Преди седмица, на горската полянка

Flashback

Джулиет отпи от шишето с вода и най - накрая стана от стола, на който беше прекарала почти цялата сутрин. Слънцето печеше силно, за пореден ден. На терасата на малкото и жилище, добре че от Грийн все още и даваха такова, беше още по - топло, но по незнайни причини тя издържаше. Вече усещаше потта, стичаща се по лицето, остави шишето на земята и влезе вътре. Мразеше, когато от много светло отиваше на по - тъмно, защото в първите няколко минути не виждаше нищо, освен жълти и лилави петна. Разтърка очи и се отправи към спалнята, за да се облече - вече знаеше къде ще отиде.

Край на Flashback - а


Още щом наближи до поляната, събу обувките си. харесваше и да оди по меката трева боса. Хвърли раницата си малко по - напред и се затича. Беше приятно, много приятно. Направи така поне една обиколка - все пак трябваше да загрее. Тя беше от хората, които тренираха редовно, преди ходеше поне по три пъти в седмицата във фитнеса, а почти всяка вечер бягаше в парка. Сега, от няколко месеца не правеше нищо, наистина се бе променила. Време беше за добрата стара тренировка. След бягането започна и разгрявката. Джулиет се разтегна много добре и чак сега се сети, че всъщност беше много пластична... да понякога забравяме какво можем самите ние. Имаше чувството, че енергията прелива вътре в нея, сякаш имаше сила за всичко. Направи няколко коремни и какво ли не още за коремните мускули, тъй като там беше доста здрава. След това се зае и с лицевите. докато ги правеше, в главта и нахлу смътен спомен, как, когато беше още на 7 баща и за пръв път и показа как се правят и пожела да я научи, а тя беше проявила огромно желание. И оттогава, когато ги прави, този спомен винаги нахлува в съзнанието и. Родителите наистина и липсваха... трябваше да се върне и да зареже всичко тук... Тези мисли... но стига... тя пусна музика и сложи слушалките си, за да може да спре да се разсейва. По едно време ги свали и отиде да пие вода. В това време чу някакъв звук и стъпки. Изглежда, че някой идваше и си тананикаше. тя се стресна - не обичаше други хора да я гледат докато прави нещо. И започна да пие вода, гледайки го как приближава. С периферията си забеляза, че се усмихва леко глуповата и каза:
- Здравееей, красива девойко! Принца без коня идва да те спаси от самотата!
Тези думи я стреснаха и тя спря да пие от шишето, защото се задави. Дръпна бутилката, изкашля се, погледна с недоумение и отвърна:
- Ммоля? Кой си ти?
Тя продължи да го гледа така няколко секунда и реши, че може би е реагирала твърде остро, но все пак... той пък какво искаше да и каже?

- Аз... имам много имена - Казешини, Шин, Шинигами...Може да ми наричаш както искаш. - каза той, като се беше изпъчил гордо сякаш се имаше за някой наистина важен, а после приближи лицето си до нейното и се опули. Джулиет инстинктивно се дръпна назад. Какво по дяволите му беше на този?
- А ти сии?
На нея и трябваха няколко секунди, за да помисли - да отвърне или пък не? Я, по - добре да си помълчи още малко. Момчето, с многото имена, я огледа от глава до пети и сякаш я преценяваше. Не, никъде не си ме виждал - помисли си тя. Аз.. все пак не съм известна.
- Тиии..нали не си халюцинация? Не! Не си. Халюцинациите по принцип не млъкват.
Това вече беше върхът на най- странните разговори. Джулиет просто не се сдържа и каза:
- Добре ли си? - като го изгледа с тъпа физиономия - Не знам аз какво съм, но за теб имам още няколко имена.. да си попълниш списъка. - довърши тя и стана от земята. Изтупа си панталона и леко се повя с тениската, защото и беше истинска жега.
- Джулиет се казвам - извика, след като се беше малко отдалечила. После се върна при него и добави - Може би си ме виждал някъде... в по - пропадналите части на града. - след което се засмя.
Обиколи полянката един път и се приближи към него.
- Аз често идвам тук, а ти... какво правиш тук, а Господин " Перко " ? Не ми изглеждаш като някой, който да тренира - засмя се тя и го сръчка в корема.