Club "Octagon"

by **Song Mino** Пон Ное 17, 2014 3:36 pm

Може би щеше да нарита и проглуши братовчед си за дето го покани в клуба си "Octagon", ако не беше постоянното мрънкане на Сънгхун, че се нуждае от социализация. Или по-скоро искаше да забрави поне за малко мъката си по факта, че скоро няма да бъде ерген. Всеки случай, с алкохол нищо нямаше да направи. Освен да се напие, да забие някоя курва и на сутринта да се събуди ограбен до шушка и повръщащ, друго нямаше да се случи. Мино много добре знаеше какво се случва на местата като клубове, дискотеки и барове, особено ако си отишъл с точно определена цел.
АМА ХИЧ НЕ ГО ИНТЕРЕСУВАШЕ ОТ КАКВО СЕ НУЖДАЕ СЪНГХУН, БЕ!
Хубаво, де. Излъга. Интересуваше го. Все пак, Сънгхун беше неговата "Роуз". Яко бяха влезли в цирка, откакто изгледаха "Титаник". И двамата за първи път. Накрая реваха за потъналото желязо. Толкова много желязо, отишло на вятъра заради някакъв айсберг, който просто решил да гушне корабчето. Изреваха си очите и двамата. И докато реваха в стаята влезе Сънгюн, който реши, че може да ги сравни с цигани... Ми, к.
Но във всеки случай предпочиташе да си остане в къщи, да нагъва пица като някое прасе и да си пие колата, отколкото да си развява богаташкия задник в клуб. Обаче нямаше избор. Беше обещал на Сънгхун. Понякога просто имаше чувството, че съ-мембърите му се възползват от факта, че е богат, че всеки го знае и че се ползва почти навсякъде с привилегии. ПОЧТИ.
- Това е последният път, в който отивам на клуб с теб, ясно ли ти е? – размаха юмруци Сонг, докато се опитваше да си пробие път през невероятно дългата опашка пред клуба.
- Добре, де Мино. Разбрах. Не може ли поне веднъж да се жертваш заради мен? – размрънка се И, който беше някъде зад него.
Рапърът на WINNER единствено врътна очи, изпръхтя подобно на кон и продължи упорито да си пробива път напред. С всяка следваща стъпка, все повече и повече народ се изпречваше пред него.
‘Айде, бе. Тази опашка нямаше ли край?
- Сънгхуне, ти си виновен! – ощипа го по ръката, а Сънгхун изписка. - Шът! Да не съм ти чул лъвското гласче! Заради теб в момента се бутаме в тая тълпа. Мама му...
Не успя да изспсува. Както си дрънкаше, така реши, че може да обърше земята с някакво момиче. Направо й налетя отгоре. Първо краката им се преплетоха, а след това се тръшнаха на земята.
- ОФ.... – все горно „До“ Мино и дори не погледна девойчето, върху което се беше изръсил най-безсрамно. Изправи се набързо, подаде ръка и й помогна да се изправи. Не я погледна въобще. Нито пък се извини. Не намираше причина да го прави, а и какво щеше да се промени с това извинение? Нищо. Вече бяха обърсали земята.
Разсъждения в типично негов си стил. One of a kind, pls.
Някак си накрая се добраха до охраната. Нямаше нужда да показват документи. Двете горили познаваха идеално Мино и още толкова идеално знаеха, че има 101 начина, по които да ги изрита от работа.
- Трътльото е с мен – единствено им каза, грабна Сънгхун и го нарита вътре.
В клуба бучеше музика до дупка и можеше да получиш клаустрофобия от толкова много народ. Мино не харесваше тълпите, нито надутата на макс музика, но просто понякога се налагаше да прави компромиси заради приятелите си. Като сега например.
Братовчедът се пръкна от неизвестното и ги помъкна към най-луксозното ВИП сепаре, с което разполагаше клуба. Настани ги удобно, повика им две дългокраки руси каки за забавление и замина нанякъде под предтекст, че имало още народ да води.
- Доволен ли си вече? – изкрещя рапърът в опит да надвика музиката, така че Сънгхун да го чуе.
Двете руси каки се настаниха между двамата, измъкнаха няколко бутилки и започваха да им наливат в чашите. В него момент братовчедът се върна, а зад себе си мъкнеше две девойчета. Близначки при това.
Хохо... Това определено вече беше приятна изненада, на която Мино просто нямаше как да устои.

by **The Black Queen** Пон Ное 17, 2014 9:03 pm

Беше изгубила всякакво желание за живот. В дъното на цялата работа беше майка й. И както винаги това, че щом нещо не й отърва то просто не трябва да се случва. Ако можеше щеше да начертае живота си на двете си дъщери на карта и всичко да става по план, който да се спазва до най-малката подробност.
Чанми беше меко казано съкрушена от факта, че майка й разбра за връзката й с китаеца с най-сладките трапчинки и най-невинното изражение на земята. За нея той беше перфектен, но очевидно родата й не мислеше по този начин.
Измина доста време от раздялата им и като, че ли Чанми започна да се примирява с този факт. Липсваха й ласките му, той самият й липсваше, но една мисъл започна да се върти в главата й, че щом не е станало нищо от тази връзка, може би по-добре е така. Може би някъде там него го чака някоя по-добра от Чанми, а нея я чака някой, който според всички критерии (дори тези на майка й) ще е най-подходящ за третото дете на семейство Ким.
Заедно със сестра си решиха тази вечер да се позабавляват. Точно от това имаше нужда Чанми в момента. Една вечер, в която да забрави за абсолютно всичко и да се отдаде на забавлението. Със сигурност нямаше да се прибере преди 3-4 вечерта.
Щом си показаха носовете навън Чанми забеляза, че след тях тръгва кола. Въпреки, че са на 20 години родителите им все още пускаха разни охранители подир тях. Какво беше това чудо? Сестрите, разбира се никога не се оставяха на стадото горили и както винаги успяха да им избягат. Вече бяха станали експерти в бягството от преследвачи. Доста добре им се отдаваше тази дисциплина.
Щом стигнаха пред клуба момичета не се наредиха на опашката. Те бяха много близки със собственика така, че нямаше нужда от излишни простотии. Чанми тръгна напред, а плътно зад нея беше и Чоа. Един нагъл тип буквално се сгромоляса върху Блек Куин. Изкара й въздуха на един път. Имаше чувството, че не човек, а охранен кон се е стоварил върху нея. Господинът се изправи и й подаде ръка, за да стане. Без да каже дори едно „Извинявай“ изчезна някъде в тълпата.
- Този глупак за какъв се взе? За президента ли? Само, ако знае какво ще му се случи, ако го видя пак. Ще му се прииска да се е родил в Северна Корея– закани се Чанми.
Сестра й я подкани да влизат вече. Блек тръгна след нея докато си оправяше дрехите и продължаваше да мърмори под носа си по адрес на непознатия дебелак. Как може човек да е толкова тежък?
Охраната на клуба ги пусна без проблем. Все пак кой не знаеше сестрите Ким точно в това заведение? До един ги познаваха и бяха наясно, че ако не ги допусне щеше да последва минимум рязане на заплатата.
Тъкмо влязоха и собственикът се появи до тях. Този имаше ужасният навик да се появява от нищото и да стресира хората. Размениха си по някоя любезна дума и той ги съпроводи до сепарето, което тази вечер щеше да е тяхно.
- Благодарим – усмихна му се Чанми и се обърна, за да види къде да седнат, за да им е най-удобно.
На сепарето имаше още двама и две курвички. Такива жени се разпознаваха от далеч! Тогава Чанми се сети нещо и за миг застина. Единият беше доста познат на Блек. Хо, какъв късмет само да попадне точно на този! Лека усмивка изгря на лицето й, която след малко стана и злобна.
- Това не е ли .. – започна Чоа несигурно.
- Да, той е! – отсече категорично Блек Куин и направи няколко крачки напред. – Ей, мухльо! – каза на единият от двамата, който я изгледа супер изненадано. По всичко си личеше, че не е очаквал такова държание от който и да било. Беше в дълбока грешка, ако си мислеше, че след като Чанми е момиче ще му се размине. – Следващия път когато падаш върху някой поне му се извини, за да не си търсиш кокалите на някое сметище!

by **Song Mino** Пон Ное 17, 2014 9:45 pm

Всичко си вървеше по мед и масло. Русата кака на Мино се лепна и тя за задника на Сънгхун. Този определено никак не се оплакваше от липса на внимание, алкохол и цици около себе си. Нищо. Тази вечер Сонг щеше да го остави да си поживее. Беше един от последните му ергенски дни, така че ЗАСЕГА можеше да се ползва с екстри от чантичката с изненадки и връзки на Сонг Мин О. Нямаше да е още дълго време отворена за този и онзи. В случая, хип-хоп лъвчето на WINNER трябваше да се чувства изключително специално. Не всеки се докосва до чудесата на тази чантичка.
- Щастлив нещастник - врътна очи Мино и погледна към близначките, които току-що бяха пристигнали, вдигайки чашата си пълна с уиски.
Тъкмо я докосна с устните си, когато чу ядосания глас на едната. Едвам не се задави с алкохола, добре че навреме отдалечи чашата от себе си. Не изгаряше от желание да паткясва по средата на едно от най-гъзарските заведения в Гангнам. Отсега вече си представяше заглавията по жълтите вестници, ако се случи да пукне тук. Нещо от сорта на: "Сонг Мино, рапър на групата WINNER, умря от удавяне с уиски в клуб "Octagon". Ъх.... Ами, не. Това нямаше да стане. Не и в този живот.
– Ей, мухльо! - бяха думите на едната.
Сонг я погледна объркано.
К'о?
– Следващия път когато падаш върху някой поне му се извини, за да не си търсиш кокалите на някое сметище!
Трябваха му точно десет секунди, за да зацепи за какво му говори мацката. С нея беше обърсал входа на клуба на братовчеда.
- Ъ-ъ-ъ, Чан Ми ли си, Чо А ли си, нямам представа, ама... не говори така на Мино, моля те - собственикът на клуба сложи ръка на рамото й, но тя се изскубна от него и отиде пред Сънгхун, когото излизваха от горе до долу.
Ъх, доповръща му се само при гледката. Сериозно ли самият И Сънг Хун позволяваше да го излизват по този начин? Ох, курви навсякъде.
Я, чакай малко. Чанми и Чоа ли? Мино за секунда затвори очи, за да си припомни откъде са му познати имената. Една от богатите фамилии, Ким, имаше близначки, чиито имена бяха тези. Айш, сега вече направо съжали, задето не се постара да запомни родословните дръвчета на другите семейства. Оф.
Едното парче от близначките започна да вика на хип-хоп лъвчето. Тоя я гледаше като паднал от Марс. Другата от своя страна продължаваше да седи като истукана до братовчеда. Малко след това се настани възможно най-далеч от разиграващия се цирк.
Мино реши да улесни мацето, което си раздаваше гласните струни, изправи се от мястото си и с ръце в джобовете застана зад нея.
- Госпожичке, този на когото трябва да викате, съм аз. Трътльо няма нищо общо. Остави го да си изживява последната ергенска вечер - заговори с равен глас. - Та, какъв е проблема? Искаш извинение ли?
Рапърът направи най-невероятната физиономия, на която беше способен.
Стараеше се да я гледа колкото се може по-нагло, а ехидната усмивчица просто не успя да се скрие от лицето му.
- Или просто си тъпа кифла, която си проси внимание по възможно най-тъпия начин - изсмя се. Обърна се с лице към братовчед си във все същата поза. - Откъде изкопа самите Ким Чан Ми и Ким Чо А? - и отново се обърна към близначката. - Да не би майка ви и баща ви най-накрая да са отпуснали каишката и тук някъде да се крие само една-единствена горила? Хах.

by **The Black Queen** Вто Ное 18, 2014 10:15 pm

Не държеше толкова много на извинението, колкото на това кретена да се научи да уважава себеподобните си. Чанми не беше светица, но поне се държеше що-годе прилично с хора, които не я дразнят, а непознатият просто мина и замина все едно нищо не е станало.
- Ъ-ъ-ъ, Чан Ми ли си, Чо А ли си, нямам представа, ама... не говори така на Мино, моля те. – собственикът на нощното заведение сложи ръка на рамото и но тя го избута от себе си и застана пред приятеля на невъзпитания простак. Мино значи .. със сигурност щеше да запомни това име. Вече й беше в черният списък, който никак не беше малък. А всеки, който попадне в него може да се чувства застрашен от Ким Чан Ми позната още като Блек Куин.
Искаше да мине от там, за да достигне въпросния Мино, но очевидно нямаше да може, защото приятелят му се лигавеше усърдно с русите какички. Ъх, не можеше да го гледа. Всички мъже се разтапяха при вида на две полуголи дами, а имат ли руси коси вече са готови да излижат пода с език за една нощ с тях.
- Извинявай много, но би ли си махнал трътлестия задник от тук? – повиши тон Чанми. – Както и вие двете, че ми пречите. – реши да допълни за по-тъпата част от стоящите на масата. Едва ли щеше да издържи цяла нощ да ги гледа тези. По-скоро би дошла някоя друга вечер.
- Госпожичке, този на когото трябва да викате, съм аз. Трътльо няма нищо общо. Остави го да си изживява последната ергенска вечер. Та, какъв е проблема? Искаш извинение ли? - онзи се изправи и улесни Чанми.
- Много добре знам, че трябва да викам на теб. Няма как да ти сбъркам физиономията – усмихна му се нагло и след това извъртя очи. Искаше да отговори и на другите му въпроси, но той имаше още нещо за казване.
- Или просто си тъпа кифла, която си проси внимание по възможно най-тъпия начин – МОЛЯ?!
- Ти или си много тъп, или си свръх тъп – изрепчи му се насреща Чанми. Ни най-малко не приличаше на силиконовите какички, които бяха насядали от двете страни на приятеля му. Ето това е кифла, а не някоя от близначките Ким.
- Откъде изкопа самите Ким Чан Ми и Ким Чо А?
В главата на Блек Куин се заформи един голям въпрос. Да не би да се познават от някъде? За секунда се замисли, но после установи, че това лице не се забравя лесно и със сигурност няма как да го е познавала преди това.
- Да не би майка ви и баща ви най-накрая да са отпуснали каишката и тук някъде да се крие само една-единствена горила? Хах.
Откъде въпросния Мино имаше толкова много информация за тях? Блек се обърна за момент към сестра си, която повдигна рамене. Не им беше нужно да си говорят, за да се разберат. Очевидно и Чоа нямаше представа кой е този и откъде знае толкова неща за близначките и семейство Ким като цяло.
- Единствената горила около нас в момента си ти – отвърна му Чанми докато го гледаше право в очите.
Отново го огледа. Май преценката й беше грешна. Не е дебел, а мускулната му маса беше в повече. Приличаше много на едни от онези, които ги охраняват по заповед на родителите им. Дали щеше да се навие да го вземат на работа? Такъв разглезен хлапак и грубиян едва ли някой би взел в къщата си, за да прави каквото и да било.
- А ти очевидно си нямаш друга работа и по цял ден следиш клюките в интернет, за да си в час с живота на другите хора. – въздъхна тежко Чанми. – Не ти искам нито извиненията и още по-малко искам да ти чувам гласа. Отсрани изглеждаш супер жалко, повярвай ми– тя най-демонстративно му обърна гръб и се запъти към сестра си. Беше излязла да се забавлява, а не да се занимава с идиоти като Мино. Всъщност дори не беше сигурно дали е чула правилно името му.

by **Song Mino** Чет Ное 20, 2014 5:17 pm

Сонг Мин О наистина не си беше цвете за мирисане и не си беше работа да се замесваш с него по какъвто и да било начин. Самият той също го знаеше перфектно. Характерът му беше противен погледнато, откъдето и да било. Ако хукнеше да се променя, щеше да отнеме много време. Време с което не разполагаше нито той, нито някой друг. На никого не му се занимаваше с това да му помага да се промени. Момчетата от WINNER, както и YG, го бяха приели такъв какъвто беше - заядлив, съркастичен, лесно вбесяващ се, разглезен и фрашкан с пари. А и ако трябва да бъдем честни, беше прекалено късно, за каквито и да било такива действия. Първите седем годинки много отдавна бяха минали и всичко крещеше, че му липсват.
В центъра на цялата работа се въртеше това, че беше разглезен. Прекалено разглезен. Семейството му се славеше с факта, че наследниците от мъжки пол са рядкост. Самият той беше последното родено момче в семейство Сонг за последните 20-25 години. Имаше две по-малки сестри, а братовчедките му бяха.... много. И с повечето се срещаше само на семейните вечери, които се състояха два пъти годишно. Всеизвестен факт си е, че цялата фамилия го мрази за дето се е родил мъж.
Защо ли?
Ами, защото цялото наследство ще отиде в неговия джоб.
Рапърът на WINNER продължаваше да се подхилква злорадно. Да види самите близначки Ким в нощен клуб, си беше истинска изненада. Родителите им по принцип ги държаха на каишка, не ги пускаха абсолютно никъде. А изведнъж - БАМ! Двете в нощен клуб.
- Единствената горила около нас в момента си ти - отвърна му заядливо тя.
Ало, тук единственият, който може да се заяжда, е той - Сонг Мин О! И ха, от какъв зор ще го гледа право в очите? Изглежда беше много по-смела, отколкото изглежда.
Има една приказка: "Колкото по-дребно, толкова по-вредно." Изглежда в случая това нещо важеше с пълна сила.
Ким Чан Ми ( или Чо А... все тая коя от двете ) беше дребна брюнетка с прекалено сладникава визия. И с възможно най-смотания брат, който може да съществува някого. Но бъкана с пари. Точно като него - Мино.
- Това като обида ли трябва да го приема? - изсумтя рапърът, врътвайки очи.
- А ти очевидно си нямаш друга работа и по цял ден следиш клюките в интернет, за да си в час с живота на другите хора. Не ти искам нито извиненията и още по-малко искам да ти чувам гласа. Отсрани изглеждаш супер жалко, повярвай ми.
Направо го остави с пръст в уста. Не можеше да повярва на ушите си. Правилно ли беше чул? Тя сериозно ли му каза да не следи клюките в интернет? И че това било жалко.....?
Мислено се прекръсти няколко пъти.
По дяволите, дори не стоеше в интернет! Използваше компютърът, лаптопът, таблетът и телефонът само и единствено, за да твори музика. Като всеки един уважаващ себе си ъндърграунд рапър, композитор, текстописец.
- Съжалявам, че ще те разочаровам, но не чета клюки в интернет. По-скоро го знам от първа ръка - заговори наново Мино. - Казвам се Сонг Мин О. И по някаква случайност майка ми е един от главните акционери на компанията на родителите ти.
Всеки богаташ знаеше фамилията Сонг - и кой няма да ги знае? Бяха голяма фамилия и всеки член на тази фамилия гледаше да се изяви някак си. А и не един или два скандала бяха свързани с това име.
Повечето богати фамилии бяха станали такива, благодарение на инвестиции от страна на Сонг. Някои дори се страхуваха. И как няма? Бяха си страшни, а силата им беше безгранична. Можеха да направят всичко на някого само с едно щракване на пръстите.
- Приятен купон - пожела им Мино, отиде до Сънгхун и го издърпа от русите каки.

by **The Black Queen** Пон Ное 24, 2014 9:26 pm

Двамата приятели изглеждаха наистина нелепо. Единият някакъв захлупен тиквеник, който в присъствието на две женски същества вече се чувства царя на джунглата (Извън поста: Ето от къде му идва прякора, а ние се чудим... ), а другия някакъв кретен, който не си знае парите и се има за много важен, защото разполага с тях. Много странна двойка приятели, но както са казали хората – за всеки влак си има пътници. В някой влакове даже е претъпкано.
- Съжалявам, че ще те разочаровам, но не чета клюки в интернет. По-скоро го знам от първа ръка.
Ето, че пред нея стоеше една типична мъжка клюкарка. Попива всякаква информация, която попадне в ушите му. Още една причина да иска да омете клуба с него.
- Казвам се Сонг Мин О. И по някаква случайност майка ми е един от главните акционери на компанията на родителите ти.
Сонг значи …
Тези бяха доста известни, но Чан Ми нямаше честта да се запознае с някой от тях до този момент. Дори не знаеше, че това е синчето на госпожа Сонг, която най-редовно праща по куриера някакви документации на майката на близначките относно общия им бизнес. Тази жена е същата като синчето си – нагла и мислеща се за много важна. Един път до сега не беше дошла лично да предаде каквото има за даване. Малко по-малко започваше да връзва 2 и 2. Господичното малко или много приличаше на жената, която му е майка.
Реши, че не е необходимо да му се представи. Нямаше да го удостои с тази чест. Нека си гадае коя е Чанми и коя Чоа. Ако го вълнува ще попита, а като го гледаше направо си "умираше" от желание да разбере.
- Приятен купон.
Блек само извъртя очи и отиде до сестра си и собственика на клуба. Онзи беше пребледнял като чисто ново платно на художник. Какво му стана така изведнъж?
- Е, кое място си ни приготвил за тази вечер? – попита го Чанми все едно нищо не е било.
- Тук .. – беше простичкият му отговор и посочи сепарето на онези двамцата.
- Шегуваш се – засмя се Блек.
- Не се – този изглеждаше толкова сериозен, че смеха на Чанми секна почти на секундата.
- Е, какво толкова? – обади се Чоа. – Ще се правиш, че онзи го няма и готово! Пък едва ли ще посмее пак да те закачи. - след това се обърна към собственика на нощния клуб. - Благодаря за посрещането. Може да отиваш да си вършиш работата.
Собственикът само се поклони и ги остави. Чоа хвана сестра си и я замъкна да седне. Чанми не беше особено доволна от факта, че трябва да стои на една маса с тази надувка. От всичко най-мразеше точно такива хора. Но като се замисли .. това е само една вечер и никога повече (поне така се надяваше) нямаше да се налага да се гледат.
Сестрите си поръчаха по един коктейл и докато чакаха Чанми си позволи да хвърли един поглед върху Мино. За нейна огромна изненада той също беше вперил погледа си в нея. Какво по...? Двамата известно време просто се гледаха. Нито той направи някаква физиономия, която да покаже някаква емоция, нито тя. Просто се бяха втренчили един в друг. Едно момиче донесе напитките на сестрите и това накара Чанми да отдели погледа си от неговия. Двете сестри удариха чашите си след това отпиха по една малка глътка. Нямаше за къде да бързат.

by **Song Mino** Чет Дек 11, 2014 11:36 am

Русите мадамки едвам се отлепиха от Сънгхун. Двете мрънкаха колкото е възможно повече на Мино, за да им остави хип-хоп лъвчето, ама не. Мино си знаеше своето и нямаше да остави своята Роуз на тези курви, които само да видят някой добре облечен мъжки, и веднага му се лепват. Пф, 'айде не?
Бутна И на едното от диванчетата на сепарето, колкото е възможно по-далеч от русокосите и се настани до него. Случайно-нарочно погледна към братовчед си, който дърдореше нещо с близначките. След като свършиха великия разговор, замина на някъде, а онези двете седнаха надалеч от рапърите на WINNER. Пф. Разбира се.
Една дългокрака застана до двамата. Май беше сервитьорка. Поръчаха си разни алкохоли и докато чакаха да пристигнат, решиха, че могат да си говорят за щяло и нещяло.
- Мино, не мога да повярвам, че това ми е от последните дни като ерген... - хип-хоп лъвчето отново започна с мелодрамите си. На Сонг му беше дошло вече до гуша да го слуша как се тръшка и реве, че скоро ще е женен мъж. Вместо да си поеме отговорността и да приеме факта като голям човек, отдавна излязъл от пубертета и вече мъж, той ми се тръшка тука.
- Омръзна ми вече от теб - изсумтя Мино. - Стига си се тръшкал като лапе. От колко годишен знаеш, че ще се жениш, а?!? Да се беше примирил вече, бе! Време не остана, той сега се сетил да реве... Боже-е-е-е...
Синът на семейство Сонг врътна очи, отново изсумтя и погледна към близначките, които определено си прекарваха добре. Нещо се кикотеха и пиеха коктейли. Типично по женски. Колко лигаво. Ъх.
- Ама не на теб ти остават няколко седмици до посрещането на годеницата - Сънгхун се опита да гледа лошо, ама нещо не му се получи.
- Пич, откажи се. Само аз мога да гледам лошо в този филм - направи физиономия Мино. - Стига си се държал като малко дете ти казах! Хайде, ставай и заминавай да дириш момиченце за една вечер толкова като ти е болно, че повече няма да чукаш тази и онази. Хората за това са измислили изневерите! Тъпак!
Удари го леко по гърба, а дългокраката им донесе най-накрая напитките. Мино я удостои само с един злобен поглед, при което тая подви опашка и замина набързо, тракайки с токчетата.
Мино взе шишето с уиски, напълни чашата си и отпивайки отново погледна към близначките. За негова голяма изненада, срещна погледа на едната. Тъпото на еднояйчните близнаци беше, че не можеш да разбереш кого гледаш и с кого говориш. Могат да те въртят на малкия си пръст и излизаш най-големия идиот. Но в случая Сонг Мин О беше повече от убеден, че се гледа с онази Чан Ми, с която по-рано се "разбираха като човешки същества". Лол. По-точно можеше да се определи "като маймуни".
Сънгхун нещо се размърда и стана от мястото си. Изпи чашата си на екс, остави я на стъклената масичка и тръгна да излиза от сепарето.
- Къде отиваш? - повдигна вежда рапърът.
- Да си намеря момиченце - отговори заваляно хип-хоп лъвчето и замина.
- Какви гениални съвети раздавам само.... - въздъхна, отново отпи от чашата си и посрещна погледа на Чанми.
Изведнъж, обаче, нейният стана доста объркан. Сестра й също се изправи и замина нанякъде. Изглежда без нея беше някак уязвима и не можеше да си позволи да се прави на "голямата работа".
Huge Boy реши да се възползва от момента, взе си бутилката и чашата и се премести да прави компания на Ким Чан Ми. Да топли мястото на Чо А, не че нещо друго, де. Ха-ха-ха.
- Охо, май останахме самички, а? - подсмихна се подигравателно Мино и си доля.

by **The Black Queen** Пет Дек 12, 2014 10:30 pm

Щом изключваше присъствието на мъжкия индивид, с който по-рано се сдърпаха всичко си беше наред! Хем не искаше да го вижда, хем искаше да продължи да се дразни с неговото величие, но се въздържаше от това.. поне на този етап.
Близначките си говориха за какви ли не неща. От това какво са видели в компанията до това какво е станало вкъщи в отсъствието на другата. Може по-голямата част от ежедневието им да прекарваха заедно, но те винаги имаха какво да си кажат и винаги имаше нещо, което не са успели да изяснят до край.
Някой едва ли ще срещне точно такава двойка близначки като Чо А и Чан Ми. Двете фурии на семейство Ким се славеха с доста странното си държание и не напразно дуета им е наречен „Double Trouble“.
Приятелят на „великия“ Сонг Мино се изнесе нанякъде. Само по погледа му се виждаше, че вече малко или много е наквасен. Крачеше си съсредоточено към дансинга и облизваше устни от вида на всички момичета, които танцуваха там. Чан Ми изпуфтя. Наистина този не можеше да го понася от сега. До края на вечерта може и с него да се скара.
- Този тръгна да търси някоя от русите какички, а може и някоя нова, че тези двете не му стигат – сподели Блек. – А като казах руси, нали се сещаш онова русокосо трейни?
- Онази високата, нали? – Чан Ми й кимна, а Чо А се огледа за нещо или някой. - Задръж си мисълта, сис. Идвам след малко.
- Къде .... тръгна?- докато успее да каже нещо сестра й стана и хукна нанякъде. Чан Ми просто повдигна рамене и се облегна назад.
Тъкмо се засили да си взима чашата когато видя, че господин Сонг се е насочил към нея. Предпочете да не отпива от коктейла си, защото той е за наслада, а в компанията на Мино със сигурност нямаше да усети каквато и да е наслада. Най-много да се задави и да умре от задушаване, защото Сонг едва ли щеше да й помогне. По-скоро би гледал и би се радвал както би направила тя, ако той се дави. Реши да изчака и да види какво ще иска.
- Охо, май останахме самички, а?
Когато се подсмихна сякаш нещо в нея се преобърна. Не можеше да опиша това странно чувство, но и не беше сигурна какво точно беше то. Започна да си мисли, че е свързано с омразата, която се е зародила в нея към въпросния Мино, а не нещо друго.
- Аз така като гледам ти дълго време ще си сам. Приятелят ти беше много съсредоточен в дансинга и момичета, които танцуват на него – отбеляза Чан Ми. – А ти защо дойде при мен, а не си при него за подкрепа?
Беше й любопитно защо след като преди малко се разминаха от това да се сбият, сега той реши да седне на мястото до нея, на което преди минута стоеше близначката й.

by **Song Mino** Нед Дек 21, 2014 10:02 pm

- Аз така като гледам ти дълго време ще си сам. Приятелят ти беше много съсредоточен в дансинга и момичета, които танцуват на него - отбеляза момичето злорадно.
О, колко права беше само. Просто си нямаше и на представа горкото момиче. В момента единственото, което се въртеше в главата на Сънгхун, бяха всички живи същества с цепка между краката и големи гърди. Едновременно беше хем изплашен, хем любопитен. Но повече любопитен. А за да убие мъката, че вече ще трябва да бъде верен на някоя ходеше по госпожичките, за да си притъпи нагоните. Ха-ха-ха. То, ако ставаше така.... Абе, what about NO?!
– А ти защо дойде при мен, а не си при него за подкрепа?
Хм, доста интересно въпросче в интерес на истината. Наистина, защо го направи? За да я дразни ли? Или защото нещо в нея го привлече като магнит? По-скоро ще да е за първото. Досега никоя не го е привличала, ха-ха. Е, може би с някое и друго изключение, но... да. Схванахте. Сърцето му беше обвито с твърд лед, който не можеше да бъде разтопен. А и беше достатъчно интелигентен, за да разбере, че нещо като любов НЕ СЪЩЕСТВУВА. Жените са само за едно - за да чистят, готвят, раждат деца и да отглеждат въпросните деца. А съдбата на Сонг Мин О определено беше доста тежка в това отношение...
Като единствен мъжки наследник на рода Сонг, беше принуден възможно най-скоро да открие жената, която ще му народи цяла детска градина и по-възможност цялата детска градина да се състои от момчета.
Футболен отбор. Барабар с резервите.
- Защото ми е скучно, а ти си единствената наоколо, която мога да дразня с присъствието си. Любимо занимание ми е, между другото - удари й един мигач, след което отпи от чашата си. - И как така с теб не е онзи от EXO... Луи ли беше, Лой ли, как там... Как така, ха-ха - тих смях излезе от гърлото на Мино, след което въздъхна и стана сериозен. Нещо толкова типично за него.
За части от секундата се вгледа в дансинга и във всички хора, които се блъскаха, бутаха, крещяха и размахваха крайници. Изглежда яко фантазираха, че танцуват. Боже...... Сънгхун пък се беше лепнал за няколко девойчета, които не сваляха duck face-вете от лицата си и не спираха да се кикотят. Все пак, колко често айдъл се лепва за някакви измислени пластмасови кукли?
Проблемът на този свят беше, че истинските жени отдавна бяха изтрити от лицето на земята. На тяхно място се бяха настанили адски фалшиви същества, които мислеха, че с малко разголена плът и силиконов бюст ще пробият, където и да било. Всъщност... тъжното беше, че наистина пробиваха така. Сексът се продава, все пак. Кой не е заинтересован от това? Единствено малките деца, които живеят в техните розови и сини светове, преизпълнени с еднорози, цветя и анимационни герои.
Честно казано, Сонг Мин О им завиждаше малко или много.
- Забавна компания си между другото.

by **The Black Queen** Чет Дек 25, 2014 1:20 am

Позволи си да го огледа отблизо. Имаше много строги черти на лицето, които го караха да изглежда като бодигард на някоя звезда. И в същото време изглеждаше толкова красив. А тъмният му тен го правеше да изглежда още по-добре. Чанми за момент се усети как губи контрол над мислите си. Заби погледа си в масата пред тях и не смееше да го погледне отново. Имаше чувството, че ще каже нещо, което не трябва да излиза от устата й и тогава щеше да изпадне в много неловко положение.
- Защото ми е скучно, а ти си единствената наоколо, която мога да дразня с присъствието си. Любимо занимание ми е, между другото – той й намигна и отпи от питието си.
Каква чест само! Направо й се прииска да му благодари. Ха, как ли пък не! Блек Куин се изсмя и врътна очите си. Много се издразни на държанието му. Не й харесваше начинът по който говори този насреща й. А както се палеше бързо можеше и да омете клуба с него.
- И как така с теб не е онзи от EXO... Луи ли беше, Лой ли, как там... Как така, ха-ха – и с най-голямото си нахалство се изсмя.
Чанми стисна юмрук и се опита да се успокои. Тази тема все още беше прекалено болезнена за нея, а съчетана с присъствието на този можеше да я изкара извън релси доста бързо. Все още имаше някакви чувства към китайското чедо. Макар и малко те все още си бяха там вътре в нея. Болеше я от спомена за него. Но в крайна сметка родителите й постигнаха целта си и успяха да ги разделят. Без дори да им мигне окото и без да им пука за чувствата на дъщеря им.
- Искаш да кажеш Лей – каза раздразнено Блек. Опита се да се успокои, но не й се получаваше много, много. – И нямам намерение да ти давам отчети с кой съм и какво правя.
Взе коктейла си и отпи една глътка от него. Дойде й повече от добре. Ако можеше и Мино да изчезне безследно щеше да е повече от чудесно! В момента той страшно много я изнервяше и напрягаше. Как може да има толкова нагли хора? Той да беше само нагъл с мед да го намажеш! За капак имаше още един куп негативни качества в него и му личеше от километри. Чанми отвори малката си чантичка и от там извади айфона си, който беше с кейс на еднорози. Точно в неин стил.
- Забавна компания си между другото. – застина на място с телефона в ръце.
Искаше да го халоса с нещо и ако може да е по-тежко. И как по-точно трябваше да го приема това? Че му служи за забавление? Че е една от поредните, на които той се надява да вкара под чаршафите си? Или направо в някоя от тоалетните тук? Наистина ли му изглеждаше
- Наистина ли си такъв кучи син? – без да иска го изцепи, но изглеждаше повече от уверена и застана гордо зад думите си. Реши да продължи въпреки, че има опасност наистина този да й направи нещо. - И идея си нямаш как изглеждаш в очите на другите! Може да се мислиш за много велик, но не си такъв!

by **Song Mino** Чет Дек 25, 2014 9:11 pm

Загледа се в течността, която беше останала в чашата му. Ледчетата почти се бяха разтопили и стояха на върха. Все едно се опитваха да се спасят от разтопяването. За съжаление обаче, нямаше как това да се избегне. Това беше тяхната съдба - да се втечнят, а след това отново да замръзнат. Малко или много тъжно.
Не че го бъркаше кой знае колко много. Глезен от малък, наистина беше с нереално противен характер. А и на всичкото отгоре беше и нервен състезател. Палеше се от най-малкото и ако някой му каже едно, той ще каже десет насреща му. И не можеше да мълчи. Нещо, ако го дразнеше ( 2/3 от случаите ), си го казваше директно и хич не му дремеше как ще го приеме човекът отсреща му. Да не забравяме, че е и честен до болка. И не, не говорим за онези моменти, в които казва на някоя от сестрите си, че прическата й прилича на птиче гнездо, раздърпано от всички страни, барабар с яйцата вътре. За всичко беше честен. Именно заради това имаше доста проблеми, докато снимаха Winner: Who is next? С половината щяха да се избият, а стафът не можеше да го гледа. Добре, че Джину, Техьон, Сънгюн и Сънгхун му бяха свикнали и не му обръщаха внимание. А и Сънгхун му беше най-добрият приятел евър, след Сехун от EXO, но като че ли напоследък с втория изтърсак се бяха позабравили. Е, все тая. Бяха достатъчно заети и двамата, че да се сещат един за друг.
Отново върна погледа си върху Блек Куин. Беше буквално застинала с айфона си, който беше с кейс на еднорози. Мино единствено изсумтя. Толкова лигаво, че му идеше да повърне. На някого да му се намира плик за повръщане или леген?
- Наистина ли си такъв кучи син? - най-накрая проговори.
За секунди се поколеба дали да продължи, но продължи с пълна пара. Явно беше събрала нужната й реакция, за да му отговори по този начин. А междувременно нещо в него започна да ври и кипи. Егото му беше безгранично и не толкова лесно ранимо, но щом се кажеше нещо по негов адрес, веднага се появяваше и желаеше възмездие. Може би, за да порасне още повече?
- И идея си нямаш как изглеждаш в очите на другите! Може да се мислиш за много велик, но не си такъв! - бяха следващите й думи.
На подсъзнателно ниво Сонг Мин О напълно разбираше, че тя е права, но гневът го беше заслепил. Минисекунди му отнеха, за да му причернее от бяс пред очите. Някой просеше ли си боя - получаваше го. И хич не му дремеше дали е мъжко или женско. Единствено сестрите си и братовчедка си не биеше с юмруци. Тях по друг начин ги третираше. Но всички останали.... О, опази Боже.
Беше агресивен. Даже прекалено.
Стисна юмруците си, а след това бавно отпусна хватката. Преброи до 10, но не му помогна. Никога не му беше и помагало. Изправи се рязко, при което айфонът на Чанми литна някъде по диванчето, а силните му ръце хванаха нежната малка ръчичка на момичето. Дръпна я нагоре, при което тя буквално подскочи и я блъсна с всичка сила в най-близката стена до тях. Стискаше ръката й с всичка сила, а ръцете му все едно бяха направени от клещи.
- Слушай ме много внимателно госпожичке - гласът му беше нисък, заплашителен. Очите му светеха злобно, а едно малко пламъче избухваше в тях. - Внимавай на кого говориш и как говориш. С едно щракване на пръстите мога да те залича лично от лицето на тази планета. Пф... Тъпата ти майка не те ли е учила на обноски?
Удари с ръка до нея и я пусна. Кръвта му продължаваше да ври и кипи с пълна пара в него.
- Глупачка. Мислиш, че като ме обиждаш ще направиш нещо по-различно ли? Като всички други си, хах - подигравателната нотка в гласа му беше прекалено явно.
Взе чашата с уискито си, отпи малко и я стисна толкова силно, че тя се счупи в ръката му, а остатъка от алкохола се разплиска наоколо.
- Забавлявай се - подсмихна се Мино, след което тръгна към тълпата от хора на дансинга. С триста зора отвлече Сънгхун, който беше нареден до няколко идиотки и си тръгнаха.
Пф. Всички жени бяха едни и същи.

by **The Black Queen** Вто Дек 30, 2014 12:40 am

Господинчото насреща й беше пълната противоположност на Блек Куин – груб, арогантен, кисел, сърдити на всичко около него. Ким Чан Ми беше просто едно пораснало дете – държеше се грубо само с хора, които го заслужават, ако Мино е кисел като лимон, тя е сладка като диня, а на лицето й почти винаги грееше онази очарователна усмивка. Макар и напоследък много рядко да се усмихваше, но затова си имаше причина. Всичко, което й се случваше напоследък я удряше право в сърцето и го раздробяваше все повече и повече. Мино в случая изобщо не й помагаше и вечерта, в която се предполагаше, че трябва да разпусне стана пълен провал.
Сонг побесня до n-та степен. Блек можеше да го види в очите му. Явно не харесваше да чува истината или по-скоро не беше свикнал някой да му я казва.
Той стана от мястото си, а телефона на Чан Ми се озова някъде на диванчето. Посегна да го вземе, но тогава силната ръка на Мино хвана нейната за китката и я накара да се изправи са отрицателно време. Блек гледаше шокирано или по-скоро изплашено, но се мъчеше да го прикрие. Не умираше от желание да разбере, че се страхува от него.
Веднага след като я изправи блъсна крехкото й тяло в стената. За момент пред очите й се спусна черна завеса. Блек усети остра болка, но вече не беше много наясно къде я боли. Дали гърба, дали главата или ръката, която Мино държеше така усърдно, а може би всичко това на куп?
- Слушай ме много внимателно госпожичке – цялата изтръпна от дъха му, който се заби в лицето й – скъп мъжки парфюм примесен с твърд алкохол. Погледна го право в очите и там видя ярост. Две пламъчета бушуваха вътре, а очите на Блек бяха пълни със страх. - Внимавай на кого говориш и как говориш. С едно щракване на пръстите мога да те залича лично от лицето на тази планета. Пф... Тъпата ти майка не те ли е учила на обноски?
Той се заби юмрука си в стената точно до главата й. Това я накара да обърне рязко главата си на другата страна. Цялата потрепна. Вече не знаеше какво да очаква от този психопат. Всъщност той не беше психопат, а просто човек, който има нужда от някой, който да му покаже правилния път и как трябва да се държи. Може би тогава Сонг Мино щеше да стане много по-различен.
- Глупачка. Мислиш, че като ме обиждаш ще направиш нещо по-различно ли? Като всички други си, хах – Мино си взе чашата отпи една глътка и просто .. я счупи? Блек стоеше и гледаше невярващо насреща му.
- Забавлявай се – Мино се подсмихна насреща й и тръгна към цялата тълпа, която танцуваше.
Чан Ми седна внимателно на сепарето и погледна ръката си. Беше се оцветила в синьо. Разтърка я внимателно и чак тогава осъзна какво точно й се беше случило преди броени секунди. Няколко сълзи се спуснаха по двете й страни. Избърса ги набързо и си пое дълбоко въздух.
"Ако някой ден пак се срещнем ще ти докажа, че не съм като другите!" - обеща си Чан Ми.

by Sponsored content

Club "Octagon"

Club "Octagon"

Re: Club "Octagon"

Re: Club "Octagon"

Re: Club "Octagon"

Re: Club "Octagon"

Re: Club "Octagon"

Re: Club "Octagon"

Re: Club "Octagon"

Re: Club "Octagon"

Re: Club "Octagon"

Re: Club "Octagon"

Re: Club "Octagon"

Re: Club "Octagon"

Re: Club "Octagon"