Зала за тренировки.

by **D.ana** Вто Фев 03, 2015 7:39 pm

Отвори очи и се усмихна несъзнателно. Една усмивка, която беше породена от това, че се е успяла да сбъдне мечтата си да стане част от група, да стане айдъл. Много щеше да се радва, ако майка й оценяваше това, че е постигнала нещо сам сама, но на нея не й пукаше за родната й дъщеря. Всъщност на нея за нищо и никого не й пукаше. Ън Е беше благодарна, че можеше да разчита поне на баща си.
Излежаваше се спокойно и се изпъна. Включи екрана на телефона си и усмивката й замръзна. Беше се успала. Имаше един куп пропуснати повиквания от момичетата от SONAMOO, но понеже си беше изключила звука нито едно от тях не е успяло да я събуди.
Русокосата рапърка скочи от леглото и се залови да се облича. Тази вечер беше решила да остане в къщата на баща си. Обичаше когато двамата си говорят до късно вечерта, но той очевидно е успял да стане, а Диена дори нямаше спомен да е чула алармата си. Беше девет часа, а имаше около половин час да стигне до TS. Със сигурност вече е открил, че я няма.
За отрицателно време вече беше навън и спря първото такси, което й се изправи на пътя. По законите на Мърфи всеки беше решил да се качи на колата си и да отиде някъде с нея и задръстванията бяха на лице. Ън Е нямаше какво друго да стори освен да се моли да не я накажат много тежко. Може пък като първо провинение да мине между капките.
Щом прекрачи прага на компанията всичко си изглеждаше напълно нормално, но по коридора се срещна с един от треньорите. Точно той имаше правото да й заповядва и да й се кара колкото иска. Благодарение на него тя беше станала това, което е дължеше му прекалено много, за да му се репчи насреща му. Тъкмо си мислеше, че той не е разбрал, че идва сега, но уви. Знаеше и още как.
- Чо Ън Е! – повиши глас.
- Да… - тя заби погледа си в земята.
- Защо закъсняваш? – личеше си, че беше бесен.
- Успах се. Съжалявам много – това си беше истината. Тя не искаше да го лъже за нищо. Можеше да излезе с номера „на баща ми му беше лошо и ходихме до болницата“, но тя далеч не беше такова момиче. Предпочиташе да каже истината.
- В такъв случай след час те искам в залата.
Дамн, тези проклети наказания! Винаги всички непослушници или бавно развиващи се трейнита и звездички остават до късно за наказание щом свършат някоя глупост или в случая, ако закъснеят. Диена никога до сега не беше наказвана и силно се надяваше това да е последния й път.
Отиде да се преоблече, мина да види какво правят момичетата от групата й да им обясни каква я е свършила. Щом видя, че има още около 10 минути ги остави да си вършат работата и се отправи към съседната зала. Не искаше и да това да я скастрят, че е неизпълнителна.
- Странно .. – измънка тихо под носа си. По принцип точно тук винаги имаше хора, но сега беше пусто като в пустиня. Може би само тя щеше да виси в залата.
Ън Е седна на една от пейките и зачака да се появи някой или да се случи нещо друго. И идея си нямаше какво се прави в такива ситуации.

by **Zelo** Сря Фев 04, 2015 3:28 pm

- Мамка ти проста! - провикна се Джун Хонг към някакво глуповато трейни, което се блъсна в него, след което срещна уплашения поглед на момченцето, което имаше вид на човек, който всеки миг ще се разреве. Пх. Не стигаше, че той така или иначе закъсняваше, ами сега и трябваше да се разправя с хлапета, които не гледат къде вървят.
Момченцето се извини, но това ни най - малко не успя да смекчи Джело и онзи доста бързо трябваше да си плюе на петите, за да не ядоса макнето на B.A.P още. Но въпреки това той просто изпусна въздишка и го подмина, когато някакъв, който беше почти толкова висок, колкото самият него, който започна да му се дрънка, че видиш ли, бил се усмихнал на гаджето му, що за идиотщина. Ами ако тя просто беше фенка на Джело?
Онзи посегна да удари макнето на Би Ей Пи, след което си отнесе доста здрав тукат в лявата буза, остана синка на мястото, на което тъмнокосият го бе цапардосал. Онзи направи ужасно ядосана гримаса, след което Джун Хонг чу познат глас зад себе си:
- В залата за тренировки веднага!!
Завъртя се на триста и шестдесет градуса и видя мениджъра си, който не изглеждаше особено доволен от поведението на осемнадесетгодишния, който от своя страна само изпусна една звучна въздишка и тръгна натам, стрелкайки злобни погледи на всички. Дори на онези новите хубавите, които трябваше да са женските им версии. Бяха си съвършени - никакви издънки, без закъснения, дрехи и коси - шест плюс, всичко им беше добре.
Ала ченето му сякаш се заби за пода, когато видя в залата за тренировки една от дамите на SONAMOO (дето нещо не му харесваха... не, че не бяха хубави и талантливи, ама му бяха страшно особени като личности и затова си предпочиташе нуните Secret), стояща с кръстосани крака на пейката, чакайки някой да влезе.
Той пристъпи бавно, като седна на другия край на пейката, където беше тя, след което се осмели да заговори и да разцепи тишината:
- Какво те води насам, не ми казвай, че си за наказание..
Сигурно чакаше другите момичета и наказанието на Чой щеше да е, че ще има проект с тях, вероятно да участва в техен танц или нещо такова, но явно грешеше. Отговорът на Диена го изненада.

by **D.ana** Пет Фев 06, 2015 4:09 pm

Беше кръстосала краката си и чакаше нещо да се случи. Дори това да е някое парче от мазилката да падне на главата й. Самотата я убиваше. Никога не й е харесвало да е сама въпреки, че през годините се е налагало не веднъж да остане сама и то за доста дълго време. Особено след развода на родителите й.
Вратата на стаята се отвори и Ън Е погледна по посока на вратата. През нея влезе дългокракото макне на B.A.P. Никога до сега не е имала кой знае какъв допир с него. Единствено от тях познаваше Дехьон, с който известно време излизаха. Тези дни наистина никога нямаше да ги забрави. Този период беше един от малкото в живота на Диена, в който някой й беше показал, че я обича и че е важна част от нечий живот.
От части познаваше Йонггук, защото той й беше ментор, но професионалните им отношения никога не й дадоха шанса да го опознае по-добре. Но и от малкото, което знаеше за него беше останала с впечатление, че е мъж в истинския смисъл на думата. Не му беше нужно много, за да се хареса на хората, които тепърва навлизат в живота му. Има някакъв чар, който би привлякъл всеки един човек. Единственото, с което успя да привлече Диена е дълбокия му глас. Може би, ако съвсем малко спадаше към разбирането й за мъже щеше да я накара да се влюби в него.
Джело седна на другия край на пейката. Не го винеше. Тя би направила абсолютно същото, ако е в компания на напълно непознат.
- Какво те води насам, не ми казвай, че си за наказание.. – момчето започна разговора.
- За съжаление и аз съм тук по същата причина. Наказана съм...– тежка въздишка се отдели от гърдите й. – Закъснях за работа и ме накараха да дойда тук, но и идея си нямам какво ще правим.
Направи една недоволна физиономия. Не искаше да си припомня, че заради такава глупост са я накарали да дойде точно в тази зала.
- Теб за какво те наказаха? – нямаше смисъл да пита дали е наказан. Беше очевидно, че и двамата са сгазили лука жестоко. Стана й любопитно за какво още могат да те запратят на това ужасно място. Страхът на всяко трейни и звезда.
Завиждаше благородно на оннитата си от Secret. Те се бяха доказали достатъчно и никой не ги мъчеше толкова много. Те се бяха превърнали в това, което Диена и останалите момичета тепърва щяха да стават. Идваше им наистина в повече всичкото това напрежение, но някак си щяха да извървят пътя си до върха.

by **Zelo** Пон Фев 09, 2015 5:12 pm

Какво по...?!
Сякаш някой беше бръкнал с метален прът в стомаха на Джело, когато чу, че момичето също е за наказание:
- За съжаление и аз съм тук по същата причина. Наказана съм... –после нуната му от SONAMOO въздъхна. – Закъснях за работа и ме накараха да дойда тук, но и идея си нямам какво ще правим. - после фасонът и придоби един малко странен и може би леко погнусен и намусен вид, сигурно компанията на Джун Хонг и беше антипатична. Защо ли? Ами да - това е Джун Хонг! Прословутото непримерно макне на Best Absolute Perfect, циничното им малко детенце. Нормално беше Диена да се чувстве ужасно при такова малко разстояние от него. - Теб за какво те наказаха?
Тя дори не попита дали той бе наказан, директно си премина към въпроса, може би защото беше очевидно, че и той е наказан.
- Не ме майтапи. - каза той така, че тя едва ли го чу, а и по - хубаво, ако не беше. Но беше странно, че някоя от тези примерни девойчета от SONAMOO беше наказана има - няма месец и половина след дебюта си. След това той отново повиши глас и прозвуча така, както Джело си говореше нормално. - Не ми стига, че закъснях, ами и някакво трейни се блъсна в мен и ме забави още повече, ядосах се, а после един, който не зная дали даже ми стигаше до кръста, дойде да ми се разправя, че видиш ли, бил съм се закачал с гаджето му. - недоволно пуфтене последва тези му думи, а после той продължи мисълта си, гледайки почти втренчено в Диена. - Посегнах му и от майната си се появи мениджъра, и както можеш да се досетиш, бях нахокан и пратен на заточение тук.
Отново изпуфтя, а после насочи поглед на друго място, вече не гледаше в Ън Е, но този миг продължи съвсем кратко, очите му отново се спряха на нея. Във вида и имаше нещо, което го.. привличаше?
Странно, защото тези новите му бяха антипатични. Не, защото не са толкова известни, колкото групата, на която той беше член, а просто бяха някак си особени, странни, твърде срамежливи и все още не бяха така отворени като нуните от Secret. Познаваше се почти отлично с тяхната Хана, докато с тези новачки просто не можеше някак си да се говори. Дали беше просто, защото не беше опитвал, но беше чувал и от други същото. Имаше време и те вече да станат по - не толкова плахи, ала поне засега макнето на B.A.P не можеше да намери обща тема със SONAMOO.
- И сега, какво ще правим?
На лицето му се появи дебилна полуусмивка, може би изглеждаше като откачен маниак, но нямаше задни мисли. Просто нормален човешки въпрос, като чакаше Диена да даде своето предложение.

by **D.ana** Съб Фев 14, 2015 6:27 pm

- Не ме майтапи – момчето го каза доста тихо очевидно, мислейки си, че Диена няма да може да го чуе, но стаята беше прекалено тиха и дори муха да прехвърчи щеше да се чуе.
Явно слуховете, че SONAMOO не са много харесвани от някои трейнита и звезди не бяха само слухове. По всичко си личеше, че всички ги имаха за светици, но това съвсем не беше така. Всяка от тях си имаше по едно дяволче на рамото, което да ги кара от време на време да вършат дивотии, но все още не си позволяваха да го правят често, защото все още бяха най-долу в пирамидата и от там лесно можеха да изхвърчат навън.
- Не ми стига, че закъснях, ами и някакво трейни се блъсна в мен и ме забави още повече, ядосах се, а после един, който не зная дали даже ми стигаше до кръста, дойде да ми се разправя, че видиш ли, бил съм се закачал с гаджето му. Посегнах му и от майната си се появи мениджъра, и както можеш да се досетиш, бях нахокан и пратен на заточение тук.
Докато той й говореше тя го гледаше в очите. Така показваше, че има някакво уважение към събеседника си и историята му. Изслуша го много внимателно. Неговото положение беше много по-лошо от нейното.
- Не ти завиждам … - изкоментира тихо русокосата рапърка. Той беше загазил доста повече от русокосата.
- И сега, какво ще правим?
Физиономията, която видя на лицето на Джело й напомни за най-ужасния период в живота й. По всякакъв начин тя се опитваше да избяга от спомените, но ето, че и най-малкото все още й напомняше за това. Идеше й да стане от пейката, да излезе от компанията и да завика с цяло гърло, но знаеше, че това не е редно. С времето се беше научила да контролира емоциите си и сега за пореден път успя да го направи.
- И идея си нямам…– отговори на въпроса му и повдигна раменете си. – До сега не съм била в такова положение. Имаш ли някакви идеи какво може да правим..?
Джело, също като нея, не изглеждаше да е голям беладжия, но нищо не се знае на този свят. Почти нищо вече не можеше да изненада Чо Ън Е. За това очакваше да чуе от него какво се прави в такива ситуации. Пее ли се, танцува ли се, рапира ли се, стаята ли се чисти, или нещо друго.
- Между другото – започна Диена. – Би ли предал на Джонг Ън, че колана на дънките му е в дорма ни? Когато е свободен може да мине да си го вземе.
Две от момичетата от няколко дни се опитваха да го намерят, за да му кажат, но така и не успяха да го открият. На Ън Е това й се стори добра идея да им помогне като помоли макнето на B.A.P да му предаде.

by **Zelo** Вто Фев 24, 2015 6:11 pm

Джело усети някакво напрежение около Диена и за момент потръпна.
- И идея си нямам... - тя повдигна леко рамене. – До сега не съм била в такова положение. Имаш ли някакви идеи какво може да правим?.. - оо, да. Той имаше доста идеи по този въпрос. - Между другото, би ли предал на Джонг Ъп, че колана на дънките му е в дорма ни? Когато е свободен може да мине да си го вземе.
Какво пък е правил Джонг Ъп в дорма на момичета?
- Какво прави той при вас?
Въпросът машинално се изстреля от устните на хлапето, но сигурно не беше това, което макнето си помисли. Джонгъп изглеждаше като ангелче в неговите очи. Ако нечий колан щеше да остава някъде, сигурно това щеше да е неговият.
След този си въпрос сякаш си беше глътнал езика, не знаеше какво да каже на Диена. Просто стоеше и я гледаше.
Изправи се от дървената пейка ,на която бяха седнали и подаде ръка на момичето, правейки се на кавалер, какъвто всъщност не беше. Вярно, че високото възпитание още си беше на почит в Корея, но сякаш не беше достойно за уважение. Повечето на неговата възраст, а и не само - идоли и всички, мнозинството, си бяха развратни, непочтени копелета, та Чой Джун Хонг ли да бъде нещо по - добро? Вярно - техните го бяха учили на най - доброто, но имаше ли някакво значение вече?
Когато тя въпреки всичко пое ръката му, това го накара да изтръпне. Не го очакваше, но сякаш в Ън Е имаше нещо специално. Самата аура, която се излъчваше от нея беше мека, но той и за Ъи Джин така мислеше, а какво? Оказа се абсолютна утайка.
Погледна я в очите още веднъж, след което даде идея:
- Да танцуваме или рапираме?
В това беше най - добър, нищо чудно, че го поиска. Повдигна вежда по адрес на Диена, изчаквайки и тя да изрази мнение.

by **D.ana** Пон Мар 09, 2015 8:05 pm

- Какво прави той при вас?
Въпросът му не успя да я изненада. Дори тя самата би попитала същото, защото не беше много наясно какво прави там. Пък и да си е забравил яке или нещо друго, а то колан. Човек би могъл да си помисли какво ли не. Когато Диена се прибра един ден в дорма им разбра, че Джонг Ъп е бил там и е помагал за някакви движения. Цял ден не намерили време да го викнат в една зала и затова момчето е трябвало да бие пътя до апартамента им, за да помага на част от тях.
- Забрави го докато помагаше на момичетата с едни движения за някакъв танц – разясни госпожица Чо.
Реши, че няма смисъл да му обяснява какво точно се е случило онзи ден. Факт беше, че част от Джонг Ъп отсана в апартамента им .. и то каква част само. Ако фенките на B.A.P до сега да бяха разбили дорма 200 пъти, ако знаеха какво се крие там. Ън Е понякога наистина не разбираше какво целят тези момичета, които се движат на групи, скандират името на своя оппа и по цели нощи висят пред апартамента на групата, на която е член, за да го видят и да му кажат колко много го обичат и че искат да се омъжат за тях и да имат един куп деца заедно.
Момчето се изправи и Диена го проследи с поглед. И на нея вече не и се стоеше. Макнето на мъжката група й подаде ръка. Ън Е се почувства странно. Защо пък го правеше това? Все пак се престраши и хвана ръката му. Щом се изправи осъзна, че наистина е много висок. Тя също не беше от най-ниските, но неговото беше прекалено. И все пак го намираше за едно сладко малко-голямо макне.
- Да танцуваме или рапираме? – попита момчето.
Диена за момент се замисли. И в двете неща я биваше до колкото е възможно на този етап от кариерата си, но когато се сети за уменията на Джело с танците бързо направи своя избор. Определено не искаше да изглежда като човек, който не знае какво прави.
- Нека да рапираме – съвсем лекичко се усмихна и се засили към уредбата. Трябваше да провери какви инструментали са им оставили от стафа. – Искаш ли Just follow на Хьона и Dok2? Може и нещо друго, ако не знаеш текста. Не е проблем.
Други заглавия, които й се набиха на очи бяха You got some nerve (Junhyung, Feeldog, LE ), The leaders (CL, GD and Teddy) и Jiggy Get Down (Sinners). С тези песни беше повече от сигурна, че ще се справи успешно. За останалите в списъка щеше да й е необходимо малко време, но пък ако на Джело те са му по-лесни щеше да се постарае.

by **Zelo** Пон Апр 27, 2015 7:52 pm

Момчето не чакаше дълго за отговора си, тъй като след малко Диена каза, че иска да рапират, а след това той виждаше отдалечаващия се силует на дамата (която изглеждаше изключително.... знам ли, "чаровна" не беше точната дума, защото в неговите очи тя беше станала повече от това), а когато той установи, че Чо се бе спряла, тя бе точно до уредбата.
– Искаш ли Just Follow на Hyuna и Dok2? Може и нещо друго, ако не знаеш текста, не е проблем.
Знаеше добре текста и не му пречеше да я изпълни, а и песента си беше добра, така че нямаше против. Беше уверен в себе си, надяваше се да се справи. Въпреки, че Чой Джун Хонг ... ем, някак си беше като против законите на физиката да се издъни с рап.
Направи няколко големи крачки до нея, след което се спря на сантиметри от момичето, огледа списъка и заглавието, което явно бе хванало и нейното око, а именно песента на Теди и Скайдрагън. Не звучеше никак зле, но точно сега не беше в особено настроение за нея, затова сложи ръка на рамото на Диена, с цел тя да го погледне:
- Ъм, първото ти предложение ми харесва. Спряла ли си се на нещо друго, променила ли си мнението си? - срещна погледа и и сякаш мъничко се изчерви. Не беше особено добър при очен контакт с момичета, по - дълъг от две секунди. - Нека бъде това, което ти искаш, аз нямам претенции към нищо. Едва ли има песен в този списък, която не съм минал при наказание. - изкиска се тихичко, защото той доста често посещаваше тази стая. Палаво макне, а?
Руменината по бузите му вече ясно се открояваше на фона на бялата му кожа и Джело отклони поглед от този на колежката си, забивайки го в глупавия списък, и се опита да излезе с оправданието:
- Много е топло тук. Не мислиш ли?
Посегна към тениската си и щеше да я свали, когато се сети за жената в залата. Не му пречеше, но не му беше топло, когато започнеше да си върши работата и се загрее достатъчно, щеше да се съблече и да се направи, че нищо не се е случило, или иначе казано - щеше да се подвизава като приятно разсеян.

by Sponsored content

Зала за тренировки.

Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.

Re: Зала за тренировки.