31 май,някъде до Олимпик Парк

by **Tae-Hyun** Съб Фев 15, 2014 1:11 pm

Карах най-спокойно мотора си.Под "спокойно" нали не очаквате някакво примерно шофиране.О моля ви се та аз съм Чонг Те-Хьон.Дори собствената си съвест не слушах ,а камо ли някакви ограничения поставени от някакви некадърни полицаи.Нмаше закон който да не пристъпя и пак да се оттърва ненаказано.Та аз убих двамата човека и пак не ме ме хванаха.Да ,голям страхливец съм,но няма нищо което да не съм поискал и да не го получа.Още от малък.Онова жалко подобие на баща ,въпреки болните си фантазии и извращения пак ни угаждаше.Всеки път щом се сбиехме с брат ми с някое невинно момченце от училището.Баща ни се появаваше с пълния си блясък и хоп вместо нас "жертвата "ни си отнасше.Обичам този живот.Даже меко казано.Знаех ,че съм повече от всички и знаех ,чи никой не може да ми стъпи на малкия пръст.Толкова бяха жалки всички.Мразех ги от дъното на душата си.Абсолятно всички.Не знам защо при мен за зароди това чувство на омраза.Просто ми трябваше един поглед и да намразя човека срещу мен.
Минавах бясно с мотора от компания Сузуки.Бившя директор с който бяхме "много" добри приятели ми го подари.Аз естествено махнах мсичките логота на шибната им компания и го бодисах.Обожавах моторите!Още от преди да навърша 18 се бях научил да карам.колко глоби имах ,няма да ви разправям.И пак добре че беше баща ми.
Пред себе си видях поредното кръстовище.Подсмихнах се изподкаската.Дадох гас и се засилих бързо.Видях как светофара вече беше на жълто ,а когато аз го подминах вече беше червено.Изхилих се ,когато чух зад себе си остри клаксони и даже няколко псувни по мой адрес.Минах остатъка от кръстовище на задна гума за да им натрия носовете.Нямах работа днес и затова се забавлявах така. Ето че вече карах към поредното крастовище.Намирах се нкъде около онзи големия парк и затова имаше толкова много светофари.О ,чудесно вече имаше и задръстване.Намалих обратно на очакванията си.Реших да почакам мъничко ,но моето търпение беше точно 5 секунди.Карайки бавно минавах измежду колите.Знаех колко ще издразни това другите шофьори ,но все пак аз излязох заради това нали? Минах покрай един висок ,черен ван.Задния прозорец откъм моята страна и широко отворен.Виждаше как се вее женска коса."Перфектно"-помислих си и вдигнах затъмненото стъкло на каската си за да срещна очите на мадамата.Стигнах до вратата й и я видях.И точно това разбрах какво е чувството да ти падне като гръм от сно небе....Т-това беше тя..това беше Де Хий!ТЯ БЕШЕ ! Докато стоях и я зяпах ,едва едва чух как затъмнения прозорец започна да се затваря.
-Не,не,не,не чакай!!!-викнах и сложих ръце на него.Гледах със възбудени животински очи. Не му какаше макар и за малко пръстите ми да бъда прещипани ,аз продължавах да държа стъклото.
-Де Хий това съм аз!АЗ СЪМ!ПО-дяволите Де Хий остави шибания прозорец!-нареждах макар и каската да приглушаваше повечето ми слова.Тогава колата потегли напред.Отне ми цяла секунда да се съвзема и да запаля отново двигателя .Потеглих след тях.Нямаше да я оставя да ми се изплъзне във никакъв случай!
-ДЕ ХИЙ~!-викнах макар ,че отлично знаех ,че няма шанс да ме чуе.Наближавахме поредния светофар на поредното кръстовище.Вклюбих на висока скорост и преди черния ван да премине ,аз ги изпреварих и спрях мотора си точно пред тях.Всичко стана много бързо.Усетих как масивната кола не успя да реагира , блъсна се в мотора ми и ме изхвърли поне метър назад.Въртеше ми се свят ,а пред влажните ми очи се въртяха спомените ми със любимата ми Де Хий.Днес отново щях да я загубя...

by Гост Съб Фев 15, 2014 8:47 pm

Служебната кола спря пред изхода на летището. Вратите на изхода се отвориха и от там едно по едно излязоха момичетата от T-ara. Връщаха се от един от красивите градове в Камбоджа, където присъстваха на един от концертите, на които бяха поканени. Бяха отседнали в един от най-хубавите им хотели за два дена. През единия ден се беше състоял концерта, а втория ден им го бяха дали като бонус, за да си починат и разгледат града. Доста се бяха постарали за концерта, на който изпяха три от най-популярните им песни, затова почивката им, макар и само за ден, беше напълно заслужена. През втория ден времето беше хубаво. Беше края на май и това означаваше, че лятото наближаваше. Бяха си изкарали добре почивката, като бяха разгледали половината град, защото времето не им беше стигнало.
Въпреки че и двата дена бяха дълги и натоварени, Кюри не се бе изморила, защото `и беше приятно да си върши работата и забавно да си прекара свободния ден с момичетата. Това, което я беше изморило беше полета. Не че не харесваше да лети със самолет, напротив. Обожаваше, най-вече заради храната, която предлагаха. Но този път полетът им беше дълъг и певицата не беше успяла да му се наслади, както по принцип правеше. Беше `и нервно, макар и тя самата да не знаеше защо. Можеше да има много причини, като това, че пристигаше отново в Корея и я очакваше много натоварена работа или че беше обещала на няколко човека да се видят, но не знаеше дали ще успее и не искаше да ги разочарова. Опитваше се да се успокои, но така `и не успя...
Джи Хюн беше помолила за още една кола, отделна от тази на другите момичета. Трябваше да отиде да види родителите си, защото не ги беше виждала от няколко месеца, а друга възможност нямаше да `и се отдаде. Мениджъра `и се беше съгласил, но `и беше казал да не се бави и да се прибере вечерта на време, за да си легне рано. На другата сутрин отрано я очакваха задължения и той не искаше тя да е изморена. Тя се беше съгласила и ето, че влизаше в колата, като махаше на момичетата за довиждане. Седна на седалката зад тази до шофьора.
- Здравей оппа. - поздрави шофьора, който доста често ги беше карал по задачи.
Той също я поздрави. Момичето се пресегна и отвори прозореца, който беше до нея, за да влиза чист въздух. Колата потегли към посока Олимпик парк, защото родителите `и живееха малко след него.
Колата спря на светофара на предпоследното кръстовище преди парка. Вятърът беше силен и размяташе косата на Кюри около лицето `и. Посегна да си я махне, когато видя, че до тях е паркирал един черен мотор и момчето, което беше притежателят, я гледаше доста втренчено. Стана `и неудобно и тръгна да сваля прозореца. В този момент момчето `и казваше нещо и си сложи ръцете на затварящия се прозорец. Тя се уплаши за това, че може да ги прещипе, но той си ми махна навреме. Продължаваше да `и говори нещо, но тя не можеше да чуе, защото прозореца вече беше напълно затворен. Ли Джи Хюн си отдъхна. Колата тръгна, защото беше светнало зелено, но след известно разстояние пак спря на червено. Светофарите бяха много, поради причината, че се намираха близо до парка... Големият ван отново потегли, но преди да е успял да измине малко разстояние, същия черен мотор спря пред тях. Шофьорът не успя да спре и колата се блъсна в мотора. Момичето видя как момчето, което беше видяла пред малко, изхвръкна от мотора си почти метър напред. Всички коли около тях спряха и някои наизлизаха от колите си. Кюри не можеше да повярва какво се беше случило. Бързо излезе от колата и се затича към момчето, като чуваше шофьора да тича зад нея. Когато стигна до него, ахна. Той лежеше неподвижно на земята и едната страна на лицето му беше в кръв. Тя коленичи до него и вида, че е с все още отворени и насълзени очи. Докосна го леко по рамото.
- Добре ли си? - прошепна тя. Много добре знаеше, че не е добре, но инстинктивно го попита. - Много съжалявам...за какво ти беше да спираш така пред колата?

by **Tae-Hyun** Сря Фев 19, 2014 4:47 pm

"Яяяяя,Господин Чонг!-викна Де Хий щом се довлякох в купнята една лятна утрин.Все още сънен спрях и разтърках очи.Надушвах пържен ориз и супа от водорасли.Обожавах ги.Дочух тихия звънлив,красив смях на моята любов.Отвърнах й с някаква усмивчица.Бях твърде заспал за да мога да си отлепя очите ,камо ли да реагирам адекватно.Някак си обаче успях да се добера до Де Хий и я прегърнах вгръб.Облегнах натежалата си глава на крехкото й рамо и отново затоврих очи.Усетих нежните й ръце да милват моите ,които бяха сключени на корема й.Косата й гъделичкаше лицето ми ,но все пак ми беше приятно.Аромата й беше опиняващ ,а аз бях буквално пристрастен към него.
-Обичам те.-прошепнах с дрезгав глас и потърсих с устни вратлето й.Целунах я нежно и затегнах хватката си около тялото й.Не исках никога да я оставям.Обичах я и вече бях купил годежния пръстен.Съвсем скоро ,съвсем,съвсем скоро щяхме да поставим новото ни начало,новия ни живот ,който щяхме да си поделим..."

Светлият спомен се разигра пред влажните ми очи.Поемах си накъсано въздух и усещах как всеки момент ще повърна.Болезнената тапа в гърлото ми ме измъчваше с вско едно мое вдишване.Болеше ме.Болеше ме всичко.Очите,гърлото,дробовете...сърцето.
- Добре ли си? -ангелски глас погали ушите му и в следващия момент ,нечие лице препречи синьото небе ,което се бях вторачил.Пресъхналите ми устни се отвори от самосебе си.Успях някак си да вдигна ръцете си ,коженото ми яке донякъде ми позволи да направя желаното движение.Свалих каската си някъде до слепоочието ми усещах лепкава течност.Беше кръв.Покрих раната си с ръка и се изправих в седнало полежние.Но на мен не ми пукаше.Веднага потърсих онези очи.Тя..тя беше точно до мен.Виждах очите й..красивото лице устни ...всичко.Това беше нереално.
-Д-Де..Хий..-прошепнах и увих ръце около врата й.Затегнах хватката си .Дишах нахъсано ,а от очите ми вече се сипеха горчиви сълзи.Дръпнах се от Де Хий за да я погледна отново в лицето.Беше толкова красива.С треперещи пръсти посегнах и погалих нежната й бузка.
-Толкова дълго...-лицето ми се разпъна в болезнена гримаса.Не исках да рева пред нея.-Толкова време те нямаше..Т-ти ме остави..-изхълцах .-Не ме оставяй повече.-примолих се с умоляващ,дрезгав глас.
Нямаше да го преживея този път.Вече 4 години се борех с напиращата ,нестихваща болка.Всчески опитвах да запълня празнината в каменното ми сърце .Не беше минало ден през който да не мисля за нея.Тя беше всичко за мен.Тя беше единствената ,която ме промени и заради която АЗ се промених.Дължах и толкова много и не трябваше да я оставям да си тръгне така.Не исках пак да ме оставя....Не трябваше да го позволявам и сега нямаше да пропилея втория си шанс.

by Гост Пет Фев 28, 2014 9:27 pm

За няколко секунди момчето я гледаше. Кюри много се притесняваше за него. Въпреки че не изглеждаше много зле на външен вид беше сигурна, че го боли от удара с колата. Надяваше се в най-бързо време да дойде линейката, която се надяваше някой да е извикал, защото тя не правеше нищо освен да стои и да го гледа. Искаше да му помогне, но не знаеше какво да направи. Затова се надяваше лекарите да дойдат по-бързо, за да не го боли и въобще се надяваше някой да е извикал линейка.. От една страна вината беше нейна и поради тази причина искаше да се погрижи за него, но от друга страна вината си беше напълно негова, за това че спря пред движеща се кола. Смяташе да се погрижи за това да е добре и после да си тръгне, но не знаеше какво `и предстои...
Тя видя как момчето повдигна ръце и свали каската от главата си. Покри раната си с ръка и се надигна в седнало положение. Певицата се притесняваше да не му стане нещо като се движи. Беше гледала доста сериали и беше чувала от разни места, че когато човек се нарани лошо не трябва да мърда, защото може да се случи нещо или да се нанесат още наранявания. Поради тази причина тъкмо щеше да му каже да продължи да лежи на земята, когато най-неочаквано за нея непознатото момче прошепна:
- Д-Де..Хий.. - и уви ръце около врата `и.
Стресната от внезапното действие, момичето стоеше замръзнала на мястото си. Той затегна хватката, а тя задържа дъха си и продължи да гледа напред. Не го познаваше и не беше свикнала непознати да се държат така с нея, затова седеше мирно и си нямаше и най-малката на представа какво трябва да направи.. Той се отдръпна от нея и с треперещите си пръсти докосна бузата `и. Певицата подскочи от допира и се отдръпна леко назад.
- Толкова дълго...Толкова време те нямаше..Т-ти ме остави..не ме оставяй повече. - примоли `и се той с дрезгав глас.
Докато `и говореше правеше гримаси, с които показваше, че го боли. Джи Хюн беше сигурна, че я бърка с някое друго момиче, защото името `и не беше Де Хий. Дори не знаеше за кое момиче говори той. Помисли си, че това е от шока и стреса от катастрофата, затова реши да му го обясни спокойно. Хвана ръката му, която все още беше на бузата `и и я свали долу.
- Сигурно много те боли. - прошепна тя и заговори с по-висок глас. - Аз не съм Ди Хий. Казвам се Кюри или по-точно Джи Хюн. Аз бях в колата, в която се блъсна... сигурно ме бъркаш с някого. Затова моля те не прави повече такива действия и се успокой. Мисля че линейката трябва да дойде скоро.
Изправи се, защото краката `и се бяха схванали и се огледа да види какво става около тях...

П.П. - Извинявай за закъснението.

by Sponsored content

31 май,някъде до Олимпик Парк

31 май,някъде до Олимпик Парк

Re: 31 май,някъде до Олимпик Парк

Re: 31 май,някъде до Олимпик Парк

Re: 31 май,някъде до Олимпик Парк

Re: 31 май,някъде до Олимпик Парк