Club 'Hunters'

by **Winter** Пон Ное 10, 2014 5:23 pm

Най-сетне един ден спокойствие.От толкова много тренировки и мисли напоследък, певицата беше на косъм от двойната шизофрения.Никога досега не се беше чувствала толкова изтощена и отпаднала.Нямаше време дори да се наяде като хората, а допълнителната тежест от мислите, които постоянно ѝ се въртяха в главата я караха да се депресира.Ей така, изведнъж хиляди неща започнаха да ѝ правят впечатление.Неща от сорта дали има гадже, дали има приятели, с които да излезе.Досега не се е интересувала толкова от тези неща.Беше най-важна нейната облага и кариерата ѝ.
Напоследък толкова често се сещаше за Джимин и другите момчета, с които беше излизала.Защо всички я прецакваха така?Караха я да почувства нещо силно към тях, може да не беше любов, но все пак силна привързаност, и изведнъж я оставяха с хиляди въпроси на главата.На всичко от горе чак сега усети приятелската липса.Сякаш беше съвсем самичка и си нямаше никого.Изведнъж целия този разкош, който получаваше от родителите си, кариерата си, която процъфтяваше и всички тези бляскави неща спряха да ѝ правят впечатление.Искаше просто един истински приятел, който да е винаги до нея в нужда и когато нещо ѝ тежи да има на кого да сподели...
Уинтър цял ден лежа на дивана и гледаше любовни сериали.Блудкавите любовни истории като, че ли я депресираха още повече и вкараха в главата ѝ такива мисли, че накрая започна да се задушава между четирите стени.Бурното ѝ въображение рисуваше фрапиращи картини, но всичко поутихна благодарение на едната мисъл - да се напие.Знаеше, че така няма да забрави за всичко и да намали проблемите си, но имаше нужда да не мисли за всички тези неща поне за няколко часа.Иначе наистина щеше да полудее.По-добре да се превърне в пияница, от колкото в луда и да я заключат в някоя лудница, завързана в усмирителна риза и да се мята като риба на сухо.
Ето, дори нямаше с кого да отиде на дискотека.Беше се превърнала в истински саможивляк.Преглътна тежко и облече черната си рокля.Нямаше избор - сама щеше да отиде.
Отиде до огледалото и седна на малкото столче.Внимателно си сложи очна линия, малко сенки и спирала.След това намаза устните си с един бебешко розов гланц и се огледа за последно.В този момент се почувства наистина красива, но сякаш нещо ѝ липсваше.Буйния ѝ и непоклатим характер, сякаш бавно започваше да умира и това си личеше дори само като се погледне в огледалото.Може би подсъзнателно сама си беше натъпкала тези мисли в главата и всичко, което и се случваше сега си беше единствено и само по нейна вина?
След като таксито беше отвън, Ми Хий си взе чантичката и излезе.
- До клуб 'Hunters' моля! - не обърна много внимание на шофьора и прикова погледа си към стъклото, гледайки безцелно.Тишината продължи доста дълго.
- Госпожице, добре ли сте?Изглеждате ми тъжна. - шофьора привлече вниманието ѝ и тя се насили да се усмихне.
- Не, нищо ми няма.Просто се бях замислила. - не знаеше дали повярва на насилствената ѝ усмивка, но не я интересуваше.Не беше длъжна да му дава обяснения, за това дали е тъжна или не.Надяваше се скоро да слезе от проклетия автомобил и да се отърве от компанията му.
Скоро слезе от колата, въздъхна облекчено и вдиша дълбоко хладния нощен мирис.За кратко едно блаженство я изпълни от вътре, но то бързо изчезна.Нареди се на опашката и най-сетне, когато успя да се добере до вътрешноста на сградата устремено се насочи към бара.Искаше просто да се удави в всичкия този алкохол, който беше на рафтовете пред очите ѝ.

by **Hyosung** Вто Ное 11, 2014 1:58 pm

- Поработи още малко над високите тонове. – каза той на последното останало трейни и потърка дланите си една в друга. Не му беше студено, но усещаше някаква хладина. Направи няколко флегматични крачки и излезе от стаята. Бяха го сложили да помага на трейнитата тази седмица с вокалните упражнения. По принцип никога не го избираха за това, но явно сега нямаше друг избор. Кьонгсу не беше добър учител. Можеше да им покаже правилните техники, но не и да ги научи, по простата причина, че не го биваше да контактува с тях. Като изключим държанието му пред публика и в медиите, той винаги си е бил леко по – студен. Е, не винаги. Когато беше истински щастлив се превръщаше в съвсем друг човек. Такъв, какъвто най – често го виждате по телевизията. Но това са два съвсем различни свята.
Кьонгсу все още страдаше. Страдаше всеки ден, от самота, от проблеми, от собствените си грешки. Не можеше да определи чувствата си към Сузи. Да, все още изпитваше нещо към нея, но след като тя за последно го отряза, беше изгубил всякаква надежда. Търсеше начини да убие всичко във себе си. „ Любовта се забравя с любов“ – беше казал някой от умниците в групата му. За вокалът и странният му характер това не беше изход. Та той бе имал само една връзка, която едва ли не му взе здравето и разсъдъка, на фона на всичките проблеми с групата. Сега просто драпаше безпомощно и се опитваше да продължи напред. Знаеше, че го иска, просто му беше нужно време, за да се съвземе. Сам бе виновен за станалото със Сузи, и сега затова умираше от самота. Никоя друга дори не би го погледнала, ако знаеше какъв страхливец е мембърът на ЕХО. Изключваме лудите фенки, те са готови на всичко.
След малък разговор с Кай, танцьорът го посъветва да поизлезе, а не да си прибира в дорма. Вероятно го казваше повече на шега, защото До Оу никога не правеше подобни неща. Той беше сдържан и сериозен, не се чувстваше чак толкова добре, излизайки на обществени места. Разбира се има разлика в това дали излиза като Ди Оу, или просто като Кьонгсу. Известният Ди Оу обичаше да се среща с феновете си и да си върши работата. Но Кьонгсу беше друг тип. След като излезеше от полезрението на камерите, или слезеше от сцената...той се превръщаше в себе си. Работата му беше да забавлява феновете, като изчезне от погледите им тя приключва.
И явно все пак, отчаян от самота, скука и еднообразие, Кьонгсу реши да отиде на клуб. Нещо, което почти не се беше случвало. Планираше да пийне нещо, да постои за кратко и да си тръгне. Имаше едно на ум, че няма да му хареса там. Не се преоблече, остана с тъмната риза на черни и тъмно сини карета и черните дънки. Не искаше да се набива на очи и без това. Само си сложи една нова черна шапка с козирка, не че толкова прикриваше самоличността му. Щеше да я използва просто като аксесоар.
Закараха го до един от клубовете и той си влезе тихо. Беше свел глава и не се набиваше много на очи. Седна в един много тъмен край, недалече от бара, и се огледа. Естествено беше като някакъв вълк единак, всички наоколо бяха с някого или на големи групи. Не че му беше такъв проблем, но това допълнително засили чувството му за самота. Още повече благодарение на двойката, която се натискаше под носа му на съседното сепаре. Кьонгсу извърна поглед от тях и се замисли за Сузи отново. Той никога не я бе водил на подобни места, никога не и бе давал това, което заслужава. На нея със сигурност и беше по – добре без него. А той? Дали наистина щеше да намери някоя, която да го направи отново щастлив? Най – много пак да разбие живота и, ако се намери такова момиче. Което го съмняваше.
Докато се оглеждаше, забеляза на бара друг самотен индивид. Беше момиче, и на всичкото отгоре...май я познаваше. В интервала на едната минута, в която До Оу я зяпаше, я заговориха минимум двама мъже, но доста бързо си тръгваха. Тя или ги разкарваше, или....няма друго обяснение. Певецът се намуси. Не изглеждаха и приятни типове, приличаха на пияници и бяха съмнителни. В него имаше порив да отиде при нея, поне да и каже едно „здрасти“, но най – много да свърши разкаран като онези. Постоя още една минута, след което стана, и тихо се промъкна до бара. Настани се на мястото до нея, което тъкмо се освободи.
-Здрасти...-каза, за да привлече вниманието и. Надяваше се да не се е объркал и да се е припознал, но май наистина беше тя. Казваше се Ми Хий, доколкото си спомняше.
- Ъ...аз съм Кьонгсу...говорили сме си няколко пъти. – избълва на няколко пъти. Не можеше да повярва, че е заговорил някой. При това говореше тъпотии. Чувстваше се тъпо. И какво като са си говорили няколко пъти? Не трябваше да отива. Не искаше да си признае, че просто е прекалено самотен и не на място През това време бармана дойде при него.
- Само бира...-каза несигурно. Въобще не му се пиеше алкохол.
- Чакаш ли някого? - престраши се да я попита, без да показва каквото и да било притеснение. Просто не искаше някой, вероятно гаджето и да се домъкне до няколко секунди и да стане неловко.

by **Winter** Вто Ное 11, 2014 8:05 pm

Уинтър седна на бара, на един от високите столове и изчака бармана.Той обаче дори не я беше отразил при сядането ѝ.Правеше си някакви там негови си неща - оправяше се с клиентите и забърсваше плота пред него, на който беше разсипан алкохол при правенето на коктейлите.Ми Хий го погледа малко втренчено и се надяваше, мъжа да усети погледа ѝ, но и това не стана.Накрая вече търпението ѝ се изчерпа.Как можеше да си позволи да не забележи един от клиентите си.Особено нея.Толкова ли обикновена и скучна изглеждаше, че да не може да хване окото на един тъп мъж?!
Вдиша силно аромата, който се носеше около нея и той въобще не ѝ хареса.Всичко миришеше на цигари, алкохол с примеси от пот.Уинтър имаше наистина силен нюх и усещаше доста от миризмите, които на другите не им правеха впечатление.Винаги беше така, но накрая носа ѝ просто свикваше с миризмата и спираше да ѝ прави впечатление.Това беше една от грешките на собствениците.Не бяха направили мястото така, че да може често да се проветрява, явно отдушниците или там каквито бяха онези неща на тавана на помещението, дърпащи цигарения дим не работеха както трябва.Вдигна едната си ръка и помаха, за да привлече вниманието на бармана.Съжали, че дойде на това място.Поне да беше избрала някой по-престижен клуб от този.Имаше чувството, че покрай нея само се промъкват хора от най-долния дял на обществото.
- Извинявай скъпа, че не те видях. - бармана най-сетне я удостои с честта да си завлече задника при нея и да вземе поръчката ѝ. - Какво ще искаш за пиене? Първото е от мен, аз черпя! - подпря се на лакътя си и ѝ показа чаровната си усмивка, която наистина си беше много чаровна.Като цяло бармана си го биваше, но не беше уцелил настроението на певицата, за да я сваля.
Ми Хий завъртя пренебрежително очи и без да се замисли си поръча една чаша водка.Нарочно го направи, защото знаеше, че водката, която я дават наливна я разреждат с малко вода.Естествено, не си струваше цената, но не я интересуваше.Да, искаше да се напие, но не още в първите 5 минути.Постепенно щеше да се потопи в опиата на алкохолизма, за да не повръща накрая.
- Аз черпя първото. - бармана ѝ подаде чашата и ѝ намигна.
- Ох, много си мил.Никой досега не е правил такова нещо за мен. - кривата ѝ усмивка и голямата ирония в думите ѝ, бяха достатъчни за да ми покажат, че е в лошо настроение и трябва да се разкара.
На всичко от горе бармана не беше единствения, който се опита да ѝ се натресе на главата.След това се появиха някакви двама и единия от тях имаше наглостта да я пита дали има кокаин, и дали може да ѝ смърка линии от гърдите ѝ.За какъв се беше взел този клошар.Ми Хий сериозно се замисли дали да не го съобщи в полицията, но нямаше смисъл.Тук всеки втори беше надрусан и имаше "багаж" в него.
- Здрасти... - още някой се нареди до нея.На челото ѝ вече се бяха показали вени от гняв.
- Не разбра ли, че казах не!В полицията ли искаш да те натопя! - извика по-силно от нужното да се чуват заради музика.Ми Хий първоначално дори не беше обърнала внимание, кой е седнал до нея и какво въобще ѝ и е казал.
Когато видя до себе си Ди Оу не можа да повярва на очите си.Стана ѝ неудобно, че така реагира без причина.
- Ох, извинявай.По мислих си, че е един от онези двамата, които ми досаждаха преди малко. - усмихна се леко притеснено и придърпа чашата си с водката малко назад, за да не я види певеца.Сигурно щеше да я помисли за зависима алкохоличка.
- Ъ...аз съм Кьонгсу...говорили сме си няколко пъти. – Ми Хий кимна с глава.
- Аз съм Ми Хий.Не очаквах да те видя тук! - ъгълчетата на устата ѝ леко се извиха в усмивка. - Защо не си при останалите.Не ми се вярва си дошъл сам тук.
При това изречение певицата погледна в краката си и токчетата ѝ се сториха крайно интересни.
Когато мембъра на ЕХО си поръча само бира, Уинтър прибута още малко чашата си назад.Той проследи движенията на ръката ѝ, но дали беше видял какво прави можеше само да догажда.Или пък просто Кьонгсу беше решил да започне с някой по-лек алкохол и след това да премине към по-твърдото пиене?Не знаеше, но се радваше, че се появи.Той ѝ беше симпатичен и компанията му малко я разведри.Не беше очаквала да срещне точно него тук.Не ѝ изглеждаше като такъв тип човек.
- Чакаш ли някого? - въпроса му извади Ми Хий от мислите ѝ.
- Ами.. честно казано.. самичка съм си тук. - усмихна се леко на една страна, огледа на около и повдигна рамене. - Искаше ми се да изляза малко сама. - тук определено излъга, но никога не би казала истината, че просто нямаше кого да си вземе с нея.
- О не!Нямах в предвид, че искам да се махнеш.Определено искам да останеш, но излязох сама и .. - реши, че ще е по-добре да млъкне за да не ѝ се оплете езика още малко и да му наговори някакви глупости, с които да го уплаши и да го накара да избяга едва ли не.
- А ти как реши да дойдеш на такова място.От впечатлението ми, което имах за теб не предполагах, че си такъв тип момче. - засмя се и хвърли къс поглед към водката, която постоянно я приканваше да си пийне.

by **Hyosung** Нед Ное 16, 2014 9:40 pm

Очите му леко се разшириха, а устните разтвориха, когато тя му се развика. Въпреки това певецът не помръдна и на милиметър от мястото си, само я погледна леко изненадано. Момичето обаче бързо се извини. както беше предполагал го е объркала с някои от онези....хора. Макар че вероятно той миришеше по - добре. И да не беше така, поне не смърдеше на алкохол.
- Няма нищо, разбирам те. - каза и спокойно той. Напоследък апатията му беше станала завидна. Момичето също се представи, а той само се усмихна, защото си спомняше името и. Беше слушал неща за нея от хората - че била надута, надменна или снобка, но се съмняваше те да я познават достатъчно добре, за да кажат това. Вокалът нямаше лошо мнение за нея - напротив. Малкото пъти, в които се бяха заговаряли му бяха достатъчни. А точно в момента беше много благодарен, че тя е тук и няма да стои сам. Чувстваше се странно, когато е сам около много хора. Да кажем, че характерът му беше доста по - сложно нещо от това, което феновете познават.
- Сам съм . - призна си Ди Оу с въздишка и проследи как бармана оставя отворената му бира пред него. Певецът завъртя бутилката хващайки я за гърлото и се загледа в етикета и, сякаш му беше наистина интересен.
- Посъветваха ме да се разсея, но нямаше кой да взема с мен. Или може би не исках, не знам. Но не се чувствам на място. - призна си той и отново се загледа в етикета. Подходящ момент отново да се излага пред момиче. Чувстваше се жалък. Изобщо нямаше да се разсърди ако утре навсякъде пишеше как Ди Оу от ЕХО е смотан. Но Ми Хий не му изглеждаше като такова момиче. Затова и бе решил да седне до нея. А точно той не би отишъл при кого да е. Прекалено бе затворен в себе си.
Оказа се, че и Уинтър е сама. Това искрено изненада Кьонгсу и той я погледна изненадано, но побърза отново да забие поглед в бирата си. Нямаше какво да отрича - Ми Хий беше красиво момиче, може би най - привлекателната наоколо. Честно казано нямаше мерак да оглежда всяка една наоколо, не беше точно такъв тип мъж. Но пък за сметка на това често местеше погледа си към певицата, макар да го правеше повече несъзнателно. Беше го направил и повечето пъти, в които се бяха засичали. Отново несъзнателно.
Отправи и усмивка, като все пак се надяваше да не е станала някоя от онези крийпърските му усмивки, които правеше когато най - малко иска.
- Амии..напоследък май всичко ми идва в повече, и ме пратиха да се разсея. Макар че точно тук не знам дали ще успея. - отговори на въпроса и и се огледа. Да, той не беше човек, който се забавляваше на такива, места но реши да пробва. И като цяло единственото хубаво нещо тук бе, че я срещна. Макар да не знаеше дли ще излезе нещо хубаво от това. Най - много след няколко минутки да си измисли оправдание и да го изостави. После се виждаше в лапите на някоя фена, разпознала в него вокалът на ЕХО.
- И да, с правилно впечатление си останала. Не ходя много по такива места. - усмихна се леко, макар да не знаеше за какво. Не му беше убягнала чашката на Уинтър с твърд алкохол. Ди Оу още дори не беше отпил от бирата си. Не знаеше дали му се пие, а и от компанията не одобряваха дори бира. Но сега не му пукаше.
- Ти често ли идваш? Може би ще ми помогнеш да разбера какво му е забавното на подобно място? - обърна се към нея и се опита да звучи по - позитивно. Едва ли щеше да и се стои с мъж, с възпитанието и маниерите на дядка може би. Хвана бутилката си и я приплъзна леко към нея в знак на това, че иска да се чукнат ( с бутилката и чашата ) и отново се усмихна леко. Не му убягваше и факта, че мъжете наоколо често се заглеждаха в нея, обсъждаха я и точеха лигите си. Кьонгсу се зачуди дали той ги спираше. Все пак точно в момента с тези дрехи и тази шапка не приличаше на нищо особено, спрямо хората наоколо. Спрямо излъчването на самата Ми Хий. Когато не беше под светлините на прожекторите, в лъскавите дрешки и пред виковете на феновете, бе един доста...обикновен човек. В моменти като този се чувстваше и прекалено обикновен, дори смотан. Нямаше идея откъде с появяваха тези негови мисли понякога. Знаеше само че му харесва дори да стои близо до нея и да се окъпва от лъчите на блясъка и. Може би беше едно от малкото момичета, с които изявяваше желание да говори след Сузи. Все пак повечето не можеха да се мерят с нея, но Ми Хий определено можеше. Осъзна това, когато отели погледа си от лицето и чак на втората минута. Стана му супер неудобно и ако не беше сериозното му изражение щеше да изглежда притеснен. Забеляза как двама мъже някъде отляво не свалят погледа си от момичето и си шушукат нещо. Дори не отразява присъствието на певеца.
- Ми Хий...познаваш ли ги онези? - попита отново с неутралния си тон, посочвайки с брадичка към тях. Определено не му вдъхваха доверие, а точно той не беше Супермен, който да защитава девойки в беда. Чувстваше се като нещо много по - мъничко и слабо. Може би дори незначително. Но това така и не му попречи да следи онези.

by **Winter** Съб Дек 06, 2014 5:30 pm

E, явно и той беше самичък на това оживено място.Все още не можеше да повярва, че е срещнала точно него на такова място.Ди Оу изобщо не ѝ изглеждаше такъв тип момче.По скоро в очите ѝ беше един такъв спокоен и.. и някакъв, в чиято компания можеш да се отпуснеш.Наистина самото му присъствие някак си ти вдъхва спокойствие.Поне такова чувство я беше налегнало в моментите на сцената, когато се бяха срещали.Даже си спомняше ясно един от първите случаи, в които се засякоха заедно там и той превърна неспокойството и напрегноста ѝ в едно голямо успокоение за треперещата ѝ душичка.Тогава му беше благодарна за това, защото в противен случай можеше да получи най-вероятно инфаркт.
- Амии..напоследък май всичко ми идва в повече, и ме пратиха да се разсея. Макар че точно тук не знам дали ще успея.И да, с правилно впечатление си останала. Не ходя много по такива места.
Той и се усмихна мило, нямаше как да устои на тази чаровна усмивка и да не му отвърне със същото ако не и по-чаровно.Въпреки факта, че не идваше на такива места, да не кажем, че най-вероятно не е идвал никога даже, и това, че не си беше довел никого с него, а беше сам - той все пак не изглеждаше ни най-малко притеснен.Напротив.Поне на Ми Хий ѝ изглеждаше доста отпуснат.Личеше си, че мястото му не е тук, но все пак като за човек с неговия характер, поне това, което беше опознала за него, той добре приемаше случващото се.Поне Ми Хий така си мислеше.Нямаше как да знае какво се крие в главата му и дали просто не прикрива умело притеснението си.
- Ти често ли идваш?
Този му въпрос направо я разтресе.По принцип в компаниите не позволяваха много много такива неща, камо ли да се наливаш с алкохол като не виждал, точно както момичето правеше сега.Почувства се като една пропаднала идиотка.Някаква пияница накратко.А всички знаеха, колко грозно е момиче да се напие.
- Може би ще ми помогнеш да разбера какво му е забавното на подобно място?
Певицата се насили да се усмихне, въпреки, че в момента се чувстваше много смотано.Всячески се опитваше да прикрие чашката си и се надяваше да е успяла.Е, надеждите ѝ бързо се изпариха.Още преди да е отворила уста за да отговори на въпроса му, момчето плъзна бутилката си към нея.Явно за наздраве.Въпреки усилията ѝ все пак беше видял питието ѝ.Добре, че беше тъмно и нямаше да забележи краткото ѝ изчервяване.Тя взе чашата си и двамата се чукнаха.Ми Хий едвам близна от водката си.Даже да сме по-точни просто натопи устни в течността, дори глътка нямаше.
- Първо да кажа, че по-принцип не пия така! - тя размаха ръце пред гърдите си. - Надявам се да не ме помислиш за някоя пияница наливаща се с твърд алкохол.Просто нещо напоследък не ми вървят нещата и си помислих, че това ще ми помогне да се разсея.
Надяваше се Ди Оу да не се усъмни в думите ѝ.Не беше излъгала.Преди може и да беше, такава "бунтарка" така да го кажем, но тези дни отдавна отминаха още от както започна кариерата ѝ на певица.Ако беше продължила с изцепките си, кариерата ѝ щеше цялата да замине.
- Не знам дали ще успея да ти помогна с веселбата, но ще опитам.Като за начало защо не си вземеш и ти нещо по-увличащо. - Ми Хий му посочи с поглед бирата и се засмя. - Разбира се, няма да те правя алкохолик, мисля, че една чашка няма да е проблем.Само за повдигане на настроението!
Още преди да е чула отговора му, тя вдигна ръка и извика бармана.
- Още една водка моля! - подсмихна се "под мустак" и след като чашката беше пред нея, Уинтър я прибута пред певеца.
Забеляза погледа му, че се беше насочил някъде зад нея.Ди Оу и посочи някакви с брадичката си и попита дали ги била познавала.Тя се обърна назад за да ги погледне, но не си направи труда да им обръща много внимание.Честно казано даже не видя кои бяха.Просто не и се занимаваше и бързо се обърна към певеца.
- Не, не знам кои са. - поклати глава. - Пил ли си досега водка.Моля те не ми казвай, че ще ти е за първи път. - засмя се.
Това не беше с цел да му става тъпо, че никога не е опитвал.Просто беше щастлива, че се намери един приятен човек, който да и прави компания.Харесваше Ди Оу.Много и допадаше във всички възможни критерии.Най-много се радваше на това, че е свестен.

by **Hyosung** Чет Фев 05, 2015 2:58 pm

Тя може би се притесни от въпроса му. Не целеше да я засегне, но и не каза нищо. По принцип не осъждаше хората, които излизат да се забавляват всяка вечер. Е, вярно беше, че бе наричал някои такива безделници, но по принцип нямаше право да го прави. Всеки се забавлява по различен начин и всеки има нужда от това. Нещо, което той и колегите му по – рядко правеха. Дори самият той можеше да си изпати по – късно заради това излизане, но момчетата бяха обещали да го покриват. Напоследък мениджъра се стараеше да ги държи все по – изкъсо.
Момичето побърза да каже, че по принцип не пие така. Ди Оу веднага се обърна към нея, значи все пак беше приела грешно нещата. Но...беше сладка, опитвайки се да се оправдае за нещо такова. Той се усмихна леко, без да се усети, че се е отплеснал да наблюдава лицето и. Някъде беше чул че била надменна богаташка, и какви ли още глупости на пресата, но всъщност беше нещо по – различно от този стереотип. Като че ли му се прииска да я опознае повече, за да затвърди мнението си. Веднага махна усмивката, защото вероятно бе започнал да я гледа плашещо, както по принцип правеше. Последното нещо, което искаше е да изглежда като крийпър, дори феновете бяха започнали да го наричат “Satansoo”. Чу много добре как някои подвикват това, вместо името му на последния концерт.
-Не те мисля за такава. Мисля, че жените, които държат на алкохол са интересни. А и ти не се наливаш. Някак...класи е. – усмихна се в отговор. Когато и се усмихваше, тя също се усмихваше и беше красиво. Осъзна, че не е мислил а усмивката на никоя след Сузи...Не искаше да мисли сега за нея, нямаше да си развали настроението. Странно е, но в момента не би заменил компанията на Ми Хий дори за тази на Сузи.
-Ако имаш нужда да споделиш...нещо с някого...можеш да го направиш с мен. Може да звучи нахално, но понякога съм доста добър в тези неща. – каза, сещайки се, че и тя беше споменала, че нещата нещо не вървели. След малко, Уинтър предложи и той да мине на нещо по – твърдо и за момент Кьонгсу спари.
-Ъм.....такова...- замънка и започна да върти бутилката на ляво и на дясно.
-Пил съм, мисля,но...- засмя се на себе си, след което отново погледна певицата. Така или иначе водката, поръчана от нея вече стоеше пред него. Той се засмя и кимна, избутвайки бирата леко настрани. Придърпа чашата си и я чукна в нейната отново. Надигна я и отпи, и за да му е яко се задави.
-Съжалявам...не бях пил нещо такова скоро-каза, като се пооправи. Започна да се смее на себе си, макар да рискуваше да изглежда като загубеняк пред нея. Хвърли последен поглед към онези. Тя беше казала да не им обръща внимание, но той никога не оставяше нещо просто така.
-Е, кажи ми повече за себе си. Какво обичаш да правиш, как е в работата? Имаш ли си гадже? – дори не разбра как е вмъкнал последния въпрос. Не беше в негов стил да пита момичета това, не беше и негова работа. В момента изглеждаше като онези мъже, които са дошли тук, чудейки се как да „забършат“ нещо и в крайна сметка ще останат сами. Премести погледа си от нея и отпи още една глътка от водката, защото не знаеше какво да направи. Идеше му да направи физиономия, когато течността изгори гърлото му, но реши да се прави на мъж. Хвърли поглед към дансинга. Беше добър танцьор, но не знаеше как се танцува в клуб. Колко беше смотан, понякога и той се изненадваше. Би поканил Уинтър да потанцуват, но точно заради смотаността си, нямаше да го направи. А и там може би...някой щеше да го разпознае.

by Sponsored content

Club 'Hunters'

Club 'Hunters'

Re: Club 'Hunters'

Re: Club 'Hunters'

Re: Club 'Hunters'

Re: Club 'Hunters'

Re: Club 'Hunters'

Re: Club 'Hunters'

Re: Club 'Hunters'