Зала за тренировки.

by **Danah** Чет Окт 03, 2013 7:06 pm

От последния къмбек на момчетата от BEAST бяха минали цели 3 месеца. Сега имаше нова задача за Дуджун. Трябваше да танцува Trouble maker заедно с ГаЮн. Всъщност тази песен беше станала като химн на CUBE Ent. Вече доста от звездите бяха изпълнявали песента, която в оригиналност беше на Хьона и Хьонсънг. Покрай нея доста хора се бяха сближили, а други едва ли щяха да се изтраят като Дуджун и Гаюн.
Всъщност лидерът на BEAST нямаше нищо против вокала на 4Minute, дори я харесваше, но тя така и не искаше да отвърне на чувствата му. Юн се беше примирил, че тя никога няма да изпита това, което изпитва той към нея.
С тези мисли той влезе в залата, която беше празна. Миришеше на препарат, явно скоро беше почиствано. Погледна се в едно от огледалата и откри, че ципа на дънките му е разкопчан. "Е, браво бе, Дуджун!" - помисли си той наум и набързо вдигна ципа си. Леко приглади разрошената си косица, абе човека се държеше все едно ще ходи на среща с Памела Андерсън, а всъщност точно след малко живота му щеше да се стъжни, защото кой знае какво щеше да му направи вокала на 4Minute.
Вратата се отвори с гръм и трясък и буреносният облак наречен Гаюн връхлетя в една от залите за тренировки на компанията. Както винаги изражението и беше каменно и непоколебимо. Наистина ли не изпитваше абсолютно никакви чувства тази жена?
- Здравей, Гаюн. - поздрави я Дуджун и леко се поклони. Все пак винаги се опитваше да бъде мил с нея и да предизвика някаква положителна емоция в нея.
- Как си? Готова ли си за тренировката? - попита малко след това той. Опитите му да завърже някакъв разговор с нея рядко бяха увенчавани с успех, но сега щяха да прекарат доста време заедно и едва ли щяха да мълчат все едно са на нямо кино, нали? Пък и Юн Ду Джун не си падаше по мълчанието. По-добре беше за него да подхванат някоя обща тема и да разстилат локуми до утрешния ден по това време, че и по-късно.

by Гост Чет Окт 03, 2013 8:43 pm

Искаше да се качи на покрива на CUBE, да скочи, да падне лайк ъ бос на асфалта и камион да мине с огромните си гуми през нея. Щеше да умре. Нещо прекрасно! Точно това искаше в момента.
А причината? Причината беше Дуджун и това, което папа CUBE искаше от двамата - да танцуват "Trouble Maker"! Те! Дуджун и Гаюн! Как ли пък не? Не виждаше ли какви са им отношенията? Сляп ли беше? Или го правеше нарочно? Най-вероятно е нарочно. Типично в негов стил. Хах. Най-много двамата да се избият взаимно. Нищо друго не можеше да стане.
- Кога ще ходиш при Дуджун, за да тренирате? - попита я Джихьон.
Двете бяха в кафенето на компанията.
- Трябва да отивам.. Не искам, онни - замрънка вокала.
- Но трябва. Знам, че танца е... - повдигна рамене лидерката.
- Не искам с него! - натърти на "него" Хо.
- Ох, Га Юн.. Какво толкова имаш против него? Той е мъж мечта. А и от доста време те харесва. Защо се правиш на интересна? - извъртя очи съмембърката й.
Вокалът само изсумтя. Отново същата тема. Стана от стола и излезе от сградата на кафенето. Влезе в компанията. Пое си дълбоко въздух. Отново с лидерът на BEAST. Нямаше нищо против него, даже... така де, харесваше го, но.. Но просто не искаше отново да изпита онази ужасяваща болка. Беше с Мин Хьок, защото искаше да опита. Остана разочарована. Първо аборта, след това скандала, който си вдигнаха. Така свърши всичко между двамата. За много малко се беше разколебала да отвърне на чувствата на Юн.
Влезе в съблекалнята, остави си чантата, преоблече се с една по свободна тениска и клин. Обу кецовете. Време беше!
Влезе със стил в залата. Така само, както тя може - с гръм и трясък. Така че всички да разберат, че Хо Га Юн е там! Изражението й беше каменно, не показваше никакви емоции. Типично в нейн стил.
Лидерът я поздрави. Жената го погледна с полезрението си.
- Как си? Готова ли си за тренировката?
Красавицата изръмжа тихо. Отново се опитваше да завърже разговор с нея. Сори, скъпи. Няма да ти се получи за пореден път.
- Направи ми услуга и да свършваме по-бързо с това! - гласеше отговорът й.
Приближи се до уредбата в другия край. Започна да прехвърля песните докато не стигна до песента на ДжиЕс и Хьона. Извърна се към Дуджун и се приближи до него.
- Започваме ли? - присви устните си.
Не можеше да стои дълго заедно с него в едно помещение. Най-вероятно след малко щеше да му кресне и така да се изпокарат за пореден път.

by **Danah** Пет Окт 04, 2013 5:51 pm

- Направи ми услуга и да свършваме по-бързо с това!
За пореден път тя го пренебрегна. Вместо да си поприказват 2-3 минути тя директно се отправи към уредбата и започна да търси песента на Хьона и Хьонсънг. Малко по-късно се обърна към Юн и застана няколко крачки по-близо до него.
- Започваме ли? - попита тя.
- Все тая .. - въздъхна Ду Джун.
Лидерът на BEAST се премести от мястото и си и застана горе-долу в центъра на залата, за да има достатъчно място да се вихрят. Добре, че предната вечер ДжиЕс му помогна малко с танцовите стъпки и сега щяха да свършат по-бързо. Нямаше да му се налага да гледа намръщената, но въпреки това красива физиономия на вокала на 4Minute.
Музиката огласи стаята и двамата започнаха да изпълняват частите си. Обаче все нещо не им се получаваше. Или тя го настъпваше, или той се подхлъзваше и се опитваше да обере прахта по пода, или пък бъркаха стъпките. Видя се, че ще е трудно и плановете му да седи по-малко в тази зала щяха да се провалят. Ду Джун отиде до уредбата и я спря.
- Малко почивка ще ни дойде добре. - отбеляза той и седна на една от пейките в залата.
Гаюн както винаги не беше много доволна от решението на члена на BEAST, но като никой път не се възпротиви. Е, това е за отбелязване. Тя също седна, но на друга пейка, която беше възможно най-далеч от лидерската персона на Ду Джун. Пак е нещо, нали?
- Гаюн-ши, ще те питам нещо и искам да ми отговориш честно, става ли? - започна със сериозен тон Юн. - Защо толкова много ме мразиш?
Този въпрос се въртеше в главата му от много време. Не й беше направил нищо, а тя дори не искаше да говори с него. Ду Джун по всякакви невъзможни начини се опитваше да я накара да му обърне внимание, но не. Тя беше твърдо решена, че до края на живота си ще му бие игнора.

by Гост Пет Окт 04, 2013 10:43 pm

Лидерът на мъжката група въздъхна. ГаЮн извъртя очи и го изчака да застане в центъра на залата. Добре, че беше Сохьон, която знаеше танцът на "Trouble Maker". Предполагаше, че Дуджун е помолил Хьонсънг за помощ с танцовите стъпки. Следователно, не би трябвало да прекарат много време тук. Трябваше да изгладят само стъпките и синхрона. Чудесно просто. Колкото по-малко, толкова по-добре. Поне за нея. За него надали, но въобще не й пукаше.. Или се правеше, че не й пука. Да, определено се правеше.
Музиката тръгна. Вокалистката застана пред него, започнаха да танцуват. Ръцете му шареха по тялото й. Както беше и в оригиналния танц. Не можеше да прецени дали й харесва тази близост или не. Но външно знаеше, че изражението й е безупречно - не показваше абсолютно никакви емоции. Както винаги. Все пак говорим за Хо Га Юн. Никой не може по-добре от нея!
За съжаление плановете й за възможно най-малко време прекарано тук се провалиха. Все ставаше нещо непредвидимо. Я тя ще го настъпи, я той ще се подхлъзне. Това здравата започна да лази по нервната й система. Не понасяше, когато ставаше така. Превръщаше се в нервначка, която е нещо подобно на "Всичко трябва да е точно! Само още един път да си сбъркал и ще те фрасна с кеца си! За твое предпочитане е да ме послушаш!" Че понякога и по-зле. Другите момичета, без Джихьон, често се оплакваха от държанието й, когато бъркаха движенията или след като започнеха да се лигавят и да правят нещо странично от това да тренират.
Певецът спря музиката идваща от уредбата. Хо направи физиономия.
- Малко почивка ще ни дойде добре.
За първи път да се съгласи с него. Седна възможно най-далеч от негова светлост Юн Ду Джун. Присви устните си и се загледа към лакирания под. И щеше да продължи да го гледа ако гласът на лидерът на BEAST не я беше разсеял. Тонът му беше доста сериозен и я помоли да отговаря честно.
Жената вдигна глава и кимна с двете си оченца. Какво друго можеше да направи?
- Защо толкова много ме мразиш?
Хм. Интересен въпрос. При това доста.
- Защото виж как ти действа! - гласеше отговорът й. И беше до болка честна. Първо, защото беше част от истината. Второ, защото я помоли да отговаря честно.
Да, наистина му действаше. Искаше я. Желаеше я. Какво повече да иска една жена? Не му ли обръщаш внимание - запазваш вниманието му върху себе си.
- Но в никакъв случай не те мразя.. - отново наведе глава. - Страх ме е, Ду Джун.
Най-накрая успя да каже това, което й тежеше на сърцето от толкова време. Имаше още много неща, които трябваше лидерът да знае. Но щеше да е най-добре да ги научи с хода на времето. Всичкото това включваше два аборта, един голям страх и едно желание. Желание, което пищи в нея със съвсем тъничък гласец.

by **Danah** Нед Окт 06, 2013 1:34 pm

Отговора й го заби в земята. Беше права, че тя му действа и то много. Въпреки всичко, което правеше, въпреки цялото това отношение и въпреки, че на нея изобщо не й пукаше за него, чувствата му към нея не угаснаха. Има едно клише, което гласи, че времето лекува всичко, ами не е така. Ду Джун до сега да се беше отървал от чувствата си, ако беше вярно. Да се беше влюбил в друга или поне да беше забравил Гаюн, но къде ти тоз късмет?! Ду Джун беше един от родените на черния петък или поне тази ситуация го караше да мисли така. Тайничко се надяваше нещата да се развият както при Йособ. От много хейт накрая излезе една голяма, направо огромна любов, която е придружена с две бебенца, които доста скоро щяха да се появят на бял свят. Всички в CUBE много се радваха за тях.
- Но в никакъв случай не те мразя.. - продължи вокала на 4Minute - Страх ме е, Ду Джун.
Това от една страна накара лидерът на мъжката група да си отдъхне, но от друга зароди нов въпрос в прекрасната му глава. От какво се страхува тя? Колкото и да го мислеше, не можеше да го измисли. Никога нямаше да разбере представителките на противоположния пол, а още по-малко Гаюн. Тя беше възможно най-особената от всички и точно за това може би Ду Джун я харесваше толкова много. Беше различна от останалите и това я правеше специална в неговите очи.
- От какво се страхуваш? - попита той със спокоен тон. Не искаше да разваля разговора, който до тук си вървеше направо приказно сравнено с друг път, когато са стигали и до викове, които се чуваха до другия край на Сеул. Не си бяха говорили по този да кажем мил начин с години.

П.С - Не знам какво ми става .. не мога да напиша нещо като за свят .-.

by Гост Нед Окт 06, 2013 9:41 pm

Певицата се сви на мястото си. Загледа се във връзките на кецовете, които беше обула. Някакви странни тръпки я полазиха по гърба. Все едно някой я удари с нещо тежко и всеки момент ще се срути като сграда, през която минава багер. Чувстваше се изтощена, изцедена до последната капчица жизнена сила. Желанието й за живот бавно и сигурно изгасваше от слабото й телце. Все по-рядко се хранеше. Даже имаше дни, в които не хапваше нищо, а само пиеше вода или кафе. При това предимно кафе, за да се държи будна. Дори не спеше като хората. Не можеше и туй-то. Сънуваше кошмар след кошмар. Идеше й да скочи от моста над река Ханганг. Не можеше да продължава да живее по този начин. Всичко й идваше в повече. Болеше я. Душата й, цялата й същност страдаше. А, може би, направо умираше. Умираше от мъка беше най-точното определение! Защо не можеше да си обясни.
Определено Хо Га Юн не беше на себе си. Все едно беше попаднала в друго измерение и старата вокалистка на 4minute е заменена с някаква напълно непозната. Не, не страдаше от синдром на Капграс. Беше напълно убедена в това! Но не се чувстваше на себе си. ДжиЮн го бе забелязала и постоянно й опяваше. Но какво можеше да направи ГаЮн по този въпрос?
- От какво се страхуваш?
Тонът му беше толкова спокоен, тих и нежен... Този път нямаше да се изпокарат. Бе напълно сигурна в това. Нямаше да е от онези пъти, в които я чуват чак до Северна Корея заради едното нищо.
- От всичко... - сълзите й напираха в очите. - Но най-вече от това да не бъда наранена отново. По-точно, да бъда наранена от теб. Имам чувства към теб..
Най-накрая призна нещо, което преди дори на себе си не можеше да признае. За Бога, караха се като женена двойка. Доста често, по предавания, го побутваше уж, за да му каже нещо, но всъщност беше, за да се докосне до него.
Глупачка.
Глупачка.
Глупачка.
И вече не можеше повече да задържи сълзите си. Можеше да се прави на силна и безчувствена мацка, но всъщност беше лесно ранима. Зад студената маска се криеше едно крехко момиче. Което просто искаше да бъде обичано.
- Толкова съм глупава! - едва каза, задавена от сълзите си.

by **Danah** Пон Окт 07, 2013 11:02 pm

- От всичко... - отвърна тя с треперещ гласец.
Ду Джун не знаеше да се радва ли, или да тъжи. Да се радва заради това, че тя най-сетне реши да говори с него, или да бъде тъжен заради това, което чуваше. Това всичко беше много по-страшно, защото в него най-вероятно влизаше и Ду Джун.
- Но най-вече от това да не бъда наранена отново. По-точно, да бъда наранена от теб. Имам чувства към теб..
Това му дойде като гръм от ясно небе и дори не успя да го прикрие. Великият опулен фейс на Юн Ду Джун се появи на лицето му. Дали беше чул правилно? Тя има чувства към него, но тогава защо го отбягваше толкова упорито? Не е ли логично когато харесваш някой и той не веднъж да ти го е показвал, ти да отвърнеш на чувствата му? Но както винаги Хо Га Юн вървеше наопаки с всички и всичко.
Погледна към вокала на женската група и остана сащисан за пореден път. От очите на Гаюн се сипеха сълзи. Юн не искаше да я вижда така. Не можеше да издържа на тази гледка.
- Толкова съм глупава! - едва успя да каже тя. Беше се задавила от целия този плач.
Ду Джун направи нещо, за което може би щеше да съжалява, но точно сега изобщо не му пукаше. Отиде до Гаюн и я прегърна силно. Искаше тя да го усети и да знае, че има хора, които я подкрепят и който въпреки, че на моменти се държи гадно винаги ще са до нея. Не, че Ду Джун имаше нещо против поведението й, но просто той от много време се надяваше тя да му отвърне, а точно когато изгуби надеждата тя призна чувствата си към него. Какъв обрат на нещата, а?
- Не си глупава. Просто понякога хората правят грешки, но това не означава, че са глупави. Все пак е човешко да се греши. - голямо изказване изстреля. Просто нямаше равен в момента.

by Гост Вто Окт 08, 2013 12:51 am

Тишина.
Самота.
За първи път от много време насам, за пореден път осъзнаваше колко сама бе всъщност. Съмембърките й от 4minute играеха роля на нейни приятелки, но... те не я разбираха. И никога нямаше да я разбират. С Джина, BTOB, Джи Хун, A Pink и момчетата от BEAST беше същото. Досега никога не беше срещала човек, който да я разбира. С изключение на Йонг Сенг, но него не го беше виждала от сума ти време. Сигурна от comeback stage му с "Art of seduction". Мда, от тогава ще да е.
Какъв еталон за брат само.
Сега, дори да се намираше в най-луксозния кашон от плазма, малката Хо нямаше да мръдне и малкия си пръст да му помогне! За толкова години не се научи, че за нищо на света не бива да забравя, че съществува четвърти член на семейство Хо, а имено ГаЮн.
Изтри сълзите си с ръка, надявайки се това да помогне. Колко лекомислено. Кога това нещо е помагало? Само, когато си към края на реването. А тя във всеки случай не беше стигнала до там. Така че, на господин Юн щеше да му се наложи да я изтърпи известно време.
Но изглежда той нямаше нищо против. Поне такъв извод си правеше вокалът на 4minute, когато Ду Джун я прегърна. Притисна я до себе си. ГаЮн не почака втора покана и обви ръчичките си около него. В редки моменти, като този, точно от това имаше нужда - от прегръдка.
Някакво странно усещане се зароди в нея. Чувстваше се.. защитена. Подкрепена. За първи път от много време насам.
Ами ако не се беше правила на интересна през всичкото това време, сега какво ли щеше да бъде сега? Дали щяха да си гледат детето, което тя уби? Или пък щяха да са разведени? Недай си Боже драматично скъсали и сега дори да не могат да се погледнат?
На вокалистката на 4minute въобще вече не й се мислеше. Всичко затормозяваше мозъка й допълнително. Имаше и за други неща, за които да мисли. А бъдещето в миналото не беше едно от тях. Определено.
- Не си глупава. Просто понякога хората правят грешки, но това не означава, че са глупави. Все пак е човешко да се греши.
Хо вдигна главата си и го погледна с големите си кафяви влажни очи. Усмихна се тъжно, след което пак се сгуши в него. Главата й се намираше облегната на гърдите му. Чуваше забързаните удари на сърцето му.
- Моето вече излиза извън човешките граници и е нечовешко! - и все пак нямаше да отстъпи позицията си. - Благодаря.. Ду Джун.
На върха на езика й беше да изплющи "оппа". Но не го направи. Така наричаше единствено брат си и никой друг. А и... не можеше току-така да нарече лидерът на BEAST оппа. Макар че беше по-голям от нея.
ГаЮн внимателно се отдели от обятията на негова милост Ду Джун. Обаче, дъската й изглежда явно се беше разхлопала. Дари го с целувка по бузата. Oh.my.God.

by **Danah** Чет Окт 10, 2013 4:12 pm

Тя отвърна на прегръдката му. Беше наистина странно чувство когато усети ръцете й да се увиват около него. Все едно електричество мина през него. За Ду Джун това беше непознато чувство. Така ли се чувстват влюбените? Ако да, то тогава лидерът на BEAST е лудо влюбен във вокала на 4Minute. Направо откри топлата вода и Америка в едно и също време.
Тя го погледна с влажните си очи и се опита да се усмихне, след което отново облегна глава на гърдите на Юн. Сърцето на Ду Джун започна да препуска все по-бързо. Той леко затегна захватката си около Гаюн. Искаше да избие глупавите мисли от главата й и да разбере, че не е сама. Че въпреки държанието й все още са останали хора, които искат да я виждат щастлива 24/7. И един от тях беше Юн Ду Джун.
- Моето вече излиза извън човешките граници и е нечовешко! - каза тя.
- Не си права! - прошепна й тихо Юн.
- Благодаря.. Ду Джун. - беше следващото което излезе от устата на Гаюн. Но за какво му благодари? Той не беше направил нищо особено. Просто й показа, че има някой се нея.
Вокалът на женската група го целуна по бузата и отново онова чувство се зароди в Юн. Пеперудите прехвърчаха в стомаха му. Беше толкова странно усещане, че и той самия не знаеше как да го опише. Тази близост му харесваше и то много.
- Няма за какво да ми благодариш. - усмихна се леко Ду Джун. - Приятелите винаги се подкрепят.
Сега вече можеше да сгафи яко. Защо каза, че са приятели при положение, че се караха до преди няколко дни и че той иска да са нещо повече от това? Никой не може да разбере логиката на Ду Джун, която доста често можеше да ти скрие шапката, която нямаш.

by Гост Пет Окт 11, 2013 11:51 am

В момента просто й идеше да стане, да хване Ду Джун под ръчичка, да си го прибере в дорма и да си го гушка цял живот. Да не го пуска никога и да не допуска грешките си от миналото. Сърдечният й ритъм му принадлежеше още от деня, в който го видя за първи път. Жалкото е, че го осъзна чак сега... А може би го беше осъзнала още преди много време? Но чак сега го признаваше пред себе си. Да, определено ще да е така.
Искаше да го усеща близо до себе си. Толкова близо, колкото никога не е бил. Малко по малко, двамата щяха да си оправят отношенията и да стават все по-близки. Или пък бяха? Какво знаеха един за друг? Просто е - всичко! Тя знаеше всичко за него, както той знаеше всичко за нея. Всичко достигаше до ушите им по един или друг начин. Също така, в началото си и споделяха.
Времената, в които бяха трейнита започнаха да й липсват. Тогава нещата не бяха такива. Не се караха постоянно, не си крещяха. ГаЮн не се сърдеше за щяло и нещяло, той не страдаше по нея. Всичко беше идеално. Даже повече от това. Беше... нормално. Членовете на BEAST и 4minute не ги сравняваха с женена двойка в пред разводен период.
"Може ли да си го прибера в къщииии??? - изрева на ум вокалистката на 4minute. Толкова й беше сладък в този момент..
- Няма за какво да ми благодариш. Приятелите винаги се подкрепят.
По застиналото й лице прибяга малка усмивчица, която бързо се скри. Приятелите се подкрепят винаги. Но те никога не са били приятели. По-точно бяха котка и куче. Той каже едно, тя прави друго. Винаги се гонеха взаимно. Което, по някакъв начин, наистина ги правеше повече от приятели. Не го осъзнаваха. А тя го осъзна чак сега.
ГаЮн наведе глава.
- Казват, че времето лекува. Толкова време мина от тогава, а аз все още не съм излекувана.. - гласът й беше нереално тих. Вдигна главата си и го погледна право в очите.- Ще ми простиш ли? Държах се толкова ужасно с теб.. Толкова ме е срам!
Този път успя успешно да задържи сълзите си в очите. Не искаше пак да плаче и да се покаже в слабата си светлина.
- Но... ние никога не сме били приятели. И няма да бъдем такива.

by **Danah** Съб Окт 19, 2013 2:19 pm

След последната му реч за приятелите, Гаюн леко се усмихна, но тази усмивка бързо се скри от лицето й. Определено това момиче трябваше да се усмихва много повече. Беше много по-красива когато го правеше.
- Казват, че времето лекува. Толкова време мина от тогава, а аз все още не съм излекувана.. Ще ми простиш ли? Държах се толкова ужасно с теб.. Толкова ме е срам! – тя попита за прошка с тих глас.
Дуджун за момент се замисли. От части беше права, че се е държала доста лошо с него, но пък от друга страна Юн беше добра душа и не можеше да не й прости.
- Разбира се, че ти прощавам. Приятелите си прощават абсолютно всичко! - усмихна се една Юн.
Това, че казваше, че са приятели го дразнеше отвътре. Не искаше да я нарича така. Искаше да са нещо повече от приятели, но за сега това не беше възможно. Или просто Юн Ду Джун така си мислеше.
- Но... ние никога не сме били приятели. И няма да бъдем такива. – ей тази реплика го накара да се стресира. Защо си мислеше така? Да не би Юн да беше направил нещо? Не всъщност и двамата бяха виновни. Държаха се като куче и котка един към друг и никога не показваха поне малко уважение към другия. Днешния ден беше някакво ОГРОМНО изключение. Може би това нямаше да се повтори никога повече, но все пак имаше малка искрица надежда, че нещата между Ду Джун и Га Юн някой ден ще се изгладят.
- Аз .. всъщност не искам да сме приятели. – започна Ду Джун. За момент се спря, но вече беше прекалено късно да върне времето назад за това продължи. – Искам да сме нещо повече.

by Гост Пон Окт 21, 2013 12:13 am

Скри един кичур коса зад ухото си. Беше се изчервила. Нещо, което се случваше веднъж на високосна година при нейното скромно величие. Хо Га Юн и Срам? Я пак повторете? Какво е това нещо? Срамът бе нещо непонятно за нея още от както се помнеше. Но, разбира се, имаше моменти, в които се срамуваше от някоя своя постъпка. Като сега например. Срамуваше се от това, че се беше държала лошо с лидерът на BEAST. Но ако не беше това й държание.. дали щяха да стигнат до тук? Успя да задържи интересът му върху себе си през годините. А сега, изведнъж, толкова бързо се пречупи. Не можеше да продължава повече така. Маската на силата изведнъж започна да се пропуква. Толкова неочаквано и същевременно чакано с нетърпение. Вокалистката на 4minute имаше нужда от това да излезе от черупката си, от затвора, в който беше затворена. Имаше нужда от това някой да й подаде ръка. И да се измъкне от Ада, в който сама се затвори преди години. При това благодарение на някои хора, без чиято помощ нямаше да успее да станат с Юн обществени врагове №1. Като турците и арменците през 19-20 век, по време на геноцида.
- Аз .. всъщност не искам да сме приятели.
Жената го погледна. Не искал. Та те не са били, не са и няма да бъдат! Нямат бъдеще като приятели!
– Искам да сме нещо повече.
ГаЮн се усмихна. Но този път не скри усмивката си, като миналия. Тя продължи да се усмихва. Думите му, по някакъв магичен начин, стопиха леда, обвил сърцето й. Счупиха го на хиляди малки парченца. Вече нямаше нужда да се преструва.
- Не ме разбра, Ду Джун - пое си дълбоко въздух певицата. - Исках да кажа, че от много отдавна сме нещо повече от приятели. Но не сме го осъзнавали. Не мога да го обясня..
Отново свали усмивката от лицето си. Въздържа се от това да наведе отново глава. За това просто се загледа в огледалата пред себе си. Виждаше дългите пейки, на една, от които се бяха настанили двамата.
- Женена двойка в пред разводен период.. Може би, винаги са били прави? При това много.
Обърна се изцяло към него. Вдигна краката си и седна по турски. Така беше много по-добре и можеше да го гледа без да я заболи врата.
Толкова много неща искаше да му каже. Всичко напираше да излезе наяве. Не можеше повече да държи всичко, което бе преживяла в себе си. Бе прекалено НЕ по силите й да държи всичките тези отрови още много време в душата си. Да ги възпира да излязат навън и да спрат да я мъчат.

by **Danah** Пет Ное 01, 2013 11:48 pm

Продължителна усмивка се появи на лицето й. Ду Джун не ги разбираше тези поведения на жените и беше сигурен, че това ще си остане така.
Га Юн каза, че Юн не го е разбрала. Ду я погледна леко объркано.
- Исках да кажа, че от много отдавна сме нещо повече от приятели. Но не сме го осъзнавали. Не мога да го обясня..
ДуДжун не разбра казаното от нея. Може би той беше бавен или просто тя говореше доста засукано, но очевидно липсваше разбирателство.
- Женена двойка в пред разводен период.. Може би, винаги са били прави? При това много.
Кои са били прави? За какво са били прави? Каква женена двойка, какви ти пет лева, жено?
Ду Джун сериозно се стресира от чутото. Огледа се като крадец в залата. Не знаеше какво да каже след това, което чу от Га Юн. Вярно на моменти се държаха като женена двойка, която навлиза в критическата и единия би се скарал с другия дори за една лайняна клечка .. ако някой яде, да ни извини и да продължава без да се притеснява.
- Аз .. - започна Юн. - Мисля, че .. абе кой ме пита какво мисля?
"Мислите ми да си седят в главата ми. Там им е мястото, а не навън." - довърши на ум Юн.
На Ду Джун вече му кипна. Това, че е извъртяна към него опрости работата на лидера на BEAST. Той просто се спусна към нея и в следващия момент устните им станаха едно цяло. ГаЮн очевидно не очакваше това и не можа да реагира веднага. Ду сложи едната си рака на врата й, а в същото време езикът му се пусна в действие и започна да изучава всяко кътче от устата на . Може би щеше да изяде някой шамар точно след малко, но не му пукаше особено в момента. Просто се наслаждаваше на възможността, която му се отдаде сега.

by Гост Съб Ное 02, 2013 12:38 am

И ето, че отново не й разбраха обърканите ходове на мислене. Или тя се нуждаеше от психологична помощ, за да си оправи мислите в идеално сресаната главица, или хората не си правеха труда да вникнат в това, което Га Юн казва. Все тая. Вокалистката на 4minute винаги си е била прецакана що се отнася до разбирането от другата страна. Важното е, че тя си разбира мнението. Май трябваше да помисли над това да си го държи винаги за себе си. И без това не срещаше често случаи, в които да се изцепи както подобава. Не беше ДжиЮн и никога нямаше да е.
Ду Джун изглеждаше сериозно стресиран от това, което тя каза. Нормално. Мъжете никога не разбират жените. Все пак, нежния пол са непредсказуеми. В единия момент могат да са спокойни, по-спокойни, най-спокойни, всичко да е цветя и рози, любовта да жужи във въздуха, пчеличките да си правят мед, пеперудите да скачат от цвете на цвете, дърветата да се разлистват докато... Докато не дойдат Самара Морган, Сатаната, мацката от The Grudge и Луси от Elfen Lied, не се сглобят в едно и не жената не се превърне в машина за убиване. Какво си говорим? Все едно двата пола идват от Марс и Венера и по погрешка са паркирали на Земята, след което са се клонирали в 1 милиярд копия и всяко различно по вид.
- Аз .. - започна Юн. - Мисля, че .. абе кой ме пита какво мисля?
Този път беше нейн ред да го погледне объркано. Тя го питаше какво мисли. Защото определено тя не бе много наред с главата. Най-вероятно е от всичко претърпяно.
Следващото, което се случи не го бе и сънувала. Да, може да си го беше представяла, но точно по този начин - не. Таа... изведнъж усети устните му върху своите. Не разбра кога точно стана, но... СТАНА! Едната му ръка мина зад врата й, а езикът му изучаваше устата й. Не успя да реагира веднага. Даже, май, въобще не реагира. Просто го избута едвам от себе си и му зашлеви уникален шамар.
- АЙШ! Не се ли научи за толкова години?! - кресна госпожица Хо.
Следващото, което се случи, изненада дори и нея. Тъй като бяха сравнително близо, просто се намърда по-близко и го целуна. При това с език. И то от обикновена френска целувка, стигнаха до там, че се намериха легнали един върху друг на пейката.

by **Danah** Съб Ное 02, 2013 1:19 am

Както и предполагаше Ду Джун, наложи му се да изяде един як шамар. Поне си заслужаваше. Ръката му беше на бузата му, а погледа му се беше отправил към Гаюн. Надяваше се поне да му се извини или да каже нещо, защото мълчанието беше по-страшно и от филм на ужасите.
- АЙШ! Не се ли научи за толкова години?! - развика му се тя, а Юн просто си мигаше на парцали насреща й.
В следващия момент тя го целуна. ЧАКАЙ МАЛКО, БЕ! Какво става тук? Ду Джун набързо забрави за болката от шамара, които изяде преди секунди си и махна ръката от лицето си. Отново я постави на врата на вокала. Езиците им се бореха за надмощие, а телата им се озоваха едно върху друго на пейката като Юн беше отдолу.
Определено не беше очаквал нещата да се развият по този начин. Предполагаше, че Гаюн ще му се развика, ще го цапардоса още един два пъти, минимум и после щеше да излезе от залата за тренировки по живо, по здраво. Вместо това обаче се оказаха на калъп на пейката.
Ду Джун за пореден път днес си позволи да направи нещо, което може би не трябва да прави, но изкушението е прекалено силно и не може да устой. Спусна едната си ръка по кръста й и после я мушна под блузата й.
Понеже въздуха в белите дробове и на двамата свърши си разделиха устните, но не за дълго. Ду Джун отново се спусна и я целуна. Вече щеше да му стане навик да я целува. Определено много му харесваше когато го прави. След това последва ново взимане на глътка въздух. Литерът на BEAST се възползва от това и реши да отбележи нещо.
- Танцът май ще почака известно време.
След това отново се спусна към устните й. Абе както се казва "Оля са!". И то не се оля, ами направо се заля.

by Гост Съб Ное 02, 2013 10:05 am

Само допреди минута ГаЮн беше готова да става и да си ходи по живо по здраво, а сега не стига, че беше поела инициативата, ами и на калъп върху пейката се намериха. Ей, това е! Сега оставаше да стигнат и по-надалеч и певицата съвсем можеше да изтрещи. Какво й ставаше, по демоните?! Как успя да си позволи да се разнежи до толкова, че да даде воля на чувствата си и да се случи това? Имаме виновник - Юн Ду Джун. Ще го съдим, ей!
Лидерът на BEAST беше под нея, а целувката - в разгара си. На Га Юн й стана доста топло. За него не знаеше, но на нея определено й беше. И й стана още повече, когато усети ръцете му да минават под тениската й. В този момент с този клин беше доста лесна мишена да си кажем честно. Трябва да отбележим настъпилата промяна в нея - тя не направи нищо, с което да предотврати действията на Ду Джун. Ако Джи Хьон беше тук, щеше да си изтърве сладоледа на клечка, да започне да пелтечи и заеква на английски и да гледа стресирано. Ама разбира се! Хо Га Юн се предаде прекалено лесно. Като бебетата кученца, които щом видят някой и веднага вирват краката, за да си играят с тях. Разликата тук е, че нямаме куче, а човек и не е бебе, а възрастен. Но сравнението е доста приемливо, а и кученцата и ГаЮн си приличат. Ако не по вид, то поне по.. Абе, все тая! На никого не му пука.
Въздухът вече й свършваше, когато се отделиха един от друг. Не беше за дълго. Вокалистката на 4minute тръгна да казва нещо, но устните й отново бяха заети от тези на мъжът. Този човек щеше да я побърка след малко! От страшна тигрица се превърна в малко, сладко, гушкливо котенце. При това заради него!!!
Отново се отделиха, за да си поемат въздух.
- Танцът май ще почака известно време.
И хайде пак. Жената го остави да прави каквото иска. В момента сигурно беше на 87658743658 небе от радост. Както и тя, макар да не го показваше по никакъв начин. Типично в нейн стил. Но изглежда започна да се издава. Повдигна блузата му нагоре. Нещата тръгнаха да стават сериозни.
- Майната му на танца! Сохьон и Сонгдже да ходят да го танцуват! - каза тя след като се разделиха за пореден път.
Седна отгоре му, но не с цялата си тежест. С показалец мина по тялото му и се подсмихна. Хех.. ако и този път станеше нещо под формата на ембрион, май нямаше да си прави труда да ходи по гинеколози. Познаваше Ду Джун. И този път щеше да му каже, а не да мълчи като крава! ( извън поста: лол... :Д )

by **Danah** Пет Ное 08, 2013 4:34 pm

Възползваше се от всеки шанс за близост, който му предоставяше Гаюн. Ду Джун знаеше, че момичето може всеки един момент да стане и да си излезе от стаята без да му дава обяснения. Ето това си беше типично в неин стил, а това което правеше сега с Юн изобщо не беше познато за нея. Или по-точно не го беше показвала пред него.
Тя повдигна блузата му нагоре. Изглежда нещата доста щяха да се развият в интересна посока.
- Майната му на танца! Сохьон и Сонгдже да ходят да го танцуват! - отвърна му Гаюн.
Тя се възкачи отгоре му, но не се отпусна цялата върху него. Докато тя минаваше с пръст по тялото му Юн я наблюдаваше и забеляза палавата й усмивка, която изгря на лицето й. Това накара Ду Джун също да се усмихне леко. Колкото и странно да звучи - харесваше му това, че тя го харесва и че се наслаждава на присъствието му.
Лидерът на BEAST направи следващата крачка. Вдигна блузата й и след няколко секунди тя се озова на земята. Тя започна да се опитва да свали неговата блуза, но очевидно й беше доста трудно за това Ду Джун й помогна като я свали сам. Последва още една целувка и след това обръщане. Юн я хвана през кръста, обърна я и без малко да паднат на земята, но за щастие не успяха. Иначе нещата можеше да се провалят и да не стане нищо между тях.
Езикът на Ду Джун, палаво започна да обхожда нежния врат на Гаюн. На места го захапваше, но внимаваше, за да не остави трайни червени следи по нежната й кожа. Едната му ръка се спусна по корема й като бавно започна да я изкачва нагоре, а след това й надолу. Искаше да докосне всяка една част от нея и да запомни този момент за доста дълго време.

by Гост Чет Ное 14, 2013 9:09 am

Лидерът на BEAST вдигна блузата й, а няколко секунди по-късно тя се озова на земята. ГаЮн последва примера му, но не й се получи особено. Той беше легнал. Хех, поне й помогна като сам си я свали. Отново я целуна. Вокалистката нямаше абсолютно нищо против да я целува. Харесваше й и не можеше да отрече, че не й харесва. Започна да се чуди сама на себе си. Защо го беше отблъсквала? Как е могла въобще!?
Ду Джун смени позата като сложи Хо отдолу. За малко щяха да паднат на пода, но това не се случи за всеобщо щастие. Ако беше станало, сега нямаше да се получи нищо между тях и следователно щяха да го направят друг път. А можеше въобще да няма и втори път? Значи, сега или никога. Познаваше се и може би нямаше да му позволи такава близост да се случи втори път. Зависеше от настроението й, което често се сменяше. Даже прекалено честно, до толкова, че трябва да се обяви за незаконно и да се забрани със закон.
Усети езикът му да се разхожда по врата й. Дори на места го захапваше леко. Това я караше да стене тихо. Определено много й харесваше. Само се надяваше да не останат трайни червени следи, защото след това щеше да има неприятности с медиите, мениджъра и шефа. А съмембърките й от 4minute нямаше да я оставят намира докато не разберат какво е правила. Е, правеше това с Дуджун. За Бога, всяко едно негово докосване я караше да изтръпва. Вече ставаше нетърпелива. За това се притисна максимално до него. Ако ще става нещо различно от натискане, на където определено отиваха нещата, то поне да се задействат и разбързат нещата.

by **Danah** Чет Дек 19, 2013 2:46 pm

Никога не беше смятал, че ще стигне до тук. Вярно, не се познаваха от днес или от вчера, но все пак до преди малко бяха готови да се избият, а сега си разменяха нежни ласки и целувки. Беше чувал приятели от противоположния пол да свършат по този начин, но не и куче и котка, каквито бяха до скоро Ду Джун и Га Юн.
Лидерът на B2ST само се страхуваше някой да не се нахули в залата и да ги свари така. Щеше да се получи страшно неловка ситуация за всички. Разнасяше им се една слава, а те всъщност правят точно обратното на пейката в залата за тренировки.
Докато раздаваше целувки и леки смучки на вратлето на Гаюн, много внимаваше да не остават червени следи, защото после момичето щеше да си пати заради Ду Джун, а той определено не искаше да е виновен за това.
Тя притисна тялото си в неговото. Играта започна да загрубява и скоро щеше да стигне по-високо ниво. На Юн не му се харесваше идеята да го прави така, но желанието в този момент беше повече от правилните разсъждения. В момента беше по-важно, че се чувстват на място.
Ду Джун плъзна ръката си под блузата на Гаюн и започна да я вдига нагоре. След няколко секунди тениската й се озова на земята. Добре, че беше почистено, че после щеше да му се налага да пере.
Разкопча дънките й (?!) и набързо ги запрати да правят компания на блузата й. Огледа я от горе до долу и отново се привете към врата й. Целуна го няколко пъти и след това прошепна в ухото й:
- Сигурна ли си, че го искаш?
Ако тя му каже, че не е, Ду Джун със сигурност щеше да се отдръпне назад. Той не беше от този тип хора, които се интересуват само от собствената си изгода. Интересуваше се и от мнението на другите.

by Sponsored content

Зала за тренировки.

Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.