Starbucks

Едно, две, три ...
Не, това беше глупаво. Не се римуваше въобще. Тази трета сричка ямб въобще не се вписваше в цялата редица, създаваше чувство за тромавост. Нъл-ши ядосано смачка листа между тънките си пръсти и го пусна на земята. Трябваше ѝ малко почивка, за да може да се съсредоточи. Но как да събере мислите си, при положение, че те всеки път летяха назад към онзи миг, когато ѝ казаха, че всъщност има някакъв шанс да пробие. От тогава не можеше да спре да си съчинява различни сценарии - някои с катастрофален завършек, а други с така мечтания дебют и звездна кариера.
- Но само с мечти няма да стане! - тя нацупи устни и бутна тефтера от масата.
От някъде се появи сервитьорката, за да я предупреди да си разчисти нещата, които Нъл чак сега забеляза. Оказваше се, че около нея се е образувала купчинка от накъсани и смачкани листи, върху които бяха надраскани по няколко реда, а после зачеркнати. Тъмнокосата присви очи и започна да ги събира. Поръча си още едно кафе със сметана, мляко и шоколадови пръчици и след като насъбра цяла чанта хартийки, отиде и ги пусна в кофата, след което се върна на мястото ѝ. Тогава в "Старбъкс" влезе едно момиче. Първоначално Нъл не ѝ обърна внимание, но след кратко обмисляне установи, че от някъде ѝ е позната. Проблемът беше, че не можеше да се сети къде я е виждала. Тогава непознатата ѝ се усмихна и я повика при себе си.
Какво пък, щеше да отиде.
Тъмнокоската се изправи, при което видя и отражението си в съседното огледало. Косата ѝ, вързана на плитка, беше леко разрошена и тук-там стърчаха по няколко кичурчета. Дрехите бяха съвсем лежерни - широка тениска, елече, дънки и кецове.
- Не е като да съм айдъл и някой да ме разпознае.
Вдигна рамене и седна на масата на момичето, което веднага я поздрави.
- Привет. - отвърна леко смутено на поздрава ѝ Нъл. - Надявам се, че не досаждам?
Остави чантата на стола до себе си и се усмихна леко:
- Извинявам се, че ще попитам, но имам чувството, че съм Ви виждала някъде. Сякаш и преди ... от къде може ...
Не успя да довърши, когато през съзнанието ѝ премина гениалната идея кой всъщност стоеше срещу нея.
"Ама че си глупава, Нъл, глупава, глупава!"
Разбира се, че беше Луна. Но вече беше твърде късно да си връща думите назад, затова кротко зачака реакцията на събеседницата си.

Питаха я от коя компания е? Не знаеше дали да се радва, или да плаче. От една страна все още нямаше никакъв сериозен договор с никого, от друга - явно докарваше вида на изтормозена изгряваща звезда, на която тепърва ѝ предстои дебют. Хм. Може би не трябваше да приема въпроса на Луна толкова навътре. Та тя си беше звезда, нормално беше през цялото време да е заобиколена от айдъли, които среща за първи път и да се интересува за коя компания работят.
Нещо, което Нъл се надяваше да успее да постигне скоро.
Тя оправи един непокорен кичур до ухото си и свенливо обгърна чашата си с кафе с пръсти.
- Ъм, да. Знам малко. Значително по-малко, отколкото японски, но все пак мога да пиша разни работи. - кимна на въпроса на събеседницата си. - А ... ти, ти ... как се озова тук? Искам да кажа ... айдъл ... а аз ... на нейната маса? Аз ...
Не можа да се сдържи просто. Тръсна коси, за да прогони смущението си и се засмя кратко, за да прикрие нервността. Чак сега осъзнаваше какво значи да седиш на една маса с истинска известна личност.
- Аз съм Нъл. И Ха Нъл. Приятно ми е. - подаде свенливо ръка напред.
Ах, после със сигурност щеше да помоли Луна да се снимат, нямаше как после да не качи снимката в туитъра си.


p.s. мандаринът е официалният език в Китай

Е, добре, вече започваше да се чувства повече от странно. Нямаше представа точно какви усещания имат трабантчетата след като ги е блъснал тир, но можеше да определи настоящото си състояние като такова. Другото момиче беше като фурия ... не, по-скоро "ураган" ѝ подхождаше повече. Само до преди минути Нъл стоеше потънала в самосъжаление са масата си, а ето че сега се снимаше с Луна от F(x).
Това беше нечовешко.
Нъл-ши се опита да излезе от състоянието си на пълна скованост и се усмихна леко, вдигайки дежурните два пръсти до лицето си. После реши, че е глупаво и остана само с усмивката секунди преди светкавицата да я заслепи. Тя примигна недоволно от силната светлина, но побърза да се обърне към Луна, при това значително по-изчервена от преди:
- Аз, благодаря ти за снимката. Толкова си страхотна. Уаа, честно. Не бях срещала толкова позитивен човек като теб. - Нъл се засмя, - Може ли да ми изпратиш снимката после? Ще ти напиша имейла ми.
Измъкна някакъв лист от чантата си и надраска набързо няколко думи, след което подаде хартийката на Луна.
- Заповядай. А за това, което каза ... ъм, не мисля, че съм чак толкова хубава. Наистина имам нещо като договор с JYP, но засега няма нищо. А предстои един голям общ концерт и толкова искам да се включа дори с една песен, дори като нещо странично или подгряваща на големите звезди.
Нъл вдигна рамене и въздъхна, отпивайки от кафето си. Наистина ѝ се искаше да я включат, но изгледите не бяха кой знае колко големи.


p.s. О, той е официален и в Тайван, но в Тайван също ползват и техния си местен тайвански. Просто китайският е = на мандарин. Затова отбелязах :D

Не можеше да повярва.
Не можеше да повярва!
Току-що Луна от f(x) ѝ беше дала номера си и ... о, Господи, дори ѝ беше казала да се обади. Нъл преглътна тихо, опитвайки се да сдържи напиращата радостна емоция, която предвещаваше подскоци и викове, включително и хвърляне върху врата на певицата. Затова само кимна и каза тихо:
- Да, ще се обадя, ще се обадя.
А докато другото момиче говореше за клиповете, тъмнокоската само кимаше съчувствено, защото отвореше ли уста, със сигурност щеше да се развика от радост.
- Ще ги разбиеш, Луна! Fighting! - не се сдържа да го каже и помаха с глуповата усмивка като щастливо детенце, на което току-що са му дала огромна близалка.
Ах, какъв невероятен късмет! Нъл погледна листчето в ръцете си и се засмя. И това отприщи бентът. Започна да подскача на стола, да се смее и радва. Изглеждаше малко странно, но не я интересуваше. Беше толкова щастлива. Побърза да измъкне телефона си, за да може да запише номера.
Колко изненади можеше да ти поднесе животът!

- И да съм, надявам се да не се повтори...
Как може да съм толкова проста?Те двамата дори не се говорят, а аз го питам за Дара.Още от онзи проклет ден в който дебютирахме те двамата са само на „Здравей“-„Здрасти“.Дори понякога и това не си казват.
Излязохме от магазина и двамата с по един албум в ръка.За какво ли ми беше.В компанията имаше поне 10 такива въртящи се из залите за тренировки.Знаех песните наизуст, но въпреки това го взех.Нямаше да ми е излишен един албум в апартамента.Пък и беше с автограф от Сънгри.
-Кафе?
-Разбира се.-И се ухилих до уши.От доста време не си беше говорила със Сънгри така.
Щом съзрях едно кафене тръгнах към него.Сънгри ме последва.Кафенето се казваше Starbucks.Нямаше много хора и повечето от тях бяха над 40, да не кажа всички.Едва ли някой щеше да ни познае.Настанихме се на една от масите и започнахме да разглеждаме менюто.
-Какво ще пиеш?Аз си мисля за топъл шоколад.-Той ме погледна странно, но нищо не каза.Най-вероятно се чудеше защо ще пия шоколад.
-Кафето не ми влияе много добре.Не мога да спя цяла нощ.-Въздъхнах тежко и си спомних последният път, който пих кафе.Бях пълна трагедия.Вечерта не успях да заспя дори за миг,а цял ден ми се спеше и бях с тъмни петна под очите.Не исках това да се повтори.Докато чакахме сервитьорката, която един Господ знае кога щеше да дойде реших да го питам.
-Оппа…имаш ли си гадже?Ама не питам аз, а едно друго момиче.Каза ми да те подпитам, когато се видим.-Ех Бом къде намери да ме поставяш в такива ситуации?И аз като послушно кученце правя това което ми кажат.

- Хммм...еми май не.
Май не ми повярва много, че не го питам аз, а моя приятелка, но все пак ми отговори и после се усмихна сладко.Бом щеше да е доста щастлива когато й кажа, какво ми е казал Сънгри-оппа.
- А твоята приятелка?
Последва и въпрос от негова страна.
-И тя си няма никого.В търсене е!-И аз се усмихнах.Защо искам да му кажа кое е това момиче?Все нейното име ми е на устата.Според мен щяха да са сладка двойка макар, че той беше доста по-малък от нея. Отново настъпи дълго мълчание.Изведнъж момичето зад бара се развика все едно е на женският пазар.Аз подскочих понеже се бях замисли за моите си глупости.Сънгри се засмя, като ми видя физиономията напомняща на малко дете в онези влакчета на ужасите.
-Йон Хюн…-отново извика касиерката. Кой пък е този глухия помислих си аз.-Някой май не чува.-казах аз и леко се засмях.Тогава тя потрети името и лицето на Сънгри преблебледня.Набързо стана и отиде до бара.Аз бях с гръб към него и започнах да се смея по-възможно най-тихия начин за да не ме чуе.Ако си бях направила труда да чуя какво име казва на касиерката щях да го подсетя.Набързо овладях емоциите си.Той дойде с поръчките и ми подаде шоколада.
-Благодаря ти.-След това се поклоних леко.Отново исках да се изсмея, но успях да се сдържа.Отпих от шоколада си и изчаках той да каже нещо, защото единственото нещо за което се сетих да го питам нямаше да му се хареса.