Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

by **Roselyn** Чет Юли 31, 2014 9:20 pm

В Южна Корея не беше чак толкова зле, колкото си мислеше, че ще бъде в първия момент, в който баща й й натресе, че трябва да замине. Повечето хора бяха мили и добри, но и я гледаха с презрение заради това, че е бяла. Тя какво можеше да направи? Родила се е ирландка, ирландка и ще умре. Изобщо не я грееше мнението на някаква си стара аджума, която единствено си гледа работата и се чуди как да изкара месеца.
Поне не беше много самотна. Имаше си своите приятели – Зоуи и Емили. Макар че напоследък двете нямаха много време за Розалин заради работата си, тя не се оплакваше. Спряваше се. Почти всяка вечер говореше със старите си приятели от Ирландия, Русия и Америка, с родителите си, така че не й липсваха контакти. Понякога се случваше и някоя корейка да я заговори по пътя и контактите й се ограничаваха до това. Но поне ги имаше. А и дома си не беше най-шамотния шамотен шамотник – имаше верните си кучета Зевс и Хънтър. Те бяха едни от малкото същества, които можеха да я направят истински щастлива и Ууд прекарваше всяка свободна минута с тях.
След като прекъсна образованието си в университета си в Ирландия, се записа в сеулския. Трябваше да прави нещо, иначе щеше да се побърка тотално, докато стане време родителите й да кацнат на южнокорейска земя и най-накрая да се види с годеника си.
Всичко това по някакъв невероятен начин я изнервяше. Беше едновременно любопитна и незаинтересована. Достатъчно черни й бяха последните спомени с този кретен и най-вероятно бъдещите нямаше да бъдат по-различни. Господин Пак беше разглезено мафиотско детенце, което не знаеше друга дума освен „не“, единствено можеше да крещи и пищи. Родителите им държаха много на това двамата да си играят и да се сближават. Розалин нямаше нищо против това, а и не отказваше компания за игри, но всяка тяхна игра завършваше с някакъв инцидент. Последният път завърши със счупени ръце.
Всъщност като се замислеше беше наистина голяма късметлийка. Имаше всичко, за което човек може да си мечтае – пари, дрехи, обувки, коли, къщи, храни, приятели и тъй нататък, но едно наистина важно нещо й липсваше и това беше щастието. Просто го нямаше и това е. По дяволите, дори бракът й беше по сметка, а не по любов. В един момент всичко изглеждаше толкова лесно, а в следващия се усложняваше... Може да беше мафиотска дъщеря, но доста от нещата в живота си ги беше постигнала с пот на челото. Дори и красотата си. Като малка не можеше да се нарече красива, а по-скоро миловидна. Но да си кажем честно, си беше направо грозна. Майка й често се чудеше дали Розалин Грейс Ууд е нейна истинска дъщеря. Да не говорим, че имаше и един доста дебел период. Когато навлезе в пубертета, започна да спортува и така върна старото си тяло, а с него дойде и красотата на лицето й. Стана красавица, каквато трябва да бъде всяка Ууд във фамилията.
А сега какво правеше? Вместо да употребява красотата си, за да покорява мъжките сърца, си седеше у дома и обогатяваше познанията си за Южна Корея – традиции, музика, история и всякакви такива. Направо беше станала "жена под чехъл", както би се изразил баща й. А по към момента, стоеше в чакалнята на ветеринарна клиника и чакаше да й върнат Зевс и Хънтър от зъболекарското отделение. Беше забила погледа си в телевизора закачен над мацката, която работеше на информация. Даваха някакво музикално предаване... Просто нямаше друг избор освен да го гледа. Не изгаряше от желание да разговаря с двете пенсионерки, които също чакаха.
Не след дълго изкараха Зевс и Хънтър. Зъбките им бяха напълно наред, така че само плати за прегледа, взе си ги и излезе. Пенсиите я погледнаха със завист.. явно техните животни бяха зле, но нали не тези на Розалин бяха с лошото здраве?
Ирландката отключи колата си, двете кучета скочиха вътре като Зевс се настани на седалката до тази на шофьорската, а Хънтър се разположи отзад. Тя също се качи, запали и потегли. Пусна си плейлиста от телефона и си затаника.
Както си шофираше спокойно, изведнъж колата пред нея рязко заби спирачки и тя не успя да реагира на време, поради което се набута отгоре й. Зевс не успя да си забучи главата в предното стъкло, а Хънтър падна от седалката. Розалин също не успя да се нарани, но усещаше как онзи от предната кола щеше да й чете правилник и да я пита кой й е дал книжката. Затова просто си пое въздух и отвори прозореца, когато го видя да приближава.
Честито, Розалин Грейс Ууд.

by **Hyungsik.** Пет Авг 01, 2014 6:08 pm

„Сгоден си…“
Тези думи все още кънтяха в главата му. С какво го беше заслужил? Защо се беше родил в такова семейство? Семейство на мафиот.
Не можеше ли и той като останалите от ZE:A да бъде напълно нормален човек? Винаги им е завиждал точно заради това. Никой не им казваше кога да ядат, кога да станат, кога да се явят не-знам-си-къде, за да приберат някаква „пратка“, защото полицията не би се усъмнила в него. А ако той беше зает караха братовчед му – Пак Чан Йол.
Дори макнето на групата му – Ким Донг Джун, който уж беше най-зле, сега живота му е супер. Зле беше защото един ден на вратата на момчетата се появи малко бебешко кошче. Всички веднага си помислиха, че бебето е на Хийчол, но след като прочетоха бележката се оказа на макнето. Никой не беше подготвен за дете в дорма, но ето, че малкото порасна с тях и сега си има девет татковци, но за сметка на това си няма мама.
Доста се отплеснахме. Смисъла на горното беше, че всеки някак си успява да хване ръцете в живота си, но не и Хьонгшик. Той винаги живее под команда и неговото мнение изобщо не важи в неговия живот. Единственото, което успя да постигне по свое желание е да стане идол и да радва феновете на сцената и зад големия екран.
Дори сега караше колата си към дестинация, която не беше по негово желание. Мениджърът го беше пратил до компанията, за да вземе някаква папка с документи, защото била много важна. Дори и този го командваше както си иска. От яд Хьонгшик натисна педала за газта още повече, но щом навлезе в по-затънтените улички на Сеул намали, защото там от всеки ъгъл изскача по нещо. Поне това беше успял да научи.
Пак видя как на пешеходната пътека пред него от нищото изскача една аджума и заби рязко спирачките, за да не я прегази.
БАМ!
- МАМКА МУ И КЪСМЕТ! – изруга като каруцар Хьонгшик и удари силно с ръцете си по волана. Някой току-що се нацеди в задницата на скъпоценната му кола.
Откопча колана си и бясно отвори вратата. По същия бесен начин я тръшна и се отправи по посока на другата кола. Видя как са му натрошени стъклата на прекрасното му черно Lamborghini Veneno. Само единият му фар струваше колкото едно Ауди на 5-6 години, а какво остава за двата.
Продължи напред и като видя дълга руса коса, направо му призля. Само това му липсваше. Щом застана до прозореца видя, че е европейка. Вече наистина само това му липсваше. И сега, ако почне на английски .. ужас! Тя спусна прозореца, а Хьонгшик се подпря на тавана на колата й.
- Извинете, но Вие къде гледате докато карате? – започна уж спокойно той, но това нямаше да се задържи много време. – Не знаете ли, че когато има кола пред вас, трябва да има поне 1.5 метра разстояние между колите, за да се избегнат точно такива ситуации? Кой изобщо ви е дал книжка? А?!

by **Roselyn** Пет Авг 01, 2014 9:54 pm

От колата направо го чуваше как проклина. Сега щеше да отнеме минимум 20 минути от живота й да й обяснява колко скапан шофьор е, къде е бляла, къде е тръгнала като не може да шофира и всякакви такива глупости. За разлика от доста от идиотите в шофьорския й крус, точно тя си взе книжката по честен начин. Нито беше сваляла инструктора си, нито беше мамила. Просто в момента прекалено късно осъзна ситуацията, за да реагира.
Дали щеше да я остави по-бързо, ако си понаместеше леко ризата, така че да се вижда повече от бюста й?
Надали. Човекът от предната кола изглеждаше точно като... гей. Ама напълно сериозно. Нямаше да се очуди, ако на седалката до шофьорската стоеше друг мъж.
Съществото се подпря на тавана на синият й Lexus LC-LF Concept . Не й се мислеше предницата й в какво състояние е, а като гледаше предния автомобил, определено щеше да иска солено обезщетение. Не че имаше някакъв проблем с парите де, ама.... не беше от най-щедрите хора на този свят. Ох, чичо Скруджови сърце и душа.
- Извинете, но Вие къде гледате докато карате? – гласът му на първо слушане беше спокоен, но Ууд знаеше, че вътрешно ври и кипи. Не й оставаше друго освен да го изтрае с невероятното си спокойствие, на което беше способона. – Не знаете ли, че когато има кола пред вас, трябва да има поне 1.5 метра разстояние между колите, за да се избегнат точно такива ситуации? Кой изобщо ви е дал книжка? А?!
Тя продължи да гледа напред, без да обръща главата си към него. Момче, профилът й е подарък от съдбата. Всички се влюбват в него на момента. А и не само в него. И в други неща по-надолу по тялото й.
Отметна леко косата си и извърна лице към неговото. В първия момент се стресна, когато видя големите уши в стил слончето Дъмбо. За част от секундата помисли, че този досадник е онзи господин Пак, но нямаше начин. Оня беше много по-грозен и от Смъртта, а този направо беше като изваян от ръцете на Афродита. Не, нямаше начин. Затова просто си изби тъпата мисъл от главата. Какви глупости си мислеше само, хаха.
- А Вие, господине, защо забивате така рязко спирачки? – отвърна му тя с перфектния си корейски със съвсем лек чуждестранен акцент. – Напълно наясно съм с правилника и може да не ми го преговаряте. Просто така се получи, разсеях се за част от секундата и беше прекалено късно. Книжката ми я е дал човек, който си разбира от работата.
Тоя си отвори устата отново да започне да говори, когато Розалин с цялата си наглост отвори вратата и слезе като някоя филмова звезда – първо краката, а след това останалата част от тялото. Затвори вратата и го избута нахално, за да мине. Отиде няколко крачки напред, за да види какво е положението и направо й призля. Задните фарове на ушатия бяха счупени, а нейната предница беше одраскана и фаровите също заминали. Вътрешното й Аз в момента се беше свило в ъгъл и се тъпчеше с Нутела, слушайки „Лебедово езеро“ от Чайковски.
Приклекна, за да види колко точно й е одраскана предницата и още повече й се дорева. Обърна се на бавен каданс с недоволна физиономия и си оправи ризата, защото се беше набрала.
- Е? Като нормални хора ли ще се разберем или ще ме съдиш? – беше готова и за двата случая. Разбира се, много по-лесно щеше да бъде, ако се разберяха като нормални хорица. Ама си зависеше и от мъжкия. – Мога да платя обезщетение. Не ми е проблем...
Определено се сдуха, когато видя пораженията.

by **Hyungsik.** Пон Авг 04, 2014 2:12 pm

От трън, та на глог. От баща му, та на тая непозната чужденка, а после и от мениджъра щеше да получи някой друг вик, че е закъснял. Ако можеше сега щеше да се скрие и да не се появи в близките 100 години. Тъкмо и годежа щеше да му се отърве.
Позволи си да огледа момичето пред него. Не можеше да си изкриви душата и да каже, че не е хубава. Синеока, русокоса и с доста завидна гръдна обиколка. И по всичко си личеше, че е естествена блондинка. Това би трябвало да е знак, че идва от някоя по-северна страна, нали? Исландия, Ирландия, нещо от Скандинавите, а може би и Русия?
- А Вие, господине, защо забивате така рязко спирачки? Напълно наясно съм с правилника и може да не ми го преговаряте. Просто така се получи, разсеях се за част от секундата и беше прекалено късно. Книжката ми я е дал човек, който си разбира от работата.
Ама тая била и нагла?! Хьонгшик се изуми от тона, който реши да му държи, но не го показа външно. Нямаше да се излага, я! Беше си един достоен представител на семейство Пак.
- Явно не е точно така .. – искаше да довърши и да обясни, защо е забил спирачки, но госпожица Знам-правилника-за-движение реши да се покаже от колата си.
А то къде знае, че е госпожица ли? Ами много просто. Огледа й пръстите на ръцете докато беше в колата и видя, че няма халка или пръстен, който да прилича на годежен. Което го подсети, че той трябва да ходи до бижутерския магазин. Баща му го инструктира той да избере годежния пръстен на годеницата си. Иъл!
Непознатата отиде да оглежда пораженията. По физиономията й си пролича, че и тя не беше доволна от това, което се е получило.
- Забих спирачки, защото на пешеходната пътека изскочи една аджума – оправда се Хьонгшик. – Да я блъсна и после в затвора на топло ли да се озова? По-добре си ми е тук навън. – огледа се за въпросната дама, но от нея нямаше и следа. Ама чудесно! Що да не изчезне?
- Е? Като нормални хора ли ще се разберем или ще ме съдиш? – мина му през глава да я съди, но сега се отказа. Някак си щяха да се споразумеят, нали? - – Мога да платя обезщетение. Не ми е проблем...
- Ще ти се наложи да платиш щетите по автомобила ми – започна Хьонгшик. Даже не се усети, че започна да говори на непознатата на „ти“ – Иначе ще се наложи да те съдя. Колата ми струва повече от живота и на двама ни. – това го отбеляза, за да стане ясно, че е важна клечка в Сеул.
Тогава се сети, че застраховката му беше изтекла. Дойде му да се захапе отзад. Те можеха да платят всичко, ама като така и не се накани да я поднови сега щеше да източи банковата сметка на непознатото момиче.

by **Roselyn** Вто Авг 05, 2014 2:34 pm

С цялото си същество се молеше този да не реши да стигне до съд. Хич не й се занимаваше с ходене по съдебни зали, даване на пари на корумпирани адвокати и никак не изгаряше от желание да я оглеждат съдии, които могат да й бъдат дядовци и пра-дядовци. Може да беше разтропана, вървежна и оборотна, но никога не си беше позволявала, не си позволяваше и нямаше да си позволи да бъде сваляна от възрастни мъже на възрастта на баща й или по-древни и от останките на Ти-рекс. Ох, само при мисълтта потръпна от отвращение. Е, нямаше нищо против възрастните мъже, но все пак имаше малко уважение към себе си.
- Ще ти се наложи да платиш щетите по автомобила ми. Иначе ще се наложи да те съдя. Колата ми струва повече от живота и на двама ни.
Розалин само кимна, а вътрешно се подразни от второто изречение на този дръвник. Беше съвестна и си плащаше всичко, когато и както трябва. Не искаше никакви проблеми, още по-малко, че баща й беше едното шефче на ирландската мафия. Господин Ууд достатъчно беше разчиствал кашите и простотиите на дъщеря си, а Розалин не искаше да го разочарова още. Вече беше голяма жена, не можеше да си позволява да се забърква в детинщини и да върши глупости. Трябваше да се държи и да бъде голяма жена. Макар и по характер понякога да беше все още онова 5-годишно момиченце с дълга коса, която е вързана на две опашчици и тича из двора облечена с най-новата си рокличка.
Да, все още беше дете.
Раздразни се на думите му относно това, че колата струвала повече от живота на двама им. Госпожицата можеше да си позволи поне 10 такива. Ама кой го знае човека колко е пестил за тази колица. Ох, миличкото.
- Добре - съгласи се тя и въздъхна. В главата й се заформи една идея...
Отвори вратата на колата си. Взе чантата си, изкара лист и химикал, върна чантата на седалката и погледна ушатото чудо на чудесата пред себе си.
- Ще ти запиша номера си. Когато ти кажат цената на фаровете, ми се обади и ще ти ги платя. Така става ли? Ако имаш по-добра идея, чакам да споделиш.
Тя се облегна на капака на колата си, скръсти ръце и защрака с химикала.

by **Hyungsik.** Нед Авг 10, 2014 6:02 pm

Тюленът на ZE:A мислено започна да оправя колата си и да изчислява щетите. Да си беше взел по-евтина кола на времето. С кой акъл си купи Lamborghini Veneno. Да си беше взел последен модел Audi, BMW или Alfa Romeo. Те също са добри коли и части за тях се намират много по-лесно. Ако можеше сега щеше да се захапе отзад.
- Добре – тя се съгласи на това да заплати всички щети по колата. Е, това беше целта на Пак Хьонгшик. Постигна своето.
Изобщо не му се ходеше по съдилищата. Пък и нямаше да е добре за репутацията на групата му и за това се зарадва, че тя се съгласи. На другия ден още щеше да има заглавия във вестниците „Актьорът и певец Пак Хьонг Шик в съда“, „Пак Хьонг Шик от мъжката група ZE:Aна съд заради автомобилна катастрофа“ и какво ли още не можеха да измислят корейските редактори на вестниците и списанията. Фантазията му беше прекалено бедна, за да успее да си представи какъв скандал щеше да стане.
Внимателно проследи тъмно русата госпожица с поглед. Тя отиде до колата си и се разрови из дамската си чанта. Извади това, което и трябва и се върна при Хьонгшик.
- Ще ти запиша номера си. Когато ти кажат цената на фаровете, ми се обади и ще ти ги платя. Така става ли? Ако имаш по-добра идея, чакам да споделиш.
Синчето на мафиота я погледна и не можеше да отрече, че начина по който беше застанала доста му хареса. Имаше перфектна гледка към добре оформените й гърди. Хьонгишк за момент ги загледа. Хайде, бе. Кой мъж би устоял на такава гледка? Никой! Естествено, че ще огледа. Поне това можеше да направи.
- Идеално е. Още днес ще ти се обадя. Имам намерение още сега да отида, за да оценят щетите по нея. – обясни Пак Хьонг Шик и въздъхна тежко все едно носи цял тон на гърба си.
Изчака я да напише номера си на листчето. След като момичето му го даде той без да го поглежда го сгъна на две и го прибра в джоба на дънките си.
- Надявам се и двамата да не попадаме в такива ситуации от тук нататък – наистина се молеше да е така. Не искаше да си дава колата за скрап. Прекалено много се беше привързал към нея.

by **Roselyn** Пон Авг 11, 2014 10:29 pm

Гледаше го смело в очите, но той беше прекалено зает да я оглежда. Момичето в момента едвам се сдържаше да не се усмихне ехидно. Точно както и очакваше. Всеки я оглеждаше, когато и както му падне, така че не беше нищо ново това, което ушатият пред нея правеше.
- Идеално е. Още днес ще ти се обадя. Имам намерение още сега да отида, за да оценят щетите по нея.
Разбира се, че ще отиде. Все пак колата му струва бая солено и най-вероятно е пестил от 5-годишна възраст, за да си я позволи. За момент Розалин чак го съжали, но бързо й мина. Не беше такъв тип човек, който да съжалява всеки втори, който няма нейните парични възможности и пести с години наред, за да си позволи нещо. Но след като вече може да си позволи това, което иска, излиза по-нов модел, още по-скъп и 'айде наново пестенето.
Явно просто тя се беше родила под щастлива звезда. За богаташка имаше наистина нормален живот - такъв, за какъвто повечето богаташи само можеха да мечтаят. Баща й нямаше никакви намерения да я замесва в света на мафията и тя беше напълно доволна от това. Стигаше й и само това, че я е научил как да стреля и да се защитава в случай, че се наложи. Да, това й беше напълно достатъчно.
Ууд само кимна на мъжкото, обърна се с гръб към него и се надупи, така че да си напише номера на листчето. Записа внимателно цифрите, огледа, за да види дали не е сбъркала някъде и отново се обърна с лице към него. Подаде му листчето, а той го сгъна на две, прибра го в джоба си без да го погледне.
Човече, телефонният й номер също е дар от Бога. Не стига, че левия си профил ти показа, ами и номера си ти даде. Ти си просто болен!
- Надявам се и двамата да не попадаме в такива ситуации от тук нататък - съобщи й той.
- И аз се надявам - отговори му, при което широка усмивка се изписа на лицето й. Придърпа ризата си леко надолу.
Той отново я зяпаше. Усещаше как жадния му поглед се плъзга по тялото й - от гърдите й към краката.
Изведнъж от вътрешността на колата й се чу странен шум, а секунди по-късно от прозореца изкочи ротвайлерът й Зевс. Приземи се точно пред мъжкия, присви очите си, а от гърлото на животното излезе ръмжене.
- Зевс, обратно в колата! - каза с твърд глас Ууд, но кучето като че ли не я чу. - Зевс! Казах ти нещо!
Вместо това ръмженето му се превърна в силен лай и захапа шофьорът за крачола на дънките. Не го захапа за крака, а за крачола! Просто дърпаше крачола и късаше платта.
Роза в първия момент не можа да разбере какво става, но в следващия се осъзна.
- ЗЕВС! - изкрещя за пореден път името на ротвайлера, но той отново не я чу.
Ирландката се отказа да говори. Вместо това хвана кучето си за каишката с шипове и започна да го дърпа, опитвайки се да го махне. То беше много по-силно от нея.
- ЗЕВС! ПУСНИ ВЕДНАГА!!!! - изкрещя отново и с много по-твърд тон.
Най-накрая ротвайлерът се подчини. Пусна крачола, а в устата му седеше част от платта. Отново заръмжа.
- Обратно в колата! - изсъска му насреща стопанката му и посочи с пръст към колата.
То културно се врътна и скочи обратно вътре през прозореца.
Розалин Грейс Ууд се обърна към потърпевшия.
- Извинявам се ужасно много! - момичето се поклони, а по лицето й беше изписан ужас. Всъщност, й идеше да започне да се хили като ненормална и да се превива на топка от смях. - Той... има проблем с нервите и... ме пази много. Привързан е към мен... Извинявам се! Не съм искала! Боже... Но.. не сте ранен. Само дънките ви пострадаха. Нали? Нали?

by **Hyungsik.** Чет Авг 14, 2014 12:26 pm

Тя също като него се надяваше на спокойствие от тук нататък. Русокосата реши да си намести дрехите, а Хьонгшик я огледа… отново. Дам, той беше мъж и е нормално да заглежда жени, които са привлекателни. Знае ли човек, може пък пред него да е бъдещата му съпруга и майка на ушатите му деца. Да, със сигурност и те щяха да имат странните уши, които са запазена марка на семейство Пак.
От колата на женското създание излезе едно куче. Не им разбираше много на породите, но го направи на питбул или ротвайлер. Гадината започна да ръмжи насреща му. Хьонгшик не помръдна и сантиметър от мястото си.
- Зевс, обратно в колата! Зевс! Казах ти нещо! – ама кучето грам не слушаше стопанката си. Явно и толкова беше обучено.
И когато си мислеше, че няма накъде да стане по-зле кучето изла и се спусна към единият крак на Пак. Хьонгшик се опита да го дръпне, но кучето успя да захапе крака му, а само крачола на дънките му. Дърпаше и дърпаше, а тъмносиният плат се раздираше от зъбите му. Русата му викаше, ама си личеше, че както кара кола така й обучава кучето си – некачествено.
След голяма борба с песа, най-сетне той благоволи да пусне крачола на певеца. Хьонгшик все още не знаеше къде се намира и какво да направи. Да се развика на стопанката му – няма смисъл, защото тя нито е викнала песа, нито му е заповядала да го направи. За пръв път в живота си не знаеше как да реагира и какво да направи.
Русата заповяда на кучето си да се върне в колата и то го направи. Направо да не повярва човек. Пак за момент погледна панталона си и направо му се дорева. Ставаше само и единствено за контейнера за отпадъци.
- Извинявам се ужасно много!
- Едно извинение няма да помогне – каза бясно Хьонгшик.
- Той... има проблем с нервите и... ме пази много. Привързан е към мен... Извинявам се! Не съм искала! Боже... Но.. не сте ранен. Само дънките ви пострадаха. Нали? Нали?
Има проблем с нервите и това трябва да е оправдание?! Само дето не й се изсмя в лицето. Като има проблем с нервите да отива да го приспива и да не се занимава с него. Опасен е за хората, а тя седи и просто гледа, тц. И я пази ли..?
- Аз не съм хукнал да ви наранявам или отвличам, че да ви пази – отговори важно Пак и отново погледна дънките си. – Сега, ако ме извините, създадохте ми нова работа и трябва да тръгвам.
Първо трябваше да отиде да се преоблече и след това да ходи където и да било. Хич нямаше да е добре за имиджа му да се тътри така.

by **Roselyn** Вто Авг 19, 2014 10:44 pm

В момента й идеше да се хване за косата и да се блъсне с всичка сила в стената на някой от съседните магазини, в знака "Пешеходна пътека" наблизо или направо върху капака на автомобила си.
Какво въобще дрънкотеше? Осъзнаваше много добре, че това което каза са пълни глупости, но въпреки това просто ги... изрече. А защо - и тя самата не знаеше. Трябваше по някаква причина да оправдае кучето си, обичаше го много.
Всичко звучеше наистина невероятно глупаво. Дори и най-големият кретен на света не би се вързал на оправдание като "има проблем с нервите", при това за КУЧЕ! Ох.... Сега наистина стана много по-трудно, отколкото си мислеше. Не че ако не го беше казала пак щеше да мине между капките, но сега се набута още по-надълбоко в блатото.
- Аз не съм хукнал да ви наранявам или отвличам, че да ви пази.
Ушатият беше напълно прав, но тя каза самата истина. Зевс я пазеше. Много я пазеше. Навсякъде, по всяко време. Разбира се, само когато тя го вземеше. Хънтър беше друг тип животно. Изобщо не обичаше да се замесва в неприятности и гледаше да се скрие някъде, където да не го набарят и да не му видят сметката. С други думи - беше страхлив, но Розалин си го обичаше и такъв.
- Сега, ако ме извините, създадохте ми нова работа и трябва да тръгвам.
Ууд единствено въздъхна и наведе виновн глава.
- Да, разбира се - тя премигна няколко пъти и отново въздъхна.
Как успя да стигне до тук, и тя самата не знаеше, но знаеше, че това на всяка цена ще достигне до ушите на баща й по един или друг начин. Този човек научаваше абсолютно всичко свързано със семейството му или подчинените му. По всякакъв начин. Заради това Розалин не изгаряше да изпада в неприятности, но те сякаш я преследваха, където и да се намираше. Айш, наистина беше трудно.
- Ако трябва - започна неуверено Розалин - ще платя и дънките.
Тя отправи предложението си. Оставаше единствено непознатият да си каже иска ли, не иска ли. А за нея нямаше ни най-малък проблем. Все пак беше фрашкана с пари и само се чудеше къде да ги пръска и какво да ги прави.
Понякога наистина не понасяше факта, че е богата.
Господинът спря за момент, метна й последен поглед и се качи в колата си. Запали двигателя и тръгна. Ирландката го изпрати с поглед, врътна очи и също се качи в колата си. Първо щеше да прибере двете кучета, а след това да закара Лексъса си на преглед. Това, което видя върху капака никак не й харесваше.
Час и половина по-късно седеше на един от пластмасовите столове пред автосалона и чакаше момчетата да свършат с огледа. Пиеше най-спокойно минерална вода и се мусеше. Двама почернели от слънцето и омацани с машинно масло се мъчеха да я свалят, но Роза им даде да разберат, че просто няма да им се получи.
- Госпожице, за съжаление не можем да оправим колата Ви. Ще се наложи да купувате нова - приближи се до нея един от по-възрастните, които се занимаваха с автомобила й.
Щом чу това, мафиотската щерка подскочи от мястото си.
- Моля? - тя зяпна.
- Ще трябва да купувате нова - повтори мъжът.
Момичето се върна на мястото си, пое си дълбоко въздух, а съзнанието й не го побираше. Просто предните фарове и капака беше одраскан, за Бога. Толкова ли не можеха да сменят два фара, два мигача и да боядисат малко?
Но все пак те бяха спецовете, а тя си нямаше и на идея от коли. Така че не й оставаше друго.
- Добре, благодаря Ви - въздъхна тя, плати за преглеждането, седна си в колата и потегли.
Някъде по средата на пътя телефонът й започна да звъни. Беше непознат номер и на момента й светна кой може да е.
Перфектно. Щеше да го накара да й купи нова кола! Ако не беше той и неговото Ламборджини, сега нямаше да й се налага да се занимава с покупки и да издирва салони в Южна Корея, които да предлагат модела.

by **Hyungsik.** Нед Авг 24, 2014 10:30 pm

- Ако трябва ще платя и дънките.
Хьонгшик я погледна объркано. Наистина ли й приличаше на човек, който няма пукната пара, за да си купи един чифт дънки, ако щеш и от магазин за втора употреба или в най-евтиния квартален магазин за дрехи. Пак сериозно се замисли над външния си вид. Трябваше да говори с фешънистата на ZE:A за някой друг моден съвет.
- Не, няма нужда. Ще се справя сам с дънките. – Хьонгшик се опита да бъде максимално спокоен и да не се издава, че е раздразнен.
Певецът се качи в автомобила си, запали двигателя и тръгна към дома си. Не можеше да си позволи в този вид да се яви в салона за коли.
След около 45 минути беше пред дома си. Някои хора от прислугата го изгледаха доста изненадано. Когато мина покрай голямото огледало в единият коридор се огледа и стигна до извода, че прилича на човек, който се е върнал от война. След около пет минути вече беше готов. Дори и ризата си смени с друга. Излезе от стаята си със съдраните дънки в ръце. Щом видя една камериерка директно й ги даде със ясна заповед:
- Изхвърли ги!
На госпожицата друго не й трябваше, за да хукне надолу по стълбите и да се отправи към контейнера в задната част на къщата им. Хьонгшик пак се огледа в огледалото. Заключи, че сега изглежда страхотно и отново се отправи към колата си. Когато слезе забеляза, че отговорника по колите оглежда колата му.
- Господине, желаете ли да се обадя на механиците да дойдат?
- Не, аз лично ще занеса колата си в автосалона. Ти почисти сребристото BMW отвътре и го приготви.
- Още сега се заемам.
Хьонгшик се качи в пострадалата си кола и отпраши към салона на Ламборджини в Сеул. За негово нещастие той се намираше на поне един час път от дома му.
В сеулското задръстване за час и половина успя да се добере. В момента си седеше на една масичка, гледаше списанията, които се намираха не нея и чакаше да му кажат нещо за колата му. След известно време един механик се зададе с едно листче.
- Ето това ще ви струва.
Хьонгшик само го погледна. Както й очакваше сумата изобщо не беше малка.
- Благодаря Ви. Може да се заемате с щетите по колата. Кога ще е готова?
- До 2-3 седмици. Напишете телефона си тук и ще Ви се обадим.
Мафиотското синче направи каквото му казаха. И изведнъж се сети, че листчето с номера на непознатата остана в скъсаните му дънки. Скочи като попарен и веднага набра номера на иконома. Без да чака дори да чуе „да“ или „кажете“ започна да бръщолеви след като му вдигна:
- Намери веднага онази на която казах да ми изхвърли дънките и я накарай да ги намери. Не ме интересува как! В джоба ми има едно листче с номер. Искам да ми го продиктувате, ясен ли съм?
- Да, да господине.
След около пет минути получи обаждане, в което му продиктуват номера й. Хьонгшик се зае и написа на непознатата СМС. Не, че не искаше да се набутва, просто не искаше да й казва сумата. По-добре сама да я види.

by **Roselyn** Чет Авг 28, 2014 12:21 pm

Айш, наистина беше изнервящо! Наистина, как успя да се нацеди така? Защо точно на нея и на нейния Лексъс? Е, имаше и други коли разбира се, точно като една богаташка щерка, но тази й беше любимата. Много я беше яд - на себе си, на онзи със стърчащите уши, на света, на случайността, на съдбата, на кармата, на всичко!!! Идеше й да се изяде в опаковката, както се казва.
Розалин спря на една отбивка, взе мобилния си и отвори СМС-а. Ха, и от какъв зор ще й пише: "Ела в кафене "Babeans". Сметката е твоя."
Ама ей, сега, бе! Хукна на там!
Всъщност, наистина хукна. Какво можеше да направи след като в случая беше виновна и трябваше да си изтърпи последствия, за да не се стигне до съд и да стане много весело и интересно. Оххх, щеше да полудее още малко! Защо, защо, защо стана така...?
Първо мина през блока, в който живееше. Остави колата си на паркинга и се качи в другата - Hyundai Coupe 2013.
Нямаше представа къде се намира това кафене, затова се остави напълно на навигацията и ето, че след 20-на минути го откри. Паркира наблизо, взе си чантата, слезе и заключи автомобила.
Влезе в кафенето, огледа се и го видя, седнал на едно от местата до прозореца. А, така. Да има повече свидетели, които да свидетелстват пред Закона, ако случайно се разрази нещо по-голямо от обикновен разговор. Ох, мамка му.
Седна спокойно на мястото срещу него.
- Ето ме - издиша Ууд. Сложи чантата в скута си. - Кредитни карти приемат ли се или само в брой?
Сервитьорка се приближи до тях. Видимо се оживи, когато погледът й попадна на мъжкия.
- Оппа! - писна тя.
Ирландката я погледна с бялото на очите си. Изглежда се познаваха...?
- Едно лате макиато, ако обичате. А сега моля да ни оставите - усмихна се нагло на момичето и й направи знак да се разкара възможно по най-бързия начин.
Сервитьорката се намуси и послушно тръгна към бара, за да даде поръчката.
Господинчото срещу нея май се подсмихна. Изкара от джоба на дънките си ( еха, беше ги сменил?! при това с доста скъп модел ) някаква хартийка и я постави срещу нея. Явно беше цената за фаровете.
Момичето взе хартийката, разгъна я, а цената направо й се стори смешна. Прегледа набързо останалата част от бележката и му я върна.
- Е, изглежда ти си се отървал само със смяна на едни фарове. А аз трябва направо колата да сменям. Изключително забавна ситуация, не мислиш ли? - Розалин се облегна назад, кръстосвайки крака и ръце пред гърдите си. Та, пак питам. С кредитна карта или в брой?

by **Hyungsik.** Чет Авг 28, 2014 9:26 pm

Избра едно кафене, което се намираше близо до салона на Ламборджини за тяхната среща. Не му се ходеше до някое по популярно място. Щяха да го разпознаят много лесно.
Седна на маса до прозореца и се загледа в минаващите отвън коли и хора. Всеки се беше забързал нанякъде, а Хьонгшик се почувства така сякаш времето при него е спряло. Чакаше и чакаше. Едно момиче от персонала на заведението с голямо усмивка се приближи към него. Той й направи знак, че няма да поръча сега и да изчака малко. Тя само кимна и се отдалечи от масата на която беше седнал. След около пет минути стола пред него се размърда и на него се настани русокосата дама от по-рано.
- Ето ме – каза му тя.
- Здравей – поздрави просто Хьонгшик и я погледна.
- Кредитни карти приемат ли се или само в брой?
Тъкмо да й отговори когато сервитьорката се появи. Отново онова засмяно момиче.
- Оппа! – поздрави го тя и се поклони.
Първоначалната му преценка изобщо не беше грешна. Тя беше една от фенките му. Много се зарадва и също й се усмихна.
- За мен едно бяло фрапе – след него и русокосата си поръча каквото й се пие.
- А сега моля да ни оставите.
Тая как смееше да гони феновете му?! Да, най-вероятно нямаше представа кой седи пред нея, защото не е от тук, но какво й даваше право да се отнася така с хората?! Щеше да повдигне тази тема на по-късен етап.
Подсмихна се и след това бръкна в джоба си. Беше време за разплащане на сметки. Извади едно листче. Тя го огледа и пак му го върна. Хьонгшик се запита защо след като ще й трябва, за да го заплати.
- Е, изглежда ти си се отървал само със смяна на едни фарове. А аз трябва направо колата да сменям. Изключително забавна ситуация, не мислиш ли?
Цялата кола ли? Тая 100 на 100 се ебаваше с него.
- Та, пак питам. С кредитна карта или в брой?
- Ето тук - Хьонгшик отново бутна листчето пред нея – най-отдолу е написана банковата сметка по която трябва да внесеш парите. Нищо сложно.
Сервитьорката се върна с поръчките им. Вокалът й се усмихна широко. Не искаше момичето да остане с впечатление, че на Хьонгшик изобщо не му пука за феновете, защото това не беше така. Той наистина ценеше феновете си и държеше страшно много на тях.
- И ако обичаш – проговори той след като сервитьорката се отдалечи от тях – не говори така на феновете ми, ако друг път се наложи да се видим и попаднем на някой от тях.

by **Roselyn** Пон Сеп 01, 2014 4:50 pm

- Ето тук - ушатото посочи най-отдолу на касовата бележка – най-отдолу е написана банковата сметка по която трябва да внесеш парите. Нищо сложно.
Ах, как не го беше видяла? Май наистина трябваше да си направи очила. Напоследък доста често недовиждаше, а това й създаваше големи проблеми понякога.
Или просто беше прекалено разсеяна на моменти?
А защо не и двете заедно? За да й е още по-прекрасен, невероятен и скъп света.
Сервитьорката пристигна с поръчките им. Розалин не я отрази, докато онзи отсреща й кимна на обслужващия ги персонал. Ах, колко сме милички. На дамата направо й се доповръща само при гледката. Какво толкова се мазнеше на тая? Една му обърнала внимание и го нарекла "оппа" и 'айде да се правим на готини.
Ах, свещена простота.
След като сервитьорката си врътна кльощавия задник ( като цяло, момичето си приличаше отвсякъде на дъска... нито гърди, нито дупе, нито крака, нито нищо... ewh ), господинчото отново проговори. Някой да му запуши устата с двойно залепващо се тиксо, умоляваме ви!
- И ако обичаш, не говори така на феновете ми, ако друг път се наложи да се видим и попаднем на някой от тях.
Какви фенове, какви пет лева го гонеха тоя? Явно си беше ударил доста зле главата, когато Роза му блъсна Ламборджинито.
Ууд само врътна очи и въздъхна, след което отпи от Лате Макиатото си.
- Преди малко най-учтиво я помолих да ни остави, защото имаме разговор - отговори му, оставяйки чашата на масата. - Не съм я гонила. И какви фенове те гонят, за Бога? Боже... Тук вече всеки втори се мисли за айдъл, тцтц... Те пък и едни айдъли.
Отново отпи от кафето си и погледна навън. Някаква групичка гимназистки се беше събрала пред кафенето.
Изведнъж Розалин се изправи и взе чантата си.
- Аз ще тръгвам, за да внеса парите и да ми се маха от главата. Приятен ден - усмихна му се накриво и тръгна.

~Две седмици по-късно~

Родителите й бяха пристигнали предния ден от Ирландия и сега се готвеха да отиват при това прословуто семейство Пак, с което й надуваха главата от 20 години. Какво толкова им беше специалното, освен че се занимаваха с незаконен бизнес и че годеникът й беше по-малкия им син? Айш...
Не беше кой знае колко официално облечена - просто една бяла лятна рокличка с бели токове. Майка й беше също облечена в бяла рокля, докато баща й беше строго официален с черния костюм и излъсканите до блясък черни лачени обувки. Дотолкова излъскани, че муха да стъпи, ще се хлъзне.
Черната лимузина спря пред имението на въпросното мафиотско семейство Пак. Посрещнаха ги както си трябва, всичко беше окей.. поне до момента, в който не обявиха, че скъпото им синче още го няма понеже имало ангажименти с другите лигльовци от групата му. Ох, колко сладко.
- Няма нищо. Ще почакам щом се налага. И без това не съм особено очарована от повода за срещата - усмихна се съвсем лекичко, намествайки се по-удобно на стола на масата.

by **Hyungsik.** Чет Сеп 04, 2014 8:29 pm

- Преди малко най-учтиво я помолих да ни остави, защото имаме разговор. Не съм я гонила. И какви фенове те гонят, за Бога? Боже... Тук вече всеки втори се мисли за айдъл, тцтц... Те пък и едни айдъли.
Хьонгшик замълча и се опита да изглежда възможно най-спокоен, защото отпред се бяха събрали група фенове. Не искаше да си помислят, че тя му казва нещо лошо и после да я гонят по улиците да й правят мръсно.
- Аз ще тръгвам, за да внеса парите и да ми се маха от главата. Приятен ден.
- Приятен ден и на Вас! – усмихна се Пак и продължи да си пие кафето най-спокойно.
След малко при него дойдоха група момичета, които искаха автографи от него. Той разбира се им ги даде с голямо удоволствие. След това напусна кафето като не забрави да плати сметката. Оная се изниза и на Хьонгшик му се наложи да заплати всичко.

След 2 седмици

- Айде, бе застанете както трябва. Още малко и ще ви пусна – викна фотографа, а момчетата започнаха да застават който както му падне. – Куангхи, сложи си ръката по-долу. Донгджун, каква е тая усмивка?! Сериозен трябва да си! Шиуан и Кевин да не мърдат! Хьонгшик, ти … приличаш на идиот. Оправи се!
След това всички се изсмяха жестоко, а Пак седеше и гледаше тъпо.
- И как по-точно да се оправя?– врътна очи и въздъхна тежко.
След още един час борба с фотосесията най-сетне приключиха и отидоха да се преоблекат и всеки към дома си. И като се сетеше какво го чакаше в имението не му се прибираше. Не искаше този момент да идва. Щяха да го запознаят с годеницата му. Та той дори не познаваше момичето с което щеше да сподели живота си. Как точно очакваха да се обичат? Че баща му и внуци иска. Шшшш, алоу, това не става ей така. Нито с магическа пръчица, нито с едно щракване на пръсти.
- Готов ли си за тази вечер? – попита го тихо Кевин. Този поне се съобразяваше и не правеше от мухата слон.
- Не съм и никога няма да бъда – въздъхна тежко Хьонгшик. – Да видим какъв е избора на нашите и ще му мисля за бъдещето.
- Облечи се секси да й замаяш главата тази вечер – от другата страна се включи и Хийчол.
- Що не си гледате работата? – изнерви се Пак и стана от мястото си.
Напоследък винаги викаше и се палеше лесно. И всичко това заради тази прословута среща и начертаният му път в живота. Един живот без право на избор, без право на мнение, без право на любов…
Щом се прибра иконома го посрещна, за да му каже, че гостите са пристигнали преди 10 минути и че не е закъснял много. Хьонгшик просто му кимна и се качи към стаята. Отвори гардероба и застана пред него. Постави ръце на кръста си и се зачуди какво да облече. Тогава се сети за съвета на Хийчол. Еми .. реши да го послуша. Извади едни кожени панталони и една риза. И двете в черно. Облече ги набързо и сложи един черен колан за стил. Погледна се в огледалото. За негово щастие прическата от фотосесията си седеше на него. Нещо не му беше наред. Разкопча едно копче на ризата и сега всичко си беше 6 точки.
Вече се намираше пред вратата на трапезарията пое си дълбоко въздух и рязко отвори вратата и влезе със стил.
- Съжалявам, че закъснях. Аз съм Пак Хьонг Шик. Прия… - и изгуби говор и картина щом видя кой седи на масата.
„Сънувам, това не може да ми се случва“ – помисли си богаташчето.

by **Roselyn** Пон Сеп 08, 2014 8:39 pm

Прислужницата, която ги обслужваше, им сервира по чаша кафе. Бързо и покорно се оттегли до вратата, очаквайки новите желания на двете мафиотски фамилии, които стояха в момента на масата в трапезарията на семейство Пак. Главите на двете фамилии обсъждаха това и онова, най-вече за изминалите години, в които не си бяха виждали очите. Жените пък си дрънкаха за последните модни тенденции, отглеждането на децата и разни такива глупости. Само Розалин барабанеше с пръсти по плота на масата, блееше баирите, зяпаше обзавеждането и картините и се чудеше кога онзи нещастник... пардон, бъдещия й съпруг, ще пристигне, за да свършват по-бързо. Наистина беше досадно, а главата започваше да я боли от жуженето на възрастните.
Сякаш господин Пак отгатна мислите й.
- Извинявам се, че синът ми закъснява. Надявам се да дойде скоро - извини се той, придружено със съвсем лекичка усмивчица.
Госпожичката едвам се сдържа да не врътне презрително поглед и да му отговори с нещо хапливо. Въздържа се единствено, защото беше обещала на баща си да не отговаря.
Какво толкова правеше този глупак с другите глупаци? Бавеше я! Чак от скука и отегчение започна да си проверява мобилния през десет секунди.
От разговора между възрастните разбра, че момченцето, на което ще вземе фамилията, е в група с още осем от мъжки пол и името на групата беше нещо от сорта на MIA или нещо такова. Имала две имена групата, едно от които било Childern of Empire. Е, сега, това определено се помнеше далеч по-лесно от онова другото, което беше прекалено засукано и Роза не можеше да си извърти езика, за да го каже.
Най-накрая вратата се отвори и вътре влезе с целия си блясък и красота господин Пак-младши. В първия момент помисли, че й се привижда, а в следващия, че сънува. Дори се ощипа, за да се убеди, но не! Онзи от катастрофата стоеше на входа!
- Съжалявам, че закъснях. Аз съм Пак Хьонг Шик - представи се.
Хьонг Шик значи... Интересно име.
- Прия… - и не успя да довърши.
Явно я видя.
Ууд плъзна погледа си от лицето му надолу. Този в черно ли се беше облякъл?! При това с риза и... кожени панталони.
Момичето се усети, че го зяпа втренчено и преглъща тежко. Набързо се окопити и се изправи.
- Аз съм Розалин Грейс Ууд. Приятно ми е да се срещнем.. хм.. Имаш-да-ми-купуваш-нов-Лексъс - каза тя, придружено с най-голямата усмивка, на която беше способна.
Нарочно го нарече така, вместо с официалното му заглавие.
- Прав ли ще стоиш или ще сядаш? - попита го като не сваляше усмивката от лицето си, а сините й очи го изпиваха.
Бащите им стояха на двата края на масата, а майките им на местата срещу нейното и на Хьонгшик. Просто идеалния начин как да набутат децата си едно до друго.
- Спокойно, не хапя. Поне все още не съм започнала - успокои го, когато го видя как вдървено сяда.
- Розалин! - викна името й баща й. С поглед й казваше да внимава в картинката.
- Какво?! - викна в отговор момичето.
- Дръж се прилично! - сбърчи веждите си.
Роза единствено врътна очи, след което се отпусна назад в стола и кръстоса краката си.

by **Hyungsik.** Сря Сеп 10, 2014 5:00 pm

Мигна един път.
Мигна втори път.
Мигна трети път.
Тя обаче все още си седеше на стола и също беше вперила големите си сини очи в него. Хьонгшик преглътна тежко и най-сетне даде признак, че от него ще стане човек. Шокът беше прекалено голям за мафиотското синче. Беше очаквал всичко друго, но не и това. По-скоро представите му бяха за някое ниско момиче, което е срамежливо и не е могло да се противопостави на родителите си. Хьонгшик направи всичко по силите си, но цялата рода Пак бяха много по силни от него. Каквото и да се опитваше да направи нямаше голям успех.
- Аз съм Розалин Грейс Ууд. Приятно ми е да се срещнем.. хм.. Имаш-да-ми-купуваш-нов-Лексъс.
Дори не успя да отвърне на удара й. Ако Чаньол беше тук щеше да каже „Кой си ти и какво направи с братовчед ми?“ В такъв момент Хьонгшик веднага би защитил честа си и не би се дал на една жена.
- Прав ли ще стоиш или ще сядаш?
Ще седне все някога, разбира се. Или беше по-правилно да излезе? Искаше да го направи, но после баща му щеше да го уреди никога повече да не застане пред камера, а Хьонгшик определено не искаше това да се случи.
- Спокойно, не хапя. Поне все още не съм започнала
- Розалин!
- Какво?!
- Дръж се прилично!
Хьонгшик най-сетне се взе в ръце. Изпука леко врата си и също се усмихна макар, че не му беше до това. Отиде до единственото място, което е свободно и седна там.
- Защо се забави толкова много? – попита го баща му.
- Имахме снимки за едно списание. Този път обаче се забавихме повече от необходимото за това се извинявам – опита се да се държи възможно най-възпитано.
- Вие се познавате, така ли? – попита майка му. А, не, бе, Швепс – помисли си Хьонгшик.
- Да. Запознахме се в не много добра ситуация преди 2 седмици – врътна очи мафиотското синче.
- Чудесно! Значи ще живеете още по-сплотено – усети се радост в гласа на майка му, а той само дето не стана и не си излезе от стаята.
Още не ги бяха оженили и вече ги събраха да живеят заедно, а скоро щяха да заговорят и за…
- Трябва след брака да се замислите и да ни дарите с внуци – и докато си го помисли, баща му повдигна темата.
- Татко, има време до тогава – веднага го сряза Хьонгшик. Ако е дал Господ, нямаше да му се налага да се жени за нея изобщо. Вече имаше план как точно да действа, за да се опита да развали годежа.

by **Roselyn** Чет Окт 23, 2014 10:25 am

С какво Всевишния я наказваше по този начин? Надяваше се от все сърце да е някой по-нисък от нея, с брекети на зъбите, с очила с огромен диоптър ( тип лупа направо ), с телосложение ала буренце и да прилича на ритнат от кон в лицето, а единствената приятна тема за него да са косинусите, дробите, корените, органичната химия и физиката. Също така, си представяше, че е супер необщителен, срамежлив и не излиза от лабораторията си, която прилича на тази на Декстър от "Лабораторията на Декстър" и че от нея ще се очаква да го влачи наляво-надясно със себе си и да го приобщава. И по някаква причина, която и тя не можеше да си обясни, очакваше да мирише на прясно мляко и бисквитки.
Да, ама не! Някой супер яко се беше изгаврил с нея.
Този до нея не приличаше на нито едно от по-горе изброените! Не стигаше, че миришеше на възможно най-божествения и скъп мъжки парфюм, ами и беше секси и красив. Черната му коса беше разрошена в стил "прясно изчукан". За момент даже си представи сцена - преди да дойде е оправил някое заблудено девойче и е забравил да се види в огледалото.
Чакай малко, "секси" и "красив" ли го нарече в съзнанието си?
Дори не чу причината му да закъснее. Беше прекалено вглъбена в мислите си. А парфюмът му... Мале... Беше любимият й мъжки аромат.
Включи отново след като започна да съпоставя нейния аромат с неговия - "Mat Chocolat" на Masaki Matsushima и "Euphoria Gold" на Calvin Klein. Усети се, защото осъзна какво прави в момента.
По дяволите, докъде стигна?!? В краката му ли беше вече?!? Само заради един-никакъв аромат?!? А, не!!! Мне, нямаше да се разберат така.
- Чудесно! Значи ще живеете още по-сплотено - чу да казва майката на Хьонгшик.
Ъ, к'во?
Явно бяха говорили за това, че вече се познават. Иначе защо биха казали нещо такова дъртите?
В момента й идеше да си фрасне главата в ръба на масата, но се въздържа. Тази глава й трябваше, при това не само за красота! Ако нямаш глава, никъде няма да те пуснат!
Още не ги бяха запознали, а вече говореха за съвместен живот. След малко оставаше и за малки, вряскащи и непоносими бебета да заговорят и Роза можеше вече да си ходи.
- Трябва след брака да се замислите и да ни дарите с внуци - включи се баща му.
Мъртво ми е, помисли си Ууд, а от гърдите й се изтръгна тежка въздишка.
- Татко, има време до тогава - включи се Пак младши.
- Баща ти е прав, Хьонгшик - включи се нейния баща.
А-а-а-а-а! Сега можеше и косите да си заскубе!
- Ако зависеше от нас, Ууд, вече щяхте да сте щастливо женени и да сте в очакване на вече второ дете, но родителите ти пожелаха да си поживеете още малко - продължи да говори с усмивка родителят й.
Роза единствено врътна очи и погледна стоящият на стола до нея. Той също я погледна.
Тя върна погледа си към баща си, а след това погледна бъдещия си свекър.
- Ами, да ни бяхте оставили да си живеем - проговори девойчето, което съвсем не беше девойче. Имаше някаква хаплива нотка в гласа й. - Вие нещо сте се сбъркали. Ако очаквате от МЕН да раждам НЕГОВИТЕ или нечий ДРУГИ деца, то значи сте в жестока грешка. Бих се примирила с факта да съм омъжена, но не и с това, че ще си седя цял ден в къщи и ще съм ангажирана с малък човек, който само ще реве.
Лепна си триумфална усмивка, а родителите й я погледнаха като залети с вряла вода.
- Но... - тръгнаха едновременно двете майки, когато тя избута тежкия си стол назад и се изправи, след което излезе от стола.
- Сега, ако ме извините - огледа хората на масата, спирайки погледа си върху Хьонгшик, който май я гледаше най-изумен. - И си чакам Лексъса от теб.
Ууд тръгна към изхода на трапезарията, но спря на вратата. Извърна главата си и отново погледна Пак младши.
- Между другото, Зевс ме помоли да ти предам, че намира дънките ти за особено вкусни - усмихна се и набързо скри усмивката, след което напусна помещението.
Не биваше да допуска слабост от своя страна, още повече, че НАИСТИНА вече му беше в краката. И то само заради един проклет парфюм!
- Госпожице - към нея се приближи един от слугите.
- Какво? - обърна се рязко към него.
- Да Ви заведа ли до изхода? - предложи услугите си.
На върха на езика й беше да каже "да", но друга идея й се завъртя в красивата глава.
Сниши тактично гласа си.
- Вместо да ме водиш към изхода, направи едно добро и ме заведи в стаята на Хьонгшик.
Подигравателната усмивка отново изгря на лицето й. Родителите им бяха сбъркали жестоко - тази игра се играеше от шестима, но царят и царицата ( в случая Хьонгшик и Розалин ) бяха жестоко игнорирани. Беше време и те да направят своите ходове, още повече, че царицата беше най-силната фигура, а в ръцете си въртеше много пешки, топове, офицери и коне.

by **Hyungsik.** Нед Окт 26, 2014 4:03 pm

Искали и деца. Очакваше го, но имаше надежда да пропуснат тази част. Та това беше първата им среща и вече „искам внук“ или „някой ден ще имат много деца“. Хьонгшик не можеше категорично да каже, че тя няма да е майка на децата му. Не знаеше какво го очаква в бъдеще, но със сигурност не родителите му щяха да кажат кога той да има дете и коя да обича истински.
Бащата на Розалин се съгласи с бащата на Хьонгшик. А тези двамата със сигурност ще станат много по-сплотени от двамата младоженци. Така като ги гледаше господин Пак и господин Ууд най-редовно щяха да си играят голф на частния терен на мафиотите или пък да играят тенис със съпругите си. Семейна идилия!
- Ако зависеше от нас, Ууд, вече щяхте да сте щастливо женени и да сте в очакване на вече второ дете, но родителите ти пожелаха да си поживеете още малко
Щастливо? Женени? Второ дете? Този дали се чуваше какво говореше? Хьонгшик в момента беше адски благодарен на баща си, че не го е дал на това семейство по-рано и му е позволил да си сбъдне мечтата за преуспяла кариера. Това го влечеше от малък и със сигурност пушките, пистолетите и гранатите бяха на много по-заден план в съзнанието му.
- Ами, да ни бяхте оставили да си живеем – най-сетне чу нещо хубаво от бъдещата си жена! Май щеше да вземе да я хареса .. А, не! Не може!
- Вие нещо сте се сбъркали. Ако очаквате от МЕН да раждам НЕГОВИТЕ или нечий ДРУГИ деца, то значи сте в жестока грешка. Бих се примирила с факта да съм омъжена, но не и с това, че ще си седя цял ден в къщи и ще съм ангажирана с малък човек, който само ще реве.
„Аз пък не искам да й правя деца“ – помисли си Хьонгшик, но премълча. И щом се замисли. Тя да не би да го наричаше грозен и затова да не иска деца от него? Малко бавно загряваше на моменти и заради това Хьонгшик се наежи още повече. Изумяването му беше изписано на лицето му. Много търкано щеше да й го върне!
- Сега, ако ме извините – тя се изправи и огледа всички. Впери сините си очи в най-младия Пак на масата и това го смути. Имаше нещо много страшно в погледа й. Не знаеше какво е, но хем го привличаше по-един странен начин, хем го караше да иска да се предпази.
- И си чакам Лексъса от теб.
„Ей, сега! Хукнах!“ – помисли си Хьонгшик и скръсти ръце.
- Между другото, Зевс ме помоли да ти предам, че намира дънките ти за особено вкусни
- Може и ти да му предадеш, че от зъбите му ще излезе перфектен перфоратор – усмихна й се уж мило Пак. След това Розалин излезе от стаята.
- Хьонгшик, трябва да й купиш кола – обади се баща му с леко заповеднически тон.
- Остави това на мен, татко – отвърна му Пак и вътрешно извъртя очите си. Какво всички се бяха хванали за тази кола?
- Трябва да помислим за приготовленията – започна майка му. – Аз предлагам тържеството да се проведе в ..
Най-младия пак спря да ги слуша. Изобщо не му се занимаваше с техните простотии. Да правят каквото искат и както го искат. Той със сигурност нямаше да докосне русата, дори и след 10 години брак, всъщност .. не беше много сигурен в това.
- Господин Пак – една прислужница се доближи до него. – Желаете ли нещо?
- Не – отсече той на секундата. – Къде отиде онази русата? – дори не си правеше труда да й спомене името. Със сигурност знаеше за коя говори.
- Пожела да посети стаята Ви – отговори му просто момичето.
- Какво…? – попита изумено Хьонгшик. – Сега там ли е?
Щом тя му кимна с глава той без да се обяснява стана от масата и хукна към бърлогата си. Нямаше да я остави сама да прави каквото си иска там! Отиде и завари една прислужница да виси пред стаята му.
- Може да отидеш да си вършиш работата в кухнята. Свободна си – това означаваше „изчезни от тук на секундата“ на по-мил език. Щом тя тръгна към стълбите Хьонгшик връхлетя в стаята си.
- Какво си мислиш, че правиш тук? – каза изнервено Пак и дори не я погледна къде е и какво прави в момента. Той тръшна вратата зад гърба си доста силно. Сега щяха да си поговорят на четири очи след целият цирк, който се състоя в трапезарията на имението.

by **Roselyn** Нед Ное 02, 2014 5:46 pm

Мъжкото, към което се беше обърнала, се съгласи да я заведе до стаята на онзи господинчо. Подигравателната усмивка просто отказваше да слезе от лицето на младата Ууд. Такъв хубав удар щеше да му докара, че сигурно щеше да му остави травма за цял живот. Или пък... щеше да направи нещо друго.
Като изключим злобните планове, които се въртяха в главата й, искаше да види парфюмите му, да ги помирише и да си излезе кротко, омирисана отвсякъде на мъжки аромати. Това, може би, беше най-голямата й слабост. Просто си умираше за тях. Обожаваше както мъжките парфюми, така и добре миришещи, поддържащи се мъже. Видеше ли и подушеше ли такъв ( особено, ако е красавец и има парички ), просто му беше в краката вече.
Стигнаха до втория етаж и тръгнаха по дългия коридор като накрая слугата спря пред една от стаите и отвори.
- Това е спалнята на младия господар. Моля, заповядайте - поклони се той и й направи път, така че Роза да се шмугне вътре.
Ехидната усмивка стана още по-голяма щом влезе вътре. Наистина, беше обзаведено със стил и вкус. Като изключим чорапите по пода и дрехите, разхвърлени в различни краища на стаята, наистина беше хубава стая. Типична за мъж ерген.
- Може да тръгваш - Ууд смигна на слугата, стоящ до вратата.
Той отново се поклони, затвори вратата и по отдалечаващите се стъпки, Розалин си направи извода, че е изчезнал.
Ирландката обиколи бавно стаята. Беше сравнително голяма. Прозорците също бяха големи, което означаваше, че е доста светло през деня. Погледът й се спря върху леглото - прекалено огромно за сам човек и със сума ти възглавници по него. Завивките изглеждаха тежички. За части от секундите си представи да се излежава там до Пак младши, но набързо си изби тези мисли от главата. Пха. Как ли пък не?
Девойчето остави дамската си чанта на бюрото и оглеждайки внимателно, стигна до мястото, на което стояха парфюмите му. Сините й очи минаха през всеки един от тях, а носът й подуши поне... 20 различни аромата, като всеки от тях беше прекрасен, секси и по някакъв странен начин, възбуждащ. Долната част на корема я присви и желанието се събуди в нея, но не. Нямаше да се поддаде.
Може би, добре, де, беше си нагло от нейна страна, но по природа си беше такава - нагла и дръзка. Не разбираше, когато й се каже "не" и за нея нямаше невъзможни неща.
- Какво си мислиш, че правиш тук?
Гласът на мафиотското синче прогърмя зад нея, а малко след това се чу и затръшване на врата. Хех, беше бесен. Идеално.
Розалин Грейс Ууд отново се подсмихна. Остави шишенцето с парфюм, което държеше, сложи капачката му и се обърна с лице към него.
- Някой май се ядоса, а? - подигравателната нотка в гласа й беше ясно усетима. - Спокойно, нищо не съм ти взела. Просто разглеждах парфюмите ти.
Тя въздъхна, отметна косата си и се подпря с лакти на бюрото му. Огледа го набързо. Как можеше всичко по него да крещи "Скочи ми"?!? Не можеше да го проумее просто, а желанието в нея нарастваше.
Ами, не!
- Сега какво? Ще ме набиеш ли? Или ще ме ухапеш, както, когато бяхме 7-годишни и ти взех количката?
Роза се отблъсна от бюрото, приближи се до леглото и седна на него. Кръстоса краката си, скръсти ръце пред гърдите си и отново го погледна в очите. Не можеше да си изкриви душата. Беше красавец. Висок, малко хилав й се виждаше, но кой знае какво има под ризата, очите му издаваха някакъв странен блясък... все едно мяташе огън. О, да.
Момичето свали погледа си от неговия, след което огледа дрехите, разпилени върху леглото му. Ризи, тениски, блузи, панталони, дънки, сака, бельо... Охо, Calvin Klein ли виждаше?
- Ако не бях злопаметна, нямаше да ми стиска да се съблека и да облека някоя от ризите ти... - гласът й беше тих, равен. Все едно говореше за храна, а не за събличане пред мъж.
Всъщност, не й пукаше дали ще е гола или облечена, пред когото и да е. Не се срамуваше от тялото си. Беше секси. Знаеше го перфектно, както и другите около нея. Имаше плосък корем, крака мечта, а чашката на сутиена й беше нито прекалено голям, нито прекалено малък. В лице също беше красива - всичко й беше съчетано перфектно. Просто не можеше да се оплаче от липса на самочувствие.
Сините й очи отново се впериха в неговите кафяви. Хм... Имаха цвят на шоколад.
- Да ти кажа ли защо се съгласих на този брак, Хьонгшик? - не го изчака да отговори и продължи без да му обръща грам внимание. - Защото ще бъде интересно. Като куче и котка сме още от деца.

by **Hyungsik.** Нед Ное 09, 2014 6:16 pm

Изненадващо за него не я завари да му рови в гардероба и да се мъчи да разбие сейфа, който е вътре, а му душеше парфюмите. Хьонгшик доста се изненада от това нейно поведение. Какво точно се опитваше да постигне с това? Наистина нищо не разбираше от женско поведение. Трябваше да отиде на уроци. Изобщо .. някой преподаваше ли такова нещо? Пак силно се надяваше да има такъв човек, защото иначе нямаше да оцелее дълго.
- Спокойно, нищо не съм ти взела. Просто разглеждах парфюмите ти.
- Вреш си носа където не ти е работа и накрая ще си изпатиш – изкоментира Хьонгшик и скръсти дългите си ръце.
Поведението й от една страна изобщо не му харесваше, но от друга дори го възбуждаше, но той самият не позволяваше на тази мисъл да премине през главата му. Искаше да стане така както го беше планирал – да я мрази докато най-сетне на родителите му не им дойде акъла (което в тази ситуация май беше невъзможно) и не развалят годежа им. Тогава със сигурност по-щастлив от Хьонгшик нямаше да има.
- Сега какво? Ще ме набиеш ли? Или ще ме ухапеш, както, когато бяхме 7-годишни и ти взех количката?
Русокосата изобщо не се смути от присъствието на синчето на мафиотския шеф. Дори напротив. Седна си най-спокойно на леглото му и не показа признак, че иска да си ходи.
- Мога да ти направя нещо по-различно от това. Все пак вече не сме 7-годишните деца – той за съвсем кратко повдигна едната си вежда и бързо я върна в нормалното й положение. Беше убеден, че Розалин много добре знае за какво говори пак под „нещо по-различно“.
Имаше дрехи пръснати по леглото, които дамата реши да огледа, но изобщо не му пукаше. Тя беше неканена така, че ще гледа каквото има и няма да се оплаква. Пък и това си беше мъжка стая и нямаше място за неканени гости. Още по-малко за неканени жени. Дори майка му не влизаше в стаята му за щяло и нещяло. Но тя като цяло нямаше голямо желание да влиза в спалнята на синчето си, от деня, в който Хьонгшик я изгони най-нагло от нея.
- Ако не бях злопаметна, нямаше да ми стиска да се съблека и да облека някоя от ризите ти...
За негова голяма изненада тя продължаваше да се държи по този начин. Стигна до извода, че европейската раса са наистина доста по-разкрепостени от азиатската.
- Да ти кажа ли защо се съгласих на този брак, Хьонгшик? Защото ще бъде интересно. Като куче и котка сме още от деца.
И въпреки всичко все още имаше искрица надежда, че ще успее да развали целия този цирк, който родителите им създадоха. Мразеше когато го замесваха в мръсния им бизнес и нелегалните си сделки. Беше принуден да търпи много, а черешката на тортата, капака на тенджерата или какво ли още не беше брака му с Розалин.
- И на това му казваш интересно? – учуди се Хьонгшик.
Направи няколко крачки и седна на леглото си до нея. На прилично разстояние, разбира се. Не искаше да оставя някакво погрешно впечатление в нея.
- Предпочиташ да прекараш живота си с мен, отколкото с човек, който можеш да обичаш истински и да бъдещ щастлива? – попита Пак, докато я гледаше в очите. – Много лесно се даваш ми се струва.
Може би се опитваше да я предизвика с неговата версия за истината в случая. И той не знаеше какви ги дрънка в момента.
- Едно знай от мен – аз нямам намерение да се преструвам дълго време, че този театър ми е много интересен и че съм много щастлив от цялата тази работа. Много скоро ще ми кипне и може да не ми видите очите никога повече повече. - погледна към тавана затвори очи за момент и просто изпука врата си.

by **Roselyn** Съб Ное 22, 2014 10:40 pm

- И на това му казваш интересно?
О, определено успя да го изненада с думите си. За нея наистина щеше да бъде забавно, при това изключително забавно. Обичаше да дразни хората, които не я харесват, с присъствието си. Мъже, жени, малки деца, старци - не подбираше жертвите си. Но най-любимите й жертви бяха жените. Защото бяха лесни за манипулиране и прекалено лековерни, за да не повярват на нещо. Точно като марионетки, а младата Ууд беше тази, която дърпа конците им.
Розалин Грейс Ууд беше от онзи тип жени, чието име кара косите на другите жени да се изправи, а достойнствата на мъжете да се изправят. Беше прелъстителка, но беше и прекалено умна. Знаеше как да действа по възможно най-безопасния начин, за да не си изпати лошо накрая. Омайваше представителите от мъжки пол.
А външният вид лъже.
Винаги лъже.
Умело изиграваше картите си. Абсолютно, абсолютно, ама абсолютно винаги.
Караше мъжете да се чувстват гузни само от факта, че са я пожелали или дори погледнали похотливо. При някои жени въздействаше по същия начин ( ха, сетете се ), но при повечето предизвикваше завистта, гнева и отчаянието. Защото беше жена със стил, класа и без капчица срам.
Може и да беше русокоса, но акъл в никакъв случай не й липсваше.
Хьонгшик беше седнал до нея на почтено разстояние. Стана й смешно, но се въздържа да не се разсмее. И дори я погледна в очите. Колко смело.
- Предпочиташ да прекараш живота си с мен, отколкото с човек, който можеш да обичаш истински и да бъдещ щастлива? Много лесно се даваш ми се струва.
Ох, ето пак историите за истинската любов и щастието. Толкова изтъркан и разтеглен буламач.
Истински любов и щастие не съществуваха. За 23 години, Пак Хьонг Шик, не го ли беше разбрал това? Или просто животът не е бил толкова жесток и суров с него и не му беше поднесъл жестоката истина на тепсия? Ах, какъв късметлия.
- Едно знай от мен – аз нямам намерение да се преструвам дълго време, че този театър ми е много интересен и че съм много щастлив от цялата тази работа. Много скоро ще ми кипне и може да не ми видите очите никога повече повече.
Е, вече не се сдържа да не се разсмее. Тези думи бяха толкова смешни... поне за нея. Той явно не беше разбрал, че нея въобще, ама въобще не я бърка той какво ще прави. Звънливият й смях развали настъпилата тишина. Чак сълзички й текнаха от смях.
- О, Хьонг Шик. Наистина си забавен - едвам успя да каже през смях. Прехапа устни, за да спре.
Успя.
Едвам.
С големи усилия.
Щом най-накрая успя да си поеме дъх нормално, се премести точно до него. Отново кръстоса дългите си крака.
- Нима мислиш, че съществува нещо като любов в браковете на мафиотските деца? Това се появява в последствие или въобще не се - каза с ехидна усмивка. - А и аз не търся любов. Не ми трябва. Щастие? Глупав си. Все ми е тая дали ще бъда омъжена за теб, или за някого другиго. Разликата е, че с теб поне ще бъде интересно, докато с другия ще умирам от скука.
Сините й очи го изпиваха. Следяха всяко следващо негово движение - дори най-малкото трепване.
- И мислиш, че ме интересува дали ще си тук или не ли? Сбъркал си човека. Аз ни най-малко се притеснявам за теб. Не съм ти родител, че да се притеснявам къде си в 3 сутринта. Ако щеш прави циркове, ако щеш скачай от някой покрив. Въобще не ме бъркат действията ти. С нищо не можеш да ме очароваш - облиза устните си, стана от леглото му и тръгна към вратата.
По средата на пътя се обърна отново към него. Кимна му, отново се подсмихна ехидно и излезе. Тръгна по дългия коридор към стълбите.
- Глупак - прошепна, докато стъпваше на първото стъпало.

by Sponsored content

Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk

Re: Somewhere in Seoul, 06.2014, idk