Увеселителният парк

by Гост Пон Апр 23, 2012 8:57 pm

След като Бом-онни плати книгата и излязохме от книжарница "Rose" тя ме поведе към спирката.
От доста отдавна не бях чакала автобус, защото главно ходех с колата или микробуса на групата. Бях забравила какво е да чакаш автобус..
Веднага щом стигнахме до автобусната спирка седнах на пейката. Заклатих крака напред-назад и през няколко минути гледах дали автобуса се задава.
След няколко минути автобуса се зададе. Качихме се, взехме си билети и седнахме на две от седалките.
През целия път до увеселителния парк си говорихме за концертите, драмите разтягащи се в YG & SM Family, за comeback-a на Shinhwa. Гледахме през прозорците и докато светеше червено зяпахме момчетата пресичащи кръстовищата и улиците. Заплювахме си сладурите и ето, че дойде последната спирка.
Слязохме и бавно тръгнахме към входа на увеселителния парк.
Бом-онни се заговори с жената на входа и след няколко минути дойде при мен с две карти. Подаде ми едната и влязохме.
Купихме си захарен памук и ядейки се качихме на Виенското колело.
На отсрещната кабинка стояха две много сладки момчета.
Зазяпах се в тяхна посока и не усетих как 2NE1-ката ме раздруса.
- А, какво? - забавлението с Виенското беше свършило.
Слязохме и тръгнахме към неопределена посока.
- Къде да се качим сега?

by **Park Bom** Пон Апр 23, 2012 9:22 pm

Не чакахме автобуса много дълго. Честно казано от много време не се бях возила на автобус. Винаги мениджъра ни или някой друг ме караше някъде другаде с колата. Като се качихме, слязохме чак на последната спирка. Отидохме до входа. Докато взимах картите се заговорих с жената на касата, която ми каза, че е голяма фенка на 2NE1 и даже поиска автограф.
-Благодаря. - каза ми тя.
Усмихнах `и се и се върнах обратно при Съни. Подадох и картата. Влязохме вътре. Имаше доста народ. Купихме си захарен памук. Докато ядохме се качихме на виенското колело...
То свърши и тръгнах да ставам от седалката, но видях, че момичето не ме последва. Погледнах към нея и я видях да гледа към две момчета. Засмях се и я раздрусах леко. Тя се осъзна и слязохме от колелото.
-Къде да се качим сега? -попита ме тя.
Огледах се. От народа не успях да огледам всички въртележки и занимания, но едно нещо ми хвана окото. Беше една въртележка във водата, която се въртеше бързо в кръг по водата. Хванах `и ръката и я задърпах към съоръжението. Като малките деца, веднага отидох да се наредя, като по петите ме следваше Съни...

by Гост Чет Апр 26, 2012 7:09 pm

Тя ме задърпа към някакво странно съоражение, което се въртеше бързо в кръг по водата. Влязохме заедно с нея и аз умрях от страх.
Стисках силно ръката на Бом, а колелото започна да се върти все по-бързо и по-бързо.
След като свърши и ние излязохме отново на сушата паднах на колене и целунах земята.
- О, Майко Земя! - Парк Бом ме изгледа сякаш съм луда. Усмихнах се, станах от земята и тръгнахме нататък.
- Онни, имам страх от такива съоражения, които се въртят по водата..- усмихнах се смутено, но тя просто кимна в знак, че разбира.
Телефонът ми пак завибрира с познатата мелодийка за получено съобщение. Извадих го от чантата си и отворих СМС-а.
Изпищях от радост!!! Щяхме да имаме скоро концерт!
- Бом-онни, утре получаваш билетите!!! След две седмици имаме концерт!!! - заскачах около нея като зайче с 20 каратова усмивка.
Тя също се зарадва и заскача с мен. Но аз не се радвах само на това, че ще имаме концерт... Радвах се на факта, че щях да се запозная със Севън..
- Ам.. да пратя ли и билети за момчетата от BigBang?

П.С - Съжалявам, че не писах по-рано, но просто нямах възможност да се докопам до лаптопа..

by **Park Bom** Съб Апр 28, 2012 7:50 pm

Забелязах, че я хвана страх, докато бяхме на съоръжението по вода. Тя стискаше здраво ръката ми. След като стъпихме отново на земята, разтрих леко китката си, защото ме наболяваше от стискането `и. Съни падна на колене и целуна земята. Аз я изгледах странно, но когато ми каза, че я е страх от такива въртележки, аз кимнах, че я разбирам.
-Извинявай. - казах.
Не знаех, че я е страх. Ако беше казала, нямаше да се качим... Колежката ми получи СМС. Изведнъж запищя от радост.
- Бом-онни, утре получаваш билетите!!! След две седмици имаме концерт!!! - заподскача от радост тя.
Аз също много се зарадвах и също заподскачах с нея като малко дете. Нямаше нищо лошо, но хората ни гледаха странно, затова спряхме да скачаме.
-Да, прати. - отговорих. - Сигурна ще се радват.
Не знаех точно как щях да им ги дам, без да ме гледат лошо или нещо подобно, но щях да се справя някак си.
Понеже бях много гладна, както винаги, отидохме да си купим сандвичи от една бутка близо до въртележките. Купихме си ги и седнахме на една пейка.
-Много е вкусно. - казах и отхапах поредната хапка.

П.П.- извинявай за закъснението.

by Гост Вто Май 01, 2012 4:11 pm

- Да, вкусно е! - отговорих аз и отхапах още една хапка от сандвича.
След като се нахранихме и изхвърлихме опаковките от сандвичите се зачудихме какво да правим. Из въздуха се разнесе мирисът на царевица..
- Аууу, надушвам царевица! - хванах ръката на Бомзи и я поведох към бутката с царевица. Купихме си две големи чаши и вървейки си похапвахме.
Видях в очите и видимо удоволствие от това, че си хапва царевичка и се засмях. Изхвърлих чашката от царевицата и се заблеях на някъде.
И изведнъж, както блеех се блъснах в билборд.. Паднах по дупе на земята и веднага се изправих. Изтърсих дънките си и ритнах крака на билборда.
- Кой го е сложил тук?!? - погледнах към рекламата, която висеше там. Оказа се реклама на новия албум на BigBang "Alive", а малко зад него се виждаше още един билборд с реклама на албума на 2NE1.
- Да бяха сложили вашата реклама по напред от тяхната!!! - пак ритнах билборда и продължихме напред.
Чу се детски плач наблизо. Огледах се и видях момиченце на около 5-6 години да плаче. Отидох при него.
- Защо плачеш?
- Изгубих се! - обясни ми детето. - Никъде не намирам мама.. - изхлипа отново момичето.
Погледнах към колежката си.
- Да и помогнем да намери майка си? - попитах я аз. Тя само кимна. Хванах малката за ръка и трите тръгнахме да търсим майка и.

by **Park Bom** Съб Май 05, 2012 1:05 pm

Зарадвах се на царевицата, която си взехме. Отдавна не бях яла, защото не ми беше позволено. Както и много други неща. Но нямаше нищо да ми стане, ако си хапнех малко. Никой нямаше да разбере.
- Вкусна е.- казах.
Съни кимна. Явно и на нея много `и харесваше.
Изядох си царевицата много педи Съни и изхвърлих чашката в близката кофа за боклук. Докато вървяхме, Съни се блъсна в някакъв билборд. Падна на земята. Поклатих глава.
- Защо не гледаш къде вървиш? - попитах загрижено.
Помогнах `и да стане от земята. И двете се загледахме в билборда. Беше на навия албум на BIGBANG. Зад него беше на нашия албум.
- Да бяха сложили вашата реклама по напред от тяхната!!! - каза певицата и отново ритна билборда.
Вдигнах рамене. Не ме интересуваше изобщо. Тъкмо да тръгнем и се чу детски плач. Едно момиченце стоеше и плачеше. Отидохме при него и то ни каза, че се е загубило. Съгласих се да потърсим майка му.
След известно време търсене, я намерихме. Дадохме `и детето.
- Моля ви, другия път гледайте детето си по внимателно къде ходи. - казах и се усмихнах на момиченцето.
Погледнах часа на телефона си. Имах само няколко минути за се върна отново за тренировки. Погледнах извинително Съни.
- Съжалявам, че така ще те оставя, но трябва да ходя на тренировки.
Прегърнах я. Казах `и да ми звънне някой път и почти се затичах към YG ent.

П.П.- Извинявай за закъснението, но нямах Интернет.^^

by **The White Queen** Пет Май 25, 2012 8:25 pm

- Онни, моля теееее!!! - викаше Уайт на сестра си, която не искаше да стане от леглото.
- Сон Йон, остави ме да спяяя! - измрънка по-голямата и се обърна на другата страна.
- Онни.. - Сон Йон се отказа.. Не можеше вечно да продължи да изнудва сестра си да дойде с нея в увеселителният парк.
Уайт се нацупи.. Не обичаше да излиза някъде без Сон Йо, но проблема си беше нейн. Гхх..
Момиченцето се облече набързо с една черна джиджана рокличка и влезе в трапезарията, където баща й и майка й закусваха.
- Тате, дай пари! - каза направо тя.
Баща й я изгледа учудено.
- Къде ще ходиш? - попита той.
- В увеселителният парк. Имат нова атракция!
- Блек няма ли да дойде с теб?
- Не. На Сон Йо-онни й се спи! - рече малката. Баща й извади от джоба на панталона си портфейла и й даде пари.
Момиченцето извади от чантичката си портмоне и прибра парите там.
Хвана бавачката под ръчичка и излязоха. Щяха да ходят в парка с градския транспорт. Много рядко госпожица Парк се качваше в автобус, предимно возеха нея и сестра й с автомобил или с микробусите на групите в SM.
Жената сложи Парк Сон Йон да седне на пейката на спирката и малката залюшка напред-назад крачета. Обичаше да се вози с градския транспорт.
Качиха се в автобуса и си взеха билетчета. Седнаха на две от седалките и бавачката започна да й говори за разни неща, но Уайт Куин мислеше само за новата атракция.
Накрая слязоха на спирката за Увеселителният парк и влязоха. Тя веднага се залепи за новата атракция - въртящ се обръч във водата и около обръча излизаше огън, а ти ходиш по водата.
Изпробва я и много й хареса. Тръпката да вървиш по водата беше неописуема. На няколко пъти щеше да се изгори на огъня, но не стана.. А ако беше станало баща й щеше да съди директора на парка.
Двете продължиха нататък с два големи захарни памука. На трейнито й беше омръзнало да бъде кротка и се чудеше каква пакост да направи. Оглеждаше се като идиотче наляво-надясно за подходяща жертва, но уви.. Нямаше подходящи! Накрая зърна една фигура напомняща на идол. Момичето се усмихна лукаво и гледаше ту към близкото езерце, където плуваха тритон ту към ходещата фигура.
- Бавачке, изчакайте ме тук. След малко идвам! - избъбри набързо тя и хукна към езерото. Забърка във водата докато не напипа опашката на един тритон. Извади го за опашката и с евил смайл хукна към мъжът, който се беше изтегнал на една пейка.
Тя безшумно се промъкна зад мъжа, внимателно му разтвори ризата и пусна животното вътре. Той подскочи уплашен и започна да пищи като жена ( не тритона, а Джи Йонг пищи! ) и тогава Сон Йон го позна.. Ако беше анимационен герой устата й сигурно щеше да стига до земята, а езикът щеше да е като стълбички водещи към широко отворената й паст.
- Дж-дж-дж-джи Йонг-ши.. - очите й още малко щяха да излязът от орбитите си от изумление. Не беше очаквала лидерът на BigBang тук..

by **G Dragon ♥** Пет Май 25, 2012 8:42 pm

Някога рядко му оставаше време за почивка. Сега пък това време му се струваше твърде много. Би дал всичко за натоварен график (Който Сънгри обича най-много от всички) и подчти нула време за прелитане от място на място. Не му се искаше да е сам с белите листи, които си оставаха непокътнати с дни. Нямаше за какво да пише. Тоест имаше, но не искаше да си го натяква постянно - " Обратен, обратен, обратен, обратен, обратен ". Въпреки, че щеше да се получи доста готина песничка с такъв припев, но феновете със сигурност нямаше да я одобрят.
Другите от групата, ако изобщо ги видеше веднъж в месеца, забелязваха, че е доста нацупен. Казваха му че най-добре умее да излива душата си в музиката си, но го правеха само и само, за да имат нова песен. Бяха му пределно ясни. Все пак бе живял с тези нещастници доста годин. Ъм... "нещастници " в хубавата страна на думата....ъм...с обич... хех...
Та обратно към песента. Какво се очакваше от него? Просто да се излее на листа ? " О, аз съм обратен, о, maknae-то е по-стрейт от колкото трябва, о, Сюнгхюн застреляй се копеле ". Може би да, но нямаше да покаже на никого толкова смисленият текст.
Всъщност бе сътворил една единствена песен през последните четири месеца, която другите момчета обявиха за повече от гениална. Идваше му да повърне право върху листа щом той стигна до Сънгри, за да го прочете. Дали щеше да му хареса толкова ако знаеше, че е написана за него ? О, не, сигурно щеше да изпищи и да смачка листа всякаш е ужасна буболечка с хиляди крака и щипци.
Ежедневието му се бе превърнало в лежене върху диваните и бавно, но сигурно, разлагане. Правеше това навсякъде- по паркове, по спирки, в хола, банята, коридорът, стълбите, терасата, улицата. Абе, беше си постоянен легнал полицай. Нямаше си сили за нищо.
Да видим, паркът. Причини по които не трябва да е тук...: ужасните деца, тийнките, съблазняващата миризма, водеща до по-голям номер дънки, нахалните хора, които се пробваха да му пробутат всичко и спомените. Дам, бе идвал твърде често с момчетата тук, главно със Сънгри и Теянг, но го мързеше твърде много да се премести от пейката до началото на улицата от където да си хване такси.
Препичаше си се нашичкият на слънце когато нещо студено, хлъзгаво и мокро се спусна върху гърдите му. Изпищя силно и се изправи до седнало положение за секунди, което обикновенно отнемаше часове. Измъкна от пазвата си някаква гнусна риба. КАКВО ИМ СТАВАШЕ НА ТЕЗИ ХОРААА??? РИБИ НАВСЯКЪДЕ!?!? РИЛИ, БИЧЕЗ?? Обърна се рязко и видя някакво шашнато малко момиче. О, на него изобщо не му минаваха онези " аз съм малка сладка кукличка, не ми се карай само защото съм в предучищна"
- КВО ПРАВИШ ,БЕ???- извика даже по-силно- КАКВО ПО ДЯЯВОЛИТЕ ПРАВИШ? КЪДЕ СА РОДИТЕЛИТЕ ТИ???

by **The White Queen** Пет Май 25, 2012 8:57 pm

- КВО ПРАВИШ ,БЕ??? КАКВО ПО ДЯЯВОЛИТЕ ПРАВИШ? КЪДЕ СА РОДИТЕЛИТЕ ТИ??? - извика лидерът.
Момиченцето отстъпи назад стреснато.. Трябваше да измисли нещо, с което бавно и сигурно да се измъкне и при това бързо! Сон Йон си пое тежко дъх..
- Аз.. такова.. съжалявам.. Припознах Ви с брат ми! Много си приличате.. Съжалявам отново! - Брат..?!?!? БРАТ?!?!? От къде за бога й дойде тази глупава идея?!?!? Та тя нямаше брат.. Все тая, важното беше че си намери оправдание.
- Много съжалявам.. - тя се поклони и усети как някой я вдига във въздуха. Вдигна глава и видя, че й са на едно ниво с тези на Джи Дрейгън. Да, мъжът я беше хванал за роклята и я беше вдигнал във въздуха сякаш е парцал.
- Пусни ме!!! Тази рокля е много скъпа, ръчна изработка е и е от Италия!!! - започна да бие въздуха с ръце и крака, а той само я погледна тъпо и я остави да тупне на земята.
Сон Йон се нацупи. Никой нямаше право да се държи така с нея, за това се изправи и ритна ДжиДи с крак право в капачката, обърна му гръб и с нос до небесата понече да си тръгне, но не беше познала. Днес явно беше денят за връщане на греховете, защото някой отново я завлече.
- Какъв ти е проблемът?!? Вече ти се извиних за дето пуснах тритонът в блузата ти!!! - кресна насреща му детето.
- КОГАТО СТАНА ИЗВЕСТНА НЯМА ДА СЕ ДЪРЖА С ДЕЦАТА КАТО С ЖИВОТНИ, КАКТО ВИЕ В МОМЕНТА СЕ ДЪРЖИТЕ С МЕН!!!! - изкрещя на един дъх едната членка на Туинс Куинс и започна да крещи с всички сили.
Писъкът й беше толкова пронизителен, че Джи Йонг си запуши ушите, за да предотврати тъпанчетата си от спукване.

by **G Dragon ♥** Нед Юни 03, 2012 8:10 pm

- Какъв ти е проблемът?!? Вече ти се извиних за дето пуснах тритонът в блузата ти !!!
О, ама абсолютно никакъв, ти дявол мазен скрит в тялото на невинно момиченце. Даже му прави голям кеф да му пускат разни риби в блузата. Забавно е. Нещо като хоби... Доста се кефеше. По цял ден се обръщаше към мочетата от групата с " Оо, моля тее, плесни ми една риба в ризата ". Те естествено не се съгласяваха, но Джи-Ди караше феновете да го правят. Фенките никога не отказваха да му лепнат един килограм сьомга върху гърдите срещу автограф и снимка.
- КОГАТО СТАНА ИЗВЕСТНА НЯМА ДА СЕ ДЪРЖА С ДЕЦАТА КАТО С ЖИВОТНИ, КАКТО ВИЕ В МОМЕНТА СЕ ДЪРЖИТЕ С МЕН !!!!
О, поредният лигоч, който си мисли, че ще стане извесетн. Само това му липсваше. Като малък искаше да стане астронавт, а не певец! ....Това беше чак след като навърши пет...Еми, да, излиза, че е искал, но това си бе различно.
- ЩЕ СТАНЕ ТАКА АКО НЕ ИЗЯДЕШ ВСИЧКИ ДЕЦА ДО ТОГАВА, ЗЛО ТАКОВААА !!- изкрещя след като момичето престана да цвърчи
Отново я вдигна във въздуха, надявайки се че някой гневен баща няма да се появи от нищото и да го пребие или заглавията утре да са " Джи Драгън, лидерът на Биг Банг: От наркотици до педофилство ". Щеше да е просто страхотно.
- ДЪРЖА СЕ С ТЕБ КАТО ЖИВОТНО ЗАЩОТО СИ ТАКОВА, ЗВЕРЧЕ ПРОКЛЕТО !
Все пак се надяваше и да не му се изплюе върху лицето така, че бързо я свали.
- Къде са родителите ти ? Ще се помъча да ти изкарам три години наказание. Минимум... излежаване в затвора. Може ли да се съди човек за замеряне с риба ?...- вдигна брадичка замислено- Ооо, да може ! Използвала си я като оръжие срещу мен, малолетна преследвачке ! Хайде, заведи ме при тях !
Малкото момиченце продължаваше да го гледа мръсно. Събираше слюнка, бе сигурен в това.
- О, и тъпата ти безвкусна рокличка- колкото и да е скъпа, мога купя нея, теб, цялата ти къща, родителите ти и брат ти ако реша. Виждаш ли тази тениска ?- издърпа мократа блуза напред - Дължиш ми сто и десет кинта без ДДС. Добави ДДС-то и си чакам парите...

by **The White Queen** Нед Юни 03, 2012 9:38 pm

-ДЪРЖА СЕ С ТЕБ КАТО ЖИВОТНО ЗАЩОТО СИ ТАКОВА, ЗВЕРЧЕ ПРОКЛЕТО! - викна Джи Йонг.
- ТИ КАКЪВ СИ БИЛ, КОГАТО СИ БИЛ МАЛЪК, БЕ?!?[/b] - кресна срещу него детето.
- Къде са родителите ти ? Ще се помъча да ти изкарам три години наказание. Минимум... излежаване в затвора. Може ли да се съди човек за замеряне с риба ?..Ооо, да може ! Използвала си я като оръжие срещу мен, малолетна преследвачке ! Хайде, заведи ме при тях !
- За твое огромно съжаление не съм с родителите си тук! - усмихна му се мазно насреща Сон Йон.- Все още съм прекалено малка, за да вляза в затвора, бъди спокоен старче!
- О, и тъпата ти безвкусна рокличка- колкото и да е скъпа, мога купя нея, теб, цялата ти къща, родителите ти и брат ти ако реша. Виждаш ли тази тениска ? Дължиш ми сто и десет кинта без ДДС. Добави ДДС-то и си чакам парите...
Момиченцето въздъхна и извади портмонето от чантичката си. Започна да брой парите и изкара солидно голяма пачка с пари.
- Заповядай! С ДДС-то е! Купи си нова тениска. Голяма работа станало, тениската ти е мокра, а и плюс това вече изсъхна!
Мястото, където до предималко се мъдреше голямо мокро петно вече нямаше и следа.
Уайт Куин му се изплези нагло и скръсти ръце пред гърди. Ако можеше да убива с поглед Джи Йонг вече щеше да е мъртъв..
- Не очаквах лидерът на BigBang да е чак такова леке! - изкоментира момиченцето. Мъжът пред нея отвори устата си, за да каже нещо, явно го беше засегнала.- Виж, какво, за отрицателно време мога да превърна животът ти в АД!! Можеш да попиташ Луна-онни, ако не ми вярваш! А сега ако нямаш нищо против ще си вървя!
Тя му се усмихна насреща с най-злобната усмивка, на която беше възможна. Направи няколко крачки нататък и пак беше повлечена от гиганта. Какво искаше този път?! Лично тя ли да му купи нова тениска? Е, ако му купеше щеше да я направи на нищо, тъпкано щеше да му го върне! МУА-ХА-ХА-ХА!!! Еххх,,, ако и Блек беше тук в момента Джи Драгон щеше да им се кланя в краката!
Сама без сестра си беше нищо, но когато бяха двете по-добре всички да бягаха на далеч. Те двете бяха като бушуващо турнадо. Можеха да докарат хората до лудост само с щракване на пръстите си.

by **G Dragon ♥** Вто Юни 05, 2012 12:12 pm

- Заповядай! С ДДС-то е! Купи си нова тениска. Голяма работа станало, тениската ти е мокра, а и плюс това вече изсъхна!
Нима петгодишно му извади сто уона на ръка ? И там май му се привидяха още двеста. Какво смяташе да прави с тях ? Да си купи парка ? Уот дъ фък ? Спомняше си когато го пращаха на училище с по един уон. В какви дни живееше, да му се невиди ? Децата се размотаваха със стотачки и ги раздаваха на всеки срещнат. Та блузата бе просто мокра, искаше да се направи на интересен със това си свое изказване или поне да накара дедето да се засрами. Тц-тц-тц...И как сметна ДДС-то ? 3 процента от цената...Тази бе доста навътре в тези неща.
- Не очаквах лидерът на Big Bang да е чак такова леке! Виж, какво, за отрицателно време мога да превърна животът ти в АД!! Можеш да попиташ Луна-онни, ако не ми вярваш! А сега ако нямаш нищо против ще си вървя!
Моля ? МОЛЯ? Пет годишна му се заканваше ? Какво щеше да му направи ? Да му натика риба този път в гащите ? Да го нагримира ? Да го замеря с кукли Барби ? Охохохо ! Но гадното бе че младото поколение е ужасно. Носеше стотачки и биеше невинни хора с риба. И коя бе тази Луна ..? Не познаваше цял Сеул. Да не бе важно ? Да не бе министър ? Оу, не бе добър с политиката.
Супер кофти.
Момиченцето се врътна и си тръгна, но Джи-Йонг, разбира се, я догони. Вдигна я високо във въздуха и след три секунди момиченцето вече бе хвърлено във водата. Бе твърде плитко, за да се удави, това се знаеше.
- Я хвани някоя друга рибка докато си там, лигло.- измърмори ехидно докато момиченцето се тръшкаше във водата- Аре бай.
Врътна се и със същата походка от преди малко започна да се отдалечава.
- Някой друг път ще ти дам автограф, лигоч !- провикна се през рамо

by **The White Queen** Сря Юни 06, 2012 1:21 pm

Джи Йонг я вдигна отново във въздуха и я запрати в езерцето, от където беше хванала тритона.
Беше плитко и нямаше вероятност да се удави, а и да беше дълбоко пак нямаше да се удави, защото умееше да плува.
- Я хвани някоя друга рибка докато си там, лигло. Аре бай. - измрънка мъжа докато детето се мъчеше да излезе от водата.
- Някой друг път ще ти дам автограф, лигоч! - Айш! Този сериозно ли..?!
Уайт Куин се намръщи и започна да мисли как да отмъсти на лидерът на BigBang.. Хм.. Толкова добри идеи й се въртяха в главата, но нито една не беше достойна, за да му го върне тъпкано!
Сон Йон най-сетне се измъкна от езерото мокра до кости. Удари с юмруче близкото дърво и се усмихна дяволито.
Този цял живот щеше да я помни! Как едно 7 годишно дете е прецакало един аджоши.. ЛоЛ!
По едно време Джи Драгон се беше навел.. Явно си беше изтървал ключовете. Перфектно!
Уайт Куин бавно и безшумно застана до него и случайно-нарочно го ритна. Мъжът падна с носа напред, а детето по най-бързия начин се върна до езерото и започна да се прави, че си цеди рокличката.
След като мъжът стана покрай него минаха две тийнейджърки. По лицето на лидерът се изписа недоволство и започна да се кара с двете каки.
Малкото се подсмихна и се отправи към бавачката си.
Помоткаха се из увеселителният парк докато не стана време да върви на тренировки. Тъп шеф! Тренираше нея и сестра й като възрастни. Уморителните тренировки ги оставяха тотално без сили..

by **ShiN** Сря Ное 21, 2012 5:57 pm

Вече стана късен следобед а на мен не ми се стоеше затворен. Прозинах се широко. Дали бях щастлив тези дни? И да и не. Чаках дебюта си тук, но пък бях доста самотен. Всички, с които се срещах на работа ми бяха просто колеги. Засега нямах приятели. Изядох половин кутия със сладолед, въпреки застудяващото време и спрях телевизора. Вече щях да изляза. Дори и сам. Не ми пукаше.
Докато се разхождах се питах дали направих добре като напуснах милата си родина, за да дойда тук? Приеха ме в една от най - големите компании в Южна Корея...какво повече имаше да му мисля? Усмихнах се на себе си. За мое щастие днес не ми се привиждаше нищо и нито един предмет не ми говореше. Как ли щяха да реагират работодателите ми ако разберяха, че имам някой...проблеми? Все едно. Това не бяха проблеми за мен. Аз си бях напълно нормален.
Докато потъвах все по - надълбоко в мислите си, се оказах до увеселителния парк. Всичко беше цветно и се чуваха приятни звуци. Намъкнах се вътре. Откога не бях посещавал лунапарк....
Имаше си доста хора, повече деца, но и много хора на моята възраст. Най - често с гаджетата си. Намусих се. Никога не съм предявявал претенции за гадже....
И точно по поръчка пред мен видях личност, която се надявах да видя от няколко дни. Сеул беше голям...но съдбата си е съдба.
Моята съдба...вървеше там...сама.
Идеално. Ухилих се широко. Самата Куон Юри. Още малко лигите ми щяха да потекат.
Не се забавих, а изприпках пред нея с отнесена усмивка.
- Здравей, Mi Corazon...- поздравих я и направих нещо средно между реверанс и поклон, като сложих ръка пред тялото си и се наведох. Юри не за пръв път чуваше някое от моите велики обръщения към нея. Чу такова още след като разбра колко съм хлътнал по нея.
- Какво правиш сама на такова място? Позволи ми да ти правя компания! - примигнах мило няколко пъти и продължавах да се усмихвам. Не пропуснах и да забележа колко добре изглежда...отново. Преди да е решила, че я изпивам с поглед, върнах очите си върху красивото и лице. Ооо Боже, тези очи...и тези устни. Без да се осъзная прехапах моите...

by **Kwon Yuri** Чет Ное 22, 2012 9:59 am

-Скапан ден,скапан живот,скапани хора....-мърмореше си сърдито Юри докато оправше леглото си.Днеска определено не й беше ден още от сутринта в лошо настроение...това беше кофти.Хем не беше спала както трябва тази вечер хем снощи се беше скарала по телефона с Тифани.Сутринта тя изпи една чаша горещо кафе, закуси с ананас,бързо се облече и излезе защото имаше нужда от чист въздух и главата й да се проветри малко....Искаше да се разее затова се отправи бавно към Увеселителният парк.Преди винаги беше ходила в близкия парк,но днес реши ,че ще се забавлява..Йеййй...
Увеселителният парк беше пълен с хора...главно с деца,които пищяха и високо се смеха направо да ти гръмне главата...
Нацупена Юри оглеждаше атракциите и от време на време цъкаше с език на някое датенце което неволно се буташе в нея...
- Здравей, Mi Corazon...-изведнъж изкочи пред нея Шин.Новото трейни в S.M Ent.Тъмнокосата пребели очи.Онзи взе че се поклони после я погледна с широка усмивка...
- Какво правиш сама на такова място? Позволи ми да ти правя компания!-запърха с мигли.
-Защо за бога винаги се появяваш където съм и аз?!...-сърдито отговори тя без дори да поздрави.
-Съдба...-смигна й Шин.Юри въздъхна и продължи напред.Онзи с лекота я догони.
-И какво по-дяволите означава " Mi Corazon"-цитира го кисело тя.-И защо постоянно ме наричаш с разни прякори?..И аз ще взема да ти казвам...например "Ей коса!"-казаго с дълбок глас.-Или пък "ЕЙ остави ме намира!!"-последното умишлено го каза високо и ускори напред.Чу как Шин се киска зад гърбът й.Не му обърна внимание и започна да се преструва ,че гледа огромното виенско колело.Японеца отново я догони.
-Хайде да се качим!-предложи щом проследи погледа на Юри.
-Абсурд!-сряза го тя без дори да го поглежда.-Добре беше ми приятно...Довиждане!-бързо каза тя ,рязко се обърна назад и потегли към изхода на парка.
-Нененене...!!-викна след нея Шин догония хвана я за ръката и я дръпна.Леко стресната Юл остави япончето да я тегли,но щом осъзна,че я води къв виенското колело на свой ред викна.
-НЕ...чакай!Спри,пусни ме!!Моляте!-опитите й да се измъкне от хватката му бяха неуспешни.Ухилен до уши Шин я дърпаше напред.
-Ето господине!!-засмяно каза той и хвърли банкнотите в лицето на мъжът.-Тя е с мен!-високо каза и я посочи с глава.
-НЕнене господине,господине!!Помогнете ми!-говореше Юл докато мина пред смаяния човек.
Шин се настани на една от свободните люлки на колелото и дръпна Юри.Тя залитна и падна в него.Очевидно доволен от ситуацията Танака Казешини все още се хилеше.Смаяна Юри се опита да стане от него но той беше обвил ръце около тялото й.Лицата им бяха само на педя едно от друго.
Някакъв мъж спусна предпазното желязо на люлката им и помаха на някъв друг мъж.В следващия момент виенското колело потегли нагоре.
Юри писна уплашено и сграбчи желязото с две ръце.
Един от най-големите й страхове...беше от високото.

by **ShiN** Чет Ное 22, 2012 3:34 pm

Моята съдба веднага ми се сопна, без дори да поздрави. Сигурно е имала лош ден. Но за мен не беше проблем - обичах я такава, каквато е.
Тя тръгна, но аз я догоних. Попита какво точно значи Mi Corazon, и заплачи, че накрая ще започне и тя да ме нарича с прякори.
- Това ще е като песен за ушите ми. Независимо как ще съм наричан. Важното е да е от теб.
Видях, че тя гледа виенското колело. То беше наистина голямо. Попитах я дали иска да се качим. Тя категорично отказа, и реши да ми каже чао, но аз знаех, че не го иска наистина. Аз за пореден път я догоних и я задърпах за ръката. Колкото се може по - нежно разбира се. Помъкнах я към колелото, и тя започна да се противи. След като каза моля те, за момент се разколебах. Беше трудно жената на мечтите ти да те моли за нещо и ти да и отказваш. В крайна сметка волята ми победи.
Дадох пари на човека на входа на колелото и посочих с глава Юри, като казах, че тя е с мен. Женската започна да му се моли да и помогне, но моето хихикане го накара да си помисли, че просто се гаври с него. По тази причина човекът се намуси и ни игнорира и двамата. Метнах се, като дръпнах Юри за нежната ръка и тя седна върху мен. Очните ми ябълки щяха да изскочат от орбитите. Не можеше да имам по - голям късмет днес. Обвих ръцете си около нея щастливо и отстрани приличах на дете, което гушка играчката си. Сложих глава на рамото и, като продължих да се усмихвам. Закопчаха ни желязото и не след дълго колелото потегли.
Веднага забелязах уплахата на и. Тя стисна желязото и започна да трепери. Надигнах глава.
- Не се страхувай, Corazon! - казах нежно и я прегърнах още по - закрилнически.
- Няма да позволя на никой страх да затормозява твоето сърце. Сега ще преодолеем страха от високо!
Един дракон прелетя покрай колелото и аз го погледнах изненадано. Юри явно беше прекалено заета със нейния страх, за да забележи дракона. Не беше страх от дракони. Онзи ден си говорих с едно бебе дракон. Толкова беше сладко! Сладко, но не по - красиво от треперещото момиче в ръцете ми. Върнах вниманието си на нея. Тя не беше продумала нищо досега. Забелязах, че е затворила очите си. Погледнах надолу, и видях, че сме доста високо вече.
- Отвори очите си, Ми Корасон. Сега си на сигурно, няма как да паднеш. - Тя поклати глава. След още няколко увещаващи думи обаче, тя лекичко си ги отвори и в началото изтръпна и се напрегна. Аз и желязото обаче я държахме добре, затова усетих как се отпуска.
След малко, колелото спря и ние слязохме. Наложи се да пусна жената. Но бях нащрек. Нали не си мислеше, че ще може да избяга от мен тази вечер? Неее...определено не. Щях да се боря колкото и да не ми обръщаше внимание.
Огледах се внимателно дали отгоре летят дракони или вещици на метли.

by **Kwon Yuri** Пет Ное 23, 2012 10:09 am

Щом се отлепи от земната повърхност Юри моментално започна да трепери.
„Мило боже,боже господи!!Дишай,...издишай,...дишай!!!”-трескаво мислеше тя.Затоври очи и се опита да си поеме въздух.
-Не се страхувай, Corazon! –каза японеца и още по-силно я прегърна.- Няма да позволя на никой страх да затормозява твоето сърце. Сега ще преодолеем страха от високо!-говореше някакви глупсти които Юри просто игнорира.Тя се беше съсредоточила...Вече й се виеше свят и имаше чувство,че в скоро време ще се издрафа върху хората долу.Тя все още стискаше желзото и дъшаше дълбоко.
- Отвори очите си, Ми Корасон. Сега си на сигурно, няма как да паднеш.-отново започна момчето.Изнервена Юри само поклати глава в отрицание от което и стана още по-лошо.Шин продължи да бръщолеви глупости.Накрая съвсем неочаквано Юл леко отвори очите си.Виждайки колко са високо тя стисна желязото и изтръпна.След пет мъчителни минути колелото спря.Онзи работник отново се приближи и махна предпазното желязо.Юри моментално се изправи...зави й се свят,но въпреки тава изпръпка бързо до здравата земна повърхност.Облегна се на една ограда и леко се приведе.Дишаше учестено...и й беше адски лошо.Хем не беше закусила стабилно...хем снощи яде само ориз.Тъмната й коса покри лицето й докато тя се мъчеше.
-Беше забавно нали!-в просъница чу веселият глас на Шин.Щом вида в какво състояние е веднага стана сериозен.-Юри добре ли си?-попита и клекна за да може да види лицето й.
-Не глупак такъв!-каза немощно тя и някак си успя да вложи злоба в това изречение.Обърна главата си за да го погледне.-По дяволите...-измърмори щом видя не един Шин,ами цели двама!Явно положенето беше по-сериозно.-Трябва да отида...при лекар..Веднага!-каза тя и залитайки направи няколко крачки.Въпреки нежеланието си все пак се пресегна и се облегна с една ръка на рамото на Шин.Двамата се отправиха към една постройка с голям червен кръст изрисуван на едната й стена.
„Още малко Юри,стегни се!”-нареждаше си на ум тя бавно вървеше напред.Беше си затворила очите и за пръв път в живота си разчиташе на Шин.
Изведнъж нечие масивно рамо се сбълска с Юри,тя залитна назад и падна.Земята беше толкова удобна,че изморена Юри не направи усиля да стане...в момента много и се спеше....

by **ShiN** Нед Ное 25, 2012 9:58 pm

Един дракон беше кацнал на върха на едно дърво. Не мисля, че беше заплаха. А и по - ме притесняваше дали моето момиче е добре. Тя се беше подпряла на една стена и дишаше тежко. Първо я попитах дали е било забавно. След това обаче забелязах, че не подскача от щастие и я попитах дали е добре. Тя ми отговори с презрение, но аз вече не обръщах внимание на това. Любовта нали беше сляпа?
След като каза, че и трябва доктор тръгнахме към медицинския кабинет в лунапарка. Добре че не беше толкова далеч. Тя се подпря на мен и тръгнахме бавно. Сърцето ми биеше лудешки от притеснение. Докато не внимавах един мъж се блъсна в Юри и тя падна назад. Очите ми се разшириха и целия се разтресох от гняв.
- КАК СМЕЕШ ДА СЕ БЛЪСКАШ В НЕЯ? - креснах диво и го изгледах лошо.
Той измърмори нещо от рода да се успокоя и че не е виновен, но аз се ядосах още повече. Пристъпих крачка напред и му фраснах един. Той ми отвърна, заради което след малко щях да имам синина на бузата. Просто чудесно! Точно преди дебюта ми. Но все ми е тая. Това беше за ми Корасон.
Изведнъж един човек зад мен се провикна:
- Момче, престани да се биеш и се погрижи за приятелката си!
- Ох...- промълвих и се обърнах към нея. Тя май беше в несвяст.
- Ми Корасон? - почти проплаках
Премахнах нежно един кичур от лицето и, след което я взех на ръце и я вкарах в лекарския кабинет. За щастие доктора и двете сестри бяха свободни. Като ни видяха скочиха и ми казаха да я поставя на медицинското легло. Сложих я, и му разказах набързо какво стана. Едната сестра се зае с лицето ми, защото бях поел няколко удара, а през това време докторът преглеждаше Юри. Поглеждах към тях от време на време, защото докторът беше млад и приятен на външен вид.
- След малко госпожицата трябва да се събуди. Претърпяла е лек шок и и е станало лошо. Ще и дам медикаменти, след като се събуди - каза доктора и се усмихна.
Аз скочих от стола и застанах над леглото на Юри, защото със сигурност не исках първото нещо ,което ще види да е доктора.
След няколко минути я видях да отваря очи.

by **Kwon Yuri** Пон Ное 26, 2012 9:04 am

Най-накрая Юри отвори очи.Още преди да фокосира погледа си забеляза надвесилия се над нея Шин.Той стоеше точно над нея и я гледаше.
-Какво стана?-попита тя и леко докосна главата си защотото чувстваше нищо като болка,като напреджение...След като Шин й обясни какво беше станало Юри въздъхна и отново затвори очи.
-Госпожице,по-добре ли сте?-попита един непознат мъжки глас.
Юл веднага вдигна поглед.До Шин стоеше един висок мъж с бяла престилка и слушалка на врата най-вероятно лекуващия лекар.
-Аммм,да...предполагам.-каза тихо тя.
-Аз докато бяхте в несвяст и не посмях да ви давам лекарства.Кажете ми имате ли някакви алергии към медикаменти?-говореше спокойно човекът.
-Не,..не нямам.-отговори Юри след като се замисли за секунда.
-Добре тогава,значи сега ще ви премеря кръвното.Предполагам,че е ниско затова сте колабирали.-говореше и говореше и надуваше главата на момичето.Леко раздразнена тя само кимна и се изправи в седнало положение.Нави ръкава си и подаде ръката си към доктора.
-Ммда,ниско ви е кръвното.-отбеляза накрая и махна апарата от ръката й.-Болили ли ви главата,вратът или нещо друго.
-Аа всъщност,малко ме боли главата и леко ми се вие свят...също така все още ме боли корема.-отговори Юри.
Доктора кимна и се отдалечи нанякъде.Юл използва момента за да се прозее...Спинкаше й се!След малко онзи се върна.
-Госпожице преди да ви дам лекарсва искам да ви прегледам пулса.Рисковано е ако дам силни медикаменти на слаб пулс.-каза доктора и зачака.
-Добре.-съгласи се тя.Претесни се,но все пак вдигна блузата си,а тя разкри гледка към черния й сутиен.Тъмнокосата забеляза как докторът за секунда огледа бюста й после си сложи слушалките и допря студения край до тялото на Юри.Забави се със прослушването което раздразни Юл.Когато най-после приключи със слушането тя бързо дръпна блузата си и погледна към доктора.Забелза,че и Шин е там.Беше напълно забравила за него.Погледите им се срешнаха.
-Малко е нисък,по все пак ще ви дам лекарсва.-прекъсна ги доктора.
-Какво?-попита Юри изнеданано.Нали преди малко беше казал,че е риесковано да приема лекарсва при нисък пулс,а сега казваше,че й е нисък но все пак ще й даде.Това преля чашата.
-Бе я си задръж шибаните хапчета!-изтреля Юл обърна се към Шин малко грубо го бутна към изхода.Двамата бързо излязоха и се отдалечиха от лекарския кабинет.

by **ShiN** Сря Ное 28, 2012 5:25 pm

Тя попита какво стана и аз се усмихнах облекчено. Идеше ми да я разцелувам от щастие ама не точно това и трябваше в момента. Обясних и набързо какво е станало, като премълчах факта, че я бях оставил и се бях сбил с непознат мъж. След това доктора попита дали е добре, и започна да я разпитва дали има някакви алергии или глупости, но изглежда на бея и беше леко досадно. Ооо ми Корасон! Винаги си имала такъв борбен характер. Усмихнах се като глупак и чак след минута се усетих, когато забелязах, че сестрите ме гледат странно. Първо и измери кръвното, а аз се бях дръпнал настрани и наблюдавах. Какво щеше да стане сега? Трябваше ли да я оставя да се прибере? Или да я изпратя? Не исках да се разделям с Корасон. Докато се бях умислил, лекаря спомена нещо за пулс и видях как Юри си надига блузката. Зяпнах, и добре че нямах с какво да се задавя. Пак ми идеше да се ядосам, защото доктора и хвърляше погледи, но се успокоих заради гледката. Може би и аз трябваше да уча за доктор. Виж ги ти какви привилегии имали. Казваш "Надигни си блузата" и мацката го прави. Размениха си още няколко думи на които не обърнах голямо внимание, но Корасон се ядоса. Стана и ме блъсна през врата, а аз изхвърчах залитайки. Щях да проявя възпитание и да благодаря на доктора, но тя вече беше тръшнала вратата след нас. Отдалечихме се малко и я заведох на една пейка. Тя седна а аз до нея, и я погледнах с леко обожание. Умът ми беше прекалено размътен в момента, за да си кажа, че аз бях виновен за сегашното и състояние. Бях се концентрирал изцяло върху нея. Прокарах пръст по лицето си. Имаше две лепенки и някакви мазила по едната ми буза, където ме наболяваше.
- Радвам се, че си по - добре ми Корасон! - усмихнах се въпреки болката
- Какво ти се прави сега? Иска ли ти се да полегнеш?
Бих се заклел,че забелязвах леки кръгове под очите и мисля, че и се спеше. Но не биваше да се подлъгвам, защото все пак беше загубила съзнание преди малко.

by **Kwon Yuri** Вто Дек 04, 2012 1:09 pm

Седнаха на една пейка далече от лекарският кабинет.Юри се тръшна изморено на нея.Шин се настани до нея.
-Радвам се, че си по - добре ми Корасон!-каза той и се подсмихна.
Юл въздъхна все още ядосано.- Какво ти се прави сега? Иска ли ти се да полегнеш?-попита японеца.
-Нищо не ми се прави ти ако искаш отивай да се забавляваш..-посочи към разни атракции.
-Не ще остана с теб!-заяви той.
Юл се обърна рязко към него,това причини болка в главата й и и се завъртя свят.
-Кажи ми,че аз съм те нокаутирала докато съм била в несвяст.-каза тя и посочи лицето му.-Ако е така не съжалвам защото заради теб ми стана лошо и трябваше да търпя глупостите на онзи малоумен лекар.-зяде се тя.
-Знеш ли искаш ли да играем на криеница?-попита изведнъж тя.Имаше план да се скрие от него и докато той я търси бързо да се омете от този парк.Сега само оставаше той да се съгласи...
-За да може да ми избгаш ли?-попита усмихнато Шин след като прозря плановете й.
-Не!-бързо отговори Юри.-Просто ми се играе!Хайде!Моля те...!-докато го молеше Юл се оглеждаше наоколу...Имаше доста дървета зад които да се скрие.Шин последва погледа й и също погледна към дърветата.Момичето се стресна,че той ще заподозре къде ще се скрие затова моментално махна погледа си от гората.-Ако ме намериш ще ти изпълня едно желание!-бързичко го подкани .Усмихна му се защото знеше че няма да я намери...
-Ще ми изпълниш желанието така ли?-подло попита Шин.-Дадено!Ако не те намеря аз ще изпълня някое твое желание...Знай обаче че аз винаги ще те намеря.
-Окей!-съгласи се смело Юл.-Ти броиш!-подвикна тя и се отдалечи от пейката.
-Имаш 60 секунди!-викна след нея Шин и започна.-1....2....3...4...
Тъмнокосото момиче се огледа дали да не се скрие зад някоя атракция....Не по добре щеше да се скрие..зад някое дърво.Понеже нямаше никакво време тя затича към дърветата.Подмина първите петнасетина дъвета и продължи навътре в гората.Задъхана опря гръб на едно дърво.Беше станало доста тъмно.Юл извърна глава и погледна към увеселителният парк.Беше доста далечко и само светлините му се виждаха.Изминаха поне 5мин. когато изведнъж Юри чу двежение близо до нея.Сърцето й заби учестено.По бавното ходене тя прецени че не Шин...следователно щом не беше Шин значи беше някой непознат който....би могъл да направи нещо...лошо!
Юл затвори очи и здраво стисна юмруци.Сърцето й беше лудешки.Стъпките спряха.За момент Юри спря да диша.Едвам преглътна....После тихо се наведе и взе един камък.
-Ш-шин ти ли си...?-тихчко попита тя,а гласът й трепереше.
Точно тогава някой я зграбчи за ръката.Тъмнокосата писна и дръпна ръката си.Точно тогава успя да разпознае лицето на непознатия...беше Шин.Лицето му беше сериозно и я гледаше право в очите.В Юри отново пламна страх.

by **ShiN** Вто Дек 04, 2012 11:23 pm

Отговори, че не и се прави нищо, и ми разреши ако искам да отида да се забавлявам. Поклатих недоволно глава. Никоя атракция не би ми била интересна без ми Коразон.
- Не, не беше ти...-усмихнах се в отговор и отново прокарах пръсти по лицето си. Беше чист късмет да ми се случи точно преди дебюта. Чудех се за какво да си говоря с моята красавица, когато тя първа наруши мълчанието. Предложи да играем на криеница, като беше по - мила от обикновено. Със сигурност е много съмнителна в момента.
- За да може да ми избягаш ли? - попитах с весела усмивка. Тя ми се молеше и аз отново бях пред страхотна дилема. Трудно е да откажеш каквото и да било на жената, която обичаш. Присвих устни и забелязах как оглежда дърветата. Все още бях скептичен, но тя ме убеди като заложи желание. Съгласих се. Сега щях да покажа на какво бях готов за нея. В този случай, да я намеря каквото и да става. Ако решеше да ми избяга щях да я гоня и до Япония ако трябва. Започнах да броя, и скоро стъпките и станаха неотчетливи за мен. Бях умен, и бях запомнил накъде точно се чуваха стъпките и. Едва ли е имала време да мисли за подлъгване на възприятията ми. След като преброих се обърнах и се огледах. Беше станало доста тъмно. Дали Корасон е рискувала да се скрие в малкото подобие на горичка, където беше като в рог?
- Не можеш да се скриеш от мен, ми Корасон! - това не прозвуча както исках, а по - скоро зловещо. Минах покрай няколко атракции, но я нямаше там. Както и предполагах, би трябвало да бъде някъде из горичката. Тръгнах натам. Имаше много дървета и намирането и нямаше да бъде лесно. Първоначално след като навлязох чух някакви стъпки и дълбоки мъжки гласове. Реших, че ми се е причуло или това е в резултат на някой от моите проблеми. Като заговорихме за тях, навлизането в пълна тъмнина не ми се отрази зле. Почувствах онова чувство...все едно пропадам в небитието.
....усещам тялото си...то се движи....но все едно някой друг го контролира...и все пак това съм аз...но какво правя? Усещам добре познатия парфюм...тя е тук...чувам я да произнася името ми...после я хващам за ръката, тя пищи и се отскубва...разбира, че това съм аз, но нещо я стряска....може би е заради празния ми поглед и сериозното изражение....но аз съм тук вътре, ми Корасон? Не ме ли виждаш???
...усещам как отново хващам и двете и ръце и я придърпвам към мен....прошепвам и в ухото "намерих те'...и това също прозвучава зловещо...все едно не съм аз...сърцето и всеки момент ще изскочи от гърдите...не харесвам това...
Примигнах два пъти и бързо я блъснах зад мен. Все едно нещо ме изтръгна от тъмна дупка и отново се оказах там, където бях и преди. Сега разбирам защо я бях блъснал зад себе си. Двама мъже бяха застанали до нас, и имаха ножове. Бяха облечени в дрипи и лицата им бяха мръсни. Какво да правя? Трябваше ли да бягаме? Те изглеждаха опасни.
- Бягай! - извиках и, но в следващия момент тя се свлече на земята. След шока на виенското колело, после лекарския кабинет, аз и накрая това. Едва ли и беше лесно. видях как единия оглежда Юри и се хили с мазна усмивка. Това много ме ядоса. Те може би изглеждаха опасни, но имаха само тези смешни ножчета, а аз владеех няколко бойни изкуства. Действах бързо и забих крак брадва на единия, а втория като видя това и ми замахна с ножа. Блокирах му ръката с двете си ръце като едновременно го хванах да не ми избяга, ударих го с коляно в стомаха, и после с круше в муцуната. Нямаше какво повече да се разправям с тях, трябваше да се махнем. Помогнах на Юри да се изправи и хукнахме през горичката. Единия ни беше настигнал, но преди аз да направя каквото и да било, тя се обърна и го срита в слабините, чак мене ме заболя. Не знам дали го направи поради някакъв инстинкт, но усещах страха и все още. Стигнахме до някакви пластмасови седалки, малко по - отдалечени от самите атракции и се спряхме там. През повечето време аз дърпах Юри, тя беше като зашеметена или изпаднала в транс. Тя седна на едната седалка, а аз приклекнах пред нея.
- Съжалявам, Корасон! - очите ми се насълзиха
- Не трябваше да позволявам да ставаш свидетел на това. Не и ти...
Не ставаше дума за двамата кретени, а за това, което беше станало с мен преди да ни нападнат.

by **Kwon Yuri** Сря Дек 05, 2012 9:50 am

Шин отново хвана ръцете й и я придърпа към себе си.
-Намерих те!-прошепна в ухото й.
Юри дишаше учестено.Изведнъж японеца я блъсна зад себе си.Юл не мжеше да си поеме въздух...отваряше уста но не можеше.Хвана се за сърцето и се строполи на земята в краката на Шин.От уплаха момичето дори не успя да забележи двамата разбойници.Само след секунда пончето се дръпна от нея и започна да се бие с онези тъпаци.След това се обрна към Юл и й помогна да се изправи и хукнаха към изхода на горичката.Един от клошарите се беше съвзел и леше по петите.Уплашена до дъното на душата Юри се извъртя и срита мъжът по слабините.Добре че беше на токчета...беше сигорна,че го е заболяло доста.
Двамата с Шин най-накрая излязоха от проклетата горичка запътиха се към едни пласмасови седалки.Шин през цялото време държеше ръката на момичето.
Все още в шок Юри се просна на една от седалките,загледана в пространството с празен поглед.Шин клекна до нея и се облегна леко на коляното й.
-Съжалявам, Корасон!-едвам дочу гласът на Шин. - Не трябваше да позволявам да ставаш свидетел на това. Не и ти...
Тъмнокосата обърна главата си към него.И го погледна със насълзени очи.
-Страх ме е Шин...-проплака тя.Обви ръце около тялото си свлече се от седалката и притисна глава в рамото на Шин.

by **ShiN** Сря Дек 05, 2012 5:11 pm

"Не можеш да се разревеш като момиче, Казешини" - повторих си това цели два пъти наум. Болеше ме, защото причинявах проблеми на тази, която обичах. Ако не бях аз тази вечер едва ли щеше да преживее нещо като това. Защо всичко се объркваше? Не можех ли просто да я оставя и ако се виждаме да се държа все едно я искам само за приятел. Но не мога така! Аз имам някакви чувства към нея и няма да се откажа от тях!
Сърцето ми се сви, когато видях, че очите и са насълзени. Каза, че я е страх и отново се свлече на земята, като постави глава на рамото ми. Бузите ми леко поруменяха, но сърцето ми още беше свито. Предпочитам да ми се беше развикала, да ми беше насинила и другата част от лицето! Повече ме болеше да я гледам така. Поставих ръката си нежно на главата и.
- От какво по - точно те е страх, Юри-чан? - чак на мене ми стана странно да използвам истинското и име вместо Корасон. Просто сега нито аз нито тя имахме нужда от моите простотии. Сега бях сериозен и трябваше да си проличи.
- Кажи ми, за да знам от какво да те пазя. - усмихнах се, въпреки че от там не можеше да ме види.
Момичето може би не беше усетило тази малка подробност, но аз нямаше как да не я забележа. Едва ли беше забелязала също, че беше станало доста хладно, а тя беше с голи ръце и крака. Също така стоеше на хладен цимент.
- Там, където седиш е студено...- с тези думи я изправих на крака, а тя не се съпротивляваше. Повдигнах брадичката и с два пръста. Сълзите вече бяха протекли.
- Все още имаш да ми изпълняваш желание - усмихнах се мило
- Няма да те карам да правиш нищо, а ще те поканя на жалко подобие на вечеря, за да се успокоиш.
Давах и избор, ако не искаше можеше да не приеме. Тук някъде в Лунапарка имаше долу горе хубав ресторант, а не някой Макдоналдс. И такъв имаше, но нямах желание да ходим там.
- Преди това, искам да приемеш и това - казах и я целунах леко по челото.
Дори да не ме харесваше една целувка би трябвало или да я успокои или да я ядоса. А предпочитам сега да беше ядосана, защото щеше да спре да плаче и да си излее гнева върху мен.

by Sponsored content

Увеселителният парк

Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк

Re: Увеселителният парк