Re: Eзерото

by **Lee Sun Hi** Пон Авг 04, 2014 9:20 pm

Хоя се съгласи и двамата заедно закрачиха по алеята. Хванати за ръце правиха малки крачици, но сега нещата не стояха както друг път. Сън Хи го чувстваше отдалечен. Нещо наистина го тревожеше. Не знаеше как да го пита. Искаше да разбере защо се държи толкова странно. Може би трябваше да пита брат си. Той щеше да е наясно какво точно го тревожи. Не беше от хората, които не им пука особено много. Винаги се е грижил добре за членовете на групата и със сигурност щеше да е наясно, ако нещо не е наред с Хоя.
- Мх.. Сън Хи... мх... – беше права, че има нещо. Сега събираше смелост да го каже или поне на нея така й се струваше.
Усети как той пуска ръката й. Тя направи две крачки напред, но разбра, че Хо Уон не я следва за това се спря и се обърна към него. Погледът му беше забит надолу в земята и изглеждаше някак странно. Никога до сега не се беше държал така с нея. Момичето започна да се чувства странно.
- Аз... ъх... такова... ам... Сън Хи... уффф...
Изведнъж на стажантката й светна лампичката. Той искаше да скъса с нея. Ами да, логично е! Пусна ръката й, започна да заеква и да се чуди как да й го сервира най-мило. Сън Хи усети как очите й започнаха да се навлажняват само от мисълта за това. Нямаше да позволи да плаче заради мъж! Не, нямаше да се излага точно сега. Трябваше да се направи, че изобщо не й пука и да си тръгне. А когато се прибере да се нареве на воля.
- Хо Уон … аз разбирам всичко .. – едва успя да го каже с треперещия си глас. Усещаше как голяма буца е застанала на гърлото й и не и позволяваше да говори нормално.
Нямаше какво друго да направи или да каже. Явно в последно време е живяла в пълна заблуда, че те още дълго време ще са заедно. Очевидно неговите чувства са започнали да отслабват. Може дори напълно да са изчезнали. Последните седмици просто да се е преструвал, че му е много приятно да е с нея. Сърцето й се сви от мъка. От очите й всеки момент щяха да закапят сълзи. Някак си все още успяваше да ги спре да излязат и да покажат колко слаба може да бъде.
Започна да си мисли как по-големият от братята й щеше да й каже как я е предупредил да внимава с този „господинчо“, но Сън Хи нали е прекалено уверена винаги му казваше неща от сорта „той не е като другите“. Е, очевидно това не е съвсем така..

by **Hoya.** Вто Авг 05, 2014 8:22 pm

Вдигна главата си и погледна към Сън Хи. Ту студена, ту гореща пот го обливаше. Ризата тотално беше залепнала на гърба му.
- Хо Уон … аз разбирам всичко .. - каза Сън Хи, а танцьорът на INFINITE се опули.
Какво разбираше?
Трябваха му точно няколко секунди, за да се сети за какво говореше тя. Ама толкоз' прост ли беше?! Трябваше повече да внимава какво казва и как звучи отстрани... Та, за Бога, звучеше точно така, все едно ще къса с нея! А далеч не беше така! Щеше да прави нещо далеч по-сериозно, което включва тях двамата през олтара, а след това живеещи заедно в очакване на първото си дете. Още по-нататък като сладки баба и дядо, които стоят на дивана, прегръщат се и си спомнят за младините, а след това играят с внуците и пра-внуците си.
Ох, да, красиво бъдеще си представяше И Хо Уон.
Притесняваше се, а думите му бяха на върха на езика. Просто не можеше да ги изрече. Трябваше му още малко време. Госпожицата трябваше да почака още съвсем, ама съвсем мъничко, за да може Хо Уон да се хване за клончето наречено "Кураж", да й покаже изненадата си и да го направи.
Забеляза, че лицето й става леко червеникаво. Това показваше, че всеки момент може да се разплаче, а той не искаше това. Нямаше да позволи на своята Сън Хи да се разплаче заради него и някакво недоразумение! Още по-малко пък заради НЕГО. Не! Беше й обещал, че никога няма да я кара да плаче, а сега беше на път да потъпка това обещание.
Отиде до нея, хвана я за ръка, погледна я за един кратък момент право в очите и я задърпа надолу към пясъка около езерото. Спря, обърна се към нея и я хвана за другата.
- И Сън Хи, нищо не разбираш - каза й. Тонът му беше леко суров, след което погледна надясно надолу към пясъка. Извади мобилния си телефон, включи фенерчето и пред тях се освети "Ще се омъжиш ли за мен?" написано със сума ти малки камъчета. Отново я погледна, остави мобилния си до въпроса, така че да продължава да осветява и приклекна пред нея. Извади кутийката от джоба на дънките си и я отвори. Прехапа устни.
- Е? Ще станеш ли моя жена, докато смъртта ни раздели? Да бъдем като камъните - да устоим на всичко?

by **Lee Sun Hi** Съб Авг 09, 2014 4:50 pm

Толкова много спомени избиха в главата й. Все едно беше вчера когато му спука вената. Спомни си как Хоя се направи на припаднал и как броени секунди след това се състоя и първата им целувка. Отначало го мислеше за пълен кретен, който само иска да се възползва от момичетата, но впоследствие разбра, че е мъжът от мечтите й. Нейният принц на бял кон, а в сегашно време би звучало „принцът с BMW-то“.
Усети, че Хо Уон я хваща за ръката и започна да я дърпа към езерото. Сън Хи стисна здраво ръката му, защото й се стори, че ще падне, което за нейно щастие се оказа само предположение. Той се спря и се обърна с лице към нея. Хвана я за другата ръка, а момичето го гледаше все така объркано. За момент дори си помисли, че може да иска да я удави в езерото. Хо Уон вече беше наясно, че освен другите 4323432 неща, които не може да прави, тя не може и да плува.
- И Сън Хи, нищо не разбираш – отвърна й със суров глас той.
Тя го погледна, но откри, че погледа му се отклони рязко към земята. Проследи много внимателно всяко едно негово действие. Той бръкна в джоба си и извади мобилният си телефон. Включи фенерчето му и насочи лъча светлина към земята. Сън Хи погледна в тази посока и в първият момент помисли, че й се привижда. С много малки камъчета старателно беше изписано „Ще се омъжиш ли за мен?“
Коремът й се сви на топка щом Хо Уон коленичи пред нея. Извади от джоба на дънките си една кутийка и я отвори. В нея имаше пръстен. Сън Хи все още не осъзнаваше къде се намира и какво става.
- Е? Ще станеш ли моя жена, докато смъртта ни раздели? Да бъдем като камъните - да устоим на всичко?
След тези думи цялата се разтрепери, а сълзите й вече не можеха да си стоят в очите й и потекоха по бузите й. Краката й все едно се подкосиха и тя падна на коленете си пред него. Погледна го право в очите.
- Да, да, да! – каза набързо Сън Хи. – И още хиляди пъти да.
Дори не дочака Хоя да й сложи пръстена. Спусна двете си ръце към него и ги уви около врата му. Прегърна го силно. В момента нямаше нужда от нищо друго. Искаше само той да е винаги до нея и никога да не я оставя.

by **Hoya.** Чет Авг 14, 2014 8:03 pm

За момент през главата му мина сценарий, в който тя му казва "Не" заради начина, по който се държа по-рано. Не, нямаше как това да се случи! Сън Хи щеше да приеме предложението му и двамата да бъдат най-щастливите бъдещи младоженци на третата планета. Та двамата се обичаха толкова много. Хоя например не можеше да си представи живота без жената пред него и се чудеше как не я е открил по-рано. Сестрата на лидера на INFINITE беше най-чаровната, най-сладката, най-невинната, най-страхотната и още 784928790 неща. Не я обичаше, а я обожаваше! Обожаваше всяко едно нещо в нея - смехът й, който наподобяваше медено звънче, срамежливите й погледи, голямата усмивка, милият характер, бялата й кожа, устните, които във всяка една секунда му нашепваха "Целуни ме".. всичко! За Хо Уон тя беше всичко. Целият му свят.
Секундите, в който очакваше отговора й бяха най-напрегнатите в целия му живот. В един момент го обля студена пот, която бързо беше заменена с гореща. Сън Хи защо толкова се бавеше и го караше да полудява с разни нереални сцени в главата?
- Да, да, да! - най-накрая каза любовта на живота му и в този кратък момент го направи най-щастливия мъж. – И още хиляди пъти да.
Сън Хи се спусна към него и обви ръцете си около него. Усмивка се изви на устата му, стисна кутийката в ръка и обви своите ръце около тънката й талия. Вдиша дълбоко от аромата на дрехата й. Беше толкова сладко...
Обичаше я. Наистина я обичаше.
Танцьорът на INFINITE я пусна и се изправи. Извади годежния пръстен от кутийката, прибра кутийката в задния джоб на дънките си и хвана ръката й. Внимателно постави пръстена на безименния пръст, след което хвана лицето й и я целуна нежно по устните.
- Благодаря ти, че ме правиш най-щастливия мъж - прошепна й, отново обви ръце около талията й и я вдигна.
Тя се разпищя весело, а той я пусна. Хвана я за ръката и я задърпа към алеята, откъдето продължиха разходката си.
Час по-късно се разделиха, защото някои хора са били нощна смяна, а други имат само 2 часа за сън, след което пак се юрват да тренират.

by Sponsored content