Преди 4 месеца; Сеул

by **SuHo.** Нед Авг 11, 2013 8:50 pm

Момчетата от EXO усърдно се готвеха за къмбек. Всеки тичаше нанякъде и се чудеше къде да се навре и да умре. Умората на лидера му идваше в повече, добре де в много повече, но се опитваше да го прикрие и да изглежда така все едно нищо не се е случило. Както винаги всички момчета тренираха танцовите стъпки. Оставаше им още малко да ги научат и когато излязат на бял свят фенките щяха да откачат по тях. И по някакво чудо на чудесата тази вечер ги пуснаха много рано и им казаха утре да не ходят на работа рано, а да отидат следобяд. S.M да не са се объркали нещо? Хапчетата дали са си изпили? Те се спогледаха изненадано, но не казаха нищо, а се изнизаха набързо от залата за тренировки. Нямаше да питат защо ги пускат. Да вземат да ги върнат и да ги накарат да тренират до зори каквито са зли. По-добре да се омитат преди някой да ги върне.
Момчетата решиха вместо да се излягат у тях си решиха да отидат на бар. Да се напият и дано някой утре да се намери да ги събуди, защото щяха да я втасат, ако не се появят в компанията.
Всичките издокарани, напарфюмирани и с дрехи от последните колекции на разни марки напуснаха дорма. Във вана си говориха за какви ли не простотии, защото цял ден не бяха заедно, разбирате ли.
Всички влязоха в бара, настаниха се на едно голямо сепаре и започнаха да поръчват. Джун Мьон си поръча уиски като за начало. После щеше евентуално да си поръча нещо по-силно, за да го хване качествен махмурлук. Изключи дори телефона си, за да може сестрите му да не му прекъсват готиния момент с момчетата.
Всички подхванаха много странна тема - любов. Джун Мьон все още не си беше намерил приятелка, но У Фан се фукаше с това, че най-накрая е хванал Джин Ах. Тогава Сухо се почувства някак си самотен. Прииска му се и той да си намери приятелка, която обаче да се интересува от самия него, а не от това колко има в банковата си сметка. Джонг Ин пък се оплака, че онова червенокосо момиче, което е от европейски произход не му обръща никакво внимание и само го реже. По-голямата част от момчетата мълчаха, защото нямаха с какво да се похвалят в тази сфера.

by **Anna** Нед Авг 11, 2013 9:31 pm

Анна най-накрая беше приключила с дипломната си работа. Модата в Европа през Ренесанса. Докато я правеше й беше мега интересно като никой път. Модата я влечеше. А историята й беше един от силните предмети докато беше в средното и основното училище. Така че, увлечение и силен предмет е равно на успех.
Все още беше рано за предаването на дипломните работи, но тя беше готова. Това означаваше, че ще има повече свободно време от колегите си в университета. Party hard, party animal or party explose?
Реши да излезе и да се разходи до някой от баровете или някоя от дискотеките на Сеул. От почти три години живееше тук, а един-два пъти беше ходила в бар или дискотека. Спането и яденето над всичко! Fuck yeah!
Време й беше да вкуси малко от така прочутия nightlife на южнокорейската столица, така че се свърза с единствения близък човек, който имаше в тази страна - Хаяна от EvoL. Разбраха се да се чакат пред пиано бар "Klavier". Двете имаха намерение да се натряскат качествено, така че да бъде паметна вечер за заведението.
Издокара с една къса черна рокля и обувки на висок ток. Хвана си чантичката и отиде до пиано бара с такси. Чувството й за ориентация в този град все още беше никакво. Знаеше как да стигне до някои места, но те се брояха на пръсти. Светът е казал: "Всички пътища водят до Рим", а О Анна казва: "Всички пътища водят до в къщи". И в това имаше някаква истина, честно казано. Поне в нейния случай. От където и да хванеше пътя, все някак стигаше до блока си.
Таксито спря пред заведението. Момичето плати и слезе. Там вече я чакаше Кристин. Донгсенгът й беше облечен с тъмнорозова рокля и черни ръкави.
- Донгсенг! - замаха Анна и стигна до нея.
- Онни! - ухили й се вокалистката на EvoL.
Дадоха си по едно голямо гуши, след което влязоха в пиано бара. Настаниха се на бар столовете на бара, тъй като всички сепарета бяха заети. Зад плота един симпатяга приготвяше поръчките на клиентите.
Поприказваха за лични проблеми, след което Юн започна с поръчките.
- Един коктейл "Тигрова лапа" и с повече сметана - издекламира малкото.
- Аз искам "Летен бриз" - подпря се на лакътя си Анна.
Барманът огледа и двете като погледът му се застояваше върху бюстовете им. Повече се застоя върху този на Анна. Айш! Какво всички я зяпаха там? Да, имаше си бюст момичето, а тук бяха рядкост корейките с по-големи гърди. Но тя не беше чиста корейка и това си личеше.
Докато приятелките си чакаха поръчките, от страна на полу-австралийката се настани един мъжки. Поръча доста неща, а гласът му й се стори познат. Извърна се към него.
- Ти си онзи, когото в продължение на няколко дни цапах със сладолед! - възкликна О.
Не беше с перфектна памет и доста бързо забравяше, но това лице доста дълго щеше да й държи влага. Три поредни дни ходи в "Сладоледената къща" да си купува сладолед и трите пъти сладоледът й свършваше върху блузата на въпросният мъжки до нея. Гадничко, но факт.

by **SuHo.** Нед Авг 11, 2013 11:11 pm

Пандата на EXO смени рязко темата, защото очевидно и на него не му харесваше. Помоли ги да ходят да се снимат в банята. Идеята беше налудничева, но от там подхванаха темата за днешните кифли. Колко силикон имат в гърдите, колко изкуствена коса, колко грим и бля-бля-бля. Тема като за свободни мъже. Питиетата на масата започнаха да свършват. Естествено играха на камък, ножица хартия и кой мислите загуби? Точно така, Джун Мьон. Печелите!
Той запомни поръчките им и отиде на бара. Седна на един стол и започна да поръчва.
- Бих желал две големи бири, едно шише уиски, едно водка, едно соджу и 5 скоча. Също така две купички с някакви фъстъци и май е това. - усмихна се Сухо.
Той изчака поръчките си, когато нечии глас го разсея.
- Ти си онзи, когото в продължение на няколко дни цапах със сладолед!
- Да, аз съм. - той моментално позна момичето. Започна да се оглежда. - Нямаш сладолед, нали?
Преди тя обаче да може да му отговори едно друго момиче до нея се усмихна на Джун Мьон. Може би бяха познати - сестри, братовчедки, съседки или някакви приятелки. Макар, че момичето му се стори доста познато от накъде. Може би е модел за някое известно списание.
- Здравей, аз съм Кристен и съм приятелка на Анна. - тя се представи и подаде ръката си към лидера на EXO.
- Аз съм Ким Джун Мьон, приятно ми е. - той пое ръката на дамата и леко я разтресе.
Кристен нещо каза на Анна в ухото и се ухили. Женски му работи, кой ги разбира? Той си седеше кротко на бара и си чакаше пиенето. То с това можеше цяла Африка да се напие, че и покрай тях половин Европа.
- Как си тези дни? - реши да завърже разговор той и зададе един най-обикновен въпрос.

by **Anna** Пон Авг 12, 2013 12:18 am

Така. Ами сега? Анна я беше срам. Не че нещо, много си беше хубаво момчето, ама след тази случка и крещенето му като циганин каруцар върху циганче гонещо диня по нанадолнище, срамът я беше хванал много яко.
- Да, аз съм. Нямаш сладолед, нали?
Не. Нямаше сладолед, но той за всеки случай се огледа. Трябваше да бъде сигурен, че дрешките му от "Prada" нямаше да бъдат нацапани. Разбираше го. "Прада" си беше доста скъпарска марка с доказано качество на стоките си. Хм. Добър вкус. Наистина добър.
Студентката се поразсърди. Той за каква я вземаше? Не беше постоянно готова със сладолед в ръка за нови обстрелвания по хорските дрехи. Макар че идеята не беше лоша. Можеше като се прибере и отрезнее да цели корейците от балкона си с ванилов с шоколадова заливка. Ама само при мисълта й се досвидя.
Кафявокосата тъкмо тръгна да отговаря, Хаяна се представи.
- Здравей, аз съм Кристен и съм приятелка на Анна - представи се тя, а усмивката й беше окичена на лицето.
Юн подаде ръка към мъжкото същество, чието име не успя да запомни при запознанството им, и зачака той да я поеме. О потропа с пръсти по плота.
- Аз съм Ким Джун Мьон, приятно ми е.
Ким Джун Мьон значи. Щеше да гледа да запомни това име. Досега го беше наричала "каръка" поради недостиг на памет в главата си. 28 гигабайта са малко за толкова много информация, която влиза, излиза, бива изтривана и запаметявана.
Джун хвана ръката на Кристен и я разтърси леко. Хаяна пък се наведе към Анна и й прошепна нещо, след което се ухили-изкикоти като някоя фенка:
- От близо Сухо е по-сладък.
Полу-австралийката я погледна така все едно яде лайм. Какво? Анна мрази зелени лимони. Прекалено са кисели за нейния взискателен вкус към храната. Излязохме от темата... Та, така, де. Анна погледна Кристен все едно яде лайм. Айш! Това момиче!
И какво е това "Сухо"? С това име ли се подвизаваше? Явно щеше да се наложи да поразпита този и онзи за него.
Беше готова да й отвърне с нещо хапливо, но Сухо й прекъсна надъхаността. Ех, бе, младеж, защо?
- Как си тези дни?
Първоначално не успя да разбере за кого беше въпроса. За нея или за приятелката й? В крайна сметка видя, че гледа нея.
- Повече от добре съм! Спокойно. Нямам сладолед. Ти как си?
Мис Суши, така я наричаха съучениците й в гимназията, си лепна една усмивка. Някой от класа й й беше казал, че колкото повече се усмихва, толкова повече очарова хората около себе си. Може би, имаше нещо вярно. Но най-очарователното нещо в нея си оставаше вълчия апетит. Просто никой не можеше да я надмине по ядене. И най-странното беше, че нито дебелееше, нито слабееше. Метаболизъм, бро! Доста хора й завиждаха.
Най-накрая коктейлите на двете моми пристигнаха. Тя разбърка със сламката съдържанието на чашата си и извади лимоните, които бяха сложени вътре за вкус. Изстиска сока от тях, след което ги сложи в чинийката на чашата. Отпи внимателно чрез синята сламка и пак се усмихна. Определено това я освежи.
Поръчките на Сухо започнаха да пристигат. Първо фъстъците, после петте скоча, соджутата, водката и от там нататък Ани им изгуби наименованията и бройката. Абе, този бара обра направо! Започна да се чуди дали ще поръча още нещо.
- Хьонг, ще ти помогна! - довтаса при него един със странна муцуна. Косата му беше по-черна от гарван. Напомняше й на Темин от SHINee.
Новодошлият грабна някои от нещата и отиде до едно от сепаретата. Там бяха наредени като аптекарски шишета десетина момчета. Сега картинката й се изясни.
- Искаш ли да се присъединим към компанията им? - пак й прошепна Кристен.
- Яяя! Донгсенг - сепна се О. - Всеки си е индивидуален. А и на дали ще искат...
Но вече беше късно. Юн беше викнала онова момче , което дойде по-късно и говореше с него.
- Разбира се, че става! Тъкмо няма да ни липсва женска компания! Хей, Джун Мьон-хьонг, те също ще са с нас - говореше той, а Анна се чудеше дали барманът ще й даде да си изкопае гроба под паркета му.

by **SuHo.** Пон Авг 12, 2013 12:59 am

- Повече от добре съм! Спокойно. Нямам сладолед. Ти как си? - върна му въпроса тя.
Как е? И той не знае как е. От работа и грижи за групата и сестрите си буквално нямаше време за себе си. Всеки луд с номера си, а някои с цяла програма и един Сухо в цялата работа, които се опитваше да овладее положението, но супер рядко му се получаваше. Каквото и да правеше другите от групата и стилистите никога не го взимаха на сериозно, а момчето просто обичаше да говори много. Е, това пък какво общо има?!
- Аз съм добре или поне така мисля - въздъхна Джун Мьон.
Момичетата си пиха коктейлите когато и поръчките на лидера на EXO започнаха да се трупат пред него. Наистина бяха много неща, ама човека има още 11 чавета за напиване. Трябваше да мисли и за тях.
- Хьонг, ще ти помогна! - чу гласа на Джонг Ин зад себе си. Един нормален значи имало.
- Благодаря ти. - отвърна му Сухо и двамата се заеха с пренасянето на напитките и фъстъците.
Обаче наш Джонг Ин лесно се заблехосва и щом приятелката на Анна го викна за нещо той отиде и напълно забрави за това, което правеше. Сухо се наложи сам да пренесе нещата до масата им. Е, успя на няколко курса.
- Хей, Джун Мьон-хьонг, те също ще са с нас - чу веселото гласче на денс машината.
Той се обърна и видя, че Джонг Ин говори за Анна и Кристен. Нямаше лошо, тъкмо щеше да опознае момичето, което му правеше блузките на нищо и последния път вече направи нещо по въпроса и я изпра.
- Супер! Хайде идвайте. - подкани ги с усмивка Сухо, а след това се обърна към членовете на EXO с нещо като заповед. - Трябва да направим малко място за двете дами.
Момчетата леко се сместиха, за да има място за два кльощави задника. Стана така, че Анна седна до него, до нея беше приятелката й, а до Кристен се беше похендрил Кьонг Су. Това малко перверзниче не спираше да зяпа приятелката на Анна, а от другия край на сепарето макнето на EXO-M им хвърляше по едно око. Беше си напълно нормална реакция да тези двамата. Все пак бяха свободни като волни птички и можеха да правят каквото си поискат. Разбира се, само S.M да не се ядосат много след това.

by **Anna** Пон Авг 12, 2013 1:19 pm

Ще не ще, наложи се. Достатъчно добре си бяха само двете, а сега щяха да са в компанията на дванадесет от противоположния пол. На нея й се стори или наистина стана доста горещо в заведението? А бяха все още ранните часове на денонощието. Под ранни разбирайте 00:00-01:00. От там нататък е късна нощ.
- Супер! Хайде идвайте - подкани ги Джун Мьон.
Благодарско, Кристен - помисли си на ум Анна, след което си вдигна задника от стола. Кристен последва примера й. Взеха си коктейлите от плота и се отправиха към сепарето на господата.
- Трябва да направим малко място за двете дами - издаде заповед Ким.
Мъжкарите започнаха да се бутат и сместват. Накрая стана така, че О да се озове до Сухо, Юн до нея, а до Кристен някакъв със странен поглед. Биеше на перверзниче, ама ще видим какво ще става нататък. Не й вдъхваше особено голямо доверие този индивид. Отвреме навреме някакъв от другия край на масата им хвърляше по едно око. Имаше също черна коса, но около очите му имаше черни кръгове и торбички. Минаваше най-спокойно за някаква роднина на пандите.
Редно беше да се запознаят. Тъй като Хаяна беше по-контактната личност, започна тя.
- Аз съм.. - не успя да довърши.
- Хаяна от EvoL! - довърши след нея момчето, което помогна на Джун Мьон. - Аз съм Ким Джонг Ин, Кай.
Изредиха се всички без Сухо, защото с него вече се познаваха. Имаха яки имена. Осем корееца и четири китаеца. И тъй като в началото Анна не можеше да чатне за прякорите, най-спокойно си мълчеше отстрани. От разговорите между мъжките и мембърката на женските протежета на Cho PD й стана ясно, че са 12-членна група, EXO, от S.M Ent. Дебютирали са през 2012. Намери си тема върху, която да мисли идните дни – от къде идва стейдж името на Лей. От чипса или от нещо друго. Да си бъдем честни, полу-австралийката не беше от най-големите фенове на к-поп-а и знаеше малко групи. И всичко благодарение на Хаяна и нейното взимане в Stardom Ent. Беше фенка на Block B, 2NE1, INFINITE, SHINee, Girl’s Day, Wonder Girls и още две-три групи. Като цяло си слушаше предимно американски изпълнители. И като отворихме дума за американските изпълнители, нейната идолка беше Лейди ГаГа. Дъ бест оф дъ бест! Форевър!
По едно време коктейлът й свърши, както и този на приятелката й. Някое от момчетата стана, предлагайки да отиде да вземе нещо друго за пиене.
- За мен вземи шест шота – даде си желанието Анна и кръстоса краката си.
- За мен същото като на Анна – заизреждаха се другите. Да не чуят нещо значи!
Тя погледна към Сухо, който пък се беше съсредоточил върху изпразването на последната чаша с водка. Имаше навика да гледа пръстите на хората. По това преценяваше дали човекът й харесва или не. Този случай не беше по-различен и огледа внимателно пръстите му. Бяха много хубави. За първи път срещаше такива.
- Имаш много хубави пръсти – изтърси О без да се усети. Но се усети прекалено късно.

by **SuHo.** Пон Авг 12, 2013 5:14 pm

- Аз съм.. - не успя да довърши Кристен.
- Хаяна от EvoL! - довърши след нея денс машината. - Аз съм Ким Джонг Ин, Кай.
След това всички започнаха да се представят. Пандата както винаги изреди всичките си 56789 прякора за 10 секунди. Другите се представиха по нормален начин.
- Групата дебютира през 2012 под крилото на S.M Ent. Делим се на две подгрупи. EXO-M - пеят и промотират в Китай, а EXO-K в Южна Корея. - вместо той да се представи каза това-онова за групата. Все пак момичетата вече знаеха името му.
Чашите по масата започнаха да се опразват за това той взе едното шише водка и наля в своята. Чен, Лей и Додо последваха примера му, а Чаньол попита кой какво иска, за да зареди масата на ново. Анна си поръча шест шота, а половината да не чуят нещо и те си поръчаха това. Искаха да я впечатлят ли? Вярно, че имаше големи гърди и очевидно привличаше тукашните хора, ама чак пък толкова ..
Джун Мьон си зяпаше отегчено преполовената си чаша с водка. Навдигна я и я опразни на две глътки. Тогава се замисли кой го е проклел така? Кой му е пратил дявола за сестра и го е разделил на две? Кой му превел толкова много пари по банковата сметка. Не можеше ли да бъде просто нормален? Дали някой ден щеше да се намери момиче, което да не се интересува от шибаните пари? Явно някой хора са родени да бъдат нещастни.
- Имаш много хубави пръсти - това го накара да погледне изненадано Анна.
Той вдигна ръката си пред лицето и започна да я върти пред очите си и започна да я върти във всички посоки. Че какво им беше хубавото. Пръсти като всички останали. В един момент се усети колко глупаво изглежда и свали ръката си обратно на масата.
- Благодаря. - замисли се за момент и прокара поглед през нея. - И ти имаш хубава коса.
Реши, че не е хубаво да не отвърне на комплимента й. Пък и не излъга. Косата й беше хубава. И други неща бяха хубави, но реши да не подражава на Джонг Ин и си остави езика зад зъбите.
Питиетата дойдоха с експресната доставка на Чаньол. Джун Мьон обаче си държеше на водката и наля в чашата си на нова сметка. Нямаше да я оставят тука, я!
- Наздраве! - Сухо вдигна чашата си към масата. - Нека пием за хубавите дами, които ни правят компания тази вечер.

by **Anna** Пон Авг 12, 2013 6:34 pm

Сухо вдигна едната си ръка към очите си и започна да я върти на всички страни. Този какво? Подиграваше ли й се? Явно си просеше боя. Анна беше достатъчно смутена от това, което каза преди малко.
Тъкмо беше готова да каже още нещо, когато той си свали ръката.
- Благодаря - каза Джун Мьон.
Проследи погледа му. Оглеждаше я. Е, не. Тази вечер се оляха просто! Таксиджията, мъжките пред входа на бара, барманът, другите посетители, съмембърите на лидерът на EXO, а сега и той.
- И ти имаш хубава коса.
Тук просто нямаше как да не се съгласи с него! Косата й наистина беше хубава и тя се гордееше с нея. Много я поддържаше. Не беше нито гъста, нито рядка, нито къдрава, нито права. Много хора се оплакваха от косите си, защото имали два косъма или, защото не можели да ги срешат. Е, Ан определено не беше част от тези хора. Или беше случила на сперматозоид и яйцеклетка или просто родителите й й бяха направили нещо, за да няма проблеми с нищо.
По-скоро обаче е второто. Първо, защото до 6-годишна възраст не бяха от най-заможните. Второ, защото родителите й бяха наистина с хубави черти и бяха красиви.
Комбинацията не беше много добра. Майка й е австралийка, а баща й полу-кореец полу-австралиец. За родителя й от мъжки пол никой не можеше да каже, че има нещо азиатско в себе си. Изцяло приличаше на неизвестния й дядо - типични европеидни черти. Колкото до фамилията, родителите му ( майка корейка и баща австралиец ) са се развели преди да се роди той. Така взел фамилията на майка си и я предал на съпругата си и детето си. Но си беше факт корейското.
Дъщеря му пък беше взела всичко азиатско в рода! Типична корейка с един-два "дефекта" - бюст и не много добро зрение. Но пак не можеше да се оплаче. Виждаше си добре. Само ако е прекалено далеч предмета се озорваше. Сега като се замислим, може би и вълчият й апетит беше един от тези "дефекти" на смеските. Доста често децата създадени от браковете между източноазиатец и някой европеец не бяха красиви като цяло.
- Благодаря за комплимента - усмихна се О и с се заигра с един кичур. Навиваше го на пръста си и го развиваше.
Най-накрая поръчките им пристигнаха с експресна доставка. Чаньол, така се казваше младежът пожелал да ги донесе, им ги сервира. Вживяваше се в ролята на сервитьор.
Лидерът на EXO явно много се беше привързал към водката, защото си сипа отново. Анна взе пък един от шотовете и тръгна да го поднася към устата си. За съжаление Сухо й прекъсна ентусиазма.
- Наздраве! Нека пием за хубавите дами, които ни правят компания тази вечер.
- Внимавай да не срещнеш чашата с масата! - викна от другия край на сепарето Рухан. Хаха, колко забавно...
- НАЗДРАВЕ!!! - викнаха дружно 14-те парчета и се чукнаха на куп.
Всеки един изпи алкохола от чашата си на екс. Анна затвори очи, когато алкохолът премина през гърлото й и разтърси глава. Другите, които си бяха поръчали шотове, също направиха същото. Това си беше нормална реакция за някой, който пие тази смеска от алкохоли.
В бара спряха музиката и до пианото се появи мъж с фрак. Седна на столчето и започна да свири. До него имаше няколко певици с микрофони, които започнаха да пеят. Песента беше приятна, но неизвестна за нея. Явно трябваше да се пообразова с групите.
Под въздействието на алкохола, главата й започна да се замъглява, но все още беше в пълно съзнание и способна да говори и отговаря.
- Джун Мьон-хьонг, хайде да ви оженим с водката, а? - хилеше се Кьонг Су
- Меденият ви месец ще го направим на Палма де Майорка! - продължи с бъзиците Джонг Ин.
- Ще сключите църковен брак! - включи се Мин Сок.
- Не, бе хора! Ще го женим за Анна! Вижте как я е загледал. Нищо, че гушка бутилката с водка - ръчкаше ги Чен.
А сцуга, ве! Тези сериозно ли? На колко бутилки уиски, бира бяха? Или пък бяха попрекалили с шотовете? Толкова бързо ли ги хващаше?
Студентката се сети, че корейците не държат много на алкохол. Бяха лесни за напиване. Тъй, че момичета и момчета, ако срещнете някой ден някой богат кореец или корейка, го напивате и му взимате парите!
- Дали да оставим сметката да я плати Сухо? - шушнеше Бекхьон, ама така че цялото помещение да го чуе.
- Не, ве. Аз ще платя - замънка Чаньол.
- Звучиш така все едно имаш милиярди, които се топлят в банката - хилна се И Шинг.
- Ми ако имам? - хлънца Пак.
- Да си жив и здрав - при което Бекхьон и Лей го прегърнаха.
Голяма любов, голямо нещо. Обяснима или необяснима? Определено е второто, защото като ги видя как залитнаха щеше да им се наложи да си наемат стая.
Кристен се беше намърдала между Крис, Сехун и Тао и обсъждаха разпалено нещо. Не можеше да определи обаче какво. Не четеше по устните, колкото и да й се искаше.
Анна продължи да се оглежда. Остана само този до нея. Сериозно беше прегърнал бутилката с руски алкохол. Явно много се обичаха и те.
- Водката ли ти е любимия алкохол? - повдигна вежда кафявокосата. - Има много по-хубави и качествени от водката, Джун Мьон! Като текилата. Особено патрон текилата. Дали да не поръчам..?
О се засуетя и се изправи. Задържа се да не залитне и тръгна към бара. Поръча една патрон текила и се върна с нея. Постави я пред Сухо и взе празната му чаша. Отвори бутилката и наля. Наля и на себе си, след което седна.
- Ако имаш желание за качествен махмурлук и да не ходиш утре на работа - това е, което ти трябва! А смесено с водка е още по-добре, макар че има доста смъртни случаи от тази комбинация - започна да разяснява момичето и вдигна чашата си. Изпи съдържанието й, постави я на масата и се облегна назад.
Хилна се доволно и се закикоти.
Не видя дали той е пил, но не й пукаше. Ако ще. Знаеше, че след това щеше да стане весело. Поне за нея.

by **SuHo.** Вто Авг 13, 2013 1:17 pm

- Внимавай да не срещнеш чашата с масата! - чу се от другия край на масата един от най-възрастните. Хич не му личеше, че е дърт, дори в момента се държеше като пълен кретен.
- НАЗДРАВЕ!!! - викнаха всички дружно.
Всички изпиха алкохола си на екс. Сухо реши, че му стига толкова. Ако изпиеше още 1-2 чаши щеше да спи на сепарето тази вечер. Дори направи нещо супер откачено. Прегърна шишето с водката все едно е гаджето му. Дори приятелката си не се знае, дали ще прегръща по този нежен начин.
- Джун Мьон-хьонг, хайде да ви оженим с водката, а? - захили се ДиОу.
- Меденият ви месец ще го направим на Палма де Майорка! - продължи Кай.
- Ще сключите църковен брак! - обади се и Мин Сок.
- Не, бе хора! Ще го женим за Анна! Вижте как я е загледал. Нищо, че гушка бутилката с водка - като за капак се изказа и Чен.
Сухо им хвърли по един отегчен поглед. Беше свикнал да му говорят какво ли не и за това ги остави да правят каквото им е на сърце. Утре дори нямаше да помнят какво са казали и щяха да му се умилкват и падат на колене, за да им каже къде е прибрал хапчетата за глава.
- Дали да оставим сметката да я плати Сухо? - Бекхьон се опита да бъде тих, но цялото място чу предложението му.
- Не, ве. Аз ще платя - изръси Чаньол.
- Звучиш така все едно имаш милиярди, които се топлят в банката - изхили се И Шинг.
- Ми ако имам? - хлънца Пак. Звучеше наистина убедително. Дори, ако не го познаваше Ким би казал, че е по-богат от него самия.
- Да си жив и здрав - изръсиха Бекхьон и Лей и му удариха една силна прегръдка.
Колкото и да ги обичаше тези кретени, понякога му кипваше адски много. Винаги се съмняваха във възможностите на Джун Мьон и дори когато се опитваше да е секси Кай и Сехун се смяха със сълзи и се въргаляха по пода. Обаче в тези моменти не се сещаха кой ги спасява когато са гладни, нали? Не се сещаха кой ги отървава от буболечките, от които целия отбор на EXO-K (като изключим Сухо, разбира се) имаше панически страх и всички бягаха в различни посоки.
- Водката ли ти е любимия алкохол? Има много по-хубави и качествени от водката, Джун Мьон! Като текилата. Особено патрон текилата. Дали да не поръчам..?
На него ли го казва? Беше израснал в скъпи среди и му беше писнало от скъпарски алкохоли. Понякога му идеше да хване биричката и да бъде просто поредния, който страда от липса на пари и иска да се напие. Тя стана и след малко се върна с шишенце текила.
- Ако имаш желание за качествен махмурлук и да не ходиш утре на работа - това е, което ти трябва! А смесено с водка е още по-добре, макар че има доста смъртни случаи от тази комбинация
Последното изречение се хареса доста на Джун Мьон. Може пък сега да успее да се отърве от всичко, което го дразни. Изпи на екс чашата и се облегна назад. Загледа се в Хаяна, Крис, Тао и Сехун. Говориха си за сесксавия съсед на Кристен. Тя не спря да описва колко хубави плочки имал, колко висок бил, но отбеляза, че е по-нисък от У Фан. Е, оставаше да е и това щеше вече да си е жив гигантизъм. Също така отбеляза как не й обръщал никакво внимание, а макнето на EXO-K само това и чакаше, за да почне да я сваля. Страшно е, ей!
Клепачите на Сухо започнаха да му натежават страшно много. Той се прозя, затвори очи и дори не е усетил как е заспал.

by **Anna** Вто Авг 13, 2013 3:05 pm

Изпи още две чаши от текилата и се изправи. Залитна назад, но някой я хвана през кръста. Извърна глава. Бекхьон я беше хванал.
- Можеш да ме пуснеш! - измрънка тя.
- Нямам такива намерения - отвърна й самодоволно той.
- Отиди си оправи очната линия, че се е размазала - с пръст изтри черното около очите му.
Човекът се облещи. Явно не можеше да повярва, че очната му линия се е размазала. Пусна я набързо и с 300 км/ч замина към тоалетната като по пътя извади една писалка на "Revlon". Голяма паника, значи! Явно не трябваше да му казва, но просто толкова биеше на очи, че Анна не издържа.
- Сега поне половин час ще се гласи и оправя - разхълца се като полудял Сехун.
- Готви се за "Мис Корея 2013", бе. Недей с лошо - тупна го по рамото Крис.
Ама този У И Фан си беше жив гигант! Не й се мислеше колко ниска се чувства Съни от Girls' Generation, когато застане до него. Сигурно и приятелката му беше някоя висока. Просто нямаше начин. Тези 187 сантиметра нямаше да стоят захабявани до някое миньонче, нали? Точно той с някое ниско момиче.. Да, бе, да. По беше вероятно Тао, Чаньол, Сехун, Кай да си хванат някоя много под 170.
Доколкото беше разбрала, Джонг Ин преследвал някакво момиче от европейски произход. Била мембърка в група на YG. За съжаление все го режела. Ами, нормално. Него ако го преследваха също щеше да ги реже. Но интересно, как някой би отрязъл такъв perfection като него? Трябва тази да е или сляпа, или да си има приятел. Но тогава би могла да го вземе за любовник. Нали? Най-вероятно е първото.
Хаяна, Чен, ДиОу и Рухан се разпяха. Пееха Trouble Maker - Trouble Maker. Е, тази песен поне я знаеше. О реши да се включи към хора и започна да пее с Кристен частите на Хьона.
Само десет минути по-късно певиците и онзи на пианото се отказаха да свирят и си тръгнаха. Пияните и заляни Hyunas & JSs, а по-късно B.A.Ps, SHINees, INFINITEs, BEASTs, f(x)s, SNSDs, SS501s, & SISTARs, ги бяха заглушили буквално. Естествените звуци над всичко!
- Предлагам след като им озвучихме вечерта да ги помолим да ни платят - предложи Рухан.
- Бе, ще ни платят.. Изгонихме им музикантите, нас ще наемат и ще ни платят за първия работен ден - обясни заваляно Чен и се оригна мощно.
- Смърдиш на чесън - започна да маха с ръка Юн.
- На мен ми смърди на мандарини - също се включи с оригванията ДиОу, но при него бяха по две на десет секунди. Чен го удари на църковна музика и зяпа нещо за "ангелския хляб". Абе, кой го разбира? Явно искаше да им опее греховете.
Анна задърпа приятелката си от полудялата мъжка групичка и се препъна в краката си. Грациозно кацна до масата. Главата й се размина на косъм със стъклената повърхност.
- Заболя ли те? - олюля се Кристен.
- Погъделичка ме! - изрепчи й се О, но не успя да стане. Колкото и да се опитваше не можеше да се изправи. Продължи да си лежи безпомощно.
- Тук ли ще спиш? - подритна я с леко с ток вокалистката на EvoL, за да провери дали е мъртва.
- Винаги съм мечтала да спя в бар! Но най-голямата ми мечта си остава кашон от плазмен телевизор.
- Съседите ни изхвърлиха един такъв кашон. Да ти го дам за следващия път?
- Няма как да откажа просто на такава услуга. Ще сбъднеш най-голямата ми мечта!
Вдигна глава и видя, че Джонг Ин и Чаньол бият шамари на едно заспало момче на дивана. Като се вгледа видя, че заспалият е Джун Мьон. Baby good night.
Кристен най-накрая й помогна да си вдигне кльощавия задник от земята. Мина от другата страна, за да не пречи на момчетата и "спорта" им, след което си наля отново в чашата. Пресуши я на един дъх, което още повече я замая. Седна си на дупето и заспа като застреляна. Дойде й малко в повече.

by **SuHo.** Вто Авг 13, 2013 3:49 pm

Докато спеше той сънуваше най-странния сън в живота си. Както беше сам в гората изведнъж видя едно дърво с врата на него. Отвори я, а вътре беше доста голямо. Имаше място за около 100 човека. В средата имаше две светлини, които идваха от две дупки от тавана на дървото. Бяха като прожектори. Джун Мьон застана под единия и започна да се оглежда. Зад себе си чу как тракат токчета. Обърна се и видя, че една женска фигура, облечена в червена къса рокля се задава от тъмнината. От начало не успя да я разпознае, но след като се приближи достатъчно видя, че това е Анна в целия си блясък. Стояха около минута един срещу друг и се гледаха докато изведнъж не зазвуча песента на Trouble Maker - Trouble Maker. Някак странно звучеше, защото други я изпълняваха, но това не беше важното сега. Тя хвана Сухо и двамата затанцуваха мръснишкия танц на Хьона и Хьонсънг. Ръцете му можеха да усетят кожата й, можеше да си позволи лукса да пипа където си поиска, а тя дори не се дърпаше. Отъркваше се в него както й падне и както намери за добре. Щом свърши песента зазвучаха и B.A.P, а с тях нахълта и целия отбор EXO. Джин Ах и Кара от Neon.M също бяха с тях. Стори му се, че мярна и Хаяна, но сега това не беше важно. Анна се вихреше в ритъма на танца, а тази рокличка показваше краката й в много добра светлина. Какви ли още не групи минаха и всички задружно си танцуваха. Дойде една бавна песен и като никой път Сухо не беше срамежлив и отиде до Анна.
- Може ли един танц? - подаде ръка Джун Мьон.
Тя се съгласи и двамата затанцуваха. Без да иска Сухо я настъпа и изяде един шамар .. последва, втори и трети.

***

Джун Мьон отвори очите си и видя как Кай и Чаньол са се надвесили над него и го налагат шамари.
- КИМ ДЖОНГ ИН И ПАК ЧАН ЙОЛ ВЕДНАГА ПРЕСТАНЕТЕ! - кресна Джун Мьон и стана.
- Спящата красавица най-сетне се събуди. - изхили се Чаньол.
Двамата се махнаха от Сухо и го оставиха да се разсъни. Детето се сети, че беше заспало на сепарето. Добре, че поне неговите деца се сетиха да го събудят, а не го бяха зарязали.
- Айде да си ходим. - прозя се Тао.
- Сине, спи ли ти се? - хлъцна Крис и го прегърна, че иначе щеше да се изплющи като чувал с картофи на земята.
- Много. - Тао също едва седеше на краката си.
- Момчета, тръгваме си! - издаде заповед Крис.
От другата страна на Тао застана Сехун и с пиянски стъпки и народни песни тримата напуснаха бара. Подире им Лей обясняваше на Чен какво има в Еднороголандия. Чаньол обясняваше на Кай как да бъде секси. Е, тук Джун Мьон не се сдържа и се изхили. Джонг Ин само му кимаше с глава и на два пъти каза "това не го знаех". Кьонг Су и Шиумин просто вървяха и мълчаха. Лухан пък броеше нещо на глас и хвана Сухо за ръка.
- Тръгваме ли? - попита той едва-едва.
- Аз ще платя сметката и идвам. Ти гледай другите да не се изгубят по пътя за дорма. - издаде заповедта си лидера.
- Тъй вярно! - изкозирува му Лухан и хукна след другите.
Отиде до бара и се оправи набързо с бармана. Погледна часовника над него. Беше станало 3.30. Тъкмо тръгна да си ходи, когато забеляза Хаяна да бута Анна и да се опитва да я събуди. Сухо се приближи, а О само се въртеше от едната на другата страна.
- Ъм, знам, че е малко странно предложение, но искаш ли аз да я прибере? - попита Сухо.
- Искам! - Хаяна едва не се строполи на земята. - Без друго не ми се занимава с нея.
Тя си врътна задника и излезе от бара. Сухо запретна ръкави, взе Анна на ръце и също потегли, но към дома й, а не към този на EXO.

by **Anna** Вто Авг 13, 2013 5:11 pm

Анна най-спокойно си спеше и сънуваше обичайните за нея сънища - разбира се, храна. Ама не каква да е храна, а танцуваща. Този път тя танцуваше с кан-кан с плодове - ябълка, круша, киви, портокал, мандарина, банан, нектарини, кайсии, манго, кокосов орех и най-различни други видове плодове. След бурни танци, те я изпратиха на един от хавайските острови. Там я посрещнаха с диви танци хула-хула. Хавайците бяха облечени с обичайните за тях поли от трева и носеха венци от екзотични цветя. От някъде се пръкна и Сухо. Полу-австралийката за малко не зяпна, така че да глътне някоя муха. Беше буквално "no comment" в хубавия смисъл. Ама и вие бихте останали така след гледка като тази.
Изведнъж и тя се оказа облечена като типична жителка на Хавай. Двата пола се разделиха на групички. Момичетата шепнеха и се кикотеха, а момчетата обсъждаха шумно. От време на време си мятаха по някой и друг уж случаен поглед. Едно от женските започна да бута Анна, а две-три мъжки забутаха Джун Мьон. Окей. Датз нот файн. Но най-странното беше, че когато се срещнаха, той я вдигна на ръце. Все едно тя беше порцеланова кукла оставена на земята след дълга игра и забравена във вечността. Чувстваше се толкова крехка и чуплива в момента. Ако я изтървеше, щеше да се разпръсне на хиляди парченца. Тя беше просто една студена кукла, която някой трябва да вдигне от пода и да бъде сложена на мястото й до другите кукли. Но Джун Мьон не я водеше към рафта при порцелановите й сестрици. Водеше я към някаква къща над вода. Беше много красива гледка, а Ким мина през дървено мостче, за да влязат вътре. Щом прекрачи прага на къщата, отиде до леглото и я остави на него. О тръгна да се вдига, но той се намести отгоре й преди тя да успее да направи каквото и да било.

Усети как студът я удря в лицето, а в просъница чуваше бипипканията на автомобилите. Светлина от улична лампа я освети право в лицето и това окончателно я събуди. Главата супер яко я болеше и се огледа. Беше навън и определено висеше над земята. След това забеляза и Сухо, който я носеше.
- Ааа! - писна тя, а той се стресна. - Ъх... не заспах ли в бара?
Той продължи да я държи над земята, след което й обясни всичко. Значи Хаяна казала, че не й се занимава с нея. Много яко оправдание. Анна щеше да й го върне, така че да я помни до края на живота си! А нея я биваше в отмъщенията, особено щом някой й е направил мръсно. Тогава просто животът му се стъжняваше.
Коремът й изкурка. Нормално. Не беше яла от поне 5 часа. Как може такова нещо? Ако мислите, че с ядки точно тя ще се засити, значи сте объркали човека. В крайна сметка коремчето й млъкна, а О от болки в главата отново откърти.

by **SuHo.** Вто Авг 13, 2013 7:31 pm

Тъкмо излезе от бара, когато Анна се размърда в ръцете му. Не отвори очите си и това позволи на Сухо да продължи гордо напред. Зяпаше си пътя когато странен писък, идващ изпод него го накара да се стресне.
- Ъх... не заспах ли в бара?
Сухо кимна с глава.
- Заспа там, но докато си тръгвах, приятелката ти се мъчеше да те събуди и така и не успя. Предложих да те заведа до вас и тя каза, че и без друго не й се занимавало и си тръгна. Беше доста пияна и се надявам да се прибере по живо, по здраво. Моите дружки можеше да я изпратят, но бяха по-зле и от нея. Смея да твърдя, че съм най-добре. - устата на Джун Мьон доста често бълваше такива романи и обяснения.
Усети се, че тя вече може да върви, защото е будна и внимателно я постави да стъпи на земята. Анна направи точно две крачки когато залитна и за малко не обърса прахта по улицата. Джун Мьон успя да я хване през кръста преди да се превърне в метла. Веднага му стана ясно, че тя няма да може да се прибере сама и отново я вдигна на ръце. За щастие на Сухо, момичето не беше много тежка. Той реши да си оплаче съдбата пред нея. Анна определено трябваше да се подготви с голямо търпение.
- Знаеш ли кое е най-лошото в моя живот? Че всички ме търсят заради парите. Чудя се дали някой ден някой човек ще ме потърси, защото АЗ му трябвам, а не парите, които дори не са мои. Дори собствените ми сестри, които са близначки, вместо да ме подкрепят и обичат, постоянно ме ограбват. Брат ми пък от части се интересува от мен, но когато застане на страната на двете зверчета става Н-Е-П-О-Н-О-С-И-М! Ами тези от групата, на която уж съм лидер? Ако знаеш само какви ...- той погледна Анна и откри, че е успял да я приспи.
- Дори и пияните не ме отразяват. Джун Мьон от къде го изкопа този късмет? - попита се той сам и продължи да крачи към апартамента на момичето, което спеше в ръцете му.
Луната не беше пълна, но лампите по улиците помагаха за осветяването и на най-тъмните кътчета по улиците на големия град. Трябваше да пресече по една пешеходна пътека. Той се огледа, не видя коли и стъпи на асфалта. След около 10 минути той най-сетне успя да се добере до апартамента на момичето. Застана пред вратата, сложи Анна да стъпи на земята, като я държеше уж здраво, за да не падне и прерови чантичката й. Тъкмо извади ключовете когато тя залитна. За да не падне той я хвана здраво и с двете ръце. Обаче едната ръка беше попаднала на гърдата на момичето. Джун Мьон от любопитство я помачка. Рядко можеше да срещнеш момиче с такива гърди в Южна Корея. Като цяло азиатките не можеха да се похвалят с големи размери.
Той вкара момичето в апартамента й. За щастие тя спеше и не разбра какво правеше Сухо. Той отново я взе на ръце и я понесе към спалнята й.

by **Anna** Вто Авг 13, 2013 8:22 pm

Анчето продължаваше да си сънува откачените си сънища. Ако не тя, то кой би могъл да се похвали с такива? Винаги беше някоя велика глупост свързана с хора, които познава. В една вечер, героят беше един и същ. Ако например, когато си е легнала е сънувала Оню от SHINee, събудила се е и пак си е легнала, то пак Джин Ки щеше да бъде във фантасмагориите, които мозъкът възпроизвеждаше в спящото й съзнание.
Тази вечер героят беше Сухо. Джун Мьоне, трябва да си so fucking happy за това. Каква чест, какво нещо. Но за съжаление вероятността да те сънува отново е 1 на 100. Като повече клони надолу, отколкото нагоре. Разочарование.
В просъница чуваше, че той й говори, но какво точно не можеше да определи. Дори очите си не можеше да отвори, за да се прави, че поне го слуша. Чуваше го, но просто не можеше да отреагира. Колкото и да й се искаше.

Най-великите сънища и хора в съня на Анна. Моля за вашите аплодисменти. Този път бяха в родната й държава-континент - Австралия и в родния й град - Мелбърн. Дори Хитлер беше там. О, какво нещо.
- Да бъде или да не бъде? - Анна държеше в ръцете си златен бокал, който беше пълен с пенливо вино.
Намираше се в голяма тронна зала. Ама от къде дворци в Мелбърн? Прекалено развинтена фантазия, бро. Та, така, де. Беше в голяма тронна зала наредена на златен престол с възглавнички от червено кадифе. До нея двама аборигени й правеха вятър с две големи ветрила в китайски стил.
Изведнъж вратата се отвори. Двама от стражата бутаха напред с копията си двама мъжки индивида. Избутаха ги пред нея. Прислужница се приближи с табла и Анна остави бокала си на таблата.
- Защо тези са тук? - попита тя.
- Хванахме ги докато крояха планове за отвличането Ви, кралице - поклони се единия.
Кралицата огледа и двамата. Единия беше като зализан от крава и с малки мустачки. Носеше зелена униформа с нацистки знаци. Хитлер.
- Този с мустачките го заведете на командировка в някоя килия - издаде заповед О и започна да оглежда другия.
Този беше по-млад, но също със зелена униформа. Всъщност, отиваше му.
- А този го искам в покоите си. И по-бързо! - изпляска с ръце Ан.
- Да, кралице! - поклониха се двамата. Единият забута Хитлерчо, а другият поведе младочето към спалнята на владетелката.
Кралицата стана от трона си и тръгна след стражата, която водеше момчето. Изчака да го остави в стаята й и влезе след това.
Огледа го от горе до долу. Подсмихна се, след което седна на мекото легло.
- Как се казваш?
- Ким Джун Мьон.

Нещо задразни нослето й и го смръщи. За съжаление номерът не мина и тя кихна. Размърда се и разтри очите си с една ръка. Другата беше заета.. Заета ли?
О Анна отвори моментално очите си и погледна по посока на заетата си ръка. Тя беше обвита около някакво мъжко. Успя с триста зора да фокусира лицето му, защото очите й лепнеха.
- Сухо...? - тя смръщи нос и мръдна ръката си от него. Беше изтръпнала.
Чантичката й беше върху нощното й шкафче. Взе я и извади мобилния си. Беше 10:30 сутринта. А той как се беше оказал тук?
- Той ме доведе май.. Ох, не помня - замрънка си О и разтри слепоочията си. Главата я щепеше.
Стана и отиде в кухнята. Леко залитна, но се задържа и влезе в помещението. Отвори хладилника и извади една кана с вода. Наля си и я изпи. След това си изкара от пая с месо, който беше останал от предния ден и беше цял целеничък. Човек да не повярва. Изяде си половината и остави другата половина за онзи в спалнята й. Все пак, сега не беше сама.

by **SuHo.** Вто Авг 13, 2013 9:38 pm

Вкара я в спалнята и я остави на леглото й. Тя обаче беше на друго мнение. Уви ръката си около врата на Сухо и го прегърна доста силно. Той залитна и падна отгоре й. Задържа така няколко секунди, за да може, ако се събуди да не го цапардоса преди да го е видяла, но тя спеше като пън или по-скоро като Джонг Ин. Няма събуждане, братче! Опита се да се измъкне, но хватката й стана още по-силна. Джун Мьон видя, че няма да се отърве от нея и за това си събу обувките по най-мързеливия начин, а именно като единия крак събува другия и обратно и се намъкна в леглото й. Зави ги с едно, което в тъмното оприличи на чаршаф и отлетя в страната на сънищата, опиянен от аромата на Анна.

***

В страната на сънищата го чакаше не какво да е, а цял самотен остров преди милиони години. Всъщност той беше крал и не беше толкова самотен, защото имаше й слуги, които го охраняваха. Опитомената му маймунка си седеше на рамото му и си говореше с нея най-спокойно, когато в тронната зала a.k.a пещерата влезе един от поданиците му.
- Кралю, имаме нарушител. - каза той.
- Доведи ми го. - издаде заповедта си Сухо.
С любезното съдействие на Чен и Лей в залата пред него се озова една дама, която беше облечена в доста изпокъсана кожа от леопард. Това говореше за богато семейство! Той погледна полата си от змийска кожа и реши, че е време да смени стилиста си. Очевидно Крис вече не беше в час с модата на праисторията.
- От къде си? - попита Джун Мьон.
- От Евразия. - отвърна му просто тя.
Сухо се зачуди какво да я прави, но нещо му кацна на носа, уж го разкара когато то отново кацна само, че на бузата му. Уж го махна, но вместо това силна болка обзе тялото му

***

Той отвори очите си и видя, че е на напълно непознато място при това на пода. Добре, че някога е имало човек, който е измисли килима. Всъщност когато се изправи от земята и огледа не му беше чак толкова непознато. Почеса се зад врата и видя къде е вратата. Отиде до нея и я отвори леко. Огледа се като крадец и тръгна по коридора като тихата стъпка. Чу шум от тракане на чинии в една от стаите. Леко натисна дръжката и през лек отвор видя, че едно момиче е с гръб към него. Тогава се сети къде е. Той беше в апартамента на Анна, но как точно се е озовал тук не помни. Всъщност нещо бледо му изскочи в съзнанието. Снощи бяха заедно на бар и от там нататък е като в мъгла.
- Добро утро. - поздрави той и влезе в кухнята. - Как спа?

by **Anna** Вто Авг 13, 2013 10:44 pm

Австралийското чедо започна да подрежда чиниите, приборите, купите и всичко останало от сушилника там, където му е мястото.
Хвърляше по някой и друг поглед на пая с месо, чудейки се дали да не го омаха целия. Отказваше се при мисълта за гостенина си. Значи, никога повече нямаше да се напива така, че да не помни нищо! Но по-добре да не се заклева, защото не се знае кога, къде, как и защо може да се случи.
Прибра абсолютно всичко по шкафовете и си сипа още една чаша с вода. Изпи я на малки глътки, след което остави чашата да се суши. Поклати глава и излезе от кухнята. Обра абсолютно всички пакети от нещо-си-там от хола и се върна на предишното си местоположение. Изхвърли ги в коша за боклук. Тъкмо се изправи и онзи влезе.
- Добро утро. Как спа?
Не беше свикнала да й казват "добро утро" или пък да я питат как е спала. Все пак живееше сама. Самотата понякога не е най-доброто решение. Особено за хора като нея. Но пък си имаше и хубава страна - никой не й мрънкаше кога да си ляга, колко и кога да яде, какво да прави.. Всичко, което правеше зависеше изцяло от нея и от никой друг. Дори и да беше грешно и неправилно, то се изливаше върху нейната глава, не замесваше други хора. Както са казали старите хора: "От опит глава не боли". Анна можеше наполовина да опровергае това твърдение. Обаче тя искаше животът й да се промени. Изцяло. Просто изпитваше нужда от това да има някого до себе си. И да я пита такива обикновени въпроси. Най-много, ако продължаваше така, да осъществи мечтата на баща си - да остане стара мома.
- Добро утро и на теб - прозя се О и сложи ръка пред устата си. - Не мога да ти кажа как точно спах... Но да кажем, че спах като пън. И танк да е минал, не съм се събудила. Ами ти как спа?
Стана й едно такова, тегаво. Доста от колегите й в университета си имаха приятели и приятелки, с които живееха заедно. Някои даже бяха вече омъжени и женени. Все пак, корейките се стремяха да се задомят преди да станат на 30. От там нагоре се считаха за стари моми. Е, поне тези, които не бяха богати. Е, блазе им. Толкова много ли искаше О Анна от Шийзъс? Просто някой, с когото да споделя радостните и тъжните си моменти? Някой, с който да яде? Някой, в чиито обятия да се събужда и да бива опиянявана от аромата му и да му казва, че го обича? Ми тогава си вземи домашен любимец!
Ан взе, че наистина започна да обмисля вероятността да си вземе някое животинче. Определено нямаше да бъде котка. Не понасяше котките. За това кученце или нещо друго, което да ходи на четири крака и да може да си го гушка. Да, най-добре щеше да бъде да си вземе куче. А сега кучемарка. Нито да бъде малко, нито голямо. Значи средна порода. Кокер спаниол, пудел, булонка, английски и френски булдог, бигъл, акита ину, голдън ритривър или джак ръсел териер. Накрая стигна до факта, че ще си вземе пудел! Не се скубеха, а и бяха много добри "компаньони". Стигаше им стопанин, за да бъдат щастливи за цял живот.
- Не знам дали обичаш пай с месо, но в момента имам само това - не лъжеше. За храна никога не лъжеше.
Отново отвори хладилника, който беше безобразно празен. Чак я досрамя в момента, но тя криеше храна навсякъде из апартамента си. Просто трябваше да се разтърси и да намери.
Взе купата с австралийската храна и я остави на плота. От един шкаф извади и лъжица. Постави я в купата с преполовения пай.
- Няма да се отровиш. Споко. А и е много вкусно - смигна му О и отиде в стаята си, за да се преоблече.

by **SuHo.** Сря Авг 14, 2013 4:49 pm

След като Джун Мьон зададе въпроса си, но не получи отговор веднага. Момичето очевидно живееше само, защото в апартамента нямаше почти нищо, което да показва, че има и друг човек. Заповядайте в дорма на EXO и вижте за какво иде реч. Всеки оставя нещата си където свари. Ред рядко се намираше. Вярно, че бяха момчета и до сега не са имали женска, която да ги командва, но един по един започнаха да хлътват по разни момичета и може би това беше знак, че скоро в апартамента им ще стане по-подредено и чисто.
- Добро утро и на теб. Не мога да ти кажа как точно спах... Но да кажем, че спах като пън. И танк да е минал, не съм се събудила. Ами ти как спа?
- Благодаря и аз спах добре. Като изключим, че някой моменти ми се губят, мисля, че всичко е наред. - усмихна се той и се почеса зад врата. Не, че го сърбеше, ами просто така му дойде отвътре.
- Не знам дали обичаш пай с месо, но в момента имам само това. - обясни му тя.
Той наблюдаваше как тя извади от нещото, което нарече пай и с една лъжица му го даде. Той загледа храната доста съмнително. Крис постоянно ядеше някакви такива изгъзици от Канада, но на Джун Мьон не всичко му допадаше. Някой бяха с изключително странен вкус и за това не слагаше всичко със западен произход в устата си.
- Няма да се отровиш. Споко. А и е много вкусно -смигна му тя.
Сухо реши да се довери на дамата, която излезе от кухнята. Той хвана прибора и си взе малко, за да е сигурен, че е хубаво, а не е нещо безвкусно. Хареса му и за това си взе още една и още една. За 5 минути опразни купата. Не беше ял цяла една вечер и това си пролича доста ясно. Реши, че трябва да благодари на Анна и тръгна да я търси. Не я откри в хола за това реши, че ще е в стаята си. Джун Мьон без да почука нахълта в стаята й и както винаги вулкана от думи започна да изригва от устата му.
- Много вкусно беше! По-принцип не всичко, което е .. - изведнъж млъкна и погледна като застрелян.
"ИДИОТ!" - викаше си той наум. Момичето се преобличаше, а нашия взе, че влезе все едно си е у тях. Заслужаваше да му хвърли един хубав бой, че да си знае урока за другия път. И най-лошото е, че не се усети как я гледа и не излезе веднага. Нашия я зяпаше все едно за пръв път вижда момиче, което е полуголо и дори най-различни перверзни мисли му минаваха през главата. После някой, ако може да каже, че Джонг Ин не му влияе зле!
- Съжалявам! - най-сетне излезе от транса си и затвори вратата от външната й страна.
Ким Джун Мьон отиде в хола и седна на дивана. Облегна се и започна да се чуди какво да направи, за да може Анна да му прости за простотията, която направи преди малко.

by **Anna** Сря Авг 14, 2013 5:38 pm

Момичето влезе в стаята си. Отдъхна си и се приближи до гардероба. Отвори двете му врати. На пода паднаха някои от дрехите й.
- Стига, де... - измрънка тя, вдигна ги и ги сгъна като внимаваше да не забрави нещо.
Върна парцалките по местата им. Внимателно огледа гардероба, чудейки се от къде да започне. След кратки замисли за комбинации, започна да тършува за нещо по-удобно и неразголено от роклята, с която все още беше облечена.
Накрая изкара едно синьо потниче с надпис "Fuck Yeah" и трол фейса. Късите панталонки също бяха в синьо, но с черни райета. Изкара си и син сутиен. Днешният цвят е син! В абсолютно всички отенъци, без значение. Синьо да е.
Сложи ги на нощното си шкафче и оправи завивките на леглото. Съблече роклята и сутиена без презрамки с голямо облекчение. Тъкмо успя да си обуе панталонките и да ги върже, когато вратата на спалнята й се отвори с гръм и трясък. Ама буквално!Имаше чувството, че още малко и полилеят на тавана ще падне от трясъка.
- Много вкусно беше! По-принцип не всичко, което е ..
Анна го гледаше и мигаше на парцали. За капак и беше с лице към вратата. Без нищо от кръста нагоре. Трябваше да се отучи от навика да се облича обърната към входа на спалнята и първо да слага гащите. Вече определено беше наложително да се вземат такива мерки.
Двете й страни се покриха с алена червенина. Не можеше да отреагира по никакъв начин. Беше изпаднала в шок и ужас. Ако беше на себе си щеше да иде до него, да му удари шамар и да го изрита от стаята. Не, не се сърдеше, но... да кажем, че можеше да почука поне.
Джун Мьон я гледаше и сърцезераваше тялото й. Тръпки я побиха по гърба. Някога щяха ли да спрат да я зяпат? Най-вероятно това щеше да стане, когато остарее. Ех, съдба. Или пък шанс?
- Съжалявам! - изплющя той. Затвори вратата от външната страна. Ан продължаваше да стои и да не вярва на очите си.
Най-накрая се осъзна. Разтърси глава и стисна устни в перфектна черта.
- По дяволите.. - излезе от устата й.
Дооблече се и излезе. Къде можеше да е? Имаше две възможности - още да е тук и да си е тръгнал. Първо трябваше да провери всички помещения и чак тогава да стигне до крайния извод. За това тръгна на експедиция през доста големия й апартамент.
Започна от стаята, в която го беше оставила. Кухня - никой. Трапезария - никой. Баня - никой. Друга спалня - никой. Хол - някой. Най-накрая го откри! Беше седнал на дивана.
- Хей... - каза тихо тя и влезе в стаята.
Мина пред мебела, върху който се беше намърдал Сухо. Отново се изчерви като божур, чийто венчелистчета са нежно галени от вятъра.
- Съжалявам. Но трябваше да почукаш. Не се ли усети, че може да се преобличам? - продължи да говори тихо и прехапа устни. Гласът й беше спокоен без никаква нотка, която да подсказва, че е бясна.
Не му беше бясна. Нямаше за какво. Случваше се, но той трябваше да бъде по-съобразителен. По принцип не се ядосваше, а и не й се получаваше. Единствено за храна можеше да стане като вулкана Везувий. Иначе не.

by **SuHo.** Чет Авг 15, 2013 9:03 pm

Седеше на дивана и гледаше стената, която беше пред него. Пред очите му все още беше гледката от преди две минути. Ама и той как нахълта вътре, все едно от другата страна е някой от членовете на EXO и няма да види нищо, което да му липсва на него. Въобще не се съобрази с факта, че от другата страна има момиче.
Чу стъпките на Анна по коридора. Разбра, че първо мина през кухнята. Стори му се, че взима нещо. Когато влезе все едно камък му падна от сърцето, защото беше с празни ръце. Не се беше въоръжила с някой тиган, за да му набие в главата къде му е мястото. И нож нямаше така, че за сега беше добре.
- Съжалявам. Но трябваше да почукаш. Не се ли усети, че може да се преобличам? - тя му говореше, а той зяпаше само към земята. Нямаше очи и най-вече нямаше правото да я поглежда.
- Наистина много съжалявам. Каквото и да кажеш си много, ама много права! - каза засрамено той.
"Абе младеж как да го свържа?" (цифровизацията е виновна! рофл) В момента той нямаше връзка с главния мозък и дори не се беше усетил какви мисли му минават през главата. Такива, че децата тук ще разберат, че не идват от щъркелите. Представяше си доста любовни игри с нея. Накрая си разтръска главата. Трябваше да се оправи и най-вече да се отърве от тези мисли, които са типични за Крис и Кай.
Джун Мьон се замисли какво прави още в апартамента й. Особено след това, което направи. Изправи се и най-сетне се престраши да погледне Анна. Беше хубаво момиче и .. ЯЯЯ ДЖУН МЬОН, ВЗИМАЙ СЕ В РЪЦЕ!
- Благодаря за хубавата закуска. Сега трябва да тръгвам, че имам работа, а първо трябва да мина и през нас, за да видя дали приятелите ми са се прибрали благополучно в апартамента.
Двамата излязоха в коридора, а Сухо дори не помни, че е успял да си събуе обувките. Едната беше чак на майната си, а другата до вратата. Явно снощи е имал големи премеждия с тях. Той тъкмо отвори вратата, а насреща му имаше една бабичка. Джун Мьон я погледна въпросително.
- Извинете, но имате ли малко захар? - попита тя.
Анна каза, че има и отиде да търси. Възрастната жена огледа от горе до долу мистър Ким.
- Годеницата ви е много красива. - изведнъж му натресе тя, а Сухо зяпна.
В този момент и Анна се появи със захарницата и двамата се спогледаха заради думите на жената. Нима наистина приличаха на женени? По-скоро на сгодени.
Жената взе захарницата и обясни, че ще й я върне скоро, но първо трябвало да си направи любимия кекс с шоколад. Тая нямаше ли диабет, че и ще се тъпче с някакъв сладкиш с шоколад? Възрастната жена отиде на някъде, а Ким и О се спогледаха отново.

by **Anna** Пет Авг 16, 2013 8:11 pm

Сухо гледаше към пода все едно е най-интересното и невероятно нещо в света. Ех, бе, младеж, защо? Подът не е никак интересен. Пред теб има нещо много по-хубаво, интересно и невероятно от него!
- Наистина много съжалявам. Каквото и да кажеш си много, ама много права!
Личеше си, че е доста засрамен от случилото се. Анна също беше, но явно австралийското в нея си беше казало думата и за това не й пукаше особено много. А и той не беше нито първият, нито последния видял я така. Все още не беше типичната корейка, която е постоянно засрамена от нещо, било то жест, докосване, гледка или нещо от сорта. Имаше още много да се учи докато стане такава. Може да бяха минали само три години, но през това време не беше правила нищо друго освен да учи и да опознава южнокорейския народ.
Въздъхна и даде една крачка назад. Разтърси леко глава и започна да навива на пръста си един кичур. Навиваше го и го отвиваше. Загледа се в Сухо, който продължаваше да седи все така. Сериозно ли?!
Нейна колежка от университета, която беше по народност ирландка, й беше казала, че тихите води са най-опасни. Корейците се правеха на мили, невинни и добри, а всъщност бяха по-големи перверзници от японците. На Япония културата им беше малко по-еротична от на другите и се приемаше що-годе нормално. Обаче в Южна Корея такива извращения ставаха, които се прикриваха с невинността, че направо... Абе, без коментар.
На момичето й ставаше ясно за какво си мисли Джун Мьон. Не беше никак глупава, а корейците бяха отворена карта. Направо. Но въпреки всичко, в него имаше нещо, което караше коремът й да се свива, а краката й да стават меки като пудинг с ягоди и шоколад за Коледа.
- Благодаря за хубавата закуска. Сега трябва да тръгвам, че имам работа, а първо трябва да мина и през нас, за да видя дали приятелите ми са се прибрали благополучно в апартамента.
Гласът му я стресна. Беше се вглъбила в мислите си.
- Пак заповядай. И окей - отвърна му тя и се усмихна.
Излязоха в антрето. О се подпря на стената. Единият му кец беше до вратата, а другата на майната си. След като го намери и го обу, Ан отключи. Сухо тъкмо отвори и насреща му се появи бабата на входа. Живееше в апартамента срещу нея.
- Извинете, но имате ли малко захар? - попита тя.
- Имам. Ей, сега ще донеса - поклони се леко студентката и замина към кухнята.
Отвори един от шкафовете и взе захарницата. Отвори я, за да види дали е пълна. Щом се убеди, че е пълна, се върна в коридора. Думите на възрастната жена я пратиха направо в трета глуха.
- Годеницата ви е много красива - натресе бабката.
Сухо и Анна се спогледаха. Тя сериозно ли ги оприличи на сгодени? Не е истина направо.
- Ще ти върна захарницата след като си направя любимия шоколадов сладкиш.
След това ненужно обяснение, тя се скри в апартамента си. Остави Ким и О с пръсти в устите си. Отново се спогледаха.
- Тя.. сериозно ли?! - едвам-едвам каза момичето. - Ехааааа, бях твоя годеница цяла 1 минута! Може ли това да се отбележи в "Рекордите на Гинес"? Да им звъня ли?

by **SuHo.** Пон Авг 26, 2013 5:52 pm

- Тя.. сериозно ли?! Ехааааа, бях твоя годеница цяла 1 минута! Може ли това да се отбележи в "Рекордите на Гинес"? Да им звъня ли? – попита тя.
- Направо им звъни. Не ме питай. – отговори Сухо и си личеше, че все още е в шок от случилото се.
Погледна пръстите на момичето до него и видя, че тя дори няма пръстен, който да прилича на годежен. От къде се зараждат такива откачени мисли в главата на пенсионерите хора и идея си нямаме. Най-вероятно турските сапунки ще са виновни за това, а в комбинация с някой японски филм става мазало.
- Е, аз ще тръгвам. Още веднъж благодаря за закуската и се извинявам, ако има нещо. – той се поклони и излезе от дорма й.
Апартамента на EXO не беше много близо за това Джун Мьон си взе едно такси и отиде за около 10 минути. Щом влезе вътре завари адска какфония и кочина. Лухан мина до него и го прегърна. WTF..?
- Добре, че дойде. – отбеляза той и пак хукна нанякъде.
- КЪДЕ СЕ БАВИШ, БЕ? – кресна Крис от другата му страна.
- Не може ли една вечер да не се прибера? – отвърна смутено Сухо.
- АБЕ НЕ МИ ПУКА В КОЙ КАЗАН СИ СПАЛ. – продължаваше да му вика той. – БЪРЗО СЕ ОБЛИЧАЙ! ДО ПЕТ МИНУТИ ДОЛУ ЩЕ ИМА ВАН. СПЕШНО НИ ВИКАТ В S.M.
- СТИГА СИ ВИКАЛ! – кресна на свой ред Джун Мьон.
- ТИ НЯМА ДА МИ КАЗВАШ КАКВО ДА ПРАВЯ! МАРШ ДА СЕ ПРЕОБЛИЧАШ, ЧЕ МИРИШЕШ НА … - след кратко мълчание очите на У Фан станаха като понички. – Женски парфюм ли е това? Oh my God, that can’t be true! – щом превключи на английски Сухо реши, че е време да се омита.
- Не мисля .. – Сухо се почеса зад врата и хукна към стаята си, за да се преоблече.
Във вана мениджъра им обясни на кратко за какво ще ги викат. Момчетата щяха да са опитни зайчета на някакви студенти, които учели за стилисти. Всички изпаднаха в тотален шок. Как можеше точно тях? Не можеше ли Super Junior да пратят. Ама естествено те са си отдавна в компанията и беше немислимо така да се изгаврят с тях.
Щом кацнаха на паркинга пред тях имаше 12 индивида. Една от секретарките на Су Ман дойде с един лист и започна да разпорежда кой при кой да отиде. На Кай живота му се стъжни. Някаква индийка с червена точка между очите щеше да го облича. Детето се депресира и това ясно си пролича. На Сехун му се падна един младеж. На Лей азербайджанско девойче, което не беше лошо, но нищо не му се разбираше от корейския. На Тао ме се падна американска кифла. Джун Мьон веднага си ги представи как заедно ще се снимат пред огледалото в банята на S.M. На Кьонг Су се падна момиче, на което само очите му се виждаха, определено беше арабка. На Джонг Де му идеше да си върне червата, защото му беше отреден травестит. На У Фан някакво ниско девойче, на Лухан хубава рускиня, а на Шиумин една с която моментално започнаха да си хвърлят белтъци. А дано му излезе късмета! На Чаньол му беше отредена китайка, която беше доста скучна, а на Бекхьон азиатка с очна линия, която не е сложена правилно. Това видимо издразни Бекона. Той щеше да я научи как да си я слага, това беше сигурно.
В крайна сметка Сухо остана на сухо. Нямаше никой за него, защото партньорката му закъснявала. Ебаси късмета! В следващия миг зад него се чу някакво момиче, което каза, че вече е тук. Той се обърна и видя Анна. Това му беше като гръм от ясно небе.

by **Anna** Пон Авг 26, 2013 8:04 pm

Той й отвърна да им звъни без да го пита. Анна сведе виновно глава и се смути. Понякога не можеше да си затвори устата и само бълваше, бълваше и бълваше. За щастие, това се случваше рядко. Веднъж-два пъти на година и то най-вече, когато е в трета фаза на разлигавяне.
Хвърли бегъл поглед към ръцете на Сухо. Нямаше пръстен или нещо такова. Тогава от къде на бабето му дойде, че са сгодени? Тя също нямаше пръстени, за да си обясни от къде й е дошло това странно твърдение. Май щеше да се наложи да повиши диоптъра на очилата си. И без това от половин година мрънкаше на младата си съседка, че не виждала добре.
- Е, аз ще тръгвам. Още веднъж благодаря за закуската и се извинявам, ако има нещо.
- Пак заповядай. И спокойно, няма нищо - усмихна се О и го изпрати.
Щом мъжката фигура изчезна в асансьора, тя внимателно огледа етажа. Извъртя очи и се скри зад стената. Погледна към часовника на стената отсреща. Беше единадесет и двадесет. Значи трябваше да се оправя. От днес започваха специализациите й за стилист. Бяха два класа стилисти. Едните отиваха в JYP, а другите в S.M. Абсолютно всички бяха различни. При нея имаше индийка, арабка, азербайджанка, американка, рускиня, филипинка, китайка, един мъжки с неизвестна националност и един испански травестит, който се развяваше на супер високите токчета. И всичките тези, които се изредиха досега бяха в S.M плюс Анна.
Облече си една морскосиня къса рокля с набрано бюстие и широк колан в същия цвят. Токовете и чантата бяха в същия цвят. Щом си оправи и косата, си извика такси. Не искаше да закъснее, защото вървеше бавно и се спираше на всеки две минути, за да види това-онова по магазините. Денят беше важен, така че не можеше да си го позволи.
Таксито шофираше по сеулските улици към лейбъла гигант. През пет минути попадаха в задръствания и се измъкваха от там. Докато не попаднаха в най-голямото от всичките. Скоро от тук нямаше да има измъкване, а времето напредваше. Девойчето се притесни яко. И щеше да се паникьоса ако Лоренца, травеститът, не беше звъннал/-а.
- Къде си, муци? - избоботи тя/той.
- В задръстване - проплака австралийката.
- Идвай по-бързо. Момчетата след малко са при нас. Между другото, Хулио ти праща поздрави.
Хулио беше гаджето му/й. Голяма любов, голямо нещо. Ан ги беше запознала.
- Прати и на него от мен. След малко съм при вас - след тези думи затвори триумфално мобилния. - Аджуши, от тук ще продължа пеша! Бързам.
- Добре.. - примири се възрастният мъж и взе парите, които студентката му даде.
Момичето излезе от автомобила, мина на тротоара и се огледа. Новата мисия - възможна или невъзможна? Започна да се вглежда по-подробно в детайлите. Откри един плакат на компанията, която й трябваше. Разбра от къде да мине и тръгна пеша. Обаче така нямаше да стане. Трябваше да тича. Събу токовете от "Гучи", след което хукна с всичка сила. От време на време спираше за секунди, за да провери часа. Вече минаваше дванадесет. Следователно закъсняваше. Трябваше да са там в дванадесет без десет.. Преподавателката щеше да й се кара доста, но не тя беше виновна за задръстванията в този мегаполис.
Най-накрая пристигна на паркинга на S.M. Там бяха всички и вече бяха разпределили колегите й. Пое си дълбоко въздух и успя да овладее дишането си. Обу токовете.
- ТУК СЪМ! - извика кафявокосата и се довлече с триста мъки до някаква жена приличаща на опосум. - Извинете ме за закъснението, но с тези задръствания е малко трудно..
Повдигна бюстието, защото беше дало малко надолу. Огледа се внимателно. Рани, индийката, беше при Кай. Милото момче. Никак не му хареса това. Сабине, германка, която беше доста ниска, беше с Крис Дългуча... Лоренца беше с Джонг Де. Сехун беше с неизвестната нация от мъжки пол, Бекхьон с филипинката. Очната й линия не беше сложена добре. Шиумин и "стилистката" му май се похаресаха. Двете кифли - Тао и Анжела бяха заедно. На бас, че щяха да се снимат пред огледалата на банята или тоалетната. ДиОу беше с арабката. Азербайджанката дърдореше нещо на Лей, ама нищо не й се разбираше от корейския. Лухан и Валерия завързаха разговор за боите за коса, а разговорливият Чаньол беше с тихата и скучна Сяо Мей.. Май Сухо и се губеше някъде в редицата.
- Отивай при Сухо - въздъхна жената и намести очила, с формата на бурета за кисело зеле, на очите си.
- А?
О се огледа. Най-накрая го видя. Беше се скрил между Чаньол и Крис, така че да не се вижда. Еми, не беше познал. Австралийското обичливо дете ги избута и му се метна на врата.
- ДЖУН МЬОН! - извика тя.
Ама като казваме метна, наистина се метна. Усмихна му се сладко-сладко и известно време се гледаха в очите. Усети се и го пусна. Всички гледаха като цапнати с мокър парцал.
- Пак намаза тоя - чу се от устите на Кай и Крис.

by **SuHo.** Сря Авг 28, 2013 7:10 pm

Дам, Анна си седеше там, само той нямаше стилистка и по логиката на логиките ..
- Отивай при Сухо. - каза секретарката на Су Ман.
Дам, както и предполагаше Джун Мьон. Е, поне нямаше да е с някаква луда непозната, която да го направи на клоун. Добре, че не е индийката, че щеше да му се наложи да се разхожда с шалвари из компанията.
Джун Мьон обаче се беше наврял между У Фан и Чанйол и не се виждаше. Детето срам го хвана. Днес му дойде малко в повече с Анна.
- ДЖУН МЬОН! - развика се О.
В следващия момент Анна висеше на врата на Сухо. Много обичливо момиче се оказа.
- Ъ, здравей..? - едва каза Сухо, защото беше зает да се задържи жив.
- Пак намаза тоя - той чу зад себе си Кай и Крис как го обсъждат. Със сигурност щяха да се гаврят с него доста време и не само те, ами целия отбор EXO.
- И аз се радвам да те видя отново. - реши да отбележи Джун Мьон и се усмихна леко.
Секретарката започна да казва кой екип в коя зала трябва да отиде. Сухо и Анна се наложи да са в една стая с Джонг Де и Лоренца. Джун Мьон едва сдържа смеха си, но някак си се овладя.
- Само да попитам нещо .. - айде, почна се. - Колко време ще сме опитни зайчета?
- Ако някой стилист хване окото на Су Ман, може да ви се наложи да сте опитни зайчета доста време. - каза му секретарката, връцна си дебелия задник и се запъти по други задачи.
Физиономията на Чен беше просто епична. В погледа му се четеше, че щеше да направи всичко възможно, за да може Лоренца да се провали и да не бъде стилист на EXO и въобще да не се разхожда по коридорите на компанията. Азербайджанското дете беше много общително, но не му се разбираше добре. Карай, важното беше, че прави опити за приятелство. Бекона пък разпитваше момичето си кой я е учил да се гримира. Ако не стане стилист, поне щеше да се научи как се слага очна линия.
Едни тръгнаха по стълбите, а други в асансьора. Фантастичната четворка (Анна, Сухо, Лоренца и Чен) използваха асансьора, защото трябваше да се доберат до петия етаж на сградата. Джонг Де и Джун Мьон водеха, защото гостите им не знаеха къде се намира мястото, където щяха да практикуват. Бяха ги изпратили на майната им. На петия етаж от асансьора наляво, после пак наляво и в дъното на коридора, където нямаше жива душа се намираше стаята им. Чен и Сухо влязоха, а вътре имаше няколко големи закачалки с най-различни дрехи, а отстрани на плота бяха наредени и аксесоарите.
- Е, каква е задачата ви? - попита Сухо. сега оставаше да му натресат, че ще ги правят клоуни или травестити и щеше да се откаже от живота нацяло.

by **Anna** Чет Авг 29, 2013 1:20 am

- Здрасти и на теб - озари го с една от усмивките си О.
Усети озадачените погледи на колегите си от университета. Да се чудят какво става. Пък. Не беше виновна тя, че лесно се привързва и е толкова.. да кажем обичлива. Но този случай не беше нормален. Искаше да привлече вниманието му. Нещо неестествено за нейната личност. Но имаше и още нещо, което момичето не можеше да си обясни. Нещо, което й се беше случвало само веднъж досега и помнеше кашата в главата си смътно.
Сухо каза, че се радва да я види пак. Е, че как? Всички се радват, когато я видят отново. Може би, защото внасяше някакво настроение или живец, когато работата е затънала до уши в калното езеро.
Онази започна да разпределя отборите на четворки и да казва кои къде да са. Нейна светлост и Джун Мьон бяха заедно с Чен и Лоренца. Айгу. Лоренца и Анна си бяха доста близки приятелки. Единствено австралийското чедо се разбираше толкова добре с испанския травестит. Можеше да я върти на пръстчето си, защото по някаква причина й беше слабост.
- Само да попитам нещо .. Колко време ще сме опитни зайчета?
Студентката го погледна така все едно е избягалата Белатрикс Лестрандж от Азкабан. Да не би да мислеше, че ще ги правят на маймуни? Ко? Не! Групичката от дванадесет студентчета по дизайн бяха най-добрия випуск на университета за последните десет години. Тоест, бяха напълно сериозни в работата си. Иначе нямаше да ги доведат в S.M Entertainment, я. От другия клас бяха по-зле от тях. Всъщност, доста по-зле. Положението там беше отчайващо.
- Ако някой стилист хване окото на Су Ман, може да ви се наложи да сте опитни зайчета доста време - отговори на въпроса му женската с огромните цайси, врътна си дебелото дупе и се прибра в сградата.
Това определено й се хареса. Всъщност, шансът й беше доста голям. Беше с най-висок успех, а и си разбираше от работата. Ако имаше едно лесно, направо модна къща щеше да си отвори. Хм. Можеше да го обмисли за в бъдеще. Кой знае какво ще се случи. Опасности дебнат навсякъде.
Физиономията на главния вокалист на EXO-M беше просто единствена по рода си. Ама какво се цупеше този? Каквото такова. Ще оживее, нали? Нали? Няма да ходи да умира на ешафода като Мария Антоанета заради изречението: "Щом няма хляб, яжте пасти!". А и щом опознаеше испанската издънка, щеше да разбере, че не е чак толкова лошо момиче... или момче.
Инструкциите за техния отбор бяха пети етаж, някоя си зала. Кой да ти помни? Имаха си гидове. Компанията беше все още пълна мъгла за нея и Лоренца, така че певците водеха. Качиха се на асансьора, от там на петия етаж. Щом стъпиха на него, започна великото обикаляне. Ама няма такъв цирк просто. Бяха като мухи без глави.
Беше тихо, празно, самотно. Настроението й се скапа тотално още на секундата, в която влязоха в този коридор. Лошо, много лошо.
Най-накрая стигнаха до крайната дестинация. Стаята беше пълна с всякакви дрехи и аксесоари.
- Е, каква е задачата ви? - попита лидерът.
Лоренца беше прекалено заета да отговаря на съобщенията на Хулио, така че отговорите бяха от О Анна. Но преди да му отговори, се настани както подобава на черният луксозен диван.
- Нямаме точно определена задача.Просто ще помагаме на стилиста ви при избора на облекла. Преди това, обаче, той иска да види нивото ни. Ще мине на нещо като проверка. Приготвили сме се. И спокойно, няма да се изгаврим с вас - последното изречение го каза някак си, обвиняващо. Просто тонът й беше такъв.
Тя изпука врата си. Погледна към травестита, който най-накрая прибра телефона.
- Анна, ще отида да ти купя храна - каза той/тя и й смигна.
Вълшебната думичка - храна. Очичките й веднага блеснаха.
- Нали знаеш колко те обичам? Хайде, заминавай! - ухили се австралийката, а Лори замина.
И останаха само тя, Чен и Сухо в стаята. Мъжките стояха като препарирани.
- Няма да ви изям. Не стойте като препарирани в природонаучен музей.
Кафявокосата стана и започна да оглежда нещата, с които разполагаха. Преди това събу скъпоценните токове от "Гучи" и ги остави в близост до дивана. Остана боса. Голяма работа. Отново оправи роклята си, след което тръгна на поход... който завърши с малко изтърсване от нейна страна. Взе, че се стъпа на криво, тръгна надолу и по ирония на съдбата повлече Джонг Де отгоре си. Ех, ех, този нейн късмет.

by **SuHo.** Чет Авг 29, 2013 2:57 am

- Нямаме точно определена задача.Просто ще помагаме на стилиста ви при избора на облекла. Преди това, обаче, той иска да види нивото ни. Ще мине на нещо като проверка. Приготвили сме се. И спокойно, няма да се изгаврим с вас - Анна отговори на въпроса му доста подробно и това определено се хареса на лидера на EXO.
Това накара Джун Мьон да си отдъхне. Нямаше да ги правят на клоуни, а щяха да са хубави. Ке, ке, пичове и половина, стигане няма да имат. ( )
Сухо се замисли и откри нещо интересно, поне за него. Всички стилисти имат нещо откачено в себе си. Кой травестит, кой не може да се гримира, кой не владее езика, кой не са от най-забавните и са адски скучни, но всеки един от тях беше на високо ниво що се отнася до дрехите. Каква ли беше лудостта, така да се каже на Анна? Може би скоро щеше да разбере ..
Травеститчето не спря да пише нещо на телефона си. Да не би от там да управлява банковите сметки? Сухо от личен опит знае, че този метод не е сигурен. Чиста работа си е чековата книжка или направо на гишето в банката, на която си клиент. Тея интернет банкирания и чрез телефон са много несигурни, защото можеш да си изгубиш телефона или да ти откраднат компютъра, знае ли човек?
- Анна, ще отида да ти купя храна - каза странния индивид и прибра мобилния си някъде. След това излечение очите на австралийското девойче светнаха. Явно наистина обичаше да се храни.
- Нали знаеш колко те обичам? Хайде, заминавай - каза с усмивка на лице Анна.
Двамата с Джонг Де стояха като статуи и не смееха да мръднат. Щом Чен до сега не е тролил, значи положението е наистина трагично.
- Няма да ви изям. Не стойте като препарирани в природонаучен музей. - подкани ги Анна.
Двамата идиота обаче не помръднаха. Само наблюдаваха как тя се събува. Обувките й бяха марка "Гучи" и това накара Трола и Мънито да се спогледат. Очевидно и двамата се сетиха за Тао. Ма, то няма как да не се сетиш за него, когато чуеш "Гучи" или "кифла". И както Джонг Де седеше лице в лице с Джун Мьон така изведнъж изчезна. Тоя да не би да се прави на фокусник? Сухо погледна надолу и видя, че Чен беше на пода, а Анна беше отгоре му.
Богаташчето набързо се взе в ръце, хвана момичето през кръста и я вдигна. Щом тя успя да стъпи на краката си той я пусна, а Джонг Де стана сам малко след нея.
- Добре ли сте? - попита загрижено Джун Мьон и ги огледа добре. - Нещо да ви боли?
"Ако искаш и на 112 звъни, пабо!" - каза си той наум. Сухо имаше доста лош навик да изпада в паника, ако някой падне или се удари. Сестрите му не веднъж са му казвали да се спре, дори е ял бой от тях заради това, но той си остава такъв. Чак толкова лошо ли беше да е загрижен за другите и да му пука за тях? Хората трябва да са благодарни, че не е някой егоист.

by Sponsored content

Преди 4 месеца; Сеул

Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул

Re: Преди 4 месеца; Сеул