Re: Беседката

by **Zelo** Пон Яну 13, 2014 6:59 pm

Виктория също се поклони в знак на уважение се извини на момичето срещу себе си, казвайки и, че също има вина и не е гледала къде върви.
- Казвам се Виктория Сонг, приятно ми е да се запознаем.
Е, всъщност Пак вече знаеше името и и и беше напълно ясно коя е, понеже беше нейна фенка, но все пак.. не възразяваше, че се е представила. Смирено подаде ръката си, представяйки се:
- Пак Ме Ги.
Виктория подаде ръката си, за да се здрависат и стисна тази на Джи, която от своя страна се усмихна широко, придавайки си сладък и чаровен вид. Удаваше и се, като за петнайсетгодишна се справяше отлично с визията на сладур, каквато трябваше вече да е надминала. Поклони се, след което отново погледна китайката в очите. На живо изглеждаше доста по - красива, отколкото в клиповете и предаванията с групата и.
Дълго време никой не бе казвал нищо и бе настъпила много неловка тишина, когато Меги предложи:
- Искаш ли да седнем някъде?
Погледна към една от пейките и с периферното си зрение видя как по - голямата кимна леко, едва забележимо. Тръгна натам, последвана от лидерката на f(x) и седна на една от пейките, едва се сдържаше да не нададе фенски писък. Е, трябваше да създаде добро впечатление на Виктория, не искаше да се излага, пренебрегна факта, че беше любимката и от женската група и се радваше, че успяха да се запознаят, а още по - чудното беше, че всичко бе станало случайно.
Може би..? Не се знаеше, можеше отново да е някаква глупава ирония на съдбата.. Пак дълго време се чудеше какво да я попита, когато гласът и наруши тишината, настанила се между двете момичета.

by Гост Вто Яну 14, 2014 6:28 pm

Веднага щом момичето каза, че се казва Пак Ме Ги, Виктория се сети къде я е виждала и коя е тя. Тя беше ново изгряваща звезда, която бе издала засега само една песен. Беше харесвана от феновете до колкото знаеше, защото покрай многото работа не смогваше да следи нито новите звезди, нито другите. Единствено от време на време чуваше по някоя и друга новина от другите и знаеше какво се случва с групите, които бяха в същата компания.
Подаде ръка и двете се здрависаха. Младото момиче пред нея се усмихна. Не знаеше на колко години е, но изглеждаше малка с този сладък вид, който си придаваше. Напомни `и за нейния период, когато беше малка и все още тренираше, за да дебютира. Липсваха `и тези години. Тогава нямаше толкова проблеми колкото сега, а и имаше време да се вижда с приятелите си и имаше повече свободно време. Времето, когато все още не беше много на "ти" с корейския и говореше с китайски акцент, нещо което все още правеше понякога.. Не че се оплакваше сега, харесваше `и да е нужна на някого и да е заета, защото това означаваше, че работата върви добре и имат нужда от нея. Въпреки че понякога доста се уморяваше, продължаваше да се усмихва, защото харесваше това, което върши. Обичаше да радва хората, които `и бяха почитатели и докато можеше да го прави, тя щеше да продължава да се труди и да работи усърдно.
- Искаш ли да седнем някъде? - попита Ме Ги.
Лидерката кимна и последва момичето до една съседна пейка. Въпреки че не се беше уморила, все пак не беше ходила много, нямаше да откаже да поседне, за да `и отпочинат краката. Тя все пак вече не беше много млада и краката започваха да я стягат от болка, но тя на инат продължаваше да носи обувки на висок ток.
Между тях се беше появило неловко мълчание, което по-възрастната развали.
- Дочух, че се подготвяш за нов албум, как върви? - попита тя.

by **Zelo** Сря Яну 15, 2014 8:54 pm

- Дочух, че се подготвяш за нов албум, как върви? - попита по - голямата мило.
- Върви отлично, харесва ми да работа това, което обичам да правя.
Въпреки, че и бяха казвали "музиката къща не храни", не са били прави. Отново лепна една чаровна и сладичка усмивка на лицето си, придавайки си невинния и миличък вид на малко дете. Не, че не беше такова, но.. та тя още не бе навършила седемнадесет години, но я успокояваше фактът, че имаше и по - малки от нея. Изкикоти се наум при тази своя мисъл. Понякога просто отнякъде и изникваха в ума толкова малоумни неща, че самата тя се учудваше сама на себе си как можеше да е толкова странна. Е, понякога да си мислиш глупави, детински нещица и да живееш в свой свят, пълен с понита, еднорози и розови неща беше хубаво. Много хубаво. По - хубаво от реалността, която тепърва щеше да бъде жестока и гадна към младата Пак Меги. Наистина сериозно обмисляше дали да не попита Виктория дали скоро групата, на която беше член и лидер ще се завърне, но далеч не искаше да изглежда като любопитна клюкарка и да създаде лошо първо впечатление. А тя беше повече от наясно, че първото впечатление, което си изграждаш за човек е много важно.
Е, може би щеше да се престраши все пак. След около петминутно мълчание, осмели се да зададе въпроса, свързан със завръщането на f(x), надявайки се, че няма да се стори нахална на китайката:
- А вие ще се завръщате ли скоро? Очакваме ви и не се съмняваме, че както обикновено, ще сте страхотни!
Беше и интересно и я вълнуваше кога щяха да пускат нещо ново, на което да се радва момичето. Погледна в очите по - голямата, а чаровната усмивка, разкриваща белите и зъби не слизаше от светлото и лице.

Извинявай, че е толкоз кратко, ама съм болна и само това ми идва наум. Пък и ми е неудобно да ме чакаш с дни да пиша ._.

by Гост Пон Яну 20, 2014 5:30 pm

- Върви отлично, харесва ми да работя това, което обичам да правя.
Радваше се, поради причината, че младите работят здраво и се опитват да постигнат нещо. Това беше едно от нещата, които `и напомняха за периода, в който още тренираше. Тогава и тя се беше трудила здраво, заедно с другите момичета, за да успеят да са това, което са в момента. Такова нещо не се постигаше лесно. Феновете бяха доста взискателни и не харесваха който и да е. Трябваше да работят здраво и да правят добра музика, за да се харесат. Лично тя се държеше като себе си и не се бе променила дори и малко и по някакъв начин беше успяла да има толкова много фенове. В началото я притесняваше това, че понеже е китайка няма да се справи добре с работата си, но се оказа точно обратното. Като Меги, тя също много харесваше да работи това, което обича да прави и го беше постигнала. И щеше да продължи да се труди, защото имаше още много неща, които да научи и да постигне в живота.
Надяваше се и стискаше палци новата песен на момичето до нея, да стане известна и да научи нови и нови неща. И беше почти сигурна, че ще стане.
- А вие ще се завръщате ли скоро? Очакваме ви и не се съмняваме, че както обикновено, ще сте страхотни!
Сонг `и се усмихна. Явно наистина имаше голям фен до нея. Много искаше да `и отговори на въпроса с нещо, което ще я зарадва, но нямаше с какво. Въобще не знаеше кога и с какъв вид концепт ще се завръщат, а тя като лидерка щеше да разбере първа за такова нещо, но такова нещо все още нямаше.
- Знам, че ще те разочаровам, но не знам все още нищо. - отговори тя. - Надявам се да е скоро.
Кръстоса крака и отново се усмихна. Сети се за нещо, което трябваше да `и каже.
- Меги-я, трябва да се грижиш добре за феновете си. Защото когато ти ги уважаваш, те също те уважават. - каза `и тя. - Ти си ми фен, затова смятам да се грижа за теб добре, когато мога.

by **Zelo** Пон Яну 20, 2014 7:42 pm

Китайката и се усмихна чаровно, след което за известно време се замисли какво да каже, явно обмисляше какво да отвърне на Меги. Може би не знаеше все още ще пускат ли нещо ново. След няколко минути мълчание и рече спокойно:
- Знам, че ще те разочаровам, но не знам все още нищо. Надявам се да е скоро.
По - малката само кимна спокойно. Тя също се надяваше съвсем скоро да се завърнат, понеже им беше голяма фенка от много време и би им се радвала много по всяко едно време.
Замисли се за това какво ли може би им готвеха. Със сигурност щеше да е нещо хубаво, от което всички да останат очаровани, когато Виктория отново проговори:
- Меги - я, трябва да се грижиш добре за феновете си. Защото когато ти ги уважаваш, те също те уважават. Ти си ми фен, затова смятам да се грижа за теб добре когато мога.
Това беше наистина много мило от нейна страна и винаги щеше да помни съвета и. Тя обичаше хората, които се наслаждаваха на това, което прави и се радваше, че някой оценяваше това, за което полагаше труд в продължение на няколко месеца. Може би изразът "Тежка е царската корона" бе верен, обаче младата Ме Ги тепърва щеше да го научи. Засега не беше особено известна поради факта, че наскоро дебютира и имаше само една песен, но това може би щеше да се промени.
- Благодаря за съвета. - спокойно каза. - Ще го помня, докато съм жива.
Това беше вярно. Трябваше да уважава и обича всички, които я заобикалят. А и нали имаше такава Божия заповед? Облегна се назад и кръстоса крака, както бе направила китайката преди малко, докато Пак мислеше за завръщането им. Усмихна се чаровно и погледна към облаците. Толкова бели, веещи се спокойно разкъсани по синьото небе. Напомняше и за много мигове, които искаше да си върне. Е, разбира се, щеше да има нови такива тепърва.
- Разкажи ми за себе си, ако искаш. Ще се радвам да те опозная. - спокойно каза и погледна към Сонг.

by Гост Съб Яну 25, 2014 7:31 pm

Надяваше се да не е приела съвета `и за ненужен. тя `и го беше казала от добри чувства. Не искаше да `и натяква съвета, все едно и казва, че щом тя го прави, значи и другото момиче трябва. Не, тя просто искаше да `и помогне по някакъв начин и мислеше, че като даде някакъв съвет ще помогне. Надяваше се, че не е прибързала с това, че `и каза, че ще се грижи за нея. Не искаше да нахалства. Виктория много бързо се привързваше към хората и почти веднага след срещата им ги чувстваше като близки, което от една страна `и играеше лоша шега понякога.
- Благодаря за съвета. Ще го помня докато съм жива.
Певицата можеше да си отдъхне. Меги беше приела най-спокойно, това което по-голямата `и беше казала. Доста хора реагираха обратно на реакцията на Парк и я смъмряха, че не трябва пред всички да се държи така. Опитваше се да изпълнява това, но накрая пак се връщаше по старо му. Все още се опитваше да не се привързва толкова много към другите и смяташе, че скоро може да постигне нещо. Макар че доста пъти си беше мислела да се отказва, но все имаше някой който да `и напомни.
- Разкажи ми за себе си, ако искаш. Ще се радвам да те опозная. - каза Меги и погледна към Вик.
С удоволствие щеше да `и разкаже за себе си, но `и отне време да помисли какво точно да каже...
- Родена съм в Кингдао, Китай през хиляда деветстотин осемдесет и седма година на втори февруари. Нямам нито братя, нито сестри. Много рано напуснах дома си, за да уча традиционни Китайски танци в Беиджин. През 2007 година се явих на състезание по танци и влязох в SM Ent. - каза тя. - И... ето ме сега тук...
Животът `и беше интересен според нея, но надали според другите. Не знаеше какво да `и разкаже, затова просто си каза автобиографията... Усмихна се на момичето и се огледа. Забеляза, че не далече от тях има малка бутка, в която продаваха топли напитки. Времето беше студено и те им бяха добре дошли.
- Искаш ли нещо топло? - попита Сонг и посочи бутката.

by **Zelo** Сря Яну 29, 2014 5:57 pm

- Родена съм в Кингдао, Китай през хиляда деветстотин осемдесет и седма година на втори февруари. Нямам нито братя, нито сестри. Много рано напуснах дома си, за да уча традиционни Китайски танци в Беиджин. През 2007 година се явих на състезание по танци и влязох в SM Ent. И... ето ме сега тук...
Младото момиче слушаше с интерес. Звучеше страхотно да е родом от Китай и да го разказва по такъв начин, или поне Пак за такова го намираше. Харесваше китайците и не само тези, които бяха членове на корейски групи, а цялото им творчество и самите тях по принцип.
- Искаш ли нещо топло? - попита по - голямата и погледът и се стрелна към някакво малко павилионче, след което го посочи. На тийнейджърката не и беше студено, но нямаше да откаже топъл шоколад. Не би си взела кафе, защото бе твърде малка, нищо, че повечето от съучениците и се хвалеха, че родителите им им разрешават да пият такива неща. Пък и тъмната течност имаш странен горчив вкус. Просто кимна и се изправи, след което лидерката на f(x) направи същото. От чантичката си извади едно малко червено портмоне и тръгна натам. Имаше малка опашка от хора, но не и пречеше да чака.
Когато дойде и нейният ред, поръча си шоколад и остави Сонг да си вземе каквото иска, като и каза, че черпи.

by Гост Пет Фев 07, 2014 10:17 pm

Меги се съгласи. Двете момичета станаха от пейката и отидоха до бутката. Тя беше малка, но това `и придаваше уютност и топлота, която беше изразена още повече, чрез парата, която излизаше от топлите напитки. Сонг много харесваше тези бутки за храна и напитки, които просто си бяха поставени по тротоарите. Харесваше `и храната и отношението на хората към клиентите. Продавачките бяха мили и можеше да си говориш с тях за каквото си поискаш. Някои даже `и правеха отстъпка от цената, заради това, че е известна или че просто я харесват. Доста пъти беше получавала комплименти от продавачите и дори продавачките, че е красива и тя беше радостна, че мислят така. В замяна на тези хубави неща, които правеха за нея, тя често ги посещаваше и купуваше от тях.
Имаше малка опашка, но тя се изниза бързо и дойде и техния ред. По-младото момиче си поръча шоколад и остави Виктория да си избере каквото поиска, като каза че черпи. Певицата беше изненадана. Науми си следващия път тя да черпи като по-голяма.. Поръча си кафе с захар. Щеше да `и подейства добре, защото след известно време имаше работа за вършене и не искаше да `и се доспи... Милата жена веднага им даде чашите и Меги плати, както `и беше казала.
- Мерси за кафето. - усмихна `и се тя.
Върнаха се обратно на беседката, която за тяхна радост беше все още свободна. Вик отпи от кафето си, като внимаваше да не се изгори.
- Е, разкажи ми ти неща за себе си. - предложи тя.

by Sponsored content