Re: Алеята

by **Sojung** Пет Ное 29, 2013 9:48 pm

Нещо караше макнето на ЕХО да заковава погледа си върху СоДжунг, но тя не смееше да си мисли от какво е породено това. Все още не можеше да повярва, че и бе обърнал някакво внимание. Не, определено тя нямаше ниско самочувствие. Просто като наистина си паднеше по някого ставаше такава. Обекта се превръщаше във символ на съвършенство. Аполон, Давид и Нарцис в човешка форма. И Сехун бе станал такъв за нея. Дали би се уплашил, ако знаеше за колко отрицателно време бе станал важен за нея? Май по - добре да не го показва толкова, макар да и личи по очите и пулса. О да, онази закана да не вярва на мъже да върви по дяволите. Пък и Ясуо си е отвратителен характер откъдето и да го погледнеш. Русокоската нямаше намерение да съди всички останали мъже само заради единия глупак.
Освен, че изглеждаше добре, Сехун беше талантлив и нещо в характера му я привличаше. Навсякъде пишеха, че бил студен, покер фейсът му бе култов, но имаше нещо в него. Нещо вълнуващо. Цялата студенина, която описваха, сякаш се топеше бавно всеки път, когато се усмихне. Или е много добър във фалшивите усмивки или всички прекаляват като го изкарват такъв.
Нашенката се бе загледала в него, беше се усмихнала тъпо и сякаш летеше някъде и не се намираше тук. Не беше никак умно, при положение, че това бяха ценни моменти. Ама като я беше хипнотизирал така какво да направи? Като се усмихне или наклони глава настрани...е толкова въздействащ. Затова има толкова фенки. Боже, ако някоя откачена фенка знаеше какъв късмет е извадила в момента блондинката щеше да я убие. Ама поне да умре щастлива. Точно в момента за нея всичко представляваше розови понита, птички, облачета, кристален замък и захаросани песни. Не и пукаше за друго и не я беше страх от нищо и никой. Само малко се притесняваше от Сехун и от това да не се изложи с нещо.
Отговори и съвсем просто на въпроса, и така я върна в реалността, вероятно бе изпаднала за стотен път в някакви размишления. Тя кимна флегматично и примигна. Колкото повече стоеше около него, толкова повече отнесена ставаше. Съсредоточи се и се опита да си върне първоначалното състояние. "Дръж се като дама, не като глупачка" - напомни си. Той и се извини, но нямаше за какво да се извинява. Каза, че нямало как да дочака.
"Да дочакаш какво?" - зададе си въпроса наум, но все пак очите и светнаха.
Всъщност тя бе много нетърпелива да излязат, и довчера не се побираше в кожата си. Дори бе решила, че той я е пратил за зелен хайвер. Но ето го тук, пред нея. Беше и се обадил и на всичкото отгоре не беше закъснял!
Тъкмо тръгна да казва, че не е проблем и че отсега нататък ще става по - студено, тоест да бъде казала пълни глупости, той и заповяда да стане и пак я закова на място. Дръпна я да стане и тя нямаше избор. Предложи да се разходят. Тя не си и направи труда да отговори, защото той вече я беше повел към алеите. Държеше и ръката. И неговата беше топла. Толкова приятно топла...
Сехун измърмори, че е ледена, тя направи опит да пелтечи, но той натика ръката и заедно с неговата в джоба си. Така тя беше принудена да се приближи още повече до него. Май и се виеше свят. Не, мина и. Просто прекалено много емоции на едно. Сърцето и пак искаше да покаже наличието си. Тя пристисна свободната си ръка към гърдите си, защото биенето беше толкова силно, че чак болезнено. И неприятно. Но само физически неприятно. Иначе момичето беше на седмото небе. На пръв поглед толкова малък жест, но толкова много емоции и докарва...
Вече бяха тръгнали по мъгливата алея. За момент тя потрепери заради контраста на топло и студено. А и беше доста близо до него. Не беше свикнала да има голяма близост с мъжките. Рядко им беше позволявала своеволия, но при Сехун беше различно. Такива действия от негова страна можеха да и докарат хем сърдечен удар, хем щастие.
- Аз...ъъъ....-бяха си помълчали известно време и Со Джунг бе решила, че иска да му покаже колко се радва да го види.
- Нямаш представа колко се радвам, че излязохме. - скова свободната си ръка до тялото.
- Съжалявам, че на моменти бях доста досадна в Скайп. Просто там...придобивам смелост...а и честно казано не очаквах да ми обърнеш много внимание. - май повече си чешеше езика, защото мълчанието някак я притесняваше. Сърцето и малко се успокои, а ръката ни в джоба му не смееше да мръдне. Това държание бе неприсъщо за блондинката, но сега нямаше избор.

by **Sehun.** Пет Ное 29, 2013 10:58 pm

„Глупак ,глупак,глупак!” кънтеше в главата му.Макнето на EXO-K извърна главата си настрани така ,че момичето да не види как ядливо захапа устни.Не трябваше да я хваща за ръката.Даваше й надежди ,които щеше да разбие всеки момент.Ето ,че твърденията на всичките му близки се потвърдиха.Той беше пълен глупак и продължаваше смело да се доказва като такъв.Ако можеше да върне времето назад щеше да го направи на всяка цена за де преживява всичко това...за да предпази Со Джунг от глупостта му.Мислено момчето си биеше шамари за всяка своя лъжа,дума и действие.Даже Джонг Ин и Чан Йол му бяха предложили да му помогнат като му наместят малко главата.Какви добри приятели.
Двойката,все още „хванати” под ръчички вървяха по алеята .С периферното си зрение Сехун видя как женския вокал постави ръка на гърдите си.По точно пред сърцето й.Неговото също веднага го стисна.Той стисна още по-силно зъбите си.
„Виждаш ли ,какво правиш,глупако!?” онзи ужасен глас кресна отоново.Господин Оне отпукаше челстта си.Онази събрана тайничка смелост се беше изпарила за няколко секунди и ето ,че той просто вървеше бавно напред и мълчеше,безнадеждно.
- Нямаш представа колко се радвам, че излязохме.-светлокосият дочу какво каза певицата ,но отрейгира като само я погледна леко с крайчицата на окото си ,а устните му се изкривиха в една по-скоро нещастна, измъчена усмивка.
- Съжалявам, че на моменти бях доста досадна в Скайп. Просто там...придобивам смелост...а и честно казано не очаквах да ми обърнеш много внимание. – Со Джунг продължи леко смутено.На Сехун му беше ясна причината защо хората в негова компания се притесняваха.Причината беше самия той.Онази тъжна,черна аура огръщаща го винаги е въздействала така.Той хем не искаше така да се случва,хем и не правеше грам усилие да се поправи.Харесваше се такъв какъвто е и нямаше никакво намерение САМ да се променя.Искаше му се да види дали някой ще го промени.Щеше да е интересно.И от една страна ...доста невъзможно.Така си и мислеше и той досега. Со Джунг беше различна.Определно беше различна.
-Радвам се че се радваш.-каза най-сетне макнето и се изхили тихо.-Не!Въобще не си била досадна.Страшно мразя такива хора и мислиш ли че щом съм тук ...с теб ти си такава?-той поклати глава все още леко усмихнат.-Не си.
След време отново безмълвно крачене ,младока отвори уста:
-Со Джунг-ах...-повика я напълно излишно ,стина ръката й леко ,после сведе глава към краката си.Целият беше напрегнат и 100% тя го беше усетила ,защото самия той усещаше вече нейното напрежение.
-Имам да ти казвам нещо ,важно е,и точно заради това не мога ...аз.-започна ,а гласът му по-дрезгав от всякъде.

-Аз....-преглътна.-Аз мисля че те излъгах.Тоест аз те излъгах и..и..аз те изполвам за да залича имиджа ми на макнето гей.

by **Sojung** Съб Ное 30, 2013 12:23 am

Макар навън да беше студено, макар да имаше мъгла и Со Джунг да се разхождаше на едно от любимите си, но най - неудобни обувки...искаше и се момента да трае по - дълго. И да, определено се дължеше на близостта на Сехун. Това и бе достатъчно, да се почувства щастлива. След като онзи идиот Ясуо от Ем Ай Би и бе смъкнал цялото самочувствие и я бе подтикнал още повече да се стреми към перфектност, тя не вярваше, че скоро пак може да почувства нещо такова около представител на мъжкия пол. Беше толкова ядосана и наранена, че не искаше да признае, че не всички са като него. Но явно тайната към убеждаването и в противното е да си загуби ума отново.
Стараеше се да не поглежда много към него, но все пак се надяваше да не е забелязал как се опитва да прикрие вълнението си.
Очакваше да се ядоса или да се размърмори на глупостите, които говори, но той не го направи. Тя отново се успокои и се поотпусна още малко. От ходенето наистина вече не и беше толкова хладно. А и предвид ситуацията и лекото притеснение, и ставаше и топло. Ако бяха в затворено помещение, сигурно щеше да пари дори. Та той я успокои, че не е такава.
- Благодаря ти. - каза само и се усмихна мило. Не знаеше дали го казва само за да не я обиди, но пък звучеше достоверно. Реши да му повярва. Беше по - спокойна, като знаеше, че не му е досаждала. А се чувстваше доста досадна всъщност. Винаги си казваше, че ще го остави на мира, но в крайна сметка не можеше да се сдържи да не му пише.
Имаше ново мълчание, но Со Джунг беше по - спокойна. Поне докато не изрече името и не съобщи, че ще казва нещо важно. Колкото и да нямаше нюх, можеше да усети, че е напрегнат. Беше като кълбо от нерви. Това се отрази и на нея. Какво толкова трябваше да каже, по дяволите? Няколко сценария преминаха през изрусената глава на певицата. Мълчанието между думите на Сехун и се стори доста дълго. Беше прекалено рано за каквито и да било подобни сериозни състояния. Мислите отново се завъртяха в главата и, а той беше стиснал ръката и. Да не е гей! Не може да е гей, нали? Има си гадже....не не не....
Той я спаси от това агонизиращо очакване, като и призна това, което имаше да казва. Това, заради което наистина я бе повикал тук.
"Аз те излъгах..."
"Аз те използвам..."
Тези двечките отекнаха в съзнанието и, дори след като той спря да говори. Първата половин минута тя не каза нищо и не реагира никак. Още не можеше да осмисли ситуацията. Чудесно, сега освен досадна, ще изглежда и като смотанячка със забавени реакции. Най - сетне прие жестоката реалност и я осмисли в пълната и "прелест".
Измъкна рязко и със замах ръката си от джоба му и го погледна със смесица от разочарование, яд и....онези топли чувства все още бяха там. Смесваха се с разочарованието и напиращата тъга. Токчетата и спряха да тропат по алеята, защото тя рязко се спря. Как всичко се промени толкова бързо? Мъглата стана сива, щастието си замина. Розовите и очила бяха свалени...
Не искаше да повярва че отново си бяха поиграли с чувствата и.
"Глупак, идиот, гадняр..." - редеше го наум тя. Мразеше да се чувства като глупачка, вече и бе писнало от това. Тъпите, шибани чувства на симпатия към него още седяха и и пречеха да изрази яда си гласно, или да му издере лицето. Дори не искаше да го прави. Не искаше и да е заслепена така, но ето че беше. Не можеше да му направи нищо...абсолютно нищо.
- Защо...защо не ме помоли да ти помогна, щом си имал нужда? - съвзе се тя и каза всичко със завидно самообладание.
Не посмя да го попита друго. Не смееше да попита дали и това, че му е била поне малко симпатична е лъжа. Очевидно е лъжа. Няма какво друго да е. Това че я зяпаше преди малко е било просто чисто любопитство, защото еквивалентите на Барби в Корея се срещат доста рядко. Брат и я беше предупредил да се пази. Е, не успя! Щеше да го разочарова, именно заради това отсега си знаеше за пълното отшелничество, което предстоеше в близките дни.
Макар всичко, тя не свали големите си очи от лицето му, в опитите си да хване неговите.

by **Sehun.** Съб Ное 30, 2013 6:41 pm

Сехун се приготви да бъде ударен или бутнат ,обвинен и обсипан със обвинения .Очакваше Со Джунг да му удари един шамар и да го остави както всички и той се надяваше.Не можеше да я погледне във очите.Нямаше силите да види тези очи пълни със горчивина и сподавени сълзи.Не искаше!Той вървеше напред очаквайки изблика й.Всеки нормален човек щеше да постъпи така ,точно и за това макнето се беше приговило да я излуша.
Госпожица И измъкна рязко ръката си от неговата и се спря.Макнето също замръзна на мястото си ,вдигайки главата си право напред към дърветата срещу него.Вече свободната му ръка също като другата се сви на един студен твърд юмрук.Ченето му се втвърди както винаги.Той преглътна и някак си успя да я погледене в очите .Това което видя в тях го сръга право в корема.Онези допреди малко блестящи очи пълни със радост ,вече бяха заменени с тези остри ,разочарованани ,тъжни и все пак още светеха.О трепна и склони пак главата си леко надолу.Загледа се в пейката зад нея.Не можеше да обели нито една дума.Устата му беше пресъхнала ,а в гърлото му сякаш беше заседнало нещо.Чувстваше ,че сякаш притискаше мощен плач,но това не беше така ,той никога не е плакал просто сега вината го изгаряше отвътре.
- Защо...защо не ме помоли да ти помогна, щом си имал нужда?-беше първото което успя да изрече блондинката.Гласът й звучеше по-странен ,но само Сехун можеше да го забележи защото знаеше какво й беше причинил в момента.Един обикновен човек би решил ,че просто е уморена и затова така говори .
Стискайки зъбите си ,Сехун най-накаря вдигна главата си и срещна погледа й.Въпреки всичко ,тя все още можеше да го гледа?След ново кратко мълчание момчето най-накарая отвори уста :
-Аз не моля за помощ.
Това изтърси макнето.Не знаеше защо каза това!Нямаше никакво обяснение.Беше бесен и дори не знаеше причината.Може би на себе си.Искаше да се зарови под земята и повече да не излезе от там за де може да наранява хората .
-Съжалявам.-допълни след това и продължи да я съзерцава без никакъв срам.
-Съжаляваш??-попита Со Джунг изненадана.Най -накаря една очаквана реакция
-Да и вече го казах.-бързо й отговори Сехун стискайки по-силно юмруците си.Отговорите му както винаги бяха кратки и твърди.Сега може би беше момента да изеяде така заслужения шамар.

by **Sojung** Чет Дек 12, 2013 2:37 pm

"Аз не моля за помощ". Само това успя да и отговори. Вихрушката от емоции продължаваше да бушува в душата и, докато тя за пореден път обмисляше всичко. Нещо тежко сякаш заседна в гърлото и. Усещаше как и се иска да заплаче, но все още се сдържаше умело. Не тук и не пред него. Трябва да бъде силна, за да не се почувства като още по - голяма глупачка. Но защо? Хората са си хора, няма нищо срамно в това някой път да работиш в екип с някой. Тя не знаеше дали ако я бе помолил би могла да направи такова нещо. Но поне нямаше да си подхрани излишни надежди и после те да бъдат разрушени.
Съжаляваше....той съжаляваше. Тя повтори думата малко по - високо и с въпросително. Лесно е така. Той и отговори набързо и тя усещаше някаква хладина в гласа му. Може би не беше свикнал да казва и "съжалявам".
Певицата стисна зъби. Връхлетяха я спомените от предишната и връзка, всички сълзи, които вярваше че няма да се пролеят втори път. Но ето ги сега, напиращи да се излеят като реки. Ясуо си беше гаден винаги, тя по някакъв начин знаеше, че все някога всичко ще приключи. Но Сехун....беше изградил един красив образ пред нея. Тя вече не вярваше дали го познава и кое от неговото същество е истина. Ясуо, Сехун....защо и двамата, към които бе проявявала най - голям интерес, бяха постъпили по такъв начин? Ядът се отприщи в нея.
- За кой се мислиш? - писна тя
- Да си играеш с чувствата на хората е по - лесно, нали? - тропна ядно с крак. Имаше този лош навик, приличаше на малко дете, но в момента не я и интересуваше.
- Та ти дори не си виновен...- каза сподавено, защото вече не можеше да сдържа сълзите си. Разрева се, стана и неудобно, и се извърна на другата страна.
- Аз съм си виновна.....защото съм тъпа...- хлипаше, като не ставаше ясно дали говори на него, или на себе си или и на двамата. Направи няколко крачки, и седна на едно пейка, която беше останала малко зад тях. В момента не и пукаше дали е студено или влажно. Вдигна си краката, прегърна ги и скри лице там. Ето за такова настроение вече бе подходящо. Нямаше хора наоколо, които да видят тъгата и. Правеше всичко възможно да не хлипа шумно, защото не го бе усетила да си тръгва. Вече нямаше нужда да се прави на загрижен. Заради тази симпатия, която все още имаше към него, тя нямаше да го кара да се чувства неудобно повече. Нямаше да му напомня с нищо за стореното и нямаше да му прави публични скандали. Можеше да бъде вече спокоен. Поне един от двамата да забрави всичко бързо...
Плата на краката и вече бе подгизнал, но тя не смееше да си вдигне главата. Лицето и гореше, а тялото и съвсем леко се тресеше от студа и плача. Може би някой би си казал, че прави драма от най - малкото, но всичко, които и се беше събрало в последната година, я караше да бъде по - чувствителна и по - лесно ранима.

by **Sehun.** Чет Дек 12, 2013 10:19 pm

„О Сехун...умри на мястото си ...веднага!Потъни от срам !Глупак такъв!...Аз съм пълен задник!Айш”
Мислеше си макнето докато стискайки ядно зъби вече не смееше да гледа в очите на Со Джунг.Той беше успял да отбие поглед от нейния и вече се беше съсредоточи върху онова изсъхнало ,грозно дърво в дълбините на изкуствената гора зад тях.Как точно него беше забелязал?Най-различното от всички...беше така въздействащо,макар че това беше и си оставаше едно просто дърво....Просто едно дърво...просто един нищо,също като Сехун.
- За кой се мислиш? - писна блондинката привличайки вниманието на макнето.То върна острия си поглед върху нейния вече влажен и отново застина.Отново тези очи .Точно тогава нещо във него като че ли се ...сякаш се размърда.Нещо потръпна от неприятно вълнение.Русокосия преглътна със трудност и се опита да си вземе дълбока глатка въздух.Щом изпълни дробовете си дълбоко със въздух,нова болка го зашемети при това право в гърдите.Защо му беше толкова болезнено?С какво право точно това момиче му въздуйстваше точно така?Нямаше смисъл ...та той си беше самия Леден Принц все пак.
- Да си играеш с чувствата на хората е по - лесно, нали?
Макар че се чувстваше адски виновен и съкрушен от постъпките си ,нямаше начин да не ядоса .Просто все още го тресеше пубертета и най-малката искричка го подпалваше.За секунди се преобразяваше от един в друг ,и точно заради и това го бъзикаха всички .Пълен темерут с покер фейс ,ноу емошън фейс ...лол нищо не можеше да го пробиеуа толкова лесно сменяше емоциите си .Сехун беше готов да каже още нещо и да влоши досегашното положение още повече ,но певицата го изпревари с думите:
- Та ти дори не си виновен...-и точно тогава онази едва сподавена влага в големите й очи се разля по лицето й.Господин О съвсем се стъписа.Той променигна няколко пъти и понечи да пристъпи към нея и да...знам ли да й помогне или утеши.Тя плачеше заради него?Заради самия него.Повечето фенки ревяха заради Сехун от Ексо ,Макнето на Ексо,Кучката на Лухан..,а И Со Джунг в момента ронеше сълзи заради О- Глупака- Сехун.Докато той стоеше като паметник заковал непробиваемо очите си в нея ,тя се отдалечи и се сви на близката пейка.Певеца отчеливо чу тихите подсмирчания и хлипания ,които явно блондинката се опитваше да приглуши,но безуспешно.
Щом се освести ,макнето пристъпи една крачка към нея.Направи още една и накрая вече стоеше пред нея.Тя се беше скрила ,свила се на топчица и може би не забеляза как се приближи към нея.Момчето клекна грациозно и подпря ръце от двете страни на тялото на идолката.
-Со Джунг...наистина съжалявам.Аз-аз не трябваше аз...Аз съм пълен идиот...глупак и пръв задник на републиката.
Ето че отново бе почнал да говори и да се оправдава,макар че знаеше ,че го беше направил съзнателно и напълно умишлено.
Госпожицата си пое дълбоко въздух ,изсмърка после се раздвижи .Танцьора прочисти леко гърло и се отдръпна,ставайки на крака ,давайки й пространство.Отвори уста да каже още нещо ,но певицата го прекъсна.
-Моляте...просто недей...-каза Со Джунг с доста пресипнал и сърцеразбиващ гласец.Тя внимателно се размърда и бавно се изправи,обърна му гръб и тръгна.Точно като на по драмите ,русокосият не отделяше очи от отдалечаващия й се гръб.Мушнал ръце в джобовете си ,той тръгна след нея.Беше забил поглед за момент в кракта си докато се опитваше да я достигне и когато вдигна глава видя вокала на Ladies’Code да спира.Тя беше вдигнала лявата си ръка към лицето си или челото си ,а другата се намираше на корема й или пред сърцето й.Нещо беше нередно.Това което последва вече успя видимо да шокира О Сехун.
Со Джунг залитна нялколко пъти,олулявайки се на обувките си и в следващия момент се строполи на земята.
-СО ДЖУНГ!!-викна певеца докато тичаше към нея.-Господи...Со Джунг чуваш ли ме?Со Джунг,отвори очи,хайде отвори ги!Моляте...-нареждаше той , адски притесенно с преливаща паника в гласа си.Вдигна тялото й от влажната земя и се огледа.Щом избълва една камара от разноцветни псувни и се осъзна ,вече вървеше бързо към изхода на парка.Спря най-близкото такси и внимателно се набута заедно с отпуснатото тяло на момичето на задната седалка.Постяви я в скута си и я обгърна с ръце.Главата й спокойно падаше на рамото му ,но за съжаление не отваряше очи.
-Болница,Седжонг,БЪРЗО...БЪРЗО,бе!Карай!-заповяда на шофьора.
„ О ,Со Джунг...какво ти причиних...”-помисили си докато притеснено докато гледаше бялото й лице.

пиши направо в Болничната стая

by **Hyuk.** Сря Фев 04, 2015 5:49 pm

Тихия смях на Хьок се разнесе из потъналия в сутринта тишина коридор.Момчето стоеше подпряло една ръка на стената за опора ,а с другата си длан притискаше устните си за да не не се изпусне и да се разхили още по-високо.В стаята чиято врата преди броени секунди се беше затръшнала все се чуваше сърдитото мъмрене на Лео.Макнето се пое въздух дълбоко за да се поуспокои ,но просто му беше толкова забавно ,че надали щеше да се успокои скоро.Обичаше да дразни Лео всяка сутрин защото така неговия ден потръгваше с лекота и усмивка,за разлика обаче от този на Тек Ун ,който обикновено се скапваше още от ранните утрешни часове благодарние разбира се на любимото му приятелче , а именно- Хан Санг Хьок!Тази сутрин обаче макнето не можа да си покаже рогата както трябва.Беше се събудил бая раничко ,към 08:00 часа и обличайки се пееше " I will always love you " .Бе успял да събуди мечката Лео само за да може в 08:15 да бъде изхвърлен от стаята с ритници.
Хьок се изхили тихичко след което се лепна за вратата и почука лекичко.
-Хьооооонг ,нали знаеш че въпреки това ... I will always love youuuu~ -запя отново ,а когато чу стъпките на Тек Ун се изстреля надолу по коридора за да се скрие в банята.
И така сутринта на Санг Хьок потръгна с усмивка.Той ,вървеше по улицата срещу Олимпийския Парк ,пиеше бананово мляко и тихо припяваше "Freeze" на Block B.Беше увеличил толкова силно музиката си ,че не чуваше собствения си глас ,може би точно и затова пееше доста високо без да усети.Все още беше рано и Сеул тепърва се събуждаше затова и не правеше голямо впечатление наоколо.Само беше уплашил едни две баби ,когато беше дошъл реда на Теил с неговите високи тонове.Преди да завие по булеварда за да се прибере към дорма ,той се спря и погледна през рамо към входа на паркът.Смукна от млякото си и щом преглътна ,въздъхна и се запъти към пешеходната пътека .Все още беше твърде рано за да се върне в дорма.Лео спеше много леко особено когато знаеше че Хьоки е наоколо.Вероятно сега го дебнеше.Клатейки глава макнето просто пресече улицата и вече влизаше в големия парк.Той вървеше съвсем спокойно ,наслаждавайки се на свежия сутрешен въздух .Алеята беше почти празна.Тук таме се виждаха някакви будали станали рано за тренировка .Хьоки ги гледаше и от време навреме цъткаше с език.Как ли пък не,никога нямаше да стане рано за да се бъхти да тича.Той и Хонг Бин ходеха на фитнес за да си потдържат формата.Уморен от мислене ,ходене и пиене Санг Хьок се запъти към една пейка ,на която имаше някакво дребно същество с нещо странно на главата си.Преди да седне огледа човечето ,но накрая просто повдигна рамене и се настани в края на пейката.Имаше нужда от фенска любов в такива утринни.От слушалките му бучеше Wolf на EXO и разбира се той не се сдържаше и се пееше "тихо".Тъкмо беше дошла любимата му част когато неволно очите му се плъзнаха към непозната до него:
-geuddan mal halgeomyeon ggeojyeo
piryohadamyeon nal bakkweo
geunyeol jeoldae bonael suga eobseo--- АААА~~~!-Хьок кресна и се изстреля от пейката ,че и на няколко метра от нея.Гледаше с широко отворени очи право в момичето ,което беше до него и беше стреснал с внезапния си крясък.Изглеждаше много позната,но това нямаше значение сега защото тя имаше отвратителна твар на рамото.Хан я посочи с показалеца си,а устата му беше увиснала.
-Имаш отвратителна ,огромна,противна ,зелена богомолка на рамото!-намери сили да й каже докато правеше погнусени физиномии на всяка дума.Нямаше да й помага да маха гадината затова й си остана на мястото ,на няколко метра от нея.Много мразеше буболечки ,особено такива които са залени с глава ,бързи ,грозни и толкова отвратителни на вид.

by **Wendy** Съб Фев 07, 2015 10:32 pm

Последните няколко дни имаше чувството, че не е на себе си. Все едно някой беше изтръгнал душата от тялото й, беше я вкарал в клетка и отказваше да я пусне обратно. Като една бездушна кукла на конци - точно така се чувстваше. Треньорът, вокалната учителка и мениджърът дърпаха конците на тази бездушна кукла. Отвреме навреме и другите момичета от Red Velvet. Беше меко казано уморително. Нуждаеше се от дяволски голяма почивка, мечешки сън и Нутела. Много Нутела. Цял магазин с Нутела. Плюс-минус една пицария, ако може.
- Сънг Хуаааан, онниииии, хайде, ставай - заръчка я рано-рано сутринта Су Йонг.
Притежателката на името подаде рошавата си глава изпод завивката и погледна лошо макнето. Прозя се, така че Пак да й види сливиците.
- Разкарай се преди да те наритам... - изсъска й Уенди, при което малката изчезна с няколко подскока зад вратата.
Сон Уенди беше психически изтощена. Абсолютно всички го виждаха, но не ги интересуваше ( като изключим Джухьон, Сълги и Суйонг ). Най-важното за работодателя й беше тя да подскача, да пее и да пръска красота наляво-надясно. Не го интересуваше дали е добре, здрава ли е, болна ли е, нещо боли ли я. Такива циркове няма. Правиш се, че си наред и туй-то.
Вокалистката стана от леглото си и се погледна в огледалото. Изглеждаше потресаващо. Приведе се набързо в нормален вид, облече се и изхвърча. Момичетата обаче ги нямаше. Нито ванът беше отпред. Значи бяха тръгнали без нея? БЕЗ ДОРИ ДА Я ПРЕДУПРЕДЯТ?!? Еми, в такъв случай нямаше да отиде на тренировки днес! Ако щат после да я наказват. Не й пукаше! Поне в момента.
По принцип не беше такава, но цялото това изтощение си казваше думата. Вървеше против собствената си воля. После горчиво щеше да съжалява за избора си. ПОСЛЕ.
Реши да отиде, накъдето я отведат крачката. Така и направи. Вървя най-спокойно със слушалки в ушите, докато не стигна до Олимпическия парк. Разхождаше се възможно най-безцелно по алеите, а най-различни хора я заобикаляха. Боже... от колко отдавна не се беше разхождала и не беше наблюдавала хората около себе си. От толкова тренировки и караници съвсем беше забравила какво е да си нормален човек без ясна представа какво ще правиш в утрешния ден.
Седна на една от пейките, а музиката продължаваше да звучи. Тъкмо слушаше Jolin Tsai - Medusa, когато батерията на телефона й реши да падне. Още по-добре! Никой нямаше да я търси цял ден! А тя щеше да прави каквото пожелае. Дори можеше да отиде и да се натъпче с хамбургери! Беше забравила какво е да ядеш каквото си поискаш дори.
Свали слушалките от ушите си и ги прибра в един от многото джобове на бездънната си чанта. Въздъхна.
-Имаш отвратителна ,огромна,противна ,зелена богомолка на рамото!
Чувайки това, Уенди се вцепени, а очите й бавно се насочиха към въпросното рамо. Там наистина стоеше нещо... зелено, но... не беше богомолка. Беше някакво друго насекомо. Напълно безобидно.
- Ти си луд - единствено каза Сънгхуан, след което изрита насекомото от рамото си. Извади мокра кърпичка, избърса ръцете си, а след това и мястото, на което беше стояло въпросното същество. - Няма богомолки в Южна Корея, по дяволите!?
Би му спретнала един семинарен урок по биология и география, но реши да му го спести. Можеше да му го върне... стига да беше достатъчно изобретателна.
Едно куче беше достатъчно добро и усложливо в този случай. Мина покрай момчето, вдигна край и.... дънките му заминаха, след което песчето се врътна и продължи нататък. Сон Сънг Хуан единствено стоеше отстрани, наблюдаваше случващото се и едвам сдържаше напиращия смях в гърдите й.

by **Hyuk.** Нед Фев 08, 2015 12:30 pm

Погнусената физиномия на Хьок сякаш се беше вкаменила ,напарво впила в лицето му.Мназеше насекомите от дъното на прекрасната си душа!Един едниствен страх да има и той да е от тези малки гадинки.Гнус!
- Ти си луд.-изрече спокойно момичето,а макнето я изгледа с един от своите особени фейсове.Чакай малко,та той я беше спасил какви бяха тези обиди сега?Той проследи с поглед действията на непозната ,която най-спокойно изстреля гадината от рамото си след което си избърса ръцете с мокра кърпичка.Колко надменно изглеждаше излъчването което лъхаше от нея.Затова й Хьок реши тя да му стане неприятна!Той бил луд...че от къде на къде!?
-Няма богомолки в Южна Корея, по дяволите!?-не стига че го обиди ами и реши да продължава да му говори.Погледа и тонът й бяха бяха със тежеста на истинска обида.Хьоки я изгледа едно хубаво ,след което просто пребели очи и въздъхна.Нямаше да коментира възпитанието на момичето защото явно не беше много наясно ,да не кажем въобще!Не стига че Сангхьок беше по-голям от нея ,не стига че бяха корейци,па и на всичкото отгоре и непознати.Определено това девойче не беше наясно със строгите възпитателни норми на държавата в която очевидно пребиваваше.На момчето му идеше да се й се изсмее едно хубаво ,но реши продсто да й го спести.Не защото беше хубава ,а защото...Все тая просто.Макнето тъкмо си представяше как й обяснява за възпитанието ,когато усети нещо топло на крака си.Щом погледна надолу видя едно малко псе ,което най-спокойно се изходи на обувката му.От устните на Хьок се изля един гнуслив вопъл и той целния настръхна докато се вайкаше наоколо .Занареждаше всякакви нечленоразделни звуци от сорта на "Иъл" ,"Аах" ,"Гнууус" ,"Бляк". Неволно очите му срещнаха тези на непозната. А тя ,нейната кожа ,едвам се сдържаше да не се изхили!Накрая просто се предедаде и звънкият й смях напусна устните й.
"Как не я срам ,тая?!" Посмисли си Хан ,като хвърляше трескави погледи към крачола си.Той погледна за последно към момичето след което изпъшка високо и се затича по алеята.Тичаше и тичаше докато не стигна светофарът пред входа.Пресече все още в същото темпо и се огледа за магазин.На около 20 метра надолу по булеварда имаше магазини и надеждата да открие такъв за дрехи накара макнето да се втурне по тротоарът.Шмугна се в първия срещнат,който за щастие току що беше отворил и без да губи време ,стресна продавачката ,която едвам не се задави с кафето си.Обясни ситуацията си със задъхнах глас.Хубаво бе ,че беше оцелил магазин за мъжки дрехи и аксесуари.За няма и 10 минути Хьок вече беше с нови дънки и даже и кецове.Щом плати на продавачката ,той излезе с торбичка в която бяха сложени гнусните напикани дънки и обувки.В първата сещната кофа ,бяха безмилостно изхвърлени.
-Ахххх!-въздъхна Хан след което си пое дълбоко въздух.Усмихна се на себе си след което отново пое към Олимпийският парк.Търсеше онова момиче ,което най-безсрамнно му се изсмя.Ще види то!От далече го съзря на пейката.Явно не беше тръгнала на никъде.Още по-хубаво пък!
-Ей,ти!-провикна се отдалече Хьок и я посочи с ръка.-Стой там!
Той се затича право към нея като разярен бик.Накърненото му мъжко самочувствие се беше обадило и сега направо крещеше.Сега Хьоки щеше да й се обясни едно хубаво.Просто не беше въобще прилично от нейна страна.Може би и тя самата не знаеше кой той,но това нямаше значение сега защото просто трябваха да си оправят сметките.

by Sponsored content