Самотната пейка

Завърна се от царството на мечтите, като разтърси глава.
- Очила?! А, очила! Не, нямам. Забравих ги докато бързах да изляза от вкъщи.
Говореше като някой бавноразвиващ се. Явно Слънцето го бе напекло сериозно.
- Защо за бога тук няма сянка? Слънчасах.
Покри очите си с ръка и погледна към другият.
- На теб не ти ли е горещо?
Хвана тениската и я затръска, за да се поразхлади. Наистина му бе жега. Вече се забелязваха малките капчици пот по челото му, които още малко и щяха да се разтекат на вадички по него. Още малко и потта щеше да се стича на места където Слънцето не огрява. Избърса я с опакото на ръката си и се засмя.
- Ще се спаружа тук. Искаш ли да си намерим сенчесто място?

Бе настъпило утрото.Поредната сутрин настъпи с типичния за сезона хлад.Свежият въздух нахлуваше през отворения прозорец на стаята на Айрин,която беше станала доста рано.Бе успяла да направи някаква нормална закуска за момичета си и след като я беше сервирала ,отново се беше сгушила под завивките на топло и четеше  любимата си книга .Препрочиташе я от няколко месеца насам.Любовта напоена в страниците беше това което Айрин търсеше.Отново.Винаги след ,като затваряше тази книга се зареждаше със желанието да обича някой.В първия момент ,обект на на любовта й бяха феновете,после приятелките й ,но сега ...сега сякаш не намираше точния човек.Къде ли беше и защо се криеше?Въздишка огласи тихата й стая потъна в тишината.Забулена с мисли и грижи Айрин вече не четеше.Гледаше буквите ,но не ги виждаше.Гледаше между тях.Чувстваше се твърде спокойна.Не както обичайно.Принципно Джу Хьон ,се изчервяваше дори на собствените си мисли и представи ,криеше се зад косата си ,отбиваше поглед и рядко отваряше уста.В последно време бе станала бледа ,заглеждаше твърде дълго ,бе с замечтано вдигната глава.Какво се случваше в главата й никой не знаеше .Дори тя самата.
-Сълги-ях!-отвори врата лидерката и надникна в стаята на приятелката си .Завири я там ,заедно с Джой да гледат някакъв сериал.Главите им веднага щръкнаха изпод розово одеало с което се бяха завили.Айрин им се ухили майчински ,казвайки им че излиза .Искаше да се поразходи малко ,може би да потича ,да си проветри главата мъничко.Освен това й се ядоха палачинки и нещо топличко ,като топъ шоколад.Точно като главната героиня в книгата й.Вживяваше се в любимата си героиня.Искаше съдбата й.
Джу Хьон вървеше надолу по улицата.Времето беше облачно,толкова сиво и тихо ,точно като времето в нея.Айрин вървеше и вървеше напълно неконцентрирана.Въздишаше от време навреме .Преди да се усети вече подтичваше напред.Една тренировка нямаше да й се отрази зле.Поне щеше да се измори ,да се измори веднъж за винаги за да може да легне и да заспи след което да се събуди и да бъде нормална отново.Ако поведението й можеше да се нарече нормално.
Преди да се усети лидерката вече беше преминала през един от страничните входове ,един от най-далечните входове на Олимпик Парк.Беше далееч,далеч от главаната алея ,далеч от езерето далеч от всички .Пред нея имаше голяма поляна .Айрин премина все още тичайки ,но се спря за да се заслуша в тишината.Тя притвори очи и въздъхна ,отпускайки дробовете си.Беше малко студено и както беше с къси панталонки сигурно щеше да трепери от студ ако не тичаше насам.Тялото й се беше затряло така че нищо не можеше да я притесни.Тя само закопча суитчъра си до шията си и отново тръгна напред.Изведнъж ,до ушите й достигна бързо чупене на клони и скоро ръмжене и лаене някъде измежду храстите и дърветата.Куче.
-О ,боже!-каза под носа си Айрин и затича по-бъзо напред.Имаше обаче един проблем .Тя не можеше да тича бързо .След като се спъна и успя да ужули коляното си,но бързо стана и продължи напред.Адреналина я разтресе силно и едва движеше краката си .След вече две минути търчане ,Джу  Хьон осъзна че кучето не беше  по петите й затова и спря.Не далеч от нея видя пейка.Коцуквайки се отправи натам.На метър от нея видя ,че някой лежеше на нея.
-Оп,ъм.Съжалявам.-извини се набързо и се извърна.

Айрин се беше обърнала вече правеше втората крачка напред.Разбира се ,че щеше да се махне,да избяга .Бягаше от какъвто и да било контакт с хора ,то било словестен ,то било очен .Никакъв .Просто не можеше.Не беше свикнала Да бъде нормална и да бъде просто човек като останалите беше почти непосилно за Джу Хьон ,която за пореден път бягаше.Но докога?Дали един ден щеше да се умори от непрестанните си бягства или може би просто се надяваше някой по-чалнат да нея.Наистина вярваше ,че някой ден щеше да срещне някой ,който да я накара да се промени или поне да бъде по-малко себе си .Но този който тя уж чакаше не се беше появил и въобще не го е имал.Тя разчиташе единствено на себе си ,на малкото си приятели и семейството си.На кого още?Сякаш  някога е имала нещо повече от тях.Дори от малка Джу Хьон бе затворена ,замечтана и напълно погълната в своя свят.С блуждаещ поглед тя посрещаше всеки ден.Не обичаше да се усмихва даже.Предпочиташе да наблюдава живота докато той просто преминаваше през нея.Беше напълно неутрална.Единственото смислено ,което беше правила за себе си ,бе да влезе в SM Ent,но в последно време вече съжаляваше.Необяснимата омраза към нея и нейните приятелки я изтощаваше ежедневно,но какво можеше да направи освен да продължи да се усмихва ,като кукла и да заблуждава обществото колко било невероятно да си сбъдне мечтата.Каква мечта ?Светлото бъдеще което едвам дръзваше да си представи ,въобще не включваше непрестанни тренировки,умора,стрес и дори глад.Не беше човешко,но разбира се какво й оставаше на Джу Хьон да направи?Просто щеше да стиска зъби и да мълчи през скромна усмивка.Нищо повече не се изискваше от нея.
Чувайки подвикнатите думи след себе си думи ,тя се спря и погледна през рамо.Разбира се по инстинкт.Определено успя да овладее чертите на лицето си и да не реагира ,кой знае колко на думите му.Да ли наистина да не седне?Бе Джу Хьон в нея се обади напътствайки я да продължи напред и да се направи ,че нищо не се е случило.Но Айрин в която от скоро се беше въплътила я накара да остане на мястото си за да се поколебае.Джу Хьон щеше без да се замисля да обърне гръб на непознатото момче.Да,всъщност-момче.Срещу нея ,на пейката имаше момче,не мъж.За секунда отново се поколеба да ли наистина да поеме този така смел ход за самата нея.
В крайна сметка ,Айрин направи крачка назад ,пристъпвайки напред.Веднага се закова на място разколебана,но ето че без да му мисли много ,много тя направи още една крачка към пейката .Накуцвайки се придвижи бавно към нея и седна колкото може по-безшумно.Беше свела глава толкова ниско ,че я заболя врата.По едно време се престраши и хвърли един бърз поглед към момчето.Съдейки по почти изваяния му профил той беше или певец или актьор.Едно от двете ,със сигурност.
-Ам.-тръгна да казва тихо,но замлъкна отново ,отбивайки очи.-Ммм.-тръгна отново ,срамежливо.-Какъв..хубав ден.-изтърси без да мисли.Усещайки каква глупост бе казала ,Айрин погледна към облачното небе.Да ,за нея беше хубав ден.Тя се подсмихна на себе си .Всеки момент щеше да й стане толкова нeудобно.Вече усещаше как бузите й се зачервяваха.Без дай иска ,погледа й попадна върху босите крака на момчето.Нямаше как да не реагира ,затова й  веднага повдигна вежди,очудено .

За момент й се стори ,тоест ,тя напълно съзнателно усещаше погледа му върху себе си.Беше някак странно.Чувтвото не беше толкова приятно ,даже имаше чувството ,че очите му дълбаеха върху кожата й.Джу Хьон едвам се сдържаше да не му обърне съвсем гръб ,защото все още го виждаше с периферното си зрение.Тя беше изключително чувствителен и срачежлив човек.Това единствено не се беше променило в нея.Беше станала дори по-красива ,но отново това не  промени самочувствието й,което си беше доста нисичко.Още от както е била дете е такава.Държанието и по-някога отсъствието на майка й беше оказало голямо влияние върху крехката психика на момичето.Да ,обичаше своята майка ,но семейстине и по-скоро брачните промени в семейството й успяха да променят майка й.Имаше момент в който Джу Хьон трябваше да гледа разпадащата се жена и да се чуди какво да стори.Виждаше тъгата й,виждаше сълзите й ,но не знаеше какво да предприеме.В тези дни ,майка и баща й бяха повечо от щастливи и това което ги сплоти този път беше самата Джу Хьон.Гордоста към единствената й дъщеря сближи родителите й.И на този етап ,нещата в семейство Бе е са привидно стабилни за което Айрин беше повече от щастлива.
- Да, ами това... Дълга история е.  Имам приятел с извратено чувство за хумор. Не че аз съм извратен.-лидерката плахо  погледна към момчето.Задържа внимателно очите си върху него.За момент думите му не можаха да я впечатлят ,но миг по-късно осъзна какво беше казал.И...не знаеше как да реагира.Премигна насреща му,но запази чертите на лицето си непокътнати.Непознат ,по чорапи ,твърдеше ,че не е извратен.Може би наистина не беше добра идея да сяда до него.Колебание се надигна в момичето което даже успя да скове колената й,а пръстите на ръцете й изведнъж изстинаха.Не ,не може това така хубаво момче да е извратено ,нали?Айрин успя да се абстрахира от собствените си мисли и обърна внимание на следващите думи на непознатия.Той се представи.Госпожицата за малко да се сепна и да подскочи.Това беше началото на ново запознаство,но тя не можеше да се запознава с хората!Винаги предизвикваше ситуацията да стане нечовешки неловка и после не можеше да я успокои примерно с някоя нелепа шега.Беше просто трагична.
Че Джин Сук или както се нарече сам -Чеджин й върна топката ,питайки я за името.Айрин застина.Опита се да отбие очите си някъде настрани ,но преди да успее той улови погледа й.Лидерката облиза изведнъж пресъхналите си устни и за пореден път се поколеба.Така й се искаше поне веднъж да не е Джу Хьон .Искаше да се почвуства като някой друг защото се опасяваше ,че ако за пореден път се представи като своето собствено аз ,неудобството щеше да е неизбежно.Преди да усмисли набързо действията си , не се сдъра:
-...С-Сълги-имнида.-смотелеви тихо навеждайки глава надолу уж в възпитан поклон ,но тя просто не искаше да го гледа в очите докато изричаше "името си".-Приятно ми е ,ъм,Чеджин-ши.
Айрин погледна нагоре отново към лицето на момчето,но бързо се сви и извърна глава.Дискретно прехапа устна.Прецака се.Много при това. Тихичко ,тя пречисти гърлото си и се опита да се отпусна на пейката.Несъзнателно ,очите й отново политнаха към облачното небе над главите им.Дано само не завали.Бавно в нея ,се зароди онова неприятно за нея чувство.Неудобство.
-Какво ви се е случило?-попита на шега Айрин поглеждайки малко по-смело към Чеджин.Задържа очите си върху лицето му ,после ги свали бавно към босите му крака.Леката ,усмивка ,която се беше появила на лицето едвам се задържа на устните й.

- Това е... Вид отмъщение. Задето ползвам дрехите на хьонг, но честно казано това е нищо. Имам предвид.В сравнение с другите неща, които прави обикновено. По ами... болезнени неща.
Обясни през усмивка Чеджин, но Айрин така и не успя да реагира на казанато от него.Просто се вгледа в него с леко ококорени очи и повдигнати вежди.Не можеше да си представи кой трябва да е този "хьонг" който е способен на това.Тя беше даже възмутена ,но веднага успя да обере тази емоция от лицето си и даже направо се скри от погледа му обръщайки глава настрани.Все още се опитваше да асимилира думите му.И в крайна сметка не можеше да си го представи,но ето че живото доказателство ,за постъпката на този "хьонг" бе пред нея.Джу Хьон погледна отново към него.Наистина не очакваше такава ..истина.
- Може да не ти се вярва, нуна, но обикновено ходя обут.-засмя се момчето привличайки и самата Айрин да се подсмихне,но разбира се отново побърза да наведе глава за да прикрие тази усмивката,която започна да угасва бавно от лицето й.Че Джин я попита набързо въпросче ,което незабавно привлече вниманието си и тя почти веднага вдигна глава нагоре.За нейно щастие обаче той,не  гледаше  което означаваше ,че й даваше възможност да му отговори нормално.Наистина много мило от негова страна.
-Аз ..ами,днес с нищо предполагам.Имам предвид,аз съм обикновено момиче ..днес? -смънка набързо тя .Последното като въпрос ли прозвуча?Браво,Джу Хьон!Какъв отговор при това.Идеше й да се бие по главата с някоя маратонка. Тя въздъхна притваряйки очи ,напълно разочарована от себе си."Айш,съжалявам" Прошепна много тихичко поглеждайки в земята.
-Омо.-пое си рязко въздух изведнъж и започна да се оглежда.Напълно беше забравила за кучето което беше уж по петите й.Очите й спряха върху момчето до нея,което явно беше успяла да изненада с рязката си реакция.Е,вече официално щеше да я сметне за някаква откачена нуна.Точно затова й се поколеба дали да продължи и в крайна сметка да даде обяснение за възклицанието си.
-И..имаше едно куче ,което ..ме гонеше и ,сега се сетих ,че може да ме е проследило.-опита да даде своето достоверно обяснение,което прозвуча по-скоро като оправдание.Айрин премигна ,облизвайки и захапвайки долната си устна.За момент тя трепна ,но не отби очите си.

Айрин проследи с очи Чеджин който стана от пейката и се огледа.За секунди тя се беше загледала в него ,но после също като него се огледа.Изпитваше страх от такива улични кучета ,които бяха свикнали да са свободни  и даже дръзваха да правят каквото си поискат.Макар ,че те бяха просто животни и не можеше да се предвидят действията им.Джу Хьон харсваше като цяло животинките ,но в едни прилични граници.Все още  изпитваше страх към  някои.Когато се оглеждаше наоколо успя да се поуспокои ,че поне сега нямаше да я нападне куче.Без да иска очите й отново попаднаха  отново върху фигурата на момчето ,което все още сканираша областа около тях.Проверката му дори стигна до там ,че той провери и под пейката.Това беше много сладко и разбира се върху устните на лидерката се оформи усмивка ,която тя побърза да скрие ,за да не реши Чеджин ,че е някаква луда като му се подсмихва така.Когато момчето се изправи обяви ,че кучето очевидно го нямаше.Айрин погледна нагоре към него за да срещне погледа му и му се усмихна с очи,както само тя можеше.
- Не се тревожи, нуна, ако се върне ще ами... Иска ми се да кажа че ще те защитя обаче истината е, че ще побягна, за това...
Чувайки думите му тя се обърка за секунда  ,но после схвана изказването му и се засмя тихо.Очакваше  и той да се присъедини към смеха й ,но той не го направи.Напротив той отби очите си и седна обратно отбягвайки нейните очи.Усмивката й бързо угасна от лицето й и за едно мигване време ,тя от успокои чертите си.Стана й неудобно затова й сведе глава.Въпроса който въпреки ,че й падна като гръм от ясно небе ,не успя да я изненада до такава степен.Тя просто продължи да зяпа надолу в маратонките си .Разбира се ,че ще прецака някак нещата.Както винаги.Само да можеше Чеджин да разбере .Да прояви разбиране да огромното притеснение ,което беше най-големият товар върху рамената на Бе Джу Хьон.Нейния порок.Но как щеше той или който и да било да разбере ,когато тя не даваше този шанс.Тя се криеше зад дългите си коси ,а вече и зад лъжи.Просто никога нямаше да успее да се промени,колкото и жалки опити да правеше.Никога нямаше да може свободно да се разходи и да се запознае ,ей така с някой.Да се представи с гордо вдигната глава.Да изрече името си без да се притеснява.Да се смее високо без да й пука.Коя всъщност беше тя?Айрин?Джу Хьон?Границата между двете й същности беше много тънка затова й така лесно я пристъпваше.Лесната,ранима,мълчалива Джу Хьон беше доминантната й същност,която винаги надделяваше.И както винаги така и в този неприятен момент тя се потдаде под истиското си Аз.
Тя се изправи рязко и объркано се огледа.Не искаше да поглежда Чеджин ,не можеше.Обърна му гръб и просто започна да върви.Докато крачеше ,несъзнателно кършеше и стискаше пръстите си до болка.Отново бягаше.
"Какво правя ,за Бога?" Запита се веднага и спря.Имаше избор.Усещаше го.Можеше да се върне и да направи каквото винаги е смятала за невъзможно или да продължи напред и да не се обърне.Да обърне гръб на своя шанс да направи малка промяна за себе си.Тя се колебаеше защото го обмисляше с представата на Джу Хьон.Но тогава...
Тя се затвори очи ,издиша и се обърна.Върна се обратно изпълнена с странна смелост.Не знаеше какво се случваше даже..Тя застана пред Чеджин и му подаде ръка за здрависване.
-Името ми е Бе Джу Хьон,но всички ме наричат Айрин.Аз съм лидерката на Red Velvet.-каза бързо ,но с привидно спокоен глас.Ръката й ,която все още стоеше протегната изведнъж трепна ,но тя я задържа .Нямаше да се предаде точно сега защото току що направи нещото което вярваше ,че нямаше да е способна да направи.
-Съжалявам.-допълни набързо

Лидерката вече нервно задъвка ,дискретно долната си уста и едвам преглътна ,когато реакцията на момчето се забави.Можеше напълно спокойно да отблъсне ръката й ,да й тегли една майна и да си тръгне.Наистина в момента тя беше адски засрамена и това дори  и да не си проличаваше толкова очевидно ,беше факт.Винаги стискаше пръсти или хапеше устни,но най-вече отбягваше какъвто и да било контакт.Странното обаче беше ,че точно в този момент Айрин ,стоеше все още протягаща ръка ,без да откъсва очи от момчето пред нея.Колебанието все още тлееше като малко въгленче някъде дълбоко в нея.Лошото от тези въгленчета ,бе че понякога точно от тях тръгваше огъня.Госпожицата впрягаше почти всичките си сили за да не се предаде и да избяга както правеше обикновенно,но преди да е успяла да разубеди самата себе си -Чеджин я погледна .
Айрин, значи. - каза непринудено той и хвана ръката й ,която все още висеше във въздуха.  - Знаеш ли, нуна, Айрин звучи по-добре от Сълги. Джу Хьон също.
Джу Хьон премигна насреща му докато преусмисляше казанато от него.В същия миг усети как лека розовина оцвети бузите й.От части хладния вятър беше виновен.Дори с боди,блуза и суитчър й беше студено.Късите спортни панталонки бяха друга тема на разговор.За секунда очите й отскочиха към босите крака на момчето.О,да,определено му беше студено ,въпреки че дланта му беше неочаквано топла.Колкото и да й се искаше това усещане да продължи по-дълго скоро здрависването приключи.Ръката й се люшна надолу след което се прикова ,свита в юмрюк, в страни от бедрото й.
Широка усмвика разцъфна насреща й.Това момче трябваше по-често да се усмихва така.Тази неочакван приятелски  жест допълнително я хвана неподготвена.Наистина не го очакваше.Не очакваше таково отношение при положение ,че тя току що призна ,че го беше излъгала най-долно право в очите.Тя разтвори леко устни за да кажа нещо ,но само издишаният въздух под формата на бърза тиха въздушка изсвистя от там.За момент се почувства истински безмълвна .
- Уплаших се, че ще си тръгнеш. А днес съм се издокарал... В СМ нямате момчета с такива готини чорапи, нали? Освен това, нуна, няма от какво да се притесняваш, наистина.-започна отново Чеджин.-Сега май притеснения съм аз. Срам ме е, че не те познах. Аз също се занимавам с това, но не е като да има работа напоследък, затова се старая да избягвам светските неща. Но съм чувал за групата ти, пожелавам ви успех.
Бе Джу Хьон облиза пресъхналите й устни и успя да отбие поглед за секунда от очите на момчето,но те бързо се върнаха обратно .
-Аз също знам твоята група! - изтреля изведнъж тя ,а очите й се разшириха малко.След като си пое въздух и допълни : - MYNAME?- отне й само секунда за миг размисъл ,след което довърши .- Точно така.MYNAME.
Не знаеше какво още да каже за да излезе от неловкото положение в което беше затънала или поне тя така си възобразяваше.Все още й беше много неудобно от изречените лъжи.Вече се беше извинила можеше да почва и да обяснява ,но надали Чеджин щеше да я разбере.
-Не исках да става така просто..-опита все пак ,но запецна посредата.Извъртя очи ,докато отново гризеше устната си и се опита да открие думите ,които сякаш бяха на върха на езика й.Единствените за което се сещаха бяха:
-Съжалявам наистина.Обикновенно не лъжа така...долно.
Щом ги изрече се почувства още по -глупаво.Сигурно Че Джин щеше да я помисли за мръсна лъжкиня .Тя изпъшка и скри лицето си в шепите си.Понякога наистина се излагаше жестоко.

Айрин стоеше все така ,скрила лице с ръцете си ,почти заключила устни и дишаща леко затруднено и тежко. Мразеше такива моменти. Кой знае какво си беше помислил Чеджин. Всъщност имаше пълното право да й тегли майната и да се махне ,някъде по-далеч от нея. Никой не заслужаваше да бъде лъган. Джу Хьон се чувстваше повече от ужасно. Понякога се чудеше на себе си как може да е такава. Живота й вече беше променен ,защо и тя да не се промени? Тази промяна обаче не можеше да стане от самосебе си. Освен това ,всичко се случва когато човек го пожелае. Очевидно ,Бе Джу Хьон не можеше да преодолее себе си за да се промени. При това в добра насока. Да,тя правеше опити ,но явно те никога не са били достатъчни и постоянни. Искаше й се някой да я разбере.Да разбере защо реагираше така на себе си. Защо се ядосваше на собствения си нрав и защо не можеше да се понася такава .Искаше да е друга. Искаше да е като повечето звезди в компанията й. Винаги си е мечтала да бъде смела като Джесика и да изразява мнението си независимо останалите. Да върви с високо вдигната глава като Тифани. Да е забавна като Суйонг . Искаше да бъде толкова много неща и това я погубваше. Губеше  своето аз някъде измежду мечтите си. Но ето че малко по-малко успяваше да изненада себе си. Като например преди малко ,когато събра кураж за да се върне и да се извини. Истината е ,че Джу Хьон не можеше да лъже. Беше ужасна лъжкиня.
- А аз не бих търпял някой да ме лъже, обикновено. Но в момента не съм ти ядосан, ако трябва да съм честен, оценявам колко усилия полагаш, за да говориш с мен.-гласът на момчето я изтръгна от мислите й. Последният й дъх,сякаш изсвистя от устните й под формата на беззвучна ,изненадана въздишка. Лидерката беше напът да си поеме въздух ,когато усети ръцете на Чеджнин около китките си. Бавно лицето й беше разкрито. Леката изненада беше изписана върху бледата й кожа.
-Не се тревожи, нуна. Поне не за това.-започна отново младото момче през усмивка. Айрин го гледаше и не знаеше как да реагира. Ръцете й все още стояха във въздуха и те дори не потрепнаха повече.
Погледа на Чеджин едва не я накара да си сгърчи .
- Аз поне си имам причина да съм облечен така. Каква е твоята? Сигурно умираш от студ. Вярно ли са толкова брутални в СМ?
Джу Хьон премигна затваряйки устните си ,които явно бяха отворени .Отвори ги веднага след това ,не отново гърлото се оказа  празно. Какво щеше да казва?
Тя бавно започна да отпуска ръцете си  надолу и скоро пръстите й се сплетоха  точно под корема й.
-Не ми е студено.-каза тихо и сведе поглед към късите си панталонки.Вече беше забравила защо беше тръгнала така.-Може би малко.-допълни след миг и върна очите върху неговите.Отне й малко време за да помисли за следващия въпрос.
-Не ни разрешават,да ..коментираме ,състоянието и методите на компанията ни.-каза с глас почти лишен от някаква емоция.-Наказват ни в противен случай.
Тя сви устни и наклони глава леко настрани.Наистина беше така.Но не й се искаше да мисли какво щеше да й се случи ако наруши това правило ,което за изненада на абсолютно всички беше най-маловажно от останалите .Хората дръзнали да пристъпят останалите правила вече не бяха сред колегите си.

- Да, чувал съм.-отговори простичко Чеджин ,а Айрин само леко захапа долната си устна и кимна едва видимо.Всеки е чувал за политиката на компанията й.Славата й на една от най-успешните ,вече западаше заради нещата ,които се вършеха зад вратите й.Толкова хора са страдали заради някои хора.На лидерката направо не й се коментираше.Истината е ,че от както почнаха да стават такива случки сама тя веднъж се беше замислила да ли да не се спасят със момичетата.Нямаше да понесе нещо да се случи с малката Суйонг,или пък на Уенди и Сълги.В действителност за всеки имаше опасност.За абсолютно всеки един от колегите й.Затова и всички бяха на нокти.Спазваха задълженията си стриктно без да се оплакват.Трябваше да се държат сякаш нямат избор.А в действителнос всеки има избор.Дори психологията го е доказала.Няма как да нямаме избор.Може и да не го осъзнаваме ,но го имаме.Ако имаше възможноста ,Джу Хьон щеше да влезе в университет за да завърши психология ,но уви нямаше такъв вариант.Трейни беше от вече почти 4-5 години.Работата й убиваше всякакво време.Освен това беше нагазила много дълбоко във водите на SM Ent. и нямаше лесно да се оттърве ,камо ли да каже че иска нещо.Абсурд.
- Поне ви обличат добре.-каза изведнъж момчето .Айрин го изгледа въпросително ,след което отново погледна към дрехите си,после върна очите си обратно.
-Трябва да гледаш някой наш лайв. Имаш предостатъчно време да гледаш смешните ми дрехи, имам по една реплика в песен, тъй че ще си почакаш две-три минути... поне ще те разсмее, ако не нещо. Имам чувството, че имаш нужда от нещо, което да те разсмива по принцип, та лайфовете ни са идеална възможност за това. Ако пък ти стане скучно, Инсу хьонг обича да показва плочки и...
Джу Хьон премигна насреща му все още неспособна да схване думите му.Единственото което направи бе да кимне уж в знак ,че поне разбира че говори на корейски език.
- Какво ще правиш сега, нуна? Искаш ли да се разкараме до края на парка, после ще ти викна такси. Ходенето ще ни постопли, евентуално... -предложи той.Сега вече Айрин се сепна и разтвори устните си за да каже нещо,но от устата й не дори излезе глух звук.Тя прочисти гърло и след като за отби погледа си за няколко секуди и като цяло опита да скрие лицето си ,което поради някаква причина се беше затоплило леко.
-Не е нужно.-побърза да каже и отново се обърна към него.-Ти ..нямаш обувки.Аз ,май..трябва да ти викна такси.Отивам.-довърши набързо и тръгна на някъде.Всъщност наистина й стане неприятно ,той наистина нямаше обувки.Кой знае колко му беше студено.Сигурно даже си беше наранил стъпалата.Не знайно защо в нея се зароди притеснение.Затова й се върна набързо при него.Погледна към своите кецове ,които бяха спортни и може би бяха унисекс.
-Кой номер носиш?-попита го

Момчето се засмя ,оставяйки Айрин да го гледа с благия си ,спокоен поглед. Тя премигна насреща му и усети как усмивка напираше да се възкраси на устните й.Това момче наистина беше сладко.Със всеки изминал ден се уверяваше ,как всички макнета на всички групи бяха така миловидни и сладички.Имаше разбира се и някои ,които се отличаваха коренно от своите съмембъри ,но не по сладък или очорователен начин. Сехун бе сред тях, Темин  и още сумати деца. Такъв тип макнета никога не са били по вкуса на Джу Хьон ,чиято слабост винаги са  били добротата и очаровотелността.
-Аа ,не.-започна Чеджин заемайки някаква поза.-Таксито....ще го викна аз.Не можеш да постъпваш така с мъжкото ми достойнство, нуна, въпреки че точно в момента не е като да имам нещо такова. Инсу хьонг е виновен, честно, не съм толкова странен и понякога се държа като мъж, честна дума.
Лидерката не се сдържа и разбира се му отвърна с една усмивка.За малко щеше да се изкиска ,но се сдържа под предлог да не го обиди.Затова й просто се задоволи с една искрена ,широка усмивка ,която не даваше признак скоро да се стопи от лицето й.Той й отвърна със същия жест. Но ако трябва да бъдем честни ,негова усмивка беше далеч по-сладка от нейната.Това обаче беше друга излишна тема на разговор и размисъл ,който Айрин реши да си спести.
-А обувките ще стоят на краката ти, където им е мястото. Мъжете не настиват.-каза Чеджин и в същия момент ,стана от пейката и хукна на някъде. Джу Хьон го проследни с доста учуден поглед. Все още не осъзнала какво се случи тя с бавни крачки го последва.Какво странно хлапе само.По някое време срещу нея ,той вече се връщаше.Айрин го посрещна с притеснено изражение на лицето си. Тъкмо се готвеше да отвори уста за да му каже нещо ,когато той я изпревари.
- Таксито те чака, нуна. Няма нужда да се събуваш, би било по-голяма трагедия твоите крака да настинат, а и аз живея наблизо.-той си поемаше едва въздух,а гледайки го в такова състояние и чувайки думите които изрече ,на нея й стана толкова мило и драго ,че й идеше да го прегърне.Разбира се веднага след тези емоции ,притеснението зае тяхното място.Нямаше какво да направи за него в отпалата и това щеше да я гризе дълго време.Даже за секунди усети ,че ще почне да се вайка в отчаян опит да направи нещо.Наистина беше готова да си даде обувките!
В крайна сметка единственото което се случи ,бе Айрин да стои като препаринана пред момчето  ,очевидно погълната в свои мисли.Съвсем скоро щеше да стане нелово ,а тя буквално беше останала без думи .Никога не попадала в такава ситуация за да знае как да реагира и ето ,че както винаги даваше път на своята естествена реакция ,а именно -да се вторачи в него безмълвна.
-Ама че си...-изплъзна се от устата й .Тя просто наведе глава надолу за да скрие усмивката си  и посегна да го побутне съвсем леко по рамото ,в един съвсем невинен и кратък жест.Вдигна глава и погледна нагоре към Чеджин ,подмихна се и се извърна леко настрани.
-Благодаря ти ,наистина не беше нужно.-каза му като тръгна да върви напред.Искаше й се да завърже някакъв разговор докато стигне до таксито ,което отдалече се виждаше.Колкото и да беше далече ,двамата стигнаха за нула време до него. 
Джу Хьон се обърна към Чеджин ,с лека усмивка на лицето си.Наистина все още й беше неприятно ,че не успя  да измлили как да му се отблагодари подобаващо. Тя протегна ръката си за здрависване.Поне това уважение му дължеше.
-Мерси и ...беше ми приятно,наистина.Надявам се да се срещнем отново.Беше ми наистина приятно Чеджин-ши.-усети че гласът й започваше да изтънява от притеснението бълбукащо вътре в нея затова прочисти гърло и се усмихна отново на момчето срещу себе си.Опита се да се абстрахира от топлината ,която загря лицето й.Отлично знаеше ,че лесно се изчервяваше ,още повече в такива странни и рядки за нея ситуации.
Отговора на момчето я накара поне за момент да се разсее и разбира се продължи да се усмихва насреща му.Само като се сети за излагацията си пред него преди малко и й идеше да се си бие шамар през лицето. Тя побърза да погледне към таксито ,не за да се увери ,че шофьора още чака ,а за да скрие поне малко червеното си лице.
-Ами..до нови срещи.-думите изкокнаха от устата Айрин направи един бърз и нисък поклон.Хапеше долната си устна докато гредаше право в земята, а когато се изправи усети как притеснението още повече щеше да я завземе.Промъмри едно тихо "Чао " на Чеджин и се обърна към колата.Отовори си бързо вратата и се вмъкна вътре.Каза набързо адреса на шофьора след което погледна през прозоца.Помаха на тъчнокосото момче и се усмихна извинително .Веднага след това наведе глава с пламнали отново бузи , промъмри едно "оттоке" и подпря челото си с ръка като притвори очи. Просто беше непоправима и супер смотана,чак й идеше да се разплаче при мисълта какво ли си е помислил Чеджин.
"Браво ,Джу Хьон..." помисли си тя и въздъхна дълбоко.