Преди 2 дни, Starbucks

Денят започна спокойно и мързеливо, но нямаше да е такъв до края. След сутрешната си почивка, прекарана в гледане на риалити предавания и лежане, се качих в колата и потеглих към студиото, което ми беше казано. Имах поредните снимки за някакво списание, за което по - късно щях да дам и интервю.
По средата на пътуването, ми звъннаха и ми казаха, че снимките се отменят за късно вечерта. Удачен момент да ми го кажат! Последните си дни не ги изкарвах в пълна хармония и бях лесно раздразнителен. Вместо към студиото, се насочих към един от магазините на Старбъкс. Днес от мързелуване дори кафе не бях близвал. Паркирах и влязох в кафенето. Нямаше много хора, което беше добре дошло за мен. Можех да поседна и да се насладя на кафето си без много внимание.
- Двойно Лате, моля. - продавачката ме погледна изненадано. Аз също я погледнах, след което и се усмихнах. Тя не ми беше виновна за нищо, затова можех да и се усмихвам.
След като кафето беше готово, платих и се огледах да търся къде да седна. Имах богат избор, но предпочитам в някой ъгъл. Тогава забелязах една позната...особа. Погледнах я и забелязах как се прави на ударена. Значи все пак ме бе забелязала, и се надяваше аз да не я забележа. Колкото и да не ми се искаше да го правя, се приближих до масата и и си троснах кафето там.
- Отдавна не сме се виждали...- казах леко през зъби и седнах на стола срещу нея. Поне да я тормозя с присъствието си.
По принцип изобщо не бях такъв човек. Но един наранен мъж може да се превърне във всякакъв спрямо една жена.

Тя се направи на изненадана, но такива неща рядко ми минават. Особено след като аз самият съм актьор. Не изместих погледа си от лицето и. Гледах я преценяващо. Пренебрегвах всякакви мисли относно това колко е красива. Тя нанесе една от най - големите ми рани и аз трябваше да си спомням това. Обещаваше ми общо бъдеще, а какво стана? Пффф...Да ходи при Джун.
Все пак се опита да завърже нормален разговор с мен.
- Освен работа, няма друго. Напоследък само с това се занимавам. А при теб как е? - попитах, като се направих на заинтересован. Не можех да мразя Фей дори да искам, но можех да се поддавам на нисшите си страсти и да изпитвам поне малка злоба към нея.
- Какво прави И Джун? - след като попитах отпих доста голяма глътка от кафето си и продължих да я наблюдавам внимателно. Нямах представа дали двамцата още се виждат или са само на здрасти.
- След като се освободи от мен, защо не тръгна с него? - продължих с нападките
"Освободи" беше точната дума. Захвърли ме като мръсен парцал и то със съвсем нелепи оправдания. Нали не си мисли, че някога ще и простя толкова лесно. Тя никога не е виждала тази моя злобна страна. Но точно тя я създаде.

Подпалих фитила достатъчно, за да се ядоса. Гледах да не се ядосвам и аз , или поне да не ми личи. Човек се променя...разбрах го по себе си. След като се разделихме не можех да сдържам сълзите си. Тези сълзи ми помогнаха за няколко роли. Просто трябваше да се сетя за нея. В мен все още имаше мека страна, но аз реших да я крия. След Фей, не се доверявах на жена току така.
За не знам кой път ме уверяваше, че между тях е нямало нищо. Може и да е нямало..но неговото държание не беше просто колегиално.
- Дори на теб да съм имал доверие...на него нямах. Как не ме послуша? Тази работа не беше толкова наложителна. Можеше да се откажеш.
Така и така не и казах никога, за ролята която отказах, защото имаше доста и прекалено пикантни неща с главната актриса. Тази роля щеше да ми отвори още много възможности. Но дори да исках не можех да докосна актрисата. Нещо не ми позволяваше.
- Не знаеш ли? Не успя ли да си поиграеш и с него? Или той направи това с теб? Като се замисля, от вас би излязла страхотна двойка. - не можех да си представя, че говоря толкова долно. Но в такъв момент не премислях нещата. Те просто излизаха от устните ми. Всичко, което съм таял срещу нея през това време...просто не можех да го държа в себе си.

Поех си дълбоко въздух и останах непреклонен пред ядосания и поглед. Може би това ми беше целта. Вероятно и нея я е боляло след раздялата ни, но аз не можех да направя нищо. Тя реши да се разделим, дори да се опитвах да си я върна тя не ме отразяваше.
Въпреки сериозното ми и каменно изражение, не ми допадаше всичко това. Само донякъде.
- Обичах те. Какво очакваш? Да стоя спокоен, когато друг те гледа така? Не обичам да деля, Фей...
Тя сподели, че не е била с никой след мен. А е трябвало. Да разбере, че любовта е придружена с онова притеснение, което хората наричат ревност. Ако обичаш някого истински, няма как да не го ревнуваш поне малко. Никой не е всесилен и може всеки момент да загубиш това, което обичаш.
Тя спомена с колко момичето е възможно "да съм се забил". Опитах се да си удавя мъката в други, но не стана. Не се задържахме повече от месец. Те бяха безинтересни и скучни. Накрая предпочетох да си стоя сам. Така никой не ме наранява, не отвлича вниманието ми и не ме прави на глупак.
- Това не е толкова важно. - казах спокойно.
- Да, вероятно греша с думите си. Съжалявам - продължих и тя изглеждаше изненадата от рязката промяна.
- Сега съм по - различен. Не обичам никоя и не ревнувам. Също така не съм толкова мекушав. - споделих накрая. Така може би щеше да разбере, че все още съм човешко същество и имам сърце. Просто то е труднодостъпно.

Като че ли Фей се размекна повече от мен. Може би да, а може би аз не го показвах. След като и напомних, че съм я обичал, на нея и стана кофти. Може би не трябваше да го правя. Но исках да и напомня, че въпреки всичко не съм бил безсърдечно животно.
Макар че връзката ни остана в миналото, да не забравяме, че там където е горял огън още има жар. И сега бих се почувствал неприятно, ако я видя с друг. Пак ще изревнувам малко. Само че изобщо няма да и го покажа. Дните, в които и се молех да се върне при мен са минало. Не ме искаше тогава, още по - малко ще ме иска сега. Явно просто не сме създадени един за друг.
Нещата, които започна да изрича, бяха тежки и за двама ни. Започнах да дишам малко по - учестено, за да не ми се насълзят очите.
- Ти и майчинските ти инстинкти към момичетата от групата ти...достойно е за уважение.
Продължих да се държа по същия начин. Ако покажа емоциите си най - много да я заболи и да съжалява повече.
- Не зависи всичко от това дали щеше да се откажеш! Щях да се поядосвам още малко, да разкрася физиономията на Джун....не трябваше да ме оставяш. Ангажимента ти щеше да мине.
Както и предполагах, да ме зареже е било доста трудно. Явно вече не издържа и ми съобщи, че отива до тоалетната.
- Тогава не трябваше да го правиш...-прошепнах и ударих с юмрук по масата. Малкото хора, които бяха наоколо ме погледнаха, но аз не им обърнах внимание. Обърнах глава към прозореца, и се загледах натам, като от време на време отпивах от кафето си.

Върна се сравнително бързо. Предположих, че е искала да се успокои, но не беше много спокойна като се върна. Насили се да се усмихне, но се отказа бързо. Върнах огледа си върху нея.
Изслушах всичко, което ми каза внимателно. Тя се отказа от борбата ни. Прие всичко, в което бях сигурен. Човечността и беше голяма и вероятно се пречупи пред по - твърдото ми отношение. Добротата, скромността...това бяха едни от причините да се влюбя в нея. Отношението и към феновете не беше като на другите снобки.
- Просто спри. - отсякох
- Предаваш се, а не трябва да го правиш - заговорих многозначително
- Колкото и да се п0равя на безгрешен, и двамата знаем, че не само ти имаш вина. Не скланяй глава, защото това не ти отива! - въпреки думите, не повиших тона си.
Ако продължаваше така можеше да събуди заспалите ми чувства, а аз не исках това. Рано или късно грешките се повтарят. Може да преживеем много по - болезнена раздяла. Този път със сигурност ще се престраша да и предложа брак и нещата ще станат много по - сложни.
Последния и въпрос изобщо не ме накара да се замисля. Знаех отговора. Ако някой ме попита дори на сън ще му го кажа. Отново обърнах глава настрани и се загледах през прозореца. Облегнах се назад и скръстих ръце пред гърдите си. Отговорих монотонно:
- Още не съм простил на себе си..- не казах повече. Това беше може би първия път, в който показах, че осъзнавам грешката си. Никога не смятах да го направя, но ето че отново Фей можеше да ме накара да направя неща, които изобщо не мисля.

Ахааа....не иска да се караме. Аз да не би да искам? Просто така ми иде отвътре. Подсъзнателно се опитвам да и го върна по доста неуместен начин.
- Искаш да сме приятели? - повдигнах вежда
- Така няма ли да ни е трудно и на двамата? Не си ли чувала, че приятелството може да се превърне във любов, но любовта в приятелство не?
В този момент ми просветна. Върнах разбиращия си поглед върху лицето и. Тя ме обича и ме иска обратно...
Задоволство се изписа на лицето ми. Дали да не я зарежа както тя направи с мен? Тези мисли ми даваха чувство за справедливост, но знаех, че никога няма да си играя по такъв начин с нея. Все още не съм паднал чак толкова ниско. Да се надяваме, няма да го направя никога.
Стоях и я гледах в продължение на минута. Чудех се какво да кажа. Не я исках, за да ме наранява пак. Или пък аз нея.
- Не те обичам вече. - казах със същия спокоен тон, като я погледнах в очите. Надявах се те да не ме предадат. Наистина не е същото като преди, но все още има някакъв трепет, когато съм около нея.
- И ти трябва да престанеш. Вече не съм този, който обикна. Предполагам и сама виждаш това. - казах
Наистина си личеше промяната. Преди бях щастлив, показвах емоциите си и усмивката ми почти не слизаше от лицето. Сега съм по - студен и по - предпазлив. Обичам да крия емоциите си зад маска, защото мнението ми е, че те ме правят слаб.

Да, беше права. Точно тя е причината да стана такъв.
- Да, заради теб станах такъв. Всеки човек има друг такъв човек в живота си. За да кали сърцето му занапред. - изпих останалото кафе на екс, защото бях нервен.
Погледнах я проницателно. Казва истината.
- Не ми пречиш. Пречиш на себе си. - казах меко
Повече не можех да и дам това, което иска. Дори да подновим връзката си, аз няма да съм и толкова близък. Ще бъда по - отдалечен и внимателен. Такъв бях и с другите момичета, макар тя да не е другите момичета.
- Може би просто трябва да си потърсиш някой, който ще е по - добър и няма да те ревнува. - казах
"Друг е въпроса, дали ще те обича като мен" - помислих си, но не го изрекох
Дори не знаех какво все още ме задържа тук, но все пак не можех да си тръгна. Ако някой си тръгне първи, предпочитам това да бъде тя.

- Не се притеснявай. - отговорих на извинението. Тя не е медиум и не може да предрече какво ще стане.
Увери ме, че няма да търси никой и май пак успях да я ядосам. Тя спомена, че вече съм теглил чертата.
- А ти какво очакваш? Да продължавам да тъгувам по теб, след като беше пределно ясна? - попитах без да повишавам тона си.
- Ако искаш да сме приятели ще бъдем, но така ще е трудно и за теб. Не го правя само за себе си.
Това, че няма да търси никой друг донякъде ми хареса. Признавам си, че и аз не знам какво искам. Иска ми се да си намери някой, да бъде щастлива и той да не е като мен. Но все пак никой няма да я обича като мен. Та аз бях заслепен.
Тя зададе последния си въпрос, и една сълза се стече по бузата и. Облегнах се на лактите си и я погледнах в очите. Явно за да не страда по мен, ще трябва да я накарам да ме мрази. Да не си показвам емоциите. Ще жертвам всичко добро, което е мислела за мен, само и само да не продължава да страда. Усмихнах се нагло и казах.
- И да търсиш...такъв като мен няма да намериш. Ставах и лягах с мисълта за теб. Дори те сънувах. Във всеки един момент от съществуването си, те исках, когато те няма...а когато беше до мен...те исках още повече. Наистина бях като заслепен. Преди теб изобщо не съм предполагал, че човек може да бъде в такова състояние. Помисли добре какво си загубила.
Така като се слушах бих се фраснал. Повечето неща, които казах бяха истина. Но не ми беше в природата да вкарвам такова его. Единствено това бях преувеличил.
- Ще отговоря на въпроса ти. Седнах при теб, за да те дразня. И така като гледам, се справям отлично.
По добре, плачи сега Фей, за да не се измъчваш за по - дълъг период от време - помислих си.

Ама май изобщо не и пукаше, че и говоря така. Тя се доближи до мен и ми заяви, че няма да се откаже, докато не и простя. Вдишах и издишах дълбоко. Усещах и нейния дъх много близо до лицето си. Преди се изчервявах и обезпокоявах, но сега това не ми беше проблем. Усмихнах се леко и се облегнах отново
- Прощавам ти! - казах спокойно и повдигнах вежди
- Но не ти е в стила да преследваш някого. Не си от тези момичета и не ме е страх от теб!- казах спокойно
Бях свикнал да ме преследват момичета, но само фенките ми. Тя не е от тях.
Погледнах в чашата си, но там вече нямаше нищо. Не бях гладен, а не мислех да си взимам повече кафе. Вече нямах работа тук, но не исках да си тръгвам преди Фей.

"Не ти вярвам скъпи". Не очаквах никога вече да ме нарече така. Присвих устни, но не показах изненадата си за разлика от нея. Също така...малко ме заболя да го чуя отново.
Защо трябва да постъпва така с мен? Когато аз се опитвах да си я върна, тя ме подритваше, а сега изведнъж започва да ме иска. Сърцето ми да не е от камък? Не. В момента в него бушуваха чувства и емоции. Една от тях бе гневът. Защо си играе с мен?
Не успях да постигна целта си. Дойдох да я подразня, но тя обърна нещата в своя полза и сега започна да си играе с мен. Разкарах леката си усмивка и отново останах с каменно изражение. Не смятах да показвам нито гневът, нито друго от чувствата ми.
- Както желаеш. Нямам право да ти казвам какво да правиш, нито кого да обичаш. Просто се пази, защото на мен ще ми е нужно време, за да започна да те пазя дори като приятел. - беше ми трудно да кажа това.
Ако останехме приятели това ще наруши обещанието, което си дадох да не бъда близък със нея, за да не повторим миналото. За мен обещанията са нещо много важно, но нали съм си обещал на мен, не е такава трагедия. Просто не мога да скрия добрата си страна и не мога да я оставя да се държи добре с мен, а аз да съм студен. Винаги е било трудно за мен да се държа зле със другите. Макар доста да съм хранил разни хора и Джун, като помине време не може да се каже, че изпитвам негативни чувства към тях. Това пък не значи, че съм първия фен на И Джун. Нито пък на Фей. Наистина не прощавам чак толкова лесно. Баща ми ме е научил на нещо, наречено чест, което може да те накара напълно да се отклониш от характера си.

- Примирих се. Не виждам какво друго мога да направя. - продължих да отговарям спокойно.
Наистина не знам какво искаше тя. Преди малко, като се държах зле - не беше доволна...Сега, когато не бълвам змии и не я дразня...пак не и харесва. Ето това никога не съм го разбирал. И не е при нея, а при повечето жени, които познавам. Женска му работа. Не смятам да си мъча мъжкия мозък с това. Както са казали другите мъже - за жената могат да се напишат няколко тома и пак няма да и опишеш характера. За мен тя е съвсем неразгадаем механизъм.
- Не съм ядосан, следователно няма да викам. - казах. Спокойствието ми ставаше дразнещо дори за самия мен.
Фей се загледа във някакви влюбени гълъбчета навън. Аз само ги погледнах с крайчеца на окото си. Сега ми изглеждаха глупави и захаросани. Може би защото не съм доволен, че те са щастливи, а аз преживях това. Но никога не е късно. Тази глупава любов, заедно с интригите в човешките отношение ще се изгаври и с тях. Рядко са двойките, които имат късмет. Изслушах последните и думи като я гледах в очите. За пореден път се убедих, че е искрена.
- Хубаво, бори се. Мен това не ме бърка, защото такова внимание би трябвало да ме ласкае, а не ядосва. Но надявам се знаеш, че не е лесно да се влюбиш насила. Дори да си бил лудо влюбен в човека преди време. Така че ако сама се опариш от огънят, с който си играеш...моля те, не обвинявай мен. - казах и всичко това малко по - меко. Не исках да си мисли, че го казвам само за да я нараня.