Re: Бар "Moon light"

by **Chanyeol.** Сря Авг 07, 2013 3:27 pm

Чаньол успешно симулираше влюбен глупак. Сърчица в очите, пеперудки в стомаха, глупости в устата. Да, той беше влюбен в момичето от снимката до момента, в който тя не му заяви, че му е изневерявала. Взеизвестен беше факта, че Пак Чаньол мрази лъжите. Веднъж Сехун го излъга за една от тениските му и после не му говори две седмици. Но Чани не можеше да се сърди дълго и му прости.
- Да хубава е .. - подкрепи го тя. След това заряза парцала и се зае да подрежда шишетата. Чисто и подредено. Още по-хубаво. Накрая това щеше да се окаже любимият бар на рапъра.
Погледна към дружинката си, която явно беше забравила за него. Бяха напълно погълнати от момичетата. Патките бяха тук на работа, а не за да се натискат на тоя и оня. Но всъщност не ги винеше. Все пак, не всеки ден идват тук банда красавци, кой от кой по-хубав, сексав и надарен. Кой би пропуснал такава златна възможност? Никой!
Пак започна да оглежда бар плота. Доскуча му и започна да рисува невидими фигурки по прозрачното стъкло. Задимяваше го с дъх, а след това си правеше фигурките. Разбира се, триеше ги. Трябваше да прави нещо докато Лорън свърши с подреждането и пак започне да му обръща внимание.
- Родителите ти със сигурност ще я харесат. А те с какво се занимават?
С какво се занимават.. Е, тук вече го затрудни. Не можеше да й нацепи "баща ми е босът на корейската мафия". Щеше да звучи странно, а ако някой го чуеше и го кажеше на пресата, щеше да стане лошо. Лошо, ама много лошо. Положението никак нямаше да бъде розово.
- Не знам баща ми какво точно работи. Постоянно пътува. Майка ми работи в сферата на дизайна. Пак не знам какво. И наистина се надявам да я харесат. Тя е невероятна.. - отново започна да симулира Чани. - А твоите родители с какво са се занимавали преди да умрат?

by **Lauren.** Сря Авг 07, 2013 4:06 pm

- Не знам баща ми какво точно работи. Постоянно пътува. Майка ми работи в сферата на дизайна. Пак не знам какво. И наистина се надявам да я харесат. Тя е невероятна.. - както и очакваше Лорън. Той не каза истината за баща си. Направи се на цапнат, че не знае нищо за семейството си. - А твоите родители с какво са се занимавали преди да умрат?
- Щом ти я харесваш би трябвало и те да я приемат, споко. - вдъхна му кураж тя.
- Татко държеше 60% от акциите на една компания за автомобили, а мама беше дизайнер на салона на колите в същата тази компания. - обясни просто тя.
Дори една от колите беше посветена изцяло на Лорън и един ден може би ще успее да изкара книжка и да си вземе точно тази кола. Отвън беше синя, покрива й се сваляше, а салона й беше в черен цвят. Брат й също си имаше, но неговото беше джип. Един от първите на тази марка коли.
В бара зазвуча някаква странна песен. Вълци се развиха и всички в бара заедно с тях започнаха да се правят на вълци, а Чаньол се ухили до уши. Лорън го погледна объркано. Какво му има на този човек? Беше по-зле и от група избягали от Раднево. От сега чернокосата се зачуди как ще го изтърпи, ако наистина вземе да й падне в капана. Щеше да й се налага доста често да си пие валериана.
- Тази песен да не ти е любима? - попита го тя.
Европейката не беше запозната с тукашната музика и до сега нито една песен не й беше правила впечатление с изключение на прословутата Гангнам стайл, която всеки втори на тази земя знае. Още едно нещо заради, което мразеше Южна Корея. Обичаше си родните певци като Usher, Lady Gaga, Jason Derulo, Eminem и разбира се барбадоската фурия Rihanna.

by **Chanyeol.** Сря Авг 07, 2013 4:28 pm

- Щом ти я харесваш би трябвало и те да я приемат, споко.
Много го успокои. Направо му даде да си пие успокоителните. Как ли пък не. Още отдавна ги беше запознал с нея и наистина я харесаха. Но щом разбраха как му е разбил сърцето я намразиха. Е, баща му не уби семейството й. Нямаше за какво да го прави. Липсваше му мотив. Достатъчно беше, че е наранила сина му, но точно това не беше причина за масово убийство.
- Татко държеше 60% от акциите на една компания за автомобили, а мама беше дизайнер на салона на колите в същата тази компания.
Баща му преди държеше компания за автомобили, но някакъв се опита да я ограби и тогава изби родата му до девето коляно. Грозна картинка, но така ставаше с всеки, който се опитваше да вземе нещо от него.
Татко му беше жесток човек. Когато той и сестра му бяха малки, доста често ги биеше и наказваше. Главните причини за това насилие бяха, че не са се справили в нещо. Например уроците по стрелба. На Юра никак не й се отдаваха и доста трудно се научи, но важното беше, че се е научила. Учиха и разни бойни спортове, от които Чаньол нищо не беше запомнил. Животът му преди да стане трейни беше ден да мине, друг да дойде. Ден за ден. Очакваше родителят му да го убие, но това не се случи.
Беше чувал от други мафиоти, че е мислел да убива майка му ако второто им дете не е момче. Шисъс явно е чул молитвите им, защото четвъртият член на семейство Пак беше мъжко на пол. Така се беше разминало на майка му.
Чу от някъде вълчи вой, който го изкара от мислите му. Това беше песента от дълго чакания им къмбека - "Wolf". Съ-мембърите му завиха и другите посетители с тях. Чани само се ухили до уши.
- Тази песен да не ти е любима? - попита го тя.
- Не, мила. Това е песен на групата ми - ухили се още по-широко. - Гъре улф, нега улф. Ауууу~ - изпя той и почна да се хили като луд.

by **Lauren.** Сря Авг 07, 2013 4:56 pm

- Не, мила. Това е песен на групата ми. Гъре улф, нега улф. Ауууу~ - отново започна да се хили като пълно куку.
Лорън реши да го остави да си се навие едно хубаво, да се нахили както трябва и после пак да си приказват, ако не стане по-зле разбира се. Приятелчетата му бяха малко по-добре от него. Всеки пееше различна част от песента. Явно я изпълняваха както си я пеят на сцената. Хемилтън забеляза, че вече нямаше какво да свърши зад бара и за това огледа по масите. Имаше една маса на която имаше доста празни бутилки и чаши. Тя взе таблата и отиде да ги обере, защото очевидно друг няма да го направи. Пък и трябваше да ги разкара малко тези дълги крака иначе ще вземе да ги хване целулита и тогава щеше да има доста мъмрене от страна на шефа. Искаше всичките му момичета да са с изрядно тяло и си беше прав. Ако една 120 кила гладна се изправи насреща ви бихте ли влезли пак в този бар? Не, нали?
Върна се с пълната табла и сложи мръсните неща на мястото им, а празните бутилки в касетките.
- Искам един голям, ама голям джин. - един пиян се настани до Чаньол и едва не падна от стола.
Единия не може да седи, а другия се хили. Само на такива луди можеш да попаднеш тук. Лорън набързо му направи поръчката и му я бутна в ръцете. Тоя си плати, стана и тръгна на някъде. Не падна, което си беше цяло чудо.
Песента свърши и Чаньол се кротна малко.
- По-добре ли си? - попита го Лорън.

by **Chanyeol.** Сря Авг 07, 2013 5:17 pm

Хилеше се като напушен. Буквално. Не му беше никак лесно. Като най-веселия тревоманияк. А всъщност никога досега не беше пушил трева. Явно беше време да пробва от тревицата.
Да се хилиш на песен на групата, в която си мембър. Това не се вижда всеки ден, така че се насладете на шоуто. Сълзи вече се стичаха по лицето му от смях.
Чаньол изяде два фъстъка и продължи да се хили. Едвам си поемаше въздуха и коремът вече го болеше. Лорън го изостави и отиде да оправи една от масите, която цялата беше в бутилка. Обра ги и се скри в склада.
Момчетата от VIP сепарето си пееха частите. Оставяха само местата, на които е Пак, защото той не беше с тях.
След минути един пиян се настани на стола до него.
- Искам един голям, ама голям джин - поръча той. Беше чудно как се държи да не падне. Наистина щеше да е голям сеир ако това се случеше.
Чернокосата му бутна в ръцете бутилката с джин, онзи стана и потегли. Пак го изпрати с поглед, проклинайки го да се утрепе, ама не се утрепа. Ех, не е интересен.
След още една минута и няколко секунди, Чани най-накрая спря да се смее. Обяснението? Песента беше свършила триумфално.
- По-добре ли си? - попита го Ло.
- По-добре съм. Дай една кока-кола - каза едвам-едвам рапърът и изяде още една шепа фъстъци.

by **Lauren.** Сря Авг 07, 2013 9:33 pm

- По-добре съм. Дай една кока-кола.
Лорън извъртя очи и отвори хладилника, който беше под плота, а през това време синчето на мафиота си хапваше от фъстъчките. По-точно тъпчеше с цели шепи. Взе едно шише кола, отвори му я с отварачката и му я подаде.
- Заповядай.
Докато го зяпаше как се налива с кола някакви кретени се сбиха. Охраната естествено си свърши работата и ги изхвърли като мръсни котета навън. Мяу~
Някакъв влезе зад бара и накара Лорън да се ококори. Само това не се беше случвало. Сега, ако иска да я ограби щеше да напусне и никога повече да не стъпи тук, но вместо това се случи друго. Онзи се приближаваше бавно към нея, а тя си седеше като статуя. Остана само една крачка когато тя закрачи назад, но в крайна сметка се опря в плота. Господина се опря в нея и дори я притисна към плота. Това й напомни за моментите, в които охраната на дома в който беше 5 години идваше неканен и я насилваше.
Тя сложи ръце на раменете му и се опита да го изблъска, но този не беше толкова пиян и не успя да падне.
- Харесваш ми! - каза й той й и се усмихна мазно.
Заради това щеше да намрази още повече азиатците. Нищо добро не бе видяла от тях и очевидно нямаше да види.
Онзи сложи ръката си на едната й гърда и с това си изпроси плесница от Лорън, но той още повече се ядоса и я хвана през кръста.
- Слушай, кукло .. - започна той, но не успя да довърши, защото стана нещо, което изненада всички.

by **Chanyeol.** Сря Авг 07, 2013 9:54 pm

Докато си чакаше поръчката, Чаньол ядеше с цели шепи фъстъците. Хрускаше доволно и се наслаждаваше на вкуса. Не случайно беше най-голямото прасе в EXO. Горко й на бъдещата му жена. Как щеше да го изхранва, никой не знае. Родителите му лесно го изхранваха. Все пак, бяха бъкани с пари.
Лорън остави кока-колата пред него. Отвори я с отварачката.
- Заповядай.
Пак я взе и отпи малка глътка от безалкохолната напитка. Намръщи се леко, но бързо свикна. От доста отдавна не беше пил газирано.
Докато се наливаше със съдържанието на стъклената бутилка, някакви се сбиха. Първото интересно нещо след като бяха пуснали "Wolf". Охраната реагира бързо, разтърва ги и ги изхвърли навън като улични псета.
Лорън и Чаньол продължаваха да се запят, когато някакъв влезе зад бара. Рапърът остана с отворена уста. Ама този да не си е у тях, бе?
Оказа се, че е друго. Мъжкият се приближи до американката и го правеше, докато тя не опря в плота. Онзи я притисна, а Ло се опита да го изблъска. Явно не беше пиян, защото иначе щеше да падне.
- Харесваш ми! - каза й той й и се усмихна мазно.
"Харесвай си я" - помисли си Чани, продължавайки да ги гледа. Беше подпрял главата си на дясната си ръка и гледаше отегчено.
Свалячът сложи едната си ръка върху лявата й гърда. Лорън го зашлеви, но това само го ядоса. Охо, имаме си нервак, а? Този сериозно започна да лази по нервната система на Пак Чан Йол.
- Слушай, кукло... - започна, но не успя да довърши.
Мафиотското синче беше минало през плота на бара и се намираше зад него. Хвана го за едното рамо и го издърпа назад, след което го срещна отблизо със земята. Срита го в корема, от което мъжкият се сви на топка. Наложи го няколко пъти с юмруци и обърса два пъти пода. За профилактика, не за друго.
Накрая го изправи и докато го държеше за яката на тениската му съскаше:
- Ако още един път те видя тук, ще омета цялото място с теб, а не само зад бара. А сега чупката! Ясно?!
- Я-я-ясно - закима той.
Рапърът на EXO-K му заби още един юмрук и го пусна да си ходи. Този избяга по-възможно най-бързия начин като бълха в гащи.
- Добре ли си? - обърна се към барманката.

by **Lauren.** Чет Авг 08, 2013 3:38 pm

Синчето на боса на мафията на Южна Корея се оказа доста смело. Лорън остана наистина впечатлена от неговите умения. Повали натрапника на земята след което го нарита едно хубаво. Чак на Лорън и стана кеф да го гледа .. АААА НЕ, НЕ, НЕ! Не трябва да е кеф. В никакъв случай!
Чаньол вдигна нещастника и го хвана за яката. Интересното беше, че онзи беше на пръсти и пак не можеше да стигне ръста на Пак.
- Ако още един път те видя тук, ще омета цялото място с теб, а не само зад бара. А сега чупката! Ясно?! - съскаше му рапъра злобно.
Онзи се разтрепери като мокро мокро коте и за секунди изчезна. Всичките са много отворени, ама като им хвърлят един бой и цапат гащите.
- Добре ли си? - попита я рапъра и я изкара от транса, в който беше попаднала.
- Да, добре съм. - отговори просто Лорън. След това добави нещо. - Благодаря.
Последното го измрънка на нослето си. Не обичаше да я казва тази дума и това е то. Не обичаше да признава поражения и че сама не се е справила с нещо. Не беше свикнала всичко да й е на готово. Обичаше да се бори с живота сама, без някой неканен индивид да й помага.
Лорън забеляза, че Чаньол все още седи зад бара. Сега да не се окаже, че го е прогонил, за да може той да я опипа?! Нямаше да се учуди, ако това стане. Какъвто бащата, такъв и синът.
- Може да си седнеш на мястото .. - опита се да бъде учтива тя и му посочи стола с поглед. Дам, това си е чиста учтивост за госпожица Хамилтън.

by **Chanyeol.** Чет Авг 08, 2013 6:44 pm

Чаньол я огледа внимателно. На пръв поглед нищо й нямаше, ама знае ли човек... Може нещо да й е направил. За това и я попита.
- Да, добре съм - отговори му тя.
Рапърът й кимна и продължи да си седи до нея. Очакваше да му каже и едно "благодаря". Дори "мерси" би щеше да стигне.
- Благодаря.
Най-накрая го каза! Ама така го каза все едно говори на шишетата, а не на него. Измрънка го, така че да не я чуе, ама я чу. Шанс! Не винаги става това, което искаш да се случи.
Членът на EXO се подпря на плота и започна да оглежда. Хм, хубаво местенце. Можеше да помисли за това да работи тук след като групата се разпадне, което щеше да се случи в близките 13 години. Все пак, договорите на абсолютно всички артисти траят по толкова. Някои ги преподписват, други не. Кой както си реши. Но, да. Животът на айдълите никак не бе от най-леките. От дебюта на 12-членната група до сега поне пет пъти се е хващал да мисли за самоубийство. Понякога темпото беше просто невъзможно за стигане.
- Може да си седнеш на мястото ..
Чани се усети. Все още стоеше зад бара и сърцезераваше мястото. Можеше да му стане редовен клиент и дори да получи титлата "Клиент на месеца". Конкуренцията беше голяма, но това не му пречеше да я получи.
- Да, разбира се - поклати глава той и излезе от мястото, на което се беше разиграл екшъна. Седна си на мястото и пак залочи кока-колата. Кофеинът можеше да му дойде добре.
След има-няма 15 минути, бандата дойде при него и се настани по другите столове. Настана истинска оживелица. Дъртите пияндета се чудеха от къде да минат, за да се доберат или поне да видят Лорън, ама на! Не можеха.
Чаньол взе една салфетка от Додо, изкара маркер от джоба си и написа номера на мобилния си. Подаде го на чернокосата барманка.
- Някой път ми звънни. Ще ми бъде приятно да си поговорим.
- Ооо, някой вече сваля барманките, а? - зави до ухото му Крис и започна да се подхилква.
- Млъквай! - засрами се Пак.
- Истина е-е-е-е - оплези се Сехун.
Някой да му напомни да хвърли един бой на тези тримата, когато се приберат в дорма.

by **Lauren.** Пет Авг 09, 2013 12:00 am

Чаньол се съгласи с нея. Мина от където трябва и си седна на мястото.
Около 15 минути нито един от тях не проговори. Лорън не можеше да каже каквото й да било, защото я подгони лек срам. Тогава се появиха останалите от сепарето и се нагнездиха на бара до приятелчето си.
- Някой път ми звънни. Ще ми бъде приятно да си поговорим.
Чаньол й подаде една салфетка на която с маркер беше изписан номера му. Е, не го беше очаквала. Улесни я толкова много, че й идеше да го прегърне, ама трябва да се сдържа! Все пак човека си има приятелка и ако вземе да довтаса точно в този момент щеше да стане мазало. Чаньол със сигурност щеше да си изкара целия яд на Лорън, нямаше да иска да я види повече и плана отиде на кино за това е най-добре да си седи зад бара и да не се разхожда насам-натам като не дарена сватя.
- На мен също ще ми бъде приятно. – лепна си една усмивка чернокосата и затърси чантата си с поглед.
Щом я съзря тя прибра салфетката вътре, като в същото време не спираше да наблюдава групата приятелите. Един рус каза нещо на Чаньол и той видимо се смути. Друг с червена коса добави нещо, но от музиката Лорън не успя да го чуе. Само видя как му се оплезва. Държаха се супер детински, някои от тях и изглеждаха като деца, а не като мъже. 2-ма или 3-ма приличаха на доста по-малки от нея, а по държание наподобяваха децата от предучилищната.
- Момчета ще желаете ли нещо? – попита ги тя, защото забеляза, че половината си бяха изпили питиетата.
- Нас не ни гледай. Погрижи се за Чаньол. – изхили се един от тях, а Лорън го изгледа тъпо. Сега явно щяха да се ебават с тях. Невероятно! Приказно! Просто фантастично!

by **Chanyeol.** Пет Авг 09, 2013 4:11 pm

Докато се дразнеше на Сехун и Крис, видя как Лорън прибира салфетката с номера му в чантата си. Това го накара да се усмихне. Е, то просто нямаше как да я изхвърли. Кой би изхвърлил номера на такова красиво, сексаво, ухилено до уши същество? Никой!
Към бъзиците се присъединиха и другите. Абе тея колко са изпили, че се занимават с него и неговите "свалчести" драми? Не беше добър сваляч, нямаше и да бъде. Той да не е Джонг Ин, У Фан, Рухан или Тао? Не му се отдаваше и туй-то.
Кюнг Су много яко се беше разлигавил и започна да приказва как Чаньол и Лорън щели да се оженят, да си народят пет деца, да заживеят в много модерна къща. Дори добави и куче. Далматинец. На рапъра му идеше да стане и да омете бара с него, но се сдържа. Не трябваше да си отпуска нервите.
- Момчета, ще желаете ли нещо? - попита Ло.
- Нас не ни гледай. Погрижи се за Чаньол - изцепи се Джонг Де.
- Гледай си сестрата на Джун Мьон и ме остави! - викна му Пак.
- Джонг Де е прав - продължи Лей.
- Ти пък му гледай другата сестра! - намръщи се Чани и си доизпи колата. - Ако ще продължавате така, то по-добре да се прибираме!
Определено му беше писнало. Винаги, когато говореше с момиче, дори да било някое от S.M, те го взимаха на бъзик. Дори и представителката на противоположния пол да е обвързана. Ега ти мамата...
Онези мирясаха, ама взеха, че дойдоха полицаи. Някой бил подал сигнал, че в заведението се продавали наркотици.

by **Lauren.** Пет Авг 09, 2013 4:49 pm

- Гледай си сестрата на Джун Мьон и ме остави! - развика се Чаньол. Явно не му допадаше да го базикат с някаква си барманка.
- Джонг Де е прав - подкрепи го един рус. Много сложни имена извадиха тези, бе.
- Ти пък му гледай другата сестра! Ако ще продължавате така, то по-добре да се прибираме! - той си изпи колата и беше готов да тръгне.
В бара влезе полиция. Само това липсваше. Дано да беше обикновена проверка, а не някоя акция, че щеше да има престрелки, викания, набити хора, абе неприятна гледка.
Оказа се, че търсят наркотици. Е, па Чък е виновен за всичко, ама нямаше как Лорън да изпее всичко пред полицията, защото щяха да я намерят и да я пречукат и после никой нямаше да открие трупа й.
Полицаите нещо се развихриха и взеха да закопчават една част от клиентите на бара. Абе странна работа. Група полицаи дойдоха до бара.
- Трябва да ви зададем няколко въпроса. - обърна се той към всички, който се бяха настанили по столовете и към барманката.
- Ами питайте .. - отвърна му Лорън.
- Не тук, а в участъка. - след тази реч всеки полицай се зае със закопчаването на халю звездите и барманката.
А? МОЛЯ?! ЗАЩО? Лорън не се дърпаше, защото знаеше, че ще стане много по-зле. Държаха се с тях все едно те са продавали наркотици из бара, а не наркобоса, който се ухилваше мазно от съседното сепаре. Госпожицата извъртя очи и след секунди цялата група беше навън. Щяха да ги натоварят в разни бусове. Ужас и безумие.

by **Takuya Terada** Вто Сеп 24, 2013 9:30 pm

Че Йон бавно влезе в бара, хванала за ръка Хонгбин, който бе твърдо решен, че няма да пие.. или поне така си мислеше. Тя се пусна от приятеля си, който отиде и седна на една маса, която бе запазена за тях. Не искаше да чака сервитьорката, която може би щеше малко да се забави.
"Очертава се нещо страхотно.." - помисли си Чени. Отиде и поръча уиски за себе си, соджу за Бин, както и купички с кашу и бадеми, от които разбира се, нямаше никакво намерение да оставя за гаджето си. Тя си падаше малко алкохоличка и пушачка, за разлика от гаджето си, което се опитваше да бъде добро момченце, но разбира се, откакто бяха заедно, няма такива екстри. Може да пуши и пие на воля, все пак, госпожица Ким не бе нищо по - различно от него, но с целия си ум, се опитваше да се сдържа. Ах, сродни души.. толкова добре се допълваха.. Отплесната в мислите си, Че Йон брутално се заби в една от масите. За щастие, беше празна и нямаше кой да и се развика "Гледай къде вървиш" и всякакви щуротии. Адски мразеше някой да и чете конско. Мда, прекрасен момент, когато някой ти опява за това какво си направил и как не трябва да се повтаря.. Почти се блъсна в някакъв доста пиян кореец на средна възраст. Хм.. обикновено в заведението имаше повече хора. Отиде спокойно до бармана и поръча каквото искаха с Бин. Взе двете чаши и бавно, за да не разплиска и една скъпоценна капка алкохол, се запъти към масата им. Седна, оставяйки чашите пред себе си. Момчето се протегна, за да вземе своята. Чени извади зелена запалка от джоба си, както и черна кутия цигари. Взе си една от там, след което я запали и предложи на Хонгбин, който с радост прие. Бавно протегна ръка и я докосна, след което нахално я взе от ръката на гаджето си, което пък от своя страна, самодоволно се усмихна. Добре го бе подучила. Остави го да поеме два пъти от гъстия дим, след което си взе нейното и бавно я започна, дразнейки го. Той само сумтеше недоволно.
- Е, добре, добре, ще бъда добричка, довърши я. - с пренебрежително движение, без дори да поглежда към приятеля си, продължавайки да дописва някакъв глупав SMS до доведения си брат Джи Йонг, му я подаде. Бе я изпушила едва до половината. Тц. Разочарование. Огледа внимателно гаджето си, което се радваше като малко дете на бонбон. Пресуши уискито си буквално за секунда и отиде за второ.

by Гост Вто Сеп 24, 2013 11:44 pm

Че Йон и Хонгбин решиха да разпуснат и да отидат в бара. Седнаха на запазената си маса и зачакаха сервитьора. Първоначално Бин беше решен изобщо да не пие, но нещата се промениха. Че Йон отиде да поръча соджу за Бин и уиски за нея си. Отвътре Хонгбин въобще не искаше да пие, но заради гаджето си се престраши. Донесоха питиетата и всеки взе неговото си. Изведнъж любимата на Бин извади кутия с цигари и му предложи една. Той я прие. Отвътре изобщо не искаше да пуши...той мразеше това. Бин нарочно се правеше, че не му харесва някой да го дразни с цигара пред очите. Той изпи уискито на екс и отиде за още, за да покаже на гаджето си, че не е скучно момче. Но накрая като излязоха от бара той реши да си признае:
-Съжалявам, но това беше последната запалена цигара от мен. Не обичам да пуша и никога не съм обичал. Същото важи и за пиенето. Няма лошо отвреме навреме да ходим по баровете, но не толкова често.-каза Хонгбин.
Той я помоли да пуши по-рядко пред него, защото не му е приятно.

by **Kang Ha Ra** Пон Дек 29, 2014 12:02 am

След три месеца упорито подаване на документи тук и там за работа, най-накрая я бяха наели някъде. При това в компания, произвеждаща айдъли! И тя трябваше да ги учи на английски език... Тези хора не учеха ли проклетия език в училище, че друг човек трябва да ги учи, по дяволите? Или просто бяха прекалено мързеливи, за да влязат в тези така безценни часове по този така нужен за света език?!
Не че имаше нещо против работата, де. Работата си е работа - плаща се, а на нея й бяха нужни пари. Стипендията й не стигаше в някои случаи, а не можеше да си позволи да живее на гърба на Ха На. Просто й беше толкова интересно как ще преподава на индивиди, прехвърлили 20-те години. А и да не говорим, че групата, поне за нея, беше супер неизвестна - VIXX. Провери ги в youtube, чу една две песни, които дори не изслуша докрай и до там. Дори не си направи труда да проверява в уикипедия или някой друг сайт, за да си направи изводите. От първа ръка знаеше, че всички айдълчета са мамини и татини глезльовци, богаташчета до дупка и че доста голяма част от тях са ментално все още са... деца. Не приемат нищо на сериозно и ако се забъркат в някой скандал - чакат компанията да им оправя глупостите и да им прикрие следите. Нямаха си никаква идея колко е жесток този свят. А и светът е егоистичен, а в егоистичен свят оцеляват само егоистите.
Да не говорим, че първата й среща с момчетата щеше да бъде в бар. Мда... Защо не? Да не би случайно да имаха желание да я напият и да я изчукат в някоя мизерна тоалетна? Ха, не! Не са познали момичето! Канг Ха Ра никога не би се дала на банда пикльовци толкова лесно.
И ето я сега и нея - влизаща в бара с елегантна походка ( без котки, плс ). Черната й рокля прилепваше идеално по всяка извивка от тялото й, а черните токове тракаха приятно по пода. Русите й коси бяха небрежно разпилени па ременете й, а мъжките погледи бяха приковани по тялото й. Разбира се. Толкова типично. Жените на някои от тях започнаха веднага да удрят мъжете си и да гледат злобно подир младата госпожичка. Но на нея не й пукаше. И нямаше изгледи скоро да й запука.
Огледа се за мениджъра на въпросните VIXX, но никъде не го видя, така че й оставаше да направи само едно нещо - да чака. Както винаги.
Седна на един от бар столовете, а този до нея не остана празен за дълго.
- Един коктейл "Бананово дайкири" - устните й внимателно образуваха думите, стараейки се да не сгафи нещо някъде и да каже нещо друго. Можеше да го каже и на английски, но се опасяваше, че има вероятност барманът да не говори въпросния език. Все още нямаше голямо доверие на корейския си, но...
До нея се настани един чернокос господин. Имаше хубав профил, ако трябва да бъдем честни.

by **Leo.** Пон Дек 29, 2014 1:39 pm

Неделя вечер. Време за купон, много пиене и още нещо..
По това време момчетата по-принцип се излежаваха изморени някъде из апартамента си. От време на време някой ставаше, за да си вземе нещо за ядене от хладилника и се връщаше обратно в покоите си. Такива почивни дни обаче бяха голяма рядкост. Техният натоварен график рядко включваше опция „стой си във вас и не прави нищо“, но никой от тях не се оплакваше. Шестимата си бяха избрали да работят точно това и нямаха никакви намерения да се откажат от общата си мечта.
Тази неделя вечер от части щеше да е почивка, от части поредният ангажимент на VIXX. Вечерта щяха да я прекарат в един бар, нищо лошо до тук, но щяха да ги запознаван с учителката им по английски. Кой луд е решил, че им трябва да знаят този западен език? Те си промотираха в Южна Корея и всички ги разбираха идеално. Нямаше къде да говорят на английски. Е, вярно, Рави имаше спешна нужда от уроци, но само той. Другите знаеха по някоя друга дума колкото да се оправят. Както и да е.
Вече се бяха настанили в сепарето и си попийваха кротичко. Говореха си за разни неща и се смяха колкото си искат. Благодарение на силната музика никой не ги чуваше. Погледна Кен и му се стори, че погледа му вече е замъглен, но да се оправя! Мениджърът можеше и изобщо да не забележи, затова Лео както винаги си мълчеше и не се обаждаше когато види нещо такова. Оставяше мнението за себе си и не се бъркаше в чуждите работи, които не го засягат.
Питието му свърши. Имаше още малко в бутилката, но реши да го остави на момчетата от VIXX и мениджъра им, който се оглеждаше като гърмян заек, за да види бъдещата им даскалица.
- След малко се връщам - беше единственото, което каза и стана от мястото си с чашата в ръка.
В интерес на истината Чонг си представяше някоя дебела западнячка, която нагъва хамбургери, крие разни сладки в чантата си и ги яде докато им преподава, а вместо вода пие някаква безалкохолна напитка. Целият потръпна само от мисълта това да им се изсипе на главата.
Русокоса мацка, с дълги крака и божествено тяло. На лицето на Лео за момент изгря една перверзна усмивка, която бързо се скри зад леденото му изражение. Запазената му марка.
Седна точно до нея и видя, че барманът й правеше някакъв буламач или както се казва по-възпитано – коктейл. Лео хич не ги харесваше тези неща, предпочиташе нещо по-твърдо, но дамите умираха по тях. Той се настани до нея и остави празната си чаша на бара и се загледа в бутилките. Чудеше се какво да си поръча. Същото или нещо друго? Щеше да си помисли още малко.
- Аз черпя – каза Тек Ун и удари един мигач на момичето, което си беше вперило погледа в него.
Е, не искаше да се хвали, но беше красив. Много дами сега биха желали да са на мястото на русата госпожица. Сигурно някой друг мъжки също му завижда в момента, че е в нейната компания, но може да бъде спокоен. Лео ще я освободи още тази вечер и може да я взима.

by **Kang Ha Ra** Вто Дек 30, 2014 11:42 pm

Тъй като беше научена, че е неприлично да се зяпа, набързо извърна погледа си настрани от новодошлия. Реши, че е добро решение да се загледа в ръцете на бармана, които се местеха трескаво от едно място на друго, за да приготвят поръчката й. Посягаше я към някой алкохол, я към някой плод и тъй нататък. Хм... Можеше да изкара един курс за барман, ако случайно останеше без работа, след като приключеше с въпросните VIXX.
Кръстоса дългите си крака, както подобава на една мадамка и подпря главата си с ръка. Продължаваше да гледа движещите се ръце на бармана все така упорито, сякаш държаха скъп диамант.
Обаче доста бързо й омръзна това занимание. Отново започна да се оглежда наляво-надясно като муха без глава, когато отново спря погледа си върху мъжкия, настанил се до нея. Силната миризма на парфюма му, примесена с алкохол, накара носът й да изтръпне. Беше прекалено тежка миризма за нея, но и едновременно с това някак си странно въздействаща.
- Аз черпя - удари й една намигванка, а тя само се подсмихна.
Двете й ръце бързо се озоваха на бар плота, а езикът й леко облиза долната й устна. Понамести се на мястото си.
- Благодаря. Без друго се чудя как да си плащам сметките за ток, вода и трактор тези дни - отговори му с широка усмивка. Сарказмът беше ясно доловим в тези слова.
Когато се усети.
Беше казала "трактор", вместо "телефон". Силна червенина се появи на лицето й и тръсна глава.
- Ъ... т... телефон, де. Не.. тр... трактор - поправи се със смутена усмивка. - Преди няколко месеца се върнах в Южна Корея и все още ми е леко трудно.
Лол, лол, лол госпожичке. Какво си се разприказвала? Него какво го интересува от кога си в Корея? Единствената му цел е да те вкара между чаршафите! По работа си тук, не да се забавляваш. Я-я-я-я!
Мислено си удари един доста силен шамар и отново извърна главата си към бармана, който тъкмо поставяше коктейла й пред нея. Хара взе чашата, разбърка внимателно с пръчицата във формата на меч, след което безсрамно и също толкова внимателно, я облиза. Остави я настрана, надигна чашата и отпи малка глътка.
През това време мъжкарят до нея се чудеше какво да си поръча и я зяпаше отнесено, а барманът се занимаваше с други клиенти.
- Ще продължаваш да ме зяпаш или ще поръчваш? - най-накрая го попита Канг и го погледна в очите, облизвайки долната си устна.
Имаше отвратителния навик да го прави винаги, когато гледа някого в очите. Представителите и на двата пола веднага си правеха грешни заключения. О, свещена простота.
На бар-стола до нея се настани още един мъжки, но този път се оказа мазен чичка с костюм, който изглеждаше така, сякаш всеки момент шевовете ще се скъсат. Шкембето му стърчеше 5 метра напред, малките му очички бяха скрити зад кръгли очила, а дебелите му като кебапчета пръсти веднагически намериха мястото си върху бедрото на Хара. Момичето изпищя, усещайки допира и подскочи от мястото си. Чичката се захили доволно.
- Хайде, де, скъпа. Една свирка отзад в тоалетната. Ще ти платя тройно - започна да я увещава.
Хара се ококори, сърцето й падна в гащите. Този сериозно ли я сметна за... проститутка? С нищо не бе демонстрирала нещо такова - облеклото й не беше такова. Кога се е чувала и виждала проститутка, облечена толкова елегантно, при това в рокля Dolce&Gabbana и обувки Loboutin? Божке...
Погледът й нервно попадна върху чудещият се какъв алкохол да избере мъжки от другата й страна. Надяваше се по някакъв начин да се намеси, но уви. Наложи й се отново да види мазното лице на чичката, чийто миши очички продължаваха да се чуди с какво е обута - бикини или прашки.
- Извинете, но.... аз не съм проститутка - преглътна тежко русокосата.
- Всички така казват! И на сутринта след като си ги изчукал откриваш, че са ти гепали всиииичките пари!
Щеше да умре от страх в този момент. Честна скаутска. Затова си гаврътна коктейла на един дъх, стана от мястото си и тръгна да се бута из тълпата, надявайки се да види познатата физиономия на онзи мениджър.

by **Leo.** Съб Яну 03, 2015 1:53 am

По принцип не правеше така. Никога не черпеше дамите, но тази му се видя доста трудна за спечелване. Щеше да си пробва късмета пък каквото ще да става от тук нататък. Вече само с поглед можеше да прецени жените. Не му трябваше да води кой знае какви разговори, за да си направи определени изводи за момичето срещу него.
- Благодаря. Без друго се чудя как да си плащам сметките за ток, вода и трактор тези дни – на такъв отговор би пуснал елегантната си усмивка в действие, но не успя да загрее. Тя трактор ли каза преди малко?
Сега оставаше да се е лепнал на някоя селянка от провинцията. Не, че нещо, но някак си не му се искаше после цялото село да тича подире му с вилите, защото е отнел девствеността й или нещо такова. Макар, че такава красавица едва ли е непорочна, но кой знае. В наши дни се случват и такива чудеса.
- Ъ... т... телефон, де. Не.. тр... трактор. Преди няколко месеца се върнах в Южна Корея и все още ми е леко трудно.
- О, разбирам – беше единственото, което каза Лео. Както винаги си пестеше думите. Все едно му струваха цяло състояние.
От една страна се радваше, че е чужденка. Чужденците бяха по-разпуснати. Особено тези в Европа и Америка. Там просто нямаха равни на себе си. На всеки голям купон домакина има поне 50 човека познати и приятели, а за да им е по-весело разни хапченца и цигарки се разкарват в ръцете им и по масите. Заради това заключи, че може би е по-разпусната от повечето тукашни момичета.
Внимателно я наблюдаваше как пие питието си. Със сигурност не беше някоя невинна девойка. Начинът по който облиза бъркалката го накара да се замисли какво ли още можеше да прави тези прекрасни устни.
- Ще продължаваш да ме зяпаш или ще поръчваш?
Беше попаднал на госпожица с характер. Този път дори не си направи труда да й отговори с една, две или най-много три думи. Просто погледна към бармана, който се занимаваше с други пиянки. И неговата не беше лесна. По цели нощи да се занимава с такива със сигурност не му е много приятно, но преди всичко той е избрал да работи точно това.
Чу как женската до него пищи. Какво й беше станало? Лео я погледна и видя, че нещо си „говорят“ с един господинчо до нея. То не е господин, ами направо си е дядо. Така като го гледаше може и да има вече едно или две малки внучета.
Не успя да чуе за какво си говорят преди това, но последните им думи го накараха да разбере какво се случва между тях.
- Извинете, но.... аз не съм проститутка - преглътна тежко русокосата.
- Всички така казват! И на сутринта след като си ги изчукал откриваш, че са ти гепали всиииичките пари!
Поредният простак, който се чудеше как да си намери момиче за една нощ и просто се лепи на първата срещната. Абе, не се прави така. Лео ли сега трябваше да го учи? Вместо това звездата реши да изгрее още повече.
- Мисля, че дамата беше прекалено ясна – намеси се Лео.
- Така кажи, бе! То имало друг преди мен – дъртият поклати глава – Аз ще чакам.
- Най-добре се разкарай – отговори му остро и пусна змийския си поглед в действие. Нямаше намерение да се разправя с идиоти.

by **Kang Ha Ra** Съб Яну 03, 2015 7:57 pm

Никога досега не й се беше случвало нещо такова. Нима корейците не бяха виждали досега добре облечени и изглеждащи момичета в баровете, клубовете и дискотеките? Дотолкова ли бяха пропаднали?
Хара се огледа около себе си. Всички представителки на нежния пол бяха облечени с маркови дрешки и обувки, лицата им бяха гримирани, а косите - направени. Тя самата не оставаше по-назад от тях. Тогава защо точно на нея й се случи това - да я помислят за проститутка? Това беше такова унижение и такава обида за интелигентен човек като нея... Чувстваше се душевно и телесно омърсена само от факта, че са я сметнали за такава, а бедрото й, на което онзи стар нахалник си беше сложил ръката, приличаща на кюфте, пулсираше. Напомняше й за случилото се преди броени минути, а срамът я връхлиташе с все по-голяма сила. Беше прекалено погнусена и това чувство в нея се засилваше. Идеше й да повърне...
Нима изглеждаше като лека жена в очите на хората около нея? При това в родната й държава? Въпреки че годините, прекарани в чужбина й бяха повлияли малко или много, беше възпитана по корейски образец. Никога не си беше представяла, че някакъв си аджуши ще ходи при нея да търси разни услуги. Ако сега беше във Франция и беше на бар с колегите си, това никога нямаше да й се случи. Винаги беше заобиколена от момчетата, а старчоците с петметрови шкембета дори не припарваха до групичката с момичета и момчета. Беше оставила родината си прекалено малка и както изглеждаше, много неща се бяха променили от тогава. Или пък винаги са били така? Все тая...
Както вървеше ентусиазирано напред и се блъскаше в сума ти хора, усети как нечия ръка я хваща. Помисли, че е поредният старчок, лъмтящ за свежа плът. Обърна се рязко с намерението да го удари и що да види? Пред нея стоеше мениджърът на VIXX. Свободната й ръка литна в празното пространство.
- Къде беше досега? Нали знаеш, че закъсня? - заговори мъжът и пусна ръката й.
- Дойдох точно на време. Вас ви нямаше - повдигна раменете си девойчето.
- Но.. Ох, все тая. Хайде. Момчетата вече губят търпение - врътна очи и отново я хвана за ръката.
Мениджърът рязко затегна хватката си около китката й и я задърпа към едно от сепаретата. Болеше я, но предпочете да мълчи. Най-вероятно щеше да я скастри или да й се развика, че е глезла.
Цялото място беше прекалено задимено от цигарите и пурите, а мирисът на скъп алкохол се засилваше с всяка изминала секунда. Не можеше да се диша, но щом мениджърът я бутна на сепарето, дробовете й се напълниха с чист въздух. Тук миризмата също се усещаше, но беше далеч по-слаба. А и никое от момчетата, накацали по диванчетата, не държеше цигара в ръцете си.
- Къде е Тек Ун? - намръщи се мъжът и най-накрая пусна ръката й.
Хара леко разтри китката си. Беше се зачервила от стискането му. Имаше чувство, че досега с клещи са я държали.
- Не знам. Отиде да вземе още алкохол, но не се е върнал - каза леко заваляно един с голям нос. По погледа му се четеше, че е горе на черешата.
- Мамка му - изпсува под носа си мениджърът. - Това е Канг Ха Ра, бъдещата ви учителка по английски. Сега отивам да издиря Тек Ун, а докато ме няма, гледайте да не й направите нещо! Иначе... - закани им се, бутна Канг да седне до един с червеникаво оранжева коса и напусна мястото.
- Аз съм Сангхьок - представи се момчето до нея, с което я стресна.
Девойката се извърна към него.
- Хара - представи се единствено и пусна по един поглед върху всеки един. Очевидно всеки от тях беше малко или много наквасен здравата. И петимата я оглеждаха, само дето лигите им не бяха тръгнали да се стичат по брадичките им.
И тя един живот живееше - за чудо и приказ.

by **Leo.** Съб Яну 17, 2015 8:17 pm

Непознатият кретен започна да се смее срещу него с най-голямото си дебело нахалство, което някога се беше изпречвало на пътя на Чонг Тек Ун. Очевидно нещо наистина не му беше много добре. Лео го гледаше с ледените си очи и изобщо не му беше смешно. Тази вечер явно доста хора бяха влезли в джаза и продължаваха усилено да го правят. Той просто стана от мястото си и остави дъртака да се смее сам на глупостите си, които се въртяха в главата му. Тек Ун взе шишето с пиене и остави сумата, която дължеше на бармана и малко отгоре, разбира се.
Лео тръгна през тълпата от хора. Мразеше когато всякакви непознати се допираха до тялото му. То не беше за обществено ползване, ако нямат нищо напротив. Една, две госпожички се опитаха да си пробват късмета, но бяха отблъснати от Лео. Изобщо не му беше до това сега. Умората си казваше думата нищо, че имаше още доста време докато стигне средната възраст, в която хората си сядат на задните части. Работата му беше прекалено изморителна.
Най-сетне се добра до масата им. Постави бутилката до останалите, които бяха пресушени и се тръшна на едно от празните места около масичката. Затвори очите си и изпъна главата си назад. Голям е късметлия в повечето случаи, но не и днес. Искаше за миг планетата да спре да се върти и Лео да слезе от нея, за да си почине истински.
- ТЕК УН, ТИ ГЛУХ ЛИ СИ, ИЛИ КАКВО..?! – викна мениджъра му. Очите му бавно се отвориха. Просто си личеше колко много го вълнува. Като го видя колко е бесен, можеше да заключи, че от доста време му викаше.
- Какво…? – гледаше го супер тъпо.
- Много си невъзпитан, ей! – чу се гласчето на Хьок. Този май си просеше боя.
- Млъкни, леген такъв – изръмжа Тек Ун и се обърна към мениджъра си. – Какво има? Защо ми викаше?
- Това е новата ви учителка по английски. Представи се!
Лео извъртя главата си и се чудеше на кое по-напред да се изненадва. На това, че въпросната госпожица доста се разминава от очакванията му, на това, че тя стоеше точно до него, а той дори не я забеляза? По-скоро го изненада това, че дамата му е позната от преди 10 минути, не повече. Тя беше на бара заедно с него. Очевидно късмета му взе, че се усмихна.
Лео се навдигна, за да застане в седнало положение точно срещу госпожичката. Погледна я право в очите.
- Аз съм Чонг Тек Ун, но може да ме наричаш Лео. Приятно ми – без да се усмихва просто я гледаше в очите. Това му беше едно от любимите занимания. Да плаши хората по улиците със студения си поглед. Никой не смееше да го доближи. С изключение на феновете им, разбира се, но дори и те доста често не смееха да припарят до любимият си айдъл.

by **Kang Ha Ra** Съб Яну 24, 2015 8:32 pm

Две от момчетата й предложиха червено вино. От учтивост девойчето не отказа, въпреки че коктейлът от по-рано й беше напълно достатъчен. Наляха й една чаша, а тя отпи малка глътка.
- Та, значи ще ни преподаваш английски? - попита единия. Носът му беше доста остър. Кен или нещо такова беше... Не можеше да си спомни точно.
- Точно така - потвърди девойката с леко кимване.
- Къде си учила? - попита Рави. На този му запомни името от раз, ей...
- Сорбоната, но спечелих стипендия и сега уча в Кьонгхи - задоволи любопитството му, след което отново отпи от виното.
- Явно си доста умна - направи заключението си рапърът, а тя единствено повдигна рамене и се усмихна загадъчно.
Да, беше умна и се гордееше с това. Владееше няколко езика и можеше да разглоби и сглоби печка! Добре, де. Без печката. Моля ви, все пак говорим за студентката, която е винаги в ТОП 3 на резултатите от изпитите.
На мястото до нея се настани младият господин от бара по-рано. Хара не можа да прикрие изненадата си. Нима това беше някаква смахната случайност? Не можеше да повярва просто. Мислеше, че никога повече няма да го срещне, а сега съдбата й го донася, при това на златно блюдо.
Въпросният... ъ... Лео най-спокойно се тръшна на сепарето, остави бутилките алкохол на масичката, облегна се назад и двойно по-спокойно си заспа. Мениджърът не изглеждаше никак доволен щом видя това и започна да му крещи да се събуди. За части от секундата Канг се зачуди как се държи да не му забие някой юмрук и да му извади зъб.
- ТЕК УН, ТИ ГЛУХ ЛИ СИ, ИЛИ КАКВО..?! - изкрещя с всичка сила мениджърът.
Господин Мога-да-спя-и-да-изкарвам-нервите-на-мениджър-хьонг-едновременно най-накрая благоволи да си отвори очичките и да погледне света.
- Какво…? – намуси се Лео.
- Много си невъзпитан, ей! – поклати недоволно глава макнето на VIXX
- Млъкни, леген такъв – изръмжа Тек Ун и се обърна към мениджъра си. – Какво има? Защо ми викаше?
- Това е новата ви учителка по английски. Представи се! - изръмжа мениджърът и посочи русата с малките си миши очи.
Хара леко потрепери от погнуса от този поглед, отправен й от мениджъра, но въпреки това не показа никаква реакция. Все едно беше някакъв нищожен боклук, който трябва да бъде изхвърлен възможно най-скоро.
Лео благоволи най-накрая да я погледне и определено също остана изненадан като нея. Навдигна се, гледайки я право в очите. Все едно я изпиваше с тях, проникваше в душата й, изучаваше я.
- Аз съм Чонг Тек Ун, но може да ме наричаш Лео. Приятно ми е - представи й се, продължавайки все така да я гледа.
Тези студени очи говореха толкова много за него. Не случайно е казано, че очите са прозорецът към душата на човека. Напълно прави бяха. Можеха да кажат толкова много за стоящия пред теб. А бъдещата учителка по английски набързо си направи извода, че срещу нея стои играч - мъж, който не може да обича, а единствено да чука. Мъж, който не флиртува, а действа директно и без заобиколки.
- Аз съм Канг Ха Ра - девойката изрече името си със сладкото френско "р". Колкото и да се опитваше да спре да говори с него - не можеше.
Дразнеше всичко живо около себе си с него, дори и собствената си сестра, но уви... Продължаваше да го използва. Толкова ясно си спомняше в началото, когато баща й я изпрати във Франция, колко трудно й беше да го усвои, а сега, 12 години по-късно, й беше трудно да се освободи от него. Все едно беше вчера. Хах, тази така тънка ирония.
- Извини Лео за държанието му. Той си е такъв - проговори мениджърът.
Хара сякаш се събуди от стогодишен сън. Извърна бавно лице към мъжът и го удостои с едно кимване.
- Няма проблем. Свикнала съм с такива хора.
Членовете на VIXX започнаха да си приказват за разни работи, които никак не вълнуваха госпожицата с френско "р". Затова тя просто се облегна назад, извади си мобилния от чантичката, отвори google и написа "vixx leo". Наизлязоха й какви ли не снимки, но особено я впечатли снимката му от "Hyde". Особено с тези дълги коси.. Същински Тарзан, ау! Да му скочиш направо. Пф.... Този със сигурност не беше с нормална полова ориентация. А и гледайки други негови снимки, това й убеждение взе да се засилва.
Убеждение, което щеше да й струва доста скъпо.
Елса Канг прибра телефона си и ръчна лекичко стоящия до нея Тек Ун с цел да му привлече вниманието.
- Чонг Тек Ун, имам един въпрос... - направи драматична пауза. - Гей ли си?
Цялото сепаре зяпна, така че можеха да глътнат някоя муха. А на нея пределно ясно й стана, че е задала доста... неуместен за тукашните среди, така да го кажем, въпрос. Ако сега беше във Франция, хората щяха да приемат този въпрос съвсем нормално, но за съжаление не беше във Франция, а в Южна Корея.
Мамка му!

by **Leo.** Пет Яну 30, 2015 10:18 pm

- Аз съм Канг Ха Ра – Лео единствено кимна.
Имаше доста странен акцент. Не, то дори не беше акцент, а просто различно изговаряне, от това, което беше свикнал да чува, на буквара „р“. Със сигурност беше отраснала някъде другаде. В Южна Корея, какъвто и диалект да е, никъде не се произнасяше по този начин, а може просто да има проблеми с произношението му.
- Извини Лео за държанието му. Той си е такъв – поредната лоша реклама пред учителката им по английски, но на него сякаш не му пукаше.
- Няма проблем. Свикнала съм с такива хора.
Ако си мислеше, че ще успее да накара Лео да се държи по различен начин в часовете й се беше излъгала жестоко! Каквото се изискваше от него на писмени тестове или там каквото друго се прави, щеше да го върши повече от перфектно, ама да го накара да говори беше равно да го накара да пренесе един от блоковете, с които са правене пирамидите в Египет до върха на най-високата сграда в Сеул.
Всеки си говореше за нещо. Момчетата естествено пак за работа говориха. На Лео взе да му писва. Бяха дошли да разпускат, а не да обсъждат работата си! Все повече започваше да се отегчава. Надяваше се да се случи нещо скоро време, за да не му се налага да си тръгва. Или просто да сменят темата на разговор. Усети как бъдещата му учителка по английски леко го ръчва. Сега пък какво искаше..?
- Чонг Тек Ун, имам един въпрос... – Хара го изкара от отегчените му мисли. Стана му доста любопитно какво пък ще иска тя да го пита. Лео я погледна и зачака въпроса си.
- Гей ли си? - ….
В първият момент му се стори, че нещо не е чул правилно, но щом се огледа и видя отворените усти на приятелите си му стана ясно, че слухът му е съвсем наред. Тази имаше ли някаква представа какво означава тази дума? Ако той беше гей то тогава Хьок е травестит, а Ен циганин.
Лео обаче не успя да преглътне това, което му каза женската. Засегна цялото му мъжко достойнство и всичко, което беше той самия в действителност. Такъв удар нямаше да остане безнаказан! Не и щом това е казано по адрес на Чонг Тек Ун. Той се изправи рязко от мястото си, хвана я за ръката и с голяма лекота я накара също да се изправи. Задърпа я през дансинга без да отразява какво му казват другите зад него.
- Сега ще ти покажа кой е гей.. – ако можеше щеше да убие хората пред себе си. Не можеше да ги гледа как се кълчат.
Лео я дърпаше към една стая, която му беше доста позната, а и никой не му правеше забележка когато я ползва. Доста малко хора знаеха за съществуването й и в момента Тек Ун се молеше някой да не го е изпреварил, че иначе трябваше да ползва тоалетната, а там хич не беше удобно за човек като Лео.
Щом я вкара във въпросната стая, опря гърба й в стената и я погледна с очите си, от които излизаха огънчета от лудост.
- Значи съм гей така ли? Още сега ще ти докажа, че мен най малко можеш да ме наречеш гей! - закани й се Лео.

by **Kang Ha Ra** Съб Яну 31, 2015 8:39 pm

Прекалено късно осъзна, че е задала грешния въпрос на грешния човек. Логично беше, че е със съвсем нормална полова ориентация щом само около 15-20 минути по-рано се беше опитал да я свали. Но неее..... Трябваше да я хване съмнението от една единствена снимка, на която е с дълга коса и туй-то! Все едно членовете от мъжки пол на готик движенията не бяха с подобни прически... Но станалото - станало. Нямаше връщане назад. Как й се искаше сега да има времевърт като този на Хърмаяни Грейнджър от "Хари Потър", за да предотврати случилото се.
Е, поздравления, Канг Ха Ра. Току-що си провали живота за вечни времена.
Тек Ун приличаше на онзи тип хора, които са много злопаметни. Помнят дълго и преследват двойно повече, за да получат възмездие. Определено дълго време щеше да й държи влага тази случка. Айш... Защо не си държеше устата затворена? Знаеше, че вече не е във Франция и още по-перфектно знаеше, че корейците са прекалено патриархална нация и са тънко обидчиви. Защо тогава продължаваше да се държи толкова свободно и просто не си затвореше устата? Каквото и да мислеше, трябваше да си остане в главата й, а не да го изговаря на глас, пред когото и да било. Още по-малко пред Чонг Тек Ун.
Едно "съжалявам" дали щеше да оправи нещата? Хара с усилие го погледна с полезрението си. Така като го гледаше, определено нямаше да се получи. По-скоро щеше да се покаже като мъж, отколкото да приеме нейното извинение. В гърлото й започна да напира желанието да се разплаче, но с това нямаше да постигне нищо. Единствено щеше да покаже колко е слаба и уязвима. Колкото и силна да беше психически, имаше една част от нея, която беше пълната й противоположност. И точно тази част в момента искаше да излезе наяве. Не биваше. Не беше редно. Точно сега не можеше да се покаже като кифла, която очаква да получи всичко или да й се прости със сълзи. Беше много далеч от това.
Глупава ли беше? Определено не. Просто не можеше да си държи тъпата уста затворена и точно в това й беше грешката.
Лео рязко се изправи от мястото си, хвана я за ръката и я дръпна да стане. Хара буквално литна и ако не беше той да я хване, можеше най-спокойно да стигне до тавана на заведението.
- Тек Ун, недей! - Ен се изправи, а след него и останалите.
Но Чонг не чуваше. По-точно отказваше да го направи. А тя беше яко сгазила лука...
Задърпа я през дансинга без да обръща грам внимание на хората около него, които направо се блъскаха в нея. За едното чудо имаше вероятност да се озове под краката на "професионалните" танцьори, които по-скоро крещяха и подскачаха, фантазирайки си че танцуват. Беше познала, че ще се доказва като мъж... но къде я водеше? Към тоалетните ли? Ъ-ъ-ъ-ъ...
- Сега ще ти покажа кой е гей.. - каза й, докато я дърпаше към неизвестното.
Започваше сериозно да се плаши от този човек. Психар ли беше? Сега направо й идеше да съжали, за дето прие предложението да работи като учител по английски на същества от мъжки пол над 19 години.
Стигнаха до някаква врата, която той отвори и я бутна до най-близката стена, притискайки я с тялото си. Очите му горяха от гняв, докато в нейните страхът беше повече от очевиден. Тялото й също се предаваше - започваше да трепери като листо, поето от есенния вятър.
- Значи съм гей така ли? Още сега ще ти докажа, че мен най-малко можеш да ме наречеш гей! - заканата беше отправена.
Страхът я беше завладял нацяло. Какво можеше да направи, за да не я изнасили тук и сега? Едно нищо. Нямаше смисъл да вика - никой нямаше да я чуе. През ум не можеше да й мине пък да го ритне между краката и да го остави без потомство. Пък и беше няколко глави над нея.
- Т-т-тек Ун... аз... аз... с-с-съжалявам... - гласът й беше тих, почти не се чуваше. - В чужбина този въпрос се приема нормално... Не съм свикнала с Южна Корея... - осъзнаваше, че дрънка пълни глупости в момента, но трябваше да направи всичко възможно, за да се защити от този луд пред себе си.
Лео беше точно като чудовище в момента. Освирепяло, гладно и безпощадно. Имаше пълното право да се страхува в момента.
Стискаше здраво очите си, за да не го гледа. Погледнеше ли го - щеше да се предаде и още нещо - щеше да се разплаче. Не можеше да си позволи този лукс, още повече пред очевидно безчувствена персона като Лео.
Вокалистът на VIXX я хвана за раменете, след което я бутна. Очакваше да се приземи на земята като чувал с картофи, но вместо това се озова на нещо меко... канапе, може би? Отвори очите си и първото, което видя беше осветеният тъмнолилав таван на стаята. Гледката й обаче беше закрита от налазващият Тек Ун, който се облизваше с цялата си наглост.
- Не може ли просто да ти се извиня и да ми простиш? - започна да се гърчи под него в опит да му се измъкне по някакъв начин. - Чонг Тек Ун, умолявам те!
Съзнаваше, че звучи като отчаяна девственица с тези слова, но... това беше реалността. Тя беше девственица. При това отчаяна девственица!

by **Leo.** Пон Фев 02, 2015 5:09 pm

Понякога самият Дявол си намираше място под бялата му кожа. Държанието му по нищо не се различаваше от онези злобни същества. По важният въпрос беше какво го предизвиква. Никога не е бил отглеждан в среда, в която преобладават злите намерения и лошото поведение – напротив. Лео беше израснал в едно напълно патриархално будистко семейство. Винаги е получавал много любов, но нещо в него го е накарало да тръгне наобратно с всички и всичко. Дори самите му родители никога не бяха очаквали, че техният едничък син ще се държи по този невъзпитан начин дори с тях, а какво остава с непознати, които дори не познава – пълен игнор!
Беше толкова побеснял в момента, че пред очите му всичко му беше черно, а от носа му всеки един момент можеше да започне да излиза огън и дим.
- Т-т-тек Ун... аз... аз... с-с-съжалявам... В чужбина този въпрос се приема нормално... Не съм свикнала с Южна Корея...
Не беше намерила пред кого да се оправдава. Тези номера биха минали пред обикновен човек, но не и пред Тек Ун. Дори извиненията приемаше трудно, колкото и искрени да бяха те. Приличаше на луд, но всъщност нищо му нямаше. Просто неговите представи и разбирания за нормалното се разминаваха доста с тези на обикновените хора.
Лео не искаше повече да се бави. Беше дошъл туз, за да действа, а не да се вайка и тутка. По-бързо да свършва и хайде! Хвана я за раменете, обърна я и я бутна към канапето, което беше доста голямо и удобно за всякакви неща.
По всичко си личеше, че тя е изплашена до смърт. И с право. Всички би трябвало да се страхуват от Тек Ун и най-вече да се страхуват от ядосаната му форма на живот. Той налази така, че да застане отгоре й, а езикът му реши да се покаже навън. Вече му беше станало навик и дори не се усещаше кога го прави.
- Не може ли просто да ти се извиня и да ми простиш? Чонг Тек Ун, умолявам те!
- Молбите в църквата. Не при мен – сряза я моментално, а устните му си проправиха път към вратлето й.
По думите му веднага си направи извода, че е девствена, но може би само симулираше. Такова момиче, с такова тяло, с такова лице, едва ли се е опазила толкова дълго време от момчетата. Със сигурност е имала доста мераклии, които да й налетят още на първата си среща с нея. По преценката на Лео поне един е имала!
Пусна ръката си надолу и реши да провери колко са й дебели подплънките на сутиена. Така като я гледаше на бара му се стори с голяма чашка, но в Корея такъв бюст си беше рядкост. Пусна ръката си към едната й гърда и я стисна. За негова огромна изненада дори не носеше сутиен. Успя за сдържи изненадата си от липсата му и плъзна ръката си по гърба й, за да установи, че роклята няма цип. Както и предполагаше. Наложи му се да я навдигне и да я изкара през главата й. Това обаче стана малко трудно, защото момичето доста се бунтуваше.
- Бъди кротка и ти обещавам, че и аз ще бъда максимално нежен – обеща й Лео. Всъщност той не беше от хората, които не си спазват обещанията, а напротив. Почти винаги ги изпълняваше, защото да обещае нещо се случва веднъж на 5 години.

by **Kang Ha Ra** Сря Фев 04, 2015 6:38 pm

- Молбите в църквата. Не при мен.
С тези думи окончателно изчезна и последната искрица надежда, която таеше надълбоко в душата си. Тек Ун беше непреклонен, а и си изглеждаше като човек, който не отстъпва. Надеждата умира последна са казали хората. И май наистина беше истина. Сега не й оставаше нищо друго освен да приеме нещастната си съдба и да си тръгне от бар "Moon light" опетнена. Как успя въобще да се подреди така!? Беше си обещала, че първият й път ще бъде с човека, когото обича, а не някакъв напълно... непознат, какъвто беше Лео. Не можа да се опази и туй-то.
Вокалистът на VIXX пусна ръката си по тялото й, като спря на гърдите й. Разбира се... Всички мъже я заглеждаха там, всеки опитваше да пипне, да надникне. Какво толкова всички се захласваха по тези женски атрибути? Гърди като гърди. Все едно майките им нямат, тц...
Размачка леко едната й гърда и изглежда стигна до извода, че не носи сутиен. О, каква изненада само. С такава рокля сутиен не се носи, миличък. Малко след това достигна и до откритието, че роклята няма цип.
Хара се бунтуваше до последно. Нямаше да се даде току-така на някакъв, с когото се беше запознала буквално преди 20 минути. При това в бар! Гърчеше се като червей под него, правеше всевъзможни опити да разкара ръцете му от тялото си, обаче той не се предаваше. Беше свръх нахален и винаги намираше начин да я пипне. Нито единият, нито другият отстъпваше. Всеки искаше своето - той да си отмъсти и да й вземе нещо, което не му принадлежи, докато тя да се опази неопетнена от мръсните му ръце. Нямаше никакво желание да става част от неговите бройки. Беше повече от убедена, че има бройки. Такъв мъж като него нямаше начин да няма минимум харем, чиито членки са готови и на невъзможното за него.
- Бъди кротка и ти обещавам, че и аз ще бъда максимално нежен - хвана я на тясно негова милост.
- И това трябва да ме успокои, така ли?!? - повиши тон Канг. - Не си избрал правилната жена, ако искаш да знаеш!
В крайна сметка обаче реши да се примири с положението. Нямаше какво повече да направи за себе си. Пак си беше постижение, че цели 21 години успя да опази най-скъпото си. И без това все някога щеше да се наложи да се раздели с него. Затова просто спря и застана мирно под него. Прехапа устните си почти до кръв, докато Тек Ун махаше роклята от тялото й. Чувстваше се като онези кукли Барби, с които си беше играла като малка заедно с Ха На. Беше направо миниатюрна под Лео, който си беше стабилен откъм височина и телосложение. Все още не можеше да твърди същото и затова между краката му, но и това щеше да стане. Да не се тревожите.
Метна роклята й на земята, а тя остана само по дантелени бикини и токчета. Не, всъщност и токчетата ги нямаше. Не беше за първи път гола пред мъж и не се сви като какавида, но на бялото й лице изби руменина. Лео я оглеждаше възможно най-старателно, внимавайки да не изтърве нито една подробност от девойката под себе си.
- Ти така ли ще стоиш? - повдигна изрусените си вежди. Единствената му реакция беше да се подсмихне, след което се изправи и започна да разкопчава ризата си.
Все още я беше страх. Личеше си по треперенето й, но като че ли беше по-малко. Наистина се беше примирила със съдбата си... Поне до първата възможност за бягство.
Канг Хара се изправи, а лешниковите й очи се втренчиха в него. За нищо на света нямаше да изтърве този стриптийз! Особено щом й се предоставя безплатно, хехе.

by Sponsored content