Дискотека "Runnin` away"

Колко приятен бе изминалият ден! Наш Пениел бе вирил крака цял ден, с биричка в ръка и в компанията на хьонга си Минхьок и мачовете по спортния канал, които бяха гледали почти целия ден. Час след час от мъжката им бърлога се чуваха какви ли не животински звуци, крясъци, освирквания и дори псувни. Бабички в съседство бяха на път да им викнат полиция, но двамата се разминаха. Защо бяха свободни ли? С някакъв върховен късмет бяха натирили всички останали от групата да се оправят с делата в компанията. Нереален късмет, но се възползваха.
С приближаването на вечерта, на Пеньо му омръзна, а  го заболя задника да стои на едно място цял ден, та реши, че му се излиза. Не бе ходил на клуб или дискотека в скоро време. Като цяло не им беше най - големия почитател, но напоследък усещаше, че има нужда от разнообразен живот. Не искаше да остарее без да е усетил младостта си. Погледна си списъка със задачи за следващия ден на телефона. Хмм, нямаше да му се налага да става чак толкова рано. Първите задачи бяха чак по обед. Ами какви по - хубави обстоятелства, та да отидеш на дискотека? Моля ви се. Нашия скочи и замина да се подготвя. Не му отне много време да се приготви. Чу някаква глъчка, идиотски смехове и подмятания. Влезе в хола и забеляза как Сънгдже мърмори на по - дъртия да гледат Покемон.
- Ти за къде си се нагласил? Няма ли да гледаме Покемон? - макнето забеляза Пеньо и започна атаката си.
- Ааа не, ще излизам. - отразя го той. Погледна Минхьок, който имаше желание да тръгне с него, но сърце не му даваше да откаже на Сънгдже. Ама те ще гледат Покемон. Пениел се изстъпи до тях, наблюдавайки със влажни очи как си пускат епизод. Дилемата на вечерта му. До няколко минути беше изгонен, а причината....да има повече чипс и начоси за тях. Мъжкия се намуси и взе такси. Беше пил бира, затова не можеше да кара кола. Ънкуанг щеше да го убие ако разбереше, а онези двамата несъмнено щяха да му кажат, ако чуеха колата на Пениел. Свини.
Спря пред една дискотека, в която само веднъж бе идвал с Хьоншик и Сънгдже, но се напиха като мърши и не помнеше нищо. Трябваше да внимава с по - твърдия алкохол, очевидно не беше по неговата част много. Но нямаше да се напива тази вечер. Влезе и го усети приятна атмосфера. Очевидно бе имал нужда от това. Малко социален живот...
Веднага отиде на бара и си поръча соджу. Взе си го и започна да се оглежда за някое от по - приятните сепарета, не му се висеше на бара. Забеляза един от старите си училищни врагове - сух зубър с очила да се мазни пред самотна дребна фигурка. Пениел прихна от смях, това беше последното място, на което очакваше да види този олигофрен. Запъти се към него с ясната умисъл само да го подиграва.
- О, Стиви какво правим тук? - каза с насмешка, увивайки ръката си около тънките му, кокалести рамене. Беше се настанил до него на сепарето, защото онзи нагло беше седнал там. По принцип Пениел изобщо не беше такъв. Рядко тормозеше по - слабите от него, просто този по неясни причини го мразеше и винаги в училище го гледаше отвисоко. Затова сега беше такъв към него. Идиотът имаше слабост към западните нрави и хора, затова искаше всички да го наричат Стиви.
- Уооооооуууу.....- Пениел отвори паст, като видя какво представлява всъщност дребната фигурка, на която се беше натресъл изтърсакът. Без да се замисли, Пеньо хвана Стив за пуловера и буквално го изхвърли от сепарето. Разликата в ръста и килограмите на двамата беше огромна. След като беше отстранил пречката, Пеньо се приплъзна по - близо до красавицата и се усмихна чаровно.
- Здравееей! Имаш ли против да ти правя компания? Казвам се Пениел...- надяваше се хубавата му усмивчица да умилостиви момичето и да не бъде отпратен. Вероятно зубърът се беше спрял при нея, защото не беше азиатка. А той обожаваше европейки/американки.

Е това беше! Вокалчето прекара няколко минути във възхваляване на разни богове за късмета, който му носеха в момента. Момичето му се усмихна и го прие! Честно казано доста често го режеха, поне тези, които не знаеха кой е. А той всъщност не беше доволен, когато някое момиче му обръща внимание само защото е известен. Искаше индивидуалните му качества да бъдат оценени, а не това, че е в момчешка банда. Затова колкото и странно да звучи, Пениел се надяваше тази дама да не е много навътре в кей попа. Искаше да си е Пениел, макар че точно това бе стейдж нейма му, а не неговото си име. Прекалено си го харесваше и винаги се представяше с него. На никой не е известно защо, но Пеньо не си харесваше истинското име. Може би за това допринася, че Shin D. Peniel или в обратния ред, звучат като (триумфална пауза) "The D" - най - яките пирати в One Piece имаха D.-то. Затова така името на Пеньо звучеше близко като на цялата рода на Луфи и Ейс. Та това е една от многото причини, Пениел да не иска истинското си име.
- Пениел е достатъчно.....-успя да каже през широка усмивка. Сладкото му фъфлене даже се увеличи. Стегни се бе, Пеньо! Особено след като момичето сложи ръката си на бедрото,устата на нашия се смъкна максимално надолу, а очите му щяха да излязат извън земната орбита. Чак забрави какво щеше да и отговаря. Мислите му бяха отправени към Минхьок, и как би умрял от завист, ако видеше до какво маце се намира в момента Пениелчо. За момент дори бе спарил, но се постара да не му личи. Просто прекалено често момичетата го смятаха за идиот и точно заради това не му обръщаха много внимание. Още повече, че въобще не беше такъв "играч" какъвто се опитваше да изглежда. Доста често, когато точеше лиги по някое момиче, дори въобще не се опитваше да я вкара в леглото, само си флиртуваше. Пък и обичаше да раздава целувки. Все пак Пениел е добро момче. По - добър от Тоби от Шипудена.
- Щ-ще се опитам да бъда по - добра компания от него! - каза пак с широка усмивка, най - сетне окопитил се.
- Вероятно щеше да те покани да решавате судоку или кръстословици - каза през зъби той, сещайки се за обичайните "свалки" на Стиви. Чудеше се как може да има чак толкова задръстен човек. Споменатият от своя страна се беше подпрял на съседното сепаре, игнорирайки някакви момичета. Беше впил малките си черни очички в Пениел, и сякаш щеше да пробие дупка в него. От друга страна доста често беше разсеян и от Розалин. Пениел също, затова изобщо не забелязваше присъствието на зубъра. Тя имаше много интересно име, но той не смяташе да става банален, правейки и комплимент за него. Щеше да звучи прекалено изкуствено, а и вероятно си го знаеше. За външният и вид също. Като цяло вокалистът не го биваше в комплиментите, но изуменият му понякога поглед и чене до земята вероятно си бяха достатъчен комплимент.
- От колко време си тук, Розалин? Говориш доста добре корейски. - той се опитваше да завърже поне нормален разговор в началото. Според негови наблюдения повечето жени се отвращаваха от мъже, които идваха и направо започваха да налитат.
- Каква е народността ти? - попита с усмивка, защото трябваше да знае дали да се опитва да впечатлява с английския си. Сънгдже казваше, че фъфленето му на английски е яко, макар Пениел да не мислеше точно така.
След няколко минути красавицата пак направи някакво действие като на забавен каданс, карайки повечето мъже наоколо да гледат като хищници. Стиви за малко да припадне, пък Пениел чак свали шапката си и приглади коса назад. След това пак я върна, макар че му беше топло на главата след всичко това. Пое си дълбоко въздух и отпи от соджуто. Боже, тази мацка да убие някого ли искаше? Май понякога нашенецът беше със слабо сърце. Заби поглед в нея, и без да се усети изучи всеки разголен милиметър от тялото и. Тцтц, какви рокли правят. Със сигурност са създадени, за промиване на мъжки мозъци. Той толкова се беше съсредоточил в това, че чак не се усещаше. Разбира се, правеше го с едно око и наличие на периферно зрение, защото щеше да е тъпо да се обърне към нея и да я зяпа.
- Ъ...ти....защо си сама? Доста нетипична гледка е да видиш момиче като теб да е само. Стиви не е компания. - по - скоро каза това, надявайки се че никой няма да дойде по - късно и да му прекъсне този приятен късмет. Стараеше се да гледа в очите и лицето и, те поне също бяха много хубави, но срещаше често трудност с това. Мъж си е, каквото и да си говорим. При това необвързан...човешко е!

Усещаше мирис на женска завист, насочена към Розалин, но имаше и мъжка...този път насочена към Пениел. От една страна се радваше вътрешно, чувстваше се като вип персона на някакво събитие. А самота жена приличаше на една от онези модели на бельо, които корейците също обожаваха, но рядко си признаваха. Минхьок, Пениел и Сънгдже доста често прекарваха времето си, зяпайки момичета по бельо или бански или направо без нищо. Както биха казали жените - "мъже". При това от тези, които не се правят на светци и които не се държат като десетгодишни спрямо тези неща. Минхьок винаги твърдеше, че е над тези неща и може да гледа момичета не само на монитора. Но в крайна сметка се поддаваше на изкушението и винаги бяха тримата на линия. Веднъж Сънгдже от лиготия пусна порно канала и точно тогава влезе лидера, който щеше да припадне като ги видя какво гледат. Лично за Пениел тази случка беше повече от смешна, но Ънкуанг се правеше възмутен, а може би наистина беше. Все едно, всъщност.
- Обещавам...-успя да каже мъжкия индивид, гледайки всеки дребен детайл, извършен от момичето и повтаряйки си го по - още няколко пъти наум. Този мъркащ глас се забиваше дълбоко в ума му. Макар да бе срещал много момичета през живота си, рядко успяваха да получат пълно влияние върху съзнанието му.
- Зле е, да. Но не се притеснявай...мен не ме бива много с числата - усмихна се глупаво, опитвайки се всъщност да изглежда готин. Какви простотии дърдореше въобще? Беше си идиот по принцип, но сега направо беше Краля на идиотите.
- Това е чудесно! За пръв път срещам ирландка. Не знаех, че сте толкова красиви! Представа си нямах дори...- "и надарени" каза си на ум, прокарвайки бърз поглед по някои от извивките и.
В идиотското съзнание на Пеньо в момента щъкаха леприкони, гърнета с жълтици, дъги и Свети Патрик. Защо винаги като чуе Ирландия се е сещал за лилипути и леприкони? Вероятно заради всички американски филми, анимации и простоии.
- Както виждаш е невъзможно да останеш сама задълго. Това е неписано правило. Но надявам се, съм достатъчно добър, за да не ме замениш с никой. - изръси той с широка усмивка и леко присвити очи. Когато момичето заговори на английки, в началото Пеньо задържа погледа си изненадано върху нея. Може би дори си е помислила, че не я е разбрал. Всъщност в последния момент той забеляза, че е заговорила на английски.
- Oh, maybe because I'm single. And lonely sometimes...- отговори и той и се усмихна отново. Тук не му се налагаше да използва често езиковите си умения. В английския понякога вкарваше повече фъфлене.
- Ъм...роден съм и съм израснал в Чикаго. - допълни.Много от корейците не ги биваше в английския, други пък бяха перфектни. При него важна роля играеше това, че английския му е като майчин език.
-А единствената компания, с която можех да дойда са приятелите ми, но те останаха вкъщи, за да гледат "Покемон". - омг, колко идиотско звучеше, след като го казваше на страничен човек...
Докато си пиеше спокойно соджуто и се стараеше да не се удави в него, заради дори най - малкото помръдване на мацката до него, Пениел усети как някой им виси на главите. Изправи се, обърса си мустака и настръхна. Не се уплаши, но няма как да не настръхнеш, когато си уплашен. Особено, когато опонентите са двама. Пеньо ги изгледа с присвити очи и тъкмо щеше да се заяде, когато Розалин направи по - удачното в случая - победи ги с хитрост. Пениел нямаше да се сети за това, и щеше да начука канчетата им, както и те неговото. Може би дори неговото щеше да е начукано, защото е сам. Но в никакъв случай не е беззащитен, тренировките на Минхьок бяха чист терор и нашенецът беше заякнал.
Тя се настани по - близо до него и той не и отговори нищо, защото беше зает да си гълта езика.
- Ъ..ето - каза сдухано Пениел, подавайки и една кърпичка. Започнаха да му идват мръсни мисли, като тази как езика му би свършил по - добра работа от тази салфетка. Поклати глава с мисълта "Аз не съм такъв".
А не бе...
Докато се стараеше уж да гледа на друга посока и и подаваше салфетката, взе че си залепи цялата лапа не само на мокрото, ами и на даденостите и. В този миг Стиви пищеше нещо, защото вероятно онези изтърсаци го тероризираха, но Пениел беше прекалено зает да се чуди какво да прави.
- Опа.....ам аз май го подсуших вместо теб. - усмихна се идиотски и отговори още по - фъфлещо, отколкото по принцип.

Той веднага си прибра израстъка до тялото и сви устни. Чудесно, сега щеше да прилича на загорял. Може би донякъде си беше, но нямаше да го признае. Сви се и пъхна ръце между кълките си, както правят невинните малки момченца. През това време Розалин започна да се подсушава със салфетката, а Пеньо наблюдаваше с бялото на окото си и хапеше устни.
- Да, доста е топло понякога...- каза разсеяно той, вече престанал да хапе устна и застанал нормално. Пъхна ръце в джобовете си и се облегна назад. Отново започнаха да го нападат сдухани мисли, че може би ще отегчи дамата до края на престоя и тук, или тя вече го сравнява наум със Стиви. Прогони тези мисли. Вярваше в уменията си. Доста повече го биваше в това да ръси глупости и да разсмива маймуни от мъжки пол, защото те повече разбраха смешното в глупостите му. Иначе от момичетата какви ли реакции не е виждал. Повечето понякога бяха отвратени. Е, сега Пениел не смяташе да показва особено тази си страна. Тоест обичайната. Простотия level член на BTOB. Всичките бяха такива, но Пеньо напоследък бе станал малко отвратителен.
- Тогава и аз се надявам някой ден да мога да видя Ирландия. Ние, корейците по принцип не сме първи приятели с по - прохладните места, но пък аз не съм зиморничав. - той се усмихна на себе си. Виждаше, че момичето беше започнало да отбягва да го гледа, затова и той се загледа напред. О, ДА....костваше му усилия.
Веднъж погледна към нея, след като настъпи кратко мълчание. Тя прокарваше погледа си по - доста хора. Беше странно, защото не беше по същия начин както Пеньо би изпивал с поглед всяка мацка, нейното беше по - задълбочено. А той не си падаше много философ, или поне не често, затова тези му мисли не се задържаха дълго. Вероятно момичето си имаше тайни или проблеми, както всеки нормален човек. Вместо това мъжът обърна отново внимание на питието си, което беше на привършване. Той не беше много добър в пиенето, но соджуто отдавна му беше станало доста слабо като алкохол. Все пак в САЩ бе пил доста по - силнички.
Докато той се беше замислил за най - различни неща, едно от които беше какво е станало със Стиви и дали е жив, защото го нямаше никъде, момичето отново му обърна внимание. Той моментално се извърна към нея с усмивка, особено след като чу първото и изречение. Може да се правеше на Дон Жуан, но сладки комплименти като този го караха да се изчервява.
- О, благодаря ти! - усмихна се и изслуша с интерес следващите въпроси, които му зададе.
- Съвсем малко японски, но...като цяло не ми е силна страна. А ти някакви други говориш ли? - попита и нея, изглеждаше умна, макар да казваха, че умна и красива на едно място не е честа комбинация. Пениел се позамисли малко преди да и отговори на следващия въпрос. Точно от това се беше възползвал досега, че тя не знаеше за славата му. И тук в тъмното нямаше как да го разпознаят останалите, или поне щеше да е трудно. Е, все пак реши да си каже, а да не замазва положението.
- В група съм. Така че да кажем певец, актьор, модел....- отново стисна устни. Кой знае какво щеше да си помисли момичето. Че не си представя такъв като него за айдъл или нещо такова. Въздъхна и отново обърна темата към нея:
- А ти с какво? Все трябва да се занимаваш или интересуваш от нещо? - през това време пуснаха EXO и голяма част от дискотеката подивя. Пениел също харесваше тази песен, макар понякога да усещаше известна завист към успеха на момчетата. Няма как да се избегнат такива неща, все пак си е човешко.
Усмихна се широко на поканата и.
- Да, разбира се! Още повече, че харесвам тази песен. - каза той малко по - силно, защото вече беше станало съвсем шумно. Е, май нямаха голям избор. Сега нямаше да могат да си чуят приказката дори да си съдираха гърлата. Пеньо се изправи и подаде ръка на дамата, след което се отправиха към нещото, което трябваше да бъде дансинг. Беше станало наистина пълно с хора тази вечер. Някакви мъже веднага започнаха да наобикалят Розалин и Пениел си подхвърляше по някой злобен поглед с тях. Беше взаимно. В този момент гаджето на един такъв индивид започна да го бие, задето му течаха лигите по ирландката.
Кой би повярвал....в близките няколко минути по дансинга се вихреше някакво меле. Мацки налагаха гаджетата си с чанти, обувки или каквото им падне, двама се биеха като петли, а Пениел си разменяше някакви цигански шамари с някакъв, защото беше награбил Розалин преди секунди, а нашият се изявяваше като джентълмен. Тъкмо удряше поредния плесник по мутрата на онзи, когато видя охрана идваща към тълпата.
- Розалин! - подвикна я Пениеол, подканвайки я да се измъкнат от този цирк, преди да ги е видяла охраната. Трябваше да се върнат на местата си и да се правят на невинни. Наоколо имаше прекалено много хора и нямаше да могат да ги хванат.

Значи момичето говореше и руски. Доста интересно, на него му се струваше труден. Буквите му се струваха странни и безинтересни.
Изгледа леко изненадано момичето, след като му каза, че не приличал на обикновен човек. Причината? Като изключим фенките, Пеньо никога не е имал късмет сред жените. Може би заради идиотското му държание, простотията му, заучените клиширани изрази....не беше ясно. Мачо държанието му дори не беше истинско - то също беше идиотско и ако веднъж на сто години дама му обърнеше внимание...ставаше още по - прост. Можем да оприличим държанието му на единадесетгодишен девственик, разговарящ за пръв път с момиче. А иначе беше може би по - перверзен от Минхьок и дори на моменти извратен. Но разбира се това не го показваше много пред хората. Пък ако фенките разберат за подобно нещо, страшна работа. Най - много Ким Шугър да му наруши репутацията, ако продължава да пише, че е изгорял и извратен. Това момиче го харесваше...беше сигурен в това.
- Звучи интересно. Много хора биха се радвали да са богати. - каза замислено нашият и се зачуди дали наистина е толкова забавно. Съмняваше се. Нямаше перфектни неща на този свят. А той самият не би заменил сегашното си положение. Макар да го мързеше по двадесет и четири часа на ден, харесваше заниманието си. Също така обичаше приятелите си от BTOB, а точно това правеше нещата още по - забавни.
Докато се връщаха към мястото си, Пеньо поне два пъти изяде някой тупаник по муцуната си, но не можа да направи нищо съществено. Розалин го беше повлякла сляпо, а той преминаваше като слон през стъкларски магазин измежду хората.Дори не знаеше дали го бяха цапардосали нарочно или без да искат. Все тая, нямаше никакви видими щети по лицето му. Макар да не се виждаше, знаеше. Върнаха се на мястото си и започна друга песен. Пениел и нея харесваше.
- Преминаването през тази тълпа не беше никак лесно, все пак. - засмя се той. Е не си представяше точно на нея да пляска шамари, макар да беше загрял тъкмо. Всъщност можеше да бие само мъже. Или те да бият него. Пеньо беше твърдоглав и не му пукаше колко хубаво може да си го отнесе. Като цяло и търпеше на болка и не го бъркаше като го ударят по - силно. И за това не знаеха много хора, защото най - много да го определят и за s&m (if you know what he mean)
Загледа се как охраната полага огромни усилия, за да се справи с разразилата се буря на дансинга. Вероятно щеше да има доста пострадали от тази нощ. Охраната се състоеше само от двама едри мъжаги, но не изглеждаше сякаш могат да се справят с многото хора. При всички случаи, Пениел се радваше, че вече е на безопасно разстояние настрани. Може би ако за компания имаше Минхьок или някой от останалите, щяха да се нахвърлят право в рояка хора, но с момиче за компания е друго. Нямаше желание да и се усмихва после с изпочупени зъби и разранена мутра. Щеше да неудобно. А шефовете и мениджъра как нямаше да му харесат външни вид. Да...определено добре, че се махна.
След секунди момичето го попита от коя група е. Той се усмихна. Не беше наясно колко е запозната с групите, но имаше голям шанс да не е чувала именно неговата. По едно време често му се случваше..
- Наричаме се BTOB. Имаме най - епичния лидер и състав като цяло. Понякога имам чувството, че сме хванати от гората всичките. - Пениел притвори очи и се засмя. Може би в чуждите очи е странно да се гордееш с това, че си идиот и че приятелите ти са идиоти. Но какво пък? Това си беше той и едва ли щеше да се промени! Затова и се гордееше със себе си.
Точно като по поръчка следващата песен се оказа "Beep Beep". Мъжът забеляза, че доста хора започнаха да танцуват и да се веселят на нея. Е, и тази песен харесваше. Как нямаше да си харесва своето?
- О, това сме ние. - изненадащо, но каза доста засрамено на Розалин това. Не знаеше дали ще и хареса, все пак всеки си има вкус. Насочи вниманието си към собствените си пръсти, които огъваше и плетеше в скута си.