Детската площадка

by **Cheng Xiao** Съб Сеп 29, 2012 9:41 pm

Отново го гонеха.. И този път за поредната простотия, която направи със Сандър! Но този път Сандър преведе планът в действие, не той. Япончето не беше виновно!
Таа, работата беше следната. Със Сандър, както най-безцелно си обикаляха крайните квартали, измислиха великата простотия да пробутат фалшифицирани пари в някакъв прост магазин.. обаче магазинерът изглежда не беше прост. Хвана ги в крачка, извика синовете си, които явно бяха културисти и ги подгониха, за да ги пребият.
- Ти - наляво, аз - надясно. - даде нареждания рапъра и се разделиха.
Пътят отведе макнето на C3C4 в Олимпическия Парк. Спря за момент, колкото да си поеме въздух, погледна назад и - олелебожемайко, тея го настигаха. Момчето си пое дълбоко въздух, приготви се за нов спринт и хукна да бяга, колкото можеше по-бързо. Все пак, не искаше да свърши пребит или мъртъв по средата на Олимпическия Парк.
Докато си бягаше, извади панда-телефона си и набра Сандър.
- Къде си, бе, идиот №1? - рече задъхано Шадоу. Рапърът му отговори, че се намира на Ченгдонг-Донг Шефън Стрийт-а. Късметлия.. - Аз се намирам в Олимпическия парк, и тея ме настигат!
Казуки затвори и прибра телефона си в джоба на дънките. Рязко зави надясно и се озова в някакво супер забутано и мрачно място. Спря за момент и погледна назад. Не се виждаше никой, който да го гони. Отдъхна си и изтри избилата пот по челото си. Ако всеки ден правеха това щеше да свали още 10 кила и щеше да стане като скелет. Бляяя.
Изпука пръстите на ръцете си и тръгна да върви, на където го отведат крачката. Изведнъж кихна и това събуди глутница бездомни кучета.
- За бога, не отновоо.. - проплака момчето и бавно и сигурно започна да се отдалечава. Но изглежда лидерът на глутницата нямаше намерение така да го остави и оголи злобно зъбите си. - Омоо, нее, имай милост, кучеее.
Рязко се обърна и отново хукна да бяга. Този път излезе на светло и се утрепа в нещо. Падна в нечий крака.
- Който или, която си, спаси ме от тези кучета! - нададе глас Казуки Рейта.

by Гост Съб Сеп 29, 2012 10:04 pm

Днес беше мрачен, мрачен, от най - мрачните дни. Не само вън, но и вътре - дълбините на сърцето на Оливиа бяха покрити с мрак. Мрак, тъга, болка. Болката я изпиваше, всмукваше последните и сили и я довършваше. Защо? Защо? Той беше единственият, който някога е обичала, но сега за нея нямаше място в сърцето му. А неговият образ - глупашкото му изражение още дълго щеше да бъде в ума и, преживяните моменти още дълго щяха да бъдат в паметта и, а чувствата... как те щяха да напуснат сърцето и?
Тя знаеше, че едни ден ще се случи - рано или късно. И знаеше, че от части вината е нейна. Остави го там . в Ню Йорк, далеч, на хиляди километри от нея, за да дойде тук и да изпълни глупашките и хрумвания, но вече беше късно. Защо да съжалява, защо да тормози сърцето си... изглеждаше лесно да забравиш всичко, но сега тя разбираше колко е трудно.
Сутринта лежа с часове в леглото, будна, гледаща невиждащо към тавана. Имаше чувството, че не диша, че сърцето и вече не бие. Ако не беше зазвънял телефонът и, Оливиа можеше и никога да не се пробуди от онова състояние. Вдигна. Тя просто стана и вдигна, но защо? Защо, като не търсеха нея? Никой не я търси! Никой!
След известно време тя нахлузи някакви дрехи и излезе. Трябваше да направи нещо, трябваше да продължи.
Върву дълго време по мрачните улици на Сеул, които и се струваха още по - отвратителни и тъмни. О после стигна до... детска площадка? Какво щеше да прави там? Не знаеше. Само знаеше как съзнанието и рисува моменти. Техни изминали моменти, които вече бяха просто минало. Настоящето беше тежко, а бъдещето немислимо.
По едно време чу шум, силен шум. Реши, че си въобразява и разтърси глава, но в този миг усети болка. Сякаш слон и падна в краката и какво да види - под нея лежеше някакво момче и цивреше:
- Който или, която си, спаси ме от тези кучета!
Оливиа погледна напред. Олеле - срещу тях идваха поне десетина кучета, всичките до едно - оголили зъби. Какво да прави сега? Тя стана, но много внимателно и предпазливо, въпреки че това не би трябвало да е възможно предвид всичко, което и се случи. Въпреки това сякаш в нея навлезе нов поток от сили, нова енергия. Тя хвана момчето за блузата и го изправи на крака.
- Мини зад мен! - извика Оливиа.
После се наведе и взе голяма пръчка, която за неин късмет беше точно до десния и крак.
- Назад! Назад! - извика силно. Кучетата продължавах да се приближават - Назааааддд!! - ядоса се Оливиа и пристъпи няколко крачки към тях - Назаад! Махнете се! НАЗАД!! - последното се разнесе сигурно из целия квартал наоколо. Кучетата свиха уши и се обърнаха. Тя ги гледаше известно време, за да е сугрно, че няма да се върнат, а после погледна и момчето зад нея.
- Няма ги. - Каза сякаш говори за кутия с бонбони, която липсва в магазина. - Какво ти става? Стигна хленчи... - тя по удари по рамото, уж по братски, а после седна на пейката и го погледна. - Какво ти се е случило - засмя се тя - изглеждаш ужасно!
Сякаш за няколко минути животът и се преобърна и тя започна да усеща малко пламъче на надежда в себе си.

by **Cheng Xiao** Съб Сеп 29, 2012 10:23 pm

Момчето вдигна глава нагоре. Момичето се изправи и го хвана за тениската, повдигайки го на крака.
- Мини зад мен! - от днес нататък ТЯ БЕШЕ НЕГОВАТА ГЕРОИНЯ!!!.. Която и да беше тя.
Рейта закима енергично и застана зад нея. Чернокосата вдигна някаква пръчка и започна да крещи на глутницата кучета, да изчезнат.
Мале, Казуки Рейта дължеше живота си на това момиче! Ако не беше тя, досега кучетата да го бяха изяли за обяд/вечеря.
- Назаад! Махнете се! НАЗАД!! - последното го извика толкова силно, че сигурно събуди подземните джуджета. Но важното беше, че подейства, четириногите свиха уши и тръгнаха назад.
Японецът се беше просълзил от страх. Ако имаше нещо, което ненавижда, то това бяха уличните кучета. Плюс това, имаше и уникално голям страх от тях.
Чернокосото момиче се обърна към него и му каза, че ги няма. Това успокои Идиот №2. Тя му каза да спре да хленчи.
Рейта преглътна тежко заседналата буца по средата на гърлото му. Отиде отпреде й и се поклони, както подобава.
- Благодаря, неизвестна героиньо, че ми спаси живота! - каза на английски бъдещото макне. А след това се повдигна и се усмихна. - Аз съм Казуки Рейта, а ти?
За европейка/американка, корейският й беше удивително добре! За разлика от неговия. Нищичко не разбираше, когато му говореха бързо.
- Мисля, че съм те виждал някъде.. Green Entertainment? -О-о-оливиа Анн Браун, нали? - предположи той.
Американо-европейката се усмихна и потвърди. Беше познал! Определено си заслужаваше прякора Бюро-информация. Беше уникален столкър, просто нямаше втори като него. Знаеше имената на абсолютно всички и подробности за всички. Само номерата на личните карти не знаеше, но имаше време и за тях.
- Как да ти се отблагодаря, за доброто което ми направи?

by Гост Нед Сеп 30, 2012 3:41 pm

- Благодаря, неизвестна героиньо, че ми спаси живота! Аз съм Казуки Рейта, а ти? - момчето се усмихна, а Оливиа се загледа в лицето му... толкова и беше познато. Трябваха и около 3 минути, за да разбере, че той и говореше на английски. Тя се засмя и отвърна на усмивката му. Точно щеше да се представи, когато той я изпревари.
- Мисля, че съм те виждал някъде.. Green Entertainment? -О-о-оливиа Анн Браун, нали?
Оливиа първо се изненада, но после се замисли и направи физиономия тип not bad и потвърди:
- Трябва много да ти харесвам, че да си ме запомнил. - Тя започна силно да се надява Козунаки да е разбрал шегата.

- Как да ти се отблагодаря, за доброто което ми направи?
- Моля? - не разбра тя - Пфф... какво добро. Просто ти помогнах, налагаше се, не че съм особено добра по природа. - отвърна - Знаеш ли, какво ще кажеш да отпразнуваме това, че не си станал кучешки обяд с една почерпка? - довърши Оливиа без никакво неудобство. Тя имаше лошия навик да не се чувства неудобно, когато желаеше нещо.
Сама не разбра как живота се върна в нея. Защо изведнъж беше забравила всичко, а само до преди няколко часа е мислел, че ще умре? Дали наистина всичко се беше разминало или просто сърцето и даваше почивка? Тя не знаеше какво изпитва в момента, но стомахът и определено знаеше - ГЛАД! Може би само след минути отново щеше да бъде погълната от тъга или не? Какво пък толкова един.. все пак не е единствен... нали? ... Обърна се към новия приятел и забеляза глупашкото му изражение. Такива винаги я развеселяваха.
- Е, ще ходим ли? - попита тя като присви очи сякаш Рейта беше на разпит.

by **Cheng Xiao** Сря Окт 03, 2012 3:28 pm

- Знаеш ли, какво ще кажеш да отпразнуваме това, че не си станал кучешки обяд с една почерпка?
Умът на Шадоу веднага започва да прелиства местата, на които можеха да отидат да се натъпчат едно хубаво. Последният път, в който се беше натъпкал като прасе свърши лошо и за него и за Сандър. Беше на откриването на Green. Двамата ядоха докато им стана лошо, след това отидоха да изригват в тоалетната и я взривиха. И след това хубаво пиршество три дена бяха като мъртъвци. Направо се бяха отчаяли от живота, но си беше за тях.
- Е, ще ходим ли? - въпросът й го изкара от транса. Погледът му спря върху кецовете му. Връзките се бяха развързали.
- Даа, само да се завържа. - момчето се настани на едната люлка и се зае да се завързва.
Оливиа се настани на съседната люлка. Беше зареяла поглед някъде в пространството. Изведнъж нещо му щракна в ума и на лицето му изгря идиотска усмивка. Винаги я слагаше, когато беше доволен от себе си.
- Знаеш ли какво? - попита я Рейта. - Ще сме в една група! И ще ти се налага занапред да ме търпиш, докато се разпаднем. Мисля, че вече си се запознала с Идиот №1 - Парк Сандър. Каза ми, че сте тренирали заедно. А аз знам, че си по-голяма от мен, сестра си на Антъни, лидерът. Аз съм братовчед на Сън Хи, не знам дали я познаваш, и тя е в групата. Можеш да ме наричаш Идиот №2, Сиамски-идиот-близнак-две, Шадоу, Бюро-информация или Рей.
И с това завършиха речите му. Покашля се леко, огледа връзките на кецовете си и вдигна глава. Погледна към чернокоската. Прокара леко глава по русата си коса и стана от люлката. При ставането му, люлката започна да се люлее напред-назад. Дощя му се отново да е на 6-7 годинки.
- Знам едно хубаво място, където предлагат най-добрия рамен в цяла Южна Корея! Отиваме ли да ядем?
Двамата тръгнаха към изхода на детската площадка.

П.С. - Извинявам се, че е малко.

by Гост Съб Окт 20, 2012 9:36 pm

- Даа, само да се завържа. - отвърна Рейта. Скай се нацупи като малко дете и седна на другата люлка. Погледна към Рейта и леко се усмихна. Някак той я караше да се усмихва и по странен начин оправяше настроението и. Това беше добре дошло за Оливиа в такъв момент. Рядко се срещаха хора, които просто имаха такова влияние - излъчваха топлота, бяха лъчезарни и едни такива - леко глуповати. Скай все повече започваше да харесва Рейта. Може би щяха да си допаднат ида станат добри приятели. Може би бъдещата и група не беше чак толкова зле.
Докато гледаше как той се завъзва, забеляза, че по лицето му плъзва идиотска усмивка. После заговори:
- Знаеш ли какво? Ще сме в една група! И ще ти се налага занапред да ме търпиш, докато се разпаднем. Мисля, че вече си се запознала с Идиот №1 - Парк Сандър. Каза ми, че сте тренирали заедно. А аз знам, че си по-голяма от мен, сестра си на Антъни, лидерът. Аз съм братовчед на Сън Хи, не знам дали я познаваш, и тя е в групата. Можеш да ме наричаш Идиот №2, Сиамски-идиот-близнак-две, Шадоу, Бюро-информация или Рей.
Като чу всичката информация, която Рейта избълва на един път, Скай просто се засмя.
- Знаеш ли... започваш да ми харесваш! И между другото - от къде получаваш всичката тая информация? - попита учудена тя и ококори очи.
Не беше сигурна дали той е братовчед на Сън Хи, която и да беше тя, но беше сигурна, че е идиот и това и допадаше.
- И знаеш ли... - отново подхвана Оливиа - аз ще ти казвам Козунакии или на кратко Рей... нем трябва да измисля нещо по - оригинално - измрънка си тя под носа - Ти ми казвай Ливи или Оливиа, или твоя спасител, или каквото се сетиш, но никога онни! Никога не ме наричай така! - каза тя и се доближи към него като беше дигнала показалец и го размахваше пред лицето му.
- А сега да тръгваме! - отдръпна се с щастлива усмивка.
- Знам едно хубаво място, където предлагат най-добрия рамен в цяла Южна Корея! Отиваме ли да ядем? - подкани той.
- И още как! - тя потри радостно ръце и сложи ръка на рамото на Рейта - Хайде малко братче, ще ходим пешаа.
по пътя към ресторанта или в каквото щеше да я заведе, минаха през много магазини. Почти на всяка витрина Оливиа се спираше и оглеждаше като измисляше какви ли не глупости, на които заедно се смееха. Рейта не оставаше по - назад. Беше гениален в простотиите и на няколко пъти привлякоха вниманието на разни раздразнени стари жени. Ако Оливиа трябваше да бъде честна, този ден щеше да опише като - черно и бяло. Започна отвратително, но може би завършекът нямаше да е толкова лош, даже хубав.
Стигнаха до мястото. За изненада на Оливиа беше по - забутано, отколкото си го представяше, но какво пък - не мястото, а компанията беше важна. Тя никога не беше опитвала рамен, затова не беше сигурна какво точно да си поръча.
- Ъмм... Рей, ти какво ще си вземеш... предложи и на мен, защото ако трябва да съм честна - не съм яла рамен досега.

by **Jieun** Чет Ное 28, 2013 12:09 am

Как можах да го направя? Как се случи? Толкова съм глупава, трябваше да проверя на кого се обаждам… как можах да сбъркам номера на ХьоСънг с този на ХимЧан… Бяхме се разбрали да си дадем време и да не си звъним поне и когато можем да не се виждаме, а аз като най-голямата глупачка му се обадих по грешка и го питах защо не се е обадил като ме видял в компанията... Глупачка!! Ох…истината беше, че толкова ми липсваше той. Знаех си, че не трябваше да разваляме приятелството си… само ако знаех, че връзката ни беше толкова обречена… Не , не трябваше пак да премислям това. Определено бях постигнала напредък и трябваше да се държа. Лошото беше, че избягвах цялата им група, а преди ми беше толкова забавно с тях. Липсваха ми и те.. Но го правех не само за себе си, но и за него , не исках да му е трудно. Мисля, че той се справяше доста по-добре от мен, за което се радвах.Наистина исках ХимЧан да е добре и да е щастлив, много щастлив… Надявах се някоя бързо да му завърти главата.
Не, не можех повече да мисля за него ,не беше добре. Трябваше да поизляза, но вече нямах настроение да се виждам с ХьоСънг, не исках да се виждам с никого, затова реших да изляза сама. Преоблякох се с първите дрехи , които видях в гардероба си . Отворих кутийката си с бижута, не мислих да слагам нещо и даже не знам защо я отворих. Точно тръгнах да я затварям когато видях малка гривничка в единия ъгъл. Взех я и я разгледах , беше толкова стара вече, но ми беше детски спомен, който никога нямаше да изхвърля. Даже реших да си я сложа, винаги съм я харесвала страшно много, а и ми беше подарък. Затворих кутийката, взех си якето и излязох навън.
Беше си студено, но нормално студено за сезона, затова не се учудих много. Хладния въздух веднага ми подейства успокояващо. Сега само ми оставаше да реша къде да отида. Не ми се ходеше по заведения или магазини или нещо подобно. Затова реших да тръгна просто към парка и където ме отведат краката. Вървях си спокойно сгушила се в топлото си яке. Упорито гоних всяка мисъл за ХимЧан и се мъчех да измисля къде да отида, за да се разсеям… изведнъж ми просветна. Знаех къде ще отида. Винаги ми е било любимо място ,а и сега можеше да ме спаси от лошите мисли. Влязох в парка, а от там веднага тръгнах към детската площадка. Незнайно защо това място винаги ми действаше успокояващо.
Може би заради студеното време нямаше много деца и можех спокойно да седна на една от свободните пейки. Загледах се в тичащите деца… колко време мина и то неусетно откакто и аз бях малко дете. Тичах си и не се притеснявах за нищо, забавлявах се, намерих си оппа даже. Живота ми беше много хубав. Жалко беше само ,че загубих връзките си с моя добър детски приятел… Чувала бях от баба, че сега бил актьор, но така и не ни се бяха засичали пътищата...
Хубаво нещо бяха детските години, тогава нямаше ХимЧан…. Който толкова ми липсваше… Уф… сведох глава … трябваше да се справя. Ти си силна ДжиЪн. Ще се справиш, ще мине. Не е било писано и трябваше да го приема вече, но не можех, не и все още… усетих една издайническа сълза, но бързо я избърсах и се опитах да се стегна.
Вдигнах отново глава и се опитах да се отърся от тези мисли като пак се загледах из детската площадка. Май днес просто не ми беше ден, извадих телефона си, за да видя колко е часа и заедно с това се изправих да отида си взема нещо топло за пиене. Така бях забила поглед надолу, че без да се усетя се блъснах в някакъв човек и си изпуснах телефона.
-Ох, много съжалявам – извиних се бързо и се наведох да си взема телефона. Той също се наведе, защото си беше изпуснал нещо, но не видях какво. Ама, че ден…
-Аз наистина много много съжалявам – казах като се изправих и вдигнах поглед към човека, бях все още разтроена и малко ми трябваше да се разплача. Погледнах мъжа срещу мен и примигнах няколко пъти учудено, защо ми изглеждаше толкова познат.

by **Lee Min Ho** Чет Ное 28, 2013 3:05 pm

Мино стисна устни и изгледа на кръв човека срещу себе си.
- Глупав ли си? - говореше спокойно. Толкова спокойно, че беше плашещо. Ледения му тон скова младият мъж срещу него. Напрежението беше огромно. Двете гримьорки, които бяха в стаята стояха със затаен дъх и не помръдваха от мястото си.
- От една седмица си предупреден, че тази вечер съм на парти. Това е светско събитие, а актрисата, която има рожден ден ми е добра приятелка....- актьорът приближи една крачка до мениджъра си и изведнъж спокойния му тон премина в дрезгаво заплашително съскане.
- Тогава как успя да ми объркаш графика така и да не купиш нещото, което ти поръчах за подарък?? - Мин О не се побираше в кожата си. Не можеше да намери един свестен мениджър. Един свестен мениджър нямаше! За последната половин година бе сменил поне осем, а настоящия смешник беше на работа едва от две седмици. Беше по - зле и от предишните. Беше млад и винаги притеснен. И очакваха да прояви разбиране? Как да прояви разбиране, когато това е сериозна работа. Ако не става за мениджър, ако няма нужната психическа сила, да не се беше захващал. Мин О не беше виновен, че този младеж трепери като пинчер само от един поглед! Стисна зъби . Нямаше за какво да избухва. Нямаше да спечели нищо от това.
- Прибирайте се, г-н Со....-натърти. Мениджъра се стресна и започна да пелтечи. Явно мислеше, че го уволняват.
- Прибирайте се, ще се видим утре...- каза актьорът с леденото си спокойствие.
- Очевидно ако не се заема сам, нищо няма да бъде свършено като хората. - заяви и мениджъра наведе глава. Беше му писнало. Не му се занимаваше отново с наемане на нов, затова реши да отложи това с няколко дни. Излезе набързо от сградата, в която снимаше последната си реклама и тръгна пеша към един магазин в центъра. Знаеше какво да купи на рожденичката. Дори си беше харесал една доста красива керамична въртележка. И доста скъпа между другото. Мъж от неговия ранг не обичаше да подарява евтини подаръци. Само веднъж бе подарил евтин подарък. Сети се затова след като видя гривната на ръката си. Едно малко момиче му я беше дало, когато беше дете. Тази гривна също не беше скъпа, тя я беше направила. Но наистина му носеше късмет, и точно затова сега беше с нея. Толкова беше стара...дори му се беше налагало да си я оправя, когато се скъса. Наистина я беше поносил доста. Като оставим настрана всички тези спомени, той си харесваше скъпите подаръци. Обичаше лукса, и вярваше, че няма човек, който да не го обича, макар и тайно. Купи въртележката от магазина и тръгна пеша през Олимпик Парк. Профуча през детската площадка. Нямаше много деца, но беше шумно. Ех, как мразеше шума от деца! ИСкаше да се прибере, за да има достатъчно време да вземе душ, да поспи поне един час и да се приготви за партито. Само че както винаги, нещата бяха срещу него. Някаква заспала се блъсна в него докато ставаше от пейката. Тя си изпусна телефона, а на Мин О му се изплъзна от ръцете кутията, в която беше въртележката. Падна и се чу тежко тупване. Стори му се, че чува счупване, и ченето му увисна. Пак стисна зъби. Искаше му се да задържи коментара си за себе си. Наведе се и грабна кутията. Жената поне два пъти му се извини. Пфф лесно е да минеш с едно извинявай. Ама на кого му пука, че това е супер скъпо? Мин О изръмжа нещо, хвана погледа и върху себе си, погледна я с присвити очи и пак измърмора нещо под носа си. Най - добре да не и отговаряше изобщо. Изглеждаше все едно ще се разреве, и накрая той да се окаже виновен, ако и каже нещо. Не че му пукаше, но не му се занимаваше.
- Обитница. - каза за последно под нос актьора и се стовари на пейката, от която беше станала тя. Отвори кутията и видя хубавата си въртележка, счупена поне на три или четири. Призля му и за малко да му се завие свят. Защо точно на него се случваше нещо подобно, и то в най неподходящия момент. Явно късметлийската му гривна беше спряла да работи, и сега обръщаше целия късмет срещу него.

by **Jieun** Чет Ное 28, 2013 9:33 pm

Горкият човек…. Трябваше да съм по внимателна, той беше даже в правото си да ми се развика, но не го направи. Само ръмжеше и издаваше някакви звуци , които така и не разбрах. Дано не беше изпуснал нещо ценно или важно, не исках да му разваля настроението.
Погледнах го отново, но реших, че съм се припознала. Явно сега и съзнанието ми си правеше шеги с мен.
-Наистина много се извинявам, стана случайно… - казах отново и се поклоних леко. Мислих сега просто да си тръгна, все пак нищо не можех да направя… Извиних се… Направих няколко крачки, но се спрях и се обърнах.
Мъжът мълчаливо отиде и седна на пейката, след което видях как отваря кутийката. Явно нея беше изпуснал. По изражението, което се изписа на лицето му разбрах, че нещо не е наред със съдържанието и затова бях само аз виновна. Не можех просто да си тръгна… Поех си дълбоко въздух и издишах, с риск да ми се развика вече се върнах при мъжа и седнах на пейката до него. Погледнах леко към кутийката и видях керамична въртележка на части… Дори така си личеше, колко хубава е била и аз я съсипах. Сигурно е била и скъпа, а заради мен беше на парчета. Такъв съм идиот и лошият ми късмет започна да засяга всеки, когото срещна.
-Аз… от къде мога да купя такава?- попитах съвсем тихо мъжа. Той въобще не си даде вид, че ме е видял, че се върнах при него и седнах на пейката. Нормално беше да ме игнорира и да не иска да говори с мен. Все пак исках да купя такава въртележка и да заменя счупената, поне това можех да направя.
-Счупих Вашата и искам да Ви купя нова… Само ми кажете от къде мога да го направя? – допълних отново тихо въпроса си. Не знаех как да се обръщам към него ,затова реших, че на Вие ще е най-добре.
Седях и не откъсвах поглед от кутийката, в която се намираше керамичната фигурка. Човекът определено имаше вкус и като гледах това определено беше подарък за някое момиче. Дано успея да оправя нещата и тя си получи подаръка, сигурна съм, че щеше да и хареса.
-Това е била наистина хубава въртележка, настоявам да ви купя нова. – продължих да говоря замислено.
За кратко отделих поглед от кутията и погледнах човека и отново усетих това чувство, че го познавам от някъде… Но от къде? Той май не усети , че за гледах в него, което беше добре за мен. Все пак някаква непозната седи и го зяпа. Уф, трябваше да намеря момент и да го питам, дали не сме се срещали някъде. Бързо отместих поглед като усетих, че ще погледне към мен. Толкова ядосан изглеждаше, че само очаквах да ми се развика всеки момент. Щом сведох поглед нещо на ръката му привлече погледа ми. Беше малка гривничка, която изглеждаше доста стара. Бях подарила същата на моя оппа… помня от части този ден. Бях му казала, че е за късмет, а той също ми подари, тази която носех сега. За секунда си помислих, че може би е той моя детски приятел, но какъв беше шанса… никакъв, затова бързо отхвърлих тази мисъл. Тази може би даже не беше като онази, пък и той едва ли би я носил до ден днешен.
-Хубава гривничка имаш –все пак реших да отбележа и протегнах ръка и леко докоснах гривничката на ръката му. Май това беше леко нахално и побързах да дръпна ръката си от неговата.

by **Lee Min Ho** Пет Ное 29, 2013 11:20 pm

Човекът стисна зъби и завъртя раздразнено очи. Не че в магазина нямаше поне още една такава...просто бяха доста красиви и сега тази беше похабена. Иначе не го бъркаха чак толкова парите. Не е от хората, които трупат богатствата си и ги е страх да харчат. Винаги си казва, че някой ден просто ще умре, и парите му няма да умрат с него. Затова нека ги използва докато е жив.
Напълно игнорира женската персона, не му се занимаваше отново да хока някой. И вероятно това беше голям късмет за момичето. То понякога и игнора, който и беше теглил е по - гадно нещо отколкото да и се скара. Зависи откъде погледнеш на нещата. Както се беше загледал някъде напред и обмисляше дали да купува последната останала в магазина, или да и избере друг подарък, той усети, че някой сяда до него на пейката. С периферното си зрение забеляза, че е същата. Какво пък искаше сега? Да не би отчаяно да се опитваше да си отнесе ядосаните му слова? Това не беше много умно. От Мин О трябва да избягаш, докато имаш възможност. А ако той сам ти я даде, значи си спечелил от тотото.
Така е, всички бяха от него. Той нямаше нищо против това. Само някой напълно откачен би го търпял, и актьорът си го знаеше. Не му пукаше. Беше си изградил достатъчна кариера, за да им се наложи да го търпят, ако иска да участва в проекта им. Това е.
Жената попита откъде може да купи същата. Мъжът изсумтя. Ама тя какво си мислеше??? Не, не...вероятно е любезна или просто не иска да я гризе съвестта.
- Не искам подаянието ти. И нямам намерение да ти спасявам съвестта...- каза спокойно, но хладно той. Явно днес въобще не му бе до викане. Когато не беше в настроение за викане, просто си казваше, че крещенето не му помага с нищо. Очевидно можеше да тероризира хората и без да крещи.
Имаше нещо познато в думите и. Тя говореше, по някакъв далечно познат начин. Макар и малко променен. Може би я беше виждал някъде. Не му пукаше особено, знаеше, че не иска да му купува нова.
- Щом толкова ти харесва, си купи за себе си. Или вземи тази. - съвсем "джентълменски", Мин О затвори кутията и я остави в скута на момичето. Ако си я залепи добре, може и да стане нещо от нея. Действително бе красива, но Мин О едва ли би тръгнал да я поправя. Пфф, а счупеното носело късмет. Да го видя това счупено колко късмет ще донесе. Действително ще са само още проблеми и мъжът знаеше това.
Жената отбеляза, че имал хубава гривна и се протегна да я докосне. В началото той не направи нищо, само изгледа ръката и, но после се дръпна и сложи ръка върху гривната си.
- Това е късметлийската ми гривна. - отбеляза той със същия тон. Не каза нищо повече на момичето, вместо това извади телефона си и нервно набра единия от номерата, сложени на бързо набиране. Отсреща неохотно се вдигна слушалката.
- Господин Со, прекратявай си заниманието и отивай в керамичния магазин! - изкомандва актьорът със дълбокия си, властен глас.
- Не, не ме интересува. Пътувай. Става въпрос за онези керамични въртележки, които ти бях показал в интернет. - човека отсреща говореше прекалено тихо и притеснено, за да бъде чут.
- Виж...-просъска Мин О
- Ако пак объркаш нещо, утре да не си се появил на работа, ясно ли ти е? - усещаше се много добре заплашителната нотка в гласа му.
- Ето така те искам. Като свършиш, я остави на портиера пред кооперацията ми. Чао. - измърмора пак нещо и си прибра телефона.
Обърна главата си и видя онази още да стои там и дори да го гледа недоумяващо. Може пък да не и харесваше, че и дава счупената въртележка. Ами можеше наистина да успее да я поправи, щом и харесва да я взема. Мин О се възхити от собствената си щедрост. На него не му трябваше нищо счупено.
- Какво? - не се сдържа и попита раздразнено той, когато тя не спираше да го зяпа. Той също присви очи. Абе тази да не е някъде в шоубизнеса или на музикалната сцена? Можеше да се закълне, че я е виждал в някое предаване или песен. А ако беше актриса, вероятно щеше да я познава.

by **Jieun** Нед Дек 15, 2013 1:12 am

Мъжът се държеше доста грубо и просто не знаех какво да направя или кажа вече. Извиних се… наистина бях виновна,но се извиних. Но може би в неговите очи заслужавах подобно поведение. Да счупих красивата керамична въртележка, но предложих да му купя нова. Всъщност отговорът му доста ме засегна. Не беше подаяние , а просто нормално поведение от човек, който наистина съжалява за постъпката си. Добре, защо не ме разбра?
Уф, днес не ми беше ден… не можеше ли всичко да е по-лесно, животът ми като цяло. Просто … ако не бях се обадила на ХимЧан по грешка нямаше да се разтроя, ако не се бях разтроила нямаше да съм тук сега… ако не бях тук сега нямаше да блъсна този човек и да му счупя подаръка… е все пак съм си виновна за всичко сама.
-Не е подаяние…- казах тихо. – И да би успокоил съвестта ми, наистина много съжалявам… - допълних тихо, но той изглежда не ме чуваше. Бутна ми кутийката и ми каза да я задължа. Сведох поглед и погледнах частите на въртележката… определено щях да я оправя, не можех просто да я хвърля.
-Наистина защо не я задържите и не я запазите за себе си? Или поне да я оправя и да ви я пратя, щом не искате нова? –попитах с надежда, но той въобще не ме отрази и просто се обади на някого, като преди това ми каза, че гривната му е късметлийска.
Наистина ли заслужавах толкова игнориране… та аз се опитвах да поправя нещата. Изведнъж пак погледнах гривната му… чакай малко… той късметлийска ли каза? Вдигнах поглед към лицето му… не не ми изглеждаше познат, но пък…
Изведнъж в съзнанието ми изникна детски спомен. Седях до едно дърво и подарих на моя оппа такава гривна като му казах, че ще е за късмет, а той ми подари също, но каза, че е за да имам сила и воля…
Този спомен беше толкова стар, учудвах се, че даже си спомням подобно нещо. Но беше ли възможно това да е моя оппа… Мин О. Не , не няма как. Просто е невъзможно нали така? Преди често се сещах за него и се чудех къде е , какво прави, дали е постигнал мечтите си? Като малки винаги ме защитаваше и беше моя рицар! Обичах много да си говоря с него и да ми разказва за училище. Тогава нямах търпение да стана първи клас. Беше се оказал прав, че бързо ще пораснем. Наистина не знам кога мина толкова много време.
Дори не се бях усетила как съм зяпнала човека до мен до момента , в който той ме изгледа раздразнено и ме попита какво. Ужас, горкия човек. Първо му чупя подаръка, сега седя и го зяпам странно. Трябваше да се стегна малко. Осъзнах, че много искам това да е Мин О…
-Вижте – вдигнах ръката си – и аз имам гривничка , но моята е за сила и воля! – показах му гривничката като наблюдавах реакциите му, но нямах търпение да разбера дали е той. Дали щях да се разочаровам ,ако не е той? Мислих ,че идеята ми да му покажа моята гривничка е добре, ако не беше той просто щях да получа някой друг раздразнен поглед или най- сетне щеше да ми се развика, усещах, че има желание да го направи още от одеве.
-Извинете , но как е името ви? –попитах бързо, защото просто не исках да чакам повече. Сега сигурно щеше да ме помисли за някоя луда, ама аз не бях. Просто това ми изглеждаше като светлина в иначе тъмния тунел, в който бях попаднала в последно време. Бях се вкопчила в тази надежда сега и отново седях и зяпах горкия човек. Дано само не ме игнорира и си тръгне. Дори му говорех учтиво, трябваше да го забележи. Опитах се неуспешно да се усмихна отново.

by **Lee Min Ho** Нед Дек 15, 2013 11:02 am

Беше му любопитно как още не е избягала предвид ужасното му държание. Понякога му ставаше гадно ако се налага да се държи зле с фенове, но тя не изглеждаше такава, затова изобщо не го глождеше съвест. Каза, че не е подаяние и още нещо след това, но аз не си правех труда да я слушам. Очевидно не бе някоя скандалджийка от тези, с които бе свикнал да се разправя по принцип. Изглеждаше тъжна, дори без да си прави труда да я заглежда много. Какво ли правеше тук сама и в това състояние. Какво го интересува всъщност? И той не е в цветущо състояние, просто е ядосан. Отново започна да говори, за това как съм можел да я задържа. Пф, дори да не е суеверен, счупеното носи лош късмет. Не и каза нищо, защото и без това вече беше тръгнал да звъни на Со.
След като беше забелязал погледа и върху себе си и я бе попитал какво, тя явно малко се смути. Той не реагира никак, само присви още повече очи. Вдигна ръка и му каза, че и тя имала гривничка. Той завъртя супер отегчено очи. Даже Со носи гривнички по дяволите...Мърмореше си на ум защо е попаднал на откачалка докато не фокусира гривната. Задържа погледа си за кратко на нея. Нещо буквално го прободе и в стомаха и сърцето. Като актьор не показа колко е изненадан всъщност. Само се дръпна като попарен на другия край на пейката.
- Откъде я взе? - просъска тихо. За разлика от момиченцето, на което бе дал същата, той помнеше абсолютно всяка подробност от приятелството им. Като порасна си бе дал сметка, че това е било единственото момиче, което е обичал. Повече от бившите си, с които по - често бе от досада. Беше много стряскащо, защото в сърцето му имаше все още топло чувство. Но си я спомнеше като онова малко момиченце и на няколко пъти се бе почувствал като педофил. Затова просто бе спрял да мисли по въпроса. Тя още му говореше на вие, макар той отдавна да и говореше на "ти". Може би така трябва и без това изглежда по - малка от него. Докато Мин О се губеше из мислите си и спомените си и се чудеше откъде е взела гривна като неговата, тя взе, че го попита за името му. Той я гледа изненадано и дори леко ужасено. За секунди си оправи физиономията. Бе много добър в запазването на спокойствие, но със сигурност не му се случваше често да не го разпознават. Даже това е единствения път от поне половин година насам. Доро възрастните хора и децата го разпознаваха. Беше му се случило само с някакъв турист, но той не се смята.
- И Мин О. Ти драми не гледаш ли? - опита се да прозвучи спокойно. По дяволите нашият човек участваше в едни от най - известните к-драми. Кой не е гледал "Boys Before Flowers", "Faith" и по дяволите "The Heirs"? Последното е най - гледаната драма в момента! Ама тази дали не е наистина някоя луда, излязла от психодиспансера и не могла да гледа великите драми на актьора? О, да беше сърдит, че не са го разпознали и то доста. Не знаеше защо. По принцип не му пукаше толкова. Някой все още му крещяха на среща Гу Джун Пьо, ама поне го разпознаваха.
- А ти коя си? Аз не съм заблеян, и се досещам, че си от развлекателния бизнес. От коя комерсиална групичка си? Със сигурност съм те виждал! - нареди я той, като на няколко пъти погледна гривната, погледна и нея и недоумяваше. Не е възможно това да е малката му приятелка, нали? Винаги бе вярвал, че ако я види, ще я познае...
И продължаваше да си стои чак на другия край на пейката.

by **Jieun** Нед Дек 15, 2013 6:30 pm

Първоначално почти не ми обърна внимание докато държах ръката си пред него, за да види гривничката. Точно мислих да се откажа когато той я погледна и задържа погледа си доста дълго време и изведнъж се премести на другия край на пейката, възможно най-далеч от мен. Седях и го гледах изненадато и ръката ми все още просто стоеше във въздуха между нас. Какво го накара да направи това?
Непознатият направо ми изсъска като ме попита от къде е гривничката. Доста… странна реакция и направо изгубих ума и дума. Но като успях да се осъзная се запитах дали това наистина значеше, че може би срещу мен стои моя добър детски приятел, моя малък рицар… Беше ли наистина възможно? Какъв беше въобще шанса така случайно да се натъкна не него? Тоест да се блъсна в него?
Мъжът все още седеше и ме гледаше като попарен, но се опитваше да не му личи. Бях го попитала за името му и той доста се забави с отговора. Явно наистина успях да го стресна, ама и аз съм една просто. Вече обмислях просто да се извиня за пореден път и просто да си тръгна, но той ми отговори доста троснато.
Отговорът му ме накара да вдигна поглед към него. Седях и го гледах без да мога да помръдна и на сантиметър. Той И Мин О ли каза? И Мин О?!
-И Мин О…-повторих мислите си на глас, като все още го гледах втрещено. Какъвто и да беше шанса се беше случило… И Мин О…
Никога не съм си мислила, че е възможно просто да срещна приятеля си. Тоест мислих си, че ако се видим ще е като посещаваме бабите си, но пак какъв беше шанса да ги посетим по едно и също време.
Той спомена дали не гледам драми и чак тогава осъзнах, че наистина и затова ми е изглеждал познат. Нямах много време за такива неща, но бях гледала един –два епизода на драми с него. Просто не му бях обръщала внимание и затова не знаех и името му.
Значи оппа, все пак беше изпълнил мечтата си и беше известен и то май доста известен. Интересно нещо е съдбата в този така лош ден за мен, да ме събере с човекът, който от толкова отдавна искам да видя и толкова много ми липсваше. Опитах се да се поуспокоя и да осъзная какво се случва наистина.
-Ти… тоест …вие се казвате И Мин О… - казах тихо и отново вперих поглед в него и усетих как сълзи напират в очите ми. Но тези не бяха от тъга като предните… бяха от радост.
-Оппа…- чух се да казвам съвсем тихо, а той седеше и ме гледаше недоумявайки какво се случва. Май още не се беше усетил коя съм, ама аз просто още не можех да се разбера как се случи това нещо. Преди малко ме беше попитал , тоест направо ми се скара за да разбере коя съм.
Преди да осъзная какви ги върша се бях преместила до него и буквално му скочих на врата. Това по принцип не е много редно и не би трябвало да го правя, но толкова се радвах.
-Оппа…наистина ли си ти? – попитах го и усещах как цялата съм обляна в сълзи. – Аз съм ДжиЪн… Сонг ДжиЪн, оппа! – допълних без да го пускам.
Леле, ами ако не беше той? Този нервен човек най-много да викне полиция и да ме затворят някъде все едно съм някоя луда сасенг фенка. Пуснах го бързо и го погледнах ,за да разбера дали не съм сбъркала.
-Съжалявам за това… -казах тихо и сведох виновно глава. Трябваше наистина да се науча да контролирам емоциите си.

by **Lee Min Ho** Нед Дек 15, 2013 7:12 pm

Може би трябваше да спре да бъде такъв задник, защото някой ден можеше да загуби феновете и приятелите си. Приятели имаше съвсем малко, а фенове - много. Но пък не е само той. Много айдълчета бяха гаднярчето, и то с успех който не достигаше дори на половина на неговия. Той е такъв какъвто е и реши да не се съобразява с никой.
След като и каза името си, тя го изгледа като прострелян заек. Аааа да не би вече да беше осъзнала пред кого стои? МинО я изледа тържествуващо.
- Да, самият той. Гу Джун Пьо, ако ще ти е по - лесно да се сещаш за мен. - мда, явно това щеше да си остане най - известната му роля. Тя сякаш не го чу. Продължаваше да го гледа така и по едно време започнаха да и се насълзяват очите. МинО се ококори насреща и и се опита да се дръпне още повече, но пейката му свършваше и нямаше накъде. Какво направи пък сега? Защо и се искаше да ревне? Той не разбираше.
И за да го изненада, тя го нарече "оппа". После, буквално му се хвърли на врата. За малко щеше да падне назад, но се задържа. Но какво ставаше тук? Тази май наистина беше луда. МинО тъкмо щеше да посяга да махне ръцете и от себе си, когато тя попита дали е той и си каза името. Сонг...ДжиЪн.....той знаеше това име. Отново нещо го прободе в стомаха. Замръзна на място и не знаеше как да реагира. Той...не очакваше, че ще я види отново. Беше я търсил, без да привлича внимание, беше подлагал баба си на кръстосан разпит всеки път, когато я види, но нещата винаги бяха срещу него. От шока не можа да и отговори нищо и тя се дръпна, след което се извини. Погледна към него, а той я гледаше като втрещен със леко отворени устни. Ето сега, колкото и актьорски талант да имаше, той не би му помогнал. Просто не можеше да си контролира нищо в него. Също и не можеше да повярва, че това е истина. Не, това сигурно е някоя луда сасенг фенка, която по някаква случайност е разбрала историята и сега я инсценира...
Но очите и....те наистина бяха като на онова малко момиче. Но сега...бяха по - зрели и по....засегнати от живота. Сега се усети, че тя бе тъжна. Толкова крехка и меланхолична. Преди малко едва му говореше заради сподавен плач. Сърцето му се сви....онова сърце, гранитното, което по принцип не напомняше за съществуването си...
- Джиън.....моята малка принцеса? - попита тихо и неразбиращо. Нито в държанието, нито в гласа, нито в очите му имаше следа от студения тип, който беше пред нея допреди малко. Тя едва успя да кимне, а той вече беше на крака, беше изправил и нея и я беше притиснал между силните си ръце. Дори я повдигна от земята. Това не бе в негов стил, изобщо даже. Но точно сега не можеше да контролира действията си. Та това беше детската му любов...
Като беше малък не знаеше, че е такова, но като порасна осъзна, че онова в сърцето му е било детска, чиста и невинна любов.
Усети как момичето зарида още по - силно, заровила лице в пространството между гърдите и рамото му. Остави я обратно на земята, но не я пусна поне минута и нещо. А и тя не оказваше съпротива. След това сложи ръце на раменете и и я дръпна от себе си, като я погледна внимателно в очите.
- Защо е тъжна малката ми принцеса? - попита той тихо и нежно. Никога не бе предполагал, че може да звучи чак така. Дори в драмите не звучеше толкова мил.
Осъзна, че в момента се държат доста....интимно, затова лицето му се скова малко. Сега всичко бе прекалено сложно. Не бяха вече деца и щяха да си носят последствията за всичко. Той свали ръцете си от раменете и, колкото и да не му се искаше. Отдръпна се и една крачка назад. А колко по - лесно би било, ако отново бяха деца! "Сдържай се, МинО. Знаеш, че не е правилно да действаш необмислено"

by **Jieun** Вто Яну 14, 2014 12:41 pm

В първата секунда мисля, че той не успя да осъзнае какво му казах или коя съм, или може би не си спомняше за мен. Да и това беше възможно. Все пак всичко това беше преди цели 15 години и аз бих забравила, ако не разпитвах често баба за него и не си мислих какво ли е станало с него и дали е изпълнил мечтите си.
Срещу мен стоеше зрял мъж, който очевидно се справяше добре с живота. Радвах се за него, че е постигнал това, което искаше.
Мин О седеше срещу мен без да каже нищо и само ме гледаше. Явно обмисляше случилото се или се мъчеше да се сети коя съм. Може би се чудеше, защо седя и рева насреща му. Сведох глава и се опитах да избърша сълзите си, когато го чух да се обръща към мен, както го правеше едно време. Вдигнах поглед към него и едва успях да кимна, когато той вече се беше изправил и вдигна и мен като ме прегърна. Ето къде се бе крил моя оппа. Нямаше го леденото изражение от преди малко, беше тотално различен човек.
-Толкова ми липсваше – казах му тихо през сълзи, докато ме прегръщаше. Знам, че трябваше да си сдържам емоциите, но сега не се получаваше, никак даже. Толкова беше хубаво да го срещне отново след толкова време. Винаги бях пазила спомен за него в сърцето си и се надяваше да се видят един ден, даже се бях хващала да си представя каква ще е срещата им. Бях се чудила как изглежда, пораснал ли е много , дали беше запазил нещо детско в себе си. Но никога не си бях представяла, че ще се видят в такъв момент. Чувствах се емоционална развалина …
След малко Мин О ме пусна на земята и ме погледна в очите, като ме попита защо съм тъжна.
-О, аз вече не съм тъжна оппа. – казах тихо като се помъчих да се усмихна. Не го лъжех съвсем, наистина в момента се радвах толкова много да го видя, как мога да съм тъжна.
-Радвам се, че те виждам отново! – добавих, след като той се отдръпна леко от мен. МАй това беше нормална реакция, ето за това трябваше да си сдържам емоциите и аз. Кой знае на кой ъгъл дебне поредния фотограф… Наистина понякога исках обикновен живот, това с известността беше и главната причина да се наложи да се разделим с Химчан.
Осъзнах, че все още държа кутийката със счупената въртележка. Горкия оппа, сега се почувствах още по виновна, че я счупих.
-Аз съжалявам за това, оппа. Сигурно беше за приятелката ти,а аз я счупих…, но наистина имаш добър вкус от малък за красиви неща -казах докато бях забила виновно поглед в кутийката. Вече не бях малко момиченце, след което Мин О тича, за да не падне да се пребие отново или следи, за да не счупи или повреди нещо. Трябваше сама да оправям грешките си.
В този момент покрай нас притичаха две дечица, момиче и момченце, които се засилиха към високата катерушка. За секунда се загледах в тях и се усмихнах леко.
-Помниш ли как паднах от подобна? - казах замислено и след това се засмях леко. От дни даже седмици не бях се усмихвала и не се бях смяла истински. Сега го почувствах толкова странно... Пред хората и в компанията най-вече носех маска, защото ми омръзна от съжалителните погледи на всички. В групата почти успях да заблудя момичетата, което беше добре за мен, за да не ми се налага да отговарям по 100 пъти на ден на въпроса "Как съм?".
-Оппа, не е ли странно, че отново се срещаме на детска площадка? - отново погледнах към него. Беше толкова странно, че сега нямаше и след а от онзи човек преди малко, който само очаквах да ми се разкрещи. Много повече му отиваше на Мин О този мил и добър поглед, с който ме гледаше, това предизвика още една неволна, несигурна усмивка от моя страна. Наистина бях отвикнала да се усмихвам истински.

by **Lee Min Ho** Сря Фев 26, 2014 10:22 pm

Мин О се понацупи. Не му се понрави мисълта, че трябваше да стои по - далеч от нея. Искаше му се да я прегърне пак. Колко странен беше станал само за части от секундата. Нормалния Мин О не обичаше да го прегръщат и пипат. Нито той да докосва някого. Не обичаше нито физическия контакт, нито какъвто и да било контакт. Поне в реалния живот, а не на екрана. Когато беше на публични места успяваше някак да загърби това, дори понякога ставаше изненадващо контактен. Когато трябва да крие раздразнителния си характер, разбира се. Правеше го, защото това бе сбъдната му мечта. В началото на кариерата си не знаеше как ще успее да съчетае двете неща, но все пак успя. Това го накара да се почувства още по - велик.
А колкото до момичето насреща му....в момента тя наистина бе единствената жена, с която би се държал така. Дори майка си не прегръщаше, и със сестра си го правеше рядко. И двете много добре знаеха, че мрази това.
Е добре де.....имаше още една жена, пред която винаги е бил съвсем обезоръжен и неимунизирам....и вероятно щеше да си остане такъв завинаги. Не обичаше деца, но нея няма как да не обикнеш - малката му, палава племенница, която толкова обичаше. Не вярваше, че ще изпитва този вид обич към някой друг, освен към сестра му, но ето че за племенницата си даваше мило и драго. Предполагам това е като при внуците и техните баби и дядовци. Нещо такова...
А Джиън....беше станала красива. Мин О не се интересуваше от красотата на околните, нито от вътрешната им, нито от външната....но всеки нормален мъж би трепнал пред нея. Актьорът започна да се чувства като чудовище, задето и беше говорил по този начин. Освен това не знаеше как да замаже положението спрямо държанието си по - рано. Никога не се бе чувствал не на място от това, но сега, пред нея му стана неудобно. Сега тя щеше да знае в какво се е превърнал нейния оппа. Че е станал гадняр и прави хората на пет пари. Като че ли не му се искаше да мисли така за него, но не би крил истината от никого.
Каза, че е щастлива, но това не дава отговор на онова, което беше видял по - рано. И все пак реши да си премълчи, за да не и съсипва щастието, щом е дошло.
- И аз се радвам да те видя. Аз...търсих те..- каза едва чуто. Наистина доста бе разпитвал за нея където може. И как по дяволите не успя да я открие, след като и тя е станала известна? Срам и позор. А всичко това можеше да е по - рано и можеха....и можеха......ъгх...зарежи.
Вероятно си имаше приятел. Приятел, който може би я бе накарал да плаче и Мин О с радост би си наврял юмрука със все ръкав в устата му, правейки зъбите му на паста. Точно в същия момент тя спомена нещо подобно за него.
- Няма нищо. Не е нищо особено. Всъщност е за рождения ден на една приятелка, известна актриса е. Аз съм необвързан. - говореше спокойно, прикривайки вълнението си. Покрай тях минаха деца, Мин О за малко да направи отегчена физиономия, но не успя. Да, много добре помнеше това, макар и да бе на седем. Също така не можеше да повярва, че онзи детски акъл е бил негов.
- Да, но благодарение на това се запознахме. Не вярвам във съдбата, но наистина е странно. Още по - странно щеше да бъде ако и този път беше паднала от катерушката. - не е за вярване! Господин Сериозност шега ли пусна? По - точно направи само опит за това. Отново нещо нетипично.
- И аз...държах се гадно преди малко. Вероятно няма да си запазиш доброто мнение за мен, но да...това съм аз сега...-каза мрачно той. Искаше да и се извини, но не успя да каже "извинявай". Не беше свикнал да го прави. Абе, истински чукан си беше.
- Искаш ли да седнем отново? Не знам дали имам сили да си замина. А и ще се притеснявам да не изчезнеш пак. - повдигна вежди и се зазяпа в земята. Преди дори да изчака отговора и я завлече на пейката отново. Този път се постара да не е на един километър разстояние от нея. Пъхна ръце в джобовете си и след половин минута мълчание я погледна. Не си я беше представял чак такава красавица. И като малка беше сладка, беше много сладка, но тази красота надминаваше представите му. Но дали не беше, защото изпитваше привързаност? Дори това и притеснителен фактор. Те не трябва да бъдат така привързани. Сега са в много сложна ситуация. И двамата са известни, и двамата имат фенове. Все още не се сещаше от коя група е тя, но я беше виждал. Преди малко беше задал въпроса си, по доста груб начин....
- Звучи нелепо, но....иска ми се поне още малко да се върнем към детството. - изцепи си спокойно. Ако бяха деца нямаше да се притеснява от толкова много неща около отношенията им. Щеше просто отново да се грижи за нея, да и казва колко е хубаво на училище и да си говорят за мечтите си. Нямаше да му идват простотии на ума, каквито биха се повили при зрял мъж. Но нямаше връщане назад.

by **Jieun** Чет Май 08, 2014 7:35 pm

Мин О ми изглеждаше донякъде променен. Не, не външно, защото това беше неизбежно, все пак бяха минали доста години от тогава. Сега беше добре изглеждащ, силен мъж, но все още можех да видя малкото момченце в него.
Искаше ми се да си го гушна отново, но се сдържах. Просто не можех да повярвам съвсем, че е тук и си говоря с него. Изглеждаше ми като сън, дори не бях осъзнала колко много ми е липсвал през тези години. Хубаво беше, че си го върнах, не исках повече никога да изчезва.
Той ми сподели, че ме е търсил и отново вдигнах поглед към него. Значи не само аз съм се надявала да го видя отново.
-Оппа… и аз те търсих…толкова ми липсваше – казах тихо. Не знам от къде дойдоха последните думи, даже не бях планирала да му казвам, просто се случи.
Не знам защо, но като чух, че е необвързан някакси се успокоих. Даже не бях усетила, че съм под напрежение докато чаках отговора му. Очаквах да ми каже, че има приятелка, някоя страшно красива и талантлива актриса, с която са много щастливи и даже планират сватба и когато той каза, че е необвързан май се зарадвах.
Както се бях отнесла в мисли и наблюдавах децата чух опита му за шега. И като малък не му се получаваха и нова честно казано ме напуши на смях. Обърнах се пак към него и го погледнах видимо развеселена. Изглеждаше ми притеснен.
-Ако искаш отивам, ама само ако обещаеш да ме хванеш, не искам да се пребивам – казах сериозно. Добре де и на мен не ми се получаваха шегите, ама все пак трябваше да опитам.
Преди да се усетя какво става, Мин О започна да м исе извинява за преди малко. Честно казано си заслужих онова отношение и не му се сърдех.
-Оппа, нали знаеш, че нещо толкова малко не би ми променило мнението за теб? –погледанх го притеснено. –Аз не ти се сърдя, аз бях виновна, трябваше да внимавам къде ходя… Извинявай много. –сведох виновно глава.
Не исках оппа да се притеснява за поведението си, той беше добър знаех го. Не можеше да ме заблуди дори сега да ми се прави на страшен мъжкар пак няма да му се получи. Просто вярвах в него, помнех какъв беше, пък и той сам свали всички стени след като осъзна коя съм. Никога повече нямаше да успее да се скрие зад тях отново, поне за мен. Дори да опиташе, аз знаех какъв е.
Усетих как той ме издърпа да седнем на пейката, но сега не беше като одеве и седнахме един до друг. Още му се чудех на думите, че сега бил такъв. Не можех да го повярвам.
-Да… и на мен – споделих тихо с него. – Всичко беше лесно тогава и нямаше да допусна да изгубим връзка… - продължих тихо.
Как беше възможно след толкова години все още да го чувствам толкова близък. Единствения друг мъж, с когото съм се чувствала така е Химчан, затова не исках да губя поне приятелството му, затова беше толкова важен за мен. Искаше ми се и з доведените ми братя да съм поне малко по-близка. С Крис вече се получава май, но ме беше страх да не се натрапвам в живота му.
-Оппа? –обърнах се към него след малко. Все още ме глождеше този въпрос и се надявах да не го засегна по някакъв начин като го попитам.
-Защо? Защо каза, че вече си такъв? Какво те промени? – казах набързо, докато не съм изгубила смелост. Предполагах какво ще ми каже, че така се е стекъл живота или нещо подобно, но се надявах на искрен отговор и поне нещо да науча за живота му. Исках да знам как живее, какво прави ежедневно, как се забавлява и такива. Като малки си споделяхме всичко даже имаше период, в който знаех във всеки един час на деня къде е той и какво прави и чаках с нетърпение да стане време да отидем на площадката, за да го видя. Хубаво нещо бяха детските спомени… „Дано не го изгубя отново“… това беше единствената мисъл, която ме мъчеше сега.
-Аз не бих си променила мнението за теб, наистина, за мен винаги ще си останеш моя добър оппа – казах тихо като не отделях поглед от лицето му. Исках да видя реакцията му, не исках да крие нищо от мен.

by **Lee Min Ho** Пон Юни 16, 2014 1:04 pm

- И ти ми липсваше - отговори и без да се замисли изобщо. Да, определено не приличаше на себе си. През последните години се държеше като човек единствено със сестра си, племенницата си и донякъде Хьон Джунг. Е, понякога и в работата. Все пак и на него често му се искаше да работи в спокойна, а не напрегната среда.
Но на какви приличаха в момента с Джиън. Буквално си се държаха като двойка, а се очакваше да са приятели от детството. Мин О разбира се нямаше нищо против. За пръв път той желаеше нещо повече и се вълнуваше от вниманието на жена. Та това вълнение в душата му не го беше погъделичквало от когато беше още в гимназията. Чувстваше се странно и именно заради това. Усещаше, че между двамата има много неща за изясняване, но в момента се радваше на това колко по - близки ставаха само за секунди. Дори не му се мислеше по този въпрос. Моментът бе прекалено специален.
От своя страна Джиън му каза, че мнението и за него няма да се промени. Това беше много добре, защото той не вярваше да се промени, или поне не толкова лесно.
-На всеки се случва да направи грешка без да го иска. Просто аз реагирам по този начин за всичко. Повече няма да го правя, поне не пред теб....- на нея нямаше сили и желание да и вика и крещи или да и се кара. Не защото е красива, а защото беше неговата принцеса от детските години. Докато не беше осъзнал, че е тя се държеше като пълен задник, което показва, че Мин О не подбира жертви по външен вид. И очевидно не е джентълмен, безсрамника.
А въпросът и го накара да се позамисли. Заби поглед в земята и сдържа въздишката си. Да, щеше да бъде честен, но може би щеше да изглежда жалък. Проблемите му са обикновени, като на всички останали. Не знаеше през какво е минала тя, но бе станала мила, честна и добра. Негова противоположност.
- Промениха ме хората и славата. - започна той, макар да си личеше, че не му се говори особено на тази тема.
- Макар винаги да съм бил красив и умен, в училище ме тормозиха доста. Може би за ми завиждали, не знам. Бях и богаташко дете, личеше си, че съм талантлив. Имах всичко, което останалите нямаха. Абсолютно всичко. Освен приятели. Постоянно трябваше да се бия с групички момчета, и единственото, което ми помагаше беше, че от малък съм едър. Разбира се аз не се възползвах тогава от положението на нашите, защото усещах, че имам достойнство и не исках да им давам още поводи да се подиграват. После дойде славата. Тя бе пиковия момент. След славата много от старите ми познати се опитваха да се сприятеляват с мен и да ми се извиняват, но аз започнах да се държа с тях като нищожества. Не отне време да започна така и с всички останали. - след това Мин О млъкна. Имаше много странни неща в историята му. Сякаш е някой феномен, защото по принцип останалите деца винаги се мазнеха на богатите и властни деца. Но не и на него. На другите богати деца - да, но на него не...никога. Все още не беше разбрал причината.
Не му се искаше да и казва всичко това, защото можеше да започне да го съжалява, но нямаше как да не бъде честен точно с нея. Затова пък побърза и да обърне темата към нея.
- А твоят живот как протече? Ти също си известна, нали? - досети се, за онова, което каза по - рано. Че била от някоя групичка. Той я беше виждал и преди. Въобще не и беше обърнал внимание на някой музикален клип, просто е добър физиономист и е запомнил лицето и. Но последното, което е предполагал е, че това е Джиън.

by **Jieun** Вто Юни 24, 2014 12:36 pm

Чух го да казва, че и аз съм му липсвала, което ме накара да се усмихна леко. Хубаво е да знаеш, че някой се е сещал за теб, толкова време и не те е забравил.
Мин О ми сподели, че той просто реагирал остро, а моето си било съвсем нормално, да направя грешка. Е не мислих, така, имам предвид, аз не бих се развикала на някого или нещо подобно, но все пак има много хора, които биха. Да го кажем така в крайна сметка и двамата бяхме виновни, аз ,че бях допуснала това, че съм разтроена да ми повлияе и да се блъсна в него, а той, че реагира малко по-остро от колкото трябваше. Все пак нямах за какво да му се сърдя, а дори да ме беше обидил по някакъв начин в момента, в който разбрах кой е щеше да заличи всичко. Просто беше по-важен самият той, от постъпката му преди малко. Всеки имаше моменти, в които му се случва да избухне… нормално е.
-Забравено е, не го мисли повече, чу ли? – казах му тихо, за да престане да се обвинява, просто нямаше смисъл, ако продължаваше, аз щях да му се развикам ,да сме квит! Е щеше да ми е трудно, но щях да се постарая.
Явно въпросът ми защо се е променил го водеше към лоши спомени. Не исках да предизвикам това, не исках да го разстройвам. Той заби поглед в земята премисляйки какво да ми каже. Явно бях сбъркала, че го попитах… Трябваше да помисля преди да го направя, не исках да го виждам такъв измъчен и тъжен… явно беше, че не му се говори. Ама и аз съм една, не трябваше веднага да го нападам с такива въпроси. Явно беше, че е имал проблеми, за да се промени…точно бях готова да му кажа, че няма нужда да ми казва и да не се връща там ,но той започна да говори и аз го заслушах мълчаливо без да го прекъсвам.
Когато спомена обаче, че винаги е бил умен и красив , неволно си помислих и много скромен (;дд) . Е не беше лъжа, че е красив и умен, но го казваше така уверено, не че има лошо в това, но честно казано бих се шегувала с него, ако сега не беше толкова замислен и видимо тези спомени го натъжаваха.
Изслушах това, което ми каза и честно казано доста не натъжи… никак не му е било леко… да си без приятели е нещо ужасно, да няма кой да те подкрепи и помогне в тежък момент, а тези, които след славата ти се правят на приятели са най-ужасния вид използвачи.
Усетих как пак сълзи леко парят в очите ми, но се сдържах. Просто ми беше мъчно, че е минал през всичко това сам, сега разбирах, защо се е променил.
-Сега ми се иска да бях до теб в този момент и да не бяхме губили връзка… – казах съвсем тихо забила поглед в земята.
Преди да мога да добавя каквото и да е било той ме попита за моя живот. Не беше никак зле и нямах от какво да се оплача почти, затова се замислих от къде да започна.
-Ами да, групата ми се казва Сиктет. – започнах неуверено. – При мен всичко беше на възходи и спадове, честно казано. Винаги съм си имала един приятел още от последните години в училище- Мьонг Джун. Страшно мило същество е и винаги беше до мен, и може би благодарение на него славата не ми повлия никак. Като братче ми е. Мама реши се раздели с татко и да замине и след това той си намери нова жена, дори не знам как стана. Аз разбира се останах с него и сега имам двама доведени братя, но все още сме леко чужди, макар да искам да променя това. Именно на Мьонг Джун ревах като разбрах за доведената си майка и близнаците в началото. Иначе съм много щастлива с групата, обожавам другите момичета, а и съм много близка с мъжката група на компанията, особено с макнето им – засмях се като си помислих за Зело. Това сладко същество винаги знаеше как да ме развесели! Реших да пропусна, че до скоро бях лицето на групата и почти преживях раздялата ни. Никак не ми се говореше за това, а и едва ли го интересуваше.
-Не е кой знае какво животът ми –казах уж весело. –Знаеш ли най се радвам, че и двамата сме постигнали целите си. Доста път сме извървели и сега съдбата пак ни срещна. – допълних замислено. Може би наистина беше съдба да се срещнем именно сега. Нямах идея, но времето само щеше да покаже.

by Sponsored content

Детската площадка

Детската площадка

Re: Детската площадка

Re: Детската площадка

Re: Детската площадка

Re: Детската площадка

Re: Детската площадка

Re: Детската площадка

Re: Детската площадка

Re: Детската площадка

Re: Детската площадка

Re: Детската площадка

Re: Детската площадка

Re: Детската площадка

Re: Детската площадка

Re: Детската площадка

Re: Детската площадка

Re: Детската площадка

Re: Детската площадка

Re: Детската площадка

Re: Детската площадка

Re: Детската площадка