10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация

by Hyeri Вто Юли 15, 2014 10:19 pm

Тежките капки дъждовна вода се изливаха като изведро върху колата и звучеше сякаш всеки момент стъклото щеше да се пречупи под неспиращата струя.Валеше вече два часа и не спираше и не спираше.В началото сякаш незабележбимите светкавиците и гръмотевиците не предвещаваха такъв порой ,който връхлетя Сеул.Тежките ,тъмнк облаци скоро надвиснаха заплашигелно и ето че бурята сложи своето начало .Хьери стоеше свита на задната седалка във колата на стилистката на Girl's Day .Днес беше нейн ред защото мениджърът в момента се беше отдал на Юра и нейното шоу. За днешния епизод на WGM щяха да участват и Соджин и Мина ,без клетото макне което за пореден път се беше простнало след поредното им изпълнение.Имунната й система беше толкова колеблива особено преди къмбек заради диетата им,тренировките и безсънието и всичките енергийни напитки които вече консумираше .Всичко й идваше във повече и не му беше свикнала,колкото и да се опитваше.И Хьери зяпаше през прозореца и вместо да се отдаде на приятниия звук на дъжда и да поспи докато все още бяха в задръстване ,тя беше приковала погледа си върху изсипващата се вода.Беше красиво по един особен начин.
-Хьери-ах,студено ли ти е ?Още малко и ще стигнем има адско задръстване..- говореше стилистката от предната седалка.От устните й се изтръгна пресилен смях ,през който прозираше очевидната умора.Младото момиче не реагира на думите й.Все още следеше водата .Въздъхна и затвори очи уморено.След половин час се събуди защото сякаш по чудо успяха да достигнат до дормът на момичетата.Госпожица Пак й се усмихна топло ,подавайки чантите с дрехите и аксесоартите от днешния ден .Хьери усещайки ,че бе събрала малко сили от дрямката си успя да отвърне на милият жест на жената и поемайки чантите излезе от колата.Все още валеше затова на момичето му се наложи да притича за да достигне до вход на сградата където се спря за да изрови картата с която да отвори външната врата.Забави се защото не можеше да я намери.
-О,хайде де.-измърмори на себе си и не спираше да ровичка в бездънната си чанта,но само секунди по-късно гласове зад нея я накараха да премести вниманието си върху притежателите им.Това бяха не кои да е ,ами смите момчета от TOPP DOGG,които съвсем случайно живееха етаж по-нагоре от апартаментът на Хьери и Джи Ън .Разговора им ,който случайно достигна до ушите й накара бузите й малко да порозовеят.Добре че беше качулка на главата и мократа й коса която се спускаше от двете й страни за да не я разпознаят .Тя наведе глава и им отстъпи за да може да отворят проклетата врата защото явно картата която ,Хьери така усилено търсеше все още не се беше появила.Опитваше всячески да не вдигне поглед поглед към Джи Хо ,но не устоя и когато го потърси с очи те попаднаха върху точния човек.Той дори не я погледна за разлика от приятеля му .Погледите им се срещнаха,но макнето бързо го отби.
-Благодаря ви .-каза тихо на момчетата ,когато й отвориха вратата и я задържаха за да може и тя да се шмугне на топличко вътре във входа.Хьери вървеше на метър зад тях и все още не вдигаше поглед от земята.Беше й доста неловко.Не и се пътуваше в асансьора с тях затова гледаше да се забави малко повече . Да стои в толкова тясно пространство с токова много момчета и всичките бяха мокри включително и тя самата и ,плюс един нейн бивш не беше добра идея.

by **B-Joo** Вто Юли 15, 2014 11:22 pm

Момчетата се прибираха от поредният си изморителен ден, но по нищо не им личеше да са изморени. В колата кипеше живот. Лидерът се опитваше да ги кротяса малко, но накрая и той стана част от шума.
- Яде ми се сладко – измрънка Хансол.
- Че на теб кога не ти се яде? Ако има едно лесно цял ден ще нагъваш хляб с Нутела – извъртя очи Бьонгджу.
Вече бяха спрели пред блока, а навън валеше и чак сега го забеляза. Еми, нормално е за него. По принцип не е от най-наблюдателните същества. Е, сега, ако става въпрос за момичета нещата стояха по съвсем друг начин. Окото му беше доста набито и от километри разбираше едно момиче що за стока е. И тогава се сети за неговата Хьери … и пак му се дорева. Мило и драго даде да я спечели, а сега …
- Какво си се замисли, бе? Тук ли ще спиш? – попита го Ходжун и го изкара от мислите му.
- Ааа, идвам! – викна Би-Джу и изскочи от колата.
Тримата с Хансол и Джеро си танцуваха под дъжда, а другите тичаха напред. Изобщо не им пукаше, че ще се намокрят. Имаше някакво момиче до вратата. Би-Джу веднага я разпозна, но се направи на чалнат. Това беше тя! Нямаше как да я сбърка. Реши да разиграва театър. Моля, настанете се по местата, шоуто започва!
Всички от Topp Dogg се качиха в асансьора точно като стадо овце. Добре, че беше с по-голям капацитет. Така де 11 се качиха, Пи-Гун реши, че е надебелял и трябва да се качи по стълбите, а Атом реши, че ще му прави компания. Ами да се оправят!
- Айш! – започна Би-Джу. – Телефонът ми е паднал в колата. Хьонг, дай ми ключовете, за да се върна и да го взема.
- Ето ти ги – Накта без дори да се усъмни му ги бутна в ръцете и продължи да се обяснява нещо.
Асансьорът спря а Бьонгджу застина вътре. Искаше да разбере дали Хье е все още долу. Е, отговорът не закъсня. Беше извикан от първия етаж. Мазна усмивка изби на лицето му.
- Значи не се е променила …
Знаеше, че ще предпочете да ги изчака и да се качи след това в асансьора от колкото да се качи с тях или пък да изкачва стълби. Не беше от хората, които обичат да се натоварват. Той разроши косата си малко, за да изглежда уж по-секси, подпря се на едната стена и зачака вратата да се отвори. Е, това стана и пред него седеше Хьери в целият си блясък.
- О, здравей! – направи се на супер изненадан той. – Тъкмо и аз съм нагоре. Хайде влизай! – случайно, за да не вземе да му избяга, я хвана за ръката и я дръпна в асансьора. И по същия бърз начин натисна бутона за етажа на който беше тя.
Желязна логика! Слизаш от горе, за да се върнеш пак там. Но от Ким Бьонг Джу можеш да очакваш абсолютно всичко.

by Hyeri Сря Юли 16, 2014 12:56 am

Хьери изчака всичките мъжки да се набутат в асансьора и гледайки как вратите се затварят ,тя послушно зае поза в готовност да чака.В друг случай може би щеше да е по-любезна с тях,но просъо днес не й беше ден.Не се чувстваше добре,беше уморена и отношението на Джи Хо и беше в повече.Нямаше търпение да се прибере на топло в стаята си да си пусне любимото аниме и да си направи една голяма плодова салата или просъо да се свие в леглото си и да проспи живота си.Каквото и да правеше все щеше да е ло-добре от това да кибичи в студен ,пуст коридор,да е мокра като кокошка и да чака .Очите й изкъсо следяха движението на асансьора на електронното табло.Сякаш баха изминали часове докато стигне до 6-тия етаж.През това време момичето успя да намери време да обърне внимание на засилващия се дъжд .Мисълта ,че ще стои сама в празния апартамент накара мокрите й раменца да потрепнат хем от студ хем от бъдещия страх.Принципно беше върла почитателка на хорор филмите не й се искаше сама да участва в такъв особено когато е болна.Може би все пак щеше да се скрие под юргана и да си кротува докато приятелките й се приберат.
-О,здравей!Тъкмо и аз съм нагоре!Хайде влизай!-момчешкия глас я сепна и тя моментално го изгледа.Това беше Бьонг Джу.Изведнъж нещо в гласът му я накара леко да настръхне може би поради факта колко звучеше като този на Джи Хо ,тоно заради това и се сепна така.Може би трябваше да почувства облекчение ,че не беше бившият й ,но не ,тя усети остро боцване в корема си.Може бе беше леко разочарована.Преди да се усети обаче Хьери бе вмъкната в асансьора.За тези кратки мигове ,топлата тъка на момчето беше единственото което чувстваше.Беше доста изненадана от действията му и това се отрази на лицето й.Буквално се беше опулила насрееща му.Успя само да му кимне с глава в знак на поздрав.Не можа дса намери думи да му отвърне.Въпреки това успя дса се осъзна когато усети движението ускоряващо нагоре.Късокоската тръсна мократа си глава и свали качулката си.Разроши косата си и едвам преглътна.Чувстваше се стрнанно несигурна в момента.Погледна Би-Джу с крайчицето на окото си и когато той усети погледа й отново тя бързо го отби.Преглътна шумно и после прочисти леко гърло.Тя вдигна главата си за да види до къде беше стигнал асансьора.Чудесно ,4-ри етаж.Оставаше още малко когато....
.
.
.
.
-К-какво стана?-несигурният й глас беше първото което оттекна в пространството.Очевидно бе че,асансьора вече не се движеше.Чу се силен гръм след което осветълението премигна няколко пъти.Хьери изпита почти непреодолима нужда да се сгуши в това непознато за нея момче.Във страшните филми винаги ставаше така!Сега от някъде трябваше да изникне убиеца и да ги заколи !Може би убиеца беше със тях или ..беше един от тях.При тази почти налудничева мисъл момичето си пое храпливо въздух ,извъртя се с лице към Бьонг Джу и отстъпвайки колкото може тя опря гръб в стената на асансьора.Нов гръм прониза тишимата.Макнето започна да шари почти незпомощно със поглед.Ами сега какво?
Нервен смях се откъсна от устните й:
-Ъ..хаха ,ъм,кажи ми ,ч-че няма да изкараш някой нож да ме у-убиеш защото.. -нов ,вече истеричен смях: -..във всички страшни филми става така!Ъм,малко ..ме е страх .
Колкото и упорито да се мъчеше да не се държи нормално не можеше .В очите на Би-Джу беше някакво лудо,мокро и заекващо момиче колко прекрасно.
Светлините отново премигнаха и на макнето й се наложи да прехапе устни за да възпре поредния истеричен смях ,който се надигаше в нея.На нея така й действаше параноята и страхът.Лол поредната странност на И Хьери на която момчето до нея щеше да стане свидетел

by **B-Joo** Сря Юли 16, 2014 3:04 pm

Всички в дорма и семейството му го бяха обявили за луд и не бяха много далеч от истината. Отдавна беше хвърлил око на Хьери и доста хора знаеха за това. Този път обаче с гордо вдигната глава можеше да каже, че не я иска само, за да омачка чаршафите с нея. Дам, той я харесваше. Все още му беше рано да твърди, че я обича, но и това скоро може би щеше да се случи. Само Хье трябваше да му разреши.
В асансьора си хвърлиха няколко погледа. „Как искам още малко да останем тук“ – помисли си Бьонгджу. И в този момент се случи чудо или каквото там му казват хората. Асансьорът просто спря и не помръдна.
- Какво стана? – попита несигурно тя.
Бьонгджу и идея си нямаше какво стана, но много му хареса. Толкова, че чак се изплаши. Явно Боговете бяха на негова страна този ден.
-Ъ..хаха ,ъм,кажи ми ,ч-че няма да изкараш някой нож да ме у-убиеш защото..във всички страшни филми става така!Ъм,малко ..ме е страх . – докато го казваше това се изсмя .. истерично? Би-Джу доста се изненада от това.
- Ъм, не, няма да те убивам. Защо да убивам такава красавица като теб? – попита той учудено. И за да й докаже, че няма да я нарани и че няма с какво да го направи, извади джобовете си на дънките отвън. – Ето виж, нямам нищо. Нито нож, който да ти забия във врата, нито запалка и туба бензин, с които да те запаля. – след което отново ги върна на мястото им.
Нямаше никакви намерения да плаши. Не искаше тя да го мрази и да го ненавижда. Искаше просто да тя да го погледне с други очи. Не само като на комшията от долния етаж, който от време на време изтрещява. Добре, де, излъгахме. Който винаги е изтрещял. Искаше да завърже разговор с нея, но не знаеше как. Къде е неговата нуна, когато му трябва най-много?! Тя поне ги владееше тези неща, а Ким Бьонг Джу все едно не беше брат на сестра си. Идиот от класа.
- Ами .. аз … Времето днес е ужасно, не мислиш ли? – по-лошо нямаше накъде да стане. Или поне така си мислеше. – И за чадър не става с този бурен вятър и тези гръмотевици..– ето, че имаше.
- Надявам се, че нямаш против, че ще си с мен тук докато оправят асансьора .. - усмихна се смутено той.

by Hyeri Сря Юли 16, 2014 5:10 pm

-Ъм, не, няма да те убивам. Защо да убивам такава красавица като теб? –отговори й Бьонг Джу .Думите му и лекотата с която ги изрече накараха Хьери едвам да стисне устни за да не се ухили насреща му.Нямаше как да отрече ,че това й достави удоволствие ,то всъщност никоя жена нямаше как да го направи защото всичко обичаха комплиментите.Пък и на Хьери рядко й се случваха.Отдавна беше приела ,че Соджин и Мина бяха по-красиви от нея.Дори и Юра.От една класация беше разбрала това.Както и да .Момчето явно беше забелязало неспокойствието на момичетол и даже бръкна в джбобовете си и ги изкара отвънка за да й покаже ,че са празни.
-Ето виж, нямам нищо. Нито нож, който да ти забия във врата, нито запалка и туба бензин, с които да те запаля.
На това вече госпожицата не се сдържа и леко се подсмихна.Наистина ли го беше попитала дали щеше да я заколи.Господи каква излагация.Някак си въпреки спрелия асансьор ,бурята и премигващата светлина ,момичето се успокои.Това беше просто внезапен пристъп на паника който вече отшумяваше .Сърчицето й което се беше разхлопало забави своя ритъм и скоро доатигна до нормалния.За нещастие обаче настъпи поредната неловка тишина помежду им.През това време певицата бе заета да оглежда събеседника си .Той наистина беше един от най-привлекателните от групата му.Хье ги харесваше още отпреди да станат толкова известни .Музиката им,хореографията всичко беше на ниво.
- Ами .. аз … Времето днес е ужасно, не мислиш ли?-гласът на Би Джу привлече погледа й.-И за чадър не става с този бурен вятър и тези гръмотевици.
Въпреки че посоката на разговор беше малко странна Хьери кимна през една лека,смутена усмивка в отговор ,че е съгласна с твърдението му.Такива летни бури бяха рядкост в Корея.
- Надявам се, че нямаш против, че ще си с мен тук докато оправят асансьора .. -и отновов очите й бяха върху неговите.За малко даже се плъзнаха надолу по лицето му щом стигнаха до усмивката му веднага се върнаха върху очите му.Преглътна слюнката насъбрала се в устата й откъсвайки поглед каза:
-Нямам разбира се ,а пък и нямам избор така ,че ни остава да чакаме.-говорейки тя подсмръкна няколко пъти и щом приключи въздъхна.Мокрият й суитчар вече беше полепнал по нея и чувството не беше никак приятно.Добре че поне вътре в асансьора беше почти топличко,но пак беше по-приятно отколкото вън на бурята.Хьери хем мразеше дъжда ,хем го обичаше.Мирисът и чувството беше много приятно ,но последствията не са от най-приятните.Студа,мракът и най-вече светкавиците и гръмотевиците.От тях всъщност я побиваха тръпки.Не можеше да се опише просто.

by **B-Joo** Сря Юли 16, 2014 9:35 pm

Ако можеше да се чуе отстрани сигурно щеше сам да се смее на себе си. Наистина звучеше като някой откачалка. Как може първото нещо, което казва на една дама е нещо свързано с времето. Все едно работи за някоя известна телевизия като човек, който представя времето на цял Сеул и не само. По-добре, че стана халю звезда, а не водещ на прогнозата за времето, защото тогава хората щяха да гледат програмата само заради него. Или поне така си фантазираше Бьонгджу, който между другото се имаше за перфектен, но беше доста далеч от истината. Трябваше да се намери, някой който да му покаже, че не е така.
-Нямам разбира се ,а пък и нямам избор така ,че ни остава да чакаме. – каза притеснено момичето, а на него му се стори, че и подсмърча. Да неби да настива? Ужас!
Би Джу като я видя каква е мокра изтръпна. Та тя наистина щеше да настине. Набързо свали коженото си черно яке от гърба си и остана по бяла изчистена тениска с къс ръкав.
- Ще настинеш с тези мокри дрехи – съобщи той. – Най добре се съблечи и облечи якето ми.
Той й бутна якето в ръцете и остана неподвижен, а очите му бяха втренчени в нея. В един момент се усети. Е, как можеше да си седи най-спокойно и да чака тя да се преоблече докато той я зяпа най-спокойно. Може отдолу да няма други дрехи. Това пък изобщо не му влиза в работата. Бьонгджу веднага се обърна с гръб към нея.
- Съжалявам – извини се Би-Джу. – Сега може да се облечеш на спокойствие. Обещавам, че няма да гледам!
Погледна към тавана и зачака спокойно. И докато си чакаше се замисли, защо точно нея. Тя беше много различна и това го накара да й обърне внимание. Не е една от поредните, която щом разбере, че си айдъл и е готова да легне на леглото и да се разкрачи гола пред теб. Само и само, за да се похвали, че е спала с някой си там от елита. Много ги мразеше такива макар, че на няколко пъти е попадал на такива
- Готова ли си? Или да изчакам още малко...? – попита Би-Джу и прокара ръка през косата си. Разбира се, не се обърна, защото не искаше тя да го вземе за извратеняка на блока или направо на квартала.

by Hyeri Нед Юли 27, 2014 1:08 pm

Хье Ри проследи с поглед дествията на Бьонг Джу.Нямаше как да реагира ,но и нямаше време да го направи.Просто се беше втренчила в него ,безизразно.
- Ще настинеш с тези мокри дрехи.Най добре се съблечи и облечи якето ми.-каза най-спокойно той го набута в ръцете й .Наложи се момичето да го подхвне защото щеше да се изплъзне от все още вдървените й пръсти.В продължение на няколко мига двамата се гледаха.Главицата на макнето бе сякаш изпразнена,а и не можеше да каже нищо.Все още й беше странно.Досега ..всъщност от доста отдвана ,не беше получавала такова внимание и такива жестове.Но не биваше да се заблуждава все пак.Той просто беше мил.Просто отдзивчив комшия.Едно толкова хубаво,популярно и готино момче нямаше как да има интерес към нея.Беше бе едва ли не невъзможно.
- Съжалявам . Сега може да се облечеш на спокойствие. Обещавам, че няма да гледам!-казата Би Джу и моментално се обърна с гръб.Хье продължи да го зяпа.Все още чакаше подходящата реакция.Докато не можеше да срещне очите на момчето тя се замисли дали наистина да облече якето.Не се знаеше кога щеше да се оправи асансьора.Плюс това не познаваше толкова добре това момче,че да приеме дрехата му.Както и да е все пак обаче госпожицата стигна до извода ,че не й пука.Съблече набързо мокрия си суитчър и го закачи на желязния парапет под огледалото .Беше нужен един бърз поглед за да види че прилича на мокро коте.Косата й бе мокра до краищата ,блузата й беше влажна и прозираше даже!
"Въобще не ми пука!" Помисли си тя и надяна якето.Прокара пръсти през косата си и я разроши.После й се наложи да скръсти ръце пред гърдите си за да запази и малко от топлинката на тялото си.
- Готова ли си? Или да изчакам още малко...?-попита колебливо Бьонг Джу.Хьери подсмъркна два пъти и се огледа отново.
-Ъ,да,да.-отговори му в гръб тя ,след което се обърна за да го погледне в очите.-Благодаря ти много Би Джу.Аз само за малко ..ъм,ще го задържа и ще ти го върна.Не ти ли е студено?-макнето го гледаше със леко сключени вежди.Искрено се притесняваше.Изведнъж докато най-спокойно се вглеждаше в очите му ,светлината в асансьора прекъсна съвсем и настъпи почти непрогледен мрак.Добре сега беше момента в който Хьери трябва да се паникьоса!Със разтреперени ръце тя успя да сграбчи желязната траба .Краката й потдадоха и тя клекна все още държейки се.Имаше чувството ,че ако мръдне като на филмите асансьора ще падне и ще се разбие.
-Ще умреем!-каза със треперещ глас и безуспешно се огледа наоколо.Още не беше дошъл тока.Кога по-дяволите щяха да се задействат резервните генератори за да се включи тока !?

by **B-Joo** Пон Юли 28, 2014 2:52 pm

Отново се чу гръм. Явно времето нямаше намерение да се оправи скоро. Дано поне техниците се наканят да дойдат скоро, защото двамата направо ще си загинат вътре от скука, студ и още куп други неща. Бьонг Джу се надяваше момчетата да забележат липсата му, но много се съмняваше това да стане. Най-много Хансол по някое време да установи, че няма кой да му досажда. Шансът друг да забележи липсата му беше много по-малък.
Момичето му потвърди, че е готова и Би-Джу моментално се обърна към нея. Все пак не е много възпитано в присъствието на такава готина дама да седиш с гръб към нея.
-Благодаря ти много Би Джу.Аз само за малко ..ъм,ще го задържа и ще ти го върна.Не ти ли е студено?
- Няма за какво да ми благодариш. Всеки на мое място би го направил. Знаеш къде живея така, че връщането ще стане лесно. Не се тревожи за това – ухили се насреща й Бьонг Джу.
Тогава тока в асансьора спря. За това и не успя да отговори на въпроса й дали му е студено. Чу някакъв шум идващ от Хьери. Ослуша се и му се стори, че пада на земята. Дали пък не му се е сторило нещо?
-Ще умреем!
- Няма! – каза категорично Би-Джу.
Той бръкна в джоба си и извади телефона си. Натисна страничното копче и го насочи към момичето, за да види къде се намира. Клекна до нея веднага и я хвана за ръката. Нямаше да позволи да вземе да припадне тука.
- А относно това дали ми е студено .. Не ми е. Дори ми е много горещо. Все пак до мен има такава красавица, че самолета лесно може да се вдигне в такава ситуация .. If you know what I mean.
Ким Бьонг Джу току-що си показа истинската страна. Романтичните и милите неща не бяха в стила му. По-често се държеше като перверзник отколкото като добро момче. Доста от момичетата го оставяха точно по тази причина. Колкото и да се опитваше да се промени това си беше част от него и нямаше как да го махне. Както Хансол го наричаше "първичен" или "животински" инстинкт.
Погледът му беше меко казано перверзен. И в този момент лампите се включиха и момичето се засече с извратената му усмивка и погледът му казващ „Аз съм ходещ секс“.

by Hyeri Пон Юли 28, 2014 4:08 pm

Да заседне в асансьорна кабина с непознато момче,не беше никак на хубаво особено ако той е член на TOPP DOGG.Най-шумните и извратени съседи!Всяка Божа вечер или купон или оргия!На няколко пъти Хье и Юра засичаха момичета да излизат от тяхния апртамент.Ще кажете че е нормално за момчета на тяхната вързаст ,но не беше нормално всяка сутрин да пътуват в асансьора с най-малко 20 момичета коя от коя по нахакана и миришеща на пресен секс или повръщно.Гнусари.
- Няма! -женското макне чу категоричния отговор на момчето ,но това не я успокои.Въжетата на асансьора не зависеха от това колко сигурен беше той!
Госпожицата стоеше все още приклекнала и вече стискаше очи от страх.Имаше голям шанс проклетия асансьор да падне и да пукнат!След няма и секунда усети ръката на Бьонг Джу.Когато Хьери отвори светкавично очите си беше заслепена на момент и се наложи да ги затвори отново.
- А относно това дали ми е студено .. Не ми е. Дори ми е много горещо. Все пак до мен има такава красавица, че самолета лесно може да се вдигне в такава ситуация .. If you know what I mean.
........
Хьери беше като ударена не с мокар парцал ми направо с цяла пералня.На секундата краката й изтръпнаха чак до глезените.Не заради неудобната поза ,но и заради изречените думи.Как може с такава лекота да каже тези неща.Този..този..ненормалник!За пръв път й се случваше такъв като него.Со Джин се сблъскваше по-често с тях!Горката какво само търпеше заради външноста си ,а сега и Хьери й се налагаше да преживее това!ИЪЛ!Изведнъж обаче ,осветлението дойде и макнето се оказа лице в лице с извратената муцуна на Би Джу.
-МАНИЯЯЯЯК!-викна тя и го блъсна на пода.Въпреки че краката й бяха вдървени тя се изправи и куцуквайки се притисна в другия далечен ъгъл на кабината.Гледаше момчето със разширени очички,а сърцето й бясно отброяваше своите удари.Ритъмът им веднага я замаяха .
-Извратеняк!-нарече го с треперещ глас ,но когато видя че той тръгна да се изправя започна да се вайка като побъркана.-Не ме приближавай!!ПОМОЩ!ПОМОООООЩ!ЩЕ МЕ ИЗНАСИЛЯЯЯЯТ!-вече крещеше.

by **B-Joo** Пон Юли 28, 2014 7:53 pm

Щом се срещна с изплашената физиономия на Хьери му стана ясно, че малко е прекалил с речите си. Добре, де, много е прекалил. Но това си беше той. Нямаше равен на себе си и доста хора в този случай биха казали "Добре, че Би-Джу е само един!"
-МАНИЯЯЯЯК! – кресна тя насреща му. Ако имаше някой прозорец или чаша на близо щеше да се пръсне и да стане на парченца като ситна сол.
Усети как двете ръце на момичето го блъснаха и той се озова с дупето на пода. Хьери стана и отиде възможно най-далеч от Бьонг Джу. Не я винеше. Всяка на нейно място би постъпила така.
-Извратеняк!
Би-Джу реши, че сега е времето да се извини и понечи да стане, но тогава нова серия писаци огласиха асансьорната шахта. Дори той се стресна и подскочи като опарен.
-Не ме приближавай!!ПОМОЩ!ПОМОООООЩ!ЩЕ МЕ ИЗНАСИЛЯЯЯЯТ!
Все едно бяха във филм на ужасите. Би-Джу го играеше лошият извратеняк, който иска да изнасили и после да убие момичето, а Хьери беше беззащитната дама. Някой можеше да я чуе и да реши, че наистина той ще й направи нещо лошо.
Бьонг Джу скочи от мястото си. От тук нататък нещата се случиха за броени секунди. Той отиде до нея, обърна я така, че да е с лице към него и силно я притисна с тялото си до стената. Едната му ръка запуши устата й, а другата подпря на едната стена на асансьора.
- Нищо няма да ти направя. Само трябва да мълчиш и да не викаш разбра ли? – попита той уверено. Ръката му от стената се озова пред лицето му и с пръст й показа да бъде тиха и да не крещи. После добави – Иначе не отговарям за последствията.
Ким Бьонг Джу я гледаше настоятелно право в кафявите й очите. Нямаше намерение да пусне устата й, докато тя не му направи някакъв знак, че го е разбрала. Не му се рискуваше някой да ги чуе и после да нарочат всички момчета от TOPP DOGG заради него. Тогава наистина щеше да изяде боя от останалите членове.
- Е, имаме ли сделка? - попита Би-Джу и все така настоятелно я изпиваше с погледа си.

by Hyeri Съб Авг 16, 2014 5:03 pm

Да загуби девственоста си в асансьорна кабина ,изнасилена от почти непознато ,извратено момче!Навсичкото отгоре той беше приятел на бившия й!Това беше толкова нередно!Дано някой вдействително я чуе и да я избави от тази участ!Гърдите й се надигаха ,а глътките така ужен въздух едвам достигаха до дробовете й.Все още не вярваше на цялата ситуация.Преди да се усети ,макнето вече бе притиснато до твърдата от момчето.За мигове Хьери бе стряла да диша..сърцето й отброи един последен удар след което замлъкна за повече от миг.Дори и секунди след като бе усетила ,че сърчицето й се разхлопа пак не можеше да си поеме хубаво въздух защото ръката на Бьонг Джу се намираше на устата й.Очите й бяха приковени върху неговите.Пак чакаше някаква реакция.
- Нищо няма да ти направя. Само трябва да мълчиш и да не викаш разбра ли? -гласът на Би Джу беше дори по-опасен от толкова близко.За малко Хье се съсредоточи върху плътните му устни,когато пръстът му се озова пред тях .Премигна срещу тях след което върна погледа си върху очите му.
-Иначе не отговарям за последатвията .-последното изречение което добави той допълнитело я стресира.Ако някой от братята й разбере за тази случка със Би Джу ще е свършено!
Настоятелния поглед върху очите на госпожицата я обезуражаваше със всяка една секунда.Скоро дишането й почти се успокои ,но сърцето й все още отбелязваше бързите си удари.Вероятно дори и Бьонг Джу ги чуваше.
На въпроса му дали имат сделка Хьери закима енергично ,все още гледайки го почти умолително.Нямаше търпение да се отдалечи от него!Един Господ знаеше къде е била ръката с която в момента затискаше устата й!
Скоро Хьери бе освободена.Съвсем внимателно тя размърда рамената си,въздъхна и се облегна тромаво на стената зад себе си.Притвори очи и продължи да вдишва дълбоко.И точно тогава тя се откъсна от стената и се наведе към таблото със всичките бутони за етажите.Натисна няколко след което натисна един който явно служеше за връзка с някой техник или с охраната .Имаше нещо като отвор в който явно се използваше за да може да се чува и говори от него.
-Ехо чувате ли ме!?Поомощ!Заседнах!Ехооо~!Ще ме изнасилят!-отново започна Хьери с треперещ глас и надежда ,че някой ще я чуе.Въобще не й пукаше какви последствия щеше да понася.В момента беше в паника и явно скоро нямаше да се оттърси от нея.

by **B-Joo** Пон Авг 25, 2014 4:16 pm

Очакваше тя да се съгласи на това, което й предложи Бьонг Джу. Все пак нямаше кой знае какъв голям избор. Бяха само двамата насред нищото, затворени между четири стени и най-лошото за Хьери беше, че е с Би-Джу.
Тя му закима в знак, че ще мълчи. Колкото и да му се искаше да остане така залепен за нея по-дълго време, но я пусна. Внимателно махна ръката си от устата й. Убеди се, че тя няма да каже нищо и отстъпи две крачки назад.
Отново я огледа от глава до пети. Много други биха го питали какво вижда в нея. Ами виждаше това, което другите не виждаха. Всичко в нея му беше любимо.
Видя я как започна да натиска всички копчетата в кабината и след това и едно червено, което беше за връзка с охраната на блока. Бьонг Джу внимателно наблюдаваше всяко едно нейно действие.
-Ехо чувате ли ме!?Поомощ!Заседнах!Ехооо~!Ще ме изнасилят! – тя си викаше и Би-Джу се беше подпрял на едната стена и просто гледаше. След като момичето не получи отговор от таблото Ким реши да се намеси.
- Нали знаеш, че няма ток и таблото не работи? – попита Бьонг Джу и повдигна едната си вежда. - За твое добро е да седиш мирно и кротко и да мълчиш. Иначе ... ще има последствия.
Стоеше си на едно място и я чакаше да се успокои. Не искаше да я притиска, защото виждаше колко е изплашена тя. Нямаше намерение да я наранява. Просто искаше да я сплаши и се молеше това да подейства.
- Има ли някой там? – отвън се чу женски глас. Може би на някоя баба от входа. – Ехо, добре ли сте?
Би-Джу моментално се изправи и настръхна. Ей, сега Хьери пак можеше да се развика. Забеляза искрицата на надежда в очите й. Колкото й да искаше тя да е щастлива много му се искаше този момент да продължи малко повече.
Видя как Хьери се приготвя да вика. Без да му мисли се задейства. Приближи се за части от секундата до нея, отново я опря до стената на асансьора. Едната му ръка мина зад врата й, за да може да приближи главата й до неговата, а устните му се впиха жадно в нейните. Не му пукаше за последствията, които нямаше да са никак малки. За него в момента бяха само тя и той.
Устните на Бьонг Джу се задвижиха по нейните, а езикът му успя да се уреди с достъп и започна да изучава всяко кътче от устата й.

by Hyeri Вто Авг 26, 2014 1:12 pm

Така очаквания отговор от таблото така и не дойде.Хьери гледаше почти умоляващо бутоните сякаш от тях зависеше да бъде спасена.Лека по-лека и последната й останала надежда започна да се изпарява.Бе настъпила почти углушителна тишина докато Би-Джу не проговори.
- Нали знаеш, че няма ток и таблото не работи?-попита я той ,но макнето не благоволи да дори и да го погледне.-За твое добро е да седиш мирно и кротко и да мълчиш. Иначе ... ще има последствия.-довърши той и успя да си спечели невярващия поглед на Хьери,която за секунди бе забравила да диша когато той спомена още веднъж за последствията .Сериозно това момче вече много си позволяваше и наистина почваше да плаши момичето.Не знаеше как да реагира на думите му.Може би то просто се бъзикаше с нея.Тази мисъл успя съвсем малко да стопли Хье,но сериозноста в гласа му я убеди в обратното.
- Има ли някой там?Ехо, добре ли сте?-долетя женски глас от някъде. Хье се моментално погледна към вратата със светлани очи и се приготви да крещи и даже да блъска ако се наложи.Това бе нейното спасение и не виждаше какви последствия щеше да има като се спаси от него.Отсега на татък щеше да слиза по стълбите и точка.
Преди от устата й да излезе какъквто и да е било звук ,тя отново бе притисната към стената.Рязкия сблъсък със твърдата повърхност изкара въздуха от дробовете й,но преди да има възможност да си поеме нов устните на Бьонг Джу й попречиха.Всичко стана за секунди .Ръката му здраво държеше врата й отзад ,тялото й отново бе притиснато от неговото ,а устните му вече работеха жадно върху нейните.Инстнинктивно ,Хье разтовори малко уста за да си поеме въздух ,но вместо това позволи на момчето да задълбочи целувката си.Тя успя да размърда ръцете си най-накрая и буквално сграбчи дрехата му .Опита да го отблъсне ,но китките й сякаш се бяха размекнали.Въздуха вече не достигаше и като нищо щеше да умре в скоро време в краката му.Вече й се въртеше свят заради тази целувка,но не защото й беше толкова приятно ,а защото бе останала без кислород в дробовете ,а сърцето й препускаше като лудо в гърдите й.С последните си сили тя отново опита да го отблъсне,но този път с коляно.Може би удара не бе толкова силен ,но беше на чувствително място за момчетата и очевидно подейства.Хьери отново бе свободна, пое си жадно въздух и се седна на пода защото все още се виеше свят.
-Ж-Животно!-успя да каже със задъхан глас към него след което удари стената за да издаде някакъв звук.Направи го няколко пъти след което се опита да викне:
-Тук сме!
След секунди от вънка се чу отново женския глас ,който вече се вайкаше.Хье отново удари металната стена и притвори очи облягайки се на нея.

by **B-Joo** Вто Авг 26, 2014 8:49 pm

Вкусът на устните й го накара да се изсели на друга планета. Винаги си е представял как устните му стават едно цяло с нейните, но дори в най-смелите си мечти не можеше да си представи, че ще е толкова хубаво. Искаше му се времето да спре сега и този момент да продължи вечно.
Целият проблем на Ким Бьонг Джу беше, че не знаеше как да се държи с една дама. Беше свикнал да бъде кретен в пълния смисъл на думата и дори за миг не се беше замислял да бъде джентълмен.
Усети как Хьери хвана блузата му и се опита да го отблъсне, но беше прекалено слаба и опита се оказа неуспешен. Би-Джу все се надяваше, че тя ще се подаде и някой ден ще отвърне на чувствата му. Усети как Хьери го удари с коляно по най-слабото място за един мъж. Това накара Бьонг Джу да се отдръпне назад и да си поеме въздух. Тя седна на пода а Би-Джу седеше прав и леко приведен напред.
-Ж-Живото!
Заболя го и то много. В този момент му се прииска да е едно обикновено момче, което не се държеше като … животно. Момче, което не действаше по първичния си инстинкт, а по принципи на които е научено.
Хьери започна да удря по повърхността и да вика, че са там. Жената отвън започна да ги говори някакви работи, но Бьонг Джу не искаше дори да я чуе. Падна на колене точно пред Хьери. Щеше да действа макар, че не знаеше до какво щеше да доведе това.
- Така ли не го разбра? – започна с тих глас Би-Джу и я погледна право в очите. – Харесвам те.
И романтиката му я хвана липсата. Не, че някога изобщо я е имало. Премести погледа си от очите й върху устните й. Леко захапа долната си устна когато си спомни, че преди броени минути ги докосваше и усещаше. Желанието да ги вкуси отново се навдигна в него. Затова започна да се приближава пълзейки към нея. Краката й бяха сгънати в коленете, но щом видя Би-Джу да се приближава бързо ги пусна, за да се опита да стане, но господинчото беше по-бърз от нея и ги прекрачи от двете страни и ги затисна със своите колене. Започна да се надвесва над нея, а Хьери даваше главата си назад и пак назад. Накрая стигна пода а главата Бьонг Джу беше надвесен точно над нейната, подпирайки се на двете си ръце, които се намираха от двете страни на главата й. Без да губи повече време отново сля устните им. С всяка секунда разбираше, че точно от тези устни е имал нужда цял живот и че точно те никога няма да му омръзнат.

by Hyeri Вто Авг 26, 2014 11:06 pm

Хьери бе нащрек за всяко движение на Бьонг Джу.Следеше го съвсем изкосо ,макар и да бе със затворени очи.Отлично чуваше дори дишането му.Цлата тази ситациая й бе напълно непозната.Не знаеше какво да направи.Не искаше дори да го гледа.Може би нямаше и да го погледне и близките седмици камо ли сега.Не можеше да отрече едно нещо обаче.Ударите на сърчицето й които все още кънтяха в главата й.Беше странно.Както и да е ,тя опита да прогони каквито и да е било мисли свързани с него.Нямаше да си го признае разбира се.Той и само той бе причината да не може да си поеме въздух и да се успокои.
Съвсем неучаквано и бързо макнето разтвори очите си заради засеченото движение от страна на момчето,което вече стоеше на колене пред нея.Настоятелният му поглед за пореден път й попречи да вдиша като хората.Какво!Пак ли последствие?!
- Така ли не го разбра?-започна той прдължавайки да се взира в нея.Този път Хье ,преглътна и съвсем дискретно вдиша,без да откъсва очите си .Отново бе на нокти макар ,че не знаеше какво да очаква от момче като него.
-Харесвам те.
И Хьери за секунда не съществуваше.Бе сякаш душата й за миг бе напуснала тялото й.Можеше съвсем спокойно да види безизразното си лице .Успя да се съвземе ,чак когато видя че той вече се приближаваше към нея.Момчентално се приготви да стане ,но денсъра бе по-бърз от нея.Прикова краката й между своите и продължаваше да се приближава.Задъхвайки се уплашено ,Хьери започна да отдръпва главата си колкото може назад.Дар слово не й бе останало заради него.Точно в онзи миг й оставаше се вглежда в очите му и да се надява ,че всичко това е просто сън и всеки момент ще се събуди в колата и всичко ще е наред.Но вместо това тя вече лежеше под тялото на Бьонг Джу.Усещаше го .Него и топлината лъхаща от него.Сърцето й отново бе замряло в гърдите й ,но този път тя си поемаше трескаво въздух.Предусещаше какво ще последва и този път нямаше особени изходи за спасение.Преди да се усети отново усети устините му .Тези устни ,които така жадно за втори път се впиваха в нейните.Хье стисна очи и юмруци.Ударите на сърцето й отново захлопаха в слепоочията й.Отново почваше да й се вие свят.По време на целувката им ,тя разтвори устни и се отдръпна съвсем лекичко ,може би на милиметър и си пое въздух,след което въздъхна срещу неговите.Все още го усещаше с всичките си сетива.Сега имаше избор,да отвърне или да постъпи както е редно.
-Бьонг-Джу.-прошепна съвсем тихичко ,отново въздъхна и позволи на насъбралите се сълзички да се спуснат по -горещите й бузи.Докато изричаше името му усети ,че устните им се докосната отново ,но това бе заради миниатюрното разтояние между тях.Устните му бяха толкова меки и топли.Но не можеше да си позволи нещо повече.Не и с него.
Тя успя да измуши краката си измежду неговите,извърна главата си настани и така извъртя и цялото си тяло на една страна ,свивайки се в поза ембрион под Би -Джу.Подсмъркна тихо .
Отвънка ,може би на етажа на който бе заседнал асансьора започваха да се чуват още повече гласове.

by **B-Joo** Чет Авг 28, 2014 1:17 am

Ако неговата нуна А Йон го видеше сега какви ги дроби щеше да го рита от Сеул до някое затънтено село в някоя затънтена държавица на стария континент Европа. Задникът му лесно щеше да започне да се бърка с така прекрасния зеленчук, който хората наричат патладжан. Синичко та чак тъмничко.
Хьери се отдръпна от устните му, за да си поеме въздух. След което устните им отново се допряха и тя издиша. Усещаше я толкова близо. Имаше чувството, че ако се изпусне и падне отгоре й ще я счупи. Приличаше на красива порцеланова кукла – толкова крехка и нежна. Дори си помисли, че не заслужава такова произведение на природата.
Момента в който чу името си да излиза от устата й сърцето смени ритъма си на биене. Забърза се много повече от обикновено. Имаше чувството, че щеше да изскочи както при анимационните герои по детските филмчета.
Когато обаче видя сълзите й то спря да бие. Та той беше виновен неговата Хьери, да той вече си мислеше, че е негова, да плаче и да страда. Сега дори би скочил от някъде само и само тя да се почувства щастлива и никога повече да не плаче заради него.
Отвън започнаха да се чуват гласове, но Бьонг Джу изобщо не ги отрази. Не го интересуваше нищо друго. В момента беше само и единствено тя.
- Не плачи, моля те – каза й той с нежен и тих глас.
Едната му ръка се премести върху лицето й и изтри едната сълза. След това се премести на другата буза и изтри другата.
Гласовете отвън станаха все по-мощни, дори му се стори, че чу Хансол, но не беше много сигурен. Пое си дълбоко въздух. Трябваше да стават вече, защото скоро щяха да отворят вратата с един инструмент, а изобщо нямаше да е хубава да ги заварят по този начин.
Изправи се на колене и хвана ръцете на Хьери, за да я изправи от пода. След това се изправи на крака и отново й помогна, за да може тя да стъпи здраво на земята.
Както и предполагаше се чу как правят нещо на вратата, за да я отворят. Видя, че вратата на няколко пъти потрепери. Щяха да ги изкарат от там и това беше края за Би-Джу. Тя едва ли щеше да му позволи да припари близо до нея.
- Съжалявам… - каза едва Бьонг Джу и тогава вратата се отвори.
- Добре ли сте? – попита някакъв непознат господин.
- Да, добре сме – отвърна му студено Би-Джу и без да казва каквото и да било се насочи пеша към апартамента им. Нямаше какво повече да направи. За миг погледна назад.. точно в очите на Хьери. Няколко секунди се гледаха втренчено след което Би-Джу отново обърна гръб и продължи по пътя си.

by Hyeri Чет Авг 28, 2014 11:20 am

- Не плачи, моля те .-гласът на Бьонг Джу все още идваше от твърде близо.Нямаше как да не трепе съвсем леко,но едвам забележимо.Пръстите му внимателно попиха сълзите ,които се спускаха по лицето й.Ако очакваше ,че ще стане като на по-драмите.Хьери да го гледа втренчено после да се оглеждат в очите си в следващите двайсет минути.Та тя не искаше и не можеше да го погледне в очите.Това което в момента обаче я притесняваше повече от това какво ще стане като се срещнет втори път ,бяха гласовете ,които отвън се усилваха много.Чудестно,щяха да я спасят!Преди да успее да отпразнува нотава си надежда ,усети как Би Джу става и даже помогна и на нея да си стъпи на краката.Когато Хьери бе здраво стъпила на земята издърпа ръцете си от неговите и погледна към вратите на асансьора които вече почваха да се отварят.Момичето едва преглътна .
- Съжалявам…-достигна до ушите и тя тъкмо се обърна към него ,когато се чу странен шум и вратата се отвори.Госпожицата веднагически обърна главата си натам.Вече бе свободна!
- Добре ли сте?-срещо нея стоеше ,непознат господин и определено бе задхъна и разтревожен.Горки човечец,знаеше ,че тук половината живущи са от големи компании ,които не си поплюват с власта .
Бьонг Джу бе първия който буквално изкочи от асансьора и даде газ към стълбите.Макнето го проследи с поглед без да иска и когато той се обърна за да я погледне за последно ,тя просто премигна насреща му.Но преди да се усети и тя да да отбие погледа си той вече й бе обърнал гръб.Рамената й леко се разтрепераха и чак тогава осъзна ,че е още с якето му.Погледа го след което въздъхна.С едната си ръка обърса остатъците от сълзите и също пристъпи извън кабината на проклетия асансьол .Няколко жени веднага я подхванаха защото залитна малко.
-Благодаря ви,благодаря ви!-заговори сякаш в просъница Хьери и се поклони на хората насъбрали се.Някой бе събрал акъл и влезе в асансьора за да събере нещата й ,които все още се въргаляха по пода. Хье продължаваше да се поклонява и на няколко пъти хвърляше по един поглед в посоката в което бе минал Би Джу.Накрая представялението свърши и тя също успя да събере сили да се качи до етажа си и да влезе в дома си.Щом затвори вратата ,тя се облегна на нея и въздъхна.

by Sponsored content

10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация

10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация

Re: 10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация

Re: 10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация

Re: 10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация

Re: 10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация

Re: 10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация

Re: 10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация

Re: 10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация

Re: 10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация

Re: 10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация

Re: 10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация

Re: 10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация

Re: 10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация

Re: 10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация

Re: 10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация

Re: 10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация

Re: 10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация

Re: 10.07.2014 ;;Сеул ;;Жилищната кооперация