Re: Бар "Moon light"

by **Leo.** Пет Фев 06, 2015 11:10 pm

- И това трябва да ме успокои, така ли?!?
Всъщност да, но тя не познаваше истинския Лео, за да бъде благодарна, че изобщо й се прави такова обещание. И идея си нямаше в какви ръце беше попаднала, и идея си нямаше какво минало имаше Чонг Тек Ун.
- Не си избрал правилната жена, ако искаш да знаеш!
Лео винаги избираше правилната! Окото му умееше да преценя всяка една жена от глава до пети. Тази лично малко не му се струваше да е толкова невинна на колкото се прави, но може и той да греши. Та дори най-великите професори, учени и други греша, а какво остава за Лео, който е просто един айдъл от корейски произход. Да, корейците са доста умни хора и с това се славят, но имаше и някое друго изключение, което не е поредният вундеркинд.
След като и роклята й се озова на пода Тек Ун си позволи да огледа тялото й. Както си и мислеше – перфектно от където и да го погледнеш.
- Ти така ли ще стоиш? – попита го госпожицата.
Искаше да я оглежда още, но явно тя беше доста нетърпелива. Хах, ето, че си показа рогцата. Това предизвика съвсем лека усмивка да изгрее на лицето на Чонг. Той се изправи така, че да е на колене и се залови да задоволи желанието й. Знаеше, че всяка жена си умираше при вида на толкова привлекателен мъж, какъвто беше той, да сваля дрехите си пред нея и то една по една. Или казано по друг начин да й направи един хубав стриптийз.
Лео се зае с разкопчаването на ризата си. Едно по едно откопчаваше копчетата докато не стигна до последното. Тогава остави ризата разкопчана, за да може тя да види поне малко, докато той си разкопчае копчетата на ръкавите. След това ненужния парцал се озова някъде на пода в стаята. Следващото, което направи е да разкопчае колана си и да го изкара от дънките си. Катарамата му издрънча някъде на пода до ризата му и роклята на госпожичката. Още щеше да свали на малко по-късен етап.
Бутна момичето назад и отново зацелува врата й. Стори му се, че малко се кротна. Не се хвърляше както преди малко. Лео за момент се изправи да се огледа. Първо наляво после надясно и заключи, че няма тежки или стъклени предмети, с които да му отнесе красивата глава и отново зацелува врата й. През това време спусна лявата си ръка (все пак е левичар) към копчето и ципа на дънките си и се залови да ги разкопчава.
Нещо обаче го мъчеше. Искаше да разбере отговора на този въпрос час по-скоро и без да се бави го зададе.
- Слънчице, девствена ли си? – подшушна в ухото й. А думата "слънчице" дори не можа да усети кога излезе от устата му. Звучеше доста странно, но пък с това можеше и да размекне момичето.
Имаше основание да се съмнява в това. Първоначално му се дърпаше и се хвърляше като риба на сухо, а сега от време на време я усещаше как трепери под тежкото му тяло. Дам, нещо не беше както трябва.

by **Kang Ha Ra** Вто Фев 10, 2015 10:47 am

Тек Ун започна да разкопчава ризата си, а Хара чак сама щеше да си завиди. Освен, че лицето му беше красиво, тялото му беше абсолютно същото. И определено знаеше как да привлече изцяло женското внимание върху структурата си. Остави разкопчаната си риза и се зае да разкопчава копчетата на ръкавите. О, да, толкова много други биха й завидели, имайки в предвид колко много девойчета биха направили и невъзможното, за да са на нейно място в момента. Да, може да й се доставяше тази рядка възможност наречена "Да те забележи айдъл" ( задължително условие е да го попитате дали е гей! така на 100% ще ви забележи, бъдете убедени! ), но същевременно беше много тъжно. Тя просто щеше да стане част от неговите бройки. Просто нещо отминаващо - играчка, с която да се позабавлява за не повече от час, след което ще му омръзне и ще има бай-бай. Въпреки, че щеше да му преподава английски език, дали въобще щеше да си направи труда да запомни името й? Най-вероятно не. Още повече, че вече ще я е минал. За какво му е тогава? Хаха...
Започна да се чуди дали това наистина щеше да е изнасилване. Защото мъжкарят пред нея определено й хвана окото.
Ризата му се озова до роклята й, а малко след това и колана на дънките му отиде там. Бутна девойката отново на диванчето и се намести отгоре й. Устните му набързо намериха вратлето й. Вече не се бунтуваше, защото разбра, че няма никакъв смисъл да го прави. Така беше писано да се случи, значи така щеше да стане. Нямаше избор, което беше по-тъжно от това, че щеше да му стане поредната.
Лео се огледа наляво и надясно. Явно да се убеди, че няма с какво да го цапне по главата и да избяга. Е, за съжаление нямаше никакви такива предмети освен един пепелник, който беше на другата маса. По-точно - на светлинни години от нея, а нейните ръчички определено не бяха еластични, за да се разтегне и да го вземе. Така че Чонг Тек Ун беше в пълна безопасност.
Щом се увери, че Канг Хара няма с какво да го цапардоса, отново се зае да я целува по шията. Определено беше доста приятно, а тя цялата настръхваше под него. Устните й бяха прехапани почти до кръв, за да не простене. Не искаше да му доставя това удоволствие. Обаче треперенето й нямаше как да не остане незабелязано.
- Слънчице, девствена ли си? - подшушна й в ухото, при което дъхът му се заби в шията й.
Лео се изправи, така че да я погледне в очите. Хара смело отвърна на погледа му. Кимна.
- Да. Девствена съм - отговори му.
Имаше чувството, че отговорът й го е шокирал, но по нищо не пролича. Не реагира по абсолютно никакъв начин. Все едно това беше възможно най-нормалното нещо за момиче, което е със секси визия, има много мераклии, знае го и въпреки това е останало девица. В нейния случай това беше най-умното решение. Не беше някоя срамежлива. Определено беше доста разкрепостена, а и годините в Европа си бяха казали думата.
Учителката му реши да поеме за малко инициативата и го придърпа към себе си. Тялото й се опря изцяло в неговото. Усети другарчето му, което се беше пробудило. Определено не играеше на дребно и размерът си беше стабилен. Ерекцията му определено беше болезнена. Може и да беше девственица, но имаше опит с мъжете, макар и не голям. Беше харесвана, тя също си харесваше. Винаги беше имала избор.
Вокалът на VIXX леко се отблъсна от нея, за да си свали дънките. Щом ги събу, проблемът излезе наяве.
- Да ти помогна? - подсмихна се Канг. С една ръка успя да му смъкне до някъде боксерките, след което сама свали бикините си и ги запрати при останалите дрехи.
Това определено нямаше да продължи като изнасилване.

by **Leo.** Съб Фев 14, 2015 11:16 pm

- Да. Девствена съм.
Отговорът й успя да го шокира, но разбира се това не се изписа на лицето на Тек Ун. Значи все пак първоначалното му предположение се оказа истина. А му изглеждаше съвсем нормално момиче, което е отворено за всякакви предложения. Виж ти, оказа се доста интересен случай. Още по-добре за Лео! Тефтерчето му щеше да се запълни с още едно име.
Госпожицата придърпа вокала към себе си. Явно беше решила да преодолее срама си. Телата им се допряха едно до друго. Усещаха колко са нагорещени и двамата. Този момент със сигурност щеше да е незабравим за момичето, но не и за Лео. Тя беше поредната.
Тек Ун вече не издържаше. Дънките му отесняха адски много, а това не беше никак приятно за един мъж. Всеки представител на силния пол би го потвърдил. Той сам се отърва от дънките си и вече се чувстваше много по-добре. Беше почти освободен от всички платове. Оставаше му още нещо съвсем мъничко.
- Да ти помогна? – попита го Хара, а в очиките й се виждаше една искрица на нетърпение. Значи все пак беше решила да спре да се дърпа и да се остави в ръцете на Лео. Със сигурност щеше да остане доволна накрая.
- Няма да откажа – отговори й той с леко дрезгав глас.
Тя му помогна със свалянето на боксерките му до някъде, защото ръцете й не стигаха по-надолу, а след това сама си свали бикините. Тези действия много се харесаха на Чонг Тек Ун. Такива момичета харесваше най-много. Сами да поемат инициатива, а не всичко да оставят в ръцете на Лео.
Можеше веднага да действа, но нещо в него го накара да бъде малко по-мил от предвиденото. Всъщност това, че беше девица го принуди да действа по заобиколния начин. Обеща й да бъде нежен и за това нямаше да се държи като животно от Амазонската джунгла (извън поста: Днес много ми върви на джунгли хД).
Той внимателно проникна с един от пръстите си в нея. Задвижи го и докато не се увери, че тя напълно е свикнала с него не прибави втори.
- Хубаво ли ти е така, слънчице? - усещаше как става все по-мокра, по-тясна и по-гореща. Нямаше начин да й е зле. Със сигурност Лео, ако продължаваше така бързо щеше да я изпрати в джаза, но после щеше да усети истинското удоволствие от тази игра, която започнаха да играят.
След втория не последва трети пръст. Искаше да я накара сама да се замоли за нещо повече. Нямаше той да й го даде докато тя самата не го поиска. Което по неговите наблюдения изобщо нямаше да се забави. Имаше опит с жените и тази едва ли щеше да е голямо изключение. Макар, че до тук направи доста неща, които до сега не са били типични за него. В крайна сметка всяко едно правило си има своето голямо изключение.

by **Kang Ha Ra** Съб Фев 21, 2015 9:38 pm

Беше с прекалено смесени чувства в момента. Беше едновременно много тъжно, но и... някак си хубаво. Девствеността й щеше да отиде в ръцете на един не чак толкова непознат, с който се познаваха от половин час и щеше да се превърне просто в поредното име, което е изчукал. От друга страна, хубавото беше, че първият й път ще бъде с красавец. Не изгаряше от желание да се даде на някой прошляк.
Всъщност, Канг Ха Ра не беше от хората, които очакват кой знае какво от първия път и от човека, с когото ще бъде. Не разбираше за какво толкова всички толкова се впрягат за това. Това е просто една ципа, по дяволите, и нищо повече?!? Рано или късно ще бъде разкъсана, без значение от кого. А и плюс това никой не си отива девствен. Господ го слага на всеки. Каквото ще да става...
Тек Ун бавно проникна в нея с единия си пръст и започна да го движи. Русокосата единствено простена тихо, а той реши да бъде така добър и да прибави втори.
- Хубаво ли ти е така, слънчице? - попита я, докато я мъчеше с пръстите си. Ставаше по-мокра, гореща, тясна и... дори вече не знаеше какво се случва с нея.
Не й беше за първи път някой да бъде в нея с пръсти, но... за първи път го усещаше така. Никой друг не го беше правил така!
Какво стоеше над нея? Секс Бог ли? Определено си беше намерила майстора! Щеше да й разкаже играта както си трябва и нямаше да я пусне скоро. Като куче, което е захапало пръчка и отказва да я пусне, независимо какво му предлагаш, било то и сочна пържола!
- Ахммм.... - изхъмка единствено девойчето. - Само това ли можеш? Разочароваш ме, Чонг Тек Ун.
Усети третият му пръст да прониква в нея. Ако това продължеше по същия начин, момичето след малко щеше да се гърчи под него, викаща името му, така че цял Сеул да го научи и драскаща по гърба му.
Той явно усети накъде отиват нещата, защото извади пръстите си и започна да я гали по едното бедро. Това докосване изпращаше сигнали из цялото й тяло и я караше да се побърква!
- Т-т-тек Ун... м-м-моля.. - простена и прехапа устните си почти до кръв. - М-м-моля те-е...
Щом вокалистът махна ръката си, тя веднага събра бедрата си. Леко ги потърка едно в друго. Този след малко щеше да я побърка само с докосване, а дори не бяха стигнали до съществената част! Къде попадна, за бога?!? С какво беше заслужила това сладко мъчение?
Погледна мъжкият отгоре си с възможно най-тъжният поглед, на който беше способна. Даде му да разбере, че не обича да я мъчат така. Може и да изглеждаше жалка в момента, подобно на някоя курва, чиято единствена цел е да бъде задоволена от някой трикрилен гардероб, но далеч не беше така.
А може би щеше да колабира дори.
Хара се загледа в лицето и очите на Лео. Всичко говореше толкова много за него. Нито една скула не се помръдваше. Все едно беше замръзнал във времето. Личеше си, че е студен човек, лесно избухлив и обичащ всичко да му бъде предоставено на готово. Човек, който не е свикнал да получава откази. Болеше я да вижда такива хора. Фантазираха си, че щом са такива, ще получат абсолютно всичко. Никога за нищо не се борят. Просто се правят на готини, недостъпни и ХОП! получават исканото на златен поднос. Само дето на този свят нищо не е толкова лесно. Единствено хората са глупави и това кара „студените“ индивиди да живеят в самозаблуда. Можеше да се хване на бас, че вокалистът на VIXX е роден със златна лъжичка в устата. Винаги е получавал исканото и никога не му е било отказвано. И че щом поддържа имиджа на „студеният красавец“ всичко ще продължи по същия начин. Никога не се е сблъсквал с болката и безсилието, обсипали света. Няма си и на идея какво е да си ти празни джобовете и да не можеш да си позволиш дори трохичка хляб. Не знае какво е да зъзнеш от студ по улиците посреднощ.
Е, Хара знаеше какво е. Въпреки, че и тя беше родена със златна лъжичка в устата, знаеше. Научи го по възможно най-грубия начин, но го научи. В продължение на седмици спеше в станцията на парижкото метро в първи курс в Сорбоната. Но тогава един добър човек й подаде ръка и й помогна да си стъпе здраво на краката си. Нямаше пари за абсолютно нищо. Но този човек освен, че я подслони, й намери и работа.
А може би донякъде грешеше за него? Нямаше как да знае. Не го познаваше.

by **Leo.** Нед Мар 01, 2015 7:51 pm

Нито щеше да е първата, още по-малко щеше да е последната минава през ръцете на Чонг Тек Ун. Никоя дама не е успявала да устои на изкушението. Точно както Ева е взела ябълката от райската градина, примамена от змията. Всяка една от „жертвите му“ оставаше презадоволена, но Лео до сега никога не се беше впускал в кой знае какви връзки. Най-ясни спомени му беше оставала Ейли, с която се бяха разделили точно заради простащините на Лео и начина, по който се държеше той с нея. Никога нищо не й беше споделил просто ей така. Винаги трябваше да му вади думите една по една от устата. Единствено съжаляваше за това, което не беше направил, но с времето това отшумя и сега му е все тая дали ще я срещне отново някъде или не. Отдавна беше преживял това, че се е издънил за пръв път в живота.
Всъщност той беше неповторим в леглото, но чувствата му бяха изтръгнати. Един единствен път сърцето му беше трепнало, но той проигра шанса си като на рулетка от казино. От тогава никога не се беше впускал в нещо сериозно от страх, че ще се случи същото. Пък и не беше откривал някоя, която да го накара да се промени достатъчно и която да го заслужи.
Тек Ун определено успя да докаже на Хара, че не може само това, а много повече от колкото може да си представи. И понеже усети, че краят й наближава той извади пръстите си. Нямаше да позволи това да се случи без неговото участие. Иначе цялото забавление щеше да отиде само за нея, а така не е честно, нали?
- Т-т-тек Ун... м-м-моля.. – музика за ушите направо.
- М-м-моля те-е.. – нямаше как да не откликне на подобна молба.
Тя събра краката си и ги отърка един в друг. Лео просто стоеше и я гледаше. На лицето й беше изписана наслада. Със сигурност щеше да съжалява, че в началото се е дърпала и е изгубила ценни секунди наслада. Е, Тек Ун щеше да направи всичко възможно, за да навакса за изгубеното време в началото.
Лео се отърва от останалите си дрехи. И без друго дънките му вече бяха станали тесни и някак си не му бяха удобни. Само мъжете можеха да разберат неприятното чувство, което изпитваше до сега Тек Ун. Съвсем лека усмивчица се показа на лицето му и колкото бързо се появи, толкова и бързо изчезна от там.
Вече нямаше какво да му мисли. Отърка се около входа й докато я гледаше в очите. Четеше се колко нетърпелива беше за този момент. Лео също беше не по-малко нетърпелив от нея, но трябваше да я кара по-бавно .. поне в началото.
Внимателно проникна само с главичката на члена си. След това я извади. Това действие го повтори няколко пъти. Не искаше отведнъж да влиза в нея. Когато се увери, че вече е готова внимателно навлезе с цялата си дължина.
- Болката ще отмине много бързо. Не се тревожи – като за първи пък със сигурност беше изпитала някаква болка, но тя бързо щеше да отшуми щом е в ръцете на Чонг Тек Ун.
Постоя няколко секунди след което се задвижи бавно.

by **Kang Ha Ra** Нед Мар 08, 2015 8:23 pm

Тек Ун се отърва от останалите дрехи по тялото си сравнително бързо. Явно вече и той нямаше търпение да се топва в нея и да се омита. Колкото и приятен да й беше този така "задушевен разговор", едно оставаше като трап пред нея - започна с идеята за изнасилване и определено завръзката щеше да бъде напълно различна. Лео е красив, млад мъж в разцвета на силите, доста привлекателен. Тя също беше привлекателна ( секси ), млада дама, също в разцвета на силите си. Бедрата и гърдите й си бяха на мястото, напълно естествени при това. И още нещо - притежаваше това, което много мъже бленуваха да получат ( а и не само от нея ), а именно - девственост. Нещо свещено, неприкосновено. Нещо, което не всеки заслужава да притежава.
Младата Канг Хара усещаше, че вокалистът на VIXX не е случаен. И макар да изглеждаше злобен гадняр, който само гледа къде ще сгафиш и прочие неща на пръв поглед, а и на всеки следващ, със сигурност някъде дълбоко в него се криеше един добър човек, за когото си заслужава дори да продадеш душата си на Дявола.
Усещаше го. Просто го усещаше. Може да се нарече дори женска интуиция.
В този момент, обаче, учителката по английски език, направи точно това - продаде душата си. Заради него. Заради красивото му лице, тяло и всичко негово.
Чонг се отърка около входа й, карайки я да издаде някой и друг стон за разкош. Първоначално проникваше само с главичката, но накрая го вкара целия, карайки я да извика.
- Болката ще отмине много бързо. Не се тревожи
О, какво успокоение само. Случайно да му изглеждаше глупава? Много добре знаеше, че шибаната болка ще отшуми веднага щом свикне с това да има нещо между краката си!
- Благодаря, че ме просветли - врътна очи Хара.
Той започна да се движи с бавно темпо, благодарение на което си спечели още едно врътване на очи от страна на Нейно Височество.
Наложи й се набързо да си оправи погледа, защото и го наби отново. И така няколко пъти, в които направо имаше чувството, че ще й излезе през гърлото.
- Б-б-боли - едвам изскимтя Канг, при което Лео веднага укроти темпото и набиванията.
Имаше чувството, че ще я разкъса още малко. Толкова болеше. Все едно я беше рендосвал.
Вратата на стаичката се отвори и вътре влезе някакъв пиян като кирка мъжки, водещ със себе си някаква мома. Момата беше с доста тъмен загар ( все едно беше стояла прекалено дълго на слънце, а след това я бяха бутнали в сонда с нефт ), косата й руса и на никъде, гримът размацан навсякъде, а дрехите й... Ами, по-лесно е да кажем, че въобще нямаше дрехи. Ако се брои съвсем мини-полата и бюстието.
Курва. Типична.
- Я да се разкааааааааааарваш от туууууук - провлачи пияният мъж, а "мацката" се вкопчи в таз вечерния си спонсор.
- Байбу хоне, нека си намерим по-добро място от тук - задърпа го проститутката, а от английският на въпросната, на Канг направо й се доповръща.
За какво говориш на език, който не знаеш?!? Това не можеше да разбере русокосата! Поне да не се излага, ако не друго...

by **Leo.** Пон Мар 23, 2015 10:25 pm

- Благодаря, че ме просветли – тя врътна оченцата си.
Лео направи абсолютно същото. Жени. И те не знаят какво искат. Максимално се стараеше, което не беше изобщо в стила му, а тя май си просеше да се срещне с най-тъмната страна на Чонг Тек Ун. После пак щеше да мрънка, да се оплаква и да върти очите си. За пореден път той се убеди, че жените не знаят какво точно искат, но винаги го искат.
- Б-б-боли – изскимтя тя под него.
Лео така се беше отнесъл в мислите си, че не се беше осъзнал как е забързал темпото. Намали го. Все пак беше поел по пътя на доброто, така да се каже, нямаше да се отклонява от него на този етап. Трябваше да пробва от всичко по малко в този живот. Днес доброто ангелче беше успяло да си проправи път на рамото му и това си пролича … макар и не в много голяма степен. Който го познаваше достатъчно добре би потвърдил това.
Тишината, която си беше устроил беше нарушена от неканени гости. Добре, че не беше от хората, които бързо спускат самолета, защото такъв простак като този можеше да убие всякакво удоволствие в един човек.
Лео реши изобщо да не им обръща внимание. Ако е заето би трябвало сами да се сетят да излязат. Няма да правят тройки, четворки. Още по-малко щяха да си светят. Ако пък те имаха такива намерения Тек Ун щеше да ги постави на мястото им.
- Я да се разкааааааааааарваш от туууууук – сега вече успя да привлече вниманието на Лео и той го погледна с възможно най-презрителния си поглед.
Мъжкият беше толкова противен. Пиян до козирката. А женската беше противна два пъти повече от него. Тя дори нямаше да се вижда в тъмното, ако не бяха цветните й дрехи и лъскавите пайети на места. Да не говорим, че й косата й беше направена на гнездо най-отгоре и може би не се беше срещала с гребен от рождения ден на собственичката си от преди 10 години. О, не, момент. На това май му казваха топиране.
- Най-добре изчезнете веднага – изсъска Лео някъде в тъмното.
Онези двамата си казаха нещо, но бяха толкова пияни, че дори Тек Ун, който си говореше корейски от бебе не успя да схване смисъла на думите им. Реши да ги поизчака малко и очевидно това даде някакъв резултат.
- Ние ще си ходим, гугутки – изхили се женската и двамата излязоха от стаята, оставяйки Лео и Хара отново сами.
- До къде бяхме стигнали? – гласът му се промени от гневен на перверзен, дори леко извратен – А, да ..
Тек Ун отново започна да забива члена си в нея. Не след дълго усети, че стените й започват да се свиват. Краят й наближаваше с пълна мощ. Нещо обаче не му харесваше в цялата тази атмосфера. Тя прикриваше стоновете си, а това никак не беше в стила на Чонг Тек Ун.
- Искам да те чувам - заповяда Лео.

by **Kang Ha Ra** Сря Мар 25, 2015 7:43 pm

Ха Ра просто гледаше към двамата новодошли. Бяха наистина рядко противна гледка. Мъжът със сигурност можеше да й бъде, ако не дядо, то поне баща! Личеше си, че е стабилно по-възрастен от нея. И също така, най-вероятно има добра и любяща съпруга, която е готова да направи невъзможното за него, както и едно или две дечица, които само го чакат да се прибере, за да им разкаже приказка. Умът й не можеше да го побере просто. За какво създаваш семейство, след като няма да се грижиш за него и няма да си до него в трудните му моменти? Или като му е омръзнало да ляга и става до една и съща жена да се развежда! В една връзка и двамата трябва да дават нещо от себе си, за да поддържат интереса на другия към себе си.
Изглежда съпругата беше виновната в случая. Най-вероятно беше обикновена домакиня потънала в грижи за децата си и затова не може да обърне внимание на съпруга си за 5 минути, колкото да му каже, че го обича и да го прегърне.
Лично за Канг, всичко се криеше в докосването. Можеш да запалиш огъня на страстта само с едно нежно докосване по ръката например. Беше далеч по-ериточни от всичко.... Поне за нея, де. Разни хора - разни идеали.
- Най-добре изчезнете веднага - Лео издаде заповедта.
Онези двамата нещо започнаха да си шушукат. Чуваха се гласовете им, но заедно с това абсолютно нищо не им се разбираше. Русокосата колкото и да беше позабравила корейския, все още го разбираше, обаче това си беше чисто ходене по мъките.
- Ние ще си ходим, гугутки - захили се гнусно женското... същество. Момичето дори за момент се зачуди дали онова срещу нея е от нейния пол. Изглеждаше като... травестит. Това е най-точното определение за Мис Топирана-коса-приличаща-на-гнездо 2015.
Двамата се врътнаха и излязоха набързичко през вратата. И дори я затвориха след себе си! Хара както гледаше към вратата, изумена от факта, че са я затворили, се стресна, когато Тек Ун отново проговори. Попита я докъде са стигнали, след което сам се сети.
Интонацията му се промени напълно. Имаше чувството, че мъжът над нея страда от раздвоение на личността. Как можеше да бъде такъв и онакъв почти едновременно?
Отново започна да се движи в нея. Чувството беше едновременно болезнено и... някак си приятно, хубаво... Някак си красиво. А и очевидно Лео знаеше точно какво да прави и как да й достави максималното удоволствие.
Хара вложи всичките си усилия в това да не стене. Хапеше устните си, езика си дори. Не искаше да му достави кефа и да стене, с което да му повдигне мъжкото его. Не, в никакъв случай.
- Искам да те чувам - заяви вокалистът на VIXX.
Той рязко забърза отново. По-добре щеше да му се подчини... така и направи. Махна си зъбките от устните и... всичко насъбрано в нея си излезе, заедно с мощен оргазъм, който я разтърси из основи. Беше чувала от много свои колежки, че при първият им път не са получавали оргазъм... Тогава определено Хара си беше намерила майстора в лицето на Чонг.
След като приключи, Хара се тръшна немощно на дивана. Едвам дишаше.
- Определено... повече никога... няма да питам мъж дали е... гей... - задъхано каза госпожицата.

by **Leo.** Пон Апр 06, 2015 4:59 pm

Вокалистът на VIXX до сега не се беше срещал лице в лице с дама, която да не получи оргазъм в ръцете му. Веднъж попаднала в лапите му, всяка дама бива задоволена и то по най-добрия начин за нея. С това разбира се и самият Чонг Тек Ун си доставяше удоволствие. Той по-скоро го правеше за себе си, а не за невинната си жертва.
Много скоро момичето успя да свърши под него, а скоро след това и самият Лео приключи някъде в нея. Отдели се от нея и седна на ръба на дивана, а самата Хара едва си поемаше дъх. Учестеното й дишане достигаше до ушите на Тек Ун, който съвсем леко се подсмихна. Поредният му успех с поредната жена.
- Определено... повече никога... няма да питам мъж дали е... гей... – едва успя да каже Канг.
- За твое добро ще е да не го правиш отново… или пък зависи. Може и да ти е харесало.– подсмихна се Лео, навеждайки се, за да си обере пръснатите навсякъде по пода дрехи.
Вокалистът на VIXX се залови да се облича. След около пет минути вече беше готов. Единствено косата му го издаваше, че не е стоял съвсем безобидно в компанията на госпожицата. Той прокара пръсти през косата си и се опита да й предаде някакъв вид. Разбира се, това не стана, но беше една идея по-добре.
- Пази се, Слънчице – предупреди я Лео докато се изправяше. – Много скоро пак ще се срещнем. Обещавам ти – и да не го беше обещал, това беше повече от ясно. Все пак двамата щяха да работят под един покрив, а може би дори и в една зала още от следващата седмица.
Той излезе от стаята и след като се отдалечи достатъчно се подпря на една стена. Тек Ун бръкна в джоба на якето с и извади едно черно тефтерче. На пръв поглед най-обикновен тефтер, но всъщност той беше специален по своето съдържание. Интересно защо, нали? Той го отвори, а вътре бяха изписани един куп имена. Всъщност това бяха неговите бройки – техните имена и коментари по техен адрес. Коментарите не бяха нищо по-различно от „много вика“, „много е грозна“, „станах във фон дьо тен“, „имаше въшки“, „имаше пъпки“, „много космата“ и какви ли още не. До сега нито един положителен коментар не се намираше.
Лео изкара писалката от другия джоб на якето си и внимателно разгърна поредните страници. Стигна до последната изписана страница. На следващата, която беше чисто бяла той изписа следното нещо:

„Канг Ха Ра
… бива“

by Sponsored content