Зала за тренировки.

~

Колко хубаво и спокойно беше в компанията. Перфектно време за нещото, което имах да върша. По - рано днес бях срещнал брата на Фей с няколко от групичката му по коридорите на компанията, но не можах да му кажа нищо, защото Джия и Сузи бяха с тях. Избягвах срещи с Джия, нищо повече. Почти към края на работните часове на 2PM, казах чао на Чансънг, с който бяхме останали последни и тръгнах да търся Джаксън. Нямах търпение да си свърша работата, а именно да поискам благословия от него и от Йесънг.
Докато за пореден път хвърчах по коридора, срещнах макнето на Got7
- Хей, знаеш ли къде е Джаксън? - попитах го с усмивка, и той ме упъти към залата за тренировки, където бил останал самичък. По - идеална възможност от това няма да има! Благодарих и хукнах пък натам, надявайки се, че момчето не си е тръгнало.
Отворих задъхано вратата на залата и нахълтах вътре. Братчето на Фей беше с някакви трейнита, които наскачаха като ме видяха.
- Джаксън, имаш ли минутка? Трябва да поговорим! - съобщих му, приближавайки се. Едно от трейнитата се съобрази, подвиквайки останалите да излязат навън. Сложих ръце на хълбоците си, очаквайки отговор. Очевидно имаше поне минутка, но предпочитах да каже нещо, преди да започна с основното.

-И общо взето.. всичко е във волята!-Джаксън доразказа разказа си  и се ухили като идиот.Трейнитата последваха смеха му и заедно огласиха цялата зала.Честно казано на рапърът не му беше въобще до това.Все още му беше неловко заради популярноста.Сякаш беше вчера когато правеше бели,закачаше със момичетата по улиците и като цяло се държеше като обикновен човек.Не,той не се беше променил.Просто сега имаше твърде много задължения и отговорности които биха могли да го поменят и ако го правеха засега нямаше някаква видима разлика.Момчето продължаваше да се държи като пълен идиот.
- Джаксън, имаш ли минутка? Трябва да поговорим-веднага обърна главата си по посока на гласът.Определено притежателя беше на човек който най-малко очакваше.Просто имаше странно чувство когато е със Джун Кей.Гаджето на сестра й.От както разбра за връзката им.Сякаш нещо в него се пречупи.Не искаше Фей,да го пренебрегва заради връзката си.Това беше самата истина.Наистина нямаше нищо против Ким Мин Джун ,но все още не можеше да преудолее факта ,че повече нямаше да е единственото ,скъпоцено момче в живота  сестра си.Плюс това нямаше да може да направи нищо на Джун Кей ,като я нарани ,заради  размерите му.Да не говорим за опита и годините.
Джаксън превъртя очи,завъртя шапката си така че да може да се гледат без проблемно.Очи в очи.Колко яко
-Ъм,йес-каза  пред въздишка докато отиваше да спре тихата музика която се лееше от колоните.Искаше му се да се поупражнява ,но явно нямаше да е сега.
-Слушам те ,хьонг.-обърна се лице в лице с мъжът .Беше тихо в залата и това странно напрежение което се просмукваше обезпокои китаеца.-Да не се е случило нещо със сестра ми??-сепнато попита и вече беше готов да тича ако се беше случило нещо с нея.

Момчето спря музиката, която забелязах чак сега. Може би преди беше заглушена от гласовете на трейнитата. Сега щях да гледам на Джаксън не като на по - малък, а като на равен. Все пак в момента беше единствения мъж тук, който е от семейството на Фей и може да я подкрепя при нужда. Точно сега бе момента да уважа това.
Очевидно беше, че не сме първи приятели, макар опитите на Фей да ни сближи. Може би аз трябваше да направя първите стъпки, но имам време занапред. Сега трябва да се съсредоточа върху предстоящата сватба, която трябва успешно да комбинирам със цялата работа по концертите и проектите с групата.
- Да, със сестра ти е свързано...- казах, като усетих, че може би ще го стресна така.
- Не, не е нещо от което да се притесняваш! - побързах да допълня с неловка усмивка. И той и Йесънг трябваше да научат от мен, а не от Фей за сватбата. Не знам дали това беше хубаво или лошо за тях.
- Преди няколко часа предложих на Фей....-вдигнах поглед към Джаксън, за да следя реакциите му.
- Желая одобрението ти и благословията ти относно тази сватба! - заявих, като пропуснах факта, че е приела. Не исках да му влияя с това. Вярно е, че с баща и все още не бях говорил, но щях да го направя веднага след като приключа тук. Фей каза, че относно него няма проблем, но ще е неуважително ако не го направя. Дълго време се опитвах да заместя образа на Хьон Джунг от съзнанието на родителите и. Явно доста са го харесвали, за да им отнеме толкова време да приемат мен.

- Да, със сестра ти е свързано...-казаното от мъжът буквално изправи косата на китаеца.Усети как краката му веднага изтръпнаха от чутото.Хиляди мисли му минаха през кухата главица.Какво се беше случило със Фей ,че да праща възлюбения си в този късен час при брат си?Нямаше логика.Тя задължително щеше да се обади първо на него.Или..може би вече не беше така.
- Не, не е нещо от което да се притесняваш! -допълни Мин Джун с някаква лека усмивка ,на която Джаксън не отвърна.Гледаше го привидно спокойно ,но вътрешно сякаш беше празен.Не знаеше как да реагира.
- Преди няколко часа предложих на Фей.... Желая одобрението ти и благословията ти относно тази сватба
Младия Уанг застина.Сякаш целия свят спря за него.Лека по-лека очите му се свеждаха надолу и скоро се забиха в земята.Сърцето му биеше бързо в гърдите му.Бавно той бръкна в джоба си за да извади телефона си.Дълго гледаше екрана.Нямаше дори един sms от сестра си ,която случайна да му каже ,че така междудругото че ще се омъжва?!
Рапърът въздъхна и вдигна сведената си глава.Погледана в очите на Мин Джун.В момента беше бесен,но точно пред него нямаше да се излага.Върна телефона в джоба си и прибра ръцете си там.Сега можеше спокойно да свие ядно юмруци без Ким да забележи.
-Какво каза тя?-попита монотонно с глас лишен от какавато и да е било емоция.Разбира се беше решил да подмине въпроса му с благословията и одобрението,но прост не се стърпя.
-Защо питаш мен?Не ли е редно да искаш благоловия от баща ни?

Забелязах ред емоции, скрити в тялото на момчето. Опитваше се да ги скрие, но за мен беше прекалено забележимо.
Можех да си представя, че да "дадеш" сестра си на друг мъж не е най - приятното нещо. Може би и аз щях да съм такъв преди десет - дванадесет години и ако имах сестра. Но аз имам брат и при мен няма такива неща. Би било доста идиотско да го ревнувам от момичетата. Колкото и да ми се искаше да се засмея на тази мисъл, се сдържах. Моментът не бе подходящ.
Първият му въпрос касаеше отговора на Фей. Сведох набързо поглед до земята. Точно това не исках да споменавам, не исках то да натежава в ситуацията. Аз съм порядъчен мъж, понякога романтичен по старите стандарти. Ако брат и не се съгласи....ами ще се наложи да поизчакаме, колкото и да не ни се иска. Мнението му е важно, след като е близък на Фей, нищо, че е още дете за мен. Остава си неин брат.
- Тя...съгласи се..- отговорих просто. Ако познаваше сестра си добре, би трябвало вече да се е досетил за този отговор. Тя ме обичаше и за разлика от Хьон Джунг аз нито веднъж не съм я карал да страда, а и едва ли щях да го направя.
- Баща ти е съгласен по принцип, а и аз вече му звънях. - преминах към втория въпрос.
- А теб те питам, защото Фей ме накара. - отговорих му честно и най - сетне вдигнах поглед, за да го погледна в очите. Аз и някои момчета от групата ми не винаги сме изпитвали топли чувства към Got7. Но сега се опитваме да не е така, още повече, че сме големи мъже вече и не ни подхожда на ръстовете и годините. Точно затова щях да се зарадвам, ако братчето на Фей се съгласи. Няма да има нищо по - неприятно от това да знам, че някой от семейството на Фей няма да е доволен от предстоящия ни съюз.

- Тя...съгласи се..
Джаксън дори не реагира.Думите които изрече току що Мин Джун сякаш не повлияха на младия китаец ,който само премигна насреща му.След което леко по-леко  започна да свежда поглед дкато накрая отново не го заби във краката на мъжът.Главата му беше празна.Сякаш току що торнадо беше опустушило всичко ,беше пълна каша .Сякаш всичко в момента беше в затишие.Всичко в него беше замлъкнало.Дори и сърцето му което досега бодро думкаше ,сега се беше успокоило .Беше странно.
- Баща ти е съгласен по принцип, а и аз вече му звънях. -продължи лидерът на 2PM ,но Джаксън все още не реагираше.Опитваше се да намери силите и причината да изкрещи в лицето му едно гръмко "За нищо на света" и да затръшне вратата след себе си ,но отново той остана пасивен
- А теб те питам, защото Фей ме накара.-беше последното което каза Ким след което млъкна явно очаквайки някакъв отговор или каквато и да била реакция от момчето.
Джаксън вдигна главата си и срещна очите на мъжът.Дълго време не откъсна поглед .Усещаше как леко присвива очи и как устните му се вкамениха в тънка линия.
-Имаш го.Одобрение,благословия.Имаш ги.-каза хладнокръвно ,като повдигна рамене.Усещаше как реакцията която самия той очакваше започваше да бълбука вътре в него.-Но ако ...дори веднъж ,само веднъж съм видял какаквато и да било промяна в сестра ми.Заклевам се ,няма да ти се размине.Не ми пука какъв си ми няма да ти позволя да нараниш сестра ми по никакъв начин.-говореше Уанг докато оправяше раницата си и се приготвяше да напусне залата драматично.
-Пожелавам ви много любов ,щастие ии каквото  още беше там.-продължаваше с вече разтреперан глас докато вървеше право към вратата.Отвори я и си излезе.Вървеше по коридора спокойно и едвам се сдържаше.Идеше му да се разреве от яд.Даже усещаше проклетите ,горчиви сълзи.Не нямаше да реве.В главата му се въртяха всякакви неприятни мисли от сорта на "Ще разваля тази сватба", "Сега ще звънна на Фей да я уведомя ,че вече брат няма!"
-Какви ги мисля..-прошепна на себе си Джаксън , облегна се на близката стена и притвори очи. След секунди отново ги отвори и тежка въздишка огласи коридора.Рапърът извади телефона си и се взря в името което скоро намери в контакти.
Су Джи.

Стоях си спокойно, макар да виждах всички промени у младежа. Може би се опитваше да ги скрие, но от мен няма да успее. Вероятно като попорасне малко ще разбере, че не е толкова лесно да скриеш чувствата си от хората. Особено от наблюдателните като мен. Доста често изглеждам като идиот, но не съм. Просто чувството ми за хумор е странно.
Изчаках търпеливо отговора му, наблюдавайки го. Най - сетне той ми каза това, което исках да чуя. Честно казано...ако беше казал "не", не знам дали наистина бих се отказал от сватбата си с Фей. Струва ми се невъзможно, вероятно дори баща и да ми беше отказал, аз нямаше да откажа.
Изслушах и останалото, което ми каза спокойно.
- Нямам причини да правя това. - казах приятелски и усмивка, която вероятно Джаксън би определил като нагла.
- Макар да ми е много любопитно да видя как ще го направиш. - изгледах го и аз с присвити очи, но със същия приятелски тон и усмивката.
О, около Фей имаше толкова защитници, велики, които ме заплашваха, че ще ме направят на решето, ако дори и кажа нещо накриво!!! А къде бяхте всички вие, когато Хьон Джунг я нарани? Нито един не си мръдна пръста, защо ли? Защото хората обичат да ти се качват на главата, когато си добър. Но при мен тия не минават, аз не позволявам да ме правят на глупак.Особено пък вчерашни лекета.
- Благодаря ти, Джаксън! - казах със същия глас и усмивка, след което поизчаках няколко секунди. Очевидно е, че в момента момчето се чувстваше зле, но това вече не бе моя грижа. Излязох от залата и въздъхнах. Дори в такива щастливи моменти, работа трябва да се върши. Мързеше ме вече, но нямах избор.