Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 105 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 105 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 143, на Нед Окт 13, 2024 7:49 pm
Преди няколко дена, концерта.
Страница 1 от 1
Преди няколко дена, концерта.
Сеул беше... огромен. И като се замислиш, че Зейв беше тук отскоро, веднага се поставяш на негово място и разбираш колко дезориентиран е в този град. Но за щастие големите сгради му правеха впечатление, а и беше идвал тук няколко пъти, а сега течеше някакъв концерт с нови групи на YG, на който беше длъжен да присъства. Все пак трябваше да обогатява знанията си за кпоп-а, а и не трябваше да изпуска шанса си да присъства на изпълненията. Кой знае, можеше тези групи да му станат любими в последствие? Също беше чул, че ще присъстват и 2NE1, което беше вдигнало мотивацията му да отиде до сто процента.
Щеше да му хареса, беше сигурен в това. Винаги умееше да си изкарва добре на такива места, защото винаги извличаше най-доброто от ситуацията. И макар, че можеше да се случи нещо – примерно да се загуби в навалицата или пък да му откраднат нещо... щеше да се оправи.. някак.
Тъмнокоското обу новите си кецове с триста зора, понеже бяха от онези високите, с които трябваше да си много внимателен и трябваше да внимаваш къде и колко навътре си пъхаш крака. Еми, не беше лесно. Прокара пръсти през косата си още един-два пъти и пъхна слушалките в ушите. Свиреше същата тази позната песен, която бе повтарял отново и отново през изминалата седмица. Всъщност не, беше я повтарял още откакто излезе на бял свят. Беше влюбен в клипа, в момчетата, пеещи думите и в изпълненията им на живо. Нямаше търпение някой ден да му се отвори шанса да ги види. Но сега, Екзейвиър трябваше да мисли само за предстоящото събитие. Вече беше закупил билета си, който му излезе не-чак-толкова скъпо. Подсигури се, че все още е в задния му джоб и потегли, докато се опитваше да намести раницата си така, че да му е удобно.
Действително, това нямаше да бъде първия му концерт, но все пак беше безкрайно нервен. Не знаеше дали да се радва, защото не беше сигурен за слуховете, които гласяха, че 2NE1 ще пеят. Дано, дано да бяха вярни. Щеше да е най-щастливия ден през целия му живот, защото най-накрая щеше да види идолките си. Обожаваше всяка една от тях, защото всяка изкреше със собствения си чар и талант. Винаги, когато някой го питаше как може да няма любимка от групата, той започваше да развива безкрайни тези за това как всяка от тях е индивидуална личност, и че няма място за сравнение. Още повече, че всички заедно правят групата, а не само една от тях... затова просто нямаше смисъл да избира любима.
Вървеше с огромната усмивка на лицето си и продължаваше да яде близалката, която си беше купил преди концерта – уж тематично, а пък то се оказа, че само част от Биг Бенг пяха песента и то не с 2ени1, ами с някакви други новички. И освен това беше някаква друга версия, а не тази, която по принцип пееха с любимките на Зейв. Това го беше стреснало, защото за миг си беше помислил, че фактически онези Неонки заменят Черин, Минджи, Бом и Дара, но тези му мисли бързо се изпариха и той се върна към обичайното си щастливо настроение. Естествено, когато това се случва обикновето има навика да се блъска в хората, защото не гледа в краката си. Сега беше един от тези моменти. Точно, когато беше на път отново да лапне близалката, някаква руса коса се изпречи пред погледа му и от стрес изпусна „почерпката“ си.. точно върху въпросната руса коса. Ужас, само това му трябваше.
- Опа. – каза той, засмивайки се. Беше му забавно как залепналото сладко нещо всъщност си отиваше с външния вид на момичето. Така изглеждаше... сладка.
Щеше да му хареса, беше сигурен в това. Винаги умееше да си изкарва добре на такива места, защото винаги извличаше най-доброто от ситуацията. И макар, че можеше да се случи нещо – примерно да се загуби в навалицата или пък да му откраднат нещо... щеше да се оправи.. някак.
Тъмнокоското обу новите си кецове с триста зора, понеже бяха от онези високите, с които трябваше да си много внимателен и трябваше да внимаваш къде и колко навътре си пъхаш крака. Еми, не беше лесно. Прокара пръсти през косата си още един-два пъти и пъхна слушалките в ушите. Свиреше същата тази позната песен, която бе повтарял отново и отново през изминалата седмица. Всъщност не, беше я повтарял още откакто излезе на бял свят. Беше влюбен в клипа, в момчетата, пеещи думите и в изпълненията им на живо. Нямаше търпение някой ден да му се отвори шанса да ги види. Но сега, Екзейвиър трябваше да мисли само за предстоящото събитие. Вече беше закупил билета си, който му излезе не-чак-толкова скъпо. Подсигури се, че все още е в задния му джоб и потегли, докато се опитваше да намести раницата си така, че да му е удобно.
~
- Какво сте зяпнали? – попита безкрайно раздразнен, защото всички баби в метрото бяха вперили погледите си в него. Сякаш не бяха виждали британец, странна му работа. И точно когато те извърнаха очи от така или иначе прекрасното му личице, влака спря, а някакъв странен роботски глас съобщи, че Зейв беше стигнал до желаното от него място. Скокна от мекото място, на което беше седнал и върна телефона си обратно в джоба, понеже досега беше играл на Енгри Бърдс. Действително, това нямаше да бъде първия му концерт, но все пак беше безкрайно нервен. Не знаеше дали да се радва, защото не беше сигурен за слуховете, които гласяха, че 2NE1 ще пеят. Дано, дано да бяха вярни. Щеше да е най-щастливия ден през целия му живот, защото най-накрая щеше да види идолките си. Обожаваше всяка една от тях, защото всяка изкреше със собствения си чар и талант. Винаги, когато някой го питаше как може да няма любимка от групата, той започваше да развива безкрайни тези за това как всяка от тях е индивидуална личност, и че няма място за сравнение. Още повече, че всички заедно правят групата, а не само една от тях... затова просто нямаше смисъл да избира любима.
~
Не описахме на дълго и широко какво се случи по време на концерта, понеже беше наистина драматично. Имаше хвърлени риби по изпълнителите, луди фенки, хвърлящи се по Биг Бенг, ии да. И да. Общо взето. Но по-важната част беше... ЕКЗЕЙВИЪР БЕШЕ ВИДЯЛ БИГ БЕНГ И 2NE1 НА ЖИВО. Сега можеше да умре съвсем щастливо и спокойно, обграден от техните албуми, автографи и снимки, а от това се подразбира какъв diehard фен им беше и как се чувстваше като най-щастливия човек на света.Вървеше с огромната усмивка на лицето си и продължаваше да яде близалката, която си беше купил преди концерта – уж тематично, а пък то се оказа, че само част от Биг Бенг пяха песента и то не с 2ени1, ами с някакви други новички. И освен това беше някаква друга версия, а не тази, която по принцип пееха с любимките на Зейв. Това го беше стреснало, защото за миг си беше помислил, че фактически онези Неонки заменят Черин, Минджи, Бом и Дара, но тези му мисли бързо се изпариха и той се върна към обичайното си щастливо настроение. Естествено, когато това се случва обикновето има навика да се блъска в хората, защото не гледа в краката си. Сега беше един от тези моменти. Точно, когато беше на път отново да лапне близалката, някаква руса коса се изпречи пред погледа му и от стрес изпусна „почерпката“ си.. точно върху въпросната руса коса. Ужас, само това му трябваше.
- Опа. – каза той, засмивайки се. Беше му забавно как залепналото сладко нещо всъщност си отиваше с външния вид на момичето. Така изглеждаше... сладка.
Гост- Гост
Re: Преди няколко дена, концерта.
"Супер, Суки ще е доволна. Снимките с рибите ще я развеселят. Ще забрави за малката грешка с микрофона. А ... май ще е най-добре да взема да изтрия тази. И тази ... и онези с Икки. Айш, как можа да им се случи точно на тях?! И все пак се справиха блестящо. Чудно ми е дали онзи градоносен облак трябваше да се появи точно от там или се е случило нещо, за да се изтърси отделно от всички. А може би се прави на интересен, както винаги. Няма да се учудя."
Беше потънала в мисли по отношение на Mysterie и Суки, докато се насочваше към изхода. Концертът наистина беше хубав, ако трябваше да се изключат малките инциденти, които се случиха. Първо на групата на сестра ѝ, а след това на другите новаци - Neon.M, които започнаха доста уверено, но бяха "леко" смутени от присъствието на една ужасна риба на сцената. В първия момент Су А бе ококорила очи, колкото топки за билярд, догато обективът на фотоапарата не улови в действие две малки момиченца от ВИП ложата, които се смееха твърде съмнително. Русокосата бе побързала да увеличи и забеляза издайническата торбичка, където бяха носили рибата.
Хванати в крачка!
За жалост нямаше доказателства за пред останалите, за да сподели, но поне знаеше за себе си какво се е случило. Можеше да светне и онни, но тя със сигурност в момента беше заета с други неща, така че нямаше да я занимава. Суши въздъхна и прибра фотоапарата в чантичката му, след което продължи след огромната тълпа с надеждата, че ще успее някак да се промъкне бекстейдж. С надеждата да успее?! Дребосъчката се засмя. Беше убедена, че ще се справи с нещо толкова лесно. Всъщност, надяваше се, че ще успее да направи някоя друга снимка на по-известните звезди, която да постне в блога си. Дам. Ако се справеше с подобно нещо, щеше да е истински доволна от себе си. Но първо трябваше да потърси и поздрави Суки и останалите. Може би дори и Сторм. Щеше да реши в последствие. Момичето подскочи доволно и закрачи още по-уверено от преди.
И тогава се случи.
Нещото.
Първоначално не разбра какво точно, но за секунди като че ли се сблъска с някого. Беше готова да вдигне поглед и да се извини, усмихвайки се сладко, но намерението ѝ беше прекъснато от някакво странно усещане, че има нещо на главата си. Пръстите ѝ се насочиха внимателно към подозрителното място и само след миг достигнаха до нещо лепкаво. Момичето, напълно невярващо, свали ръката си и я приближи, само за да види нещо зеленикаво. Миришеше на сладко, което можеше да значи само едно нещо. В косата си имаше близалка.
Омо!
Това някаква шега ли беше?!
- Я! - пръстът ѝ се заби в гърдите на нахалника, докато очите ѝ се опитваха да го изпепелят, - Умира ли ти се?! Колко невъзпитан трябва да си, за да ходиш наоколо и да залепваш близалки в косите на хората?!
Не беше убедена, че я разбира какво говори, все пак беше чужденец, но пък се надяваше, че емоцията вложена в думите и изражението ѝ са достатъчно красноречиви. Не стига, че беше съсипал хубавата ѝ прическа, ами сега си стоеше неподвижно, сякаш се забавляваше от случилото се! Какво, да не би хората, които не бяха от Азия да имаха странния навик да лепят някакви сладки неща по главите на другите? Едната вежда на Суши трепереше от недоволство, докато тя продължаваше да размишлява и гледа непознатия. Може би наистина не я разбираше? Су А изсумтя, колкото се може по-шумно и махна пръста си, заемайки се с почти непосилната задача сама да махне сладкото нещо от косата си. За нея случаят беше приключен и очакваше да се размине с някакво измрънкано "i'm sorry", след което момчето да се изнесе на някъде, оставяйки я сама да се труди да поправи неговата грешка. Типично. Сега щеше да се забави и нямаше да може да отиде при Суки, да я насърчи и да ѝ каже колко готини всъщност са били и как публиката ги е харесала въпреки малките грешки. И то заради този господинчо. Аши изсумтя още веднъж, за да подчертае силното си недоволство и продължи с мисията си, мърморейки си някакви неразбираеми неща.
Гост- Гост
Re: Преди няколко дена, концерта.
Фактът, че тя му се развика след като помириса сладникавия аромат на близалката изобщо не го изуми, понеже беше абсолютно сигурен, че това щеше да се случи. Беше наясно, че ако направиш нещо на момиче то веднага ще започне да ти разправя какъв глупак си и как дори за миг не си се поставял на нейно място и не си чувствал болката ѝ. Боже, сякаш беше много трудно да махнеш лепкаво нещо от косата си... може би.. малко трудно. Добре де, беше си трудно. И да, той също би откачил, ако някой стореше същото на него, но не биваше да признава това пред себе си, защото щеше да излезе много комично заключение от сорта на „момиче в тялото на момче“ или пък „мъжки кифльо gone wild“. Нда.
Щом русокоската заби пръста си в гърдите му, малката ѝ устичка се отвори и словата започнаха да се леят като от някаква кофа. Естествено, Зейв разбираше всяка една думичка от казаното, но в нейните очи очевидно изглеждаше другояче. След като свърши с не-толкова-дългото конско, (което всъщност прозвуча като доста дълго такова)тя изпуфка и започна да се бори със сладкото нещо на косата си. Той не можа да се сдържи и започна да ѝ се подхилква тихичко, очаквайки следващата доза крясъци. Странното беше обаче, че не беше изрекла никакви обиди.
Нда.
Наистина странно, защото обикновено ядосаните „жени“ правеха такива неща. Все пак бяха непосилни срещу мъжете – със сигурност не можеше да го заболи ако го удареха или нещо такова.[/center]„Не може да устои на чара ми, толкова съм прекрасен, че затова все още не си е тръгнала от „местопрестъплението“[/center]Той се засмя на собствените си мисли, а след това посегна към лицето на момичето и подпря малката ѝ брадичка с дясната си ръка, вдигайки я нагоре, така че да може да има ясна картина към очите ѝ, които между другото бяха.. хубави.
- Успокой се малко, какво толкова е станало? Просто близалка. Няма да умреш, спокойно. И не, и на мен не ми се умира – прекалено съм млад. – изтъкна той, макар че видимо беше по-голям от нея с поне пет години. Момичето изглеждаше точно като дете в неговите очи, нещо като по-малка сестра.
Найтингейл забеляза странния поглед, с който го застрелваше „жертвата“ в момента. Очевидно си нямаше никаква идея откъде накъде някакъв чужденец ще умее да говори корейски толкова добре. Е, това беше част от изненадата, а той обичаше да изненадва хората.
- Само не се разревавай, моля те. Мразя да гледам как деца плачат.
След думите, които ѝ дойдоха като гръм от ясно небе, той извади ръцете си от джобовете и посегна да ѝ помогне да махнат близалката. Айшт, винаги трябваше да се забърква в такива ситуации.
Щом русокоската заби пръста си в гърдите му, малката ѝ устичка се отвори и словата започнаха да се леят като от някаква кофа. Естествено, Зейв разбираше всяка една думичка от казаното, но в нейните очи очевидно изглеждаше другояче. След като свърши с не-толкова-дългото конско, (което всъщност прозвуча като доста дълго такова)тя изпуфка и започна да се бори със сладкото нещо на косата си. Той не можа да се сдържи и започна да ѝ се подхилква тихичко, очаквайки следващата доза крясъци. Странното беше обаче, че не беше изрекла никакви обиди.
Нда.
Наистина странно, защото обикновено ядосаните „жени“ правеха такива неща. Все пак бяха непосилни срещу мъжете – със сигурност не можеше да го заболи ако го удареха или нещо такова.[/center]„Не може да устои на чара ми, толкова съм прекрасен, че затова все още не си е тръгнала от „местопрестъплението“[/center]Той се засмя на собствените си мисли, а след това посегна към лицето на момичето и подпря малката ѝ брадичка с дясната си ръка, вдигайки я нагоре, така че да може да има ясна картина към очите ѝ, които между другото бяха.. хубави.
- Успокой се малко, какво толкова е станало? Просто близалка. Няма да умреш, спокойно. И не, и на мен не ми се умира – прекалено съм млад. – изтъкна той, макар че видимо беше по-голям от нея с поне пет години. Момичето изглеждаше точно като дете в неговите очи, нещо като по-малка сестра.
Найтингейл забеляза странния поглед, с който го застрелваше „жертвата“ в момента. Очевидно си нямаше никаква идея откъде накъде някакъв чужденец ще умее да говори корейски толкова добре. Е, това беше част от изненадата, а той обичаше да изненадва хората.
- Само не се разревавай, моля те. Мразя да гледам как деца плачат.
След думите, които ѝ дойдоха като гръм от ясно небе, той извади ръцете си от джобовете и посегна да ѝ помогне да махнат близалката. Айшт, винаги трябваше да се забърква в такива ситуации.
Гост- Гост
Re: Преди няколко дена, концерта.
Деца ...
да плачат.
Деца ...
да плачат.
Думите му забарабаниха в съзнанието на Суши като мантра, която мислите ѝ непрестанно подхвърляха ту напред, ту назад досущ като лодка оставена на милостта на бурята. Очите на русокоската се разшириха от почуда, докато страните ѝ придобиха черешов цвят. Стисна длани в малки юмручета и изпуфтя силно. Не искаше да повярва, че току-що са я нарекли така, но ехото продължаваше да твърди друго. За толкова голям ли се имаше този непознат?! Стоеше си важно там, доволен, че е успял да я изненада с наистина доброто си произношение на корейски, и си ръсеше глупостите за плачещи деца.
Айш!
Как я ядосваха такива хора! Не можеха ли просто да се извинят, да помогнат да се поправи ситуацията, а после да си тръгнат по пътя?! Нееее, на нея трябваше все да ѝ се полага онази част от човечеството, която се забавлява за нейна сметка. Само че това щеше да свърши тук. Су А разкрачи леко крака и зае поза, сякаш ще се боксира, след което доста драматично запретна ръкави, наклони глава настрани и изстреля ръката си напред, за да може показалецът ѝ болезнено да се забие там, където до преди малко беше побутвал нехалника.
- За много важен ли се мислиш, старче? - пръстът ѝ направо щеше да направи тунелче в гърдите му, така го бочкаше и ръчкаше, - Мразел да гледа как плачат деца .... Я, къде виждаш деца наоколо или си толкова възрастен, че очите ти те лъжат вече?!
Сигурно звучеше ужасно смешно и европеецът щеше да подмине думите ѝ със смях, но на нея въобще не ѝ пукаше. Не стига, че беше залепил близалката си в косата ѝ, ами сега се държеше все едно разбира всичко на този свят, само защото е по-голям! Не знаеше ли, че големите хора са скучна работа? Сигурно не. Сигурно се мислеше за страшно велик, също като онзи мрачен Сторм, и не спираше да си го повтаря. Идеше ѝ да го прасне по носа, но подобно действие щеше да е твърде неучтиво и грубо. А и не искаше да го пребива. Не и на този етап, въпреки че си пазеше силните козове като чантата и ритниците в коляното за всеки случай. Разбира се, нямаше да му се размине ако случайно започне да се държи още по-насмешливо с нея. Су А беше участвала в не едно или две сбивания и много добре знаеше какво да прави. Пък и не се страхуваше от ожулвания, ако нахалният, непознат ... голям и внушителен ... Преглътна едва забележимо, осъзнавайки, че срещу нея стои доста стабилно момче, което беше значително по-силно и опасно от нея. Пред очите ѝ се разигра кратка сцена, в която той я бутва само с пръста си и тя буквално пада на земята.
"Четеш твърде много манга, Су."
Тя мислено си зашлеви един шамар и краткото колебание изчезна, заменено от все същата решителност, видимо подчертана от сбърчените ѝ носле и чело, както и лекото подскачане, сякаш Суши ще се боксира.
да плачат.
Деца ...
да плачат.
Думите му забарабаниха в съзнанието на Суши като мантра, която мислите ѝ непрестанно подхвърляха ту напред, ту назад досущ като лодка оставена на милостта на бурята. Очите на русокоската се разшириха от почуда, докато страните ѝ придобиха черешов цвят. Стисна длани в малки юмручета и изпуфтя силно. Не искаше да повярва, че току-що са я нарекли така, но ехото продължаваше да твърди друго. За толкова голям ли се имаше този непознат?! Стоеше си важно там, доволен, че е успял да я изненада с наистина доброто си произношение на корейски, и си ръсеше глупостите за плачещи деца.
Айш!
Как я ядосваха такива хора! Не можеха ли просто да се извинят, да помогнат да се поправи ситуацията, а после да си тръгнат по пътя?! Нееее, на нея трябваше все да ѝ се полага онази част от човечеството, която се забавлява за нейна сметка. Само че това щеше да свърши тук. Су А разкрачи леко крака и зае поза, сякаш ще се боксира, след което доста драматично запретна ръкави, наклони глава настрани и изстреля ръката си напред, за да може показалецът ѝ болезнено да се забие там, където до преди малко беше побутвал нехалника.
- За много важен ли се мислиш, старче? - пръстът ѝ направо щеше да направи тунелче в гърдите му, така го бочкаше и ръчкаше, - Мразел да гледа как плачат деца .... Я, къде виждаш деца наоколо или си толкова възрастен, че очите ти те лъжат вече?!
Сигурно звучеше ужасно смешно и европеецът щеше да подмине думите ѝ със смях, но на нея въобще не ѝ пукаше. Не стига, че беше залепил близалката си в косата ѝ, ами сега се държеше все едно разбира всичко на този свят, само защото е по-голям! Не знаеше ли, че големите хора са скучна работа? Сигурно не. Сигурно се мислеше за страшно велик, също като онзи мрачен Сторм, и не спираше да си го повтаря. Идеше ѝ да го прасне по носа, но подобно действие щеше да е твърде неучтиво и грубо. А и не искаше да го пребива. Не и на този етап, въпреки че си пазеше силните козове като чантата и ритниците в коляното за всеки случай. Разбира се, нямаше да му се размине ако случайно започне да се държи още по-насмешливо с нея. Су А беше участвала в не едно или две сбивания и много добре знаеше какво да прави. Пък и не се страхуваше от ожулвания, ако нахалният, непознат ... голям и внушителен ... Преглътна едва забележимо, осъзнавайки, че срещу нея стои доста стабилно момче, което беше значително по-силно и опасно от нея. Пред очите ѝ се разигра кратка сцена, в която той я бутва само с пръста си и тя буквално пада на земята.
"Четеш твърде много манга, Су."
Тя мислено си зашлеви един шамар и краткото колебание изчезна, заменено от все същата решителност, видимо подчертана от сбърчените ѝ носле и чело, както и лекото подскачане, сякаш Суши ще се боксира.
Гост- Гост
Similar topics
» Незаконното казино, преди 3 дена
» Някъде в Сеул (преди няколко дни)
» Едва преди няколко часа, някъде
» Преди няколко дни в студиото за снимки на Cube Ent.
» Преди 10 дена,Фитнесът
» Някъде в Сеул (преди няколко дни)
» Едва преди няколко часа, някъде
» Преди няколко дни в студиото за снимки на Cube Ent.
» Преди 10 дена,Фитнесът
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пет Май 26, 2017 4:01 pm by Ravi.
» Talk shit with the prettiest lips. Blow a kiss. Kick a hole in your speaker, and then split
Вто Фев 28, 2017 4:15 pm by Dony
» It's all about you
Съб Фев 25, 2017 11:13 pm by CL
» @skycriessometimes
Съб Фев 25, 2017 10:22 pm by Haneul
» Търся си бивши
Съб Фев 25, 2017 8:37 pm by Dony
» Приятели на форума, станете приятел.
Пет Ное 18, 2016 7:24 pm by Takuya Terada
» Ashley's Wardrobe
Вто Ное 08, 2016 7:07 pm by ➳Ashley
» H&M
Вто Ное 08, 2016 7:01 pm by ➳Ashley
» Money+Fashion+Fame= Namekawa Rin
Пет Ное 04, 2016 10:43 am by |RIN|