Преди една седмица, Green Ent.

by **Sander.** Пет Сеп 14, 2012 8:31 pm

Не оставаше много до дебюта им!
Днес извикаха само Сандър и Оливиа. Така няколко дена подред ги викаха по двойки. Вчера бяха Сън Хи и Рейта. Шефа над двеста пъти съжали, че ги е събрал на едно място. Никаква тренировка не бяха направили...
Сандър определено беше близък с Рейта, а с другите все още не се беше опознал достатъчно. Макар, че сега беше жестоко скаран с Казуки. Как можаха да обявят него за лице на групата? Това прекалено сладникаво същество ЛИЦЕ НА ГРУПА!!! На негово място трябваше да е Сандър, а не това!
С3С4 едно група, шест човека!
Истината беше, си знаеха си имената и нищо повече! Може би сега щеше да се опознае с Оливиа и ЕВЕНТУАЛНО биха станали добри приятели, освен ако голямата уста на Сандър пак не започне да се възхвалява. Като се замисли човек той не беше добър в танците, а русата беше много добра, може би щеше да го научи на някое друго движение.
Вече беше на входа на Green Ent. И моля ви се се срещна с Франческа на входа. Добро утро, трябва да се каже, нали? Да, ама не! Сандър я подмина като пътен знак. Тя пък още по-малко имаше намерения да хуква да го поздравява. Някакво си там трейни, което още не носи печалба, а тя да го поздравява. Директно се качи в залата за тренировки на горния етаж, където щяха да си проведат днешната тренировка. Забеляза, че е подранил с петнадесет минути и без да губи време започна да танцува на една от общите им песни. Не трябваше да го виждат. Според него не можеше да танцува, а Рейта от доста време се опитва да го обеди в обратното. Абе, я моля ти се! Това не разбира от танци. Можеше да е главен танцьор, но явно не виждаше. Сандър наистина можеше да танцува и не беше за отхвърляне, но спрямо останалите от С3С4, беше направо дърво! Е, вярно тая Сън Хи беше по-зле от него, но е била трейни на S.M. и за това е така. Тея са я развалили!
На огледалото забеляза, че вече не е сам в стаята и веднага спря да танцува. Видя, че в стаята е влязла Оливиа и Сандър спря музиката. Поклони се на момичето, за да я приветства. Все пак, ако искаше да име поне един нормален приятел трябваше да се постарае което щеше да си е чисто ходене по мъките!

by Гост Пет Сеп 14, 2012 8:49 pm

Нова група? Тя в група? Беше ли възможно, беше ли сън?
Ако трябва да е честна, самата тя не знаеше защо е тук? Защо е в Корея и защо ще бъде в кпоп група, като дори не харесва тази музика. Беше си странно, но типично в стила и. Едната причина беше брат и - защо по дяволите на Антъни му трябваше да дойде точно в Корея? Тя знаеше, че той е страшно талантлив и че заслужава да бъде известен, но знаеше и че няма особено голям късмет. За това досега не успя да си намери компания, но ето го - в Green. точно тук го приеха и точно тук дойде и тя. Просто Оливия обичаше твърде силно брат си и искаше да е близо до него. Не можеше да стои на хиляди километри от Антъни и да го гледа само по телевизията. Нямаше как. Така и малката сестра се озова в Корея. Някои биха попитали, но защо е станала певица, като просто може да живеят заедно и тя да си върви по нейния път и да си върши нейната работа. Е да, но да не забравяме и втората причина. Точно като брат си тя е доста амбициозна, но освен това и много вироглава и искаща да доказва, че винаги и права. Та с това свое превъплащение в идол доказва на един близък приятел, че е точно толкава талантлива като брат си, макар че сама знае, че той е по - добър. Не и вярват, че е способна на това да е певица, а тя нагледно показва, че е способна на всичко.
Ето ги двете главни причина сега Оливия да върви по коридорите в сградата на Geen и да изкачва стълбите към мястото, където имаше среща с... ъъъ... който и да беше от нейната група.
Оглеждаше компанията - беше огромна и толкова блестяща. Да, поне това е плюс, като се опитва да забрави, че ще пее на корейски и да забрави това, че заради вироглавието го научи точно за две месеца. Наближи стаята, където предполагаше, че е се проведат тренировките. От далеч чуваше музика и силно се надяваше да няма много хора и много говорещи корейски приятелчета. Като приближи и плисна вълна от облекчение - в залата имаше само едно момче, което доста странно танцуваше на някаква песен. Какво точно се опитваше да направи или какво целеше да се получи? Тя реши да не му съобщава за присъствието си и да го погледа още малко. Леката му глуповатост и ставаше и леко симпатична.
По едно време той се обран, а после бързо изключи музиката. Приближи се към нея, тя също неуверено се приближи, а той се поклони. Да, Оливия, защо винаги забравяш, че тук имат по - странни традиции и начини на държание. Тя побърза да направи нещо като поклон, след което каза:
- Хмм... здрасти. Ти си? Аз съм Оливиа Браун. Какво правеше до преди малко? - тя го погледна, а после огледа и стаята.

by **Sander.** Нед Сеп 16, 2012 11:43 am

- Хмм... здрасти. Ти си? Аз съм Оливиа Браун. Какво правеше до преди малко?
Всъщност Парк знаеше коя е тя. Г-ин Аз Знам Всичко му разясни кой, кой е и с каква цел е в компанията. Също така го светна, че тя е сестра на Антъни. Рейта само номера на личните им карти не знаеше, но скоро и това щеше да научи! Сандър забеляза, че за чужденка има добър корейски ... беше чувал къде, къде по-лош!
- Аз съм Парк Сандър. Преди малко ли? Ами аз ... тренирах? - това прозвуча като въпрос, вместо като отговор.
Племенника на PSY, забеляза известна прилика между нея и Антъни. Момичето си разглеждаше стаята, а Сандър не пропусна възможността да я огледа и да я прецени по своите критерии. Добре, че хората не чуваха какво се върти в съзнанието му, защото и психично болните щяха да се хвърлят от някъде! Не, че Сандър щеше да имаше нещо против да се води сирак. Даже по-добре за него. Щяха да спрат да му опяват за тази компания. Той НЕ ИСКА да е президент или там както се води на това лъскаво нещо! Иска просто да пее на голяма сцена и един ден дори с някоя звезда от американския поп. Истината беше, че тукашните звезди му не му харесваха! Искаше дует с Pitbull, 3oh3 или дори с Eminem, а не с Рейта и Антъни. Не, че имаше нещо против тях, но предпочиташе американските звезди!
Накрая заключи, че момичето, стоящо пред него е прекалено сладко за главен танцьор, но за него единствената перфектна е онзи, която му завладя сърцето и все още не е излязла от там, дори след като не са заедно повече от година, но това си беше неговата малка тайна! Никой не знаеше за това и Парк нямаше намерения някой да разбира в близките 10 години причината за студеното му държание. Той просто се страхуваше от това да не бъде наранен за пореден път!
- Е с кое ще започнем? - Сандър вече не се стърпя и наруши мълчанието. - Все трябва да започнем от някъде, нали?
Дали ще пеят или ще танцуват, беше му все тая! Само да не стой като препариран, защото това го вбесяваше. Обичаше винаги да е в движение и да върши някаква дейност. Човека си беше чист нервак!

by Гост Нед Сеп 16, 2012 1:44 pm

- Аз съм Парк Сандър. Преди малко ли? Ами аз ... тренирах? - отвърна той, но последното прозвуча повече като въпрос, отколкото като отговор.
Оливиа се усмихна, но после се засмя и каза:
- Е, тогава ще трябва още да тренираш, за да се получи.
Тя си беше искрена и никога не лъжеше хората. Че за какво да му го спестява? Не му правеше услуга. Винаги беше по - добре човек да знае истината, да знае в какво греши и какво е правилното, за да се постарае да се подобри. Тя беше свикнала на сурово отношение и точно това я беше направило по - сурова, но и по - борбена. Знаеше прекрасно, че щом извоюваш нещо сам, насладата е много по - голяма.
Докато оглеждаше стаята, хвърли око и на Сандър. Забеляза, че той сякаш я преценява. Оливиа не пропусна възможността и тя да го прецени. На пръв поглед и допадна. Имаше малко глупашко излъчване, когато се чувстваше леко смутен, но тази черта винаги прави хората много по - приятни и по - симпатични. Беше висок и тъмнокос. Дори тъмните коси да бяха натурални за азиатците, тук си беше по - нормално да срещнеш някой рус, червен, оранжев, а пък да не говорим и за розов, и други извратени прически.
Мълчанието леко започна да дразни Оливиа, за това тя понечи да каже нещо, но Сандър я изпревари.
- Е с кое ще започнем? Все трябва да започнем от някъде, нали?
тя се обърна към него. Чак сега видя лицето му отблизо и ако не грешеше, което си беше напълно нормално да се случи, все пак това са азиатци, Сандър беше някъде на седемнадесет, осемнадесет.
- Да, прав си - трябва да започваме. И тъй като забелязах, че си пробвал да танцуваш, можем да започнем от там - танците.
Тя виждаше, че не му се отдават и поне на пръв поглед изглеждаше, че той се скована и не може да се отпусне.
- Притеснен си, а? - попита тя. - Това е грешка, Санди, голяма грешка. Чуй музиката и се отпусни. Танцувай така , както ти идва от вътре, игнорирай хората отстрани. Това е главното правило, спазиш ли го, ще станеш много по - добър.
Оливиа се огледа. Видя един касетофон и реши да пусне малко музика. Не си падаше по корейското, затова нямаше намерение да танцуват на кпоп, както го наричаха. Свали чантата, която носеше през рамо и я остави на пода. После се наведе и извади от нея диск.
- Ето това.. хммм, не, не - по добре това. - мърмореше си тя.
След това се запъти към касетофона и постави диска. Първата песен, която тръгна беше Run it на Chris Brown.
- Да, това е перфектно! Хайде сега ела и ме виж...
Оливиа бързо сля движенията си с такта на музиката. Танцуваше така както и идваше от вътре. Не и беше нужна хореография, просто трябваше да го почувстваш и точно това целеше да покаже на Сандър.
- Е, Санди - няма ли да опиташ и ти?

by **Sander.** Пет Сеп 28, 2012 9:46 pm

Чернокосата отбеляза, че е видяла как той се е опитал да танцува и предложи да започнат именно от там - танците.
- Притеснен си, а? Това е грешка, Санди, голяма грешка. Чуй музиката и се отпусни. Танцувай така , както ти идва от вътре, игнорирай хората отстрани. Това е главното правило, спазиш ли го, ще станеш много по - добър.
Санди?! Това му звучеше колкото и странно, толкова и сладко.
Няколко секунди обмисляше думите на Оливиа. Може би американското чедо имаше право, но Сандър не беше от най-отпуснатите хора. Винаги беше готов за нападение и никога не допускаше да има изненади.
Остави чантата си на земята и от там извади едни диск. Тя отиде до касетофона и започна да си мърмори нещо. Явно искаше да избере подходяща песен за случая. Дискът започна да се върти и в стаята зазвуча песента на Chris Brown - Run it.
- Да, това е перфектно! Хайде сега ела и ме виж...
Тя започна да се движи както и идваше отвътре, просто си личеше, че движенията й не са от някаква специална хореография. Бяха си най-обикновени и идващи от сърцето й. През цялото време през което тя танцуваше Сандър я гледаше с интерес. Никога не си се представяше да танцува толкова свободно и разкрепостено. Това беше нещо непознато за бъдещия рапър. Един напълно непознат свят, който тепърва започва да опознава.
- Е, Санди - няма ли да опиташ и ти?
Първата реакция на Сандър беше да си отвори очите широко от изненада. За пръв път се престраши да направи нещо което до сега те беше опитвал ... реши да бъде просто себе си. С няколко крачки се доближи до Оливиа и започна да се движи в ритъма на музиката. От начало беше доста скован, но бързо започна да се отпуска. Не след дълго вече се беше разчупил и танцуваше доста свободно. Не се поглеждаше от страх да не би случайно да изглежда прекалено глупаво. Някаква усмивка пробяга през лицето му.
- Така ли? - той отправи въпроса си към чернокосата.

by Гост Пет Сеп 28, 2012 10:11 pm

Случи се чудото. Оливиа не би се похвалила като добър учител или като човек, който намираше начин да покаже това, което знае на другите. Можеше да разбира от всичко, но никога не можеше да им го предаде. Е, явно този път беше различно. Явно този ден беше от онези, когато си малко по - различен. Тя със сигурност беше малко по - различна днес, малко по - топла, малко по - дружелюбна, малко по -отзивчива. Явно имаше ефект.
Щом покани Сандър да танцува, той отвори широко очите си, сякаш му предлагаше трева. Реакцията беше типична и не изненада момичето. А какво щеше да следва? Щеше ли Сандър да стане и да послуша съвета и? Дали и за него този ден беше по - необикновен...
Изненада. Голяма изненада. Момчето се наддигна и се приближи до Оливиа. Тя не отстъпи назад, продължаваше да танцува, сякаш искаше да го води и да го напътства, защото човек винаги имаше нужда от някого до себе си, когато започваше нещо ново. Първите крачки на Сандър бяха сковани, все пак, може да се каже, че той току що прохождаше в танците. Минаха около 50 секунди или минута и тя беше много изненада, сякаш за това малко време той беше напреднал, явно беше почувствал музиката, беше направил това, което тя искаше от него. Задоволството, което с изписа по лицето и не можеше да се прикрие, но тя знаеше, че не е единствената доволна - по лицето на Сандър плъзна усмивка. Усмивка, която показваше какво мисли и разкриваше радостта от напредъка.
- Така ли? - попита той.
Оливиа се събуди от унеса и разтърси леко глава, после погледна към Сандър:
- Не може да стане по - добре. - отвърна му тя.
След около минута, в която тя го гледаше, се обърна и отиде до касетофона. Спря музиката и извади диска. Припра го в раницата си, а после огледа стаята. Може би не беше толкова зле, може би щеше да си намери приятели, може би тепърва и предстояха хубави моменти, моменти, които да запомниш и съхраниш. Нищо не се знаеше, но Оливиа просто си беше от хората, които са предубедени и винаги казват никога, но тя знаеше, че тази дума несъществува. Всичко беше възможно. Всичко се случваше неочаквано.
Обърна се към Сандър. Може би беше на крачка от първото си приятелство.
- Хмм, Санди.. разкажи ми нещо за себе си. - подхвърли тя.

by Sponsored content

Преди една седмица, Green Ent.

Преди една седмица, Green Ent.

Re: Преди една седмица, Green Ent.

Re: Преди една седмица, Green Ent.

Re: Преди една седмица, Green Ent.

Re: Преди една седмица, Green Ent.

Re: Преди една седмица, Green Ent.

Re: Преди една седмица, Green Ent.