Re: Eзерото

by **Kim Bobby** Чет Окт 25, 2012 5:02 pm

Както си лежеше на рамото му тоя почна да говори с някакъв, такъв, первезен глас.
- Брей.. не знаех, какво ПЗЕ си!!
Хея го погледна объркано. ПЗЕ? Какво означаваше това? Някой бързо да даде превод!
- Даже бих казал, че си УСГПЗЕ!!!
Сега го изгледа още по-объркано. Заочаква да й даде превод на ПЗЕ и УСГПЗЕ, но той май нямаше намерение да й го даде.
- ПЗЕ!?....УСГПЗЕ!?Какво за Бога е това!? - най-накрая попита Им.
- Ами това значи... Пичка за ебане или моята версия... Уникално Супер Голяма Пичка За Ебане! - изцепи Бекончо.
Погледът на студентката не закъсня. Ако можеше да убива с поглед, Мистър Бекон щеше да има дупка през главата. Тя проследи погледът му, който беше насочен към деколтето й. Мдаа, деколтето й наистина беше големичко, а за капак все още беше и мокра..
- Моменталически спри да зяпаш там! Или искаш да те набия?? Мога да го направя! По-голяма съм от теб. - скръсти ръце пред гърдите си Юн Хея.
Той се изсмя, сякаш казваше "Няма да го направиш!"
- Не бъди толкова убеден, Бекончо. - усмихна му се ангелски момичето. - Този път ти прощавам, но следващия път ще те набия. - след тези думи реши да смени темата. - Студено ми е.
Пак се облегна на него като сложи ръчичките си в неговите. А неговите беконски лапички бяха топлички. Та и той беше мокър! Как тогава неговите ръце бяха топли, а нейните не?! МИСТЕРИЯ!!!
- Топличък си. Но как така си топъл след като и ти си мокър като пиле??

by **BaekHyun~** Съб Окт 27, 2012 11:25 pm

Тя не закъсня със яростния си поглед и ме дари с него.
Аз от своя страна погледнах на долу и пред мен се разкри сладкото деколте на нуна.Обаче тя явно се усети на къде беше отправен погледа ми и веднага каза:
- Моменталически спри да зяпаш там! Или искаш да те набия?? Мога да го направя! По-голяма съм от теб. - скръсти ръце пред гърдите си тя.
Аз се засмян, нямаше да го направи!!Това беше блъф!!
- Не бъди толкова убеден, Бекончо.
Ама тя да не четеше мисли!?
- Този път ти прощавам, но следващия път ще те набия...Студено ми е.
Тя се облегна на рамото ми и вплете пръсти в моите.Ндаа беше яко и приятно да имаш гадже.А сега искам нея за гадже.
- Топличък си. Но как така си топъл след като и ти си мокър като пиле??
- Ами защото.. - позамислих се малко- .. защото съм печен на 800 градуса, до златиста коричка!! - изсмях се, а тя се опули.
Когато схвана какво имах на предвид, а това беше Бекона се засмя със мен.
- И нуна, коя година си родена?-попитах, а тя просто си гледаше в пространството и не реагираше особено на думите му.
- Да знаеш, че не изглеждаш да си много по-стара от мен!!..Тъй като аз съм на 20, ти трябва да си на 21!!
Чак сега тя ми обърна внимание и повдигна главата си към моята.
- А щом разликата ни е 1 година, ти нищо не можеш да ми направиш, пък камоли да ме набиеш.. е можеш да ми направиш някои неща..-усмихнах се перверзно-.. но няма да казвам какви за да не се разсърдиш!
Тя ме погледна леко недоволно, а лицата ни бяха на сантиметри едно от друго и се приближаваха, скъсявайки дистанцията помежду си.

by **Kim Bobby** Сря Окт 31, 2012 10:20 pm

- Ами защото.. защото съм печен на 800 градуса, до златиста коричка!! - изхили се той, а Хея се опули тъпо на среща му.. докато не схвана! За бога, та той говореше за бекона.
Това я накара и тя да се изхили. Беше забавен - това й харесваше. Попита я коя година е родена, но.. въпросът му сякаш идваше от края на Галактиката. Студентката се беше зазяпала някъде из безкрайната бездна на езерото. Дъхът й излизаше на пари.. Отново се беше зарила в спомените си.. Бомбата, избухването, всичко..! Тези спомени я преследваха навсякъде, където идеше!
Най-накрая думите му достигнаха до нейните уши. Каза, че той бил на 20, а тя на 21.. И че разликата им била една година. Да, ама не! Имаха си ги стабилни две годинки Беконите.
- А щом разликата ни е 1 година, ти нищо не можеш да ми направиш, пък камоли да ме набиеш.. е можеш да ми направиш някои неща.. но няма да казвам какви за да не се разсърдиш!
Това никак не й хареса. Погледът й изписваше от всякъде недоволство. Лицата им се приближаваха едно към друго. С всяка изминала секунда дистанцията между тях се скъсяваше, докато Юн Хея не стана от пейката и той се пльосна грациозно.
- Ако искаш да ти направя "някои неща" ще танцуваш с мен на "Mama"! - лека первезна усмивка се плъзна по лицето й. - Моля донгсееенг. - изгледа го сладко, а БекХюн се примири с положението.
Изправи се от пльоснатото върху пейката. През това време г-ца Им изкара телефона си и двамата се наредиха на полянката зад пейката. Тя щеше да е на мястото на ЧанЙол, а той на своето си.
Началото на "Mama" забуча. Беконът започна да пее.. Наложи се и Хея да се включи, а нейният глас.. не беше много добър. Беше нещо като гласът на Си-Ел и ХьоРин в едно. Когато пееше не звучеше пискливо, звучеше перфектно, но при рапа.. При рапът беше супер голява излагация!
Та, да се върнем на танцуването. Двамата си танцуваха и пееха, а минаващите тийнейджъри ги наобиколиха и ги снимаха с камерите на телефоните си. Хея просто си представяше утре какъв хейт щеше да отнесе в ютуб, allkpop, туитър, фейсбук и всякакви такива.. И при това от 12-13 годишни тийнейджърки, който си мислят, че Бюн Бек Хюн е само и единствено "техен".

by **BaekHyun~** Пет Ное 02, 2012 7:39 pm

- Ако искаш да ти направя "някои неща" ще танцуваш с мен на "Mama"!
Аз се съгласих и се изправих.
Тя извади телефона и си и започна да се рови в плейлиста си.След няколко секунди намери песента и началото на "Мама" зазвуча.
Двамата започнахме да танцуваме, като аз пеех на моите части.
Тя също понякога припяваше, но честно казано гласа и не беше от най-хубавите за вокали.
След като дойде частта на ЧанЙол тя започна да рапира от негово име.Всъщност доста добре и се получи това.
Хората около нас минава и ни гледаха странно, а тези които ме разпознаха, най-вече тинейджърки се наредиха около мен и започнаха да викат.
- Оппа!!ОППА!!НЕ ВЕРОЯТЕН СИ!!ЩЕ СЕ СНИМАШ ЛИ ПОСЛЕ С НАС!!ИСКАМЕ АВТОГРАФ!! - те викаха и ни снимаха, но понякога Юн Хея изяждаше по някой хейт.Нещо от сорта на:
- Хей ти за каква се мислиш, веднага се разкарай от оппа, ако не искаш да изядеш по няколко шамара и да останеш без коса!!
Изглежда тя не им обръщаше много внимание.
След като приключихме раздадох по някой автограф и се снимах два пъти.После когато със мацето останахме сами и на спокойствие, аз я ппопитах с перверзен глас.
- Еее .. във нас или във вас??
Тя не отговори а само се подсмихна и тръгна на някъде... изглежда нямаше да сме на моя територия.

by **Bang Minah** Пет Ное 09, 2012 11:29 pm

Ветровита и доста хладна нощ се бе спуснала над Сеул, обвивайки в тъмната си пелерина целия град сякаш се опитваше да го приспи. Не че щеше да успее - тълпи от хора изпълваха улиците, гласовете им се смесваха в досадно жужене, което можеше да доведе главоболие на всекиго, а уличните светлини, заедно с тези на огромните билбордове и всичко урбанистично, не позволяваха на гражданите да изгубят пътя си. Накъдето и да се обърнеш, ароматът на улична храна гъделичкаше сетивата ти.
Да, градът нямаше никакво намерение да се подчини на нощта и да потъне в сън.
Ън Джи, за разлика от него, не искаше нищо друго освен това - да стигне леглото си, да се сгуши с ръце, прегърнали колената й и да остави умората да я завладее. Всяка капка сила вече бе изсмукана от тялото й благодарение на непрестанните тренировки. Нямаше мускул, който да не болеше, нито движение, което да не бъде последвано от леко присвиване и скимтене.
Да бъдеш трейни беше толкова изморително, че понякога на Ън Джи й се искаше да се откаже - да се откаже и да умре в някоя дупка, поддала се напълно на болежките. Не виждаше особен напредък, което я разочароваше. Мечтата й - нейната светлина ставаше все по-далечна с всяка секунда, а момичето искаше просто да я догони и да я хване в ръцете си, да не я пуска... но беше изморена, нямаше сили да тича. Засега можеше само да впрегне останалите частици от себе си и да накара тялото си да върви към бляна.
С дълбока въздишка Ън Джи се откъсна от тези екзистенциални мисли и се огледа наоколо - до болка познатото езеро, чиито спокойни води отразяваха красивата луна; което бе нейния пристан при нужда от приятел; което знаеше всичките й тайни и желания; което бе събирало всички нейни сълзи и огорчения.
Идването тук май вече беше подсъзнателно.
Силният порив на вятъра се заигра с косите й, разпръсквайки ги небрежно на всички страни, накара тялото на Ън Джи да потрепери - въпреки червеното дълго палто и шала, увит около врата й, наближаващата зима се усещаше.
Дългокоската се надяваше студенината да остане само навън; не искаше отново да влиза в сърцето й и да замразява всяка част от нея.
Ън Джи реши да се оттърси от тези мисли и се настани удобно на вече сухата и почти мъртва трева - нещо като сърцето й, което бе закърняло в гърдите поради прекалено продължителната зима в душата й.
Преди да осъзнае, тялото на момичето вече се бе предало - проснато безжизнено на тревата, косите й, разпилени като буйни водопади. Клепачите й бавно се затваряха под напора на умората и прикритата тъга, а съзнанието й плачеше за почивка.
Това обаче нямаше как да стане, тъй като Ън Джи вече не чуваше само забавения ритъм на сърцето си - нечии стъпки се приближаваха все по-близо.

by **Park Luna** Съб Ное 10, 2012 2:43 pm

Хлад, студенина, влага... Черната като катран нощ предлагаше само това. Макнето на S.H.E леко потрепери. Намираше се пред входа на Green и все още не се решаваше да тръгне. Другите отдавна бяха поели към апартаментите и къщите си, но не и Луна.
Сон Кю й се беше обадила по-рано, че тази вечер няма да се прибира. Ю Куон, заедно с другите от Block B, бяха по-заети и от Барак Обама. Двете й най-скъпи онни-та пък бяха заети с други неща. И двете се приготвяха за сватба. Че Рин щеше да се жени в края на този месец. Време беше! Та.. да се върнем на първоначалната тема - тази вечер щеше да бъде so lonely.
Сън Йонг си пое дълбоко въздух. Нямаше желание да се прибира в апартамента. Обстановката беше толкова подтискаща, а всеки един предмет й навяваше спомените за Него... Леко сложи ръка на корема си и усети как синът й мърда. Усмивка огря на лицето й и събра сили да тръгне към парка. Имаше нужда от тихо и спокойно място, където да се освободи от мислите и нервите.
Звукът от ударите на токът й отекваха по празната алея на Olympic Park. Беше толкова тихо, пусто, мрачно и студено... Парк отмести кичур от косата си и се сети за случката по-рано днес. Защо Кюхюн я беше бутнал в ръцете на Кий? И защо устните на Кий се озоваха върху нейните? Защо, защо, защо... хиляди въпросителни замъгляваха съзнанието й в този момент. Беше й дотегнало...
Още в мигът, в който кракът й докосна тревата около езерото, певицата забеляза нещо странно. Някакво момиче се беше проснало на тревата. Брюнетката забърза стъпките си и докато вървеше си мислеше, че може да я е пияна или дрогирана, но все пак трябваше да провери! Може и да беше тежко ранена!
- Хей, добре ли си? - попита Луна щом застана до момичето лежащо на тревата. Клекна до нея и я обърна с лице към себе си.
Лицето й беше бледо и изпито, сякаш змии я бяха хапали. Веднага щом я видя й стана ясно - беше припаднала от преумора или нещо подобно. Г-ца Парк разтърси леко тялото лежащо на земята.

by **Bang Minah** Съб Ное 10, 2012 7:22 pm

Ън Джи вече изпускаше последните нишки от съзнанието, бавно пренасяйки се в приканващата тъмнина. Тялото й се бе отпуснало върху сухата земя, неспособно да намери каквато и да е сила.
Умората я завладяваше напълно , забавяйки пулса и дишането й дотолкова, че някой би си помислил, че е мъртва. Ах, колко й се искаше точно тогава това да беше истина!
Макар околните да я виждаха винаги усмихната и в добро настроение, дълбоко в себе си, Ън Джи бе прегърнала скръбта и спомените и отказваше да ги пусне. Не можеше да ги пусне! Ако го направеше, това означаваше да забрави, а тя не искаше. Въпреки болката, врязвайки се надълбоко в гърдите й при онези определени мисли, момичето искаше да помни - искаше да помни проклетото шосе, онзи тир, свистенето на гуми, кръвта, новините за майка й и сестра й, починали в инцидента, докато Ън Джи се бореше да оцелее...
Искаше да помни всичко това винаги, защото само по този начин се убеждаваше, че е имала майка и сестра; че са съществували и са я обичали;
Забравата беше сладка и примамлива, но спомените бяха извор на живот и малка надежда - Ън Джи щеше да накара семейството си да се гордее с нея, макар и да я гледаха от място, невидимо за хорските очи.
Изведнъж момичето усети нечии нежни ръце около лицето си, а след това приглушено чу женски глас, акомпаниран от леко разтърсване на раменете.
Това беше знак от външния свят - свят, в който Ън Джи трябваше да се преструва, че антидепресантите в джоба на палтото й не съществуват; че вечната усмивка и оптимизъм са естествени; трябваше да залъгва околните, че е щастлива, когато всъщност тъгата я задушаваше всяка вечер, непозволявайки й да заспи без да сънува кошмари и да плаче в съня си.
Полагайки неимоверни усилия, клепачите на Ън Джи потрепнаха и със замъгления си поглед момичето можеше да регистрира женско лице, отличаващо се от потъналата в мрак природа.
Когато тъмните облаци започнаха да се разсейват от съзнанието й, тя осъзна точно кой беше пред очите й - познатото лице, което виждаше постоянно по медиите; което имаше хиляди фенове - Луна.
- О, аз... да, добре съм... съжалявам. - несвързано запелтечи Ън Джи, примигвайки няколко пъти, след което бързо се подпря на лакти и се опита да се изправи - нещо, за което съжали щом усети земята под краката си, а миг по-късно и зверската болка от навехнатия глезен, която накара момичето да присвие очи и да прехапе устни, за да възпре вик.
Беше ужасно! Как беше възможно да се изложи така пред някого като Луна?! Не можеше ли да я удари гръм в момента? Илии да я блъсне тир? Илии да се блъсне в тухлена стена и да умре?
На момичето й се искаше да избяга от срам, но не можеше, затова просто се усмихна и поклони в знак на уважение.
- Извинете, ако съм Ви стреснала. - отново се извини Ън Джи с леко треперлив глас и сведена глава.

by **Park Luna** Съб Ное 10, 2012 9:12 pm

Момичето отвори леко очите си. Камък падна от сърцето на певицата. Усмихна се нежно, а кафявокосото момиче започна да пелтечи. Опита се да се изправи, но резултатът от това не беше особено хубав - навехна си глезена. Непознатата присви очите си от болка.
- Извинете, ако съм Ви стреснала. - каза тихо тя. Гласът й трепереше и се поклони.
- Спокойно, нищо не е станало. - засмя се Сън Йонг. - Като гледам, май не си много добре. Надявам се да не си си счупила крака. Позволи ми да погледна.
Момичето я погледна леко стреснато, но се съгласи. Сън Йонг повдигна крачолът на дънките й. Сложи студените си ръце върху крака й и леко натисна, след което погледна кафявокоската. Тя беше стиснала леко очите си от болка.
- Много ли те боли? Ох, какво питам, след като си личи от 100 километра, че те боли. - поклати леко глава Луна. - Между другото, аз съм Парк Сън Йонг.
Парк се поклони и подаде ръката си. Момичето, което си беше навехнало глезена пое ръката й и се здрависаха.
- Аз съм Чонг Ън Джи. - представи се тя.
- Приятно ми е, Ън Джи. - бъдещата майка отново натисна леко глезена й и усети нещо, което не беше характерно за най-обикновенно момиче.
Мускулите на краката й бяха по-стегнати от обикновенно, което означаваше, че тренира нещо. Бяха доста заякнали за напълно обикновенно момиче, което си няма друга работа освен да фенгърлства.
- Ън Джи, извинявай за въпроса, но.. Ти си трейни, нали? - въпросът й дойде сякаш като гръм от ясно небе на младото момиче пред нея. Беше в нещо като шок. Сън Йонг леко я разтърси и помаха пред лицето й.
- Земята до Ън Джи! Добре ли си?

by **Chanyeol.** Съб Ное 10, 2012 9:59 pm

"- Хайде Жанг Йи Шинг, ти ще се справиш!" - мислеше си наум Лей докато тренираше.
През цялото време Тао, ЛуХан, Крис, Чен и ШиуМин наблюдаваха всяко негово движение. Сякаш ги беше страх да не би всеки момент да се просне на пода с изтичаща кръв. Прекалено много се притесняваха за него. И сам можеше да се справя.
- Момчета, спрете да се притеснявате за мен. Нека се съсредоточим върху тренировката. - помоли ги Еднорога. Те се сепнаха, но все пак се съгласиха.
След доста дълго време, тренировката свърши. И шестимата бяха като диви мустанги, пуснати на свобода след дълго прекарано време в плен.
Влязоха в съблекалните. Там вече бяха момчетата от EXO-K. Поздравиха се, обсъдиха някои неща около хореографията и музиката, докато се преобличат и след това всеки тръгна на някъде. Единствено за БекХюн се знаеше къде отива - при онази Юн Мея ли беше, Хея ли беше, каква там. Била по-голяма от него, голяма сладурана, не знам си какво си. Еми, хубаво, да ходи да си я чука, ама поне да не го разтропва на цял S.M.
Китаецът нарами на рамо раницата си, прозря се и след минути се озова пред входа на лейбълът с едни от най-обичаните звезди. Тъкмо понечи да тръгне към дормът на EXO PLANET, когато някой му привлече вниманието. Или беше по-точно да се използва "нещо" - малко бяло кученце, което по-скоро прилича на плюшка, от колкото на живо същество.
Животното започна да скача около него и да го дърпа за крачола на дънките.
- Добре, де, добре, следвам те. - засмя се Лей и тръгна подире му.
Кученцето го водеше към Olympic Park, нищо учудващо. Там все пак имаше сума ти други като него. Изглежда, бялото пухче искаше някой да го изпрати до дома, да не би някой да го нападне по пътя. Накрая стигнаха до езерото и до сега нямаше никакви следи за други живи същества по пътя, когато забеляза две женски фигури на земята.
- Лесбийки..? - промърмори тихо на себе си и се приближи. Успя да различи бившият вокал на F(x) и още една женска фигура..
- Сън Йонг, кога обърна резбата? Явно новата компания ти влияе зле. - Луна стреснато се обърна към него, а той се засмя. - Спокойно, шегувам се. А коя е тази госпожица, която лежи така безучастно на калното?

by **Bang Minah** Нед Ное 11, 2012 9:57 pm

Ън Джи не разбираше - не разбираше какво се случва в момента; не разбираше дали е истина или просто сън; възможно ли беше да е мъртва?
Нищо наоколо не изглеждаше реално - нито лекото полюшване на последните оцелели, изстрадали листа, нито лунната светлина, отразяваща се в косите на непознатата, която всъщност беше доста позната; не чувстваше биенето на сърцето си, нито кръвта във вените си.
Единственото доказателство, че е жива, бе острата болка в глезена, която не я напускаше и караше цялото й същество да крещи вътрешно, разкъсвано от импулсите, които травмата изпращаше до мозъка й.
Болеше. Болеше толкова, че Ън Джи се чудеше дали всъщност това не беше някакво чудовище вътре в нея, което усуква мускулите й, нанася тежки удари на цялото й тяло и раздира белите й дробове. Да, болеше до такава степен, че отнемаше дъха й и замъгляваше съзнанието й.
Ън Джи не можеше да помръдне дори и да искаше - тежестта на болката я притискаше като гюле. Слухът й едва долови въпроса на Луна, но умът й не успя да го възприеме, напълно блокирал от напиращите сълзи и дращещите в гърлото на момичето писъци.
Момичето имаше нужда от болкоуспокояващите си веднага! Там, на второто рафтче в бялата тоалетка в банята, която ставаше свидетел на всичките й нервни кризи и инциденти, когато прекаляваше с лекарствата(а те не бяха малко). Как се нуждаеше от тях сега! Искаше да усети как малките таблетки преминават през гърлото й и отнемат болката... като най-добри приятели.
Точно така! В главата на Ън Джи хиляди радостни камбани зазвъняха, когато дойде прозрението - антидепресантите също можеха да свършат работа. Същите, които бяха в червеното й палто и чакаха да бъдат отворени.
Без да се замисли за вероятните странни погледи от страна на Луна, пръстите на Ън Джи пропълзяха по плата, напипвайки флакончето с антидепресанти в левия джоб.
Вече усещаше хапчетата спасение в дланта си, което накара сърцето й леко да се успокои, а надеждата за живот без болка да се завърне.
И точно тогава го чу - познатият нежен глас, който обожаваше; същият онзи ангелски глас, който звънеше в ушите й всеки ден през слушалките на мп3 плеъра; онзи глас, който ускоряваше и забавяше пулса й едновременно; който я караше да плаче от щастие, защото той съществува - гласът на Ишинг, или просто казано, Лей.
Вечерта можеше ли да стане по-странна? Ън Джи искрено се надяваше отговорът да е Не.
Трябваше да избяга! Трябваше да избяга надалеч оттук и да не се връща скоро - не и докато се срещаха идоли, пред които можеше да се изложи.
С флакончето антидепресанти между ръцете си, Ън Джи впрегна сили и отново се изправи, като не смееше да срещне погледа си с този на Лей - не можеше
. Разбира се, очакваше болката, която сега беше дори още по-силна - дотолкова, че без да се усети, от устните на момичето се откъсна безпомощен вик.
След миг езерото пред нея, разтревоженото лице на Луна, дърветата и всичко наоколо загуби цветовете и формата си, превръщайки се в размазано петно.
Ън Джи усети главата и тялото си прекалено тежки, за да ги издържи - колената й омекнаха, флакончето антидепресанти се изплъзна от ръцете й, а съдържанието му се разпръсна, губейки се в тревата.
Черната дупка на безсъзнанието погълна напълно момичето, оставяйки безпомощното й тяло на земята.

by **Chanyeol.** Вто Ное 13, 2012 5:49 pm

Бившата мембърка на F(x) го изгледа хапливо. Лей повдигна леко раменете си и се засмя. В този момент дамата от земята тръгна да се изправя, но не успя - отново падна. Луна не успя да я хване, а от устните на момичето се изтръгна безпомощен вик, малко след което се озова отново на земята.
Ишинг се доближи до двете женски същества.
- Как се казва? - попита към Парк.
- Чонг Ън Джи. - отговори тихо кафявокосата. - Помогни ми да я повдигна.
- Окей. - съгласи се Лей и повдигна момичето от земята с голяма лекота. Беше доста лекичка. Огледа се набързо и видя няколко пейки, близо до езерото.
Запъти се натам и сложи Ън Джи да легне. Повдигна й леко главата и седна, оставяйки внимателно кафявата главица да легне в скута му. Китаецът леко се усмихна. Чонг беше сладка.
- Какво стана, Сън Йонг? - попита той бившата си колежка. Луна му обясни набързо и каза че тръгва. МОЛЯ?! Тя пък къде отиваше?! И го оставяше сам в компанията на едно припаднало момиче?
- Ама, ама.. не можеш да го направиш! - заекна за момент Жанг.
- Всъщност... мога. - усмихна му се леко Луна и си тръгна. Тръгна си бе!
- Хиляди благодарности! - подвикна след нея. - Гаднярка.
Ишинг измрънка сам на себе си и се загледа в бледото лице, което лежеше в скута му. Пръстите му се заиграха с кичур от косата й, но бързо спря, защото Ън Джи се размърда. Певецът си помисли, че всеки момент ще отвори очите си, но грешеше. Тя продължи да лежи все така безжизнена.
- Е... надявам се скоро да се събуди, защото момчетата ще започнат да се притесняват за мен. - Лей се облегна на пейката и се прозя. Зачака г-ца Чонг да се съвземе. Ако това не станеше в близките 15 минути, щеше да я вдигне и да отпраши към дорма с нея. И не, не му пукаше за това какво ще си помислят другите.

П.С - *прозява се* Спи ми се, мързи ме, нямам муза. Извинявай, че е толкова тъпо и кратко XD

by **Bang Minah** Сря Ное 14, 2012 12:28 am

Макар да бе заклещена някъде между битието и небитието, Ън Джи чуваше и усещаше всичко.
Бе усетила рязката смяна на настилката под себе си - от тревиста, груба, студена и с мирис на пръст, към нежна, топла и приятна.
Но имаше нещо странно, кеото накара момичето да възвърне част от съзнанието си - това бе движението на тялото й, което в момента не се ръководеше от собственика си. Сякаш пукхав бял облак внимателно я бе обгърнал и я водеше към ясното небе. Ън Джи се чувстваше у дома - там, където бе топло и уютно; където нямаше тъга и болка, а само щастие и радост; където момичето се усмихваше без да се преструва; там, където трагедията, почернила живота й, не съществуваше; там, където всичко бе перфектно - миналото.
Ън Джи беше щастлива - липсваше й онова чувство за спокойствие и безгрижие, което обуславяше детските й години. Да го изпита отново, в този момент, за нея бе като дар. Но кой беше този великодушен човек, който бе отключил вратата със спомени?
Ън Джи се опита да се съсредоточи върху случващото се около нея.
Тогава го чу - същият глас, който бе чула малко преди да припадне, сега мърмореше тихо нещо.
Сърцето на момичето заблъска бясно в гръдния кош, докато кръвта зациркулира на пълни обороти във вените й.
Трябваше да се съвземе и то още сега - достатъчно се бе изложила за днес. Трябваше да остане нещо и за другите дни.
Момичето опита да отвори очите си, борейки се с тежестта, която все още чувстваше върху себе си.
Опитваше, крещеше вътрешно, докато накрая не усети клепачите си да се притварят.
Първото нещо, което видя пред себе си, накара диханието й да замре някъде в гърдите заедно с извиненията, които бе приготвила.
Гледката беше поразителна - шоколадови меки коси, порцеланово лице, огряно от лунната светлина, което му придаваше ангелски вид, две любопитни, разучаващи и болезнено красиви тъмни очи, плътни, неустоими устни в лек черешов нюанс.
Добре, бъди спокойна, всичко е наред, повтаряше си на ум Ън Джи, а след това осъзна, че през цялото време не е отместила поглед от обекта, на когото се възхищаваше - това прекрасно творение на Природата.
- Аз... съжалявам... не исках. - смотолеви Ън Джи с поруменели от срам страни, след което с едно движение се измъкна от топлия и удобен скут на Лей.
Ами сега? Какво трябваше да направи?
Искаше да се махне колкото се може по-бързо, защото срамът й бе дошъл в повече, но не можеше да остави момчето просто така - та това бе самият Ишинг - членът на ЕХО, на когото тя посвещаваше по-голямата част от мислите си; този, който й даваше сила да продължи да се бори, макар и ранена (разбира се, той не знаеше за това).
- Трябтръгмам - това бяха единствените нечленоразделни звуци, които успя да възпроизведе Ън Джи, чието сърце бе скочило като ударено от ток и се бе закотвило в гърлото й, задушавайки я.
Не бе сигурна точно какво прави, затова просто побърза да стане от дървената пейка, намираща се сред умиращата природа.
Вече знаеше какво ще последва, но нямаше друг избор - стисна здраво челюст, за да възпре жалните скимтения и като ранено птиче закуцука към дома, успокоявайки развълнуваното си сърце с обещанието за солидна доза болкоуспокоителни.
Нямаше да си прости, че се е отнесла недостойно и неуважително към човека, направил толкова много за нея, но в момента срамът и унижението бяха замъглили напълно съзнанието й, крещейки в ушите й да бяга колкото се може по-далеч.

П.С. Спокойно, сейм хиър ;д ^^

by **Chanyeol.** Чет Ное 15, 2012 3:15 pm

Неслед дълго, Ън Джи най-сетне отвори очите си. Лей нежно се усмихна.
- Спяща красавица.. - тихо каза Ишинг. Цялото му същество се преобърна щом момичето отвори очите си. Шоколадово кафеви, нежни, замечтани, объркани.. Определено се влюби в тези очи!
Г-ца Чонг се изправи и смолевети, че съжалява. Жанг тъкмо си отвори устата, за да каже нещо и тя каза, че трябвало да тръгва. Моля?! Къде смяташе да ходи? Просто така..? Да го остави?
Създанието, което притежаваше очите, в които се беше влюбил, стана от пейката и тръгна към изхода на парка. Ишинг остана поразен. Тя просто... просто... No comment!
- Хей, Ън Джи-ши! - подвикна след нея певецът и също се вдигна от пейката. Тя сякаш не го чу и продължи да върви напред. - Ън Джи-ши, нека поне да те изпратя до вас. Тъмно е, някой може да ти направи нещо. Все пак си сама.
Кафявокоската не му отговори, даже не го погледна. Ишинг се почувства леко засегнат. Разстоянието между тях беше няколко метра, за това той го изтича и я хвана за ръката, обръщайки я към себе си.
- Ще ме игнорираш ли? Просто искам да те изпратя до вас и се надявам по пътя поне да си говорим. - Еднорогът направи "sad face". Беше готов и на колене да й падне, само и само тя да си говори с него. Искаше да й чуе гласа.
Вгледа се в очите й.. Толкова чисти, невинни, тъжни, изпълнени с мечти..
- Имаш много красиви очи.. - рече тихо мембърът на EXO и помилва леко лявата й бузка. Беше студена, а ръцете му бяха топли. Сякаш полюсите се привличаха. - Опиянен съм от тях.

П.С - Стефани се излага.... ;х

by **Bang Minah** Пет Ное 16, 2012 10:36 pm

Това беше просто сън, нали? Плашещо истински сън, който бе заклещил Ън Джи и не й позволяваше да се събуди. Сън, който караше сърцето й да замлъкне за миг в гърдите, а мислите да се изпарят някъде във въздуха.
Не можеше да бъде истина, нали? Човекът, на когото се възхищаваше от разстояние и на когото бе продала душата си, не можеше да стои пред нея - не можеше да я гледа с онези топли, мили очи, които пораждаха приятно гъделичкане в стомаха на момичето.
Въпреки неуморните опити да се убеди, че сънува, дълбоко в себе си Ън Джи знаеше, че случващото е реално. Сладкият аромат на Лей, изпълнил дробовете й, дъхът му, гъделичкащ лицето й, но най - вече топлата и нежна ръка, галеща лявата й буза, запалвайки хиляди малки пламъчета във вените й...
В този миг нещо в Ън Джи се пречупи и съществуването стана по-леко. Чувството на свобода от оковите на преструвките и лъжите опияни съзнанието й. Странно, но с Ишинг не беше нужно да насилва онази детска и лъчезарна усмивка, която хората очакваха - вървеше в комплект с името му.
Беше облекчаващо - да не се налага 24 часа да носиш маската, която закрива истинските ти емоции, която заблуждава хората и им затваря очите.
Сега това не беше необходимо, защото Ън Джи наистина се чувстваше щастлива - за първи път от инцидента сърцето й бе осветено от радост и вълнение.
В очите й играеха весели искрици, примесени със сълзи - да, това бяха очите, които току що бяха определени като "красиви" от нейния ангел.
Какво??? Беше прекалено хубаво, за да е истина.
Ън Джи усети как нещо влажно се търкулва по лицето й, затова побърза да избърше с опакото на ръката си всички доказателства за издайната сълза. По-късно щеше да проведе сериозен разговор с тези предатели!
- Ъ, благодаря? - засмя се нервно тя, дъвчейки долната си устна, погледът й здраво забит в земята, изучаващ всичко друго, но не и лицето на Лей.
Не знаеше как да отговори на това - всъщност знаеше, но истеричните писъци, сълзите и задушаващата прегръдка не бяха особено подходящи.
Искаше просто да се вкопчи в крехкото тяло на Лей, да се вгради ако трябва, и никога да не го пуска, защото той бе нейният лъч светлина, а на нея й бе писнало да живее в мрак.

by **Ren.** Сря Ное 20, 2013 8:44 pm

Доста скучен ден. И студен. Имаше някакви проблясъци на слънце, но то беше хладно. Някаква песимистични чувства бяха нападнали настроението на Мин Ки. Може и за това помогна и факта, че прекара почти целия ден сам в компанията. Почти нищо не бе свършено, точно в момента на Nu'Est им бяха поотпуснали юздите и по - голяма част от момчетата буквално си щракаха със пръсти и си даваха почивка. Кой с гаджето си, кой с момичета, с приятели...
Рен не се занимаваше с момичета. Това беше още една от причините да го мислят за хомо, но той не беше такъв. Просто не му беше до това, не искаше да си губи времето с това. Но наистина....понякога бе толкова самотно....
"Ти една стана на 18, в музикалния бизнес си, нищо не ти липсва..." - мислеше си той в моментите на самота. Имаше си добри приятели, момчетата от групата се грижеха добре за него, чуваше се и се виждаше достатъчно често със Сонгми...на пръв поглед не бе толкова самотен. Но имаше някакво чувство, дълбоко в него.
Леко ядосан, той излезе да се поразходи. Как може тези будали да си почиват така? Точно сега той искаше да работи, за да се разсейва. Точно излизаше от пубертета и го бяха нападнали натрапчиви мисли, от които само със заетост можеше да се отърве.
Разхождаше се сам, в студената вечер и след време се оказа до езерото. Около него все пак имаше хора. Нищо ,че беше започнало да се свечерява и беше хладно. Мин Ки игнорираше хората и си мислеше някакви неща.
Загледа се напред и стоя така няколко секунди. Трябва да сте забелязали, че често се случва така, че когато сте някъде, поглеждате точно накъдето трябва и така виждате когото трябва. Дори да има много хора наоколо. Това се случи и на младежа. Нехайният му поглед бе прикован от една позната личност. Пак Кахи.
Рен имаше една тайна. Момичетата рядко представляваха интерес за него. Наистина рядко. Не беше гей, но и не се интересуваше от момичета. Само тя, бившата лидерка на After School беше успяла да го остави с отворена уста и да го притесни само с поглед. Не знаеше защо се чувстваше така, само знаеше, че не е правилно.
Докато я запаше, тя го забеляза и също го погледна. Вече нямаше измъкване, затова той пребори всичко в него и запристъпва към нея. Само това му идваше на ум. Да се приближи....

by Гост Сря Ное 20, 2013 9:28 pm

- Не. Съжалявам, но няма да стане - почти се тросна Кахи, стискайки здраво телефона до ухото си. Не трябваше да отговаря, още по-малкото да се тросва, но вече започваше да й писва от вечните прищявки на роднините й. Все пак не беше баща й, можеше да си позволи малко своеволие. Както и да го мислеше, чичката, когото баща й наричаше "секретар" не й беше никакъв. Пък и Кахи беше достатъчно голяма за да си позволи да обръща внимание само на себе си от време на време. Не можеше вечно баща й да й диктува всяка стъпка. Доказателство за това бе, че с брат й бяха успели да стигнат до там, докъдето искаха.
- Госпожице, сигурна ли сте? - долетя гласът от другата страна на връзката. - Да отменя ли полета?
- Разбира се, че ще го отмените! - Кахи пристъпи нервно от крак на крак. - Няма само... Заета съм. Имам записи и участие в едно радио предаване. Толкова лесно ли се променят графиците според вас?
- Добре, ще съобщя на...
- Чудесно. Ще се чуем пак - и тя затвори телефона, нямаща никакво желание да слуша повече. И без това й беше студено, а сега й се раздразни. Тя въздъхна дълбоко и направи още няколко крачки, когато нещо странно привлече вниманието й и я накара на вдигне поглед. Някой я гледаше. Рен? Това Мин Ки ли беше?
След няколко секундно чудене, тя реши, че все пак момчето, което вече приближаваше мястото й, беше наистина той. Какво странно съвпадение, помисли си.
- Мин Ки? - тя поде озадачено, щом момчето бе достатъчно близо, за да я чуе. - Какво правиш тук? Защо си сам?
Кахи не можеше да разбере какво беше странното в цялата ситуация. Видимо нямаше нищо различно, но тя сякаш усещаше нещо ново. Сякаш имаше някаква разлика, която не можеше да определи, от което чувстваше, че това съвпадение е някак необикновено. Дали беше ръстът?
Като се замислеше, Рен наистина бе пораснал и сега бе доста по-висок от нея. Може би защото бе облечена толкова нормално за пръв път около него и нямаше токчета и блясък, които да я карат да се чувства много по-видима...

by **Ren.** Чет Ное 21, 2013 4:23 pm

Той се приближи и направи колкото се може по - приветлива физиономия.
Не вярваше в съдбата, но сега си мислеше, че с тази случайна среща или ще му се скапе настроението, или ще се повдигне. Май засега беше второто. Напоследък съвсем не се бяха засичали. Понякога звездите от компанията често се събираха и си правеха някакви празненства, но дори там не е имал възможност дори да поговори за по - дълго време с нея. Винаги беше заобиколена с внимание, и дори да се присламчеше към нея нямаше да знае за какво да си говорят. Поне не пред други хора. Повечето и без това все още го третираха като бебе.
Кахи винаги се е държала добре с него и това беше още един фактор, който го привличаше към нея. Честно...дори понякога и собствените му роднини се чудеха дали не е започнал наистина да обръща резбата. Но какво да им каже? Че е безнадеждно привлечен от звезда от нейния ранг и с нейния опит? Ами ако каже на някой вероятно ще срещне само насмешка. Вероятно щеше да сподели на Сонгми...трябваше да и сподели. Тя не би се отнесла лошо с него, а и той наистина имаше малко нужда от приятелска подкрепа.
- Добър вечер. - каза макнето спокойно и се поклони в знак на уважение.
- Излязох да се поразходя. Момчетата днес не са се появявали в компанията и като цяло нямаше много смисъл да стоя там. - усмихна се вяло. Вероятно се беше появил онзи блясък в очите му. Надяваше се да не си личи толкова, след като вече пада мрак.
- А Вие добре ли сте? Изглеждате ми изнервена. - надяваше се да не и досажда. Не му беше работа да и се бърка. Попита я спокойно, все едно пита от любезност, но всъщност като всеки влюбен младеж, той се притесняваше дали всичко е наред. Със сигурност при нея имаше повече задължения и повече стрес, отколкото при него, и ако искаше можеше да му сподели. Никога не са си били чак толкова близки, но той просто рядко смееше да припарва до нея. Притесняваше се от симпатиите си. А и беше започнал да я наблюдава още като говореше по телефона. Усети първоначално чувство на ревност да се прокрадва в него. Дали си имаше приятел? А той имаше ли право да ревнува? Вероятно не, но не можеше да диктува на сърцето и чувствата си. Почувства се отново глупаво. Какво си мисли изобщо? Не стига, че няма никакъв шанс, но и ако продължава така само ще стане за смях. Въпреки това му беше доста приятно тук, в нейното присъствие.

by Гост Чет Ное 21, 2013 8:35 pm

Момчето се приближи плахо до нея и започна да й говори. Тя все още се чудеше какво в цялата ситуация бе толкова различно. Рен говореше плахо, макар и радостно. Точно в този момент тя не знаеше кое би го развеселил толкова, но нямаше значение. Наистина, като се изключеше невинното му излъчване, на външен вид изглеждаше по-голям отколкото помнеше. Дали пък тя не си въобразяваше? Не знаеше кое в начина му на говорене я озадачаваше. Беше нормално да й говори учтиво, всички по-малки от нея в компанията го правеха. Освен това тя май не си беше говорила толкова често с него, така че нямаше откъде да съществува някаква близост или разпуснатост на разговора. На практика всичко си беше както трябва. Може би бе факта, че се срещаха на такова място в такъв час и на него му беше неудобно. Най-вероятно беше точно така - сигурно той се чувстваше странно от това, че си говори с някоя сънбе, с която никога не бе имал кой знае колко дълги контакти.
- Изнервена? - попита Кахи, озадачена от въпроса му. - А... Явно си чул?
Той понечи да каже нещо, още по-притеснено, най-вероятно да отрече, засрамен, че може да се превърне в подслушвач в чуждите очи, но тя го прекъсна.
- Нищо, нищо - поклати глава Пак. - Просто досадни хора, това е. Не е важно.
Мин Ки се поколеба за малко, преди да кимне с глава.
- Все се надявах, че вечерта ще мине и без тях - пошегува се тя, отмивайки всякаква раздразненост, която й пречеше досега. Вече можеше да се разсее, след като имаше събеседник, при това още по-хубаво - някой, който нямаше да я товари с още повече излишни ежедневни проблеми като семейството й. Беше слязла от таксито малко по-далеч от апартамента си, с идеята да глътне чист въздух. Бе прекарала цял ден в студиото и трябваше да се прибира у дома, затова нямаше къде и кога реално да излезе навън. Накрая бе решила просто да се прибере пеша, все още не беше прекалено късно да ходи сама. Всъщност, радваше се, че срещна някой като Рен. Макар да не си общуваше често с него, тя се учуди на собствената си приятна изненада при вида му. Може би й трябваше разнообразие сред хората, които срещаше, щше да се чувства малко по-добре.
- И ти ли идваш от компанията? - попита тя. - Странно, как не сме се засекли по-рано... Съжалявам, ако съм те подминала.
Тя се усмихна топло на момчето и посочи с ръка назад. Имаше нещо странно в лицето, докато клатеше глава, чудейки се какво да й отговори. Може би се дължеше на факта, че физиономиите му по начало си бяха някак очарователни. Кахи вяло се замисли над факта, че Рен вероятно беше от онези идоли, чиито фен-клубове се пръскаха по шевовете.
- В тази посока ли си също? Можем да си поговорим, докато вървим? - тя му кимна, махайки отвеяната от вятъра коса от лицето си. - Едва те познах в началото, ако трябва да съм честна, нова прическа ли имаш?
Пак Ка Хи реши да го дава направо и просто да завърже разговор с Мин Ки. Може би смао си въобразяваше, че има нещо странно. Може би просто не бе свикнала да си говори с него. А все пак не беше учтиво да игнорираш колега, особено когато той бе така мил с теб.

by **Ren.** Пет Ное 22, 2013 11:25 pm

За момент младежът съжали, че е отворил тази тема. Той рядко се изчервяваше, макар кожата му да беше доста светла и всичко си личеше по нея. Сега по - скоро се почуства не на място. Сега остава да го помисли и за подслушвач. Той не беше такъв. Вярно, че я беше наблюдавал, но от това си направи умозаключението. В действителност не беше подслушвал. Но преди да започне да отрича или да се оправдава, тя побърза да го отърве от това. Боже..беше дори още по - мила отколкото си представяше. Мин Ки винаги се е възмущавал от това как нищо и никакви млади и нови изпълнители бяха с носове до небето, една дума не можеш да им кажеш. А Кахи беше толкова земна, макар опита си на сцената, като лидер и т.н. Дори Рен и момчетата от групата в някои моменти си бяха надменни. Това не се харесваше на макнето, но явно славата просто им влияе на моменти. Все пак бяха нови в бранша като го правеха. Сега вече бяха започнали да свикват с всичко.
Да не говорим, че от макнето се очакваше да поддържа поне два различни имиджа. Единия - на мил, сладък, дори хипер сладък...каквото по принцип се очаква от макнетата. Или пък да бъде от онези "дива" персонажи. Примери - Кий от Шайни, Хийчол от Супер Джуниър и т.н. Няколко пъти му се беше налагало да прибягва до този фенсървиз. Мразеше да се прави на някой друг, но понякога просто му го изискваха. В живота на всяка звезда има такива моменти.
- Най - лесният начин да се избавите от тях е просто да ги забравите за момента! - най - сетне проговори русокосият, който вече дори не беше толкова рус. И и се усмихна. Усещаше, че тя по някакъв начин се опитваше да разчупи ледовете, което накара някаква топлинка да се разпали в сърцето му. Дали го правеше просто от любезност? Ето ги отново всички тези въпроси, които започнаха да препускат през главата му в момента. За щастие жената не мълчеше, и така го избавяше от мислите. А и той си беше малко на нокти...не искаше да пропилява моментите, в които е в нейната компания.
Мин Ки поклати глава, като отново си подбираше думите. Наистина много мислеше преди да изтърси нещо. По принцип това не се случваше чак толкова често.
- Не, не...- вдигна ръка.
- Не сте ме подминала, просто когато искам да се разходя избирам доста заобиколни пътища...- каза Рен със леко неловка усмивка. Отново млъкна. Добре де, не обичаше да мълчи. Поне не когато иска да си говори с някой. Но сега беше доста сложна ситуация. Поне за него. Беше забил поглед в земята, когато тя отново му заговори. Разбира се, щом го кани да си поговорят, естествено, че ще е в същата посока. Лицето му грейна за момент. Вече беше започнал да си представя как му казва довиждане, и че ще се видят в компанията или нещо от сорта. Наместо това той и кимна с усмивка. Тръгнаха бавно , и след като тя спомена за прическата му, той приглади косата си за момент.
- Ами да...малко смених цвета - изкиска се тихичко. Това беше кошмара на доста фенове, но пък на някои тази промяна им хареса.
- А иначе за мен е удоволствие.. - опита се да прозвучи по - безразлично, но не стана. А иначе за това, че не го е познала, не го прие навътре. Напълно възможно е. Дори беше се издължил доста и то за отрицателно време. Когато беше трейни и им е водила някои вокални уроци, той беше значително по - нисичък и изглеждаше по - малък. За около минута и двамата бяха потънали в мислите си. Този път Рен реши да поеме нещата в свои ръце.
- Сънбе... - определено му беше малко странно да я нарича така, но и дължеше уважение.
- Ще ви призная нещо. От доста време ми се иска да ви опозная по - добре, а четенето на факти от интернет не ми е сред любимите занимания - той спря за момент и се усмихна мило
- Може ли да ми разкажете нещо за себе си? Например какво харесвате, какви хобита имате...къде обичате да ходите и така нататък? - със всяко казано от него нещо, имаше чувството, че става все по - досаден и по - досаден. И...всъщност бях погледнал няколко сайта с факти, но предпочиташе да чуе нещо от нея. Харесваше му гласа и, начина и на говорене....
Честно казано не знаеше дали изобщо ще намери нещо в нея, което да не му харесва. Усещаше, как затъва все по - надълбоко в симпатиите си. И сегашната среща само му помагаше за това. Но в този живот рисковете и нещата, които може да ни навредят са най - съблазнителни. Затова той не можеше да и каже "довиждане". Не можеше да не я погледне, когато минава покрай него в компанията. Сърцето не пита. И той вече беше започнал да усеща накъде бие неговото.

by Гост Пон Дек 02, 2013 9:06 pm

Рен беше наистина... различен, помисли си певицата, докато вървяха по тротоара. Момчето се повъртя около нея с почти наведена глава и очи, вперени нанякъде, макар да не се разбираше какво точно гледаше или за какво си мислеше в момента. Кахи тъкмо щеше да измисли някаква нормална тема за разговор, тъй като странната тишина започваше да й се струва неподходяща, когато Мин Ки заговори пръв. По някакъв начин тихото момче бе намерило... може би смелост?
И макар първият му въпрос да успя да озадачи и дори леко да стресне Кахи, тя за миг се почувства някак... поласкана. Разбира се, винаги можеше да се похвали с хиляди фенове или хора, които искаха да знаят повече за нея, та дори и такива, които знаеха много повече за нея от самата нея. Но по някаква причина този път се почувства малко по-различно. Не беше като да ти поискат автограф и да те попитат какво трябва да направят с външния си вид, за да ги харесаш. Някак си самият факт, че Рен, някой по-нов изпълнител, за когото се предполагаше, че трябва да бъде нехаен, нагъл и взимащ се прекалено на сериозно, я питаше нещо за нея, беше неочаквана изненада. При това изглеждаше така, сякаш се интересуваше наистина живо от това, и я питаше толкова... насаме. Кахи не успя да спре малката усмивка, предизвикана от изненада и задоволство едновременно, преди да отговори.
- Хм... Не знам какво знаеш... - започна да разсъждава тя, сещайки се за всички факти, статии и клипове с нея из интернет. - Като се замисля... Отдавна не съм имала възможността да се замисля и да правя нещата, които харесвам. Освен очевидните, разбира се, като пеенето и така нататък...
Тя завъртя кичур коса около пръста си за момент, опитвайки да измисли някакъв логичен отговор.
- Харесвам спорта и танците. Танците повече, макар не чак толкова, колкото са преувеличили в интернет. Мисля, че повече обичам палачинки в неделя. И... като цяло неделя - засмя се тя, осъзнавайки, че всъщност доста й липсваше мързелуването през уикендите. - Не съм сигурна какви са хобитата ми, може би защото отдавна нямам такива. Прекарвам времето си в залата или в студиото, а след това мога само да бленувам за разни неща и да имам сили само да върша разни къщни работи с маска за лице...
Тя спря да върви за няколко секунди, поглеждайки притеснено към момчето до нея. Не знаеше дали просто е уцелила момента или очите му си бяха вперени в нея през цялото време, но нейният поглед също се притесни за момент.
- Съжалявам - въпреки че беше по-голяма и той й говореше учтиво през цялото време, за момент Кахи се почувства малко неудобно от всичко, което бе наговорила така, сякаш се намираше пред огледалото и просто си изливаше мислите. - Разговорих се прекалено. Дори не знам защо... Какво точно те интересува...
Тя заби за малко поглед в земята, чувствайки се неловко. Може би защото бе свикнала да говори с макнетата само... на групи. Да, като цяло всички разговори с по-млади групи от нейната се случваха така - цялата група се изсипваше някъде по някаква причина и всички водеха някакъв общ и безсмислен разговор, усмихнати и просто весели. Не се беше случвало да си говори с някой от тях насаме и така... спокойно. Пък и на фона на цялата сравнително тиха обстановка на нощната улица.
- Да не би... да имаш свободно време? - попита тя, но бързо добави: - Не, не че не ми е.. приятно. Просто питам, щом не си с момчетата и се разхождаш...

by **Ren.** Пет Дек 13, 2013 8:27 pm

На няколко пъти младежът успя да се престраши и да погледне лицето и. Притесняваше се какви реакции ще има след откритото му любопитство. Тцтц, а ако знаеше истинските му чувства, сигурно щеше да изиска да не се доближава до нея на повече от пет метра. Но какво да се прави? Любовта е сляпа и не пита за години и подобни глупости. Преди всичко това, Рен имаше неутрално мнение за разликата в годините. Но сега беше съвсем на друго мнение. Смяташе, че разликата не е проблем, но знаеше, че не за всички е така. И за добро или лошо...колкото повече си говореше с нея, толкова повече осъзнаваше колко красива е тя. Харесваше му характера и, харесваха му диумите, които използва. Гласа и, интересите и жестовете. Всичко, което преди не бе забелязвал у никого. Ако не беше тази жена, той наистина щеше да сметне, че е асексуален. Не се интересуваше нито от момчета нито от момичета, просто му беше безразлично. Ама сега...
Изслуша с прикрит интерес всичко, което каза тя. По едно време дори се загледа в нея. Тя се беше загледала на някъде и не поглеждаше към него. Това му даде възможност да я съзерцава на спокойствие. Дори не го правеше нарочно, просто се беше хипнотизирал. Имаше красиви очи, черти и тръпчинки. В този момент си мислеше само защо не се е родил малко по - рано. И може би малко по...нормален. Да не му харесват женски неща и да тренира във фитнеса като всеки нормален мъж. Може би така щеше да има много повече шанс тя да го забележи. Добре че тя не го попита за неговите интереси и хобита. Не искаше да я лъже, но и щеше да го е срам да каже, че обича да си избира козметики, да пазарува и да следи канали за мода. Би се радвал да се промени заради такава като нея...но поне да знаеше, че има шанс. А сега...дори нямаше смелост да си го помисля! И това го мъчеше много.
Докато я съзерцаваше, тя се обърна и може би малко се изненада. И се извини.
- Не, няма нищо...поласкан съм от искреността ви. - усмихна се леко.
Защо? Защо живота трябва да е толкова гаден и труден? Да се влюбиш най - сетне и тя да е по - зряла. Мда, Мин Ки досега не е имал гадже. Падал си е по момичета и някои са си падали по него, но нищо повече. Затова някои от приятелите му се бяха притеснили за него.
- Гледам да не съм любопитен, защото може би ще изглеждам нахален. - пеизна си и сведе поглед. След няколко секунди последва въпрос от нейна страна. Лицето му помръкна малко.
- Те са с гаджетата си, или тези, които харесват. - каза мрачно. Реално погледнато и Мин Ки беше така, но при него беше доста по - сложно. Определено имаше нужда да поговори с някой за това и да сподели. Щеше да се обади още тази вечер на Сонгми. Тя щеше да го разбере...или поне така се надяваше. Момчетата от групата кой знае как щяха да реагират ако разберат.
Рен видя някаква тълпа до езерото и се обърна да види какво става. Бяха се сбрали някакви хора.
- Искате ли да видим какво има там? - попита той Кахи, а тя се съгласи и бавно закрачиха. В езерото бяха натикали някакви лодки във формата на класическите ладии и някакъв избираше кой от желаещите да се качва и да участва в някакво състезание. Напоследък имаше най - различни подобни игри из цял Сеул, защото всякакви компании си правеха реклами, които нямаха общо с дейността им. Лодките бяха доста хубави, и не бяха големи. Водещият посочи Рен и Кахи и напълно го изненада. Всички се обърнаха към тях. Някой ги разпознаха. Двамата...заедно...в лодка...
Това щеше да бъде интересно. Той погледна напрегнато към жената. Умираше си да се качат, но не знаеше нейното мнение. Не е спортен тип, нямаше да се справи с греблата, но щеше да го направи, за да се направи на мъж. Беше готов на доста неща, само и само за да я впечатли. Онзи каза нещо и започна да ги подканя да се качват. Според тези, които бяха заели ладиите, явно избираха само двойки. И повечето...изглеждаха като гаджета..

by **Lee Sun Hi** Пон Авг 04, 2014 1:36 am

Нощта не беше много гореща. Лекият ветрец я правеше доста приятна като се има предвид, кое време на годината е. Луната не беше пълна, но и така достатъчно красеше небето над Сеул.
Сън Хи излезе от болницата, когато погледна часовника си. Беше 1:43 през нощта. Вместо обаче след нощната си смяна да се прибере в апартамента си, който делеше с още едно момиче, тя се отправи в противоположната посока към парка. И без друго Лин вече сигурно сънуваше трети сън. Щеше да е гадно да се прибере в 2 и да започне да шуми на главата й. Щеше да измисли какво да прави до 6 сутринта, ако се наложи.
В парка щеше да се срещне с И Хо Уон. Двамата не за пръв път си уреждат среща толкова късно през нощта. Ангажиментите им доста често бяха несъвместими и колкото и да искаха нямаше как да се срещат когато им се прииска.
Само при мисълта за него сърцето й заби лудо, а крачките й се ускориха. Искаше по-бързо да стигне до него, да го прегърне и целуне. Нищо друго не я караше да се успокоява така както И Хо Уон познат още като Хоя. Сън Хи смееше да твърди, че двамата се разбират почти перфектно. Дори на моменти се плашеше, че е прекалено хубаво, за да е истина. Колежките й най-редовно се оплакваха как с приятелите им се карали през ден, през два и че най-редовно си сменят половинките, а Сън Хи и Хоя не са се карали и дори не са правили нещо от сорта на "временна раздяла". Като изключим двата пъти, в които си повишиха тон за пълни глупости и това преди две седмици. Но тогава Сън Хи разбра, че е виновна. Не трябваше да му звъни по време на работа, защото той не обича да то прекъсват докато работи. Танците са неговата страст и тя е наясно, че това винаги ще е така. Винаги е уважавала личното му пространство за това й никога до сега не се е опитвала да си налага волята над неговата.
По улиците на Сеул тук-таме се виждаше по някой заблуден гражданин като нея, който се прибираше от работа, а дори една жена си разхождаше кучето. Други пък от километри си личеше, че бяха пийнали повече. Сън Хи умишлено минаваше по-далеч от такива хора. Не й беше приятно когато я оглеждат или дори се опитват да я докоснат, защото и на такива беше попадала в почти 22 годишния си живот.
Щом приближи езерото го видя. Той стоеше обърнат към водата и просто гледаше някъде напред. Сън Хи забърза крачката и дори на няколко пъти претича по тревата. Щом стигна до Хоя обви ръцете си около корема му и облегна главата си на гърба му. С ръцете си усети коремните му плочки. Ах, този човек щеше да я докара до инфаркт в най-близко бъдеще.
- Много време ли ме чака? - беше първото, което попита. - Как мина днешното ви участие?
Обичаше да го пита за това как е преминал деня му. Колкото повече неща си споделяха, толкова по-близък го чувстваше тя.
А за участието - разбира се, че е минало добре. Тя никога не се е съмнявала във възможностите на INFINITE.

by **Hoya.** Пон Авг 04, 2014 1:54 pm

ДонгУ спря най-накрая уредбата, от която гърмеше "Back". Хоя се беше прострял на пода, бършеше с ръка потта от челото си и му идеше да умре. Тренировката най-накрая беше приключила.
- Хайде, ставай - побутна го леко с крак Донг У. Взе една от бутилките в ъгъла и изля цялото й съдържание върху потния Хо Уон.
- Ох, че хубаво - ухили се Хо Уон и се изправи с един скок.
Двамата танцьори на INFINITE си взеха хавлиите и излязоха от залата за тренировки. Влязоха в съблекалнята, съблякоха потниците си и едновременно изляха по едно шише вода отгоре си. Имаше някакъв проблем при душовете и сега не можеха да ги използват, тъй че всеки да се спасява в този момент. И всичко правеха в синхрон... От ставането до лягането. Треньорът им определено ги беше научил доста добре. Ядяха в синхрон, пиеха в синхрон, обличаха се, почесваха се... всичко! Чак на моменти се изнервяха един от друг, опитваха се да се спрат, но просто всичко това им идваше отвътре и не можеха да го спрат.
- Няма ли да закъснееш за срещата със Сън Хи? - попита го хьонгът му, докато си връзваше връзките на кецовете.
- Ммм.. да. Трябва да побързам - потвърди Хоя.
Облече си ризата, закопча си копчетата и потупа задния джоб на дънките си.
- Намислил си нещо, а? - хилна се Донг У.
- Просто си нямаш и на представа, хьонг - засмя се в отговор и излязоха от сградата на Woolim.
От там, двамата се разделиха. Донг У тръгна към дорма им, а Хоя потегли с кракохода към езерото в Олимпик парк. Добре, че беше наблизо, иначе щеше да се чуди как по-бързо да стигне. Не беше Супермен и не можеше да полети и за нула време да бъде там. Нито пък беше Спайдърмен. Сега съжали, че не е...
Доста бързо се добра до езерото. Вече беше приготвил всичко, за да бъде идеално. Оставаше само да не се пръкне някой и да развали цялата изненада, която готвеше за своята мила и любвеобвилна Сън Хи.
Като се замислеше, бяха повече от идеални. Само веднъж досега си бяха повишавали тон и по-точно той го направи. Мразеше да го търсят, докато е в промоции с другите идиоти от INFINITE. Първоначално не се усети, че се е развикал, но щом го направи, веднага се извини!
Беше с лице към езерото, когато усети две ръце да се обвиват около корема му. Нямаше нужда да се обръща, за да разбере кой е. Само по начина и присъствието го разбираше.
- Много време ли ме чака? Как мина днешното ви участие?
Хоя хвана ръцете й, махна ги от корема си и се извърна към нея. Държеше я здраво за двете ръчички и се усмихна.
- Не. Предималко свърших и дойдох. Още лепна и съм мокър, така че.. да - поклати леко глава Хо Уон. - Днешното участие мина изключително добре! Пак ни похвалиха за страхотния ни синхрон=
Синхронът им беше едновременно дар от Бога и проклятие. Треньорът им си беше свършил работата както трябва и бяха групата с най-невероятен синхрон в цялата индустрия.
Внимателно пусна едната й ръка.
- При теб как мина дежурството? Гадната старша спря ли да те тормози? - придърпа я към себе си и леко плахо я погали по косата.

by **Lee Sun Hi** Пон Авг 04, 2014 3:19 pm

Той хвана ръцете й и ги махна от корема си. След което се обърна с лице към нея. Здраво държеше ръцете й с големите си лапи. Всяко едно действие караше сърцето й да забива лудо в гърдите й. Понякога имаше чувството, че ще се наложи да я откара в най-близката болница, защото е получила сърдечен удар.
- Не. Предималко свърших и дойдох. Още лепна и съм мокър, така че.. да
Радваше се, че не е закъсняла. Не обичаше и да го прави, но и тя е човек и на нея може да й се случи. Знаеше, че Хо Уон предпочита хората да са навреме на срещата.
- Днешното участие мина изключително добре! Пак ни похвалиха за страхотния ни синхрон – тя се усмихна на тези негови думи.
Знаеше, че тази група е перфектна. В началото не беше запозната с INFINITE съвсем малко. Колкото да се каже, че е чувала техни песни. Обръщаше по-голямо внимание на брат си, а останалите бяха на заден план. Дори не беше забелязала чара на Хоя или пък красивото лице на Мьонг Су, което според нея не е най-красивото в групата.
- При теб как мина дежурството? Гадната старша спря ли да те тормози?
Въздъхна тежко. Тази жена не спираше да я кара да върши какво ли не. Буквално мръсната работа винаги оставаше за Сън Хи. Я да изхвърли кофата, я да почисти плота, я да отиде да вземе игли, памук или спирт от склада. Всякакви възможни глупости. И това само защото веднъж доктора я похвали, а не каза нищо на старшата от сорта на „добра работа“ или „справи се отлично днес“.
- Днес само ме накара да отида да й взема кафе. Разбира се ме разкара хубаво. Отидох и й взех най-обикновено кафе, като се върнах ми каза, че такова не пиела и искала безкофеиново. Върнах се до заведението и й взех каквото иска –усмихна се Сън Хи, но изобщо не й беше до това.
Мислеше си, че тази професия такива неща не се случват, че тук хората се обединяват и стават едно цяло, един екип, за да спасяват човешки животи и да помагат на хора, които не се чувстват добре физически.
- Искаш ли да се разходим малко? - попита тя и преплете пръстите на ръката си в неговите.
Усещаше, че нещо го мъчи. Може и да не казва, но тя го усещаше. Искаше да каже нещо, може би нещо, което се е случило по-рано днес. Държанието му беше друго. Предложи му да се разходят, за да успее да го разведри малко, а пък той ако иска ще й каже какво е станало. Нямаше да се инати и да пита докато не получи отговор.

by **Hoya.** Пон Авг 04, 2014 8:06 pm

- Днес само ме накара да отида да й взема кафе. Разбира се ме разкара хубаво. Отидох и й взех най-обикновено кафе, като се върнах ми каза, че такова не пиела и искала безкофеиново. Върнах се до заведението и й взех каквото иска.
Беше доволен да го чуе. Значи дъртата женица най-накрая се беше вразумила ( или той така мислеше ) и започваше да спира да тормози неговата сладка и мила Сън Хи. Не знаеше какво ще прави без сестричката на Сонггю. Беше се превърнала в част от ежедневието, без която той не можеше да си представи живота. Как въобще беше живял досега без тази жена? Без усмивката й, без нежните й докосвания, без всичко нейно. Без НЕЯ.
Обичаше я. Беше толкова просто.
На въпроса "Какво харесваш в Сън Хи?" отговаряше с "Харесвам Нея!", а те му казваха, че това не е отговор. Просто не можеха да вникнат в смисъла на тези думи. Не бяха обичали и не обичаха. Просто нямаше как да го разберат, но и Хо Уон не се и надяваше на разбирането им. Важното беше, че той го знаеше, усещаше и го имаше.
- Искаш ли да се разходим малко?
Хоя извърна главата си към нейната и разсеяно кимна. Стисна ръката, която държеше и тръгнаха по алеята край езерото. Вятърът леко подухваше и беше наистина доста приятно. Нито топло, нито горещо. Просто съвършенно. И вечерта беше идеална.
Докато вървяха, танцьорът на INFINITE единствено мълчеше. Или беше забил главата си към земята, или гледаше настрани. Мълчеше като темерут. Просто не знаеше какво да каже. Не искаше да изтърве изненадата си с тази голяма уста, на която беше горд притежател. Затова и не рискуваше да го направи.
Просто държеше ръката й, вървеше и дишаше.
- Мх.. Сън Хи... мх... - започна той, при което отново гледаше настрани.
Бавно пусна ръката й и застина на мястото си. Тя продължи още няколко крачки, след което спря и се обърна към него.
Господинът усещаше как кръвта му нахлува в лицето му. Спомените му го върнаха преди около 2 дни, когато със Сонггю бяха останали сами в дорма. От няколко седмици търсеше удобен момент да помоли Сонггю да даде на него и на Сън Хи благословията си и чак тогава беше успял! Ако беше станало по-отдавна, с нея вече щяха да са забравили, че са сгодени. Но както се казва - шанс.
- Аз... ъх... такова... ам... Сън Хи... уффф... - отново тръгна да говори той.
Не знаеше какво да каже. Все още набираше смелост и скорост да извади годежния пръстен, да приклекне и да каже заветните думи "Ще станеш ли моя жена?"

by Sponsored content