Преди 5 месеца, SM ent.

by **Lee Sun Hi** Сря Юни 06, 2012 10:45 pm

Днес деня и мина както всеки друг ден. Тренировки от рано сутринта до обяд. После обядва нещо и отива на лекции.
В медицинския университет тя усърдно учеше за хирург. Различна оценка от шест няма, но сега ще се наложи да зареже учението и да се отдаде на кариерата си. Още от както се помни тя мечтаеше да бъде лекар. Но щом научи, че има брат и сестра, който са в тя веднага се отказа от това. Реши че ще завърши първата година и ще се отдаде на кариерата си. Сега искаше да е по-близо до брат си и сестра си отколкото да учи медицина.
Обяда й приключи. Взе учебниците си и отиде до асансьора. Времето беше облачно, но от време на време слънчевите лъчи огряваха Сеул. Щом се качи някой извика асансьора от 8 етаж. Изпревариха я. Тя реши да се полюбува на гледката, която предоставяше стъкления асансьор. След няколко секунди асансьора беше на 8-я етаж. Момичето не обърна внимание кой се качи, а продължи да си гледа Сеул от високо. Изведнъж реши да се обърне и беше като фрасната с тиган. Там бяха сестра й и брат й. Не кой да е, а те двамата!
Момичето не спря да си повтаря "Добре успокой се нищо не е станало." Изведнъж асансьора спря. Между третия и четвъртия етаж. УЖАС!!! Тя беше заседнала с тях двамата в този стъклен асансьор.
Двамата си бърбореха нещо, но тя беше изпаднала в паника и не ги чу.
- Ей да знаете до два часа ще отстраним аварията. - Чу се някакъв мъжки глас отвън.
- Два часа ли? Аз трябва да съм в университета след 30 минути. - Развика се Сън Хи. Това беше нетипично за нея, но в паниката си и тя не знаеше какво прави.
- Момиче успокой се ще направим всичко възможно. - Отново каза онзи мъж и се чу как изчезва по коридора.
"Край сега ако не умра ще ходя на църква всеки ден"- Това бяха първите мисли на Съншайн. Щом ще са два часа на едно място все щяха да завържат разговор. Сън Хи вече започна да си мисли дали да не им каже истината сега...

by **YeSung** Чет Юни 07, 2012 9:50 pm

Тренировката на певецът най-сетне свърши. Сестра му, както винаги беше с него и учеше движенията на танците заедно с тях.
- След малко идвам, Мин Йонг. Само да се преоблека! - викна ЙеСънг на сестра си и тя му кимна.
Мъжът, заедно с другите от SuJu отидоха в съблекалнята. Говореха си за всичко и всички. Взеха си по един душ и се заеха с преобличането. И деветимата смърдяха на коне.. Както винаги тренерът ги беше скъсал от тренировки. Заедно с тях тренираха и Туинс Куинс - двете братовчедки на Луна, знаещи всичко.
Треньорът ги третираше като НИЩО! И в момента продължаваше...
От тези мисли го измъкна ДонгХе.
- Какво има ДонгХе?
- Хьонг, да имаш дезодорант под ръка? Двете Парк са ми го свили.. отново.. - измрънка той.
- Да, заповядай. - подаде му дезодоранта Джонг Уон и продължи да се облича.
Фиши му върна дезодоранта, ЙеСънг си взе сака, взе си довиждане с момчетата и излезе.
- Е, Мин Йонг, да тръгваме! - усмихна се певецът и двамата потеглиха към асансьора. Повикаха го и се заприказваха за тренировките.
Асансьорът пристигна и двамата се качиха. Вътре беше едно от новите трейнита, с които още нямаха честа да разговарят.
Братът и сестрата продължиха да си говорят и трейнито се обърна към тях. Същиса се!
- Ей да знаете до два часа ще отстраним аварията. - издрънка говорителят.
"- Само това липсваше.. заседнал асансьор.." - помисли си на ум Джонг Уон.
- Два часа ли? Аз трябва да съм в университета след 30 минути. - притесни се трейнито.
- Е, явно ще се наложи да чакаш с нас! - отбеляза ЙеСънг и вдигна рамене. - Как се казваш?
- И Сън Хи.. - промълви тихо момичето.
- Много приличаш на майка ни, донгсенг. - каза Мин Йонг.
- Мда.. така е.. Приличаш на майка ни на млади години. - засмя се мъжът и се загледа унесено към гледката откриваща се към огромния Сеул.

by Гост Нед Юни 10, 2012 5:08 pm

Тренировката на Супер Джуниър свърши... поне засега. Както винаги, Мин беше с тях и учеше танца и песента им. Такава си беше тя-присъствала е на всяка тренировка на SuJu още от както дебютираха преди седем години.
-След малко идвам, Мин Йонг. Само да се преоблека! - викна ЙеСънг и кафявокоската кимна. През това време Мин се запъти към женската съблекалня, където си взе ободряващ душ, разплете небрежната си плитка и се преоблече. Това стана за петнадесет минути.
Излизайки оттам, тя бе посрещната от брат си с думите:
-Много се бавиш, Мин.-той се ухили широко. Тя не му остана длъжна.
-Момиче съм все пак, оппа.-Лина му се оплези, двамата излязоха от залата за тренировки и се запътиха към асансьора.
***
Асансьорът пристигна и Йесънг и Мин Йонг влязоха вътре. Освен тях, там имаше и едно момиче. Сигурно е някое от трейнитата., помисли си Мин. Точно тогава асансьора заседна между третия и четвъртия етаж. Мин започна да си говори с Джонг Уон.
-Ей, да знаете, до два часа ще отстраним аварията.-чу се някакъв мъж от говорителя.
Ама направо страхотно. Момичето извъртя очи и погледна към другото трейни.
- Два часа ли? Аз трябва да съм в университета след 30 минути.-каза тя и започна да се паникьосва.
- Е, явно ще се наложи да чакаш с нас! - се чу от страна на Йесънг. - Как се казваш?
Лина наостри уши, защото наистина й бе много любопитно как се казва това момиче. Знаеше имената на всички от SM... поне така си мислеше. Явно тя и това трейни не са се засичали.
- И Сън Хи..-се чу тихо от устата на момичето.
Мин Йонг огледа лицето на Сън Хи по-добре и си направи заключение, че е като по млада версия на майка й.
-Много приличаш на майка ни, донгсенг.-каза Мин и се усмихна мило на Сън Хи.
- Мда.. така е.. Приличаш на майка ни на млади години.-каза Йесънг и се засмя. Явно и той и Мин Йонг бяха на едно и също мнение за външния вид на трейнито.
-Много ми е приятно да се запознаем, аз съм Ким Мин Йонг, но ме наричай Мин.-тя подаде ръка към Сън Хи в очакване момичето да я поеме и двете да се здрависат.

by **Lee Sun Hi** Нед Юни 10, 2012 10:08 pm

Мъжът я попита как се казва.
- И Сън Хи. - Да те не знаеха тя как се казва, но тя знаеше всичко за тях. Какво обичат, какви домашни любимци имат и други неща който дори и шефа им не знаеше.
-Много приличаш на майка ни, донгсенг. - С още една крачка по-близо до истината. Значи приличаше на майка си. Сън Хи се усмихна с края на устата си. Едвам забележимо беше. Беше на седмото небе тя научи нещо за себе си. Джонг Уон го потвърди.
Сестра й започна да се представя и подаде ръката си.
- Всъщност - хвана ръката й - аз знам кой сте.
На ЙеСънг не му беше странно, че тя знае кой е той, но Мин Йонг я изгледа доста изненадано.
- Знам, че сте брат и сестра. - Тогама привлече вниманието на брат си. - Също така знам, че сте имали и по-малка сестричка, която е умряла ден след раждането си. - Сън Хи не успя да продължи мисълта си.
- Коя си ти? - Развика й се Джонг Уон. Момичето подскочи от уплаха.
- Остави ме да довърша ... моля те и на мен не ми е лесно - Каза Сън Хи и една сълза се спусна по бузата й. - Щом са ви казали, че детето е умряло всъщност са го дали на други хора. То е живо и вече е на цели 19 години, но нека продължа историята му. Завели са го в Япония. Там е живяло до седем години понеже майка му е починала. После се е преместило с баща си в Сеул, за да живеят тук. Годините са си вървели, а то си растяло. На 13 години в един петък 13-ти влиза в кабинета на баща си и намира една стара папка. Разглежда я и знаете ли какво вижда в нея? Договор за покупко-продажба. Не на каква да е, а на нея самата. Разбира че е купена за някакви си 5000 долара. - Сън Хи заплака. Болеше я че струваше някакви си хартийки. - С години търсеше нещо за себе си. Ето че най.накрая успя да намери. Имаше брат и сестра. Ким Джонг Уон и Ким Мин Йонг. - Двамата я изгледаха по възможно най-странния начин. Явно разбраха кой стой пред тях. Сън Хи се обърна с гръб и продължи. - На 15 тя ги откри, но така и не намери смелост да им каже и сега това момиче стой пред вас. - Изрече го! Най-сетне го каза. Сълзите започнаха бързо да се спускат по рицето й и от там по тюркоазения й потник.

by **YeSung** Вто Юни 12, 2012 9:48 pm

Мин Йонг тръгна да се представя и Сън Хи я прекъсна..
- Всъщност аз знам кой сте. - ЙеСънг не се и учуди, но за разлика от това сестричката му доста се изненада.
- Знам, че сте брат и сестра. Също така знам, че сте имали и по-малка сестричка, която е умряла ден след раждането си.
- КОЯ СИ ТИ?!?!? - кресна мъжът. Никой не знаеше за това, никой освен те двамата.
Джонг Уон задиша учестено и клекна на пода. Сложи ръцете на главата си и се загледа напред.
- Остави ме да довърша ... моля те и на мен не ми е лесно. Щом са ви казали, че детето е умряло всъщност са го дали на други хора. То е живо и вече е на цели 19 години, но нека продължа историята му. Завели са го в Япония. Там е живяло до седем години понеже майка му е починала. После се е преместило с баща си в Сеул, за да живеят тук. Годините са си вървели, а то си растяло. На 13 години в един петък 13-ти влиза в кабинета на баща си и намира една стара папка. Разглежда я и знаете ли какво вижда в нея? Договор за покупко-продажба. Не на каква да е, а на нея самата. Разбира че е купена за някакви си 5000 долара. С години търсеше нещо за себе си. Ето че най-накрая успя да намери. Имаше брат и сестра. Ким Джонг Уон и Ким Мин Йонг. На 15 тя ги откри, но така и не намери смелост да им каже и сега това момиче стой пред вас.
- Искаш да кажеш, че ти си отдавна изгубената ни сестричка? - попита я певецът.
Момичето кимна и сълзите се застичаха по бледото й лице.
- И защо да ти вярваме? Какви са ти аргументите? - попита Мин Йонг с недоверие.
Момичето пред тях вдигна потника си и се обърна с гръб към тях. На гърба й стоеше белегът на семейство Ким. Значи беше истина! "Мъртвата" им сестра се беше завърнала!
Джонг Уон за момент онемя. Изгуби говор и картина. След това се приближи до момичето.
- Ким Мин Су.. - той отмести един паднал кичур от лицето на стоящата пред тях и я прегърна. Разплака се.. - Ти се върна!
Пусна втрещената Сън Хи и се обърна към стоящата като статуя Мин.
- Драконче, не стой като статуя, а прегърни по-малката си сестричка! - Джонг Уон избърса сълзите от лицето си.
Не можеше да повярва. След 19 години отсъствие, най-малката Ким се появи! Беше развълнуван и усещаше как кръвното му се извиси до небесата. Седна на пода на асансьора гледайки невярващо пред себе си.

by Гост Пон Юли 02, 2012 2:22 pm

- Драконче, не стой като статуя, а прегърни по-малката си сестричка!-тези думи Мин сякаш ги чу отдалеч. От много, много, много далеч. Защо ли? Поради простата причина, че тя се бе върнала назад във времето. В деня, в който разбра, че малката й сестричка не е оживяла.

---FLASHBACK--- (Doofenshmirtz much? xDD)
13 май, 1998 г., домът на сем. Ким
Малката Мин Йонг отиде до брат си и започна да дърпа блузата му в опит да привлече вниманието му. Когато той погледна към нея срещна топлите детски очи на Мин, в които се четеше въпрос.
-Какво има, Мин Йонг?-попита по-големият й брат, който бе зает да мие чиниите.
-Джонг Уон-оппа, искам да те питам нещо. Може ли?-отвърна му тя, сядайки на един от столовете около масата, и започна да си клати крачетата във въздуха.
-Разбира се че може, Мин. Казвай.-той й се усмихна топло и седна срещу нея. Мин си пое дълбоко въздух и се подготви да зададе въпроса си, който я вълнуваше от доста време. И като казвам доста, наистина имам предвид доста. Шест години не е малко все пак.
-Оппа, къде е нашата малка сестричка? Защо не е при нас? Да не би някой да я е взел?-вместо един, кафявокоската зададе три въпроса на брат си, който въздъхна и погали Мин по главата, погледжайки я с тъжен поглед.
-Мин Йонг, ние не искахме да ти го кажем тогава, защото бе твърде малка да разбереш. Все още си малка, но си пораснала доста оттогава, така че мисля, че ще разбереш това, което ще ти кажа.-брат й спря за малко, за да си поеме дълбоко дъх, и отново продължи.-Мин, нашата сестра се роди с... проблем. Докторите ни казаха така и точно на нова година ни съобщиха, че малката ни сестра е... починала. Разбираш ли?-той попита накрая. Мин Йонг бе готова да се разплаче. Очите й се напълниха със сълзи. Малката й сестра... починала. Не е могла дори да види света.
-Оппа, защо? Защо отнемат хората, които са скъпи за нас, оппа?-изхлипа тя и прегърна Джонг Уон.
-Не знам, Мин, не знам.-той въздъхна и прегърна Мин.-Не плачи, Драконче.
С плахо движение на ръката Мин изтри сълзите си и погледна към брат си.
-Добре, оппа, няма да плача. Дано сега е на добро място.-каза тя и отново се сгуши в Джонг Уон.
Господи, нека се случи чудо.
---END---
Както в този ден, от очите на Мин Йонг отново започнаха да капят сълзи. Тя доближи брат си и малката си сестра бавно и предпазливо, а след това прегърна Сън Хи.
-Мин Су... това наистина си ти.-тя продължи да плаче и прегърна сестра си още по-силно.-Не знаеш колко много сълзи сме изплакали, Мин Су. И аз, и Йесънг, и омма, и аппа. Ще бъдат много щастливи като те видят!-тя пусна сестра си и се усмихна щастливо, избърсвайки сълзите си.

by **Lee Sun Hi** Пон Юли 02, 2012 4:03 pm

- Искаш да кажеш, че ти си отдавна изгубената ни сестричка?
Момичето поклати главата си и заплака, но сестра й не беше сигурна и я попита как може да й се доверят. Е тя знаеше за онзи белег на гърба си. Само бе чувала за него от "роднини" и приятели. Реши да го покаже. Обърна се с гръб и навдигна потника си, за да може брат й и сестра й да го видят. Той беше по средата на гърба й. След като беше сигурна че са го видели тя се обърна и завари две шокирани лица.
- Ким Мин Су... ти се върна?
Той я прегърна силно. Очите на момичето щяха да изскочат от изненада. Тя не очакваше, че толкова топло ще я посрещнат. Мислеше си че няма да й повярват и че ще я съдят, а те взеха, че и повярваха. Сълзите се стекоха като водопад по нежното лице на малкото момиче.
-Мин Су... това наистина си ти.- По-голямото момиче я прегърна. Не знаеш колко много сълзи сме изплакали, Мин Су. И аз, и Йесънг, и омма, и аппа. Ще бъдат много щастливи като те видят!
Родителите страхуваше се от среща с тях. Те може би щяха да са много мили с нея, но тя имаше необяснимото чувство на страх в себе си. След време може би ще го преодолее и ще се срещне с тях, но не и на този етап. Все още не беше готова за това!
- Съжалявам, че сте проляли толкова много сълзи заради мен. Обещавам ви, че от тук нататък ще се опитам да бъда ваша гордост и да не посрамвам семейството ви! - Каза Сън Хи и от очите й отново се стекоха Ниагарските водопади. Сега щеше да се бори с още една цел - да бъде тяхна гордост и за нищо на света да не ги посрами.
Беше й странно да я наричат Мин Су, но ги остави ... явно така са свикнали и няма как изведнъж да я нарекат Сън Хи.

by **YeSung** Вто Юли 03, 2012 9:24 am

- Съжалявам, че сте проляли толкова много сълзи заради мен. Обещавам ви, че от тук нататък ще се опитам да бъда ваша гордост и да не посрамвам семейството ви!
- "Ви" ли?! Не е "ви", а "ни"! Семейството не е само наше, то е и твое Мин.. Сън Хи. - той бързо се поправи. Все пак, тя вече не се казваше Мин Су, а Сън Хи. - Дори и да си отгледана от други и да носиш фамилия И, ти си част от семейство Ким.
Той седна на пода на асансьора тотално изкрейзил. Все пак най-малката му сестра стоеше пред него след 19 години отсъствие! Как само щяха да се зарадват майка му и баща му, когато той и Мин Йонг им кажеха за Сън Хи.
- Днес нали е 30-ти декември? - двете момичета потвърдиха. - Следователно днес е рожденият ти ден! Омма и аппа ще ходят до гробищата, а утре.. - Съншайн го погледна объркано. - Когато ни казаха, че си умряла лекарите ни дадоха тялото на друго бебе, мъртво бебе, което никога не проплакало. Него погребахме.
ЙеСънг прокара ръка по косата си и стана от пода. Пред него стояха двете дъщери на семейство Ким. В този момент му идеше да изперка тотално. Все още помнеше денят, в който каза на Мин Йонг, че Мин Су е мъртва. Все още помнеше дните и вечерите, в които Дракончето плачеше заради най-малката. Все още помнеше колко проклинаше лекарите в денят, в който им казаха, че Мин Су е починала. Помнеше всичко!
От очите на вокалът на SJ отново се застичаха сълзи. Прегърна двете си сестри. Ким Джонг Уон наистина беше емоционален и беше на второ място по емоционалност в групата след лидерът.
- Сън Хи, моля те, никога повече не ни напускай! - каза той на висок глас и телефонът му започна да вибрира. - Извинете ме.
Пусна двете момичета и изкара телефонът си. На екрана беше изписано името на приятелката му. Джонг Уон натисна зелената слушалка и сложи телефонът до ухото си. От там се чу някой да вика думата "Късаме!".
- М-м-моля..? Но.. защо? - човекът беше като ударен от гръм. Очите му щяха да изкочат от орбита си.
- Просто късаме! - отново извика тя и затвори.
Мъжът бавно прибра телефонът в джоба си. В този момент сякаш светът му се срина. Бавно седна отново на пода. Беше като същисан. Това беше момичето, което преследваше като идиот още от 11-ти клас. Момичето, в което беше влюбен като тъпак. Докато тя се съгласи да тръгне с него, той беше излизал с още много момичета и едвам не откачи, когато тя прие, а сега..
ЙеСънг си пое дълбоко въздух. Мин Йонг знаеше какво щеше да последва - депресия, от която нямаше да излезе с месеци! Винаги беше така! Когато някое момиче му кажеше, че късат винаги страдаше за момичето, дори и да не е бил влюбен в нея.
В сърцето го прониза остра болка. Беше открил "мъртвата" си сестра и гаджето му каза, че късат. В момента му идваше да се изяде с парцалите.

by Sponsored content

Преди 5 месеца, SM ent.

Преди 5 месеца, SM ent.

Re: Преди 5 месеца, SM ent.

Re: Преди 5 месеца, SM ent.

Re: Преди 5 месеца, SM ent.

Re: Преди 5 месеца, SM ent.

Re: Преди 5 месеца, SM ent.

Re: Преди 5 месеца, SM ent.

Re: Преди 5 месеца, SM ent.

Re: Преди 5 месеца, SM ent.