Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

by Гост Сря Юни 27, 2012 10:19 pm

Де Хюн се разхождаше из парка безцелно. Нямаше какво друго да прави. Вървеше ли, вървеше, без да знае на къде отива. Не след дълго съзря една пейка, която просто сякаш му казваше „Хайде седни, не те държат вече краката”. Той беше възпитан, как да откаже на поканата й. Седна там и потъна в мислите си. Мислеше си за какво ли не. Чудеше се дали ще успее да дебютира успешно, дали ще се запознае с още хора от неговата индустрия. Какви „още хора”?! Та той никой не познаваше. Но пък за всичко си има време и място. Мислеше си какво ще прави утре, вдругиден. Голям мислител излезе, че е. Мислеше за какво ли не. Даже и за безсмислени неща. На някои от тях дори му идваше да се засмее, но се спря, защото се досети, че все пак е на обществено място и ако се смее сам ще изглежда много ..хм... ненормално. Малко му беше самотно на тази пейка, но тя сякаш не му даваше да стане. Сякаш беше залепен. Изведнъш съзря мек женски силует. Зачуди се кой ли е това..

by **Lee Sun Hi** Сря Юни 27, 2012 10:44 pm

Днес не беше на тренировки. Свободно време за разходки и среща с приятели. Какви приятели бе? Тя си нямаше такива. Само Джи Хий, но тя беше прекалено заета, за да се занимава с нея. Искаше да излезе с брат си, но уви и той беше зает. Нямаше да се опознаят. За това реши да се разходи сама.
Отиде в парка, но преди това обиколи доста места. Магазините и взеха силите. Сега искаше само да седне някъде.
Всички пейки бяха заети с по сто човека на една. Нямаше място за нея. Отдалечи се. Реши, че самотната пейка ще е свободна и с бързи крачки се засили към нея, но уви не беше. На нея стоеше едно момче. Тя го оприличи на около 20 годишен. Нямаше други избор и отиде до него.
- Извинете може ли да седна? - Той й даде съгласието си и тя се настани на края на пейката, но преди това не забрави да му благодари.
Поогледа го с края на окото си. Стори и се симпатичен и явно богат. Носеше доста хубави дрехи. Имаше доста сериозна физиономия за разлика от тази на Сън Хи ... тя винаги беше сладникаво настроена.
- Приятно ми е аз съм Сън Хи. - Реши да се представи и се поклони.

by Гост Сря Юни 27, 2012 10:56 pm

Момичето тръдна към пейката и попита дали може да седне. Той кимна в знак на съгласие. Тя му благодари. Де Хюн забеляза, че тя го гледаше с крайчицата на окото си. И той не пропусна да го направи. Имаше вълниста коса, бледа чиста кожа, красиво деликатно лице. Като кукличка. Тя му се представи. Казваше се Сън Хи. Той се усмихна и на свой ред каза:
- Де Хюн, удоволствие е да са се запознаем.
Момичето беше много красиво. Явно и тя, като него нямаше какво да прави и се разхождаше. Интересно му беше защо беше тръгнала точно към тази пейка. Та тя беше горе долу по средата на нищото. Имаше много други пейки в парка. Чудеше се какво я води там. Накрая предположи, че останалите пейки просто са заети, а момичето е знаело, че тук има пейка и е мислила, че няма да има никой тук. Е да логично е да няма обикновено, защото тук си беше празно. Не се разхождаха хора. Накрая реши да спре да предполага и попита:
-Какво те води тук? - каза Де Хюн с една чаровна усмивка. - Не, че имам нещо против, просто любопитство.- допълни той. Не искаше момичето да разбере погрешно въпроса и да реши, че компанията й не му е приятна.

by **Lee Sun Hi** Сря Юни 27, 2012 11:21 pm

-Какво те води тук? Не, че имам нещо против, просто любопитство.
Ами момчето с право я питаше. Някаква си там да му се натресе. Искаше да бъде учтив и отбеляза, че компанията й му е приятна.
- Днес точно цял Сеул реши да дойде в парка и да заеме всички пейки. Реших, че тук ще е свободно, но ако ти преча или ако чакаш някой ще си тръгна. - Сън Хи не обичаше да се натрапва на хората. Гонеха ли я тя веднага си тръгваше и без да обели и думичка. Тя е много тих човек и никога не вдигаше скандали за без причина или пък за дребни глупости.
За разлика от брат й. Той уж е срамежлив, но доста често губи контрол над нервите си и изригва като вулкан. Макар и едва от няколко месеца тя да го познаваше вече и беше пределно ясно какъв е характера му. Хората от Япония я оприличаваха на психоложка. Винаги разбира какъв характер носят хората само с 10 минутен разговор.
Де Хюн все още не го бе опознала добре, но от сега можеше да сложи заключението, че е много мил и внимава какво ще каже на хората пред себе си. Сега искаше да разбере дали е певец, защото гласа му й се стори доста музикално настроен. Тя веднага се взе в ръце. Коя беше тя, че да казва хората какво могат и не могат?!?

by Гост Сря Юни 27, 2012 11:34 pm

Момичето си помисли, че Де Хюн има нещо против нея. Тя си мислеше, че той чака някой или че му пречи. Да чака някой ?! Де Хюн едва не се засмя на това. Кой да чака? Няма кой. Може да се кажа, че тайно се надяваше някой приятен човек да дойде. Момичето му обясни, че всички пейки са заети. Хюн усети, че тя малко се смути и сякаш беше готова да си тръгне всеки момент. Той побърза да каже:
-Не, никак не ми пречиш. Даже се радвам, че дойде точно тук. Както казах, изпитвах чисто любопитсво и нищо повече. - каза той с голяма усмивка.
Момичето явно беше много срамежливо. Не говореше много. За това пък Хюн го биваше с говореното. Той не я познаваше можеше да я пита много неща. Внимателно се опитваше какъв въпрос да зададе, за да не я засипе и тя да не го помисли за някакъв изперкал.
-С какво се занимаваш, Сън Хи? - реши да започне той.
Момичето освен тихо беше и някак сковано в лице. Не се усмихваше. Просто стоеше с една и съща физиономия. Де Хюн се обърна към нея. Опитваше се да разчупи леда. Това обикновено му се получаваше, но не знаеше какъв човек е Сън Хи. Само разбра, че е много срамежлива. Но пък тя му изглеждаше и мила и добра, щом малко я опознаеш. Де Хюн се надяваше да е така. Него не го биваше много да преценява хората и обикновено бъркаше.

by **Lee Sun Hi** Чет Юни 28, 2012 12:01 am

Момчето й каза, че няма нищо против от това дя да е до него. Попитал я е от чисто любопитство. Еми очевидно не я лъжеше.
Помълчаха си малко и накрая той наруши тишината. Попита я с какво се занимава.
- Сега съм трейни на S.M. Ent., което е на път да дебютира. Ще съм в група с още едно момиче тоест ще сме дует. Щом чуеш някъде Shondells да знаеш това сме ние. - Тя му се усмихна и отново се зазяпа напред ... към нищото. От сежа си правеше реклами.
С Дже Ах бяха доста близки за разлика от някой известни който се караха дори за една смотана блуза. Те си деляха всичко било то обяд, дрехи, плюшени играчки, обувки, бижута и какво ли още не.
- Ами ти с какво се занимаваш? - Реши и тя да любопитства. Беше и интересно дали с какво се занимават обикновените хора. Чистят ли, мият ли , перат ли, колите ли поправят и куп други неща. Тя не знаеше дали той също не е някой актьор, певец или модел, че да си вади изводи, че е обикновен.
Тишината беше нарушена от вик на гарга. Сън Хи не очакваше, че птицата до нея ще издаде такъв звук и се стресна и то доста. Подскочи, но бързо се оправи и плясна с ръка за да я изгони и за да не се повтори случката и отново сърцето й да слезе в петите.

by Гост Чет Юни 28, 2012 12:16 am

Излезе, че момичето е трейни на S.M, което скоро ще дебютира. Колко близо до това на Хюн. Участваше в дует на име Shondells. Де Хюн си мислеше, че ще знае за какво става дума щом чуе това. Сън Хи на свой ред му зададе същия въпрос. Хюн отново се усмихна и каза:
-Ами..преди писах песни чисто любителски, но стана така, че сега съм от Y.G.Ent. И аз като теб скоро ще дебютирам, но сам.
Спомни си колко се опитваше да навие приятеля си, ала той бе непреклонен. Де Хюн гледаше момичето. Тя беше наистина красива. Имаше едно..невинно излъчване. Усмивката и беше много чаровна. Той си помисли, че е жалко че не я показва повече. Е може пък и да има някакви причини, от къде пък да знае той. Усети, че не й е задал някои важни за него въпроси. Тъкмо щеше да си отвори устата и някаква гарга наддаде силен вик. Сън Хи се стресна. Тя махна с ръка и птицата отлетя, с малко повече късмет, далеч от тук. Де Хюн не искаше повече такива инциденти. Надяваше се просто да опознае Сън Хи и може би да станат приятели. След това си спомни за въпросите си.
-На колко години си? А от къде си родом?
Осъзна, че прозвуча леко нахален. Помисли си, че я засипа с тези въпроси. Макра да бяга само два за него прозвучаха като много.

by **Lee Sun Hi** Чет Юни 28, 2012 12:38 am

Работят едно и също. Трейнита са в две от най-големите музиклани компании в Южна Корея. Щеше да е хубаво да направят обща песен, но шефовете не биха позволили такова нещо. Момчето я попита на колко е и къде е родена.
- На 19 съм. На 30 декември ще правя 20. - Момичето пое дълбоко въздух и започна със своята история. - И аз не знам от къде съм родом ... така де знам ама не е официално. Родена съм тук, но ден след раждането ми са ме отвели в Осака. И за това знам японски както корейския, ама това е друг въпрос.Да си продължа с локумите... Та онези докторите са ме продали и са излъгали истинските ми родители, че съм мъртва. И на 13 разбрах за тази сделка и кои са истинските ми родители и разбрах че имам брат и сестра, но това е друга история - Отново и се насълзиха очите. Мразеше да си спомня, че струва някакви си там хартийки ... 5 000 долара. И какво забогатяха ли? Света ли купиха? Това беше най-болезнената тема за Сън Хи. За щастие успя да задържи сълзите си и те не потекоха по нежното й лице. Не натовари момчето със своите проблеми, а реши да му върне въпросите.
- Де Хюн ти на колко си? - Е другия въпрос го спести. Не го попита от къде е родом макар, че искаше да узнае и това и други неща и просто не се стърпя. - Имаш ли братя или сестри?

by Гост Чет Юни 28, 2012 12:50 am

Момичето му обясни нейната история. След като видя, че на нея не й е удобно да говори за това започна да съжалява, но беше двърде късно. Казана дъма - хвърлен камък. Изглежда детството й не е било хубаво. Но пък е подобно с това на Хюн. И той не беше израстнал с истинските си родители. Но пък да бъдеш продаден, това вече беше наистина гадно. Е и той си беше останал в страната просто на другия й край. Момичето също го попита за годините му. Поинтересува се и дали има братя и сестри.
-На 23 съм.- каза той. Е явно и на него ще се наложи да разказва историята си.-Ами попринцип съм единствено дете, но израстнах далече от семейството си. На другия край на страната. Живях при бедно семейство. Там имах 3 "сестри", който се държаха много лошо с мен. Но когато бях на 15 някакви мъже ме спряха и ме доведоха тук. Открих истинското си семейство. Така де, не нямам.
Замисли, се че можеше да се ограничи до "Еиднствено дете съм", но все пак Сън Хи му беше разказала нейната история и Де Хюн чувстваше, че е някак грубо от негова страна и той да не сподели неговата.

by **Lee Sun Hi** Чет Юни 28, 2012 1:13 am

Значи 23... имаха само 3 години разлика. Ето защо се разбираха доста добре. Момчето сякаш се почувства длъжно да й каже не само годините си, а и цялата си история. Сън Хи не целеше това, но го изслуша до край. е, явно тя не беше единствената с тежка съдба. Той също бе израснал далеч от семейството си. За разлика от Съншайн той е говорил с тях, а не като нея да се чуди къде да се скрие и как да откаже на брат си и сестра, за са не отиде в дома на истинските си родители. Все си мислеше, че те няма да я приемат и много ще й се карат за това, че е разбрала преди доста време, а чак сега им се показва. Сън Хи не веднъж се опитваше да се постави на тяхно място и да си представи какво би направила. Ами би се ядосала. Всеки път стигаше до този извод.
- Ти би ли се ядосал ако беше на мястото на родителите ми? - Сън Хи го попита изневиделица. - Смисъл моите истински родители знаят че съм жива, но все още не са ме виждали, а аз се страхувам да им се покажа. Ти какво би направил на тяхно място? Би ли ми се ядосал? - Сън Хи реши да попита за друго мнение. Може би тя имаше грешна преценка за живота и реакциите на хората около нея и не само.

by Гост Чет Юни 28, 2012 1:29 am

Сън Хи го попита дали той би се ядосал на мястото на родителите й, които знаели, че тя е жива. Разбра, че тя се страхува да им се покаже.
-Не, не бих. Щеше да ме интересува, само това, че си жива и че те има. Избощо нямаше да има място за гняв. Е, поне според мен е така. Мисля, че ако родителите ти са свестни хора ще реагират така. Но все пак не ги познавам, както и ти. Ние можем само да гадаем.
Наистина за него това беше странен въпрос. На него и даже нямаше да му пука, дали ще му се карат, а просто щеше да се радва, че е със семейството си. Сън Хи започваше да се отпуска. Е, поне Де Хюн мислеше така. Или по - скоро се надяваше. Усмихна се. Тя му беше много приятна. Харесваше му компанията й. Обърна се към нея и я попита:
-Е имаш ли си приятел?
Може би не трябваше да го казва. Помисли си, че се издава с това. Тя наистина му харесваше. Беше много красива и интересна личност. Де Хюн беше убеден, че щом я опознае щеше да излезе, че е страхотен човек.

by **Lee Sun Hi** Пет Юни 29, 2012 12:42 am

Де Хюн я накара сериозно да се замисли. Какво прави тя с живота си? Защо до сега не се осмели да говори с родителите си? Защо беше толкова стеснителна? И от какво толкова се страхуваше? Обяснение - никакво.
Момчето я попита зали си има приятел. Защо ли се интересуваше толкова от нея? Не че и беше неприятно до си говори с него - напротив, но й беше странно, че някой я пита и се интересува толкова много от живота й.
- Не нямам. - Отговори простичко тя. - Ами ти имаш ли? - Тя реши да се позаинтересува от него също.
Беше й доста симпатичен и в неговата компания се чувстваше добре. Все едно си е в "родната" Япония. Всичко от там й липсваше, но едва ли скоро щеше да й се отвори възможност да я посети и да се върне години назад. От компанията не планираха скоро да я пращат там въпреки че скоро няколко звезди ходиха там тя не беше включена в списъка. Малко беше позабравила японския, но бързо щеше да си навакса.
- Учиш ли нещо? - Въпроса й беше леко объркващ, но тя беше сигурна, че той е разбрал, че става въпрос за това дали е студент или се е отдал изцяло на бъдещата си кариерата.

by Гост Пет Юни 29, 2012 1:03 am

Сън Хи отговори, че няма приятел. Е добре Хюн беше доволен на такъв отговор. Той и на такъв се надяваше, всъщност. Тя му върна въпроса.
-Да, и аз също нямам
Мислеше си че въпроса беше малко странно зададен. Той я беше попитал дали си има приятел, а тя пък просто го пита дали той има. Естествено, се подразбираше че искаше да каже дали има приятелка, а не приятел, но звучеше много странно. Все пак Де Хюн реши да замълчи, защото знаеше, че има такъв навик да открива дребни неща в разговор и да обяснява за тях. Но този навик не се харесваше на хората, за това не каза нищо.
- Учиш ли нещо?- попита момичето.
Хюн първоначално малко се замисли над въпроса. Но предположи, че го пита просто дали е студент. Е, така де той не мислеше, че има какво друго да е.
-Не, не уча. - Отговори той лаконично. - Ами ти?- попита той Сън Хи.
Де Хюн се загледа напред и зачака отговор.

by **Lee Sun Hi** Нед Юли 01, 2012 9:18 pm

- Уча, но се налага да прекъсна. Няма да успявам да съчетая нещата. Да съм известна и да уча хореографии на танците и да знам всичко от учебниците по медицина. Едно че не съм добра в танците и второ, че трябва да нямам различна оценка от шест, за да мога да практикувам.
Не искаше да прекъсва! Гордееше се с дипломата си и искаше да продължи, но сама си го направи. В СМ щом видяха таланта й я вкараха вътре и буквално я накараха да работи за тях, но и тя не отказа. Искаше да е там и да опознае брат си, а по-късно щом разбра че и сестра й е трейни това беше златна възможност за Сън Хи. Мислеше си че ще ги опознае преди да им каже истината, но нещата въобще не бяха такива каквито тя си ги мислеше. За щастие онзи асансьор заседна и тя им каза каквото имаше да им казва.
Телефона и звънна. Беше баща й. Тя все още не беше говорила с него за това че истината е излязла наяве, но ако му кажеше щеше да изгуби и дома си и много други неща.
- Извини ме. - Обърна се тя към Де Хюн и му се поклони. Стана от пейката и отиде две крачки настрани да говори с баща си. Като приключиха с разговора си тя седна до него отново. - Бащи ... какво да се прави. - Това й прозвуча малко странно ... уж не се е виждала с баща си пък говори с него, но нямаше как по друг начин да го нарече.

by Гост Пон Юли 02, 2012 1:52 pm

Сън Хи каза, че учи, но се налага да прекъсне. Де Хюн разбра, че тя учеще медицина. За нея било трудно да съчетава ученето и работата.
Изведнъж телефона й звънна. Тя се извини и се оттегли настрани. След като приключи отново се върна.
-Бащи ... какво да се прави.-каза тя.
Де Хюн се засмя и отвърна:
-О, да разбирам те.
До болка му беше познато баща му да му звъни по средата на разговора. По - често без никаква причина, но както тя каза-няма какво да се направи по въпроса те са си такива. Е все пак Хюн предпочиташе баща му да му звъни, а не да го остави на произвола на съдбата или нещо такова.
-Сън Хи били ми дала номера си? Нали знаеш, за да се видим пак?-каза Хюн.
С радост би излязал пак с нея. Е това не беше точно излизане, а случайна среща, но все пак Хюн предпочиташе да не разчита да не разчита на съдбата. Не можеше да бъде сигурен, че пак ще се видят.

by **Lee Sun Hi** Пон Юли 02, 2012 3:15 pm

- Разбира се че може. - Тя подаде телефона си на момчето. - Ето запиши номера си! - Момчето пое розовия й телефон и след няколко секунди й го върна. Сън Хи го въведе просто като Де Хюн и го запамети.
Явно той не вярваше в случайността. Е, Съншайн вярваше! Не веднъж й се е случвало да се срещне с някого в момента в който си мисли за този човек. Някой му казват съдба, други случайност, но факта е на лице - случва се!
Сън Хи реши да даде номера си на Де Хюн защото явно той беше забравил да го вземе. Извади едно тефтерче и химикалка. Записа номера си и му го подаде. Номер с много тройки и седмици. ЧЦифрите на щастието. Еми надали живота й е толкова щастлив колкото номера й, но все пак си е нейният номер.
- Обаждай се когато поискаш! Само гледай да не е между 2 и 5 сутринта че тогава много викам! - Сън Хи леко се засмя, но беше длъжна да го предупреди, за да не стане така че да му вика както вика на треньора си и после я измъчваше цял месец заради едно викане по телефон. Надали Де Хюн щеше да я измъчва, но тя трябваше да го каже!

by Гост Пон Юли 02, 2012 3:34 pm

Сън Хи подаде телефона си на Хюн, за да напише номера си. Той бързо го направи и й го върна. Тя извади тефтерче и записа своя номер.. Подаде листчето на Де Хюн и той го прибра в джоба си. Сън Хи предупреди Хюн да не й звъни между 2 и 5 сутринта. Той се засмя и каза:
-Спокойно, не бих го направил. По - това време обикновено спя. Да не би някой да ти е звънял тогава?
На Де Хюн му беше интересно кой луд би се сетил да звъни толкова късно. Та това си беше грехота според Хюн. Е, явно не всички ценяха здравия сън колкото него. Чиста лудост! А дори и да не спиш, повечето хора го правят, за това колко трябва да си глупав, за да безспокоиш някой? Е добре, може пък да е спешно. Де Хюн размишляваше известно време над това.

by **Lee Sun Hi** Пон Юли 02, 2012 4:15 pm

Той я попита дали някой го е правил до сега. Като се замисли човек няма толкова луди хора които да звънят през нощта.
- Треньора ми ... после ми го изкара през носа за това, че съм му се развикала по телефона. Цял месец мен пращаше за кафе, ядене и ме държеше до късно, но това е друга история.
Ех, как го мразеше този ден. Ама кой би се сетил в три и половина сутринта да те търси понеже е забравил дали ти е казал в колко часа да се явиш на тренировки. Този човек дали спи? От тогава този и други въпроси се въртяха в главата на Сън Хи относно треньора й, но никога не е питала никого от компанията, все пак се стараеше да не й излезе име. Не обичаше да се явява като клюкарката на S.M. Ent.
- Твоя треньор такъв ли е?
Беше й много интересно дали само нейният е толкова луд, че да звъни на хората в три и половина. Та, тогава е най-сладкия сън бе човек!

by Гост Пон Юли 02, 2012 8:07 pm

Сън Хи обясни, че треньора й й е звънял през нощта, а тя му се развикала. След това цял месец "плащала" за това. Според Хюн този имаше сериозен проблем с психиката. Той не спи ли?
- Твоя треньор такъв ли е?- попита го Сън Хи.
Хюн се усмихна и отговори:
-Преди си мислех, че е луд, но след като разбрах, че твоя ти е звънял през нощта промених мнението си.-каза той и се засмя.-Не, иначе е нормален човек, просто е много взискателен от мен. Или по - скоро аз се отнасям с лека ръка към това според него.
Все пак Де Хюн не вземаше много неща на сериозно. Интересуваше се само от това да се забавлява. Много често спореха с треньора му за това. Той искаше да си гледа кефа, а треньора му-тежка работа. Е Хюн беше наясно, че ако иска да успее ще се наложи да работи, но все пак характерът му си беше такъв от край време.
-След като сме заговорили, за това ти кога смяташ да дебютираш?- попита Хюн.

by **Lee Sun Hi** Сря Юли 04, 2012 12:10 am

-Преди си мислех, че е луд, но след като разбрах, че твоя ти е звънял през нощта промених мнението си. Не, иначе е нормален човек, просто е много взискателен от мен. Или по - скоро аз се отнасям с лека ръка към това според него.
Ех, късметлия! Ако само така й говореше и нейния треньор, сега нещата щяха да се развиват по съвсем друг начин. Щеше да се справя по-добре от колкото сега и едва ли танците щяха да и куцат толкова много. Да опитваше се да я контролира, но вместо това тя се отдалечаваше от него. Мразеше контрола, но и се подчиняваше много лесно. Ето за това много хора я ползваха за марионетка, но характера й беше такъв.
Де Хюн я попита кога ще дебютира. След известни размисли тя най-сетне отговори нещо.
- Все още не е насрочена дата за нашия дебют, но може и да сме соло, защото момичето вече е готово, но не и аз. - Сън Хи въздъхна тежко и пак се загледа към нищото пред себе си. - Ами ти имаш ли насрочена дата за дебюта си? - Върна му въпроса Съншайн.

by Sponsored content

Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул

Re: Преди 1 седмица, Самотната пейка в Олимпическия парк, Сеул