Апартаментът на ЙеСънг

- Че Рин ти откачи ли?!?!? Започваш да приличаш на майка ми!!!
Точно тези думи не искаше да чуе. Че прилича на най-откачения човек в семейството си. Да да може й да не е правилно да говори така за леля си, но я мразеше. Винаги я излагаше където й да отиде. Само Сънг Су беше нормално дете на тази откачалка. Брат му беше прекалено надут и коравосърдечен. Лидерката си помисли, че може би по това прилича на него, но нее тя никога нищо не признаваше дори пред самата себе си.
Момчето пожела да му обяснят положението.
- Ами на кратко господина който стой пред теб си прави разни базици с мен! При това по телефона и посмя да ми затвори! - Братовчед и знаеше тежкия характер на Че Рин. Знаеше, че винаги от най-малкото се пали. За нея нямаше друго мнение освен нейното!
Момчето го попита защо го е направил и Си Ел с огромно внимание го заслуша какво ще му каже.
- За да проверя дали ме използва. Бившите ми винаги са ме използвали. Бил съм звезда, имал съм пари, имал съм не знам какво си.. Но нито веднъж не се поинтересуваха, сърце имам ли. Та, така де... За това проверих Че Рин.
- И до къде стигна с проверката си? - Минута, две, три ... но така и не получи отговор.
- Знаеш ли какво вземи си помисли аз ще си тръгна ... и знаеш ли какво? КЪСАМЕ! - Заболя я! Не искаше да го казва, но също така я болеше, че той я мисли за поредната уличница, която иска парите му! Стана от диванчето на което току-що беше седнала и се отправи към вратата като остави братовчед си с ЙеСънг.

Братовчед и каза че закаснява за среща с приятелката си и трябва да изчезва незабавно. Предупреди я че ако обърка отново нещо ще я убие със собствените си ръце. Той напусна апартамента, а момичето се свлече на земята и лицето й се превърна във водопад.
По едно време от хола се подаде ЙеСънг и клекна до нея.
- Спокойно, не ти се сърдя. Исках да ти го кажа, но не можех, защото ме беше страх от това как ще реаргираш, когато разбереш, че аз, тъпака, съм го направил.
Той впи устни в нейните. Тя имаше нужда от тях и отвърна на целувката му. И двамата се озоваха на плочките. Той започна да се смее, изправи се и я вдигна на ръце.
- Ъм.. изчакай ме тук, моля.
Тя поклати главата си и му показа че ще го изчака. Докато се успокояваше и бършеше сълзите си той дойде. Клекна пред нея и извади една кутийка в седефен цвят и я отвори.
- Ам.. такова.. аз... ти.. ъъ.. И Че Рин, ще ми окажеш ли честта да станеш моя съпруга?
Само не това!!! Сълзите отново се стекоха по лицето на лидерката и с отговора си изненада мъжа.
- Не ... аз не те заслужавам! Ти трябва да бъдеш с нещо много по-добро от мен. Аз не струвам ... - Че Рин заплака още по-силно, но поне знаеше че е казала истината в очите му. Сега беше едно нищо в собствените си очи.Стана и тръгна към вратата когато хищните ръце на ЙеСънг я хванаха през кръста и я стиснаха силно за да не избяга, но въпреки това тя се опита.
- Остави ме! - Каза го съвсем тихо и с огромно нежелание. При други обстоятелства тя би казала заветното "Да", но не и сега. Не и днес.

Той я пусна и тя се отдалечи с две крачки назад, за да не е толкова близо до него. Иначе нямаше да може да му устой. Тя го нарани дълбоко, но вътрешно тя знаеше, че е за негово добро. По-добре сега да страда от колкото после да трябва да я търпи цял живот.
- Че Рин, виж.. аз.. искам да съм до живот с теб! Не мога да дишам без теб! Ти си моят въздух, ти си моето слънце! Мисълта за теб винаги ме кара да се усмихвам! За мен си единствената! Когато се почувстваш готова ми дай своя отговор за това. Ще го чакам, колкото и време да отнеме! Дори и, когато замина за Казармата ще го чакам! А до тогава.. нека кутийката с пръстена бъдат в теб.
Той сложи кутийката в ръката й. Сълзите й се стичаха като водопади след топенето на снеговете. Той й напомни, че ще я чака дори ако се наложи милиони години.
Тя просто му обърна гръб и моментално излезе от апартамента с пръстена в ръка. Още на първото стъпало седна и заплака с глас. Не й пукаше, че съседите ще излязат или нещо такова. Е, за щастие никой не излезе, а тя си плачеше и не спираше. Отново отвори кутийката. Пръстена беше точно по вкуса й. Реши да го сложи за да види как й стой. Сложи си го и си представи какво би станало, ако тя бе казала да. Той щеше да е нещастен според нея. Опита се да го свали, но не успя. Ръката и беше запотена от всичко това което се случи и не успя да го свали. Пръста и почервеня, но не успя да го махне.
Качи се едно стъпало пред вратата на ЙеСънг и се чудеше да звънне ли или не. Тъкмо да се махне и вратата се отвори. Джонг Уон я погледна като ударен с лопата, а тя скри ръката в джоба си. Не беше много сигурна дали той видя ръката й, но тя беше длъжна да опита.
- Ъмм ... такова ... може ли да пия вода? - Направо страшно оправдание, но пък на мивката има сапун ... значи ще може да го свали. Е, все пак не беше идеално лошо оправдание. Сега само чакаше да види дали ще я пусне или ще трябва да си ходи с ръката в джоба.

Той не я беше видял. Тя набързо се шмугна в кухнята и нападна сапуните. Пусна водата да тече тихо и след около две минути вече го свали. Избърса го и го постави в кутийката.
Мина през хола, за да напусне апартамента на ЙеСънг. Той си стоеше на дивана и въртеше телефона си на стъклената масичката. Тя беше на изхода на хола когато чу гласа му.
- Чао, Че Рин.
В гласът му се усети че е плакъл. Тя разбра, че е заради нея и реши да се върне и да се опита да го успокой. Едва ли щеше да успее, но все пас беше длъжна да пробва. Върна се две крачки назад и се обърна към него.
- Виж ... не трябва да плачеш заради мен. По-добре си намери друга която струва нещо и ... - беше прекъсната от телефона си. Беше Сънг Су. Реши да му вдигне, че можеше после да и вика две недели за дето не му е вдигнала.
- Ало ... Да тук е ... момент - Че Рин подаде телефона си на Джонг Уон - Братовчеда иска да ти каже нещо.
Мъжът пое телефона й и започнаха да си дърдорят. Че Рин разбра, че скоро няма да свършат разговора си и седна на диванчето. След около пет минути най-сетне приключиха, но той не й върна телефона. Тя посегна да си го вземе, но не успя имаше доста по-дълги ръце от нейните.
- Дай ми го де! - Тя започна да се инати, но той така и не й го даде. - Дай го де ... оф какво ти каза онзи? - Че Рин се сети, че братовчед й най-вероятно му каза нещо доста интересно!

- Ммм.. каза да ти кажа, че Сънг Чан била бременна.
Че Рин се опули насреща му. Най-голямата сестра на Сънг Су най-сетне очакваше първото си дете. Заедно с мъжа си бяха женени от три години и искаха дете повече от всичко друго. Всички бяха изгубили надежда, но ето че стана. Лидрката най-сетне си получи телефона, прибра го и се запъти към входната врата. Джонг Уон подложи крака си пред нея и тя се строполи на земята. Тогава тя изпадна в безсъзнание и всичко и се изгуби.
След време тя се събуди от ласките на Джонг Уон. В просъницата си чу гласът му, който задаваше разни въпроси.
- Защо не си ми казала? Или и ти не си знаела..?
- Какво не съм ти казала пък сега? И какво не съм знаела? - Че Рин се объна към него и той каза нещо от сорта на "Бременна си..." тя се опули насреща му, но бързо се съвзе.
- Да като че ли ти повярвах ти нали каза, че братовчедката е бременна ... кажи какво не съм ти казала, че почвам да се вбесявам. - Че Рин пак се опита да се изправи, но този път главата и се замая и сама се върна назад.
- И какво се случи с мен? - Как се беше озовала в спалнята му и защо по дяволите толкова и беше лошо. Затвори очите си и се отпусна на мекото легло от което нямаше намерения да става дори за миг.

- Знаеше ли, че си бременна или не?
- От къде да знам ... да ти приличам на гинеколог? - Че Рин беше МЕГА изненадана от това което й каза Джонг Уон. Хвана се за корема ... нима там беше нейното дете?!?
- Нима там стой твоето дете?!? Тоест нашето бебче... - Той я попита със съмнение дали детето е негово. Тя само се засмя и поклащане на главата показа, че детето си е негово. Сега искаше да му се скара за това, че имаше съмнения и я взимаше за
Той я прегърна, а тя се сгуши в него. Тя не бе мислила да има дете, но ето че скоро дъщеря й ... защо си мислеше, че ще е момиче? Така го усещаше отвътре, но и да е момче то ще е най-обичаното дете в света! Макар че до вчера нямаше намерение дори да има дете в близките 3-4 години, но уви то реши да се появи изненадващо. Той я целуна и пръстена падна от джоба й. Падна на колене и каза този път сериозно и започна да се смее. Хич не му се получи. Че Рин също се засмя с него.
- Ще станеш ли моя съпруга? И този път не искам отговори от сорта на "Не съм достойна за теб" и дрън-дрън. "Да" или "не"! Само между тези две думички можеш да избираш!
Той я постави на кръстопът. Сега тя не мислеше само за себе си както преди десет минути. Сега мислеше и за детето си. От тук нататък живота й принадлежеше на мъничето.
- Да! - Най-сетне каза тя, но преди той да успее да й сложи пръстена както си беше на колене тя го прегърна силно. - Съжалявам за всяка една моя постъпка днес и не само днес, а и през цялата ни връзка. - Няколко сълзи се спуснаха по лицето й. Мъжът сложи пръстена й. Избърса сълзите й и я целуна нежно. Тя заби поглед надолу и с леко се усмихна.

- Сълзите те правят още по-красива.. - прошепна в ухото й той. И се очерта, така че без да искам съм те забременил. Ще ми простиш ли? - Тя просто кимна. И да не му прости вече работата е свършена и няма връщане назад! Тя легна, а Джонг Уон се намести до нея и я притисна към себе си. Стояха известно време така.
- Ще останеш ли тук тази вечер? - Тя кимна и му се усмихна. Нямаше сили за никакъв път или нещо такова. - Обичам те далматинче! - Той обсипа вратът й с нежни целувки. Накара я да настръхне до мозъка на костите си.
- Официално те повишавам на костенурчо! Така, че и аз те обичам костенурчо. - Той се засмя на повишението си.
- Само, че.. когато замина за Казармата, а после се върна детето сигурно вече ще е на 1-2 годинки ии..
Че Рин разбра какво иска да каже Джонг Уон. Детето щеше да бъде без баща през най-важните години от живота си. Тогава щеше да проходи, да му порасне първото зъбче, да каже първата си думичка и какво ли още не. През това време може и да попита за баща си, а тя какво щеше да му каже? Ами, че баща му върши своя дълг към родината си. Мани го това, ами тя как щеше да се справя, може би момичетата щяха да й помагат в отглеждането на бебето.
- Не се тревожи за това! Ти гледай да се върнеш жив и здрав от там, а аз и детето ще те чакаме! - Че Рин го целуна по бузата и се сгуши в него. Реши да разнообрази обстановката. - Искаш ли да гледаме някой филм? - Попита го тя. Все пак вечерта беше пред тях и можеха да правят доста неща.

Какво ще кажеш за "Новото гадже на майка ми" ?
Двамата се засмяха и Джонг Уон пусна филма. Двамата се сгушиха и забиха погледите си към телевизора. По време на филма мъжът докосна корема й и се усмихна неловко.
Бива, бива срамота ама неговото е извън пътя. Все пак там стоеше НЕГОВОТО дете и има право да го докосва, но пък и за това тя го обичаше. Не беше от онези надувки които винаги се правят на много отворени, всъщност са едно НИЩО!
- Госпожице И, как така от питбул ме повишихте в костенурка?
- Ами ... значи имаш костенурка следователно си костенурчо, а аз като нямам домашен любимец ще ме наричаш така както си избереш!
Докато гледаха филма Джонг Уон разтърси главата си. Че Рин се стресна и леко се изправи и се обърна така, че да е с лице към него.
- Какво има? - След като получи отговор, който все едно й казва няма да ти кажа тя се нацупи. - Моляяяя те! - И отново нищо. Време беше за големия коз. - Бебето ще ти се разсърди и няма да ти говори ако не ми кажеш! - Опита се да бъде заплашителна, но не й се получи и започна да се смее.