Eзерото

by Гост Пон Май 14, 2012 11:56 pm

Нощта беше студена вятъра се виеше из града но на кой въобще му пукаше за някакъв си вятър?Не и на Джеджонг обичаше да гледа луната и да си прави нощни разходки и града.Но щеше да е още по-хубаво ако до себе си имаше момиче с което да споделя своите разходки.Щом излезе навън веднага усети силата на нощта върху себе си щом въздъхна видя дъха си като един сив облак който веднага изчезна някъде зад него.Сложи ръцете си. джобовете на черното си яке и премигна няколко пъти а после започна да ходи на някъде.Може би трябваше да вземе колата но не беше такъв човек обичаше да ходи не можеше да стои на едно място и да не прави нищо.Е ако се разболееше после щяха да го направят на нищо но какво пък .''Знаех си че трябваше да си зема дебелото яке'' каза си той наум и вдигна главата си за да види къде се намира.Беше в парка хмм ами сега какво да прави?Реши да отиде до езерото и да се наслади на красотата му.
Трябваха му още няколко минутки и вече беше пред него беше тъмно и почти нищо не се виждаше но той някак си го усещаше .Знаеше сяак една страна на това езеро знаеше колко е дълбоко каква е температурата в него абсолютно всичко за това езеро.Седна на тревата и доближи пръстите си до водата.Веднага щом ръката му се наокри и усети студенината на водата се отдръпна и се излегна назад като се загледа в луната .

by **YeSung** Вто Май 15, 2012 8:29 am

- ХЬООООНГ!!! - бойният вик на Кюхюн ме измъкна от сънят.
- Какво има? - станах от леглото и се затътрих към кухнята от където идваше викът му.
Кюхюн седеше пред печката. От няколко дни се държеше странно. Правеше опити да готви, някои от които се получаваха, но повечето не. Млякото, което щеше да изкипи седеше на котлона и той не се сещаше да го мръдне.
- Охх.. - приближих се до печката и мръднах тенджерата. - Сега избърши млякото по печката и от пода и когато започне така да кипи веднага го мърдай от котлона!
- Благодаря Джонг Уон-хьонг!
Затътрих се към стаята си и пак си легнах, но просто не можех да заспя отново. Обух първите дънки, които ми попаднаха в полезрението, една тениска, едно яке и излязох.
Прозях се и се отправих към парка или по-точно към езерото. Там прекарвах тези безсъни нощти, в които някое от момчетата ме будеше и след това не можех да заспя.
Вървях бавно прозявайки се. Дали да се обадя на ЧаеРин? Не, по-добре не, по-това време със сигурност спинка. Отново се прозях и стигнах до езерото. Седнах на брега, доста близо до езерото. На няколко метра от мен стоеше още някой.. Загледах се, на слабата лунна светлина се виждаше, че е момче. Стори ми се познат. Преместих се по-близо и пак се загледах.
Омооо... Ама това е ДжеДжонг. Не го бях виждал от панти века. Е, поне от както напусна DBSK, за да стане част от JYJ.

by Гост Чет Май 17, 2012 12:04 am

Бях изцяло погълнат от водата не обръщах внимание на нищо само и единствено виждах водата.Как ми се искаше сега да завали един дъжд обичах когато вали да се разхождам по улиците и после когато се прибера да съм като мокра кокошка.Полатих лео глава и се подсмихнах като се огледах колко ли време беше минало откакто бях тук?Не далеч от мен видях някаква фигура беше прекалено ... мъжка самата стойка която бе заел беше мъжка станах и отидох до непознатия.Но след като вече бях почти до него видях че това е ЙеСънг с него не се бяхме виждали от страшно много време и да си призная понякога ми липсваше.
А дали не се бърках и не е той дали щях да се изложа ако го сбъркам с някой ....все тая ще опитам.
-ЙеСънг?
Попитах като задържах погледа си върху него сега ако се окажеше че не е той сигурна щях да избягам с подвита опашка.Нямаше начин да не е той а и паметта ми е ужасно силна помня всичко до най-малката подробност.

by **YeSung** Чет Май 17, 2012 8:47 am

-ЙеСънг? - попита ДжеДжонг.
- Да, аз съм. - отговорих му. - От отдавна не сме се виждали ДжеДжонг. Колко време стана вече?
Бях станал и пак седнах на тревата. Имаше пълнолуние, но луната беше скрита зад един голям облак. В този момент усетих вибрации в джоба на панталона си. Беше телефонът ми. Извадих го. На екранът беше изписано името на Шиуон.
Прозях се широко и погледнах мъжът до мен.
- Извини ме за момент. - вдигнах с голямо нежелание. - Кажи, ШиУон. - от другата страна се чу мърморене от сорта на "Къде си? Пак ли си при онова езеро или при някое момиче? Има някоя, нали! Признай си дее!"
- ШиУон, нямам приятелка, но дори и да имах пак нямаше да ти кажа! При езерото съм, а ти лягай да спиш! - затворих му по най-наглия начин.
Мразех този навик на ШиУон. Да ми звъни посред нощ, когато не съм в апартамента. Беше уникално дразнещо, особено щом почнеха и въпросите за момичета.. Да, имах приятелка, но трябваше да го пазя в тайна, защото ако се стигне до ушите на шефа съм аут. Само ЕунХюк знаеше, но той нямаше да ме издаде, все пак той ходеше с.. ох.. как й беше името.. Абе, както и да е.
- Как върви работата? Разбрах, че с Йончу и Джунсу ви е много по-добре там, където сте сега. На Чангмин и на Юнхо много им липсвате, но въпреки това се държат.

by Гост Чет Май 17, 2012 10:06 pm

Нощта се изпълни със музиката от телефона на ЙеСънг той се извини и започна да говори с някой който след което разбрах че е ШиУон.Загледах се в луната която малко по малко започваше да излиза от облака .Тогаа той се върна и извърнах глаата си към него но погледа ми още беше прикован във луната която продължаваше да излиза.
-Липсват ми и на мен много ужасно много и не само на мен а и на другите.-Казах леко отнесено все едно въобще не бях ту съзнанието ми се носеше някъде другаде.
Започнах да късам тревата наоколо и откъснатото го хвърлях някъде пред мен .
-Как върви работата-Попитах отнесено като продължих работата си.
Най-накрая ревата пред мен свърши а на нейно място беше останало просто едно кафяво петно което се наричаше кал или нещо такова.

by **YeSung** Пет Май 18, 2012 8:11 am

-Липсват ми и на мен много ужасно много и не само на мен а и на другите. - каза отнесено ДжеДжонг.
- Не липсвате само на тях.. Липсвате на всички от S.M. Вече не е същото, както преди. - започнах да говоря. Луната беше започнала да излиза от огромния черен облак, който я беше обвил.
-Как върви работата? - попита той.
- Ами.. добре е. Както знаеш, на скоро се завърнахме. За 2 часа "Opera" достигна на 1-во място в музикалните класации. Също така сме и доста заети и около SM Town Live in Paris. След като свършим с концертите в Париж може да направим едно турне из Европа, но не е сигурно.
Кръстосах крака по турски и се загледах в езерото. В него изникна обликът на Чае Рин и несъзнателно се усмихнах.
- Как върви с момичетата? - беше подучул някоя и друга клюка, но повечето бяха измислици. Вече нямаше нито един достоверен източник, на който да вярваш.

by Гост Съб Май 19, 2012 5:09 pm

Погледнах го леко слисано и се усмихнах.
-Ами с момичетата нещо не ми върви.-Засмях се тихо и седнах като него въздъханх и след това паднах на земятано така и не се изправих.Сложих ръцете си зад врата ми и затворих очите си.
-Ооо Opera.-Засмях се.-Когато за първи път чух песента не можах да спра да си я повтарям.-Признах си прозях мразех да го правя докато някой ме гледа.Същност ЙеСънг май не ме гледаше но все пак .
-Ами при теб...как върви с момичетата?-Хвърлих му един закачлив поглед.
Колко ли беше часа в момента?Дали другите са се събудили и се чудят къде съм?Е навярно сигурно са се досетили че съм тук.

by **YeSung** Съб Май 19, 2012 6:21 pm

Как вървеше при него ли? Чудесно! Просто уникално! Бях с момичето на мечтите си - Чае Рин.
- Чудесно! Имам си нова приятелка.. - изчервих се, усетих го, но беше прекалено тъмно, за да ме види някой.
Сега сигурно щеше да последва въпроса "Коя е тя?"... но такъв не последва. Със сигурност щеше да дойде скоро..
- Nae ssyo, nae ssyo Opera. Noraehaneun Opera. Chumchuneun nae Opera.. - започнах да си тананикам. Много харесвах новата ни песен, нищо че нямах партове. Пак си беше върховна!
Мое величие стана от земята и изтръска дънките си.
- Разбра ли, че са кръстили бебе слонче на теб? - само при спомена ми ставаше смешно, но слончето беше сладко.

by Гост Съб Май 19, 2012 11:31 pm

Оййй слонче е кръстено на Джеджонг това е толкова сладко... но той не знаеше тази новина защо ли не я знаеше ами да напоследък работеше много.
-Не не знаех малко съм изостанал със новините.-Засмя се и си отбеляза умствено да потърси за слончето като се прибере.
Сигунро е сладко дори повече и от самия ДжеДжонг.
-Ко е е момичето...знаеш че няма да кажа нали?-Попита той знаеше че той може да му ярва както ЙеСънг може да вярва на ДжеДжонг така и ДжеДжонг на ЙеСънг.
Със него се говореше лесно и се забравяше всички задръжки.Изкикоти се тихо и го погледна като се извъртя към него.

by **YeSung** Нед Май 20, 2012 1:08 pm

- А-а-а-а.. ами.. ъм... ам.. такова.. И Че Рин, лидерката на 2NE1. - накрая изплюх камъчето. ДжеДжонг ме погледна невярващо и се изхили.
- Мислеш, че лъжа ли? Истина е! Ходя с нея! - изплезих му се аз. - И се заклей, че няма да кажеш на никой! Ако някой разбере съм аут, а от работата зависи животът на майка ми и сестра ми.
- Ще пееш ли на общия концерт? Аз ще пея с Луна песента от OST-а на драмата "President" - "I love you". Ако се изложим шефът на SM ще ни изяде с парцалите. Знаеш го какъв е, когато сгафим или нещо друго.
Изведнъж се замисли.. Напоследък Чангмин се държеше странно. Правеше неща неестествени за него. Например вчера следобяд шляпна Джесика по задника, с което си изпроси як юмрук. Оня ден пък го бяха открили полу-мъртъв в мъжката тоалетна с три големи шишета водка около себе си и всичките изпразнени до дъно.
- Напоследък Чангмин се държи странно.. - чух се да промърморвам.

by Гост Нед Май 20, 2012 9:32 pm

Хмм СиЕл беше секси и то много.Погледнах го не че не му вярвах просто щяха да го убият ако се разбереше че той ходи с нея.
-Знам спокойно няма да кажа на никого все пак не се знаем от вчера.-Изплезих му се на свой ред и се замислих.Явно само аз си нямах момиче.Е какво пък обичах да съм сам не в такъв смисъл да си имаш гадже е сложна работа но пък от друга страна е гадно да си сам.Но аз не бях сам аз си имах моите приятели и членове на JYJ .
-Ами да ще пея със Някакво момиче ХьоРин...ще пеем Еmpty .-Казах и изпуках пръстите си мразех да го правя но ми беше навик а от навици трудно се отказвах.Изведнъж ми се дояде сладолед но беше толкова късно едва ли сега щеше да има отворен магазин в който да продаат сладоледи.Просто не беше честно трябваше магазините да са денонощтни.

by **YeSung** Пон Май 21, 2012 11:31 am

Ще пее с ХьоРин? Интересно..
- Ще пееш с ХьоРин? Тя е лидерката на SISTAR доколкото помня. - рекох замислено аз.
Погледнах телефона си. Беше 3 през нощта. Прозях се.
- ДжеДжонг, беше ми приятно да се видим и да си поговорим, но ми се приспа. Три през нощта е и другите от SuJu сигурно се притесняват за мен.
Мое ЙеСънгско величие се изправи и изтупа дънките си.
- Поздрави Йончу и Джунсу от мен и другите от S.M. - ДжеДжонг кимна в знак, че ще ги поздрави.
Отново се прозях и уморено затътрих крака към блокът.
Влязох в апартамента. Всички спяха. Промъкнах се незабележимо към кухнята и нечий глас ме стресна.
- Къде беше? - беше Донхе скръстил ръце пред гърдите си и намръщен.
- Бях при езерото. Видях ДжеДжонг и се заприказвахме.
- Ясно.. - Донхе ми кимна и си отиде в стаята, а аз изпих една чаша вода и айде, ходом марш към кревата.

by **Kim Bobby** Чет Сеп 27, 2012 8:54 pm

- Отвратително, по-отвратително, най-отвратително!!! - ядосваше се Им докато гледаше точките на последната проверка.. Беше получила почти максимума, но не беше максимума!
Юн Хея тропна с крак в партера на университета. Беше бясна! Не беше постигнала максималния брой точки!!!
- Юн Хея, успокой се! - говореше Канг Мин Джи, една от колежките й.
- Как да се успокоя?!? Не съм постигнала максималния брой точки!!! А трябваше да го изкарам.. - продължи да се ядосва красавицата.
- Хея, успокой се! Нали пак си близо до максимума? Аз какво да кажа като не съм изкарала и половината?! Поне ще можеш да идиш на специалилизацията в Германия! - Мин Джи започна да друса Хея.
- Всъщност.. права си. - сведе глава чернокосата и двете излязоха от сградата.
Взеха си "чао" и се разделиха, защото живееха в различни посоки. Пътят на Юн Хея минаваше през Олимпическия Парк.
Малките момченца играеха футбол, момиченцата скачаха на въже, майки с колички, майки с децата си на площадките, бащи със синовете си.. Пълна семейна идиля!
Докато вървеше спомените й я върнаха в далечната 1997-ма година.. Годината на инцидента. Годината, в която целият й живот се преобърна с главата надолу. Изгуби говорът си и дойде най-трудния етап в живота й..
И така, потънала в размишления усети как нещо я удря по главата. Хея рязко се обърна и видя как една футболна топка отскача. Бесните пламъчета отново се появиха в очите на чернокоската.
- Внимавайте на къде ритате, ла-а-ап-п-п-пета!! - кресна тя, но естествено на края на изречението езикът й се опелтечи отвсякъде и вместо "лапета" излезе "патета".
Децата се разсмяха, взеха топката си и продължиха да играят футбол. Хея докосна леко главата си, определено доста я беше заболяло. Добре, че не беше баскетболна или медицинска топка, защото тогава щеше да остане без глава.
Им изду бузки ядосано и този път катастрофира в някакъв мъжки индивид.. Доста по-висок, с хубаво телосложение и известен!
- Извинявам се. - промълви студено Юн Хея и вдигна глава нагоре. Лицето на този господин й беше познато.. Беше от една от новодебютиралите групи тази година, но мистерията беше "Кой е той?".

by **BaekHyun~** Пет Сеп 28, 2012 9:19 pm

Днес имах среща с гаджето си.Сутринта станах и отидох до банята.Измих си лицето зъбите и очите и след това подсуших капчиците, които се стичаха по него, с кърпа.Облякох се и седнах пред телевизора.Не даваха нищо интересно, само глупости.
За жалост, миналия месец бях заключил порно канала, за да се предпазя от самия себе си.
Бях задрямал пред плазмата си, когато някакъв по силен шум от него не ме събуди.
Погледнах часовника, който беше на стената и осъзнах, че остават някакви мижави минути до началото на срещата.
Не исках да закъснявам, затова си взех якето и излетях през вратата.
Реших да ѝ купя цветя, да внеса малко романтика все пак!
Влязох в любимият ми магазин за цветя и взех един голям букет с бели рози.След това платих и излязох.Стигнах на време за срещата, но когато се огледах при езерото нямаше нито следа от нея.
Помислих си , че и тя се е успала и затова сега ще закъснее.Застанах и зачаках, и чаках, и чаках, а тя така и не се появяваше.Накрая се ядосах , разбрах, че няма да дойде и ми е вързала тенекия и си тръгнах.
Реших, да продължа да се разхождам, макар и сам, защото във нас няма какво да правя, а букета, който купих го хвърлих в първото кошче, което се изпречи на пътя ми.
Отново си мислех, защо не ми каза, че няма да дойде, а не се сещах да си проверя телефона за съобщения от нея, а всъщност имах едно.Бях твърде ядосан и продължавах да се задълбочавам все повече в мислите си, когато едно момиче се бутна в мен.
- Извинявам се.
Та ми се извини тихо и се почудих, от къде се появи този студен глас от това малко и нежно вратле.Беше голяма сладурана и наистина беше красива.... естествено нямаше да изпусна този шанс.
- А как е името на тази красавица пред мен?- на лицето ми имаше подла усмивка.
Тя леко се стресна, не беше очаквала да я питам по този начин, май.
- Аз съм БекХюн от новата дебютирала група.- засмях се и наведох лицето си към нейното.
Тя сложи ръцете пред гърдите си и наведе глава на зад, далеч от моята.Да не би да мислеше, че искам да я целуна!? засмях се вътрешно и продължих, да я гледам от това разстояние.

by **Kim Bobby** Съб Сеп 29, 2012 12:58 pm

Момичето направи крачка назад и понече да тръгне отлявата му страна, за да си продължи по пътя, когато тоя си отвори устата.
- А как е името на тази красавица пред мен? - попита известния, на който не можеше да се сети името.
Нещо в тялото на Юн Хея трепна и тя повдигна глава към него. "Красавица", "име".. Уат дъ хел?!
Хея повдигна леко едната си вежда.
- Първо нека господина да се представи. - рече тя.
- Аз съм БекХюн от новата дебютирала група. - накрая се представи той. БекХюн значи..
"БекХюн.. БекХюн.. БекХюн.. EXO!!!" - се въртеше в ума й. Да, беше се блъснала точно в БекХюн от EXO. Ако се беше блъснала в него, когато е в добро настроение, сега щеше да си е поискала автограф и снимка, но не. Сега беше бясна заради проклетата проверка.. Проклети специалилизации в Германия, проклети проверки, проклети последни два въпроса.
Им сви бясно устните си. В този момент БекХюн се наведе над нея. Момичето реаргира бързо и отдръпна главата си назад, а той продължи да я наблюдава от опасно близко разстояние.
Юн Хея усети как бузките й леко се покриват с червенина. С пръст отблъсна леко стоящия пред нея мъжки индивид, а той се засмя. Тя го погледна презрително, отметна косата си и реши да отговори на въпросът му свързан с името й.
- Каз-з-звам се Им Юн.. Хея. - каза тя.
Езикът й отново се оплете. Защо на нея?! Защо езикът й трябваше да се оплита на всяка първа дума?! И за капак, сякаш за част от секундата отново беше изгубила говора си. "Хея" за момент беше застинало в гърлото й, напиращо и изгарящо да излезе наяве.
- Така де. Казвам се Им Юн Хея. - накрая успя да го каже нормално. - А сега ако нямаш нищо против, ще вървя.
Хея го заобиколи и тъкмо направи няколко крачки, когато някой я спря. Явно БекХюн нямаше намерение скоро да я остави. Госпожица Им му отправи уморен поглед ппитащ "Какво искаш?". По устните на певеца се разстла дяволито усмивка, която казваше много повече подробности около намеренията му.
Това вкара Хея в тотално объркване. Погледна БекХюн объркано, а бузите й отново се покриха с алена червенина.

by **BaekHyun~** Вто Окт 02, 2012 5:18 pm

- Каз-з-звам се Им Юн.. Хея. - каза тя.
Погледнах я странно за малко, защото не разбирах случващото се.Тя говореше малко странно, но това само ме накара да мисля, че въпреки всичко е голяма сладурана и това я правеше по-сладка дори.
- Така де. Казвам се Им Юн Хея.А сега ако нямаш нищо против, ще вървя.
Тя се опита да ме заобиколи, правейки няколко крачки в страни, но аз не я оставих да си тръгне.Не мислех тепърва да я оставям на мира.Тя ме погледна уморено и с досада, но аз просто се подсмихнах с усмивка, която тя лесно да разчете.Но за всеки случай за да се подсигуря съвсем реших, че ще е добра идея да и обясня на говорим корейски.Тя погледна объркано и веднага се изчерви като презрял и изпечен във фурна домат, на 180 градуса.
- Амиии... не мисля да те пускам все още!!-подсмихнах се подло.- Не като за начало да ми се подчиниш, за да сме щастливи и двамата.- аз се усмихнах.
След това обвих лявата си ръка около раменете ѝ и я задърпах на някъде.
Дори не знаех аз самия на къде отивам, но все щях да измисля нещо с моят перфектен мозък.Засмях се вътрешно и продължих да се чудя.
- За първа точка от въображаемия ни списък... мм.. мисля да се поразходим по езерото!!
Тръгнах като не я пусках от хватката си, а тя не мърдаше, освен да ходи де, не говореше, имах чувството, че дори не диша!!
Погледнах я, а тя просто гледаше в една точка напред с разширени очи..цялата беше вкаменена.
Явно така действах на жените.Засмях се и продължих да я гледам, а тя най-сетне се сети да ми обърне внимание.

by **Kim Bobby** Вто Окт 02, 2012 5:58 pm

БекХюн се усмихна подло, след което каза, че не възнамерявал скоро да пусне Хея. Май възрастта не й личеше. Та тя беше по-голяма от него, беше му нуна.. но изглежда наистистина годинките не си личаха.
Момчето изцепи, че трябвало да му се подчини.. Е, Хея реши да го направи, защото явно нямаше как по друг начен да се измъкне от господин Бюн. Бекончо обви едната си ръка около раменете й и тръгнаха нанякъде.
Госпожица Им се скова цялата! Той я дърпаше нанякъде, тя вървеше подире му, мълчеше и изглеждаше така сякаш не диша..
- За първа точка от въображаемия ни списък... мм.. мисля да се поразходим по езерото!! - каза той и тръгнаха към езерото.
Изведнъж господинчото се извърна към нея. Юн Хея изглеждаше наистина ужасена. Очиге й щяха да изкочат от орбитите си. Беше като статуя.
Изведнъж Хея се върна в реалността и излезе от транса, в който беше изпаднала. Върна нормалното си изражение и погледна лошо БекХюн.
- Явно донгсенг е решил да ме отвлича. - рече с ясна нотка на подигравка тя. - Току-що се запознахме и БекХюн-донгсенг реши, че може да си играе с една от нуните си. Very cool, хаха.
Сега в неговите очи се прочете объркване.
- Какво се учудваш? Не ми ли личи, че съм по-възрастна от теб? - мъжкият поклати глава и това накара момичето да избухне в смях.
Спряха по средата на пътя и Юн Хея започна да се хили истерично. Пляскаше с ръце, удряше се по бедрата, смеейки се, чак сълзи се стекоха по лицето й от смях.
Опита се да спре, но само изражението му, я караше да избухва отново и отново в смях. Но накрая едвам-едвам се удържа и придоби сериозно изражение.
- Господин БекХюн, ще ви помоля да ме освободите. Нямам време да играя на "Свали нуна" с нито с теб, нито с някой друг. - тя му намигна леко и отново тръгна да си ходи, съвсем забравяйки, че Бекито я държи за ръка.
Хея направи физиономия и се опита да отскубне ръката си от него. Опит - безуспешен. Отново го погледна.. този път разочаровано.
- Добре, само разходка покрай езерото и после ме пускаш! Окей? - певецът се съгласи и тръгнаха към езерото.

by **BaekHyun~** Вто Окт 02, 2012 6:29 pm

- Явно донгсенг е решил да ме отвлича. - рече с ясна нотка на подигравка тя. - Току-що се запознахме и БекХюн-донгсенг реши, че може да си играе с една от нуните си. Very cool, хаха.
Аз погледнах объркано... не можеше да е по-голяма.Не изглеждаше на по-голяма.
- Какво се учудваш? Не ми ли личи, че съм по-възрастна от теб?
Поклатих глава, а тя с цялото си нахалство започна да се смее, като първият истерик.Това малко ме ядоса, но все пак реших да не го показвам наяве... остана единствено обърканата ми физиономия.
Спряха по средата на пътя и тя не спираше да се хили.Смееше се.. и продължаваше, а аз седях от страни и се чудех какво да направя.Удряше се с ръце по бедрата, дори мисля, че от този бурен смях няколко сълзи се образуваха върху очите ѝ.
Хората ни подминаваха и ни гледаха като паднали от Марс.Бяхме странна гледка несъмнено.
Погледна ме и отново продължи с хиленето си.
- Господин БекХюн, ще ви помоля да ме освободите. Нямам време да играя на "Свали нуна" нито с теб, нито с някой друг. - тя ми намигна леко и отново тръгна да си ходи, съвсем забравяйки, че все още я държах за ръката.
Тя ме погледна, но все пак не я пуснах.
- Добре, само разходка покрай езерото и после ме пускаш! Окей?
Съгласих се и двамата тръгнахме покрай езерото.
Вървяхме все така мълчаливо..... никой не обелваше и дума.
Погледнах я леко измествайки съвсем леко лицето си към нейното, но така, че да не ме забележи.
Тя гледаше със физиономия, която показваше досада.Изведнъж обаче ми хрумна нещо интересно.
- Знаеш ли какво...?- започнах бавно аз.
Тя ме погледна, очаквайки да продължа.Аз се наведох до ушето ѝ и прошепнах със секси глас.
- Мисля, че е по-възбуждащо да имам приятелка нуна... от колкото малко и неориентирано момиченце.
Бях издокарал най-перверзния си глас, а тя потръпна.
На лицето ѝ се пролича, че не знае какво да ми каже.
- Нуна... ти сигурно си напреднала в леглото, нали?Да знаеш, че и аз съм доста добре там...така, че ако е заради това не се притеснявай въобще.
Сега беше мой ред да се засмея истерично.Това и направих... едва не си загубих дъха от смеха, който не спираше да напира в мен.
Тя гледаше като попарена и се чудеше какво да ми каже, но май нямаше да може да го направи.
Аз я дръпнах силно и долепиш устните си до нейните силно.
Тя се опита да се дръпне след 10-тата секунда, но аз продължих да я държа близо до себе си и да не ѝ позволявам.
Накрая не знам какво точно стана, но двамата се търколихме право във езерото.
Аз инстинктивно я прегърнах за да не се нарани и пльоснахме вътре.

by **Kim Bobby** Вто Окт 02, 2012 9:34 pm

Двамата вървяха мълчаливо. Никой не обелваше и дума. Сякаш бяха онемели.. Това донякъде подтисна Хея. Сведе леко глава надолу и косите й закриха ушите й. Отново се умисли за инцидента през 1997-ма.. Изведнъж на лицето й се появи физиономия казваща "Каква досада".
Да, беше й досадно. Мразеше, когато по-малки от нея се опитваха да я свалят, но този път парашутът й определено не се беше отворил. Друг път винаги успяваше да се измъкне от 91-ви, 92-ри, 93-ти, даже от 94-ти набор, а сега някакво си известно момче с две години по-малко от нея й се опираше на малкия пръст. Просто не можеше да повярва на това, че се беше предала пред някакво известно!!!
Вбеси се на самата себе си..
- Знаеш ли какво...? - започна да говори ЕХО-то.
Тя вдигна главата си и го погледна. БекХюн се наведе над нея и прошепна в ухото й:
- Мисля, че е по-възбуждащо да имам приятелка нуна... от колкото малко и неориентирано момиченце.
Лицето на Юн Хея отново се покри с лека червенина. Изгуби ума и дума от това. В очите й ясно се четеше, че не знае какво да отговори. Лол! И следващите му думи тотално я довършиха.
- Нуна... ти сигурно си напреднала в леглото, нали?Да знаеш, че и аз съм доста добре там...така, че ако е заради това не се притеснявай въобще.
Е, това накара Хея да се ококори яко. Въобще не беше напреднала в леглото за разлика от наборките си, които на вечер сменяха по 3-4 мъже.. Беше девствена, което за Хея не беше повод за срам. По-скоро се гордееше с това!
Явно беше стояла така прекалено дълго, защото смехът на певецът достигна до съзнанието й чак, когато беше спрял да се хили. Хея го гледаше като попарена и в хубавата й главица се въртяха куп обиди.
Изведнъж Бюн я дръпна към него и долепи устните си към нейните. Беше настоятелен, много настоятелен. Им се опита да се отлепи от него, но ЕХО-то продължи да държи устните си върху нейните. Двамата се олюляха и БАМ - в езерото. БекХюн гушна Юн Хея и пльоснаха вътре. Бяха като мокри кокошки.
Хея инстинктивно се изправи веднага. Водата се стичаше по бялото й прилепнало потниче, дънките и кецовете.
- МАЛЕ, ЩЕ ТЕ УБИЯ БЮН БЕК ХЮН!!! - изкрещя Юн Хея и с БекХюн започнаха да се гонят, препъвайки се в езерото.

by **BaekHyun~** Сря Окт 10, 2012 10:05 pm

Двамата се претърколиха и паднаха право във водата.
Слава Богу, че беше по-плитко иначе да са се удавили.
Хея се изправи първа и ме погледна ядосано.Бялото и потниче беше прилепнало за тялото ѝ и очертаваше идеално гърдите ѝ.Не можех да откъсна очи от гледката и затова я зяпнах с отворена уста.Мислех си мръсни работи, няма да споменавам какви, когато тя ме разсея от тези така .. бурни мисли.
- МАЛЕ, ЩЕ ТЕ УБИЯ БЮН БЕК ХЮН!!! - изкрещя ми тя и започна да ме гони, докато се препъвахме в езерото.
Изведнъж отново ме обляха старите мисли и ми хрумна нещо.
Спрях на място и бързо се обърнах към нея.
Разяреното и лице ме накара да се засмея силно.В този момент въобще не ми пукаше за мнението на хората около нас и реших да действам.
Тъй като водата в езерото беше чиста, нямаше зелени гнусни треви, кал и различни други гнусотии, реших да се позабавляваме.
Тя не можа да спре веднага и се блъсна в гърдите ми.В този момчент аз я взех на ръце и започнах да навлизам навътре във водата, докато тя риташе и се дърпаше.Мислех, че всеки момент ще ми издере очите.
- Спокойно жено!!- леко ядосано казах аз, но после избухнах в смях, когато тя се укроти и ме погледна тъпо.- Нуна всичко ще бъде наред!!- казах със загрижен глас.
Когато водата ми стигаше под гърдите спрях и я обърнах така, че да обвие краката си на кръста ми, а аз преместих ръцете си на дупето ѝ.
Стиснах я и след това едната я мушнах под блузата ѝ и заобхождах корема ѝ.Надвесих се длан врата на Хея и започнах да го целувам, ближа и тук-таме засмуквах кожата ѝ.
Тя изстена няколко пъти аз аз продължих с ръката си към гърдите ѝ .Обарвах я почти на всякъде, а тя само се опита да ме блъсне по гърдите.Но удара ми се стори някак немощен и без желани, усещах, че ѝ е приятно и продължих.Мушнах ръката си към гърба и и стигнах до сутиена.Напипах го и оставаше да го премахна.
Усещах, колко съм нагорещен, но не само аз.Дори студената вода не ми помахаше.

by **Kim Bobby** Чет Окт 11, 2012 4:08 pm

Хея се беше засилила към него и се блъсна в гърдите му. Не усети кога БекХюн я вдигна на ръце и пое навътре във водата. Това вбеси госпожица Им и започна да се бушува в ръцете му.
- Спокойно жено!! - рече ядосано мъжкият.
Жено.. жено.. ЖЕНО?!?!? СЕРИОЗНО ЛИ?!? Тя да не му беше гадже или съпруга, че да й вика така?! За момент Юн Хея спря да се бушува и го изгледа тъпо, а нашия избухна в смях.. Ама какво се е разхилил?
- Нуна всичко ще бъде наред! - допълни загрижено Бюн.
Накрая господинчото спря да навлиза в езерото. Водата му стигаше до гърдите и обърна момичето, така че тя да обвие краката си около него. Та, така де. Им обви крака около него, а БекХюн сложи ръцете си на дупето й. Тя го изгледа странно. Той махна едната си ръка от дупето й и я плъзна под блузката й. Ръката му беше студена като лед, което накара Хея да изтръпне. Студът се заобхожда по коремчето й, а устните на Хюн тръгнаха по вратлето на Им.
- Ахмм.. - тихо простена тя. Ръката му, която се намираше досега на корема й тръгна нагоре към гърдите й. Не беше ли прекалено смело от негова страна?!
Хея се опита да го блъсне по гърдите, но не успя.. Ударът й беше толкова немощен и без желание, че самата тя се учуди от това. По един странен начин и беше супер приятно това, което той правеше.
След дълга борба, Бекончо най-сетне стигна до крайната дестинация - сутиена.
- Ти май искаш да умреш.. - прошепна в ухото му Хея. Бюн обаче не си губеше времето и смело разкопча сутиена й. - С това си подписа смъртната присъда.. Беконе!
Докато го изричаше, блъсна БекХюн, така че той да изгуби равновесие. Пусна я и Хея най-сетне стъпа на твърдо... за разлика от БекХюн, който се беше пльоснал във водата. Момичето му се усмихна и му помогна да се изправи. Все пак, никой не заслужаваше да бъде изяден от рибките. Оправи си сутиена и тръгна да излиза от водата, следвана от Бекончето.
Накрая излязоха от езерото. Хея се изтръска. Косата й беше по-мокра и от баба й. Изтиска водата от черните си коси и погледна Бюн, който не беше в по-добро състояние. Момичето се усмихна и коремите и на двамата изкуркаха.
- Направихме си разходката. Сега е време за обяд. - оповести Им. - Ти черпиш, Бекончо!

by **BaekHyun~** Чет Окт 18, 2012 8:36 pm

Стигнах до сутиена ѝ.Докоснах леко закопчалката ѝ и тя изсъска в ухото ми.
- Ти май искаш да умреш..
Аз не ѝ обърнах много внимание на думите и смело го разкопчах, тогава се случи нещо неочаквано!!
- С това си подписа смъртната присъда.. Беконе!
Докато го казваше, тя ме блъсна, така че да изгубя равновесие.
От къде за Бога изкара тази проклета сила!? О.О
Аз пльоснах на зад и потънах като гюле!!Не си бях поел въздух и затова се нагълтах стабилно, но тя ми подаде ръката си и се изправих.
Тя си оправи сутиена си и тръгна да излиза от водата, а аз я последвах.
След като излязохме Хея се изтръска, а аз просто я гледах. Косата й беше доста мокра.
Изстисках водата от косата си и блузата си.Хея през това време изтръска черните си кичури и ме погледна.Усмихна ми се, а моят корем издаде недоволен звук.Явно не само аз бях гладен, защото и нейния ме последва.
- Направихме си разходката. Сега е време за обяд. - бях на същото мнение като нея.- Ти черпиш, Бекончо!
- Както наредите госпожице!! - изхилих се насреща ѝ.
След това двамата тръгнахме към най-близкото заведение за хранене.
Докато вървяхме отново беше голямо мълчание.Хората около нас ни бяха зяпнали все едно за първи път виждат мокри хора!!
Видяхме едно заведение и седнахме там.Дойде едно момиче и ни погледна странно.
- Ами ние просто се охлаждахме, затова сме мокри, не е нужно да се чудите!!- казах съблазнително и ѝ хвърлих един жаден поглед към дупето.
Хея забеляза това и ме погледна хапливо и недоволно.Аз се подсмихнах и казах на сервитьорката да донесе две купи с рамен.
- Надявам се да обичаш рамен... Беконке!!

by **Kim Bobby** Пет Окт 19, 2012 3:52 pm

Господинчото се съгласи да плати сметката и се отправиха към най-близкото заведение за хранене.
Докато вървяха хората ги зяпаха сякаш са извънземни. До сега не бяха ли виждали мокри хора, които отиват да обядват? Явно не. Е, тези бяха наистина много назад с материала! Горките! Чак Хея ги съжали.
Най-накрая стигнаха до заведението и влязоха. Една от сервитьорките отиде да ги обслужи и ги изгледа странно.
- Ами ние просто се охлаждахме, затова сме мокри, не е нужно да се чудите!! - усмихна й се Бекончо и загледа жадно към дупето й.
Юн Хея забеляза това и не остана никак доволна.. Изгледа го хапливо и се облегна на стола си. БекХюн поръча рамен.
- Надявам се да обичаш рамен... Беконке!! - рече и той.
- Да ти приличам случайно на Наруто?! - изгледа го тъпо Хея.
- Тогава аз съм Саске, Беконке! - подсмихна се Бекончо.
- В такъв случай, аз съм Тоби Лигльото, а ти си Дейдара, нали Бекончо-сенпай! - усмихна му се сладичко тя, а той се изхили.
Не след дълго им донесоха купите с рамен и се заеха с унищожаването им. Беше горещ, което беше още по-добре! Можеше да се яде!
След като свършиха с порциите си, певецът поръча още.
- Ама ще се състезаваме ли? Защо не каза по-рано?! - направи се на изненадана госпожица Им. - Който го изяде първи е Гай-сенсей!
Двамата през цялото време се стараеха да ядат възможно най-бавно. Все пак, нито той, нито тя искаше да бъде Вежди-сенсей, но за съжаление, БекХюн.. триумфално загуби!
Загубата му стана по следния начин: докато Хея си ядеше, без да иска си обърна купата и раменът се разплиска по пода, а на него му беше останало малко, така че..
- Вежди-сенсей! - изплези му се момичето, а той я погледна престорено сърдито, след което плати сметката и излязоха.
Щастливи и с напълнени коремчета, Бекончетата се отправиха към една от пейките покрай езерото, за да си починат от.. седене и ядене.
Настаниха си дупетата на произволна пейчица и момичето се облегна на БекХюн. Прозя се и се зазяпа в хоризонта.

by **BaekHyun~** Вто Окт 23, 2012 9:43 pm

- Да ти приличам случайно на Наруто?! - изгледа ме тъпо тя.
- Тогава аз съм Саске, Беконке! - подсмихнах се, защото естествено бях избрал най-големия сексапил там.
- В такъв случай, аз съм Тоби Лигльото, а ти си Дейдара, нали Бекончо-сенпай! - колко сладко ми се усмихнаааааа!! :3 .. мисля, че вече започва да свиква с компанията ми.
Рамена вече беше кацнал на масата и само пискаше: "Изяще ме!!Изяще ме!! ... нямате си на представа, колко съм вкусен и не нося много калории!! х3"
Аз веднага го нападнах... все пак днес беше изморително с тази женска пред мен.Източваше ми силите... ами... какво ли щеше да е в леглото с нея!? Подсмихнах се злокобно и си сложих за цел да я постигна.След като свършиха с порциите ни, аз поръчах по още една купа.
- Ама ще се състезаваме ли? Защо не каза по-рано?! - на малкото парче пред мен му личеше, че се прави на изненадана. - Който го изяде първи е Гай-сенсей!
Двамата през цялото време се стараехме да ядем възможно най-бавно,защото кой би искал да е Вежди-сенсей, но за съжаление, аз.. триумфално загубих и то от невнимание!! ТТ.ТТ
Загубата ми стана по следния ужасяващо убийствен начин: докато Мис Хея си ядеше, без да иска си обърна купичката и раменът се разплиска по пода, а на мен ми беше останало малко, така че..
- Вежди-сенсей! - изплези ми се тя, а аз извадих възможно най-сърдития ми поглед.
След това платихме сметката и излязохме отново навън.
Седнахме на някаква пейка, а тя си облегна главата на рамото ми.Аз прокарах ръка през врата ѝ и я прегърнах.
Двамата се бяхме наместили доста удобно, но все още мокрите ни дрехи малко лепнеха по телата ни.
Погледнах надолу и видях нечие деколте.... и не чие да е, а на МиС Недостъна Беконка.
На лицето ми изгря една "девил" усмивка.
- Брей.. не знаех, какво ПЗЕ си!!
Тя ме погледна въпросително.Явно очакваше да и кажа какво значи, но реших преди това да използвам моята подобрение-версия. хДД
- Даже бих казал, че си УСГПЗЕ!!!
Изсмях се на неразбиращата ѝ физиономия, а тя най сетне зададе въпроса си.
- ПЗЕ!?,....УСГПЗЕ!?Какво за Бога е това!?
- Ами това значи... Пичка за ебане или моята версия... Уникално Супер Голяма Пичка За Ебане!!!!- изстрелях аз на бързо, а тя ми хвърли наистина ужасяващо изпепеляващ поглед.

by Sponsored content

Eзерото

Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото

Re: Eзерото