Black Paradise

Глава 1

- Лухан, днес ще се запознаеш със съдружникът си. С него ще работите по новият проект.
- Нужен ли мие партньор? Знаете, че и сам мога да свърша работата.
- Знам, че си свикнал да работиш сам, но за тази мисия ще ти трябва партньор.
В този момент на вратата се почука и вътре влезе едно тъмнокосо момче.
- Искали сте да говорите с мен шефе?
- Да Кай. Запознай се с партньора си. Двамата ще работите заедно до приключването на проекта. (Или докато не се обърка нещо.)
- Да, сър!
Кай погледна русото момче до себе си и му се усмихна любезно. В замяна той получи само един пренебрежителен поглед.
- Задник! - Помисли си Кай и се обърна пак към шефа си, който си дрънкаше нещо и си мислеше, че някой го слуша. Всъщност никой не го слушаше. И

двете момчета си мислеха какво ще правят като излязат от задушният кабинет.

*Кай*
- Само да изляза от тук и се прибирам да си взема душ. (Искам с теб.) След това излизам с приятели. Да, това ще направя.

*Лухан*
- Ох, само да се измъкна от тук и направо в новият бар, който отвориха.

Мечтата и на двете момчета се изпълни след десет минути. Мъжът им раздаде по една доста дебела папка и ги отпрати да си вървят.
На вън момчетата дори не се погледнаха, а всеки се запъти в неговата си посока.

*Кай*
- Задник изрусен. Дано се спънеш някъде и си разбиеш самодоволната усмивка. (Ех, каква любов.)
След това момчето разроши красивата си косица и продължи към вкъщи.
Когато се прибра в тях беше толкова тихо, че на човек можеха да му се спукат тъпанчетата от тишина.
- Лулу, Лулу... Къде си миличка?
Някъде от коридора се чу весело мяучене и една малка бяла пухкава топка скочи в ръцете на Кай.
- О, прекрасното ми момиче. Как мина деня ти?
Момчето отиде и седна на дивана като гушна котето. Чу се не одобрително измяукване и той отпусна хватката.
- Извинявай!
Кай повдигна котето и се загледа в очите му.
- Знаеш ли? Ще взема да ти сменя името. Напомня ми на онзи кретен от днес. И ще взема да те боядисам зелена. Ох, ама и очите ти. Същите са. Ще взема

да те дам в приют за осиновяване.
Което пак измяука жално и се сгуши в него.
- Спокойно! Не бих го направил. Знам какво е. Все пак съм израсъл в приют за сираци. Ама нищо. Аз пак ще те боядисам зелено.
Котката измяука ядосано скочи от краката му и се скри някъде.

*Лухан*
Докато се отдалечаваше от сградата си мърмореше под носа.
- И сега ми натресоха тоя. И какво да го правя? Не знам как се гледат бебета. Абе какво ме интересува? Като се издъни ще го махнат и ще си остана сам.

Така ми е по-добре.
Не след дълго стигна до желаното място. Влезе в шумният и притъмнен бар и на мига се залепи за бара.
- Едно уиски, ама да е с много лед, че ще става жега.
След малко барманът подаде чашата на Лухан и той отпи от нея. След две глътки се изтреля като ракета към дансингът. Отиде в центъра и започна да

танцува като някое побесняло животно. Събираше очите на момичетата със своите страхотни движения и изваяно тяло.
Докато танцуваше някаква червенокоска се залепи за него и започнаха да танцуват заедно.
Докато танцуваха момичето му прошепна нещо.
- Красавецо, искаш ли у дома? Живея сама. Ще ми е доста самотно в къщи. Ще ми правиш ли компания?
- Че съм красив, спор няма. Че няма да ти правя компания, ясно. Пусни си някоя сапунка и ме остави на мира.
Момичето исумтя и си тръгна, а Лухан остана доволен от това, че лепката си тръгна.

Глава 2

*Кай*
Момчето си мислеше, че този ден ще е ден като предишните, но жестоко се лъжеше.
И всичко започна с лошото събуждане.
Както сладко спеше и се въртеше, падна от леглото. Когато отиде в банята се оказа, че пастата за зъби е свършила. И за капак Лулу беше решил, че трябва

да си отмъсти за заплахите и се беше изпишкал в обувките му.
- Направо страхотно. Лулу, само да ми паднеш ще те направя като котките сфинкс.
В отговор получи удно самодоволно мяучене.
- Значи си зад дивана? Стой си там, но като се върна и той няма да те спаси.
Момчето си взе връхната дреха и се запъти към работното си място.

*Лухан*
За него сутринта беше още по-трудна.
Умираше от болки в главата.
Когато се изправи да си вземе хапче за главата чу не одобрително мрънкане от дясно.
- М, скъпи, трябва ли да ставаш?
Лухан погледна до себе си и видя в леглото червенокоската от бара вчера.
- Ти какво правиш тук?
- Не помниш ли миличък? След като се върна на бара изпи няколко питиета и ме повика. Извини ми се за лошото си държание по рано и ме покани във вас.
Момчето изръмжа, удари се по челото и поклати глава.
- Отивам в банята. Като се върна да те няма.
- Оф, ама и ти си един задник.
- Какво да се прави? Такъв съм. А ти си размърдай твоето дупе и изчезвай.
Когато се върна момичето го нямаше, но беше оставила на леглото лист с телефоният си номер.
Лухан го погледна, смачка го и го хвърли.
- Съжалявам, но не повтарям с една.
След това се облече и тръгна за работа. Не оичаше работата си. Правеше го, заради баща си и за натрие носа на брат си.

Двете момчета стигнаха по едно и също време пред офиса на шефа си.
И двамата се бутаха и не отстъпваха и се бутаха кой първи ще отвори вратата. (Детската градина.)
- Аз ще отворя.
- Не аз.
- Аз ще съм.
Накрая дваматазаедно отвориха вратата. Политнаха напред, но не паднаха.
- А момчета? Вие сте тук. Сядайте, сядайте. Имате ли някакви въпроси по докладите за мисията?
- Не. - Отвърнаха единодушно двете момчета. (И как ще имат? Те не са отварали.)
- Добре! Щом сте разбрали всичко да преминем към действие. От утре забравяте своето минало. На кратко. Трябва да се внедрите в обществото на една от

най-големите нарко банди известни под името Черните ангели. Трябва да достигнете до ядрото й и да я разбиете. Ясно?
- Ясно! - Отвърнаха двете момчета в хор.
- Добре. Свободни сте. Оправяйте си багажа и се наспете добре. От утре вече животът ви няма да е същият.

На другият ден

Двете момчета стояха с куфарите си в ръце пред огромна вила в покрайнините на Сеул.
- Ще влизаме ли? - Попитай Кай, видимо притеснен.
- Ще изчакаме да дойдат да ни отворят.
И Лухан натисна малкият звънец на вратата.
Кай се замисли.
" - Нима заднъкът можел да говори? Аз си мислех, че го е хванала нямата чума и може само да се сърди."
Докато си размишляваше голямата порта се отвори и момчетата влязоха.
Отпред имаше огромна градина с декоративни дръвчета и цветя. Типично за богатите мафиоцки босове. И момчетата трябваше да живеят да живеят в тази

къща извадена като от каталог.
Когато влязоха в нея се спряха на прага и заоглеждаха докато някакъв тип не им каза да влизат и ги насочи към една висока дървена врата.
- Влизайте и не говорете ако не ви питат.
Момчетата нямаха избор и влязоха.
В тъмният кабинет, в който се намираха имаше още двама души, които бяха с гръб към тях и си говореха.
Лухан не търпеливо потропваше с крак и се прокашля, за да привлече вниманието.
Когато двамата мъже, или да ги наречем момчета, се обърнаха Лухан за малко да си забрави граматиката.
Чернокосото момче срещу него забеляза това и се подсмихна.
- Какво си ме зяпнал? Не си ли виждал хора?
Кай сръга с лакът Лухан, за да се върне от царството на сънищата.
- Тао, не се дръж така с момчето. Да не искаш да го изплашиш аще преди да се е присъединил към нас?
- Да се присъедини? Това ли са новите попълнения, за които ми говореше?
- Да. Не са ли идеални за целта? Ще запачнат първо с малко и постепено ще се изкачват.
Момчетата продължиха да водят не словесен спор докато Тао не склони.
- Добре Крис. Ти си феша.
Другото момче се усмихна като разкри прекрасните си бели зъби.
- Та така. Ясна ли ви е картинката?
Започна да говори Тао на новобранците.
- Тъй като сте нови все още не може да ви се доверим ще започнете с разнасянето на документи.
След няколко часа разяснение относно правилата на Черните ангели, правата в йерархията момчетата бяха освободени.
- Тао, ще покажеш ли на момчетата стаите им?
Тао не отговори, а забута Кай и Лухан на вън.
- Последвайте ме.
Докато вървяха по коридорите никой не проговаряше.
Двамата агенти оглеждаха местата, през които минаваха в детайлност. Попиваха всяка част от сградата.
Първо спряха пред стаята, която беше предназначена за Кай.
- Това е твоята стая. Тази на приятелчето ти ще е до теб, а моята и тази на Крис е една и е в дъното на коридора. Прибирай се и до края на деня да не съм

чул гък. Някой ще те извика за вечеря.
Кай влезе в стаята си, а Лухан и Тао в тази предназначена за русокосия.
Веднага щом влязоха и вратата се затвори Тао притисна Лухан до стената.
- Ти малкият ще страдаш.
Лухан го избута от себе си и се изсмя.
- По-голям съм от теб. Нима забрави тази малка подробност?
- Майната му на това. Какво правиш тук? Ти не работеше ли във ФБР?
- Да не си ме проучвал?
- Не, но когато имаш общи родители научаваш това-онова.
- Ти пък все едно се прибираш у дома?
- Да, от Великден на Великден. Но както и да е. Не сменяй темата. Да не си дошъл да шпионираш?
- Да бе. Все едно имам намерението да си тровя живота с противната ти физономия. Вече не работя за ФБР. Работата беше скучна. Получих тази оферта и

приех.
- Добре, но ще те държа под око.
Тао удари с рамо по-големият си брат и излезе от стаята.
- Щом искаш да си играем на Сляпа баба. Приемам предизвикателството малка панда.