Апартаментът на Hyeri & IU

by **IU.** Пон Фев 03, 2014 1:48 am

WELCOME!:

by **Jack.** Сря Авг 27, 2014 9:10 pm

Минаваше дванадесет часа по обед, а алармата все още отекваше в главата на мъжът. Тя трябваше да го събуди преди минимум три часа, но някак си в просъница я бе отложил. По принцип никой не го оставяше да спи чак до толкова късно, но последните дни циркът сякаш беше в хаос и липсата на представления бяха накарали всички да забравят за скромното съществуване на големия Джак. "Големия", защото беше дълъг.
До късно през нощта много от младите хора в цирка работиха по почистването и преместването на новите животни. Собствениците винаги пестяха от работна ръка за мръсната работа, а по - старите в цирка се опитваха да обучат младите да мислят за това място като за дом, а останалите - като за семейство. Типичното старо мислене в цирковите среди. Раждаш се там, израстваш, задължително работиш и най - често се жениш или омъжваш за някого от "семейството". Родата на Джак е точно на този принцип, просто родителите бяха сменили цирка. Бяха ги приели добре тук, което е изненадващо. Въпреки това, момчето често се чувстваше самотно.
Имаше няколко приятели и извън самата "организация", и тук стигаме до факта, че беше обещал да навести своя близка приятелка още преди обед. А сега обед, определено минаваше. Той въздъхна и изяде набързо обяда си. Госпожа Ким, вече стара акробатка, която отдавна не се занимаваше с работата си, беше приготвила доста манджа за всички. Обичаше да се чувства полезна, затова често готвеше, продаваше пуканки и всякакви лакомства на представленията и наставляваше някои от младите кадри. Джак надъни минимум две хлаби бира, защото беше адски жаден и беше адски топло. По най - бързия начин тръгна към апартамента на Хьери. В таксито му миришеше на пот, беше адски топло навън и имаше нетипично за този час на денонощието задръствания. Това увеличаваше забавянето му. Възползва се от това, за да помисли върху разговора си с нея. Някой и беше посегнал. Това можеше да доведе кръвта му до кипване. Ако го питате, няма да успее да ви каже защо е толкова закрилнически настроен към това момиче. Понякога се държеше все едно и е брат или баща, макар тя да си имаше вече такива.
Най - сетне пристигна пред жилищната кооперация и вместо да се чувства като защитник, той се чувстваше като идиот. Още по - средата на пътя онези две предателски халби бира бяха оказали влияние и нашия едва стискаше. Мина по най - бързия начин и в асансьора приличаше на бит.
Позвъни на звънеца и се облегна на портата като блъснат. Когато вратата се отвори, той успя да се задържи с двете си ръце отстрани, извисявайки се като стълб над момичето.
- Хьери.........трябва ми кенеф.... - изквича тихо.

by Hyeri Сря Авг 27, 2014 10:04 pm

В апартамента бе необичано тихо.Преди ,лека ,ненатрапчива музика от албумите на момичетата се носеше из него.Сега беше просто тихо и безкрано спокойно.Джи Ън ,не се бе прибирала от ден вече.Това допълнително притесняваше Хьери.Не харесваше самотата в комбинация с тишина.Бе ужасяващо подтискващо.Страхът ,Бьонг Джу да не влети всеки момент от някой прозорец или врата никак не улесняваше положението.Случващото се от вече дни наред бе напълно непонятно за момичето.След последната си среща с Би Джу ,тя използваше единствено стълбите ,гледаше да не се задържа из коридорите и на входната врата и разбира се заключваше вратата .Не смееше да излиза на терасата даже.Макар ,че ако трябваше да бъде честна ,мислеше за него вече повече от десет дни.Беше странно.Не можеше туко така да забрави за първата им среща и думите му и действията му.По няколко пъти на ден се спираше ,стъписана от мислите си.Поклащаше глава в отрицание и надежда ,да забрави размишленията си.Беше абсурдно!
Хьери вече очакваше Джак.Потропваше нервно с крак и се оглеждаше като виновна .Стоеше от повече от час на терасата .Накрая просто се отказа и се прибра вътре за да пусне климатика.Беше адски топло тези дни.Хье предпочете да почне анимето на което се канеше от онзи ден, от колкото да чака като няква парноичка.Бе стигнала до средата на първия епизод на Amnesia когато на вратата се позвъни.Първоначално ,Хьери се стъписа ,но после скокна ,хвърли лаптопа на дивана и запрепуска в калоп към вратата.Сграбчи дръжката на и отвори вратата ,малко по-рязко от колкото трябваше.Гледката я накара да извие врат нагоре към Джак и да го погледне с широко отворени очи.
-Хьери.........трябва ми кенеф....-бяха първите му думи като за добре дошъл.Макнето премигна след което осъзна какво бе казал.Сбърчи нос и сви леко устните си
-Иъл,Джак!Влизай,влизай!Ъх..-каза му набързо и отстъпи назад ,допускайки го в апартамента.-Знаеш къде е кенефа!-допълни като натърти на последната дума.Затвори вратата след него и го проследи с поглед.Когато се чу затварянето на вратата на банята не се сдържа и се изхили високо.Даже се смееше почти от сърце.Само Джак е способен да изопачи една така нормална човешка нужда.На моменти простотията му минаваше граници,но на Хьери й оставаше само да се превива от смях.Обичаше това момче!
Тя продължаваше да си се киска дори и когато заемаше предишното си място на дивана в хола.Пое си въздух ,но не можа да се увладее и пак се хилна.Имаше нужда да се смее и наистина се радваше ,че точно той щеше този който да й даде тази доза щастие.Хвърли един поглед към коридора по ,който бе преминал Джак след което просто поклати глава ,вече през усмивка.Гушна една от възглавниците и зачака вече в мълчание.Беше свикнала да чака.Най-вече него.Джак си беше Джак

by **Jack.** Сря Авг 27, 2014 10:53 pm

Той не обърна и грам внимание на нейното възмущение. Беше съсредоточен върху нещо съвсем различно. Усмихна и се набързо с половин уста и взе набързо разстоянието до кенефа. Да, той не се държеше особено прилично в присъствието не женския пол, но какво да се прави. Не можеше всички да бъдат кавалери. А и тя вече бе започнала да свиква с цветущите му изрази.
Тръшна леко вратата на тоалетната и дори не се заключи. Върши каквото върши, като почти не обърна внимание на звънливия смях навън. Всъщност ако не беше зает с това, което правеше, щеше да се зарадва, че я е разсмял. Може би точно от това имаше нужда сега. Скастри се наум, че точно така се появил в такъв момент. Искаше да прилича на някой защитник, на ангел пазител или каквото и да било друго, но не и на...това. Но какво да се прави? Повикът на природата. Повече нямаше да се налива така с бира преди да ходи където и да било. Изми си ръцете набързо и огледа лицето си. Имаше малко грим, който за щастие не беше размазан. Чувстваше се добре, излизайки така. Иначе все едно бе някак гол.
Излезе победоносно и с видимо задоволство от тоалетната и веднага се насочи към седящата Хьери.
- Ох, богата реколта. - каза ниско. Винаги дразнеше околните с нея, след като я беше научил от Узумаки Наруто. Тросна се мудно на дивана до нея, присвивайки очи към отворения лаптоп. Беше изоставен на пауза.
- Аниме ли гледаме? Интересно. - хилна се той. Не разпозна анимето, следователно не го бе гледал. Много му се искаше да разбере повече относно станалото. Искаше да е сигурен дали тя е добре и дали няма психически или физически травми. Но в момента я виждаше някак щастлива и не бе сигурен дали направо да повдига темата.
- Как си? - каза мързеливо, облягайки се назад и изглеждайки все едно не ще мръдне скоро.
- Кръстих едно бодливо прасе Хьери. Нали не се сърдиш? Всъщност на тях най - много се радват хората от цирка. Много са сладки. - той отново се усмихна по неговия странен начин, като не беше сигурен каква реакция да очаква. Не всички жени биха харесали тази порода животно, но Джак го беше направил с добри намерения. Бодливото прасенце беше най - сладкото от всички нови животни и му напомни на Хьери.

by Hyeri Сря Авг 27, 2014 11:31 pm

Звуците идващи от края на коридоа ,затварянето на вратата и стъпките ,означаваше ,че Джак идваше.Можеше най-спокойно разпознае дори стъпките му.Наперенета му ,походна с изпъчени рамене го правеха даже още по-висок.Чудно как не обираше паяжините по тавана.Дори и за своите 167 сантиметра,раменцата на Хьери стигаха едва до неговите лакти.
Момичето го проследи с очи как се доближава към нея и се простна на дивана.Гледайки го нямаше как да не се усмихне.Просто ей така.Дори и нямаше причина.Просто усмивка.
- Аниме ли гледаме? Интересно.-ако не очите и височината то гласът му бе най-любимото й нещо в него.В отговор тя изхъмка едно "Ъхъ" и погледна към лаптопа си.Язък.Беше й харесало.Един Бог знаеше кога щеше да го изгледа.Този свободен ден бе просто късмет,който за съжаление рядко я огряваше.За Коледа ,живот и здраве,може би щеше да го свърши.Тепърва й предстояха едва ли не неутложни ангажименти.
-Как си?-Хье бавно обърна главата си към него и го погледна с благия си поглед.Джак вече се бе разплул на дивана което бе сигурен знак ,че няма да шавне дори.При тази мисъл ,госпожицата се усмихна съвсем лекичко,но все пак благоволи да отговори на въпроса му.
-По-добре.-каза му тихо след което сви устни,извъртайки очи към килима.Въздъхна съвсем дискретно.
- Кръстих едно бодливо прасе Хьери. Нали не се сърдиш? Всъщност на тях най - много се радват хората от цирка. Много са сладки. -думите на момчето пробудиха почти горещ интерес в нея.А и щом ставаше дума за животно ,нямаше начин да не се изкефи.
Хьери рязко върна погледа си върху неговия.Очите й даже блеснаха не заради усмивката му ,а заради казанато.Обожаваше животинките!
-Чинча?Омо!-възкликна и се намести по удобно на дивана,обръщайки тялото си леко към неговото.Засмя се защото си представи това прасе.Ето.Имаше още една причина да дойде в цирка!Имаше да черпи наборка!Тя се засмя отново и също облегна глава назад.Бавно,смехът й отихна ,а негово място зае една тежка въздишка.
-Джак.-продума тя и отново сви устни.Не го погледна.Гледаше някъде в пространството.Осъзнавайки ,колко ще го разтревожи с тези промени в настроението тя отново го погледна.-Аайш,радвам се че си тук бе!-каза игриво през усмивка и го удари леко с малкия си юмрук ,по ръката.

by **Jack.** Вто Сеп 02, 2014 2:55 pm

Джак отпусна глава назад, та погледа му дори се заби в картините отгоре на стената. Нямаше махмурлук, не беше изморен, нито недоспал. Това означава, че или горещината го беше изцедила или просто го мързеше. Често се случваше, когато знаеше, че няма представления.
Въпреки това, вниманието беше изцяло насочено към приятелката му, макар да не личеше толкова. Сините му очи бяха изследваха всяко движение на мускулчетата по лицето и след въпроса как е. Не му хареса какво видя. Каза, че е по - добре, но очевидно не беше толкова добре. Мъжът се поизправи, като надигна облегнатата си глава. Честно казано, макар случилото се с нея да беше доста сериозно, Джак си представяше, че с въпросния извършител тайно се харесва, или са се сприятелили....все такива странни неща. Ако трябва да бъдем точни - искаше му се да е така, защото не искаше да вижда тази малка, крехка кукличка заредена с негативни емоции.
Почти невидимо челюстта му се напрегна и той извъртя поглед някъде надясно към леко притъмените с щори прозорци. За щастие, новината а бодливото прасе май я развесели и усмивка също пробягна по бледото лице на момъка. Харесваше му да я развеселява в такива моменти, макар да знаеше, че съвсем скоро ще трябва отново да отвори темата за станалото. Трябваше да чуе пак станалото и то очи в очи. По телефона е съвсем друго. А още по - голямо желание имаше да се види със споменатото му вече индивидче. Беше любопитен относно него. Дали беше някой едър мъжага заради когото щеше да си изпати? Честно казано не се интересуваше особено. Джак винаги е бил прекалено екстремен, за да се страхува за себе си. Може би инстинктите му за самосъхранение също никакви ги нямаше.
Хьери изрече името му и той почти мълниеносно обърна поглед към нея. Отново забеляза леко нещастно изражение и по лицето му пробягна сянка. Той също присви очи и стисна устни, като не отговори нищо, но малко след това тя набързо смени настроението. Това не му харесваше чак толкова много, защото може би се мъчеше да го баламоса, че и е добре. Макар всичко това, той не успя да не се усмихне на казаното от нея.
- И аз се радвам, че съм тук. - усмихна се вяло и заби не много силно дългия си, кокалест показалец малко над хълбока и. Той винаги дебнеше моменти, за да направи това, а тя колкото и да мърмореше, често се смееше.
- Между другото, жаден съм. - каза престорено обидено, сякаш не са се отнесли с него като гост.
- Много добре знам къде е мивката, но изпробвам качествата ти на домакиня! - изсмя се той и я стрелна с игрива нотка в очите. Дано Хьери не започнеше пак да му предлага някакви други неща или минерални води. Вече знаеше, че Джак обича обикновена вода от чешмата. Само дано после не му се наложи пак да тича към тоалетните. Их, тая жега бе! Е, виж ако имаха бира едва ли щеше да и откаже, ама после и кенефа нямаше да му липсва дълго. Май в крайна сметка най - добре вода от чешмата.
- И да, искам вода от чешмата. - допълни с широка усмивка. Всъщност беше доста жаден и му се пушеше, но точно сега нямаше да прави това.
- Съквартирантката ти да не е наоколо? Последния път доста я поизплаших. Беше само по кърпа, когато и изскочих иззад ъгъла. - Джак завъртя очи. Горкото момиче, всъщност добре че не и налетя някъде, когато тичаше на бърза скорост към тоалетната. Малко след това бегло хвърли поглед към Хьери. Може би вече беше крайно време отново да отвори въпросната, доста неприятна тема, за която се бяха чули. Беше нетърпелив, макар да не личеше. И изнервен също.

by Hyeri Пон Сеп 08, 2014 2:50 pm

- И аз се радвам, че съм тук. -отвърна усмихнато Джак и сръчка леко Хьери,която изви тялото си от изненадващия натиск който и оказа пръста му.Ейш,много мразеше когато правеше така.Главно защото изпитваше неимоверен гъдел .Абослютно навсякъде където я пипне някой тя моментално ще почне да се гърчи.Слабото й място разбира се бе разгадано и от Джак ,който при всеки угоден случей се възползваше от слабоста й.
- Между другото, жаден съм. -измрънка по едно време той - Много добре знам къде е мивката, но изпробвам качествата ти на домакиня!-довърши с обидна нотка в гласа си след което се засмя.Хьери го изгледа с повдигнати вежди и също се изкиска.Започна да проверява мислено какви напитки имаше в хладилника.Джи Ън бе пазарувала последно което ще рече ,че ще е пълно с плодови млекца и сок от ягоди.когато пазаруваше Хьери обикновенно взимаше всякакви газирани напитки.Обаче Джак ..той не си падаше и по двете.На него му трябваше само алкохол или може би няко енергийна напитка.Скочета и глупости не му бяха в стила.
- И да, искам вода от чешмата.-нямаше нужда да й напомня .Госпожицата знаеше отлично.Това момче спокойно щеше да излочи дори и туба с вода когато си поиска.Ако пък е с бира щеше да изпие три туби!Младото макне тръгна да става бързо.Нали е добра домакиня,нямаше да го кара да чака,но въпроса на приятелят й я спря :
- Съквартирантката ти да не е наоколо? Последния път доста я поизплаших. Беше само по кърпа, когато и изскочих иззад ъгъла.
Хьери го погледна и се замисли внимателно ,гледайки някъде в пространстово.О,да.Джи Ън й беше разкавала за това си преживяване.
-Джи Ън я няма днес.И да изплашил си я.-заговори Хьери след което му обърна гръб ,но не спря да му говори по пътя към кухнята.-Тя даже я е страх от теб.-подвикна докато сипваше вода в една голяма чаша.Вървеше бързо ,обратно към хола като внимаваше да не я разлее разбира се очакванията й останаха напразни.Успя да плисне по килима когато стигна до Джак.Подаде му чашата и отново се тръшна на дивана до него.Дискретно обърса мокрите си ръце върху възглавницата която отново бе гушнала.Скръсти ръцете си по турски и се облегна назад.През цялото време правеше някакви несъзнателни муцунки с устните си.Когато вече бе заела удобна позиция се осмели и погледна към Джак.Всичкия кураж да започне темата се изпари когато срещна очите му.Затова и веднага трепна.
-А-аз ще донеса още вода!-изтреля набързо и се приготви отново да става.Не можеше ей така да почне да говори .Чувстваше се адски притесенна и направо засрамена за да говори за това което й се беше случило.

by **Jack.** Чет Сеп 18, 2014 2:23 am

Отдалеч си личеше колко му е забавно и лигаво в присъствието и. Това пролича и в кикота, след подмятанията за водата и добрата домакиня.
- И не е единствената. - извика леко в отговор на това, че съквартирантката я било страх от него. Ами такъв си е той. Доста често и му доставяше удоволствие да плаши околните. За него това си беше комплимент.
Взе чашата с вода и на три глътки излочи съдържанието и. След това последва любимото му "агх" след като пие нещо. Постави чашата някъде наблизо и отправи поглед към приятелката си. Вероятно щеше да започне да говори, но нещо я спря. Тръгна да става, но това нямаше да се случи.
- Яяяяяяяяяяя....- възкликна Джак и я хвана за ръката. Буквално я подръпна, за да се върне на мястото си, а това неголямо усилие го накара да се катурне леко на удобното диванче и да вирне дългите си крака във въздуха. Това не беше заради някакво голямо усилие да я задържи , а от лиготия. Когато момичето се оказа отново по дупето си на дивана, чернокосият беше обвил дългите си ръце около тялото и. Вдигна глава, ококори се и каза дълбоко, рязко но и привидно леко игриво:
- Ноуп...- видя изненадата на лицето и това му достави удоволствие. Винаги успяваше да я изненада по някакъв начин с простотиите си и бързите си рефлекси. И в случая с дългите си ръце, които и бяха попречили да стане.
Той самият се изправи отново в седнало положение. Сложи едната си кокалеста длан на лявото и рамо, а другата - на дясното и коляно. Извъртя я, така че да се окажат очи в очи и се засмя по неговия крийпи начин. Да, определено беше дошъл момента за сериозния разговор.
- Хьери...-въздъхна,след като изрече името и и за момент отдели втренчените си сини очи от нея към пода. Прибра двата си израстъка и ги сплете нервно в скута си. Кокалчетата на ръцете му изпукаха силно.
- Първо. Искам да ми разкажеш отново случката, но с малко повече подробности. После, искам да го повикаш или да ме заведеш при него. - отново върна сериозния си, пронизващ поглед към нея. Не и се говореше, но трябваше да го направи. А както и да преценеше после човека, причинил и нещото....нямаше как да не се види с него очи в очи. Нямаше да позволи на никого да проявява каквото и да било неуважение или насилие над дребната сладка Хьери, за която се вайкаше повече от роднина. Дума да не става.

by Hyeri Пет Сеп 19, 2014 10:36 am

Възклицанието което излезе от устата на Джак стресна момичето и даже успя да я прикове на място за да може по лесно да я хване.Преди да се осъзнае ,Хьери вече бе в ръцете му,прикована на дивана.Всичко сякаш бе станало за секнуди.Бе достатъчно време за да може тя отново да се сепне и да вдиша дълбоко от въздуха който бе забравила да си набави от напрежение и уплахата която й оказах Джак!Младото макне успя да извърне окорените си очички към приятеля си.Всеки път я учудваше така.Но знаеше ,че в момента даже му е много забавно.Все още му беше легаво.Все още!
Хьери отвори устя за да портестира отново ,но вместо това устичката й увисна надолу заради действието предприето от тъмнокосия.С такава лекота я завъртя към себе си .По очите му разбра ,че бе дошло времето за неприятния за нея разгвор.Нов инстинкт да побягне и да се скрие под някой юрган се надигна в нея ,но единственото което успя да напарви в този миг е да преглътне почти шумно и да премигне насреща му.Когато Джак изрече името й сериозно през въздишка допълнително я стресира.Несъзнателно ,Хьери стисна пръсти си и започна да ги кърши леко гледайки към тях.Изпукване на нечии кости я накараха даже да трепне.Не бяха нейните.
- Първо. Искам да ми разкажеш отново случката, но с малко повече подробности. После, искам да го повикаш или да ме заведеш при него.
Макнето на Girl's Day едвам преглътна.Захапа долната си устна и все още не смееше да погледне към Джак.Усещаше погледа му върху себе си затова й се наложи да сведе глава до такава степен ,че да я заболи леко вратлето.Не обърна внимание на болката защото бе твърде заета да се мъчи да намери думите които бяха сякаш заседнали някъде в гърлото й.
-Ами.-започна съвсем неуверено и продължи да плете пръсти.Замлъкна и продължи да се крие зад косата си.Беше й малко по-добре така като не го гледа в очите.След секунди тя отпусна устните си и въздъхна дълбоко.
-Ами случката се случи преди доста време.Началото на Юли.Аз се прибирах защото бях настинала иии...засякох се с него във входа после пътувахме заедно в асансьора.-спря се и се поклеба за миг след което продължи тихо.-Понеже имаше ужасна буря тогава спря тока и заседнахме заедно в асансьора.И той и той ..ами ...
Как щеше да му каже че Бьонг Джу я нацелува при това не един път.КАк?Преди да е изгубила увереноста си Хьери вдигна глава и го погледна в очите
-Ами той ме целуна два пъти .Обаче аз не исках.Заклевам се Джак!Аз не знаех какво да направя.Беше ме страх ,че ако го ударя или отблъсна както сме само двама ще стане нещо по-лошо!Не бях на себе си тогава.Бах болна не знам ,не знам!-говореше бързо за да може момчето да не разбере как й трепереше гласа.

by **Jack.** Пет Сеп 19, 2014 8:07 pm

Започна да съжалява, че я е накарал да разказва всичко това отново. Мислено се налагаше по главата с чашата. Не можеше ли просто да я накара да го свърже с въпросното момче и да и спести точно това? Явно не можеше. Имаше нужда да знае, и да анализира стореното. Макар че какво имаше да му се анализира на това? Диаболичната страна на характера му в момента казваше, че не му трябва да изслушва нищо, а направо да действа. Някой беше навредил психически, а предполагаемо и физически на неговата най - добра приятелка. Какво имаше да му се мисли? Копелето заслужаваше разправа! Джак не знаеше дали е обикновен загорял тип или някой, който може би я харесва, но и да е второто, е избрал най - погрешния начин от всички.
Но пък и малкото намиращо се добро в мъжа казваше, че първо трябва да изслуша и да помисли. Това и правеше, докато Хьери разказваше и се разкъсваше вътрешно. Изпод твърдите, мършави гърди на Джак се зароди болка. Тя идваше от това да гледа как най - добрата му приятелка не смее да го погледне в очите и говори бързо само и само да не и трепери гласа. Болеше го доста, макар на лицето му така и да не проличаваше. Не беше свикнал да показва подобни чувства външно, а и допълнително грима скриваше още. Но гримът не можеше да скрие новопоявилото се напрежение. След като Хьери замлъкна за кратко, все още избягвайки погледа му, тишината беше достатъчна, за да се чуе скърцането на зъбите му.
- Докосна ли те? - попита ниско и през зъби, макар че този път той се стараеше да не проличи. Надяваше се поне да не я е награбвал или да и е пускал ръце. Не би си представил нещо по - ужасно за едно момиче.
- Заплаши ли те? - отново отвори уста след няколко секунди, все едно не беше изрекъл първия въпрос. Но очевидно очакваше отговора му.
На пръв поглед Джак не изглеждаше ядосан, като изключим, че гърдите му започнаха да се повдигат малко по - учестено и погледът му беше притъмнял. Това се случваше, защото през съзнанието му преминаваха какви ли не възможно картини. И определено никоя от тях не му харесваше....

by Hyeri Нед Сеп 28, 2014 2:11 am

Младото момиче гледаше единствено и само пръстите си.Продължаваше ,да ги преплита и даже някои изпукваха .Ако не я беше толкова срам щеше направо да почне да си гризе ноктите ,защото това беше навик когато се притеснява.Затова й бе единствената от Girl's Day ,чийто маникюр не ожеляваше повече от два дни.Стилистите вече поне се научиха да не се хабят и стараят върху нейните нокти защото просто нямаше смисъл.Докато очакваше реакцията на приятеля си ,напрежението и неудобството все повече втисаха.Хьери преглътна с усилие ,солидната слюнка ,която се беше събрала в устата й,след което моментално сви устните си.Рамената и като цяло ръцете й все още бяха сковани и нямаше изгледи скоро да се успокои.Току що бе казала доста съкровена и до една степен неприятна тайна на най-добрия си приятел.Но вместо да се чувства освободена и спокойна ,тя трепнеше и все още очакваше реакцията му,която не закъсня.Думите му бяха изречени едва ли не съскащо ,през зъби.Отново Хьери трепна и притвори за по-дълго очите си.Какво да му каже ??Всъщност беше много просто.Щеше да мине с истината по простата причина ,че И Хьери не можеше да лъже .При това да лъже Джак.
Пъвото нещо което направи макнето бе да кимне леко с глава.Секунди по-късно се сети как би възприел отговора й .
-Анньо..той не ме заплаши.-каза му тихо.Кимането бе за първия му въпрос.Щом изрече и тези думе вече не се сдържа и буквално заръфа нокътя на показалеца на дясната си ръка.Идеше й да се изяде цялата направо!Бърз поглед към Джак й беше нужен за да продължи по -усърдно с гризенето.Дали беше редно да му каже и за останалите случки с Бьонг Джу?Едва преглъщайки Хьери не спираше да шари твъде бързо и неспокойно, наляво-надясно с очи.След случката им в асансьора двамата се засичаха даже още по-често.Настойчивия огледа на Би Джу я караше да настръхне.Заради него вече избягваше да стои на терасата или да си се шляе из коридора спойно.Кътереше се по стълбите за да избегне съвсем срещите си с момчето.Дори на събранието на входа не отиде заради него!Да не говорим за вратата ,която вече имаше две заключалки.
Хьери вече бе напълно безмълвна .И да искаше просто нямаше как да отрони и думичка.Продължаваше да гризе нокътя си и такъв хъс ,сякаш от това зависеше живота й в тази минута.Хвърли още един бързичък поглед към Джак след което отново го отби нанякъде дугаде.Айш.Как мразеше такива ситуации.

by **Jack.** Пет Окт 10, 2014 1:44 pm

Кимна. Тя кимна. Джак се надяваше отговора и да не е положителен. Стисна зъби, ококори светлите си очи насреща и, но преди да каже каквото и да било, тя допълни, че не я е заплашвал. Това не го интересуваше, достатъчно бе останалото, което бе направил. А той явно е направил достатъчно.
Момичето отново се загледа нанякъде, държейки погледа си надалече от неговия. Явно беса му си личеше, затова побърза да отпусне стиснатите си юмруци. Въздъхна и също погледна някъде настрани. Трябваше да се поуспокои, не искаше да изгежда сякаш ще си го изкара на нея.
Отново върна погледа си върху приятелката си, стараейки се от него да не хвърчат светкавици. Сега изглеждаше по - скоро загрижен. Но Хьери все още гледаше настрани, вероятно обмисляше нещо и си гризеше пръста. Постави своята ръка, върху малкото юмруче, което беше свила пред устните си и след секунда свали ръката и.
- Недей....- каза успокоително, поне доколкото можеше със дълбокият си глас.
Несъмнено искаше да разбере какво още крие от него. Познаваше я, и знаеше, че има още неща. Но също така не желаеше да я кара да говори за това, защото не и беше приятно. А и не беше сигурен, дали трябва да чува и останалото. Вече достатъчно му идеше да хвърли чашата право към съседната стена. Но не беше чак толкова зле с нервите, че да разиграва подобни изпълнения в нейният дом. Не му трябваше да я стряска допълнително.
- Знам, че не ми казваш всичко. Но каза достатъчно, в случай, че не ти се говори повече. Единственото, което искам е да намериш начин да го доведеш тук, или да заведеш мен при него. Не мога да оставя нещата така. - каза колкото се може по - спокойно, ловейки погледа и доколкото може. Не искаше да си представя Хьери, живееща в страх около собствения си дом. Това не е нормален живот. Щеше да се постарае да промени това.

by Hyeri Нед Окт 12, 2014 11:46 am

Не трябваше да му показва ,колко обезпокоена беше .Не биваше той да осъзнава сериозноста на ситуацията на за нея.Затова и двамата най-вече Хьери трябваше да се успокоят.Нали беше жива и здрава и нищо й нямаше...Докато разсъждаваше какво да каже и най-вече как се успокои себе и сърчицето си,което сякаш беше забавило ударите си до такава степен ,че я боляха гърдите и вече се задъхваше.Наистина трябваше да се освести.
- Недей...-чу дълбокия глас на Джак веднага след като усети голямата му ръка върху своята ,която беше напът да бъде отгризена до китката.Хье извърна очите си към приятеля си и спря да си дъвче нокътя.Премигна влажно насреща му.Задържа погледа си за малко повече от секунди ,но все още нямаше увереноста да го задържи повече.Заби го надолу.
- Знам, че не ми казваш всичко. Но каза достатъчно, в случай, че не ти се говори повече. Единственото, което искам е да намериш начин да го доведеш тук, или да заведеш мен при него. Не мога да оставя нещата така. - говореше Джак докато опитваше да улови очите й.Хьери преглътна шумно и свали ръката си ,заедно с неговта далеч от лицето си.Несъзнателно наду устни и се сви още повече.Колебаеше се за нещо дори и тя не знеше за какво.Накрая просто въздъхна .
-Добре.-отрони .-Ще му се обадя или пиша да ..дойде.Той знае къде живея.-продължи в същи дух макнето и се изправи.Бавно и тихо се придвижи към стаята си където си беше зарзала телефона.Взе го и върна в хола.Зае мястото си на дивана и отключи телефона си.Щом намери номера на Би Джу,почти застина .С леко треперещи пръсти му кликна след което реши да му пише sms .Когато приключи стисна телефона с двете си ръце.Не беше готова.Мисълта че може би до минута щеше да се качи ,едвам не я разтрепера.Погледа й отново попадна върху Джак.Той беше непредвидим и това двойно я разтревожи.В главата й преминаха множество възможни сценарии ,които можеха да се случат,но тя бързо тръсна глава и просто прехапа леко долната си устра.

by **B-Joo** Нед Окт 12, 2014 3:12 pm

- Shine Bright like a diamond! – изпя с телевизора Би-Джу. Беше самичък в хола и се чудеше каква глупост да свърши. Скуката не беше за него. Не можеше да понася когато няма какво да прави.
В почивните дни на групата почти всеки си намираше някакво занимание. Един с приятелка, друг със семейство, трети си спи по цял ден. В повечето случаи Бьонг Джу би отишъл при сестрите си, но сега те бяха заети.
Атомното макне довтаса набързо и му връчи телефона като му каза, че някой го е търсил. Би-Джу дори се учуди. Когато погледна екрана на мобилното устройство премигна няколко пъти след което изпищя. Санггьон го погледна изплашено. Уж му беше свикнал на откачените изблици, но това със сигурност не го е очаквал. Кой нормален би се развикал така само заради едно обаждане? За всички може да е най-обикновено позвъняване, но за него беше всичко. На екрана му беше изписано, че Хьери го е търсила. И съобщение имаше. Три пъти го прочете и пишеше все едно и също. Тя го молеше да отиде до тях. Това дори и в най-големите си мечти не си го беше представял.
- Ще пукна, ще пукна … - Бьонг Джу едва се държеше на краката си от радост. Всеки момент можеше да припадне от кеф.
- Крайно време е – врътна очи Атом и излезе от стаята.
Танцьорът изобщо не му обърна внимание. Започна да се оглежда и хукна към стаята си. Нямаше да се яви по този раздърпан потник! Разрови се в гардероба си. Заприлича на тийнейджърка, която се готви за първа среща.
Извади си едни тъмносини дънки и една бяла тениска с черен надпис „Comme des fuckdown“. Нито много официално, нито много семпло. Просто перфектно. Среса набързо косата си и хукна да си обува кецовете. Можеше да отиде по чехли, но не искаше да се излага. Докато завързваше обувките си се сети за съвета на сестра му.
- Цветя и бонбони .. мамка му! – хукна към хладилника да види, но както и очакваше Хансол беше изял всичко, което е с шоколад. Имаше само половин буркан Нутела. Нямаше смисъл да го взима.
Извъртя се и тръгна отново към изхода, когато забеляза, че в една ваза на масата има букет с цветя. Атом се показа от някъде. По всичко си личеше, че и той ще ходи някъде, но Би-Джу беше прекалено зает да го разпитва за това. Имаше много по-важни въпроси в момента.
- На кой е този букет? – попита Бьонг Джу.
- На Джи Хо. Щял да излиза с Каън и пак ще се подмазва – въздъхна Санггьон докато търсеше нещо в телефона си.
- А къде е Джи Хо…?– попита предпазливо танцьорът.
- В банята – отговори му просто Атом.
- Като се замисля .. няма да му трябва! – Би-Джу грабна букета от вазата и за секунди излезе от апартамента.
Набързо измина разстоянието до там. Звънна на звънеца, лепна си една голяма усмивка и изчака някой да му отвори.

by **Jack.** Сря Окт 15, 2014 8:50 pm

След казаното от него приятелката му кимна. Той не каза нищо повече, но не сваляше поглед от нея. Проучваше всеки неин жест и всяка нейна емоция, за да разбере доколко онова момче беше повлияло на психиката и с действията си. Искаше да знае с какво точно си има работа. Следеше я докато отиваше и докато се връщаше. Също и докато пишеше смс-а.
Джак беше от хората, които обичат да наблюдават и анализират. Обичат да отгатват чувствата на околните, техните страхове, навици и желания. Сега го правеше просто защото беше най – добрата му приятелка. Една от хората, които го приеха в кръга си макар огромните различия помежду им. Тези хора вероятно се брояха на пръстите на едната му ръка. Точно затва в момента се беше вкопчил е Хьери. Тя беше ценна. Не искаше никой да я наранява или да я тормози. Винаги му е изглеждала прекалено крехка, именно заради това беше развил такава параноя да я защитава. Корейките бяха дребнички и сладки, а тя беше най –добрата му приятелка. Точно затова бе тук и очакваше да види нейният насилник.
След като Хьери пусна смс-а, в стаята се усещаше напрежение. Джак стоеше привидно спокоен и леко намусен, но вътрешно се водеше борба. Усещаше нейното притеснение от бъдещото посещение на момчето. След не чак толкова много време, на вратата се звънна. Момичето сякаш не беш в най – доброто си състояние от този по принцип добре познат за нея звук. Или поне на чернокосият така му се стори.
-Леле. Бърз е. – отбеляза, като се опита да разведри настроението. Но чие настроение? Неговото или нейното? Той самият се стараеше да изглежда и звучи спокоен, но дали беше такъв.....беше неразгадан все още въпрос. Дори той не се познаваше достатъчно, за да знае какво ще последва като реакция от негова страна.
-Отивам да отворя аз, ако нямаш протв. – съобщи Джак уж спокойно, но се усещаше напрежение от леко стиснатите му зъби. Всъщност казаното от него изобщо не беше въпрос. Не и искаше разрешение, беше си решил,че той ще е този, който ще посрещне господинчото. Беше любопитен какъв е насилникът на най – добрата му приятелка. Джак не изключваше възможността да се ядосат взаимно с онзи и да си изпати яко, но не му пукаше. За Хьери щеше да се изправи и срещу демон.
За миг скочи от дивана на дългите си крака и отиде с нормалната си и леко ленива крачка до вратата. Отвори, слагайки едната ръка отстрани на кръста си, а с другата се подпря отстрани на касата на вратата. Пред погледа му се разкри гледката на....момче...не мъж, а момче. Може би това, че е азиатец отново го правеше да изглежда по – млад, но приличаше на момче. Беше с цветя, протегнати към Джак и усмивка. Вероятно се беше подготвил Хьери са отвори. Което е нормално де.
Джак Хънтър беше настина изненадан. Не му личеше, заради навика му да не показва много емоции, но това определено не беше насилникът, който бе очаквал да види. Премести поглед от момчето към цветя и после повтори. Отстъпи мълчаливо от вратата, свали ръката от кръста си и с жест подкани момъкът да влиза навътре.
-Мисля, че трябва да си поговорим. – съобщи и го зачака да влезе, за да затвори вратата.

by **B-Joo** Сря Окт 15, 2014 11:23 pm

Мислеше си какво ли иска да му каже Хьери. Най-вероятно да му се извини, че го е отхвърлила и да каже, че съжалява. Тогава Бьонг Джу щеше да я целуне и да има щастлив край точно както в детските приказки, в които доброто винаги побеждава злото, а най-смелият принц, в този случай Би-Джу, получава най-красивата принцеса – Хьери, от кралството, което в момента се явяваше блока, в който живеят и двамата.
Чу стъпки отвътре. Сториха му се много тежки за женски, но веднага намери обяснение – най-вероятно момичето е с чехли с някакви странни подметки. Протегна ръцете си още по-напред заедно с букета. Усмивката му стана още по-широка. Вратата се отвори. Бьонг Джу беше на път да каже нещо, но тогава се стъписа. На вратата не беше Хьери, а … нещо друго.
Усмивката на Бьонг Джу замръзна щом индивидът срещу него му каза, че трябва да поговорят. Кой пък беше този и защо иска да говори точно с танцьора на TOPP DOGG? Би-Джу свали ръката с букета до тялото си и го огледа от глава до пети. Изглеждаше по-странно и от самия него. По-всичко си личеше, че не е тукашен.
- Мисля, че съм объркал апартамента.. – каза го, но беше толкова несигурен, че и бебе щеше да го усети. Беше повече от убеден, че това е мястото, където живее Хьери с още едно момиче.
Момчето доста се зачуди дали да влезе в апартамента. Премисли набързо ситуацията. Можеше да се наложи да идват да му събират вътрешностите с лопатка, ако този реши да го ступа. Но нямаше причина да го направи. Нито се познаваха, нито нищо. Ами ако е отвлякъл Хьери, която сега е вътре и се чуди как да се спаси и единствено се е сетила за Бьонг Джу..? Това стресна Би-Джу направи няколко сигурни крачки и се озова в антрето. Нямаше да се даде на голямата стъпка! Щеше да се бори до самият край, ако се наложи. В това беше сигурен. Дори не знаеше какво ще иска от него, но момчето вече беше готово да понесе всичко. Може и да беше много лигав на моменти, но щом опре ножа до кокала ставаше много сериозен.
- Извинете, но познаваме ли се? – попита го Би-Джу и го погледна в очите без капчица страх. Само външният вид на човека пред него малко го смути. Не беше свикнал да вижда такива хора по улиците на Сеул и със сигурност този не го е виждал, защото щеше да му се набие в очите.
- А за какво искате да говорите с мен? – този въпрос му беше по-важен в момента. Очакваше да чуе какво ли не.

by **Jack.** Съб Окт 18, 2014 9:28 pm

Джак оглеждаше изпитателно младежа. Дори не изглеждаше като вандал. Говореше доста възпитано, от повечето,с които чернокосият си бе имал работа. Но не можеше Хьери да го лъже. Вярваше и. Може би въпросният господин пред него си показваше истинската същност само пред беззащитни момичета. При това в затворени пространства. Джак вече бе научил колко извратени могат да бъдат азиатците. И хората като цяло, но азиатците си бяха уникални.
-Не се познаваме, макар да ми разказаха за теб – циркаджията натърти върху втората част от изречението. Той още веднъж погледна към момчето. Продължаваше да изглежда изненадан, но се забелязваше и доста решителност в очите му. Джак все още нямаше представа как да изтълкува това, но вярваше, че скоро ще разбере. Синият му, изпитателен взор мина отново по букета на момчето и по лицето му. Дали пък наистина предположенията му, че я харесва няма да се окажат верни? Както и да е. Това все още не е правилният начин да си покажеш интереса.
- Последвай ме. – изрече Джак, като умишлено не отговори на вторият му въпрос. Нямаше как да спести среща на Хьери с този перверзник, но и искаше да я раздели от страха и спрямо него. Нямаше да позволи да живее в страх. Тръгна бавно напред към хола, като беше наежил цялото си внимание към другото мъжко зад него, макар да нямаше очи на гърба. Все пак му нямаше доверие и не би се изненадал ако го нападне в гръб. Но чуваше стъпките му след себе си и така знаеше, че го е последвал.
Влязоха при Хьери и Джак се спря на няколко метра, като нямаше намерение да позволи и на момъка да се приближи до горкото момиче. Усети напрежението и след като го видя.
-Хьери, този ли е перверзника, който се опита да те насили? – каза строго, но и завидно спокойно, макар да му струваше много. Само един положителен отговор от нейна страна му трябваше, за да му изкипи кръвта като вулкан. Вярваше в нея и се надяваше, че няма да го излъже, само защото въпросният е тук. Тя все пак знаеше, че Джак щеше да я защити дори някой да я заплашва или тормози. Това отново пораждаше въпроса къде е загубеният и брат и защо не е тук да се застъпва за нея? Но напук на неговата липса, Джак бе тук, и щеше да остане колкото е необходимо, дори момчето да му доведеше цяла дузина опасни типове.

by Hyeri Съб Окт 18, 2014 10:17 pm

-Леле. Бърз е.-при тези думи Хьери трепна,стискайки още по-силно телефона си.Наиситна не очакваше да е толкова бърз.Чувайки звънеца ,който сякаш проехтя и все още ехтеше в съзнанието й.Мисълта ,че я дели една врата с Би Джу накара сърчицето й да забие по -силно и учестено.Усещаше пулса си даже в ушите си.За един миг ,мисълта й за това момче можеше да я накара да реагира така.От трепет?Страх?Дори тя самате на знаехе.Знаше само ,че той беше тук.Джак също,а сърцето й все още не се успокояваше.
-Отивам да отворя аз, ако нямаш против.-в плътния ,дълбок глас на Джак очевидно прозираше напрежението ,което той така се мъчеше да скрие.Хьери освен че го виждаше и чуваше ,ами го и усещаше.Точно както той чувстваше нейните емоции.Беше странно.Момичето проследи приятеля си докато ставаше и се запътваше към вратата.Изпъчените му ръмене я притесниха.За момент тръгна да става за да притича след него ,но на секундата се разколеба и тупна обратно на бивана.Ръцете й стискаха ръба му докато тя се опитваше да заеме някаква поза.В крайна сметка отстрани изглеждаше сякаш нещо я сърбеше.Накрая Хье просто изпъшка правейки физиономия с лицето си.Отново бе захапала захапала устната си ,но скоро нейно място зае палецът й.Започна да го гризе чевръсто докато едвам преглъщаше.Може би наистина не трябваше да въвлича Джак,но какво да направи.Искаше да сподели с някой.Искаше да се довери на някой ,който да може да я защити или да й окаже съчувствие.Вярваше на приятеля си ,но и сега като се замисли ,трябваше да предвиди и реакцията му.Хьери тъкмо се реши и тръгна да става ,когато чу гласовете им .Замръзна и отново тупна на задника си.Ако досега не знаеше как успокои сърцето ,то се не знаеше как да възвърне нормалното си дишане.
Скоро Джак и Би Джу бяха в хола при нея.Очите на макнето шареха между тях.Накрая просто ги отби започвайки да плете пръсти сякаш от това зависеше живота й.Преглътна шумно.Всичко в нея зясаш бе на пауза,а въпроса на Джак я изкара от нея.Хье го погледна с влажен поглед, после отново погледна към Бьонг Джу за малко.Бързо извърна главата си настрани.Нямаше да гледа нито един от двамата.Тя наведе лице надолу към пода.Отново преглътна с усилие.Усещашекак вече й се въртеше свят затова премигна няколко пъти след което затвори очи за 3 секунди.Тя облегна лакти на колената си и зарови лице в шепите си.Задиша дълбоко .
-Д-да...но то не беше ..Тоест.-каза тихо откривайки само очите си.

by **B-Joo** Нед Окт 19, 2014 12:08 am

Ако беше в друга ситуация до сега да беше викнал дружките си от долния етаж и да се бяха справили с този за минута, най-много две, но това си беше негов проблем. Така го чувстваше от вътре. Приемаше, че сега е неговото време да докаже, че може и сам да се справи с трудни и напрегнати ситуации и че не е страхливец.
Все още му държеше влажно случката с водопроводчика от преди година и няколко месеца. Наложи се човека да влезе в спешното точно по вина на Би-Джу и прибързаните му действия. Водопроводчикът отиде да си върши работата по мивката в кухнята в стария дорм на момчетата. Денсарът не знаеше, че той е там за това и когато го видя да бърника в куфарчето си и да си слага някаква маска първата му работа беше да се панира и да си помисли, че иска да ги ограби, а втората да му вземе един от тръбните ключове и да го цапардоса по главата колкото може по-силно. Добре, че тогава се появи Ходжун, който да му кресне и да спаси човека от втори силен удар. Точно поради тази причина Би-Джу не бързаше да прави каквото и да било на мъжа пред него.
Някой споменал на непознатия за Бьонг Джу. Със сигурност е била Хьери. Нямаше кой друг да е просто. Много неща в момента не му бяха ясни и главата му щеше да се пръсне от толкова много излишни мисли. Надяваше се скоро да се разрешат.
Непознатият помоли Би-Джу да го последва и той го направи като послушно кученце. Вървеше внимателно и го гледаше предпазливо в гръб. Влязоха в хола и на дивана видя човека, който най-много искаше да види в момента, а именно Хьери. Не успя да я поздрави, защото високият господин го изпревари.
-Хьери, този ли е перверзника, който се опита да те насили?
МОЛЯ?!?!
Очите на кучето щяха да изскочат от местата си. Ама той дори не беше тръгнал да я пипа, а какво остава да я насилва. Е, като се замисли целуна я и я заплаши, но не направи нищо! Това беше важното!
Сега заради една негова простотия щеше да си изпати един здрав бой. Крайно време беше някой да го вкара в правия път, но въпроса беше, че тя го беше разбрала напълно погрешно! Той не е искал да я наранява. Това точно най-малко би го поискал. Изчака Хьери да говори. Личеше си, че е притеснена да е в една стая с Бьонг Джу, което изобщо не му се хареса.
- Ако исках наистина да я насиля досега да го бях направил сто и един пъти – каза най-спокойно Би-Джу. Все едно всеки ден му се налага да го прави. Понякога дори звучеше страшно. – И едва ли сега щях да нося този букет със себе си– той повдигна леко букета и отново го пусна до тялото си и тежка въздишка се отдели от гърдите му.
– Мисля, че е станало голямо недоразумение...
На Бьонг Джу му стана пределно ясно, че въпросното недоразумение идва от самия него. Държанието му почти винаги беше много странно, дори лудо, но не можеше да се промени колкото и околните да се опитват да го накарат.

by **Jack.** Сря Окт 29, 2014 12:23 pm

Осъзнаваше как и причинява болка не само с тона си, но и със самият въпрос. Дори със строгият си поглед. Е, не беше точно строг, но съсредоточен. Заради светлият цвят на очите му мъжът често изглеждаше сякаш гледа по - лошо, отколкото всъщност му се иска. И заради грима де.
-Д-да...но то не беше ..Тоест. - след като чу първото, Джак дори не успя да изслуша останалото. Върна поглед върху момчето с букета. Фактически дори все още не знаеше името на му. Като че ли сега имаше по - важни неща от това. Ченето на Джак започна да потреперва и му стана още по - топло. Вътрешен, много тих глас му шепнеше "Овладей се". Флауър бой от своя страна най - спокойно заяви, че ако искал да я насили, до сега да го бил направил. Чудесно. Тъкмо си беше успокоил ченето и казаното от момчето го ядоса. Сини пламъци започнаха да се вият в очите на дългия.
- Виж сега...- почти размаха пръст насреща му, но той продължи. Джак захапа болезнено долната си устна. След като събеседникът му замълча, той въздъхна безшумно. Мразеше тази ситуация. Идеше му да се развилнее, но не беше сигурен дали е уместно. Много му се искаше наистина да е станало недоразумение. Цветята в ръката му изобщо не смекчаваха нещата.
- Извини и се. - въздъхна чернокосият.
- За да се е почувствала заплашена, все трябва да си направил нещо нередно. Може да вкараш и цветята в употреба. - опита се да звучи спокойно, но от едната страна си личеше как ченето му трепери.
- Погледни я, изплашена и притеснена е. Повярвай ми, не е от мен. - устреми поглед отново към момичето. Така или иначе Флауър Бой щеше да и остане съсед, независимо дали на Джак му харесва или не. Да го пребие или убие може би само би усложнило нещата. Може този да се озлоби и към Хьери и към Джак. Това за убийството не е сериозно, разбира се. Колкото и да не личи, Джак не е убиец.
Малко след това синеокият отново погледна към Флауър Бой и му посочи с глава към дивана и мястото до Хьери. Тя трябваше да престане да се страхува от него така или иначе. Животът в страх не е живот . Може би младежът наистина има някакви...по - специални отношения към Хьери.
- Ще се радвам да ми разкаже и твоята версия. Какво се е случило? - Биг Джак не виждаше заплашително отношение от човекът към Хьери и това леко започна да го успокоява. Придърпа един стол срещу тях, обкрачи го и облегна лакти на облегалката му.

by **B-Joo** Пет Ное 14, 2014 8:14 pm

До сега не бе осъзнал какво точно се случва. Малко по-малко започна да връзва нещата.
Непознатият го подкани да се извини на Хьери. Бьонг Джу това щеше и да направи. Може и да не е в негов стил да се разкарва с букет цветя, но вече със сигурност щеше да взима пример от Джи Хо, който най-вероятно вече вилнееше на долния етаж и ругаеше Би-Джу до девето коляно, но на певеца не му пукаше в момента.
- Да, така е .. – измънка тихичко и погледна за миг краката си. След, което вдигна гордо погледа си отново.
Високият индивид беше прав, че момичето е изплашено. Бьонг Джу отправи погледа си към нея и имаше чувството, че ако можеше тя щеше да се разпищи само от присъствието му. Това го удари жестоко в емоциите. Би-Джу трябваше да се научи да бъде по-сдържан, по-мил не толкова емоционален, защото това изобщо не говореше добре за неговата личност. Ей, сега, ако беше по-добър щеше да приключи този разговор с една дума, но не. Налага му се да се плюнчи половин час, че и нагоре.
Момчето се приближи и просто седна на дивана на прилично разстояние от Хьери. Не искаше високия да омете стаята с него, защото си е позволил прекалено много. Пък и на Би-Джу му се досвидяха новите дрехи, които носеше на гърба си.
- Моята версия ли? – учуди се Би-Джу. Едва ли щеше да е по-различна от тази на Хьери. – Ами засякохме се в асансьора и както се движеше и просто спря. И останахме малко време вътре. Не помня какво точно съм казал, но … – извърна главата си, погледна Хьери право в очите и продължи. - Ако наистина съм казал нещо, с което съм те засегнал те моля да ми простиш.
Той подаде букета с розови цветя с бяла опаковка, която го правеше да изглежда елегантно. Усмихна се насреща й с чаровната си усмивка. Повече от всичко се надяваше тя да му прости за станалото, ако е направил нещо .. всъщност той наистина направи нещо, което не става всеки ден, но то със сигурност не беше обмислено действие. По-скоро първичен инстинкт. Хьери с право можеше да му навре букета там където слънцето не го огрява.
Чак сега забеляза, че на букета има някаква картичка. Набързо я изкара от там и я прибра в джоба си. Не знаеше какво пише, но в този момент можеше да го вкара в голяма беля затова се направи, че все едно не е махал нищо. Все още си стоеше усмихнат с ръка протегната към нея.
- Ако не ми простиш ще те разбера. И няма да ти се сърдя – усмивката му започна да изчезва от лицето му.
Сърденето е типична черта за малките деца. Бьонг Джу вътре в себе си все още беше още онова неволно момченце, което рита топка на улицата с останалите деца от квартала и не осъзнаваше какви отговорности има като човек, който би трябвало да е здраво мислещ.

by Hyeri Нед Дек 14, 2014 3:58 pm

Сякаш за часове Хьери стоеше едва ли не свита на дивана ,дишайки учестено ,със сърце биещо необичайно бързо.Всеки поет въздух пълнеше дробовете й,а гъдите й се надигаха бая бързичко.Така не се вълнуваше дори когато ходи на фитнес,за Бога!Мисълта обаче ,къде се намираше и още по-важното с кого се намираше ,но най-най-важното за какво се говореше !За повече от няколко секунди момичето се откъсна от собественото си тяло и сякаш излитна някъде другаде.Беше й толкова неудобо ,че се чудеше как да прикрие розовината полазила на лицето.Чувстваше бузите си адски топли.Това явление беше много рядко при нея.Тя никога не се изчервяваше или притесняваше толкова лесно.Юра единствена не можеше да прикрие червените си бузи докато Соджин също като макнето рядко си позволяваше този лукс.Бялото лице на Мина пък никога не можеше да се оцвети с какъвто и да било цвят или ако това е ставало ,то цвета бързо е попивал в бледната й кожа.В последно време тя не беше на себе си и това притесняваше приятелките й.Но не беше момента Хье да се притеснява за Мина.Все още се намираше в хола ,с две момчета чийто разговор продължаваше да минава покрай ушите й.Тя се оттърси от мислите си веднага щом усети някой да сяда на дивана не далеч от нея.Като попарена госпожицата трепна и вдигна глава за да открие че Бьонг Джу беше този човек.По инстинкт тя хвърли много бърз и кратък поглед към Джак ,който обаче беше приковал сините си очи право в гостът настанил се на дивана.
Хьери преглътна с трудност и върна очите си върху профила на Би Джу,който говореше за своята версия на случката и тогава явно усетил погледа й ,той се обърна към нея.Макнето бързо дръпна главата си назад ,но не успя да откъсне поглед от неговия.
-Ако наистина съм казал нещо, с което съм те засегнал те моля да ми простиш.-довърши момчето и най-неочаквано й подаде букета.Хьери сякаш я удари гръм.Очите й невярващо се спуснаха от лицето му надолу към киткитите,където ги задържа за малко,след което отново се върнаха към очите ми и после обратно към букета.Неочаквано обаче погледа й отскочи и към Джак.Добре ,по неловка ситуация от тази не беше приживявала досега.
- Ако не ми простиш ще те разбера. И няма да ти се сърдя .
Думите изречени от момчето до нея веднага си спечелиха вниманието й.Устата й която досега несъзнателно се беше отворила ,започна да пресъхва и чак когато се сети да преглъте осъзна ,че през цялото това време е стояла със зейнала от изненада уста.Като ...пълен дебил!Тя затвори устните си и посегна бавно за да вземе подадения букет.Да,определено това беше една от най-неловките ситуации.Хьери беше безмълвна.Еднственото което правеше ,бе да мига .Когато обаче усети ,че напрежение започваше да се прокрадва разбра ,че просто няма да може да издържи повече.Тя замахна с букета и халоса Би Джу с него.
-Ти! Ти...глупак!Знаеш ли как ми изкара акъла тогава!-занарежда докато продължаваше да го налага с клетите китки.-АЙШ!Наистина ме уплаши ,смотльо..смотан!!
Преди да се усети Хьери беше повишила тон ,но продължаваше да го бие.Наколо вече започнаха да летят листенца ,но тя не се успокояваше.Трябваше да си го излее някъде.Всичкото това напрежение,страх и и притеснение се бяха насъбрали в нея и просто нямаше да сили да ги търпи повече.Затова й реши че Бьонг Джу като виновник да си понесе поне това!

by **B-Joo** Вто Дек 23, 2014 8:49 pm

Погледна красавицата право в очите. Виждаше голяма изненада там. Не знаеше на какво се дължи, но можеше да предположи. Отворената й уста беше също сигурен знак, че е изненадана от постъпката му. Нищо ново за Бьонг Джу. Той беше свикнал хората да го гледат така след някое негово „велико“ дело. Дори момчетата от Topp Dogg най-редовно го гледаха така въпреки, че вече повече от година са заедно под един покрив.
Хьери взе бавно букета от ръцете му. Би-Джу се усмихна насреща. Радваше се, че все пак не реши да му го натика на определени места, които не са виждали слънчева светлина. Радостта му обаче беше доста кратка.
Дори не успя да усети кога букета се срещна отблизо с главата му. Дори не успя да реагира и да се защити. А след това последваха още един, два, три … и след това спря да отброява ударите. Чу как Хьери му казва, че се е изплашила във онзи въпросен ден и че е смотан смотльо или нещо такова. Колко права беше само, ако знае…
Той сложи двете си ръце на главата, а очите му отдавна бяха затворени. Тя продължи да го налага, а това не му се харесваше изобщо. Та кой би приел човек от нежния пол да го налага с букет? Нито един уважаващ се мъж, разбира се.
Бьонг Джу за части от секундата пусна едната си ръка в действие. Хвана букета от ръцете на жената и го издърпа от там. Сложи го зад гърба си и я погледна в очите. Мда, беше ядосана. От километри си личеше. Но пък и той не заслужаваше такава съдба!
- Аз не ти дадох букета, за да ме биеш с него по главата! – Бьонг Джу звучеше доста нетипично за себе си. Искаше да си устои мъжката позиция в тази ситуация, но се усети на време, че в стаята присъства и трети човек, който можеше да го хвърли през балкона за две секунди и половина и набързо измисли как да излезе от ситуация. – Горкото цвете не заслужава такава съдба! То за нищо не е виновно.
Погледна в надолу и забеляза, че нещо е издуло джоба му. Не си спомняше какво точно е натикал там, но със сигурност щеше да е нещо важно. Сложи ръка там и се усети какво е сложил в джоба си. Набързо го пребърка и извади съдържанието му – пълно и неотворено пакетче с ментови бонбонки. Едни от любимите му. Отвори внимателно пакета, за да не изсипе съдържанието му на земята и го насочи към Хьери.
- Искаш ли едно бонбонче? Може и две! Много са хубави – усмихна й се чаровно. Със сигурност щеше да излезе добро рекламно лице на бонбони от него, ако някой ден остане без работа. Погледна към господина, който го гледаше доста лошо. Или поне на Бьонг Джу така му се струваше, а неговата преценка не винаги беше много вярна. – Искаш ли и ти бонбонче? Ела и си вземи. Няма да съжаляваш! - подкани го весело Би-Джу.

by Hyeri Съб Яну 17, 2015 6:18 pm

Колкото и всъщност да обичаше цветята ,не можеше да се удържи и продължаваше да нанася удар с крехките китки,които нямаше да удържат още много.Беше въпрос на време сладкият букет да се разпадне в ръцете й ,но тя продължаваше неудържимо.Даже се и задъха.Въобще не й се искаше да поглежда към Джак за да види неговата реакция,но тази на Бьонг Джу й стигаше.Скоро изненадата в очите на момчето беше прикрита от полизрението на Хьери.Тя разбир асе видя опита за отбрана на момчето ,но това допълнително я я активира да продължава със своята атака.Преди и тя самата да се усети ,букета със малкото останали цветя бе изтръгнат от ръката й и скоро беше отдалечен от нея.Дишайки дълбоко Хье изгледа Би Джу ,който криеше оръжието й зад гърба си.
- Аз не ти дадох букета, за да ме биеш с него по главата!Горкото цвете не заслужава такава съдба! То за нищо не е виновно. -заяви й той със едва увладян глас.Момичето присви очи все още чувствайки се готова да нападне.Така и така беше излязла от кожата си.Наложи й се да заключи устните си защото ако ги беше оставила отоворени щеше да прилича на развълнувано куче.Опитваше се да успокои дишането си ,но щеше да й отнеме време.
Докато наблюдаваше Бу Джу можеше спокойно да се закълне ,че и той търси някакво уръжие за отбрана.Хьери сви устни силно и присви очи в готовност.Какво можеше да скрие в джоба си той и това нещо да я нарани?Вариантите бяха много малко -нож,някаква отрова,бомба.Какво пък.Чувствайки се като героиня ,като борец Хьери чакаше в готовност момчето ...когато той извади от джоба си един ..пакет с ментови бонбони.При това не какви да е .Ами най-любимите на Юра,нейната приятелка.Точно тези Хье ги мразеше най-много.
- Искаш ли едно бонбонче? Може и две! Много са хубави.- когато Би Джу й предложи ,тя само скръсти ръце пред гърдите си и вирна глава.Веждите й се повдигаха ,почти невярващо.Тя тъкмо се беше приготвила за битка,а той вади бонбони.Със все още свити очи тя не спираше да наблюдава момчето срещу нея.Ама какво ли и очакваше?Той да се впусне в битка с нея.При тази мисъл макнето не се сдържа и се усмихна.Осъзнавайки се ,тя веднага скри усмивката си придобивайки отново онова изражение.Всячески се сдържаше да не прихне да се смее заради ситуацията.Чак сега я беше осъзнала,сега когато адреналиня я беше отпуснал.Беше налагала Бьонг Джун със букета цветя ,които той й беше дал.Що за глупачка беше!
-Аньо!Оппа,не взимай от тези бонбони.-намеси се веднага щом чу предложението на денсъра.Нямаше и Джак да го отнася,ми!Когато отново си спечели погледа на мембъра на TOPP DOGG тя само се опита да го изгледа предопредително.Май не й се получи.
-Може да ги е олизал всичките,или или да им е направил нещо.Може да са дрога.-занарежда Хьери отново ,но в гласът й вече се прокрадваше неумереността.Адреналинът от боя вече официално беше отшумял и тя се връщаше към старото си не -склонно-към-насилие ,аз.

by **B-Joo** Съб Фев 07, 2015 12:02 am

Ако не беше станал айдъл щеше да стане водещ на комично шоу или направо клоун в някой много известен цирк. Малчуганите щяха да му се радват и нямаше да плаши хората, както правиха повечето гримирани същества под шатрата, а щеше да ги кара да се смеят от сърце като пусне някой друг лаф или пък започне да прави маймунджилъци както само той умее. Много му приличаше да се прави на идиот и най-лошото е, че понякога дори не се правеше, а това си беше той в действителност.
-Аньо!Оппа,не взимай от тези бонбони.
- ЗАЩО?! – изстреля учудено Бьонг Джу, а Хьери го изгледа някак ... странно. Нещо не успя за прецени ситуацията този път.
Магьосникът не можа да повярва на ушите си. Тези бонбони бяха много хубави! Рай за устата! В апартамента на TOPP DOGG понякога вървяха като топъл хляб. Главно Бьонг Джу и Хансол ги нагъваха, но те бяха напълно достатъчни, за да ги ометат за секунди и да няма да другите. Тези двамата бяха идеални за рекламни лица и дегустатори на храна. Нито един продукт нямаше да върнат и всеки щеше да им се струва като най-вкусното нещо на тази земя.
-Може да ги е олизал всичките,или или да им е направил нещо.Може да са дрога. – Бьонг Джу слушаше и не вярваше на ушите си. Тя наистина ли си мислеше, че той би направил нещо такова? Е, не е чак толкова луд!
- Моля..? – погледна я учудено, а очите му леко се разшириха. – Аз не съм такъв човек! – веднага се оправда.
Той все още държеше така пакетчето с бонбони в ръката си. Очакваше някой да прояви интерес, за да може да се представи в по-добра светлина, но не! Хьери им направи възможно най-лошата реклама, а изобщо не беше права. Би-Джу обаче нямаше да се даде ей така. Винаги е готов да се бори за себе си!
- В такъв случай аз ще се дрогирам сам! – той извади два бонбона и ги пъхна в устата си. Ако можеше щеше да заснеме безценния фейс на Хьери. Имаше чувството, че тя е очаквала нещо да му стане. Да умре, например, но това разбира се, че не стана. Бьонг Джу много внимаваше какво пъха в устата си!
Смучеше си бонбоните, а в стаята беше настанала пълна тишина. Би-Джу пак се наложи да развеселява ситуацията. Очевидно никой друг нямаше да си направи труда да разведри обстановката, която и без друго не беше много приятна точно в момента.
- Сигурна ли си, че не искаш от "дрогата" ми? Само едно бонбонче, хм? – повдигна едната си вежда и пак насочи пакета към нея. Без да се бави извади един бонбон от пакета с два пръста и го постави точно пред устата на Хьери. - Хайде, отвори уста!

by Sponsored content

Апартаментът на Hyeri & IU

Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU

Re: Апартаментът на Hyeri & IU