Апартаментът на Big Bang

by **G Dragon ♥** Чет Мар 15, 2012 10:17 pm

Тук живеят само Daesung; Seungri и Taeyang

Спалнята на Даесънг
Спалнята на Йонг-Бае
Спалнята на Ви ^^
Старата спалня на GD
Старата спалня на T.O.P
Кухнята
Дневна /1/
Дневна /2/
Баня /1/
Баня /2/

by **Sana.** Пет Мар 16, 2012 9:50 pm

Влязох в апартамента като утрепан. Главата ми яко ме цепеше от снощи и чак, когато влязох в кухнята забелязах, че наоколо е тихо и празно. Къде ли бяха другите?
Изкарах от един шкаф старо уиски и си налях. Изпих го на един дъх и изкарах телефона от джоба си. Отворих на последните ми няколко разговора - със СиЕл и Парк Бом. Не знам защо ДжиДи не ги понасяше, но мен тези двечките много ме радваха.
След това се прехвърлих на разговорите ми с членовете от групата.. Я, да взема да звънна на Джи, че тука е прекалено тихо за чувствителния ми слух. Натиснах зелената слушалка и заочакваш обичайното му крещене по телефонната слушалка, защо не съм се прибрал снощи с Ви от дискотеката.
Най-накрая Рапунцел благоволи да вдигне.
- Альоха, Рапунцеееееееееееел. - извиках и започнах да се смея като последния идиот на тази планета.

by **G Dragon ♥** Пет Мар 16, 2012 10:24 pm

Ужасното бучене на вибриращият телефон по нощното шкафче го събуди. Изобщо не му се ставаше, но такъв си бе- дори и да бе спал до един на обяд пак нямаше да иска да се помръдне извън завивките. Със затворени очи плъзна ръка по шкафчето и стисна силно телефонът щом го усети под пръстите си.
Вгледа се в дисплея изписващ " Даесънг ". Въздъхна тежко. Не му бе до неговите лигавини. Не му бе до лигавините на който и да е. Всъщност кой би му звънял по това време освен Даесънг, Бом, която го засипваше с въпроси за горкият Сюнгхюн и онази Минт, която пък постоянно го гонеше с думите " Къдее е Сеунгри? ". Тая нормална ли беше? Мислеше, ли че ще й каже къде е дори и да знаеше? Да, със Сеунгри бяха само приятели, даже най-добри такива, но не му пукаше. Не го делеше с когото и да е.... вече. Бе осъзнал твърде късно, че не би го дал и за секунда и вече бе твърде късно. Изръмжа недоволно и притисна телефонът до ухото си. Само един човек бе посмял да го нарече " Джи-пунцел ", а... а него не смееше да го пипне и с пръст.
- Какво има, Даесънг?- натъртваше на всяка дума- ... Да не си ял нещо смешно? Или да не си пил не...- спря се - Даесънг, да не си пил? От кога пиеш...
Вече съвсем бе събуден. Изправи се до седнало положение.
- Другите там ли са?- вълнуваше го дали най-малкият бе там, не му се искаше да се размотава с Даесънг по барове

by **Sana.** Съб Мар 17, 2012 4:33 pm

- Другите там ли са? - беше въпроса му.
Огледах празния апартамент и се изхилих.
- Не, Джипунцел, другите не са тук! - и пак започнах да се хиля като умопобъркан. - Брато, слееед 1 час мениджъра ни чака в YG! Обличай се и си донасяй дрейгъновския задник тука!!! - отново си налях и го изпих на екс. - Трябва да затварям. Йонгбае и T.O.P са тук. Идвай вече! - последното буквално го изкрещях и затворих.
Погледнах двамата новодошли въпросително и се изцепих.
- К`во зяпате, бе? Не сте ли виждали човек да пие?

by **Park Bom** Чет Май 24, 2012 5:17 pm

Ресторанта, от който купиха сушито се намираше близо до апартамента на BIGBANG. В ресторанта нямаше много хора, затова не се наложи да чакат дълго време, за да им дойде поръчката. Взеха пликовете с храната, когато стана готова и излязоха от заведението. Пътят до апартамента не беше дълъг. Двамата вървяха в мълчание през цялото време. Това мълчание издразни Бом, но не знаеше какво да каже, затова продължаваше да мълчи и да върви до него.

Бом вдигна глава и погледна на горе. Апартамента се намираше в една висока и модерна сграда. Сградата приличаше малко на сградата, в която беше апартамента на 2NE1. "Явно всички сгради са еднакви" - помисли си тя. Влязоха вътре. Отидоха до асансьора и се качиха в него. Сеунгри натисна копчето за техния етаж. Певицата не обърна внимание на кой етаж се намира...Излязоха от асансьора. Стигнаха до вратата на апартамента и влязоха вътре. Събу си обувките и влезе вътре. Остави чантата си на дивана в хола. Огледа се. Помещението, в което се намираше, а това беше хола, беше много красиво и уютно. Реши да разгледа и останалата част от апартамента, затова тръгна към една врата. Отвори я и се озова в кухнята. Тя също беше доста хубава и модерна. Излезе от помещението и отиде отново в хола. Предполагаше, че другите стаи са стаите на всички от групата, затова `и не ги разгледа, защото не искаше да навлиза в личното им пространство.
- Да ти помогна ли със сушито? - попита тя Сеунгри, който беше в кухнята.
Преди да изчака отговор, започна да слага сушито в една купа, която беше оставена на плота. Когато свърши, взе купата и я сложи на масата, която се намираше пред дивана в хола. Седна на дивана. Погледна към него.
- Няма ли да седнеш? - попита тя.
Усмихна се и потупа мястото до себе си.

by Гост Сря Юни 20, 2012 4:34 pm

Защо беше толкова тихо ?... грх... Талантът да разговаряш дори и с кучета за повече от двадесет минути се изпаряваше малко по малко. А онова другото чувство... нервен ли бе ? От грешка или от какво ? Няма значение, но се чувстваше изключително глупаво, нещо твърде нетипично за господин Ли, който обожаваше кожата си и персоната си като цяло.
Трябваше да измисли нещо, а това, че е на своя територия му даваше още доста преднина. Еми да, нямаше да остави нещата така. Не стига, че се замесваше с бившата на най - възрастният от петимата, поне да го правеше като хората, да не оставяше момичето да тъпее по този начин. Естествено... Трябваше да се прави разлика между това кой е качественият Сюнгхюн и кой не е. Нужно ли е да казва кой е верният отговор ? I think NOT !
Бом най - нахално започна да се разхожда избягвайки спалните, но не я винеше. Самият той правеше всичко това когато попаднеше на ново място. Поне не бе като досадните му братовчедки, които преравяха всички шкафове и гардероби, за да намерят нещо интересно. От малки си бяха такива, но докато преди щом хванеха нещо го чупеха без да искат, сега се разпищяваха, питаха дали Топ или Джи - Драгън го е пипал и искаха снимка с него. А после лидерът се прибираше бесен и питаше къде са му чорапите. Еми... как да му обясни, че група зрели жени са ги отмъкнали ? Зрели жени... но какво ли не бе виждал той. Щом фенки са го хапали значи всичко е наред.
- Няма ли да седнеш?- попита Бом и потупа мястото до себе си
Лепна усмивката разбира се, която бе забравил преди малко и се настани до нея. Въздъхна тежко, събирайки кораж, и потри леко ръчички.
- Хубаво е че сме сами. Няма досадни малки момиченца...
Доволно притисна устни до тези на момичето, но този път беше по - различно от онова в парка. Е, все пак нямаше присъствието на онзи дребос и можеше съвсем спокойно да покаже потенцялът си. Въпреки това се отдръпна твърде скоро, само след две - три секунди.
- Кажи ми за Сюнгхюн hyung...- измърмори полагайки малки целувчици върху вратът й

by **Park Bom** Сря Юни 20, 2012 5:06 pm

Досадни малки момиченца? Бом отначало не сети за какво говори, но после си спомни малкото момиченце в парка, което стоеше и ги гледаше втренчено и не отлепяше очите си от тях. Според Бом това беше много невъзпитано от страна на досадното малко човече, но нищо не можеше да се направи. Певицата беше доволна, че сега са в апартамента му без никой да ги наблюдава. Можеха да правят каквото си поискат, без да внимават дали някой ги наблюдава или не. Апартаментът беше заключен. Нямаше кой да влезе. Нямаше кой да ги притеснява.

Подсмихна се, когато той потри леко ръчички. Знаеше какво щеше да следва. Сеунгри доволно я целуна. Целувката му беше различна от тази в парка, такава която показваше потенциалът му и момичето разбра това. Отвърна страстно на целувката му, която от своя страна не продължи дълго. Само след две-три секунди той се отдръпна от нея. Бом леко се намръщи, защото мислеше, че ще продължи по-дълго. тя обичаше, когато той я целуваше. Целувките му бяха различни и много по-хубави от тези на Сюнгхюн.
- Кажи ми за Сюнгхюн hyung..
Бом се подпря на дивана с едната ръка, докато той обсипваше вратът `и с малки целувки. Певицата се зачуди защо Сеунгри беше повдигнал темата. Лично тя не обичаше да говори за това. Връзката `и с най-възрастния член на момчешката група, която се оказа и фалшива, защото само тя си е мислела, че ходят заедно, беше отдавна и тя беше почти забравила за нея. Или поне искаше да забрави напълно за нея.
- Какво искаш да ти кажа за него? - най-накрая попита тя.

by Гост Вто Юни 26, 2012 11:02 am

- Какво искаш да ти кажа за него?
Ъм... всичко? Докато другите членове на бандата бяха доста добре информирани за животът на най - възрастният сред тях, дори и да не искаха да е така понякога, за Сънгри оставаха само догадките. Таби държеше всичко в животът му да стои с километри надалече от макнаето. Да си го кажем честно- двамата се мразеха. Дори и да не го бяха признавали пред другите, пред себе си, нито някой от тях да е казвал " Мразя го " всички го знаеха. Бе пределно ясно.
Всичко започна още първите дни. По - големият държеше адски много на Джи - Йонг. Бе единственият когото познаваше от групата и не се отделяха. Всъщност лидерът имаше желание, но не и Сюнгхюн. Бе обсебен. Честно казано, може би до някъде тези " джи-топ " тъпотии бяха вярни, само дето не и от страна на Джи - Ди. Лошото започна когато лидерът предпочете някой друг за съквартирант пред Таби. А нещата излязоха извън контрол когато разбра, че всъщност нощно време се гушкат. Но какво да направи Сънгри ? Беше си гушковец, голям гушковец. На времето би приел прегръдка дори и от самият рапър.
Както и да е... Сюнгхюн държеше целият си живот в тайна. Не знаеше за нито едно негово гадже освен ако лидерът или Йонг - Бае не се смилеше над него и не му разкажеше чак след като са скъсали. Което ставаше доста бързо, честно казано. Коя би била толкова шантава, че да излиза с него ? Тоя си е чиста проба луд. Много нахален, арогантен, лесно раздразним и ужасен. Крещеше много и използваше момичетата. Е, и Сънгри го правеше, но не бързаше да станат гаджета. Какъв бе смисълът само да разтройваш момичето заради две седмици?
Върна се на устните й за една по - мързелива и бавна целувка. Наистина, беше хубаво. Оказа се че устните й не само изглеждат мекички и сладки.
- Всичко което се сетиш...- положи последна целувка на вратът й и се отдръпна
Оу, год...голяма домакиня, няма що. Дори и клечки нямаше. Няма значение. За това пък той си падаше голям чистофайник, готвач и всичко нужно за въртенето на едно домакинство. Все пак това бяха задълженията на едно макнае, нали така ?- да се грижи за къщата докато другите от групата правеха каквото им скимне.
- Аз нищо не знам, така че...можеш да си дадеш пълна воля.
Мхм, това си бе чист кръстосан разпит, бе му доста интересно как ще увърти нещата, за да не го обиди, но и да си каже мнението *тоест колко перфектен е Таби*
С пръсти си взе от сушито и започна да дъвче доволно. Всъщност така му се струваше даже по - вкусно.

by **Park Bom** Вто Юни 26, 2012 12:48 pm

Всичко? Нищо не знае? Бом се учуди. Групата на момчетата беше създадена много преди тяхната, което значеше, че се познават от по-дълго време. Виждаха се всеки божи ден и прекарваха почти цялото си време заедно, но той нищо не знаеше за Сюнгхюн. Певицата знаеше, че рапърът беше затворен в себе си и не споделяше нищо за живота си с другите. Самата тя не знаеше много за него. Още от началото го мислеше за сладък, добър и най-перфектния човек за нея. Мислеше така, защото се държеше мило с нея първоначално. Когато бяха "гаджета", той винаги се беше държал много добре с нея. Помагаше `и с разни неща и винаги беше около нея. Но когато нещата се промениха, тя разбра доста неща. Разбра, че всъщност не са били гаджета, както тя си е мислела. Разбра, че всичко е било лъжа. Когато Сюнгхюн запозна да се държи много по-различно, тя си промени мнението за него. Сега тя гледаше към него с недоверие. Не му обръщаше никакво внимание, когато в компанията правеха събрание с всички групи и соло певици и певци. Когато го в сградата или го срещнеше по коридорите, тя просто го подминаваше, като от време на време просто се усмихваше, ако случайно имаше някой с него. Вече не я интересуваше какво става с него. Само от време на време питаше някой друг дали е добре, защото все пак беше по-голяма от него и му беше нещо като кака.
***
Загледа се в Сънгри, който си взимаше от сушито с ръце, защото Бом беше забравила да сложи клечки. Тя си знаеше, че не е много добра домакиня.
- Ако ме беше попитал този въпрос преди доста време, щях да ти отговоря, че той е перфектен. - започна тя. - Но мнението ми за него се промени. Сюнгхюн е арогантен лъжец. Използвач. Луд по някога. Още доста неща мога да изредя, но не искам да обидя никого с думите си.
Взе си едно суши и го изяде. Апетитът `и изчезна, когато заговориха да Сюнгхюн. Въздъхна и седна по удобно на дивана, като кръстоса краката си под себе си. Тази тема `и развали настроението.

by Sponsored content

Апартаментът на Big Bang

Апартаментът на Big Bang

Re: Апартаментът на Big Bang

Re: Апартаментът на Big Bang

Re: Апартаментът на Big Bang

Re: Апартаментът на Big Bang

Re: Апартаментът на Big Bang

Re: Апартаментът на Big Bang

Re: Апартаментът на Big Bang

Re: Апартаментът на Big Bang

Re: Апартаментът на Big Bang