Young - Saeng's home

След като един от бившите ми съмембъри и близък приятел ми намекна, че ще има парти, веднага преминах в действие. Раззвънях се на останалите трима членове на ss501, като само двама от тях ми вдигнаха.
Ако Джънгмин съумее да си включи скоро телефона, ще му пиша СМС да пристига.
Срещнахме се с Кьо Джонг и макнето - Хьонг Джун и влязохме в магазинче за цигари и алкохол.
- Не се пестете момчета, това е страхотна възможност да се съберем отново! - казах им и купих няколко бутилки марков алкохол. От толкова време ми се пийваше като хората, а чак сега ми се отдаваше възможност. Тцтц. След като приключихме с покупките, влязохме в колата ми и потеглихме към дома на Йонг Сенг. Дано не си е сменил адреса, този дивак.
Заредени с чанти, пълни с алкохол и мезета, позвънихме на звънеца и зачакахме.

Като си погледнах часовника докато чаках осъзнах, че сме се забавили малко повече, отколкото трябва. Тцтц, този Кьо Джонг си оставаше най - мудния и флегматичния. Чакахме го да си довлече седалището доста време. Бил спял..ами по това време ли се спи? Нищо, ще го събудим сега.
Скъпият ни рожденик не се забави и отвори, след което ни подкани да влезем.
- Охоо, тук е станало още по - уютно, отколкото помня! - не можах да не отбележа.
- Джънгмин е с изключен телефон! Ако си го включи ще му звъним на пожар. - отговорих му на въпроса. Натресохме чантите на него и веднага се почувствахме като у дома си.
Докато вадеше нещата от чантите, той каза, че нямало лед и започнахме да се смеем.
- Тогава какво ще кажеш, да пием чисто? И без това вече не сме момчета? - казах през смях.
Другите двама се бяха настанили в хола най - вероятно, а аз продължавах да вися на главата на домакина.
- Май измежду шотовете имаме доста да наваксваме! Как си? Как върви напоследък? И чувстваш ли се по - зрял? - последното го попитах по - сериозно. Когато се събера с тях, се чувствам както преди години, когато бяхме по - млади и се държахме като побъркани тийнейджъри. Ехх...тогава времената бях други и аз не бях толкова сериозен...

Тцтц, как ли не се замислих, че този тарикат именно затова няма лед. Успях да се усмихна, като отстрани вероятно пак изглеждаше заплашително. Напоследък почти не се усмихвах или смеех. Ако го правех е за пред камерите. Но това, че се събрах отново със стари приятели ми действа добре. Не че не се чуваме достатъчно редовно, но все пак не е като преди.
Йонг Сенг беше лаконичен относно въпросите ми. Но като се замисля, винаги е бил такъв. Дали от всички от групата само аз съм се променил значително? Не исках те да го забелязват много. Затова се опитвах да се държа както си се държа по принцип.
Телефонът на приятеля ми започна да вибрира и писука. Реших да не задавам въпроси, може да е някоя негова приятелка. Подсмихнах се при мисълта. Рано или късно тази вечер ще изкопча от него информация дали се е обвързал сериозно.
- Продължаваме традицията, а? - казах, когато извади чаши от специалния си сервиз. Много добре знаехме всички, че това ни е като традиция. Айде като сме у нас и стоварвам каквито и да било чаши, важно е пиенето, но той държеше на това. Като бивш лидер, почти винаги оставяха на мен честта да вдигна тоста. Прокашлях се и реших да го направя пак.
- Нека вдигнем тост за нашия рожденик, и приятел. Нека живота ти става по - интересен, върви към по - добро и да не оставаш разочарован никога.
След като казахме наздраве, чукнахме чашите една в друга и започнахме да пием. Ако и Джънгмин беше тук, всичко щеше да е идеално.

Йонг Сенг благодари, и аз кимнах с леко подобие на усмивка.
- Е, от тортата вероятно ще му запазим, ама от мезетата и алкохола...ами съмнявам се! - заявих и се изкисках. Всички отпихме, аз направо издъних чашата на екс. Тогава Йонг Сенг извади една доста добре изглеждаща сметанова торта от хладилника. Както нямах претенции за тортата, така изведнъж ми се дояде. След като я видях. Нареди свещите и бенгалския огън и ми подаде запалката.
- Благодаря за честта. - усмихнах се и запалих първо свещите, после и бенгалския огън. С тях тортата му стана още по - красива.
- Не съм малък, Йонг Сенг, но ще духаш свещички! - поясних. Всъщност то за тези неща няма възраст. Празник е, трябва да го празнуваш, независимо на колко ставаш.
Кьо Джонг застана отпред със някакъв фотоапарат и ни заповяда да се съберем и да ни снима, преди да е духнал свещите. Аз напълно бях изключил за снимки. Добре, че е имало кой да се сети.
- Ухх..добре - склоних да се снимам с тях. Нямаше как да откажа разбира се.
С макнето застанахме от двете страни на нашия рожденик. След това Кьо Джонг вероятно щеше да го снима сам, докато си духа свещите.
Мда, понякога големи мъже като нас празнуваха като малки деца. Но това ни беше забавно. Признавам си, дори на мен ми е забавно така.

Направихме си доста снимки, което се оказа забавно. Разбира се половината бяха смешни. Кой направил зайче на другия, кой направил тъпа физиономия и т.н. Дори аз бях доста смешен на някои. Не трябваше да позволявам една част от снимките да се окажат в интернет. На тях съм наистина смешен в опитите си да се усмихна като преди.
След като поогледахме снимките, се размрънкаха за торта. Йонг Сенг се оказа принуден да я нареже, като не се свенеше относно големината на парчетата. Нападнахме я, като на мен не ми отне почти никакво време да опраскам парчето си. На някои от другите - също. След като всички бяхме доволни, се досетих,че нещо ми липсва.
- Вадете пиячката! Все още не сме отпразнували подобаващо. - изхилих се тъпо в очакване на пиенето. Какво ми пречи да се напия поне днес?
Не можах да запомня какво и колко изпих, но този път не ме хвана толкова. Но това не пречеше да си прекарваме добре. Добре, че не се натрясках, защото ми се раззвъняха от AVEX и ми се наложи да оставя приятелите си. Скарах се с мениджъра, защото го бях предупредил къде и за какво отивам, но било неотложно и не можел да ме изчака повече.
- Съжалявам момчета, но ще трябва да тръгвам. Радвам се, че успяхме да се съберем и поне за известно време да се позабавляваме! - налях си една последна чашка.
- Отново за твое здраве, Йонг Сенг! - казах и я изпих на екс, казахме си чао и тръгнах.
Не можех да позволя на някой шофьор от компанията да кара моето бебче, не можех да я оставя пред Йонг Сенг...а вече бях пил и не можех да карам. Добре се Ким Бом ми се отзова и заедно тръгнахме към AVEX.