Преди две седмици; залата за тренировки

by Гост Вто Май 29, 2012 8:20 pm

Мина месец... цял един месец. Ки Хьо официално беше трейни в YG. Момичето не вярваше, все още всичко и се виждаше като сън, един дълъг, нереален и прекрасен сън. Понякога си задаваше въпроси като: " По - добре ли щеше да се чувства в SM? Защо не е в SM? Как ще се отнасят с нея в YG? Това ли всъщност е нещото, което най - много иска в живота - да бъде певица? ". Тези въпроси понякога и даваха причини за дълги размишлявания. През другото време пък тъгуваше по семейството си... сега те бяха в Сеатъл - и майка и, и баща и, и брат и, и приятелите... Дали и те тъгуваха за нея? Всичко беше голяма каша. За толкова малко време се бяха случили толкова много неща. Ки Хьо беше силна, тя можеше да издържи на всичко, затова смяташе да спре да се самосъжалява и да мисли единствено за тренировките си. Първият път, когато влезе в залата за танци, видя много други момичета и момчета, а първата и мисъл беше, че тя може много повече от тях. Щом започна да танцува, някои я питаха от къде е научила всичко това, а други не и обръщаха внимание - Ки Хьо смяташе, че и завиждат. Още по - конфузна ситуация се получи щом запя в звукозаписното студио. Вокалните учители често я критикуваха, смятайки, че тя няма добра техника и трябва доста да поработи, за да покаже в целия им блясък прекрасните си вокали. Думите им обаче я бяха вбесили, затова после беше нужно да се извинява сто пъти и на треньорите и шефът на YG.
Сега с още по - голяма увереност прекрачи прага на залата за тренировки. Беше свикнала да не вижда нищо вълнуващо - просто деца, които танцуват или поне се опитват... Тя погледна с леко високомерие другите и със задоволна усмивка сложи слушалките си, пусна песента и започна да репетира.
Всичко вървеше добре. Ки Хьо учеше много бързо. Танците, които трябваше да знае, а после да представя, не представляваха никаква трудност.
Танцуваше.. беше се унесла в песента... отново беше пренесена в онзи прекрасен свят - на музиката. По едно време се спъна и политна. Явно се беше съмвсем отнесла. Момичето опря ръце на пода и се наддигна. Няколко доволни и нагли усмивки се появиха по лицата на околните. Те явно бяха чакали деня, в който тя ще се спъне, ще падне, а може би и ще се провали.
Ки Хьо стана и продължи. По едно време в стаята влезе някакво момиче, но тя не му обърна внимание. Всички наоколо се скупчиха покрай, току що дошлата. Какво толкова гледаха? След малко децата бяха принудени да се отдалечат. Тя продължи да танцува. Отново не забелязваше нищо, но изведнъж... ТРЯС! За втори път Ки Хьо се намери на пода! Какво ставаше? Малката, отлепи лице от земята, вдигна очи и се огледа. Над нея стоеше... Park Bom? И тя не беше сигурна.
- Ей! Внимавай, де! - гласа на Хьо прозвуча доста самоуверено и некултурно. Свикнала с традициите в Америка, често забравяше, че тук е по - различно.

by **Park Bom** Чет Май 31, 2012 3:51 pm

Отново на работа. Отново дългите изтощителни тренировки във фитнеса, които за нея бяха най-ужасното нещо от цялата работа. Записване на песни и след това учене на хореографии, измислени от най-добрите хореографи. Тя не умееше да запомня движенията толкова бързо, колкото другите, но се стараеше и то много. Понякога оставаше до късно вечерта, сама в залата и репетираше танците отново и отново, докато не ги запомни и не се научи да ги танцува перфектно. На другата сутрин отиваше и показваше какво е научила и как добре се справя след вечерна изтощителна тренировка. Всички `и казваха, че няма нужда да се претоварва толкова, но тя не ги слушаше, защото искаше после всичко да е перфектно. Дълго време се беше борила да стане певица, затова не искаше сега да се проваля, а точно обратното. Искаше още повече да преуспее заедно с другите три момичета. Искаше 2NE1 да станат по-известни от сега и да останат завинаги заедно, като легенди. Затова се стараеше толкова усърдно във всяко едно нещо.

Влезе в сградата на YG ent. Усмихна се на камерата, която се намираше до входната врата, защото знаеше, че човекът, който гледа камерите, ще я види. Отиде до асансьора и натисна копчето. Асансьора дойде след няколко минути. От него излязоха един от хореографите им и вокалният им учител.
- Добър ден. - каза тя и се поклони.
Те и отвърнаха. Качи се в асансьора. Натисна копчето за етажа, където се намираше тяхната зала за тренировки и залата на все още трейнитата...Спря на етажа и Бом излезе от него. Тръгна по дългия коридор. Спря се до вратата на залата за тренировки на трейнитата. Отвътре се чуваха гласове и музика. Реши да ги посети и да им пожелае успех. Отвори вратата. Когато влезе вътре, всички погледи се насочиха към нея. Децата веднага се струпаха около нея. Тя се усмихваше и приказваше с тях. Тръгна да влиза по-навътре в стаята, но се блъсна в някого. Този, в който се блъсна, падна на земята.
- Извинявай. - каза бързо тя.
Погледна на долу към момичето, което и се изрепчи да внимава. Не я беше виждала досега. Явно беше най-новата. Бом `и помогна да се изправи.
- Мисля, че трябва да се държиш по-учтиво с по-възрастните от теб. - скастри я певицата.

by Гост Чет Май 31, 2012 8:00 pm

Ки Хьо гледаше по - голямата от нея. По едно време чу глас, който звучеше като препоръка, а такива тя не обичаше да получава.
- Мисля, че трябва да се държиш по-учтиво с по-възрастните от теб.
Малката изтупа ръце, после се наддигна и изтупа панталона си. Преметна косат и около минута гледаше Бум, сякаш тя току - що бе дошла.
- `Ми... - започна Хьо. Изведнъж в главата и дойде налудничевата мисъл, че Бум я поучава и се прави на по - важна само защото беше вече известна певица. Понякога Ки Хьо дори не подозираше от къде и хрумват подобни неща, но бързо им откликваше. - Виж какво! Аз много си внимавах, ама ти `що не гледаш къде ходиш? - а след това вкара тъп поглед, който направи ситуацията още по - смешна за наблюдаващите, каквито в случая нямаше. Малката видя, че Бум я гледа озадачена. Явно беше зряла, а не инстинктивно реагираща като Ки.
- Сега пък какво? - ядоса се Ки Хьо.
Момичето се обърна, за да продължи да тренира, но вътрешният и глас беше по - силен. Той крещеше: " Хайде, хайде! Не можеш да оставиш нещата така.. още една каша, още един спор... колко вълнуващо! " О - добрее! - извика наум Хьо.
- Ей ти! - тя отново се обърна некултурно... т`ва, че си известна не означава, че трябва да се държиш така с другите!
Беше нужен наблюдаващ, свидетел, някой, който просто да се изсмее на глупашкото поведение на Ки Хьо. Тя самата не подозираше какви ги дрънка и какви си ги въобразява. Изведнъж момичето малко се зачерви е се обърна... дали беше осмислила постъпката си? Едва ли...

Викаше я треньорът. Тя отиде, малко намръщена.
- Бе Ки Хьо - днес твой ментор ще бъде Парк Бум. Тя е най - добрият вокал в YG и ще те напътства. Имаш над какво да работиш, пък и ще си допаднете. Хайде! Отивай!
- К - каквооо?? - недоумяваше Хьо. Тя отново хвърли мрачен поглед към Бум, неподозираща за новините. Да си допаднат ли? Та той шегуваше ли се?
С нервни крачки Ки се приближаваше до певицата.
- Май ще трябва да станем по - близки, а?
Бум не успя да я разбере.
- Ти ще си ми ментор! - викна момичето, виждайки изражението и. - ` Ми то по - зле накъде? - после се свлече на пода.

by **Park Bom** Чет Май 31, 2012 8:29 pm

Бом не можеше да повярва. Непознатото момиче пред нея се държеше с нея сякаш е някоя от улицата. Говореше `и неучтиво и троснато. Бом не беше свикнала някой да `и говори така, защото в Корея си имаше правила, за това как да се отнасяш към по-възрастни и опитни хора от теб. Погледна момичето с озадачен поглед.
- Ти май не си живяла дълго време в Корея. - изкоментира Парк Бом.
Сети се, че тези маниери на говорене ги използваха доста често хората в Америка. Мястото, където Бом беше прекара детството си. Много добре познаваше хората там, затова много лесно позна, че момичето е живяло досега в Америка. Зарадва се, че има още един човек като нея в компанията, който е живял извън Корея, но радването не `и трая дълго време, защото не `и допадаше непознатото момиче, за да се сприятели с нея, заради маниерите `и и начене на държане към нея. Тя не обичаше хора, които се държат неуважително и се мислят за нещо повече. Честно казано самата тя беше такава преди, но сега се промени и намрази хора с държание като предишното `и...Бом видя как момичето се обърна най-невъзмутимо и си продължи да танцува. Певицата се засмя и скръсти ръце пред гърдите си. След няколко секунди момичето отново се обърна и ` се тросна насреща. Бом я погледна възмутено.
- Аз се държа с хората така, както те се държат с мен. - обясни тя. - Ако се държиш мило с мен и аз ще се държа, но като се държиш грубо, аз също ще се държа грубо. Да не мислиш, че ще стоя просто така, докато ми се тросваш насреща?

Бом стоеше до стената и гледаше как все още непознатото за нея момиче говори с треньора...След малко дойде при нея и `и заяви, че ще трябва да се сближат, защото Бом щяла да бъде ментор на момичето.
- Ментор? - попита невярващо тя.
Доколкото знаеше тя беше ментор единствено на Суки. Не разбираше защо трябваше да е ментор и на това невъзпитано момиче. А и Бом не искаше да се сближава с хора като нея. Погледна съм момичето, което седеше на земята. въздъхна.
- На работа. - каза тя.
Отиде и взе един микрофон за себе си. Усмихна се. Щеше да научи това дете да се държи както подобава с по-възрастните.

by Гост Чет Май 31, 2012 9:36 pm

Ки Хьо не очакваше да завърже някакъв интересен разговор с така наречената онни, но изведнъж - най - неочаквано - тя и зададе въпрос, който наведе момичето на много размисли.
- Ти май не си живяла дълго време в Корея?
Ки Хьо леко подскочи. От колко време не беше мислила за дома си, за семейството.. всъщност само преди ден отново беше изпаднала в дълбоки мисли относно тях, но реши, че е изминала цяла вечност. Какво ли правеха те.. майка и, баща и, брат... Ех, сигурно им беше хубаво, разбираха се, а приятелите и... Една от причините, които караха момичето да се държи още по - надменно беше това, че тя се чувстваше малко некомфортно в Корея. Беше и толкова различно, ново, непознато, странно...
- Ъъ.. `що питаш? - изведнъж измрънка тя - Ъъ тоест.. защо ти е да знаеш?
В този момент Ки Хьо сякаш усети, че и Бум се е замислила... дали и тя е живяла в Америка? Дали се е чувствала, както Хьо се чувства сега? Всъщност малката не възнамеряваше да пита. Не чувстваше певицата като близка, нито искаше да се разкрива пред нея като някоя нежна душа.
- Аз се държа с хората така, както те се държат с мен. Ако се държиш мило с мен и аз ще се държа, но като се държиш грубо, аз също ще се държа грубо. Да не мислиш, че ще стоя просто така, докато ми се тросваш насреща? - тези думи изведнъж достигнаха до ушите на Ки Хьо, отново потънала в мисли.
- ` Ми хубаво - отвърна тя и направи муцуна... аз все едно съм казала нещо лошо. - Последното определено прозвуча смешно, но тя не го осъзна.. много неща не осъзнаваше. - Бум ти също май не си от най - тихите.. бая си позволяваш да говориш... - продължаваха да се стичат като водопад смешни и банални фрази, с които Ки Хьо се показваше като дразнеща и доста неучтива.

Ки Хьо се върна след разговора с треньора. Гледаше унило, много унило и в същото време нервно. Първите и думи също бяха отчаяни. Реакцията на Бум не издаваше и тя да умира от радост.
- Ментор? - питаше невярващо.
- Ми да.. от къде си ги измислят! - промърмори Хьо.
- На работа. - изведнъж съобщи Бум, усмихна се и сякаш току що и беше дошла идея как да научи Ки Хьо на смирение и уважение.
- А.. какво? Какво ще правим сега? Да не мислиш, че не мога да пея? - нацупи се момичето.
Бум държеше микрофона, другата взе втори се подготви.
- Какво да изпея? - наперено запита малката - Имам диапазон от четири октави и мога всичко! - продължаваше да се фука. - Виж може да е нещо на английски, че ми е по - лесно, не че с корейския не се справям. О.. нека да изпея нещо на DBSK? А, а, а.. как ти звучи?
В момичето сякаш дойде прилив на енергия, сили и още повече самочувствие. Тя обичаше да работи и да се труди, обичаше да е перфектна.
- Добре, де - ще изпея нещо на 2NE1 -тя продължаваше сякаш да си говори сама, защото бълваше много думи наведнъж.

Baby I'm sorry neowa isseodo nan lonely
saranghagin naega bujokhanga bwa
ireon motnan nal yongseohae

- Как ти звучи? - накрая попита тя, след като изпя акапелно част от припева на Lonely.

by **Park Bom** Чет Май 31, 2012 10:08 pm

Бом се замисли. Замисли се за Америка. За частта от семейството си, което все още живееше там. Зачуди се какво ли правеха сега? От много отдавна не беше ходила там, защото нямаше време. Все още не им бяха дали толкова дълга ваканция, за да отиде чак там. Замисли се за починалата си леля, която `и беше помогнала доста в осъществяването на мечтата си да бъде певица. Само един път беше посещавала гроба `и и това беше много отдавна. Годината, която групата `и дебютира. Тогава им бяха дали една седмица ваканция. Времето, когато снимаха 2NE1 тв. сезон едно. Тя беше отишла тогава в Америка и беше посетила гроба `и за пръв път...
- Аз също живях дълго време в Америка. - каза Бом.
Бом въздъхна и тръсна леко глава, за да разкара тези мисли от главата си. Не искаше да мисли точно за това сега. Имаше си друга работа. Работа, която включваше непознатото момиче...Засмя се на думите `и. Реши да не казва нищо, затова си замълча.

Певицата не можеше да вземе думата от момичето. То говореше много и прекалено бързо. На Бом `и идваше да се разсмее, но не го направи, за да не я подразни отново. Когато тя започна да пее нейната част от песента им Lonely, без музика, тя остана учудена. Момичето пееше доста добре.
- Харесва ми как пееш. Гласът ти е много добър. - похвали я Бом.
Огледа се. Видя два стола в края на стаята. Взе ги и ги сложи един срещу друг. Седна на единия и покани момичето да седне на другия. Тя седна.
- Мисля да започнем с някои по-бавни песни. - каза Бом. - Аз предпочитам да пея тъжните и бавни песни седнала, затова донесох столовете и те помолих да седнеш срещу мен.
Изведнъж се сети за нещо.
- Впрочем как се казваш? - попита тя.

by Гост Пет Юни 01, 2012 12:53 pm

Какво Бум наистина е живяла в Америка? За момент Ки Хьо помисли, че е намерила сродна душа, но после бързо разкара съмненията от ума си и отвърна:
- Ами... да... а аз през целия си живот...
След като момичето изговори един куп думи, изпя частта си, очакваше мнението на Бум. Чудеше се дали и е харесало.. е всъщност не се чудеше. Беше уверена, че се е справила страхотно - типична част от характера и.
- Харесва ми как пееш. Гласът ти е много добър.
- О.. сериозно лии.. ти... тоест онни - едвам произнесе тази дума. Никога досега не беше наричала някого " онни " или " оппа " . Просто не беше свикнала и и звучеше страшно странно. - Ами супер! Дам.. тоест благода.. ря... ох... - определено беше трудно да се държиш възпитано.
В това време певицата отиде до другия край на залата и се върна носейки два стола. Ки Хьо се зачуди какво ще правят с тях? Ще танцуват ли, или какво?
- Ми т`ва... ъ това за какво е?
- Мисля да започнем с някои по-бавни песни. - отвърна Бум.
- И с к`во ще помогнат столовете? - измрънка си недоумяващо момичето.
- Аз предпочитам да пея тъжните и бавни песни седнала, затова донесох столовете и те помолих да седнеш срещу мен.
- Оо... разбирам се... - каза нехайно Ки Хьо сякаш през цялото време знаеше точно какво ще правят.
Бавни песни. Бавни... Хьо обичаше бавните песни, обичаше особено когато са узпяни от добри певци и певици. Да - Бум беше една от тях - от добрите. Малката нямаше търпение също да стане добра, много добра певица. Жадуваше един ден да излезе на голямата сцена, да има собствена група, да вижда публиката долу, която жадува за изпълнението им, да вижда сълзите на радост, да чува виковете, които пригласят на песента или скандират името на групата. Чувстваше се различна докато пее. Тогава сякаш всичко изчезваше и тя се пренасяше в един чуден и необикновен свят. Толкова красив свят, че не желаеше да го напуска... никога...
- Аз също харесвам бавни песни.. балади.. много ми харесват! - изведнъж отвърна тя, за да се отърси от мислите си. - Нямам търпение да стана певица - продължи сякаш беше готова да изкаже на глас всичко онова, което досега бе мислила, но не - спря само дотук.
- Впрочем как се казваш? - Ки Хьо беше толкова досадна и неутчива, че започнаха със скандал, после със самохвалство и ето чак накрая запознанство. Хубаво, че Бум се сети да попита.
- ` Ми аз съм Бе Ки Хьо, но ми казвай само Ки Хьо. Ти си Парк Бун, нали? Ох.. за какво ли питам, естествено, че си - и я погледна въпросително. - Та така.. какво ще пеем днес и на какво ще ме научиш? Треньорът казва, че гласът ми на моменти се променя и понякога не мога да вляза в ритъма... вика, че прекалено съм се старала да пея високите тонове, затова съм " забравяла " тези детайли - последното изрече с глас, имитиращ вокалния треньор.

by **Park Bom** Пет Юни 01, 2012 4:26 pm

Усмихна се. Беше `и забавно да гледа как момичето се опитва да се държи мило и прилично. Даже `и каза онни. За Бом това беше напредък. И то доста голям, като се има предвид как се срещнаха и как разговаряха...Момичето започна да говори как `и харесват бавните песни и как иска да стане певица. Парк Бом вярваше, че това момиче ще преуспее и ще стане доста известна. Единственото, което трябваше да направи е да работи здраво и да се забавлява, защото забавлението беше част от работата им на певици.
- Радвам се да се запознаем Ки Хьо. - измърмори Бом.
Намести се по-удобно на стола и кръстоса крака.
- Все още не мога да кажа дали влизаш в такт с музиката, защото не съм те чувала да пееш цяла песен. За високите тонове, честно казано и на мен ми беше трудно от началото, но след това се научих как да ги овладявам и сега съм добра в това. Треньорът ти е прав. Хубаво е да искаш да пееш високите тонове много добре, но не трябва да забравяш и нормалното пеене, ниските тонове. Всеки има своя специфичност на гласа. Специфичност, която е уникална сама по себе си. Съветът ми е когато пееш каквато и да е песен, да се отпуснеш и да се забавляваш, защото когато го направиш, всичко става от само себе си. Всичко идва от сърцето. Когато пееш тъжни песни, влагай повече чувства. Представяй си че ти си тази, за която се пее в песента. Така самата песен става по красива и чувствена.
Стана от стола и отиде до уредбата.
- Сега ще изпеем Lonely. - каза Бом. - Аз ще пея моите части, а ти ще пееш частите на Чае Рин, Миндзи и Дара.
Взе дистанционното за уредбата и се върна обратно на стола си, като отново кръстоса крака. Пусна песента. Ки Хьо започна да пее.

Jigeum naega haneun yaegi
Neol apeuge halji molla
Ama nal jukdorok miwohage doel kkeoya
Naega yejeon gatji antadeon ne mal
Modu teullin mareun aniya
Nado byeonhaebeorin naega nat seolgimanhae
Neomu chakhan neonde neon geudaeroinde Oh
I don't know I don't know
Naega wae ireoneunji
Geutorok saranghaenneunde neon yeogi inneunde Oh
I don't know
Ije nal chatgo sipeo

Бом започна да пее нейната част.

Baby I'm sorry neowa isseodo nan lonely
Saranghagin naega bujokhanga bwa
Ireon motnan nal yongseohae

И така двете продължи ха да пеят песента, докато не свърши...

by Гост Пет Юни 01, 2012 7:37 pm

- Радвам се да се запознаем Ки Хьо. - измърмори Бум.
- Ами колкото и да е странно, аз също - отвърна момичето и се засмя.
Леле това беше някакъв огромен напредък за личността на Ки Хьо. Тя - която винаги беше зла, досадна и обичаше да наранява, защото чувстваше, че така се предпазва, за пръв път, е може би не за пръв, но пък много рядко и се бе случвало да се държи мило, доколкото е възможно за нея. Изведнъж почувства Бум като по - голяма сестра, като някой, на когото може да се довери. Отново реши, че не е нужно да го показва.
Певицата от 2NE1 се намести по - удобно на стола и започна да обяснява на Ки Хьо. За високите тонове, честно казано и на мен ми беше трудно от началото, но след това се научих как да ги овладявам... - като чу това момичето закопня и тя скоро да ги овладее, ако това се случеше - всичко щеше да е перфектно. Специфичност, която е уникална сама по себе си - да малката беше убедена, че има тази специфичност. Определено. Беше сигурна, че глас като нейния се срещаше много рядко, а това беше едно от положителните неща, които насърчаваха Хьо, че ще успее. Всъщност тя беше уверена в успеха, защото имаше твърде високо самочувствие, но пък всеки понякога се съмнява. Съветът ми е когато пееш каквато и да е песен, да се отпуснеш... сичко идва от сърцето... Точно тези неща Ки Хьо искаше да чуе. Те и бяха необходими. Всичко и стана ясно, разбра защо изпитва онези прекрасни чувства, докато пее, разбра защо се пренася в онзи красив свят. Сега зажадува още по - силно да изпее нещо. Беше и необходимо. Беше начинът да се изолираш от всичко, да се отпуснеш, да се почувстваш добре, но не просто добре - да почувстваш най - прекрасните чувства.
Представяй си че ти си тази, за която се пее в песента - при тези думи момичето се замисли. Може би досега никога не си е представяла толкова силно, че тя е тази, за която се пее. Реши, че това е нещото, което сигурно и пречи. Дали всъщност наистина ставаше за певица. Изведнъж изражението на лицето и се промени. Точно преди миг беше страшно уверена в себе се, а сега...
- Хайде, хайде да пеем - извика тя. - хайде!
Бум стана от стола си и отиде до уредбата.
- Сега ще изпеем Lonely. Аз ще пея моите части, а ти ще пееш частите на Чае Рин, Миндзи и Дара.
- Добре, супер! - зарадва се Ки Хьо.
Певицата се върна, седна, а Ки Хьо хвана микрофона. Щом го докосна, всичката несигурност и цялото напрежение изчезнаха. Сега единственото, което мислеше е, че тя е най - добрата.
Jigeum naega haneun yaegi
Neol apeuge halji molla
Ama nal jukdorok miwohage doel kkeoya
Naega yejeon gatji antadeon ne mal
Modu teullin mareun aniya

Докато пееше се пренесе в своя свят и може би почувства песента, явно точно това се изискваше. След малко дойде частта на Бум, Ки Хьо пеши, че е пяла само секунда, но просто хубавите неща бяха кратки.

Baby I'm sorry neowa isseodo nan lonely
Saranghagin naega bujokhanga bwa
Ireon motnan nal yongseohae
Изпълнявайки песента, Бум също изглеждаше уверена и явно също чувстваше всичко. По едно време Ки Хьо се загледа в нея и изпусна частта.
- Ох, съжалявам, малко се отплеснах... ей сега - тя изтърва още части, но продължи. Накрая свършиха.
- Е, как беше? - усмихна се самодоволно Ки Хьо. - На лично много ми хареса... странно ще е да излезе от мойта уста, ама ти беше правя - допълни и се засмя. - Абе на мен `ш ми е много хубаво в група, ама пък другите момичето ще ми завиждат - после Ки Хьо се усмихна самодоволно и се обърна да види какво правеха другите деца - Ето видя ли, сигурна съм, че и те сега ми завиждат! О, да... сигурна съм! Не мислиш ли така?

by **Park Bom** Съб Юни 02, 2012 1:23 pm

Бом се засмя заедно с нея. Радваше се че има напредък между тях двете. Ки Хьо се беше научила да се извинява. Това `и хареса на певицата. Сега можеше да се надява, че в бъдеще ще станат близки.
- Надявам се да приемеш съветите ми. - каза Бом и се усмихна.

Изпяха песента. Както винаги, когато пееше тази песен, Бом напълно забравяше за всичко друго и се отдаваше на песента. Но въпреки това тя забеляза отплесването на момичето. Сложи микрофона в скута си.
- Е, как беше? усмихна се самодоволно Ки Хьо. - На лично много ми хареса... странно
ще е да излезе от мойта уста, ама ти беше правя - допълни и се засмя. -
Абе на мен `ш ми е много хубаво в група, ама пък другите момичето ще ми
завиждат - после Ки Хьо се усмихна самодоволно и се обърна да види какво
правеха другите деца - Ето видя ли, сигурна съм, че и те сега ми
завиждат! О, да... сигурна съм! Не мислиш ли така?
На Бом `и хареса как Ки Хьо изпя песента. Единственото нещо, което не `и допадна е думите `и след това. Не разбираше защо трябва другите деца да `и завиждат. Напротив. Когато Ки Хьо станеше известна и по-добра, може да помага на другите и да насърчава.
- Да, хареса ми как я изпя. - отговори Бом. - Но не разбирам защо трябва да ти завиждат. Те също може да са добри, колко теб, а и дори да не са, не е нужно да злорадстваш. Не го приемай все едно ти се карам, а го приеми като съвет. По-добре им помогни, ако ти си по-добра от тях. Помогни им и те да станат като теб, защото ако им помогнеш, после ще се гордееш със себе си, че си направила нещо добро. И съм сигурна, че те ще те запомнят и на концертите си ще казват твоето име и ще ти благодарят за това, което си направила за тях.
Отново стана от стола и отиде до уредбата. Започна да търси една песен и същевременно чакаше да види как ще реагира момичето на нейните думи.

by Гост Съб Юни 02, 2012 7:57 pm

- Надявам се да приемеш съветите ми.
- О, да! Определено! - отвърна отново с доволна усмивка Ки Хьо. Всъщност тя никога до сега не беше приемала чужди съвети. Слушаше единствено себе си и най - най - близките и хора. Започна да се плаши от себе си. Как успя да допусне Бум толкова близо - все пак тези взаимоотношения за нея бяха направо върховни. Сякаш бяха познати от години. Определено имаше напредък в държанието на Ки Хьо. Това малко не и хареса. Почувства се сякаш Бум я пречупва, но реши да не го споделя. Все пак не искаше отново да разваля нещата. Така си беше добре. - И да допълним - да не си помислила, че си ме укротила? - допълни момичето и се засмя.
- Да, хареса ми как я изпя.
- Ти сериозно лии? О, да ! Знаех си! - каза самодоволно Ки Хьо - бях сигурна!
- Но не разбирам защо трябва да ти завиждат. Те също може да са добри, колко теб, а и дори да не са, не е нужно да злорадстваш. Не го приемай все едно ти се карам, а го приеми...
- Ама.. - поиска да каже нещо малката, но пак се замисли. Не - тя не приемаше думите и като караница, но пък защо да не се чувства по - добра от другите? Та тя беше работила толкова време! И беше сигурна - ПРОСТО Е ПО - ДОБРА ОТ ОСТАНАЛИТЕ! Винаги го чувстваше и благодарение на високото и самочувствие - никога не го криеше. Съвсем спокойни си демонстрираше какво може и какво мисли за себе си.
- ... помогни им и те да станат като теб, защото ако им помогнеш, после ще се гордееш със себе си, че си направила нещо добро. И съм сигурна, че те ще те запомнят и на концертите си ще казват твоето име и ще ти благодарят за това, което си направила за тях.
- А? Да помогна... - замисли се Ки Хьо, като мигновено спря да размишлява - Права си, да ти кажа... леле.. да... така хората ще ме харесват повече.. само да кажа: " О, да - аз помогнах на едно малко момиченце! " и ето - всички ще ме обичат и ще казват: " Колко е мила и добра! " .
Но за жалост Ки Хьо не разбра същността на думите на Бум. По - голямата и казваше, че е хубаво да помагаш, правиш добро на другите... жалко, че малката беше забравила за тези неща... От кога не беше правила нещо подобно?
- Леле, Бум! Аз май усетих к` во искаш да ми кажеш.. колко съм тъпаа... как не се бях сетила... мале сега изглеждам като чудовище! Знаеш ли... - продължи тя - нека като за начало да направя добро на теб, защото все пак и ти ми направи - помисли си какво искаш и аз ще го направя! - довърши Хьо и и намигна.

След малко Бум отиде до уредбата и търсеше някаква песен.
- Бум, искам някой ден да изляза на сцената и да изпея песен на DBSK! Нямам търпение за това - Ки Хьо извика това изведнъж, защото се беше сетила и не можеше да не го изрече. - Та иначе.. сега к` во ще пеем? - допълни тя и отново се усмихна.

by **Park Bom** Нед Юни 03, 2012 3:03 pm

Бом разбра, че Ки Хьо не разбра правилно съвета `и, но не каза нищо. Нямаше смисъл да `и обяснява. Щеше да разбере сама след време и без нейна помощ. Просто `и трябваше време...Бом се замисли над думите на момичето. Какво ли беше това нещо, което можеше да поиска? И въобще имаше ли такова нещо, което момичето можеше да направи за нея. Колкото и да мислеше, не се сещаше. Единственото нещо, което искаше, беше всичко да си е по старому. Отношенията им с BIGBANG да са същите като преди. Да не се мразят и всичко останало каквото правеха сега. Единствено Сеунгри не я мразеше. А и нямаше как. Той `и беше гадже. Нямаше как гаджето `и да я мрази. Или така тя си мислеше.
Засмя се.
- Ако можеш да накараш момчетата от BIGBANG да не ни мразят нас, 2NE1, ще съм ти задължена. - каза тя. - Но няма как да стане това, затова засега няма такова нещо, с което да ми помогнеш.
Усмихна `и се и продължи да търси песента.

Най-накрая я намери. Песента, в която се влюби още като я чу. Песента на Se7en. Обърна се към Ки Хьо.
- Сега ти сама ще изпееш една една песен, която аз много обичам. Тя е на Se7en-ши и се казва "When I can`t sing". - обясни Бом. - Аз лично я пях веднъж на сцена с него. Тя е малко трудна за изпълнение, но съм сигурна, че ще се справиш.
Пусна песента и седна на стола срещу момчето. Ки Хьо започна да пее...

Maega modeunkeol irheodo nae ingiga tteoreojyeodo
Deo isang norael mothago dareun jikeobeul kajyeodo
Naraneun iyumaneuro nal kyesok saranghae jul su inni

Hwahmyeone naoneun nae moseubi jincha nae jeonbuga aniran geon algo inneunji(algo inneunji)
Jashinkam neomchineun nae moseubi nal deo buranhage haneun geon algo inneunji(algo inneunji)
Hwahryeohan jomyeong soge seoinneun moseub dwiie jinhan geurimjaga jigo isseo
Naega modeunkeol irheodo nae ingiga tteoreojyeodo
Deo isang norael mothago dareun jikeobeul kajyeodo
Naraneun iyumaneuro nal kyesok saranghae jul su inni
Neoneun nal saranghanda hajiman niga saranghaneun ge cheongmal naega manneunji (naega manneunji)
Naege banhaetdago hajiman neoreul banhage han ge cheongmal naega manneunji (naega manneunji)
Niga naye pum ane ankyeo nal parabol ttae ireon jilmuneul hago shipeo
Naega modeunkeol irheodo nae ingiga tteoreojyeodo
Deo isang norael mothago dareun jikeobeul kajyeodo
Naraneun iyumaneuro nal kyesok saranghae jul su inni

Eonjenkan oge dwehketji (oge dwehketji)
Hamseong soriga jureodeun mudaereul naeryeowahseo
Nae eokkaega cheojimyeonseo (eokkaega cheojigo)
Kogaega tteolkwojil ttae (keuttaedo) nae yeope (nae yeope) niga seo isseulleonji
Naega modeunkeol irheodo nae ingiga tteoreojyeodo
Deo isang norael mothago dareun jikeobeul kajyeodo
Naraneun iyumaneuro nae yeope isseojul su itkenni mudko shipeo

Бом започна да ръкопляска, когато свърши песента.

by Гост Вто Юни 05, 2012 8:34 pm

- Ако можеш да накараш момчетата от BIGBANG да не ни мразят нас, 2NE1, ще съм ти задължена. Но няма как да стане това, затова засега няма такова нещо, с което да ми помогнеш.
Тези думи веднага събудиха любопитството в Ки Хьо. Защо Биг Бенг ги мразеха? Защо Бум иска да е както преди? Какво точно се е случвало преди? Защо да е невъзможно тя да оправи нещата? Какво се е случило? И само това ли искаше момичето от 2NE1... щом това е единственото и желание, Ки Хьо предположи, че Бум наистина го иска силно...
- Ама... какво се е случило? - попита тя и погледна с леко глупав поглед - нещо не разбирам... нали уж вие в YG сте семейство - довърши, като се подсмихна - тя наистина не го вярваше, но все такива слухове се носеха. Реши да не задава повече въпроси, но тайничко се чудеше каква е причината да се мразят? Да не би 2NE1 да бяха толкова досадни, че никой да не ги търпи.. не изглеждаше чак така... или пък Биг Бенг си бяха истински чудовища?
Бум отново започна да търси песен... Ки Хьо знаеше, че няма да е на DBSK. Отново ми помисли какво ли щеше да е, ако беше в SM... дали не направи грешка, като дойде тук? Дали имаше шанс за SM...
- Ох... - измрънка тя тихо... - Аааа, Бум... к` во търсиш? Доста се забави...
Най - накрая голямата се върна и отвърна:
- Сега ти сама ще изпееш една една песен, която аз много обичам. Тя е на Se7en-ши и се казва "When I can`t sing". Аз лично я пях веднъж на сцена с него. Тя е малко трудна за изпълнение, но съм сигурна, че ще се справиш.
- Радвам се, че вярваш в мен - каза Ки Хьо леко отегчена, защото очакваше песен на DBSK. Знаеше, че е невъзможно, но все пак.. надяваше се...
Взе текста на When I can`t sing... прегледа го набързо, с леко пренебрежение, защото смяташе, че е прекалено лесно. После се усети, че ще има затруднения с езика, но не сподели с Бум. Песента започна...
- Maega modeunkeol irheodo nae ingiga tteoreojyeodo
Deo isang norael mothago... dareun jike er..er.. jike - obeul kajyeodo... - запъна се Ки Хьо, погледна притеснено Бум и се опита отново да се съсредоточи...
Hwahmyeone naoneun nae moseubi jincha nae jeonbuga aniran geon algo inneunji(algo inneunji)
Jashinkam neomchineun nae moseubi nal deo buranhage haneun geon algo inneunji(algo inneunji)
Hwahryeohan jomyeong soge seoinneun moseub dwiie jinhan geurimjaga jigo isseo
Naega modeunkeol irheodo nae ingiga tteoreojyeodo
Deo isang norael mothago dareun jikeobeul kajyeodo
Naraneun iyumaneuro nal kyesok saranghae jul su inni
Neoneun nal saranghanda hajiman niga saranghaneun ge cheongmal naega manneunji (naega manneunji)...
Нататък песента мина добре. Проблемите на момичето не идваха откъм пеенето, а откъм езика. Въпреки че го говореше сравнително добре за човек, който никога не е живял в Корея, понякога и тя се объркваше. Изведнъж Бум започна да ръкопляска.
- Е! Ама как? Аз в началото малко обърках... - отвърна с тъжен глас Хьо.

by **Park Bom** Сря Юни 06, 2012 4:58 pm

Семейство. Да, първоначално беше така. Бяха едно семейство. Но с течение на времето нещата се бяха променили. Думата семейство между 2NE1 и BIGBANG не съществуваше вече. Бом не знаеше заради кой започна всичко това неразбирателство помежду им, но имаше чувството, че са виновни момчетата. Лично те, момичетата, нищо нередно не бяха направили. Честно казано не искаше и да знае. Беше станало и вече не можеше да се оправи. Поне според Бом. Всички се бяха променили. Не бяха като предишните хора, които се смееха и се забавляваха заедно.
- Да кажем, че думата семейство вече между 2NE1 и BIGBANG не значи нищо. - отговори Бом. - Преди тази дума значеше много за нас, но сега се промени. Затова казах, че искам всичко да си е по старо му.
Усмихна се.

Спря да ръкопляска. Беше забелязала, че в началото леко се обърка. Знаеше, че е заради езика. Бом трябваше да се погрижи за това. Трябваше да я научи как да говори по хубаво на корейски, защото иначе нямаше как да пее песните добре.
- Не се тревожи. - каза Бом. - Много добре се справи, но явно ще трябва да понаучиш корейския по-хубаво. Иначе ще ти е трудно да пееш песните.
Ако Se7en беше тук, Бом беше сигурна, че той щеше да остане доста очарован от начина, по който Ки Хьо изпя песента. Парк Бом започна да харесва много гласа на младата дама, която се готвеше да стане певица. Науми си, че като спре да бъде просто трейни и стане певица, като нея, ще запише дует с нея...Следваща песен, която пусна беше на DBSK. Песента се казваше Mirotic.
- Сега ще изпееш тази песен. - каза Бом и пусна песента.
Когато песента почна, Бом видя изненаданото лице на Ки Хьо. Засмя се.

by Гост Чет Юни 07, 2012 8:15 pm

- Да кажем, че думата семейство вече между 2NE1 и BIGBANG не значи нищо. Преди тази дума значеше много за нас, но сега се промени. Затова казах, че искам всичко да си е по старо му.
Семейство? Наистина... как изобщо това можеше да съществува между певци в една компания. Ки Хьо знаеше, че е невъзможно. Тя смяташе, че семейство може да ти бъде само истинското такова и най - най - близките ти приятели.
- Виж, Бум, семейство принципно няма как да има, ама поне може да не се мразите? Та, к` во толкова може да е станало... или те са чудовища, или вие сте страшно досадни... ми и аз не знам... - каза момичето.
Но защо? Защо да нямаше нещо, което Хьо да направи за нея? Тя страшно желаеше да го върне на Бум, но в добрия смисъл, разбира се. Все пак голямата и беше помогнала.

Ки Хьо свърши с песента. Бум започна да ръкопляска. Момичето се усмихна самодоволно и наум си каза: " Знам, знам.. просто знам, че съм перфектна... ".
- Не се тревожи. Много добре се справи, но явно ще трябва да понаучиш корейския по-хубаво. Иначе ще ти е трудно да пееш песните.
- Ох.. уж го учих, докато бях в Америка. Нашите настояваха да го знам, защото се надяваха, че ще се върна тук, макар че аз изрично им казвах, че няма да живея в Корея, но ето - нещата се промениха.
Наистина през целия си живот Ки Хьо дори за миг не е желала да се връща тук - в родината си. Тя просто не я чувстваше като такава. В Сеатъл бяха всичките и близки хора, там беше всичко познато за нея, всичко, с което е израстнала, а Корея беше чуждо и различно място за нея. Тя трудно свикваше с азиатските традиции и те и се струваха доста по - странни, макар самата тя да беше такава. Имаше чувството, че в тази страна трябва да живее по банални и притискащи личността и правила, а Хьо си беше свободна по душа.
По една време тя се замисли дали Se7en би харесал изпълнението и, но съмнението в нея бързо изчезна - той със сигурност би го харесал!
- Сега ще изпееш тази песен. - каза Бом и пусна песента.
Хьо не очакваше нещо особено, тя се съгласи и взе микрофона. Зачака... по едно време...
- Ааааа!!! - извика тя с всичка сила - каквоо???Аз.. аз... - продължи да крещи и да скача. В нея енергията, радостта и изненадата се преплитаха и избухваха. - Бум... благодаряя тиии - продължаваше момичето, но беше време да започне и да пее.
Тази песен тя изпя перфектно - колкото можеше да бъде перфектно, защото все пак DBSK са боговете на кпопа и едва би има човек, който може да изпее тяхна песен перфектно. В изпълнението на момичето си виждаше радостта и силната емоция. Всичко това личеше още повече щом идваха някои от любимите и части в песента.
- Много благодаряя - обърна се тя към Бум, след като свърши песента - ти направи толкова неща за мен.. кажи поне едно, което аз мога да направя за теб! - довърши момичето и погледна другата с изпитателен поглед.

by **Park Bom** Съб Юни 09, 2012 6:10 pm

-Ние не сме досадни. - промърмори Бом.
Поне така мислеше тя. Всеки ден четирите измисляха нови и забавни шеги. Разбираха нови неща за характера на другата. Забавляваха се. Бяха почти през цялото време само четирите. А ако някоя от тях беше сама с други хора, се държаха много възпитано и нормално. Не досаждаха на никой с нещата, които си говореха помежду си или правеха заедно. Не знаеше какво мислят другите за тях. Беше `и интересно, но никога не питаше. Не беше защото нямаше смелост, а защото не беше сигурна дали ще `и отговорят истината или щяха да излъжат, за да не ги засегнат с нещо.

Бом въздъхна, когато видя самодоволната усмивка на Ки Хьо. Трябваше да свикне с характера на момичето. От сега нататък щеше да `и бъде ментор и доста често щяха да се срещат.
- Докато живях в Америка, учех корейски всеки ден. И затова, когато се върнах в Корея, можех да говоря перфектно, като изключим и сега от време на време превключвам на английски акцент. - сподели Бом.
Често `и се случваше. Особено, когато `и се налагаше да говори английски. След това дълго време си говореше на корейски с английски акцент. Не го правеше нарочно. Просто така `и идваше отвътре. Момичетата винаги се смееха, когато започнеше да говори така. Даже понякога нарочно го правеше, когато някоя от беше тъжна, за да я разсмее и да я разведри...Бом се засмя на реакцията на Ки Хьо. Момичето много се зарадва от факта, че Бом `и пусна да пее тази песен. От своя страна, Бом просто седна на стола и гледаше Ки Хьо с усмивка на лице.
-Много благодаряя - обърна
се тя към Бум, след като свърши песента - ти направи толкова неща за
мен.. кажи поне едно, което аз мога да направя за теб! - довърши
момичето и погледна другата с изпитателен поглед.
Изведнъж на Бом и хрумна една идея.
- Опитай се да убедиш шефа ни да направи една ваканция за 2NE1 през месеците юли и август, за да мога да прекарам повечко време в Америка. - Бом погледна ки Хьо с големите си очи.

by Гост Съб Юни 09, 2012 9:28 pm

- Ние не сме досадни. - промърмори Бом.
- Е, аз пък ` ся да не съм го казала... е казах го, но не ` щото го мисля... ` начи остава, че Биг Бенг са тъпаци! - изсмя се Ки Хьо.
Това потвърждаваше идеята и, че в компаниите не са никакво семейство... Изведнъж се зачуди и дали 2NE1 са досадни, не че наистина го мислеше, но какви ли не неща и минаваха през ума. А дали Биг Бенг бяха с хубави характери? Дали се забавляваха като нейните приятели? Едва ли...

Бум въздъхна и погледна момичето:
- Докато живях в Америка, учех корейски всеки ден. И затова, когато се върнах в Корея, можех да говоря перфектно, като изключим и сега от време на време превключвам на английски акцент.
- О... ` ми аз като се замисля... хич не съм се занимавала с езика... нали ти казах, че дори не исках да идвам тук. Ако не беше пеенето - щях да си остана в Сеатъл.
Това отново я навеждаше на носталгични мисли, но Хьо започна да тръска главата си, за да си отърси от тях. - И затова аз го научих доста на бързо! - довърши тя.
Щом малката свърши песента и добави самодоволната усмивка, каза на Бум да си пожелава нещо, което да и изпълни. Дори го каза така, че си звучеше като заповед. Тя обичаше да кара някой да прави нещо... дори обичаше да кара някой да си пожелае нещо, за да го направи тя за него.
- Опитай се да убедиш шефа ни да направи една ваканция за 2NE1 през месеците юли и август, за да мога да прекарам повечко време в Америка.
Тези думи дойдоха изведнъж за Хьо, а като погледна Бум, тя я гледаше умолително с големите си очи.
- Ха! Няма нужда от тези погледи! Ще го направя и то веднага!! Точно смятах да говоря с него, защото исках да го моля да ходя в Сеатъл да видя наще.. така ще го питам и за вас! Супер! Радвам се, че ще мога да направя нещо за теб! - Ки Хьо много се радваше и непрекъснато се усмихваше. Изведнъж радостната и усмивка премина в леко мазна и самодоволно подхилваща се:
- Буми... ти.. имаш ли си мъж? - попита тя и се засмя. Седна на пода, след това легна и продължи да се смее. След тежка работа върху песни, тя обичаше да изпада в такива състояния и да се смее като луда. Не се съобрази, че под мъж Бум може да не разбере, че има предвид гадже.

by **Park Bom** Пон Юни 11, 2012 4:50 pm

Бом се зарадва на отговора на Ки Хьо. Първоначално мислеше, че момичето ще `и откаже да пита шефа им за това, но явно не е била права. Момичето се съгласи и този факт много зарадва Бом. Започна да пляска по "нейния" си начин. По принцип певицата се държеше така само пред познати. Но тя вече чувстваше Ки Хьо достатъчно близка, че да се държи така и пред нея.
- Мерси, че се съгласи. - каза Бом и `и се усмихна.
Бом видя как момичето започна да се смее изведнъж, легнала на пода. Тогава се успокои, че не е тя единствения странен човек или както я наричаха някои хора от компанията - "извънземно". Не `и харесваше да я наричат така, но колкото повече го казваше, те още повече продължаваха. Затова Бом вече беше спряла да им го казва. Не им обръщаше чак толкова внимание... Не се изненада от въпроса `и. В последно време всички я питаха дали си има гадже или както каза Ки Хьо, мъж. Преди няколко месеца щеше да каже не, но сега отговорът `и беше да. Имаше си. От няколко месеца. Макар, че от известно време нямаха много време да се виждат, заради факта, че и двамата бяха заети, но все пак някак успяваха да контактуват и през заетото време.
- Да, имам си. - отговори тя. - Сеунгри. Най-малкият от BIGBANG.
Ки Хьо погледна невярващо. Бом се засмя на реакцията `и. Явно Ки Хьо не е очаквала такъв отговор от по-голямата.
- Ами ти? Срещнала ли си някой, който да ти е направил впечатление? - попита Бом.
Беше `и любопитно. И то доста.

by Гост Пон Юни 11, 2012 9:36 pm

В този ден се случиха много неща, които изненадваха Ки Хьо, но следващото определено надмина всичко...
- Да, имам си. Сеунгри. Най-малкият от BIGBANG.
Какво? Хьо не вярваше на ушите си.. ама как? Нали с тях бяха скарани.. всичко тук започваше да се оплита..
- ` Ми. нали вие.. не се разбирахте? - зачуди се момичето, каот зяпаше Бум, сякаш тя наистина беше извънземно.
Сънгри... Хьо се опита да си спомни кой беше този... в началото нищо не и дойде на ум, но после... да... май се досещаше.. беше го забелязала в един от клиповете към песните им... бил макнето, или както там ги наричаха най - малките в групите. Наистина не си представяше него с Бум, но пък щом са заедно тя можеше да им пожелае само едно:
- Ами.. пожелавам ви щастие... - отвърна, доста смутена.
Пооправи си косата и в този момент Бум я попита дали и тя е срещала някой, който да и е направил впечатление. Малката наистина се зачуди, като чу въпроса... Това я накара да се върне назад, да отиде далеч - някъде в Америка, в родното и място - Сеатъл... там сред приятелите и - да отново си спомни колко и липсват. Но колкото и близки да и бяха - никога не си е представяла някой от тях като нейно гадже. Никога не е изпитвала специални чувства. Всички бяха равни за нея - всички обичаше по равно - по приятелски.
- О... като се замисля... аз никога май не съм харесвала някого... това е странно... чудя се.. дали и аз ще срещна някого? дали.. ` ам то пък мен кой ще ме вземе... доста съм си нахална... не мислиш ли?
На последни, въпрос Ки Хьо беше убедена, че отговорът е да, дари Бум да не го признаеше - тя беше сигурна.

by **Park Bom** Пон Юни 11, 2012 9:54 pm

Бом се върна назад във времето, когато разкриха чувствата си един на друг. Бом никога не мислеше, че ще хареса по този начин някой от BIGBANG след всичко случило се между двете групи. Но ето, че беше станало. Беше разбрала, че харесва Сеунгри на един техен концерт. Дълго време не посмя да му каже, защото не знаеше той как ще реагира. Когато разбра, че и той я харесва, нещата станаха много по-лесни за нея и за него. Единственото нещо, за което не беше сигурна тогава, е как ще реагират Дара, Чае Рин и Миндзи. За нейно учудване те реагираха много спокойно и го приеха добре. Не я накараха да обяснява подробности. Което се хареса на Бом, защото и без това не възнамеряваше да им обяснява как всичко е станало и как е разбрала, че го харесва.
- Само аз и Сеунгри не сме скарани помежду си. И честно казано никога не сме били. Просто преди време бях друг човек и разбирах нещата по друг начин, но сега се промених към добро и всичко се нареди между нас двамата. - обясни `и Бом.
Не беше сигурна, че Ки Хьо я разбра. Надяваше се че е разбрала...Бом се усмихна и `и благодари за пожеланието. Певицата се надяваше да останат щастливи доста дълго време...
- Сигурна съм, че ще намериш някой добър за теб, но наистина преди това трябва да си оправиш малко характера. - препоръча `и Бом.
Естествено, че щеше да си намери някой. Бом вярваше, че всеки си има сродна душа, която рано или късно я откриваш.

Минаха още няколко минути, в които Бом и Ки Хьо си говореха за разни неща. Бом погледна към часовника. Беше станало доста късно и Бом трябваше да се прибира, защото беше обещала на момичетата да сготви от нейния специалитет. Отиде и си взе чантата от пейката.
- Аз трябва да тръгвам. - каза Бом. - Но преди това би ли ми дала номера си?
Ки Хьо стана от земята и написа номера си в телефона на Бом. Бом го запамети и `и даде нейния номер.
- Можеш по всяко време да ми звъннеш, ако имаш проблеми. - каза тя и `и се усмихна.
Сложи чантата си на рамо и излезе през вратата, като преди това се поклони от учтивост, въпреки че Ки Хьо беше по-малка от нея...

by Sponsored content

Преди две седмици; залата за тренировки

Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки

Re: Преди две седмици; залата за тренировки