Сентръл парк

by **Woohyun** Нед Апр 07, 2013 1:20 am

Ндаа.. ето ме и мен.. разхождащ се във Ню Йорк, или по-точно в Сентръл Парк, с голям букет от най-различни цветя, а по средата 3 рози.
Бях се изтупал в едни тъмно сини дънки, черни кецове и една сива блуза с къс ръкав, върху която имаше разни надписи.В едната си ръка държах бял суичър, а в другата се намираше големия букет.
Може да се почудите, за кой, е ... той беше за бившата ми приятелка, която се премести в Ню Йорк.Представете си, дори си направих труда да прекося толкова много водна и земна шир!
Бяхме си уговорили среща в Сентръл Парк и аз бях почти на уточненото място.Видях гърба ѝ.На лицето ми се появи усмивка и ускурих крачката си.Точно, когато тръгнах да казвам нещо, което се криеше в сърцето ми, тя се обърна и ме видя.
- Какво искаш, че си дошъл до тук? - тона и беше груб и си личеше, че само я занимавам и иска да се оттърве от мен.
- Ами.. аз такова .. - думите изчезнаха.
Исках да ѝ кажа толкова много неща, че искам да върна времето назад и отново да сме заедно, аз се държим за ръце, да се гушкаме, да се смеем.. и всичко да правим заедно.
- Просто изплюй камъчето! - въздъхна с досада тя и ме погледна отново.
- Нося ти този букет! - подадох ѝ го, а тя го хвана и забеляза картичката вътре.
- Какво е това! - личеше си, че не се интересува много, но все пак..
- Това са думите, които в момента не излизат от устата ми!
Тя въздъхна отново и разтвори малката хартийка.. мина около минута, и тя ме погледна иронично в лицето.
- Ти добре ли си? - засмя се - Да не мислиш, че всичко, ще се оправи от един скапан букет?Не ме разсмивай! - засмя се още по-силно и изтерично. - Дори, когато избягах тук ти отново ме преследваш!!Не разбираш ли, остави ме и се махай!! - изведнъж смеха и спря и гласа ѝ стана ледено студен.
След това върна букета ми и скъса картичката, като я хвърли на земята и се обърна и си стръгна.
- Ч-чакай.. - опитах се да кажа, но тя вече беше далеч..
Бях тотално съкрушен.Обърнах се и реших да се върна, колкото се може по-бързо в кореа.Обадих се мениджъра ни да ми купи билети и да ме чака на летището и за последно се обърнах на зад, след това продължих.
Имах чувството, че всеки момент щях да ревна, когато нещо невероятно красива изникна пред погледа ми!

by Гост Пон Апр 08, 2013 4:31 pm

Никога не си беше и помисляла, че ще дебютира на 16-годишна възраст. Но ето, че вече беше факт. От както излезе дебютната й песен "1.2.3.4", беше станала доста известна. Имаше много фенове и антита, но второто си беше просто неизбежно.
Ха И стоеше вече повече от час в звукозаписното студио с Теди и репетираха тоналността на една от песните към новия й албум. Щяха да продължат да записват ако в звукоизолираната стая не беше влязла Лидия. Русокосата погледна танцьорката объркано.
- Ха И, папа YG те вика - избълва с грубия си глас.
Соло певицата погледна Теди за разрешение. Той й кимна и тримата излязоха заедно. Двамата възрастни се отправиха към кафенето и оставиха ИХи да се оправя сама в бърлогата на звяра a.k.a YG appa.
"Да не би да съм направила нещо лошо и за това ме вика?" - мислеше си бебето на легендарната компания докато се изкачваше с асансьора към кабинета на президента. Вътрешно цялата се тресеше от страх, но външно изглеждаше така все едно казва: "Не ми пука за нищо и никой".

***

И Ха И седеше на едно от местата в първа класа на самолет летящ за Ню Йорк, САЩ. Онзи ден, в който папа YG я извика не беше, за да й се кара, а за да й каже, че ще лети за Ню Йорк. Малката перла винаги беше мечтала да посети този легендарен град и сега и се отдаваше тази възможност. Разбира се, нямаше как да я пропусне. За нищо на света!
- Самолетът каца след 20 минути на нюйоркското летище. Моля, закопчейте коланите си. Благодарим Ви, че пътувахте с "EN Travel" - изломоти мързеливо една от стюардесите.
И Хи закопча колана си и се приготви за кацане. Още малко, още съвсем малко и щеше да е в Ню Йорк. От Дара беше разбрала, че G-Dragon е там, така че, може би, щеше да му направи изненадващо посещение. Двамата си бяха доста близки и на малката много й липсваше. Веднъж даже Джи Йонг се беше напил като прасе, хвана Ха И в една от тренировъчните зали и започна да й разказва за любовта си към макнето на BIGBANG. Човекът имаше нужда да сподели с някого, а дебютантката нямаше друг избор освен да слуша. Но пък й беше приятен факта, че Куон споделя с нея.
Двадесетте минути минаха и самолетът кацна. И Хи слезе и с мениджър оппа се отправиха да си вземат багажа, който беше доста малък, като се има в предвид, че единия от пътуващите е от женски пол... Ха И просто взимаше всичко, което щеше да й е нужно. Мислеше, че излишните неща са просто загуба на време и нерви. А и докато ги опаковаш то станало време за тръгване.
Та, така де. Взеха си куфарите и се отправиха към хотела. Почивка. Точно от това имаха нужда и двамата. И щяха да си я получат.
- Оппа, ще отида да се разходя - изписука малкото и хукна навън.
Винаги беше мечтала да види отблизо Статуята на свободата, да се разходи из Сентръл парк, да разгледа Природонаучния музей, да върви из Таймс Скуеър и т.н. Първо щеше да се разходи из Сентръл парк. Попита няколко американци накъде е и те я упътиха. Тогава, ходом марш натам!
Момичето си вървеше из алеите и вдишваше от американския замърсен въздух. Това му беше недостатъка на Ню Йорк - замърсения въздух. И както вървеше и се наслаждаваше на природата, в полезрението й влезе мъжки индивид с букет в ръце. Но това, което й направи впечатление не беше букета, а лицето. Не беше американец, беше кореец. Следващото, което установи, беше самоличността му. Това беше Чой Джун Хонг, познат още като Зело, макнето на B.A.P. Но какво правеше чак тук?
- Зело-ши? - спря се на около 10-15 сантиметра от него и го погледна любопитно.

by **Woohyun** Сря Апр 17, 2013 9:58 am

Не знам точно какво стана, бях в нешко като в шок... за първи път някой ме отхвърляше толкова брутално.Разтърсих леко глава за да се осъзнаяи чух ангелския и глас.
- Зело-ши? - каза очудено тя, а следващата ми реакция я удиви още повече.
- О прекрасен ангел мой, неземно цвете в поляната на нашия свят.Лунна светлина в беззвездна нощ.Кадифена възглавница, дока спиш в сеното.О, моя мазната ми баничке пълнена, та препълнена със сирене.Сочна кифла, облята със шоколад.Искам те, моя сочна и кръгла маслинке.Буца сирене изваяна във формата на пеперуда от маслини.
Хванах ръката ѝ и започнах да я галя, а букета го набутах в другата.Започнах да целувам ръката все още паднал на колене.Не бях виждал такова изражение досега.. дори не мога да го опиша точно.
- Прекрасно хавайско цвете, обгърнато от мазни банички до себе си.Пържени картофки в дъждовен ден.Пица със сирене и маслини на плажа, докато малките песъчинки се забутват между пръстите на краката ми и искат да си хаптнат и те!О, прекрасна моя лейди, този букет е със цялотот ми сърсе, купен... приеми го и така приеми и моята непрекъсвваща любов!

П.С. - Много съжелявам за късия пост! х_х

by Гост Вто Апр 30, 2013 3:10 pm

Добре. Това не го беше очаквала. Ама никак не го беше очаквала! Той побъркан ли беше? Да не би да беше слънчасал? Да се обадеше ли за всеки случай в болницата?
Ха И замръзна на място и с мъка си пое въздух. Преглътна тежко. Макнето на B.A.P набута букета в ръката й.
- О прекрасен ангел мой, неземно цвете в поляната на нашия свят.Лунна светлина в беззвездна нощ.Кадифена възглавница, дока спиш в сеното.О, моя мазната ми баничке пълнена, та препълнена със сирене.Сочна кифла, облята със шоколад.Искам те, моя сочна и кръгла маслинке.Буца сирене изваяна във формата на пеперуда от маслини.
Певицата зяпна, а той от своя страна хвана свободната й ръка и започна да я гали. Стоеше на колене, което би трябвало да внесе малко романтичност, но не. Изобщо не беше романтично. Поне за нея. За капак, зацелува ръчичката й.
- Прекрасно хавайско цвете, обгърнато от мазни банички до себе си.Пържени картофки в дъждовен ден.Пица със сирене и маслини на плажа, докато малките песъчинки се забутват между пръстите на краката ми и искат да си хаптнат и те!О, прекрасна моя лейди, този букет е със цялотот ми сърсе, купен... приеми го и така приеми и моята непрекъсвваща любов!
Той пържени картофки ли я нарече? Нещото, което мразеше повече от всичко на света - пържени картофки. За всичко друго щеше да му прости, но за това НЕ.
- Ти пържени картофки ли ме нарече? - попита го сърдито момичето и си отдръпна ръката. - Не приемам любовта ти, защото ме нарече пържени картофи!
Даде няколко крачки назад и скръсти ръце пред гърдите си, все още държейки букета. Хвърли му един бърз поглед. Състоеше се от различни цветя, а по средата имаше три червени рози. Ау~ колко сладко~ . По устните й пробяга лека усмивка и пак погледна Зело. Врътна си дупенцето и потегли наобратно.
- Пържени картофки ще ме нарича... АЙШ! - мърмореше си под носа.

п.с. - много глупав пост, но... XD

by Sponsored content

Сентръл парк

Сентръл парк

Re: Сентръл парк

Re: Сентръл парк

Re: Сентръл парк

Re: Сентръл парк

Re: Сентръл парк