Re: Беседката

by **Kwon Yuri** Нед Окт 07, 2012 11:37 am

Доволна от атаката си Юри все още не се беше успокоила от обидата.Видя как Джун събра в шепата си кал и тръгна срещу нея.Тя вдигна ръце зада се предпази от летящата мръсотия...обачее вместо да я хвърли мъжът я размаза на косата й...Устата за поредн път устата на момичето увисна.Нещо в нея се пречупи...само за секунда съзнанието на Юри се напълни с омраза.Когато вдигна глава видя как Джун й се хилеше самодоволно насреща й.
Тя изкърца ядно със зъби,а очите й горяха с омряза към него...Юри приспъпи напред към него.
-Мъртъв си!-изсъска ядосано тя и му се хвърли.Двамата паднаха назад.Юри го хвана за яката на блузата.
-ЩЕ ТЕ ЗАКОЛЯЯЯ!!!!!ЩЕ ОКЪЧА ОРГАНИТЕ ТИ НА ЛАПТАТА В МОЙТА СТАЯ!!!!ИДИОТ ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО СИ ОБИЧАМ КОСАТА!!!-викаше тя.Джун свана ръцете й които мощно дърпаха грозната му блуза.
-Вижте!!-Джун и Юри видяха групичката фенове които ги гледаха с възмущетие.Бившата членка на SNSD и Джун замръзнаха.Момичето все още седеше върху него и гледаше фенките.
-Хайде момичета!Джуни и Юри ги няма!-изкомандва едно момиче от тях и стадото бързо подмина двамата кални идоли докато ги гледаха странно.
Юри и Джун останаха като гръмнати че не са ни разпознали...

by **Hyomin.** Нед Окт 07, 2012 12:49 pm

Проблясъка на омраза в очите и, когато ме погледна хем ме развесели хем ме поизплаши. Усетих как тръгва да прави нещо и тръгнах назад, но не беше достатъчно. Тя ми се нахвърли и хвана краищата на яката ми. Паднах назад, а тя върху мен. Започна да крещи ядосано,като чак ме повдигаше от земята. По дяволите, как беше толкова силна? Хванах китките и в опит да си спася блузата. Измежду виковете изписках:
- Ау, ох, щипеш ме...!!!
В този момент отново чух гласове и двамата се обърнахме по посока на тях. Феновете стояха като статуи и ние стояхме като статуи. И се гледахме едни други. Възползвах се от разсеяността на Юри и отскубнах ръцете и от мен, като все още не свалях очи от групичката.
"По дяволите, сега и те ще ми се нахвърлят и ще настане едно наистина кално меле..."
Те обаче, май не разпознаха никой от нас и си тръгнаха. С момичето стояхме и гледахме недоумяващо. По принцип това ни беше добре дошло, но лично аз бях възмутен. Изправих се, като сащисаната Юри беше избутана пак на калта от мен. Проточих врат и се развиках след феновете:
- Слепи ли сте? Как не можете да разпознаете...МЕН? - и ги изгледах с вирнат нос.
След секунди видях как се обръщат до един и не бяха много доволни.
- Упс...-казах тихичко, след като усетих и обвинителния поглед на Юри върху гърба си

by **Kwon Yuri** Нед Окт 07, 2012 2:58 pm

Джун се изправи рязко,а Юри отново падна в калта.
- Слепи ли сте? Как не можете да разпознаете...МЕН?-възмутено се провикна мъжът по посока на феновете които ни подминаха като пътен знак.Бившата членка на SNSD погледна Джун с обвинителен поглед.
- Упс...-прошушна той.
Юри се изправи и започна да се чисти,но проклетата кал вече беше попила в дрехите й.Тя набързо хвърли една шишарка по главата на мъжът.
-Да не мислиш че съм забравила?!А!Виж какво направи с дрехи те ми...с косата ми!?-съскаше с отрова Юри.Той се обрана към нея.
-А ми аз?!-каза.-Да не мислиш,че аз съм по-добре?!Виж ми лицето?!!Цялото е в кал!-ядно довърши и се зае да си чисти лицето.
-Лицето ти е по-хубаво така!като нищо не се вижда от него!-тихо отвърна момичето.Джун обаче я чу и и хвърли уморен поглед.
-Майко мила!-мърмореше си Юри докато се опитваше да премахне калта от косата си.Опитът...-неуспешен!
-Мразя те!-каза тя достатъчно силно зада чуе Джун.
-И аз.-спокойно й отговори мъжът докато си чистеше блузата .
По едно време на Джун му хрумна нещо и се запъти навътре в гората.Любопитна Юри реши да го последва.Двамата вървяха на разтояние през цялото време.
-Офф къде отиваме?!-изнервено попита момичето .
-Там.-най-накрая отговори Джун и посочи едно близко поточе.Той стигна първи до него и започна да си мие ръцете после лицето.Юри клекна до него и се зае да си чисти дланите.
докато тя се почистваше Джун съблече грозната си тениска и леко я никисна в поточето.Юри си позволи да огледа тялото му иии замалко да падне в рекичката.Имаше много добре уформени мускули и плочки.Тя захапа долната си устна докато гледаше тялото му.
Джун очевидно забелязал погледа и изражението й се подсммихна доволно.Момичето разтръска леко глава и се върна към миенето на калта..
-Ами сега?Как ще си измия косата?!-проплака тя.
-Ето така!-бързо отговори Джун и накисна главата й във водата.Юри размаха изненадано ръце.
-ТИ ЛУД ЛИ СИ?!?!-изпищя тя като си пое въздух.Джун седеше и й се хилеше.-Тъпак!-последно каза тя и го оплиска с вода.
-Но сега нямаш кал в косата-усмихнато отговори той.И беше прав!Юри естествено нямаше да му благодари за това!
-Въпреки това още те мразя!-отговори ядно тя.
-И аз!-простичко й отвърна Джун.
Когато приключиха с чистенето и двамата вече имаха горе-долу приличен вид.Те се изправиха и тръгнаха отново към паръкът.
-Знаеш ли?...-усмихна се злобно Юри.-Мога да направя нещо... което никога да не забравиш...като се сетиш за него да ти стане гадно!!!Нещо което ще те преследва до края на живота ти!-докара си загадъчен глас тя.
Джун се обърна към нея и я погледа предизвикателно.Юри все още злобно усмихната се приближи към него,надигна се на пръсти ,понеже беше доста по-висок от нея и притисна устни в неговите!

by **Hyomin.** Нед Окт 07, 2012 6:05 pm

Групичката ме изгледа злобно, но нещо изшумуля на метри от тях и те хукнаха с надеждата, че ще открият Юри и Джун. Изръмжах и хвърлих кал и след тях. Не че получих отговор. Тя захвърли някаква шишарка, и след сблъсъка и с главата ми се почесах недоволно.
- Ами аз?! - отвърнах и язвително
- Да не мислиш,че аз съм по-добре?!Виж ми лицето?!!Цялото е в кал!
Недоволствах на глас. Можех да получа обрив...ооо красивото ми личице!!!! Веднага обмислих как да разкарам тази мръсотия от там, преди да е пуснала микроби и бактерии. То освен калта може и Юри да ми е напускала такива. Тя каза, че лицето ми е по - хубаво така, когато нищо не се вижда от него. Извъртях очи и изсумтях, защото в момента мислех само за това как да си измия калта. След пояснението, че ме мрази, аз отговорих, че също я мразя. Все едно беше най - нормалното нещо на света.
След секунди потеглих още по - навътре в гората. Юри естествено не можа да сдържи любопитството си и тръгна след мен. Стояхме на разстояние един от друг, все едно сме чумави.
Не помня, кога бях разбрал за това поточе, но в момента беше като свещено за мен. Клекнах и започнах да си мия лицето и ръцете. Момичето клекна до мен, като също започна да разкарва калта. Съблякох блузката си и започнах да я плакна. Забелязах погледа на Юри да обхожда горната част на тялото ми и се усмихнах доволно. Явно все пак не беше толкова недостижима, колкото се опитваше да се изкара. След секунди започна да се вайка за косата си и попита как ще я измие.
- Ето така! - отговорих на въпроса и, като и натопих тиквата и ми се наложи да я задържа леко, за да не падне във водата. След секунди започна да пищи, а аз просто и отговорих, че вече няма кал в косата си. Не че умирах да и помогна, но все пак си струваше гледката.
- Въпреки това още те мразя! - подметна момичето
- И аз! - отговорих със същия спокоен тон аз
Изглежда и двамата бяхме готови, когато се изправихме и решихме да тръгваме. Преметнах мократа си тениска на рамото. Чувствах се когато бог, когато се разхождах гол о кръста пред хора. Усмивката веднага грейна на лицето ми. Юри привлече вниманието с думи. Заплаши, че ще направи нещо много лошо, и аз зачаках някакъв мръсен номер с предизвикателна усмивка. Тя обаче се надигна на пръсти...и ме целуна. В първите няколко секунди повдигнах изненадващо, но и леко доволно вежди. Трябваше да си измисля оправдание ако подметнеше защо не съм се възпротивил на целувката. След това обаче, се отдръпнахме едновременно и аз направих недоволно физиономия:
- АААААААА!!!!! - развиках се и хукнах обратно
Потока не беше далеч и аз буквално се хвърлих по корем пред него и започнах да си мия устата.
Обърнах се, за да видя реакцията на Юри, която отново любопитно беше пристъпила няколко крачки, за да види какво правя. За момент отново се усмихнах злобно, защото ми харесваше да я дразня. Във всеки друг случай не бих реагирал така, ако такава красавица ме целунеше, но аз все пак я мразех. Красавица?! Какво по - дяволите си мислех?
Изправих се и си вирнах носа.
- Как смееш да целуваш красивото лице на MBLAQ? - попитах спокойно
- Сама каза преди малко, че ще е гадно - използвах собствените и думи срещу нея.
- А и като не можеш да се целуваш недей! - заявих
Реших, че вее бях изсипал достатъчно критики засега, а и момичето едва ли щеше всеки момент да заподскача от радост.
Погледнах я отгоре до долу.
- А и задникът ти все още е кален! - отбелязах ненужната подробност.
Захвърлих тениската си на две крачки, и се втурнах срещу нея. Вдигнах я на ръце и прибягах късото разстояние към поточето и я хвърлих вътре. То беше средно дълбоко, така че нямаше как да се удави, но имаше как да се намокри. Надвесих се и изчаках бурята да започне.

by **Kwon Yuri** Пон Окт 08, 2012 8:32 am

-ААААААА!!!!!!-писна Джун като малко момиченце след като се драпна от устните на Юри.Той затича отново към потокът,хвърли се по корем пред него и започна да си мие устата.Момичето го последва ухилена.
Самодоволна усмивка не се изтриваше то лицето й.Вече знаеше слабото му място!И щеше да го възползва по всяко време.
- Как смееш да целуваш красивото лице на MBLAQ?-попита онзи.
-ХА!Стига бе?Красиво лице?!-нагло отговори Юри докато си приближаваше към него.
- А и като не можеш да се целуваш недей!-заяви той.
Вместо да му отговаря момичето просто вървеше ухилена.
- А и задникът ти все още е кален!-продължи Джун.
Юри се изви глава назад зада види.Когато вдигна глава тя видя "красивото личице на MBLAQ" да търчи към нея.Леко объркана Юри направи няколко крачки назад и му хвърли предопредителен поглед.Това обаче не го спря.Той я вдигна на ръце и пробяга късото разтояние до потока където я хвърли.Юри падна по гъз...отново.
Понеже водата беше доста студена момичето веднага излезе от рекичката.Тя се огледа побесняла за онзи гаден паразит...намери го усмихнат до близкото дърво.
-МЪРТЪВ СИ!!!-викна Юри,събу токчетата си и се втурна към Джун.

by **Hyomin.** Сря Окт 10, 2012 12:11 am

Видях, че тръгна да става, и се скрих със силен смях зад близкото дърво. Използвах го не толкова за безполезно прикритие, колкото да се подпирам на него и да се смея. Едва ли ми трябваше трети път, за да и насиня задника. След като излезе от потока, тя ме погледна заплашително и се разкрещя "Мъртъв си". Събу си токчетата и тръгна да бяга към мен. Не знаех дали иска да ги хвърля по мен, или се опитва да ме настигне и да ме буха с тях по главата. И двата случая не ми се струваха приятни. Хукнах да бягам през глава, като се обръщах ухилен към нея. За мое щастие бягането не ми беше особено проблем, а тя из без токчета беше по - бавна от мен. Момичетата винаги бяха по - бавни от мен. Спрях се, поизчаках я, и след като беше на няколко крачки отново хукнах. Огледах се много добре. Трябваше да разведря обстановката. Харесах си едно дърво и се метнах на него. Започнах да се катеря, като седнах на един не много висок клон и се облегнах на дървото. Разбира се проверих си, дали и здрав, и предполагам щеше да ме издържи. Когато Юри стигна под дървото се надвесих:
- Предизвикателство. Можеш ли да си довлечеш тлъстия задник до тук и да не хванеш? - почти изчуруликах доволно и започнах да и се плезя.
Със или без токчета щеше да и е много трудно. Трябваха и спортни обувки. След участието ни в "Hello Baby" на всички им стана навик да ме слагат към някакъв идиотски "Team no brain". Това беше глупаво, разбира се. В моменти като този се виждаше колко съм изобретателен и находчив!

by **Kwon Yuri** Сря Окт 10, 2012 8:57 am

Той затича напред и постоянно се обръщаше ухилен!
Юри побесняла го следваше и не й пукаше от каманите и дърветата които настъпваше с босите си крака.
Изведнъж както си бягаше Джун се покачи на едно дърво.Ухилен до уши той се настани на един клон и се надвеси.
- Предизвикателство. Можеш ли да си довлечеш тлъстия задник до тук и да ме хванеш?-предизвика я
Лицето на Юри се изкриви от омраза!Така й се искаше проклетият клон да се счупи и тоя тъп клоун да падне!
....Как можеше само за половин час да намрази някой!Толкова бързо!Не, че тя съжаляваше!Напротив!Предпочиташе да мрази Джун отколкота да го харесва!Ее тя наистина би могла да го хареса ако примерно не беше толкова устата и лоша...Такива дни в които да е мила и добричка....Бяха рядкост.Но пък с Джун малко си приличаха.Може би по характер или поведение...За момент Юри запчна да изпитва маааааааалки симпатии към това момче.
Целувката одеве....малко й хареса.А това да беше умряла на място нямаше за го каже на Джун!Въпреки че се чувстваше така бившата членка на SNSD все още много много бясна!
-Само да ми дойдеш!!Тъпнар!...Идиот!...Маймуна!!!-съскаше отдолу тя.
-Кучка.-тихо и просто отговори идиота на дървото докато си люшкаше весело краката.
Юри побесня още повече!
-Аааа!-изписка ядно тя и хвърли едното си токче по главата на Джун!
-Оххх!- той и леко залитна настрани.

by **Hyomin.** Сря Окт 10, 2012 10:46 pm

Интересно как откакто се бях скарал с онези двамата, се бях хилил доста често. Това не беше ли странно. Сега не знам дали трябва да благодаря на женската отдолу, или да и се дразня на отровния език. Все тая. По някакъв странен начин ми беше забавно с нея. Въпреки, че по - скоро приличахме на врагове.
Продължавах да се хиля, а Юри сипеше змии и гущери долу. Това ме забавляваше. Изчаках да ми каже всяка обида за която се сети, след което кратко и ясно казах:
- Кучка.
Казах го по - скоро на себе си. В един момент съжалих, защото не бях фен на това да обиждащ жени...но какво пък толкова? Това тука беше различен случай.
След секунди към мен полетя грозна обувка, като токчето и за малко не ми проби главата. Изохках и залитнах. Подпрях се назад и се закрепих.
- Как смееш...?!?! - подготвих се отново да развивам теории, но чух пропукване
Клонът!!!
Поогледах се и видях как се чупи. Развиках се.
- Бягай! Бягай от там! Падааам! - ако не се мръднеше от мястото си, щях да падна отгоре и...и съвсем нямаше да и е забавно. Теглото ми беше може би два пъти колкото нейното. Може да не и бях фен номер едно, но нямах желание да я убивам наистина. Поне засега.
Полетях надолу...
За мое щастие не беше много високо.

by **Kwon Yuri** Чет Окт 11, 2012 9:45 pm

- Как смееш...?!?! -запчна Джун но беше прекъснат от силно пропукване...Клонът на който беше "кацнал" щеше всеки момент да се счупи.
- Бягай! Бягай от там! Падааам!-викаше й той.
Юри веднага отскочи настрани.Джун заедно с клона полетя надолу.
-Джун!!!-изписка Юри.
-Ахххх!-простена мъжът.Момичето се надвеси над него.
-Добре ли си?!
-...Кракът ми!-каза Джун.Юри проследи с поглед дългите му крака и....о боже!Клонът беше върху десния му глезен.Тя внимателно отмести доста тежкия клон.
-Боли ли?!-попита го.
-Естетствено!-ядно отвърна мъжът.
-Защо ми говориш така?Аз ли счупих клона!?-изпусна се Юри.
-Еми ако не беше хвърлила грозното си токче нямаше да стане!!-сърдито продължи той.
-Какво?!!...Ти беше този който ме хвърли в реката!!-отвърна със същият тон тя,изправи се и скръсти ръзе пред гърдите си.
-Както и да е.Зарежи!-Джун стана от земята и се облегна на дървото.-Ахххх,кракът ми!
Юри стоеше и го гледаше с леко притеснен поглед.
-Ъмм... с нещо да ти помогна.-предложи помоща си тя.

by **Hyomin.** Съб Окт 13, 2012 4:19 pm

След секунди вече летях надолу с клона - предател. Изтърсих се със задник нагоре, а клона се пльосна върху единия ми глезен. Не беше особено приятно. Стиснах силно зъби. Това съвсем нямаше да бъде добре, защото точно тези дни репетирахме танците за завръщането ни. Сега съвсем щяха да ми се ядосат....
Момичето ме попита дали съм добре, но аз само се оплаквах за крака си. Тя изглеждаше поне малко загрижена за мен...или се правеше...но болката примесена с раздразнението ми ме накараха отново да отвръщам грубо. На третото изречение се отказах и се изправих. Облегнах се на дървото. По дяволите. Точно това ми трябваше. Последва още един порой от ругатни от моя страна. Юри ме попита дали да ми помогне с нещо. Погледнах я изненадано.
- Не мерси...-отговорих подозрително и присвих очи
- Всъщност...може да се завлечеш с мен до беседката - отговорих по - меко
Започнах да изследвам болката си. Извих си крака, като направих гримаса и след това поотпуснах малко от тежестта си на него.
- Поне не е счупен..- започнах да говоря като гледах надолу
- Мисля, че е навехнат.
Не разбирах чак толкова и изобщо не знаех за колко време може да се възстанови. Надявах се да не отнеме много време. След минутка стоене така потеглих напред. Бавно, бавно, като изкривявах лицето си. Все пак не се отказвах лесно. Извърнах очи към женската, за да видя дали ще ме последва.

by **Kwon Yuri** Съб Окт 13, 2012 4:48 pm

- Не мерси...-той присви очи- Всъщност...може да се завлечеш с мен до беседката - отговори по - меко той след всичките ругатни които изсипа токущо.- Поне не е счупен..-добави.- Мисля, че е навехнат.-реши накрая Джун.
Юри си отдъхна...така се беше притеснила понеже все пак тя беше тази която беше хвърлила обувката си по него.Тя се наведе все токчето си и го обу обратно.Въпреки че щеше да й е малко трудно да ходи в калта с тях.Нищо...!
Джун тръгна напред.Момичето забеляза как накуцва.Тя прехапа долната си устна и го последва.Определено се чувстваше виновна за инцидента.Бившата членка на SNSD бързо настигна Джун и започна да ходи редом до него.
В този момент би трябвало да каже едно "Извинявай",но въпреки всичките си усилия просто не можеше да изрече най-омразната си дума...
-Боли ли много?-предпазливо попита.
-Търпи се.-отговори й мъжът докато гледаше в краката си.
"Хайде Юри!Просто го кажи!!!КАЖИ ГО!!!"-мислеше си тя.-"И-З-В-И-Н-Я-В-А-Й!!!Просто една тъпа дума...Кажи я!"
-И-извиняввай...-заекна щом я изрече.Каза я толкова тихо, че се надяваше тоя да не я чуе.
За нещастие...Джун я чу и леко се усмихна.Самодоволна усмивка!....
Юри почувства толкова унижена!...
-Моля, не те чух.-нарочно я попита Джун все още усмихнат.
Да беше умряла на място...Юри нямаше да повтори проклетата дума!

by **Hyomin.** Нед Окт 14, 2012 8:54 pm

Продължих бавно и плавно към целта си, а Юри ме последва. Попита ме дали боли.
- Търпи се. - отговорих и
Знаех, че счупеното щеше да боли много повече, и се радвах че не съм стигнал чак до там. Вероятно по - късно щеше да ми потрябва превоз. Или щях да си викна такси....или щях да преглътна гордостта си и да се обадя на някой от групата. Почти бяхме стигнали, когато....когато....ъъъъ когато....тя се извини. Извини се?! Не можех да повярвам на ушите си. Погледнах леко изненадано надолу. След това я подразних и помолих да повтори. Усмихнах се нахално. Сигурно и беше струвало доста да се извини. Оценявах го, нищо, че продължавах да си мъча мозъка да измисля как да я подразня.
Стигнахме до беседката и се тръшнах назад. Чак сега забелязах, но освен болката в крака бях и доста изморен от всичките "приключения", през които бяхме преминали.
Момичето все още беше захласнато в мисли.
- Чух те....- започнах
- Няма нужда да се извиняваш. Аз също си бях виновен...- не, не се бях предал, но нямаше нищо толкова лошо в това да вдигнем бялото знаме за няколко минути.
- Ако останеш тук има вероятност отново да ни намерят фенове - казах с нормален глас
Свикнах с мисълта, че ако отново се появят ще трябва да се снимам и да раздавам автографи. Бях си навлякъл блузата, която беше мокра. Изкихах се два пъти...което ми подсказваше, че може би хващам настинка. Нямаше да се изненадам, ако и Юри я хванеше, защото тя също беше мокра. Благодарение на мен. Но аз реших, че ще се размекна прекалено много ако се извиня.

by **Kwon Yuri** Нед Окт 14, 2012 10:20 pm

Двамата отново седнаха на беседката.
-Няма нужда да се извиняваш. Аз също си бях виновен...-заговори спокойно той.- Ако останеш тук има вероятност отново да ни намерят фенове.-довърши.
-Прав си.-подкрепи го Юри и се замисли къде да отидат хем да им е топло ,хем да няма фенове.По едно време Джун се изкиха,после още веднъж.Явно се разболяваше.
Юри също подсмръкна тихо.Хубава работа само настика и трябваше.
-Искаш ли...да...да отидем да пием чай?-попита притеснено тя виждайки състоянието му.
Джун я погледна изненадано.Дааа беше цяло чудо, че се държи нормално след всичките им спорве днес.Преди да отговори мъжът отново кихна.
-Мможе.-каза.
-Аз съм паркирала наблизо,ако искаш ще отида за колата и може да отидем у нас после ще те закарам до вас.-бързо предложи тя.Все още объркан от тона и поведението й Джун само кимаше.-Изчакай ме тук.-последно каза тя бързо излезе от беседката и се отправи към изходът на парка.Колата й беше паркирана до домът на ТеЙон който не беше много далече.

by **Hyomin.** Нед Окт 14, 2012 10:59 pm

Чух подсмърчането и. Май и двамата нямаше да се разминем просто така. Ами така става като си инат и луда глава, и особено ако срещнеш друг като теб.
Юри продължи да ме изненадва. Попита ме дали искам да пием чай. Все още не си свалях изненаданото изражение. След малко се съгласих. Наясно бях, че изглеждах като слабак. Това не ми харесваше. После тя предложи да отидем и тях и после да ме закара у нас. Кимнах, въпреки че ми се стори странно. Тя ми каза да изчакам. То не че имаше много какво да правя. Разбира се знаех, че може да ме изостави. Но не ми пукаше. И без това не изгарях от желание да хукна да припкам някъде. И в двата случая щях да си стоя тук.
влагата от блузата ми се пропиваше в кожата ми и ми докарваше тръпки. Усещах и че настръхвам след всяка от тях. Не беше странно, защото беше захладняло. При това доста бързо. Загледах се в мястото в гората, където бяхме избягали. Стоях така няколко минути, като продължих да чакам.

by **Hwang Tiffany.** Нед Окт 13, 2013 9:43 pm

Брак.
Не беше мислела за това от както беше на седемнадесет. Малко преди дебюта й с Girls' Generation. По това време не искаше да бъде известна, а да бъде най-обикновено корейско момиче, което се стреми да се омъжи преди да навърши тридесет. Но след като дебютира тези мисли й излязоха от хубавата главица. Започна да обръща внимание главно на кариерата и заряза всичко около себе си. Беше свикнала с мисълта, че докато не й изтече договора няма да стане семейна. При не всеки е възможно да се омъжи или ожени докато е в средата на кариерата си. Но ето, че на нея късмета й се усмихна. При това се омъжваше по любов, а не защото родителите й са избрали бъдещия си зет.
- И аз те обичам много! И идея си нямаш колко щастлив ме правиш. Само да чуя гласа ти и ми стига, за да се почувствам добре.
- Радвам се да го чуя, оппа - очичките й грееха като звезди.
Отново се усмихна широко. Усети устните му върху челото си. Отново я караше душевно да лети из облаците. Ех, че няма един Редбул. Все пак, той дава крила. А Стефани в момента се нуждае от такива, защото иска да лети свободно докато не падне от пълно изтощение.
- Сега предлагам да се разходим и да го отпразнуваме някъде, съгласна ли си?
Талантливото гласче на SNSD се отлепи от него и кимна в знак, че е съгласна. Като се замислеше, сега щяха да имат много работа. Но този път не възложена от компанията. Трябваше да мислят гости, кои ще са кумовете, дата, мястото, на което ще си кажат "Да", костюми, рокли, шаферки, шафери.. Ехеее.. Май бая яко щяха да се изръсят. Но и двамата са финансово добре, така че няма проблеми. Абе, важното е да са добре. Другото го остави. Може и Шисъс да използват за поп.
Ми Йонг хвана Сънг Хьон за ръчичка и двамата тръгнаха по пешеходната пътека на моста. Излязоха от него и влязоха в Олимпическия парк. Лигавиха се, обсъждаха перфектността на розовия цвят, правиха нормални неща като за двойки. Бяха щастливи.
След една приятна разходка, стигнаха до беседката на парка. Тифани се настани на нея и потупа мястото до себе си, за да седне и той.
Щом го направи, тя облегна главата си на рамото му.
- Съгласен ли си кума да е Ейми? - попита по едно време Фани. Нямаше никакви по-добри предложения от братовчедка си. Можеше да помоли да е някоя от Girls' Generation, но с Ейли й беше най-близка.
А сега оставаше T.O.P да не се сети за коя Ейми говори.

by **Kevin Kim** Съб Окт 26, 2013 5:59 pm

Чой отдавна се беше взел в ръце и знаеше, че за да бъде щастлив трябва да създаде семейство. Тифани го хвана под ръка и двамата закрачиха в незнайна посока. Както се казва - където ги отвее вятъра.
Двамата влюбени не след дълго се озоваха в парка, който беше доста близо до моста над река Хан.
Вървяха по алеите и обсъждаха абсолютно всякакви теми, които бяха нормални за двойка като тях. Най-вече обсъждаха розовия цвят. Това беше едно от малкото неща, които ги свързваше.
След като решиха, че са се изморили се добраха до беседката в парка. Тифани седна и направи знак на рапърът също да се настани до нея. Сънг Хьон седна и Ми Йонг постави главата си на рамото му. Чой нямаше нищо против това. Дори му беше приятно да усеща аромата й.
- Съгласен ли си кума да е Ейми?
- Ейми..? - и докато го изрече се сети коя е тя. - Братовчедка ти, нали? Соло певицата.
Тифани му кимна в знак на съгласие. Значи все пак не беше забравил роднините й. Тя също като тях беше в бизнеса на халю звездите. Тежка е царската корона, но никой не ги е карал да я взимат.
- Съгласен съм! - Чой отговори на въпроса й. - Ти искаш ли Дехьон да ни е кум? Знам, че е малко, добре де, доста отвеян понякога, но на него имам най-голямо доверие.
Чой и вокалът на B.A.P се познаваха от доста време и си бяха станали много близки. С него можеше да сподели всичко без да се притеснява, че на другия ден ще го прочете във вестника. Пък и той доста помогна на Сънг Хьон в избора за пръстен и решението да направи тази крачка.

by **Hwang Tiffany.** Нед Окт 27, 2013 9:48 am

Стефани изпълни белите си дробове с въздух. Чудеше се дали той ще се сети. Роднините й бяха безброй много, а на някои имената им се повтаряха. Голяма обърквация ставаше в главата й понякога с безкрайното семейство Хуанг. От сума ти братовчеди, братовчедки, чичовци, лели, вуйни, вуйчовци, помнеше имената на 1/3 от тях. А някои дори не беше виждала никога, пък знаеше за съществуването им. Важното е, че помни себе си, родителите си, братята, сестрите си и няколко братовчеди, сред които беше Ейми. Тя пък миналата година дебютира като соло певица. И беше страхотна! Като цяло, семейството им като цяла бяха даровити и изявени. Имаха невероятни гласове и танцови умения. Други умееха да рисуват или бяха страхотни спортисти. Като цяло, всеки бе изявен в някоя област. Но те двете - Тифани и Ейли - бяха просто.... най-талантливите от всички. Също така си бяха много близки. Единствено на нея можеше да се довери до такава степен, че да й каже, че е извършила страшно престъпление и може да влезе в затвора. Двете можеха да измислят най-различни планове, с които да измъкнат едната или другата от кашата, в която се е забъркала.
- Ейми..? Братовчедка ти, нали? Соло певицата.
Гласът на Girls' Generation му кимна в знак, че е тя. Значи, все пак не я беше забравил. Тя се усмихна.
Сънг Хьон беше съгласен кума да бъде Ейми. Значи, нямаше да бъде нужно да моли някоя от съмембърките си. А и Ейли никога нямаше да й откаже нещо такова. Та тя с нетърпение очакваше този моменти.
- Ти искаш ли Дехьон да ни е кум? Знам, че е малко, добре де, доста отвеян понякога, но на него имам най-голямо доверие.
Ми Йонг присви леко очи. Дехьон ли...?
- Де Хьон от B.A.P ли? - попита тя. Вдигна главата си от рамото му и го погледна. T.O.P потвърди, че е Чонг. - Съгласна съм да е той! Само да не забрави пръстените.
Фани се засмя. Този наистина бе доста отвеян. Но щом любимият й го предлага, значи му има голямо доверие.
- За гостите мисля, че е ясно, че ще са роднини и колеги от компаниите.
Останалите неща също си дойдоха на мястото - датата, мястото, шаферките и шаферите. Само останаха дрехите на булката, младоженеца и шаферките. Тифани искаше роклята да е в розово, но все пак, това е сватба. Трябва да е в бяло. В такъв случай щеше да има розов брокат по нея. Няма начин да пропусне розовото! А и с любимият си цвят се чувстваше по-уверена в себе си. Добиваше смелост и правеше нещата по-лесно.

by **Kevin Kim** Сря Окт 30, 2013 7:46 pm

- Де Хьон от B.A.P ли? - тя вдигна глава и погледна рапъра в очите.
Сънг Хьон й кимна в знак на съгласие. Може би предложението му беше леко нестандартно, но нямаше да изплющи Джи Йонг при положение, че двамата не се понасят, литъл Сънг Хьон и Десънг най-много да забравят дата от вършене на техни си простотии, а Теянг беше по-добре да го остави да си върши работата. Шефът пък още по-малко ще го извика за кум. Севън щеше да е най-подходящ, но той сега е възпрепядстван.
- Съгласна съм да е той! Само да не забрави пръстените. - засмя се тя. Рапърът се усмихна.
- Ако ги забрави лично ще го обезглавя. - закани се Сънг Хьон.
- За гостите мисля, че е ясно, че ще са роднини и колеги от компаниите.
- Дано само не се избият. - започна Сънг Хьон. - Не бях на сватбата на Че Рин и Джонг Ун, но съм сигурен, че YG papa и S.M papa са се гледали на кръв. Или просто не са се виждали защото единия е в единия край на залата, а другия в другия край и са с гръб един към друг. Може и приятели извън музикалната индустрия да поканим.
След кратко мълчание Сънг Хьон пак започна. Някой да обърне нещо. Той рядко говори по толкова много.
- Шафери и шаферки ще ни трябват. Някакви идеи ..? Според мен, ако намерим някоя зала с изглед към река Хан за празненството ще е най-добре.
Знаеше за няколко местенца, които предлагаха гледка към реката и то към моста, които вечерно време беше невероятно красив.
Рокли, костюми, украса на залата, покани... Доста неща се появяваха, но двамата влюбени щяха да се справят с тях без никакъв проблем, а щом са заедно дори щеше да им е супер забавно. Щяха да тичат наляво надясно няколко седмици, но накрая Сънг Хьон беше сигурен, че щеше да се получи една розова приказка .. Тяхната розова приказка.

by **Sehun.** Нед Ное 24, 2013 12:57 pm

Тихичката аларма огласи стаята.В просъница Сехун вдигна рошавата си глава от меката затоплена възглавница и набара телефона си намиращ се на лакото нощно скафче.Изключи алармата и отново се отпусна в леглото.Не.Нямаше намерение да спи още.Макар ,че до късно беше будувал снощи .Тежките мисли никога не напукаха кухата му глава от доста време насам.Не можеше да спре да мисли за грешаката ,която направи.Нмаше да си прости ако оставеше нещата така.Трябваше да каже всичко на Со Джунг.
Въпреки натежалите си клепачи и световъртежа в главата му той се изправи в седнало положение и постоя така.Главата го болеше заради умората през последниет дни и допълнителни фактори.Сехун разтри лицето си със целите длани на ръцете си и въздъхна.Повече нямаше да отбягва последствията които трябваше да понесе.А именно да казаже на Со Джун цялата истина и да й разбие сърцето.Всъщност дали всичко обаче беше лъжа?Нима той наистина нямаше чувства към нея?Имаше.Да имаше.Макар че не си ги признаваше пред момчетата те си стояха таничко в сърцето му.
Часът беше 08.00 сутринта.Беше си уговорил среща със Со Джунг във Олимпик Парк снощи и трябваше на всяка цена да отиде.Нямаше вариант да остави нещата просто ей така.И тя и той заслужаваха да са напълно наясно със тази игра в която са въвлечение.

„Не това е... наистина много егоистично ..не го очаквах” беше коментирал Бекхьон

„Истинска постъпка на копеле,брат” беше гледната точка на Джонг Ин.

„Не ме занивамай,пубер!Оправяй си се.Тъпо е станало.” пък беше казал великият Крис.
Останалите момчета просто не вярваха на постъпакат му.Определено Сехун ги беше разочаровал.Дори и Лухан.Един от най-близките му беше шокиран.
Макнето стисна силно юмруци и стана от леглото.Трябваше да се оправя ,а внезапния му прилив на смелост го правеше по уверен и ето че скоро ,той вече крачеше по алеята водеща към беседката.Часът вече беше 09.00.Беше подранил както и очакваше щеше да му се наложи да почака.Главата му щеше да се пръстне от напрежение.Леката мъгла обгръщаща почти целия парк караше атмосферата да е още по-тежка и притискаща.Чулюста на младежа се стигна щой в далечината ,се зададе позната малка фигурка.Тя все повече приближаваше и скоро вече беше пред Сехун.
-Здравей.-противно на всички фактори ,като стреса който го терсеше,напрежението обгърнало цялото му същество ,притискащата зловеща мъгла ,пробуждаща инстнкта за защита и нападение у него....той просто ...се усмихна.

by **Sojung** Нед Ное 24, 2013 1:34 pm

Каква хубава сутрин! По принцип Со Джунг обичаше да си поспива и мразеше да става рано. Точно затова всеки ден, абсолютно всеки ден се оплакваше на нечия глава, когато бяха на работа. Тази нощ, не бе могла да спи много. Беше доста развълнувана. Поспа малко и се събуди към 6 и половина, лежа под топлото си розово одеяло и се зазяпа в единия от каналите за мода по телевизията. Имаше голяма слабост към зимните колекции дрехи. След това стана и имаше предостатъчно време да се приготви, дори изяде няколко бисквитки. Ако Хоя или Рейн бяха там, щяха да я скастрят за това, но по принцип момичето не обичаше да яде много на закуска. Макар достатъчното си време, със сигурност щеше да закъснее поне няколко минути. Добре че се беше изкъпала снощи, поне това си спести. Оправя си косата, лакира един нокът, чийто лак се беше олющил, избира си половин час дрехи и накрая сложи съвсем малко грим, главно на очите си. Все още не и се искаше да се разхожда с дебели пластове грим като леличките. И на това ще му дойде времето. Цунка Барон, увери се, че му е оставила закуска в купичката и излезе. Взе такси до Олимпик Парк, защото и без това тези обувки не и бяха сред удобните. Но както се казва - красотата изисква жертви. Мразеше това изречение, защото си го повтаряше всеки ден и всеки час, когато се самоубиваше с онези строги диети.
В мъглата се притесняваше, че няма да намери беседката, но се справи. Вълнуваше се и то доста. Дори мъглата и харесваше, толкова беше мистериозна. За момент се притесни да не би макнето на Ехо да и върже тенекия, но след като видя силует се успокои. "Успокои" силно казано, защото сърцето и се разхлопа. Пое си въздух и се постара да не и проличи чак толкова. Поне това го умееше. Той я поздрави и и се усмихна. Омг, каква усмивка. Русата остана като ударена по главата с великолепните обувки "Miss Poppins" на Кристиан Лубутен. Усмихна се бавничко като бавно развиваща и се постара да не се зазяпва повече в лицето му и усмивката му.
- Здравей - отвърна му тя. Сега стоеше като изтокана. Какво да кажеше? Да попита как е, вероятно звучи идиотски. Да започне да говори за времето - краааайно идиотски.
- Извинявай, че закъснях. - изчурулика накрая. Май каквото и да кажеше в момента, щеше да и звучи тъпо. Щом се чувстваше така в присъствието му, вече се досещаше какъв ще е изхода от събитията. Щеше съвсем да се влюби. За добро или лошо - щеше да го направи. Вече беше започнала да го прави.

by **Sehun.** Нед Ное 24, 2013 2:11 pm

Наживо тя изглеждаше ...доста по нисичка.И някак си приличаше повече на малка порцеланова кукличка от колкото на 20 годишно момиче.Беше красива.Очите й.Големите й очи бяха като , дълбоки езера. Беше тлкова нежна и по един страшно нереален начин чуплива.Приличаше на фея.От студа бузките й бяха се зачервили ,а очите блестяха.Со Джунг беше самото олицетворение на нежната красота ,която присъстваше само във приказките.Тя беше като вдъхновение на изкустен художник,като творение на талатлив писател..Беше...Беше толкава красива.Сехун не заслужаваше всичко това.Не заслужваше дори да я гледа.
- Здравей –гласът й по мек от звука на цигулка,толкова възбуждаш ,не по сексуалнен начин разбира се.Просто цялата тя беше едно нереално превидение.Точно така. Може би мъглата си играеше с него.Това беше едниственото обясние.Грешникът Сехун не би трябвало да вижда ангели,нали?
- Извинявай, че закъснях. –отново онова чувство във него трепна.Беше толкова приятно и стоплящо.Копнееш да го чува постоянно.Една малка надеждица се събуди в него.Нима беше възможно?Беше ли успяла да събуди каменното му съзнание,сърце,очи?Не. Не беше успяла,но беше на път да го направи.Възможно ли е една толкова невинна жена да го кара да се чувства така.Дане би онова клише „Противополжностите се допълват” беше вярно и онази мекота и нежност ,които липсваха в него Со Джунг беше успяла да попълни?
-Нали ти казах да се облечеш дебело.-каза ,а дълбокият му глас като че ли оттекна в пространството.Мъглите винаги правеха така.Со Джунг беше по едно късичко розово палтенце.-Студено ли ти е?-попита я като не изпускаше очите й от своите.Имаше такъв навик да се вглежда в хората и дано не беше токова плашещ като на Ди Оу и Лухан.
-Кхъм,радвам се ,че най сетне ...се видяхме.-неусетно той леко наклони главата си настрани ,а ъгълчето на устните му се извиха в малка усмивчица.

by **Sojung** Нед Ное 24, 2013 3:03 pm

Чувстваше се доста...замечтана може би. Погледа му я караше да се притеснява малко. А по принцип не беше толкова притеснителна. Но неговия...
Искаше и се да извърне поглед настрани, но не можеше. Не можеше да отлепи очи от лицето му и очите му. Пък да не говорим като се усмихне. Тогава Со Джунг лети към топлите страни направо. По снимките, клиповете и предаванията дори не е толкова хубав, колкото на живо. Мда, какво мислите беше правила русата, след като се запознаха в скайп? Зяпаше го където и падне и направо си беше станала фен на EXO, благодарение на него.
За щастие момичето успяваше да си запази самообладанието, макар че вероятно очите и блестяха като на лисица на лов за кокошки. И как да не? Допреди седмица - две, да излезе с него беше една фантазия. Беше си казала "какво пък...нека му подосаждам в скайп". Не можеше да повярва, че късмета и се беше усмихнал по такъв начин. Та дори по Ясуо не си беше паднала толкова бързо. Сехун сякаш я беше омагьосал, при това само с няколко думи и то в чата.
Беше доста по - висок от нея, дори ботушите и да бяха на токчета. Винаги си е казвала, че странно да си паднеш по някой по - малък от теб. И не го беше правила досега. Винаги си е казвала, че една година си е една година. Пак е нещо. Но сега не и пукаше. Добре че поне не си личеше, че е по - голяма от него. Той и направи забележка за облеклото и тя излезе от унеса. Наведе глава и погледна едно от любимите си сака.
- Аз..отдолу съм с вълнена блуза...- усмихна се тя. Може да му омръзне, но би било трудно да спре да му се усмихва. Попита я дали и е студено. Тя несигурно поклати глава за отрицание. В действителност винаги и беше леко хладно. Преди не беше зиморничава, но след като изгуби телесна маса разбра, че понякога и от килограмите има полза. А излъга, защото не искаше да изглежда като глупачка. Все пак той я бе предупредил, не искаше да я сметне за лигла. По дебелите и якета не си отиваха с тези дрехи и обувки, а Со Джунг доста държеше да изглежда изрядно.
Сехун каза, че се радвал, че са се видели и наклони глава. Защо всеки негов жест, какъвто и да е той я караше да се унася в мечти и мечти? Спокойно, не беше започнала да планира сватбата им и децата им! Просто най - нормални момичешки простотии. Макар и на 20, понякога тя се държеше като 16-годишна. Зависи от ситуацията.
- Аз също! - заяви тя с ентусиазъм и се хилна пак като репичка. Но какво пък? Нали и Барби се усмихва широко? Най - сетне момичето размърда краката си, които сякаш бяха залепнали за земята. Благодарение на господин Сехун на няколко пъти имаше чувството, че ще падне както си стои. Все едно беше се качила на кокили, а не на не толкова големи токчета, с които по принцип и беше като детска игра да ходи. Седна на пейката и кръстоса крака. Така поне ще е спокойна, че няма да падне.
- Как я караш? Много добро представяне на MAMA между другото - ето че пак го беше зяпнала и му се усмихваше леко. Имаш ли смисъл да изпада в подробности, че точно тяхното представяне навсякъде е яко? Каквото и да си говорим, момчетата са талантливи и харизматични, и напълно заслужено сега са на върха. Со Джунг се разсейваше дори през изпълненията на Рейн и Инфинит. EXO бяха виновни и по - специално О Сехун. Честно казано всички бяха чудесни на тези награди. Рейн разби всички фенове и нефенове, но и младите не му се дадоха лесно.

by **Sehun.** Вто Ное 26, 2013 11:52 pm

Сехун стоеше и просто я гледаше.По някога дори сами един поглед му трябваше за да определи човекът срещу себе си.Първия път примерно, като се видя с Чан Йол, го беше взел за закачалка.За Крис пък да не говорим.Тоя си беше цял стълб или както се беше изразил преди сума време "Сълб,стъб хаха,ама сексав стъб!" .Качество на господин О така бързо да определя хората, не беше сред най-полезните. Не веднъж е оставал с грешна преценка за която най-вероятно ще си признае на смъртния си одър.
Со Джунг будеше у него една надежда.Самата тя беше една малка надеждица,че все пак има Рай и ангели.Предусещаше, че тя е...много близо до самото съвършенство,ако всъщност не е.Как точно тя се оказа жертва на себичността на макнето.Тя?!Боже, нямаш си друга работа освен да се месиш във живота ни, ей!Няма справедлиеост.СТАЧКА!
-Аз също.-отвърна женския вокал.Беше толкова жизнерадостна,че за малко Сехун да се ухили. Тя му действаше прекалено добре.Ами, ако заради нея любимия му Покер Фейс замине по дяволите? !Дали пък тя нямаше да....Всъщност. ..След това което следваше да признае денсър тя сигурно....
Момчето разтърси бързо глава за да прогони неприятната мисъл.То нямаше [мисъл,така или иначе, щом Со Джунг разбереше абсолютно цялата истина щеше да го остави.Ха,сякаш, някой пък доброволно оставаше.Макнето го усещаше. Просъо беше въпрос на време всички да го изоставят.Той не заслужаваше доброто им отношение,а още по-малко заслужаваше Со Джунг.
-Как я караш?Много добро представяне на МАМА, между другото.-изчурулика ,усмихнато щом се настани близката пейка.Сехун не отделяше очи от нея през цялото време.Той мушна ръце в дъбоките джобове на палтото си и през една мазна усмивчица рече:
-I know.-изби го на английски, което беше странно.Прочисти гърло и продължи.-Бивам.Стрес, фенове,главобол.Обичайните неща.-той повдигна безгрижно рамене и после ги отпусна
-Съжалявам че във най...отвратителния ден,...се виждаме.Просто нямаше как да дочакам.- Каза набързо и се олюля на пети този път избягвайки очите на момичето. Той се огледа наоколо, но после пак хвана очите й.Беше тръгнала да казва нещо, но той й стрелна още една усмивка .
-Ставай.-заповяда от колкото помоли ,хвана двете й китки и я дръпне да стане от сигурно влажната студена, дървена пейка.
-Хайде да се разходим по алеята?Няма да ни е студено,като се движи.-Сехун поведе блондинката напред без да е дочакал отговора й.Все още държеше едната й ръка.-Ледена си!..Ето.-измърмори под нос и натика ръката й заедно със своята във джоба на дебелото си палто

Сори за всички правописни грешки, които 100000 този пост го писах саморъчно ти тъчскрийнттелефон и просто ми взе зравето т.т. Сега пиши направо на Алеята. XD

by **Zelo** Нед Яну 12, 2014 4:28 pm

Дните летяха. Може би по - бързо, отколкото някой можеше да си представи. Най - сетне беше време за заветната почивка, която се полагаше на младата госпожица Пак, тъй като около завръщането, което и предстоеше, графикът и беше наистина много натоварен. Да, точно така, най - новата.. ами, да речем "продукция" на Pledis скоро щеше да издава и втората си песен.
За да разпусне, трябваше да остане насаме с природата за малко. Имаше нужда да отиде някъде, където всеки ден ходеха хора, но можеше да се почувства сама, но никога самотна, въпреки тяхната компания. Беседката в парка може би бе идеалното място. Винаги там имаше и други освен нея, но можеше да остане насаме с мислите си въпреки тяхното присъствие.
И ето, че отново в ушите и кънтяха новите хитове на някои от любимите и групи, а тя крачеше по големите и прашни улици на така познатата и и същевременно толкова чужда столица на Южна Корея. Познаваше Сеул така, както познаваше петте си пръста, така както се казваше, ориентираше се чудесно, но градът сякаш и се струваше чужд. Не бе израснала там и не се чувстваше като в свои води, що е речено.
Рядко и се случваше да излиза сама, в повечето време се шляеше по пътищата с някоя близка приятелка или с нейната Онни, но понякога просто изпитваше непреодолима нужда да остане сама със себе си. Беше уморена и може би малко разтревожена, не искаше да натоварва близките и хора с нейните глупости. Е, всъщност, сестрата на Лизи нямаше за какво да се тревожи, тъй като животът и засега си беше перфектен, но просто имаше нужда да остане сама на спокойствие за малко. Без да има някой, който да и казва какво да прави, как да го прави, къде да го прави и всякакви такива. Да се порадва на синьото небе и зелената трева, които толкова обичаше. Днес бе денят, в който щеше да го направи. Нещо, което не бе правила откакто се бе пренесла в Сеул.
Крачеше бавно и се бе замислила, когато изведнъж усети, че се блъска в някого или по - точно някоя. Момичето беше малко по - ниско от нея, приблизително на височината на Су Йонг, а Ме Ги побърза да се извини:
- Ъ.. съжалявам.. - сведе поглед надолу виновно, след което отново насочи погледа си към непознатата. Беше едно от момичетата на f(x), Виктория. Възхищаваше и се. - А - аз съм Ви голям фен..
Звучеше много притеснена, действително беше така. Падаше си срамежлив човечец, а що опираше до запознанства с непознати или по - точно известни личности, можеше да получи инфаркт, ако се озове в подобна ситуация, макар и външно да не и личеше много. Надяваше се, че нямаше да се скара с лидерката на една от любимите и женски групи. Не вярваше, че това ще стане, тъй като знаеше, че тя не е такава от предаванията, които бе изгледала за групата и. Отново се извини, поклони се и понечи да си тръгне, когато китайката заговори.

by Гост Нед Яну 12, 2014 7:52 pm

"Оппа, излизам да се разходя. Ще се върна след час." - писа тя на мениджъра си.
Беше сигурна, че мениджъра ще се тревожи, ако я потърси и не я намери в апартамента. Тя имаше навика да не си чува телефона и много рядко го вдигаше, затова ако не беше с другите момичета, винаги я търсеха в апартамента. Е, не винаги я намираха там, но това беше първото място, където търсеха.
Искаше да се разходи и да отиде някъде сама. Почти винаги и навсякъде ходеше с Кристъл, Амбър, Сули и Луна, а ако не беше с тях беше с други хора. Беше `и много приятно с тях и можеше, както и правеше, да прекарва по цели дни с тях. Но от време на време `и се приискваше да остане сама. Както и смяташе да направи. Знаеше, че другите няма да я разпитват защо е излязла сама и дали има причина, защото го правеше от известно време.
Излезе от апартамента и тръгна пеша по тротоара. Не знаеше къде да отиде. Нямаше посока, по която трябваше да отиде. Просто се разхождаше. Времето беше студено, нещо нормално за зимните сезони. На мястото на мъглата се беше появило малко слънчице, което ти помагаше да се стоплиш в студеното време. Виктория се беше облякла само по блуза с дълъг ръкав и въпреки, че беше с дебело кожено яке, `и беше студено, когато вървеше по сянката, затова гледаше да е постоянно на слънце, макар да беше малко.
Беседката беше първото място, до където стигна. Беше идвала и друг път, харесваше `и. Е, не беше много интересно място, но пък беше спокойно и приятно.. Разхождаше се бавно, за да мине по-бавно времето, когато някой се блъсна в нея. Изненада се и леко залитна на токчетата си, но успя да се задържи права. Погледна напред и видя, че пред нея стоеше момиче. Личеше си че е много по-малка от нея.
- Ъ... съжалявам.. - каза момичето. - Аз съм Ви голям фен.
Певицата се усмихна. Обичаше да среща феновете си, дори и да си поприказва с тях. Макар че никога не `и се отдаваше такава възможност.. Непознатото момиче отново `и се извини, поклони се и понечи да си тръгне. На Сонг `и се стори интересно момичето и въпреки, че не я познаваше, имаше чувството, че я беше виждала някъде.
- Няма проблем. - каза тя. - И аз имам вина, не гледах къде вървя.
Поклони се както подобава и се представи, въпреки че знаеше, че момичето вече `и знае името.
- Казвам се Виктория Сонг, приятно ми е да се запознаем...

by Sponsored content