Преди няколко дни в студиото за снимки на Cube Ent.

by **IU.** Съб Май 09, 2015 9:35 pm

Manager oppa ме събуди рано тази сутрин по телефона, защото днес беше първият ден от снимането на една реклама. Спеше ми се и се завъртях няколко пъти в леглото с познатото "Само още 5 минути!", но в крайна сметка успях да стана без да се успя! Това е част от работата ми и трябва да се отнасям сериозно към рекламата! - напомних си. Приготвих се, макар и малко бавно. За щастие всичко мина без произшествия... като никога!
Излязох от нас възможно по-тихо, макар че затръшнах входната врата малко по-силно и е възможно да съм събудила Хиери, за което щях да и се извинявам по-късно. Колата на мениджъра ме чакаше пред нас. Качих се, сложих си колана и отпътувахме. По пътя manager oppa ми обясни малко повече за рекламата. Щеше да е за летни пижами и щях да си партнирам с Ънкуанг от BtoB. До този момент не си бях партнирала с никой от тази група, но се надявам да се разбираме и всичко да мине добре! Явно рекламата ще се заснеме в едно от студиата на Cube Ent. - компанията на BtoB. Не бях ходила в офиса им и това ме притесни, защото мениджърът ми сподели, че няма да има възможност да стои с мен и ще бъда сама. Дори отговорникът ми не знаеше подробности за самия сценарии на рекламата. Е, ще трябва да дам всичко от себе си и без негова подкрепа.
След около 15 минути пристигнахме пред студиото. Аз слязох от колата, обърнах се към мъжа с умоляващ поглед и получих едно "Файтинг" в отговор. След което колата тръгна, оставяйки ме да гледам как се отдалечава от мен. След като я изгубих от поглед се обърнах и въздъхнах тежко. Пристъпих към студиото.
Когато влязох през вратата бях посрещната от доста неодобрителни погледи. Хвърлих око на часовника и осъзнах, че съм закъсняла с няколко минути. Хората изобщо не са имали добро първо впечатление от мен. Започнах да се покланям, да поздравявам и да се извинявам на всеки. В крайна сметка стигнах до директора като повторих същите три стъпки с него. Той ми връчи книжката със сценария и бях инструктирана да я разгледам докато ми правят грима, прическата и се преобличам. Притичах към хората, които отговаряха за гардероба ми и веднага се заехме за работа.
Не пропуснах да огледам мястото много внимателно. В цялото ми блейкане почти не паднах, защото се спънах в един от кабелите на осветителните прожектори. Айш, много съм непохватна! Получих няколко гневни погледа в отговор и реших, че ще е най-безопасно за всички да седна на стола докато ме гримират и фризират. През това време разгледах сценария. Общо взето днес щяхме да снимаме сцена с бой с възглавници. Добре! Това не трябва да е много трудно! Огледах се за партньора ми, но не успях да го видя никъде... не че щях да го позная, но все пак. Явно щяхме да се запознаем по-късно.
След два часа вече бях готова за снимки. Косата ми трябваше да изглежда сякаш съм станала току-що от сън, което не беше толкова далеч от истината. Гримът трябваше да е напълно незабележим и да придава онзи сънен външен вид. А пижамата... е, не беше това, което очаквах. Видът и можеше да ми създаде малко проблеми.. но се надявах това да не се случи!
Директорът ме извика при себе си и аз веднага изпълних казаното. При него стоеше един чаровен млад мъж - най-вероятно партньора ми за тази реклама. Директорът реши да поеме инициативата:
- Двамата ще участвате заедно в тази реклама. Може да се запознаете и да започваме работа!
След тези думи се обърнах към мъжа, който изглеждаше някак изнервен. Опитах да игнорирам този факт и се поклоних, след това се усмихнах и казах:
- Казвам се И Джиън! Надявам се да се разбираме и грижим един за друг по време на съвместната ни работа.

by Eunkwang Пон Юни 15, 2015 12:37 pm

Ънкуанг се събуди по-рано от обкновено, усещайки болка по цялото си тяло. Мускулна треска, както на Хьонгшик, само дето не можеше да си спомни кога за последно имаше плочки като неговите, или пък кога техните са го карали да изкопава езеро в задната градина на и без това грозната им семейна "вила", както я наричаше майка му. Само че единствената "вила" в околността я използва вчера, за да заплашва иначе въз мързеливия си брат, вдигайки глупавото уръжие на труда, докато се прави на Посейдон.
Премижа няколко пъти в празното пространство пред себе си - трябваха му няколко минути за да се ориентира и да разбере, че не беше в своето легло. Яно спеше по корем на неговото, лигавейки възглавницата му и мърмореше някакви неща в просъница. Ънкуанг обичаше възглавницата си за 200 $, пълна с гъши пух и с калъфка от най-фината дишаща материя... но колкото и да го тормозеше, обичаше повече малкото си братче. Радваше се, че поне той щеше да се наспи. Усмихна се, докато го гледаше как се бори с някакво чудовище в съня си, може би се бореше с Ънкуанг, кой знае. Яно, разбира се, никога нямаше да стане свидетел на това негово гейско поведение. Погледна часовника си минута преди алармата му да се включи. Днес имаше да снима реклама с момичето от онази компания... Айгу..? Не, Аю, да точно така. Ънкуанг не помнеше имена, но знаеше прекрасно как изглеждат повечето женски соло изпълнителки, пък и май се бяха засичали един два пъти. Ако не беше такъв тъпак, може би щеше да я заговори, да я поздрави за стейдж-а или нещо, само че... беше тъпак, да.
Ънкуанг не го придружаваха на такива събития от година. Никой мениджър не можеше да го търпи, когато е сам, за това и трябваше да се качи в колата на баща си и да кара няколко часа до Сеул, с опасността да закъснее. Не че някой очакваше да е там на време.
Обуваше кецовете на брат си, с цялото внимание на света, бавно и предпазливо, и тогава се сети - не беше в дорма и Пениел нямаше да му сложи нищо не Богу угодно в тях. Тази вълна на спокойствие беше несравнима с нищо друго.
Вече в добре познатото "родно" студио, Ънкуанг се остави на съдбата, която се казваше И Лена и беше негова стилистка от както се помни. Никога не оставаше разочарован от нея, какво оставаше за някаква проста пижамо-съответстваща прическа. То косата му и без това си беше такава през всичкото време, когато не беше пред хора. Всичко днес щеше да мине добре, дори си позволи да затвори очи и да се наслади на една-две глътки от кафето си. Внезапен шум го разбуди от унеса и го накара да погледна в негова посока, където видя непохватно малко момиченце да се препъва из кабелите на прожекторите. "Айш." Изсъска на ум и присви очи. Не можеше да си обясни кой по дяволите би наел някой толкова некомпетентен. направи се на невидял и нечул, сложи слушалките на айпода на брат си в ушите си и се остави на Лена на го прави каквото иска.
Не знаеше колко време мина, преди да стане готов, но този... Ънкунаг в огледалото беше готов да лее искри и жупел по всичко живо, отговорно за външния му вид. Лена се беше скрила, разбира се, дори не го информира, че е готов. "Готов... " Приличаше на проскубания петел от онова видео на Блок Би, и честно казано му се искаше Кьонг да дойде и да му пререже гърлото в точно този момент. А пижамата... сириъсли. Кой би искал да си купи тая глупава, розова, гейска до самозабрава купчина евтин плат... и тези цветчета... Господи, защо? Докато присвиваше злобно очи до момента в който не виждаше нищо, от някъде зад него се чу:
- Двамата ще участвате заедно в тази реклама. Може да се запознаете и да започваме работа! - Гласа му беше познат, директора, който изобщо не отрази присъствието му преди малко, а до него стоеше онази малка и непохватна асистентка по осветлението... която май беше облечена в розово и с връзващи се с неговите къси панталонки, които приличаха малко на... пижама.
- Казвам се И Джиън! Надявам се да се разбираме и грижим един за друг по време на съвместната ни работа. - Каза момиченцето.
- Айгу... Аю?- Погледна я подозриелно. - .. ши. Да, аз съм Со Ънкуанг, много ми е... - Реши да отмести поглед най-нкрая от краката и. - Приятно ми е, аха.

by **IU.** Вто Юли 07, 2015 9:00 pm

Притеснявах се достатъчно, макар и да се стараех да не го показвам. Партньорът ми, Ънкуанг, ме изгледа някак неодобрително и с присвити очи, като задържа погледа си твърде дълго върху разголените ми крака с думите "Аигу..Аю..ши....много ми е...приятно ми е, аха". Какъв поздрав беше това, за Бога! Въпреки това се усмихнах и реших да не го съдя твърде строго, защото все пак беше рано сутринта, а и може да е бил изнервен от нещо друго.
Двамата се обърнахме към директора, който ни даде кратки инструкции на днешната програма и общо взето обобщи нещата от сценария. След това започнахме да обсъждаме първата сцена, която ще заснемем. Очевидно ще започнем със сцената, където се бием с възглавници, след което ще направим няколко индивидуални сцени и снимки и ще приключим с нещо, което щяло да се изяснява по-нататък. Добре, бой с възглавници.. познато ми е.. мога да го направя!
Близо до приготвеното място за снимки имаше по един стол за мен и партньора ми. На тях бяха оставени книжките със сценария, по една бутилка вода и по едно ветрило. Близо до тях бяха сложени по няколко броя възглавници за двама ни. Явно в случай, че нашите се скъсат или нещо такова. Аз бързо отидох до стола си и погледнах отново сценария - бягане по легло, скачане, бой, смях..ясно! След десетина минути от високоговорител се чу "След 5 минути започваме снимките! Всички по местата си!".
Двамата с Ънкуанг се отправихме към мястото "стаята". Там имаше едно огромно легло, на което ми се искаше просто да си легна и да заспя още сега! Около него имаше някакъв диван, маса с лампи и списания на нея и други такива подробности. Отправих се към дясната част на леглото! Тъкмо щях да лягам, както пишеше в сценария, когато из под носа ми някой грабна възглавницата съвсем безсрамно. Проследих движението и видях Ънкуанг. Погледнах го озадачено, но думите на директора "Аю-ши, ако обичаш не се бави!" ме принудиха да отида до другата страна на леглото и да се настаня там. Грр, сериозно ли? Надявах се да няма други такива случки, защото и без това бях достатъчно притеснена да съм в чуждо студио, където ме гледат на кръв.
Легнах в леглото и се завих. Идеята беше да придам вид, че спя. Обърнах се с лице нагоре, затворих очи и изчаках. Директорът каза "Готови?Действие!" и всичко започна.
Идеята тук беше Ънкуанг да ме събуди със някакво перце или нещо такова. След това сме щели да се бием с възглавниците. За известно време нищо не усещах..явно още нищо не ставаше. След около минута леглото се наклони, тялото ми с него и усетих гъделичкане по носа. Сега трябваше да отворя очи, нежно и деликатно, като някоя принцеса от аниме. Всичко беше перфектно планирано...или не чак толкова. В момента, в който перцето се докосна до носа ми, усетих силен порив да се почеша. Стърпях се, но това, което последва беше дори по-лошо. Отворих рязко очи и започнах да правя някакви грозни изкривени гримаси. Усещах, че ще кихна всеки момент, но за миг ми мина. Директорът извика "Стоп!" и всички въздъхнаха тежко. И аз кихнах! Това сигурно беше един от най-ужасните мигове в живота ми. На мига започнах да се покланям колкото мога и да се извинявам на всички. Ънкуанг се обърна към директора, който му каза нещо и след това всички се приготвиха за втори опит.
Отново затворих очи и изчаках перцето, този път решена да не кихам. Секунди по-късно усетих безтегловното тяло грубо да ме блъска в лицето и накрая даже ми влезе в носа. Намусих се и отворих очи, а онзи Ънкуанг ме гледаше някак странно. Имах чувството, че го беше направил нарочно!
След няколко подобни неуспешни опита за перцето, директорът се отчая от мен и реши да махне изцяло тази сцена от рекламата. Май вече съжаляваха, че са ме избрали за нея. Цяла се бях изчервила. Дадоха ни няколко минути време за почивка, докато решават какво да направят по-нататък. Аз се тръшнах на стола, отпих от водата си, а гримьорката дойде да ме наконти наново. След около 3-4 минути директорът отново ни извика, за да каже какво са решили. Станах и провлачих краката си до там, като се опитвах да не се спъна в нищо. Не можех да разбера дали на "партньорът ми" му е забавно или е издразнен, но и в двата случая май нямаше да се спогодя с него.

by Sponsored content

Преди няколко дни в студиото за снимки на Cube Ent.

Преди няколко дни в студиото за снимки на Cube Ent.

Re: Преди няколко дни в студиото за снимки на Cube Ent.

Re: Преди няколко дни в студиото за снимки на Cube Ent.

Re: Преди няколко дни в студиото за снимки на Cube Ent.