След 2 дни, фитнес

by **Kang Ha Na** Вто Дек 02, 2014 12:20 am

Поредният тежък ден в компанията. Понякога имах чувството, че ще полудея там, добре че сега нямахме много ангажименти с Ю-Кисс и не ми се налагаше да прекарвам много много време с онази досада Джун. Това момченце направо ми лазеше по нервите!
Единственото хубаво освен танците в тази компания беше онова красиво и прекрасно същество Кевин…. Ах… толкова беше мил и забавен и… не трябваше да мисля за него по този начин. Той сигурно си имаше и някоя тайна приятелка, така че наистина беше по-добре да не се заплесвам по него, колкото и да беше прекрасен.
Тръснах глава нервно и се огледах в съблекалнята да не би някой да е забелязал отвеяния ми поглед, но изглежда както обикновено, никой не ме забелязваше даже. Бях тук, за да работя, а не да създавам приятелства, така че нямах против.
-Е, аз тръгвам… Чао? – казах тихо и се измъкнах от стаята. Погледах разсеяно часовника си. Беше едва 5 следобед, така че имах точно време да отида във фитнеса за час, два…
Хванах си рейса и се настаних най-отзад. Щях да пътувам доста, но не можех да си позволя такси.. просто всеки вон, който можех да спестя беше добре дошъл, исках да си разчистя сметките с Дже Хи, колкото се може по-скоро. Не ми харесваше мисълта, че дължа на някого нещо…
След половин час пътуване най сетне слязох на спирката и се насочих към входа на фитнеса. По това време на деня беше сравнително спокойно вътре, а и не беше толкова известен фитнес, така че можех да тренирам спокойно.
Оставих си нещата и веднага се насочих към пътечката. Сложих слушалките си, избрах си програма и започнах да тичам бавно.
Обичах да тренирам, това ме успокояваше по някакъв начин, а и след добра тренировка, обичах да се прибирах, да си взема гореща вана и да се отпусна напълно. Нямаше по-добър завършек на деня от това.
След няколко минути се преместих на уреда за ръце. Трябваше малко да поработя и над тях. Започнах да си правя серията, когато песента свърши и започна следващата, но по ирония на съдбата, беше песен на Ю-Кисс… Ох… разбира се щом чух гласът на Кевин се отнесох пак някъде… Представях си как ми пее, само на мен и ми се усмихва леко… После ми прави физиономия, за да ме разсмее…Изведнъж гласът му се отдалечи и с това изчезна и илюзията ми… Огледах се объркано наоколо, докато се опитвах да се осъзная…
Над мен на фитнес уреда се беше надвесил Донгхьон. Седеше и изучаваше лицето ми… ох дано не е забелязал как се отнесох заради смотания Кевин… Но какво ми пука и да беше. С него се разделихме отдавна, можех да си се захласвам по други...
-Какво искаш? – казах остро като дойдох на себе си и дръпнах ядосано слушалката си от него. Станах ядосано от уреда след това и тръгнах, но той продължи след мен.

by **Hani** Пет Дек 05, 2014 5:22 pm

Беше настъпил обед , макар целият ден да бе сив и студен, заради което не си личеше кое време на деня можеше да бъде. Затова пък хората бяха измислили часовници. Хаха, колко си забавен, Донгхьон. И отегчен. Лидерът нагъваше някакъв френски кроасан със скоростта на охлюв, загледан в хората от снимачния екип. Не му се ядеше особено, но знаеше, че след няколко часа трябва да посети фитнеса. И това не му се правеше. Рядко му е случваше подобно нещо, но го мързеше адски много, дори сегашните снимки му се бяха сторили адски изтощителни. Почти бяха приключили голяма част от снимките за коледната песен, която им беше натресла компанията. Да, беше интересно...необичайно, защото не работеше само с момчетата от групата си. За разлика от него, те се бяха лепнали за момичетата от Sistar и не изглеждаха нито уморени, нито отегчени. Донгхьон довърши кроасана си на две хапки и стана първи, след като повикаха него и момчетата му за остатъка от техните кадри.
След като освободиха повечето от звездите, беше станал следобед и лидерът навлече двете части от анцуга, който си носеше за фитнеса. Щеше да го домързи да се преоблича в самия фитнес. А и мразеше да го прави...
-Идваш ли във фитнеса? – подвикна той на Хьонсонг, единственият, който се вълнуваше повече от него н тази тема. Но за да не останете с грешно впечатление – Донгхьон не се интересуваше особено. Просто му харесваха резултатите.
- Не, хьонг...мой ред е да чистя дорма.. – отряза го набързо другият мембър и изчезна нанякъде. Е, щом беше за чистене добре. И без това през повечето време лидерът мърмореше, че в апартамента е кочина, хубаво е, че някой се е сетил за задълженията си. А явно той, щеше да си ходи сам. Беше се въоръжил със слушалките и плейъра си, надяваше се само във фитнеса да няма много хора. Поне щом нямаше да е около познати, нека да не е сред много хора. Днес беше особено антисоциален. Понякога физическата активност му помагаше срещу това и избистряше ума му. Качи се една от колите на компанията и застави още по – отегченият шофьор да го закара където трябва. Още от там си сложи слушалките в ушите и си усили звука. Това го направи отнесен и не обръщащ внимание на задръстванията, в които попадаха. Не че щеше да го изненада, всички се прибираха от работа. Също така би си помислил колко хубаво би било и той да е като тях а не да отива да се поти като прасе. Но сега той не мислше за това.
Влезе в лобито и показа на човека зад гишето картата си за фитнес, която от компанията му вадеха на всеки няколко месеца. Хьонсонг беше много повече във свои води тук и повече му личеше, но и Донгхьон посещаваше мястото от време на време. Може да се каже, че най – добрите му постижения бяха около ерата на “Obsession”, когато си беше направил истински, реални плочки. Сега те не бяха толкова очевидни, и лидерът често ставаше обект на бъзици от страна на братята. Бъзици, които никак не му харесваха.
Влезе си директно в залата, и благодари на себе си, че няма нужда да се преоблича. Също така шофьорът беше обещал веднага да дойде да го вземе, когато се обади, за да не излиза потен след тренировка в студа. Може би беше леко нарцисистично, но лидерът вярваше, че без неговият глас Boyfriend нямаше да се справят с предстоящи проекти, а не искаше да отлагат нищо. Вероятно мениджърът и компанията също мислеха така, защото по това време от годината го заставяха да се пази много.
Беше на път да се заеме със първия уред, към който се беше отправил, когато видя позната фигура, позната глава....всичко и познаваше всъщност. Приближи се до Хана, която нямаше да го забележи в близките три минути. Надвеси се над уреда и се взря в нея. Започна да я анализира. Струваше му се отслабнала още, но лицето и очите и бяха живи.Беше отнесена в момента и нещо, което той определи като „тъпа усмивка” беше изплувало върху ясните и черти. Донгхьон присви очи. Подобни „тъпи усмивки“ правят хората, когато мислят за други хора от противоположния пол. Или близнаците, когато мислеха за храна. Той спусна бялата си ръка и измъкна едната слушалка от ухото и. Тя не го забеляза три минути! А колкото и да не изглеждаше така, понякога търпението му не беше безкрайно. Тя се озъби, след което си взе слушалката и стана. Външно в него нищо не се промени. Все така апатичен, той тръгна след нея. Имаше време, когато тя се шегуваше с него казвайки му „крийпи лидер“. Казваше му го винаги с онази усмивка. Той харесваше тази усмивка. Сега чувствата му бяха смесени, макар да му се искаше да я види пак. Да, това беше времето, когато бяха заедно. Хубави времена...
-За какво мислеше? – попита равно той, след като тя се спря, явно осъзнала, че е след нея. Може би наистина щеше да е стряскащ за нея, ако тя знаеше колко я мразеше на моменти. Скъса с него и често се държеше остро и наперено. Какво и беше направил? Просто и бе показвал любов. Но тези тъмни моменти бяха просто моменти мъглявини, запълвани понякога от все още топли чувства. Той продължи да гледа лицето и. Винаги му е харесвало, а и тя винаги е знаела, че той обича да я гледа. Спусна поглед и по тялото и, не заради някакви нечестиви помисли, а за да се убеди в това, че му се струва отслабнала.

След 2 дни, фитнес

След 2 дни, фитнес

Re: След 2 дни, фитнес