EXO's place

by **SuHo.** Нед Окт 06, 2013 11:56 am

Living room
Kitchen and dining room
Bathroom
Bedroom: Tao & Kai
Bedroom: SuHo & Xiumin
Bedroom: Chanyeol & Baekhyun
Bedroom: Chen & D.O
Bedroom: Sehun & Luhan
Bedroom: Kris & Lay

by **Kara♥** Пет Ное 22, 2013 8:16 pm

Излежаваше се в леглото си и не знаеше какво да прави. С всеки изминал ден се замисляше да самоубийство, но може би не й достигаше смелост да убие себе си и детето, което беше в утробата й. Замисляше се дали да не го роди, да го даде на Кай и след това да сложи край на живота си. Все пак детето в нея не беше виновно за това, че майка му е такава.
Добре, че беше Жанел да я светне, че днес са МАМА наградите. Катрин реши да ги гледа, но се сети малко късничко. Вече бяха започнали, а червеният килим отдавна беше минал. Видя изпълнението на INFINITE, G-Dragon, T.O.P, Taeyang, S.H.E, Icona pop и други. Дойде ред и на EXO. Очите не се помръднаха от Кай. Виждаше се, че беше тъжен. Просто не беше на себе си. Колкото и да се опитваше да е перфектен нещо му имаше. Катрин много добре знаеше отговора на въпроса. Тя беше виновна за цялото му нещастие. Тази мисъл я накара да се разплаче. Не искаше той да е такъв. Искаше да види усмивката му да изгрее на лицето му, да бъде щастлив и да не мисли за нея.
Дойде ред да дадат наградата за албум на годината. Тя беше взета от EXO. Почти всички се изредиха през микрофона с едно две изключения. Джун Мьон разбира се говореше най-много. Първо, че е лидер, второ на него устата му доста трудно се запушва. Джонг Ин също каза няколко думи. Единствено неговите очи бяха насълзени, а усмивката му се показа само веднъж, но си личеше, че е изкуствена. Това накара Катрин да вземе едно спонтанно решение. Взе телефона си и набра един номер.
- Летището на Маями – чу се от едната страна. – Какво ще обичате?
- За кога мога да си резервирам билет до Сеул? – попита Кара.
- Има свободни места за полет след 3 часа. Устройва ли ви? – попита служителката на летището.
- Перфектно! – отвърна Кара, даде данните си и затвори.
В един малък куфар си взе малко дрехи и неща, които щяха да са й от първа необходимост и изхвърча навън. Взе първото такси и се отправи към летището, без дори да остави бележка или съобщение на родителите си. Със сигурност те щяха да се зарадват, че е решила да се върне при Джонг Ин.
Изчака си търпеливо полета, които и се стори по-дълъг от обикновено. Все едно беше минала цяла вечност.
Най-сетне се озова на летище Инчон. Беше една четири часа, но тя беше решена да вдигне Кай от леглото, ако се наложи. Трябваше да направи всичко възможно да види усмивката на лицето му отново.

~~~

Беше пред вратата на дорма на ЕХО. Натисна звънеца и погледна мобилният си. Беше точно 5.03 по корейско време. Щяха да я изтърпят. След известно време вратата се отвори и насреща й беше сънен Джун Мьон. Той очевидно беше наистина сънен, защото не осъзна какво става.
- Джонг Ин спи в момента или поне така изглежда.. – прозя се той.
- Очевидно и ти спиш. – отвърна му Кара.
- …………. КАТРИН?!? – опули се той насреща й.
- После ще си говорим за това. Къде е Джонг Ин?
- Заключил се е в стаята си .. ела! Много ще ти се зарадва. И да се надяваме, че ще излезе от тази депресия. – той дръпна червенокосата и след малко бяха пред една врата. Джун Мьон се разхлопа с цялата си наглост. – Джонг Ин, отвори вратата. Трябва да те видя за нещо. Много е спешно!

by **Kai.** Пет Ное 22, 2013 9:55 pm

MAMA наградите за 2013 приключиха успешно. От три категории спечелиха само в една, но нищо. Всеки заслужава да си тръгне с по нещо от тези награди, а те си тръгнаха с наградата за най-добър албум на годината. Хьойон и Сохьон пък щяха да зарадват другите от SNSD с "Най-добра женска група", а пък SHINee също спечелиха в някаква категория, ама тях ги нямаше. Нищо, ще им изпратят статуетката по пощата.
Докато ги награждаваха, всеки дръпна по една реч. Сухо се оля та заля, а самият Джонг Ин каза само няколко думи. Усмихна се колкото да покаже, че е щастлив, но дълбоко в себе си знаеше, че тази усмивка не е истинска. От както Катрин беше избягала, буквално бе забравил какво е да си щастлив. Дори танците изгубиха предишното си очарование и блясък. Къде е Ким Джонг Ин? Къде е Ero God? Преди харем можеше да си отвори, а сега.. Сега само Кара му беше в ума и отказваше да излезе от там. Страдаше за нея така както малко момченце страда за любимото си роботче, което е счупено. Сега вече знаеше какво е да си болен от коварната болест наречена "любов" и разбираше какво им е било на всичките му бивши. С едно малко изключениице, де, ама то не е чак толкова важно.
- Нали сега се прибираме в Сеул? - попита Джи Тао, който уморено се облягаше на татко У Фан.
- Разбира се. Няма за какво да стоим повече в Хонг Конг - потвърди Крисъс и се отдръпна. Тао за малко не изпълни ролята на бърсалка за под, но важното е, че не успя.
- Искам пак да гледам изпълнението на Би Рейн! - задейства се Чаньол.
Всеки се изреди да каже по нещо относно наградите. Само нашата денс машина стоеше мрачно отстрани и тъгуваше. Просто не беше същият. Дори наградите не му бяха интересни. Просто рапърката на Neon.M не излизаше от мислите му. Защо го заряза като старо куче? Първо му каза, че го обича, а след това не изпитвала нищо към него... ЗАЩО, ЗАЩО, ЗАЩО?! С брат му дълго търсиха отговора на този въпрос и така не успяха да го открият. Единствената версия беше, че си е намерила друг, но това е на практика невъзможно. Та те бяха заедно почти 24/7.. Също така, стигнаха до извода, че бебето не е от него. За да го насади така, само това може да е.
Най-накрая се качиха в проклетия самолет. Кай нямаше търпение да се приберат в дорма, да изпрати Пандата в стаята на Крис и Лей и да се тръшне на леглото си. Малко да си поплаче, да поспи, пак да поплаче и така докато се зазори и стане време за тренировка. Или пък докато Сухо не го изрита. Е, нищо. Той щеше да заключи вратата преди да бъде изритан.

~~~~~~

След 3 часов полет, най-накрая бяха на корейска земя. Какво удоволствие само му доставяше мисълта, че само след още 30 минути ще бъде в стаята си.
- Тао, от сега да ти кажа, че ще спиш при И Шинг - предупреди Ким с дрезгав глас.
- Кажи ми нещо, което не знам.. От както Катрин те остави спя при него - изсумтя Тао.
- Ако искаш сега разнообрази и отиди при Сехун и Лухан - въздъхна Кай.
Дванадесете парчета се качиха в трите микробуса и потеглиха към Сеул. Джонг Ин не можеше да си обясни как можеше да им се говори по това време?! В един през нощта другите в микробуса се разприказвали. Беше нечовешко за него. Идеше му да откърти на момента. Хах, типичен Ким. Можеше да спи навсякъде по всяко време и дори танк да минеше, нямаше да се събуди. Толкова дълбоко спеше. Единстевно той можеше да изтърпи резачката, която Бекхьон пускаше посред нощите.
Половин час по-късно, най-накрая Кай с огромно удоволствие затръшна вратата на стаята си и заключи. С дрехите си легна върху леглото и заплака. И така докато не заспа от изтощение. Но дори и в съня си плачеше. Сънуваше кошмари и тъжни неща. Това момиче доста му беше повлияло за добро или лошо. Поне го научи на едно - да обича.
По някое време някой с цялата си наглост започна да хлопа по вратата. Кай лениво се извърна и даже не благоволи да попита кой е.
– Джонг Ин, отвори вратата. Трябва да те видя за нещо. Много е спешно!
Разпозна гласът на Сухо. Какво искаше този? Презервативи ли?
- Изчезвай, Джун Мьон! - извика, колкото да се чуе и се зави през глава.
Започнаха да се чуват шумове пред вратата. Ейш... какво искаше този!?
- Джонг Ин, отвори! Искам да си взема Анти Йоджа! - замрънка накрая Тао. Ако се чудите кой е Анти Йоджа, това беше панда-играчката на макнето на EXO-M.
Е, явно нямаше да го оставят на мира. Джонг Ин се примири и отключи, след което набързо се шмугна отново в топлото легло.

by **Kara♥** Съб Ное 23, 2013 1:25 pm

Чу гласът на Джонг Ин да казва на Сухо да изчезне. Не го беше чувала от много време. Липсваше й гласът й, липсваха й прегръдките му, липсваха й целувките му. Всичко в него й липсваше.
- Няма да излезе. – каза тихо Джун Мьон и въздъхна тежко. В следващия момент някоя мисъл отново се завъртя в главата му. Много идеен беше тази вечер. – Стой! Имам идея. Ей, сега се връщам.
Сухо започна да притичва до някъде и след секунди се върна с Тао, а Катрин не си помръдна от мястото и го изчака най-покорно. Не стига, че беше виновна, ама и сега ако се правеше на голяма работа изобщо нямаше да й е от полза. Трябва да се отбележи, че от както е бременна е станала доста по-миличка и разнежена от преди това, но ако някой я ядоса по-добре да бяга. Колкото и да е мила, хормоните й бушуват и може да се очаква всичко от нея.
- Джонг Ин, отвори! Искам да си взема Анти Йоджа! – каза му Хуанг.
След броени секунди ключа се завъртя вратата се отвори, а Кай вече беше сварил да се обърне с гръб и се беше насочил към леглото. Дори не беше забелязал, че Катрин е в коридора на апартамента им. Сухо влезе вътре, а тя даде няколко крачки назад. Това очевидно учуди лидера на ЕХО.
Изведнъж цялата й смелост да говори с него се изпари от нея. Не можеше да го погледне в очите. Той може би щеше да я нарита да си ходи и хич да не му пукне, че е бременна с неговото дете.
- Хайде, влизай! Едва ли си обиколила половината планета, за да се предадеш точно накрая. – каза й някакво момиче, което се подаде от кухнята на апартамента им.
Катрин я погледна объркано. Не я познаваше, но очевидно тя беше наясно с историята на Кара и Кай. Катрин само й кимна. Беше права, че трябва да влезе. Вдиша дълбоко въздух и с няколко крачки вече беше в стаята на Джонг Ин. Сухо отиде до леглото му и го отви. Той беше с гръб към нея и отново не я виждаше. Все още не се беше преоблякъл. Всички от групата бяха по нощници, а само той не се беше отървал от дрехите, които са за навън. При други обстоятелства, Катрин щеше да отиде да го съблече и да му облече нощницата.
- Ставай, имаш гости. – каза му Джун Мьон и хвърли завивката му на земята.
Може би сега щеше да се ядоса или пък да не му пукне изобщо. Вече не знаеше какво да очаква от него. Беше се променил страшно много от последния момент в който се бяха срещнали.

by **Kai.** Нед Ное 24, 2013 6:35 pm

Вече не знаеше кой е, какъв е и за какво живее. Цялото му съществуване изгуби своят блясък и смисъл след като жената на живота му избяга. Искаше да се застреля. С какво го беше заслужил? Да, може да беше разбил много женски сърца и през много легла да е минал от рано, рано, но... определено не заслужаваше това, което му се случваше. От както Катрин бе влязла в живота му, всичко за него се промени. Самият той се промени и вече съществуваше само тя за него. Имаше очи единствено и само за Катрин Рей Блу и за никоя друга. Имаше много обожателки, фенки и така нататък, но никоя от тях не беше Кара.
Джи Тао и Джун Мьон влязоха в стаята. Макнето на EXO-M си взе плюшената играчка. Е, вече можеше да има мир и покой. Тао си взе Анти Йоджа, вече можеха да го оставят намира. Нали?
Да, ама не. Какво им ставаше на тези хора? Не можеха ли просто да го оставят да си тъгува? Хах.. ама разбира се. Не техните приятелки ги бяха зарязали с пръст в уста. Просто не можеха да му влязат в положението и туй-то. Дори Ю Куон, колкото и да се стараеше, не успяваше да го направи. Кай беше взел важно решение - да се върне към онова "аз", което погреба след като видя за първи път рапърката на Neon.M. Щеше да се върне към еднодневките, цигарите и маската на дежурното bad boy, bad boy. Тези времена определено бяха едни от най-успешните му за списъка с бивши.
Лидерът отви тялото на Джонг Ин. Денс машината се намръщи, но остана в легнало положение без да реагира по никакъв начин. Нямаше нужните сили и желание, за да отвърне на Сухо по някакъв начин.
- Ставай, имаш гости - каза Джун Мьон, изхвърляйки завивката му на земята.
Ето това преля чашата! Като един истински представител на своето семейство Ким, Кай мразеше да му прекъсват спането пък още повече да го отвиват и захвърлят завивките му. За това с един скок стана от топлото легло и изгледа Сухо на кръв.
- КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ?! - кресна Кай. Беше в такова състояние, че можеше да го убие. Наистина много мразеше всякакви дейности свързани с развалянето на съня му. А лидерът бе минал абсолютно всички граници.
- Стига си крещял, а виж кой е дошъл! - отвърна му богаташчето и се изнесе като вихрушка.
Кай остана в същата поза без да поглежда настрани. Стискаше здраво юмруците си, както и челюстта си. След като вратата се затръшна успя най-накрая да се отпусне целия. Напрежението от тялото му изчезна. Бавно отпусна юмруци и седна на леглото.
- Гости.. хъх.. - изсумтя рапърът.
Мина с ръка през черната си коса, когато най-накрая благоволи да погледне настрани. А това, което видя го остави без думи.
Кай така се облещи, че мина и Кьонг Су.
- Чаньол, кажи ми, че си ти преоблечен като момиче! Не, няма как да е Чаньол, той е в депресирания си период... Лухан и Лей са в Китай.. Сухо току-що изчезна, Тао и той. ДиОу не може да мръдне. Сехун не би напраил нищо такова - изведнъж устата му започна да бълва по 121 думи в секунда.
Женската форма в стаята му неприлично много приличаше на Катрин. Нима беше наистина тя? Нямаше как да е Джун Хи. Приятелката на пандата си стоеше при него, а и Хуанг й беше забранил да влиза в тази стая.
- К-к-катрин...? - едвам попита с треперещ гласец. Слабата лунна светлина, която огряваше стаята, освети лицето й. Наистина беше тя.
Очите му се насълзиха. Изхлипа и се разплака. Това не можеше да е истина. Не можеше..

by **Kara♥** Нед Ное 24, 2013 9:30 pm

Както си и знаеше той се ядоса. Джонг Ин мразеше да му прекъсват съня и това не беше тайна за никого. Дори веднъж беше готов да се скара с Катрин, защото го е събудила. Кай се разкрещя на Джун Мьон и стана от леглото си. Заради тъмнината, която беше вътре най-вероятно той не можеше да я види.
Сухо излезе и в стаята настана тишина. Кай изсумтя нещо, но Кара не успя да го разбере. Явно беше позабравила корейския. Щеше да навакса бързо! Това да й е проблема в момента. Имаше да се занимава с много по-сериозни неща от това, като например да си оправи отношенията с Кай.
- Чаньол, кажи ми, че си ти преоблечен като момиче! Не, няма как да е Чаньол, той е в депресирания си период... Лухан и Лей са в Китай.. Сухо току-що изчезна, Тао и той. ДиОу не може да мръдне. Сехун не би напраил нищо такова - Кай не спря да говори. Явно не вярваше на очите си и си мислеше, че сънува.
Катрин не помръдна от мястото си. Изчака го да се осъзнае. Облакът, който беше закрил Луната се отдръпна от нея и малко светлина нахлу в стаята.
- К-к-катрин...? - каза с треперещия си глас Кай.
Чак сега осъзна колко много й липсваше начина по който той произнасяше името й. Обичаше ги тези моменти.
Чу как Джонг Ин изхлипва. Катрин не остана по назад и също позволи на сълзите й да се стекат по бузите й. Искаше да му каже толкова много неща, включително, че детето е негово, че никога не му е изневерявала и че няма намерение да го направи. Наистина имаше много неща, които трябваше да му каже, но всичко с времето си. Само дано той да я приеме. А ако не я иска щеше да си се върне в Маями да си роди детето и да си го отгледа. Въпреки всичко се надяваше Джонг Ин да не се изяви като У Фан и да приеме детето си въпреки, че е известен и въпреки постъпката на Катрин. Все пак мъничето не беше виновно за нищо.
- Съжалявам .. - беше първото, което каза тя след месеците, в които не се бяха виждали и чували. Беше тиха, а гласът й трепереше, защото плаче. - Съжалявам за всичко!
В този напрегнат момент дори и малкото същество в утробата й не ритна. И то най-вероятно чакаше реакцията на татко си. Това звучеше толкова странно. Татко му .. Изобщо някой можеше ли да си представи, че Джонг Ин ще е втория, който ще разнася дете из апартамента на ЕХО?

by **Kai.** Сря Ное 27, 2013 8:48 am

Толкова я беше сънувал, толкова я беше бленувал, а сега... сега тя се появи отново в живота му. Беше избягала, а сега се връщаше. Въпросите, които напираха в гърлото му, го идгаряха като наркотици. Болката в сърцето също не му помагаше особено много. Защо тя го направи? Защо...? С какво толкова беше съгрешил, че така го изостави? Като старо куче, което вече не може да върши работата си... Именно така се чувстваше той. Все едно е пропилял най-хубавите месеци от живота си и сега стои на улицата, ближейки раните си и живеейки като бездомник. Биейки се за храната, водата и подслона...
На слабата светлина, идваща от луната, видя как сълзите на Катрин също потичат. Но неговите вече можеха да образуват цяло изкуствено езеро. Не се сдържаше в такива моменти и това е. А и нямаше как. Поне Темин го нямаше, че да го снима. За щастие, това му беше спестено. То, само и това оставаше, де.
- Съжалявам .. - гласът й беше тих и трепереше.- Съжалявам за всичко.
Само това ли щеше да каже?! Че съжалява?! Тя въобще съзнаваше ли какво му причини? Вече дори на себе си не приличаше от мъка по нея. Не беше същото онова прасенце Ким Джонг Ин, което плюска като невидяло, хваща се на басове с Тао за ядене и разнася сексапил насам-натам. Дори формите на корема си беше изгубил.
Кай стана от леглото и отиде до нея. Тъй като Кара се намираше точно до входа и изхода на стаята му, той включи лампата. След това се подпря на вратата. Тежка въздишка се изтръгна от гърдите му, придружена с още един хлип. Избърса сълзите от очите си с ръка. Сега можеше да я види по-добре. Вместо през цялото време да се кьори, още в началото да беше цъкнал лампата. Ама от къде толкова акъл?
Катрин Рей Блу.. Това не беше онази Кара, която помнеше. Тя беше момиченце тялом и духом. А сега пред него стоеше жена в пълния смисъл на думата. И както си знаеше - беше бременна. Явно трябваше да послуша брат си преди години и да не внимава толкова много по Биология. Дето се вика, познаваше женската анатомия по-добре от себе си.
Джонг Ин отново я огледа. Съдейки по корема, беше някъде 6-7 месец. И не, не я мразеше. Все още я обичаше, но това, което му причини... нямаше да й го прости толкова лесно. Кай не е Бек Хьон, Джун Мьон, И Шинг и там другите, които прощават щом видят тъжните очички на момичетата си. По рождение си бе труден характер и трудно хората излизаха с него на глава.
- Съжаляваш, а...? - с мъка каза той. - Тези думи не могат да се сравняват и да променят това, което преживях през тези месеци, Катрин..
Кай се отблъсна от вратата, минавайки пред нея. Повдигна брадичката й, за да го погледне право в очите. Беше едновременно бесен и тъжен.
А сега идваше този въпрос, който го измъчваше от както тя си тръгна: "Защо?"
- Защо го направи? Защо ме обрече на страдание?
Искаше на всяка цена да разбере отговорите. С какво го беше заслужил? Той не е У Фан. Нямаше да я изостави само, защото е забременяла. Щеше да поеме отговорност за действията си. Макар и само на 20, знаеше че истинският мъж не трябва да бяга от отговорност. Може да го спрягат за самовлюбен и мислещ само за себе си, но това далеч не е така.

by **Kara♥** Пет Ное 29, 2013 3:38 pm

Кай включи осветлението в стаята. Сега можеше по-ясно да види лицето му. Не се беше променил външно, но очите му не светиха с онези игриви пламъчета. Щастието там, беше заменено с болката, която му причини Катрин.
Катрин отново погледна надолу. Едно "съжалявам" в никакъв случай нямаше да оправи нещата между тях.
Синът им, да точно така, те щяха да си имат момче, леко се размърда. За момент Кара си представи как Кай носи малкия на конче, а на лицето му е отново онази невероятна усмивка, която издаваше щастие. Бързо се върна на земята. Докато дойде този момент имаше много време.
- Съжаляваш, а...? Тези думи не могат да се сравняват и да променят това, което преживях през тези месеци, Катрин..
Джонг Ин дойде до нея и повдигна брадичката й и я накара да го погледне в очите. Така й липсваше тази близост. Искаше да го прегърне, но все още нямаше право да го прави. Беше направила голямата грешка да го остави, ако му беше казала, че чака дете от него още в самото начало може би сега нещата щяха да са къде, къде по-розови. Но не! Катрин както винаги вървеше обратно на всичко. Типичен представител на зодията овен.
- Защо го направи? Защо ме обрече на страдание?
Страхуваше се от този въпрос. Знаеше, че ще дойде и неговия ред и че ще се наложи да му отговори.
- Защото се страхувах. - това беше главната причина да напусне Сеул. Страхът.. - Когато разбрах, че съм бременна света ми все едно се срина. Веднага се замислих как ще се промени живота ни. Сесангите и като цяло феновете ви изобщо няма да приемат изобщо няма да приемат факта, че "техният" оппа ще има дете. Ще направят всичко възможно, за да съсипят живота ти, а аз не искам това, искам да си щастлив, но вместо това постигнах обратното. - когато приключи речите си отново заби погледа си в земята, а от очите й неспирно се сипеха сълзи.
Може би чак сега си даде сметка колко лошо е постъпила. По-добрият вариант беше да остане тук и да си поеме всички последствия от това, че тръгна с Джонг Ин преди време. Ако знаеше, че ще му докара такива проблеми до главата изобщо нямаше да се съгласява и щеше да го отбягва докато се откаже, но откъде можеше да знае, че ще стане така?

by **Kai.** Съб Ное 30, 2013 9:10 pm

Защо?
Този въпрос го тровеше още откакто се разрева на ухото на брат си, след като Катрин му заби, че вече няма чувства към него. И сега, най-накрая, макар и след толкова време, щеше да научи шибания отговор.
- Защото се страхувах.
Сърцето на Джонг Ин се сви. Тежка буца заседна в гърлото му и категорично отказваше да се махне от там. Нямаше от какво да се страхува, за Бога. Както вече казахме - той не е У Фан, никога няма да я изостави като мръсна котка на улицата и да се оправя сама. Той бе МЪЖ в пълния блясък и смисъл на тази проклета думата. Можеше да поеме отговорност. Знаеше, че трябват много жертви, за да се отгледа дете и той щеше да ги даде. Не искаше Кара да прави аборт, защото така рискуваше да остане без уникалния шанс да има повече деца. Животът му с толкова много жени - майка му, лелите му, сестрите му - го бе научил на наистина доста неща.
Но имаше едно нещо, от което наистина трябва да се страхуваш. И това бяха феновете на EXO..
- Когато разбрах, че съм бременна света ми все едно се срина. Веднага се замислих как ще се промени живота ни. Сесангите и като цяло феновете ви изобщо няма да приемат изобщо няма да приемат факта, че "техният" оппа ще има дете. Ще направят всичко възможно, за да съсипят живота ти, а аз не искам това, искам да си щастлив, но вместо това постигнах обратното.
Кай я изслуша изключително внимателно. И беше безкрайно права. Да, това дете ще промени животите и на двамата, а феновете са до толкова побъркани, че биха убили. Като цяло, целият EXO фендъм бе природно побъркан. Но все пак се открояваха няколко нормални, обаче, бяха такава рядкост.. Денс машината обичаше феновете си, но не и начина, по който се държат с айдълите си. Все едно са техни собствености.. Ставаше му гадно, когато някоя негова фенка кажеше: "Кай-оппа е мой!". Как не можеха да разберат, че всички халю звезди са също хора като тях? Заради тези образи най-спокойно можеше да се откаже от това да бъде известен в Южна Корея.
Рапърът си пое дълбоко въздух и я прегърна. Колко му липсваха тези моменти. Липсваше му и ароматът й - да го вдишва и да се омирисва целия на нея. Боже, всичко нейно му липсваше. Тя бе станала една част от ежедневието му, още от момента, в който я бе зърнал на онзи Music Bank.
- Обичам те, Катрин! Набий си го в главата! Докара ме до пълно побъркване, момиче - зашепна ласкаво в ухото й. - Не съм У Фан и няма да те изоставя! Мога да поема отговорност за действията си, както за теб и за мъничето. Независимо дали е мое или от някой друг. Между другото, вече 11 парчета от EXO сме горди чичовци на сина на Крис. Кръстиха го Кристиян. Роди се на 11-ти. У Фан и Джун Мьон трябваше да се връщат на пожар от Амстердам заради това - при спомена, Ким се засмя.
Най-смешно му беше за дето Сухо щял да изтеряса, когато У Фан изхвърчал нанякъде. Помислил, че го изоставил на монголското летище. И как няма да ти е смешно?! Лидерът на 12-членната група много лесно изпадаше в паника.
Кай я пусна, даде една крачка назад и я погледна право в очите.
- Обещай ми, че повече няма да бягаш и ще стоиш при мен докато не си омръзнем един на друг.
Той погледна към пръстите на ръцете й. Пръстенът, който й беше дал след като излязоха от Биг Брадър все още си стоеше на мястото. Това видимо го сгря отвътре.

by **Kara♥** Пет Дек 06, 2013 3:21 pm

Надяваше се Джонг Ин да я разбере. Не искаше да е в тежест на никой и още по-малко детето й да бъде наранено. Доста момичета на нейно място биха се замислили да махнат бебето и да си гледат кефа, но Катрин дори не си беше помислила да го направи. Нямаше да може да спи нощем при положение, че знае, че тя е виновна на смъртта на един нероден живот. Щом това дете вече е в нея значи има смисъл от неговото съществуване.
Кай се приближи до нея и я прегърна. Катрин също обви ръцете си около него. Много й липсваше това чувство той да е до нея.
- Обичам те, Катрин! Набий си го в главата! Докара ме до пълно побъркване, момиче. Не съм У Фан и няма да те изоставя! Мога да поема отговорност за действията си, както за теб и за мъничето. Независимо дали е мое или от някой друг - като чу това се сети, че Айс й беше казала, че Джонг Ин си мисли, че детето не е негово. Искаше да му каже, че малкия футболист си е изцяло негово деяние, но Кай имаше още нещо за казване, за това тя не го прекъсна.
- Между другото, вече 11 парчета от EXO сме горди чичовци на сина на Крис. Кръстиха го Кристиян. Роди се на 11-ти. У Фан и Джун Мьон трябваше да се връщат на пожар от Амстердам заради това.
Когато Джонг Ин се засмя все едно света спря. Това беше един от най-любимите й звуци и определено ще си остане такъв. Той беше притежателя на една невероятна усмивка, която трябваше да показва доста по-често на бял свят.
Значи и Крис вече беше станал баща. Щеше да израсте заедно с детето на Катрин и Джонг Ин. Със сигурност ще станат доста добри приятели.
Кай се отдели от нея и я погледна в очите.
- Обещай ми, че повече няма да бягаш и ще стоиш при мен докато не си омръзнем един на друг.
- Обещавам, че няма да те оставя! - отвърна му категорично.
Сега беше време да му каже, че детето е негово, за да може да си избие мисълта за изневяра от главата. Хвана му ръката. Той не я дръпна, а напротив остави я да прави с нея каквото иска.
- Тук е твоят син.
С един куршум, два заека. Хем му каза, че е негово, хем че е момче. Мъжките същества винаги са се радвали повече на наследници от колкото на момичета. Поне така беше на запад. Синът на Катрин и Джонг Ин, за да докаже, че е там ритна доста близо до ръката на Кай.
- Усети ли го? - попита развълнувано Кара и леко се усмихна.

by **Kai.** Пет Дек 13, 2013 1:38 pm

- Обещавам, че няма да те оставя! - отговори Катрин.
Богът в Джонг Ин направи тройно задно салто, а след това затанцува индианския танц на победата. Тя му обеща!
Денс машината на EXO имаше пълно доверие на госпожица Блу. Доверяваше й се напълно. Бе успял да спечели доверието й, както и тя неговото. Важното в една връзка е да има и доверие, освен мир, любов и разбирателство. Доверието изгражда абсолютно всичко. Ако й нямаше доверие, щеше да й звъни през 10 секунди, да ходи всеки ден до YG да я проверява дали не се натиска с някого и въобще нямаше да й оставя капчица лично пространство. Също така, това е и част от ревността, а тя убива. Хубаво е да ревнуваш, така показваш, че ти пука за човека до теб, но да не е прекалено. Всяко нещо има своите граници, включително и ревността. Тази дяволска госпожица убива цялата любов и нежност между двамата.
Изведнъж рапърката на Neon.M хвана рязко ръката му. Той не я дръпна, нямаше за какво. От толкова отдавна не се бяха виждали, че даже щеше да й позволи и да го изкорми. Кара сложи ръката му върху изпъкналия си корем. Кай се опита да разгадае това, което му казва чрез тези жестове, но не успяваше. Явно наистина трябваше да внимава по Психология, но уви. Единствените предмети, които го влечаха докато беше в училище бяха Биология, Физическо и География. Само тези трите. На другите им беше теглил майната още със съвсем първия си учебен ден. Скъпият му баща тогава го беше посъветвал ако му се учи - да учи, ако ли не - да прави каквото иска. И той правеше каквото си иска. Най-големият побойник? Ким Джонг Ин! Ужасът на гимназия "Кьонгнам"? Ким Джонг Ин! Беше си голяма работа докато ходеше на училище, това е съвършен факт. Все още даже го биваше в боя. Понякога просто му се налагаше да ступва този и онзи заради някого.
- Тук е твоят син.
............................ Я ПАК?! Значи бебето, което Катрин Рей Блу носеше в утробата си бе от мъжки пол и... негово дело!?!? Богът в Кай направи стилен овчарски скок, приземявайки се гладко. Очите му след малко щяха да се изпълнят със сълзи и преди това да стане, Кай премигна няколко пъти, за да предотврати случващото се.
Изведнъж бебето ритна. Някаква странна наслада и удоволствие се вляха във вените на най-известния мембър на 12-членната група.
- Усети ли го?
Ким бавно кимна, а на лицето му изгря възможно най-голямата усмивка, на която можеше да бъде способен. Толкова удовлетворен, щастлив, спокоен се чувстваше, че просто не можеше да бъде истина. Това наистина ли се случваше?!
- Аз.. аз ще бъда баща на момченце! - гласът му трепереше от вълнение. - О, Божебожебожебоже - дори несвързано започна да говори. - Т-т-трябва да кажа на другите! Когато порасне ще тренира футбол! И танци! Ще бъде също dance machine. Ще умее също и да рапира!
Ето, като един добър баща, дори започна да планува бъдещето на неродения си син.

by **Kara♥** Нед Дек 15, 2013 4:52 pm

Ако не друго Катрин разбра колко важен е Джонг Ин за нея през времето в което беше във Флорида. Той не беше поредния, който идва и си заминава в живота й. За нея той стана единствения мъж на тази земя. Не вярваше в любовта докато не го срещна. Ако не беше неговата упоритост те едва ли сега щяха да са заедно. Кара много време му се дърпаше, защото се опитваше да прикрие чувствата си към него дори от самата себе си. Не веднъж го беше убиждала по всевъзможни начини, но това не го отказа. Сега от части съжаляваше заради това, което му беше говорила, но то вече беше в миналото при голямата гордост на Катрин.
Когато Кай чу, че детето е негово видимо се зарадва. Катрин също изипата радостни чувсва. Детего не беше виновна за това, че Кара се страхуваше, но всъщност нямаше от какво да се страхува.
Джонг Ин кимна в знак на съласие на въпроса й дали е усетил как бебчето ритна. Бъдещите родители се усмихнаха. Катрин се притесняваше, че няма да е добра в ролята на майка, но пък за сметка на това щеше да даде всичко от себе си това да не е така. Щеше да се постарае малкото момче да бъде отгледано и обградено с много любов.
- Аз.. аз ще бъда баща на момченце! О, Божебожебожебоже. Т-т-трябва да кажа на другите! Когато порасне ще тренира футбол! И танци! Ще бъде също dance machine. Ще умее също и да рапира!
Радостеният Ким Джонг Ин започна да прави дори планове за бъдещето на дедето си. На езика на Катрин беше да му каже, че все още е рано да мисли за бъдещето му, но реши да не му убива желанието. Искаше винаги да го вижда толкова щастлив.
- И ще бъде красив като баща си - допълни Катрин. - Аз трябва да кажа на онни, че съм се прибрала. Никой не знае, че съм се върнала в Сеул.
Кара се сети, че не беше казала на абсолютно никого за заминаването си. Родителите й може би щяха вече да са я обявили за издирване. Дано да бяха видели, че единият й куфар го няма и също така часто от дрехите й. Възрастните хора щяха да се зарадват на това, че Катрин е решила да се върне. През цялото това време се опитваха да я накарат да го направи, но без успех.

by **Kai.** Пет Дек 20, 2013 11:39 am

Наистина не можеше да си намери място от щастие. Всичко, което беше мислил досега, се оказаха митове. Нереални неща. Детето си бе изцяло негов майсторлък! Джонг Ин най-сетне можеше да си отдъхне и да живне като малко пламъче. Отново щеше да се върне към стария Кай. Онова прасе, което постоянно тъпче, спи, рапира, танцува и си разнася пърфекшъна наляво-надясно. Колкото до сърцето му.... то беше откраднато още от мига, в който видя хубавия задник на Катрин в онова предаване. От онзи момент нататък не можеше да погледне друга. Умът, очите, всичко негово беше при нея. Виждаше само Кара и туй-то. Дори докато излизаше със сестрата на Джун Мьон не беше изпитвал това, което чувстваше сега с рапърката на Neon.M . А с Чан Ми вървеше доста добре. Накрая скъсаха заради Джун Мьон и май за добро. Сега Блек се радваше на И Шинг. А двамата си останаха приятелчета. Понякога Джонг Ин й помагаше с танците.
- И ще бъде красив като баща си - допълни Катрин. - Аз трябва да кажа на онни, че съм се прибрала. Никой не знае, че съм се върнала в Сеул.
За момент денс машината замръзна, както се вихреше из стаята. Тя сериозно ли не е казала на никого? Родителите й можеха да се побъркат от притеснение за нея!
- Защо не си казала на никого? - изуми се Ким. - Бързо звъни на Жанел! После звънни и на родителите си. Айш.. бива ли такова нещо? Поне да беше казала на майка си и баща си.
Но въпреки всичко, се ухили. Хвана я за ръцете, придърпвайки я към себе си. Удари й една голяма мечешка прегръдка, след което се прозя. Очите му започваха да натежават. За първи път от много време най-накрая щеше да спи като хората, без да се буди през нощта заради кошмари и със сълзи на очи.
- На сутринта ще им звъннеш. Сега да спим, моля те - Кай демонстративно удари още една прозявка, ухилвайки й се тъпо.
- Очаквах го! - засмя се рапърката.
След това двамата си легнаха в леглото му. Чувството да си спокоен - най-незаменимото нещо. Вече не се притесняваш за нищо и можеш да спиш спокойно, знаейки, че любимият ти човек е до теб.

by **~LoLita** Съб Юни 28, 2014 1:44 am

Времето продължаваше да тече неусетно. Хората винаги казват, че с времето преминават много трудности, болки и несполуки. Казват също, че проблемите също отшумявали с времето. В началото Хайнеко също се успокояваше с тази мисъл. Макар да не и личеше и никой да не би предположил...откакто започнаха проблемите на EXO, тя мислеше само за това. Тя дори не им беше от онези подивели фенки. Те бяха може би най - нашумялата група в момента, но просто момичето не слушаше чак толкова много кей поп. Затова и нямаше идоли в тези среди. Много хора биха и завидяли, предвид факта, че е трейни в S.M
Макар и да не беше във фендъма им, всяка една новина, изписана в интернет относно тях я тревожеше. Не всичко беше истина, много неща бяха измислени. Тя добре знаеше това, защото в трейни средите бяха най - големите клюки. Трейнитата са като вълна от клюкари, като старци, строени на пейка и обсъждащи новостите в махалата.
Но...тя следеше какво се случва с мембърите на тази група. Всичко това тръгна от Шиумин. Преди време би се тревожила само за него, но в крайна сметка останалите бяха негови колеги и приятели. А тя виждаше, че всички страдат по една или друга причина. Всички рано или късно бяха изтормозени. Срамота е, Лолита все още бъркаше имената на някои от тях, но вече по физиономия познаваше всички. Те не заслужаваха това, което им се случва. Тя искаше да помогне. Да, главно заради Шиумин. От доста време си беше дала сметка, че и е повече от симпатичен. Нещо ,което се случва изключително рядко при нея. И определено нямаше да го остави да страда. Тя би могла да помогне само по един начин - чрез магия. Не бива да забравяме, че много от нещата се случват само в нейното съзнание, затова приликите с фантастични елементи са плод на въображението и.
Тя вече бе уверена в себе си вещица, дори малко самонадеяна. Не обръщаше вече много внимание на правилото, че всичко се връща. Сега щеше да направи нещо за благото на другите, така че не би предизвикала кой знае какви последствия за себе си. Разрови се и откри няколко подходящи ритуала, но те целяха да посети домът на защитавания обект. Тоест трябваше да се добере до дорма на EXO. С пускане на трейни връзки, заплашване с проклятие над един момък и малък подкуп с автограф от Шин за едно момиче, и воала!! Допълнително издебна кога уж всички са на някакви репетиции и домът им би бил празен. Тогава и отиде тя там. Хмм, живееха в жилищнна кооперация. Дали имаше и обикновени хора и как ли се чувстваха да са в една сграда с такива идоли. Неко нямаше време да размишлява за това. Щеше да направи всичко по силите си, да не вижда Шиумин вече толкова омърлушен, натъжен, претоварен и потиснат. Знаеше, че някои членове имаха проблеми и със здравето, и не искаше той да ги последва. Сградата не беше голяма, следователно можеше да си свърши работата и без да им търси вратата горе. Седна долу в градинката от едната страна на сградата и започна да медитира. Тук беше по - спокойно. Първото беше заклинание на патрулиращото животно. Лоли реши, че за защитник на техния дом трябва да избере вълка. Медитираше, говорейки с духа на животното и молейки го да пази този дом. Феновете и анти-феновете можеха да бъдат по - опасни от всички. След като свърши това, наизвади амулетите, които и бяха отнели доста време да ги направи. Трябваше да дебне определени съответствия на дни и планети. Беше ги пречистила и осветила също. Два от тях бяха прогонващи амулети със семена, които да гонят негативите, лошите помисли, злите духове, уроките и неприятните хора. Останалите бяха привличащи амулети, с билки, благовония, символи на четирите елемента, руни и знаци на определени езически богове. Абе имаше най - различни амулети. Започна да ги заравя един по един в почвата, нашепвайки бързо някакви думи на латински. В един момент, преди още да беше приключила, усети нечий поглед върху себе си.
EXO's place Epd_purple

p.s: ако те дразни цвета, кажи :)

by **Chen.** Съб Юни 28, 2014 9:06 am

Както винаги деня започна по един омърлушен начин. EXO не са това, което бяха преди месец и малко повече. Един по един започнаха да губят надежда, че ще се оправят, а други и желание за живот. Джонг Де по всякакъв начин се опитваше да промени това, но напразно. Изобщо не му харесваше положението в което бяха изпаднали. Искаше старите си момчета. Не можеше да ги гледа така как се мъчат. Тао почти не говори, Сехун и той, но за него това си беше нормално. Джун Мьон така отслабна, че ребрата му се четат, а другите не са в много по-различно положение.
За пореден път днес бяха в компанията, за да тренират като луди. В автомобила, който ги кара все едно нямаше живи същества. А преди Чаньол и Бекхьон не ги оставяха да си поемат дъх. Още с влизането се качиха в залата си. Джонг Де седна на една пейка и изчака да види какво ще правят днес. Тогава един от треньорите влезе и извика Сухо за нещо. След няколко минути Ким се върна и попита дали някой се е сетил да вземе папките с документите, които попълваха снощи.
- Не – всички дружно казаха това.
- А трябваше да ги вземем. Ще се върна .. – изпуфтя Сухо. Джонг Де забеляза, че е доста изморен за това реше да се намеси и да не позволява на Джун Мьон да се разкарва до дома им.
- Аз ще отида! – викна Чен. – И без друго си забравих едно друго нещо в апартамента.
Та така се озова обратно на път за дома им. Щом слезе от автомобила се огледа за фенове. Както и предполагаше нямаше такива. Всички знаеха, че те са на тренировки. Тъкмо се готвеше да влезе в блока когато завари някакво момиче да рови в пръста до блока. Цветя ли щеше да съди? Добро решение! Тъкмо малко зеленина да има, че тревата отдавна изгоря от слънцето.
Чен се доближи бавно, уж, за да я поздрави като един добър съсед, но когато се приближи не му заприлича на никоя комшийка от блока. Може пък да е нова. Погледна какво прави и видя, че има нещо като амулети в ръцете, а от устата й бълваха най-различни думи на някакъв език. Изведнъж, чу думата "EXO" и застина. Причу ли му се или тази прави магии на момчетата. Аа, няма да я бъде тази!
- Извинете, но какво си мислите, че правите с тези работи? - сложи ръцете си на кръста си и образува буквата "ф" - Това е частна собственост. - реши да отбележи Джонг Де.
Ей сега, ако се окаже, че е попаднал на една от онези луди фенки му е спукана работата, но от друга страна не искаше тя да прави каквото прави с тези неща. Приличаше му на някаква магия. Момчетата и без друго не бяха в перфектно състояние и без помощта на тази .. шаманка? Дори не знаеше как точно да нарече момичето пред себе си.

П.С. Изобщо не ме дразни. Не се притеснявай.

by **~LoLita** Пон Юли 07, 2014 12:28 pm

Много се надяваше погледът, който усеща да е на животно. Застина за момент, поглеждайки напред пред себе си и очаквайки какво ще се случи.
- Извинете, но какво си мислите, че правите с тези работи? - чу зад себе си и сведе за момент глава. Damn, естествено, че беше човек. При това може би човек, който е наясно с какъв тип "занятие" се занимава в момента Лолито. Мъжът беше застанал недалеч от нея, и тя бързо се изправи, обръщайки се с лице към него. Сложи ръцете си с няколко амулета зад гърба и сви устни. Той беше от EXO. Ами колко "по - идеално" можеше да и се получи? Да работи тайно като полицай може би? Е, поне ако си е мислел, че е някоя фенка, сега трябваше да се успокои. Лолита не показваше особени признаци на фенгърлстване. Името му....Чен май беше. Дори бавно развиващи вече щяха да са научили членовете на Ехо, ако бяха на нейно място. Беше гледала много техни клипчета, заради Шиумин. Оттам научи всичко. Чен имаше хубав глас, когато пее, очевидно когато говори също е хубав. Даже, като се кара, както в момента.
- Не е каквото изглежда! - побърза да каже момичето, на леко развален корейски. Вече го беше понаучила, но пак звучеше странно. Ама все пак какво правеше той тук? Трябваше да са по работа всичките! Ами ако се обади на полиция? Ако довтасат и другите от групата, когато Хайнеко я отвеждат някакви полицаи? Ще умре от срам пред Шиумин. Още повече, би могла да го изложи пред приятелите му и той да я намрази. Не, не!
- Ъм, аз после пак ще сложа пръстта на мястото и. Разбирате ли, няма да оставя градинката ви разровена. - заяви тя приятелски и с усмивка. Първо щеше да пробва без изобщо да обила и думичка за амулетите и истинската същност на заниманието и. Не искаше сама да си вкара автогол, признавайки всичко, затова просто щеше да види как ще реагира той.
Добре де, дано не викне полиция. Ами ако разбереше и че е трейни в същата компания и започнеше да пуска шеги относно нея? Не че се срамуваше от същността си, просто повечето хора не могат да разберат! И в повечето случаи не би и пукало, просто сега много настръхваше заради мнението на Шиумин за нея. То би могло да се измени във всеки изминал миг и по всяка причина. А в момента пред приятеля му се опитваше да изглежда съвсем невинна, и все едно в момента само се е разхождала. По принцип е добра в това.
EXO's place Epd_purple

by **Chen.** Пон Юли 07, 2014 5:32 pm

Джонг Де търпеливо изчака дамата, която така упорито се ровеше в пръстта преди броени секунди, да го погледне. Тя постави ръцете си зад гърба си все едно крие нещо, но за Чен в момента това не беше важно. Вълнуваше го причината поради, която госпожицата е тук.
- Не е каквото изглежда! - побърза да се оправдае тя.
Дано да наистина да е така, защото в момента приличаше на луда жена, която всеки момент щеше да започне да му гадае бъдещето на боб, кафе, карти или други подобни предмети. За момент Чен се замисли дали не е от онези предавания, които ги дават на запад, със скритите камери, но ако беше това S.M щяха да го предупредят. Нямаше да оставят EXO в невиделица. Всяка една "изненада" пред камерите в 97% от случаите не беше истинска, но артистите добре се справяха със задачата да се преструват на шокирани.
- Ъм, аз после пак ще сложа пръстта на мястото и. Разбирате ли, няма да оставя градинката ви разровена. - увери го тя.
- Надявам се наистина да оправите градинката ни.
Замисли се как да я попита по тактично какво прави. Беше му много любопитно. Типична мъжка клюкарка, ех .. Тогава му дойде "велика мисъл" в тролската му главица. Пусна си ръката и докосна нейната по рамото. Бързо я свали от там, за да не притеснява момичето.
- Госпожице, не Ви ли е много горещо? - попита загрижено той. - Ако желаете качете се в апартамента ми след като свършите работата си тук. Ще ви предложа нещо разхладително за пиене и тогава ще си отидете. Не ми отказвайте, моля Ви. - усмихна се и се почеса смутено зад врата.
Не, че нещо, ама Сухо беше забранил да канят непознати хора в апартамента, но Джонг Де разбира се щеше да наруши и това правило първи. Много му се искаше да разбере какво прави дамата в пръстта. Момчетата щяха да го почакат доста, но на кой му пука? Обичайното оправдание за задръстванията винаги действаше и нещо от сорта на "не намерих папката" също щеше да свърши работа.
Сега оставаше момичето да не се изплаши от неговите дръзки действия и да се съгласи на една чаша безалкохолно, алкохолно, вода или каквото там поиска.

by **~LoLita** Нед Юли 27, 2014 2:14 pm

"Не викай полиция, умолявам те не викай полиция" - мислеше си, докато все още се правеше на ни лук яла, ни лук мирисала. Беше и адски неудобно при това. Нито знаеше с какво да се оправдае, нито щеше да избълва истината точно тук, навън. И най - вече - не се знаеше той как ще реагира на истината. Момичето прехапа устни и отмести поглед настрани. Ама наистина бе попаднала в много кофти ситуация. Всъщност винаги може и по - зле! Има двама-трима от ЕХО по - страшни на външен вид. Добре че не попадна на тях. Не ги познаваше, разбира се. Познаваше само Шиумин и той може би и беше казал по малко за останалите.
- О, ама разбира се! - лицето на Лоли грейна като пълна луна в черна нощ. Може би с това щеше да отиде да си кара работата, нямаше да и викне полиция, и да се надяваме няма да разкаже чак толкова обстойно на всички за случилото се.
- Имате много хубава градинка, между другото..- каза, като все още се усмихваше. Ами това е тактика. Каквото и да стане, замазвай положението с комплименти. Действително градинката им беше малко неподдържана, пръстта беше странна....Спомни си, че малко преди да се покаже, докато се криеше зад един контейнер, видя някаква жена да изхвърля помия през терасата на съседния блок, кооперация или каквото се води това. Бяха много на близко и ги делеше една градинка просто. Тези хора нямат уважение спрямо природата!
Лолита върна поглед на почвата, за да огледа където беше разкопала. В действителност просто не знаеше накъде да гледа. Хммм, ами поне не се виждаха амулетите, които вече беше заровила. Пръстта под ноктите и, както и калните и в момента ръце си струваха, щом вършеше такава добра работа. Както се беше замислила, усети ръка на рамото си и бързо я стрелна с поглед, защото я изненада. Човекът обаче побърза да си я махне. Лоли примигна на парцали и го загледа, за да види какво има да каже. Още повече я изненадаха думите му. Ако беше в аниме, в момента очите и щяха да светят като дете или кученце, което е получило баничка или кокал. Колко съмнително беше да кани непознат човек, но в момента Лолита се удивяваше колко е мил приятелят на Шиумин. Също като Шиумин. По принцип рядко се интересуваха от нея и дали и е добре. Разумът и казваше да не приема и да изчезне по най - бързият начин. Не знаеше какво е намислил все пак. Можеше да викне ченгета!!!! Или друг от ЕХО на помощ. Ако разберат, че е вещица може да я изгорят на клада!!!! Боже, Господи...очите на момичето се разшириха, след което вдигна поглед и отново срещна очакващия поглед на идола.
- Ами....добре.....благодаря. - усмихна се вяло и се скастри, че не можа да му откаже. Още повече, че нямаше нищо против да види поне малко от жилището на Шиумин. Може би все пак щеше да получи и тя изгода от цялата ситуация. А ако Чен я върже, за да я гори на клада, или я нападне с брадви и ножове, ще повика някой дух от отвъдното. Човекът явно остана доволен от отговора и, след което я поведе нагоре. Веднага след като се обърна с гръб, Лоли се огледа. Какво да прави с останалите амулети? Ще я разпитва, ако ги види! По най - бързия начин ги натика в пазвата си, както правят онези badass жени по филмите. Направи гримаса.....беше ужасно неприятно.
- Аз съм....Хайнеко между другото. - каза, докато отиваха към свърталището на ЕХО. Реши, че след като я бе поканил, поне трябва да се представи. И се надяваше, че дори да е позната в компанията, да я знаят като Лолита. Ако Шиумин я е споменавал, също трябва да е Лолита. Затова предпочете да каже само името си. Държеше калните си, но вече свободни ръце зад гърба си.Дано само не излезе нещо лошо от това, и дано някой папарак или Ким Шугър не са оби8каляли наоколо...
EXO's place Epd_purple

by **Chen.** Пон Авг 04, 2014 12:13 am

Тя най-вероятно не познаваше истинското лице на Джонг Де дори и от телевизията или не им беше фенка. Иначе до сега да е започнала да пищи „ОМГ, ОППА Е ТУК“, „ОППА, ЩЕ СЕ ОМЪЖИШ ЛИ ЗА МЕН? КАЖИ ДА! СЪГЛАСЕН СИ, НАЛИ? А?“, „ОППА, КАЖИ МИ, ЧЕ МЕ ОБИЧАШ ИНАЧЕ ЩЕ СЕ НАРЕЖА!“ и много, много други. Това от части го успокои. Може би от доста време насам му предстоеше да проведе един напълно нормален разговор .. или не съвсем.
Ким Чо А в момента, ако го види как кани непозната дама в бърлогата на EXO щеше да омете Сеул и покрайнините му с известната главица на Ким Джонг Де. После щеше да го разфасова на малки късове и след това да го хвърли на кобрата си, за да я нахрани обилно. А може и тази на Чан Ми да получи от звездното месо.
Непознатата се съгласи с предложението на вокала. Той не успя да скрие, че доста се зарадва на това. Само трябваше да се държи нормално и да не се превъзмогва. Това го може, нали?
- Няма за какво да ми благодариш – отвърна й топло Чен.
Джонг Де тръгна напред към входа. Стори му се, че непознатата се поколеба, но когато леко си извъртя главата видя, че тя върви след него. Името й се оказа, че е Хайнеко. Хм, японка. Интересно!
- Аз съм Джонг Де, но може да ме наричаш Чен – той също се представи.
Той отвори вратата на блока и направи път на дамата. Като един джентълмен. Той влезе след нея и двамата се отправиха към асансьора. Чен натисна правилното копче и двамата започнаха да се изкачват нагоре. Реши да не я пита нищо още от тук. По-добре първо да влезе в апартамента им.
Слязоха на площадката и застанаха пред вратата. Джонг Де набра кода на вратата, като предпазливо застана така, че момичето да не вижда какво пише и след това вратата даде знак, че може да бъде отворена.
- Заповядай, малко е разхвърлено, но живеем само момчета и от толкова много ангажименти нямаме време да подреждаме .. – почеса се зад врата и след като тя влезе затвори вратата.
Малко, беше леко неточно. Обувките им бяха пръснати навсякъде, закачалките бяха претрупани, а по земята имаше и някакви кутии, които не се знае кой ги е стоварил там. Все някой ще си ги потърси някой ден. Само дано Шиумин да не реши да чисти, че кутиите му ще изчезнат безследно.
- Ела насам – той и посочи накъде е трапезарията. – Избери си място и ми кажи какво искаш за пиене.

by **~LoLita** Съб Авг 23, 2014 5:33 pm

- И на мен ми е приятно, Чен. - усмихна се мило. Харесваше и как звучи "Чен". Беше по яко и от "Шин".
Тя самата се оглеждаше като мангуста докато влизаше във входа. О, дано не грешеше с това, което прави! Ако някой ги снима??? Сто процента някъде наоколо обикалят и фенки на Чен, които доста биха се позачудили коя е и какво прави там. Та не забеляза никого. Хмм..представяше си група от техния калибър с постоянно преследващи ги момичета и сасенги, заобиколили дорма им като мухи. Хубаво е, че не е така. Иначе нямаше да може да си свърши и нейната работа.
Изчака момчето да отключи вратата, като се оглеждаше старателно. Липсваше и Шиумин и в момента попиваше всякаква информация, свързана с мястото, което обитава. Макар никога да не и е казвал, че и е гадже или нещо такова, тя се чувстваше неудобно, че е насаме у тях с негов приятел. Чувстваше се , че прави нещо нередно, но имаше само едно обяснение за това! И тя като братята си и сестра си ставаше прекалено привързана към този, когото харесва. Прекалено. Затова отдавна наричаше мислено Шиумин неин съпруг и знаеше имената на бъдещите им деца. Усмихна се на себе си. Щеше да се справи с проблема, представяйки си, че Чен е и неин приятел. Изглеждаше доста добродушен и се държеше мило. Лолита обичаше такива хора. Надяваше се това да не е само маска и той да се опитва да и викне полиция и да я набеди в нещо. Щеше да се довери на приятеля на Шиумин.
- Вкъщи е само едно момче и е разхвърляно по същия начин! - отговори шеговито момичето. Да, брат и имаше навика да разхвърля, а тя и Сунако не бяха първи домакини....може би е тъжно, но е истина.
Неко влезе бавно и малко предпазливо в трапезарията. Определено и харесваше - беше просторна и в хубави цветове. Настани се на едно от столчетата и се подпря на масата.
- Плодово мляко или портокалов сок. Ако няма, нека бъде просто вода. Благодаря много! - каза със звънкия си глас и широка усмивка изгря на лицето и, макар събеседника и да не я виждаше. Все още беше изненадана, че ЕХО мембър се държи толкова приятелски. Честно казано лично се познаваше досега само с Шиумин. Той винаги беше мил с нея, достатъчно, че да хлътне много. Е, не беше само държанието, той беше сладък също. Нацупи се мигновено, защото все още и липсваше. Прокара ръка по масичката. Дали всеки от момчетата си има определено място? Ако да, къде ли обича да сяда той? Имаше още толкова много неща, които искаше да научи за него. Имаше желание да го опознае по - добре от всеки друг.
Бързо се усмихна на Чен, който тъкмо мина покрай нея, за да не се зачуди за какво е замислена.
- Имате доста стилен апартамент, поне от това, което видях. Не съм си представяла мъжките апартаменти в такъв хубав вид. - сподели приятелски. Не бяха сухи комплименти относно дома. Истински си бяха, просто искаше да поддържа разговор и да не изглежда като снобка.

by **Chen.** Вто Авг 26, 2014 10:23 pm

Тя очевидно предпочета да го нарича Чен. Той нямаше нищо против това. Ако не му харесваше едва ли щеше да позволи S.M да използват точно това за негово стейдж име.
В процеса на придвижване към трапезарията разбра, че където живее има още едно момче. Брат или съквартирант може би? Щеше да се опита да научи докато разговарят малко по-късно.
Хайнеко пожела плодово мляко или портокалов сок. Беше сигурен, че има какъвто сок иска тя. Самият Чен не позволяваше да няма нещо портокалово из апартамента им. Самият той много обича портокали.
Джонг Де само й кимна и отвори вратата на единият хладилник, за да види какво има. Оказа се, че в него дори каната за вода има течност точно за половин чаша. Момчетата понякога бяха големи самогъзници – за тях да има, а следващите след него на хладилника да се оправят както могат. Чен взе каната и отиде на чешмата да я напълни с вода.
Тогава японката похвали апартамента им. Чен й си усмихна с голямата си усмивка и спря кранчето на чешмата, за да не прелее каната.
- Радвам се, че ти харесва. Всъщност … нашият лидер го избра, а обзавеждането е от майка му, която наистина разбира от такива неща.
А само как я ненавиждаше тая жена. Успя да се сдържи пред гостенката си и да не издаде някакъв звук или да направи някаква физиономия заради нея. Правеше всичко възможно да съсипе животите на Чан Ми и Чо А. Двете сестри никога не са имали голям избор в това какво да правят, какво да учат, къде да живеят, а понякога дори и какво да ядат. Джонг Де най-много се дразнеше на това, че дори не им даваше да излизат с момчета, които близначките искат. Затвори рязко вратата на хладилника. Дори може да се каже, че я тръшна от яд. Осъзна се и набързо влезе в ситуацията в която беше.
- Бих те разходил из другите стаи, но като знам, че изглеждат така все едно бомба е паднала по-добре да не ти го причинявам –засмя се Чен.
В другия хладилник намери портокалов сок – бинго! Плодово мляко нямаше, но по-късно щяха да ходят на пазар и със сигурност Тао и Сехун щяха да вземат поне 10 кутии. Наля от портокаловият сок в две чаши. Седна на един стол до Хайнеко и подаде една от чашите на нея.
- Заповядай – усмихна се Чен – С какво се занимаваш?
Все нещо трябваше да работи или да учи. Едва ли беше някоя безделница, която обикаля около къщите на хората. Или пък е..? Ако е едва ли ще му каже. Джонг Де бързо изкара тези мисли от главата си като я разтръска леко и отпи една глътка от сока си.

by **~LoLita** Вто Авг 26, 2014 11:33 pm

Певецът беше доста разговорлив. Той и неговите гласови възможности бяха идеал за една от малкото и приятелки сред трейнитата. Момичето много се възхищаваше на гласа на Чен, както и високите тонове на Чангмин. Май така се казваше пича. Лоли и него не познаваше. Странно е, но тя не познаваше почти никой от вече дебютиралите звезди на компанията. Само Шин и Шиумин...леле...наистина бяха само те двамата. Е, вече бяха трима с Чен. Не се познаваше с никой, защото не тичаше след групите и когато някой от членовете влизаха в ролята на ментори, тя винаги стоеше по - назад или в ъглите. Съвсем незабележима и дребна. А иначе обръщаше внимание само на Шиумин. Превръщаше се в някакво преследващо момиче заради него. И ето че пак се сети за него. Само той ли и беше в мислите? Може би ако Чен знаеше, че момичето пред него е толкова главоломно влюбено в неговия хьонг, нямаше да се зарадва. Щеше да прилича на фенка, която нарочно го е разигравала, за да влезе в апартамента на своя идол и да разгледа. Е, имаше си нещо такова, но тя влезе и заради доброто отношение на човека. Винаги е била приятелски настроена към тези, които се държат добре с нея.
Той сподели, че лидерът и майка му са участвали в избирането и обзавеждането.
- Мм, разбирам. Когато аз пристигнах, брат ми вече си имаше всичко в апартамента. Но със сигурност не се е занимавал той с обзавеждането, него не го бива. - засмя се. Надяваше се да не е досадна с тази голяма уста, просто и тя беше разговорлива.
Още веднъж се усмихна на следващите му думи. Би се радвала да види спалнята на бъдещия си съпруг(какъвто е в нейните представи), но щеше да е прекалено за една непозната да разглежда целия апартамент.
- О, няма нужда. Не искам да навлизам в личното пространство на собствениците им. - побърза да каже леко срамежливо тя.
Чен седна на един съседен стол и и подаде чашата.
- Мерси! - грейна веднага тя. Отпи малко, защото беше адски жадна. Искаше и се да го излочи както камила лочи вода, но отпи само малко, за да спазва благоприличие. Сокът беше чудесен, де да можеше и Шин да купува такъв, а не някакви боклуци. Трябваше тя да започне да пазарува.
- Аз съм вещица и гадателка. - каза спокойно, скръствайки ръце на масата и обръщайки се към него. И двамата се погледнаха с пълни покер фейсове и тя осъзна, че се е изказала неправилно. Не трябваше да се изпуска така.
- Оф...ъм......- засмя се, за да изкара ситуацията комична и се почеса с ръка по лицето. И оооооо, изненада!!! Остави кално петно на лицето си, защото не си беше измила ръцете след ровенето в градинката. "Мамка му."
Почувства се адски глупаво, сега човекът щеше да я помисли за мърла, идиотка и глупачка. Боже господи, какъв срам. Някак си успя да се овладее и само се усмихна отново.
- Всъщност съм трейни. Прости безвкусната ми шега. - Шин и беше казал да не споменава пред всички вещерските си интереси. Пред приятел на Шиумин определено не трябваше!
- Имаш ли нещо против да стана за малко до мивката? - попита с тъничък гласец, вероятно още и беше неудобно. Вече си представяше каква смешка е в очите му и от това и ставаше още по - неудобно. Ужас!
- А какво е да си звезда? - тя вдигна очи най - сетне. Нямаше нужда да му връща същия въпрос, защото знаеше заниманието му и искаше да продължи разговора.
- Да, дори аз няма как да не знам една от най - известните групи в момента...-усмихна се лекичко.
- Но не съм сасенг фенка! - побърза да го успокои, ако случайно се е притеснил относно това. Нали на тези фенки точно това им е целта - да влязат в домовете на идолите си и да задигат идиотски неща, които да продават или да запазват за себе си.

by **Chen.** Нед Авг 31, 2014 8:06 pm

Отговорът й го остави безмълвен. Занимавала се с вещерство и гадаене. Всичко друго очакваше да чуе, но не и точно това. Мигаше на парцали и не знаеше къде се намира. Трябваше ли да я изгони? Или пък да я убие? Ако сега му изкара и една пръчка като тази на Хари Потър и започне да я размахва пред лицето му щеше да се получи много интересно.
Джонг Де леко разтърси главата си щом чу смеха й и опита й да му каже нещо. Със сигурност го будалкаше. Такива неща не съществуват. Или поне Чен не вярваше в тях. Ръката й се озова на лицето й и остави ясна мръсна диря. Джонг Де веднага се досети, че е от пръста, която ровичкаше по-рано. И все още се чудеше защо…?
Тя му каза, че е трейни. Чен се усмихна и кимна леко с глава. Ако знаеше какво я чака само.. Естествено не всички групи имаха нещастната участ на EXO – да бъдат най-добрите за времето и и най-търсени звезди. Точно и за това феновете им се избиваха, за да се докоснат до тях.
Тя го попита дали може да ползва мивката. Чен не й отговори веднага. Чудеше се защо изобщо го пита такова нещо. Толкова лош ли изглеждаше?
- А какво е да си звезда? Да, дори аз няма как да не знам една от най - известните групи в момента...
След това побърза да се оправдае, че не е сасенг фен. Джонг Де още от самото начало разбра, че не е. Тези им фенове бързо се отличаваха от всички останали хора. Или поне Чен се беше научил да ги различава.
- Разбира се, че можеш да ползваш мивката – той отговори на първият й въпрос преди да е забравил.
- А това да си звезда е нещо .. уникално, но и много трудно. Определено не е за всеки. Един ден, ако дебютираш ще ме разбереш, повярвай ми. Сега може да ти се струва като детска игра – 3-4 часа тренировки, забавлявате се с останалите, намираш си приятели и врагове сред тях, оформяш се като личност, измисляте си прякори за евентуален дебют, но ако наистина се случи това – ставаш затворник на компанията. Когато те викнат трябва да си там, графикът ти е изготвен за месеци напред, викат те по участия и разни предавания, забранено ти е да се срещаш с някой по-специален и какво ли още не. Но.. моментът в който се качиш на сцената е безценен. Феновете викат за теб, прожекторите светят към теб, все едно света се върти около теб. И тогава осъзнаваш, че всеки един ден в залата за тренировки си е заслужавал.
И най-сетне млъкна. На момичето сигурно му дотегна, но Чен обичаше да казва абсолютно всичко, което мисли и чувства при задаването на въпрос като този.
- А ти в коя компания си?

by **~LoLita** Вто Сеп 02, 2014 5:27 pm

Ужас. Пълен ужас. Ако сега я сметнеше за луда, вече наистина можеше да и викне ченгетата. Не трябваше да ги вика! По принцип за да си вещица не трябва да си луда, всъщност е нещо съвсем нормално. Просто хората са му сложили етикет, а тези, които са страхливи съвсем объркват другите. Да си вещица е хубаво. Може да си добра и да правиш добри неща за хората. Ето примерно, Лоли беше почти такава. Тя рядко правеше лоши неща, защото всяко нещо на този свят се връща. А магията се връща винаги на сто процента.
Тя му се усмихна още веднъж и набързо стана до мивката. Изми се по най - високоскоростния начин, защото беше любопитна какво ще и каже той. Ммм, сапунът им миришеше страшно!
Върна се на мястото си и облегна брадичка на ръцете си. Момчето със златния глас пред нея започна да разказва. О, той разказваше хубаво и със подробности. Тя именно така обичаше. Нямаше нищо по - мотивиращо за едно трейни от разкази на някоя голяма звезда като него.
- Благодаря ти за това! - грейна отново като слънце
- Това, което ми разказа е много ценно за мен. - отпи от хубавия сок и се замисли. Отново се прокраднаха онези мисли, че няма да дебютира. И сестра и и братята и бяха дебютирали вече, някои от тях веднага. Само тя беше трейни от доста време и така и не можеше. Знаеше точно проблема си и той можеше дори да и попречи да дебютира. Премахна тъжното си изражение, защото той вече и беше задал въпрос.
- В S.M....- стана и леко неудобно, но бързо вдигна отново поглед.
- Аз съм доста незабележима всъщност. - усмихна се, след което отново пробягна сянка по лицето и. Вече дебютиралите звезди в компанията се познаваха с част от трейнитата, най - вече с талантливите. Имаше си група елитни трейнита, които се смятаха за изключително талантливи. Лолита винаги е била на дъното, макар гласът и и начинът на пеене да беше красив и индивидуален. Това просто не стигаше...
- Но аз....при мен е доста сложно. - започна да си играе с нокът по масата. Не знаеше дали на човекът му се слушат жалките и излеятия.
- Всъщност не е толкова. Имам проблем с танците и явно треньорът много ме мрази. Онзи с леко бухналата коса. Дори да направя нещо добре, за него е ужасно и каквото и да се случи, ми казва, че просто няма да дебютирам. Братята ми и сестра ми отдавна го направиха, а аз....- въздъхна и вдигна очи.
- Извинявай. Не знам дали ти се слуша това. - усмихна се набързо. Та той е минал и вероятно минава през ад, който тя дори не бе виждала. Сега най - много да и се изсмее насреща и да и каже " Ти нищо не си видяла, ма!". Нямаше да го обвинява, ако го направи.
- Ъм....може ли да задам един въпрос? Ако е прекалено личен, няма нужда да ми отговаряш. - засрами се отново, но този път някак си успя да задържи погледа си, без да се зазяпва отново в масата.

by **Chen.** Чет Сеп 25, 2014 6:29 pm

Тя му благодари за думите, които каза. Всъщност имаше какво още да се добави, но не искаше да я плаши още от сега. Имаше достатъчно време на разположение, за да разбере и другите подробности, които изобщо нямаше да й се харесат. Все пак кой нормален би харесал да го удрят, защото е допуснал грешка? Все пак те са хора, а не машини и точно заради това им е позволено да грешат.
Отговорът й го сащиса. Двамата бяха от една компания, а той до сега не я беше виждал? Или поне нямаше такъв спомен. Със сигурност после щеше да намекне по някакъв начин на останалите от групата му за нея. Щеше да стане ясно дали той е единственият, който не я е забелязал или има и други.
Тя му сподели, че е доста незабележима. Това моментално му напомни на макнето им – Тао. Той също не веднъж беше подиграван от другите трейнита заради това, че е китаец и че не може да говори чисто корейски. Джонг Де никога не е бил част от тези, които оплюват някого. Той по-скоро стоеше настрани и наблюдаваше тези изпълнения тихичко. Не виждаше смисъл да се намесва при положение, че не познава нито една от двете страни.
Тя му сподели за преживяванията с единият треньор по танци. Чен нямаше честа да бъде трениран от него, но като един член на семейството на S.M беше чувал разни неща за това, че е много строг и не пуска кой да е да отиде на по-горно ниво. Сега беше благодарен, че не му се падна той, защото трябваше да влага двойно повече усилия, а дори нямаше да е танцьор на групата.
- Слуша ми се, не се тревожи - усмихна се Чен. – Относно треньора .. всички са такива. Изискват по много от всяко едно трейни. Дори от сън да те бутнат трябва да знаеш всяка една стъпка. - въздъхна тежко и продължи - Ако си достатъчно упорита скоро и твоята звезда ще блесне на сцената.
Не искаше да я кара да увесва нос. По негова преценка момичето пред него е по-малко и имаше още време. Не беше съвсем изгубена кауза. Пък и не се знае. Може някой от компанията вече да се опитва да я уреди с дебют, но просто да не са й казали. Или да са измислили нещо, но пак да си траят. Така стана и с Чен – един ден се събуди най-обикновено трейни, а си легна бъдеща звезда. Още му беше пред очите как го извикаха в кабинета на шефа, за да му каже какво е намислил и че иска самият Джонг Де да бъде включен в тази група. Момчето без да се замисли прие. Знаеше, че ако откаже нямаше да има никакво бъдеще като певец.
- Да, може да ме питаш каквото искаш – увери я Чен. Облегна се назад и я погледна в очите. Беше му интересно какво искаше да разбере за него. След това щеше да прецени дали да отговори на въпроса й.

by Sponsored content

EXO's place

EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place

Re: EXO's place