Преди половин година, залата за тренировки на YG.

by Суки~ Нед Май 13, 2012 3:00 am

Беше поредната самотна нощ, в която Суки беше решила да тренира до сутринта - така и така не ѝ се спеше, така и така имаше много калории за изгаряне заради изминалия мързелив, посветен на junk food-а месец. Защо изобщо пази форма, ще попитате? Защото така-добрия-да-я-вземе-за-трейни Хюнсук я задължаваше. Той не търпеше момичетата му да са в лоша форма - не, че за момчетата не важеше същото, но при тях беше малко по-.. как да го кажа.. разпуснато. Поставяха им норми само в много крайни случаи, когато просто няма как да прекаляват с храната.

„Пф, Сук Хе, не си мисли за такива неща, това те кара да огладняваш още повече.“

Макар, че беше трейни от почти 5 години, тя все още не можеше да отвикне от това да яде през половин час, затова сега, когато все още не участваше в група, тя си правеше по едномесечни почивки. Тъпото в историята беше, че после трябваше да работи доста по-усилено от обикновеното, за да възвърне хубавото тяло.

Ridin' down Seoul city, black on black lamborghini,
haters can't never see me, come and get me -
TOO SLOW~

Това беше една от малкото песни, които никога не писваха на Ким, затова често я използваше за да упражнява танците си, като почти винаги танцуваше действителния танц, който танцуват и 2NE1. Ех, някой ден и тя щеше да стане като тях. Или поне се надяваше. Да. Затова бяха всичките тези тренировки, всичкото това потене и всичките мускулни трески. Прегракването в гласа и дългите нощи, в които стаята за тренировки винаги беше запълнена със звука на песните от любимия ѝ смесен диск, който ѝ беше подарен от самия YG.
Сега като се замислим, наскоро същият той беше обявил, че ще дебютира две нови момичешки групи през 2012, което си беше напълно необичайно за него. Доколкото тя беше информирана, единствените „живи“ групи до момента бяха 2NE1 и BIGBANG. Поне едно беше сигурно - дори и да се появят нови групи, YG никога нямаше да зареже старите. Това не бе типично за него, не бе типично за сплотеното семейство на компанията.
Нещото, което действително притесняваше Суки беше дали тя щеше да е една от дебютиращите, това беше още една от причините, поради които тя тренираше нон-стоп /освен през гореспоменатите junk food почивки. И все пак през тях тя също тренираше, просто по-малко/.
И докато се усети, поредната песен беше минала. Беше ред на песен, по която се беше зарибила скоро и беше добавила към диска.

I feel so cool cool cool, nuneul ssitgo chajabwado;
cool cool cool, namanhan girl eobseul geol~

И точно тогава, точно, когато започна припева, тя чу как вратата на стаята се тряска. Бързо стрелна поглед към тиктакащия часовник, който вече дори не ѝ правеше впечатление и забеляза, че е 3 часа през нощта. Моля?! Кой нормален човек идваше тук в три през нощта?! Освен нея, де, за нея се знаеше, че още при раждането е била сбъркана и още оттогава е чалната душицата. Но кой?
- Кой си ти? Предупреждавам, имам.. оръжие! - викна тя и хвана дистанционното за уредбата, с което сменяше песните. Бихме описали това като... отчаяно движение. - Д-друго оръжие. - зацикли тя, осъзнавайки, че държи дистанционно в ръката си.
От сянката започна да се показва една висока мъжка фигура. За миг, тръпка се разнесе по цялото тяло на Суки, защото първото нещо, което ѝ дойде на ума беше педофил.. и чак тогава осъзна, че се намира в сградата на YG, а там всеки беше в безопасност.

by Сторм. Нед Май 13, 2012 5:42 pm

Look, if you had one shot, or one opportunity
To seize everything you ever wanted in one moment
Would you capture it or just let it slip?

Сви юмрук и затвори очи.
Студенината на снежинката се разля върху дланта му, докато малкото съвършено творение на природата се превръщаше в няколко капки вода. Беше декември и беше ужасно студено. По това време улиците на Сеул бяха почти безлюдни, като се изключат позакъснелите празнуващи, които се прибираха от някое заведение. Табели известяващи, че дадено място е затворено, можеха да се видят почти на всяко едно стъкло на различните магазини и по-обикновени кафенета. Ресторантите и дискотеките, както и караокетата, бяха пълни разбира се, но освен тях всичко останало беше притихнало и потъмняло. Витрините на някои от по-големите бутици се осветяваха от приглушени светлини, но по-малките магазинчета отдавна бяха потънали в мрак. Красивата коледна украса, съчетана с многоцветните отблясъци на примигващите реклами, изглеждаше сякаш е извадена от приказките. Пъстрите светлинки играеха палаво върху снежната покривка, гонейки се едни други или хвърляйки се в безумни танци.
Въздъхна и вдигна глава.
Снежинката отдавна беше умряла между пръстите му, а дузина нови се бяха настанили измежду тъмните му кичури, но той не се решаваше да влезе. Песента на Еминем вече беше почти към края си, а той си стоеше тихо пред сградата с огромен надпис, който я индикираше като новото му работно място. Стоеше и се чудеше. Чудеше се какво всъщност прави тук. Беше почти три през нощта, беше посред зима, а той си висеше като някакъв луд и не знаеше какво да предприеме. Изпитваше смесени чувства след като подписа договора и го осведомиха, че смятат да го сложат като лидер на една от новите групи. Щяха да дебютират съвсем скоро, това беше ясно, и ХюнСук недвусмислено заяви, че държи да постигнат успех. Нещо повече, господинът подчерта изключително дебело, при това и с двойна линия, че ще държи отговорен Те Хюн ако нещата не се получат - бил му гласувал голямо доверие, вкарвайки го в такъв проект, при това без да го накара да премине през трейни-програмата, която беше задължителна за всички. Младежът затвори очи и пред него изникна солидния мъж, който се усмихваше едва забележимо, докато говореше:
"Виждаш ли, Те Хюн, правя това поради две основни причини. Едната е великолепният ти глас, който очевидно вече е достатъчно добре трениран и просто няма смисъл да те подлагам на повече уроци и тестове. Усъвършенстването от сега-нататък зависи само от теб. Втората е ... трябва ни харизматичен лидер за групата. А ти определено си наследил някои от чертите на министър Канг. Надявам се, че няма да ме подведеш в преценката ми и ще докажеш, че можеш да се справиш и с това предизвикателство, хм?"
Ще може?! Сторм се засмя и поклати глава. Този човек очевидно го беше проучил добре, за да знае, че едно от малкото неща, които истински грабваха вниманието на момчето беше някое предизвикателство. Колкото по-непосилно, толкова по-добре. Те Хюн се огледа, пускайки за един кратък миг погледът му да препусне обратно към малкото апартаментче на майка му, където би трябвало в този момент да си лежи, след което кимна решително към сградата на YG entertainment.
Щеше да се справи, разбира се.
Промъкна се към един от страничните ходове за персонала и се огледа преди да измъкне един ключ, с който успя да се намъкне вътре. Не знаеше за какво идва, всъщност. Като че ли искаше да потренира преди да се запознае с останалите от групата, но и в същото време изпитваше желание просто да постои в някое от звукозаписните студиа. Крачките му бяха уверени, но и предпазливи да не предизвикат вниманието на пазача, докато вървеше из коридорите. Не използваше асансьорите, за да не го разкрият, а обикаляше от стълбище към стълбище, когато нещо привлече вниманието му. Беше някакъв звук. Едва доловим, но съвсем истински. Сторм продължи по посока на шума и изведнъж се озова пред огромна зала, в която имаше само едно-единствено момиче. Тъкмо щеше да се върне назад, за да се махне, когато тя реши да го заговори. При това как! Започна да дрънка някакви неща за оръжия, докато го сочеше с дистанционното за уредбата. Тъмнокосият присви недоверчиво очи, чудейки се дали все пак е попаднал на правилната сграда и пристъпи една-две крачки напред, за да се покаже на светлината:
- Ахаа. - провлачи бавно, - И какво смяташ да правиш с това оръжие? В случай, че наистина се окажа опасен.
Истински му бе интересно какво щеше да се случи. Остана си там, скръстил ръце пред себе си, очаквайки вероятно да бъде замерен с джаджата или нещо подобно.

by Суки~ Нед Май 13, 2012 7:34 pm

Щом момчето се показа напълно, тя свали дистанционното и се засмя на собствената си излагация, която беше демонстрирала преди малко. И то пред момче. Супер бе, Суки, супер. Както се казва - така се прави първо впечатление. Или по другия начин - ако си надарена се събличаш по бански и всички лудват по теб. Е, поне тя така си мислеше, може би защото не беше една от най-надарените и не се поставяше на тяхно място. Вярно си беше, че имаше нещо, но никога не се беше опитвала да се възползва. Може би трябваше да опита?

„Какво ти става, защо си мислиш за такива глупави неща като пред теб седи непознато лице? Запознай се!“

- Така де, аз.. просто упражнявах актьорските си способности! Знаеш, скоро ще дебютира нова група и аз фигурирам в списъка. - каза тя със самочувствие и дори за миг не ѝ мина през ума, че може би той е от същата група.
Не осъзнаваше колко странна изглеждаше в очите му едва при първата им среща, не искаше и да си представя какво щеше да се случи по-нататък ако случайно той станеше част от ежедневието ѝ. Най-вероятно щеше да е един от изплашените в голямата група „Суки е странна и не я харесваме“.
Момчето ѝ изглеждаше някак необщително - може би това беше просто първото впечатление, а може би способността ѝ да преценява хората се беше обадила отново.
- Ким-Сук-Хе-Имнида! - каза тя насечено и изпъна длан пред откритото си чело.
В този момент приличаше точно на войник, а това не беше обичайно за нея. Обикновено, в единия момент обичаше да се усмихва наляво-надясно и да се прави на сладко момиченце, а в другия момент обичаше да се държи в стил „Кой си ти, че да говориш с мене, бе?“ демек „Толкова съм badass, че нямаш право.“
Непознатото момче продължаваше да я гледа някак потресено и дори не помръдваше вежда, камо ли да направи някакво изражение или пък да каже нещо.. а пък тя очакваше да се запознаят. Явно беше напълно права. Или пък просто на човека му беше писнало от момичета като нея, които правеха грешно всяко движение и не знаеха как да се държат. *не ѝ го казвайте, ще се обиди*
И точно, когато тя щеше да го подкани да се представи, почна следващата песен. 2NE1 - It Hurts. Дали той харесваше 2NE1? Дали изобщо харесваше корейска музика? Сигурно, иначе какво щеше да прави в сградата на една от най-известните к-поп компании?
- Обичаш ли да пееш? Хайде да пеем заедно. Странно, не помня да съм слагала бавни песни в диска ми за танци. - думите се изплъзнаха бързо от устата ѝ и докато се усети, СиЕл вече беше започнала да пее. Добре, че Ким знаеше текста на песента - така нищо нямаше да ѝ попречи да пее заедно с лидерката. - ... singo keunyeowa gireul geolgo. Amureohji anhge keunyeowa kiss hago.. Naega jun hyangsu ppurigo keunyeoreul pume ango, nawa haetdeon keu yaksuk ddo dasi hagetjyo~
Гласът ѝ звучеше неочаквано красиво и хармонично. Неочаквано за нея самата... не, че и Сторм не беше изненадан. Определено беше изненадан и определено той очакваше Суки да е една от неталантливите лигли, които просто се разхождаха наоколо, защото бяха платили на YG да ги вземе за трейнита.

by Сторм. Нед Май 13, 2012 10:33 pm

Но Те Хюн не беше от типа хора, които обичат да се възползват от незнанието на другите ...
Ок, това беше лъжа.
Долна лъжа.
Всъщност едно от най-забавните неща на този свят, които бяха способни да докарат някакво подобие на доволна усмивка върху лицето на тъмнокосия, беше именно ситуация, в която той знае повече от събеседника си. Още повече, че тук ставаше въпрос за нещо доста интригуващо. В мига, в който твърде емоционалната непозната започна да се обяснява какво прави с дистанционното, в главата на господинчото светна една от многото помощни лампички, която учтиво го уведоми, че пред него стои единственото момиче от бъдещата му банда. Интересно. Наистина интересно. Чудеше се ... тя винаги ли беше толкова дейна и енергична? Тоест, надяваше се, защото искаше групата да преуспее, а хората пълни с живот и желание за работа винаги бяха за предпочитане пред някакви мързеливи арогантни егоисти. Като думата "мързеливи" се подчертаваше двукратно с доста дебели линии, за да се отбележи огромната разлика между него и подобни нехранимайковци.
Въпреки задоволството, което изпитваше от находката си, Сторм остана все така на едно място, изучавайки внимателно движенията и реакцията на бъдещата си колежка. Разбира се, тя не пропусна да се представи и когато спомена името си на нашия герой му просветна, че когато ХюнСук го беше извикал, му бе показал досиетата на няколко трейнита, които беше за бъдещата група. Дори попита Те Хюн кое от двете момичета предпочита и той беше посочил госпожица Ким Сук Хе. Същата, която в този момент стоеше пред него и ... "пеперудстваше" наоколо. Да, подходящ термин, наистина. Тъмнокоската приличаше точно на малка пеперудка, която пърха наоколо, изпълнена с неизчерпаемо количество енергия. За миг през ума му мина увеселително влакче пълно с идеи, една от които беше да каже на Суки кой стои пред нея, но реши да не разваля изненадата.
Поне не на този етап.
И тогава тя направо го зашлеви като с мокър парцал. Като от нищото попита дали обичал да пее, а после започна да припява към някаква непозната за него песен. Не че нещо ... не беше очаквал толкова добър глас. Може би подценяваше хората около себе си, кой знае, но наистина тъмнокосата го изненада. Вероятно не трябваше да се държи толкова отсечено с нея. Щяха да са колеги доста дълго време и тя заслужаваше по-различно отношение. Както и останалите двама, впрочем, но тях Те Хюн не беше срещнал и не искаше да си прави предварителни заключения, за да не се разочарова, когато най-накрая се видят.
- Pangawayo. - промърмори Сторм на фона на песента, продължавайки да слуша Суки.
Не искаше да разваля момента, затова си остана там на едно място, без да помръдва. По едно време тя като че ли го погледна подканящо, за да се включи, но той вдигна рамене и поклати глава:
- Не знам текста.
Което си беше пълната истина. Но пък можеше да се включи тук-там, като акомпанимент. Просто така, за да потренира гласа си. Не че днес не беше, но искаше да го провери дали е както трябва след дългия престой на студеното. Изчака да чуе веднъж припева, където пееше някакво момиче *Бом*, за да може да запамети текста и на втория път вече се включи напълно пълноценно, справяйки се ... както винаги отлично. Не беше нужно да му го казва някой, знаеше си, че няма проблеми с каквато и да е било тоналност - било тя ниска, или висока. Дори и изпълнявана по принцип от жени. Когато песента затихна след няколко минути, Сторм се зае да си сваля якето и попита Суки съвсем небрежно:
- Е, как съм? Одобряваш ли ме бъдеща госпожице звезда?
Вдигна поглед към нея и се усмихна леко. Чудно му беше дали и другите членове на групата щяха да са такива. Колкото и да не искаше да си го признае вече нямаше търпение да се запознае с тях и да види що за хора са, още повече, че един от тях беше европеец. Интересна комбинация щеше да се получи тази Mysterie, нямаше как да не го признае. YG си знаеха работата как да задържат феновете си.

by Суки~ Пон Май 14, 2012 12:24 am

Щом все-още-непредставилият се започна да пее заедно с нея, нещо като че ли я удари по главата. Откъде го вадеше този глас? Очевидно не му беше.. „сефте“, както казваха останалите. А може би той беше част от някоя от новите групи? Сега като се замислеше, Суки се досети, че не го вижда за пръв път. Беше го мяркала 1-2 пъти са бръмчи наоколо из сградата, дори веднъж беше забелязала как разговаря с шефчето. Нещо започна да ѝ понамирисва, но реши да се остави на наивните си сетива и си остана на мнението, че тя е от група – той не. Другото странно нещо, което ѝ направи впечатление беше, че той не знаеше текста на една доста известна песен – все пак беше на 2NE1. Този факт я наведе на мисълта, че може би против корейския му произход, момчето обичаше да слуша друг тип музика.
- Е, как съм? Одобряваш ли ме бъдеща госпожице звезда? - попита той със спонтанна усмивка и вдигна поглед към нея.
И в този момент тя забеляза колко „дълбоки“ изглеждаха тъмните му очи, не можеше да направи нищо по въпроса и продължи да го зяпа. След няколко секунди си припомни, че не е отговорила на въпроса му и промълви нещо от сорта на „Хубавоо..“, надявайки се момчето срещу нея да не забележи с какъв унесен тон го е казала. О, да, Сук Хе определено винаги оставаше завладяна от кафеви очи. Имаше нещо в хората с такива, което я завладяваше по особен начин. Но като отместим поглед от това, като цяло той беше един средно статичтически много-добре-изглеждащ човек.
- Одобрявам. - повтори тя по-силно и ясно със същия отсечен тон, с който бе се представила по-рано.
А като говорим за представяне... нямаше ли наистина най-накрая странникът да ѝ каже името си? Ставаше ѝ наистина неловко и неприятно, когато хората решаваха просто да не се представят – да не би да го правиха за „общото благо“? Какво толкова лошо имаше в това да кажеш името си на някой непознат? Или може би точно това беше грешката у нея. Винаги се доверяваше на всеки срещнат и рано или късно това щеше да ѝ изиграе лоша шега. Може би той беше доста предпазлив тип, but seriously, какво толкова можеше да му направи странно момиче като нея? Освен ако някой ден не откачи напълно и не се промъкне в стаята му да го изнасили. Туу мъч анимета – така бихме изкоментирали това предположение.
Започна следващата песен, която беше меко казано една от любимите ѝ за танци, демек Eminem - Business. Винаги успяваше да оправи скапаното настроение на тъмнокоската – дори, когато беше безнадежден случай. Една от песните, които никой от приятелите ѝ не харесваше, но това не я интересуваше особено. Важното беше, че ѝ действаше позитивно. Всъщност, всяка една песен на Еминем ѝ действаше позитивно. Той беше човекът, който беше здраво стъпил на земята 24/7, освен това текстовете на песните му винаги бяха смислени, забавни или и от двете по малко.
- Срам ме е да танцувам пред хора, но щом се налага... дошла съм тук за да тренирам, а и така и така не искаш да ми кажеш името си. - промълви тя и най-накрая премести погледа си от него, заемайки се за работа.
Суки отново съблече суичерас къс ръкав, с който се бе навлякла и остана по една сладка розова тениска. Защо изобщо беше взела тази тениска за упражненията? Наистина я обичаше и само като си помислеше, че до една минута щеше да прилича на .. нищо, ѝ ставаше гадно. Започна да танцува срещо огледалото, докато от време на време припяваше на песента.
- Let's get down to business, i don't got no time to play around, what is this, must be a circus in town, let's shut the shit down on these clowns, can i get a witness? - израпира задъхано през времето, през което беше спряла да танцува и продължи веднага сред последната изречена дума.
Ако трябваше да бъде честна със себе си – не харесваше нито как танцува, нито как изглежда, нито как пее – нищо, че всички ѝ казваха, че го прави много добре. Може би част от скрития ѝ мотив в момента беше да впечатли тъмнокоското и да го накара да си изкара хубаво мнение за нея още от самото начало. Дап, тя знаеше, че определено щяха да се срещнат отново – рано или късно. Просто го предчувстваше. Освен това, тя беше деветдесет процента сигурна, че той бе единия от новите групи – наречете го шесто чувство, наречете го интуиция – няма значение, за себе си – тя беше права.

by Сторм. Пон Май 14, 2012 1:25 am

А, не.
Само това не.
Да не би тази госпожица Суки да четеше мисли или нещо подобно? По-точно уредбата с диска ѝ, де. Иначе как щеше да се пусне една от любимите песни на Те Хюн. И все пак ... Телепатична уредба?! Ето, започваше да полудява. Това място въобще не му влияеше добре. До преди секунда беше решен да си седне най-безцеремонно на пейката и да пусне в действие "втренчения-питащ-очаквателен" поглед, който във всички случаи докарваше жертвата му до лудост и тя или спираше заниманията си, за да се махне надалеч, или поне прекъсваше, за да се да се опита да завърже някакъв разговор с него, след което така или иначе да се махне. Беше решен, но при условие, че тръгне някоя от онези така наречени кпоп песни. Разбира се, късметът трябваше да му изневери и вместо това до ушите му достигнаха няколко твърде познати реда.
Quick gotta move fast, gotta perform miracles, gee willikers Dre, holy bat syllables, look at
all the bullshit that goes on in Gotham when i'm gone, time to get rid of these rap criminals.
Ok. Беше прецакан при всички условия. Това беше любимата му част от песента. Несправедливо нещо беше тази неговата съдба. Първо го караше да идва тук в три през нощта по някакви необясними причини, да пее на непозната песен, а след това да се чуди какво всъщност търси на това място. Дали щеше да изглежда като някакъв хахо ако си тръгне просто така? Сигурно и не го бъркаше особено, но пък от друга страна не виждаше какво ще прави ако се върне в стария си апартамент. Щеше да легне за около два часа и трябваше да се връща, защото "шефът" искаше да доуточнят още някои подробности около договора. Предпазни клаузи, всъщност, които да подсигурят YG ent. ако проектът и Те Хюн се окажеха провал.
Той никога не се проваляше!
Наклони лекичко глава и въздъхна. Остави и раницата си, която кой знае защо беше взел, съблече дебелия тъмносин суичър, разтърси ръце и крака и се присъедини към танцуващото момиче. Първоначално не я погледна дори, просто следеше движенията ѝ в огледалото и се опитваше да се движи в синхрон. Малко нескопосано, да кажем, но не и плачевно. Личеше си, че тя има доста опит с танците, трябваше да ѝ го признае. Е, не и на глас, де. Не правеше комплименти на никого от доста време насам и нямаше намерение да започва тепърва. Макар че тя си заслужаваше. Поклати вътрешно глава, упреквайки се, че въобще се е включил в тази лудост, но когато и последните ноти на парчето свършиха, тъмнокосият се обърна към сладуранката, кимвайки леко.
Окей.
Това беше странно.
От кога беше сладурана? Ако не беше толкова въздържан и не притежаваше такъв самоконтрол щеше да си лепне един шамар, че въобще ѝ е лепнал такъв прякор. Не че не си лепна един такъв мислено, но щеше да е с много по-отрезвителен ефект ако беше реален. Въпреки драмите и разсъжденията, които се разиграва в съзнанието му, младежът запази хладнокръвнието на лицето си, без да му позволява да се поддаде на някакви временни впечатления. Посочи, като че ли изненаданата Суки и каза:
- Просто исках да видя как ще се сработваме на сцената. Досега с песента се получи добре, а с танците ... - не довърши, накланяйки лекичко глава настрани. Госпожица Ким сигурно вече се досещаше от части, че пред нея стои някой от бъдещата ѝ група, но Те Хюн реши да довърши започнатото и продължи, - 제 이름은 태현예요. Или просто Сторм, както предпочиташ, като второто е по-добре. Предполагам, че от сега-нататък ще трябва да го използваш често, имайки се предвид, че ще се виждаме кажи-речи почти постоянно.
Направи кратка драматична пауза. Слабост му беше. Не драмата, а това да вижда реакциите на хората, когато им покаже, че през цялото време той е знаел нещо, което те не. Някъде назад, напълно във фона, зазвуча TVXQ - 왜 . Не че нашият герой знаеше кой я пее тази песен, но му се стори подходяща някак. Допълваше атмосферата перфектно. Добре, че поне в пускането на песни за background късметът му се справяше що-годе прилично.
- Искам да кажа, след като ще сме в една група, няма как. - допълни мисълта си, докато небрежно почистваше нещо от зеленикавата си тениска.
Ако човек можеше да опише състоянието му, то Те Хюн в момента приличаше на съвсем невинно ангелче, което гледа миличко, а цялото му същество излъчваше задоволство. Не че той можеше да гледа мило, но да кажем, че успяваше да докара някакво подобие. Стоеше си там насред залата, вперил поглед в Суки без да се притеснява от нищо и очакваше реакцията ѝ. Дали щеше да започне да подскача наоколо? А може би щеше да остане все така замръзнала на едно място, чудейки се какво да направи. Не я познаваше добре, но от малкото видяно, Сторм беше убеден, че трябва да последва някаква ако не странна, то поне прилично доближаваща се до странното реакция.
А той беше в настроение за малко шоу.

by Суки~ Пон Май 14, 2012 9:21 pm

Когато песента на Еминем започна, изражението му се промени и сега изглеждаше... не изненадан, ами по-скоро изглеждаше сякаш си задава въпроса „Какво да правя?“. Странно, първото нещо, което ѝ дойде на ума беше, че той е с още по-изкривена от нейната персона – че кой не харесва Еминем? Или пък ситуацията беше друга. Хм.
Щом непознатият започна да танцува заедно с нея, Суки се стресна малко – и не, не си мислете, че стана така заради уменията му – беше по-скоро защото тя не очакваше такъв сдържан човек просто да се съблече и да започне да подскача в ритъм с песента – още повече да следва нейните движения. Едно от нещата, които се очакваха беше да се засмее малко, или пък да спре песента, или пък да се опита да изтанцува по-добър от нейния танц.. но си личеше, че тя беше по-силната в тази област. ПОНЕ в тази област. С пеенето беше малко по-назад от него, но си спечели малко точки на „втория рунд“. И в крайна сметка явно рапъра му харесваше и явно това беше първия път днес, в който предположенията ѝ не бяха вярни.
- Не е зле. - каза тя през дъх малко преди трака да свърши, нищо че той май не я чу. Искаше ѝ се да се изкаже с една от нейните фенгърлски фрази от сорта на „Wаа, Oppa~ Joahaeyo :3“, но сега като се замислеше – тези неща се казваха само на известни личности, които нямаше да срещнеш никога повече през живота си. Мдам. А и, както най-вероятно споменахме по-рано, тя менеше лицата си бързо и определено в момента не беше в своя „aegyo/oppa lover“ облик. Реши, че ще е по-добре ако запази самообладание и се прави на „готина“.
След като приключиха с танците, тя съвсем по инерция седна на пода и отпи от шишето с вода, което си беше донесла „за подкрепа“ и погледна момчето, което тъкмо казваше нещо за сцена, включващо и двамата. Картинката ѝ беше ясна, но всъщност ѝ харесваше да се прави на момиче в неведение и дори не я интересуваше дали Сторм, според думите му, чувства някакво задоволство от ситуацията. Че щяха да са в една група – ясно е, сега оставаше само да ѝ го съобщи.. а пък ако нямаше да го направи – това щеше да говори лошо за него и щеше да си бъде изцяло негов проблем, че щеше да се изложи в очите ѝ. Всъщност на нея не ѝ пукаше особено, вече си беше изкарала що-годе някакво впечатление за него – колкото и повърхностно да звучеше, след като го беше срещнала едва преди малко.
Започна нова песен, която Суки знаеше до болка, затова автоматично започна да си тананика тихичко докато той ѝ говореше нещо. Може би беше леко неуважително, но като се сетим, че той също не я уважаваше напълно като криеше от нея, бяха квит.. но пък имаше и вариант той също да беше в неведение що се отнасяше до членовете на групата. Не, всъщност нямаше – беше направил прекалено много намеци, че знае, за да сметнем обратното.
- Искам да кажа, след като ще сме в една група, няма как.
Сук Хе не беше от добрите актриси, но поне това го умееше. Беше си наумила да продължи да играе започнатата от Те Хюн игра и изцвърча с висок глас.
- Waa~ jinjjayo? Тъкмо се бях затъжила, че хората в групата ми ще са сухари, но виж се само, ти изобщо не си този тип – ти си игрив точно като мен!~ – каза тя, докато тичаше в неговата посока. Метна се към Сторм и уви ръце около врата му щастливо. Получаваше се. Сигурна беше. Или поне се надяваше точно в момента актьорските ѝ способности да не ѝ обръщат гръб. Дори се засмя умствено на голямата доза ирония, с която си беше послужила току що.
Сега оставаше само да се чуди колко изненадан щеше да бъде той на реакцията ѝ. Да, щеше да бъде изненадан – че кое нормално момиче си се мята напълно нормално на вратовете на хората? Не, не на хората – на непознатите момчета, които изглеждат горе-долу на нейната възраст. Meow, you cruel Seukkie. На бас, че той очакваше съвсем друга реакция от нейна страна. Но нея пък я биваше точно в това – тя обичаше да разочарова хората. Или пък нямаше да е разочарован и евентуално щеше да му хареса как тя се лепна за него? Не, на никой не му харесваше хората да се лепват за него.

by Сторм. Пон Май 14, 2012 11:07 pm

Щеше да отстъпи назад, ако беше подготвен.
Но, както тепърва му предстоеше да разбере, срещу Суки нямаше подготовка. Никога и срещу нищо. Разбира се, на този етап нямаше как да е сигурен дали срещу него не стои някое малко сладко коалче, което просто обича да гушка хората, или някакво довлякло се от дълбините на ада същество, което обича да създава хаос навсякъде около себе си... Дори не знаеше как да нарече подобно "нещо". Първоначално беше крайно недоволен от наситената нотка сарказъм, която усети в гласа ѝ и беше на път да каже нещо доста пикантно в този смисъл, независимо дали това щеше да влоши отношенията им още преди да са започнали да имат такива. Едва ли беше много професионално от негова страна да се скарва с членовете на новата си група без дори да са видели и една официална тренировка заедно, но изглежда тази пеперудстваща коала имаше желанието да го докара до ръба на самообладанието. И почти успя, нямаше как да не ѝ го признае. Първоначалната му реакция, която обаче успя да овладее, включваше грубо измъкване от сключените ѝ зад врата му ръце и леко болезнено приземяване на земята за Суки.
Само че такова отношение не беше джентълменско, нали?
А от където и да го погледнем, Сторм си беше джентълмен. Малко асоциален и студен, но все пак джентълмен. Пък и не беше глупав. О, не. Не му отне много да заключи какво всъщност цели госпожицата срещу него. Само човек, който има някаква цел умееше да преминава през няколко толкова различни настроения за отрицателно време. Когато влезе в стаята, тя беше доброжелателно настроена, после стана леко лигава, накрая завърши със сарказъм и престорена радост.
Не обичаше престорените истории. Ама никак.
Суки явно очакваше младежът да се смути от постъпката ѝ, но Те Хюн беше решил to play along. Неслучайно хората казваха, че каквото си надробиш, такова ще сърбаш. Нашият герой просто нямаше търпението да се въплъти в ролята на това, което Суки ще трябва да сърба, затова и направи онова, което последва.
Бяха изминали само няколко секунди от лудото ѝ хвърляне върху врата му и Сторм все още не беше помръднал. Мислите бяха затихнали в главата му и той знаеше какво да направи. В същото време момичето като че ли бе решило, че е спечелило играта и взе да мърда доволно, пърхайки весело с мигли. Изглеждаше толкова сигурна в себе си и факта, че го е смутила. Само че грешеше. И тепърва ѝ предстоеше да разбере колко много. Без никакво предупреждение, без дори да даде шанс на Суки да осъзнае какво се случва, тъмнокосият обви ръце около кръста ѝ и наклони лекичко глава към нейната, усмихвайки се едва доловимо.
Беше на сантиметри от лицето ѝ.
А може би бяха милиметри?
Усети приятният аромат на някакъв плодов шампоан или нещо подобно, както и уханието на свеж, но скъп парфюм, но дори не трепна. Лицето му остана все така съвършено спокойно и гладко. Вероятно трябваше само едно леко побутване, едно препъване в съвършено равния паркет и щеше да е долепил устни до нейните.
Но не това беше целта му.
- Нямаш си представа колко съм доволен, че ме одобряваш. - ментовият му дъх се плъзна върху лицето ѝ. Дали беше изплашена? Какво пък, сама беше поискала да поиграе, а както знаем, Те Хюн не се отказваше от предизвикателства, - Не знам какво щях да правя ако не ме беше харесала. Защото ти ме харесваш, нали, Суки-ши?
Повдигна любопитно вежда, оставайки все така близо. Играта продължаваше по всички начертани правила и господин Канг можеше да продължи в този ред на мисли още дълго време, без да му пречи. Може да не беше добър с танцовите стъпки, но определено не беше от онези типове, които се смущават от най-малкото нещо. Нямаше никакво намерение да ѝ прави нищо, разбира се, просто искаше да отвърне на действията ѝ по подобаващ начин. Може би още не го осъзнаваше, но в това отношение, Суки се беше сдобила с невероятно талантлив и изобретателен противник.
Ако въобще можеше да се нарече противник, де.
Възнамеряваше да я пусне и да я остави да прави и да си говори, каквото си иска, докато той се намести удобно на пейката и се опита да заспи или да послуша музика, но чак когато получеше отговор на въпроса си. На предизвикателството, всъщност. Интересно, дали щеше да го изненада пак?
Очертаваше се интересно първо запознанство.

by Суки~ Пон Май 14, 2012 11:59 pm

Суки се строполи на земята, всъщност той я беше бутнал най-безсрамно. Но пък тя беше свикнала, не случайно имаше толкова синини по цялото си тяло – все пак няма как да не падаш от време на време докато тренираш, преумората си казва работата. И все пак, това я смути. Все още не беше спечелила – то се знаеше, тя го знаеше, още щом видя Сторм за пръв път си знаеше, че няма да ѝ е лесно край него, но какво да се прави, в живота ти все някога трябва да се появи някой труден опонент, който да съсипе гордостта ти и всичко заедно с нея. Всъщност не – той не съсипа нищо. В този момент животът ѝ беше станал по-интересен. Поне нямаше да скучае, когато е край него. Тоест почти винаги щеше да се занимава с нещо, все пак щяха да живеят заедно. О. Да. Щяха да живеят заедно. Как изобщо щяха да живеят заедно? Мдаа. Всичко се очертаваше доста интересно, особено как щеше да се развие това запознанство.
И докато се отърси от мислите си, тя разбра, че някак си той се бе озовал близо до нея, обвил нежно ръка около кръста ѝ и съвсем леко беше наклонил главата си към нейната. На лицето му се появи някаква лека усмивка, която нямаше как да не се забележи от страна на Сук Хе, при положение, че не можеше да отлепи поглед от устните му. В този момент тя усети как бузите ѝ се зачервяват. Не. Това не трябва да се случва! Не се предавай толкова лесно!
В този момент нещото, което ѝ се искаше беше да затвори очи и да позволи на сетивата си да се докоснат още повече до аромата на парфюм, който се носеше от него – искаше ѝ се да го целуне и да не мисли за последиците. Боже, момиче, трябва да се отвратиш от себе си! „Романтичка“. Гледаш прекалено много драми, сега не трябва да мислиш за такива неща! Не трябва да му позволиш да спечели! Не трябва.
Щом проговори, всичко в нея се преобърна. Сега беше по-червена от всякога, усещаше как кожата ѝ гори.

„Моля те, моля те, Сторм, не забелязвай. Играта още не е приключила. Още не е позволено да забелязваш!“

Паниката беше голяма и обвземаше цялото ѝ тяло. Дори сама не можеше да повярва, че действително се молеше на момчето в мислите си. Слава богу в мислите си. Слава богу още не беше изрекла нищо на глас и се надяваше да не се изпусне. Но не. Нямаше. Но... Свежият му дъх беше толкова ... свеж. И пленителен. Точно както по рекламите на онези дъвки с ледена свежест, сещате се. Е, Суки бе поставена в същото положение. Определено победата му се намирисваше от километри и тя не искаше да го признава пред себе си, но почти беше успял. Тя започваше да губи цялата тази увереност, но все още не беше решила да се предава. Да, беше ѝ неловко. Да, беше се изчервила. Да, пред нея стоеше ~~единпрекрасенуникаленневероятенкрасавец~~ едно момче, което едвам се сдържаше да не целуне, но нямаше да се предаде толкова лесно. Нямаше да е Ким Сук Хе, ако го направеше!
- Нямаш си представа колко съм доволен, че ме одобряваш. - каза той драматично и продължи да говори, - Не знам какво щях да правя ако не ме беше харесала. Защото ти ме харесваш, нали, Суки-ши?
Мисли. Не се поддавай. Мисли. Не се поддавай.
voilá! Нищо чудно, че все още играеше тази игра. Тя винаги имаше план, дори и сега, дори и когато никой нормален човек не би могъл да измисли нищо свястно.
Тя нежно постави показалеца си върху устните му, които все още бяха отворени, един Буда знае защо, и се приближи леко до лявото му ухо.
- О, какво те накара да мислиш така? – прошепна и една дяволита, едвам доловимо за погледа му усмивка се появи на все още неспокойното ѝ лице.
Сега, когато бяха по-близо от всякога, тя почти не можеше да контролира мислите и най-вече сърцето си, което сега биеше по-лудо от всякога.
„Откажи се, Сторм. Просто се откажи най-накрая.“ - помисли си тя и прехапа долната си устна, което означаваше, че е нервна. Много нервна – всеки можеше да забележи това. Най-вероятно и той го беше забелязал и то отдавна, но просто личеше, че обича да дразни хората. И обичаше да печели... Точно като нея.

by Сторм. Вто Май 15, 2012 9:45 pm

Напрежението.
Цялата зала пулсираше бясно в такт с напреженито, насищайки въздуха с все повече и повече с всяка изминала секунда. Секунда или минута? Кой можеше да каже със сигурност. Човек лесно губеше представа в такава ситуация и можеше да са минали само няколко секунди, а можеше и няколко часа. Дни? Сторм не беше сигурен. Всъщност не беше убеден за каквото и да е било в момента. Трябваше да е напълно безчувствен или от камък, за да не усеща прекалената близост на момичето до себе си. Трябваше да е сляп и глух, за да не може да види вълнението, което отекваше в едно със забързаното тупнете на сърцето ѝ. О, да можеше да го усети – беше достатъчно близо, което значеше, че и Суки вероятно можеше да усети как неговият пулс, бавно, малко по малко, също увеличава скоростта си.
Трябваше да продължи по правилата.
Да не се поддава.
Ръката му се стрелна нагоре към нежния пръст, който бе заспал върху устните му, само за да хване цялата ѝ длан. Движението беше също толкова внимателно , колкото и прегръдката. Все пак беше джентълмен, нали? Прокара поглед върху лицето на Суки, след което се спря върху очите й. Задържа своите там за няколко секунди. Като предизвикателство.
И въпреки това тя не се предаде.
Остана без да направи нищо. Нищо. Така щеше да е по-интересно. Пое си леко въздух, след което отговори на зададения преди малко въпрос:
- Не знам. Наречи го интуиция. Или греша?
Целуна връхчетата на пръстите ѝ съвсем леко, почти нереално, след което я дръпна към себе си, едновременно изправяйки се. А тя беше толкова лекичка, че веднага се отлепи от земята и се върна във вертикално положение. Само че този път тъмнокосият бе хванал ръката, която беше целунал преди малко и поставил върху гърдите си, придържайки Суки все така близо до себе си. Върху лицето му не се четеше нищо повече от предизвикателство, което си личеше още по-силно в погледа му, който не спираше да следи всяка една малка реакция по лицето на момичето. Червенината си оставаше там, но тя го гледаше толкова уверено и почти наперено , че при други обстоятелства сигурно щеше да ѝ повярва ако му каже, че близостта му няма никакво влияние върху нея.
Но вече беше видял смущението и тръпката, която преминаха през нея преди секунди, когато се бе приближил и знаеше, че всяка една дума на отрицание към него ще е лъжа. Както и всяка една негова, която би могла да се включи в изречение, където се твърдеше, че близостта на сладката коала няма никакво влияние върху него.
„Не позволявай да те заблуди с красивата си усмивка и невинно личице.“
Те Хюн въздъхна и се усмихна съвсем леко, както обичаше да прави по принцип, когато е в добро настроение. Виждаше вътрешната борба изписана върху лицето ѝ, тънката веничка пулсираща бясно на врата и леко премрежения поглед. Все още не беше реагирала на действията му? Сигурно я бе изненадал доста. Какво пък, Суки сама беше започнала цялата тази игра и очевидно се опитваше да изиграе картите си по възможно най-добрия начин. Дъхът му отново се плъзна върху поруменелите ѝ страни:
- Не бързай толкова, коалке. – вдигна вежда, но продължи да я гледа все така, - Играта тепърва започва. Този рунд е мой. Очаквам да ме изненадаш следващия.
Така си беше. Наистина беше заинтригуван от крехкото момиче пред себе си. Беше смела, нямаше как да ѝ го отрече. Той едва ли някога щеше да си позволи да се затича и да се метне на врата на някой непознат. Хм, по-скоро непозната. Както и да е. Но не беше само това. Суки притежаваше завидно самообладание – беше очаквал, че ще се предаде и няма да издържи на изкушението, което ѝ предложи така близо и лесно. Очевидно зад пеперудско-коалската се криеше много повече решителност и воля, отколкото бе очаквал да намери изобщо. Предполагаше, че ако на нейно място държеше в ръцете си някое друго момиче, вероятно още в самото начало щеше да я е победил в собствената ѝ игра, без да й дава възможност за реванш. Но очевидно преценката му за хората отново го беше подвела и можеше спокойно да се каже, че този път е доволен от резултата.
Никой не обичаше безхарактерните хора.
Тъмнокосият отстъпи назад, оставяйки Суки сама, но ѝ намигна дяволито, докато се връщаше към пейката и нещата си. Да не би да беше започнало да става горещо тук? Не помнеше залата да е кой знае колко добре отоплена, когато влезе, но както и да е. Нещо освежаващо и студено щеше да му дойде добре. Както и една дрямка преди срещата с шефа и останалите от групата. Също и малко дистанция от госпожицата. Не защото компанията ѝ му беше неприятна. Определено не. По-скоро изпитваше смътното съмнение, че при втори подобен дубъл нямаше да успее да си наложи същото количество самоконтрол, каквото бе приложил преди малко. Всъщност, сега като се замислеше, не можеше да си представи как го е направил. Нямаше друго обяснение освен „магия“, защото не виждаше кой нормален човек би успял да си наложи да не прави нищо в подобна ситуация.
„По дяволите, Сторм, хем не обичаш да се занимаваш с другите хора, хем накрая винаги се оказваш оплетен от всевъзможни отношения с тях и накрая винаги ти си потърпевшият.“
Мисълта го накара да се намръщи за миг, докато измъкваше шише сок от раницата си. Трябваше да внимава в тези така странни отношения със Суки. Не му се искаше накрая да се окаже онзи, който завършва, развявайки белия флаг, защото е победен от внезапно породила се емоция или слабост към нея. Тук беше дошъл да работи, а не да си играе игрички.
Нали?

by Суки~ Вто Май 15, 2012 11:15 pm

Суки можеше да усети как пулсът на Сторм се ускoрява със всяка изминала секунда и това ѝ харесваше. Харесваше ѝ да мисли, че не е единствената, която е почувствала поне малко трепване в сърцето си, имайки в предвид, че се намираха „опасно близо“, както се казва. Но нищо друго не се промени – само пулсът му, което леко я разочарова и я накара да мисли, че е далеч от победата.. което си беше правилно предположение. С такъв противник в такава трудна игра нямаше да ѝ е лесно и се надяваше скоро мъчението да приключи и да се върнат към старите си занимания.. макар че ѝ харесваше и нямаше как да отрече.
Той нежно хвана дланта ѝ, което накара сърцето ѝ да ускори биенето си още повече. Имаше чувството, че съвсем скоро силно трептящия ѝ мускул щеше да се пръсне. Искаше да премахне всичките изражения и червенината по лицето си, но точно тези неща не можеше да контролира, колкото и да успяваше да контролира останалата част от ситуацията.
Очите му се спряха върху нейните и предизвикателния му непотрепващ поглед я раздразни още повече, но това не промени цялостния вид на момичето, нито пък я подтикна към отказване. Той проговори отново. Гласът му звучеше някък нежен, по различен от преди малко. Беше готов да проникне в душата ѝ и да изцеди цялата решителност, с която се беше екипирала – само и само, за да спечели тази глупава игра. И въпреки това, тя все още не искаше да се отказва. Все още се чувстваше неловко и ѝ беше наистина притеснително, но нямаше да се откаже.
- Най-вероятно грешиш. – отговори, но изражението ѝ не се промени.
Опита се да измъкне ръката си от нежната примка, в която беше попаднала, но безуспешно. Когато докосна връхчетата на пръстите ѝ с топлите си устни, тя усети предела на силите си. Определено не беше в състояние за неговите дразнителски намерения, а той просто стоеше там с неговото „невинно“ личице и правеше всичко възможно, за да я разтопи.. буквално. Това момче щеше да я докара до лудост сега, а пък да не говорим за бъдещето, в което щяха да се виждат всеки ден.
Хюн-ши долепи тялото ѝ до неговото и сега по-силно от всякога и двамата усещаха пулса на другия, но и двамата останаха някак доволни от това, което усещат. Е не. Сук Хе, колко по-червено искаш да стане лицето ти, че да се успокои най-накрая и да запази един тон, без да се променя? Но не, това не зависеше от нея за жалост.
Сега бяха прави, а ръката ѝ беше поставена на гърдите му. Ха, лошо, Седларов, лошо. Лошо за Сторм – сам се прецакваше. Сега той беше уязвимия, а тя беше човекът, който се наслаждаваше на всяка една секунда, в която ръката ѝ почиваше там.
Ха, но чакайте. Той да не би да се отказваше? Той се отказваше, опитваше се да увеличи разстоянието между тях с извинението, че играта тепърва започвала и други такива глупости. Момчето започна да отстъпва назад, намигвайки ѝ. Какво ли си мислеше? Сигурно се мислеше за велик щом беше изрекъл тези думи. Не, не, мили, друг път. Мечтай край някое друго момиче. Това, че си сладък не ти дава преднина, чуваш ли ме?
Но пък щеше да прозвучи глупаво, ако Суки бе започнала да спори с него, затова реши да не му отвръща с думи, а с действия. Няма пък. Щеше да го дразни до последно – това беше в природата ѝ – още едно нещо, по което си приличаше с него.
Той седна на пейката и отвори някаква напитка, а през това време тъмнокоската се възползваше от ситуацията, за да потанцува малко, понеже цялото това напрежение ѝ беше дошло в повече. Приготви си песента на Хюна и Хюнсънг – Тръбъл мейкър, която по принцип се изпълняваше от двама, точно това целеше.
Ким съблече и тениската, понеже наистина ѝ беше станало горещо – сега беше по потник и клин – беше в готовност за танци, официално. Отпи последна глътка от водата си я пусна. Нещото, което харесваше в трака беше свиркането и подщракването с пръсти в началото – и както сами се досещате, тя никога не пропускаше да го прави.
- Ще дойдеш ли? Чух, че тази песен ще бъде дуетна в новия ни албум, няма да е зле да се поупражняваме. – Суки го повика и бързо след това започна да движи тялото си в такт, изпълнявайки всяко движение точно както правеха известния дует. Най-вероятно той не знаеше танца, но нищо не му пречеше да се води по нея.
Нещото, което ѝ се искаше бе да докаже на самозванкото, че все още не беше спечелил никакви рундове, и че нямаше да спечели. Нямаше. Нямаше да му позволи. И нямаше да позволи на себе си да се предаде.

by Сторм. Сря Май 16, 2012 5:11 pm

Гледай ти.
Малката госпожичка не се отказваше така лесно, а? В съзнанито на Те Хюн тъкмо бяха започнали да прелитат идеи за бъдещето местоположение на малкото лагерче, където смяташе да прекара следващите няколко часа, очаквайки да се съмне. Изглежда, обаче, намеренията му нямаше да видят бял свят. Поне на този етап, де. Суки очевидно беше по-твърдоглава и от него. Самият той бе решил, че наистина е спечелил днешната битка в дългата и изтощителна война, която повече от ясно си личеше, че предстои, но явно отново беше сгрешил. Случваше му се за втори път тази вечер и при това по отношение на все един и същи човек.
Неприятно.
Нямаше да си позволи повече пропуски. Сладураната искаше да изнесе нещата на едно ново ниво? Така да бъде. Винаги приемаше предизвикателства. Най-голямата му сила и слабост, едновременно. А и как можеше въобще да откаже в случая? Малката бутилка с портокаловия сок тупна до него, оставяйки напълно игнорирана от господина. Щяхме да играем мръсно, а? И той го можеше.
Както и умееше да печели. Винаги.
- Нима? – надигна се бавно от пейката, разкършвайки леко раменете си, - И от къде знаеш, че ще бъде дует по между ни? Защото ако не е ...
Приближаваше се бавно, с изключително точно премерени стъпки, сякаш беше хищник излязъл на лов за плячката си. В движенията му нямаше нищо танцувалано, но по някаква странна причина изглеждаха в пълен синхрон с това, което прави Суки. Ако не се познаваше добре, Сторм щеше да се обвини, че предварително изпитва задоволство от това, което би се случило. Но вероятно това беше илюзия ... Да, нямаше какво друго да е. Също както и фактът, че не можеше да отрече колко много сексапил струше от всяко едно движение на момичето.
Damn, трябваше да се вземе в ръце.
Наложи си да започне мисли повече за други неща като стъпките, които трябваше да изпълни, и да изключи всички останали разсейващи фактори, които само щяха да доставят победата в ръцете на Суки. Трябваше да ѝ признае, че идеята с този танц си я биваше. Почти го беше хванала в капана. Красиво момиче, което танцува предизвикателно и те кани да се присъединиш към нея. Наистина добър подход. При други обстоятелства сигурно щеше да проработи ... при други хора, вероятно, не ни и при него. Имаше твърде много опит с най-разнообразни личности, които се опитват да му повлияят по един или друг начин и много добре знаеше как да се контролира. Беше му също толкова добре развит талант, колкото и пеенето, затова не се притусняваше ни най-малко.
Застана зад нея, точно в онази част, когато зазвуча първият ред от припева - „Niga nareul itjji motage jakku ni apeseo tto“, и постави ръцете си точно там, където изпълнителят беше сложил неговите във видеото към песента. Усети лекото трепване на тъмнокоската. Сигурно я изненадваше фактът, че Сторм знаеше песента и очевидно е гледал танца. Всъщност, това беше първото парче, което попадна в полезрението му, когато се реши да подпише договора и се зае с кратко проучване в какво точно се е превърнал кпоп-а тези дни. Не можеше да знае всички групи, разбира се, нито пък изпълнителите, но някои определени бе забелязал. Като IU. Единствената, която слушаше без да може да направи забележка за начина на пеене. Реално погледнато, понякога момичето му идваше в малко повече като лиготия и детинство, но предпочиташе нея пред ужасните гласови данни на голяма част от „вип“ изпълнителите в момента.
Песента продължи наред с мислите му, които той нарочно си създаваше, за да може да се разсее от огромното количество напрежение, което вече започваше да става толкова плътно във въздуха наоколо, че човек сигурно можеше да се протегне и да го докосне с ръка. Щеше да победи. Дъхът му се плъзна върху продължението на ръката ѝ, успоредно с устните му, които едва докосваха нежната кожа, оставяйки само блед и нереален спомен, че са били там. Когато достигна до красивото лице се спря отново на сантиметри от устните, а ъгълчетата на собствените му се извиха съвсем леко нагоре в подобие на самодоволна усмивка.
- Помисли какво би станало ако след тази вечер не искаш да я изпълниш с никого другиго? Все още ли си навита да рискуваш и да останеш до края на танца, донгсенг?
Танц, игра, песен ... кой го интересуваше какъв етикет му се слага. Първоначално Сторм беше дошъл в сградата на компанията, за да изчисти съзнанието си и да намери някои отговори на въпроси като този дали въобще му е тук мястото, но не беше очаквал, че ще открие точно такъв ... отговор. А може би си въобразяваше? За какво тогава беше цялото това шоу? Държаха се като хора, които се познават и дразнят отдавна, а това е кулминацията на отдавна започнато съревнование, чийто край не се виждаше. Не беше сигурен как точно ще протекат нещата от тук-нататък, но му беше ясно, че отношенията им нямаше да са строго делови, както бе възнамерявал първоначално.
- Е?
Извъртя глава, продължавайки с дразнителския процес. Въпреки че ... „дразнеше“ бе слабо като епитет. Вече за втори път за няколко минути заставаше толкова близо, а после отказваше да довърши онова, което е започнал. Да. Играеше си, нападаше, а после отстъпваше, давайки шанс за ответен удар. Не можеше да позволи нито на себе си, нито на нея да се предаде , защото това щеше да значи краят на малкото им рандеву. А пък то ставаше все по-интригуващо и интригуващо и Сторм нямаше никакво намерение да оставя нещата недовършени.

by Суки~ Сря Май 16, 2012 8:58 pm

Както си и мислеше – Сторм нямаше да изпусне възможност да си поиграе с крехката ѝ душичка. Но тя сама беше започнала, така че не ѝ беше позволено да се оплаква... не, че имаше за какво да се оплаква. Всъщност, беше си ѝ съвсем добре – вече беше забелязал колко е притеснена и не беше казал нищо, а и неизреченото не я интересуваше особено. Важното е, че се забавляваше... а и... нормално беше за едно момиче да се изчервява по време на такива „игри“.
- Просто го предчувствам. - да, тя беше напълно уверена в способностите си, защото ВИНАГИ познаваше. Нейната интуиция никога не ѝ изневеряваше, и сега нямаше да го направи.
Суки забеляза начина, по който я гледаше тъмнокоското, а в очите му много ясно се четеше... кръвожадност. Не знаеше дали да се чувства неловко или да се чувства доволна, че все пак той не беше единствения печелещ в ситуацията.
И в следващия момент.. вече беше отместил погледа си от нея и витаеше някъде из празното пространство, мислейки си за всичко друго, но не и за нея... или поне искаше да си мисли за всичко друго, но не и за нея. Е, не му се получаваше особено. Гадно ѝ беше обаче, че освен да я гледа с такъв раздразнен поглед тип „Защо ми го причиняваш?“, той не показваше никакви други признаци на загуба. За разлика от нея...
Когато постави ръката си на едно от чувствителните ѝ места, тя потрепна. По дяволите, защо си го позволяваш Ким Сук Хе?
Добре.
Може би вече ѝ пукаше до някъде какво си мисли за нея. Сега най-вероятно той си мислеше как можеше да се поддава толкова лесно и как едно леко докосване можеше да я накара да трепне така.. никой не знае къде и как Сторм се беше научил да нацелва точните места в точния момент, но успяваше и го правеше по невероятен начин. Ако оставим на страна това, че цялата стая се беше изпълнила със странното чувство за трудно дишане и с всичкия този тежък въздух, всичко останало беше перфектно за Суки. Тя знаеше, че единственото, което правеше момчето беше да си играе с нея, но ѝ харесваше. В какво нещо се беше превърнала? НЕ ТРЯБВАШЕ да му позволява да разбира до кое кътче на въображението се бе добрала. Никога.
- Помисли какво би станало ако след тази вечер не искаш да я изпълниш с никого другиго? Все още ли си навита да рискуваш и да останеш до края на танца, донгсенг?
„О, не се притеснявай за мен, скъпи.“
Не искаше да изрича мислите си на глас, понеже по принцип не обичаше да разменя безсмислени реплики по време на танци, макар че начинът, по който дъхът му обвиваше задната страна на врата ѝ я докарваше до лудост и в този момент ѝ се искаше да му го върне тъпкано. И определено знаеше как да го направи.. е, добре. Едвам се нави.
Щом той отдалечи главата си от нейната за пореден път, оставяйки я на ръба на това да го целуне, тя се реши да проговори. Започна лекичко да разхожда двете си пръстчета по ръката, с която я беше държал преди малко, докато не стигна до рамото му. Обви двете си ръце около гърдите му и леко се приближи до ухото му, прошепвайки думите „Не се притеснявай за това. Съзнанието ми няма да те помни за дълго.“. След това стисна ръцете си в юмрук, което автоматично насъбра малка част от тениската на Сторм в тях. Знаеше, че не беше права. Знаеше, че щеше помни тази игра до края на живота си и знаеше, че никога нямаше да успее да забрави тръпката, за жалост. И знаеше, че най-вероятно след по-малко от месец вече нямаше да живеят заедно, защото щеше да му е писнала. Но чакайте, имаше още нещо, което знаеше. Знаеше, че след това той щеше да срещне поредното момиче, на което да приложи игричките си, но знаеше, че никога нямаше да се сдобие с противник като нея. Когато отпусна захвата си, тя продължи да се разхожда надолу, стигайки до ластика на анцунга, с който беше облечен.
Усети как в стаята за пореден път температурата се бе покачила, както и забеляза, че за момент безизразното му лице се промени. Разбира се само за момент. След това отново насочи мислите си към нещо друго, защото знаеше, че не трябва да се разкрива. Поне така си мислеше брюнетката. Винаги извличаше най-доброто от ситуацията и в момента предпочиташе да си представя мъчението, с което се опитваше да се справи тъмнокоското.
Тя се изправи отново и продължиха танца си, а песента беше на път да свърши. Щом се отдалечиха един от друг, напрежението в стаята спадна и двамата успяха да си отдъхнат за момент, защото както се предполагаше – това не беше последния рунд.

by Сторм. Чет Май 17, 2012 1:05 am

Хана ... тул ... сет ... нет ... тасот ...
Броеше. Броеше, за да може да разсее мислите си от случващото се около него. Случващото се върху него. Всъщност кога Суки се беше озовала зад него? Нямаше значение. Трябваше да продължи да се преструва, че момичето не му въздейства кой знае колко. А тя въобще имаше ли представа как умее да въздейства? Сигурно не. Или пък знаеше точно какво може да му причини и се възползваше от предимството си, печелейки точки за себе си. До преди секунда Сторм вярваше, че топката е в неговото поле и е успял да отбележи точка, но в тези няколко мига, в които ръцете ѝ се плъзнаха по тялото го накараха да настръхне. Реалност ли беше или илюзия? Тя наистина го бе накарала да загуби прословутото си самообладание и да направи нещо, което не е искал.
Дали тъмнокоската усети?
Не беше намерил време да го прикрие добре.
Опция да се откаже обаче нямаше. Какво пък, една грешка не беше кой знае колко фатална. Ако трябваше да сравнява своята реакция спряво нейната, то червенината върху страните, накъсаното дишане преди това ѝ и потръпването от допира му до преди секунди бяха много по-издайнически от неговите реакции. Погледнато напълно по един детински начин, какъвто Сторм намери за уместен в момента, той я водеше и за пръв път от доста време се наслаждаваше на мимолетната победа, защото имаше достоен противник. При това такъв, който не търпеше отказ. На младежа дори му се струваше, че в този миг, Суки, като истински майстор в играта, предпочиташе да не получи победата, само и само да разтегне във времето случващото се.Нямаше как да е сигурен, но беше убеден, че на него самия не му пречи подобна идея. След краткото издайническо потрепване, той продължи по предначертания план, изпълнявайки движенията, които бе запаметил от телевизията. Ако можеше да се види сега, вероятно щеше да осъзнае, че ги прави почти перфектно. Начина, по който певецът правеше ръцете си, движеше тялото и краката си в такт с музиката – Те Хюн се спряваше не по-малко зле. Но нямаше как да се види и да осъзнае, че цялата пречка, която стоеше между него и танците е неговото нежелание. В момента танцуваше, защото искаше. Заради Суки. Правеше го заради някого другиго, а не просто защото си е наложил така.
Но му бе все още рано да го разбира, защото вместо това откритие, в съзнанието му като закъснели коли се стрелкаха най-различни мисли свързани с последните думи на момичето.
„Нима? Нима ще забравиш всичко това толкова лесно? Не ми се вярва. Едва ли си имала някога такова първо запознаство. Или въобще каквото и да е било преживяване, което дори малко да се доближава на това, което се случва сега.“
Нишката на целия му мисловен процес започваше да избледнява, малко по малко, оставяйки място само за чистото чувство, което водеше танца. Желание за превъзходство, за себедоказване, за удовлетворяване не само на собствените искания, а и тези на ... Какво?! Какво се случваше с него? Да не би да го бяха омагьосали, че да започне да разсъждава така? Сторм знаеше, че трябва да се хване за тази идея като удавник за сламка, за да се измъкне от водовъртежа, но не беше сигурен дали наистина го иска. Какво толкова щеше да стане ако за секунда ... теоритично ... напълно хипотетично ... за секунда се поддаде на изкушението и чара на Суки? Толкова ли много щеше да му коства едно завъртане, хващане на малките ѝ длани, за да може най-накрая да направи онова, което дразнеше и двамата цяла вечер...
Не.
Не можеше да го направи. Щеше да загуби. Ако се оставеше госпожица Ким да го води за носа още от сега, кой знае какво щеше да му приготви за напред. А и нямаше как той, Канг Те Хюн, загубилият най-ценното в живота си, да си позволи да загуби и малкото си останало съкровище, което ценеше така високо – гордостта си. Изведнъж съзнанието му се избистри и на мястото на предателските мисли се появи отново затегният обръч на самоконтрола, който изчисти и всяка една проява на слабост, вероятно проличала си за секунди върху лицето му. Тялото му продължи да се движи в ритъма, но вече значително по-нескопосано и когато песента свърши, Сторм се отдалечи малко, за да си вземе малко въздух. Не беше изморен ... просто му трябваше пространство. Насочи поглед по посока на Суки, която стоеше толкова победоносно в другия край на стаята, че чак му се прииска да ѝ развика, че тя е виновна за това, което се случва и не трябва да си прави илюзии, че е спечелила. Само че вместо това му дойде друга идея. По-добра. Идея, която не показваше слабост.
- Не се и надявай да ме забравиш, коалке. – Сторм скръсти ръце пред себе си, - Предполагам, че знаеш, че ще живеем в един апартамент? – повдигна вежда предизвикателно, - И делим една и съща баня ...
Последното беше казано с такава невинност, че човек наистина можеше да си помисли, че в някой паралелен живот Те Хюн е мил и грижовен човек. Беше изрекъл думите съвсем набързо, някак по между останалите неща, които се случиха, за да акцентира върху тях. Разбира се, нямаше да направи нищо на момичето и никога нямаше да позволи на някой от другите от групата да ѝ досажда, но не пречеше да я подразни, нали?
Върху лицето му този път се появи неприкрита усмивка и той се върна на пейката, напъхвайки работите в чантата си. Нахлузи суитчъра и отпи от шишето, за да утоли жаждата си. Смяташе да отиде в някоя друга зала, където да поспи. Очевидно намеренията му да подремне тук нямаше как да стане реалност в присъствието на буйната пеперудстваща коала. Вероятно ако се опиташе да легне, тя щеше да скочи върху него, за да си играе на конче или нещо подобно. Започваше да очаква буквално всичко от нея, а това понятие според неговия речник съдържаше доста значения.

by Суки~ Чет Май 17, 2012 1:51 am

Победа. По. Бе. Да. Суки усети тръпката, която се разнесе из цялото тяло на Сторм, което значеше само едно за нея – победа. Не я интересуваше, че след това издайничество той не възнамеряваше да се отказва, никак даже, но пък нищо не ѝ пречеше да се порадва на тържествения момент, в който най-накрая poker face-а на момчето се беше променил, също така и цялостния му външен вид. Изглеждаше сякаш му беше... много топло. Направо горещо. И сякаш беше притеснен от това случайно да не бъде доловено неговото спонтанно потрепване. Хехе, това наистина си беше хубав момент за нея. Тя се беше изчервила толкова пъти, беше се издала толкова пъти, но, но... беше друго. Точно от него не би го очаквала и това я правеше безкрайно щастлива, сега беше готова да прекара цялата вечер заедно с него, присмивайки му се. Ама, че зла личност притежаваше това момиче.
Направи ѝ впечатление, че за разлика от преди малко – сега той се движеше в пълна хармония с нея, изпълняваше всяко едно движение точно копие на Хюнсънг, а начина, по който го изпълняваше... Определено знаеше как да съблазнява само чрез „невинен“ танц. Дали тя му беше въздействала по някакъв начин? Глупости, отиваш прекалено далеч, Суки. Просто на момчето му се танцува. Right.. right?
Когато песента свърши, той отново отвори устата си и започна да ръси неща от сорта на „Не се надявай да ме забравиш“ .. „коалке“ ?! За кой път вече ѝ казваше коалка? Поне да ѝ казваше коала, но коалКА? И защо точно коала? Може би беше прекалено повлиян от хвърлянето ѝ по-рано... значи и на него нямаше да му е лесно да я забрави, щом дори ѝ беше измислил прякор и то заради едно малко движение. Значи така, щеше да помни всяко едно малко движение от страна на Суки... „Както правят влюбените хора~“ - тя се засмя на собствените си мисли, а отстрани определено изглеждаше като някоя луда, или пък може би той си мислеше, че се смее на споменатата баня. Вярно, че щяха да делят една и съща баня.. но той определено очакваше бузите ѝ отново да почервенеят. Е, не и този път. Вече напълно контролираше реакциите си, след като беше преживяла достатъчно за една вечер.
- Дори и да успея да те забравя, ти определено няма да можеш. Като гледам дори прякор си ми измислил~ – заключи тя, сумирайки всичките мисли, които минаха през ума ѝ в едно просто изреченийце.
Победоносната усмивка се възкачи на лицето ѝ за пореден път. Нямаше намерение да реагира по никакъв начин на останалото казано от него, понеже определено ѝ беше писнало да говори. По принцип тя говореше по много, но имаше някои хора, които по-скоро предизвикваха у нея реакции от всякакъв друг порядък, но не и с говорене. Сторм беше един от тези хора.
Тъмнокоската проследи всяко едно негово движение – от това, че седна на пейката – до това, че прибра нещата си и се облече. Явно щеше да си ходи, а тази мисъл не ѝ звучеше много подобаващо. Беше го срещнала едва преди половин час, но не искаше да се разделят – поне не днес. Той ѝ действаше някак позитивно, разсейваше я и правеше вечерта по-забавна и за двамата.
„You better be thinking the same about me.“ – помисли си тя и мислено се намръщи. В момента желанието да разбере мнението му за нея, освен разбира се това, че я мислеше за коалКА, се покачваше още повече. Суки сериозно беше на ръба да го попита нещо от сорта на „Скучно ли ти беше с мен?“, когато той си затръгнеше, но реши, че щеше да прозвучи като някоя откачалка и най-вероятно щеше да оплаши момчето.
Eottokae?
Eottokae?
В залата за тренировки настана гробна тишина. Сторм си пиеше там нещото, което пиеше, а Суки стоеше и гледаше в една точка, от време на време отпивайки от почти свършилата бутилка с вода и замисляше следващата простотия, която да извърши.
... and then it hit her.
Мдам. Дали това щеше да го задържи? Дали щеше да го накара да остане поне за тази вечер? Момичето искаше да го инспектира до последно и най-вероятно да отвори някоя странна тема, която щяха да разгръщат до съмване.. не, че съмването беше далеч. Беше станало към три и половина през нощта, а те още не спяха.. като съвсем нормални хора, разбира се.
Та, щяхме да обясняваме блестящият план, който се беше засилила да осъществява. Aegyo. Както всички знаем, тя беше една от най-добрите в тази сфера, нейното егьо побеждаваше тези на повечето известни корейски звезди, което беше нещо, с което наистина можеше да се гордее.
Ким Сук Хе седна на земята и започна да прокарва пръст наляво-надясно през неочаквано чистия и гладък под. Иии да. Егьо моуд он.
- Нее, оппа, – започна тя със сладък тон и продължи. - Сега мислиш ли да ходиш нанякъде? Замислила съм забавни неща, с които можем да изкараме до сутринта~
Гласът ѝ звучеше толкова чисто и невинно, но вътре в себе си и двамата знаеха, че положението не беше толкова розово, колкото изглеждаше. И все пак тя звучеше толкова... заблуждаващо, че човек спокойно можеше да се хване на малката сценка, ако не беше преживял нещата, които беше преживял Сторм преди малко.

by Сторм. Нед Май 20, 2012 3:23 am

Думите на момичето се забиха като малки борови иглички в съзнанието на господина. Наистина, защо бе решил да я нарича с някакъв прякор? И сам не можеше да се отговори на този въпрос, но знаеше, че обикновено среща определени хора и просто не може да не започне да ги свързва с определена дума, цвят или нота, дори. Баща му винаги бе символизирал сивия, безличен цвят, който някак се губи от полезрението на човек. Майка му, от друга страна, винаги се появяваше в спомените на Сторм като тих звън от хиляди камбанки, който гали ухото. Имаше и други, разбира се. Съученици оприличавани на дървета, на костенурки, на яйца, на думи от чужди езици като „Локо“ – един откачен тип, който обичаше да се забърква в неприятности и някак винаги успяваше да въвлече Те Хюн в тях. Примери много. Младежът просто не можеше да спре да прави асоциациите в ума си и рано или късно съобщанаше на „жертвите“ си новите им имена, прякори, с които той продължаваше да си ги нарича, независимо от тяхното мнение и желание.
Споменът за Локо донякъде развесели Сторм и той поклати глава. Кратките секунди на колебание какво да отговори, бяха изминали и избледнели сред думите на Сукии нейния опит да продължи играта. Какво пък, момичето бе доказало, че е един от най-достойните противници, които кореецът някога беше имал, така че не виждаше причина да ѝ отказва под какъвто и да е било претекст.
- Относно прякора ти, коалке, - той остави шишето и се изправи, - Мисля, че обяснението е твърде просто и някак неромантично и съвсем празно откъм някаква емоция. Просто някои хора просто не отговарят на имената си, разбираш ли? И аз им измислям нови такива, които да отговарят на характера им. На теб се падна „коала“.
Стъпките му към нея бяха напълно лишени от предизвикателството и хищническото усещане, които бяха имали преди танца. Просто движения, които го с всяка една изминала секунда скъсяваха разстоянието между него и нея. Приближи се до Суки и сложи якето си върху крехките ѝ рамене. Действието отново не съдържаше никакво послание, поне според неговите изчисления, така че не вярваше да породи някакъв повод за задоволство у момичето. Не че го и притесняваше много, де, да си мисли каквото иска, но ако трябваше някъде да отбелязват кой какъв резултат има, то това съвсем невинно малко жестче не трябваше да значи нищо за никого от двамата. Или поне да не носи точки на нито един.
- Но имаш още изненади? – Те Хюн се настани срещу нея, този път на напълно нормално разстояние, разполагайки се, сякаш възнамерява да медитира. Всъщност, дори затвори очите си, но това не попречи гласът му се разнесе отново из празното помещение, - Очевидно обичаш да си играеш с огъня, донгсенг. Но нека ти кажа нещо, коалке. You cannot play with fire, ‘till someone else is burned. И познай какво. – Те Хюн отвори очи и впери напълно радушния си поглед в очите ѝ, - Няма аз да бъда този друг.
Наистина ли го казваше?! В смисъл ... wtf, не беше толкова драматичен въобще! Реално погледнато, по принцип дори не беше от най-емоционалните личности, още повече, че обикновено доста зорко пазеше „поетичната“ си страна от очите на другите хора. Сега, обаче, като че ли беше предизвикан от някакво почти нереално явление, което го караше да използва смешни обръщения произлизащи от различни видове мечета, да танцува толкова свободно с напълно непозната, да отвръща на всяко едно нейно действие, а сега и дори да излиза от обикновеното си държание и да използва начини на изразяване, които смяташе за изпълнени с твърде много ... неща, за които не обичаше да мисли.
По дяволите.
Поне го беше казал със стил. Мда. Но такова нещо можеше ли да бъде утеха въобще? Сторм леко повдигна клепачи, за да фокусира момичето пред себе си. Изглеждаше доволна като ... като ... като победителка. Айш! Трябваше ли върху лицето ѝ да са изписани тази гордост и щастие?! Беше изравнила резултата, нямаше как да отрече, но чак пък да се радва... Та те се познаваха едва от половин час. Не беше възможно да си вярва, че с една битка е успяла да излезе победителка от цялата война. Щеше да е истински наивна дори да си го помисли и за миг. Защото ако зависеше от гордостта на Те Хюн *а то почти всичко зависеше от нея*, Суки нямаше да успее да завърши финалната права първа. Щеше да е той. ТРЯБВАШЕ да е той. В съзнанието му започнаха да се раждат десетки и десетки малки идеи, които по-късно щяха да се оформят като един по-цялостен план на действие, който пък тъмнокосият подсъзнателно щеше да следва стриктно и прилежно.
В цялото му същество се разля чувство на задоволство.
Не беше съвсем безпомощен пред чара на Суки *който трябваше да признае, че госпожицата има в изобилие*, просто трябваше да се научи да контролира и тази си проява на слабост около нея и щеше да я накара да се моли да му подари победата. Да. Това беше то предизвикателство. Върху лицето на Сторм плъзна усмивка, каквато не си беше позволявал от много време.

by Суки~ Нед Май 20, 2012 8:34 pm

Думите му не у смутиха дори малко. Това, че я беше кръстил коалка всъщност ѝ хареса, защото коалките бяха любвеобвилни същества, които обичат да се гушкат, а в това нямаше нищо лошо. Е, за разлика от нея, на него прякора „коала“ никога нямаше да му отива.. освен ако тя не успееше да му въздейства по някакъв начин, но силно се съмняваше, че изобщо някой щеше да успее.
- Нямам. Този път обещавам да съм послушна. – съобщи тя, намествайки якето както трябва.
Не си вярваше, определено. Ако той понечеше да направи нещо, със сигурност щеше да извади някое друго скрито оръжие, с което да отвърне на удара.. но оставаше само да предполагаме.
Тя забеляза изгряващата върху лицето му усмивка и не можа да направи нищо друго освен да се чуди какви мисли са се появили в главата му, но реши да не пита и да го остави да си се хили като идиот насред нищото.
Беше време и за нейното разхлаждане – все пак стоеше заточена в тази зала с часове и нямаше как да не се измори. Good thing, че си беше взела шише с кола и малка бутилка с вода, но след цялото това време стоене в раницата, най-вероятно газираната напитка първо, че се беше разгазирала и второ, че беше страшно затоплена. А какъв ли вкус имаше? Момичето си умираше да я даде на Сторм, за да я пробва, но беше обещала да е послушна, затова просто я бутна докато ровеше в раничката и извади водата.
- Е, сега какво ще правим. Хайде да си говорим по женски~ – предложи тя, осъзнавайки колко глупаво звучеше, когато го кажеш на такъв човек като него... още повече, че беше момче.
Но какво се очакваше да каже? Да го подкани да танцуват отново? Абсурд.
Беше ѝ втръснало да танцува, макар че с него беше забавно и той ѝ даваше причина да се упражнява... което беше странно. Обикновено, тя ОБОЖАВАШЕ да танцува и пее, но го правеше заради себе си, а не заради някакъв човек, който беше срещнала току що. „Да не кажа нечовек.“ - помисли си тя и се усмихна.
- Какво ще кажеш? – допълни уморено и след това се прозя.
Опита се да го прикрие, но прозявката беше прекалено голяма и в момента караше Суки да изглежда като малко детенце, на което му се спи. А може би наистина беше такова. Идваше ѝ да се облегне на него и да захърка сладко, сладко. Или пък да си легне в скута му. Или пък можеше да си легне на пейката, но беше прекалено далеч, затова реши да се възползва от нищоподозиращия ТеХюн и се люшна на една страна.
- Или пък най-добре да поспим...
Гласът ѝ звучеше сякаш не е спала с векове и сякаш няма търпение просто да заспи завинаги. Тя усети как сърцето му започна да бие по бързо, което беше странно, защото единственото, което беше направила беше да се облегне. Освен това... СТОРМ. Сторм по принцип не реагираше така, right? Или може би не го познаваше достатъчно добре, за да разбере.

by Сторм. Чет Май 24, 2012 12:06 am

"по женски" ...
"по женски" ...
"по женски" ...
"по женски" ...

Последното буквално отекна като камбанен звън в съзнанието му и Сторм остана като вцепенен, стоейки си напълно безчувствено на пода. Добре че Суки беше в гръб, иначе щеше да остане истински впечатлена от изражението, което се загнезди върху лицето на бъдещия лидер. Кашата от пълно недоумение, безсилие, изненада и неприкрит ужас се беше лепнала върху устните му, карайки ги да потрепват леко, а едното око да е присвито в истински знак на незнание какво се случва.
Но все пак ...
По женски?
Че той досега женски ли се беше държал, че да искат такова нещо от него? Не вярваше, че някое момиче ще тръгне да прави всички онези неща, които той бе направил преди минути. Е, ако не беше от другата страна на нещата, но така или иначе Те Хюн мислеше за нормалната страна на монетата. Както и да е. Все още си оставаше под влияние на вцепенението от преди малко и не помръдваше, дори не си позволяваше да издаде някакъв звук по посока на коалата. Дали щеше да е така добра да си вземе нещата и да се изнесе? Не, със сигурност нямаше. Съдбата му беше някак неблагосклонна към него. Нямаше да може да му направи такава при никакви условия. Дори музиката беше някак ... неподходяща. Не ги познаваше момчетата, но ставаше въпрос за някакви преследвания, чудесии и ... мда, неподходящо беше според него, но никой не го питаше за нищо.
Очевидно.
Въздъхна едва чуто и се накани да става, за да си изпълни заканата и намерението да поспи, защото беше посред нощ, но вместо това Суки го изпревари. Не можа да издаде никакъв звук, докато тя се отпускаше внимателно, но сърцето му като че ли прескочи веднъж по-бързо от нормалното. Не беше очаквал подобно нещо от нея и изненадата от цялата онази история с женските разговори си каза думата и Сторм потрепна леко. По дяволите! Тази госпожичка му влияеше по този начин за втори път тази вечер, хващайки го неподготвен. Не знаеше дали иска да я удуши, или пък да се поддаде на порива да направи нещата така сякаш са излезли от някоя драма. По принцип според всеки добър режисьор и сценарист щеше да е най-добре ако младежът прокара пръсти през косите ѝ, разрешавайки ѝ да се облегне по-удобно, проявявайки скритата си нежна страна. Wtf ... Но за щастие Те Хюн не разбираше нищо от това кое се продава добре и просто си остана на едно място, неподвижен и все така безмълвен. Чудеше се дали щеше да е твърде грубо просто да стане и да си тръгне на някъде. Така или иначе Суки беше разбрала твърде много за него, беше достигнала до места, където никой не трябваше да припарва.
- Да, така е най-добре ...
Последното го промърмори, но не се изправи, а си остана на едно място. Нямаше намерение да се предава в играта им и щеше да ѝ докаже, че не му пречи да си стои там, облегната на него. Вероятно сама щеше да се откаже от безумието и да вземе да си полегне като нормален човек на пейката. А може би Те Хюн отново грешеше по неин адрес.

by **Mikki.** Пет Май 25, 2012 12:07 am

НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН,
МАДЪРФЪКЪРЗ

by Гост Пет Май 25, 2012 12:37 am

Принципно Ик тренираше у тях, но сега искаше да види залата за тренировки на YG. Със сигурност щеше да е по-оборудвана от неговата, а и без това в бъдеще щеше почти постоянно да е там - щеше да прекарва повече време там, откъдето и да е било друго място.
На път за сградата на YG, Икки се беше замислил дълбоко. Чудеше се как ще го приемат другите, какво ще им е мнението за него. А и му беше любопитно те самите какви ще са. С това неговото дълбоко мислене, за малко да събори една бабичка и едва не изпусна сградата. Два пъти се натъкна на тоалетни докато търсеше залата, а като за финал се блъсна във вратата й. Разсеяност.
Отвори внимателно вратата и се огледа. Веднага забеляза двама души - момче и момиче. Явно бяха преспали тук. Бяха един до друг. Икки се усмихна леко и съвсем тихо се намести на най-близката пейка и зачака.
Докато ги гледаше как спокойно спят, Ик отново се замисли. Oтново. Като че ли ангелче и дяволче в главата му се биеха.
- Трябва да тренираш много и в същото време да си коректен. Важно е YG да разберат, че не са сгрешили като са те приели. - казваше ангелчето.
- Какво ти пука за YG? Нали ще си имаш луди фенове! - отвръщаше дяволчето.
- Луди нелуди, ако не бяха YG, нямаше да си до никъде. Покажи им на какво си способен - продължаваше на своето ангелчето.
- До никъде ли? Глупости! И без тях ти си супер. - инатеше се дяволчето.
- А не може ли да си имам и луди фенки, и да съм спечелил уважението на YG? - помисли си Ик.
Дълбокото му мислене беше прекъснато от шумна прозявка. Икки погледна - момчето се беше събудило.

by **Hwasa** Пет Май 25, 2012 2:42 pm

Алармата...
Това досадно "Дин-дон-дин-дон" се забиваше в главата на момчето. Той си сложи възглавницата на лицето опитвайки се да игнорира шума, но неуспешно.
Че Мин стана от леглото и се затътри към банята. Погледна се в огледалото - все така красив и очарователен. Взе си един душ и внимателно си изми зъбите. Беше манияк на тема хигиена.
След тази процедура отиде до гардероба. Отвори двете му крила - милион ризи, дънки, панталони, тениски, горници, пуловери и т.н. Зачуди се какво да облече и накрая си избра бяла блуза, тъмно-синя жилетка, сиви дънки, едно шарено шалче и се облече.
Взе си набързо от кухнята една ябълка и погледна часа. Имаше още доста време до тренировката. До тогава какво щеше да прави?
Реши да се поразрови из блога на Ким Шугър и да прочете това-онова.
Докато се ровеше се сети за вчерашния ден.. Госпожа Ким го беше докарала до тук и се беше погрижила за апартамента му, който след няколко дена щеше да напусне, за да живее заедно с останалите трима от групата.. И като стана въпрос за тях що за хора ли бяха те?
Бъдещият рапър погледна часовника, който висеше отсреща му, а след това прокара поглед по масата. Цигарите.. Кутията с цигари лежеше на масата. Че Мин я взе и я запремята в ръцете си.. Беше време да тръгва.
Обу си кецовете и излезе заключвайки внимателно. Имаше нужда от малка загрявка за това не викна асансьора и потегли надолу по стълбите.
Излезе навън и безучастно се заогледа.. Не помнеше къде се намираше сградата на YG.. Себи въздъхна и се заоглежда за някой, който да му помогне да стигне до там. Покрай него мина едно момиче на около 14-15.
- Хей, знаеш ли къде се намира сградата на YG?
- Да. - отговори тя и посочи една сграда на няколко преки от мястото, където бяха.
- Благодаря! - момчето се поклони и тръгна натам. Прокара ръка по дългата си кафява коса, беше права като никога до сега.
Докато вървеше се чудеше как ли изглеждат бъдещите му колеги.. Беше разбрал, че ще са още две момчета, едно от което американец или европеец и едно момиче. Едно момиче в компанията на три момчета.. Хмм..
Ролята му в Mysterie беше като рапър и като макне. Чужденецът също бил на 17, но бил по-голям от него с няколко месеца, така че Мин-ши беше милото и добро макненце, което не ходи по курвички и е примерно детенце.. Пфу!
Ах, ето я и сградата на лейбълът му. Висока и величествена, точно като шефа!
Макнето показа пропуска си и двете горили на входа го пуснаха опитвайки се да избутат милионите фенки, които крещяха имената на БигБенг-ите.. Споменах ли, че мразеше тези момчета? Да, бяха му батковци, но това не му пречеше да ги ненавижда и мрази.. Момчето не знаеше защо ги ненавижда, не му бяха приятни, а лидерът им беше някакъв надут пуяк. Надяваше се лидерът на Mysterie да не е такава пуйка..
А сега трябваше да намери залата за тренировки! В асансьора се сблъска с едно момче, което не приличаше на кореец, но кой знае.. Може би беше един от стилистите или.. Абе, схванахте идеята.
Слезе на един от етажите и трескаво затърси и накрая намери залата за тренировки на Mysterie.
Отвори вратата и влезе в зала, чийто стени бяха в огледала. Подът беше с паркет, имаше четири пейки и една закачалка. Едно чернокосо момче спеше на едната пейка, облегнато на стената, а момичето от групата им спеше сложила глава на рамото му.. Хмм.. Какво ли ставаше тук?
Себастиян погледна другото момче.. Беше същият, който беше видял в асансьора.
- Добро утро хьонг! - Че Мин се поклони на американецът/европеецът и погледна спящите.

by Суки~ Съб Сеп 01, 2012 5:22 am

ni ipsureul tto humchigo meolli taranabeoryeo~
Той хвана лявата ѝ ръка и нежно се плъзна по нея, оказвайки се на сантиметри от лицето ѝ. Сърцата и на двамата започнаха да бият още по-силно и сякаш се пренесоха в друго измерение, където времето просто беше спряло. Постепенно виковете на феновете заглъхнаха и останаха само те двамата. Един милиметър отделяше устните им, едно съвсем леко трепване щеше да реши целия им проблем.
Първото им изпълнение.. дали щяха да успеят да направят перфектния завършек или просто нямаше да успеят да изконтролират действията и всичко щеше да се срине за секунда?
-Коалке. Коалке, ставай вече...
Сънливия глас на Те Хюн... имаше ли нещо по-приятно сутрин? Нещо по-приятно от това да чуеш този звук, даден от майката природа.. този божествен звук...
-Sa...sarang... - тя си говореше някакви неща под носа, докато си клатеше главата на всички възможни за клатене страни. Горкия Сторм. Но пък имаше избор – можеше досега да е оставил главата ѝ на твърдия под и да си е тръгнал.. нее. Той не правеше такива неща.
Хубаво беше, че опитите ѝ за „признание“ не бяха стигнали до ушите му, понеже и той самия все още не знаеше къде се намира.
В този момент, още спящата Суки беше разделила мислите си на 2: едната половина се чудеше за съня, а другата се чудеше дали случайно и той не беше сънувал нещо... коали, например? Или пеперуди? Или пеперудстващи коали. Да. Най-вероятно. О, и да не забравим – тя определено се ядосваше, че не беше успяла да стане свидетел на целувката. Може би това я смущаваше най-много от всичко.
А сега идва и момента на осъзнаването.
Онзи момент в драмите, в който момичето откача, когато разбира нещо странно за главния герой.
Е, само където тя не разбираше нищо особено – просто осъзнава, че бе прекарала цялата нощ облегната на рамото му.
-К-КОЙ СИ ТИ?! КАКВО ИСКАШ ОТ МЕН?! - викна тя и скочи от пейката. В момента всъщност не изглеждаше толкова зле, косата ѝ беше перфектна, което беше странното. Но като се замислим не е имала особено пространство за въртене и за разваляне на прически, so...
Тези нейни нервни изблици се оказаха достоен противник на спящото момче, което скокна на мига, в който Суки писна.
Най-смешното беше, че си имаха и компания – отстрани две объркани същества стояха и ги зяпаха, очаквайки да бъдат просветлени какво се случва всъщност. Хехе, имаше да си чакат.

пп. много тъп пост, но трябваше да пиша все някога.. хд и то преди 3-ти септември! Цвети онни, уи ар уейтинг хд

by Sponsored content

Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.

Re: Преди половин година, залата за тренировки на YG.