Беседката

by **Yano** Сря Юли 18, 2012 7:56 pm

Джи Хий нямаше думи! Как можеше прословутата Бора да бъде такава долнопробна кучка?!
Както винаги, Уми си репетираше в залата за тренировки. Този път тренираше танца на "Bubble Pop", когато Куон влезе. Обвини Ким, че заради нея не могла да се срещне с Кюхюн, удари й шамар и си излезе.
Джи Хий се опита да сдържи тогава сълзите си и успя. След това дойде ред на тренировката й със СоЮ. Наистина уникална певица! Една от малкото, които успяха да спечелят уважението на осменайсет годишната. До тогава добре, но след като напусна сградата на StarShip.. Не можеше да се прибере в апартамента си! Трябваше й чист въздух, място където да се успокой и някой, който да я успокой! Но за съжаление, този някой на дали щеше да я чака там, на където се беше запътила, дафуя.
Джи Хий погледна черното като катран небе извисяващо се над нощния Сеул. Преглътна тежко, изтри сълзите от големите си очи и се запъти към Olympic Park. Докато живееше с Шан, понякога двамата ходеха там. Предимно, когато Ши Дже нямаше графици. Там двамата се отдаваха на развлечения. Той предимно флиртуваше, а тя стоеше отстрани и се цупеше и сърдеше. Но идваше ред на промяната! Тя трябваше да му отмъсти, за това че разби сърцето й! И щеше да му отмъсти! Охооооо.. Само трябваше да намери подходящ будала за тази работа.
Така си мислеше Уми докато крачеше по алеята на парка. Паркът бавно се опразваше, което беше типично за времето между 21:30 - 22:00 . Скоро не остана и пукнат човек! Шайн това му харесваше на парка - че късно вечерта става тихо и спокойно. Можеше да размишлява на спокойствие.
- Сън Хи-онни дали ще спи? - попита себе си момичето и извади телефона си. Набра номера на онни-то си и зачака да й вдигне, но така и не й вдигна. Но естествено, Сън Хи беше прекалено заета с тренировки и не й беше до по-малки момиченца като Джи Хий. Да, може да бяха много добри приятелки, но двете рядко намираха време дори за кафето си, което да изпият заедно. Ким прибра телефона си и стигна до беседката, която се намираше в края на парка- За бога, кога беше стигнала чак тук?
Е, така и така се беше довлякла, защо да не седне на тези уникални пейчици на тази уникална беседка? Сядаш си на тях, когато искаш и ставаш от тях пак, когато искаш. Шайн изпуфтя и се сети за по-рано, или по-точно за уникалния шамар на Бора. За бога, за какво я беше изплющяла? Не беше разваляла ничия среща!
През цялото време за това мислеше, когато нечий уникален глас я попита нещо, което не достигна до съзнанието й. Индивидът, който я беше попитал нещо имаше съвсем лек акцент, който клонеше към китайски, следователно беше китаец, защото само китайците говореха корейски с китайски акцент.
- Ъъъ.. извинете, но може ли да повторите въпроса си? - попита по-възможно най-малоумния начин Уми. Ким Джи Хий, тъпа си, тъпа си, тъпа си!
- Какво прави момиче тук по това време? Принципно, по това време навън започват да излизат изнасилвачи.- повтори най-спокойно гласът.
- И ти да не би да си един от тези изнасилвачи? - попита Ким и съществото, притежаващо този вълшебен глас влезе по-навътре в беседката. Светлината от близката лампа го огря и Хий успя да разпознае не кой да е, а самият Хенри Лау, сингър оф Super Junior-M! Ох май търтълс! Той пък какво търсеше тук? По това време?

by **Hyungsik.** Сря Юли 18, 2012 11:40 pm

Ще гледаме Ледена Епоха 4 с едно лапе. Хенри си умираше от "щастие" да води едно лапе на кино. Една от близначките Парк взе да се тръшка и нали той си няма работа него хванаха за тая работа да я разведри. И като видя, че няма да стане нищо я хвана под ръчичка и газ към близкия кино салон. Взе два билета за Ледена Епоха 4 и два пакета с пуканки, сладки работи и по-точно шоколади и две големи коли. Лакомствата бяха за него.На детето даде само едно парченце шоколад. Що за човек би лишил дете от сладки неща?! Еми, такъв като него дето става и си ляга с мисълта за шоколад и идеята за закуска да яде нещо шоколадово. Настаниха се на местата си и айдее сапунката почна. Вътре беше пълно с деца и родители. За щастие Хенри изглеждаше като брат на малката, а не като баща.
Филма не беше идеално лош. Катерицата ... ех, тази катерица как го кефеше. Може би я оприличи на себе си като се бори за сладко. След това се върнаха в компанията и за добре свършената работа го пуснаха. Направо си умря от кеф, а СънгМин го изгледа на кръв. Хенри само му се изплези и излезе от сградата. Разходи се из парка и накрая реши да седне на беседката. И докато се завлече до там още пет минути. Като приближи видя, че има едно момиче. Беше доста тъжна и Хенри реши да я заговори, че да й минат болежките или поне да се опита да я разведри.
- Какво прави красиво момиче като теб в тая тъмна и опасна нощ по средата на парка? - Тя явно беше прекалена заета да мисли какво е станало и го помоли да повтори въпроса си. Е, той не го повтори, а леко украси нещата.
- Какво прави момиче тук по това време? Принципно, по това време навън започват да излизат изнасилвачи. - Направи се на остроумен той.
- И ти да не би да си един от тези изнасилвачи?
Хенри направи няколко крачки към нея и тя явно го позна. Той се усмихна и реши да я бъзикне.
- Принципно може и да съм! - Момичето го погледна доста стреснато. Или сега не й беше до шеги, или просто не е очаквала такова нещо от Хенри Лау. Той се паникьоса и веднага я успокой.
- Спокойно, просто се шегувам! - Направи опит той. Е, явно подейства, защото лицето й бавно възвърна нормалното си изражение.
- Приятно ми е, аз съм Хенри Лау. - Момчето се представи и подаде ръката си щащто се прави.

by **Yano** Чет Юли 19, 2012 8:48 am

Трейнито на СтарШип БУКВАЛНО получи сърцетуп, който скоро сигурно щеше да бъде придружен от инфаркт или удар.
Джи Хий стана от пейката и направи няколко крачки към него. Беше на почтително разтояние. Оййй,,, тези сладички бузки на Хенри~ обожаваше ги~
- Принципно може и да съм!- каза той. Момичето се същиса и замръзна на място. Цялата пребледня.- Спокойно, просто се шегувам!
След тези му думи Шайн се успокой и лицето й върна нормалния си цвят. Направи още една крачка към него. Само при вида на бузките му й идеше да ги нащипе. Толкова й бяха сладички.
- Приятно ми е, аз съм Хенри Лау.- Хенри й подаде ръката си. Уми бавно я пое. Олеее~ не, рано или късно щеше да получи инфаркт!
- Аз съм Ким Джи Хий, но ме наричат Шайн, Уми или Female ( ох.. тази дума така и не разбрах как се произнася ;д ) YeSung.
Женският вариант на ЙеСънг бавно започна да се съвзема от шока, който я порази, когато видя Хенри. Пое си дълбоко въздух, fangirling-а скоро щеше да излезе! О, боже, Джи Хий, малоумницо, дръж се! На какво те беше учила СоЮ? "- Когато си със звезда, на която се възхищаваш се дръж! Направи се, че изобщо не ти е интересен/интересна и проведете един нормален разговор. Не бъди като полуделите му/й фенки! Бъди различна! Привлечи вниманието му/й." - спомни си думите на Джи Хюн и Уми мислено благодари на Бога, че има такава страхотна менторка.
- Ако бях твоя нуна щях да ти намачкам сладките бузки, но съм ти донгсенг.. - рече тя разочаровано. Вътрешно беше като този сладък крокодил.
Джи Хий пак седна на едната уникална пейчица. Видя, че Лау се колебаеше дали да седне.
- Спокойно, седни. Няма да те изям. - каза през смях трейнито. Стана й горещо, много горещо. Защо за бога беше облякла малоумното яке? Смъкна ципа му и го съблече, премятайки го на чантата си.
Певецът най-сетне реши да се настани до нея. Е, явно реши, че все пак Джи Хий нямаше да го изяде.. колкото и да й се искаше да нащипе сладките му бузки. Мочи~ мяу~
Е, сега беше само по тениска и къси панталонки, но пак й беше горещо! Извади от чантата си тетрадката си с текстовете на песните за първия й албум и започна да си вее. Как изведнъж й стана толкова горещо в такава хубава и хладна нощ?! Температура ли беше вдигнала? Леко докосна челото си.. Мне, не беше вдигнала температура. Тогава за бога какво й стана? Защо изведнъж тениската й залепна за тялото й? Устата й пресъхна..
Остави тетрадката от едната си страна и извади шишето си с вода. Отпи малко и върна шишето. След това понечи да си вземе тетрадката и с изумление откри, че я няма и от двете й страни.. Когато я видя в ръцете на Хенри! Той разгръщаше листите й най-нагло четеше текстовете.
- Хеей, върни ми я! - цялото й лице поруменя, изду ядосано бузки и тръгна да си я взима от ръцете му, когато падна на земята. Момчето започна да се смее. - Какво си се разхилил? Върни ми малоумната тетрадка!
Такъв срам я хвана, че нямаше накъде повече!

by **Hyungsik.** Чет Юли 19, 2012 11:13 am

- Аз съм Ким Джи Хий, но ме наричат Шайн, Уми или Female YeSung.
Female YeSung? Това пък защо? Хенри започна да си блъска главата, защо по костенурките на ЙеСънг я наричат женската ЙеСънг? Може би прилича на него? Огледа я от главата до петите и не откри голяма прилика. Ми тогава защо? Може й да е певица или да му е някаква луда фенка, която си няма работа и се чуди какъв извратен прякор да си сложи. Момичето отбеляза, че ако е негова нуна, щяла да му щипне бузките. Ама как мразеше да го пипат по лицето, за това благодари на Господ, че тя не му е нуна.
Тя се върна на пейката и седна. Хенри доста се поколеба дали да седне или да си тръгне.
- Спокойно, седни. Няма да те изям.
Тя съблече якето си и го преметна на чантата си. Хенри най-сетне се реши и седна до нея. Взе да й става много горещо и извади една тетрадка. После я остави встрани от нея и си извади шишето с вода. Хищните ръчички на Хенри взеха тетрадката и най-нагло започнаха да я разгръщат. Момичето пише текстове за песни при това бяха доста добри. Зачете се в един и тогава Джи Хий го видя и щеше да получи удар.
- Хеей, върни ми я!
Женската ЙеСънг се опита да си вземе тетрадката, но вместо това обра праха по земята. Хенри започна да се смее.
- Какво си се разхилил? Върни ми малоумната тетрадка!
- Еми, според мен не е малоумна, но след като си я искаш кажи вълшебните думички. - Той я погледна предизвикателно и си зачака думичките. След като видя, че няма да ги получи, пак започна да се рови из тетрадката й. Попадна на две снимки. На едната Уми беше с едно момче, а на другата с момиче. И като се загледа, що да види най-малката сестричка на ЙеСънг и Джи Хий се познават.
- Познаваш се със най-малката Ким на която така и не научих името, но знам, че сценичното й име ще е Хевън?! - Джи Хий кимна с глава и Хенри премина на следващата снимка, която беше поне на пет години. Поогледа мъжкия индивид, но не му беше познат. Приличаха на приятели, но може да са братовчеди, брат и сестра и кой знае още какво. Като се загледа, установи, че Уми е била много сладко дете. Едно такова симпатично, чак ти идва да й щипнеш бузките на снимката.
- Кой е това? - Попита с цялата си наглост китайското чедо.

by **Yano** Чет Юли 19, 2012 1:48 pm

- Еми, според мен не е малоумна, но след като си я искаш кажи вълшебните думички.- той сериозно ли..? Отправи й един предизвикателен поглед, а Ким го гледаше тъпо. Нямаше да му каже "Може ли" или някоя друга думичка, нищо, че беше по-голям от нея!
Лау пак започна да се рови из тетрадката й, докато не стигна крайните страници, където пазеше снимки на себе си и най-скъпите й хора, а това бяха Шан и Сън Хи.
- Познаваш се със най-малката Ким на която така и не научих името, но знам, че сценичното й име ще е Хевън?!- Джи само го удостой с кимване. Да познаваха се, и бяха много добри приятелки!
Хенри тръгна да изучава другата снимка, която беше отпреди шест години. Тогава Уми беше на 12, а Ши Дже на 13. Певецът се пулеше пред снимката и се опитваше да идентифицира мъжкия обект от снимката.
- Кой е това?
Е, па, нужно ли беше да му отговаря? Уми го изгледа накриво.
- Нужно ли е да ти разказвам? А и да ти разкажа няма да има смисъл, защото просто няма да ме разбереш. - качи си краката на пейката и ги обви с ръце. Имаше наистина хубави крака, нито слаби, нито дебели. А кожата й беше гладка и пухкава като на бебе.
Песента, която в момента описваше настроението й беше B.A.P - Goodbye.. И неусетно си запя.

Swipge bwatdeon i sesangi nae mamdaero gulleogaji anheul ttae
Honja gamdanghal su eomneun jeolmange jeomjeom muneojigo
Hyeonsiriraneun byeok ape jakku kkeutdo eobsi churakhaneun ge
Oh nan i sesangeul hechyeo nagayahal banghyangeul irheosseo

Daeche wae, wae, wae
Jeulgeoun komidi yeonghwareul bwado useumdaesin wae nunmuri naneunji
Naman wae, wae, wae
Gaseum hankyeon tteugeowojineun chaek hangwoneul bwado oeroume gonggami gaji nan
Mwongae hollindeutae modeun apeumdeuri nae yaegigachi moripdwae
Ireona han beon deo
Right now

No more pain Goodbye, Goodbye
Yakhaejin nal beoseo deonjigo
Nareul igyeonaegesseo (Bring me back to me)
No more cry Goodbye, Goodbye
I sesangeul ttwieo neomgesseo
Alright Yeah~

С гордост си носеше призванието Женската Версия на ЙеСънг! Гордееше се с гласът си. Беше подлаган на много тренировки, особено щом учителят ти е бил не кой да е, а Дже Ши Дже. Да, той тренираше Джи Хий..
Уми се съвзе и се възползва от отворелия се промеждутък, взимайки си тетрадката. Хенри беше зяпнал. Какво? Досега не беше ли чувал момиче да пее?
- Какво си ме зяпнал, сякаш виждаш майка си за пръв път? - попита го остро Шайн и човека излезе от транса си с едно "Уау!".
Телефонът на момичето звънна. Беше Саманта!!! Джи Хий тихо изпищя и вдигна.
- Ало Сам? ПРИСТИГНАЛА СИ?! - когато чу, че приятелката й е пристигнала подскочи. - Мне, не съм вкъщи, но ако искаш отиди в къщата ми и се настани. Не знам в колко ще се прибера. Ако искаш ела в Olympic Park. Уморена си? Ами, тогава се настани в къщата. Не, преместих се в друг квартал. - Уми даде координатите на новия си апартамент на Сам и затвори.

by **Hyungsik.** Чет Юли 19, 2012 4:46 pm

- Нужно ли е да ти разказвам? А и да ти разкажа няма да има смисъл, защото просто няма да ме разбереш.
Хенри се почувства гадно, че я е попитал. Все си вре носа там където не му е работа. Едва знаеше нещо за момичето, а вече я разпитваше за разни неща, които не го засягат. Може би в стремежа си да я разсее той оплеска още повече положението, но все пак направи опит. Изведнъж от устата на момичето започна да излиза един ангелски глас, който пееше песента на B.A.P - Goodbye. И докато се осети той започна да си я тананика умствено. Тая песен винаги караше хората да се натъжават, но явно Джи Хий нямаше как да стане по-тъжна от това.

" Daeche wae, wae, wae
Jeulgeoun komidi yeonghwareul bwado useumdaesin wae nunmuri naneunji
Naman wae, wae, wae
Gaseum hankyeon tteugeowojineun chaek hangwoneul bwado oeroume gonggami gaji nan
Mwongae hollindeutae modeun apeumdeuri nae yaegigachi moripdwae
Ireona han beon deo
Right now

No more pain Goodbye, Goodbye
Yakhaejin nal beoseo deonjigo
Nareul igyeonaegesseo (Bring me back to me)
No more cry Goodbye, Goodbye
I sesangeul ttwieo neomgesseo
Alright Yeah~... "

И изведнъж ЕВРИКА!!! Тя може да пее и тембъра на гласа й доста напомня на този на костенурката на Супер Джуниър. Открихме формулата на успеха ... или по-точно на приликата.
- Какво си ме зяпнал, сякаш виждаш майка си за пръв път?
- УАУ ... - беше единственото което успя да каже. След това Хенри се усети и си затвори устата. Това момиче беше едно такова сладичко, мъничко, мекичко, ауу. Изведнъж перверзни мисли нахлуха в главата на Хенри. Адреналина му се вдигна и той не знаеше къде се намира. Тогава телефона на Джи Хий звънна. Цялата подскочи като чу някаква новина. Даде й някакъв адрес, който господин Лау запомни и не спря да си го повтаря, за да го запомни още по-добре, а женската ЙеСънг каза на момичето да се настанява. Такива мисли нахлуха в главата му, че не е истина.
- Ако искаш да отидем у вас да видим как е приятелката ти? Пък ако искаш може и да ти оправим стаята. - От къде по костенурките му дойде това? Това момиче го караше да мисли немислимите неща. Хенри дори не се извини. Продължи до си чака отговора с най-голяма наглост. Без дори да се притеснява, че може да изяде някой юмрук и да се наложи да си вземе сбогом с прекрасния му китайски нос..

by **Yano** Чет Юли 19, 2012 6:58 pm

Ким прибра телефона си. Цялата грееше! Значи Саманта Банг най-сетне реши да се изнесе от Маями! Толкова се радваше!
- Ако искаш да отидем у вас да видим как е приятелката ти? Пък ако искаш може и да ти оправим стаята.
Това вкара Джи Хий в тотално объркване. Той намеци ли й правеше? Ами ако наистина беше един от онези изнасилвачи, за които господин Лау говореше по-рано? Въх!
На Уми и стана смешно от собствените й мисли. Нямаше как да е възможно! Все пак пред нея стоеше Мочито и тези сладки бузки я побъркваха хипер-мега-гега много! Идеше й да ги хване и да ги нащипе~! Ама точно така.. Защо пък да не го направеше?
Джи Хий стана от пейката и се приближи до Лау, присвивайки очи. Хвана двете му бузки и започна да ги щипе, и мачка, и т.н. Той започна да се мръщи и да прави сладки физиономийки, но за съжаление не беше случил на момиче, което ще го остави. В продължение на 10 минути се бореха един срещу друг, за да може Шайн да му остави бузките.
Накрая Хенри успя да й махне ръцете от там, обаче стана нещо.. Момчето я бутна, така че тя да легне по корем на пейката и той отгоре й. Да, отгоре й! Просто легна отгоре й, така че момичето да не може нито да го избута от себе си, нито да предприеме някакви други спасителни мерки.
Хенрището хвана двете й ръце и ги сложи отзаде й като на затворниците. Държейки здраво с една ръка ръчичките на момичето, той се настани по удобно върху нея. За бога, какво ставаше?
Джи Хий направи опит да се размърда, но се оказа безполезен, нямаше мърдане. Изведнъж страхът се надигна в тялото на момичето. Тялото под Хенри започна леко да трепери. Уми прехапа устните си, беше загубила говор и картина. Сърцето на Джи Хий заби така сякаш всеки момент ще изскочи от гърдите й и ще избяга надалеч.. Надалеч от Хенри Лау, крадецът на женски сърца!
- Ако не станеш от мен така ще те сритам между краката, че цял живот ще останеш стерилен и няма да можеш никога повече да го вдигаш! - заплаши го Уми. Лау се изсмя и се наведе, така че да може да говори в ухото й.
Той я попита как ще го направи, шепнейки в ухото й господинчото. Цялата изтръпна! Дъхът му буквално се заби в шията на трейнито, скоро халю звезда. Ако Хенри продължаваше така скоро щеше да му се наложи да я води в болница и там да я свестяват.
- Ами, все някак ще го направя. Ако искаш да дойдеш у нас може само да си мечтаеш! - за бога, защо си беше обула късите панталонки, а не дънките? Усещаше малкия Хенри през панталонките си и никак не й беше приятно. За бога, Шан..
Идеше й да си забие шамар! Защо въобще мислеше за това говедо, което открадна сърцето й и го върна на възможно най-дребните частички, които съществуваха?!? Всъщност, Хенри й се стори подходящото отмъщение. Ако господин Лау хлътнеше по нея отмъщението й беше вързано в кърпа.. стига да не се влюбеше, като патка в папагал, в Хенри. До сега не се беше влюбвала в друго момче.. Винаги нейният Ши Дже беше в ума й и не забелязваше никой друг. Въпреки, че имаше толкова много готини и свестни момчета.
Ireohke nan ddo (Fiction in Fiction)
Itji mothago (Fiction in Fiction)
Nae gaseum sok-e kkeut naji anheul iyagil sseugo isseo

Neol butjabeulge (Fiction in Fiction)
Nohji anheulge (Fiction in Fiction in Fiction)
Kkeut naji anheun neowa naui iyagi sogeseo oneuldo in Fiction

Как пък изведнъж се сети точно за тази песен? Понякога B2ST наистина влизаха под кожата на хората, както напоследък се беше вманиачила в тях. Но пък не преставаше да слуша и Super Junior, или по-точно под-групата Super Junior-M. ДАФУЯ! Телефонът й звънеше с "Too Perfect", мелодията за СМС-ите беше "Super Girl" и много често припяваше "Blue Tomorrow".
След дълга умствена борба най-сетне реши да каже "вълшебните думички", че Хенри да си мръдне задника от нея.
- Хенри-оппа~, ще станеш ли от меен? - попита с възможно най-миличкото си гласче Шайн и направи сладка физиономийка и тоя най-сетне си мръдна задника от нея! АЛЕЛУЯ!
Джи Хий се изправи и стана от пейчицата. Прибра тетрадката с песните в чантата си, взе чантата и тръгна да излиза от беседката, когато ръката на Мочи я хвана. Уми се обърна към него.
- Какво има? - а той продължаваше да я държи. - Виж, Хенри, беше ми приятно, но трябва да се прибирам. Саманта е в домът ми и ме очаква да се прибера. Имаме много да си говорим с нея, а и утре трябва да ставам рано. Ще я запознавам с един куп хора.
- Джи Хий, лошо ми е, а живея чак в другия край на града..- започна той. Ясно, ще не ще, трябваше да го вземе със себе си.
- Защо не каза по-рано..? - момичето го хвана и тръгнаха към квартала й, който беше на около 30 минути от Olympic Park.

by **Hyomin.** Пет Сеп 28, 2012 5:28 pm

Вървях с не особено ведро изражение. Не ми беше навик да се разхождам сам из Olympic Park. Сега просто исках спокойствие, без да се завирам вкъщи. Бях уморен. Връщах се от репетиции по танца на една песен. Освен това не ми беше и ден. Скарах се с лидера, скарах се с Mir...
Затова и бях сам сега. Вероятно докато ми се оправеше настроението, щяха да минат няколко часа или направо до утре. Извадих телефона си от раницата и си пуснах радио. Естествени, си бях забравил и ай пода...
Просто страхотен ден, няма що.
Усетих, че ми е доста изморено, и реших да поседна някъде. Огледах се...Нямаше свободни пейки. Искаше ми се да се отцепя някъде, защото точно сега не ми беше до полудели фенки. Обичах си феновете, но на никой не му е приятно да си ниже фалшивата усмивка, когато не е в настроение.
В полезрението ми попадна една беседка. Запътих се към нея, когато насреща си видях "враг". Някакво момиче също се беше запътило натам. Беседката беше голяма, но предполагам и на двама ни ни се искаше да останем сами. Дръпнах козирката на шапката си по надолу, за да не ми се вижда толкова добре лицето. Тръгнах напред като бик, защото ми се искаше да спечеля тази "битка".
Изглежда тя също го беше направила, защото след малко се блъснахме.
- Хей....- казах недоволно
- Аз съм пръв! - казах, напълно сигурен в себе си
Най - накрая погледнах въпросната личност в лицето, и установих, че май ми е позната. Ако не се бърках, беше от Girls Generation. Е, вече едва ли беше там...
Колкото и да е известна нямаше да отстъпя. Върнах си леко намусеното изражение.

by **Kwon Yuri** Пет Сеп 28, 2012 8:05 pm

-Напусни!Махай се!-ТеЙон буквално изхвърли Юри през вратата и я затръшна пред лицето й.
-Ку**а!!-викна момичето и ядоснано заподскача по стълбите надолу.Излизе и се запъти към близкия парк.Едвали щеше да остане на спокойствие там.
Както винаги паркът беше пълен.Юри вървеше бързо напред.Караницата с "приятелката си"ТеЙон беше жестока катастрофа между два твърди характера ,ако беше останала още малко там сигорно щеше да й се нахвърли...Мразеше я!Искаше да я изкорми.Затова момичето беше напуснало групата...не я търпеше!
Понеже до фонтанът беше препълно...на пейките околу него също."Уффф...тъпанари!"-помисли си Юри и ускори към далечната беседка.За голяма радост на момичето тя беше празна.Обачееее....на околу 5 метра от себе си тя забеляза някакъв мъж запътил се също към бесетката.
-"Аааа НЕ!"-помисли си Юри и почти се затича напред.Искаше й се да остане сама зада помисли наспокойствие,а този непознат щеше да й го отнеме.Както се бяха засилили двамата непознати се сбълскаха.
-Хей...!-каза недоволно мъжът.-Аз съм пръв!-твърдо довърши той.
Изненадана от тонът му Юри се обърна към него.
-Моля?!
-Казах,че аз бях първи тук ,така че...-опита се да каже непознатият,но тя го прекъсна.
-Извинявай мой човек,но сега не ми е до разправии затова...хайде чупката!-нагло говореше тя и го гледаше с поглед казващ "На къв ми се правиш бе?!"

by **Hyomin.** Пет Сеп 28, 2012 9:41 pm

Тя също ми се сопна. Не се и изненадвах. Все пак не бях най - милия човек на земята в момента. По принцип не бях чак такъв, но сега просто...не ме бъркаше дали ще се карам с някой, дори да беше красавица като тази пред мен.
Колкото и да беше готина, това не значеше, че щях да и дам предимство. И аз си бях инат.
- Не можеш да ме изгониш от тук, това е обществена собственост! - започнах да развивам теории
Не го казвах грубо, но все пак беше със студен тон. За да докажа твърдението си, нахално се намъкнах вътре и си седнах спокойно точно насреща и. Погледа ми мина по момичето в очакване на реакцията. Свалих слушалките от ушите си и спрях радиото след това. Прибрах си телефона. Надушвах, че ще има контра атака, но обърнах погледа си на другата страна и и теглих един игнор. Ако толкова искаше заветната беседка, щеше да и се наложи да търпи и мен в нея!

by **Kwon Yuri** Пет Сеп 28, 2012 10:12 pm

- Не можеш да ме изгониш от тук, това е обществена собственост! -заобяснава непознатият със студен тон.Юри едва не зяпна...за пръв път някой да й отвърне.Мъжът най-нагло й обърна гръб и се настани вътре.Седна насреща й и започна да се прави,че не я вижда...Това страшно я издразни!
Момичето постоя заковано на едно място после продължавайки да наблюдава мъжът се настани близо до него.Загледа се в преминаващите хора...бяха толкова весели и спокойни.Юри страшно им завидя.Тя искаше да бъде щастлива и засмяна,но отвратителният й характер просто не и позволяваше да бъде мила!Винаги се е карала с Джесика с Тифани и с ТеЙон.Веднъж даже беше се нахвърлила на Сойонг.Едвам ги разтърваха.
Не,че е зла...никога не е искала да нарни хората с някоя обида просто винаги искаше да показва,че въпреки външността си тя не е цвете за мирисане...Боен характер!Това описваше държанието й.Освен него Юри винаги е била ината, а това беше лоша комбинация...
По едно време страшно й се прииска да подразни непознатия мъж.Затова се обърна към него:
-Изглеждаш ми познатА от коя група си...ъмм Miss A или беше T-ara?-усмихна се нагло тя и зачака оригиналният му отговор.

by **Hyomin.** Пет Сеп 28, 2012 11:01 pm

Непознатата се настани до мен. Правех се, че зяпам настрани, но всъщност наблюдавах с периферното си зрение. Не че търсех скандал. Просто си личеше, че беше костелив орех, а аз нямаше да загубя война на думи. Реших, че вече е решила просто да се примири, защото и двамата мълчахме...но тя ме попита нещо. От коя група съм. И ми говореше в женски род. Подпалих здраво. Зачервих се от яд и се обърнах със замах отново към нея.
Тъкмо щях да кажа и аз нещо хапливо, но знаех, че тя точно това цели. Да ме ядоса. Личеше и.
- В нито една от двете - казах престорено меко и се усмихнах
Идваше ми да и крещя, задето се опитва да ме изкара жена. Но просто трябваше да се успокоя. Издишах едва доловимо. Не ми харесваше хапливия и език.
- И ти си ми позната, но не знам коя си...Изглежда не се различаваш особено - направих тъжна физиономийка.
- Да не си актриса? - попитах приятелски, но това разбира се също беше престорено.
Вече се бях досетил долу горе коя е. Но това може би щеше да и вдигне самочувствието, което ми се струва беше до небето.
Бях се обърнал изцяло към нея, готов да си поговорим "приятелски". Въпреки това присвих очи и все още усещах гнева в себе си. Ако беше мъж, досега да сме се сбили. Или по - скоро аз да съм набил него. Но уви...имаше някакво идиотско предимство, че е жена.

by **Kwon Yuri** Пет Сеп 28, 2012 11:25 pm

Мъжът се зачерви от яд...и Юри забеляза това и много и хареса!Право в целна й...Искаше й се да му се измее злобно в лицето му.Той се обърна със замах към нея.Отвори уста да каже нещо,но се спря и за момент се замисил.
- В нито една от двете.-отговори уж меко той и се усмихна.
- И ти си ми позната, но не знам коя си...Изглежда не се различаваш особено.-допълни непознатият и направи физиономия.
На Юри и се приска да изтрие това изражение на лицето му.
- Да не си актриса?-продължи "приятелски" той.
"Ашшш това момче?!!!"-мислеше си Юри и се бореше с желанието си да му скочи.
-Да!Актриса съм!Също така и певица!-хапливо отговори.
Лицето на мъжът леко се изгриви.Определено не му харесваше острия й език.Ноооо... на нея не й пукаше!!!
-А ти, миличък дане би да си балерина?Като те гледам с това тяло...- като пръчка!!!-това последнато само си го помисли,но страшно много й се искаше му го каже.

by **Hyomin.** Пет Сеп 28, 2012 11:44 pm

"Успокой се Джуни...това е просто малка лигла, която се опитва да те подразни достатъчно, за да си оправи вкиснатото настроение."
Това си мислех наум...
Или по - точно се успокоявах наум.
Доколкото работеше умението ми за преценяване на хората...за да я ядосам и аз, не трябваше да подхождам с обиди или ругатни. Просто щях да продължавам да играя роля и да преигравам, защото от опит знаех, че това е досадно и къса нерви.
Но тя....
Грррррррр
Балерина!!! Балерина?!
Шегуваше се, нали? Та аз тренирах всеки ден. Харесвах си тялото и много обичах фенгърлщината, която се лееше по него! Отново си повтарях, че тя просто се опитва да ме дразни, но не можех да успокоя чувствата си. Аз също бях добър актьор, но дори да се държах престорено, направо ми идеше да я удоша. И това го беше постигнала само за няколко минутки. Не ми се искаше да знам какво ще става ако престояхме дори половин час заедно.
-Да...тренирам - отговорих простичко
- Колкото и да се опитваш да ме подразниш с това, аз знам, че също би точила лиги по тялото ми - облегнах се назад и си лепнах ленивата усмивка.
Нея също си я харесвах, затова си я показвах дори пред неприятни хора.
- Преди да се опиташ да предположиш отново професията ми...мисля да те улесня и спася от измислянето на бисери. Аз също съм певец. И имам малък опит в киното.
Дори не знаех защо и казвам това. Нея не я интересуваше, както и мен не ме интересуваше, че нея не я интересува...
- Какво правиш сама навън в такова хубаво време? - попитах, под предлог че искам да бъда възпитан. Е, ако тя не ми лазеше по нервите, вероятно щях да бъда възпитан...
- Предполагам ти е омръзнало и предпочиташ да сипеш хейт по хората?

by **Kwon Yuri** Съб Сеп 29, 2012 12:06 am

Реакцията на мъжът много допадна на Юри.Ако сега бяха в някое аниме точно в този момент щаха да и поникнат дяволски рогца.Тя извърна глава така че мъжът да не забележи как доволно се усмихва.
-Да...тренирам.-простичко отговори той.- Колкото и да се опитваш да ме подразниш с това, аз знам, че също би точила лиги по тялото ми.-допълни докато се облягаше назат и се усмихваше."Уххх усмихвай се красавецо ,че след още две минути ще ти извадя зъбите един по един!!!"-помисли си тя докато се мръщеше.- Преди да се опиташ да предположиш отново професията ми...мисля да те улесня и спася от измислянето на бисери. Аз също съм певец. И имам малък опит в киното.-продължи непознатият.
-И на кой му пука?!-изсъска достатъчно тихо зада не я чуе мъжът.
Юри скръсти ръце пред гърдите зада може да не се изкушава да забие някое круше в лицето му.Тя погледна момчето право в очите.Той изчака да види дали няма да каже нещо,но след като това не стана той довърши.
- Какво правиш сама навън в такова хубаво време?-Юри отби поглед напред и загледана в зелената трева тихо каза:
-Исках да се разсея малко.-Отговорът й беше толкова нормален ,че мъжът за момент се обърка.
- Предполагам ти е омръзнало и предпочиташ да сипеш хейт по хората?-затапия непознатия.
Юри моментално обърна глава и го погледна с презрение.
-Прав си!-ядно му се сопна.-А ти сигорно си отегчил до смърт...там с който си бил и си решил сега и мен да умъртвиш с тъпотиите си!-Извъднъж на Юри и се прииска да му скочи и да го ухапе....!!??Да...да го ухапе!!

by **Hyomin.** Съб Сеп 29, 2012 3:05 pm

Колко забавно...
Да си седиш в парка и да се драчиш в непознато момиче. Страхотно се справяш, просто страхотно..
Сигурно тя беше много доволна от себе си в момента. Нямаше как да не ми проличи, че съм ядосан, защото почервенявах от яд много лесно. Вероятно скоро можеше и да позеленея, посинея, абе направо лилав можех да стана. От нея зависеше дали ще изпробва цялата цветова гама върху лицето ми. Когато я попитах какво прави сама, тя ми отговори, че просто е искала да се разсее. Това беше...прекалено нормален отговор за моите очаквания. Привидно се изненадах. Тя се държеше странно. В един момент ме тормозеше, а в друг се държеше нормално...
Предполагах и тя не беше в пълно щастие преди да ме срещне. След хапливия ми коментар за хейта, тя също се ядоса. Чак можех да усетя напрежението в нея. Както и в мен след като ми кажеше нещо остро. Предположи, че съм отегчил този, с който съм бил и сега искам и нея да умъртвя. Това донякъде ми се стори забавно, и не можах да се сдържа да не се засмея.
- И ти си права донякъде - казах с усмивка, но този път беше искрена.
След това пък се сетих за караницата с двамата от членовете на групата, и усмивката ми се помрачи. Мразех да съм скаран с някой, затова го приемах толкова навътре.
- Може ли поне да знам името на момичето, с което споря така разпалено? - казах накрая едва чуто.
Е ние не просто спорехме, а направо си се карахме. Може би дори ако някой ни гледаше отстрани щеше да се смее.

by **Kwon Yuri** Съб Сеп 29, 2012 3:33 pm

Той се засмя.
- И ти си права донякъде.-призна усмихнат.
Промяната в настроението му направо шашна Юри.Досега беше червен от яд и много ядосан,а сега най-спокойно се усмихваше.Той за момент се замисли и лицето му отново се промени.Натъжи се за нещо...Може би и той като нея беше скаран с някого и това го мъчеше....За момент в душата й трепна съчуствие и разбирателство.Ужасена от това чувство Юри веднага се отърва от него и отново възвърна халднокръвието си.От малка се беше научила да постъпва така...с всички!С майка си,с баща си и бившите си приятелки от Girl's Generation.Винаги тя е била черната овца,Злата кралица,отровната змия,устата куч*а...и още прякори които описваха Юри."Няма по негативен човек от теб Юл.На теб не ти пука за никой...нито за приятелките ти нито за мен...!!"беше казал бившият й приди да скъсат.Юри седеше замислена и гледаше в една точка...даже беше забравила за онзи нахалник.
- Може ли поне да знам името на момичето, с което споря така разпалено? - момичето едвам чу както каза непознатия.Момичето се върна към реалноста.
-Аз съм Юри...-отговори тя също толкова тихо и все още замислена.-А ти кой си?-довърши след едноминутна пауза.

by **Hyomin.** Съб Сеп 29, 2012 4:05 pm

Побързах да направя колкото се може по - самоуверено изражение. Вероятно вече бе забелязала леката нотка на тъга, но не трябваше да го показвам повече. Не обичах да изглеждам слаб, освен ако не се шегувах.
Нали нещата щяха да се оправят? Приятелите понякога се карат, нали така? А и със Сънг Хо и нез това доста често си спорехме. Не трябваше да мисля за това сега.
Освен мен обаче, момичето също си мислеше нещо. Изглежда и двамата наистина имахме нужда да си останем насаме, защото така най- много да се избием.
-Аз съм Юри...- каза замислено
Хубаво име. Нямаше да иа кажа това разбира се. След едноминутно мълчание ме попита кой съм.
- И Джун (Чун) - казах малко по - високо от нея
Имаше момент, в който съжалявах, че се заяждах така. Може би по някакъв начин просто търсех на кого да си го изкарвам и тя просто беше тук...
Но станалото - станало.
Не и казах, че ми е приятно, защото не ми беше особено приятно. А и не можехме просто така да започнем да си говорим по приятелски.

by **Kwon Yuri** Съб Сеп 29, 2012 5:37 pm

-Аз съм И Джун.-представи се той.Юри само кимна.Макар всичките преструвки момичето знаеше кой е той.Знаеше че е от MBLAQ.Честно казано от тази група харесваше най-много него и колегата му Mir.Това естествено нямаше начин да му го каже!Не искаше той да си помисли, че започва да се размеква.Макар огромното си нежелание Юри все пак каза че и е приятно.Веднага щом го изрече моментално съжали.
Двамата изоставиха темата със запознаването.Стояха си най-спокойно и си размишляваха докато не чуха нечии писъци зад гърбовете си.Стреснати те се обърнаха и какво да видят!Групичка от финове се бяха засилили към тях.Бяха поне стотина момичета и момчета.Без да броим и папараците които редом до тях търчаха към Юри и Джун.Тълпата ставаше все по-голяма и застрашително се приближаваха към тях.
-Супер!!-недоволно простенаха и двамата.
Джун за секунда се изправи и вече тичаше напред.Без да се бави много много Юри бързо тръгна след него.Може би щеше да го настигне ако не беше на токчета.За голяма изненада на Юри тя видя как мъжът се спря,обърна се назат и я изчака.Щом тя го подмина и забърза напред.Той за секунди я настигна и вече тичаше до нея.
-От къде по дяволите се взеха тея?!?!-задъхано попита тя.
-Не знам!!-и той беше изненадан.
Двамата продължиха да тичат по асфалтираната пътека.За съжаление на двайсет метра срещу тях се задаваше нова група от фенове и журналисти.
-Ами сега?!-повиши тон Юри докато трескаво се оглеждаше.
-Насам!-изтреля Джун и тръгна навътре към горичката.Момичето бързо го последва.

by **Hyomin.** Нед Сеп 30, 2012 2:16 pm

Юри кимна, когато се представих. Изглежда и двамата се бяхме разпознали, но никой нямаше да си признае. Тя за разлика от мен каза че и е приятно, в последствие на което и на двамата ни стана неудобно и зарязахме темата. Е, все пак не ме притесняваше чак толкова присъствието и, когато се затварях в мислите си. Може би беше нахална и досадна, но и аз не се бях държал като джентълмен. Както си мислех за това дали утре ще ми остане време за фитнес, чух писъци. Подскочих повече от Юри и се обърнах. Фенове....цяла дузина. Ако останехме щяхме най - вероятно да умрем! Изглежда и тя не беше на седмото небе от появата на феновете.
Аз скочих и се изстрелях като фурия напред. След танците винаги ми беше по - леко, а и бях с най - удобните си кецове. Юри обаче беше на токчета и не беше бърза като мен. Обърнах се все пак да я изчакам - не че ми пукаше, но нямаше да ми е толкова приятно ако я стъпчат. Тя ме игнорира и подмина и аз веднага се намръщих.
"Ах тази малка, гадна..." - не допродължих анализа, защото огромната група фенове идваше право срещу мен. За няколко секунди я настигнах отново. Тя попита откъде са се взели.
- Не знам!! - казах изненадано
Почти бях свикнал на факта, че феновете може да изникнат отвсякъде, но си беше истинска дарба да разпознаеш някой от толкова далеч. За наша още по - огромна изненада пред нас се зададоха още хора. Явно измежду тях имаше и папараци. По дяволите! Ако ни снимаха кой знае какво можеха да си помислят хората за мен и нея....
Не,не,не.Нямаше да позволя това. Докато Юри се оглеждаше аз намерих потенциален път за бягство.
- Насам! - казах и високоскоростно се затичах към горичката. Обърнах се и видях, че тя ме последва. След като бяхме вече в горичката, поспряхме за малко, защото се бяхме задъхали. Използвах момента, за да видя какво правят феновете. Бяха се объркали и се оглеждаха, но няколко от тях се бяха окопитили и тичаха към гората. Все пак ни бяха видяли къде отиваме. Очите ми се разшириха:
- Идват, идват! - казах притеснено
Хукнах нанякъде, за да търся място за прикритие, а момичето ме следваше и също се оглеждаше. Докато зяпах на другата страна, се спънах и се търкулнах от по - високо място на по - ниско място ( xD)
Бях зает да се сдържам да не изругая, когато Юри скочи до мен и забеляза нещо зад нас. Имаше нещо като дупка, приличаща на навес. Спогледахме се и аз само кимнах. За секунди бяхме и двамата под навеса, и бяхме тихи като мишки. Всеки момент очаквах отгоре да минат фенове и стисках палци да не ни намерят.

by **Kwon Yuri** Нед Сеп 30, 2012 2:56 pm

„Кал?!Супер!”-мислеше си Юри докато тичаше след Джун.Двамата търчаха през храсталаците навътре в горичката.Задъхани спряха да си поемат въздух.Мъжът отправи притеснен поглед по посока на писъците на феновете които за секунда заглъхнаха...Настана странна тишина.
-Идват,идват!-каза притеснено Джун щом дочу приближаващите се стъпки.Той отново побягна навътре към дърветата.
-Офф!-простена Юри и тръгна след него.На къде тичашеха...нямаха идея.Докато Юри се оглеждаше зад кое дърво да се скрие изведнъж Джун който досега тичаше пред нея –изчезна.Момичето видя как мъжът се търкаляше надолу.Юри положи доста големи усилия да не се простне на земята и да умре от смях.
Феновете ги следваха!Идваха... бяха само на метри от тях.Може би щяха да видят бившата членка на SNSD ако не се беше хвърлила след Джун.
След като тя стигна до него двамата забелязаха нещо като навес над тях.Мъжът и кимна и за секунди бяха под него.Юри си пое дълбоко въздух и започна да се моли да не ги намерят.
Секунди след като се ослушаха двамата чуха стъпки над тях.Юри захапа долната си устна докопа един камък и внимателно го хвъли в дясно от скривалището им.
-Натам!Хайде!!-чу се момичешки глас и стадото от фенове забърза по поска на камъкът.След като вече не се чуваха звуци от движения Джун и Юри спокойно си отдъхнаха.
-Там ли са още?-тихо прошепна мъжът и отново се ослуша.
-Незнам!-отговори Юри и тихо безшумно се изправи зада погледне.-Няма ник....-неуспя да довърши защото токчето на обувката й потъна в калта и Юри залитна назат.

by **Hyomin.** Нед Сеп 30, 2012 3:57 pm

След като чух стъпките, които отекваха горе, аз затворих очи и продължавах да се надявам да не ни намерят. Щяха да могат да се срещнат с мен, когато даваме автографи с групата, но сега не беше момента.
Доста находчиво от страна на Юри да запрати камък нанякъде и той да привлече вниманието на феновете. Едно момиче изкомандва тълпата и се втурнаха натам. След около минута се ослушах и попитах тихо
-Там ли са още?
Тя отговори, че не знае и тръгна да се изправя. Тръгна да отговаря, че няма никой, но залитна назад. Рефлексите ми реагираха и тръгнах да я хващам за ръката, но....този път се подхлтзнах и двамата се изтърсихме на земята. Тя по гръб, а аз до нея по лице. Този път не се сдържах и изругах. Повдигнах си лицето и то цялото беше в кал. Изсипах куп ругатни, защото за втори път падах днес и и давах материал да ми се хили. Не беше приятно така. Все пак и тя беше паднала, но аз бях в по - гадната позиция. Забелязах как едва се сдържа да не ми се изсмее и казах:
- Хахаха....много смешно, нали?
Изправих се, като нарочно не и подадох ръка. Огледах се добре. Беше права - нямаше никой. Погледнах пак към Юри и веднага започнах да се хиля:
- Хахахахахах....- хванах се за стомаха
- Как се изтърси само! Направо цопна! - Разбира се това го правех само и само за да я дразня. Все пак бяхме прекарали цели няколко минути без да се караме, а това ми се стори някак странно.

by **Kwon Yuri** Нед Сеп 30, 2012 9:52 pm

Джун моментално протегна ръка и хвана Юри...за жалост обаче той се подхлъзна и се строполи на земята до момичето.Юри падна по гръб,а той по леце!Ама буквално на лице!Джун изруга недоволно и се повдигна...Лицето му беше цялото в кал.Той изсипа куп ригатни.
Юри стоеше още зашеметена,но когато се съвзе се наложи да положи всичките си актьорски умение зада не умре от смях.Въпреки усилията си тя не успя да скрие ухиленото си лице.
-Хахаха...много смешно нали?-недоволно попита Джун докато се изправяше.Огледа се...явно нямаше никой защото отново погледна към Юри и започна да се хили.
-Хахахахахах...-даже се хвана за корема.-Как се истърси само!Направо цопна!-продължаваше да се смее.
-Аз ли бе?Ами ти?...Виж си лицето!-засмяно му отговори момичето.- Хахахахахаха...!-смеше се Юри и бършеше сълзите си от смях.-Ужас!Лицето ти е точно като задникът ми!-продължаваше да се хили тя и се обърна зада покаже чисто калния си задник.
-Лицето ми не е толкова дебело и тлъсто!!!-затапи я Джун.
Устата на Юри буквало увисна...това не го очакваше!Доволен от обидата си ,Джун ухилен тръгна нагоре към пътеката.
Юри обидена от дъното на душата си продължи да зяпа след него.
-Задникът ми е по-хубав от твояяяяя!!!!!-провикна се Юри и хрърли цяла шепа кал по гърбът на Джун.

by **Hyomin.** Нед Окт 07, 2012 12:44 am

Момичето също се изправи и започна контраатаката. Каза ми да си погледна лицето, и че е същото като задника и, след което ми се надупи.
- Лицето ми не е толкова дебело и тлъсто!!! - казах, като си вирнах носа
"Леле Джуни...не знаех, че можеш да бъдеш толкова долен" - отново си говорех на ум.
Усмихнах се на себе си, както и на великата си затапка. Юри разбира се увеси нос. Какъв е най - добрия начин да обидиш жена? Да кажеш, че нещо и е дебело разбира се. Мисля, че дори повече се обиждаха ако им кажеш, че са дебели, отколкото ако им кажеш, че са глупави.
Всъщност задника и беше готин. Просто аз бях много добър в затапките. Истински мастър.
Това си мислех, когато се качвах обратно със доволната си усмивка.
След мен тя се провикна, че задника и е по - хубав и усетих как хвърля нещо по мен. Пипнах го с два пръста...кал. Грррр...обичах тази блуза! Трябваше да и го върна.
Обърнах се със ухилено плашещо лице, което казваше "Ще те заколя и изкормя"
Взех кал и своята шепа и тръгнах срещу нея. Може би очакваше да я хвърля по нея.
Аз вместо това се приближих и възможно най - леко и нежно размазах калта по лъскавата и коса. Сега вече наистина цялата и коса беше кална. А моето лице, също кално, се хилеше доволно насреща и.

П.С: Извинявай за закъснението.

by Sponsored content

Беседката

Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката

Re: Беседката