Апартаментът на Сехун

by **Sehun.** Пон Дек 30, 2013 4:20 pm

Малък двустаен апартамент в Центъра

Spoiler:

by **Bang Minah** Пон Дек 30, 2013 6:13 pm

Далечно - това бе точното определение, което можеше да даде Мина за заобикалящия я свят в този миг. Усещаше бегло допира на тялото си в това на Сехун и топлината му, както и студения вятър, щипещ лицето ѝ.
Освен това обаче нямаше нищо - само болката в главата, която не отшумяваше и тежестта на клепачите, отказващи да се притворят. Искаше да стисне юмруци, да събере малкото останала сила в себе си и да се събуди. Желанието ѝ бе глас в пустиня.
Мина се намираше на границата между съзнание и безсъзнание и не можеше да я прескочи. Преживяното бе покорило тялото ѝ, правейки го свой затворник. Беше я "оковало" на скалата като Прометей и отказваше да я пусне. Свободата значеше будно състояние, а в случая това може би не бе най-подходящият избор. Може би мозъкът на Мина искаше да я предпази от жестоката реалност, която я очакваше, от новата длъжност, която си бе извоювала тази вечер. Та кой иска да бъде съучастник в убийство?
Щеше да е по-добре да не се събужда, да остане така завинаги - на границата между битието и небитието, нито жива, нито мъртва.
Съдбата обаче явно имаше други планове. Съзнанието на Мина се откъсна от оковите, сърцето ѝ заби лудо в гърдите, а клепачите ѝ трепнаха. Топла вълна обля тялото ѝ, сякаш за да го събуди и да го накара да живее отново.
Предметите в стаята вече добиваха своята форма и цвят, а звукът от пукането на дърва бе ясен и отчетлив. Усещаше топлата завивка върху себе си, както и меката възглавница под главата, която бе така приятна, че на момичето ѝ се прииска да остане тук вечно.
Един въпрос обаче я накара да се ококори и надигне - къде беше това "тук"? Какво беше това място? Дали бе на Сехун? Смътно си спомняше как я бе обвил в обятията си, докато тялото гореше, но останалото ѝ се губеше.
Тромаво се изправи и, подпирайки се на леглото, се добра до напълно съсипаното си палто. Опипа джобовете, търсейки флакончето с хапчетата, които ѝ трябваха.
Тихо ги погълна и се насочи към кухнята, откъдето се носеше съблазняващ аромат на храна. Не знаеше дали бе гладна или просто искаше да види собтвеника на апартамента, но и в двата случая щеше да получи отговор на въпроса си.
Вървейки по коридора и следвайки миризмата, Мина оглеждаше интериора - минималистичен, но пък направен с вкус. Стените бяха бели, което създаваше усещане за спокойствие - нещо, от което момичето отчаяно се нуждаеше.
Тътрейки се унесено, Мина забрави, че в апартамента се предполага, че има и мебели и се блъсна в стола. Чифт тъмни очи се стрелнаха към нея и разкриха самоличността на собственика - Сехун.
- Здравей. - измънка Мина, леко помахвайки с ръка и опитвайки да се усмихне. - Какво готвиш?
Момичето тръгна към Сехун с любопитство, играещо в очите, когато нещо я спря. Тъжен удар на сърцето я накара да осъзнае, че може би младежът не искаше да има нищо общо с нея; може би мислено я проклинаше и желаеше час по-скоро да си тръгне от дома му. И с право - тя бе провалила живота му, заради нея носеше тежка рана в душата си, която нямаше как да бъде излекувана. Сехун - невинното момче, което просто се бе оказало на грешното място в грешното време при грешни обстоятелства.
- Добре ли си? - бе единственото, което успя да се изтръгне от сухите устни на Мина.
Знаеше отговора, както и че тя бе виновна за него. Беше безсилна.
Ръцете ѝ се плъзнаха по кръста на Сехун и обвиха тялото му в прегръдка. Притисна лице към гърба му, сякаш действието щеше да снеме товара оттам.
- Съжалявам. Много съжалявам. - изхлипа Мина с лице, заровено в тялото на Сехун.
Знаеше, че стореното нямаше как да бъде поправено - животът бе като кристална ваза, а тази на Сехун бе безпощадно бутната от Мина.

by **Sehun.** Пон Дек 30, 2013 9:11 pm

За доста дълго време Сехун стоеше със забит поглед в ръцете си.Дори те му се струваха различни.С тези ръце беше отнел живота на онзи мъж.Тези ръце на чудовище,на убиец.При тази мисъл ,той стисна дланите си в треперещи юмруци.Ножът с който беше нарязал зеленчуците и гъбите за рамена ,стоше на плота с насочено към него острие.С налудничев поглед ,момчето го съзерцаваше и после уплашен от собствените си мисли ,го грабна и го хвърли във мивката.Безпомощно се облегна на ръба на полирания дървен плот и въздъхна дълбоко,наведе главата си надолу и постоя така.Беше толоква уморен.Сякаш някой рязко беше изтръгнал органите му .Чувстваше се толкова празен и самотен ,но и в същото време толкова тежък.Вината ,и онова горчиво чувство и всички гадни спомени наистина тежаха.Ужасен ,ужасен товар...
Глух звук от удар моментално привлече вниманието му и го откъсна от разочароващите му тъмни мисли.Той извъртя главата си наляво и видя вече будната Мина.Тъмните му очите приковаха нейните тъжно -сънени.Лицето й беше нечовешки пребледняло .Черните кръгове опасали влажните й очи ,бяха едиственото цветно нещо в порцелановата й кожа.Дори и женствените й допреди розови устни бяха изгубили своя приятен цвят.От руменината ,която изгряваше на бузите й също нямаше и следа.Такава беше Банг Мина.Преди докато се смееше заедно със Крис това беше истинаската тя.Това момиче отдавна не се беше появявало.
- Здравей.-каза тя правейки отчаян опит да се усмихне.Сехун не откъсваше очи от нея.-Какво готвиш?
Какво й пукаше?Нима една топла манджа щеше да оправи нещата?Наистина ли я интересуваше точно това?Ами да пита как е?Или примерно да каже едно „Благодаря ,че уби онова леке ,оценявам го” Той беше бесен!Дори...Дори не можеше да я погледне.Заради нея всичко се провали!!Той се провали тотално като човек!Тя бе виновна за всичко!
Стискайки здраво зъби и юмруци той извърна главата си и се почуди на кое да си изкара всичко .На някоя възглавница примерно?Яростта бълбукаше горещо в него и напираше да излезе.Мина трябваше моментално да се махне от погледа му защото щеше да пострада при това сериозно.Въпреки всичко ,обаче Сехун умело прикриваше гнева.Единственото което може би го издаваше ,бяха горящите му очи ,които той беше заковал върху едно от всичките цветя,които понякога го успокояваха,но сега дори и тяхните нежни действия баха незполезни.
- Добре ли си?-дрезгаво попита Мина.Звучеше сякаш ,е много разтроена.Но защо?Дане би да й пукаше?Русокосото момче стискаше толкова силно зъби , юмруците му бяха станали твърди като камък.Няколко венички вече пулсираха.Дъхът му излезаше накъсано през разширените му ноздри.
„Махай се Мина!” –изсъска в мислите си все още подвалестен под безмерната си ярост ,която затопляше тялото му.Плюнките събиращи се в устата му бяха горчива отрова ,която той поглъщше и нещо не можеше да го успокои.Не беше добра идея да стои във кухнята при всичките тези остри предмети.Като нищо щеше да направи нешо прибързано ,за което щеше да съжалява още повече след това.Но тогава ...усети ръцете на Мина ,които го объгранаха и в следващия момент тя зарови глава в твърдия му гръб.
- Съжалявам. Много съжалявам. –изхълца момичето все още неотдлепяйки се от него.Хватката й ставаше все по здрава ,а хиловете й по –силни.В целия апартамент беше настанала тежка тишина ,която се разкъсваше едиствено от сълзите на Банг и пукането на пламъците в камината. Разтресен от гняв ,Сехун стоеше като паметник.Едни напръв поглед безчувствен паметник.Когато сърцето му просто не издържа..Маската му се пропука.
Грабвайки една стъклена чаша ,Сехун се извърна със замах,освобждавайките се от ръцете на Мина и със всичка сила разби чашата на земята в каракта им.Малките късчета стъкла се разпиляха наоколо.От очите на високото момче се сипеха ,сълзи ,които се стичаха по изкривеното му от ярост лице.
-Съжаляваш!?! –изръмжа през зъби макнето пристъпвайки леко към госпожицата.-Вината е изцяло моя! –той заби юмрука си пред гърдите си .-Аз съм глупака ,който тръгна след теб!
От устните му се изтръгна неестествен смях примесен със сълзи.Той подсмъркна и набара стола до малката маса и със все сила го хвърли на земята.Очите му животински обезомяли се извърнаха отново към Мина ,която стоеше поставила ръце пред устните си ,спирайки хлиповете си.Тялото на Сехун се разтресе силно от подскания мощен рев ,той се слече на земята и се сви като малко момченце.Даде предимство на емоциите си ,които беше таил в себе си толкова дълго време.

by **Bang Minah** Вто Дек 31, 2013 1:33 pm

Ето - вината бавно се плъзваше по тялото на Сехун и го превръщаше в развалина. Беше естествено, предсказуемо като да усетиш слънчевите лъчи по изгрев.
Едно действие и целият ти живот се преобръща на 360 градуса. При такава голяма промяна няма как самият ти да не се промениш.
Точно това нараняваше Мина - оглеждаше се в очите на Сехун и виждаше пробудено чудовище да дращи по ирисите му, да разкъсва съзнанието му и да го променя по пагубен начин.
Не беше честно! Та той бе едва на 19 - не биваше да бъде натоварен с такова тежко престъпление, което да го разяжда отвътре. Как щеше да се справи с бурята, бушуваща в душата му? Щеше ли да се справи изобщо?
Именно от това се боеше Мина, защото по гнева, изписан по счупените стъкла и по катурнатия стол, можеше да се съди колко силно го болеше и колко малко сила имаше да се бори с бедствието. Виждаше тресящото му се тяло, което бе на път да се разпадне, пречупило се от вятъра на вината.
В момента момичето можеше да забележи колко уязвим и крехък бе Сехун - като тънко клонче, брулено от зимна вихрушка. Той беше дете, което имаше нужда от защита, а не от товар на раменете.
Не знаейки какво да стори, Мина направи няколко плахи крачки напред, дъвчейки нервно устни и прескочи парчетата кристал. Приклекна до Сехун и обви тресящото му се тяло с ръце, притискайки го силно към себе си. Постави брадичка на главата му като майка, успокояваща детето си след кошмар.
- Ти направи, каквото трябваше. Нямаше друг избор. Не си виновен, че обстоятелствата се стекоха по този начин. - шепнеше плахо Мина, сдържайки собтвените си сълзи. Сега тя трябваше да бъде силната. - Не позволявай на това да те завладее. - май вече бе късно за такова успокоение. - Имаш цял живот пред себе си, за да допуснеш да станеш затворник на вината. - тя нямаше толкова време. - Не се превръщай в собственото си чудовище, моля те.
Думите се лееха от устата ѝ без да спират. Без задръжки, само искреност.

by **Sehun.** Съб Яну 04, 2014 7:11 pm

Не можеше да повярва ,беше ударил тотално дъното.Не можеше да падне по ниско.Стоеше прекършен на колене и да чакаш ,не прошката ами възмездието.За паднал ангел с прекършени почернели крила,нямаше прошка.Беше обречен на страдания ,да броди натоварен с болезенната тежка вина и мъка ,от която нямаше оттърване.Беше графирана болезнено в страдащата му мрачна душа.Нямаше никаква надежда за Сехун.Щеше да остане на колене с наведена глава ,щеше да стане роб,щеше да коленичи цял живот пред непочувстваната досега болката.Беше толкова жалко.Цялото му самочуствие беше сломено,всичко в него беше сринато.Беше празен.Всяка тайничко прикрита искричка доброта беше изгаснала от всичките тези грешки .Беше безчувствен за всички други чувства ,освен за онази агонизираща ,пареща ,задушаваща болка ,която греховете му предоставиха.Трябваше да бъде силен.Трябваше да се бори за да не стане пълен покорник на нея,да й позволи да го обгъре,да го заключи за всички и най-лошото... да го управлява.Пътя за постигането на това обаче далеч не бяха сълзите ,които в момента се ронеха от очите му.Погълнат от тресящите хлипове и спазми Сехун усети как Мина отново го беше привлякла в обятията й.Въпреки че неспирно хълцаше ,той усети ударите на сърцето й.Казваха ,че бебетата се успокоявали при звука на майчиното сърце.Затова ли се чувстваше толкова сигурен между крехките й ръце.Та тя не му беше майка?Дори не му беше дори толкова близка ,че да се чувства скокоен.З-защо тогава?
-Ти направи, каквото трябваше. Нямаше друг избор. Не си виновен, че обстоятелствата се стекоха по този начин. Не позволявай на това да те завладее .Имаш цял живот пред себе си, за да допуснеш да станеш затворник на вината. Не се превръщай в собственото си чудовище, моля те.
Прошепнатите от Мина думи го приковаха ,но не й успокоиха .Да не мислеше, че като му каже успокой се ,той ще се успокои.Та той беше убиец,не беше човек!Едни плоски думи нямаше да го кротнат ,още по малкото да върнат времето назад и да предотвратят греха му.Но пък от една страна това май не беше грешка.Ако не беше действал така Мина щеше да е на мястото на онзи мъж.Нали?Брои ли се това за грешка?Грях?!
-Б-Боли ..боли ме с-сър-цето.Боли ме..-проплака тихо с дрезгав глас момчето и затвори очите си за да спре онези жалки сълзи.Мина го притисна още по силно.Постояха така ,мълчаливо сгушени и чакаха телата им да се успокоят.Душите и сърцата им тепърва почваха да страдат.Сехун си пое дълбоко въздух.Вече беше „добре”.Беше толкова смешно..хаха,след този ден ...никога нямаше да е добре.
Изведнъж остър звук от изкипяването на рамена ,който вреше на котлона привлече вниманието му.Може би ако го оставят така щеше да стане пожар и така двамата да се спасят от ада ,който ги чакаше занапред в живота ,но пък това им гарантираше първокласен еднопосочен билет до истинския Ад,където им беше мястото. Все пак обаче ,младото момче се отърси от спасителните си мисли и се освободи от ръцете на момичето.Избърса мокрото си лъце и се отправи към малката кухня.Без да мисли хвана малката тенджерка и я махна от котлона.Малко от врялата течност вътре се размърда и се разсипа по ръцете му.Болката беше ужасна,но сякаш той не усещаше.Чувстваше я толкова далечна всъщност почти не я усещаше.Така беше в началото ,но секунди по късно ръцете му горяха . Погледа дланите си ,но сякаш виждаше през тях.В момента чувстваше само и единствено болка.Що за живот го очакваше? Какъвто и да е той щеше да започне да го страда от утре по простаа причина ,че тази вечер щеше да се напие.Хах,какво очарователно начало ,не мислите ли? Сехун изкара от хладилника шишенцето соджу .Студеното шише успокои малко ранетата му ръка.
Щом се извъщаше взе две малки чашки от шулиника за съдове и тръгна към хола.Подмина Мина без да я поглежда и се настани на дивана.Тя го последва тихо.Русокосият напълни чашките и побутна едната към нея.
-За... шибания живот ,който ще изстрадаме!- каза с тих студен глас и надигна своята чашка.

by **Bang Minah** Съб Яну 04, 2014 8:54 pm

Гърлен смях се изтръгна от устните на Мина при тоста, който Сехун направи. По дяволите, колко беше прав! Животът им наистина бе свършил - е, поне този без непрестанната вина, тровеща кръвта им. Колко ли време щеше да мине преди да се предадат? Колко време можеха да издържат на леталните чувства? Мина не особено много.
Първо, така или иначе не ѝ оставаше много време и може би щеше да умре от тумора, а не от вината. Тук идва въпросът как човек може да умре от вина. Много лесно - вината бе поглъщаща и разрушителна. Хранеше се с душата на човек и нарастваше. Станеше ли достатъчно голяма, това значеше само едно - човекът бе изяден. От него оставаше просто един жив труп, чието съзнание е "натровено" с вина.
Вярно, че този вид смърт бе различен от масовото разбиране за значението на думата - в случая ставаше въпрос за душевната смърт: онова празно чувство в гърдите и съзнанието, когато си изпитвал болка прекалено дълго време. Накрая вътрешно си се предал, може би дори без да осъзнаваш. Един ден просто разбираш, че болката е спряла, но не се чувстваш по-добре - не се чувстваш никак, защото си празен, няма нищо в теб, което може да събуди усещанията ти.
А какво се случваше после? След като си наясно, че душата ти е мъртва, тялото иска да я последва. Какво беше човек без душа - просто примитивен хищник, който не се различаваше с нищо от животните. Без чувства животът беше безполезен - дори и да спечелиш от тотото, няма как да се зарадваш, защото не усещаш нищо. Какъв тогава бе смисълът да живееш, щом не можеш да си човек? Нищо чудно, че толкова хора отнемаха живота си всяка година.
Мина обаче не искаше това да се случва със Сехун - щеше ѝ се да вярва, че момчето ще издържи повече; щеше ѝ се да даде остатъка от жалкия си живот на него, за да е по-силен - той трябваше да е по-силен, трябваше! Да, беше обречен на мъченически страдания, но трябваше да стисне зъби и да не позволява на вината да победи. Щеше да е ожесточена битка и щеше да е трудно, но той беше длъжен да победи.Беше! Мина разчиташе на него, че ще се опита да живее нормално, колкото може.
- Наздраве! - с горчива усмивка момичето докосна чашата си с тази на Сехун и чу очаквания звън.
Това беше звукът на промяната, звук, който даваше началото на живота им като убийци.
Мина прокара соджуто през гърлото си, усещайки как се разлива из цялото ѝ тяло и я затопля. Алкохолът ѝ бе напълно забранен, но за бога, надали това бе най-големият ѝ проблем в момента.
След като се увери, че и Сехун бе пресушил чашата си, девойката се пресегна към бутилката и наля отново.
- За скапания живот! Добре, че за мен ще свърши скоро. - последното ѝ се изплъзна от езика, но беше отпусната и вдървена, за да ѝ пука.
Съзнанието ѝ не можеше да разбере какво бе казала, а защо и трябваше? Тази вечер всичко бе позволено.
- Знаеш ли... - поде Мина, намествайки се на сантиметри от Сехун и облягайки брадичка на гърдите му - все още не мога да разбера защо ме спаси. Знам, че никак не ме харесваш и ми е напълно непонятно защо ме измъкна от лапите на онзи. Каквато и да е причината, благодаря ти, че ми спечели време да живея. - нежният ѝ шепот се разнесе глухо из стаята, но тя се надяваше да стигне до сърцето на блондина.
Водейки се от инстинктите си, Мина се надигна леко и се насочи към лицето на Сехун. Оглеждайки се в променените му, но все така красиви очи, усети някакво желание, което сякаш я ритна силно в стомаха. Постави едната си ръка на бузата на момчето, а другата - на гърдите, където усещаше забързаното му сърце.
Лесно намери розовите устни, за които жадуваше и страстно ги сля с нейните собтвени. Имаше чувството, че пие от нектара на живота, ако имаше такъв. Не ѝ пукаше - знаеше само, че вкусът на соджу и райски плодове се разливаха в устата ѝ гъделичкаха пияното ѝ съзнание.

by **Sehun.** Съб Яну 04, 2014 10:37 pm

„Добре Дошъл!Добре Дошъл!”Приветстваше го бъдещия шибан живот. Какво добро начало.Щеше да го посрещне с махмурлук.Колко готино,но нима му пукаше.Сигурно както всички останали хора щеше да се дави в алкохола за да може поне за миг да забрави всичките си проблеми.Колко невъзможно жалка съдба.Чак беше смешно.Сехун вътрешо си се смееше ,представяйки си се как ще прекарва безсънните нощи потопен в дълбоки отчаяни мисли ,които в крайна сметка ще приглушава с някоя друга чаша соджу или бира.О,пропаднал живот ,за пропаднал човек.Това да пиеш или да пушиш само заради проблемите си.Това беше наистина много глупаво.Само страхливците биха правили това само и само за да не чувстват болката.Ако си мислеха ,че така ще се отърват от нея..жестоко се лъжеха.Сехун винаги е бил маминото момченце.Заобиколен и от майка ,сестра баба .Скапаният му баща ...ако може всъщност да се нарече баща ,не си беше направил труда поне веднъж да се държи като истински достоен баща.Веднъж не го беше потупал по рамото,веднъж не му се беше усмихнал гордо.Какъв позор.Сехун отрасна без мъжко присъствие.Не го обичаше.Не обичаше този мъж.За него леше просто един случаен мъж.
- Наздраве!-каза сломено Мина ,а на бялото й лице се появи горчива усмивка.Колко беше лесно да се усмихва.Дори най-малкия жест би зарадвал обикновения човек да се зарадва,но в жалки моменти като този ,лицето ти сякаш е от камък.То ,сърцето ти...душата просто всичко е сковано.
Сехун я гледаше право в очите.Пак правеше онова.Вторачваше се в хората.Просто го правеше и сякаш виждаше същността им.Мина беше едно...самотно,изморено,красиво момиче.В очите й виждаше онова скрито страдание и мъки през които беше минала.Какво й се беше случило?Определено не беше това от този ден.Още от както почна да се занимава с приятелите му се виждаше тази измъчена тъга и сега изглеждаше по-зле.Сякаш някой пиеше от живота й.Вземаше всяка искрица от радостта й и я замръзяваше.Наистина ...какво беше преживяло това момиче?Но чакай ...той я мразеше защо въобоще му пукаше какво й има.Какво ще да прави.Не те засяга Сехун,тя е никой за теб.
Огнената течност се спусна в гърлото му.Усещаше я като проста вода.Нямаше вкус.Това ли беше началото?Всичко щеше да загуби вкуса и цвета си в живота му така.Хах,колко готино.Понеже сигурно и двамата не бяха яли ,със сигурност щяха да се накъркат бързо и още по –хубавото сутринта щяха да с адско главоболие.Но нали нямаше да усетят вкуса на храната ,какъв беше смисъла да яде?
- За скапания живот! Добре, че за мен ще свърши скоро. –втория тост.Нова доза огнена течност.Сехун облегна двата си лакътя на колената си и се приведе напред.Притвори очите си въртейки леко чашата между ръцете си.Главата му беше изпразнена.
- Знаеш ли...-започна тихо Мина намествайки се доста близо до него.Той отвори измъчените си очи и се огледа в нейните.Толко бързо ли я хващаше алкохола?-Все още не мога да разбера защо ме спаси. Знам, че никак не ме харесваш и ми е напълно непонятно защо ме измъкна от лапите на онзи. Каквато и да е причината, благодаря ти, че ми спечели време да живея.
Макнето я гледаше с празен поглед и се опитваше да осмисли казаното.Защо го казваше.Нямаше да промени нищо.Просто нямаше смисъл да пада толкова ниско.Двамата стояха и се съзерцаваха напълно безцелно.Сякаш само това им оставаше.И тогава може би несъзнателно ,госпожица Банг се доближи и го целуна.Макар че беше неочаквано за момчето ,той просто не помръдна.Просто се остави.Тя беше пияна.Щеше да я изчака ,но докато го правеше изведнъж устните ми се разтвориха леко.Въздъхна леко между меките устни и се отдръпна назад.В апартамента беше станало изведнъж много тъмно.Не беше запалил лампите и единсвеното което осветяваше малката стая беше догарящия огън.В последно време вечерите се спускаха доста по-бързо. Нищо,то обичаше тъмнината.Сехун се пресегна и отново наля в чашите. Двамата мълчаливо ги пресушиха.
-Направих го защото тогава...все още бях човек.-отвърна сухо на въпроса й отпреди малко.В тихия апартамент думите му все ще се носеха в ехото ,макар ,че бяха прошепнати. Сехун наля отново в чашата на Мина и саморъчно започна да гълта направо от шишето.Три солидни глътки изгориха гърлото му и вече или му се виеше свят или дивана беше решил да се люлее.Поемайки отново от соджуто ,той се извърна към Мина.Потърси очите й ,но беше трудно.Преглътна соджуто в устата си,въздъхна дълбоко после отново отпи от бутилката.Обръна се отново към момичето хавана китката й и я придърпа към себе си ,впивайки влажните си устни с нейните.Може би в шока си Мина не усети как макнето дръпна бедрото й и се настани между краката й принуждавайки я да се облегне назад в меките възглавници.Скоро устните им се разтвориха и Сехун предаде алкохолното сържание в устата й.Това беше доста неочаквано за нея и тя се задави.Соджуто потече по нежия й вратле ,а Сехун се завтече да го попита в малки целувки.

by **Bang Minah** Нед Яну 05, 2014 12:28 am

Дори студените капки, стичащи се по врата на Мина не можеха да успокоят кипящата кръв, циркулираща на бързи обороти в тялото ѝ. Контрастът, който се получаваше, караше кожата ѝ да настръхва.
Беше толкова грешно, но всъщност толкова правилно - меките устни на Сехун, обхождащи врата на Мина като търсач на съкровища. Какво щеше да открие там? Тайни, вина и самосъжаление. Да ги поеме всичките! Да ги поеме с устните си и да ги захвърли като безполезна вещ, както тя самата се бе захвърлила.
На Мина не ѝ пукаше - моралът беше умрял в онази къща, от която се започна ада за двамата ни герои. Добродетелите нямаха място в свят с мирис на смърт и тайни. Беше останало само мизерното съществуване като нисши твари. Момичето нямаше нищо против, защото все пак, както повеляваше мантрата ѝ, "И без това скоро ще умреш". Какво значение имаше как ще живее, какво ще прави, кого ще докосва, след като скоро всичко щеше да ѝ бъде отнето? Сърцето ѝ бе празна, затворена стая, до която никой нямаше достъп. Никой нямаше ключ за нея и нямаше и да има, дори Сехун - той бе просто поредният минувач, който скоро щеше да си тръгне, оставяйки единствено аромата си.
Именно този приятен аромат в момента изпълваше дробовете на Мина и я караше да желае. Самата тя не знаеше какво - устните му? Гласа му? Здравите му ръце? Тялото му? Душата му? Не беше ясно - жадуваше просто за Сехун - всяка частица, която го изграждаше.
Момичето зарови пръсти в русата му коса, измятайки врат назад, за да му предостави пълен достъп до плъттта си. Усещаше конвулсиите, завладяващи тялото ѝ, както и топлите вълни, които пораждаха едри капчици пот. Учестеното ѝ дишане бе ясен знак за това, което се случваше вътре в нея - животинската част се пробуждаше и дращеше по стените на съзнанието, заличавайки трезвите мисли.
Напълно подвластна на примитивното в себе си, Мина пое лицето на Сехун в шепи и жадно отпи от устните му. Изправи се, не нарушавайки страстната целувка, а момчето я последва. Спусна пръсти по пуловера му, искайки да се освободи от всички пречки. След това обви крака около кръста му, държейки се за раменете му. Местеше положението на устните си между неговите собтвени и голите му гърди със скоростта, с която се придвижваха към леглото.
Мина усети как потъва в мекия дюшек, броени секунди по-късно и лепкавото тяло на Сехун върху себе си.
Ръцете ѝ се стрелкаха ту към косата му, ту към гърба и оставяха червени белези.
- Благоприличието да върви по дяволите! - изпъшка момичето след поредната целувка.
Притисна тялото на блондина към своето. Топлината ставаше една, капките пот се сливаха така, както сърцата им намериха точния ритъм.
Екстаз - това властваше над Мина в този миг и тя нямаше никакво намерение да му се съпротивлява. Борбата за глътка въздух, буйната кръв, бушуваща във вените, както и лекото замайване бяха толкова грешни, колкото и правилни. Точно като Сехун.

by **Sehun.** Нед Яну 05, 2014 7:49 pm

Сехун обхождаше нежното вратле на Мина,обсипвайки го с малки целувки.Това което следваше беше толкова грешно!Пристъпваха всички граници,най –вече той.Но пък...така и така вървеше с бодра крачка към Ада,където му беше писано ,какво пък ако не направи още нещо.Нищо нямаше да се промени.Освен ако не убие Мина по време на половия акт.Ако това наистина станеше щеше да върха на сладоледа.Но в момента това не беше Сехун.Никога повече нямаше да бъде него.Стария О Сехун беше останал в онази сграда.Стоеше измежду пламъците и гледаше със насълзени очи.Новия ,пробуден,ужасен Сехун в момента беше пиян и се възползваше от също нетрезвата Мина.Изполваше поредното момиче.В съзнанието му изплува образа на Со Джунг.Красивата ,невинна Со Джунг,която беше загубил.Губеше и губеше хора в живота си.Поне вече не беше толкова болезнено,а и той разчиташе повече на себе си.Нямаше нужда от никой!С какво щяха да му помогнат всички лицемери?Ако Ексо знаеха абсолютно всичко какво щяха да направя??Щяха ли като едни истински братя да му ударят едно рамо?Щяха ли?Не знайно защото макнето не можеше да разчита изцяло на тях.Беше го страх ,че ако...ако им се довери изцяло после като разберат за глупостта му ще го оставят и тази загуба щеше да е наистина болезнена.
Пръстита на Банг Мина се плъзнаха между русата му гъста коса.Дишаше учестено ,а тялото й трепереше от огън който се разпалваше вътре.Усещаше нейната топлина,ударите на сърцето й,врящата й кръв.Сякаш бяха едно.Тя се размърда повече,пресегна се и обхвана лицето му.Леко студените върхове на пръстите й констрастираха с кипящите му бузи.Последва нова целувка след която двамата се изправиха и все още неотлепяки се един от друг.Момичето му помогна и набързо съблече дебелия пуловер.Щом се освободи от нея,Сехун я грабна през кръста.Знаейки какво да прави тя обви крака околу къста му ,държейки се на раменете му.Вече се придвижваха към леглото ,което ги очакваше с отворени обятия подканвайки ги да прибавят нов грях към списъка си. Господин О тръшна лекото телце на певицата на мекия матрак и веднага се настани върху нея внимателно разпределяйки тежеста си така че да не я притиска.Отново съединих устните си в страстна целувка.
- Благоприличието да върви по дяволите! –простена Мина след нея притискайки тялото му по силно.Ноктите й шареха по врата и раменете му.За размерите си тя беше доста властна и силна.От одеве го стискаше и сигурно синки щеше да има на сутринта.Ъгълчетата на устните на тийнеджъра се извиха леко в една самодоволна усмивчица.Той отново намери нейните устни и ги захапа в силна звучна целувка.Ръцете му се плъзнаха под нея,по гръбнака й .Повдигна я лего и издърпа краищата на блузата й нагоре и я свали от нея.Щом вече имаше пре достатъчно досътъп до нежната й кожа ,той веднага зарови глава между гърдите .Целуна пространоството между тях и продължи нагоре.Мина покрай врата и отново стигнаха от устата й.По време на целувка пусна устните й ,но не се отдлечи въобще.Носовете им се докосваха .Сехун хилна тихо и през усмивка я целуна пак.След това ръцете му от нежната й талия се плъзнаха надолу по бедрата й към задника й.Пръстите му се намериха пред копчетата на еластичните й дънки .Погледна нагоре искайки разрешение.Лицето на Мина не му казваше абсолютно нищо освен ,че го желаеше точно колкото и той нея.Това го окуражи и разкопча бавно копченото .Мина имаше ...просто уникално тяло.

by **Bang Minah** Нед Яну 05, 2014 9:45 pm

Слънчевите лъчи се прокрадваха през завесите и галеха лицето на Мина, приканвайки я да се събуди.
Беше ѝ толкова приятно - топлината, която окъпваше голата ѝ плът, както и мекото легло, превърнало се в неин рай. Защо да се събужда? Искаше да остане така - в сънищата си, които бяха далеч по-поносими от реалността. Това състояние ѝ носеше успокоение. Сънят се бе превърнал в най-добрия ѝ приятел, който "изтриваше" тежката действителност от паметта ѝ, макар и за няколко часа. В тъмнината на собственото си съзнание можеше да се отдаде на искрените си трепети - "Сънищата са желанията на сърцето", както се пишеше в "Алиса в страната на чудесата". През това време от денонощието момичето се разхождаше из дълбините на душата си и я разучаваше.
Какво намери тази вечер? Сехун - с русата си коса и приветлива усмивка, която бе виждала само по телевизията; с топлия поглед, загубил се по пътя; с нежния глас, топящ сърцата на хората. Изглеждаше щастлив. Изглеждаше нормален, а не напълно съкрушен. Изглеждаше цял.
Мисълта за Сехун накара Мина да се стресне в съня си и да отвори объркано очи. Повдигна се леко и се огледа наоколо - същата семпла стая, в която се бе събудила... вчера ли беше? Значи все още беше в апартамента му.
Едва стана от леглото, при което тъпа болка в главата я накара да спомене нечия майка. Хвана главата си в ръце, защото имаше чувството, че ще падне всеки миг заради ужасното звънене в ушите. Май пиенето снощи беше грешка.
Въздъхвайки тежко, момичето разтри слепоочията си, но един интересен факт я накара да се вцепени. Голата ѝ плът бе настръхнала. Голата. Защо беше гола?
- Проклета да съм. - шокирано изръмжа на себе си Мина, щом очите ѝ проследиха пътека от дрехи.
Можеше да различи блузата си, както и еластичните дънки. До тях се бе нагърчил и мъжки пуловер.
- Не е истина. - продължаваше да се укорява тя, клатейки недоумяващо глава.
Точно това, което изглеждаше ли беше? Алкохолът беше ли събудил животинските инстинкти?
Мина не помнеше - единственото, което преминаваше през съзнанието ѝ бе тостът, който Сехун беше вдигнал. Какво се беше случило в тази черна дупка, зееща в паметта ѝ? Най-лошото?
Девойката задъвка нервно устни и скоро усети вкуса на кръв в устата си. Побърза да събере дрехите си от пода и да се облече.
- Сехун! Сехун! - втурна се след това тя, търсейки момчето във всяко кътче от апартамента. Имаше нужда от отговори и искрено се надяваше Сехун да ги има.
Тъй като не успя да го намери в никоя от стаите, единственият останал вариант бе терасата. Щом стигна до стъклената врата, видя нечий уморен гръб.
Стисна ръце в юмруци и отвори. Приближи се на няколко крачки от момчето, страхувайки се да попита това, което се бе закотвило в гърлото ѝ.
- Сехун. - прошепна страхливо Мина, след като се прокашля, усещайки треперенето на гласа си, както и свития си стомах. - Ти... помниш ли какво се случи снощи?
Не бе сигурна защо се притесняваше толкова - това бе нейният живот и имаше право да живее остатъка от него, както тя иска; можеше да спи с когото иска, колкото и грубо да звучеше и колкото и да я представяше като леко жена. Не би трябвало да ѝ пука, но нещо в нея прошепваше, че бе сгрешила, и то много. Дали говорителят бе мозъкът или сърцето, Мина не можеше да определи.

by **Sehun.** Пон Яну 06, 2014 10:09 am

Сехун обсипа с малки целувки цялото й бедро.Нежната й кожа сякаш пареше под устините му ,които проправяха своя път все по-нагоре.Стигна до корема й.Беше толкова слаба ,че чак плочките на корема имаше,да не говорим как ребрата й стърчаха.Беше толкова крехка и невина ...докато
Мина се изправи със замах ,обхвана раменете му , преобърна го и се възкачи на него.Да тя беше самата нежност.
Не отлепяха устните си един от друг през цялото време.Меката й коса падаше на лицето му ,а опиянаващи й аромат шипнотизираше все повече нетрезвия Сехун.Ръцете му се намелиха на кръста й.Притисна я все повече към себе си и задълбочи мократа целувка.Смелите му длани се спускаха тук към задника и бедрата й ,ту по гръба .Тъкмо набара закопчалката на черния й дантелен сутиен и тъкмо да го розкопчае ,когато действие на Мина го порази.Тя..тя се отлепи от устините му и се сгуши силно върху голите му гърди.Прегърна го.Макнето погледна надолу с очудени очи.Постояха така доста дълго и накрая ,той несигурно посегна разтри рамената й приятелски.Не беше редно.Това което правеха беше напълно грешно.Пое си дълбоко въздух и въздъхна шумно.Едната му ръка се премести и погали дългата й буйна коса.Стояха в тази поза сякаш часове и скоро до ушите на русокосия долетяха спокойните й въздишания в спокойния й сън.Дам,очакваше ,че ще е толкова зле в леглото ,но не очакваше ,че момичето ...щеше да заспи посредата на действието. При тази си мисъл Сехун се подмихна.Пръстите му все още се сплитаха в косите на Мина ,а ръката му чертаеше кръгчета на рамото й.Трябваше да изкара един курс при Кай за да не може момичето с което евентуално щеше да се чука да откърти ,както направи Мина току що.Но пък от друга страна,той можеше да се възползва от безпомощното в момента момиче и да си направи кефа..Не.Той все още не беше станал толкова безчувствен,а и тя щеше да усети в един момент ,ако ли не усети и продължи да спи...О Сехун обявавамете за официална издънка в сферата на секса.
Огъня догаряше в камината ,а апартамента все по-бързо изстиваше.На макнето не му беше студено,тялото на Мина го топлеше ,но тя път беше само по бельо.Нова дълбока въздишка огласи тихото пространство.Момчето внимателно се размърда и нежно положи тъмнокосата на леглото.Щом не я усещаше вече върху себе си ,се почувства празен.Все пак измъкна олекотеното юрганче иззад големите пухени възглавници и зави спящата красавица.Без да се колебае ,Сехун се мушна до нея.Дълго време зяпаше тавана ,докато очите му натежали от напрежение и напираща умора бавно не се затвориха.В съня си пак беше там.Пак гледаше изгарящото тяло ,но този път краката му ,очите те му ,сърцето му ...всичко беше замръзнало от повтарящия се ужас,докато изведъж трупа обгърнат от пламъци се размърда и не застана на собствените си крака.Главата му се извъртя бавно към Сехун...

Сърцето му щеше да изкори от гърдите му,едвам си поемаше въздух ,целия беше плувнал в пот.В стаята се чуваха само неговите станения.Какъв ужасен кошмар.Всъщност...кошмара тепърва започваше.Уплашен да заспи и отново да се върне там ,Сехун будуваше през оставащото време .Щом виждаше ,че се зазорява ,се осмели да се изправи лице в лице с реалността.

Седейки само по тънка бяла риза и домашен,но все пак модерен анцунг ,О се намираше отвън на терасата.Вдишваше от свежия ,хладен ,сутрешен въздух и наблюдаваше пробуждащия се Сеул.В едната си ръка държеше шишенцето с хапчета ,което беше намерил да се въргалят в леглото.Бяха напръв поглед съвсем обикновенни лекарства,но ръчно надписан надпис го караше да мисли обратното
„За главобол.Не намалява развитето на тумора!”
Мена беше болна.При това явно сериозно болна.В другата си ръка държеше ябълка.Гледаше я толкова дълго и така се надяваше , да е отровна за да може като отхапе от нея да заспи за дълго.О ,така му се искаше просто да спи,но кошмара ,който го дебнеше все още беше там.
- Сехун. –прошепна Мина.Дори не беше усетил от кога стоеше при него.Беше като вглъбен и ни приемаше ,ни предаваше. - Ти... помниш ли какво се случи снощи?
Сехун стоеше като статуя ,а погледа му от ябълката бавно стигна до очите й.Премигна няколко пъти.Виждайки я в него отново се зароди гнева.Не знаеше защо й беше толкова ядосан.Не знаеше от къде идваше цялата тази омраза към нея.
-Събуди се гола..какво мислиш,че е станало снощи?-изсъска студено продължавайки да я гледа безсрамно в очите.Истината въобще не беше така ,но точно в момента не му беше до приказки.Извърна главата си към ръцете си.Показа й хапчетата.Разклати ги.После пак погледна към нея.С въздишка се изправи и застана пред нея.По- скоро се извиси над нея.Безмълвно и подаде лекарството.Пое си дълбоко от все още свежия въздух и й подаде и ябълката,която държеше в другата си ръка.
-Не е отровна,Снежанке.-каза на Мина докато я подминаваше за да влезе отново вътре.Искаше да си превърже ръката,защото снощи като хвана врлата тенджера се опари много жестоко.Тогава не болеше много ,но сега имаше даже и мехури от изгорялото.

by **Bang Minah** Пон Яну 06, 2014 9:15 pm

За кое трябваше да се притеснява повече - за това, че предишната вечер се е случило онова, което не е бивало да става, или за това, че Сехун бе разкрил тайната ѝ?
Вече беше като отворена книга - бе разгърнала листите си и спокойно позволяваше на момчето да погълне думите по тях. Каква грешка! Какво щеше да стане сега? Щеше ли всичко да си е постарому?
Не, това бе изключено. Най-вероятно Сехун щеше да прокара нежно пръсти по страниците на Мина, както снощи; щеше да я убеди, че ще е внимателен и ще я пази. А после яростно щеше да разкъса цялата книга и да забрави за нея. Все едно не я е имало, все едно тя никога не бе писала историята си.
Мина сама си беше довела това на главата. Ако не бе позволила на Сехун да докосне кориците ѝ, да вдиша от аромата ѝ, сега щеше да бъде в безопасност върху лавицата. Защо допусна такава волност? Защо не спря пияното си съзнание?
Чувстваше се гола пред Сехун - гола и виновна. Никой не биваше да разбира за състоянието ѝ по редица причини. Едната от тях бе потенциалният слух, който щеше да плъзне,а от внимание Мина имаше най-малко нужда.
Момичето стисна флакончето с хапчета в едната ръка, а с другата захвърли ядно ябълката през терасата.Трябваше да говори със Сехун.
Затвори за миг очи и застави тялото си да поеме зимния въздух, който галеше кожата ѝ. След това последва "жертвата" си, влизайки вътре. Не беше трудно да го открие, тъй като трудно се игнорираше висок блондин, настанил се на дивана във всекидневната - спалня. Бе забил поглед в аптечката на масата и сякаш се чудеше какво трябва да вземе. Мина се приближи с тихи стъпки, оглеждайки цялото му тяло за рани или белези. Това, което я накара да ахне бяха мехурите, красящи опакото на ръката му.
- Остави на мен. - с умоляващ глас пророни момичето.
Не почака отговор, а директно се настани до Сехун, взе аптечката в ръце и я огледа внимателно - бинт, марли, лейкопласти, лекарства, различни мазила. Момичето извади това, което ѝ трябваше, върна кутията на мястото ѝ и пое ръката на Сехун в скута си.
- Стой мирен! - предупреди го шеговито Мина, опитвайки се да разчупи неловката атмосфера, която я задушаваше.
Отвори тубичката с мехлем, който помагаше при изгаряния и внимателно нанесе лентичка по протежението на мехурите. С възглавничките на пръстите си започна леко да потупва кожата на Сехун. Само да можеше с мехлем да излекува и раните в душата му!
Тиха въздишка на безсилие се изтръгна от гърдите на Мина, докато се бе фокусирала върху изгорената област.
- Имам една молба и един въпрос. - изломоти ни в клин, ни в ръкав след секунди и мигом усети чифт очи върху себе си. - Първо, тъй като вече знаеш тайната ми, ще те помоля да не казваш нищо на никого! Особено на И Фан, Джонгин, Минсок и Джонгде. А въпросът ми е... - прочисти гърло преди да довърши, защото я бе страх от отговора. - ще можеш ли да се справиш с последствията от... престъплението?

by **Sehun.** Чет Яну 09, 2014 11:46 am

От вътре ,Сехун вече тотално се чувстваше празен.Сърцето му от камък ,вече се беше пропукало и сякаш беше станало кухо и то празно отвътре.Не чувстваше нищо.Нито предишното чувство ,че е жив,нито каквото и да е било от останалите му чувства, освен онази засъдена вина семесна с ярост,страх и безпомощност ,която пускаше болезнено корени все по-навътре в него.Растеше и растеше с всяка секунда.Чудно от къде щеше да прееле?От очите му?Може би щеше да простне болен защото тази отрова беше в него?Можеше само да чака и да се надява евентуално с времето и това отвратително чувство да се вкамени ,както всички останали .С времето той пак ще е лед. Онзи студен,гладък самотен лед. Сехун стоеше вторачен в аптечката.Търсеше лекарството „Забрава” дали го имаше?Може би беше редно да потърси по-надълбоко.Аналгин,аспирин всичко ,но не й „забрава” Дали пък то не се намираше в алкохола ?Или пък в дрогата?
- Остави на мен.-тихия глас на Мина ,която вече беше до него го откъсна от поредните отчаяни мисли,но не я погледна.Усети как се настанява до него.Взе кутията с лекарства в ръцете си и я разгледа внимателно.Може би и тя търсеше онзи лек. Погледа на момчето беше забит право в прозрачната маса.Беше се съсредоточил в стъклото сякаш беше най-интересното нещо на този свят.Предпочиташе студеното ,безчувтвено стъкло пред топлия поглед на Мина.Не искаше съжаление й.Не искаше нищо от нея.Какво щеше да му даде?Помощ? Щеше да винаги до него ли ?Щеше да будува нощите защото него го е старах да затвори очи?Щеше винаги да лекува раните му? наиситна ли беше готова на това?Не,не искаше това от нея.Не беше чак толкова отчаян.А и тя беше жена.Никой не знае какво се върти в красивите им глави.В един момент ще се грижат за теб и в следващия ще ти забия нож в гърба.Тя нямаше да лекува неговата съвест...щеше да облекчава своята защото знаеше ,че ако не беше тя..ако не беше празноглавието й което я водеше към онази сграда всичко щеше да е наред.Не искаше преструвките й.Не искаше и да я уважава или съжалява само защото е болна и защото може би го преживяваше по-емоционално.
- Стой мирен! –каза му щом пое ръката му.Наранената му длан се отпусна на коляното й, а той все още не откъсваше измъчените си очи от нежното напръв поглед стъкло.Стъкло.Това беше най-правилното описание за всички жени на този свят.Нежни,изящни и красиви отвън,но нараниш ли ги ,режат по- болезнено.Дали всъщност обаче Мина беше такава?
- Имам една молба и един въпрос. –проломи тихо момичето докато все още работеше върху ръката му.Сехун бавно извърна главата си към нея.Тя не вдигна поглед.- Първо, тъй като вече знаеш тайната ми, ще те помоля да не казваш нищо на никого! Особено на И Фан, Джонгин, Минсок и Джонгде. А въпросът ми е... ще можеш ли да се справиш с последствията от... престъплението?
Бавно очите на Сехун се спуснаха към ръката му върху която Банг все още работеше.Премигна спокойно няколко пъти,сякаш тя не беше казала нищо.Спазъм прикова сърцето на момчето и той леко подскочи от внезапната болка.Спомените по-ярки от всякога вече се въртяха като филм в главата му.Потръпвайки леко и успявайки да си поеме въздух ,макнето издърва ръката си от Мина.Грабна бинта, бързо и неопитно го обви около ръката си.Наведе се напред ,облегна лакти на колната си и скри лице в шепите си.Постоя така за малко.
-Защо ми е потрябвало да им казвам?-отговори на отдавна зададения от нея въпрос.Гласът му беше режещ и леко треперещ заради стиснтатите му дробове ,които притискаха болката ,която сякаш щеше да експлодира.Той си пое дълбоко въздух и като че ли натискът върху гърдите му олекна-Нищо няма да им казвам...-прошепна вече по-спокойно. Русокосият потърка очи и откри че те бяха влажни.Пак ли?Проклети предателски сълзи! Погледна към стъклото.
-Дали ще се справя?-отвърна после извърна главата си към Мина.Сега вече гласът му беше тих дрезгав.На лицето му се изписа една лека жалка усмивка.Подиграваше се на самия себе си.
-Не.-каза докато клатеше главата си със същата малка усмивка.

by **Bang Minah** Чет Яну 09, 2014 9:42 pm

Горчивата му усмивка пусна отровата си в сърцето на Мина. Сехун явно бе стигнал дъното: нивото на пълно отчаяние, където да се присмиваш на собственото си жалко съществуване (не можеше да се нарече "живот") и да се самоиронизираш бяха единствените удоволствия. Сърцето не можеше да понесе повече болка, затова просто затваряше вратата си за външния свят. Нямаше да има нищо - нито горести, нито радости. Просто студ и празнина.
Ето това беше жалко съществуване! И Мина, и Сехун го знаеха. Знаеха го и все пак продължаваха да пилеят времето си в мизерно оцеляване.
Какво беше станало с мечтите? Къде се бяха загубили моментите, в които сърцето ти спира от вълнение или страх? Защо пламъчетата в очите бяха угаснали? Вече нямаше нищо - емоциите, които в миналото крачеха редом с двамата ни герои, се бяха превърнали в далечен спомен, недостижима реалност.
Какво чувстваше сега Мина? Не беше сигурна дали усеща нещо, освен парещата вина във вените. Кръвта мъчително циркулираше в тялото ѝ, напомняйки непрестанно за греха, в който въвлече Сехун. Не се притесняваше за себе си, а за момчето, чийто живот бе рухнал. Тя виждаше как върви сред руините от миналото, чудейки се как да започне отначало. Новото начало беше ли възможно въобще? Възкръсването на феникса от пепелта само мит ли беше?
Девойката не знаеше дали Сехун ще успее да си върне живота. Молитвите не бяха достатъчни, както не бе достатъчно и желанието на Мина да му помогне. Искаше да бъде негов пристан, където да се отпусне и да остави бремето. Дължеше му го! Уви, Сехун очевидно не искаше нищо от това! Каменното му лице, лъхащо недоверие и неприязън, даваха ясно да се разбере, че не се нуждаеше от помощ. Е, поне така искаше да изглежда. Разбира се, не можеше да признае колко сринат е всъщност и какво наистина желае, но Мина догатваше. Болеше го много - изблиците на гняв, острият и смразяващ език говореха повече, отколкото лицето му.
Тя се загледа внимателно в чертите на Сехун, който не бе откъснал поглед от нея. Стояха и се изпиваха с очи, сякаш всеки се опитваше да разчете мислите на другия. Мина виждаше сълзи, на които явно им бе заповядано да се разкарат. Защо трябваше да се тормози така?
- И какво ще правиш оттук нататък? Ще чакаш вината да те засмуче и затрие от лицето на Земята? ПОНЕ КАЖИ НЕЩО! ЯДОСАН СИ НА МЕН, ЗАЩОТО АЗ СЪМ ГЛУПАЧКАТА, КОЯТО ВЛЕЗЕ ТАМ! ТОВА СТАНА ЗАРАДИ МЕН! ИЗКАРАЙ СИ ГО НА МЕН, НЕ СЕ САМОУНИЩОЖАВАЙ, ПО ДЯВОЛИТЕ! - на един дъх изкрещя Мина, стискайки ръце в юмруци.
Задиша тежко и стана от канапето, като не откъсваше очи от момчето.
- ХАЙДЕ! РАЗКРЕЩИ МИ СЕ, КАКТО АЗ ТИ КРЕЩЯ В МОМЕНТА! УДАРИ МЕ, АКО ТРЯБВА! ИЗГОНИ МЕ! КАЖИ НА ПОЛИЦИЯТА, ЧЕ АЗ СЪМ УБИЛА ОНЗИ ПАРАЗИТ! ПРОСТО НАПРАВИ НЕЩО! - горчивите сълзи се стичаха по бузите ѝ отново.
Сърцето ѝ биеше болезнено в гърдите, а тялото ѝ се тресеше от яростта, която я бе заляла с плашеща сила. Трябваше да накара Сехун да покаже някакви емоции! Трябваше да му помогне.

by **Sehun.** Пон Яну 13, 2014 9:58 am

Раните по тялото толкова лесно се лекува.Трябват ти само някакъв крем ,просто лепенка или малко време за да изчезнат.Някой бяха по дълбоки и оставаха след себе си белези.Раните в сърцето и душата оставаха цели кратери или незарастнали гниещи рани ,които и до последния ти дъх ще гният там,ще пулсират силно,ще парят докато не се съспиеш от самите тях.Беше толкова по лесно да имаш рана по тялото.Но предимството на раните отвътре...никой освен сами теб не подозираше за тях.Никой освен теб не страдаше ,никой не се мъчеше да намери лека за тях....Никой не ти помагаше.Ти просто ставаш никой,затворник на собствената си болка,мазохист ,който търпи бурите в себе си .Човек който с времете обиква своите болки.
Сехун и Мина стояха един слещу друг и просто се гледаха.Дали пък взаимно не виждаха мъката на другия си защото той виждаше мъртвите й очи.Може би беше добра идея да почне да носи слънчеви очила навскъде ,за да не виждат тази жалка ,пагубна безпомощност ,който със сигурност приливаше от скапаните му очи заедно със скапаните му сълзи ,за който дори не беше подозирал.Никога не беше ревал.За бебе бил много спокоен и често го мислили за умрял.О Сехун –най-тихото бебе на този свят,моля!Дам,още от малък прояви тази си черта на характера.Не обичаше да говори.Превеше го само със Анна,но винаги се чувствал сконфузен защото тя беше момиче и преди всичко негова сестра и ей така да й споделя не беше много готино.А и нали знаете О Сехун не моли за помощ за каквото и да е било.С какво може нуната му да му помогне?Щеше само на празно да говори приказки заради които тя щеше да се притесни.Понякога тя минаваше повече за майка от колкото жената която ги беше родила,а и Ани беше така борбена ,че минаваше и за баща.Въпреки всичко момчето наистина я обичаше независимо в коя позиция премине.Ако минеше и на позицията баба и докара онези гозби ,които твореше женицата ,цена нямаше да има.
- И какво ще правиш оттук нататък? Ще чакаш вината да те засмуче и затрие от лицето на Земята? ПОНЕ КАЖИ НЕЩО! ЯДОСАН СИ НА МЕН, ЗАЩОТО АЗ СЪМ ГЛУПАЧКАТА, КОЯТО ВЛЕЗЕ ТАМ! ТОВА СТАНА ЗАРАДИ МЕН! ИЗКАРАЙ СИ ГО НА МЕН, НЕ СЕ САМОУНИЩОЖАВАЙ, ПО ДЯВОЛИТЕ! –викна изведнъж Мина буквално изтвъгвайки Сехун от мислите му ,които не му оставяха мира.Сега вече я гледаше ,защото преди малко се изгуби някъде в очите й пак захласнат от натрапчиви мисли.
Макнето я проследи с безизразен поглед докато тя ставаше стана от дивана и го гледаше надолу с влажните си и горящи от гняв очи.Ръцете й бяха свити на юмруци,а гърдите й се двигаха бързо в едни тежки вдишвания
- ХАЙДЕ! РАЗКРЕЩИ МИ СЕ, КАКТО АЗ ТИ КРЕЩЯ В МОМЕНТА! УДАРИ МЕ, АКО ТРЯБВА! ИЗГОНИ МЕ! КАЖИ НА ПОЛИЦИЯТА, ЧЕ АЗ СЪМ УБИЛА ОНЗИ ПАРАЗИТ! ПРОСТО НАПРАВИ НЕЩО!-продължи тя и вече крехкото й тяло се тресеше от яростта ,който я беше прихванала изведнъж.Тя не откъсваше очите си от който пак се стичаха, от неговите. Сехун беше безмълвен.Отново някой беше изтръгнал всичко вътре в него и пак се чувстваше кух.Беше празен.На лицето му пак се появи онази горчива подигравателна усмивка.
-Вече е късно...аз съм загубен...Нямам никакви сили,аз съм напълно безпомощен.-изсумтя нещо подобно на тих смях и погледна на друга страна,заби очите с в дебелото стъклото на масата.-Аз..всичко ще ми мине с времето,не ми пука.Аз просто...в момента съм..празен?Някак вкаменен.Дори не съм ти ядосан.-излъга без проблем,но Мина не беше чак толкова глупава,загова той побърза и добави.-Може ли да ме оставиш сам.-не беше въпрос. Сехун извърна очите си нея и ги заби в нейните.

by **Bang Minah** Пон Яну 13, 2014 10:04 pm

Погледът на Сехун я изгаряше така, както бензинът бе изгорил плътта на онази твар. Неприятната горещина обливаше цялото ѝ тяло и нажежаваше кръвта ѝ. Усещаше как ядът замества кислорода и изпълва дробовете ѝ.
Мина имаше представа какво бедствие се разразяваше вътре в момчето - съкрушителна празнина, опустошено човешко същество, чиито стъпки бяха заличени от торнадото. Лъжите, които се сипеха от устата му, не можеха да заблудят никого. Привидното безразличие, проявено в опит Сехун да запази малкото си останало достойнство, се пропукваше като тънък лед и позволяваше на Мина да види през процепите.
Сехун беше изгубен - нямаше план, с който да върне живота си в релси; нямаше надежда, че може да бъде отново старото си Аз. Колкото и момичето да крещеше в лицето му с тлеещо очакване думите ѝ да стигнат до сърцето му и да го разтърсят като електрошок, беше безсмислено, щом той самият оставаше някак глух за ставащото наоколо. Беше като парче пъзел, което обаче не пасваше никъде. Може би вече не принадлежеше към точно този пъзел.
Мина въздъхна тежко и кимна, сякаш на себе си, но не избягваше погледа на Сехун, който продължаваше да я изгаря и да дълбае дупки, които спираха въздуха ѝ. Наблюдавайки го настойчиво, можеше да забележи борбата за овладяване на емоциите, както и едва доловимото треперене на устните му - същите онези устни, които миналата вечер най-вероятно бяха разучавали всеки сантиметър от кожата ѝ; същите устни, за които тя най-вероятно бе горяла. Колко ли горещи и страстни са били през нощта, а в този момент бяха като две парчета лед.
Чернокоската плахо пристъпи напред, усещайки присъствието на Сехун все по-близо. Сърцето ѝ блъскаше в гърдите като че ли умоляваше да бъде жертвано в името на младежа.
- Мога да видя отвъд целия цирк на стоик, който играеш. Знам, че те боли. Но моля те... - Мина вече се бе надвесила над Сехун, галейки лицето му, сякаш се опитваше да премахне фалша оттам. - опитай се да живееш. - прошепна накрая тя, допирайки челото си до неговото и затваряйки очи.
След това се спусна малко надолу, търсейки устните на Сехун. Жадно ги пое, желаейки да запази вкуса им на Сехун - нейния Сехун, който макар и напълно сринат, си оставаше нейният рицар на бял кон.
Целувките бяха засвидетелстване на любовта между двама души, начин телата на двамата да се съединят в едно. Тази обаче беше далеч от обичайното определение - беше знак на благодарност, съжаление и скрити сълзи; на желание това да не е първата им и единствена среща, както и горчивата истина за невъзможността на това желание;
- Сбогом, Сехун!
С тези думи Мина се откъсна от Сехун, взе палтото си от леглото на няколко крачки и, уверявайки се, че флакончето с хапчета е в джоба ѝ, безмълвно се запъти към вратата.

by **Sehun.** Вто Яну 14, 2014 9:57 am

Сега можеше свободно да се замисли какъв щеше да е живота му .Щеше да все същия сериозен Сехун.Макнето на EXO ...Любовика на Лухан...Кретена с покер фейс..Маминото синче.Винаги щеше да е такъв и нямаше начин да избяга от него.Ето че сега благодарение на Банг Мина щеше да е друг Сехун.Усещаше промяната.Беше даже болезнено.Сякаш всеки орган в него бавно се обръщаше.Дори не можеше да се опише.С времето тази промяна щеше да е по-очевидна.Нищо чудно да си направие досие на алкохолик ,да провали Ексо ,семейството си.Щеше да е една издънка ,която никой не разбира.Не.Нямаше никакво желание да разказа на когото и да било .Нямаше да каже на Ани,нито на Лухан нито на никой друг.Щеше да се мъчи самичък,момчетата щяха да го гледат странно може пък и да му обърнат някакво внимание защото сега повечето си имаха връзки на които са се отдали и на-малко им пукаше за малкия лигльо.Е поне един щеше да се излъже и да се поинтересува евентуално,но така и така щеше да е безполезно.Сехун беше сам и искаше да е сам.Не искаше близките му да видят що за отрепка беше станал.Не искаше да се мъчи още повече след като стане разочарование в очите им.
- Мога да видя отвъд целия цирк на стоик, който играеш. Знам, че те боли. Но моля те... –каза тихо Мина ,надвесвайки се над него.Сехун не я изпускаше от мъртвите си очи.Тя погали нежно лицето му и се приближи повече .- опитай се да живееш.-промълви с тих шепот и допря челото си до неговото. Момчето стисна очи ,а челюста му незабавно се заключи така че устните му образуваха тънка линия с която целеше да скрие напиращите избухвания.Цяла буря се вихреше вътре в него,а отвън той беше камък.Единствените пукнатини които го издаваха бяха влажните очи и треперещите устни ,но сега тези устни бяха станали едно с тези на Мина.Отново двамата бяха свързани ,но този път физически.Въпреки всичко ,макнето не усети тази целувка.Снощи усещаше вълнението и трепета ,но сега едно ..нищо.Същото чувствство ,което изпитваше и към Мина.Нищо. Но ествено на него така му се искаше.Насилваше емоциите си и знаеше ,че тя за него вече не беше просто Мина.Изпитваше неимуверен гняв,упрек ..съжаление,съпричастност и една искрица любов.Нима това беше възможно?Може би това беше болезнен симптом на отровата в него.Това беше единственото обяснение защото онзи О Сехун не би си позволил да се чувства така.
- Сбогом, Сехун!
Ето че поредният човек си тръгваше от живота му.Бавно се отдалечаваш,без никакви следи и просто изчезваше след като беше нанесал толкова много щети.Студ скова тялото на момчето.Пръстите му,устините ,сърцето всичко замръзна в мига в който вратата се затвори.Той още стоеше в глухата стая ,а единственото което се чуваше беше шипота на самотата,болката и отчаянието.Те бавно пълзяха към безпомощния Сехун ,бавно го обгъранаха и приковаха към вечния им затвор.Една единствена бистра сълза се плъзна по лицето ,оставяйки сякаш святи следи по изкривеното му от мъка лице.Тъмния му воднист поглед отново беше върху вратата която Мина беше затворила.С тази врата тя затваряше единствения си път към Сехун.Устините му най-сетне бяха свободни от болезнената тънка линия в която бяха свити и вече свободно трепереха .Пропуканото му сърце заби учестено ,дишането му се зачести ,а от пресъхналата му уста се изтръгна измъчен вопъл,който разби просмукващата се тишана .Най-сетне беше приел истината.

Той беше убиец и беше сам ,подвластен на угризенията,болката и самотата.

Той беше сам.

by Sponsored content

Апартаментът на Сехун

Апартаментът на Сехун

Re: Апартаментът на Сехун

Re: Апартаментът на Сехун

Re: Апартаментът на Сехун

Re: Апартаментът на Сехун

Re: Апартаментът на Сехун

Re: Апартаментът на Сехун

Re: Апартаментът на Сехун

Re: Апартаментът на Сехун

Re: Апартаментът на Сехун

Re: Апартаментът на Сехун

Re: Апартаментът на Сехун

Re: Апартаментът на Сехун

Re: Апартаментът на Сехун

Re: Апартаментът на Сехун

Re: Апартаментът на Сехун

Re: Апартаментът на Сехун

Re: Апартаментът на Сехун