Преди 2 месеца; купона на Джи-Хи

Не, нямаше представа коя е тази Джи - Хи , но не го и интересуваше. Често получаваше покани за купони от служители на Грийн и Уай - Джи и рядко ги отхвърляше. Всъщност, на какво казваш не ? На безплатен алкохол на корем, цигари, екстри и много внимание ? Цялата тази комбинация не бе нещо, което Джи - Йонг би върнал. Рожденниците се радваха на присъствието му, при това неистово, и даже не се притесняваше да подаръците. Не, че иска да звучи самовлюбено, но посещението му бе достатъчен подарък.
Та, Джи - Ди се появяваше на тези купони, пиеше, ядеше каквото му попадне, потанцуваше малко, можеше да си тръгне с някого, можеше и сам да се прибере (не му пукаше особенно, честно казано), но винаги държеше да остане доволен и да извлече максималното от положителните преживявания. Всичко това започваше да се превръща в негово ежедневие и той нямаше нищо против лежерния си начин на живот. Вече не си спомняше от колко време не бе пипвал пияно или химикалка, но щом не му носеше наслада трябваше да почака. Сега бе момента да живее. Не искаше да се събуди на тридесет и да осъзнае, че цял живот е писал тъпи песнички и не е получил нищо от живота. Естественно, Дами намекна, че е пропаднал и новите му хигиена, и режим бяха ужасяващи, но от сестрите се очакваше да мрънкат, нали така?
Обратно към Джи - Хи. Танцьорка в Уай - Джи. Не си спомняше коя е. Навярно работеше с 2ne1, защото, след пет минути обикаляне на фейзбук профила, й не я позна, а Бом и Минзи бяха казали, че ще присъстват. Дори мисълта за подутата  червенокоска и дребната й дружка не помрачиха мислите му за препълнено помещение със силна музика, която кара сърцето ти да подскача. И, наистина, това девойче не го разочарова. Имаше доста хора, много алкохол, а дъбстепът можеше да проглуши всеки в радиус от три километра. Джи надигаше третата чаша с водка докато рожденничката, заедно с най - добрата си приятелка, се кикотеше и пробваше да завърже някакъв разговор с него. Дискусията не се получаваше: той мълчеше, блондинката с розова коронка на главата си гласяща "Birthday girl" говореше твърде бързо, а нисичкото момиче до нея изглежда бе друсано, защото едвам се крепеше на краката си, а очите й едвам се задържаха отворени докато се люшкаше от ляво надясно.
- Сууупер~ - Джи - Йонг въздъхна отегчено и смачка червената пласмасова чашка, хвърляйки я на пода и посягайки към бутилка бира- Ммм... отвори я.
Не виждаше никаде отварачка и като връх на нахалството си подаде зеленото шишенце към рожденничката. Джи - Хи премигна объркано срещу него, но в крайна сметка послушно издърпа отварачката от някъде и отвори бутилката, подавайки я с огромна усмивка към Джи- Йонг.
- Ето, оппааааа...- гласът й бе твърде сладникав и досаден за неговия вкус
- Честит рожден ден. - заваляше Джи, взе бирата си и се скри в тълпата

- Здравей, Джи Йонг.
Джи се извърна и зад себе си завари, че кой друг с неговия късмет, Бом. Чудно какво правеше зад гърба му без нож или друго хладнокръвно оръжие. И, всъщност, защо просто не го бе ударила с нещо без той да подозира. Нужни ли бяха тези формалности ? " Straight to business. " както би отбелязала Франческа, всякаш факта, че е американка я правеше нещо повече от всички останали.
- Я виж ти... - Джи - Йонг прокара език по зъбите си и изцъцка недоволно- И това ако не е отшелничката.
Според него Бом бе твърде мързелива, за да остане в Грийн и това бе цялата истина. Харесваше й лежерният, нездравословен и несериозен начин на работа, който старата компания на Джи предлагаше. Е, добре, той нямаше нищо напротив. Можеше да си стои колкото иска при пропадналите Уай - Джи, чиито акции бяла спаднали, при това доста.
- Франческа каза, че си направила добре, че си се махнала. - изхихика се Джи - Йонг - Сега щели да напишат под логото " We are the best of the best", точно както е в Америка. Били го махнали заради теб и Черин. Все пак, да не лъжем хората, нали така?
Погледа на Куон се плъзгаше неодобрително от главата до петите на Бом отново и отново. Приличаше на гадното момиче в гимназията от някой тъп филм, но през неговия поглед се държеше точно на мястото си.
- Чакай, чакай...- очите му се спряха върху краката на госпожица Парк - Това пък какво е?
Джи се изсмя грубо, а бутилката в ръката му сама се килна и разплиска малко количество бира по тениската на Бом, което предизвика още по - силен кикот в него. " Така е по - добре, така е по - добре. " повтаряше той през смях докто доста от гостите се обръщаха към него с неодобрителен поглед.
Може би наистина не бе подходящо да се държи по този начин точно с момиче, а може би и самата Бом се бе обърнала към него с положително чувство, но Джи си бе такъв. Правеше всичко за тръпката. Искаше да види реакцията, да видеше как лицето й поруменява от ярост, а пухкавите й устни изричат най - грубите думи, на които са способни. Щеше да му хареса тези кокалести ръчички да посегнат злонамерено към тениската й, а коляното й да се отправи агресивно към слабините му. В това беше живота- силните емоции и преживявания. Твърде дълго време бе безчувствен, изтръпнал, имаше нуждата от силната доза адреналин обикаляща вените му и впиваща се в сърцето.

Мислеше си, че ако го поздрави нормално, той ще направи същото, но явно беше сбъркала. Още с поздрава му разбра, че отново ще има заяждания, караници и всякакви такива, които бяха нещо обичайно за тях двамата. Различното беше, че този път всичко се случваше пред други хора, по принцип гледаха да си се драпат насаме и да си запазят отношенията пред външни хора, като добри. Но тази вечер нямаха за какво да се притесняват, защото партито беше за рождения ден на момиче от едната компания, което означаваше, че имаше само вътрешни хора.
 - Франческа каза, че си направила добре, че си се махнала. - изхихика се той. - Сега щели да напишат под логото "We are the best of the best", точно както е в Америка. Били го махнали заради теб и Черин. Все пак, да не лъжем хората, нали така?
Едно му признаваше на Джи-Йонг. Знаеше как да те вбеси още с второто си изречение. Бом можеше и да е го показва, но винаги му се ядосваше на думите. Поради тази причина винаги се включваше в играта и не му се даваше. Защото ако го направеше, в неговите очи щеше да изглежда слаба и всичко щеше да се увеличи още повече...
 - Не мисля, че трябва да се хвалиш с компания, която си няма собствен девиз, а имитира нечии друг. Защото това говори много за компанията и хората в нея. - каза тя с усмивка.
 - Чакай, чакай... - забеляза, че гледа краката `и. - Това пък какво е?
Момчето се изхили и преди Бом да разбере какво става, тениската `и беше полята с бира. Скъпата тениска, която `и беше подарък. която толкова дълго време беше успяла да опази без да `и прави никакви кой знае какви поражения. А той я беше съсипал само за няколко секунди. Усмивката, с която го беше гледала досега, изчезна. Как можеше да се държи така с нея? Тя беше момиче и освен това бе доста по-голяма от него. Разбираше, че той я мрази, тя също не го обичаше, но това вече бе прекалено. 
Приближи се до него, хвана го ръката, като леко заби дългите си нокти в нея и му прошепна в ухото.
 - Малкият, мина всякакви граници. Внимавай.
Пусна ръката му и се отдръпна от него. Забеляза, че няколко човека се бяха обърнали и ги гледаха. Тя им кимна и им се усмихна. След което отиде в банята, за да почисти до колкото можеше тениската от бирата.

П.П. - Извинявай за закъснението.