Зала за тренировки.

by **Hyorin.** Пет Окт 25, 2013 8:50 pm

При всеки човек има моменти на щастие и тъга.Днес се чувстваш добре и си мислиш ,че всичко е наред ,а на другия се чустваш сам на този свят и си мислиш ,че никой не е бил в твоето положение и,че няма да се намери човек който да те разбира .Винаги е имало такива моменти.От една страна обаче това е живота на нормалния човек.В този на идолите всичко е коренно различно.Няма такова нещо да си без настроение ,да ти е тъпо ти трябва да си усмихнат !Работата ти е да радваш публиката и хората.Ти на практика си кукла на конци.Някой управлява тялото ти,гласът,погледите,мимиките и даже мислите.Така ти ...ти забравяш себе си.Губиш се във филма който си потопен и няма спасение да си отново нормален и себе си.Веднъж поел ли си този риск...няма връщане назад.
„Трябва да си пълен глупак или безрасъден смелчага,за да тръгваш на там”
Една толкова вярна поговрка ,която се предава от уста на уста,но за съжаление не влиза във главата.Групав ли си за да продължиш пътя който си поел?Гордостта ти ли е в повече за да признеш,че това е вярно?Или наистина ,...изцяло си оттаден на мечтите си, на това което искаш да постигнеш и това което искаш да си.
Понякога такива мисли ,като тези изцяло поглъщаха цялото съзнание на Хьо Джунг.
-Отново.-въздъхна тя и фокусира очите си върху нотите.Намираше се във тренировъчната зала,заедно със Мьонг Джун ,трейнито на което беше ментор.Беше малко странно.Той не беше чак толкова малък от нея за да го третира като трейни ,а той да се държи с нея като със съмбе.Разликата им беше около месец.Но за госпожицата възрастта,височината ,теглото нямаше абсолютно никакво значение.За нея беше важно ,че това момче беше талантливо имаше глас и очевидно беше готово да заеме мястото си под прожекторите.Хьорин щеше с радост да му помогне и го правеше.Мислеше ,че той го заслужаваше.
-Ох ,съжалявам...опитай пак ,не те чух.
Момичето отново се върна на земята и погледна стоящото срещу нея момче.
-Ето тук ...на това До ,отпусни гърлото и просто стрелай .Давай сега!
За нея пеенето беше всичко.Музиката ,гласът нямаше начин те да напуснат живота й.Беше предана на това изкуство и нищо не беше в състояние да я откъсне от него.Само ,че може би за разлика от други колеги от шоу бизнеса ,тя го правеше със огромно желание.Не напразно беше известна като Корейската Бионсе.Беше го постигнала заради силата,увереността,гласът и заради себе си.
-Мьонг Джун,май ще е по-добре да си починеш....Знаех си ,че не трябва точно след танците ти да те подхвана..Ще те черпя чай.-лидерката въздъхна , разлисти всички бели листи рязпиляни на пода във залата иразмърда вече изтръпналите си крайници.Доста време бяха прекарали и просто задължително им трябваше почивка и на нея и на него.
Прекаленото натоварване на гласът е пагубно за него.Точно затова нейния глас и смях са станали дрезгави и не искаше да повтаря грешките си със него.Щеше да направи гласът на момчето перфектен какъвто нейния може би никога не е бил.

by **Si Woo** Пет Окт 25, 2013 9:15 pm

Съдбата е странно нещо. В един момент ти чертае едно, а става съвсем друго. Нещо, което е далеч от очакванията ти, мечтите ти, бляновете ти. Случва се това, което не искаш. Макар, че понякога добрият късмет се проявява с целия си блясък и великолепие. Но тези случаи са толкова редки, че всеки човек на тази земя би могъл да преброи пътите, в които е бил с хубав късмет, на пръстите на едната си ръка. По-често се случваха гадните работи и лошия късмет веднага се намърдваше.
Но при Ю Мьонг Джун е напълно различно! Той не е като останалите хора. Добрият късмет досега никога не го е зарязвал по средата на някоя мисия. А и освен това, трейнито на StarShip с много усилия успяваше да задържи този късмет при себе си. Е, да. Понякога и лошият го навестяваше. За щастие толкова рядко, че вече не помнеше кога за последно е сгафил супер яко. Ама толкова яко, че да не му простят никога.
Младокът нямаше търпение да застане под прожекторите за първи път. Бе супер много щастлив от факта, че папа StarShip не го набута при Boyfriend. Така имаше още време да тренира гласа си и танцовите си движения. Не че се хвалеше, но гласът му наистина бе хубав. Чист, плътен, успяващ да достигне високи и ниски тонове. Дори успяваше да хване цели шест октави. По-високо от АйЮ! Тези случаи бяха такава рядкост при айдълите от мъжки пол. Трябва да имаш супер ненормалното и яко дишане, за да го направиш. Но ако си претърпял някакъв инцидент и белите ти дробове са засегнати, това няма как да стане. За щастие или не, Мьонг Джун нямаше претърпени злополуки. Макнето на Super Junior имаше операция на белите дробове и пак вадеше супер хубавия глас и супер бруталните високи тонове. Ю много му се възхищаваше..
И отново в залата за тренировки. Менторката му го бе хванала веднага след танцовата тренировка. Трейнито много се радваше, че точно лидерката на SISTAR изпълнява ролята на негов ментор. Тя наистина бе много талантлива. Овен това и чаровна. Както и до болка честна. Понякога тази честност и играеше лоша шега, понякога не. Малко след завръщането им с "Give it to me" изяде страшно много хейт от STAR1, за дето не се усмихвала.. Странно. Айдълите също са хора. Също имат настроение, което се мени. Също могат да се изморяват. Те са Хора! С разликата, че цял свят ги знае. Не са безчувствени машини, на които след като зададеш команда, я изпълняват докато не им зададеш друга.
Мьонг Джун държеше в едната си ръка нотни листи. Изкарваше тон след тон. "Отново"... Момчето пак започна да следва тоналността. Но Хьо Джунг не беше доволна. Това накара сърцето му да се свие. Вечерта щеше да се упражнява докато не прегракне, за да бъде Ким доволна от него!
Правеше го заради мечтата, която преследваше. Виновницата за това бе сестра му. Макар че още от мъничък проявяваше интерес към музиката.
Изпълни молбата на певицата да започне от начало. Както и след това да си изстреля гласа на въпросното До. Не бе трудно. Но той имаше нужда от още тренировки, за да постигне съвършенството и хармонията. Правеше го с изключително голямо удоволствие. Та, за Бога, музиката въртеше живота му от както се помнеше. Може би, както Хьорин бе корейската Бионсе, той щеше да стане корейският Майкъл Джексън. Защо пък не?
- Добре, сънбе. Нека си починем. А и аз доста се уморих.. - лека въздишка се изтръгна от гърдите му.
Дъбовите му очи се плъзнаха по белите листи, които бяха разпилени по пода на залата за тренировки. Разтри рамената си, след което се покашля. Гърлото беше започнало да го наболява, но след като изпиеше чая, щеше да му мине.
- Няма нищо, че си ме хванала след танците. Трябва да упражнявам повече гласа си. Въпреки, че продължавам да бъда голям спънчо, макар и да тренирам от мъничък - засмя се Джун.
С Бора бяха най-големите спънчовци стъпвали някога в к-поп индустрията. Но разликата между двамата бе, че рапърката на SISTAR е едновременно мега добра танцьорка и голям спънчо, а той само спънчо. Но напоследък задобряваше и вече не падаше и не си преплиташе краката като пате чак толкова често.
Зачуди се къде ще спи тази вечер. Можеше да се замъкне до домът на Сандър, но той сега бе в Париж. А и нямаше ключове за апартамента му. Оставаха удобните дивани на компанията. Нямаше да спи за първи път на тях. Но му се искаше да има къде да се прибира всяка вечер. В тези моменти родният дом в Дегу му липсваше страшно много.
- Е? Отиваме ли до машината за чай? - погледна я с големите си очи.
С Дивата на корейската сцена тръгнаха към фоайето на компанията. Доближиха се до машината. Хьорин тъкмо да пусне монетата, когато насреща им се зададе шефа от единия асансьор. Поклониха се както им е реда, а той се спря пред тях. Може би и той ще си поръчва нещо, с което да се събуди?

by **Hyorin.** Съб Окт 26, 2013 4:34 pm

Може би беше твърде взискателна със момчето?Истината е ,че тя е перфекционистка и дано то да не е останал със впечатлението ,че въобще не е доволна.Може би Хьо трябваше да поработи върху комуникацията.Малко и куцаше ,а когато отвори уста тя просто лъжа не можеше да изрече.Това по-някога й е играло лоша шега.Хората си мислят ,че тя е двулична защото не говорила,не се усмихвала ,гледала не знам си как си.Ами какво очакват?Нима и тя не заслужава да млъкне веднъж и просто кротко да гледа във очите.Уморена е.Гърлото я боли.Често боледува !Какво очкват всички.Да плесне с ръце с усмивка до уши и „Хе всичко ми е наред!”...Усмивка която дори няма да е истинска..За Хьо Джунг принципа гласеше –Всичко фалшиво ,далеч от ме.Точно за това й предпочиташе да не се усмихва защото усмивката щеше да е различна щеше да е фалшива.От една страна това някак си означаваше ,че е себична или...?Поне тя така се чувстваше.Но просто е невъзможно постоянно да се усмихва!При това със истинска усмивка.Ох,нямаше значение сега.
- Добре, сънбе. Нека си починем. А и аз доста се уморих..
Мьонг Джун също започна да раздвижва тялото си.Хьорин наблюдаваше действията му.Нямаше да му позволи да се разболее или още по-малко откаже от една проста умора,но очевидно може би и на двамата не им беше ден.
- Няма нищо, че си ме хванала след танците. Трябва да упражнявам повече гласа си. Въпреки, че продължавам да бъда голям спънчо, макар и да тренирам от мъничък –той се ухили ,а певицата му отвърна със една от своите запазена марка усмивки усмивки докато бавно събираше всичките им листи.Трябваше да си запише колебанията на гласът му...
Ким взе едно моливче и започна да драска върху нотните листа.Утре щяха да ги оправят.Сега му трбваше малка почивка и нещо топло.Хьори щеше да му ги осигури.Той беше станал ценен за нея.От отдавна прекарвах време заедно ,Ю беше мнго добро момче.Певицата го чувстваше като приятел.И заради това някак си задължението й да го тренира се превърна във желана денйност.
- Е? Отиваме ли до машината за чай?
Тя вдигна глава ,взе ще прибираше листите във папките.След като всичко си беше по местата двамата излязоха от залата за тренировки и слязоха долу във фоайето където имаше машина за топли напитки.Не беше добра идея да пият такъв изкуствен чай ,но нямаха избор.Кафенето със китайски чай беше твърде далече ,а и мениджърите ги бяха предопреди много да вимават заради репортерите,които душат на около.Най-малко им трябваше някаква статия пълна със лъжи.
Госпожица Ким тъкмо ровеше във портмонето си и беше готова да ги пусне монетите във машината ,когато ти да видиш StarShip папа не застана до тях.Двамцата се поклониха отчтиво.
-Хьорин точно ти ми трябваше.Може ли да поговорим?-басовият му глас винаги е събуждал във певицата един распект и в същото време страх.Макар и размерите си господина беше наистина силна личност и психически и физически.
-Става въпрпос за Мьонг Джун.-каза той след като я дутна малко настрани.Хьо погледна механично към момчето което ги гледаше с любопитни очи,но бързо извърна погледа си върху леко строгите очи на шефа им.
-Искам да кажа ,че той се справя много добре.Имам малки забележки ,но всичко е поправимо.С моя и него помощ ...-тръгна да обснява тя ,но мъжът я прекъсна.
-Добре,добре.Това е добре.Ти си знеш .Но въпроса е ,че ...направихме договор с една компания за недвижими имоти и осигурихме апараменти за трейнитата....но щом прегледахме разписанията открихме ,че Мьонг Джун и ще едно от момичетата няма къде да отседнат.По договор ,който са подписали и на двамата трябва да им е осигурен дом...
-Господине давайте направо.-въздъхна Хьорин и скръсти ръце пред гърдите си.-Искате някой да живее с нас или..?
Ким си помисли ,че той няма да поиска точно това но следващото му изречение наистина я изненада.
-Точно.-отговори й твърде сериозно.Тя го гледаше кротичко докато не кимна няколко пъти.За нея нямаше да е проблем и дано и за Бора,Да Сом и Джи Хьон.Но и те да бяха против ,думата на шефа си беше тежка.
-Аз ти предлагам това да е Мьонг Джун защото нали се познавате и...-възрастния мъж започна да пелтечи и да ръкомаха малко.Това не беше обичайно за него.Явно защото за пръв път се случваше такава грешка със договорите,бюджета или там каквото беше.
След краткия им разговор,лидреката на Систар и шифа на компанията дружно се доближиха до притесненото момче.
-Е Мьонг Джун имам лоша новина....-започна Хьорин.щеше да се изпусне и да почне да се смее ,когато видя изцъклените очички на момчето.-За съжаление ти няма да можеш да си починеш ...защото от тук на татък ще живееш при мен ,което означава ,че няма да те оставя на мира докато не ми изпееш онзи тон!

by **Si Woo** Нед Окт 27, 2013 8:56 am

Изкуствен чай от машина. Искаше да пийне нещо от сорта на китайски зелен чай или чай от жасмин. За съжаление китайският ресторант бе твърде далеч от компанията, а двамата бяха уморени. Мързеше ги дори да дишат в този момент. А и мениджърите бяха предупредили абсолютно всички трейнита и звезди да внимават с кого излизат, за да не се заформи някой скандал. Репортерите абсолютно винаги правят от мухата слон. Изкарват добри приятели двойка и разни такива глупости. Не ги разбираше. Какво удоволствие им правеше да вкарват думи в устите на хората? Но това са репортери. Най-нахалните и ужасни създания в света на известните. Винаги измислят някакви фалшиви неща, които никога не са били, не са и няма да бъдат истина. Надяваше се, когато стане известен, с него да не се случват такива неща. Защото, първо, че е ужасно и второ, че стават страшни проблеми с шефовете и феновете.
Папа Старшип се приближи до тях и помоли Хьорин да поговорят отстрани. Явно имаше някаква работа за нея. Не й стигаха предаванията, фен-срещите, интервютата и всичко онова, което известните правят, за капак, че го и тренира, а сега и още нещо ще й възложи на хубавата главица.
Мислите му се завъртяха около танците, които така му се опъваха. Не беше най-ужасният танцьор, но доста често объсваше прахта и мръсотията от пода на залата за тренировки. Треньорите много му се караха, но какво можеше да направи? Такъв му бил късмета. Важното е, че може да прави някои прости движения. Няма да го правим бек-ъп денсър, я! А и Хьонг Су - K.Will не танцуваше. Тогава какъв щеше да бъде проблема ако и Роки не танцува? Важното е да изглежда добре, да си пее правилно и хубаво. Но също така и да радва фенското око - винаги да се усмихва, да не отказва автограф и снимка и да обича феновете си.
Шефът и лидерката на SISTAR разговаряха. Мьонг Джун ги гледаше, все едно се опитваше да разбере по устните им за какво си говорят. За съжаление не можеше да чете по устните. А и му беше супер интересно за това, за което си говорят. Очевидно говореха за него.
- За какво ли си говорят? - попита сам себе си, докато се обръщаше на другата страна. Бяха го погледнали и видели, че ги гледа.
Да. Определено щеше да спи отново на някой от диваните на компанията. Така беше от както пристигна в Сеул. С разликата, че първите няколко месеца живееше у едни роднини, но те се преместиха, а той трябваше да остане в големия град, за да продължи да тренира. Искаше да легне в някое удобно, меко и пухено легло легло, да се наспи, да сънува и на сутринта да не го боли нищо.
Хьо Джунг и папа StarShip се приближиха до него.
- Е Мьонг Джун имам лоша новина....
Сериозният глас на Ким го стресна. Както и думите й. Да не би да искаха да го изритат? Нямаше как! Та той им беше най-ценното трейни и не можеше... О, Боже! Ами ако беше направил нещо неправилно?
Ю изцъкли очите си. Бе изпаднал в ужас.
-За съжаление ти няма да можеш да си починеш ...защото от тук на татък ще живееш при мен ,което означава ,че няма да те оставя на мира докато не ми изпееш онзи тон!
Все едно камък му падна от сърцето, когато чу за какво точно става въпрос. Значи вече щеше да живее с членките на SISTAR. Невероятно! Нямаше вече търпение!
- О, Боже... Знаеш ли как ме стресна, сънбе? - пое си дълбоко въздух той и сложи ръка на сърцето си в знак на успокоение. - Значи вече има къде да живея?
Мистър Пъпи погледна към шефа. Той му кимна, усмихна се, а след това се обърна и си тръгна. Мьонг го изпрати с благодарствен поглед. Трейнито се усмихна и погледна към Хьо.
- Много се радвам, че ще живея с теб! И с другите момичета от групата. Ще се старая много, няма да ви правя проблеми и ще помагам с каквото мога. Мога да готвя, да чистя, подреждам.. - момчето започна да изрежда с какво може да помага в домакинството.
Сети се за най-добрия си приятел от детството - Пак Сандър. С него от доста време не се бяха виждали. Щеше да помоли Ким да поканят Сандър, за да отпразнуват официалното му преместване в нов дом.
- Може ли да поканя най-добрия си приятел? Все пак, местя се и.. А и би трябвало вече да се е прибрал от Париж - гласът му беше тих и леко замислен. - С година е по-голям от мен и от теб. Мисля, че ще си допаднете.

by **Hyorin.** Нед Окт 27, 2013 6:15 pm

Може би не беше добра идея така да стряска момчето защото отлично знаеше ,какво е чувството когато някой те избъзика така.Да беше неприятно в началото защото сърцетото ти за миг спира и пада във спомаха ти ,но след като това мине идва й онова задоволно и пирятно чувство ,което те кара едва ли не да подскочиш ,да викаш и да каже на всички колко си щастлив.При Хьо Джунг беше така.Принципно тя не би изненадала с такова лекомислие някой приятел ,но в този момент тя също беше щастлива за него.Даже може да се каже горда.Защото през главата й мина мисълта ,че са решили да го изгонят и всичките й усили щяха да отидат на вятъра.Точно поради това и тя в момента се усмихваше гледайки изражението на Мьонг Джун
- О, Боже... Знаеш ли как ме стресна, сънбе? -момчето си пое дъблоко въздух ,а едната му ръка беше върху сърцето му символизирайки какво е преживял за тези кратки мигове.Повече нямаше да подлага хората на такова внезапно напрежение!
- Значи вече има къде да живея? –бъдещият певец продължи защото явно не вярваше на тази новина.Дано и за него да беше добра ,както тя беше за нея.Терейнито погледа с големите си очи право във тези на шефа на компанията.Хьорин също се извърна главата си към него и се усмихна.Мъжът също се ухили даже кимна в отговор.
Ким нямаше как да не забележи благодарствения поглед на Ю.Беше сладък.За начало го искаше такъв.Със същия бласък във очите и усмивка на лицето да пее и да дава всичко от себе си.След като постигне това което искаше и се уредеше ,щеше да е хиляди пъти по-щастлив и доволен от сега.
- Много се радвам, че ще живея с теб! И с другите момичета от групата. Ще се старая много, няма да ви правя проблеми и ще помагам с каквото мога. Мога да готвя, да чистя, подреждам..
Тъмнокосото момче започна да говори бързо след като шефът им ги остави.Хьо го гледаше и се усмихваше.Имаше хубавото пречувствие,че няма да има проблеми с него.Стига само да не правеше купони или разни неща.Да.Тя не беше такова момиче и никога не е била.Още от малка е залягала над нотните тетрадки ,учебиниците и заради всичката умора не й е оставало време да се види със любимата си баба камо ли да се развява на партита.Такава беше Хьо Джунг ,Хьорин беше малко по –свободна и дива.Щом е Хьорин можеше да си позволява повече неща ,но слезеше ли от сцената и от прожекторите тя ставаше самата себе си.
- Може ли да поканя най-добрия си приятел? Все пак, местя се и.. А и би трябвало вече да се е прибрал от Париж .С година е по-голям от мен и от теб. Мисля, че ще си допаднете.
Певицата погледна към него и съсредоточи очите си.На лицето й пак цъфна усмивка.Тя се засмя и се приближи до машината за топли напитки.родължи да се хили дори докато пускаие монетите и натискаше бутона .Щом напитката стана готова тя я изкара и я подаде на Мьонг Джун.Той я пое внимателно докато й се усмихваше.
-За домакинството отлично се справя ме..Но малко помощ няма да е излишна.Да Сом е малко мързелива.-Хьорини говореше докато чакаше своя чай.- Дано да нямаш проблем със животните.Имам две котки.-обърна се и му се усмихна извинително ,докато държеше пласмасовата чашка в ръка.
Двамата тръгнаха към диваните където се настаниха.Ким започна да духа чая си.
-Аз ще звънна на момичетата да им кажа...Няма да имат нищо против ,обещавам ти!-побърза да го успокои.Малко обаче се съмняваше във собствените си думи ,защото Бора си беше много отворена жена.Същото можеше да каже и за Со Ю.Добре че бяха те тя и Да Сом.И двете бяха кротички.Не не бяха кротки ,просто със сравнение другите две бяха душички.
-Относно твоя приятел ..Мм ,да става стига да помага със носенето на багажа ти.Между другото...моля те не се дръж с мен все едно съм ти майка.-последното го каза през смях защото просто не можеше да си се представи като майка.Или нима изглеждаше толкова повърхностна и горда ,че всички се държаха с нея по този странен начин.Не тя не беше таква ,защо просто хората не се отнасят нормално с нея?

by **Si Woo** Сря Окт 30, 2013 3:06 pm

Хьо Джунг се хилна. Трейнито на StarShip Entertainment изцъкли леко очите си, когато видя цъфналата усмивка на лицето й. Не я виждаше често да се усмихва, а това бе рядка възможност, когато си трениран от нея. Когато Хьорин се усмихваше, тя бе красива. Изключително красива при това. Дори и облечена с анцуг, косата направена на отпусната и небрежна плитка и без грим, тя отново бе красива. Заслужаваше някой много добър мъж до себе си. Някои, който да е неотлъчно до нея, да й дава по едно рамо, на което да се облегне, когато е уморена и да изживява заедно с нея провалите и победите на SISTAR и нейните собствени. Но такъв индивид все още не се бе появил в живота й. Никога не е късно, а и тя е в разцвета на младостта си. Както и той.
Не, не, не и не. Мьонг Джун не харесваше треньорката си. Просто я обичаше, но не по онзи романтичен начин. Обичаше я като сестра, като приятелка. И като нищо повече. За него тя бе сестричка. И би дал всичко за нея само, за да е добре. Хьо Джунг е добра с него, следователно и той ще й отвърне със същото. Като цяло, младият Ю е една голяма душичка. Притежава добро сърце и се раздава за всичко и всички. Помага на всеки изпаднал в беда, дори това да е най-големия му враг. И двамата знаеха, че могат да разчитат един на друг за каквото и да било. Само трябва да ти кажат. Май че... трябваше по-рано да й каже за това, че няма къде да живее. Най-вероятно щеше да го приюти в апартамента им. Както стана сега, макар и с намесата на шефа.
Лидерката продължи да се хили дори, когато пускаше монетите за чая. Чашката падна в кошничката и започна да се пълни с топлата течност. Мистър Пъпи преглътна тежко, а напитката стана готова. Хьо я взе и му подаде пластмасовата чаша. Мьонг се усмихна и я взе от ръцете й.
-За домакинството отлично се справя ме..Но малко помощ няма да е излишна.Да Сом е малко мързелива.
Сега беше ред на нейния чай. Говореше докато го чакаше да стане.
Най-сетне и той стана.
- Дано да нямаш проблем със животните.Имам две котки.
Ю забеляза извинителната й усмивка. Той леко повдигна раменете си. Нямаше проблем с животните. Обичаше ги всичките - зайчета, котенца, кученца, птиченца, влечуги.. Абсолютно всички! До едно!
- Обичам животните - каза той докато сядаха на един от диваните във фоайето.
Хьо оповести, че ще звънне на другите три момичета от SISTAR, за да им каже, че от днес нататък ще си имат съквартирант. Беше близък с двете групи на компанията, както и с Кей Уил. Преди дивата на корейската сцена да го поеме, го готвеше Хьонг Су. За съжаление или не, бе прекалено зает, че да се занимава и с малкото. Та, за това застана под големите крила на майката орлица.
- За багажа няма да ми помогне. Това е под достойнството му - засмя се Мьонг Джун, а усмивката отново цъфна на лицето му като черешовите дървета през пролетта. - Но за мен ти не си майка! Хьорин и Хьо Джунг - нито едната, нито другата е такава. За мен и двете сте мои сестри. Никога не съм те възприемал като нещо повече от сестричка. Съжалянам ако се държа така все едно си ми мама..
Наведе глава в знак, че съжалява. Очите му се навлажниха. Може би, я обиждаше с държанието си. Айш.. Прекалено дълго бе далеч от дома. Липсваха му майчината ласка и бащината закрила, сестринската и братската любов. Най-вероятно заради това се е държал така с нея. Две или три години бяха минали от както за последен път се видя със семейството си. Много дълго време, което му се отразяваше - поведението, действията, бъркането на тоновете и всичко. В Сеул хората от StarShip и Сандър бяха семейството му. Когато заминаваше за големия град, майка му говори с най-добрият му приятел и му възложи да се грижи за него. Друг е въпроса, че господин Пак си развяваше задника из Woolim и дискотеките.
- Пусан ми липсва.. - въздъхна Мьонг Джун.
Отпи голяма глътка от чая си, игнорирайки опарването, което си докара. Бе чувствителна натура. Всичко, което го заобикаля му влияеше всячески.

by **Hyorin.** Чет Окт 31, 2013 9:59 am

В последно време ,нещо във Хьо Джунг се промени.Тя отлично усещаше промяната ,но не разбираше на какво точно се дължи.Не се беше влюбила или нещо такова .Имаше си всичко.По-скоро нищо в ежедневието й като да тича напред назад ту до студиото ,към радоито или поредното предаване.Графикът й беше лесен и еднообразен ,но защо имаше чувството ,че нещо не е наред.Да определено ,беше нещо в нея, но все още не разбираше.Може би имаше нужда от почивка.За съжаление ,до нея имаше още един месец.През този един месец трябваше да се пусне соловия й албум ,да се направя едни милион събрния,интервюта ,сесии ...Хъх ,най-вероятно от цялото това натоварване ,пак щеше да проспи Коледа сама.Може би тази година трябва да посети и семейството си?А може би не.Ким се беше наслушала ,на речите на баща си и определно й беше писнало от непрестаните обсебващи грижи на майка й.Първо и двамата й родители не бяха прави.Баща й абослютно нищо не разбираше и дори не си правеше труда да разбере.За него Хьо си оставаше непостигнала нищо.А пък майка й .Обчевидно е решила ,че дъщеря й е все още онова болно и безпомощно детенце.В това отношение Хьорин наистина не можеше да понася родителите си.Така й се искаше да има просто ...едно нормално детство..Но времето не можеше да се връща назад и един Бог знеше ,какви щяха да са последствията след като го промени.
- Но за мен ти не си майка! Хьорин и Хьо Джунг - нито едната, нито другата е такава. За мен и двете сте мои сестри. Никога не съм те възприемал като нещо повече от сестричка. Съжалянам ако се държа така все едно си ми мама..
Тези думи определно трогнаха певицата и тя просто остана безмълвна,както винаги ,но този път се почувста даже и зле за това ,че казала такова нещо.Как е възможно всяко нейно действие ,да е грешка и по някакъв начин да наранява или себе си или човека срещу нея?Що за гадна орисия?
Хьорин прочисти тихо гърло и се опита да преглътне буцата заседнала във гърлото й.Тя както и Мьонг Джун сведе глава забила поглед във чистия полиран под.По някога й се искаше да не може да говори ,за да не прави такива неща.Правеше го несъзнателно и просто...тя не е такава.Трябваше да усмисли поведението си да предприеме действия за да се промени отново.Само че след всичките тези корекции и промени дали щеше да остане нещо от Ким Хьо Джунг?
- Пусан ми липсва..-въздъхна момчето и отпи от чая си.Хьорин вдигна главата си и го погледна.Той сигурно усети погледа й защото тя доста дълго се беше вторачила в него.
-Аз съжалявам ,Мьонг Джун ..не исках да..-започна тя , а гласът й въобще не беше сигурен.-Аз съм ужасен човек..-прошушна тихо докато въздъхваше.След въздишката Хьо вдигна глава и посегна към коляното на трейнито и го разтри.Гледайки лицето му ,тя видя себе си.Онези тъжни очи я върнаха във детството й.Ох ,как го мразеше ..
Тишината пълна с носталгия така й не прекъсна.
-Знаеш ли какво...с момичтата сме като семейство.Поврявай ми.Мисля ,че ще мога да ти осигура тази ...топлина за която имаш нужда.Не ми пука може да ми викаш мама,татко или ако искаш даже баба!...Съжалявам.-опита се да се пошегува малко и се усмихна накриво.
Хьорин изпъчи рамената си ,погледна пред себе си и отново отпусна тялото си.В последно време много обичаше да „увяхва” така .Просто се оптускаше и беше възможно да заспи.

by **Si Woo** Нед Ное 24, 2013 1:36 pm

Сърцето го присви. Наистина семейството му липсваше, но сега имаше още едно - в лицето на артистите от компанията. Мьонг Джун ги обичаше. Всичките. K.Will, SISTAR, Boyfriend, шефът, мениджърите, трейнитата, стилистите, гримьорите.. Всички до един! Сърцето му беше голямо и можеше да побере в него всеки един от тях. Мястото на менторката му бе най-специалното за сега. Тя му бе най-скъпа, защото най-добре го познаваше и прекарваше най-много време с него.
До ушите му достигна нещо, което не искаше да чува от нея. Тя не бе ужасен човек. Далеч не беше такава. Може би, сама си го бе втълпила и от там идваше всичко, но Роки я познаваше. И знаеше, че Ким Хьо Джунг не е ужасна!
Усети ръката й върху коляното си. Хьорин го разтри, а Ю целият изтръпна. Не бе свикнал на чак такава близост и му беше безкрайно странно, когато го докосваха, където и да било. Особено щом е жена. Тогава се стесняваше и ставаше неузнаваемо срамежлив. Не беше от онзи тип мъже, които гледат само как да те опипат, целунат и да се чудят къде, кога и как да започнете да се натискате. Бе джентълмен. Романтик. Такива в днешно време започваха да липсват. А и жените предпочитаха нещо диво и опасно вместо някой кротък, мил и добър. Времената се променят, а с тях и предпочитанията на хората. Едно време далеч не е било така, но това е 21-ви век.
Двамата започнаха да се гледат. Неговите големи и тъжни очи изпиваха нейните уморени. Както и обратното. Мъката наистина го изпиваше и го докарваше до пълно изтощение. Заради това не можеше да докарва желаните от Хьорин тонове и се проваляше все повече и повече, макар и да имаше някои подобрения. Но просто... затъваше. И заедно с това лидерката на SISTAR не оставаше доволна. Просто имаше нужда от някакъв временен заместител на семейството си докато дебютираше. След като стъпеше на сцената, можеше да се върне за кратко в родния си град и да се види с майка си, баща си, брат си, сестра си и всички останали. Но сега трябваше да се съсредоточи изцяло върху тренирането и трябваше да даде всичко от себе си, за да се превърне в една от легендите на кей-поп индустрията. Искаше да бъде като Рейн, Шинхуа, Тони Ан и всички останали, които цял свят наричаше "легенди". Точно така. Ю Мьонг Джун искаше да се превърне в легенда..
- Хьо Джунг сънбе.. - започна трейнито. - Първо, ти не си ужасен човек. Ти си невероятна. Просто си си втълпила, че си такава, а далеч не си. Искам да си го избиеш от главата! Второ, точно заради мъката по семейството не се справям толкова добре. Но ще дам всичко от себе си!
Мистър Пъпи се изправи, оставяйки чашата на твърдата облегалка на креслото. Застана пред Хьо, заемайки поза казваща "В бойна готовност съм".
- Искам да се гордееш с мен! Искам, когато чуваш името ми да се изпълваш с гордост! - той се отпусна и се усмихна. Погледна менторката си, а по лицето му мина лека червенина. - Хьо Джунг, аз ще се превърна в легенда! Обещавам ти и ще дам всичко от себе си, за да го постигна. Но това ще се случи благодарение на теб и безценните ти съвети и всичко, което правиш за мен.
Мьонг Джун взе чашата си и доизпи сладкия чай. Дълго въртеше бъркалата, докато накрая не му омръзна и изхвърли пластмасовата чаша в кошчето близо до машината. Седна отново във фотьойла. Затананика си на ум "Give it to me", но от на ум мина на глас. Много често го правеше. Беше хванал този навик покрай господин Сандър.
- Искаш ли да отиваме в дорма ви? Стана малко късно вече... Ще се свържа със Сандър-хьонг. Най-вероятно ще бъде там преди ние да сме стигнали.
Ю отново си вдигна дупето от мебелта, след което тръгна към една от залите, където беше сакът му. Докато вървеше извади мобилния си. От отдавна не се бяха нито чували, нито виждали. Ами, да. Наш Пак вече беше известен.

п.с. - извинявай за забавянето ;w;

by Sponsored content

Зала за тренировки.

Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.