На снимачната площадка на The Lover; 01.04.2015г.

Отново беше денят за снимки на новия сериал, в който японецът се бе хванал да участва. Днес щеше да е доста интересен епизод, или поне за някои от техните фенове, беше добре запознат с това, че.. така да го кажем, повечето си  падат по онова нещо, наречено fanservice, а днес щеше да има точно такова. Героите на него и човекът, който играеше негов съквартирант, щяха да се "целунат". Разбира се, не истинска целувка, а просто трябваше неговият колега да се доближи до него и това да бъде всичко.
За последен път Такуя хвърли поглед върху сценария си, за да бъде убеден в това, което прави, и да бъде сигурен, че всички негови реплики, действия, погледи, излъчване и така нататък, ще са точно такива, каквито трябва. Разбира се, един актьор можеше и да доукрасява тук - там, или поне така му бяха казвали, но самият той предпочиташе да си се придържа към написаното. Когато изведнъж му щракна, че днес беше първи април и щеше да е доста гадно, ако се окаже, че и на двамата са им дали фалшиви сценарии, и че не написаното трябва да стане, а нещо друго. Но не му се струваше реално да е майтап.
Прочете някои неща, след което се отправи към дивана, на който трябваше да стои и му дадоха знак, че започват да снимат. Гледаше там някакво телевизионно шоу, когато му дадоха знак, че неговият съквартирант в драмата вече е влязъл в своята роля. Размениха няколко от репликите, които им бяха писани, помогна му да оправи вратовръзката му, която той се мъчеше да нагоди, придържайки се към написаното черно на бяло, след което както трябваше, го опря до стената и изпълни това, което му бе заръчано, след което дойде ред на Дже Джун да се вживее малко повече. Въпреки, че и досега Терада не омаловажаваше неговата работа, нито пък щеше да се отпусне в своята.
Както трябваше, се отдръпна и ръката му бе хваната от неговият приятел и русокосият вече се намираше опрян в стената, а погледът му бе объркан, точно както трябваше да бъде. В момента наистина се чувстваше точно така, заради това успяваше перфектно да го пресъздаде. Но явно кореецът бе доста разсеян и некомпетентен в момента, по необясними причини. Както се очакваше, след милион пъти, в които извикаха името му, подадоха му реплики, ръкомахаха и прочие, Дже Джун се съвзе и се наведе към Такуя, и камерите тъкмо бяха спряни, когато стана нещо неочаквано. Устните на двете момчета се докоснаха, а очите на японеца се разшириха от изненада. Не беше способен да направи нищо в момента, дори не можеше да мисли адекватно. Случилото се тотално го обърка. Не можеше дори да се дръпне. Беше се стъписал изцяло. Когато вече усети и забеляза, че Дже Джун се беше отдръпнал съвсем леко, го погледна малко стреснато.
- Харесвам те, Такуя.
Гласът на тъмнокосият звучеше толкова тихо, че Такуя не бе сигурен дали наистина чу това, което му се стори, докато отново не получи целувка. Този път стомахът му се сви. Главата му си беше достатъчно замотана от Намекауа Рин, а сега това го караше да се чувства странно.
След няколко ужасно дълги мига, вече можеше да си поеме спокойно въздух, или поне почти спокойно. Още с И се намираха в непосредствена близост.
- К - к - какво беш...беше това? - пелтечеше Терада, не смеейки да погледне Дже в очите. - Какво се случи току - що?..
Въпреки, че добре осъзнаваше, че станалото се наричаше "целувка", японецът си беше рус. Явно все пак цветът на косата му имаше значение в тази роля? Но в момента... те дали играеха?.. За по - малкият беше факт, че не беше в ролята си повече и наистина си беше втрещен, но може би Дже Джун още беше в ролята на Джун Дже и го разиграваше в момента?

- С теб трябва да поговорим, а това място не е подходящо. На къде да карам? В нас или у вас?
В момента нямаше толкова объркано изглеждащо нещо като физиономията на японеца. Но за какво можеше да говори с.. ъм, колегата си? С него си се държаха по принцип любезно един с друг, но Дже Джун като цяло май беше тихото попълнение на екипа от актьори, които участваха в този сериал. Разбира се, случваше се и да обели по някоя и друга дума именно с Такуя, обаче не беше едно от най - често срещаните явления. Сякаш просто той не беше чак толкова голям любител на комуникацията. Имаше и срамежливи хора... Терада също беше един от тях, макар и да го раздаваше като социална пчеличка, си беше много притеснителен и стеснителен, и въобще не му е като втора природа да е общителен с всеки.
Все едно беше изпаднал в транс или в торнадо от мисли, защото следващите думи на Дже Джун го върнаха обратно на Земята:
- Не те отвличам. Просто разговора не е подходящ за чужди уши. Ако някой те чака у вас, по - добре се обади сега, защото после ще е късно.
"Хубаво! Мерси за предупреждението! Още сега ще звънна на братовчедката Хайнеко с думите "Неко - чан, да знаеш, отивам в дома на един колега, който ей така просто ме накара, нямам право на глас и така нататък, да знаете - с братовчеда Казешини да не ме чакате за вечеря!" Много успокояващо звучи.." - в ума му се зароди тази мисъл, която звучеше доста грубо за него, но все пак си беше тежката реалност.
- Ъммм, за какво чак толкова специално искаш да говориш с мен? - доколкото можеше, леко повдигна вежда, трябваше поне да знае върху каква тема ще им бъде разговора. Въпреки, че той му беше приятел, и му имаше доверие, разбира се, му беше някак си странно, че изведнъж ей така му скимна да го води в дома си, за да говорят за нещо.
Нямаше право на глас, защото вече се намираше на седалката до шофьора и гримасата на лицето му показваше, че все още се чувства като опитна мишка, пусната в лабиринт и не знае накъде да върви и какво да прави.
Понечи да отвори устата си и да каже нещо, но се чу, че двигателят вече бе пуснат и колата се носеше по прашните пътища за.. ами, не повече от десет минути. След това вече той бе опълномощен да слезе.
- Та, така и не разбрах, какво има? - вдиша дълбоко и впери поглед в този на колегата си. - За какво сме тук? Тооеееест... за какво аз съм тук, I mean.. ти живееш тук, обаче защо аз присъствам?
Чакаше отговора си и в момента сякаш искри пламтяха в шоколадовите му очи, ако беше способен да убива с поглед, вероятно И вече щеше да падне мъртъв.