежко и да се нараните.
След тези думи на Йонгдже ,Хьери тотално я трогна и тя нямаше как да му отговори.Просто наведе главата си напред в покорен поклон. Вече можеше да говори и беше отворила уста да каже ..когато
- Приятно ми беше, госпожице! -и с това певеца й обърна гръб и си тръгна. Устичката на макнето увисна безпомощно надолу ,а скоро от нея се изтръгна тежка въздишка.Защо всички бягаха от нея?Не беше толкова страшна..нали? Тинейджърката се завъртя на петите си и кръгом тръгна на някъде. Може би към прозореца за да се хвърли от там. докато си размишлваше с начумерена физиономия ,Хьери си събра нещата и и се запъти бавно към шкафчетата.Искаше да се махне от тук ,сега щеше да отиде да се наплющи с рамен.
Когато стигна до прословутите шкафчета и щом най-сетне вдигна празни си поглед ,Хье се оказа лице в ...тяло с Йонгдже.Ама,ама,ам ТОЙ БЕШЕ ПОЛУГОЛ! Несъзнателно момичето ококори очите си и просто от изненада не успя да отбие поглед.Е да благодарение на братята си ,тя беше свикнала да ги вижда голи и не се притесняваше ,но сега..бузите й направо светеха!
- ъъъ Извинете ме за вида.-каза Йонгдже след което бързо се навлече.Сега вече щом беше облечен ,госрожицата можеше да преглътне и да премигне.Това беше странна ситуация.
- Познаваме ли се? Струвате ми се позната? А сетих се, вие сте от Girl's Day, ако не се лъжа най-младата от тях? Страхотно, обичам песните ви.-след тези думи късокосата вече тотално се беше освестила и размътения й мозък действаше .
-Ами,хаха,да,Хьери-имида~ -поклони се с усмивка-Приятно ми е .Ааа,аз съм страстен почитател на вас!!
Щеше да изтропа огромна глупост ,като си признаеше ,че в действителност от групата харесваше него и Джонг Ъп ,добре ,че успя да си задържи езика зад зъбите.
-Аз исках да ти се извиня за преди малко ...и за сега.Не трябваше да...сълажлявам.-започна да кърши ръце и да се опитва да обегне погледа му.-А и благодаря~-добави бързо.
Hyeri- Loen Ent.
- БФФ : D.O and Jack.
Половинка : mmm someone :3
Брой мнения : 320
Join date : 09.09.2012
Re: Фитнес салонът
by Youngjae. Нед Мар 09, 2014 3:57 pm
-Ами,хаха,да,Хьери-имида~ -поклони се с усмивка-Приятно ми е .Ааа,аз съм страстен почитател на вас!!
Всъщност бях свикнал когато ме видят да искат автографи, снимки. Момичетата се правеха на интересни, лигавиха ми се в опит да ме свалят, но не им се отваряше парашута...само малко. Всяка вечер преди тези засилени тренировки, снимки, пътувания "ех как ми липсва свободното време в бара с някоя нуна или не, чудесните вечери и нощи". Но за да бъдеш звезда се искат и огромни жертви. Споменах ли колко ми се спи? Напоследък изобщо не мога да спя като хората, а има нощи, в които дори не съм лягал...чувствам, че всеки момент ще се строполя пред госпожицата и ще спя с дни. Гледах я така усмихната, толкова лъчезарна и изчервила се от падането си. Колко ли щеше да ми се смее ако бях паднал аз или в най-лошия случай - заспал.... "Не, не, не спри се Ю, от толкова мисли верно ще заспиш"!
- Радвам се, Хьери! - отвърнах с усмивка. - Искаш ли да спортуваме заедно, ако разбира се си по-добре? Момичето ми кимна. Хванах я, за да съм сигурен, че няма да падне отново и я помъкнах към неподвижното колело/велоергометър/, а до него имаше уред за правене на коремни преси. А идеално. Настаних момичето на колелото и когато бях сигурен, че няма да падне, се отдалечих. Седнах на твато и започнах с коремните преси. Странно изобщо не се изморявам, даже ми е приятно, сигурно е защото съм свикнал. Трябва по-често да посещавам фитнеса. След 100 и нещо направени се изправих. Признавам малко ме резна в корема и се затрудних при ставането, а и адски ми се спеше. Чудя се как все още държа очите си отворени? Станах бавно и залитнах... "тцтц не, не падай, моля те не падай"стиснах очи и очаквах всеки момент да се паркирам на земята... Задържах се на крака, добре. Бавно отпуснах очи и ги отворих, като не спирах да гледам цимента xD. Смених поглед от прекрасните плочки на фитнес салона и погледнах към Хьери, която беше станала и сигурно идваше към мен да ми помогне, или пък да пробва и тя уреда. Трябваше да седна.
- Добре съм, само малко ще поседна на колелото, ако разбира се си свършила. Качих се бавно на него и намалих скоростта до 2. Започнах с лекота да въртя педалите. Уморителна работа. Омръзна ми и реших да вдигам гирички. Момичето също ме последва. Взех тежките, а на нея оставих леките, защото е момиче, а и току-що беше се съвзела след падането. Направих 10-20-30 или не знам колко упражнения. След като свърших, захвърлих гиричките, изпънах едната си ръка напред, а другата свих под нея, като я стиснах в юмрук и се извих вляво. Усетих как всичките ми кости изпукаха.
-Хана, ду, се, не, дасо, йосо ... почнах да си броя и ме прекъснаха. Усетих една нежна ръка на рамото си и видях, че момичето пак щеше да падне, ако не се бе подпряла за мен.
- Добре ли си? Ох не беше добра идея да я карам да прави упражнения с мен. Седнахме на един диван. Облегнах се на облегалката и се отпуснах. Усетих, че очите ми започват да се затварят, а нямах сили да се боря с тях, и да най-накрая заспах.
Всъщност бях свикнал когато ме видят да искат автографи, снимки. Момичетата се правеха на интересни, лигавиха ми се в опит да ме свалят, но не им се отваряше парашута...само малко. Всяка вечер преди тези засилени тренировки, снимки, пътувания "ех как ми липсва свободното време в бара с някоя нуна или не, чудесните вечери и нощи". Но за да бъдеш звезда се искат и огромни жертви. Споменах ли колко ми се спи? Напоследък изобщо не мога да спя като хората, а има нощи, в които дори не съм лягал...чувствам, че всеки момент ще се строполя пред госпожицата и ще спя с дни. Гледах я така усмихната, толкова лъчезарна и изчервила се от падането си. Колко ли щеше да ми се смее ако бях паднал аз или в най-лошия случай - заспал.... "Не, не, не спри се Ю, от толкова мисли верно ще заспиш"!
- Радвам се, Хьери! - отвърнах с усмивка. - Искаш ли да спортуваме заедно, ако разбира се си по-добре? Момичето ми кимна. Хванах я, за да съм сигурен, че няма да падне отново и я помъкнах към неподвижното колело/велоергометър/, а до него имаше уред за правене на коремни преси. А идеално. Настаних момичето на колелото и когато бях сигурен, че няма да падне, се отдалечих. Седнах на твато и започнах с коремните преси. Странно изобщо не се изморявам, даже ми е приятно, сигурно е защото съм свикнал. Трябва по-често да посещавам фитнеса. След 100 и нещо направени се изправих. Признавам малко ме резна в корема и се затрудних при ставането, а и адски ми се спеше. Чудя се как все още държа очите си отворени? Станах бавно и залитнах... "тцтц не, не падай, моля те не падай"стиснах очи и очаквах всеки момент да се паркирам на земята... Задържах се на крака, добре. Бавно отпуснах очи и ги отворих, като не спирах да гледам цимента xD. Смених поглед от прекрасните плочки на фитнес салона и погледнах към Хьери, която беше станала и сигурно идваше към мен да ми помогне, или пък да пробва и тя уреда. Трябваше да седна.
- Добре съм, само малко ще поседна на колелото, ако разбира се си свършила. Качих се бавно на него и намалих скоростта до 2. Започнах с лекота да въртя педалите. Уморителна работа. Омръзна ми и реших да вдигам гирички. Момичето също ме последва. Взех тежките, а на нея оставих леките, защото е момиче, а и току-що беше се съвзела след падането. Направих 10-20-30 или не знам колко упражнения. След като свърших, захвърлих гиричките, изпънах едната си ръка напред, а другата свих под нея, като я стиснах в юмрук и се извих вляво. Усетих как всичките ми кости изпукаха.
-Хана, ду, се, не, дасо, йосо ... почнах да си броя и ме прекъснаха. Усетих една нежна ръка на рамото си и видях, че момичето пак щеше да падне, ако не се бе подпряла за мен.
- Добре ли си? Ох не беше добра идея да я карам да прави упражнения с мен. Седнахме на един диван. Облегнах се на облегалката и се отпуснах. Усетих, че очите ми започват да се затварят, а нямах сили да се боря с тях, и да най-накрая заспах.
Youngjae.- TS Ent.
- БФФ : B.A.P, Dara
Половинка : Я марш от тук!
Брой мнения : 221
Join date : 27.11.2013
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Talk shit with the prettiest lips. Blow a kiss. Kick a hole in your speaker, and then split
» It's all about you
» @skycriessometimes
» Търся си бивши
» Приятели на форума, станете приятел.
» Ashley's Wardrobe
» H&M
» Money+Fashion+Fame= Namekawa Rin