Сеул ;; Февруари, 2014

by **Xero** Вто Ное 26, 2013 8:20 pm

Животът вървеше повече от перфектно. Слънчицето грееше, ветрецът духаше, отвреме навреме преваляваше, снегът се топеше, TOPP DOGG набираха все повече популярност. Да, определено животът бе идеален поне за сега. Шин Джи Хо вече познаваше истинските си родители и истинските си сестри. Човек чак да му завиди. Доведената му сестра е Нана от After School, а истинската СиЕл от 2NE1. Хансол не веднъж му беше казал, че му завижда прекалено неблагородно. А като имаме в предвид, че неговият брат е също една от най-обичаните родни звезди... Хъх...
Ксеро се вдигна още с кокошките. Днес имаше доста работа свързана с ходене по гостита. Но най-напред трябваше да си свърши задълженията в Stardom. След това първо щеше да отиде на височайше посещение при нуна си Че Рин, за да види Мин Ах, а след това при нуна си Джин Ах, за да посети Кристиян. Не е тайна за никого, че обожава деца. Може да беше студен и истински гадняр на моменти, но се размекваше щом видеше детско личице. То, тогава по-добре преподавател в детска градина или начално училище да беше станал вместо да си развява трибуквието на сцената.
- Джи Хо-хьонг, къде отиваш толкова рано? - попита макнето докато минаваше на зиг-заг през антрето към тоалетната.
- Имам си работа - озъби му се танцьорът, хвана си ключовете и потегли към компанията.
Наистина трябваше да бърза ако искаше да свърши всичко за днес. Точността бе едно от качествата му, което доста хора ценяха и щяха да останат разочаровани ако той не изпълнеше всичко в график и с точност до стотната минисекунда.
Щом стъпа в сградата на компанията си, веднага го нагърбиха да носи някакви папки на Cho PD, след това отиде да помага на хореографа с новата хореография за EvoL и накрая дойде ред да тренира соло частта си за следващия им клип. Беше доста уморително, но той щеше да се справи. След като Би-Бомб и Ю-Куон от Block B напуснаха заедно със Зико, Кьонг, Джехьо, ПиОу и Теил, той и Хансол бяха най-добрите танцьори на Stardom Family заедно с лидерката на женската група. Точно заради това трябваше да се трепе от танци. Не биваше да се излага като кифладжия с развалени кифли на женския пазар.
Приключвайки със задълженията си, вече спокойно можеше да се отправи към сестрите си. Тъй като имаше още време, реши да отиде да се нахрани и да вземе по нещо за племенниците си. На Мин Ах взе едно голямо светложълто мече с шалче, а за Кристиян избра едно кученце като като това на Химчан. Тъй като племенникът му бе още малък, майка му щеше да го бие ако му подареше количка.
Доволен и щастлив се отправи към Че Рин. Целувки, гушки, приказваха си със СиЕл, поигра с Мин Ах. А тя много се зарадва на мечето. Даже име му даде - Джиджи. И зъбки растяха на малката, а те много я мъчеха. Джи Хо дори хвана малката сестра на мъжа на Че Рин. Запознаха се. Ами, беше приятно момиче. Не можеше да се оплаче, а и щом се грижеше добре за малката Ким - всичко е окей.
След тричасово посещение, стана време да ходи при Джин Ах. С много мъка се раздели с малката си красива племенница, но се налагаше. Много скоро пак щеше да я посети и с още хубави подаръци!
Криво-ляво, занесе се и до другия край на Сеул. Кристиян като го видя, щеше да откачи. Малкият У изключително много обичаше вуйчо си и това си проличаваше от всичко.
- Джин Ах-нуна, дръж това - Ксеро й подаде плюшеното кученце и влезе в хола с Кристиян на ръце.
Остави го внимателно на дивана, след което взе подаръка си и му го подаде. Дребното веднага го прегърна, а малко след това заспа покъртително. Шин се усмихна и го занесе в стаята му. Тъкмо го сложи в креватчето и на вратата се позвъни. Той погледна към бебето, но то не се събуди. Ей, значи! Луди хора. За едното чудо ще провалят съня на най-чистите същества.

by **Kaeun.** Сря Ное 27, 2013 10:15 pm

И Ка Ън както и другите от After School тези дни бяха разпуснати да правят каквото си знаят. Шефът беше благосклонен към тях и момичетата му бяха благодарни за това. Макнето стана не много рано, но и много късно. Закуси, погледа телевизия и се залавя да се облича. Джин Ах я беше помолила да отиде до тях, за да й помогне с нещо. Нана от ноември миналата година се беше сдобила с дете. Тя много харесваше малките пухкави същества и изкара късмета У Фан да й направи едно голямо сладурче. Малко остана да си отгледа само, но за щастие на китайския индивид му дойде акъла в главата и сега заедно си гледаха малкия Кристиян.
Каън излезе от апартамента и се отправи към най-близкия магазин за бебешки стоки. Всеки път носеше по нещо на бебето и този път нямаше да е изключение. Беше му взимала всякакви плюшени играчки, но този път реши да е нещо различно. Купи му една от онези дрънкулки за чесане на зъбките. Не беше много наясно, кога трябва да му израстат зъби, но знаеше, че това ще стане скоро и тази играчка щеше да му е от полза.
Снежната покривка навън не беше много, защото от скоро не беше валял обилен снеговалеж и по улиците се вървеше доста по-лесно. Каън се беше опаковала доста добре с шапка и шал и не й беше никак студено. Любимият й сезон беше зимата точно защото навън има сняг. Обожаваше бялата пухкава покривка.
Вече беше пред апартамента на Джин Ах. Натисна звънеца и не след дълго майката на Кристиян отвори вратата, а на лицето й имаше една усмивка. Покани макнето да влезе. Каън си събу обувките, съблече якето си и веднага попита къде е малкия. Искаше да го види и да го гушне. Нана й каза, че е в стаята си и че спи. Макнето се отправи натам и тихичко влезе в стаята на малкия. На вратата обаче за малко не се сблъска с някой. Очакваше да види физиономията Крис, но щом вдигна главата си нагоре съзря един напълно непознат индивид.
- О, донгсенг, това е брат ми Джи Хо. - каза тихо Нана, за да не събуди малкия.
Макнето само кимна с глава и леко се поклони. Не успя да повярва, че пред нея седи онзи Джи Хо. Преди беше много по-грозен, а сега е станал меко казано привлекателен. Каън остави дрънкулката на най-близкото шкафче, хвърли едно око на малкия и излезе. Не искаше да го буди. Дръпна оннито си към кухнята и щом видя, че Джи Хо не ги следва я заговори.
- Онни, това не може да е той. Просто не може! - каза тя и се усещаше, че всеки момент може да ревне.
- Той е! От плът и кръв. - засмя се леко Нана. - Променил се е нали?
- Дали се е променил? Бих казала, че пред мен седи напълно непознат човек. - млъкна за малко и после пак продължи. - Уникално красив е. По-хубав човек едва ли може да има..
След като каза това, момичето се подпря на плота с едната ръка и се зачуди дали е възможно да се влюби просто с един поглед.

by **Xero** Пет Ное 29, 2013 10:14 am

Джин Ах отиде да се оправя с натрапника. Джи Хо остана при малкия си племенник. А той спеше най-спокойно, все едно цялото време на света е негово и притежава всичко. Беше толкова спокоен, невинен и чист... Недостижим. Когато го погледнеше, денсърът на TOPP DOGG изгаряше от желание да се върне в съвсем детските си години, когато всичко беше хубаво и единствените жени в семейството му бяха майка му и Джин Ах.
Шин реши да се изнизва от стаята на Кристиян и да го остави да спи, но на вратата се сблъска с някой много по-нисък от него и от женски пол. Явно това беше индивида, който се развъня като луд преди малко. Ксеро я удостои с един ледено-студен поглед. Нана беше с нея, което означаваше, че трябва да се държи малко по-добре, но, О, за Бога.. това е такъв виц. Той да не би да е Хансол случайно? Ми разбира се, че не. Ксеро е говедо до доказване на противното. Прави каквото си иска и после си яде последствията, но важното е, че повечето неща не ги правеше сам. Имаше подкрепата на най-добрия си приятел от детските години, а сега двамата заедно бяха в една група. На него можеше да разчита най-много след сестра си. А през всичките години приятелщина, двамата се бяха сърдели един на друг само един път. При това причината беше мега тъпа - кой да играе Батман и кой Робин. Сърдиха се точно два дена и на третия се сдобриха. Факт е, че не можеха един без друг, макар че сега бяха леко отдалечени. Единия го тресеше любовния синдром, а другия го раздаваше като Йети.
Момичето му се поклони. Ксеро я удостои само с едно леко кимване и отмина. Усети изпепеляващия поглед на госпожа У върху гърба си, но се направи на две и половина. Друг въпрос сега го тормозеше - къде е онзи идиот У И Фан? Защо не е при Джин Ах и сина си? Къде си развява четирибуквието? Джи Хо не си правеше труда да прикрива факта, че не харесва лидерът на EXO-M. Имаше възможността това да се случи, но тогава Крис заряза Нана. Пак поне, че му дойде акъла в главата и осъзна, че не може без нея и се върна. Иначе сега рапърката на After School щеше да си го гледа сама. Също така, му беше много интересно кога китаецът ще й предложи най-накрая. Кристиян бе незаконен...
Джи Хо се беше настанил на дивана в хола и премяташе от канал на канал. Навсякъде само за EXO се говореше. Хъх, нормално... Макар че за шурей предпочиташе всеки друг от тях, само да не е тази петметрова кула. Но пък и той можеше да расте все още. Макар и по-малък от Хансол, отдавна го беше минал по височина. Именно това бе болното място на приятеля му.
Момчето реши, че е гладно и замина в кухнята. И какво да свари там? Нана и другата си говорят. Новодошлата му беше странно позната, но не можеше да разбере от къде.
- Уникално красив е. По-хубав човек едва ли може да има.. - достигна до ушите му.
Той се покашля, за да покаже, че е там.
- За който и да става дума, не може да е по-хубав от мен или Хансол - изказа се той, след което мина покрай двете като покрай знак "СТОП". Отвори единия от шкафите и си извади един пакет пуканки.
Нуната му се доближи до него и такъв шамар зад врата му изпраска, че света му се стори тесен.
- Нунааааа - рипна Джи Хо. - Нужно ли е така да ме излагаш пред гостите?!
- Ами, като говориш глупости - изсъска му Им.
Това го накара да замълчи. Знаеше си сестрата, нямаше нужда допълнително да я ядосва.
- Отивам до магазина - обяви рапърката, оставяйки ги сами.
Ксеро най-спокойно си отвори пакета и запука безмилостно пуканките. Загледа се в миньончето пред себе си.
- Искаш ли? - той поднесе пакета към нея.
Тогава просветлението го удари като със светкавица! Та това беше КаЪн, макнето на After School както и неговата стара любов от детската градина и от ученическите години. За съжаление, тогава беше доста грозен и тя, както и другите, му се подиграваха. Това много го нарани. Поне в гимназията не бяха заедно и той успя да я забрави. Имаше доста приятелки в гимназиалните години, защото изведнъж се разхубави. Както грозното патенце се превръща в лебед. Така се беше случило и с него.
- И Ка Ън, нали?

by **Kaeun.** Съб Ное 30, 2013 5:34 pm

Приказката за грозното патенце, което се превръща в красив лебед, тук важеше с пълна сила. Джи Хо беше неузнаваем. Момичето не успя да повярва, че това е той. Същото онова момче, което в детската градина и в част от ученическите й години беше аутсайдера на групата/класа. Всички го ненавиждаха заради невзрачния му външен вид. Макнето на After School беше неутрално по този въпрос, но за да може и тя да е една от великите сили, така да се каже, се правеше, че не го харесва, че не й пука за него. Всъщност искаше да го опознае, за да разбере дали не е по-добър отколкото го представяха всички. За съжаление тогава нямаше шанса да го опознае, но ето, че животът и предостави нов шанс, за да поправи грешките от миналото си.
- За който и да става дума, не може да е по-хубав от мен или Хансол - чу тя зад гърба си и се стресна.
Макнето се стресира, че може да ги е чул, но като се замисли казаното от него показваше, че не е чул, че си говорят за него. Джин Ах отиде му запали вратлето с едно шамарче.
- Нунааааа. Нужно ли е така да ме излагаш пред гостите?! - попита я Джи Хо.
- Ами, като говориш глупости - изсъска му Нана. След кратко мълчание тя добави, че ще отиде до магазина.
Джи Хо най-спокойно си ядеше пуканките, а Ка Ън седеше като изгонена встрани. Не знаеше какво да каже. Не се бяха виждали от много време, но и преди това не са имали обща тема на разговор.
- Искаш ли? - той поднесе пакета с пуканки към нея.
- Не, благодаря - усмихна му се тя.
- И Ка Ън, нали? - попита той.
Макнето на After School му кимна в знак на съгласие. Мислеше си да го пита откъде я познава, но реши да не се прави на много важна. По-добре той да знае, че тя го помни и че не е поредната надута звезда, която пробива в музикалният бизнес. Тя седна на един стол срещу него и само го гледаше как яде. Човекът определено имаше голям апетит и можеше да си позволи да яде. Ка Ън никога не би яла толкова много, защото щеше да й се лепне бързо и после да кисне със седмици във фитнеса. Ех, не всеки имаше такъв организъм. Макнето определено завиждаше на Джи Хо, че нищо не му се лепеше и можеше да си яде каквото поиска.
- Джи Хо, не си се променил много от началния курс - каза тя и погледна настрани.
Това пък от къде изобщо и хрумна?! Сама до преди малко казваше на Джин Ах, че не може да го познае, а сега запя друга песен. Дойде и да потъне в дън земя. Беше казвала какви ли не глупости и тази определено е една от тях. Искаше да му покаже, че го помни, ама както винаги в опита си да украси думите си каза неща, които очевидно не са верни.

by **Xero** Нед Дек 01, 2013 5:40 pm

На предложението му за пуканките, тя го отряа. Нормално. Все пак, трябва да си пази фигурата. Нали е госпожица Известна. А и като цяло, всички женски идоли трябваше да си пазят фигурите и да не затлъстеят като прасета за Коледа. Ако това станеше - потене като кон във фитнеса. При мъжете не беше толкова съдистично като при жените, но също трябваше да се пазят донякъде. Друго си е, когато имаш страхотен метаболизъм и не ти се лепи нищо. Джи Хо също се потеше отвреме навреме във фитнеса, но с други цели. Оформяше плочки на корема си. Нямаше да се остави толкова лесно на Хансол да го мине по сексапил. Човекът щеше да се помпи качествено и да става секс символ. Не че сега не беше, де, но трябваше да стане още по-голям. Нямаше да се даде без бой и магарии на съмембърите си от TOPP DOGG. Говорим за един от най-големите инатести идиоти раждани на този свят.
Утре с Хансол пак щяха да са във фитнеса и да си мерят чие магаре е по-мъжко. Двамата си бяха обещали да станат по-големи сексапили от бате Рейн. Не че скоро това щеше да стане истина, де..
КаЪн потвърди това, че е онази И Ка Ън, за която си мисли. Ксеро само кимна вяло, продължавайки да се тъпче качествено с пуканките си. В момента те бяха много по-интересни от момичето пред себе си.
- Джи Хо, не си се променил много от началния курс.
Шин повдигна едната си вежда. Очите му в момента се тресяха в луд смях, който скоро щеше да излезе наяве. Това все още не беше станало, защото беше зает да яде. Но ако го направеше, тя щеше да му се разсърди. Не че му пукаше особено много, де. Заради смехът, който не можеше никога да удържа, много пъти си беше патил в училище и на улицата. Най-вече от Джин Ах, която никога не му прощаваше и даже понякога го биеше. Ама какво можеше да направи малкият? Тя си беше виновна, че не можеше да се гримира. От Хансол и брат му също си беше патил доста. Но смехът е полезно нещо. Удължаваш си живота.
Денсърът остави пакета с пуканки на плота, преглътна това в устата си, след което пусна гласчето си. Смехът огласи мястото.
- Не съм се променил, а? - едвам каза той в пристъпа си. - В сравнение с това, което бях преди, изглеждам така все едно са ми правили пластична операция.
От тук нататък смехът му премина в подигравателен. Все едно се присмиваше на нея самата. Преди не беше такъв. Беше най-голямата душичка, която можеш да срещнеш, но заради КаЪн и разни други особи стана идиотът, който познавате сега.
Най-накрая спря да се хили и си пое дълбоко въздух. Лицето му прие сериозни черти. Приближи се до макнето на After School, което се беше настанило на един стол. Хвана брадичката й с ръка и я повдигна нагоре, така че да го погледне право в очите. В момента неговият поглед беше надменен, студен, отвратителен направо. Но с този поглед съблазняваше и момичетата. Беше неустоим, когато погледнеше така. Фенките не веднъж му го бяха казвали. А на тази персона пред него, трябваше да й стане ясно, че пред нея в момента стои напълно различен човек. Че не е онова момченце отпреди почти десет години.
Ксеро прекъсна зяпането и доближи до ухото й.
- Но ти определено си стоиш абсолютно същата, скъпа моя - прошепна той. Отдалечи се от нея и се подсмихна злобно.
Във втори клас беше измислил песен, която й беше посветил. В един от часовете по Музика беше събрал смелост и я бе изпял на КаЪн. "Слънчице.. мило мое слънчице" - нататък не можеше да си спомни текста. Но помнеше, че тогава тя му се подигра най-жестоко. Това му държеше влага и до днес. Когато се беше прибрал, беше скъсал официалния текст и го беше хвърлил. Листите с чернови от отдавна не съществуваха. Но поне в него ден, госпожата бе забелязала потенциала му за бъдещ певец.
Момчето си хвана пак пакета, извърна се и излезе от кухнята, оставяйки шокираното макне да стои там.

by **Kaeun.** Пет Дек 06, 2013 4:30 pm

От братята си знаеше, че не е хубаво да се лъже, макар че и двамата от време на време го правиха. Тримата може да се бяха отделили доста един от друг, заради кариерите си, но ако ще и в 3 през нощта да й звъннат щеше да им вдигне и да направи каквото може по силите си, за да им помогне. А със Сънгджонг бяха като куче и котка още от малки. Караха се за всевъзможни глупости и простотии и дори се биеха. Кисоп беше по-голям от тях и само гледаше сеир отстрани. Момичето нямаше търпение да се отдели от тях, но и до ден днешен и двамата по-големи представители на И й липсваха страшно много.
Джи Хо се засмя на думите й. Беше в правото си. В момента Ка Ън си представяше колко точно зле изглежда отстрани.
- Не съм се променил, а? В сравнение с това, което бях преди, изглеждам така все едно са ми правили пластична операция.
Беше много повече от прав. Смехът му беше по-скоро подигравателен. Това накара малката сестричка на Кисоп и Сънгджонг да сведе глава. Много обичаше да ги ръси едни такива и после винаги съжаляваше за това.
Той спря да се смее. Ка Ън чу как той става и започва да се приближава към нея. Усети нещо топло на брадичката си. Това беше ръката му, която повдигна главата й и я накара да го погледне право в очите. Погледа му беше пълен с омраза и безразличие. Той се приведе до ухото й.
- Но ти определено си стоиш абсолютно същата, скъпа моя.
КаЪн го проследи с поглед как напуска стаята. Няколко сълзи се стекоха по лицето й, но тя бързо ги изтри. В никакъв случай не трябваше да показва, че се е уплашила и още по-малко, че е толкова слаба и че всичко околно можеше да й повлияе толкова лесно.
Сега щеше да се превключи на досаден режим да му виси на главата докато един от двамата не си тръгне. Можеше да бъде супер досадна, ако го реши. В този случай Джи Хо щеше да пострада от тази нейна досада.
Наля си една чаша с вода, изпи я на един дъх и с холивудската си усмивка влезе в хола. Видя, че той си ядеше пуканките на дивана и както винаги погледа му не издаваше емоция. Ка Ън пусна телевизора на един музикален канал и се настани с цялата си наглост до него без да щади разстоянието между тях. Още малко можеше и в него да седне.
- Сега с какво се занимаваш? - попита го тя.
Нана никога не беше споменавала Джи Хо и още по-малко какъв е сега. Беше любопитна този злобил къде са го взели на работа.

by **Xero** Пон Дек 09, 2013 4:35 pm

Шин Джи Хо се настани по царски на дивана, прегърнал огромния пакет с пуканки. Нагъваше като невидял, а на телевизора вървеше KBS2 с повторението на "Master's Sun". В главата му се превъртя сцената от преди малко. Защо го направи? Защо започна да се хили като пълно куку и защо трябваше да бъде такъв? Самият той не можеше да открие отговорите на тези въпроси. Караше всичко около себе си да страда по един или друг начин. Но на практика, не знаеше защо го правеше. Единствените, които не бяха страдали заради него досега бяха Хан Сол и Джин Ах. Всички останали, до един, бяха изревали заради него. Не е лесно да носиш идиотизма в кръвта си, но е добре да го използваш за шегиджки, а не такива неща заради, които после хората могат да те намразят. Денсърът на TOPP DOGG определено бе мастър в това да кара околните да го намразват заради действия или думи. Друг просто не можеше като него. Понякога му се искаше да прилича на най-добрия си приятел - само да прави забавни неща с простия си мозък, но неее... Джи Хо задължително трябваше да намесва и други чувства в това, което прави.
Най-блестящата простотия, която някога бяха правели с господин Ким беше да занесат 22 свине в училище. Имаше празник в училището им и всеки ученик трябваше да донесе някакво животинче. Двамата лудаци доведоха мама и тате прасета заедно с челядта им, която се състоеше от общо двадесет малки, сладки, розови прасенца със завъртяни опашчици. Нана цял ден се прави, че не ги познава и се разнясаше наляво-надясно с кученцето си. Пак добре, че не извикаха родителите им, защото после щеше да стане страшна олелия и на двамата да им стъжнят животите. Можеха даже да им забранят повече да се виждат!!! Хубавото е, че нито той, нито Хансол си изпатиха от това. Дори Джин Ах не каза нищо за прасетата пред родителите им.
Както най-спокойно си гледаше драмата, някой смени каналаът с музикална програма. Ксеро направи недоволна физиономия, а КаЪн най-нагло се настани мега близо до него. Мъжкият имаше чувството, че след малко и в скута му ще седне. Това се нарича нахалство!
- Сега с какво се занимаваш?
Тя сериозно ли?
Шин се замисли за кратко. Всъщност, Им никога не говореше за него пред момичетата от After School. Изясни му се донякъде, ама тя новини не следеше ли, за Бога?
Денсърът набута още пуканки в устата си. Преди да й отговори, ги смели с дъскорезачките, които му служеха за зъби.
- Рапър и танцьор съм на групата TOPP DOGG. Пак сме в пакет с Хансол там. Лейбълът е Stardom - компанията на EvoL и бившата на Block B - човечето си разясни всичко ,пак започна да нагъва храната и да зяпа отегчено телевизора.
Даваха как SISTAR се кълчат на "Give it to me". Той отегчено се прозя, а КаЪн взема, че седна в скута му. Очите му щяха да изкочат от орбитите си. Не можеше да повярва на това, което се случваше.
- Би ли си мръднала ръбестия задник от мен? - помоли най-учтиво.

by **Kaeun.** Пет Дек 27, 2013 3:11 pm

Сред семейството, приятелите си и познатите беше известна с това, че много обича да си вре носа там където не й е работа, да се бори до последно за това, което иска и най-вече с това, че на моменти е супер досадна.
Преди да отговори на въпроса й той изяде още една шепа пуканки.
- Рапър и танцьор съм на групата TOPP DOGG. Пак сме в пакет с Хансол там. Лейбълът е Stardom - компанията на EvoL и бившата на Block B.
Тя го изслуша внимателно. Значи и той беше в този бранш. Ами супер! Щяха да се срещат доста по-често и щеше да има по-голяма възможност да го дразни и да го накара да съжали за тона, които употреби в разговора им в кухнята. А относно Хансол .. въобще не се учуди. Още от едно време тези двамата си вървят в пакет.
Докато той си зяпаше отегчено изпълнението на SISTAR, макнето на After School направо седна в него. Нямаше намерение да му цепи басма, я!
- Би ли си мръднала ръбестия задник от мен? - това прозвуча леко учтиво в ушите на КаЪн.
- Не! – каза категорично макнето и се намести още по-удобно, а Ксеро не можа да повярва и това си пролича от физиономията му.
Играта тепърва започва. Той щеше да види, че не само Шин Джи Хо може да е лош в този филм наречен живот. Спомни си, че преди много време бяха занесли цял обор с прасета в училище. Всички бяха с котета, кучета, костенурки, рибки, морски свинчета, хамстери и подобни нормални животинки, а двамата „братя“ донесоха прасета. На всички в училището ченатата им щяха да ударят в земята. Бяха виждали какво ли не от тях, но това беше черешката на тортата. КаЪн не ги беше виждала да првят нещо, което да засенчи това. След приключването на тази година, в която се срещна с прасетата тя напусна училището, защото с родителите си и братята си се премести да живее в друг квартал на Сеул.
- Как са прасенцата? – реши да попита тя.
Сигурно вече не бяха живи, но може и да греши. Джи Хо, ако наистина много си ги обича може и да не ги е хапнал за няколко Коледи подред.
Преди той да и отговори, КаЪн обви ръцете си около врата му. Продължаваше да го дразни, за да му е гадно. Макар, че можеше да си изпроси някой бой така в момента изобщо не й минаваха такива мисли през главата.

by **Xero** Нед Яну 05, 2014 2:45 pm

Тази маска, която носеше от години наред, се беше образувала благодарение на КаЪн. Заради ттежката душевна травма, която му образува, сега не можеше да води нормален разговор с представителка на женския пол. Можеше да комуникира като хората единствено с Джин Ах и Че Рин. Когато Мин Ах проговореше, и с нея щеше да се разбира доста добре. С всички останали момичета накрая се изпокарваше или изобщо не говореше. Да не забравяме, че той не е Хансол. Най-добрият му приятел още от детската градина си беше плебой. С всички женски в началото се правеше на добър, но когато се стигнеше до леглото... девойчетата разбираха с какво животно са се захванали. Ким никак не си поплювяше. Или поне Джи Хо бе останал с такова впечатление от разказите му за вечерите с дамите. Може да ги е поукрасявал, кой знае?
Единствените, които беше допуснал до себе си след като макнето на After School му разби сърцето, бяха Чан Ми и Хье Ри. При това връзките им не бяха от най-дългите. Но пък им беше хубаво. Рапърът на TOPP DOGG даде всичко от себе си, за да могат тези връзки да се задържат дълго... и беше успял, донякъде. Не знаеше дали момичетата са останали с добри спомени от времето прекарано заедно, но той беше запомнил само хубавото от двете си връзки. Много рядко се беше карал с двете, което си е направо постижение за него. Чак сестра му се изуми със случващото се с него. Отново беше нормален човек – смееше се, изпитваше чувства, приличаше на себе си. Благодарение на тях двете, отново стана нормален. Те върнаха човешкото в него, за което им беше адски благодарен.
-Не! – отряза го тя, докато се наместваше по-удобно върху него.
Джи Хо въздъхна тежко. Примири се със случващото се, нямаше изход. Налагаше се да я изтрае за сега. Усещаше как сърцето му започна да тупти по-бързо, а в стомахът му хвърчаха милиони пеперудки. Нима чувствата му към нея се завръщаха? След толкова много години, отново се влюбваше безнадеждно в нея? Успя да заличи чувствата си под тази отровна маска на студен и незаинтересован човек. Вледени сърцето си, така че те никога да не излязат отново наяве. Заключи ги с железен катинар като ключът го бе изхвърлил. А сега ледът се пропукваше, а ключът се появи отнякъде. Защо КаЪн му действаше така? Защо, защо, защо?
-Как са прасенцата? - попита го И.
Ето този въпрос вече му хареса! Можеше да говори надълго и на широко за домашните си любимци, които не са само негови, а и на Хансол. А и ако с отговора успееше да я махне от скута си, щеше да е супер. На малкия му приятел очевидно доста му харесваше и малко по малко започваше да се надига. Не! Нямаше да позволи КаЪн да го сметне за перверзник. Да не забравяме, че това са нормални мъжки неща...
- Мама Джин Ах и татко Кангта отдавна не са сред живите, както и някои от децата им. Други пък сега са живи и се радват на внуци, пра-внуци, пра-пра-внуци. Половината живеят при мен, а другите при Хансол. Искаш ли да ти ги покажа? – той леко се усмихна. Обичаше да говори за прасенцата.
С цялото си същество се надяваше тя да се съгласи, за да си мръдне дупето от него. Ако това продължеше още... не знаеше какво можеше да стане. Понякога не се контролираше, желанието беше разяждащо. Не! Нямаше да я оправи на дивана в семейната къща! Шин Джи Хо не е такъв тип!

by **Kaeun.** Чет Яну 23, 2014 11:47 pm

Госпожица И в момента си просеше боя. Не трябваше така да го предизвиква. Не се бяха виждали с години и точно заради това първо трябваше да го опознае, а не да бъде такава досадница. Момчето щеше да си изгради грешна представа за нея и като нищо щеше да я вземе за леко момиче, което се натиска на всеки срещнат, но това е доста далеч от истината. Ка Ън е спокойно момиче, което обича да се гушка в хората. Момичетата от AS понякога дори не могат да я изтърпят с тези нейни изблици на добросърдечност.
- Мама Джин Ах и татко Кангта отдавна не са сред живите, както и някои от децата им. Други пък сега са живи и се радват на внуци, пра-внуци, пра-пра-внуци. Половината живеят при мен, а другите при Хансол. Искаш ли да ти ги покажа? - попита Джи Хо.
Ка Ън за момент се замисли. Предложението му беше добро и тъкмо щеше да приеме когато усети нещо твърдо .. по-точно беше седнала на нещо твърдо. Бързо загря какво става тук. Братчето на Нана вдигна самолета. Госпожица И реши, че ще го истезава и започна да се движи уж да се намести по-удобно. Докато се размърдваше разбра, че Джи Хо не беше скромен по размер. Лека руменина мина по лицето й. Чувството, че тя е възубила някой я накара да се почувства странно. За пръв път в живота си тя усети нещо такова.
- Не, благодаря! Не искам да притеснявам животинчетата. Сигурно им е много по-добре без мен - усмихна се мило макнето все едно наистина й пукаше.
С цялата си наглост и величие тя продължи да седи в него, а твърдото нещо, което усещаше не се кротна. тя изправи погледа си и го погледна в очите. Изплаши се, защото погледа му отново беше станал много зъл и изглеждаше така все едно всеки момент ще я убие или изнасили. Макнето се опита да стане, но той обви ръцете си около кръста й и не й позволи да се изправи от него. Тя го погледна объркано с кафевите си очи.
- Нали искаш да се махна от теб? - попита го тя и отново направи опит да стане от скута му, но отново не успя. - Какво ще кажеш да ме пуснеш, за да стана от теб?
Очакваше той да я пусне след като отново й каже нещо, което да я накара да се почувства ужасно отново. Изчакваше най-спокойно да види реакцията му и после да я остави да си ходи.

by **Xero** Сря Яну 29, 2014 4:47 pm

Приятелят му продължаваше все така да си седи леко вирнат нагоре. Ако КаЪн продължеше така, щеше да се надигне още повече. Това беше по-силно от него и не можеше да го контролира. Всъщност, не познаваше нито един мъж, който да контролира ерекцията си. Макнето на After School никак не му помагаше. Вътрешно крещеше и ревеше. Искаше само малко - тя да стане от него, за да се смъкне надолу. Започваше да го боли вече... Май не трябваше да обува толкова тесни дънки, ама нали се мисли за fashionista. За следващия път щеше да бъде облечен с нещо по-практично.
- Не, благодаря! Не искам да притеснявам животинчетата. Сигурно им е много по-добре без мен.
С тези думи буквално му разби мечтите и надеждите. Въздъхна тежко и се облегна назад. Явно беше обречен на болезнена ерекция от момичето, в което е влюбен още от ученическите си години. С какво беше заслужил толкова ужасно наказание? Идеше му да зареве с глас, но външно не го показваше. Беше си лепнал маската на заядливо и проклето идиотче.
Момичето го погледна в очите. Той отвърна на погледа й. Гледаше я така все едно всеки момент ще я тръшне на пода, ще хване някой сатър от кухнята и ще я разпори, обезкости и изсуши. Костите й да направи на брашно, месото да си го замрази в хладилника, а от кожата й да си направи чанта или обувки. Изглежда И се беше изплашила, защото тръгна да става от него. В този момент, Джеро направи нещо доста нетипично за него. Обви ръцете си около талията й, с което и забрани да мърда от него.
- Нали искаш да се махна от теб? - тя го попита, след което се опита да стане, но Джи Хо нямаше намерение да я пуска. - Какво ще кажеш да ме пуснеш, за да стана от теб?
- Хм... да кажем, че си промених решението и вече не искам да ставаш от мен, защото пре-ка-ли! - озъби й се насреща, изправи се като продължаваше да я държи и я метна на рамото си. - Да беше станала от мен още като те помолих, госпожичке!!!
След минута вече бяха пред стаята му. С крак отвори вратата и я метна елегантно на леглото. Затръшна вратата без да му пука, че така ще разтресе цялата къща. Погледна към КаЪн, която се беше надигнала и гледаше изплашено. Приближи се до леглото и я възкачи.
- Наистина прекали, Ка Ън - изсъска в ухото й, захапвайки го за меката му част.
Какво смяташе да прави?!?!?

by **Kaeun.** Вто Фев 04, 2014 2:39 pm

Защо беше толкова ината на моменти? Лесно се предаваше, но преди това да стане се правеше на интересна. Това някой ден щеше да й навлече големи неприятности и този ден май дойде по-бързо от колкото тя самата предполагаше. Сърцето и се разхлопа, защото се изплаши. Джи Хо не я пускаше от лапите си.
- Хм... да кажем, че си промених решението и вече не искам да ставаш от мен, защото пре-ка-ли!
След тези негови думи, макнето на After School нямаше време за реакция. Братът на Нана набързо метна на рамото си крехкото й тяло.
- Да беше станала от мен още като те помолих, госпожичке!!! - допълни той.
Едва успя да види, че я прекарва през коридора на къщата до една стая в която до сега не беше влизала или поне не помнеше. Джи Хо остави Ка Ън на мекичко, а когато тя се огледа забеляза, че е на легло и най-вероятно е на неговото легло. Момичето се изплаши и това със сигурност си пролича когато той затръшна вратата на стаята. Шин се доближи до нея и я възкрачи. Малката вече имаше голям повод да се страхува за себе си.
- Наистина прекали, Ка Ън - чу тя в ухото си и усети как Джи Хо я захапва.
Макнето на After School рязко обърна главата си, за да прекъсне достъпа на устата му до ухото си. Постави двете си ръце на гърдите му и се опита да го отблъсне от себе си, но не успя. Тя беше някакви си 48 килограма, а момчето над нея със сигурност е доста по-тежко. Беше поне 55 килограма, ако не и над 60. Битката не беше много равностойна. Добре, де, изобщо не беше равностойна.
- Махни се от мен! - изписка Ка Ън и отново направи неуспешен опит да го махне от тялото си.
Нямаше никой в къщата. Нана излезе да напазарува, а Кристиян спеше сладко в съседната стая. Беше чувала от Джин А, че това дете спи по много и то доста дълбоко. В следващия поне един час нямаше шанс да се събуди, а рапърката на After School едва ли щеше да се прибере скоро. Ка Ън започна да се оглежда около леглото за предмет, който да й послужи за оръжие и евентулано да цапардоса Джи Хо с него по красивата му глава.

by **Xero** Пон Фев 17, 2014 2:44 pm

Усети ръцете й върху гърдите си. Правеше опит да го махне от себе си, но не можеше. Битката между двете тела е изключително неравностойна. Тя със сигурност беше под 50 килограма, а той беше сигурно вече 62 килограма. Нямаше как да го отблъсне, освен ако не е момиче със супер сили като от аниметата. Да, ама не. Това тук е реалността, супер силите не съществуват и Ка Ън не може да направи абсолютно нищо по въпроса с това да го махне от слабото си телце.
- Махни се от мен!
Макнето на After School изпищя, но нямаше кой да я чуе. Джин А скоро нямаше да се върне от магазина, Кристиян нямаше как да й помогне, Крис нямаше също да се прибере скоро, а родителите му... кой ги знае и тях накъде са. Така че в къщата бяха единствено те - Джи Хо и Ка Ън.
Момичето под него отново започна да говори, да пищи и въобще да издава всевъзможни звуци. Джи Хо вече очакваше всеки момент да започне да мучи, баука, мяука, църка и всякакви подобни животински звуци. Айш... толкова досадно.
- Яяяя! Млъкни най-сетне! - повиши тон Джеро, вдигайки главата си, така че лицата им да са едно срещу друго. - Знаеш ли колко са досадни непрестанните писъци, които издавате? Човек ще каже, че ще те коля, а не.. - и изведнъж млъкна.
Очите му се съсредоточиха върху леко треперещите й розови устни. От толкова дълго време жадуваше за тях, а в момента... бяха на милиметри от него. Искаше да ги докосне, да ги целуне. Беше повече от сигурен, че ще се превърнат набързо в наркотик и ще има нужда от тях все повече и повече. Не издържа и залепи устните си върху нейните. Все едно електричество мина през цялото му тяло и го разтресе. Тази целувка толкова дълго беше присъствала в съзнанието му, толкова много сценарии беше прехвърлил в главата си, но никога не си беше и представял, че точно по този начин ще се случи. Хансол след това щеше да го спука от бъзици. Видя се то.
Незнайно защо, съмембърката на сестра му му отвърна. Това го изуми и го вкара в чудо. Рязко се отдръпна от нея, а очите му трепереха от явен ужас.
- Не... - едвам каза Джеро, възвръщайки изгубения си въздух в белите дробове.
Стана от нея и леглото, след което се изниза от стаята по най-бързия начин. Трябваше да си ходи. Не биваше да остава тук и минута повече. Не искаше да я изнасили, не искаше И Ка Ън да се страхува от него. Не искаше нищо тъжно да се случи...
Искаше единствено щастливите неща.
Затова си тръгна. Оставяйки най-безцеремонно макнето на After School в шок, а сестра си в явно недоумление. Щеше да се оправдае... все някак. Приятелите му от TOPP DOGG щяха да му помогнат да измисли нещо.

by **Kaeun.** Сря Фев 19, 2014 4:16 pm

Ка Ън колкото и да се опитваше да се измъкне не успяваше. Започна да издава най-различни звуци и дори изпищя на няколко пъти от страх.
- Яяяя! Млъкни най-сетне! Знаеш ли колко са досадни непрестанните писъци, които издавате? Човек ще каже, че ще те коля, а не..
Той не довърши изречението си, а се втренчи в макнето на After School. Последното, което се засили да казва я накара да се изплаши още повече. В очите й започнаха да напират сълзи, а устните й леко трепериха. Защо трябваше да й го причинява? Тя не беше готова за тази важна крачка точно сега. Представяше си този момент с човек, който обича, а не с момче, което едва, едва познава.
Усети как устните му стават едно цяло с нейните. Шокира се не толкова от действията, а от това, което почуства. Сърцето й се разхлопа в ритъм, който беше непознат до сега за нея. Ка Ън не можеше да контролира себе си и започна да отвръща на целувката му. Това очевидно го изплаши и той рязко се отдръпна от нея.
- Не...
Той стана от леглото и излезе от стаята. Ка Ън остана шокирана от случилото се. Тя седна в леглото и притисна краката си до гърдите си. Няколко сълзи се стекоха по лицето й и несъзнателно докосна устните си. Чувстваше се много странно след случилото се преди броени секунди. Трябваше й време, за да се осъзнае.
***
Няколко дни след случилото се с Джи Хо тя не спираше да мисли за това. Чувстваше се като белязана от него.
Сега с момичетата от After School имаха изпълнение на Flashback. От доста време не я бяха изпълнявали, но след няколко дни тренировки всичко беше наред. Джин А нямаше да пее с тях, защото не се чувства добре и не искаше да се разболява. Все пак има малко бебе в дома си и трябваше да го пази като очите си.
Момичетата вече чакаха своя ред. Преди тях бяха Crayon Pop. Ка Ън изобщо не ги харесваше, но очевидно има хора, които им се радват.
Изпълнението им мина доста добре и всички насядаха в бакстейджа, за да гледат изпълненията и на останалите. След After School на сцената се появиха Topp Dogg. Ка Ън застина на място щом видя Джи Хо. Онова странно чувство отново се възроди в нея. Беше втренчена в една от камерите и го наблюдаваше как се движи, а гласът му я накара да настръхне.

by **Xero** Сря Фев 19, 2014 5:07 pm

Бяха минали няколко дни от случката с макнето на After School. Не посмя да сподели на абсолютно никого. Нито на сестрите си, нито на най-добрия си приятел, пък какво остава за другите десет члена на TOPP DOGG? Много добре осъзнаваше, че е направил супер голяма грешка и не бива да се повтаря. Беше си взел бележка от забележката и сега никога нямаше да повтори действията си от преди няколко дни.
Сега им предстоеше концерт заедно с много други групи, сред които бяха и After School. Графикът им беше доста зает, особено със завръщането с "Arario". Откакто дебютираха не бяха почивали, но пък ставаха все по-известни и успешни. Шефът на компанията се гордееше с момчетата си. Бяха една от най-добрите руки групи за 2013, макар да не бяха спечелили награда за това. Просто в сравнение с други... Сега, през Април месец, им предстоеше и пътуване до Бразилия. Това да е звезда доста му харесваше, но беше и адски изморително.
- Яя, Джи Хо, какво си се втренчил в плаката с имената на групите? - подвикна лидерът Пи Гун.
Джеро се стресна и го погледна като пръднал заек в люцерна.
- Аз.. нищо - едвам си пое въздух той.
- Отняколко дена насам само After School зяпаш. Да не си си сменил любимата женска група? - присъедини се Сангдо.
Айш, тези момчета. Явно наистина нямаше да го оставят докато не си изпее и майчиното мляко. Каква досада само. Това да знаят, онова да знаят. Лично пространство и тайни да нямаш вече. Ето, това беше лошото, когато си в група. И сте повече от 5. Всичките трябва да знаят всичко за всеки. И да се изпуснеш в гащите да не можеш без да разберат те и да ти се посмеят. Обичаше съмембърите си, но понякога наистина прекаляваха.
- Теб пък какво те интересува!? - сопна се Джи Хо, напускайки помещението.
Няколко часа по-късно вече бяха на мястото на концерта. Всичките 13 кучета - облечени с костюмите за "Arario", макар че освен нея, щяха да изпълнят "Say it" и "Open the door". Заедно с Хансол, Бьонг Джу и Хо Джун бяха тренирали буквално до последната свободна секунда. Като главните танцьори на групата, трябваше да бъдат повече от изрядни и да не си позволяват излагации.
Концертът беше в разгара си. Crayon Pop се вихреха на сцената, а двамата с Хансол се ръчкаха и ги обсъждаха. Е, не обсъждаха "красотата им". По-скоро говореха за цялата тази гавра с въпросната група. Настроението се повдигна, когато After School излязоха на сцената. Джеро се залепи за мястото си за гледане и се втренчи в макнето им. И като си спомнеше, че беше на крачка от това да я изнасили...
- Да имаш нещо да ми казваш, Джи Хо? - повдигна вежди Хансол.
- Не.. нищо.. - отговори тихо, докато зяпаше идеалното представяне на AS.
- Има нещо, но май не можеш все още да го кажеш. Както и да е. Аз отивам да видя Хьеджонг. Ще съм тук за началото ни - удари му един мигач хьонга и изчезна.
Времето излетя и дойде ред на Псетата. Как пък точно ги сложиха след групата на КаЪн, един Бог знае. Тринадесетимата се наредиха на сцената и малко по-късно вече се вихреха на песните си. Към края на представянето им, забеляза, че най-добрият му приятел е целият омацан с червило, за което му стана смешно. След като се върнеха в бекстейджа, лидерът щеше да му чете морал.
TOPP DOGG приключиха и се върнаха в бекстейджа след бурните ръкопляскания. Бяха задъхани и уморени, но пък щастливи. Обичаха своите ToppKlass. Сега имаше малка пауза между изпълненията, защото водещите пак плямпаха, а Хансол използваше този промеждутък, за да се понатиска с Хьеджонг, чиято група беше след това.
Сънбе групите им ръкопляскаха и ги поздравяваха за доброто шоу. Сред тях бяха и After School. Погледът на Шин веднага се заби върху КаЪн. Двамата дълго се гледаха, докато накрая Джи Хо не разтърси главата си и погледна настрана. Толкова го беше срам..

by **Kaeun.** Пет Фев 21, 2014 6:39 pm

След изпълнението си TOPP DOGG се върнаха в бакстейджа при останалите. Другите звезди им пляскаха и Ка Ън не пропусна да го направи. Погледа й се срещна с този на Джи Хо. Двамата се гледаха в очите известно време. Не им беше нужно да говорят, за да се разберат. Очевидно беше, че и двамата се чувстваха неприятно от случилото се.
Джеро първи наруши контакта им. Ка Ън също погледна в друга посока.
- Добре ли си? - попита я Юий.
- Аз .. да, да, просто ми е малко топло - набързо се оправда макнето и си лепна една усмивка.
- Според мен няма как да ти е топло с тези парцалки. По-скоро се притесни от нещо или някой. - предположи Райна и започна да се оглежда. Ама, че жена, пу. Клюкарка като всички останали.
- Просто ми е топло - продължи да държи на своето Ка Ън. - Ще отида да се освежа малко и ще съм като нова.
Момичето стана от мястото си и се отправи към изхода на залата. По пътя обаче трябваше да мине покрай TOPP DOGG. Пое си дълбоко въздух и бързо премина покрай тях. Тъкмо си мислеше, че всичко е наред, когато един от техните я спря. Едно такова нисичко момче .. Напомни й на Хансол, но можеше и да греши. Не го беше виждала с години.
- Как се казваш? - попита я той.
- И Ка Ън .. - отговори му объркано тя.
- Ясно - само това каза той, поклони й се и я остави на мира.
Момичето се почуди какво му стана на този, но бързо се осъзна и се отправи към мястото към което се беше насочила по-рано. Докато търсеше банята усети нещо да я наблюдава в гръб, но си помисли, че просто й се струва и дори не обърна внимание на това.
Влезе в тоалетната и се облегна на плота. Пусна чешмата и зарови поглед в нея намокри ръцете си, но не и лицето си, за да не размаже грима си. Повдигна глава нагоре, за да види отражението си в огледалото, но беше много изненадана когато освен своето видя и това на Джи Хо. Стори й се, че й се привижда, за това рязко се обърна и се оказа, че той наистина седи зад нея. Отново онова странно чувство се зароди в корема й. Все едно прехвърчаха много пеперуди.
- Какво търсиш тук? - попита го Ка Ън. Все пак той висеше в женската тоалетна без причина.

by **Xero** Съб Фев 22, 2014 12:35 pm

Какво му беше причинила тази? Защо й трябваше да ходи в дома на Им и да кара сърцето му пак да бие бързо? Първата любов не се забравя лесно, а той тъкмо беше успял. И бам! Отново се появи в света му с гръм и трясък, точно като по филмите. Хансол поне беше лесен - не се беше влюбвал досега като кретеноидиот и не му трябваше дълго време, за да забрави някоя, ама Джи Хо беше друга порода пичачос. Беше си типичен представител на зодиакалния знак - Водолей.
С полезрението си видя как КаЪн се запътва към групата му. При това възможно най-отдалечено от него и най-близо до Хансол, който като никой път, беше пуснал Хьеджонг по-рано от очакваното. Видя как приятелят му хваща КаЪн за ръката. Говореха си нещо, а Джеро щеше да се пукне от необясняваща ревност. Щеше да издивее и можеше всеки момент да отиде при Хансол и да му бие един, но се овладя. Нямаше за какво да ревнува. Хьонгът му си имаше приятелка, КаЪн пък не му е гадже. За какво тогава ревнуваше?!
Шин Джи Хо буквално остана с пръст в уста. Явно наистина беше яко хлътнал отново по макнето на After School. Трябваше да поговори с някого и този някого нямаше да бъде Хансол, пък камо ли Джин А. Тя пък ако разбере... животът му щеше да се стори прекалено тесен. Толкова бой беше ял от нея като беше малък, че сега не искаше да си спомня колко й тежи шамара.
Ка Ън се скри от очите му и той реши да я последва. Огледа се като престъпник, след което потегли набързо по следите на момичето. Усети въпросителният поглед на най-добрият си приятел в гърба си, но не му обърна внимание. По-важна беше женската, която щеше да му се изплъзне ако продължаваше да се тутка.
Вървеше точно след нея като някоя сянка. Стараеше се тя да не го види и когато влезе в женската тоалетна, танцьорът на TOPP DOGG не се поколеба и влезе след нея. Макнето пусна водата и намокри лицето си, след което се погледна в огледалото. Там, освен нея, присъстваше и черната фигура на Джи Хо. За Бога, какво го прихващаше?
Момичето се обърна към него.
- Какво търсиш тук? - попита тя.
Както се беше подпрял на вратата, се отблъсна от нея и с походка ала пингвин направи няколко крачки към нея. Пое си въздух.
- Теб - отговори й лаконично.
Приближи се още до нея, при което телата им се допряха едно до друго. Притисна я плътно до себе си, а ръцете му се обвиха около кръста й. Прегърна я.
- Нуждая се от теб, Ка Ън... - прошепна в ухото й. - Моля те, Ка Ън..
Дишането му ставаше все по-тежко, а в гърлото му заседна буца. Усети как очите му се пълнят със сълзи. Но защо?

by **Kaeun.** Съб Фев 22, 2014 2:06 pm

Цялата се разтрепери за миг, но бързо се опита да се вземе в ръце. Не беше лесно да забрави това, което се опита да й причини, но тя беше силна и борбена и след известно време щеше да е просто част от миналото й. Част, която няма да пречи на настоящето и бъдещето й.
Опитваше да го скрие дори пред себе си, но Джи Хо започна да я привлича още в момента когато го видя в къщата на родителите на Джин А. Може и според някой да не е голям красавец, но спрямо това, което беше като малък е същински принц. Шин притежава чар, който може да накара всяко едно момиче да настръхне в това число и Ка Ън.
Щом той започна да се приближава към нея сърцето й отново заби лудо. Тя постави двете си ръце на плота, за да се подпре.
- Теб.
Точно този отговор най-малко очакваше да чуе. Когато беше достатъчно близо той уви ръката си около талията й и телата им се оказаха плътно едно до друго.
- Нуждая се от теб, Ка Ън... Моля те, Ка Ън.. - усети как дъхът му се забива в ухото й.
Черният и прилепнал сценичен костюм започна да й става още по-тесен. Имаше нужда от въздух, но не го получаваше. Дишането й ставаше все по учестено. Ароматът на Джи Хо я опияняваше. Искаше винаги да го усеща до себе си. Харесваше й. За пръв път чувстваше такава топлота.
От тук нататък мозъка й отказа да мисли, но не й сърцето й. То й подсказваше, че трябва да отвърне на чувствата му. "Да върви всичко и всички по дяволите!" - изруга тя на ум. Отлепи ръцете си от плота и ги уви около врата на Джи Хо. Чувството, което изпита не можеше да се опише с думи. Човек просто трябва да го изпита. Може би .. това е любовта?
- Аз.. - започна момичето. - Също имам нужда от теб, Джи Хо.
За пръв път тя призна, че в онзи ден сърцето й трепна заради него. Заби главата си във врата му. Така го чувстваше още по-близко. Можеше да затвори очи и да остане така завинаги. Осъзна се, че най-вероятно си позволи много за това изправи главата си, но ръцете й все още стояха на врата му.

by **Xero** Сря Фев 26, 2014 2:29 pm

Ка Ън беше като афродизиак за Джи Хо. За първи път същество от женски пол му действаше по този невероятен начин. С какво толкова беше специална, че да му въздейства така? И той не знаеше, но знаеше едно - че му харесва безкрайно много, въпреки цялата болка, която беше изживял заради нея.
Или беше влюбен глупак или беше само глупак. Средно пожолене в този случай, нямаше.
Ръцете, които досега бяха на плота на мивката, се увиха около врата му. Изведнъж всички мисли от съзнанието му се изпариха. Съществуваха само той и тя. И чувството, което обладаваше телата им ( или поне неговото, де ).
- Аз.. - започна момичето. - Също имам нужда от теб, Джи Хо.
Думите й бяха като визията й - удряха дълбоко и оставяха дълбоки следи. Тръпки минаха по тялото му и изведнъж се почувства беззащитен и слаб. Как Ка Ън можеше да го обезоръжи толкова лесно, както никоя друга? Е, с изключение на Джин А, но тя най-вече му беше сестра, знаеше слабите му места. Плюс, че беше самият Хитлер, но в женска форма. Без особено големи усилия може да те убие без даже да й мигне окото. Джеро като се сетеше какъв бой е ял от нея, не му се щеше отново да минава по този път.
- Знаеш ли колко силно значение имат тези думи за мен, Ка Ън? - попита тихо. С едната си ръка й повдигна брадичката, за да се погледнат. - Съжалявам за онова у дома... Наистина не исках да го правя, но ти ме предизвика, а аз не съм от най-търпеливите хора. Но явно съм от тях, щом те чаках до ден-днешен.
Лицето му беше тъжно, изобразяваше цялата мъка и тъга, която беше минала през него с течение на годините. Не можа да я забрави, макар че беше правил няколко нещастни опита.
Защо сърцето му я теглеше към нея? Толкова много други жени имаше. Защо точно тя? Проклето сърце. Когато то говори, мозъкът не мисли и после страдаш.
- Дявол да го вземе, Ка Ън - изсъска танцьорът на TOPP DOGG.
Повдигна я и я сложи да седне на плота. След това раздели краката й, така че да се настани между тях. Без много-много да се мае, намери устните й бързо и лесно. Целуваше я бързо, страсно, но отстрани изглеждаше по-скоро като прощална целувка. Все едно го прави за последен път и никога повече няма да я усети по начина, по който сега я усеща, а именно - негова.
- Бъди моя... поне за сега - прошепна в ухото й Шин, а пръстите му правеха сърца по налетите й гърди през костюмченценценцето, с което беше облечено макнето на After School.

by **Kaeun.** Пет Фев 28, 2014 3:55 pm

Все едно целия свят беше в ръцете й. Чувстваше, че дори небето да падне тя ще е щастлива, защото е до него. Даваше й някакво необяснимо спокойствие и чувство за сигурност. Не искаше този момент да свършва.
- Знаеш ли колко силно значение имат тези думи за мен, Ка Ън?
Тя не го каза току така, за да отвърне на чувствата му. Макнето на After School рядко говореше празни приказки и не обичаше да лъже. Естествено от време на време изричаше благородна лъжа, но подробности.
Джи Хо хвана брадичката й с ръка и я повдигна. Погледите им се срещнаха и Ка Ън отново изтръпна.
- Съжалявам за онова у дома... Наистина не исках да го правя, но ти ме предизвика, а аз не съм от най-търпеливите хора. Но явно съм от тях, щом те чаках до ден-днешен.
Искаше да му каже, че му прощава и че голяма част от вината е нейна, но не намираше точните думи. В главата й настанал пълна каша и беше прекалено объркана, за да мисли трезво.
- Дявол да го вземе, Ка Ън - чу как изсъска Джи Хо.
Усети как Джеро я повдига и дупето й се озова на плота. Отвори краката й и се настани между тях. Момичето докато се усети вече беше нападната от хищните устни на Джи Хо. Ка Ън отвърна на бурната му целувка, която изглеждаше като последна и за двамата. Наложи се да се разделят, за да си поемат по глътка въздух. Добре, че беше седнала, защото в противен случай краката й нямаше да я издържат. Чувстваше ги все едно са направени от кашкавал и че ако се пробва да стъпи на тях няма да успее.
- Бъди моя... поне за сега - прошепна й Джи Хо в ухото.
Усети как ръцете му правят разни форми по гърдите й. Всяко едно негово докосване я караше да изтръпва.
- Аз отдавна съм твоя. От онзи ден във вас .. Тогава открадна мислите ми и си ги запази - след като каза това лека руменина мина по бузите й. До сега не беше говорила така на момче.
Отдръпна се леко назад, за да може да го погледне в очите. Погледът й попадна на устните му. Отново й се прииска да вкуси от тях.
Инициативата този път беше поета от нея. Залепи розовите си устни за неговите, но за разлика от предишната им целувка тази беше нежна и по-спокойна. Ка Ън несъзнателно вдигна краката си и ги уви около кръста на Джи Хо. По-този начин го залепи за себе си. Вътрешно може би беше съзнателно, защото искаше да го усеща възможно най-близо до тялото си.

by **Xero** Чет Мар 13, 2014 9:53 am

- Аз отдавна съм твоя. От онзи ден във вас .. Тогава открадна мислите ми и си ги запази.
Джеро се изненада. Наистина ли така беше направил с нея? Това беше добре дошло за него. Едно от най-хубавите неща, които беше чувал за последните няколко месеца, бяха току-що изречени. Сърчицето му се стопли и запрепуска бясно в гръдния му кош. Стана му много хубаво.
Макнето на After School се отдръпна леко назад и го погледна в очите. Това пък защо..? Е, отговорът дойде бързо като японски влак. Секунда по-късно устните й бяха залепени върху неговите, а кракат й- обвити около кръста му. Сега бяха залепени един за друг, точно като бисквитките Орео.
Джи Хо отново сложи ръцете си на кръста й и задълбочи още повече целувката. Езиците им се преплитаха бясно, борейки се за надмощие, но беше повече от ясно кой ще победи в тази битка, а именно - танцьорът на TOPP DOGG.
Не след дълго се отлепиха един от друг. Въздухът в белите им дробове беше свършил и трябваше да си го набавят.
- Да се чувствам ли поласкан от думите ти, Ка Ън? - повдигна вежди той, дишайки все още тежко.
Тъй като беше плътно притиснат до нея, нещо между краката му беше започнало да се издига и да опира в нея. Не... не искаше това да се случва точно в тоалетна. Последния път, в който го беше направил на подобно място, беше хванат от чистачката. После летя по коридорите на компанията и накрая обра подигравките от страна на съмембърите си.
Внимателно махна краката й от себе си и се отлепи от нея. Усмихна й се и й подаде ръка, за да слезе от плота.
- Нека се връщаме при останалите. Времето напредна и със сигурност са ги хванали съмненията - обясни набързо и се погледна в огледалото.
Беше лееко омацан с червило. Засмя се и взе една от салфетките в машината. Обърса се, изхвърли я в кошчето и хвана КаЪн за ръка.
Наведе се към ухото й.
- Обичам те - прошепна й и я целуна по бузата.

by **Kaeun.** Пет Апр 18, 2014 5:43 pm

Джи Хо махна краката й от кръста си и с право. Макнето на After School неволно отново се буташе между шамарите. Доста често й се случваше и Джин А дори започна да го определя като "навик".
Той й подаде ръка и момичето я прие. Успя да слезе от плота и след това го пусна.
- Нека се връщаме при останалите. Времето напредна и със сигурност са ги хванали съмненията.
Каън се съгласи с него. Вече им беше минало изпълнението, но другите със сигурност ще се чудят защо се е забавила толкова много. После щяха да я питат къде е била и защо се е забавила толкова много, а тя не искаше това.
Джеро щом се видя в огледалото как е омацан с червило се засмя, а Каън се изчерви леко. И тя погледна отражението си. На нея нищо й нямаше. С изключение, че червилото и малко беше изчезнало, но едва ли някой щеше да забележи точно това.
Момчето я хвана за ръка малко преда да напуснат стаята и прошепна в ухото й, че я обича. За пръв път чу такива думи по свой адрес. Хареса й как звучи.
Тя преплете пръстите си в неговите и се усмихна смутено.
Двамата тръгнаха към вратата, но трябваше да се пуснат. Не можеше на своя глава да правят каквото и да било, защото компаниите им можеше да ги санкционират заради това. Момичето му направи знак да изчака и излезе отвън, за да огледа. Все пак Джи Хо беше този, който се навря в дамската тоалетна.
- Може да излизаш вече - подкани го тя след като се увери, че няма никой отпред.
Двамата се оправиха към залата, която не беше никак далеч. Дори гласовете на идолите се чуваха доста ясно. Преди да отвори вратата и да влезе Каън се огледа като крадец, за да се увери, че няма никой, навдигна се на пръсти и го целуна по бузата.
Тя влезе с целият си блясък и директно отиде при момичетата от групата.
- Аз забравих, че си с нас. Къде беше? - попита я лидерката.
- Загледах се в отражението на огледалото - това беше първото, което й хрумна и го каза.
За нейно щастие си спечели няколко изсмивания и нито един друг въпрос. Кекеке, получи й се.

by Sponsored content

Сеул ;; Февруари, 2014

Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014

Re: Сеул ;; Февруари, 2014