Книжарница "Black Dragon"

Дните ми минаваха ту бързо, ту бавно. "Triangle" постигаше успехи, но аз бях доста разсеян. Наближавах вече тридесетте, а продължавах да се държа като малък хлапак, лигльо. Вече изобщо не споменавах Лала пред Ючун. Скарвахме се винаги, когато стане дума за това. Адски ме болеше, че не можех да споделя тревогите си с най -добрия си приятел. Точно от това имах нужда, но не можех дори да разбера какво толкова има той против момичето и против това, че от доста време не съм безчувствен спрямо нея. Та той още като разбра за нея ми отвори една голяма уста и започна да ме напада, че съм бил невнимателен. Да, казаха ни, че не е препоръчително да си намираме партньорки, знам перфектно, че това се отразява зле на кариерите ни. Но можеш ли да се правиш на ударен, когато най - накрая усетиш, че не си безразличен към някой? Най - накрая след толкова време? Та аз съм изкарал едни от най - хубавите си години напълно самичък. И на всичкото отгоре съм един от малкото, вероятно трябва да се гордея със себе си. Ючун е в същото положение, но явно на него това не му пречи. Успява едновременно с това да следи и мен и Джунсу и едновременно с това да ни командва, че не трябва да си намираме гаджета за всеобщото благо. Понякога изобщо не го разбирам, може ли да е толкова безчувствен.
Като оставим него настрана, отношенията ни с Емили бяха доста объркани. Тя знаеше, че аз не съм равнодушен към нея, и аз знаех, че тя не е равнодушна към мен. Преди известно време и звъннах, за да излезем и тя се съгласи. На следващия ден си измисли и ми пробута някакво тъпо извинение. Оттогава никакъв контакт. След като се позамислих, може би наистина заслужавам точно това. Първо и казвам, че я харесвам, давам и всякакви надежди, после на няколко пъти се държа като глупак. Вероятно съм я обърквал и не и е ставало ясно какво искам. Дори все още и аз не знаех какво искам. Едното ми желание бе да се срещна с нея и точно и ясно да и поискам да бъдем официално заедно. А другото....иска ми се отношенията ми с момчетата и мениджърите, както и цялата компания да не се объркват така, само защото съм решил да се обвържа. Иска ми се най - добрият ми приятел да приема нещата както трябва и да не ме съди. Но очевидно нямаше да е толкова лесно, и двете неща не биха могли да се осъществят заедно.
След бързо уреждане на някакви дела в компанията в Сеул, тръгнах да се прибирам, за да си събера багажа и да замина за кратко в Япония. Отново имахме доста проекти и участия там. Имах доста време, тъкмо да мога и да си почина преди пътя. Но имах и нужда от малко свеж въздух, затова реших да се прибера пеша. Минавах през центъра, леко така замаскиран, защото феновете не си поплюват. Спрях се до една книжарница и запалих цигара. Напълно случайно погледнах през витрината и точно тях видях как Лала тича в книжарницата към някакви щандове с манга. Извадих цигарата от устата си и я хвърлих със замах на земята, както беше почти цяла. Стъпих отгоре и, за да изгасне и веднага нахлух в книжарницата. Е сега няма да ми избягаш. Тъкмо смятах да я изненадам и да не забележи, че съм там, когато продавачките ме видяха на влизане и се развиках. Стиснах зъби и ги помолих да са по - тихи, тя не можеше да ме види, но сигурно можеше да чуе. Дадох им набързо автографи и тръгнах по посока на момичето, но тя не беше на мястото, където я видях първоначално. Започнах да обикалям около полиците с книги, няма да и позволя да се измъкне!

Не преследвам често жени по какъвто и да било начин. Но когато го правя, те не могат да избягат.
Честно казано въобще не ми беше до такива игрички, имахме доста сериозни неща да изясняваме, но засега ще и играя по свирката. След 2-3 минутки на обикаляне измежду витрините, накрая тя направи грешка и успях да я спипам. Веднага прикри изненадата си и се опита да ми се направи на невинна. Първите няколко секунди я гледах безизразно, но след това се поддадох на този гаден, измамен, женски чар и се усмихнах също. Мразя се в такива моменти.
- Здравей. - казах с нормални си тон. Искаше ми се да я прегърна, но щях да се сдържа. Вече бях започнал да се съмнявам дали изпитва нещо към мен, макар да виждах притеснението и.
Е, ако не изпитваш нищо, аз ще те накарам. Усмихнах се на себе си.
- Как си, Емили? - попитах привидно спокойно, но имаше малко ирония в гласа ми също. Предполагам не бях свикнал жените, които харесвам да бягат от мен. Беше нещо ново. Аз дори скоро не съм изпитвал нищо към никоя. Протегнах ръка и издърпах едната манга, която беше стиснала здраво.
- One Piece? Това а доста стари чаптъри. На тях ли си още? - попитах и повдигнах вежда. Исках да се махнем от тук и да идем някъде да поговорим.
- Нека ги взема за теб . - измъкнах и другата от ръцете и и тръгнах с бързи крачки към продавачките, без да обръщам внимание на момичето, само и изстрелях набързо.
- След това отиваме някъде другаде, за да поговорим. Дължиш ми го! - игнорирах я отново и платих нужното на леко стреснатата продавачка. Благодарих и и се усмихнах, след което подадох мангата на Лала и я повлякох за ръката навън. Пред книжарницата щяхме да решим къде да идем. Спрях се малко настрани от входа и и казах:
- Казвай къде искаш да идем? - вероятно не бях от най - милите, но не исках да и позволявам да ми увърта или да ме разиграва.