Re: EXO's place

by **~LoLita** Нед Дек 21, 2014 10:47 pm

Думите му и върнаха хиперактивната усмивка. Всички членове на Ехо ли бяха такива? Досега иумин беше единствения, който познаваше, но беше обсебена от него. Добре, че нямаше да започне да преследва и Чен, или още някои от приятелите им с които би се запознала. Знаеше, че в не голямото и сърце има място само за ценния и Шиумин.
- Ще се постарая да работя упорито. - каза тя и продължи да се усмихва.
- Брат ми е соло в компанията. Познаваш ли Шин? - запита с интерес, а и колкото и да покаже, че има поне един човек в тази така обсъждана компания, който да застане до нея при нужда. Шин беше нахален и постоянно досаждаше на хората, така че вероятно бе познат дори в Ехо.
Утре щеше доста да се постарае при треньора. Не успяха да я намърдат в Red Velvet и беше депресирана тогава, но може би в някой следващ проект на компанията, щеше тя да е звездата. Още повече, че Шиумин и помагаше с танци от време на време. Беше го поканила да и помага не заради самите танци, а защото обичаше да е около него. Ако другите трейнита разберяха, щяха да се пръснат от ревност, но никога нямаше да научат. Никога нямаше да използва обекта на чувствата си по подобен начин.
Джонг Де и каза, че може да го пита каквото иска. Тя се пак притисна ръце между колената си, както притеснените момичета в аниметата и се загледа надолу. Как и беше дошло на ума да го пита нещо подобно. Сега взе, че се засрами, но момчето я гледаше с очакване. Не можеше да се измъкне.
- Дават ли ви да си имате гаджета? Не че не чета, когато обявят дойка просто....вие сте Ехо все пак . - вдигна бавно очи. Нямаше да се обиди, ако не и отговореше. Не че очакваше Шиумин да и обърне чак такова внимание, беше прекалено прекрасен. Но тя че се мъчеше да му хване вниманието, мъчеше се. Нали знаете - надеждата умира последна. Може би изненада Чен с този въпрос, затова се стресна и започна да размахва ръце пред себе си.
- Не е имам някакви скрити цели, изобщо не е това, любопитна съм , а и всички се питат това, не че съм клюкарка, нее...- започна да обяснява без да си подбира думите и без да си поема въздух. Не искаше да мяза на луда фенка, не беше така, но в момента вероятно на такава приличаше. Докато размахваше ръце и се облягаше назад...явно беше прекалено екзалтирана. Политна назад със все стола и се намери на земята, гърба и отскочи болезнено и си фрасна тиквата. Добре че имаше доста коса и остана в съзнание. За капак на всичко, остатъка от амулетите, които не успя да зарови по рано се разпиляха от едната и страна.

by **Chen.** Сря Дек 24, 2014 12:45 am

Момичето повдигна въпроса за брат си. Той също се оказа част от компанията. S.M беше навсякъде около EXO и не само около тях. На Чен започна да му писва от това. Доста хора бяха направили грешката да се озоват в тази компания и сега плащаха за това.
- Да, познавам го, но само по име и физиономия. Никога не съм говорил с него лице в лице– спести й, че беше чувал какви ли не неща по адрес на въпросния Шин.
Не му се вярваше, че абсолютно всичко е истина, но си имаше едно наум. Все пак във всеки слух има по малко истина. А може и целият да е истински. Самият Джонг Де беше от хората, които обичат да си измислят разни неща за забавление, но него вече всички го знаеха и рядко някой му вярваше, когато започне да дрънка глупости за някой.
Въпросът на момичето успя малко да го изненада. До сега не му бяха задавали такъв въпрос. Е, никога не е късно за нищо, нали? Всъщност не виждаше нищо ненормално във въпроса. Просто не знаеше как да го приеме – като знак, че момичето пред него го харесва или че харесва някой друг от групата и е тръгнала да се занимава с него. Японката бързо обясни, че е просто любопитна и че няма никакви цели. Чен като един любезен господин тръгна да й отговаря, но тогава момичето изчезна от масата със съпроводен силен шум. Докато се осъзнае вече я виждаше на земята заедно със стола. Джонг Де веднага й се притече на помощ. Подаде й ръка й и помогна да стане от земята.
- Добре ли си? – попита разтревожен Чен. – Заболя ли те много? Имаш ли нужда от лед или нещо друго..?
След като й помогна да стане се огледа. От нея изпаднаха разни .. неща. И той не знаеше как точно да ги назове. Започна да ги събира едно по едно от пода. Това му помогна да ги разгледа от близо и да заключи, че наистина не знае какво е това. Подаде й ги с една усмивка.
- Относно въпроса ти по-рано … да, имаме забрани за приятелки, но повече от нас я прескачат. Най-важното е да не те хванат и другите от групата да знаят, за да могат да те прикрият когато се наложи.
Седна обратно на стола си и се облегна внимателно назад. Не искаше и него да го сполети същата съдба като дамата.
- Сега може ли и аз да те попитам нещо? – беше редно и той да й зададе този въпрос преди бомбата, която искаше да хвърли.
Все пак и на него му бяха много интересни някой неща около живота на непознатата. Не, че му влизаше в работата, но нищо кой знае какво нямаше да се случи, ако разбере 1-2 неща. Тя толкова много разбра за него, че дори беше станало опасно, но Чен вътре в себе си знаеше, че тя е добър човек и няма за злоупотреби с дадената й информация.

by **~LoLita** Сря Дек 24, 2014 9:06 pm

- Ох...по дяволите...- откъсна се от устните и, докато осъзнаваше местоположението си. Беше като хлебарка по гръб, върху падналия стол. Усети болка в задната част на главата си, от която и изтръпна целия череп. Псуваше наум , колкото и да нямаше навик да прави подобни неща, недостойни за дама. Веднага видя лика на певеца, надвесен отгоре и питащ я дали е добре.
- Ъхъ...-измънка и закима като някоя бавно развиваща, поемайки подадената и ръка. Не и отне повече от две-три секунди да се доопомни. Боже, как се още се сдържаше да не я изгони? По принцип не беше толкова тромава, но явно късметът и бе решил тя да се излага.
- Добре съм, много благодаря и се извинявам. - каза бързо японката и му се поклони ниско в знам на благодарност и извинение. Изправи стола си, а Чен и подаде амулетите, за които вече беше забравила. Голяма част от лицето и пламна. Дали знаеше какви са? Ами ако приемеше грешно нещата и заниманията и? Мислено повика на помощ всичките си вещици закрилници. Как да не се притеснява? Това е приятел на Шиумин, човек, който прекарва всеки ден с него, а и много влиятелна звезда за годините си. Ако той си изгради грешно мнение за нея, ако я намрази, не би имала много приятно бъдеще. Той не и изглеждаше такъв, но все пак трябваше да е подготвена за всичко. Но така или иначе му вярваше. Доверието и беше нещо, което не се печели трудно, за добро или лошо. Поклони му се още веднъж .
Джонг Де се върна към зададеният от нея въпрос. Значи все пак щеше да отговори. Лолита се беше ококорила насреща му, заслушана внимателно в това, което казва. Не го правеше нарочно и си личеше, че това е нещо, което наистина много я интересува. А думите му се отпечатваха в съзнанието и, щеше да ги запомни и анализира в следващите дни, а може и седмици. Винаги ставаше така с важните за нея неща. Певецът се върна на мястото си и седна. Чак тогава тя осъзна, че стои права, сложила ръце на облегалката на стола. Последва примера му и отново се настани. Представяше си как Шиумин прескача забраната и се вижда с някоя хубаво, корейско, известно момиче. Някоя, която не е Лоли. Но от друга страна и тя имаше шанс!
- Да, разбира се. - каза с усмивка след въпроса, който беше задал. Вече се беше отърсила от замислеността си.
- Понякога слушам Бах! - каза малко преди той да зададе въпроса си и двамата се взряха един в друг. Защо за бога го изтърси сега това? О, колко още щеше да се излага? Искаше и се да се цапне, но това съвсем щеше да я изложи. Последното нещо, което той би я попитал е дали слуша Бах.
- Ъъ, съжалявам. Явно падането не ми се е отразило добре. - махна с ръка и се опита да се оправдае.
- Моля, продължи. - каза меко и го погледна с очакване, както когато отговаряше на нейния собствен въпрос. Страхуваше се от това, което може да попита. Може би бе прозрял амулетите. Но то и беше дал отговори, сега тя му дължеше същото.

by **Chen.** Чет Дек 25, 2014 1:11 am

Момичето изглеждаше добре, но Чен не можеше да е напълно сигурен в това. Все пак падането не беше никак леко. Може да е получила сътресение на мозъка, да си е пукнала черепа или някой шиен прешлен и какво ли още не. Джонг Де се надяваше да не е пострадала сериозно и сега да си мълчи пред него, за да не го тревожи излишно. Оправиха набързо бъркотията, която беше настанала в кухнята и сега изглеждаше все едно нищо не е било.
Получи разрешение да попита каквото поиска. Тъкмо се засили да я пита, когато момичето пред него най-ненадейно изръси, че слуша Бах.
- Бах ли? – изръси учудено Джонг Де.
Чен се ококори насреща й като пълен кретен, но се осъзна бързо колко невъзпитано изглежда и се опита да възвърне нормалното изражение на лицето си. Не трябваше по този начин да показва колко е изненадан от това което чува. Момичето може да се почувства адски неудобно и да не иска да говори с него повече. Сестра му имаше право, че трябва малко да си сдържа емоциите и да не реагира толкова остро на някои неща.
Тя започна да се оправдава с това, че падането не й се е отразило добре. Джонг Де само повдигна рамене и се усмихна чаровно. Може и да беше права, но колкото и да си зле от къде на къде ще споменаваш Бах? Много неща започнаха да не му стават ясни и вместо да изчиства мъглата около живота й, тя се сгъстяваше.
Тя го подкани го да продължи. Чен за момент се поколеба дали да я попита, но все пак се реши. Нямаше какво толкова да изгуби. А дали ще получи отговор си беше единствено и само неин избор.
- Въпросът ми може да ти се стори малко странен, но ... какви бяха тези неща, които изпаднаха от теб? – почеса се зад врата и се усмихна смутено. – Ако е нещо прекалено лично не ми казвай, но ми стана доста любопитно когато паднаха от теб. Изглеждаха доста интересно или .. да кажа направо странно? – наистина трябваше да се научи да си затваря устата си понякога.
Като се замисли дори не успя да разбере от къде изпадаха всички тези неща. От някой таен джоб, може би..? За пръв път виждаше нещо такова. По-скоро му изглеждаха като предмети на някоя вещица, за вуду магии или нещо такова. Чак настръхна при мисълта, че може да му направи нещо чрез тези предмети. А може би просто бяха някакви аксесоари, които носи? Ако беше така със сигурност можеше да заключи, че японката не обичаше да е в час с модата, а предпочита да носи разни старомодни бижута, дрехи и подобни.

by **~LoLita** Чет Фев 05, 2015 3:46 pm

Беше се зачервила заради всички простотии, които правеше. Беше дошла с ясното намерение просто да остави амулетите. После пък се качи, за да огледа мястото, където живее бъдещият и според нейните представи съпруг. Не очакваше, че неговият съмембър ще и се стори приятен и сега ще съжалява за това, че го е излъгала. Е, не точно излъгала...просто криеше неща. Например това, че всъщност познава Шиумин, че имаше време, в което се беше лепнала за него като за пиявица, и дори че го беше изложила на опасност, разкарвайки го до гробището късно вечер. Все пак той беше от ЕХО. Колкото и да се опитват хората да ги сравняват с всички останали, те са ценни. Имат много фенове и докарват много доходи на компанията. И не на последно място бяха хора, които са подложени на повече опасности, отколкото всички останали.
Чен прескочи темата с една чаровна усмивка и я попита, това което имаше да я пита. Неловката и усмивка изчезна и тя се загледа в масата. Можеше да го излъже по много начини. Сещаше се за поне пет неща, които можеше да му каже и темата да си отиде също толкова бързо, колкото беше дошла. Трябваше да му отговори. Колкото и да беше ненормална, поне ценеше честността. Е, щеше да премълчи факта, че бяха изпадали от сутиена и. По неясни причини винаги си купуваше по – големи сутиени. Не ги пълнеше с чорапи и подплънки, но понякога си криеше амулети и разни билки там. Въздъхна дълбоко преди да започне да говори и си формулира изреченията няколко пъти в главата преди да ги каже.
-Няма да лъжа....това са магически амулети. Вдигна поглед, за да види поредната доза изненада в очите на певеца.
-Но не са лошо нещо! – побърза да се оправдае.
-Всички знаем колко неща се събраха на главите на теб и на останалите от групата ти. Ние, трейнитата виждаме колко сте изморени и понякога измъчени и как се отнасят с вас. И все пак понякога дори късметът не е на ваша страна. – говореше, отново забила поглед някъде долу. Той беше в правото си да се чуди защо точно тя, непозната и никаква се беше заинтересувала от тяхното благо. Не беше сигурна, че иска да вижда осъдителен поглед.
-Направих ги и ги осветих, за да ви пазят и да не допускат лоша енергия поне докато сте вкъщи. Всеки човек има нужда от лично пространство, а вашите фенове не мислят по този начин. Но...ти ме хвана докато ги заравях в градинката...-позасмя се. Би извадила някой от амулетите, за да му го покаже, но нямаше как да си го извади от пазвата. Преди малко се беше обърнала и ги беше навряла пак там докато той не гледаше.
-Не съм искала да навредя, просто исках да помогна, а аз умея само по този начин – погледна го, опитвайки се да имитира „пъпи айс“. На нея често и се получаваше, защото имаше малко лице, големи очи и голяма коса.
След няколко минути, в които нещо продължаваше да я гложди отвътре, тя реши да продължи да говори. Всъщност не я беше грижа дали ще я изхвърли с ритници, просто и беше неприятно да продължава да се прави на ударена и да крие истината.
-Джонг Де сенпай...трябва да призная още нещо. – каза тихо, хвърляйки погледи крадешком. Личеше си, че се притеснява да каже.

by **Chen.** Съб Май 02, 2015 1:03 pm

Щом чу думата „амулети“ да излиза от устата на японката, по лицето му се изписа изненада. Не можеше да скрие, че с това го заби в земята от един път. Сега оставаше да му каже, че е най-известната вещица в цяла Япония, че е тук от миналото, че е направила някаква магия и незнайно как се е озовала в настоящето и че ще иска помощ, за да се върне, а после щеше да иска той да отиде с нея, за да не я издаде. Филмът вървеше с пълна пара в главата на Джонг Де и нямаше намерение да спре скоро.
Момичето набързо изстреля, че тези неща били за добро, а Чен продължаваше да я гледа все така стресирано и учудено. Започна да му обяснява защо е направила амулетите, за да ги отърве от лоша енергия поне в дома им, защото имали нужда от лично пространство, а феновете им не им давали такова дори в дома им. Добави, че тя просто е искала да се опита да помогне на Джонг Де и останалите от южнокорейската група. От части беше права, че нямат много лично пространство и че напоследък името на групата се свързва все с неприятни събития, но вижданията на певеца бяха доста по-различни от нейните. Тези неща му се виждаха доста нелепи, нереални и дори не вярваше, че нещо като магия съществува на този свят. Имаше чувството, че пред него стоеше някое дете, което просто се чудеше какво да прави, а не здраво мислещ човек.
- Няма да те лъжа – започна Чен, докато гледаше момичето, което беше привело глава надолу. – Аз не вярвам в такива неща, но ако си сигурна, че ще помогне мога да ти укажа някаква помощ.
Всъщност това му се виждаше като поведение на някой с психични отклонения, но не бързаше да си вади изводи все още. Не я беше опознал достатъчно, за да заключи дали е в всичкия си, или не. Може просто вижданията й за живота да са такива.
- Още нещо ли имаш да ми казваш? – учуди се Чен. – Аз .. слушам те.
Психически се подготвяше да чуе какво ли не. След една хвърлена бомба най-вероятно щеше да последва втора, а след нея като нищо и трета, която да накара певеца да се почуди дали живее на този свят или не. Джонг Де си стоеше на едно място да чуе какво още ще му каже, а ръката му беше в готовност да се хване за масата, ако се наложи.

by Sponsored content